Мецосопранът Бойка Косева в ролята на Ортруд в операта “Лоенгрин” от Рихард Вагнер

Драги приятели на оперната музика, след голямо, но оправдано закъснение най-сетне днес помествам статия за първи път за една голяма и напълно заслужила българска певица – мецосопранът Бойка Косева, която е родена на днешния 10 април през далечната 1926 г. Никога до сега не съм писал за нея, макар че знам отдавна името й, но разполагах с много малко данни за нея, което беше главна причина за мълчанието ми до сега.

Слава Богу, през последните 2 години станаха събития, които промениха донякъде това състояние и днес вече мога да изложа достатъчно много данни за една „почти забравена“ вече певица, която е била също и значителен вокален педагог.

Преди да премина към конкретни данни, искам да дам само няколко примера за нейни участия в чужбина през годината 1975, когато Бойка Косева е на върха на популярността си и то не къде да е, а във Виенската държавна опера. Това става чрез нейни участия в два спектакъла на оперите „Трубадур“ и „Дон Карлос“ от Верди, когато съответно на 19 и 21 ноември 1975 г. тя участва в двете главни роли на Азучена и Еболи на сцената на Виенската държавна опера, при това заедно с пратньори в главните роли, които са артисти от световна класа, като Катя Ричарели, Франко Бонисоли, Джанпиеро Мастромеи, Костас Паскалис и други, както и знаменития български бас Никола Гюзелев.

Цитирам съставите на ансамблите от архива на Виенската държавна опера при тия две изяви (забележете, само два дни след първата изява Бойка Косева трябва да играе втората главна роля!):

Il trovatore:

Besetzung | 19.11.1975

Dirigent	Ralf Weikert
Nach einer Inszenierung von	Herbert von Karajan
Bühnenbild	Teo Otto
Kostüme	Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch
Graf von Luna	Gianpiero Mastromei
Leonora	Katia Ricciarelli
Azucena	Bojka Kossewa
Manrico	Franco Bonisolli
Ferrando	Franco Ventriglia
Inès	Laurence Dutoit
Ruiz	Siegfried Rudolf Frese
Un vecchio zingaro	Nikolaus Simkowsky
Un messo	Horst Nitsche

…….

Don Carlo:

Besetzung | 21.11.1975

Dirigent	Franco Cillario
Nach einer Inszenierung von	Otto Schenk
Bühnenbild und Kostüme	Jürgen Rose
Filippo II.	Nicolai Ghiuselev
Don Carlo	Ion Buzea
Rodrigo	Kostas Paskalis
Il Grande Inquisitore	Reid Bunger
Un frate (Carlo V.)	Alfred Šramek
Elisabetta	Katia Ricciarelli
Eboli	Bojka Kossewa
Tebaldo	Olga Warla
Conte di Lerma	Horst Nitsche
Voce dal cielo	Liselotte Maikl
Contessa d’Aremberg	Christa Reichert

(край на цитатите)

Не ми е известно, дали тези две забележителни събития са били дискутирани в българската преса (тогава не е имало още дигитални медии), но докато името на Никола Гюзелев е широко известно още оттогава, името на Бойка Косева след приключване на кариерата й като че ли дълго време е било забравено. Вярно е, след завьршване на обучението си в Софийската музикална академия тя е солистка във Варненската опера – 3-4 години и после постъпва с конкурс в Софийската държавна опера, където редица години изпълнява много успешно много главни роли от нейния жанр. На подробности ще се спра по-късно, но искам още тук да спомена, че в архива на Софийската опера няма никакви сведения за Бойка Косева.

Ако сега потърсим в Интернет информации за Бойка Косева, не ще намерим почти нищо, освен цитиране на името й в данни за други артисти, които са били нейни колеги или като техен вокален педагог. Ще дам няколко примера:

Цитат от историята на Софийската опера:

„ (…) През следващите няколко десетилетия постепенно се утвърждава поколението на изткнатите творци Александрина Милчева, Асен Селимски, Благовеста Карнобатлова-Добрева, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Райна Кабаиванска, Стефан Еленков, Стоян Попов, БОЙКА КОСЕВА, Галя Йончева, Димитър Петков, Иван Велчев, Никола Василев, Никола Смочевски, Николай Стоилов, Сабин Марков, Стефка Евстатиева, Стефка Минева, Христина Ангелакова, Румяна Барева, Румен Дойков, Димитър Станчев, Людмила Хаджиева и др., чиито творчески изяви в България и чужбина очертават важен етап в българското оперно-изпълнителско изкуство (…)“.

(край на цитата)

Цитат от книга на Марин Бончев за „Български певци на сцената на Виенската опера“:

„ (…) За наше голямо щастие още десетки български имена, направили голяма кариера по световните сцени, са пели по различно време и за различни периоди от певческия си живот на виенската сцена. Самото изброяване е един възторжен преглед на постиженията на нашите певци: Катя Георгиева, Адриана Стаменова-Порта, Ана Алексиева, братята Венко и Спас Венкови, Стоян Попов, Димитър Дамянов, Николай Стоилов, Михаил Светлев, Борис Рубашкин, Мариана Паунова, БОЙКА КОСЕВА, Калуди Калудов, Мариана Тодорова-Мадер, Божидар Николов, Костадин Андреев, Емил Иванов, Стефка Евстатиева, Красимира Стоянова и други (…)“.

