Vasko Abadzhiev

94 години от рождението на гения-цигулар Васко Абаджиев

Драги приятели на музиката, на днешния ден 14 януари през 2016 г. написах тук на стената си във ФБ следните думи:

„Драги приятели на музиката, преди час видях на стената си интересно съобщение – Дида Илиева от Габрово напомни на всички ни, че днес на 14 януари 2016 г. се навършват 90 години от рождението на гениалния български цигулар Васко Абаджиев, който отдавна ни напусна твърде млад – на 14 декември 1978 г. Той живееше отдавна в Германия, в Хамбург, и четири години след като аз през 1974 г. дойдох също в тази държава, научих в края на 1978 г. за траурната вест“.

Като прочетох съобщението на Дида Илиева (не знаех дотогава точната рождена дата на Васко Абаджиев), седнах и набързо написах статия за него, която през следващите три години допълних с нови информации и сега днес на 14 януари 2020 г. наново я публикувам за ония от читателите ми, които не са я чели и за тези мои нови ФБ-приятели през последно време (текста по-долу е от 2016 г.):

„Каквото и да е, легендите около Васко Абаджиев се говорят и до сега, макар че мнозина не знаят особено много за него и изкуството му. Има информации в медиите, в Уикипедия има страници за него на български, английски и украински езици, както и други материали. Лично аз помня Васко от студентските ми години между 1951 и 1956 г. в София. Тогава в някои периоди той беше в София, имаше и концертна дейност, но в моите спомени е останал повече с легендите, които приятели и познати са разправяли тогава за него – почти никакво детинство, свирене, свирене и труд без край. Не знам колко е вярно всичко, но помня още, че приятел в София ми е разказвал, как често той – вече израснал младеж – се е заигравал с деца по улицата в квартала, където е живял. Очевидно му е липсвало времето, когато е трябвало да играе като дете.

През 2016 г. открих един интересен материал за него в Интернет, ще го приложа без съкращения в негова памет и във връзка с 90-годишнината му тогава. Приятно четене!

Напълно гениален и позорно непознат…

14.01.2011 г. автор: Vogoris

Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а направо я стъписва, изкарва й въздуха. Това е човек, който без всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да наречем „Геният-цигулар на XХ век.”  Е, той успява и …. поради простотията на цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен…
 
Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена… Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс) го кани на аудиенция и му предлага да стане белгийски поданик, той отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение:
– Няма начин Ваше величество, ние сме българи.
 
Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му казва:
– Губите си времето с цигулката, вие сте съвършен музикант, за по-малко от година можете да станете най-великият пианист.
След това при него идва професор по композиция и му казва:
– Губите си времето с цигулката, вие сте гениален музикален ум, за по-малко от година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света.
 
Когато известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин  го намира в окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва.

Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.

Когато през 50-те избягва от комунистите и се установява в Западна Германия, известен импресарио му казва, че може да концертира по целия свят, но трябва да се откаже от изтеклия си вече български паспорт и да стане гражданин на ФРГ. Цигуларят казва: Не мога. Аз съм българин.
 
Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те капричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози.  На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.

Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията.

На 2 годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух – изпитва физическа болка от фалшиви тонове.
 
На 6 годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя – 29-годишният Давид Ойстрах.
 
На 10 години  печели международния конкурс „Йожен Изаи” в Брюксел.
 
На 12 години печели международния конкурс „Фриц Крайслер” в Париж.

На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория.

Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти.

Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.

Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски…

Най-младият лауреат на „Димитровска награда” – на 26 години.
 
Прави уникални записи, които влизат в Златния фонд на националното радио.
 
През 1956 г. бяга в Германия.  Комунистическата власт го обявява за „невъзвръщенец”.
Името му е забранено за произнасяне.

Книгите, в които се споменава гения му са иззети от книжарници и библиотеки и унищожени.

Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и загубени завинаги.
 
Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпяни тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно.
 
На 52 годишна възраст е намерен мъртъв в Хамбургската железница.
 
Казва се Васко Абаджиев (1926-1978). На 14 януари 2011 г. щеше да навърши 85 години…
 
Той няма паметник в България, нито улица с неговото име.

Съдбата му толкова прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щях да кажа, че някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.
 
Последните десетина дни съм като обсебен. Всичко започна почти случайно с някакво куцо търсене в Google, което включваше думата цигулка. Зачетох се, потънах в текста, гледах и слушах, след което започнах да се гневя на себе си, че не знам за него повече от името му и че е бил цигулар през 50-те. Пощръклях и за няколко дни си намерих няколко книги и диск с негови изпълнения.
 
