Австрийският бас-баритон Франц Мазура е роден на днешния ден преди 100 години
„Франц Мазура е човек с впечатляващ ръст, както физически, така и вокално. В ролята на Джак Изкормвача той довежда операта „Лулу“ до нейния кървав завършек с нестихваща драматична сила, която прави най-запомнящия се момент в операта”
(цитат от рецензия за изкуството на Франц Мазура)
Драги приятели на оперната музика, днес на 22 април 2024 г. се навършват 100 години от рождението на един австрийски бас-баритон, който допреди няколко години беше жив пример за творческо дълголетие – Франц Мазура (Franz Mazura), продължил да пее по световните оперни сцени, макар и в по-малки роли до 2019 г. Жалко, на 23 януари 2020 г. Франц Мазура се помина няколко месеца преди да навърши 96 години.
За да не бъда голословен, веднага цитирим извадка от текст през 2017 г. (източник на немски език):
Neben Christian Gerhaher als Jean-Charles und Camilla Nylund als La Mort hatte er die erzählerische Rolle des Charon in dem Oratorium, das zum 80sten Geburtstag des Komponisten Hans Werner Henze in der Berliner Philharmonie wiederaufgeführt wurde. Franz Mazura ist bis heute (2017) an der Bühne tätig:
- 2009 in Lyon und 2010 an der Mailänder Scala und bei den Wiener Festwochen als Schigolch in Lulu (Regie: Peter Stein)
- 2013 in Aix en Provence, 2014 an der Mailänder Scala und 2016 an der Staatsoper Berlin als Pfleger des Orest in Elektra (Regie: Patrice Chéreau)
- 2015 Sprecher in den Gurre-Liedern in Stockholm (Baltic Sea Festival),
- 2015 an der Berliner Staatsoper als Hans Schwarz in Die Meistersinger von Nürnberg,
- 2017 an der Staatsoper Hannover als Abraham in Lot von Giorgio Batistelli – Uraufführung – (Musikalische Leitung: Mark Rohde, Regie: Frank Hilbrich)
(край на цитата)
Макар и текста да се чете лесно, превеждам:
Заедно с Кристиан Герхаер като Jean-Charlesи Камила Нилунд като La Mortтой играе говорящата роля на Charon в „Оратория“ от Ханс Вернер Хенце, която има своята премиера в Берлинската филхармония по случай 80-годишнината на композитора. Франц Мазура и до сега (2017 г.) има сценични изяви:
През 2009 г. в Лион и през 2010 г. в Миланската Скала, както и при Виенските празнични седмици той играе в ролята на Шиголх в операта „Лулу“ от Албан Берг (режисьор Петер Щайн).
През 2013 г. в Екс ан Прованс, през 2014 г. в Миланската Скала и през 2016 г. в Държавната опера в Берлин той играе в ролята на Слугата на Орест в операта „Електра“ от Рихард Щраус (режисьор Патрис Шеро).
През 2015 г. в Стокхолм той е Четецът при „Песните на Гурре“ от Арнолд Шьонберг (Фестивал „Балтийско море“).
През 2015 г. той играе в Берлинската държавна опера в ролята на Ханс Шварц в операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Рихард Вагнер.
През 2017 г. той играе в Държавната опера в Хамбург в ролята на Абрахам в операта „Лот“ от Джорджо Батистели – премиера (диригент Марк Роде, режисьор Франк Хилбрих).
(край на превода)
Но това не е всичко, а само до 2017 г. През следващите 2 години, чак до есента на 2019 г., месеци преди смъртта си през януари 2020 г. Франц Мазура има също изяви, макар и по-скромни. Цитирам направо в превод на български език:
„ (…) С изключително дълголетие, Мазура играе в Берлинската държавна опера през пролетта на 2019 г. в ролята на учителя на Орест в „Електра“ от Рихард Щраус, спектакъл, представен през 2014 г. на фестивала в Екс-ан-Прованс във Франция при постановка, режисирана от Патрис Шеро. Един месец по-късно, пак в Берлинската държавна опера, Мазура играе в ролята на Ханс Шварц в „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Рихард Вагнер с диригент Даниел Баренбойм. Последното му участие в тази роля е на 21 април вечерта преди 95-ия му рожден ден“.
(край на цитата)
А как ще бъде забравено неговото участие на 92-годишна възраст при прочутата творба „Песните на Gurre“ от Арнолд Шьонберг? Нека припомня от цитираната справка в началото на статията:
„ (…) На 19 април 2016 г. – три дни преди 92-ия си рожден ден, Мазура е солист в „Gurre-Lieder“ от Арнолд Шьонберг с оркестъра на Парижката опера в концерт във Филхармонията на Париж. „Песните на Gurre“ са оратория за петима вокални солисти, оратор, хор и голям оркестър. Произведението, смятано за последния връх на късния романтизъм, е написано между 1900 и 1903 г. (с последваща оркестрация до 1911 г.) и е представено премиерно на 23 февруари 1913 г. във Виена и се счита, наред с „Verklärte Nacht“, за най-важното тонално произведение на Шьонберг“.
(край на цитата)
И така днес на 22 април 2024 г. ние честваме 100 години от рождението на един певчески и жизнен феномен, какъвто не съществува в историята на вокалното изкуство по света (по моите представи). Вярно е, редица бас-баритони достигат не само до дъбока старост, но и до много продължитителен период на активна вокална дейност. Не си спомням сега конкретни примери, но като пиша вече 12 години моите оперни истории, се натъквам на такива случаи. Почти всички големи италиански баритони и някои бас-баритони са имали много дълъг певчески живот. Но не само там. Немският бас-баритон Ханс Хотер (1909-2003) живя 94 години и също беше така активен като Франц Мазура.
Добре се спомням случая с моя добър приятел, баритонът Иван Консулов, който от дълги години живее и работи в Швейцария и е гостувал на всички големи световни оперни сцени. Ние се запознахме на живо с него през пролетта на 2014 година – точно преди 10 години. Ето как стана това:
В края на 2013 г. той ми писа, че през май 2014 г. ще има гостуване в София в ролята на Амонасро в „Аида“ от Верди. Започнахме да си разменяма разни информации, научих за неговите първи изяви в Русе, където е постъпил заедно със Стефка Евстатиева, която вече също ми беше ФБ-приятелка и в течение на годините тези връзки станаха много активни и приятни и за двама ни. През април 2014 г. той ми писа точната дата на гастрола си в София – на 10 май от 11 ч. Сега идва най-интересното: аз имах резервиран самолетен билет за 10 май вечерта и бях планирал на следния ден – неделя, да отида както винаги в храма „Св. Александър Невски“ – една стара моя традиция. Иван Консулов ми съобщи, че той лети за Цюрих също на този ден – 11 май по обед. Стана така, че той се съгласи преди да замине за летището, да се отбие около 9 часа в храма „Св. Александър Невски“, за да се видим „на живо“.
