Лирико-спинтовият тенор от САЩ Бари Морел, който е роден на днешния ден преди 95 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 30 март 2022 г. наново имам дата за рождение на един голям оперен певец от САЩ, който е роден на днешния ден преди 95 години. Това е лирико-спинтовия тенор Бари Морел (Barry Morell), роден на 30 март 1927 г. в Ню Йорк, починал на 4 декември 2003 година.
До сега не съм писал статия за него, независимо че той е имал огромна вокална кариера както в Америка, така и тук в Европа, и то на най-престижни оперни сцени, като Метрополитън опера в Ню Йорк с над 250 участия в течение на 21 сезона в редица опери от различни стилове и автори, както и в оперни театри в Чикаго, Сан Франциско, Рим, Лондон, Виена, Барселона, Сантяго, Буенос Айрес и много други.
По време на своите двадесет и един сезона в MЕТ, Бари Морел участва в спектакли както в Ню Йорк, така и на турнета, като играе около двадесет роли, включително Херцогът в „Риголето“, Макдуф в „Макбет“, Габриеле в „Симон Боканегра“, Рикардо в „Бал с маски“, Алфредо в „Травиата”, Каварадоси в „Тоска”, Родолфо в „Бохеми”, Енцо в „Джоконда”, Ленски в „Евгений Онегин”, Италианският певец в „Кавалерът на розата”, Дон Хосе в „Кармен” и главната роля във „Фауст”. Интересното е, че кариерата на Морел в МЕТ завършва също с ролята на Пинкертон в „Мадам Бътърфлай“ в последното му представление там на 19 февруари 1979 г. В тази роля той е дебютирал там на 1 ноември 1958 г. Въпреки че никога не е имал звездната сила на Франко Корели или Робърт Тъкър, Морел е тенорът на МЕТ за утренни спектакли, турнета и кратки изяви. Всъщност около една трета от изпълненията му с компанията са били при турнета в Атланта, Чикаго, Сейнт Луис, Филаделфия, Бостън, Кливланд, Далас, Детройт, Минеаполис, Мемфис и Торонто.
През първата си година в Метрополитън Бари Морел играе в 7 главни роли в 22 представления, рекорд, за който се твърди, че по това време се е отдал само на други двама тенори – Енрико Карузо и Едуард Джонсън. Лирико-спинтов тенор, Бари Морел има особен афинитет към оперите на Пучини, появявайки се често като Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, Каварадоси в „Тоска“ и Родолфо в „Бохеми“. Джей С. Харисън, музикалният критик на „The New York Herald Tribune“ по време на дебюта на Бари Морел в МЕТ, описва гласа му като „славен инструмент – истински, жив, опръскан със сребро“.
На 17-годишна възраст Бари Морел прави своя дебют на сцената с “Ol’ Man River” в бенефис-концерт за „New York City Actors’ Fund“ на Бродуей. Тази песен обикновено е записана с дълбок глас и Бари Морел всъщност е вярвал, че е бил баритон в продължение на много години, докато след служба в армията в чужбина и 11-седмична битка с плеврит, той е почти без глас. Накрая, в търсене на учител, който да му помогне да коригира това състояние, Морел среща Джузепе Данисе – известен педагог. „Първо, ти не си баритон; ти си тенор“, казва му Джузепе Данисе. „Сега ще видим дали можеш да бъдеш певец“. Отговорът е положителен; след шест години обучение, Бари Морел прави своя дебют през 1955 г. като Пинкертон в тогавашната Градска опера в центъра на Ню Йорк. Две години и половина по-късно, от MЕТ го канят на прослушване и директорът Рудолф Бинг подписва с Бари Морел договор, според който той дебютира на 1 ноември 1958 г. в същата роля на Пинкертон.
Това е началото на една огромна и стремителна кариера, пълна както с положителни моменти, така и с не съвсем коректни критики на някои музикални журналисти и коментатори. Бари Морел е пял във Виенската държавна опера, Операта „Ковънт Гардън“, Берлинската държавна опера, Римската опера и в Амстердам, Щутгарт и другаде. Той често пътува в Латинска Америка: Мексико Сити, Сантяго де Чили и, по покана на Фидел Кастро, също в Хавана.
Както писах по-горе, Бари Морел никога не е имал звездната сила на Франко Корели или Робърт Тъкър, но е певец с отлични качества, изряден външен вид и с особено добро отношение към колеги, ръководство на спектаклите и здрав морал. През не много дългия си живот той се жени два пъти – първата му съпруга Джейн е бивш модел, за която се оженва през 1953 г., а втората му съпруга Джоан, бивша балерина, става негова съпруга през 1964 г. През 1968 г. той се мести в Рим със съпругата и децата си, подтикнат от нарастващата международна кариера. Бари Морел има участия в Европа в „Ковънт Гардън“ в Лондон, във Виенската държавна опера, в Берлинската държавна опера, в Барселона и в много други международни театри, включително в Римската опера, където дебютът му като Каварадоси в „Тоска“ получава 15-минутни овации.
Последната изява на Бари Морел в МЕТ е през 1979 г., отново като Пинкертон. През 1986 г. той окончателно се оттегля от сцената и умира на 75 години в дома си в Кейп Код в САЩ през 2003 г. Причината за смъртта е рак на хранопровода.
След този кратък увод ще се спра на биографията и дейността на тенора Бари Морел. Сведения за него съм взел от различни източници на немски, английски, италиански и други езици. Интересно, за Бари Морел има голям брой Уикипедия-страници, почти на 20 езика, но размера им не е голям, както при редица подобни за далеч по неизвестни певци. При това всички са превод от тази на английски език. Ще цитирам именно тази на английски език:
Barry Morell (March 30, 1927 – December 4, 2003) was an American operatic tenor, particularly associated with the Italian and French repertoire.