Добрата новина е, че паметта за преживяването Васко Абаджиев бавно и полека се завръща, благодарение на група мъдри хора, на които искам да благодаря:
 
1. Писателят Маргарит Абаджиев издава през миналата година романа „Шакона пасион”, който разказва за живота на Васко Абаджиев. (няма родство между двамата). (Вижте страницата на автора за романа).
 
2. Отново Маргарит Абаджиев издирва в частна колекция и прави достъпна в Интернет забранената и унищожена книга „Майстори на цигулката” от Стефан Грудев, писана през 1955, година преди музикантът да емигрира.
 
3. д-р Христо Василев е почитател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира оцеляли негови записи от БНР и от чужди звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него миналата година беше издаден компакт диск с изпълнения на Васко Абаджиев.

4. Христо Василев създава сайт, посветен на Васко Абаджиев, където са качени и записи.
 
5. През 2001 г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и  Александър Абаджиев (музиковед, не е роднина на музиканта) издават биографичната книга „ Забравеният велик Васко Абаджиев

6. Книгата на Пиперов и Абаджиев е представена на матине, посветено на 75-години от рождението на музиканта на 7 януари 2001 г. в рамките на Новогодишния музикален фестивал.  
7. През 2001 г. проф. Лада Брашованова издава книгата „Паганини на ХХ век”
 
8. Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация „Васко Абаджиев”. През 2000 г. правят концерт в зала „България“ в негова памет. Йосиф Радионов е извикан на бис. Вместо да свири, маестрото пуска запис на Абаджиев. Залата изригва…
 
9. Клуб „Юнеско – Леонардо да Винчи” е отправил официално предложение до Юнеско: 2011 г. да бъде обявена за „Година на Васко Абаджиев”
 
10. Има инициатива праха на Васко Абаджиев да бъде препогребан в България.

Дискът, както и книгите „Шакона пасион“ и „Забравеният велик Васко Абаджиев“ могат да се купят от музикалната книжарница на ул. „Ив. Вазов“ срещу Народния театър.

(край на статията)

След статията има един коментар, който искам да добавя:

Уважаеми Vogoris,

Трогнат съм от вашето прочувствено есе за великия Васко Абаджиев.

Искам само да поправя две грешки, което ще бъде добре да отразите.
1. На конкурса във Виена той не участва защото е само на 6 години. Но баща му, като член на журито, решава да го покаже на музикалната общественост. Слуховете за детето-чудо вече витаят в града и по някои вестници. Организират Васко да свири пред едни от най-големите световни капацитети, като на пианото е самият Джордже Енеску. Вестниците от това време отразяват представянето като невероятно. От тук следва един много вежен факт – От всички велики виртуози, които знаем, той получава международно признание пред най- големите капацитети тогава на най-малка възраст!!
2. В регламента на конкурса „Изаи“, който след това се преименува на „Кралица Елизабет“, няма ограничение по възраст. За това баща му решава да участва. Журито е смутено от това чудо, което зад завесата набира най-много точки и го обявява за твърде млад. Тук Ойстрах (на 28 години), печели първата награда, а съветската школа за пръв път излиза пред света и обира основните лауреатски звания. Васко получава Специална награда и само той е приет в двореца.

Още веднъж Ви благодаря и ще очаквам съдействие за достигане на целта, която съм си поставил – издигане на паметник на гения. В скоро време ще се обяви сметка в сайта и ще започнем набиране на средства.


Привет
Христо Василев

By: Hristo Vassilev on 31.01.2011
at 14:47

Забележка: След статията има още редица коментари и мнения – не по-малко от 20-30. Аз няма да ги цитирам – както статията, така и всички коментари могат да се намерят в Интернет при търсене в Гугъл с името на Васко Абаджиев – линк:

Напълно гениален и позорно непознат… | музикалните …

https://melomem.wordpress.com/2011/…/vabadjiev8…

14.01.2011 – Blagodaria na vsichki , koito populiarizirat imeto na Vasko Abadjiev !!! Poklon pred balgarskia Genii !! By: edna balgarka on 08.02.2014 at 20: …

(край на цитата)

Нека днес на 14 януари 2016 г. почетем 90 години от рождението на цигуларя Васко Абаджиев. Мир на праха му!“

(край на моята статия от 14 януари 2016 г.)

Сега ще направя някои допълнения: в края на март 2016 г. ми попаднаха при търсене в Интернет две информации за Васко Абаджиев, които показват, че той не е забравен в България и постепенно завесата на забвението по отношение на този толкова талантлив българин се надига. Не е ли забележително, че Васко Абаджиев никога не се отказва от произхода си (видяхме това в статията по-горе), макар и да е имал съвсем други пътища за една блестяща кариера по света.

