Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на светлия български празник 24 май 2020 г. пиша статия за първи път за една от най-прочутите и заслужили за музикалния театър на Германия и на целия свят певици – сопранът Анелизе Ротенбергер (Annelise Rothenberger), която почина на днешния ден точно преди 10 години – на 24 май 2010 година в дома си в Швейцария.
Анелизе Ротенбергер е родена в Германия – на 19 юни 1924 г. в град Манхайм, недалеч от региона, в който живея вече над 45 години, но тя беше „световна гражданка“ – след едно много сериозно музикално образование започва оперната си и оперетна кариера първо в малки театри в Германия, скоро прави внушителен репертоар в най-различни епохи преди всичко на оперното изкуство, става много популярна чрез отлично школувания си глас, превъзходна игра на сцената и преди всичко – с изключително приятната си външност. Когато аз дойдох тук в Германия през 1974 г., тя беше около 50-годишна, вече постигнала всичко, което една оперна или оперетна артистка може да пожелае – изяви на всички най-големи оперни театри и музикални фестивали по света, включително Миланската Скала, Ковънт Гардън в Лондон, Виенската държавна опера (там тя има стотици изяви, ще дам после конкретни сведения), Парижката опера, а също така и най-големите сцени извън Европа, като МЕТ в Ню Йорк, Оперните театри в Чикаго, Сан Франциско и много такива в Канада и Южна Америка, включително и „Театро Колон“ в Буенос Айрес, също и в Япония и други страни от Далечния изток.
До сега не съм писал за нея по различни причини – все чаках да дойде кръгла годишнина, но често не съм бил тук в Германия по такъв случай и ето днес имам тази възможност – тя вече 10 години не е между нас. Нека отбележа веднага, че Анелизе Ротенбергер се оттегли много достойно от сценичния живот в края на 80-те години. Тя искаше милионите й почитатели да я запомнят в най-хубавите й години, в най-добрите периоди от вокалната й кариера, а това са годините около 1950 до 1980. Намирам, че това е едно достойно поведение, което не всички оперни диви спазват. На някои от тях им се иска да останат докрай на сцената, макар че гласовите възможности са нещо предопределено и чудеса стават много рядко. Не искам да изпадам в подробности, но знам случаи, при които публиката отива на такива изяви само в знак на почитание към съответната певица или певец, макар че вече не е така доволна – останали са хубавите спомени от други постижения в изминалите години.
Анелизе Ротенбергер остана в спомените на широките кръгове от населението на Германия, Австрия и Швейцария особено с това, че от средата на 70-те години тя допринесе много да се популяризира класическата музика по един много ефективен начин. Тя има вроден инстинкт на човек, който може да преподава, да обучава и то в широкия смисъл на думата. Тя не стана известна като вокален педагог в тесния смисъл на думата, а понеже има „дар Божи“ да говори прекрасно, да прави хубави сравнения и изводи, постепенно в телевизионния ефир се наложиха нейните прочути предавания, в които тя представяше млади оперни и оперетни певици и певци пред милионната тв-аудитория. Аз още в началото – около 1976 година забелязах тия предавания по държавния предавател ZDF – втора тв-програма в Германия, която се слуша от милиони слушатели и останах очарован. Дотогава не познавах певицата, но бях чувал за нея и големите й преди всичко оперни и оперетни успехи по целия свят.
Нека не говоря общи думи, а да цитирам от медиите сведение за това знаменито предаване от 90 минути на канала ZDF. Цитирам в оригинал, после ще дам превод:
Aus dem Fernsehlexikon von Michael Reufsteck und Stefan Niggemeier (Stand 2005):
Deutsche Erstausstrahlung: 18.05.1975 ZDF (1975 bis 1986)
Als Gastgeberin präsentierte Anneliese Rothenberger junge begabte Interpreten, die den Sprung vom Theater in die große Öffentlichkeit des Fernsehens noch nicht geschafft hatten. Im Gegensatz zu „Anneliese Rothenberger gibt sich die Ehre“ wurden somit hier vorwiegend Nachwuchstalente präsentiert.
90 minütige Personality-Musik-Show mit Anneliese Rothenberger.