He was born in New York City, and studied at The Juilliard School with Giuseppe Danise. He made his debut as Pinkerton in Madama Butterfly at the New York City Opera in 1955, and again as Pinkerton, at the Metropolitan Opera in 1958 (opposite Victoria de los Ángeles, conducted by Erich Leinsdorf), where he was to sing regularly until 1979, mostly in lyric roles such as Edgardo, Macduff, Duke of Mantua, Alfredo, Rodolfo, Faust, Hoffmann, Turridu, Lensky, and Matteo.
He also sang regularly at the Lyric Opera of Chicago and the San Francisco Opera, and in 1968, began appearing abroad, notably in Rome, Barcelona, London, Berlin, Vienna, Buenos Aires, Santiago, etc.
In the 1970s, as his voice darkened and widened, he successfully moved to heavier roles such as Riccardo, Alvaro, Enzo, and Cavaradossi.
Morell retired from the stage in the mid 1980s. He died in Sandwich, Massachusetts, at the age of 76.
(край на цитата)
Сега ще изложа други информации за Бари Морел.
В Интернет има един портал от Австрия, посветен на класическата музика, където се обсъждат често оперни певци и постиженията им, както и техни музикални записи и членовете на този портал обсъждат в диалог тия въпроси. Портала се нарича
TAMINO-KLASSIKFORUM
DAS Internetforum für klassische Musik
В превод: ТАМИНО – Интернет-форум за класическа музика.
Именно преди известно време попаднах на дискусия между 5 членове на форума – Франц, Манфред, Даниел, Теофил и Енгелберт, които споделят мисли именно за тенора Бари Морел. Ще дам първо в оригинал на немски език тяхната дискусия, после давам мой превод на български език, от който научаваме редица подробности за Бари Морел и неговата дейност. Цитирам (датата на дискусията не е дадена):
TAMINO-KLASSIKFORUM
Franz:
Barry Morell muss in den frühen 70ern in München engagiert gewesen sein. Er hat auch in Graz gastiert und eine meiner ersten Opernerfahrungen war Barry Morell als Radames. Sehr gut möglich, dass Argeo Quadri – damals permanent in Wien dirigierend, aber häufiger Gast in Graz – jene Aufführungsserie dirigiert hat.
´´´´
Hallo zusammen,
die von „Franz“ eingestellte Platte habe ich auch von dem Sänger. Ein Tenor mit sehr guter Höhe und angenehmem Timbre. Ich besitze noch die Platte “Barry Morell sings Bellini” mit Chor und Orchester der Wiener Volksoper unter Leitung von Argeo Quadri. Hier ist er als Arturo in “i Puritani”, Elvino in “La Sonnambula” und Pollione in “Norma” zu hören. Die LP erschien 1973, s. u.:
Argeo Quadri (23. März 1911 – 14. April 2004) war ein italienischer Dirigent , der vor allem für seine Arbeit mit italienischen und französischen Opern bekannt war . Ab 1957 war er überwiegend Resident an der Wiener Staatsoper . Der gebürtige Comer machte 1933 seinen Abschluss am Mailänder Konservatorium.
´´´´
Jetzt konnte ich etwas finden. Am 26. Jänner 1974 gab es die Premiere der Aida. Barry Morell sang in den ersten fünf oder sechs Vorstellungen den Radames unter Lamberto Gardelli!
Danach scheint er nur noch einmal Mitglied einer Neuproduktion gewesen zu sein. Am 7. April 1979 gab es die Premiere von Turandot, wo er unter Niksa Bareza den Kalaf sang.
Nikša Bareza (* 31. März 1936 in Split; † 17. Januar 2022 in Zagreb) war ein jugoslawischer bzw. kroatischer Musiker und Dirigent. Von 1965 bis 1974 war er Direktor am kroatischen Nationaltheater in Zagreb.
´´´´
Manfred:
Hallo, im Jahr 1979 hat er sich übrigens als Pinkerton in Puccinis “Madame Butterflly” von der MET in New York verabschiedet, 1986 beendete er seine Karriere.
Erstaunlich, welche Namen hier plötzlich auftauchen – den hatte ich wirklich schon total vergessen, danke, Daniel, dass Du meinem Gedächtnis etwas auf die Sprünge geholfen hast!
In meinem Regal stehen zwei frühe Puccini-Opern mit Barry Morell, “Le Villi” und “Edgar”, 1972 in Wien unter Anton Guadango aufgenommen (RCA).
´´´´
Hier ein kleiner Ausschnitt aus dem Kutsch-Riemens:
Zitat
Morell, Barry, Tenor, * 30.3.1927 New York;
vor Ausbildung seiner Stimme war er Wollhändler; er studierte in New York u.a. bei dem berühmten Bariton Giuseppe Danise. Sein Debüt fand 1955 an der New York City Centre Opera in der Partie des Pinkerton in »Madame Butterfly« statt, an der er zwei Jahre lang blieb. 1958 wurde er an die Metropolitan Oper New York berufen, wo er wieder als Pinkerton debütierte; hier blieb er zunächst bis 1969 und trat nach einer Unterbrechung seit den siebziger Jahren erneut an diesem Hause auf. Dort sang er 17 Hauptrollen seines Stimmfachs in über 170 Vorstellungen. 1959 gastierte er an der Oper von Havanna, bereits 1956 an der Oper von Chicago, an der er 1961 in der Uraufführung der Oper »The Harvest« von Vittorio Giannini teilnahm, 1968 sang er an der Oper von Santiago de Chile den Radames in »Aida«. Auch in Europa trat er mit großen Erfolgen auf. Er nahm seinen Wohnsitz in Rom und ging einer ausgedehnten Gastspieltätigkeit nach. Er gastierte an der Covent Garden Oper London, an den Staatsopern von Wien und Stuttgart, an der Deutschen Oper Berlin und in Amsterdam. 1972 erlebte man ihn bei einem längeren Gastspiel am Teatro Liceo von Barcelona, auch an der Oper von Mexico City und bei den Festspielen von Graz.