Когато нещо трябва да стане – то става. На 11 май аз бях вече около 8 часа в храма, и понеже знаех как изглежда фигурата на Консулов, около 9 часа излязох пред входа, след няколко минути той се зададе и се запознахме. Вярно е, имахме само 30 минути време, но то беше достатъчно да направим визуалния контакт.
От този 11 май 2014 г. до ден днешен аз съм близък приятел с Иван, разменяли сме си стотици информации по разни въпроси, той чете редовно моите статии, взема становище по въпроси или личности, които познава и участва често в диалози, които се предизвикват по дадена тема – винаги с чувство за хумор, за анализ без капка завист или негативни мисли, винаги от позицията на човек, който има богат личен и артистичен живот, даващ вещо мнение за онова, което се дискутира. С две думи – Иван е прекрасен приятел, пълен с позитивна енергия и склонност към самоирония, която идва от големия му артистичен опит. Не случайно той казва в редица статии и интервюта, че от много оперни роли една от най-любимите му е тази на Фалстаф от операта на Верди, която е играл най-много пъти през кариерата си и която му е дала това отношение към живота и проблемите в него.
Това е за милия Иван – той е роден на 29 май 1946 г. и в момента наближава 78 години – тогава е бил на 68, когато пее такава тежка партия като тази на Амонасро. Но през изтеклите 10 години Иван има и следващи оперни изяви, той не е престанал да пее. Разбира се, той прави много за своята физическа издържливост, редовно плува в езерото, на брега на което живее. При това е и страстен производител на зеленчуци, така че прави много за своя фитнес. Да му пожелая сърдечно да продължава още дълги години така …
След тези общи бележки ще се спра на биографията и творческата дейност на днешния юбиляр Франц Мазура, роден преди 100 години. Давам информация главно от източници на немски и английски езици:
Франц Мазура (Franz Mazura), роден на 22 април 1924 г. в Залцбург, починал на 23 януари 2020 г., е австрийски оперен певец (бас-баритон) и актьор. От 1971 г. той се изявява на Фестивала в Байройт в продължение на 25 години и в Метрополитън опера в Ню Йорк в продължение на 15 години.
През 1980 г. е назначен за камерен певец, а през 1990 г. – за почетен член на Националния театър в Манхайм. Той най-често играе роли на злодеи и странни герои, с характерни роли като Клингзор в „Парсифал“ на Вагнер. Мазура участва в световни премиери, например в двойната роля на д-р Шьон и на Джак Изкормвача в световната премиера на завършената версия на „Лулу“ от Албан Берг в Парижката опера през 1979 г. и като Абрахам в „Лот“ на Джорджо Батистели през 2017 г.
Два от неговите записи спечелват „Грами“. Гласът му е описан като тъмен, силен и като гранитен, с перфектна дикция. Неговите актьорски умения са описани като „добре оборудвани с живи, въображаеми акценти, независимо дали в комични роли или в герои с непримирима злоба“.
Мазура можеше да постигне по-голямо въздействие с повдигнати вежди или войнствено вдигане на брадичката си, отколкото много артисти с десетминутен монолог. Той имаше дълга кариера и се изяви в Берлинската държавна опера вечерта преди 95-ия си рожден ден.
Живот
Мазура е роден в Залцбург в семейството на домакинята Мария и данъчния инспектор Франц Мазура. Първоначално учи машинно инженерство. Призван е през 1942 г. в армията. След Втората световна война учи при Фридрих Хуслер в Музикалния университет в Детмолд и работи като актьор в Държавния театър в Детмолд по време на следването си. Дебютира на оперната сцена през 1949 г. като басист в Държавния театър в Касел. След това работи в Държавния театър в Майнц, в Държавния театър в Брауншвайг и в Националния театър в Манхайм, където е член на ансамбъла от 1958 до 1963 г. В Манхайм все по-често получава баритонови роли. Времето там му е особено приятно, изпява репертоар от 60 роли и му харесва да работи с колеги. От 1963 г. е член на „Дойче Опер Берлин“.
От 1960 г. Франц Мазура се изявява на Фестивала в Залцбург, първо като Касандро в „La finta semplice“ от Моцарт, след това от 1970 г. като Пизаро във „Фиделио“ от Бетовен. От 1973 г. има гостуващ договор с Хамбургската държавна опера. Във Виенската държавна опера се изявява като Комтур (Камендант) в „Дон Жуан“ от Моцарт, като Пизаро, като Ла Рош в „Капричио“ от Рихард Щраус и други, също и като Йоханаан в „Саломе“ от Рихард Щраус.
Мазура гастролира на Фестивала в Байройт в продължение на 25 години, започвайки през 1971 г. Той изпълнява ролите на Алберих и Гюнтер в „Пръстенът на нибелунга“, Битеролф в „Танхойзер“, Марке в „Тристан и Изолда“ и накрая Клингзор в „Парсифал“. Други негови роли са в опери от Моцарт, като една от тях е говорителя на храма на мъдростта във „Вълшебната флейта“.
През 1976 г. Мазура се изявява като Алберих в „Рейнско злато“ от Вагнер под ръководството на сър Джордж Шолти, режисиран от Петер Щайн. На 24 февруари 1979 г. той играе в Парижката опера в двойната роля на д-р Шьон и на Джак Изкормвача в световната премиера на завършената версия на „Лулу“ от Албан Берг, под диригентството на Пиер Булез и под режисурата на Патрис Шеро. За първи път се изявява като Шиголх в същата опера и театър през 2003 г. Той също така играе роли като Скарпия в „Тоска“ от Пучини, Доктора във „Воцек“ от Албан Берг и „Императорът на Атлантида“ от Виктор Улман. Въпреки че е класифициран като специалист в роли на злодеи, Мазура се изявява няколко пъти в Байройт в други роли, като Гурнеманц в „Парсифал“ през 1973 г. под ръководството на Ойген Йохум и като Скитникът в „Зигфрид“ през 1988 г. с диригент Даниел Баренбойм.
Франц Мазура играе за първи път през 1980 г. на 56-годишна възраст в Метрополитън опера в Ню Йорк като д-р Шьон и Джак Изкормвача в „Лулу“ от Албан Берг. Там той се връща редовно в продължение на 15 години. Един рецензент написва за него:
„Мазура е човек с впечатляващ ръст, както физически, така и вокално. В ролята на Джак Изкормвача той довежда операта „Лулу“ до нейния кървав завършек с нестихваща драматична сила, която прави най-запомнящия се момент в операта”.
