Nadia Afeyan

На днешния ден е родена през 1917 г. певицата-мецосопран Надя Афеян

Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

Драги приятели на оперната музика, на днешния 3 май 2020 г. ще припомня рождения ден на една прочута през втората половина на миналия век оперна певица – мецосопранът Надя Афеян, една от водещите солистки на Софийската народна опера през 50-те и 60-те години на миналия век, където тя е участвала от 1947 г. до сезона 1975/1976 г. – почти 30 години. В някои информации за нея – български и чужди – се споменава, че е пяла на сцената на този театър до 1972 г. Това не е вярно.

През 1975/1976 г. Надя Афеян играе в последния си сезон в Софийската опера. Цитирам един пасаж от спомени на музиколожката Боянка Арнаудова за нея:

„Тогава се направи нашумялата опера на Кирил Молчанов „Утрините тук са тихи“. Военен сюжет, разтърсваща трагедия. Постановка на Семьон Щейн, главен режисьор на Минската опера, и художника от Болшой театър Валери Левентал. Надя Афеян бе разпределена за Маря – обикновена руска жена, дарила с топлина и сърдечност капитан Васков. Никой още не знаеше, че това ще е последната й роля. А и тя репетираше спокойно, старателно, с опит и мъдрост. Както винаги. И както винаги – макар и в малка партия, постигна максимум въздействие, превърна образа в един от главните, доказвайки старата максима, че няма големи и малки роли – има големи и малки певци. Това бе нейният последен урок към по-младите колеги, с които репетираше. Последна демонстрация на стриктна творческа дисциплина, на преданост и отдаденост към изкуството. И на 1 септември 1976 г. се разнесе вестта, че Надя Афеян напуска операта, слиза доброволно от сцената. Скача от върха. Бе пенсионирана и знаехме какво й струваше това. А можеше да отиде в ЦК, че и по-нагоре, и да заяви, че иска още да пее, да остане в Операта. Не го направи. Защото бе личност с много усет за чест и достойнство. Предпочете да остави красив спомена за себе си, за изкуството си, вместо да се унижава или да се спусне до точката, от която започва да се руши съграденото и публиката безжалостно развенчава доскорошния си кумир. Отиде си от театъра без тържества, достолепно, спокойно (тя си знае как!) и с високо вдигната глава. Артистка !“

(край на цитата)

Надя Aфеян е една от най-видните певици в историята на българското оперно изкуство през 50-те и 60-те години на миналия век, които са допринесли за възраждане на оперното изкуство след края на Втората световна война в България и за изграждането на международния му авторитет и признание. Тя продължава традицията от световна класа, професионализъм и талант на нейните учители – Aнa Тодорова, Събчо Събев, Таня Цокова, Катя Спиридонова, но също така слага собствен отпечатък върху развитието на това изкуство, като го обогатява с най-висока класа вокално изкуство и завидно актьорско майсторство. Тя не само омагьосва слушателите с красотата на гласа си, но също така притежава хипнотизиращо присъствие на сцената, като създава сложни, правдоподобни и незабравими герои.

Ето какво се казва в историята на Софийската народна опера за този период: „ (…) В края на 40-те в театъра навлизат нови диригенти, певци, балетисти, сценографи, повечето от които са специализирали или са подготвени в СССР, а някои в големите европейски музикални институти. По това време правят първите си постановки режисьорите Михаил Хаджимишев и Петър Щърбанов, последвани от Емил Бошнаков и Николай Николов. Заедно с тях в различни периоди от време творят диригентите Емил Караманов, Константин Илиев, Радосвета Бояджиева, Добрин Петков, Васил Казанджиев и др. Дългогодишно и ползотворно е присъствието на имена като диригентите Руслан Райчев, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Недялко Недялков, хормайсторите Димитър Гончаров, Ангел Самоковлиев, Любен Кондов, Любен Пинтев, Любомир Каролеев, Христо Казанджиев, сценографите Асен Попов, Нева и Никола Тузсузови, Ана Хаджимишева, Мариана Попова, Константин Радев, Бояна и Радостин Чомакови.

Десетки надарени творци – певци, диригенти, художници, балетисти, репетитори, корепетитори, както и екипи от технически и административни сътрудници служат предано на олтара на оперното изкуство, а личните им професионални успехи са част от общия просперитет на театъра.

Наред с крупните фигури на Илка Попова, Катя Спиридонова, Сийка Петрова, Надя Тодорова, Таня Цокова, Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Събчо Събев, Любен Минчев, Павел Елмазов, Георги Хинчев и др., в края на 40-те и през 50-те години се открояват забележителните дарования на Райна Михайлова, Екатерина Апостолова, Лиляна Барева, НАДЯ АФЕЯН, Катя Попова, Мати Пинкас, Юлия Винер, Илия Йосифов, Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Гяуров, Любомир Бодуров, Надя Шаркова (…) “.

(край на цитата)

Надя Афеян е родена на 3 май 1917 г. във Варна. Започва обучението си във вокалното изкуство в ранна възраст, после се присъединява към хора на Софийската народна опера (1936-1937 г.) и много бързо получава първите си малки солови партии. Въпреки това, тя е също толкова заинтересована и в драматичния театър, и особено в системата на Станиславски и метода му, действащ за постигане на реализъм в изпълнението. Надя Афеян се записва в театралната школа на режисьора Николай Масалитинов. По това време става съпруга на драматичния артист Иван Кирчев (1900-1945). Ражда и първата си дъщеря. През 1942 г. семейството заминава за Берлин, където тя започва да учи в Консерваторията при проф. Карл Емге и актьорско майсторство в студията на Бургтеатър при проф. Полевицкая. Ходът на Втората световна война ги принуждава да се преместят във Виена, където тя учи театрално изкуство. През 1945 г. се случва трагедия – по време на бомбардировките във Виена тя загубва съпруга си и малкото си бебе, като по чудо се спасява от смъртта.

Надя Афеян се връща в София и през следващите няколко години започва да се примирява със съдбата си и да възстановява новия си живот в България. Тя става член на ансамбъла на Софийската народна опера през 1947 г. и скоро се превръща в един от най-харесваните и обичани от публиката солисти. Омъжва се за оперния режисьор Бохос Aфеян.