Цитирам статията на Българското Национално Радио от 30 март 2016 г.:

90-годишнината на легендарния цигулар Васко Абаджиев честват в Музикалната академия

публикувано на 30.03.2016 г.

Автор: Татяна Иванова

  • Интервю с акад. Емил Янев

На 30 март 2016 г. в залата на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” от 18.00 часа млади и утвърдени музиканти ще обединят таланта си, за да отбележат 90-годишнината от рождението на изключителния български цигулар Васко Абаджиев: проф. Йосиф Радионов, проф. Даниела Андонова, Кварто квартет, Студентски камерен оркестър с диригент Райчо Христов и солистите Санджар Сапаев, Зорница Иларионова, Сара Паносян, Елена Генова – лауреати на международните цигулкови конкурси „Васко Абаджиев“ и „Недялка Симеонова“, както и флейтистът Илия Караджов (Германия) – племенник на юбиляра. Ще бъдат изпълнени композиции от Васко Абаджиев и любими пиеси от неговия репертоар.


Повече за концерта разказва академик Емил Янев – директор на Центъра за музика и танц при Българската академия на науките и изкуствата – една от организациите, ангажирани със събитието в партньорство с Националната музикална академия и Юнеско-клуб “Леонардо да Винчи”.

Чуйте в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче   

(край на цитата)

Една чудесна идея, която заслужава да се отбележи. И благодарност на Радио София за отбелязването на това важно събитие. Така всеки може да чуе и сега интервюто на акад. Емил Янев, когото аз лично уважавам за хубавите му статии и материали, някои от които съм цитирал в мои статии за определен кръг български артисти.

Един ден преди горното съобщение да бъде обявено в Интернет, на 29 март 2016 г. в портал „Площад Славейков“ е публикувана следната статия:

Спомен за Васко Абаджиев, Паганини на ХХ век

„Софийски солисти“ изнасят концерт за 90 години от рождението на цигуларя

Площад СЛАВЕЙКОВ

29.03.2016

Един от най-талантливите български цигулари би станал на 90 години през 2016-а. Наричан някога „дете чудо“ и „Паганини на ХХ век“, Васко Абаджиев си отиде през 1978 г., но не е забравен. На 7 април в зала 6 на Националния дворец на културата камерният ансамбъл „Софийски солисти“, под диригентството на Пламен Джуров изнася концерт, за да отбележи 90 години от рождението на Абаджиев.

Заедно с ансамбъла ще свирят и Ангел Станков, Йосиф Радионов, Йордан Димитров, Стоимен Пеев, Евгени Николов и Орлин Цветанов. В програмата са включени произведения от самия Васко Абаджиев, Антонио Вивалди, Георги Златев-Черкин, Едуард Елгар, Пабло де Сарасате, Игор Фролов и Михаил Пеков.

Актьорът Любомир Бъчваров ще прочете фрагменти от книгата на Маргарит Абаджиев „Шакона”.

Васко Абаджиев, роден през 1926-а, прави дебюта си като цигулар едва на 6 години. Само три години по-късно завършва Консерваторията и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. От 11-годишен следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През следващите няколко години Васко Абаджиев печели няколко престижни конкурса. Като абсолвент в Академията, на 12-годишна възраст е удостоен с първа награда на международния конкурс в Лиеж и гостува на крал Леополд Трети.

Свирил е с най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и др. В средата на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин.

През 1947 г. умира баща му. След неговата смърт Васко Абаджиев заминава да лекува разстроените си нерви в Будапеща. Завръща се в България в началото на 50-те години. От 1952 до 1956 г. Васко Абаджиев изнася десетки концерти у нас. През 1953 г. е отличен с Димитровска награда.

По време на събитията през 1956 г. Васко Абаджиев се намира в Унгария, където е нападнат във влака между Будапеща и Прага, получава травми и заминава в Западен Берлин, за да се лекува. До 1965 г. преживява успешно в Германия, благодарение на силната воля на майка си. Но същата година тя умира и за Васко Абаджиев става все по-трудно да се прехранва само с музиката си.

След прекарана катастрофа, той е принуден да работи като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми в квартала „Санкт Паули“ в Хамбург. На 14 декември 1978 г. гениалният цигулар Васко Абаджиев умира от изтощение и глад в изоставен вагон в Хамбург.

(край на цитата)

Сега някои допълнения от 2018 година.