(край на цитата)
Ролите на Мазура в MЕТ включват Aлберих в „Пръстенът на нибелунга“ през 1981 г., дирижиран от Ерих Лайнсдорф. В „Зигфрид“ рецензентът Доналд Ханаан намира него и Хайнц Цедник като мимове, които са най-интересни в ролите им на герои. Същата година Мазура се изявява като Креон в „Цар Едип“ от Игор Стравински. Той играе през 1983 г. като Гурнеманц и Пизаро, през 1984 г. като Граф Валднер в „Арабела“ от Рихард Щраус, заедно с Кири Те Канава в главната роля и с диригент Марек Яновски, а през 1995 г. като Доктора във „Воцек“ от Берг.
След това той повтаря участията си в „Лулу“ и „Парсифал“ и е Франк в новата продукция на оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус през 1986 г. и г-н Флинт в „Били Бъд“ от Бенджамин Бритън през 1989 г. Последните му изяви в MЕТ са отново в „Лулу“, този път в ролята на Шиголх за три представления през април 2002 г.
През 2006 г. Мазура се изявява в ролята на Разказвача на Харон в „Салът на Медуза“ от съвременния немски композитор Хенце, която е изпълнена за 80-ия рожден ден на композитора в Берлинската филхармония под ръководството на сър Саймън Ратъл и с Кристиан Герхаер като Жан-Шарл и Камила Нилунд като La Mort.
На 19 април 2016 г. – три дни преди 92-ия си рожден ден, Мазура е солист в „Gurre-Lieder“ от Арнолд Шьонберг с оркестъра на Парижката опера в концерт във Филхармонията на Париж. „Песните на Gurre“ са оратория за петима вокални солисти, оратор, хор и голям оркестър. Произведението, смятано за последния връх на късния романтизъм, е написано между 1900 и 1903 г. (с последваща оркестрация до 1911 г.) и е представено премиерно на 23 февруари 1913 г. във Виена и се счита, наред с „Verklärte Nacht“, за най-важното тонално произведение на Шьонберг.
През 2017 г. Мазура участва в ролята на Авраам при създаването на новата опера „Лот“, композирана от Джорджо Батистели.
Кариерата на Франц Мазура като оперен певец е изключително дълга. Той се изявява на световната премиера на споменатата по-горе опера “Лот” от Джорджо Батистели в ролята на Авраам през 2017 г., на 93 години.
С изключително дълголетие, Мазура играе в Берлинската държавна опера през пролетта на 2019 г. в ролята на учителя на Орест в „Електра“ от Рихард Щраус, представление, представено през 2014 г. на фестивала в Екс-ан-Прованс във Франция при постановка, режисирана от Патрис Шеро. Един месец по-късно, пак в Берлинската държавна опера, Мазура играе в ролята на Ханс Шварц в „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Рихард Вагнер с диригент Даниел Баренбойм. Последното му участие в тази роля е на 21 април вечерта преди 95-ия му рожден ден.
Мазура живее в Единген-Некархаузен от 1964 г. Умира на 23 януари 2020 г. на 95 години, без изобщо да е спирал да упражнява професията си на певец.
(край на биографичните бележки)
По-долу ще се спра по-подробно на изявите на Франц Мазура във Виенската държавна опера и в Метрополитън опера в Ню Йорк. Първо във Виена.
Цитирам списък на всичките му изяви там по дати, опери и роли, взети от архива на Виенската държавна опера. Общият брой на неговите изяви във Виена е 15 в 6 различни опери.
CAPRICCIO
La Roche | 3 Vorstellungen | 09.10.1984–15.10.1984
DAS RHEINGOLD
Wotan | 1 Vorstellung | 11.03.1973
DON GIOVANNI / DON JUAN
Der Komtur | 1 Vorstellung | 26.12.1970
FIDELIO
Don Pizarro | 1 Vorstellung | 15.09.1973
MOSES UND ARON
Moses | 5 Vorstellungen | 14.12.1982–26.06.1983
SALOME
Jochanaan | 4 Vorstellungen | 03.05.1968–20.03.1970
(край на цитата)
Дебюта на Франц Мазура във Виена е на 26 декември 1970 г. в ролята на Комтур (Комендант) в „Дон Жуан“ от Моцарт. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:
BESETZUNG | 26.12.1970
| Dirigent | Horst Stein |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild und Kostüme | Luciano Damiani |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Don Giovanni | Thomas Stewart |
| Der Komtur | Franz Mazura |
| Donna Anna | Mimi Coertse |
| Don Ottavio | William Blankenship |
| Donna Elvira | Evelyn Lear |
| Leporello | Wladimiro Ganzarolli |
| Masetto | Herbert Lackner |
| Zerlina | Reri Grist |
(край на цитата)
Последната изява на Франц Мазура във Виена е на 15 октомври 1984 г. в „Капричио“ от Рихард Щраус в ролята на Ла Рош. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:
BESETZUNG | 15.10.1984
| Dirigent | Heinrich Hollreiser |
|---|---|
| Nach einer Inszenierung von | Rudolf Hartmann |
| Regie | Richard Bletschacher |
| Bühnenbild | Robert Kautsky |
| Kostüme | Charlotte Flemming |
| Choreographie | Willy / Wilhelm Fränzl |
| Die Gräfin | Gundula Janowitz |
| Der Graf | Hans Helm |
| Flamand | Peter Schreier |
| Olivier | Gottfried Hornik |
| La Roche | Franz Mazura |
| Die Schauspielerin Clairon | Christa Ludwig |
| Monsieur Taupe | Waldemar Kmentt |
| Eine italienische Sängerin | Ulrike Steinsky |
| Ein italienischer Tenor | Yoshihisa Yamaji |
| Eine junge Tänzerin | Christl / Christine Elsinger |
| Ein junger Tänzer | Gerhard Dirtl |
| Der Haushofmeister | Alfred Šramek |
(край на цитата)
Сега давам подробна информация за изявите на Франц Мазура в Метрополитън опера в Ню Йорк – първи изяви в отделните опери: дата и роля (на латиница). Общият брой на всички изяви е 175.