Rothenberger präsentiert im Rahmen einer großen, edlen Gala gemeinsam mit vielen hochkarätigen Gästen bekannte Melodien aus den Bereichen Oper, Operette, Instrumentalmusik, Schlager und Volksmusik. Zwischendurch gibt es Sketche und einen Einspielfilm mit einem 15 minütigen Medley, das jedes Mal ein bestimmtes Land zum Thema hat und in diesem aufgezeichnet wird. Rothenberger und ein Star aus dem betreffenden Land singen darin populäre landestypische Lieder.
Es war die erste Reihe mit der Opernsängerin Rothenberger als Moderatorin. Vorher war sie nur Interpretin gewesen oder hatte aus dem Off kommentiert (Heute abend – Anneliese Rothenberger). Nach einem sehr erfolgreichen Special für Robert Stolz im SFB nahm das ZDF sie für mehrere Sendungen unter Vertrag. Die Reihe war außerordentlich beliebt und erfolgreich, Rothenberger wurde zu einem der bestbezahlten Fernsehstars. Dafür musste sie sich von einigen Kollegen kritisieren lassen, sie überdurch die publikumsfreundliche Mischung verschiedener Stile Verrat an der Kunst.
Die Reihe lief in sehr loser Folge am Samstagabend oder an Feiertagen um 20:15 Uhr.
Insgesamt wurden ELF (11) AUSGABEN gesendet. Regisseur der Show war Truck Branss, Produzent war Wolfgang Rademann.
(край на цитата)
Превод:
Цитат от „Телевизионния лексикон“ на Михаел Ройфщек и Щефан Нигемайер (2005 г.)
Първо излъчване в Германия: 18 май 1975 г. по канала ZDF (в годините от 1975 до 1986)
Като модератор на предаването Анелизе Ротенбергер представя млади талантливи изпълнители, които още не са направили голямата крачка от театралната сцена към широката тв-публика. За разлика от предаването „Анелизе Ротенбергер има честта да представи …“ тук тя успява да представи преди всичко подрастващи таланти. Това е едно 90-минутно „Personality-Musik-Show“, което тя модерира.
В неговите рамки тя заедно с прочути артисти – гости на предаването представя познати мелодии от жанра на операта, оперетата, инструменталната музика, шлагера и народната музика. В паузите между отделните изяви има скечове и прожектиране на 15-минутен обзорен филм (Medley), който е посветен на дадена държава и е заснет там. Във филмчето Анелизе Ротенбергер и един артист от съответната държава пеят песни, типични за тая държава.
Въпросното първо предаване от този вид е ново за нея, защото тук тя е и модератор. Преди това тя е била само изпълнителка на песни и е коментирала изпълняваните песни (предаването е било със заглавие „Тази вечер – Анелизе Ротенбергер“.
След едно много успешно специално предаване за оперетния композитор Роберт Щолц по канала SFB, държавният канал ZDF сключва договор с нея за няколко предавания.
Поредицата от тези предавания е толкова предпочитана от зрителите, става много успешна и Анелизе Ротенбергер се превръща в една от най-добре заплатените тв-звезди. Някои нейни колеги отправят критики към нея, че посредством това смесване на любими за широката публика мелодии и други неща прави предателство по отношение на изкуството.
Поредицата се излъчва не по определен ред – в свободна форма винаги в събота вечер или при празници – начало в 20 часа и 15 минути.
Излъчени са общо единадесет предавания. Режисьор на шоуто е Truck Branss (сигурно не е немец – моя бележка), продуцент – Волфганг Радеман.
(край на превода)
Искам да направя някои бележки. Първо – не съм съгасен с тази критика на нейни колеги. Това предаване имаше неимоверно голям успех, който се дължеше на редица фактори: на първо място личните качества на Анелизе Ротенбергер като певица, модератор с отлично чувство за мярка и коректност към партньорите си, с които имаше изяви, на второ място – всички гости бяха на висота и нямаше нито знак на кич или нещо подобно. Това беше чудесно училище за това, по какъв начин може класическата музика и нейните по-леки жанрове да се приближат до вкусовете на масовата публика. А критиката забравя, че музикалното изкуство и жанра на чистата класика трябва да се показва на различните слоеве от населението по такъв начин, че то да стане възможно по-разбираемо за всеки слушател.
Спомням си, че преди години тенорът Михаил Светлев ми е споделял, че когато е започнал много успешната си оперна дейност тук в Германия, също е бил поканен и участвал при едно от тези предавания в телевизията. Аз лично съм пропуснал да гледам, а може и да не съм се концентрирал – тогава ние не се познавахме с него.