Една хубава инициатива се създаде през последните години, която да възвърне спомените за този легендарен български цигулар – Международният конкурс за цигулари в София, който се провежда на всеки 2 години. Началото е през 2011 г., от 23 до 26 ноември 2017 г. се проведе за 4-ти път. Цитирам информация:

Български звезди изгряха в IV международен конкурс за цигулари „Васко Абаджиев“

26.11.2017

Двама млади български цигулари спечелиха награди в четвъртото издание на международния конкурс „Васко Абаджиев“ (23-26 ноември), организиран от клуб ЮНЕСКО Леонардо да Винчи София.

Това са 16-годишните Александър Зайранов и Кристина Георгиева. Рекорден брой участници – 24 от 15 държави, се надпреварваха при огромна конкуренция в Националното музикално училище „Любомир Пипков“. В крайна сметка първото място беше поделено между японките Маине Нишияма и Йоши Окура, които показаха изключителна виртуозност. Те получиха по 1000 евро от наградния фонд в размер на 3300 евро, осигурен от основната банка на конкурса „Уникредит Булбанк“. Чековете и призовете им бяха връчени от Диляна Стоянова, мениджър събития и спонсорства в банката.

Втора награда също беше присъдена на две цигуларки – Клеманс дьо Форсвил (Франция) и Юкари Оно (Япония). Талантът от Варна Александър Зайранов, Лиза-Мария Секине (Австрия) и японката Мегуми Касугаи получиха трета награда. Възпитаничката на НМУ Кристина Георгиева, която в момента учи в Белгия при прочутия проф. Леонид Кербел, взе приза за млад талант. Клеманс дьо Форсвил заслужи специалната награда „Стефан Балкански“, предоставена от г-жа Антония Лавайн, а журито описа 26-годишната французойка като „завършен цигулар със забележителна артистичност“. За най-добро изпълнение на „Каприз“ от Паганини беше отличена Юкари Оно, която взе наградата на производителя на струни Larsen Strings. Всички лауреати обраха овациите на гала концерта, който наред с третия тур се проведе с акомпанимента на Академичния симфоничен оркестър на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с диригент проф. д-р Ивайло Кринчев.

“Нивото тази година беше много високо и затова бяха разделени и премиите. Изключително сме радостни, че има и наградени българчета, тъй като нашата школа за първи път се представя толкова успешно в конкурса. Авторитетът ни расте и хората ще разнасят славата и на България, и на Васко Абаджиев по целия свят“, коментира председателят на журито проф. Ангел Станков.

В журито личаха също имената на проф. Йосиф Радионов, проф. Недялчо Тодоров,
Елизабет Кропфич (Австрия), проф. Хабиб Каялех (Швейцария) и д-р Лауритс Ларсен от Дания.

Проектът е финансиран от програма „Култура“ на Столична община за 2017 г. Целта на конкурса, който се провежда веднъж на две години, е възраждането на националната и международна памет за големия цигулар Васко Абаджиев (1926-1978) и поощряването на развитието на младите цигулкови таланти – своеобразни наследници на духа на Абаджиев.

(край на цитата)

В една друга информация прочетох през 2018 г. някои допълнения за живота на Васко Абаджиев, които искам да споделя с читателите си:

„Нито един от най-големите виртуози на XX век не е постигал като него признание на 6-годишна възраст На 14 януари 1926 г. в София се ражда един от признатите музикални гении на 20-и век – цигуларят Васко Абаджиев. „Неговата гениалност не е „генен куриоз”, а „генна закономерност”, тъй като при оформянето на човешкия зародиш, в точния момент, са се обединили „артистичните гени” на две български търговски фамилии – Абаджиевата и Пиперовата“, пише проф. Емил Янев. Бащата на Васко е известният български цигулар и педагог проф. Никола Абаджиев – възпитаник на прочутия Анри Марто, а майка му Лала е била отлична пианистка. Нейният брат Любен става симфоничен диригент, а по-голямата й сестра Пеша е художничка и съпруга на именития български скулптор проф. Андрей Николов!

На шестия си рожден ден Васко осъществява своя пръв концерт пред подбрана публика у дома. На 3 май 1932 г. Васко прави първото си публично изпълнение в салона на италианския културен институт „Про Ориенте” на ул. „Оборище” № 5 в София. Сред отбраната публика са италианският, германският и френският посланик. „Залата буквално ахна още при първите звуци“ – споделя писателят Драган Тенев. И продължава: „Момчето, държащо в ръката си четвъртинка цигулка, едва стигаше до клавиатурата на пианото, но свиреше по някакъв невероятен начин – без напрежение, вглъбено в себе си. Тогава за пръв път чух за жив човек – при това дете – да се казва, че е гений”.