През 1960 г. Надя Афеян е поканена да пее в Берлинската опера (Държавната опера в Източен Берлин) като редовен гост – една среща, която продължава повече от десетилетие, чак до 1972 г. В многобройните си роли на немски език в мецосопрановия драматичен жанр тя спечелва симпатиите на слушателите си. За приноса си към оперното изкуство на Източна Германия (ГДР) тя е удостоена с почетното звание „Kammersängerin“. От тази епоха има писмени сведения за нейни участия в Берлин. Ето извадка на немски език за нейно участие през 1963 г. в операта „Аида“ от Верди:

„Herausgeber: Deutsche Staatsoper Berlin, Intendant: Max Burghardt, Red. u. Gestaltung: Günter Rimkus; Antonio Ghislanzoni, Giuseppe Verdi.

Programmheft Deutsche Staatsoper Berlin 1963. AIDA von Ghislanzoni, Giuseppe Verdi (Musik). Musikal. Ltg.: Heinz Rögner, Insz.: Erich-Alexander Winds, Choreographie: Lilo Gruber, Ausstattung: Ludwig Sievert. Mit Rolf Kühne, NADJA AFEJAN, JULIA WIENER, Martin Ritzmann, Gerhard Frei, Kurt Rehm, PETER GUGALOW, ROSSITZA EMANUILOWA

Berlin Selbstverlag / Druck: VEB Berliner Druckhaus Prenzlauer Allee 1963

Auff. v. 5.“

(край на цитата)

Забележете, в този спектакъл участват четирима българи: освен Надя Афеян, още Юлия Винер и тенорът Петър Гугалов (може би Радамес), също и друга певица с българско име – Росица Емануилова. Сигурно Винер и Афеян са изпълнявали двете главни роли на Аида и Амнерис.

От този период в източници на немски език се споменава нейното участие в операта на Курт Вайл „Die Dreigroschenoper“ по текст на Бертолт Брехт (премиера на 31 август 1928 г. в Берлин), заснето на музикален носител от фирмата „Koch-Records“. Тази съвременна опера е имала още от началото си огромен успех не само в Германия. Поради сравнително „лекоразбираемата музика“ – една смесица от барок, от музика която се „изпълнява по улиците“, ритми от танго и фокстрот, както и джаз, комбиниран със „сладникави“ оперетни мелодии – допринасят за това, че операта на Курт Вайл добива голяма известност в цяла Европа, също и в Америка. Сюжетът на Брехт е критичен, често подиграващ и иронизиращ порядките на съвременното общество и в комбинация с тази забележително майсторски написана музика води до успеха на операта, която фактически е една изява на „пеещи артисти“. По мое мнение Надя Афеян е имала успех в Германия с тази опера и поради факта, че подготовката й като драматична артистка в школата на Николай Масалитинов е изиграла много положителна роля.

По време на активната си кариера Надя Афеян гастролира в цяла Европа и по света – Германия, Норвегия, Швеция, Дания, Гърция, Италия, Испания, Полша, Чехословакия, Китай. В източници на латиница се споменава още следното: през 1964 г. тя пее в ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди с огромен успех на сцената на Ковънт Гардън в Лондон (тази роля е една от коронните й роли). През 1965 г. участва на Музикалния фестивал във Висбаден / Германия, през 1966 и 1970 г. на сцената на операта „Teatro San Carlo“ в Неапол, през 1972 г. в Барселона и през 1973 г. в Атина. Казва се още, че Надя Афеян е „не само отлична оперна певица, но и много добра изпълнителка на песни и като солистка в ораториално-кантатни произведения“.

От многобройните си роли най-големи постижения тя има в следните опери: Амнерис в „Аида “, Еболи в „Дон Карлос”, Азучена в “Трубадур”, Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Кармен в едноименната опера от Жорж Бизе, Марфа в “Хованщина” и Марина в „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски. Надя Aфеян има голямо уважение и любов към българската музика и песни и е направила значителен принос за популяризирането на българската опера и песни от родни композитори. Нейният репертоар включва роли като Мария в “Ивайло” от Марин Големинов, Ефросина в “Момчил” от Любомир Пипков, Елена в “Юлска нощ” от Парашкев Хаджиев .

Надя Aфеян получава много национални награди – сред тях „Лауреат на Димитровска награда“ (награда за постижения в областта на науката, технологията и културата) през 1952 г., наградата на Съюза на българските композитори за най-добро изпълнение на български песни през 1954 г., орденът „Кирил и Методий първа степен“ (национална награда за заслуги в областта на науките, културата и информациите) през 1959 г.

През 1976 г. Надя Афеян се пенсионира и заминава за Австралия. През 1985 г. публикува автобиографията си “Светлини и сенки”, в която вълнуващо разказва за живота и кариерата си. На 27 септември 2000 г. тя умира след тежко боледуване в Мелбърн / Австралия.

В източници на Запад се споменава нещо и за дискографията на Надя Афеян. Наред със записи на българската фирма „Балкантон“ се изброява и този на „Koch-Records“, за който писах по-горе, а също такъв и на фирма „Eterna“ – запис на нейно участие в ролята на Леонора в операта „Фаворитката“ от Доницети. В прочутия музикален речник на Kutsch & Riemens се казва за Надя Афеян: „При нейните гастроли в България и в чужбина тя пее големи драматични роли преди всичко в опери от италиански композитори, но и голямо количество от много области на оперната литература. Призната е за голяма концертна певица“.

Това са основните данни от източници на български език и на латиница. Лично аз през годините 1951 до 1956 като студент в София и после между 1962 и 1974 г. при посещения в столицата съм бил на нейни изяви и винаги съм оставал с отлични впечатления от ролите й, най-вече като Амнерис, Кармен, Азучена, Марфа и Марина. След идването ми в Германия през 1974 г. – тя вече не пееше зад граница – нямам спомени от последните й изяви до сезона 1975/1976.

