Anatoly Solovianenko

Тенорът от Украйна Анатолий Соловяненко, който се помина на днешния ден преди 20 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 29 юли 2019 г. се навършват точно 20 години от смъртта през 1999 г. на един голям оперен певец от Украйна – тенорът Анатолий Соловяненко, който започва световната си вокална кариера сравнително късно, след като работи в друга професия, но любовта към музиката и пеенето надделява, той преминава през редица етапи на обучение в родината си и в Италия и стартира от Киев последователно възходяща певческа дейност, която преминава през редица големи оперни сцени по целия свят – от Миланската Скала, през България, Румъния, ГДР, Япония, Австралия, САЩ, Канада … В продължение на два сезона той пее в Ню Йоркската Метрополитън опера, където изпълнява партии в опери от Рихард Щраус, Джузупе Верди и Пиетро Маскани.

Жалко, поради здравословни причини тази кариера прекъсва през 1999 г. в резултат на сърдечен инфаркт и Анатолий Соловяненко умира на 29 юли 1999 г. в Киев.

На това място прекъсвам за малко, за да споделя други мисли от преди два дни, свързани с Анатолий Соловяненко:

Драги приятели, на 27 юли 2019 г. след статията за Минко Босев г-жа Копринка Червенкова направи следния коментар: “Голямата четворка: Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова и Видин Даскалов. Не мисля, че някой може да ги затъмни. Нито забрави”.

На тази реплика моят приятел от Габрово Димитър Босев отговори:

“Факт, че са забравени ! И Минко Босев, и Лиляна Кошлукова, и Лиляна Кисьова, Мими Балканска, и Патриархът на оперетата Асен Русков… Техният живот и творчество е много по-богат и заслужава да се изследва и да се попълнят празнотите, за да се обогати историята на българската оперета, която в предходния музикален момент бе на нивото на нашата световно известна опера!”

(край на коментара на Босев)

На 28 юли аз прочетох тия неща и направих мой коментар:

“Без да влизам в подробности, за да се засвидетелства внимание към такива личности, поне трябва на подходящи места да има паметни плочи или бюстове, или паметници. Има ли такива за Босев, Кошлукова, Кисьова, Русков? Аз поне не знам … Само един пример. Утре на 29 юли се навършват 20 години от смъртта на един тенор от Украйна – Анатолий Соловяненко (1932-1999), който е пял във Миланската Скала, в МЕТ Ню Йорк, на много други сцени (гостувал е и в България), но е останал винаги в Киев, където се е поминал от сърдечен инфаркт през 1999 г. Вижте моля какъв паметник са му издигнали в центъра на Киев … “.

(край на коментара)

И за да докажа с пример горното, приложих две снимки с текст, което ще направя и сега отделно в настоящата статия за Анатолий Соловяненко.

(край на другите мисли в статията)

Анатолий Соловяненко е роден в град Сталино (сега Донецк) на 25 септември 1932 г. в семейство на миньори. След завършването на гимназията постъпва в Донецкия политехнически институт, където завършва и следдипломна квалификация и работи като преподавател в катедрата по инженерна геометрия. През всички тези години той усъвършенства вокалното си изкуство при заслужилия артист на Украинската ССР, изключителният певец-тенор Александър Коробейченко, като участва в концерти на любителски изпълнения.

През 1962 г. е поканен в Киевския театър за опера и балет, обучава се после в Миланската Скала, където става носител на конкурса „Неапол срещу всички”. От 1965 г. е солист на Киевската опера. През 1967 г. е удостоен със званието заслужил артист на СССР, през 1975 г. – народен артист на СССР.

Анатолий Соловяненко никога не е бил член на Комунистическата партия и никога не е пеел някаква комунистическа песен. Изключителен украинец, високо морален и честен, който е достигнал най-високите върхове на световна кариера поради таланта си и работата си. Заради украинската сцена той жертва съблазнителни предложения от Болшой театър (Москва), не емигрира в чужбина, въпреки че му е обещано фантастично заплащане.

Соловяненко свободно владее италиански език. Пласидо Доминго и Лучано Павароти казват, че вокалните умения на Соловяненко не са по-ниски от техните собствени.

Репертоарът на Соловяненко включва 17 оперни партии, много арии, романси, народни песни. Голямо разнообразие е географията на турнета на певеца: България, Румъния, ГДР, Япония, Австралия, САЩ, Канада … В продължение на два сезона той пее в Ню Йоркската Метрополитън опера, където изпълнява партии в опери от Рихард Щраус, Джузупе Верди и Пиетро Маскани. Народните украински песни в негово изпълнение стават пример за умение на много следващи певци.

През 1980 г. Соловяненко става лауреат на Ленинска награда и праща парите в Фондация на мира. През 1997 г. получава наградата на името на Т. Г. Шевченко.