(край на цитата)

Софийска държавна филхармония – Минали събития (архив)

АРТИСТИ – БОЙКА КОСЕВА, певица

08.04.1976 Симфония № 9 от Бетовен

19.03.1967 Симфоничен оркестър на БНР – Концерт за студенти „Славянска музика“

(край на цитата)

Цитат от обзорна статия за ролята на Азучена в операта „Трубадур“ от Верди:

„ (…) БОЙКА КОСЕВА – Разказът на Азучена

Една певица, майка на актьора Мирослав Косев, с непрестанното си израстване бележи големи интерпретаторски успехи в ролите на Азучена, Еболи, Марфа на сцената на Софийската опера и достига до световната сцена на Виенската опера (…)“

(край на цитата)

„Култура“, брой 15 (2764), 18 април 2014

Мини портрет на макси певец

Гастрол на Владимир Стоянов в Софийската опера

(…) Всичко това Владимир Стоянов изрази без игра, без костюми и реквизит. Постигна го с глас и музикалност, със силна емоция и перфектен самоконтрол. Без да преекспонира, в колаборация с целия изпълнителски екип, той постигна още нещо важно – баланса в яркостта на соловите си моменти и на големите ансамблови сцени. Отдавна не бях се наслаждавала на изпълнение на тази тежка и характерна баритонова партия, от времето на големите Стоян Попов, Сабин Марков… Всъщност те, заедно с Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стефан Еленков, Любомир Бодуров, Иван Велчев, БОЙКА КОСЕВА, Христина Ангелакова, Стефка Минева и хора на Софийската опера, неведнъж възхищаваха публиката и критиката и в България, и в чужбина.

Владко Стоянов е името, което се добави в тази незабравима констелация от български оперни певци……..

Боянка Арнаудова

(край на цитата)

Както писах по-горе, през последните 2 години станаха събития, които промениха донякъде това състояние и днес вече мога да изложа достатъчно много данни за Бойка Косева. Първото събитие е едно обзорно предаване на Българското радио за нея, което е излъчено на 10 април – точно на рождения й ден – през миналата 2021 г. Цитирам неговия текст, защото той е много важен:

БНР

Спомен за Бойка Косева

публикувано на 10.04.2021

Автор: Милена Николаева

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ (10 април от 20 часа) ще може да слушате фрагменти от „Набуко“, „Бал с маски“, „Трубадур“, „Дон Карлос“ и „Хованщина“ с участието на голямото мецосопрано Бойка Косева. Не пропускайте и изпълненията ѝ на тринайсет песни от Фредерик Шопен заедно с Недялка Чернаева и откъс от интервю с певицата запазено в Златния фонд на Националното радио.

Бойка Косева е родена на 10 април 1926 година. Баща ѝ Иван Денев е учител в Осиково и през останалото време се занимава с тежка кърска работа, а майка се е славела с големия си и красив глас.

Младата Бойка учи в гимназията в град Попово. Живее на квартира у Тихомир Златев, който е запален любител музикант и с охота участва във всички театрални представления в читалището. По-късно Златев става актьор във Варненския театър. Той е човекът, който вдъхновява Бойка да поеме по пътя на изкуството. Тя учи цигулка при гимназиалния учител Христо Дюлгеров, но желанието ѝ да пее е непреодолимо и скоро започва да посещава уроци по вокално майсторство. Заедно с Хрисанд Бъчваров участва в ученически концерти.

Баща ѝ не възразява срещу мечтата на дъщеря си да стане певица. Тя се свързва с Мати Пинкас, която я подготвя за приемните изпити в Софийската музикална гимназия. Записана е в класа на Ана Тодорова. Бойка преживява трудните военни години в София. Баща ѝ изнемогва в старанието си да изучи момичето и често се шегува с думите: „Аз уча дъщеря си да пее, ама сам скоро ще проплача. Парите не стигат до никъде…“

Нищо не е в състояние да изплаши Бойка Косева нито сега, нито по-късно в студентските години когато музиката е по-близо от всякога. Докато учи в Музикалната академия тя работи в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи.

1961 е годината на нейния дебют. На сцената на Варненска опера тя изпълнява ролята на Майката на Марженка в „Продадена невеста“ на Сметана. Ролята е малка и участието ѝ сякаш остава незабелязно, но тя е щастлива – преодоляла е страха си и очаква следващия трепет от предстоящ спектакъл. Той не закъснява! В „Янините девет братя“ на Любомир Пипков тя отново се превъплъщава в Майката. Желанието за работа и растящия ентусиазъм я подтикват да се яви на конкурс в Софийската народна опера, след който е приета в солистичния състав на театъра. Следват Десислава в „Боянският майстор“, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Берта в „Севилския бръснар“, Фрося в „Семьон Котко“, Азучена в „Трубадур“, Еболи в „Дон Карлос“, Ортруд в „Лоенгрин“, Фенена в „Набуко“.

Дори и след най-големите си успехи Бойка Косева търси начини да направи интерпретациите си по-пълнокръвни и да добавя още и още нюанси в актьорската и вокалната си работа. „Не съм отскоро на сцената, а в началото на всяка роля имам чувството, че оперната сцена е някъде нависоко, до нея има много и стръмни стъпала…“, казва тя.

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101451208

Както се вижда от този текст, в него са дадени доста сведения за Бойка Косева и аз недоумявам, че чак през 2021 г. в Българското радио се прави ЗА ПЪРВИ ПЪТ предаване за нея! В това предаване не се споменават подробности по кариерата на певицата, особено тия две големи участия на сцената на Виенската държавна опера, за които писах още в началото. Хубаво е, че към текста на предаването има и няколко снимки на Бойка Косева, които ще приложа след статията.

Сега ще се спра на личностите, които са замесени в цялата история около статията ми за Бойка Косева, без чиято помощ нямаше да е възможно нейното написване. Това са моята приятелка от 2014 г. в София Фани Иванова (мир на праха й, помина се наскоро), както и двете дами Светлана Славова и нейната дъщеря Евгения Косева, които ми пратиха няколко снимки и сведения както за Бойка Косева, така и за друга голяма певица от нейната генерация, също мецосопран – Евгения Бабачева. В крайна сметка се оказа, че двете певици са близки роднини, защото две от децата им се оженват в течение на времето, а внучката на двете е именно Евгения Косева, която ми прати преди време много снимки на баба си Евгения Бабачева. Нека пиша съвсем конкретно: дъщерята на Евгения Бабачева е артистката Светлана Славова, а синът на Бойка Косева е големият драматичен артист в София Мирослав Косев, който се помина през 2017 г. Светлана и Мирослав сключват брак и от него се ражда Евгения Косева, която носи името на баба си Евгения Бабачева.