Един хубав спомен, който ми напомни за нея (тя беше вече заминала за Австралия) е следният: в средата на 90-те години при мое посещение в София бях гост в жилището на мой приятел и бивш мой ученик и студент в Габрово – компютърният специалист инж. Димитър Георгиев, който живееше в София, но често пътуваше служебно в чужбина. Жилището му беше голям и луксозно обзаведен апартамент в невисок блок в началото на ул. „Гурко“, недалеч от стадиона „Васил Левски“. В разговора с Митко стана въпрос за това, че той е купил този апартамент от Надя Афеян преди тя да замине за Австралия. Така че при хубавата музика, която слушахме при него няколко часа (не оперна, а забавна) си помислих какви оперни арии и песни са се изпълнявали в тези прекрасни помещения по времето, когато Надя Афеян е живяла в това жилище. Няколко години след това – през 2001 г. научих, че тя се е поминала в далечна Австралия. Приятелят ми Митко също вече не е жив – след драматична професионална и лична кариера той се помина през 2013 г. в Габрово – беше продал апартамента си на ул. „Гурко“ и живееше в родния си град.

През юли 2007 г. музиколожката Боянка Арнаудова публикува своя статия във в. „Култура“, посветена на певицата Надя Афеян. Аз имам тази статия и ще я цитирам тук без промени. Тя е толкова точно и пълно описание на цялостния живот и дело на тази голяма артистка, така че не се нуждае от никакви коментари. Ето текста:

(в. „Култура“ – брой 28 (2467), 19 юли 2007)

Достолепната артистка Надя Афеян

Няколко десетилетия изминаха, откакто Надя Афеян и слезе от сцената, и напусна България. Остана запечатано на лента и на плоча част от нейното изкуство – документ за таланта и приноса на артистката в българската музикална култура. Тя бе от генерацията, осъществила възхода на оперното дело у нас след Втората световна война и проправила пътя за европейската известност и авторитет на Националната ни опера. Юбилеите имат преди всичко възпоменателна функция, благодарение на което отдаваме дължимото на известни личности. Затова ще опитам да припомня за мецосопраното Надя Афеян. Жалко, че в 50-те 60-те години на ХХ век, когато тя е в разцвета на силите си, ги нямаше днешните високотехнологични звукозаписни възможности. Поради което това, което е съхранено и отразява моменти от изпълнителския й път, едва ли би ни дало достатъчно точна представа за нейното вокално и артистично дарование. Към скромния й архив принадлежи и книгата „Светлини и сенки“, публикувана през 1985 година. В нея Надя Афеян разказва за рода си, за кариерата си, за живота си. Спомен, който в голямата си част е късче и от историята на Софийската опера.

Днес все по-малко се знае/помни за онова блестящо поколение певци, които с изкуството си определят художествените мащаби на втория исторически важен период от развитието на българското оперно изкуство – от 50-те до края на 80-те години на миналия век.

Коя е Надя Афеян?

Потомка е на стар тревненски зографски род – баща й притежава първата издадена диплома (носеща №1) на Рисувалното училище в София. Майка й е завършила френски колеж във Варна, пее и свири хубаво на пиано. В това артистично семейство е коренът на нейния талант. Детството й преминава във Варна, а в София започва формирането на девойката като певица и актриса. Още в първите й самостоятелни житейски решения личи, че е смела, решителна, целенасочена и уверена в себе си. Макар да е приета в Музикалната академия, избира уроците на сцената пред академичното образование и започва кариерата си като хористка в Софийската опера (1936-37). При това, почти сезон работи без уредено заплащане, но пък в обкръжението на знаменитости, като певците Михаил Попов, Георги Хинчев, Петър Райчев, Любен Минчев, Михаил Люцканов, Сийка Петрова, Илка Попова, Надя Тодорова и много други, а хормайстор в епохата е бъдещият композитор-класик Любомир Пипков. Ето какво е любов към операта, към пеенето, към театъра. Явно бързо е забелязана, защото започват да й възлагат малки солови изяви. Първата е на индианката Уокли от „Момичето от Златния Запад“ на Пучини. Получава и една „особена“ задача – да представлява на сцената статуя в „Раймонда“, балетна постановка на първомайстора Анастас Петров. Разказва колко тежко е било за нея дългото неподвижно стоене на сцената, но и колко се е радвала, че е избрана именно тя. Връзката й с известния актьор от Народния театър Иван Кирчев я приобщава към драмата. Ще припомня, че в онези години, а и до построяването на сграда на Операта (1953 г.), двата театъра изнасят представления и съжителстват в сградата на Народния театър, което е предпоставка за хубава творческа атмосфера между представителите на тези изкуства. И какво странно, че Надя Афеян се записва в Театралната школа на режисьора Николай Масалитинов, че дори е обладана от идеята да стане драматична актриса? Още повече, че по това време има проблеми с гласа, тъй като няма подходящ вокален педагог. Вече съпрузи, през 1941 година двамата заминават за Берлин, където тя учи пеене; после войната ги отвява към Виена. Тук, през 1945 г., се случва най-ужасното – при бомбардировките загиват съпругът й и няколкомесечното им детенце. Надя като по чудо се спасява и се завръща в София. Най-напред, за кратко, пее в оперетния театър „Одеон“, а след това е приета в Софийската опера, където започва пътят й на оперна певица редом с бъдещи звезди, като Лиляна Барева, Петър Петров, Никола Николов, Димитър Узунов, Катя Попова. Отново школовка в Студията на оперния режисьор Илия Иванов, където усвояват метода на Станиславски, а вокален педагог е забележителният Христо Бръмбаров. И… животът започва отново.

Първите големи роли са Азучена от „Трубадур“ и Ефросина от „Момчил“ на Любомир Пипков. В операта среща своя втори съпруг и баща на дъщеря й Наталия – Бохос Афеян. Деветнадесет години по-късно, когато Бохос Афеян е вече известен режисьор в Пловдивската опера, смъртта отново спохожда семейството. В началото на 1969 година той внезапно умира в разцвета на творческите си сили. Повече от десетилетие Надя Афеян пее паралелно и в Софийската, и в Берлинската Щатсопер, където е със статут на постоянен гастрольор. За приноса си към немската култура получава високата титла Камерзенгерин. Тук, в Берлин (тогава Източен), се оформя една сериозна артистична българска групичка, която сезони наред въодушевява немската публика и бележи ярки художествени акценти в историята на големия берлински оперен театър. Между тях са Юлия Винер, Любомир Бодуров, Лили Барева, Мария Корели, Петър Гугалов, Николай Гаубич и др. И, разбира се, Надя Афеян.