Дебют:
Lulu
Metropolitan Opera House, Fr, 12. Dezember 1980
Dr. Schön/Jack the Ripper
Das Rheingold
Metropolitan Opera House, Di, 22. September 1981
Alberich
Siegfried
Metropolitan Opera House, Do, 24. September 1981
Alberich
Die Frau ohne Schatten
Metropolitan Opera House, Montag, 12. Oktober 1981
Bote
Strawinsky
Le Sacre du Printemps
Le Rossignol
Oedipus Rex
Metropolitan Opera House, Do, 3. Dezember 1981
Kreon / Bote
Parsifal
Metropolitan Opera House, Fr, 1. April 1983
Gurnemanz
Fidelio
Metropolitan Opera House, Mi, 14. Dezember 1983
Don Pizarro
Arabella
Metropolitan Opera House, Mo, 20. Februar 1984
Graf Waldner
Wozzeck
Metropolitan Opera House, Montag, 14. Januar 1985
Arzt
Die Fledermaus
Metropolitan Opera House, Montag, 16. Januar 1986
Frank
Boris Godunov
Metropolitan Opera House, Mo, 23. Februar 1987
Rangoni
Das Rheingold
Metropolitan Opera House, Fr, 9. Oktober 1987
Alberich
Die Walküre
Metropolitan Opera House, Sa, 31. Oktober 1987
Wotan
Götterdämmerung
Metropolitan Opera House, Fr, 21. Oktober 1988
Alberich
Billy Budd
Metropolitan Opera House, Mo, 3. April 1989
Herr Flint
Die Frau ohne Schatten
Metropolitan Opera House, Mo, 13. November 1989
Bote
Parsifal
Metropolitan Opera House, Do, 14. März 1991
Klingsor
Lulu
Metropolitan Opera House, Mo, 9. April 2001
Schigolh
Lulu
Metropolitan Opera House, Sa, 20. April 2002 Matinee
Broadcast Matinee
Последна изява като Schigolh на 20 април 2002 г.
(край на цитата)
Понеже изявите на Франц Мазура в Ню Йорк имат голяма стойност в неговата дейност, ще цитирам ансамблите при някои от тях, особено тези в операта „Лулу“ от Албан Берг, където той играе различни роли:
Първо неговият дебют в МЕТ:
Metropolitan Opera House
December 12, 1980LULU {8}
Berg-Berg
Lulu....................Teresa Stratas
Dr. Schön...............Franz Mazura [Debut]
Jack the Ripper.........Franz Mazura
Countess Geschwitz......Evelyn Lear
Alwa....................Kenneth Riegel
Schigolch...............Andrew Foldi
Animal Tamer............Lenus Carlson
Acrobat.................Lenus Carlson
Painter.................Frank Little
Negro...................Frank Little
Physician...............Peter Sliker
Professor...............Peter Sliker
Conductor..................James Levine
(край на цитата)
След 22 години той се връща в МЕТ за да играе пак в тази опера, но в ролята на Шиголх. Цитирам състава при първата изява:
Metropolitan Opera House
April 20, 2002 Matinee BroadcastLULU {33}
Berg-Berg
Lulu.......................Christine Schäfer
Dr. Schön..................James Courtney
Jack the Ripper............James Courtney
Countess Geschwitz.........Hanna Schwarz
Alwa.......................David Kuebler
Schigolch..................Franz Mazura
Animal Tamer...............Stephen West
Acrobat....................Stephen West
Painter....................Clifton Forbis
African Prince.............Clifton Forbis
Physician..................Mitchell Sendrowitz
Professor..................Mitchell Sendrowitz
Conductor..................James Levine
(край на цитата)
Цитирам състав при изявата на Франц Мазура в „Парсифал“ от Вагнер, където той играе в ролята на Гурнеманц:
Metropolitan Opera House
April 4, 1983PARSIFAL {243}
Parsifal................Timothy Jenkins
Kundry..................Tatiana Troyanos
Amfortas................Simon Estes
Gurnemanz...............Franz Mazura
Klingsor................Aage Haugland
Titurel.................Richard Vernon
Voice...................Geraldine Decker
First Esquire...........Diane Kesling
Second Esquire..........Gail Dubinbaum
Third Esquire...........Charles Anthony
Fourth Esquire..........Anthony Laciura
First Knight............Michael Best
Second Knight...........James Courtney
Flower Maidens: Eleanor Bergquist, Louise Wohlafka, Gail Robinson,
Betsy Norden, Loretta Di Franco, Isola Jones
Conductor...............James Levine
(край на цитата)
През същата 1983 г. Франц Мазура играе друга роля – на дон Пицаро във „Фиделио“ от Бетовен. Цитирам състава при първата изява:
Metropolitan Opera House
December 21, 1983FIDELIO {170}
Leonore.................Eva Marton
Florestan...............Jon Vickers
Don Pizarro.............Franz Mazura
Rocco...................Matti Salminen
Marzelline..............Roberta Peters
Jaquino.................Michael Best
Don Fernando............Aage Haugland
First Prisoner..........Anthony Laciura
Second Prisoner.........James Courtney
Conductor...............Klaus Tennstedt
(край на цитата)
За цялата си многогодишна дейност Франц Мазура е получил редица почести и награди от различни организации и държави. Цитирам списък на немски език, после ще дам превод:
Ehrungen und Auszeichnungen
- 1980 Grammy Awards 1981 in den Kategorien „Best Opera Recording“ und „Best Classical Album“ (Berg: Lulu)
- 1985 Grammy Award 1986 in der Kategorie „Best Opera Recording“ (Schönberg: Moses und Aron)
- 1990 Ehrenmitglied des Nationaltheaters Mannheim
- 2010 Bundesverdienstkreuz 1. Klasse des Verdienstordens der Bundesrepublik Deutschland
- 2014 Ehrennadel seiner Wahlheimatgemeinde Edingen-Neckarhausen, in der er seit 1964 lebte
- 2015 Deutschen Theaterpreis Der Faust für sein Lebenswerk
(край на цитата)
Превод:
Почести и награди
1980: Награди „Грами“ 1981 в категориите „Най-добър оперен запис“ и „Най-добър класически албум“ (Албан Берг: „Лулу“)
1985: Награда „Грами“ 1986 в категорията „Най-добър оперен запис“ (Шьонберг: „Моисей и Аарон“)
1990: Почетен член на Националния театър в Манхайм
2010: Федерален кръст за заслуги 1-ва степен на Ордена за заслуги към Федерална република Германия
2014: Почетен знак от неговото избрано местожителство Единген-Некархаузен, където живее от 1964 г.
2015: Германска театрална награда „Der Faust“ за творчеството на живота му
(край на цитата)
Франц Мазура участва в редица музикални записи и изгражда значителна дискография. Първо ще цитирам кратко описание на най-важните записи (на немски език с превод), после ще изброя цялата му дискография в оригинал на немски език:
Aufnahmen
Auf DVD ist Mazura als Gunther in der Jahrhundertring- Inszenierung „ Der Ring des Nibelungen“ , Klingsor in „Parsifal“ , Biterolf in „Tannhäuser“ , Gefängniswärter Frank in „Die Fledermaus“ und Doktor Schön in „Lulu“ zu sehen .