Що се отнася до Мирослав Косев, аз знам доста много за него, тъй като той е един от най-уважаваните артисти в България в неговота генерация и съм чел редица отзиви за играта му особено в Театъра на Българската армия в София и от редицата филми, в които той е участвал. Понеже става дума за него, нека цитирам малко данни за него:

Мирослав Косев е български театрален и филмов актьор. Роден е на 20 юни 1953 г. в Търново. Възпитаник е на проф. Филип Филипов, чийто клас по актьорско майсторство за драматичен театър завършва през 1979 г. във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Същата година дебютира на сцената на Драматичен театър – Пазарджик в ролята на Джим О‘Конър в „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс. Работи в ДТ – Пазарджик до 1986 година, след което се става част от трупата на Театър „Българска армия“. Участва още в постановки в Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, Театър „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Театър „Възраждане“ и др.

През годините е имал възможността да работи с едни от най-авторитетните ни имена в българската режисура – Леон Даниел, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Андрей Аврамов, Здравко Митков, Иван Добчев, от по-младото поколение с Диана Добрева, Стайко Мурджев и др.

Носител е на наградата на Съюза на артистите в България „Икар 2008“ в категорията поддържаща мъжка роля за Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, режисьор Крикор Азарян на театъра на Българската армия и носител на „Максим“.

Умира на 26 април 2017 г.

Роли

Участва в над 50 театрални постановки и над 25 игрални филма. Познат е на българската публика най-вече с изявите си на сцената на Театър „Българска армия“, както и с активната си работа в Театър „Мелпомена“.

Той е дългогодишен актьор в трупата на Театър „Българска армия“ с участие в над 50 театрални постановки, сред които са ролите:

Капулети – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир;
Мосю Трике – „Евгений Онегин“ по А. С. Пушкин от Юрий Дачев;
Джеймс – „Кръщене“ от Камен Донев;
Жак – „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир;
Иванов – „Иванов“ от Антон Чехов;
Астров – „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов;
Ксант – „Езоп“ от Фигередо;
Том – „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс;
Мати – „Г-н Пунтила и неговия слуга Мати“ от Бертолд Брехт;
Непознатият – „Последни поръчки“ от Дж. Пристли, реж. Надя Асенова
Луиджи – „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо, реж. Андрей Аврамов
Сорин – „Чайка“ от Антон Чехов, реж. Крикор Азарян
Захария Койчев – „Да отвориш рана“ от Боян Папазов, реж. Иван Добчев
Княз Фредерик и Княз-изгнаник –
„Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, реж. Красимир Спасов
„Декамерон“ по Дж. Бокачо, реж. Диана Добрева
Кръчмаря – „Да разлаем кучетата“ от Емил Атанасов, реж. Иван Урумов
Джонатан Пийчъм – „Бандитска опера“ по Дж. Гей, реж. Николай Ламбрев–Михайловски
Марко Петрович – „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, реж. Красимир Спасов
Бащата – „Да играеш жертвата“ от Братя Преснякови, реж. Диана Добрева

´´´´´´

Телевизионен театър

„Давид и Голиат“ (1990) (Пелин Пелинов)

´´´´´´

Филмография

1981 – Руският консул, 2 серии – даскала
1984 – Борис I, 2 серии – Тудор Доксов, син на Докс
1984 – Златният век, 11 серии – (в 2 серии – 8 и 11-та)
1985 – Забравете този случай
1989 – Без драскотина
1990 – Нощ без теб
1993 – Жребият, 7 серии – Татарски
1999 – Стъклени топчета – Филип, брат на Чико
2002 – 3:33 a.m.
2014 – Знакът на българина – (6 серии) Том Ланкастър (Вестоносеца)

(край на данните за Мирослав Косев)

Историята около статии за двете певици Евгения Бабачева и Бойка Косева започна от края на 2015 г. Ето как стана това:

На 30.11.2015 г. получих следното писмо от моята ФБ-приятелка в София Фани Иванова:

„Здравей, Боре! Беше обещал да напишеш нещо за Евгения Бабачева. Тя беше прекрасна певица и много добър човек. В началото на януари 2016 г. се навършва една година от смъртта й. А рождения й ден е на 18 май. Родена е през 1929 г. Ще се радвам, ако я споменеш с няколко изречения, когато ти остане време. Тя го заслужава!“

(край на цитата)

Спомних си веднага тогава, че преди известно време Фани Иванова ми обърна внимание за Евгения Бабачева, сигурно са се познавали. Фани е била дълги години член на хора на Софийската народна опера, но не съм я питал дали се познават от общи изяви на оперна сцена. Предполагам, че е точно така. Това не е важно, аз се постарах да намеря някои сведения за Евгения Бабачева и през 2016 г. написах малка статия за нея – използвах това, което можах да открия. Постарах се от малките камъчета с които разполагах да съставя съответна мозайка за онова, което може да се каже въз основа на известното в медиите.