Много са мецосопрановите партии, които е изпяла в Софийската опера, много са гастролите й по българските сцени и в чужбина, много са възторжените отзиви и аплодисменти за нейното изкуство. През 50-те години на ХХ век тя вече е една от основните фигури в българския оперен театър, неоспорима любимка на публиката.

Мои спомени за певицата

Когато постъпих като драматург в Софийската опера, Надя Афеян бе в зенита на славата си, почитана и предпочитана певица. Внушаваше уважение, респектираше с достойното си поведение, с осанката си и с особения си маниер на изговор – произнасяше думите винаги много отчетливо, с ясна дикция и някак малко забавено. Преднамерено, според мен, за да може слушащият я да вниква в смисъла на това, което казва. Впрочем, дикцията й винаги е била безупречна, шлифована още от времето на уроците при Масалитинов, при Полевицкая във Виена. Това бе характерен белег на всяко нейно сценично изпълнение. Често изтъкваше, че текстът е от изключително значение в операта. Впрочем, трябва да подчертая, че по времето за което разказвам, в Софийската опера принципно всичко се пееше в превод, на български език. За жалост, после се наложи идеята оперите да се изпълняват на езика, на който са написани. Което постави тежка бариера между публиката и сцената и, убедена съм, доведе до отдалечаване на зрителя от това, което наричаме оперно действие.

Смятам за своя първа среща с Надя Афеян един спектакъл на „Ивайло“ от Марин Големинов. В онези години професорите ни държаха да присъстваме на техни изяви. А за нас, студентите, това бе знак на особено внимание. Получаваше се една творческа връзка между учители и ученици, за съжаление твърде загубена днес. Надя Афеян пееше Царица Мария, една майка, бореща се за трона на сина си. Драматична партия, която Марин Големинов казваше, че е писал за нея. По-късно я гледах във „Война и мир“ на Прокофиев. В ролята на Елен Безухова съм запомнила царствения й вид, големия, изразителен глас и елегантното сценично присъствие. Следват най-ярките ми впечатления от Надя Афеян – като артистка, колега и човек. Една от експортните ни опери бе „Хованщина“ на Мусоргски в редакцията на Дмитрий Шостакович. Надя Афеян много пъти изпя Марфа – и у нас, и в чужбина (Брюксел, Париж, Мадрид, Москва, Прага, Братислава, Атина…). Беше великолепна. Гласът й – тъмен и загадъчен в низините, политаше красиво нагоре, за да изрази поривите на една раздирана от противоречиви чувства жена. Любов и отчаяние, смирение и безумно упорство – това бе психологическият профил на влюбената, отхвърлената, преследваната и преследващата Марфа. Достигаща онази степен на фанатично отдаване на вярата, при която духа се освобождава чрез самоизгарянето в скита на староверците. Сцената на гаданието винаги й носеше аплодисменти, а големият, тежък финал тя превръщаше в апотеоз на любовта и на вярата. Имаше случаи, когато, нападната от ужасната си мигрена, певицата бе на ръба на невъзможността да довърши спектакъла. Виждала съм я бледа, изтерзана от болките, но щом чуеше „музиката си“, пъргаво изправяше снага и с вдигната глава изминаваше онези сантиметри, делящи сцената от „задкулисието“. И запяваше, потъваше в живота на героинята си, все едно не изпитва никакво физическо страдание. Така публиката никога не разбра какво се случва с нея, какво всъщност преодолява, за да продължи спектакъла. За Надя Афеян това бе въпрос на отговорност и на чест, на отношение към професията, към театъра.

Искам да припомня и Амнерис от „Аида“ – една от коронните партии на певицата. За нея получи званието Лауреат на Димитровска награда. А е само на 35 години! Тя бе не само великолепна певица, но и голяма актриса. Трагичка. Нейната Амнерис бе изтъкана от противоречията на влюбената и отхвърлената царска дъщеря. Особено ярки бяха превъплъщенията й в прочутия дует с Аида (Трета картина) и в драматичната сцена с осъждането на Радамес от жреците. „При нейната Амнерис е налице онази чувствена основа на образа, която превръща чаровната влюбена фараонска дъщеря в беснееща от ревност и обида фурия на отмъщението“ – така я описва големият наш режисьор Михаил Хаджимишев. Наистина фурия на сцената. Гласът й извайваше и нежните, наситени с нега фрази, и зазвучаваше със стоманени отблясъци в конфликтните моменти с Рамфис и с Аида. Подобна богата палитра от цветове, майсторско използване на тембъра характеризираше и интерпретацията на принцеса Еболи от „Дон Карлос“ , на Азучена от ‛Трубадур“, на гадателката Улрика от „Бал с маски“. Исторически образци останаха и българските й роли – Ефросина от „Момчил“, Елена от „Юлска нощ“ на Парашкев Хаджиев, също повечето от изявите й на концертния подиум – в кантатно-ораториални и вокално-симфонични произведения от класиката и българската музика.

1975/76 година бе последният сезон на мецосопраното в Софийската опера. Тогава се направи нашумялата опера на Кирил Молчанов „Утрините тук са тихи“. Военен сюжет, разтърсваща трагедия. Постановка на Семьон Щейн, главен режисьор на Минската опера, и художника от Болшой театър Валери Левентал. Надя Афеян бе разпределена за Маря – обикновена руска жена, дарила с топлина и сърдечност капитан Васков. Никой още не знаеше, че това ще е последната й роля. А и тя репетираше спокойно, старателно, с опит и мъдрост. Както винаги. И както винаги – макар и в малка партия, постигна максимум въздействие, превърна образа в един от главните, доказвайки старата максима, че няма големи и малки роли – има големи и малки певци. Това бе нейният последен урок към по-младите колеги, с които репетираше. Последна демонстрация на стриктна творческа дисциплина, на преданост и отдаденост към изкуството. И на 1 септември се разнесе вестта, че Афеян напуска операта, слиза доброволно от сцената. Скача от върха. Бе пенсионирана и знаехме какво й струваше това. А можеше да отиде в ЦК, че и по-нагоре, и да заяви, че иска още да пее, да остане в Операта. Не го направи. Защото бе личност с много усет за чест и достойнство. Предпочете да остави красив спомена за себе си, за изкуството си, вместо да се унижава или да се спусне до точката, от която започва да се руши съграденото и публиката безжалостно развенчава доскорошния си кумир. Отиде си от театъра без тържества, достолепно, спокойно (тя си знае как!) и с високо вдигната глава. Артистка! После замина за Австралия, където живя до края на дните си. С дъщеря си, наследила таланта на майка си, и с внука си, когото обожаваше.