(край на цитата)
Превод:
Записи
На DVD Мазура може да бъде видян като Гюнтер в продукцията на „Стогодишния ринг“ – „Пръстенът на Нибелунга“, Клингзор в „Парсифал“, Битеролф в „Танхойзер“, Пазачът на затвора Франк в оперетата „Прилепът“ и доктор Шьон в „Лулу“.
(край на превода)
Diskographie
| Jahr | Titel | Rolle(n) | Gießen | Dirigent, Orchester | Etikett |
|---|---|---|---|---|---|
| 1966 | Händel: Tamerlano | Tamerlan | Franz Mazura, Helen Donath , Kieth Engen , Raili Kostia [ fi ] , Kari Nurmela | Ferdinand Leitner , Cappella Coloniensis Kantorei Barmen-Gemarke | CD: Profil Edition Günter Hänssler Cat: PH11029 (CD erschienen 2015) |
| 1978 | Wagner: Tannhäuser | Biterolf | Gwyneth Jones , Spas Wenkoff , Hans Sotin , Bernd Weikl , Franz Mazura, John Pickering, Robert Schunk | Colin Davis , Orchester und Chor der Bayreuther Festspiele | VHS: Philips Cat: 070 828-3, DVD: Deutsche Grammophon Cat: 073-444-6 (DVD erschienen 2008) |
| 1979 | Berg: Lulu | Dr. Schön / Jack the Ripper | Teresa Stratas , Yvonne Minton , Hanna Schwarz , Franz Mazura, Kenneth Riegel , Toni Blankenheim , Robert Tear , Helmut Pampuch | Pierre Boulez , Pariser Oper Orchester De L’Opéra De Paris | CD: Deutsche Grammophon Kat.: 463-617-2 |
| 1979–80 | Wagner: Götterdämmerung im Jahrhundertring | Günther | Gwyneth Jones , Manfred Jung , Gwendolyn Killebrew , Ortrun Wenkel , Katie Clarke , Gabriele Schnaut , Franz Mazura, Fritz Hübner , et al. | Pierre Boulez, Orchester und Chor der Bayreuther Festspiele | VHS: Philips Kat.: 070 401-3, DVD: Deutsche Grammophon Kat.: 0440 073 4057 8 (8 DVD) Götterdämmerung auf DVD Nr. 6-7 (DVD erschienen 2005) [24] [25] |
| 1980 | Wagner: Parsifal | Klingsor | Bernd Weikl , Kurt Moll , Matti Salminen , James King , Franz Mazura, Yvonne Minton | Rafael Kubelík , Symphonieorchester und Chor des Bayerischen Rundfunks, Tölzer Knabenchor | CD: Arts Archives Cat: 43027-2 (aufgenommen im Mai 1980; kommerziell veröffentlicht im Jahr 2003) [27] |
| 1980 | Berg: Lulu | Dr. Schön / Jack the Ripper | Julia Migenes , Evelyn Lear , Kenneth Riegel, Franz Mazura, Frank Little , Lenus Carlson, Andrew Földi , Hilda Harris | James Levine , Orchester und Chor der Metropolitan Opera | DVD: Sony Classical Cat: 8869 791009 9 (DVD veröffentlicht 2011) [29] |
| 1985 | Schönberg: Moses und Aron | Moses | Franz Mazura, Philip Langridge | Georg Solti , Chicago Symphony Orchestra Chicago Symphony Chorus | CD: Decca Cat: 414 264-2/475 867 8 [31] |
| 1987 | Wagner: Parsifal | Klingsor | Peter Hofmann , Waltraud Meier , Hans Sotin , Simon Estes , Franz Mazura, Matti Salminen | James Levine, Orchester und Chor der Bayreuther Festspiele | CD: Philips Cat: 434 616-2 |
| 1992 | Wagner: Parsifal | Klingsor | Waltraud Meier , Kurt Moll , Siegfried Jerusalem , Bernd Weikl , Franz Mazura, Jan-Hendrik Rootering | James Levine, Orchester und Chor der Metropolitan Opera | DVD: Deutsche Grammophon Kat.: 073-032-9; Aufführung vom 28. März 1992 |
| 1994 | Ullmann: Der Kaiser von Atlantis | Der Lautsprecher | Michael Kraus , Walter Berry , Iris Vermillion , Franz Mazura, Herbert Lippert | Lothar Zagrosek , Gewandhausorchester Leipzig | CD: Decca Cat: 440 854-2 |
(край на цитата)
До края на тази юбилейна статия за Франц Мазура ще се спра още на две информации от медии в Германия, които са посветени на изкуството на този забележителен певец.
Augsburger Allgemeine
1.12.2011
Der Schigolch in Augsburgs Neuinszenierung hat mit Bergs Oper Aufführungsgeschichte geschrieben
Von Stefan Dosch
Wenn sich am Sonntagabend der Vorhang hebt, zur Neuinszenierung von Alban Bergs „Lulu“ am Theater Augsburg, dann wird in der zwar nicht großen, aber auch nicht unbedeutenden Rolle des Schigolch ein Sänger auf der Bühne stehen, dessen Name den Kenner dieser Oper aufhorchen lässt. Franz Mazura – der Bassbariton hat „Lulu“-Interpretationsgeschichte geschrieben. Als 1979 erstmals die von Berg unvollendet hinterlassene Oper mit dem vom Komponisten Friedrich Cerha vervollständigten dritten Akt in einer Aufführung in Paris gegeben wurde, da war auch Franz Mazura mitbeteiligt an der Produktion, nicht als Schigolch, sondern in der zentralen Männerpartie der Oper als Dr. Schön. Die komplettierte „Lulu“ sorgte weltweit für Aufsehen, die Aufführung ist auf Tonträger dokumentiert und wurde mit Preisen überhäuft.