Но нека веднага добавя, че след като поместих тази статия, получих предложение през януари 2017 г. за ФБ-приятелство от една дама – Светлана Славова, която се оказа, че е дъщеря на Евгения Бабачева. Това особено ме зарадва, защото тя ми съобщи и точната дата на смъртта на майка си – 5 януари 2015 г. Ето думите й от 6 януари 2017 година:

„Уважаеми г-н Борис, аз пак съм в Скопие и съм директор на Българския Културен Институт (това е географско уточнение, а и съм дъщеря на Евгения Бабачева). Благодаря Ви за вниманието кьм нея. Вчера бяха 2 години от нейната загуба …“

(край на цитата)

Разменихме си ценни информации, тя ми каза, че ще ми прати снимки, но има такива в София и през предните две години получих такива, които приложих през 2021 г. в статията си за Евгения Бабачева. В тази статия имаше детайли, свързани с потеклото на Евгения Бабачева, на които искам сега също да обърна внимание. Цитирам конкретно от тази моя статия:

„ (…) Една основна информация под форма на дискусия, на която попаднах, се намира в портала „DIR.bg“, където на 8 април 2006 г. е била поместена една статия с неизвестна, нерегистрирана в порталаавторка, даваща инициалите си Y.T. От текста се разбира, че авторката пише от САЩ, щат Вашингтон, D.C. Поводът е дискусия във връзка със 75-годишнината на диригентката проф. Венета Вичева от Шумен. Ето текста на тази статия:

„Всички хубави неща, които казвате за Венета Вичева, тя безспорно ги заслужава. Искам да Ви коригирам обаче, тя не е създателка на хор “Родни звуци”, в който пеят възрастните; не става дума за детският хор, в който пееше съученикът ми Румен славейчето. Този хор съществува доста преди нея и мисля, че създателят му е Георги Бабачев, диригент и баща на мецосопраното ЕВГЕНИЯ БАБАЧЕВА. Дъщеря му е била в Русенската опера няколко години, а след това и в Софийската опера дълги години, с изяви във Виена, Милано, Москва и т.н. Има все още CDs във фонотеките по света с нейно участие. Аз съм виждала тук (D.C.) нейно CD. Нейната дъщеря, т.е., внучката на Георги Бабачев – Светлана Славова е актриса в театър “София”, съпруга е на известния актьор Мирослав Косев от „Театъра на Армията”. Имат дъщеря Жени (Евгения) – кръстена на баба си. Когато бях дете, Светлана беше най-хубавият модел (виждам в пресата, че сега се казва ‘моделка’) в България, докато беше студентка във ВИТИЗ. Другата дъщеря на диригента Георги Бабачев се казва Кремена Бабачева и е дълги години драматург на Пловдивския театър. Тя също беше много красива жена. Цялото семейство са високи и красиви. Георги Бабачев е починал млад, съпругата му – Божанка Бабачева беше голям шуменски патриот и живя до края на живота си в Шумен, до реката, близо до къщата с бора. На същата улица, където живееше цигуларят Спиров (също комшия), Божанка Бабачева почина преди 12-15 години (…)

(край на цитата от моята статия за Евгения Бабачева през 2016 г.)

Сега искам да изкажа мои мисли по някои кардинални въпроси на трудностите по намиране на достатъчно информация за български оперни артисти, които вече не са между нас (изключвам групата на най-известните, като Гяуров, Гюзелев, Гена Димитрова и десетина други):

Човек като реши да пише за някой даже по-неизвестен оперен певец от чужбина, има такъв избор, поне десетина материала може да селектира, да сравни и да избере най-интересното. Все още не мога да разбера, докога Софийската опера и балет ще протака една неотложна задача – да организира един сравнително издържан архив на артистите си, и то не от днес. Това не е кой знае колко трудна работа, но трябва да се започне. Двама души да поработят една година, да прегледат всички изяви от последните 40-50-60 години, да извадят имената на солистите, да съберат най-важното за поне 200-300 артисти, да го вкарат в една банка данни и това е. Виждам например, че Варненската опера има известни постижения в тази област, защо София остава, не ми е ясно, не е моя задача.

Това не пиша за първи път, в редица мои статии през последните 7-8 години пиша на тази тема, макар и досега нищо съществено да не се е променило. Ще припомня една дискусия в моя профилр във ФБ на тази тема преди 2 години:

Валентин Вълчев: Уважаеми г-н Контохов, тонът Ви не е нахален – просто чиновникът е неизтребимо зло… За съжаление често е допускан да се занимава дори с изкуство!

Boris Kontohow: Здравейте г-н Вълчев, радвам се на коментара. Защо не всички “чиновници”, които работят в заведенията на изкуствата и архивите нямат това чувство за национална отговорност към лица, които са вложили толкова енергия и дълги години са допринесли за имиджа на съответната институция (Вие сте едно голямо изключение в Ямбол!). Не трябва така да бъде. Просто в това отношение България стои много назад в сравнение с други по-малки държави, а това е непростимо специално за оперното изкуство, тъй като репутацията му за България по света е на твърде високо равнище. През пролетта на 2016 г. аз бях за 1 час в ПИАР-отдела на Софийска опера и си поговорих с една дама. Както виждам, няма резултат – те имат съвсем други цели и задачи, архивирането и запазването на стари документи не стои в предпочитанията им. Един мой близък приятел от София – бивш оперен певец – Ж.С. ми разказа потресаещ случай – не знам кога при един ремонт в административната част на Софийската опера голяма част от игралния им архив и документация през десетилетията са били разхвърлени по коридори и помощни стаички, после не се знае какво е станало с тях. Как може така – след време ако се изгради подходящ електронен архив на този най-важен оперен театър в България, откъде ще се вземат данни за спектаклите му и участниците във всеки от тях. Знам, някои отговорни лица ще кажат: всичко е минало, какво толкова. Не знам, просто съм изключително песимистично настроен, като имам предвид как в страни като Австрия и Германия се гледа на подобни въпроси! Не е въпрос до средства, нито загуба на много време.