(vgl. Sängerlex. Bd. 4, S. 2428 ff.) (c) Verlag K.G. Saur
Auf der Bühne habe ich ihn auch mal live erlebt, lange ist’s her: 1972 sang er den Fernando in Donizettis “La Favorita” im Liceo in Barcelona.
´´´´
Hallo Theophilus, Exakt geraten!
Aus dem Jahre 1971 fand ich unter meinen LP-Schätzen ein Porträt des Belcanto-Sängers unter dem Label RCA.
Alle fünf Bravour-Arien sind dem Komponisten Donizetti gewidmet.
1. Roberto Devereux mit der Kerkerszene des dritten Aktes “Ed ancor; A te diró negli… (13.28 Min.)
2. L’Elisir d’Amore: Zweiter Akt: Una furtiva lagrima… (5.25 Min.)
3. La favorita: Vierter Akt: Favorita del re… (5,07 Min.)
4. Lucia de Lammermoor: Grab-Szene, dritter Akt: Tombe degli avi miei… (16.31 Min.)
5. Don Paquale: Zweiter Akt: Povero Ernesto… (6.48 Min.)
Es dirigiert Argeo Quadri das Orchester der Wiener Volksoper.
Mein Plattencover zeigt Barry Morell, etwa Anfang 40, im Schottenlook mit Karomuster. Die Waden bleiben im Fotoausschnitt unsichtbar; die Stimme ist kräftig und baritonal eingefärbt. In Muße dehnt er die angefangenen Phrasen und lässt sie gelassen ausklingen. Das rrr wird im Auslaut stark gerollt. Die Stimme ist angenehm, aber die seelische Beteiligung ist kalkuliert.
Renato Cioni schluchtzt als Edgaro doch ein bisschen heftiger und Robert Ilosfalvy ist seelisch mehr beteiligt und hat in der EMI Einspielung das Knarren der Kerkertür noch als Zugabe. Jedem so, wie er es gern möchte!
Das Cover gibt Auskunft, dass Barry Morell an der Wiener Staatsoper, der Covent Garden Oper, der Berliner Staatsoper, der Römischen Oper sowie in Amtsterdam und Stuttgart gesungen hat. Oft war er in Lateinamerika unterwegs: Mexico-City, Santiago de Chile und auf Einladung von Fidel Castro auch in Havanna. Verheiratet war er mit Joan Wilder, die im Metropolitan Opera ballett mitwirkte. Mit ihr hatte er fünf Kinder und die Familie hatte ihr Domizil in Rom.
Barry Morell ist für eine Donizetti-Collektion eine wertvolle Bereicherung.
Engelbert
(край на дискусията на немски език)
Мой превод:
Франц:
Бари Морел трябва да е имал ангажименти в Мюнхен в началото на 70-те. Той също е гостувал в Грац и едно от първите ми оперни преживявания с него беше ролята му на Радамес в „Аида“. Много е възможно Арджео Куадри – по това време дирижиращ във Виена, но чест гост в Грац – да е дирижирал тази поредица от изпълнения.
´´´´
Здравейте всички,
Имам и записа на Бари Морел, посочен от „Франц“. Той е тенор с много добри височини и приятен тембър. Все още имам записа и на „Бари Морел пее Белини“ с хор и оркестър на Виенската народна опера под диригентството на Арджео Куадри. Тук той може да бъде чут като Артуро в “Пуритани”, Елвино в “Сомнамбула” и Полионе в “Норма“. Дългосвирещата плоча е издадена през 1973 г., вижте по-долу.
……
Моя бележка: Б.К.: Арджео Куадри (23 март 1911 – 14 април 2004) е италиански диригент, най-известен с работата си с италиански и френски опери. От 1957 г. е основно резидент във Виенската държавна опера. Роден в Комо (Северна Италия), той завършва Миланската консерватория през 1933 г.
´´´´
Даниел:
Сега можах да намеря нещо. На 26 януари 1974 г. е премиерата на „Аида“. Бари Морел играе в ролята на Радамес под ръководството на Ламберто Гардели за първите пет или шест изпълнения! След това изглежда само веднъж е участвал в нова продукция. На 7 април 1979 г. е премиерата на „Турандот“, където той пее Калаф с диригент Никша Бареза.
Моя бележка: Б.К.: Никша Бареза (* 31 март 1936 г. в Сплит; † 17 януари 2022 г. в Загреб) е югославски и хърватски музикант и диригент. От 1965 до 1974 г. е директор на Хърватския национален театър в Загреб.
…….
Манфред:
Здравейте, през 1979 г. Бари Морел напуска MET в Ню Йорк като Пинкертон в “Мадам Бътерфлай” на Пучини. През 1986 г. прекратява кариерата си. Удивително е какви имена изведнъж се появяват тук – наистина го бях забравил напълно, благодаря на „Даниел“, че помогна паметта ми да скочи малко! На моя рафт има две ранни опери на Пучини с Бари Морел, „Le Villi“ и „Edgar“, записани във Виена през 1972 г. под ръководството на Антон Гуаданго от фирма RCA.