Тази година Надя Афеян щеше да е на 90. А в пантеона на българската музикална култура тя влезе още преди половин век. Когато с талант, труд, любов спечели признанието и обичта на хората, които изживяваха моменти на висша естетическа наслада от съприкосновението с голямото й изкуство.

Боянка Арнаудова

(край на статията)

През 2017 г. Боянка Арнаудова помести подобна статия за Надя Афеян също във в. „Култура“ във връзка със 100 години от рождението на певицата.

Чудесно е, когато една личност като Боянка Арнаудова, дълги години драматург на Софийската народна опера е имала непосредствен допир до такива артисти и автентично може да обрисува живота и делото им от собствено наблюдение. Радвам се, че като моя близка приятелка често ползвам нейни текстове в моите статии, за което искрено й благодаря.

В тази нейна статия от 2007 г. става въпрос и за книгата „Светлини и сенки“, за която давам по-долу малки пояснения от реклама в Интернет, приложена е и снимка на корицата (книгата вече е разпродадена):

„Светлини и сенки“

Надя Афеян

Състояние на книгата: много добро

Категория: Мемоари, биографии, писма
Издателство: „Музика“
Година: 1985
Cтраници: 136
Език: Български
Град на издаване: София
Корици: меки

(край на цитата)

В България от началото на 2000 г. името на Надя Афеян често се споменава в различните медии при нейни юбилеи. Ето две такива събития:

БНР

95 години от рождението на Надя Афеян (Радио София)

(публикувано на 10.05.2012)

В оперната вечер припомняме изкуството на една великолепна певица, изключителна актриса и удивителна жена. Надя Афеян – едно от най-ярките имена в историята на българския оперен театър, отдавна е част от родната „оперна митология”. Свикнали сме да слушаме легенди за онова истинско съзвездие: Димитър Узунов, Никола Николов, Любомир Бодуров, Юлия Винер, Катя Попова, Лиляна Барева, Стоян Попов… списъкът е дълъг, а тя е една от тях – с впечатляващи три десетилетия на сцената на Софийската опера. Учила е при легенди „отпреди това”: Ана Тодорова, Събчо Събев, Таня Цокова, Катя Спиридонова. Минала е през актьорската школа на Николай Масалитинов. Била е студентка в Берлинската консерватория, изучавала е актьорско майсторство във Виена в началото на 40-те години на ХХ век. Очевидци разказват, че е имала невероятно присъствие на сцената. Преди време проф. Павел Герджиков заяви, че я отнася към т.нар. „романтичен профил” на българския оперен театър: актриса с великолепно поведение, с класически подход към изграждането на ролята; артист от тази „боя”, която за жалост вече липсва не само на оперната ни сцена, но и на българската театрална сцена въобще.


Златни записи на легендарни спектакли на Софийската опера, запазени в Златния фонд на Българското национално радио ще звучат във вечерта на Надя Афеян.
Сред тях:


• „Трубадур” от 1954 г. с участието на Тодор Мазаров, Катя Спиридонова и Иван Хр. Попов и под палката на Михаил Лефтеров;
• „Аида” от 1959 г. с диригент Асен Найденов и с участието на Димитър Узунов, Юлия Винер и Иван Хр. Попов;
• „Лоенгрин” от 1968 г. – знаменитата премиера, дирижирана от Асен Найденов с Юлия Винер, Любомир Бодуров, Стоян Попов, Николай Стоилов;
• „Борис Годунов” от 1965 г. с Николай Гяуров, Димитър Петков, Любен Михайлов, Йорданка Димчева, дирижирани от Асен Найденов;
• „Хованщина” – легендарна премиера от 1966 г., постановка на Борис Покровски и Атанас Маргаритов с участието на Никола Гюзелев, Димитър Петков, Любен Михайлов, Любомир Бодуров, Асен Селимски, Надя Шаркова;
• „Юлска нощ” на Парашкев Хаджиев – премиера на диригента Иван Маринов и режисьора Бохос Афеян от 1967 г. с участието на Павел Герджиков, Димитър Цолов, Благовеста Карнобатлова и Димитър Петков.


В студиото на програма „Христо Ботев” гостува и певицата Наталия Афеян, за която Надя Афеян е не легендарна примадона или оперна дива, а просто „майка ми”…

събота, 12 май, от 20.00 часа

(край на съобщението)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100083524/95-godini-ot-rojdenieto-na-nadya-afeyan

БНР

Спомен за Надя Афеян

(публикувано на 31.10.2013)

Помните ли Надя Афеян?

Слушателката на “Алегро виваче” Красимира Стилиянова пожела да припомним на аудиторията за кариерата на оперната певица Надя Афеян.

Блестящ мецосопранов глас от златното поколение певци през 50-те и 60-те години на ХХ век, наред с Катя Попова, Никола Николов, Димитър Узунов, Асен Селимски и др. Надя Афеян е запомнена и с яркия си артистичен талант. На сцената на Софийската опера тя е Амнерис, Азучена, Еболи, Марфа и още, и още.

Чуйте още за Надя Афеян от Красимира Йорданова, която ни предлага и изказване на певицата, запазено в Златния фонд на БНР

(край на съобщението)

Преди известно време аз писах за разпоредителя в Софийската народна опера Стоян Михайлов – една колоритна личност, жива история на този театър. В неговото интервю ставаше въпрос и за Надя Афеян. Ще ви припомня:

(…) – С кои други оперни звезди сте се срещали?
– С Надя Афеян, но тя замина за Австралия и почина там. Дъщеря й обаче и до ден-днешен идва в България и посещава операта. Познавам и тенора Никола Николов, който пееше великолепно в “Трубадур”, “Палячо”, “Кармен”. Никола Гюзелев познавам също. Той беше художник, когато постъпи в операта. Познавам лично и Николай Гяуров, който, като ме видеше, казваше: ”Ех, Стояне, много ми се пее, искам да пея цял живот.” От по-новите певци близък ми е басът Юлиян Константинов…..“