Да не забравяме, че продуцент на таза поредица е Волфганг Радеман (1934-2016) – един от най-изтъкнатите специалисти в областта на широкия тв-спектър от предавания за забавление и почивка – филми, шоута, сериали и други подобни. Сигурен съм, че много от моите читатели даже в България са гледали филми от поредицата „Кораб на мечтите“, където действието се развива винаги при пътуване до някоя далечна и екзотична държава, става с голям презокеански кораб и всеки филм има забавен и интересен сюжет, който свързва посещенията с комично-трагични ситуации, но накрая всичко завършва обикновено с хубав край. Волфганг Радеман дълги години беше организатор и продуцент на тези филми, той пътуваше предварително до съответната държава, за да организира на място всички необходими детайли за съответния филм и критиката не преставаше да го хвали със суперлативи.
Ето сега като пиша тия редове, искам да надникна да намеря нещо на кирилица за него и веднага попадам на информация на български език за негов филм. Цитирам извадка:
„ (…) Оригинално заглавие: Das Traumschiff / Dream Voyage
Държава: Германия
Година: 1981
Жанрове: Драма
Режисьор: Михаел Щайнкер
В ролите: Зигфрид Раух, Хайде Келер, Гюнтер Брегер
Един нов “кораб-мечта” и един нов капитан поемат курс към … поредната дестинация.
С МС „Дойчланд“ поема по море един от най-луксозните немски лайнери, на чийто борд като на никой друг можа да бъде инсценирана историята на Волфганг Радеман. С актьора Зигфрид Раух като капитан Фред Паулсен, руля поема един мъж, който с голямата си личност и симпатично излъчване, последван от Хайнц Вайс, са прекрасен екипаж (…)
(край на цитата)
Добре знам от приятели, че много филми от тази поредица са прожектирани с голям успех и в България. Жалко, Радеман се помина през 2016 г., но и сега тия филми продължават да се произвеждат от друг продуцент и излъчват обикновено в събота или неделя вечерта както винаги по канала ZDF, където се произвеждат и сега.
Когато Анелизе Ротенбергер почина през 2010 г. наред с редицата траурни съобщения в медиите тук в Германия, също и тв-предавателят ZDF излъчи такова съобщение, което цитирам по-долу без превод:
ZDF
Anneliese Rothenberger ist tot
Wegbereiterin der klassischen Musik im Fernsehen
Jutta Zniva – 25.05.2010
Kammersängerin Anneliese Rothenberger, die ab den 60er Jahren im deutschen Fernsehen mit den von ihr moderierten Musik-Sendungen ein Millionenpublikum für Oper, Operette und Musical, aber auch Volkslied und Schlager begeisterte, ist am Abend des 24. Mai in der Schweiz gestorben. Rothenberger, die als eine der erfolgreichsten deutschen Sängerinnen der Nachkriegszeit galt und als Sopranistin weltweit große Erfolge feierte, wurde 83 Jahre alt.
Ihre Tätigkeit für das Fernsehen begann bereits 1967 mit der ARD-Sendung „Heute Abend – Anneliese Rothenberger“, es folgten die ZDF-Shows „Anneliese Rothenberger gibt sich die Ehre“, „Anneliese Rothenberger stellt vor“ (beide produziert von Wolfgang Rademann) und „Traumland Operette“.
Ende der 80er Jahre zog sich der Opern- und Fernsehstar (den der „Spiegel“ 1977 als „die einzige wirklich populäre Fernsehfrau“ bezeichnete) wegen einer Krebserkrankung von der Bühne und aus dem Fernsehen zurück. Ein Comeback nach ihrer Genesung gab es damals nicht. In einem Interview mit dem „Stern“ sagte Anneliese Rothenberger einmal, dass es ihr lieber sei, die Leute würden sie und ihre Stimme vermissen, als jemand würde sagen „Die Alte singt immer noch.“ Zuletzt war Rothenberger am 26. Oktober 2003 im ZDF aufgetreten, als sie mit dem „ECHO Klassik“ für ihr Lebenswerk ausgezeichnet wurde.
ZDF-Intendant Markus Schächter würdigt die große Sopranistin als Wegbereiterin der klassischen Musik im Fernsehen: „Sie hat auch als eine der Ersten – wie außer ihr vielleicht nur Herbert von Karajan – die Möglichkeiten des Mediums Fernsehen für die Musik erkannt und konnte Generationen für Musik begeistern.“ Das ZDF habe ihr viel zu verdanken.