Ema Zhunich към Boris Kontohow: В архивните материали за които говорите, има СЪКРОВИЩА (!): след пореден, редови спектакъл, диригент, режисьор, пом.-режисьор или друг член на художествения съвет отразяват мнението си за протичането на спектакъла, постижения, неудачи, грешки, похвали. Много често в тези отзиви се срещат и препоръки към конкретни изпълнители. Но! Кого днес го интересува какво е писал Драган Кърджиев например за постиженията на някого, чието име е непознато за мнозина или пък Асен Найденов – за напредъка / проблема на определен изпълнител, живял, пял, творил преди?!… Сигурна съм, че звучи ужасно, но когато съм попадала на подобни страници и съм се опитвала да споделя радостта от находката, общо взето са ме гледали като извънземно.

Boris Kontohow към Ema Zhunich: Мила Ема, ние двамата с теб сме издялани от един вид дърво – с чувство за отговорност относно това, което правим. Никак не е трудно, но то се възпитава при повечето хора от родители, среда на обкръжение и традиции. Това което пишеш за “постижения, неудачи, грешки, похвали. Много често в тези отзиви се срещат и препоръки към конкретни изпълнители” и т.н. ми е много интересно – не съм знаел тези подробности, защото никога “не съм готвил в оперна кухня”, а ти си вряла и кипяла в такава. Ужасно е това, но което писах за Соф. опера Е ЧИСТА ИСТИНА! (Сигурно се сещаш за инициалите Ж.С.) Жалкото е, че нищо няма да се промени – това държане е насаждано десетки години – така бяха възпитани няколко поколения – “държавата дава, ние сме си на заплата, работим не работим, в края на месеца си получаваме парите” (прощавай за това общо определение, има и много изключения). Но аз от личен опит знам какво ставаше в Габрово 30 години след 1944 г. и когато дойдох тук в Германия и започнах работа, видях ОГРОМНАТА РАЗЛИКА в държанието на работодатели и работонаематели – няма и помен от онова, което знаех. Затова не всеки е доволен от живота тук. Как да е – керванът си върви, кучетата си лаят!! Приятна вечер.

(край на цитата)

(Бел. Б.К. от 2020 г.: д-р Ема Жунич е дълги години на работа в Старозагорската опера и познава много добре онова, за което става въпрос по-горе. От известно време тя е наново в екипа на Старозагорската опера).

(край на общите бележки по търсенето на данни за оперни артисти)

Сега продължавам по статията за Евгения Бабачева от 2016 г., като добавя, че след като се свързах с дъщеря й Светлана Славова, наскоро станах ФБ-приятел и с дъщеря й Евгения Косева.

На 6 януари 2020 г. получих от Евгения Косева следното писмо:

„Здравейте г-н Контохов. Изпращам ви информация за баба ми (Евгения Бабачева) с която се сдобих чрез форум в Интернет. Дано информацията ви е полезна. Желая ви успех и здраве през Новата 2020 година! Евгения“

(край на цитата)

Ето текста на информацията:

„Евгения Бабачева дебютира в хора създаден от нейния баща (Георги Бабачев) “Родни звуци”, след което завършва ДМА в класа на проф. Констанца Кирова, след което е назначена в Русенската опера, където се запомня с прекрасните роли на “Кармен”, “Самсон и Далила”, “Дон Карлос” с Маргарита Радулова, “Аида” и т.н. До ден днешен хората говорят за приказния глас на Евгения, който е впечатлявал с прекрасни обертонове и уникална техника! След време тя става солистка на Софийската опера! Гастролира в Италия, Чехия, Франция, Австрия, Германия, Русия! Партнирала си е с най-изявените имена в българската опера като: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Христина Ангелакова, Анна-Томова Синтова, Александрина Милчева и много други.

Тя е ученичка и на Маестро Христо Брьмбаров“.

(край на информацията)

Благодарих на Евгения Косева за изпратените допълнения, обещах да ги поместя при следващата ми статия и направих това през следващите години. Моите читатели, които редовно следят статиите ми, положително са забелязали колко хубави снимки се появиха после в статиите ми за Евгения Бабачева – те всички ми бяха изпратени от нейната внучка Евгения Косева.

Сега наново обръщам внимание на Бойка Косева, за която е днешната ми статия. През последните години имах редица връзки във ФБ със снаха й Светлана Славова, която ми изпрати нейни снимки и някои подробности за нея. Цитирам част от нашите разговори тук във ФБ:

16.01.2021, 16:43

Уважаеми Борис, Бойка Косева е моята свекърва, която много обичах. Имам снимка от Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер. Майка ми Евгения Бабачева казваше, че нейната Ортруд е била изключителна! (и това е оценка на друга оперна певица, мецосопран)

16.01.2021, 17:48

Мила Светлана, така се зарадвах, че имам поне тази снимка на Бойка Косева от Виена … Ще се радвам, да ми изпратите тази като Ортруд . Как може да няма и един ред за нея в български източници!!! Имам такъв гняв – как е възможен такъв нихилизъм … Да пее две важни роли във Виена и то заедно с Катя Ричарели .. Ако не беше архива на Виенска опера, нямаше и да знам … Бъдете здрава и щастлива, че сте имали такава свекърва. Няма поне една малка биографична справка в Интернет. Кога е родена, каква кариера е имала !

16.01.2021, 17:55

Тези данни ги нямам тук, а в Скопие. Когато си отида, ще проверя и ще ви ги изпратя. Снимката е портрет и стои в спалнята до главата ми и много се смеехме тримата – аз, тя и мъжа ми. Посочете ми една снаха, която държи снимката на свекърва си до главата си!

16.01.2021, 18:05

Браво … Нищо не знам за Бойка Косева, кога е родена, кога е починала .. В архива на Софийска опера няма нищо за нея …

16.01.2021, 18:12

Ще проверя данните. Почина на 20 август 2018 г. на 93 години.

16.01.2021, 18:15

Ще трябва да събера чрез вашето семейство данни за нея – отдавна заслужава тази почит – статия ! Нали пиша на календарен принцип, трябва да знам рождената дата… Вие ще ми помогнете, нали?