Ето малък откъс за Бари Морел от речника на Куч и Рименс (цитат):
„ (…) Бари Морел, тенор, роден в Ню Йорк на 30 март 1927 г. Преди да тренира гласа си, той е бил търговец на вълна; учи в Ню Йорк при известния баритон Джузепе Даниз, също и при други педагози. Дебютира в Градската опера на Ню Йорк през 1955 г. в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, роля, в която играе в продължение на две години. През 1958 г. е назначен в Метрополитън опера в Ню Йорк, където дебютира отново като Пинкертон; той остава там до 1969 г. и след прекъсване отново пее в МЕТ през 70-те години. Там участва в 17 главни тенорови роли в над 170 представления. През 1959 г. гостува в Оперния театър в Хавана, още през 1956 г. в Чикагската опера, в която участва в световната премиера на операта на Виторио Джанини „Жътвата” през 1961 г. През 1968 г. пее Радамес в „Аида”.
Бари Морел се представя с голям успех и в Европа. Той се установява в Рим и предприема обширни гостуващи изпълнения. Той има изяви в Ковънт Гардън в Лондон, в Държавните опери във Виена и Щутгарт, в „Дойче Опер Берлин“ и в Амстердам. През 1972 г. предприема продължително гостуване в „Teatro Liceo“ в Барселона, също в Операта в Мексико Сити и на фестивала в Грац“.
(край на цитата)
(за справки вижте „Sängerlexikon“, Vol. 4, p. 2428 ff.) (c) Verlag K.G. Saur)
´´´´
Веднъж го видях на живо на сцената, преди много време: през 1972 г. той игра Фернандо във „Фаворитката“ от Доницети в „Тeatro Liceo“ в Барселона.
´´´´
Здравей Теофил,
Точно познато! Сред съкровищата на моите дългосвирещи плочи намерих портрет на „белканто“ певеца Бари Морел от 1971 г. под етикета RCA. И петте бравурни арии са посветени на композитора Доницети:
1. „Роберто Деверьо“, със сцената на подземието от трето действие „Ed ancor; A te diró negli“… (13.28 мин.)
2. „Любовен еликсир“, второ действие: „Una furtiva lagrima“… (5,25 минути)
3. „Фаворитката“, четвърто действие: „Favorita del re“… (5,07 мин.)
4. „Лучия ди Ламермур“: Сцена на гробницата, Акт III: „Tombe degli avi miei“. (16,31 мин.)
5. „Дон Пакуале“: Акт II: „Povero Ernesto“ … (6,48 минути)
Арджео Куадри дирижира оркестъра на Виенската народна опера. Обложката на моята плоча показва Бари Морел, около началото на 40-те си години, в кариран костюм. В снимките прасците остават невидими; гласът е силен и оцветен баритонално. В хода на музициране той разтяга започнатите фрази и ги оставя да завършат спокойно. Звуците „rrr“ при завършване са силно търкаляни. Гласът е приятен, но духовното участие е пресметнато.
Ренато Чиони ридае малко по-силно, тъй като Едгаро и Роберт Илосфалви са емоционално по-ангажирани и има скърцане на вратата на подземието като бис в записа на EMI. На всеки както му се иска!
Корицата предоставя информация, че Бари Морел е пял във Виенската държавна опера, Операта „Ковънт Гардън“, Берлинската държавна опера, Римската опера и в Амстердам и Щутгарт. Той често пътува в Латинска Америка: Мексико Сити, Сантяго де Чили и, по покана на Фидел Кастро, също в Хавана. Той беше женен за Джоан Уайлдър, която играеше в балета на Метрополитън опера. С нея той има пет деца и семейството има местожителство в Рим.
Бари Морел е ценно допълнение към колекцията на Доницети.
Енгелберт
(край на превода)
Лично на мен ми допадна горната дискусия като метод за обмяна на мнения между хора с отлични музикални познания, притежаващи богати колекции от записи на известни и по-малко известни оперни артисти, които по този дигитален начин на връзка си кореспондират и обменят опита и познанията си в музикалното изкуство. Респект!
Сега ще изложа други сведения от живота и дейността на Бари Морел. Първо една статия от 2003 г. във връзка с неговата смърт. Цитирам първо оригинала на английски език, после мой превод:
The New York Times
Barry Morell, 75, Tenorpartial von Puccini, stirbt
Durch Anne Midget
8. Dezember 2003
Der in Manhasset, NY, geborene Mr. Morell sollte das Textilgeschäft der Familie übernehmen, zeigte aber schon früh eine Vorliebe für das Singen. Mit 17 gab er sein Bühnendebüt mit „Ol‘ Man River“ bei einer Benefizveranstaltung für den New York City Actors‘ Fund am Broadway. Dieses Lied wird im Allgemeinen von einer tiefen Stimme aufgenommen, und Mr. Morell glaubte tatsächlich, er sei viele Jahre lang ein Bariton, bis er nach einem Auslandseinsatz bei der Armee und einem 11-wöchigen Kampf mit Rippenfellentzündung fast keine Stimme mehr hatte. Auf der Suche nach einem Lehrer, der ihm dabei helfen könnte, dies zu korrigieren, traf Mr. Morell schließlich auf Giuseppe Danise, einen bekannten Pädagogen, der seine Meisterschülerin, die Sopranistin Bidú Sayão, geheiratet hatte. „Erstens sind Sie kein Bariton; Du bist ein Tenor“, soll Danise gesagt haben. „Jetzt werden wir sehen, ob du Sängerin werden kannst.“
Die Antwort war ja; Nach sechs Jahren Studium debütierte Mr. Morell 1955 als Pinkerton bei der damaligen New York City Center Opera Company. Zweieinhalb Jahre später lud ihn die Met zum Vorsprechen ein, und Rudolf Bing verpflichtete ihn bei der Firma, wo er 1958 in derselben Rolle debütierte.