(край на цитата)
След този обширен увод за Анелизе Ротенбергер сега ще премина към нейната биография и творчески път. В медиите има извънредно много сведения за нея, с редица детайли, някои преувеличени, поради което ще цитирам в превод от немски език статията за нея в авторитетния речник на певците от Kutsch & Riemens, който често ползвам поради достоверността на данните в него.
Анелизе Ротенбергер (Annelise Rothenberger) e сопран, родена на 19 юни 1924 г. в Манхайм (в някои източници година на рождение се посочва 1926), починала на 24 май в Мюнстерлинген (Münsterlingen) във Швейцария.
Започва музикалното си обучение в Манхайм преди всичко при Ерика Мюлер (Erika Müller). Началото на вокалната й кариера е през 1943 г. в градския театър в Кобленц, където има не само оперни изяви, но и в пиеси като драматична артистка. В годините 1946-1959 е член на ансамбъла на Държавната опера в Хамбург, където и по-късно – до 1973 г. редовно има участия като гост. С ансамбъла на този оперен театър тя гостува през 1952 г. с голям успех на Музикалния фестивал в Единбург в Шотландия, между дуготото и при британската премиера на „Матис художникът“ от Паул Хиндемит. По време на ангажимента си в Хамбург тя има редица изяви в различни радиостанции в Германия.
През 1956 г. Анелизе Ротенбергер е приета и в ансамбъла на Немската опера в Дюселдорф и Дуисбург (Deutsche Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg). Още от 1953 г. тя има редовно изяви на сцената на Виенската държавна опера, където става член на ансамбъла й през 1958 г. (След тези биографични описания ще дам повече подробности за изявите й там).
От 1954 г. Анелизе Ротенбергер започва да има редовно изяви и на Музикалния фестивал в Залцбург. През 1957 г. тя играе в главната роля на Агнес в съвременната опера на Ролф Либерман „Училище за жени“ (Schule der Frauen) – премиера на тази опера също в Залцбург. Пак там на 17 август 1954 г. тя участва при премиерата на друга опера от същия композитор – „Penelope“. Пак в Залцбург тя има участия в следните опери: Папагена във „Вълшебната флейта“ от Моцарт (1956 и 1963), Зденка в „Арабела“ от Рихард Щраус (1958), Фламиния в „Il mondo della luna“ от Хайдн (1959) и Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (1960-1965). Също в Залцбург тя участва и като солистка в концерти и сама изнася цели песенни концерти.
През 1960 г. Анелизе Ротенбергер има своя дебют в Миланската Скала, където участва в оперни спектакли и по-късно. През есента на същата 1960 г. е нейният дебют в МЕТ Ню Йорк в ролята на Зденка в „Арабела“ от Рихард Щраус. Тя има там изяви в 6 сезона и участва в 7 роли от различни опери – общо 47 изяви, преди всичко като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Адела в „Прилепът“ от Йохан Щраус, Оскар в „Бал с маски“ от Верди. (След тези биографични описания ще дам повече подробности за изявите й в МЕТ.
През годините 1956-1960 Анелизе Ротенбергер има изяви на Музикалния фестивал в Глайндбърн във Великобритания – в ролята на Софи в „Кавалерът на розата“. Наред с всички изброени по-горе участия, тя гостува на редица оперни и концертни сцени по целия свят – в Европа, Северна и Южна Америка. Получава възторжени критики за триумфалните си концертни турнета по целия свят.
Анелизе Ротенбергер участва с голям успех и в редица музикални филми, например през 1955 г. в британския оперетен филм „Прилепът“. През 1970 г. тя предприема триумфално турне в Русия (тогава СССР). Една забележителна нейна оперна роля през 60-те години е тази в главната роля при световната премиера в Цюрих на 26 май 1967 г. на съвременната опера „Мадам Бовари“ от щвейцарския композитор Сутермайстер (Heinrich Sutermeister, роден на 12 август 1910 г., починал на 16 март 1995 г. Хайнрих Сутермайстер е известен преди всичко със своите оперни произведения).
Анелизе Ротенбергер има редица успешни участия в немската телевизия, където от началото на 70-те години има свои собствени предавания (моя бележка – по тази тема вече писах по-горе, няма да повтарям).