Es muss wohl an den Genen liegen
Die Augsburger Inszenierung ist für Franz Mazura die 21. „Lulu“-Produktion. Elfmal sang er den Chefredakteur Dr. Schön, zum zehnten Mal nun übernimmt er den Clochard Schigolch. Dass er den Wechsel vornahm, hat mit den Jahren zu tun: Mazura ist 87 – wer ihm begegnet, mag es kaum glauben. Ein hochgewachsener Mann von aufrechtem, elastischem Gang, im Gespräch konzentriert und mit der Begeisterung eines Jugendlichen, wo es um Dinge geht, die ihm am Herzen liegen. Gewiss, auch der Fachkollege Hans Hotter sang noch mit 90, dennoch: Wie geht das, noch immer international auf der Bühne zu stehen und zu singen (wenn auch nur noch wenige Partien), wo andere Sänger sich längst aufs Altenteil zurückgezogen haben? Mazura zuckt mit den Schultern: „Das muss“, sagt er, „genetisch bedingt sein.“
Wohl auch ein Grund, das räumt er selber ein, dürfte gewesen sein, dass er spät erst anfing mit dem Singen. Bereits weit in seinen Zwanzigern, nach Krieg und Gefangenschaft, begann der gebürtige Salzburger in Detmold mit dem Musikstudium. Und vergleichsweise spät erfolgten auch weitere Karriereschritte und wichtige Debüts: erst als Endvierziger in Bayreuth, mit Mitte 50 an der New Yorker Met, als fast 70-Jähriger in Buenos Aires.
Dass Mazura, lange Jahre Ensemblemitglied des Nationaltheaters Mannheim, für die großen, dunklen Bassbariton-Partien von Wagner und besonders auch der Moderne so gefragt war an den ersten Häusern der Alten und der Neuen Welt, das liegt seiner eigenen Einschätzung zufolge gar nicht so sehr an der Qualität seiner Stimme. Was ihn unverwechselbar machte und macht – die sprachliche Präzision seines Gesangs in Verbindung mit einem eindrucksvollen Spielvermögen –, ist einer Schulung als Schauspieler geschuldet, die er ebenfalls in seiner Detmolder Zeit am dortigen Theater erfuhr. Noch in späteren Jahren trat Mazura als Schauspieler auf, als Shakespeares Lear in Stuttgart. Als der Interpret der Opernfigur Dr. Schön erhielt er sogar das Angebot, diese Rolle in Frank Wedekinds Dramen, die der Berg-Oper zugrunde liegen, auf die Schauspielbühne zu bringen. Er hat abgelehnt: „Müsste ich den Schön sprechen, könnte ich es nicht anders tun, als Berg ihn komponiert hat.“
Mazuras zwingende Bühnenpräsenz und seine Erfahrung mit der „Lulu“, die er sich vor 1979 schon in der zweiaktigen Fassung der Oper angeeignet hatte, ließen ihn erste Wahl sein für die mit großer Spannung erwarteten Erstaufführung der um den Schlussakt erweiterten Version in Paris. Mazura schwärmt noch heute von der Intensität der Probenarbeit, die unter der Leitung des Regisseurs Patrice Chéreau abgeschirmt in einem Pariser Vorort erfolgte. Und dann die Aufführung unter Dirigent Pierre Boulez („der war ideal für das Stück“): Man befürchtete das Eingreifen der Polizei, da nicht ganz sicher war, ob die über das Komponisten-Erbe wachende Alban-Berg-Stiftung – gegründet von Bergs Witwe, die stets ihr Veto eingelegt hatte gegen Komplettierungsversuche – nicht doch noch die Aufführung der von fremder Hand vervollständigten Fassung würde verhindern wollen. Auch die damalige Interpretin der Titelrolle, die Sopranistin Teresa Stratas, ist Mazura unvergesslich. Er hat mit vielen vorzüglichen Lulu-Sängerinnen auf der Bühne gestanden, mit Julia Migenes, Catherine Malfitano, Patricia Wise, Christine Schäfer – „aber mit keiner konnte man so schauspielern wie mit der Stratas“.
Mazura, der sich nach dem Pariser Ereignis nie wieder für eine zweiaktige „Lulu“ verpflichten ließ, ist in Augsburg erstmals nicht mit der Cerha-Version, sondern mit der Fassung des Komponisten Eberhard Kloke konfrontiert. Der Augsburger Schigolch ist zwiegespalten. Einerseits, findet er, sei bei Kloke das Geschehen im dritten Akt, in der ersten (Pariser) Szene vor allem, besser verständlich fürs Publikum. Musikalisch aber hält der Sänger die Version von Friedrich Cerha nach wie vor für die gelungenere.
Ein Lob fürs Augsburger Ensemble
Mazura glüht für Berg. Was wohl nicht der geringste Grund dafür ist, dass er sich für Augsburg verpflichten ließ (das Geld, lässt er durchblicken, ist es nicht). „Mit der Lulu wird es mir einfach nicht langweilig“, sagt er und spricht enthusiastisch von der Kunst des Komponisten, den komplizierten musikalischen Konstruktivismus dieser Oper in ein Stück „blutvolles Theater“ zu verwandeln. So ganz ohne den branchenüblichen Routineton lobt er aber auch das junge Augsburger Ensemble und seinen Dirigenten, mit denen die Zusammenarbeit so inspirierend sei. Da begreift man, dass Franz Mazura – auch für die kommenden Jahre ist er international gebucht – nicht zuletzt deshalb so alterslos erscheint, weil er sich selbst mit 87 noch neu einlassen kann aufs Theater.
(край на цитата)
Превод:
„Augsburger Allgemeine“
01.12.2011 г.
„Шиголх“ в новата постановка на Аугсбург влезе в историята на представлението с операта на Берг
От Стефан Дош
Когато в неделя вечерта се вдигне завесата за новата постановка на “Лулу” от Албан Берг в Театър Аугсбург, тогава в не главната, но и не маловажна роля на Шиголх на сцената ще бъде певец, чието име ще накара ценителите на тази опера да настръхнат. Забележете: Франц Мазура – бас-баритонът написва историята на интерпретацията на „Лулу“. Когато операта, която Берг е оставил недовършена, с трето действие, завършено от композитора Фридрих Черха, е представена за първи път в Париж през 1979 г., Франц Мазура също участва в постановката, но не като Шиголх, а в централна мъжка роля на операта като д-р Шьон. Завършената “Лулу” предизвиква фурор по целия свят, изпълнението е документирано на записи и е обсипано с награди.
Сигурно е заради гените
Постановката в Аугсбург е 21-вата продукция на „Лулу” за Франц Мазура. Единадесет пъти той пее главния редактор д-р Шьон, сега поема ролята на мизерника Шиголх за десети път. Фактът, че направи смяната, е свързан с годините: Мазура е на 87 – всеки, който го срещне, едва ли ще повярва. Висок мъж с изправена, еластична походка, съсредоточен в разговор и с ентусиазъм на тийнейджър, когато става дума за неща, които са му на сърце. Разбира се, колегата експерт Ханс Хотер все още пееше на 90-годишна възраст, но как е възможно все още да си на сцената и да пееш на международно ниво (дори и само с няколко роли), когато други певци отдавна са се пенсионирали? Мазура вдига рамене: „Трябва да е генетично“, казва той.