(край на цитата)

И на края за нещо, което обезателно трябва да се каже:

11.06.2008 (извадка от тревненски вестник)

Изложба – сбъдната мечта и за Трявна

Тревненци отбелязаха 200-годишнината от рождението на зографа поп Димитър Кънчов с една изключителна изложба от икони и рисунки на майстора и на неговите именити наследници. Тя бе открита във втория ден от Славейковите празници и не случайно бе подредена в галерия „Казаков”, където някога се е издигала родната къща на основоположника на една от шестте зографски фамилии на Трявна – поп Димитър Кънчов. Ангелогласните певици от вокален квартет ”Абагар” към Шуменския университет омаяха с изпълненията си многобройните посетители и гости, сред които бяха и кметът на Трявна инж. Драгомир Николов, зам. кметът Георги Пенчев, изкуствоведът в НХГ Мариела Стойкова. Както сподели директорът на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство Юлия Нинова, идеята за изложбата е на Тревненския музей и е реализирана със съдействието на Националната художествена галерия, Националния исторически музей в София и Регионалния исторически музей във Варна.


Любопитен факт от биографията на зографа поп Димитър Кънчов, роден в знаковата за Трявна 1808 г., годината в която е сключен Майсторския облог в Даскаловата къща, е че основоположникът на многобройната зографска фамилия доживява патриаршеската 93-годишна възраст и до края на живота си продължава да рисува. Тревненският зограф има над 70-годишен брак с Мара Кънчова, 18 деца, 45 внуци и 115 правнуци. Дори и жизненият им път приключва в една и съща година – 1901 г. Сред известните наследници на фамилията е оперната певица Наталия Афеян, дъщеря на НАДЯАФЕЯН. Преди години те правят внушително дарение на Тревненския музей.
За съжаление, творчеството на талантливия ни зограф все още не е добре проучено. И може би малцина знаят, че той е зографисал най-популярната икона на Св. Георги Победоносец, която е част от фонда на НХГ и е един от най-интересните експонати в изложбата (…).

(край на цитата)

Радвам се, че дъщерята Наталия върви по пътя на майка си, тя също е оперна певица. С нея сме ФБ-приятели от април 2018 г.

Последната ми статия за Надя Афеян беше през 2015 г. във връзка с рождения й ден на 3 май. През следващите 3 години не съм писал за нея, понеже пътувах по това време за България, където не пиша моите „оперни истории“. Така че днес искам да добавя още три нови материала за певицата, които се появиха в медиите в това време – през 2015, 2017 и 2018 г.

Първият е обзорна статия за нея от Огнян Стамболиев, поместена в сайта на Софийската опера. Цитирам:

Сайт на Софийската опера, 2015

ЦАРСТВЕНАТА НАДЯ АФЕЯН – 15 години без именитата примадона – Огнян Стамболиев

(снимка: Първата Амнерис на Надя Афеян в паметната постановка на „Аида” на проф. Драган Кърджиев и Асен Найденов, София 1950)

Достолепие и царственост излъчваше на сцената (а и в живота) незабравимата Надя Афеян (1917–2000). Днес мястото и на националната ни оперна сцена е все още незаето. Трудно може се намери певица и артистка от нейния мащаб особено за големите й роли в „Аида”, „Дон Карлос”, „Трубадур”, „Лоенгрин”, „ Хованщина”, „Борис Годунов”,  „Момчил”.  Нейният подчертано драматичен актьорски талант, голямата й музикалност и отлично воденият, изравнен във всички регистри мецосопранов глас се изявиха най-пълноценно в класическия италиански, руски, а също и във Вагнеровия репертоар.  В продължение на цели три десетилетия, заедно с Юлия Винер и още неколцина певци тя беше един от стълбовете на столичната оперна сцена. Винаги в отлична вокална форма, винаги готова да даде максимума от своите сили и талант на сцената.

Тук бих искал да отбележа и нещо по-специфично за нея. Надя Афеян беше от певците-актьори, за които словото – изпято и изговорено на сцената бе нещо свещено. Дикцията й бе прецизна, съвършена. Както и фразирането й, плод на една безспорна музикантска дарба и голяма култура. През годините на нейната кариера – особено от петдесетте до края на осемдесетте –  операта у нас преживя истински разцвет, имахме подкрепата на държавата, солидно музикално образование, имахме и първокласен ансамблов музикален театър, в който словото бе на почит. Пееше се (както в повечето европейски страни) предимно на роден език и това правеше операта наистина достъпно за публиката изкуство и издигаше културното ниво на нацията.

Родена е на 3 май 1917 г. в черноморската ни столица, дала на България внушителен брой певци, инструменталисти и диригенти. Произхожда от възрожденски тревненски род на художници-зографи. Расте в подчертано културна среда, където музиката, театърът и литературата са част от живота на цялото семейство. От малка рецитира прекрасно. Като 15-годишна гимназистка е поканена да участва в тържественото откриване на Варненския драматичен театър, заедно с професионални артисти от столицата и града. Забелязва я големият наш тенор със световна кариера Петър Райчев, който я насочва към пеенето и операта. Скоро семейството се премества в София. Надя Йонкова (това е името й по баща) кандидатства в Музикалната академия и е приета на първо място, но не става студентка там, а постъпва като хористка в  Операта и започва да учи актьорско майсторство в Школата на Народния театър при прочутия Николай Масалитинов. В операта й възлагат първите малки роли – индианското момиче Уокли в „Момичето от Запад” на Пучини и Танаах от „Саламбо” на Веселин Стоянов. Учи пеене при Таня Цокова. По това време става съпруга на драматичния артист Иван Кирчев. Ражда и първата си дъщеря.  През 1942 семейството заминава за Берлин, където тя започва да учи в Консерваторията при проф. Карл Емге и актьорско майсторство в студията на Бургтеатър при проф. Полевицкая.