Данните за Анелизе Ротенбергер в речника на Kutsch & Riemens приключват до годината 1997 – аз разполагам с изданието от тази година. Последните бележки там са следните: „Тя има своето местожителство в замъка „Заленщайн“ (Salenstein) в кантона Тургау в Швейцария. Омъжена е от 1954 г. за журналиста Герд В. Диберих (Gerd W. Dieberich), който е и неин мениджър“.
И накрая в това описание в речника на Kutsch & Riemens и оценка за нея от авторите. Цитирам я: „Анелизе Ротенбергер е едно от най-значителните явления в света на сопраните в наше време, както в областта на колоратурното пеене, така и при поднасяне на лирични роли, където е направо блестяща. Заради особената си елегантност при нейните изяви на сцената и високата интелигентност на показваното изкуство тя предизвиква всеобщо възхищение. Нейната автобиография под надслов „Мелодия на моя живот“ (Melodie meines Lebens) е издадена през 1972 г.“.
(край на цитата)
В речника има бележки и по дискографията на Анелизе Ротенбергер, но аз отделно в края на моята статия ще дам подробен списък на същата, както и сведения за други детайли, за които до тук не стана въпрос.
Както вече намекнах, искам да се спра по-обстойно на изявите на Анелизе Ротенбергер на двете авторитетни оперни сцени – Виенската държавна опера и МЕТ в Ню Йорк.
Нейните изяви във Виена са внушителни – над 300 участия в общо 20 опери и оперети! Само в ролята на Сузана в „Сватбата на Фигаро“ този брой е 61 – от 1956 до 1971 г.
Цитирам подробен списък:
Vorstellungen mit Anneliese Rothenberger – Wiener Staatsoper:
ARABELLA
Najade | 10 Vorstellungen | 05.01.1958–07.04.1959
ARIADNE AUF NAXOS
Der Komponist | 2 Vorstellungen | 01.04.1969–11.04.1969
DER ROSENKAVALIER
Sophie | 36 Vorstellungen | 14.01.1957–24.06.1971
DIALOGUES DES CARMÉLITES
Schwester Konstanze von St. Denis | 20 Vorstellungen | 14.02.1959–24.04.1964
DIDO AND AENEAS
Belinda | 4 Vorstellungen | 19.04.1961–10.06.1961
DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Blondchen | 13 Vorstellungen | 21.01.1957–19.04.1959
DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Konstanze | 36 Vorstellungen | 27.11.1959–02.06.1970
DIE FLEDERMAUS
Adele | 5 Vorstellungen | 04.03.1961–08.12.1961
DIE ZAUBERFLÖTE
Papagena | 35 Vorstellungen | 13.01.1957–09.12.1961
DIE ZAUBERFLÖTE
Pamina | 10 Vorstellungen | 17.04.1964–20.05.1972
DON CARLO (ITAL.)
Voce dal cielo | 4 Vorstellungen | 13.12.1959–02.03.1960
DON GIOVANNI
Zerlina | 11 Vorstellungen | 20.11.1961–16.05.1966
FIDELIO
Marzelline | 20 Vorstellungen | 17.02.1957–06.06.1968
LA BOHÈME (PUCCINI)
Musetta | 32 Vorstellungen | 20.01.1957–30.03.1972
LA TRAVIATA
Violetta Valéry | 1 Vorstellung | 06.05.1968
LE NOZZE DI FIGARO
Susanna | 61 Vorstellungen | 08.09.1956–18.12.1971
ORPHEUS UND EURYDIKE / ORFEO ED EURIDICE
Eros / Amor | 3 Vorstellungen | 15.12.1959–02.01.1960
PARSIFAL
SIEGFRIED
Stimme des Waldvogels | 6 Vorstellungen | 08.04.1959–30.05.1968
THE RAKE’S PROGRESS
Ann | 3 Vorstellungen | 14.03.1965–04.06.1965
UN BALLO IN MASCHERA
Oscar | 10 Vorstellungen | 15.05.1962–02.06.1971
(край на цитата)
А сега изявите на Анелизе Ротенбергер в МЕТ Ню Йорк (списък не на всички изяви – части от тях в хронологичен ред, за да се видят в кои опери и оперети е взела участие):
[Met Performance] CID:186250 Arabella {12} Metropolitan Opera House; 11/18/1960 Debut: Anneliese Rothenberger Review |
| [Met Performance] CID:186350 Arabella {13} Metropolitan Opera House; 11/28/1960 |
| [Met Performance] CID:186500 Arabella {14} Metropolitan Opera House; 12/13/1960 |
| [Met Performance] CID:186650 Arabella {15} Metropolitan Opera House; 12/28/1960 |
(…)