Една от причините, признава самият той, може би е, че е започнал да пее късно. Роденият в Залцбург започва да учи музика в Детмолд, когато е на двайсет, след война и затвор. По-нататъшните стъпки в кариерата и важните дебюти идват сравнително късно: едва в края на четиридесетте в Байройт, в средата на 50-те в Ню Йорк МЕТ, като почти 70-годишен в Буенос Айрес.
Фактът, че Мазура, дългогодишен член на ансамбъла на Националния театър в Манхайм, е толкова търсен за големите, мрачни бас-баритонови роли на Вагнер и особено модерните в първите оперни театри на Стария и Новия свят, е, според него, не толкова важно качеството на гласа му. Това, което го прави и все още го прави уникален – това е езиковата прецизност на пеенето му, съчетана с впечатляващата му способност да играе, което се дължи на обучението му като актьор, което той също получава по време на престоя си в Детмолд в театъра там. Мазура продължава да се изявява като актьор в по-късните години, като Лир на Шекспир в Щутгарт. Като интерпретатор на оперния герой д-р Шьон той дори получава предложение да пренесе тази роля на сцената в драмата на Франк Ведекинд, която е в основата на операта на Албан Берг. Той отказва: „Ако трябваше да говоря ролята на д-р Шьон, не бих могъл да го направя по друг начин, освен ако Берг не я композира.“
Завладяващото сценично присъствие на Мазура и опитът му с „Лулу“, който той вече беше придобил в двуактната версия на операта преди 1979 г., го направиха първият избор за нетърпеливо очакваната премиера на новата версия, вече разширена, за да включва финалното действие в Париж. Мазура все още се възхищава на интензивността на репетиционната работа, която се проведе в изолация в парижко предградие под ръководството на режисьора Патрис Шеро. И тогава изпълнението е под диригента Пиер Булез („той беше идеален за пиесата“). Имаше страх от полицейска намеса, защото не беше напълно сигурно дали фондацията „Албан Берг“, основана от вдовицата на Берг – която пази наследството на композитора, и винаги е налагала вето на опитите да бъде завършена операта – не би искала да попречи на изпълнението на версията, завършена от някой друг. Незабравима за Мазура е и тогавашната интерпретаторка на главната роля, сопраното Тереза Стратас. Той е бил на сцената с много отлични певици в ролята Лулу, с Юлия Мигенес, Катерине Малфитано, Патрисия Вайс, Кристине Шефер – „но с никой не можеш да се държиш така, както можеш със Стратас“.
Мазура, който след събитието в Париж никога повече не беше задължен да участва повече в двуактна „Лулу“, се сблъсква за първи път в Аугсбург не с версията на Черха, а с версията на композитора Еберхард Клоке. Фигурата на Шиголх в Аугсбург е противоречива. От една страна, Мазура смята, че с Клоке събитията в третото действие, особено в първата (парижка) сцена, са по-лесно разбираеми за публиката. В музикално отношение обаче Мазура все още смята за по-успешна версията на Фридрих Черха.
Похвала за ансамбъла от Аугсбург
Мазура се вдъхновява от творбата на Албан Берг. Което може би не е най-малката причина да се ангажира в Аугсбург (той предполага, че не са парите). „Просто никога не се отегчавам с „Лулу“, казва той и говори с ентусиазъм за изкуството на композитора да трансформира сложния музикален конструктивизъм на тази опера в парче „кървав театър“. Без обичайния рутинен тон в индустрията, той също така хвали младия аугсбургски ансамбъл и неговия диригент, с когото сътрудничеството е толкова вдъхновяващо. Това ви кара да разберете, че Франц Мазура – той също е резервиран в международен план за следващите години – изглежда толкова неостаряващ не на последно място, защото дори на 87 години той все още може да се включи отново в театъра.
(край на превода)
Цитирам втората публикацция за Франц Мазура:
„Frankfurter Allgemeine Zeitung“
3.05.2017, Stefan Arndt
Jahundertsänger Franz Mazura gastiert in Hannover
Gäbe es einen Rekord im Rekordhalten bei Opernsängern – er würde wohl von Franz Mazura gehalten.Schließlich dürfte es kaum jemanden geben, der so lange auf der Bühne steht, wie der 1924 in Salzburg geborene Bassist. Nun singt er an der Staatsoper Hannover.
Nachdem Franz Mazura zunächst als Schauspieler in Detmold engagiert war, gab er vier Jahre nach Kriegsende in Kassel sein Operndebüt. Von dort ging es über Stationen in Braunschweig und Mannheim bald auf die großen und auch nicht ganz so großen Bühnen der Welt.
Keine Oper ohne Mazura
Fragt man ihn, in welchem deutschen Opernhaus er in seiner langen Karriere noch nicht aufgetreten sei, hat er eine einfache Antwort parat: „In keinem.“ Und in Frankreich habe er auch überall gesungen. Weiße Flecken auf Mazuras Gastspielkarte gibt es höchstens in einigen ehemaligen Ostblockstaaten, die eine Zeit lang nur schwer zu bereisen waren. Vor allem war der Sänger Stammgast in Wien und New York, in Bayreuth und bei den Festspielen seiner Heimatstadt.
Ein Ende dieser außergewöhnlichen Karriere ist derweil nicht abzusehen. Gerade ist er in Hannover als Abraham in Giorgio Battistellis neuer Oper „Lot“ zu erleben – und in der nächsten Spielzeit ist der 93-Jährige bereits für Hans Werner Henzes Oper „Der junge Lord“ engagiert.
Dass er derzeit so häufig die Bahnreise von Mannheim nach Hannover antritt, liegt vor allem an seinem guten Verhältnis zum hiesigen Opernintendanten Michael Klügl. Vor neun Jahren hatte der ihn für die Produktion von Karl Amadeus Hartmanns Oper „Simplicius Simplicissimus“ engagiert und dabei endlich den ersten negativen Eindruck korrigiert, den Mazura kurz nach dem Krieg von Hannover gewonnen hatte: Nach einem Liederabend hatte ein hannoverscher Rezensent zwar den Sänger gelobt und seinen Lesern nahegelegt, sich dessen Namen zu merken – dann aber eben diesen Namen als „Hans Mazzura“ angegeben. „Die suchen mich hier noch heute“, sagt der Sänger.
Inzwischen hat er eine herzliche Zuneigung zur hannoverschen Staatsoper als „Ensembletheater alter Schule“ gefasst. Sie ist aber bei Weitem nicht der einzige Ort, an dem Mazura noch aktiv ist. Vor zwei Jahren war er bei Daniel Barenboims jüngsten Berliner „Meistersingern“ mit von der Partie. Alban Bergs „Lulu“ – sein langjähriges Paradestück – hat er zuletzt noch in Mailand und in Wien auf die Bühne gebracht.