17.01.2021, 15:17

Родена е на 10 април 1925 г. в Поповица. След завършване на консерваторията е солистка във Варненската опера – 3-4 години и после е солистка в Софийската опера.

17.01.2021, 15:25

Сърдечно благодаря мила Светлана, имаме време до 10 април – ще направим чудесна статия за нея… И вие ще ми помогнете, след като сте имали такива хубави отношения ….Приятна неделя в деня на Свети Антоний …Сигурно в Скопие е добре известен ..

(край на нашия диалог)

Сега ще цитирам и други данни за Бойка Косева, с които разполагам в момента.

На първо място искам да отбележа, че във Виенската държавна опера тя не е имала само тия две изяви в „Трубадур“ и в „Дон Карлос“, които цитирах в началото на тази статия. При справка в архива на този театър се получава следната информация:

Suchergebnis

Vorstellungen mit Bojka Kossewa

Boris Godunow

Schenkenwirtin | 2 Vorstellungen | 22.03.1975–24.03.1975

Chowanschtschina

Marfa | 2 Vorstellungen | 26.03.1975–29.03.1975

Don Carlo (Ital.)

Eboli | 1 Vorstellung | 21.11.1975

Il trovatore

Azucena | 1 Vorstellung | 19.11.1975

(край на цитата)

Това показва, че през март 1975 г. в дните от 22 до 29 март Бойка Косева е участвала общо в 4 спектакъла на оперите „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски съответно в ролите на Кръчмарката и на Марфа. Ще цитирам ансамблите при два от тези спектакли – на 22 март и на 26 март:

Boris Godunow

Besetzung | 22.03.1975

Dirigent	Assen Naidenov
Ausstattung	Nicola Benois
Boris Godunow	Nicolai Ghiuselev
Fjodor	Nelly Boschkowa
Xenia	Blagowesta Karnobatlowa
Xenias Amme	Virginia Popowa
Fürst Wassili Schujski	Milen Paunov
Andrei Schtschelkalow	Nicola Wassilev
Pimen	Nikolai Stoilov
Grigori Otrepjew	Dimiter Damianow
Marina Mnischek	Alexandrina Miltschewa
Warlaam	Nedeltscho Pawlov
Missail	Werter Wratschowski
Schenkenwirtin	Bojka Kossewa
Hauptmann/Erster Polizeioffizier	Dimiter Dimitrov
Zweiter Polizeioffizier	Bojan Katzarski
Mitjuch	Peter Petrov
Leibbojar	Dimiter Dimitrov
Bojar Chruschtschow	Georgi Tomov
Gottesnarr	Kiril Djulgerov
Lowitzki	Bojan Katzarski
Tschernjakowski	Dimiter Dimitrov

…..

Chowanschtschina

Besetzung | 26.03.1975

Dirigent	Atanas Margaritov
Inszenierung	Boris Pokrowskij
Spielleitung	Emil Boschnakov
Ausstattung	Waleri Lewenthal
Fürst Iwan Chowanski	Dimiter Petkov
Fürst Andrei Chowanski	Ljuben Mihailov
Fürst Wasili Golizyn	Ljubomir Bodurov
Schaklowity	Stojan Popov
Dossifei	Nicolai Ghiuselev
Marfa	Bojka Kossewa
Susanna	Nadja Scharkowa
Emma	Blagowesta Karnobatlowa
Warsonofiew	Dimiter Dimitrov
Kuska	Werter Wratschowski
Streschnew	Peter Petrov
1. Strelitze	Boris Christoff
2. Strelitze	Nicola Christov
Ein Schreiber	Milen Paunov

(край на цитата)

Сега се вижда, че това са били гостувания на Софийската опера във Виена, като във всички роли играят само български артисти, диригенти са Асен Найденов и Атанас Маргаритов.

Това не ме изненадва, защото през последните 7-8 години в редица мои статии за певците Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Димитър Петков, Стоян Попов, Любомир Бодуров, Никола Василев, Благовеста Карнобатлова, Александрина Милчева, Виргиния Попова, Нели Божкова и други съм попадал на тия данни от архива на Виенската опера и знаех за тия легендарни гостувания на Софийската опера във Виена, чрез които българското оперно изкуство получи тогава широко признание на тази авторитетна европейска сцена.

Мисля си, сигурно Бойка Косева е направила особено впачатление с играта си при тези 4 спектакъла, защото нейните гостувания после в „Трубадур“ и „Дон Карлос“ са месеци по-късно през есента на същата 1975 година. Вероятно отговорни личности от администрацията на Виенската опера са й направили това предложение още през месец март. След статията ще приложа линкове към две нейни участия в „Трубадур“ именно във Виена.

Както писах по-горе, Българското радио посвети на 10 април 2021 г. предаване за Бойка Косева. Тия дни при подготовка на статията ми попаднах на публикация за нея в Интернет също от април 2021 г., която ще цитирам отчасти, но искам да обърна внимание, че тя е почти същата, която беше самото предаване на БНР. Не знам как се е стигнало до това, в края на статията се споменава, че текста е от това предаване на БНР:

Портал „Род.БГ“

Спомен за Бойка Косева

10 април 2021 г.

Автор: Preslav

Бойка Косева е родена на 10 април 1926 година. Баща ѝ Иван Денев е учител в Осиково и през останалото време се занимава с тежка кърска работа, а майка й се е славела с големия си и красив глас.

Баща ѝ не възразява срещу мечтата на дъщеря си да стане певица. Тя се свързва с Мати Пинкас, която я подготвя за приемните изпити в Софийската музикална гимназия. Записана е в класа на Ана Тодорова. Бойка преживява трудните военни години в София. Баща ѝ изнемогва в старанието си да изучи момичето и често се шегува с думите: „Аз уча дъщеря си да пее, ама сам скоро ще проплача. Парите не стигат до никъде…“

(Б.К.: не цитирам повече, защото се повтаря това, което беше в предаването на БНР от 10 април 2021 г.)