| Met Performance] CID:189810 Le Nozze di Figaro {196} Metropolitan Opera House; 01/11/1962 Review |
| [Met Performance] CID:189880 Le Nozze di Figaro {197} Metropolitan Opera House; 01/17/1962 |
| [Met Performance] CID:189960 New production Un Ballo in Maschera {75} Metropolitan Opera House; 01/25/1962 Debuts: Judith Chazin, Nello Santi, Ita Maximowna Review |
(…)
| [Met Performance] CID:190140 Un Ballo in Maschera {78} Metropolitan Opera House; 02/12/1962 |
| [Met Performance] CID:190370 Orfeo ed Euridice {63} Metropolitan Opera House; 03/3/1962 Debuts: Arthur Mitchell, John Taras Review |
(…)
| [Met Performance] CID:192090 Die Fledermaus {86} Metropolitan Opera House; 10/24/1962 Debut: Jack Gilford (Stage Director) |
| [Met Performance] CID:192200 Die Fledermaus {87} Metropolitan Opera House; 11/3/1962 |
(…)
| [Met Performance] CID:192350 Der Rosenkavalier {182} Metropolitan Opera House; 11/19/1962 Debuts: Hertha Töpper, Régine Crespin, Ada Calabrese, Erbert Aldridge, Lotte Lehmann (Director) Review |
| [Met Performance] CID:192410 Der Rosenkavalier {183} Metropolitan Opera House; 11/24/1962 |
(…)
| Debut: Franz Allers |
| [Met Performance] CID:196480 La Bohème {616} Metropolitan Opera House; 12/3/1963 |
(край на цитата)
Цитирам ансамблите при дебюта (18 ноември 1960 г.) и при последната й изява (18 декември 1965 г.) в МЕТ:
Metropolitan Opera House
November 18, 1960
In English
ARABELLA {12}
R. Strauss-Hofmannsthal
Arabella…………….Lisa Della Casa
Mandryka…………….George London
Zdenka………………Anneliese Rothenberger [Debut]
Matteo………………Barry Morell
Adelaide…………….Martha Lipton
Count Waldner………..Ralph Herbert
Fortuneteller………..Thelma Votipka
Count Elemer…………Gabor Carelli
Count Dominik………..Roald Reitan
Count Lamoral………..Norman Scott
Fiakermilli………….Laurel Hurley
Welko……………….Joseph Folmer
Djura……………….Charles Kuestner
Jankel………………Erich Birlenbach
Waiter………………Rudolf Mayreder
Conductor……………Erich Leinsdorf
´´´´´´
Metropolitan Opera House
December 18, 1965 Matinee Broadcast
In English
ARABELLA {23}
Arabella…………….Lisa Della Casa
Mandryka…………….William Dooley
Zdenka………………Anneliese Rothenberger [Last performance]
Matteo………………Barry Morell
Adelaide…………….Blanche Thebom
Count Waldner………..Donald Gramm
Fortuneteller………..Lynn Owen
Count Elemer…………Charles Anthony
Count Dominik………..Robert Goodloe
Count Lamoral………..Norman Scott
Fiakermilli………….Jeanette Scovotti
Welko……………….Joseph Folmer
Djura……………….Charles Kuestner
Jankel………………Peter Sliker
Waiter………………Erich Birlenbach
Conductor……………Georges Prêtre
(край на цитата)
До края на тази статия за Анелизе Ротенбергер ще дам информации за редица детайли: кончина, награди, дискография, филмография и други, взети от източници главно на немски език.
Тя се отказва от активна оперна дейност през 1983 г., но продължава с песенни концерти до 1989 г. В този период заболява от рак и повече няма публични изяви. Анелизе Ротенбергер е известна и като забележителен художник. Още през 60-те години тя учи това изкуство в Ню Йорк при немско-американския художник Алфред Цвибел (Alfred Zwiebel). През 1963 г. има собствена изложба на свои картини във Франкфурт. От това време тя организира редица изложби в Германия и в Швейцария.
След като се излекува от раковото заболяване, Анелизе Ротенбергер няма повече официални изяви пред медии и другаде. Все пак на 26 октомври 2003 г. тя има официално явяване при гала-концерт в Дортмунд, където й е връчена наградата „ECHO Klassik-Preis“ за нейната целокупна дейност до сега. Този концерт е предаван по канала ZDF. Аз си спомям много добре предаването – то беше много вълнуващо, защото това беше нейното последно явяване пред публика – цели 7 години до смъртта й през 2010 г.