Er heiratete 1953 seine erste Frau, Jane, ein ehemaliges Model, und 1964 seine zweite Frau, Joan, eine ehemalige Ballerina. 1968 zog er mit seiner Frau und seinen Kindern nach Rom, dem Ruf einer wachsenden internationalen Karriere folgend. Er trat an Covent Garden, der Wiener Staatsoper, Berlin, Barcelona und vielen anderen internationalen Häusern auf, darunter an der Rome Opera, wo sein Debüt als Cavaradossi mit 15-minütigen Ovationen gefeiert wurde.
Er machte auch mehrere Aufnahmen für RCA und andere Labels, darunter Soloalben von Donizetti- und Verdi-Arien.
Mr. Morells letzter Met-Auftritt war 1979, wieder einmal als Pinkerton. 1986 zog er sich endgültig von der Bühne zurück. Neben seiner Frau hinterlässt er seine Kinder David aus Denver, NY, Kimberly Wickham aus Margaretville, NY, Lee Adrian Morell aus Dallas-Fort Worth, Texas, Kenlin Wilder-Busser aus Boston und Susan Siegal aus New Jersey; und fünf Enkel.
(край на цитата)
Превод:
Ню Йорк Таймс
Умира Бари Морел, 75-годишен, специалист в теноровите роли на Пучини
От Ан Миджет
8 декември 2003 г.
Бари Морел, тенор, който пееше главни роли в Метрополитън опера и други големи международни оперни театри в продължение на 21 години, почина в четвъртък в дома си в Кейп Код на 75 години.
Причината е рак на хранопровода. През първата си година в Метрополитън опера г-н Морел изпя 7 главни роли в 22 представления, рекорд, за който се твърди, че по това време се е отдал само на други двама тенори, Енрико Карузо и Едуард Джонсън.
Лирико-спинтов тенор, г-н Морел имаше особен афинитет към оперите на Пучини, появявайки се често като Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, Каварадоси в „Тоска“ и Родолфо в „Бохеми“. Джей С. Харисън, музикалният критик на „The New York Herald Tribune“ по време на дебюта на г-н Морел, описва гласа му като „славен инструмент – истински, жив, опръскан със сребро“.
Роден в Манхасет, Ню Йорк, г-н Морел трябва да поеме текстилния бизнес на семейството, но проявява любов към пеенето още в ранна възраст. На 17 години той прави своя дебют на сцената с “Ol’ Man River” в бенефис за „New York City Actors’ Fund“ на Бродуей. Тази песен обикновено е записана с дълбок глас и г-н Морел всъщност е вярвал, че е бил баритон в продължение на много години, докато след служба в армията в чужбина и 11-седмична битка с плеврит, той е почти без глас. Накрая, в търсене на учител, който да му помогне да коригира това състояние, г-н Морел среща Джузепе Данисе, известен педагог, който се е оженил за своето протеже, сопраното Биду Саяо. „Първо, ти не си баритон; ти си тенор“, казва му според съобщенията Данисе. „Сега ще видим дали можеш да бъдеш певец“.
Отговорът е положителен; след шест години обучение, г-н Морел прави своя дебют през 1955 г. като Пинкертон в тогавашната Градска опера в центъра на Ню Йорк. Две години и половина по-късно от MЕТ го канят на прослушване и директорът Рудолф Бинг подписва с Бари Морел договор, според който той дебютира през 1958 г. в същата роля на Пинкертон.
Морел се жени за първата си съпруга Джейн, бивш модел, през 1953 г., а за втората си съпруга Джоан, бивша балерина, през 1964 г. През 1968 г. той се мести в Рим със съпругата и децата си, подтикнат от нарастващата международна кариера. Той е участвал в Ковънт Гардън, Виенската държавна опера, Берлинската държавна опера, Барселона и в много други международни театри, включително в Римската опера, където дебютът му като Каварадоси получава 15-минутни овации.
Бари Морел също така прави няколко записа за RCA и други лейбъли, включително солови албуми на оперни арии от Доницети и Верди.
Последната поява на г-н Морел в МЕТ е през 1979 г., отново като Пинкертон. През 1986 г. той окончателно се оттегля от сцената.
След смъртта си освен съпругата си, Бари Морел оставя още следните свои деца: Дейвид от Денвър, Ню Йорк, Кимбърли Уикъм от Маргаретвил, Ню Йорк, Лий Ейдриън Морел от Далас-Форт Уърт, Тексас, Кенлин Уайлдър-Бъсер от Бостън и Сюзън Сийгал от Ню Джърси; също и петима внуци. ´
(край на превода)
Цитирам други данни за тенора Бари Морел от източници на английски език, които после също ще преведа:
Barry Morell (1927-2003) was born in Manhasset, NY and began singing in high school as a baritone. An audition with famed Italian baritone Giuseppe Danise resulted in the revelation that Morell was not, in fact, a baritone but a tenor. Six years of intensive study followed and Morell successfully made the transition from baritone to tenor. He made his stage debut (at the relatively late age of 28) as Pinkerton in Madama Butterfly with New York City Opera in 1955. This opera served as the vehicle for Morell’s Metropolitan Opera debut three years later, on November 1st, 1958.
During his twenty-one seasons at the Met, the tenor sang over 250 performances, both in house and on tour, of some nineteen roles, including the Duke in Rigoletto, Macduff in Macbeth, Gabriele in Simon Boccanegra, Riccardo in Un Ballo in Maschera, Alfredo in La Traviata, Cavaradossi in Tosca, Rodolfo in La Bohème, Enzo in La Gioconda, Lensky in Yevgeny Onegin, the Italian Singer in Der Rosenkavalier, Don José in Carmen and the title role in Faust. Interestingly, Morell’s career at the Met was book-ended by Butterfly…Pinkerton was the role in his final performance there on February 19th, 1979. In addition to his New York opera career, Morell was quite busy on the international scene, with frequent appearances in Chicago, San Francisco, Rome, London, Vienna, Barcelona, Santiago and Buenos Aires. Morell retired from the stage in 1986 and passed away at his home on Cape Cod in 2003.