Времето е тежко, военно. През 1945 бомбардировките над Берлин зачестяват. При една от тях загиват съпругът и  малката й дъщеря. Решава да напусне Германия и да се върне в България. Приемат я за редовна артистка в много популярния до войната оперетен театър „Одеон”. Продължава упорито да учи пеене, да се усъвършенства, вече при Катя Спиридонова. През 1947 се явява на конкурс в Операта и е приета веднага за редовна артистка. Дебютира през 1948 с голяма роля – това е Амнерис от „Аида”. Тук блясва целия й талант. Ролята се оказва особено подходяща за нейния драматичен темперамент, а също и за гласа й, висок мецосопран.  През 1952 получава държавната (тогава Димитровска) награда и се утвърждава като един от водещите солисти на първата ни сцена. По това време става известна като Надя Афеян, приема фамилното име на втория си съпруг, оперния режисьор от Пловдив Бохос Афеян (1924- 1969). От този щастлив брак се ражда втората й дъщеря, Наталия Афеян, която успешно поема пътя на талантливите си родители. 

След  „Аида” следва Азучена от „Трубадур”, също голяма и проблемна роля, с която тя се справя блестящо. В едно интервю ще сподели, че трагедията на майката Азучена се преплита за нея по един неведом начин с трагедията, преживяна от нея по време на войната в Берлин.

За Надя Афеян Берлин се оказва един наистина съдбовен град. След като вече е натрупала немалък опит, знания и репертоар, особено в италианската и руската класика, тя бива поканена за редовен, постоянен гост-солист на Берлинската държавна опера. Цели 12 сезона, заедно със своята партньорка, сопраното Юлия Винер, тя лети всяка седмица от София до Берлин, за да участва в премиери и редови спектакли. Тук талантът й бива високо оценен от публиката, критиката и особено от един велик диригент – Франц Конвични, който ще каже, че в Щастопер, Берлин гласът на Надя Афеян звучи така красиво и пълноценно, сякаш самата зала била построена специално за нея!

През тези години тя пее много не само на любимата си софийска сцена, но и в редица европейски театри. Звездният миг в  нейната кариера е гостуването й в Ковънт Гардън, Лондон с коронната й роля Амнерис, за която получава отлични критики в печата.

На берлинска сцена тя се превъплъщава главно в италианския репертоар („Аида”, „Бал с маски”, „Трубадур”, „Дон Карлос”), но също и във Вагнер („Рейнско злато”, „Лоенгрин”, „Танхойзер”). Получава и най-високото немско артистично звание „камерзенгерин”.

Надя Афеян се считаше главно за Вердиева певица. Както самата тя призна в един разговор: „Обичам Верди, защото е композитор-майстор на големите щрихи, големите страсти, големите чувства”. И наистина, те бяха видими в нейните силни и завладяващи интерпретации на Вердиевите героини. Но към тях бих добавил и силните й руски образи: властната, надменна и коварна Марина Мнишек от „Борис Годунов”, елегантната и аристократична Елен Безухова от „Война и мир”, силно обичащата, страдащата и ревнива Марфа от „Хованщина”, Солоха от „Черевички”, една от не многото и комедийни роли. Към последните бих споменал: Хата от „Продадена невеста” на Сметана и Госпожа Райх от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай.

Надя Афеян обичаше много българската музика. Изнасяше редовно песенни концерти с творби на нашите класици: Владигеров, Добри Христов, Веселин Стоянов, Пипков, Големинов, Хаджиев, Черкин. Сред българските й роли бих отделил Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков и Царица Мария от „Ивайло”, която Марин Големинов написа специално за нея. И двете бяха по мярката на нейния специфичен изпълнителски стил – романтично приповдигнат с героико-патетични акценти. За щастие, БНР и Балкантон записаха студийно тези две класически български опери именно с нея.

През 1976 година, след последната си роля, в нашумялата тогава опера на Кирил Молчанов по Борис Василиев „А утрините тук са тихи”, Надя Афеян напусна сцената в една добра певческа форма. Реши да съхрани един добър спомен у публиката за себе си. Скоро след това замина за Австралия и заедно с още двама българи основа радиостанцията на български език ЗЕА, като продължи да работи с гласа си вече като диктор и четец и рецитатор, както бе започнала като дете и ученичка в Девическата гимназия своята сценична кариера – със словото. С българското СЛОВО!

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Една действително хубава и съдържателна статия. Само една малка грешка: в хода на Втората световна война семейството на Надя Афеян се премества от Берлин във Виена поради зачестилите въздушни нападения над Берлин. Но през 1945 г. съпругът й Иван Кирчев и малкото им дете загиват във Виена също от въздушно нападение.

Вторият материал е предаване на БНР във връзка със 100 години от рождението на Надя Афеян. Цитирам:

БНР

Сто години от рождението на Надя Афеян

публикувано на 06.05.2017

Автор: Светлана Димитрова

Чуйте разговора с Боянка Арнаудова

Изпълнения на Надя Афеян

Надя Афеян – една певица, която е свързана с най-ранните ми детски спомени за операта. Но не само с величествените героини, които тя претворяваше на сцената. Така се стекоха обстоятелствата, през 70-те години на миналия век, че освен на сцената, често я виждах и в живота, тъй като семействата ни бяха приятелски. Дъщеря й Наталия Афеян – или Нини беше като моя сестра, с която бяхме много често заедно, дори и на летни лагери и аз често си спомням за тези щастливи детски дни. Леля Надя беше изключителна жена – красива, благородна, нежна и грижовна. Детското ми съзнание със сигурност изобщо не възприемаше, че контактувам с една от суперзвездите на Софийската опера. Едва днес си давам сметка, какви музиканти съм познавала и които едва след като започнах да правя предавания в радиото започнах да оценявам професионално. Всеки път нахлуват спомени и всеки път съжалявам, че не съм имала касетофон. Това бяха щастливи срещи изпълнени с приятелство, дружески шеги, мили спомени и обсъждания на весели сценични преживявания. За жалост, когато вече бях сравнително осъзнат индивид Надя Афеян вече не пееше. Но с тази изключително приятна задача да представи Надя Афеян помолих Боянка Арнаудова, която дълги години беше драматург на Софийската опера. Спомените й може да чуете в звуковия файл, както и изпълнения на Надя Афеян, съпровождана от СО на БНР, диригент Михаил Ангелов – записи от 1967 г.:

Ария на Далила от операта „Самсон и Далила“ на Сен-Санс


Ария на Леонора от операта „Фаворитката“ на Доницети


Ария на Сляпата от операта „Джоконда“ на Понкиели

Ето и програмата на оперната вечер:

Втора картина на операта „Бал с маски“ на Верди – запис от 29 декември 1965 г. с участието на Надя Афеян – Улрика, Юлия Винер – Амелия, Любомир Бодуров – Рикардо, Асен Селимски – Ренато, Цветана Аршинкова – Оскар, Никола Христов – Силвано, Димитър Петков – Том, Алексей Милковски – Самюел, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Руслан Райчев.  