Анелизе Ротенбергер не се появи повече никъде – оттегли се далеч от всички в дома си в Швейцария. Само през 2006 г. направи едно изключение, като се яви при едно предаване по Първа немска програма на познатия журналист Райнхолд Бекман, който успя да я убеди да направи това. Там тя сподели спомени от ранната смърт на баща си, починал на 36 години след сърдечни проблеми и на брат си Хайнц, който загива още на 6 години при пътна злополука, причинена от пощенска кола. И това предаване съм гледал и то с голяма мъка – болести и скръбни спомени бяха дали отражение върху тази прекрасна певица и жена, която блестеше преди години … За това допринесе още и смъртта на съпруга й от 1954 г. Герд Дибериц през 1999 г., след което тя остана да живее сама в дома им в Швейцария.
Веднага след смъртта на Анелизе Ротенбергер на 24 май 2010 г. медиите публикуваха десетки траурни съобщения – едно такова от ZDF поместих по-горе, сега цитирам още две:
„Süddeutsche Zeitung“
25. Mai 2010, 22:17 Uhr
Anneliese Rothenberger ist tot
: Die Lady konnte Luder sein
Anneliese Rothenberger war eine der erfolgreichsten deutschen Sängerinnen. Sie eroberte die Opern der Welt. Am Montag starb sie in der Schweiz.
Портал „GALA“
ANNELIESE ROTHENBERGER
Die Kammersängerin ist tot
Die Kammersängerin Anneliese Rothenberger ist nach kurzer Krankheit gestorben
Die Kammersängerin Anneliese Rothenberger ist tot. Dies teilte die Grafenfamilie Bernadotte, die eng mit der Sopranistin befreundet war, mit. Demnach sei die 83-Jährige am Montagabend im Kantonsspital Münsterlingen in der Schweiz nach einer kurzen Krankheit gestorben.
Anneliese Rothenberger galt als eine der erfolgreichsten deutschen Sängerinnen der Nachkriegszeit. Ihre Karriere begann 1948 an der Hamburger Staatsoper. Acht Jahre gehörte sie dem Ensemble an, bevor sie 1956 zunächst nach Düsseldorf und dann nach Wien wechselte.
Vor allem als Mozart- und Richard-Strauß-Interpretin war die Musikerin bekannt geworden und in den großen Opernhäuser der Welt zuhause. Beim breiten Publikum machte sich Rothenberger seit den 70er Jahren mit ihren Musiksendungen im Fernsehen einen Namen. “Anneliese Rothenberger gibt sich die Ehre” oder “Traumland Operette” begeisterte Millionen von Zuschauern.
1989 zog sich Anneliese Rothenberger aus der Öffentlichkeit zurück und verbrachte die letzten Jahre in Salenstein am schweizerischen Bodensee.
(край на цитатите)
Цитирам списък на наградите, които Анелизе Ротенбергер е получила за многостранната си дейност (източник на немски език):
Auszeichnungen
- Bayerische Kammersängerin (1963)
- Österreichische Kammersängerin (1967)
- Bundesverdienstkreuz I. Klasse (1966)
- Edison-Preis der holländischen Musik-Kritik (1969)
- Bloomaulorden (1971)
- Großes Bundesverdienstkreuz (1976) für „hervorragende Verdienste um das Ansehen des deutschen Kulturschaffens im Ausland“
- Verdienstmedaille des Landes Baden-Württemberg (1977)
- Goldener Bildschirm (zweimal)*
- Goldener Bambi (zweimal)
- Goldene Kamera (Fernseh-Preise der Zeitschriften TV Hören und Sehen, BUNTE Illustrierte, und HÖR ZU)
- ECHO Klassik für ihr Lebenswerk (2003).