Животът на Анатолий Соловяненко, един наистина популярен, любим певец на хората, е изпълнен с непрекъснат и упорит труд за подобряване на гласа. За да успее, той се отрича от обикновените радости на живота, така че в мига на най-висшето изразяване на таланта си да достигне върховете на изпълнителските си умения.

Съпругата му Светлана е най-близкият съветник и приятел на Анатолий Соловяненко през целия му живот. Двамата отглеждат синовете си Андрей и Анатолий. По-малкият син Анатолий е народен артист на Украйна, директор на Националната опера на Украйна в Киев.

Анатолий Соловяненко умира на 29 юли 1999 г. в Киев след сърдечен инфаркт.

В центъра на Киев сега се издига внушителен паметник в цял ръст, такъв има и в родния му град Донецк.

Ето още малко информации в превод от английски език (неговата Уикипедия-страница):

Анатолий Соловяненко (понякога транслитериран като Анатолий Соловьяненко; Украински: Анатолий Борисович Соловьяненко; Руски: Анатолий Борисович Соловья́ненко) (25 септември 1932 – 29 юли 1999) е украински оперен тенор, народен артист на СССР (1975 г.), народен артист на Украйна и носител на Държавната награда „Тарас Шевченко“, роден на 25 септември 1932 г. в миньорско семейство в Донецк и завършва Донецкия политехнически институт през 1954 г., след което преподава там в катедрата по инженерна графика. Той също така учи пеене от 1950 г. при Александър Коробейченко, заслужил артист на Руската съветска република.

Соловяненко започва кариерата си в Донецк, където сега има паметник в негова памет. Успехът в популярно шоу за таланти от 1962 г. води до покана да пее в Националната опера на Украйна. Но преди да започне работа в Националната опера, Соловяненко печели конкурса за млади певци в Миланската Ла Скала и учи там три години (1963–1965). Той става първият съветски певец, получил покана да пее в Метрополитън опера в Ню Йорк. Прави 10 представления там в годините 1977 и 1978 по време на обучението си в Киевската консерватория, която завършва през 1978 г.

От 1965 г. Соловяненко пее в Националната опера на Украйна. В продължение на 30 години той е солист в Националния театър за опера и балет „Тарас Шевченко“ в Киев и участва в „Expo 67“ в Монреал.

Като солист на Националната опера, Анатолий Соловяненко играе 18 оперни и оперетни партии и солови участия, сред които:

Херцогът („Риголето“), Алфредо („Травиата“), Едгардо („Лучия ди Ламермур“), Родолфо („Бохеми“), Каварадаси („Тоска“), Фауст („Фауст“), Ленски („Евгений Онегин“), Самозванецът („Борис Годунов“), Тенорова партия („Реквием“ от Верди), Андрей („Запорожец отвъд Дунава“) и много други.

Соловяненко също така участва като солист на ансамбъл „Александров“ по време на турнето му в Обединеното кралство през 1988 г., пеейки „Калинка“ и други песни. Записва 18 дългосвирещи плочи с арии, романси и песни.

Анатолий Соловяненко е женен – съпруга Светлана, с която имат двама сина, Андрей и Анатолий.

През 1967 г. Соловяненко е удостоен със званието заслужил артист на Украйна, а през 1975 г. със званието народен артист на СССР.

Aнатолий Соловяненко умира внезапно от инфаркт на 29 юли 1999 г. Сред различни правителствени служители, които присъстват на погребението му, са президентът Леонид Кучма, а няколко месеца по-късно, през декември 1999 г., Донецкият държавен академичен театър за опера и балет е преименуван от украинския кабинет в негова чест на името му.

През 2001 г. в Козин (в рамките на Киевска област) е поставена статуя на певеца, където е погребан.

Награди

1967 – Заслужил артист на Украйна

1975 – Народен артист на СССР

1980 – Ленинска награда, паричната награда е прехвърлена от А. Соловяненко на Комитета за мир

1982 – Медал „Миньорска слава“, Орден „Дружба на народите“

1993 – Почетен знак от президента на Украйна 1997 – Национална награда „Тарас Шевченко“

(край на превода)

Ще се спра по-подробно на изявите на Aнатолий Соловяненко в МЕТ Ню Йорк. Ето списък на всичките му 10 изяви там:


[Met Performance] CID:251790 Der Rosenkavalier {264} Metropolitan Opera House; 12/23/1977 Debut: Anatoly Solovianenko
[Met Performance] CID:251850 Der Rosenkavalier {265} Metropolitan Opera House; 12/29/1977
[Met Performance] CID:252080 Cavalleria Rusticana {516} Pagliacci {556} Metropolitan Opera House; 01/19/1978
[Met Performance] CID:252130 Cavalleria Rusticana {517} Pagliacci {557} Metropolitan Opera House; 01/24/1978
[Met Performance] CID:252700 Rigoletto {539} Metropolitan Opera House; 03/22/1978 Debut: Pablo Elvira
[Met Performance] CID:252780 Rigoletto {540} Metropolitan Opera House; 03/29/1978
[Met Performance] CID:252810 Cavalleria Rusticana {520} Pagliacci {560} Metropolitan Opera House; 03/31/1978
[Met Performance] CID:252860 Rigoletto {541} Metropolitan Opera House; 04/5/1978
[Met Performance] CID:252930 Rigoletto {542} Metropolitan Opera House; 04/11/1978
[Met Performance] CID:252980 Cavalleria Rusticana {523} Pagliacci {563} Metropolitan Opera House; 04/15/1978 Broadcast

(край на цитата)

Както четем, той е взел участие в трите опери „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (2 пъти), „Селска чест“ от Маскани (4 пъти) и „Риголето“ от Верди (4 пъти).

Цитирам ансамблите при всичките му първи изяви в тия три опери, както и състава при последната му изява в МЕТ на 15 април 1978 г. в „Селска чест“:

Metropolitan Opera House
December 23, 1977

DER ROSENKAVALIER {264}

Octavian…………………Yvonne Minton
Princess von Werdenberg……Gwyneth Jones
Baron Ochs……………….Marius Rintzler
Sophie…………………..Reri Grist
Faninal………………….Morley Meredith
Annina…………………..Shirley Love
Valzacchi………………..James Atherton
Italian Singer……………Anatoly Solovianenko [Debut]
Marianne…………………Elizabeth Coss
Mahomet………………….Kendall Quinn
Princess’ Major-domo………John Carpenter
Orphan…………………..Mary Fercana
Orphan…………………..Barbara Bystrom
Orphan…………………..Elvira Green
Milliner…………………Elyssa Lindner
Animal Vendor…………….Dale Caldwell
Hairdresser………………Ivan Allen
Notary…………………..Andrij Dobriansky
Leopold………………….Glenn Bater
Lackey…………………..Richard Firmin
Lackey…………………..Frank Coffey
Lackey…………………..Cecil Baker
Lackey…………………..Edward Ghazal
Faninal’s Major-domo………Nico Castel
Innkeeper………………..Charles Anthony
Police Commissioner……….Philip Booth

Conductor………………..Leopold Hager

……

Metropolitan Opera House
January 19, 1978

CAVALLERIA RUSTICANA {516}

Santuzza…………….Martina Arroyo
Turiddu……………..Anatoly Solovianenko
Lola………………..Isola Jones
Alfio……………….Cornell MacNeil
Mamma Lucia………….Jean Kraft

Conductor……………Richard Woitach

…..

Metropolitan Opera House
March 22, 1978 Matinee
Metropolitan Opera Guild Student Performance

RIGOLETTO {539}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Rigoletto……………Pablo Elvira [Debut]
Gilda……………….Rita Shane
Duke of Mantua……….Anatoly Solovianenko
Maddalena……………Isola Jones
Sparafucile………….Philip Booth
Monterone……………Vern Shinall
Borsa……………….Charles Anthony
Marullo……………..Robert Goodloe
Count Ceprano………..Richard Best
Countess Ceprano……..Loretta Di Franco
Giovanna…………….Ariel Bybee
Page………………..Alma Jean Smith
Guard……………….Peter Sliker

Conductor……………David Stivender

….

Metropolitan Opera House
April 15, 1978 Matinee Broadcast

CAVALLERIA RUSTICANA {523}

Santuzza…………….Tatiana Troyanos
Turiddu……………..Anatoly Solovianenko [Last performance]
Lola………………..Isola Jones
Alfio……………….Vern Shinall
Mamma Lucia………….Jean Kraft

Conductor……………James Levine

(край на цитатите)

Както виждаме, Aнатолий Соловяненко е имал съвместни изяви с редица прочути за епохата си солисти в МЕТ, като Гуинет Джоунс и Рери Грист („Кавалерът на розата“), Мартина Аройо, Татяна Троянос и Корнел МакНийл („Селска чест“), което очевидно се дължи и на това, че той вече е бил на вокално обучение в Миланската Скала и положително това е увеличило известността му и зад океана. Все пак не трябва да се забравя, че Aнатолий Соловяненко е първият оперен артист от СССР, който има честта да бъде поканен за гастроли в МЕТ.

Респект!

Нека днес на 29 юли 2019 г. почетем 20 години от смъртта на големия тенор Анатолий Соловяненко, който е оставил светли спомени особено сред сънародниците си в Украйна.
…..