Операта „Лоенгрин“ на Вагнер – запис от 19 април 1968 г. с участието на Стефан Еленков – крал Хайнрих, Юлия Винер – Елза, Любомир Бодуров – Лоенгрин, Надя Афеян – Ортруд, Стоян Попов – Фридрих фон Телрамунд, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Асен Найденов

Съдържание на операта „Лоенгрин

събота, 6 май от 20 часа

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

http://bnr.bg/post/100827614/100-godini-ot-rojdenieto-na-opernata-pevica-nada-afean

……

Третата статия е от 2018 г. и се отнася за една хубава среща в София в дома „Борис Христов“. Цитирам:

Портал „Artakcia“

Вечната оперна муза Надя Афеян

На 12 юни в къщата на Борис Христов заживя споменът за непрежалимата оперна муза Надя Афеян

21 юни 2018

Aлександра Александрова

Горещ и жарък вторник, в който тъкмо в сърцето на София певци, музиканти, артисти и любители на операта се събраха, за да се насладят на едно специално събитие, наречено “Носталгия”.

“Носталгията е отрицание”, беше казал Уди Алън. В нашия случай носталгията бе почит, поклон и възхищение. Къщата на Борис Христов е красива, приветлива, стилна и в нея сякаш има място за всички. Помещенията са в диалог помежду си, а самата сграда е строена с идея за топлина и с въображение на артист! Зиданите печки се борят със студа, стените имат изящни прозорци-очи, които с любопитство наблюдават външния свят.  Този дом някога е бил средище на приятели, влюбени в музиката, а дворът – малката сцена за спектаклите на децата от квартала. Именно от този дом Борис Христов поема към оперната си мечта през 1942 и отправя поглед към Италия.

Трудно бихме могли да се сетим за по-специално място, на което да бъде възкресена голямата Надя Афеян. Родена в далечната 1917 година тя е символ на царственост, талант и достолепие. До ден днешен никой не може да заеме мястото й в операта. Вечно ще я помним с емблематичните й роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Трубадур”, “Лоенгрин”, “Борис Годунов”, “Момчил”. Надя Афеян и нейният съвършен мецосопранов глас години наред смело творят магия, стъпвайки на крилете на класически, италиански, руски, Вагнеров репертоар.  Чистотата на дикцията и силата на гласа превръщат Надя Афеян в същински колос на столичната оперна сцена. Примата гастролира в Норвегия, Швеция, Дания, Гърция, Китай, Полша и Чехословакия. През 1976 г. оперната муза се оттегля от сцената доброволно. Водена от желанието да бъде запомнена в най-добрата си форма, Надя Афеян доказва не само колко голям артист е, но и колко достойна личност е.

Събитието на 12 юни беше организирано от очарователната Наталия Афеян, която с широка усмивка посрещаше всеки гост, дошъл да си спомни за майка й Надя. Срещата откри проф. Боянка Арнаудова, която е музиколог, музикален критик и педагог. Тя преведе всички присъстващи през вълнуващите спомени за житейските и творчески пътища на примата Афеян. 

Вечерта беше особено специална със своята концертна част. Майкъл Смолууд – тенор (Австралия) и Ермила Швайцер – пиано. Творческата биография на Майкъл е вдъхновяваща и нетрадиционна. Включва музикално образование във Викторианския колеж по изкуствата (Мелбърн) и Австралийската национална музикална академия, както и висше образование по право в Мелбърнския университет. Разбира се, с таланта си е обиколил почти целия свят, а към настоящия момент е студент в НБУ в департамента по музика. Ермила пък получава образованието си в НМА “Панчо Владигеров”, има активна концертна и звукозаписна дейност, води клас по камерно пеене и интерпретация в НМА “Панчо Владигеров” и участва в редица проекти на къщата-музей “Борис Христов”.

С безграничния им талант и огромната им харизма ни потопиха в световете на Бетовен, Роберт Шуман, Хайнрих Хайне, Курт Вайл. Забравихме, че се намираме в красив софийски двор и се пренесохме в музикална скоба, в която плакахме в съня си, обичахме се нежно, срещнахме рози, лилии, гълъби и слънца, целунахме светлините на Берлин и звучаха флейти и цигулки.

В предварителен кратък разговор с Наталия Афеян изпитах огромно успокоение, защото посмях да я попитам дали операта и младите хора днес са приятели. Отговори положително. И сякаш това беше достатъчно. Нищо не е изгубено и дори и най-високото и елитарно изкуство все още има своето сигурно място сред хората. 

Ние няма да сме тук, за да видим, но след 100 години със сигурност отново ще се чества името Надя Афеян!

(край на цитата)

Цитирам линк към статията, от където могат да се видят и хубавите снимки:

https://atrakcia.bg/article/2-reaktsiya/193-

На това място бих поздравил Наталия Афеян за хубавата й инициатива по отношение запазване спомените относно майка й…

Нека днес на 3 май 2020 г. си спомним за Надя Афеян – тази незабравима певица и изящна личност – както споделят много от тези, които са я познавали по-близо – и отбележим с почит и признание 103 години от рождението й. Само след няколко месеца – на 27 септември 2020 г. ще се навършат кръглите 20 години от смъртта на Надя Афеян през 2000 г.

Мир на праха й!

Изпълнение на Надя Афеян:

Bizet: Carmen “Habanera”

´´´´´´

Изпълнение на Надя Афеян:

Glinka: Life for the Czar “Vanya’s Aria”

´´´´´´

Изпълнение на Надя Афеян:

Verdi: Un Ballo in Maschera Re dell’abisso

´´´´´´

Изпълнение на Надя Афеян:

Verdi: Il Trovatore Stride la vampa

…….

Цитирам линк към предаване на БНР за Надя Афеян през 2017 г. във връзка със 100 години от рождението й:

http://bnr.bg/post/100827614/100-godini-ot-rojdenieto-na-opernata-pevica-nada-afean

……

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.