Barry Morell has been the subject of much controversy among opera fans during the past thirty or so years. There seems to be a division between listeners who opine that he was a very fine singer and musically sensitive artist who possessed a sturdy, lirico-spinto tenor instrument and those who claim that he was an unsatisfying performer, whose thin, tiny voice couldn’t be heard over the orchestra. Certainly, Morell was not the possessor of a voice of heroic proportions. However, an artist with a voice as inaudibly small as claimed by the tenor’s detractors could scarcely have coped with the demands of such roles as Don Alvaro, Cavaradossi, Enzo, Don José and Faust in a house the size of the Met. A more honest and fair assertion is that Barry Morell was an inconsistent performer who had more than a few bad nights during the course of his thirty-year career. While he never had the star power of a Corelli or a Tucker, Morell was the Met’s go to tenor for matinees, tours and short notice covers. In fact, about one third of his performances with the company were given on tour in Atlanta, Chicago, St. Louis, Philadelphia, Boston, Cleveland, Dallas, Detroit, Minneapolis, Memphis and Toronto.
Today, Barry Morell’s reputation lies mainly in his many phonograph recordings, made for Westminster and RCA. These recordings reveal an exciting, lirico-spinto voice, surprisingly Italianate, with a robust middle range and focused top notes. Even Morell’s fine catalogue of recordings has been the subject of controversy. Self-styled critics have pointed out that a mediocre vocalist such as Morell could never have been given a recording contract without the use of nepotism. A popular story has it that Morell’s father was an executive at RCA who used his influence to secure a recording project for his son. As Morell’s first recordings were made for Westminster, his father’s supposed connection to RCA would not have carried much weight. Besides, Morell’s father was in the garment business, NOT the recording business. Sadly, this story will continue to circulate, diminishing the reputation of a fine singer. Luckily, Morell’s recordings give listeners the opportunity to form their own opinions as to the tenor’s vocal artistry. This recording of “Cielo e mar” from Ponchielli’s La Gioconda was recorded in Vienna in May of 1968.
(край на цитата)
Превод:
Бари Морел (1927-2003) е роден в Манхасет, Ню Йорк и започва да пее в гимназията като баритон. Прослушване с известния италиански баритон Джузепе Данисе довежда до разкритието, че Морел всъщност не е баритон, а тенор. Следват шест години интензивно обучение и Морел успешно прави прехода от баритон към тенор. Дебютира на сцената (на относително късна възраст от 28 години) като Пинкертон в „Мадам Бътърфлай“ с Нюйоркската градска опера през 1955 г. Тази опера послужва като средство за дебюта на Бари Морел в Метрополитън опера три години по-късно, на 1 ноември 1958 година.
По време на своите двадесет и един сезона в MЕТ, тенорът участва в над 250 изпълнения, както в Ню Йорк, така и на турнета, като играе около деветнадесет роли, включително Херцогът в „Риголето“, Макдуф в „Макбет“, Габриеле в „Симон Боканегра“, Рикардо в „Бал с маски“, Алфредо в „Травиата”, Каварадоси в „Тоска”, Родолфо в „Бохеми”, Енцо в „Джоконда”, Ленски в „Евгений Онегин”, Италианският певец в „Кавалерът на розата”, Дон Хосе в „Кармен” и главната роля във „Фауст”. Интересното е, че кариерата на Морел в МЕТ завършва също с ролята на Пинкертон в „Мадам Бътърфлай“ в последното му представление там на 19 февруари 1979 г.
В допълнение към своята оперна кариера в Ню Йорк, Морел е доста заангажиран на международната сцена, с чести изяви в Чикаго, Сан Франциско, Рим, Лондон, Виена, Барселона, Сантяго и Буенос Айрес. Морел се оттегля от сцената през 1986 г. и умира дома си в Кейп Код през 2003 г.
Бари Морел е обект на много спорове сред оперните фенове през последните тридесет или повече години. Изглежда има разделение между слушателите, които смятат, че той е много добър певец и музикално чувствителен артист, който притежава здрав лирико-спинтов тенорен инструмент, и тези, които твърдят, че той е неудовлетворяващ изпълнител, чийто тънък, мъничък глас не може да да се чуе над оркестъра. Разбира се, Морел не е притежател на глас с героични размери. Артист с толкова нечувано посредствен глас обаче, както твърдят недоброжелателите на тенора, едва ли би могъл да се справи с изискванията на роли като Дон Алваро, Каварадоси, Енцо, Дон Хосе и Фауст в такъв театър от мащаба на МЕТ. По-честно и справедливо твърдение е, че Бари Морел е бил непоследователен изпълнител, който е имал повече от няколко лоши вечери по време на тридесетгодишната си кариера. Въпреки че никога не е имал звездната сила на Корели или Тъкър, Морел е тенорът на МЕТ за утренни спектакли, турнета и кратки изяви. Всъщност около една трета от изпълненията му с компанията са били при турнета в Атланта, Чикаго, Сейнт Луис, Филаделфия, Бостън, Кливланд, Далас, Детройт, Минеаполис, Мемфис и Торонто.