Jedes Jahr zwei neue Rollen
Mazura war sich auch auf dem Höhepunkt seiner Karriere nicht zu schade, jenseits der prestigeträchtigen Landeplätze des Opern-Jetsets aufzutreten. Und er ist bis heute neugierig auf neue Rollen geblieben. „Für mich war früh klar, dass ich mich nicht nur auf die üblichen fünf Partien meines Faches beschränken wollte.“ Er ist seinem Vorsatz treu geblieben, in jedem Jahr mindestens zwei neue Stücke zu lernen – und hat inzwischen ein konkurrenzlos breites Repertoire.
Franz Mazura singt in „Lot“: wieder am 14. und 28. Mai.
So kam es, dass der Bassist als Einspringer eine Vorstellung sogar mehrfach retten konnte. In einer Mannheimer „Parsifal“-Vorstellung hat er einmal kurzfristig die Rollen von Gurnemanz und Klingsor an einem einzigen Abend übernommen. Eine vergleichbare Kraftanstrengung steht ihm in Hannover aber nicht mehr bevor: Die Partie des Sir Edgar in Henzes „Der junge Lord“ ist eine stumme Rolle.
(край на цитата)
Превод:
„Frankfurter Allgemeine Zeitung“
3 май 2017 г., Стефан Арнд
Певецът на столетието Франц Мазура гостува в Хановер
Ако имаше рекорд за оперни певци – той сигурно щеше да се държи от Франц Мазура, все пак едва ли има някой, който е на сцена толкова дълго, колкото роденият в Залцбург през 1924 г. басист. Сега пее в Хановерската държавна опера.
След като Франц Мазура първоначално работи като актьор в Детмолд, той прави своя оперен дебют в Касел четири години след края на войната. Оттам, през сцените в Брауншвайг и Манхайм, той скоро отива на големите и не толкова големи сцени по света.
Няма опера без Мазура
Ако го попитате в коя немска опера не е участвал през дългата си кариера, той има прост отговор: „В нито една.“ И във Франция също е пял навсякъде. Има само бели петна в картата за гостуване на Мазура в няколко страни от бившия Източен блок, до които беше трудно да се пътува известно време. Преди всичко певецът е редовен гост във Виена и Ню Йорк, в Байройт и на фестивалите в родния си град.
Не се вижда краят на тази изключителна кариера. В момента той може да бъде гледан в Хановер като Авраам в новата опера на Джорджо Батистели „Лот“ – а през следващия сезон 93-годишният вече е ангажиран в операта на Ханс Вернер Хенце „Младият лорд“.
Фактът, че в момента пътува толкова често с влак от Манхайм до Хановер, се дължи главно на добрите му отношения с местния оперен директор Михаел Клюгл. Преди девет години той е нает за постановката на операта на Карл Амадеус Хартман „Симплиций Симплицисимус“ и по този начин той най-накрая коригира първото отрицателно впечатление, което Мазура има за Хановер малко след войната: след песенен рецитал рецензент от Хановер похвалва певецът и насърчава читателите си да запомнят името му – но след това дава това име като „Ханс Мацура“ (бел. Б.К.: с двойно „зз“. „Днес ме търсят тук“, казва певецът.
Оттогава той е развил топла привързаност към Хановерската държавна опера като „ансамбъл театър от старата школа“. Но това далеч не е единственото място, където Мазура все още е активен. Преди две години той беше част от най-новия берлински състав на “Майсторите певци от Нюрнберг” на Даниел Баренбойм. Наскоро той участва в „Лулу” от Албан Берг – неговият дългогодишен експонат – на сцената в Милано и Виена.
Две нови роли всяка година
Дори във върха на кариерата си, Мазура не се притеснява да поема ангажименти на по-малко известни отвъд престижните места за кацане на оперния „джет сет“. И до ден днешен той остава любопитен за нови роли. „Отрано ми стана ясно, че не искам да се ограничавам до обичайните пет части от моя предмет.“ Той остава верен на целта си да научава поне две нови роли всяка година – и сега има ненадминат репертоар. Франц Мазура пее в „Лот”: отново на 14 и 28 май.
Така се случи, че басистът се намеси и успя да спаси няколко пъти определени изпълнения. В спектакъл на „Парсифал“ в Манхайм той веднъж поема ролите на Гурнеманц и Клингзор за кратко време в една вечер. Въпреки това, той вече няма да бъде изправен пред сравнимо усилие в Хановер: ролята на сър Едгар в „Младият лорд” на Хенце е безмълвна роля.
(край на превода)
Нека днес на 22 април 2024 г. почетем 100 години от рождението на знаменития австрийски бас-баритон Франц Мазура, останал в музикалните летописи не само с дълголетието си, но и с факта, че е бил на сцената далеч след достигане на 90-годишна възраст.
Мир на праха му!
….
Изпълнения:
Wanderung mit Franz Mazura durch den Schwetzinger Schlossgarten
´´´´
Alban Berg LULU, Prologue. Stratas, Mazura, Riegel, Nienstedt. Boulez, Chéreau. ENGLISH SUBTITLES
CAST: Teresa Stratas (Lulu); Gerd Nienstedt (Animal-tamer); Franz Mazura (Dr Schoen); Kenneth Riegel (Alwa); Robert Tear (Painter). Orchestra of the Paris Opera, conductor: Pierre Boulez. Director: Patrice Chéreau.
´´´´
Schoenberg: Moses und Aron / Act 1 – “In der Wüste wird euch die Reinheit”
Schoenberg: Moses und Aron / Act 1 – “In der Wüste wird euch die Reinheit” · Franz Mazura · Philip Langridge · Chicago Symphony Chorus · Chicago Symphony Orchestra · Sir Georg Solti
´´´´
Wagner: Götterdämmerung, WWV 86D / Act II – “Welches Unholds List liegt hier verhohlen?”
Wagner: Götterdämmerung, WWV 86D / Act II – “Welches Unholds List liegt hier verhohlen?” · Franz Mazura · Fritz Hübner · Gwyneth Jones · Bayreuther Festspielorchester · Pierre Boulez
´´´´
Wagner: Parsifal / Act II – “Ho! Ihr Wächter! Ho! Ritter!”
Wagner: Parsifal / Act II – “Ho! Ihr Wächter! Ho! Ritter!” · Franz Mazura · Bayreuther Festspielorchester · James Levine
´´´´
Ullmann: Der Kaiser von Atlantis – Hallo, hallo
Ullmann: Der Kaiser von Atlantis – Hallo, hallo · Franz Mazura · Gewandhausorchester · Lothar Zagrosek
´´´´