Цитирам линк към тази публикация, в нея има хубави снимки и един запис на Бойка Косева от „Трубадур“ на Верди:

Спомен за Бойка Косева

Както писах вече по-горе, Бойка Косева е била и изявен вокален педагог. Ще дам няколко примера за певици, учили при Бойка Косева:

(…) Анна Иванова-Тодорова е родена в Кюстендил. Завършва музикално училище и Държавната музикална академия в София. Учи пеене при БОЙКА КОСЕВА и Сабин Марков. От 1993 до 1997 г. е солистка на Софийската народна опера. В периода 1997–1998 г. е солистка в операта в Пилзен. От 1998 г. е солистка в Държавната опера – Прага. Същата година спечелва втора награда на Международния вокален конкурс „Франциско Виняс“ в Барселона.

Репертоар: Царицата на нощта („Вълшебната флейта“), Джилда („Риголето“), Леонора („Трубадур“), Констанца („Отвличане от сарая“), Kунегунда („Кандид“), Луиза („Луиза Милер“), Рашел („Еврейката“), Лучия („Лучия ди Ламермур“), Марина („Димитрий“), Виолета („Травиата“ ), Маргарита и Елена („Мефистофел“), Елена („Сицилиански вечерни“), Абигаил („Набуко“), Аида в едноименната опера на Верди и други.

Пяла е в Швейцария, Дания, Германия, Словакия, Япония, Корея, Полша и др. Участвала е в световната премиера на „Физиците“ от Андреас Пфлугер.

…….

Певиците Андрония Попова (Рони) и Деси (Десислава Андонова) от дамското трио „Сантиментал суингърс” са ученички на Бойка Косева. Цитирам две публикации, свързани с тази формация:

Портал „Blitz.bg“

Фаталните дами от “Сантиментал суингърс” топят сърца на мачовци и продуценти

Трите грации запретват дантели и жартиери в името на музиката

Публикувано: 21 юни 2013 г.

София, България

Трите готини мацки от “Сантиментал суингърс” са истинска сензация. Те запретнаха дантели и жартиери, за да върнат отново в играта суинга и изобщо качествената музика. Успешни са от главата до петите – с рядко изпипана визия, изрядно сценично поведение и с перфектни за целта гласове. Те са Андрония Попова (Рони) от “Насекомикс”, Десислава Андонова от “Фючър шок” и Вера Шанедл, която напомня Марлене Дитрих. Стайлингът им е неподражаем – от военни униформи до малки черни рокли, задължително гарнирани с ярки червила. С музиката си те възраждат усещането за жена, към която мъжете трябва да се отнасят като истински джентълмени. Те просто са султанките на суинга, както пеят “Дайър стрейтс”, пише “Стандарт” в специален обзорен материал. Отвъд музиката Деси и Рони притежават нещо още по-ценно – приятелство от детинство. Знаят се от малки и по много – огромен късмет, който не се среща често. Имат общи спомени – от ожулените колена, от разплетените в игра на гоненица плитки, от румените бузи, от които бръчките са на светлинни години, от времената, в които честното сърце което казва “да” на всяка щуротия. Срещат се в двора, когато Деси е в трети клас, а Рони – в пети. Стават неразделни. По цял ден карат кънки из София. Вечер се хващат за някой тролей и “катерят баирите на София”.

Рони казва: “Всичко правехме заедно. Научихме се да караме кънки заедно, да яздим коне заедно, да пеем двете, първото ни море беше заедно. Имахме си банда – „Street fighters”. Деси допълва: “Музиката ми се случи реално заради Рони. Тя отиде в музикално училище и аз я последвах, за да не се разделяме. Въпреки че баща ми беше музикант. Свиреше на барабани, тромпет и пееше много хубаво. Слушах го в захлас. Присъединих се към Ронката в музикалното училище година след нея. Тя ме заведе при учителката си по пеене БОЙКА КОСЕВА и колежката й по солфеж. Все по утъпкан път вървя”.

Рони още помни първата им морска ваканция. Бащата на Деси уредил да отидат на Каваците. Отседнали на брега в мотелска стаичка. До ден днешен и двете щом минат оттам, нещо винаги ги кара да обърнат глави в тази посока. Деси била на 13, а Рони на 15, но родителите им имали доверие и ги пуснали сами. Те пък карали кънки до Созопол и обратно всеки ден. “Баща ми беше взел търговска каравана на Орлов мост и продавахме кафета, сандвичи. Изкарахме си пари и с тях всъщност си позволихме да отидем на море”, спомня си Деси (…)

(край на откъс от статията)

БНР

Sentimental Swingers представят дебютния си албум

публикувано на 23.04.2015

Деси и Рони от „Сентиментъл Суингърс“ гостуват в Тик так, седмица преди концерта на триото в „София лайв клуб“, когато заедно със секстета на Мишо Йосифов ще представят дебютния си албум.

Деси и Рони са приятелки от детските си години. Заедно карат кънки из целия град, заедно участват в протестите на Музикалното училище, започват заедно да пеят. След това всяка прави своя група: Деси е известна с „Фючър Шок“, а Рони с „Насекомикс“. Общият им проект е „Лава –Лава“, след което изведнъж откриват Верчето, която взема уроци по пеене от Рони и се оказва достатъчно добра, не само да партнира в пеенето, но да внася много от свежите идеи свързани с цялостния имидж на групата. Секстета на Мишо Йосифов също е равностоен партньор. И така – ето го явлението „Sentimental Swingers“. Въпреки, че отдавна са известни със атрактивните си концерти и са любими гости във всички клубове из страната, момичетата чак сега са готови с дебютен албум и то с авторска музика.