Днес репутацията на Бари Морел се крие главно в многобройните му фонографски записи, направени за лейбълите „Westminster“ и „RCA“. Тези записи разкриват вълнуващ, лирико-спинтов глас, звучащ изненадващо италиански, със силен среден диапазон и фокусирани горни ноти. Дори хубавият каталог от записи на Морел е бил обект на спорове. Самозвани критици посочват, че посредствен вокалист като Морел никога не би могъл да получи договор за запис без използването на протекция. Популярна история разказва, че бащата на Морел е бил изпълнителен директор в „RCA“, който използва влиянието си, за да осигури проект за запис на сина си. Тъй като първите записи на Морел са направени за „Westminster“, предполагаемата връзка на баща му с „RCA“ нямаше да има голяма тежест. Освен това бащата на Морел е бил в бизнеса с облекла, а не в бизнеса със звукозаписи. За съжаление, тази история ще продължи да се разпространява, намалявайки репутацията на един добър певец. За щастие записите на Морел дават на слушателите възможност да формират собствено мнение относно вокалното изкуство на тенора. Този запис на “Cielo e mar” от „Джоконда“ на Понкиели е направен във Виена през май 1968 г.
(край на превода)
В една друга информация на немски език попаднах на една трагична случка, свързана с изява на Бари Морел. Цитирам:
„ (…) In Zürich war er in einen Freak-Vorfall verwickelt. Nach ihrer Arie in Ballo in maschera wurde Renata Scotto zu Recht ausgebuht. Nachdem Morell eintrat und zu singen begann, verließ Scotto weinend die Bühne. Nach etwa vierzig Minuten wurde die Aufführung mit einem anderen Sopran fortgesetzt“. (край на цитата) Превод: „ (…) В Цюрих той беше замесен в странен инцидент. След арията си в „Бал с маски“, Рената Ското беше с право освирквана. След като Бари Морел влезе и започна да пее, Ското напусна сцената разплакана. След около четиридесет минути представлението се възобнови с друго сопрано“. (край на превода)
До края на тази обзорна статия за Бари Морел ще дам повече сведения за неговите изяви в МЕТ Ню Йорк и във Виенската държавна опера.
Първо в МЕТ, където още в началото на статиата писах, че Бари Морел е имал общо над 250 участия в течение на 21 сезона в редица опери от различни стилове и автори. Цитирам началото и края на този огромен списък от участия:
| [Met Performance] CID:180040 Madama Butterfly {374} Metropolitan Opera House; 11/1/1958 Debut: Barry Morell, Luigi De Cesare | |
| [Met Performance] CID:180090 La Traviata {427} Metropolitan Opera House; 11/5/1958 | |
| [Met Performance] CID:180200 Madama Butterfly {376} Metropolitan Opera House; 11/15/1958 Debut: Kunie Imai | |
| [Met Performance] CID:180230 Madama Butterfly {377} Metropolitan Opera House; 11/19/1958 | |
| [Met Performance] CID:180290 Madama Butterfly {378} Metropolitan Opera House; 11/25/1958 | |
| [Met Performance] CID:180620 Madama Butterfly {380} Metropolitan Opera House; 12/27/1958 Broadcast | |
| [Met Performance] CID:180810 La Bohème {562} Metropolitan Opera House; 01/14/1959 | |
| [Met Performance] CID:180850 Un Ballo in Maschera {70} Metropolitan Opera House; 01/17/1959 | |
| [Met Performance] CID:181010 La Traviata {430} Metropolitan Opera House; 02/2/1959 | |
| [Met Performance] CID:181170 Rigoletto {389} Metropolitan Opera House; 02/18/1959 Debut: George Schick | |
| [Met Performance] CID:181380 Macbeth {6} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 03/10/1959 | |
| [Met Performance] CID:181410 Tosca {392} Metropolitan Opera House; 03/12/1959 | |
| [Met Performance] CID:181450 Macbeth {7} Metropolitan Opera House; 03/16/1959 | |
| [Met Performance] CID:181500 Un Ballo in Maschera {74} Metropolitan Opera House; 03/19/1959 |
(…)
| [Met Performance] CID:245363 La Gioconda {246} Vienna, Virginia, (Wolf Trap Farm Park); 6/9/1976 |
| [Met Performance] CID:248060 Tosca {596} Metropolitan Opera House; 01/21/1977 |
| [Met Performance] CID:248090 Tosca {597} Metropolitan Opera House; 01/24/1977 |
| [Met Performance] CID:248170 Tosca {598} Metropolitan Opera House; 01/31/1977 Debut: Michael Hano |
| [Met Performance] CID:248270 Tosca {599} Metropolitan Opera House; 02/10/1977 |
| [Met Performance] CID:249403 Tosca {610} Vienna, Virginia, (Wolf Trap Farm Park); 6/8/1977 |
| [Met Performance] CID:251800 Opera News La Bohème {821} Metropolitan Opera House; 12/24/1977 Broadcast |
| [Met Performance] CID:251830 La Bohème {822} Metropolitan Opera House; 12/27/1977 |
| [Met Performance] CID:256520 Madama Butterfly {604} Metropolitan Opera House; 02/14/1979 |
| [Met Performance] CID:256570 Madama Butterfly {605} Metropolitan Opera House; 02/19/1979 |
(край на цитата)
Цитирам ансамбъла при дебюта на Бари Морел в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ на 1 ноември 1958 г.:
Metropolitan Opera House
November 1, 1958 Matinee
MADAMA BUTTERFLY {374}
Puccini-Illica/Giacosa
Cio-Cio-San………….Victoria de los Angeles
Pinkerton……………Barry Morell [Debut]
Suzuki………………Mildred Miller