(край на цитата)
Цитирам списък на нейната филмография, после и на дискографията на Анелизе Ротенбергер (също от източник на немски език):
Filmografie
- 1951: Die verschleierte Maja
- 1952: Der bunte Traum (nur Gesang)
- 1955: Fledermaus 1955 (engl. Oh, Rosalinda)
- 1960: Der RosenkavalierWerke
- Melodie meines Lebens. Selbsterlebtes, Selbsterzähltes. Lichtenberg, München 1972 ISBN 3-7852-1141-4 (Autobiographie; mit Diskographie, Repertoire und tabellarischem Lebenslauf; 191 Seiten)
- TB udT: Melodie meines Lebens. Ein Weltstar erzählt. Goldmann, München 1974 u. ö. ISBN 3442029902. Mit Diskographie und Repertoire; ebd. TB Großschrift 1981 ISBN 3442072077 (mit Diskografie usw. ab S. 190; identisch mit Lichtenberg-Ausgabe)
- Arabella, con Lisa Della Casa, Dietrich Fischer-Dieskau, Otto Edelmann, Kurt Roesche, dir. Joseph Keilberth – dal vivo Vienna 1958 ed. Lyric Distribution
- Arabella, con Lisa Della Casa, Dietrich Fischer-Dieskau, Karl Christian Kohn, Georg Paskuda, dir. Joseph Keilberth – dal vivo Monaco 1963 DG
- Le nozze di Figaro (in tedesco), con Walter Berry, Hilde Gueden, Edith Mathis, Hermann Prey, dir. Otmar Suitner – 1964 EMI
- Hänsel und Gretel, con Irmgard Seefried, Walter Berry, Grace Hoffmann, dir. André Cluytens – 1964 EMI
- La Bohème (Musetta), con Renata Tebaldi, Franco Corelli, Frank Guarrera, Jerome Hines, dir. Fausto Cleva – dal vivo Met 1965 ed. Bongiovanni
- Orfeo ed Euridice, con Grace Bumbry, Ruth-Margret Putz, dir. Václav Neumann – 1966 EMI
- Il ratto dal serraglio, con Lucia Popp, Nicolai Gedda, Gerhard Unger, Gottlob Frick, dir. Josef Krips – 1966 Odeon/EMI
- Lulu, con Toni Blankenheim, Gerhard Unger, Kim Borg, dir. Leopold Ludwig – 1967 EMI-Electrola
- Undine, con Ruth-Margret Putz, Nicolai Gedda, Hermann Prey, Hans-Gunther Grimm, Sieglinde Wagner, dir. Robert Heger – 1967 EMI
- Die lustige Witwe [1946, 1950] – Franz Lehár/Tonhalle-Orchester Zürich/Hamburg Radio Chorus & Symphony Orchestra/Rudolf Schock/Anneliese Rothenberger, Documents
- La vedova allegra, con Nicolai Gedda, dir. Willy Mattes – 1967 EMI-Electrola
- Martha, con Brigitte Fassbaender, Nicolai Gedda, Hermann Prey, dir. Robert Heger – 1968 EMI-Electrola
- Idomeneo, con Nicolai Gedda, Adolf Dallapozza, Edda Moser, Peter Schreier, dir. Hans Schmidt-Isserstedt – 1972 EMI
- Il flauto magico, con Walter Berry, Peter Schreier, Edda Moser, Olivera Miljakovic, Kurt Moll, dir. Wolfgang Sawallisch – 1972 EMI
- Le cadi Dupè, con Walter Berry, Helen Donath, Nicolai Gedda, dir. Otmar Suitner – 1975 EMI
- Die Csárdásfürstin, con Nicolai Gedda, Willy Mattes – Warner
- Millöcker: Der arme Jonathan – Das Hamburger Rundfunkorchester/Anneliese Rothenberger, The Art Of Singing
- Zeller: Der Vogelhändler – Anneliese Rothenberger/Willi Boskovsky/Walter Berry/Wiener Symphoniker/Chor der Wiener Staatsoper in der Volksoper, 1974 EMI/Warner
- Gräfin Mariza – Anneliese Rothenberger/Nicolai Gedda/Olivera Miljakovic/Edda Moser/Kurt Böhme/Willi Brokmeier/Chor der Bayerische Staatsoper München/Symphonie-Orchester Graunke/Willy Mattes, Warner
- Legenden der Operette: Anneliese Rothenberger, EMI/Warner
´´´´´´´´
Video
- Arabella, con Lisa Della Casa, Dietrich Fischer-Dieskau, Karl Christian Kohn, Georg Paskuda, dir. Joseph Keilberth – dal vivo Monaco 1960 ed. House of Opera (DVD)
Нека днес на 24 май 2020 г. почетем 10 години от смъртта на забележителната певица Анелизе Ротенбергер, направила много за популяризиране на оперното и оперетно изкуство в Европа и по целия свят.
Мир на праха й!
……