Концертът е на 25 април 2015 г. в „София Лайв Клуб“ от 23 ч.

Ще научите подробности, ако чуете интервюто с Деси и Рони в прикачения звуков файл.

Чуйте интервю на Бояна Андреева с Рони и Деси

Програма Хоризонт Музика Зона за рок и джаз

Цитирам линк към предаването:

http://bnr.bg/horizont/post/100549303

(край на цитатите)

Ще завърша днешната статия за Бойка Косева с още три информации за сина й – големият драматичен артист Мирослав Косев, който се помина през 2017 г. След 2 седмици ще се навършат 5 години от кончината му, нека го уважим с внимание:

БТА

Почина актьорът Мирослав Косев

26.04.2017

У нас / Общество

Мирослав Koceв e poдeн нa 20 юни 1953 г. Πpeз 1979 г. зaвъpшвa BИTИЗ “Kp. Capaфoв” в ĸлaca нa пpoф. Филип Филипoв. B Teaтъp “Бългapcĸa apмия” e eдин oт нaй-ĸoлopитнитe и тaлaнтливи aĸтьopи нa тpyпaтa и yчacтвa в нaд 50 пocтaнoвĸи.

Поклон пред паметта му!

….

Портал „О ВАРНА“

След кратко боледуване почина актьорът Мирослав Косев

26 април 2017

Актьорът Мирослав Косев почина след кратко тежко боледуване днес, съобщиха от Театър „Българска армия“.

Мирослав Косев бе една от най-светлите личности в трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“. Искрящия му поглед и благата му усмивка, деликатният му характер и огромната му любов към всички колеги на сцената допълваха огромния му талант и неспираща творческа енергия.

Възпитаник на проф. Филип Филипов, чийто клас по актьорско майсторство за драматичен театър завършва през 1979 г. във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, той започва творческия си път на сцената на Драматичен театър – Пазарджик в най-славните години на този театър и продължава в бляскавата трупа на Театър „Българска армия“ от 1986 до днес.

Той беше един от любимите актьори на плеяда български режисьори. През годините е работил с едни от най-авторитетните имена в българската режисура – Леон Даниел, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев, Андрей Аврамов, Здравко Митков, Иван Добчев, Диана Добрева и др.

Мирослав Косев е вписал в биографията си участия в над 50 театрални постановки и над 25 игрални филма.

…..

БНР

Напусна ни актьорът Мирослав Косев

публикувано на 27.04.2017

Автор: Рада Стойкова

Чуйте директора на театър „Българска армия“ Мирослав Пашов със спомен за Мирослав Косев

Чуйте откъс от „Случка в зоопарка“ – постановка на Леон Даниел през 2005 година, с участието на Мирослав Косев и Валентин Ганев

Актьорът Мирослав Косев от театър „Българска армия“ почина вчера след кратко тежко боледуване.

Мирослав Косев е роден на 20 юни 1953 година. През 1979 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов. Започва творческия си път на сцената на Драматичния театър в Пазарджик, а от 1986 година е един от най-талантливите актьори в трупата на театър „Българска армия“, с участие в над 50 постановки.

Носител е на наградата „Икар 2008“ в категорията „Поддържаща мъжка роля“ за ролята на Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, режисьор Крикор Азарян.

Сред забележителните му роли са още Капулети в “Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, Мосю Трике в “Евгений Онегин” по А. С. Пушкин, Иванов в “Иванов” от А. П. Чехов, Астров във “Вуйчо Ваньо” от А. П. Чехов, Том в “Стъклената менажерия” от Т. Уилямс, Мати в “Г-н Пунтила и неговия слуга Мати” от Б. Брехт, Захария Койчев в “Да отвориш рана” от Боян Папазов, Княз Фредерик и Княз-изгнаник – “Както ви харесва” от Уилям Шекспир, “Декамерон” по Джовани Бокачо, Кръчмаря в “Да разлаем кучетата” от Емил Атанасов, Марко Петрович в “В полите на Витоша” от П. К. Яворов и много други.
Мирослав Косев участва също в спектакли на Телевизионния театър и в над 25 игрални филма.

Поклонението пред тленните останки на Мирослав Косев е в събота, 29 април, от 13 часа в столичния храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“ (на бул. „Патриарх Евтимий“).

В галерията: Мирослав Косев в сцени от спектаклите “Декамерон” по Джовани Бокачо, “Да разлаем кучетата” от Емил Атанасов и “Много шум за нищо” от Уилям Шекспир (снимки: театър „Българска армия“)

(край на цитатите)

Нека днес на 10 април 2022 г. почетем рождения ден на голямата певица Бойка Косева, родена в този ден през 1926 г., починала на 20 август 2018 г.

Мир на праха й!

…….

Boika Koseva “Stride la vampa” Il Trovatore, G. Verdi (Wien, 1975)

Am 25.07.2016 veröffentlicht

Il Trovatore
Giuseppe Verdi
Manrico – Franco Bonisolli
Il Conte di Luna – Gian Piero Mastromei
Azucena – Bojka Koseva
Ferrando – Franco Ventriglia
Ralf Weikert, conductor
Wiener Staatsoper, 1975

……

Franco Bonisolli & Boika Koseva – Il Trovatore – “Soli or siamo…Condotta ell’era in ceppi” Wien, 1975

Il Trovatore Giuseppe Verdi Manrico-Franco Bonisolli Il Conte di Luna-Gian Piero Mastromei Azucena-Bojka Koseva Ferrando-Franco Ventriglia Ralf Weikert, conductor Wiener Staatsoper, 1975

……………….

Напусна ни актьорът Мирослав Косев

публикувано на 27.04.2017

Автор: Рада Стойкова

https://bnr.bg/hristobotev/post/100824762

…..