Sharpless……………Mario Zanasi
Goro………………..Paul Franke
Bonze……………….Osie Hawkins
Yamadori…………….George Cehanovsky
Dolore………………Unknown
Kate Pinkerton……….Madelaine Chambers
Commissioner…………Calvin Marsh
Registrar……………Luigi De Cesare [Debut]
Conductor……………Erich Leinsdorf
(край на цитата)
Цитирам ансамвбъла при последната изява на Бари Морел в МЕТ също в ролята на Пинкертон на 19 февруари 1979 г.:
Metropolitan Opera House
February 19, 1979
MADAMA BUTTERFLY {605}
Cio-Cio-San………….Teresa Zylis-Gara
Pinkerton……………Barry Morell [Last performance]
Suzuki………………Ariel Bybee
Sharpless……………Allan Monk
Goro………………..Andrea Velis
Bonze……………….Mario Bertolino
Yamadori…………….Russell Christopher
Dolore………………Lavinia Di Franco-Pinto
Kate Pinkerton……….Batyah Godfrey Ben-David
Commissioner…………Arthur Thompson
Registrar……………Fawayne Murphy
Conductor……………Richard Woitach
(край на цитата)
На сцената на Виенската държавна опера Бари Морел има само 3 изяви – по една в оперите „Бохеми“ и „Тоска“ от Пучини и „Травиата“ от Верди. Прилагам списък:
LA BOHÈME (PUCCINI)
Rodolfo | 1 Vorstellung | 29.03.1961
LA TRAVIATA
Alfredo Germont | 1 Vorstellung | 15.04.1974
TOSCA
Mario Cavaradossi | 1 Vorstellung | 05.11.1969
(край на цитата)
Цитирам ансамблите при всяка една от тия изяви на Бари Морел:
„Бохеми“ в ролята на Родолфо:
BESETZUNG | 29.03.1961
| Dirigent | Nello Santi |
|---|---|
| Regie | Wolf-Dieter Ludwig |
| Bühnenbilder | Stefan Hlawa |
| Kostüme | Erni Kniepert |
| Rodolfo | BARRY MORELL |
| Mimì | Hilde Güden |
| Marcello | Aldo Protti |
| Schaunard | Geraint Evans |
| Colline | Walter Berry |
| Musetta | Graziella Sciutti |
| Benoit | Peter Klein |
| Alcindoro | László Szemere |
| Parpignol | Fritz Sperlbauer |
| Sergeant der Zollwache | Wilhelm Leninger |
| Zollwächter | Otto Vajda |
| Obstverkäufer | Josef Schmidt |
…..
„Травиата“ в ролята на Алфредо:
BESETZUNG | 15.04.1974
| Dirigent | Heinz Wallberg |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Hill Reihs-Gromes |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Choreographie | Richard Nowotny / Novotny |
| Violetta Valéry | Sona Ghazarian |
| Flora Bervoix | MILKANA NIKOLOVA |
| Annina | Margareta Sjöstedt |
| Alfredo Germont | BARRY MORELL |
| Giorgio Germont | Kostas Paskalis |
| Gaston | Heinz Zednik |
| Baron Douphol | Hans Christian |
| Marquis d’Obigny | Hans Braun |
| Doktor Grenvil | Frederick Guthrie |
| Giuseppe | Ewald Aichberger |
| Ein Diener bei Flora | Franz Riedl |
В ролята на Флора играе българската певица Милкана Николова.
……
„Тоска“ в ролята на Каварадоси:
BESETZUNG | 05.11.1969
| Dirigent | Heinz Wallberg |
|---|---|
| Inszenierung | Margarethe Wallmann |
| Bühnenbilder und Kostüme | Nicola Benois |
| Floria Tosca | Sena Jurinac |
| Mario Cavaradossi | BARRY MORELL |
| Baron Scarpia | Giuseppe Taddei |
| Cesare Angelotti | Hans Christian |
| Der Mesner | Karl Dönch |
| Spoletta | Mario Guggia |
| Sciarrone | Harald Pröglhöf |
| Roberti | Helmut Reischütz |
| Ein Schließer | Ljubomir Pantscheff |
| Ein Hirt | Rohangiz Yachmi |
(край на цитата)
Нека днес на 30 март 2022 г. да почетем 95 години от рождението на забележителния тенор от САЩ Бари Морел, починал на 4 декември 2003 г.
Мир на праха му!
………
Изпълнение на Бари Морел:
Barry Morell – Cielo e mar
Barry Morell (1927-2003) was born in Manhasset, NY and began singing in high school as a baritone. An audition with famed Italian baritone Giuseppe Danise resulted in the revelation that Morell was not, in fact, a baritone but a tenor. Six years of intensive study followed and Morell successfully made the transition from baritone to tenor. He made his stage debut (at the relatively late age of 28) as Pinkerton in Madama Butterfly with New York City Opera in 1955. This opera served as the vehicle for Morell’s Metropolitan Opera debut three years later, on November 1st, 1958.
…..
Изпълнение на Бари Морел:
Barry Morell – Parmi veder le lagrime
Barry Morell (1927-2003) was born in Manhasset, NY and began singing in high school as a baritone.
…….
Изпълнение на Бари Морел:
Barry Morell – Celeste Aïda
…….
Изпълнение на Бари Морел:
Barry Morell – Torna ai felici di (Le Villi) 1972
………
Изпълнение на Бари Морел:
Barry Morell, “Povero Ernesto! Cercherò lontana terra.”
Barry Morell (1927-2003) was an American operatic tenor, associated principally with the Italian and French repertoire. His New York City Opera debut was in 1955 (Butterfly) and Met debut in 58, also Butterfly. Morell sang internationally and was generally well received abroad. While he did sing heavier roles later in his career, I believe it fair to say that the lighter repertoire, such as this Don Pasquale, showed him to greater advantage. Thanks to my friend Steve at Shicoff 1 for this rather unusual recording.
……
Изпълнение на Бари Морел:
Barry Morell – O tu che in seno agli angeli
…….
Изпълнение на Бари Морел:
Barry Morell & Irene Dalis – Tu qui, Santuzza? (LIVE)
…….