Васко е наистина едно от чудесата на XX век. Нито един от най-големите виртуози на XX век не е постигал признание на 6-годишна възраст. Йехуди Менухин изгрява някъде на 8 години и получава признание на 12 години. Давид Ойстрах печели конкурса „Изаи” почти на 30 години. Яша Хайфец завоюва сцената на 14 години. След месец и половина по време на участието на проф. Никола Абаджиев в журито на Първия виенски конкурс за певци и цигулари се организира своеобразен „конкурс” с един участник – Васко Абаджиев. Участниците в журито са именитите Ян Кубелик, проф. Карл Лафит, проф. Ти Мао, проф. Никола Абаджиев и Джордже Енеску.

Завърнал се в България, Васко завършва основното си образование за 3 г. и на 9-годишна възраст се дипломира в Общия отдел на музикалната академия – с което става най-малкият студент в историята на българското висше образование – изпълнявайки сол-минорната соната на Бах и концерта за цигулка от Бетовен. Следващите години са белязани от блестяща кариера в Европа. През 1947 г. Васко Абаджиев преживява първите две негативни събития – смъртта на баща си и тежко прекарано заболяване от жълтеница. Въпреки принудителното намаляване на концертната му активност в Европа тя продължава до 1950 г., от когато започва „българският период” в живота му. Тук развива 6 незабравими години в бурна концертна дейност, с която спечелва любовта и уважението на българския народ.

Заради лечение в Западен Берлин обаче, тъй като заминал “без разрешение”, у нас забраняват да се споменава името и да се чуват изпълненията му. Тъй като контактите му с импресариите в Германия отдавна са прекъснати, концертите му са епизодични и с майка си изпитват сериозни материални затруднения. През 1965 г. след автомобилна катастрофа получава нова черепна травма, която сериозно влошава здравето му. Последните години от живота си прекарва при възрастна жена, която се грижила за него. Съвсем западнал, навярно гладен и жаден, почива на 52 г.“

(край на цитата)

Какво мога да добавя след тези информации? Мога само да изкажа собственото си мнение: Как не се намери едно лице или една инстанция в България в периода, когато Васко Абаджиев, загубил баща и майка, след толкова тежки заболявания и премеждия, след като в младите си години е доказал многократно привързаността си към България (нека припомня някои детайли от началото на статията за отказа му да се откаже от българско поданство и да уреди живота си на Запад), това лице или инстанция да му окаже ЧОВЕШКА ПОМОЩ! Какво от това, че е заминал на Запад да се лекува? Престъпление ли е това?

Много от моите млади ФБ-приятели и читатели ще се чудят на цялата тази трагедия – тя не може да се побере в главата на един нормално мислещ човек! Знаете ли, често ме обзема кошмарната мисъл, че сегашното тежко положение на България и на българския народ (казано в най-общ вид съгласно статистиките и оценките на българи и на чужденци) е някакво „КОЛЕКТИВНО НАКАЗАНИЕ“ заради големи грехове, допуснати в тия години на антихристиянско възпитание и отказ от морал и чувство за състрадание, което е непростимо и няма връзка с никаква политическа система. Нека си помислим за романа „Престъпление и наказание“ на великия Достоевски.

Дано се лъжа и да няма такова наказание, а да е само едно изпитание на съдбата с цел за размисъл и покаяние!

Цитирам още една интересна статия за Васко Абаджиев – с редица подробности, която открих в последно време в Интернет и много ме заинтересува:

в. „Дума“, сряда, 7 януари 2015 / брой: 3

Христо Василев

Още за феномена Васко Абаджиев

Преди няколко години виртуозният музикант застана на международния подиум чрез Ютюб и светът го преоткри като изключително явление в цигулковото изкуство.

Вече повече от 15 години група почитатели на феноменалното изкуство на цигуларя-виртуоз Васко Абаджиев (1926-1978) работят упорито за изваждане на неговото име от забравата и връщането на изкуството му на хората. Към това дело се присъединиха държавни и обществени институции и сега можем да кажем, че този велик артист е отново между нас със своите записи, със спомените на очевидци в издадените книги, с филма и публикациите за увековечаване на спомена за него (на 14 януари се навършват 89 години от рождението му – б.р.).

Наистина направено беше немалко – един хубав документален филм на БНТ, няколко документално-биографични книги, два диска с негови записи от Златния фонд на БНР, редица публикации в пресата, международен конкурс “Васко Абаджиев” за млади цигулари, скулптурен портрет-бюст на артиста, намиращ се във фоайето на зала “България”, наименуване на улица на неговото име в София и ред други инициативи, които позволяват да се твърди, че целта този велик тонов майстор да се върне на своята публика е изпълнена. Направеното не е малко, но не е достатъчно. Във връзка с това искам да се спра по-подробно на един феномен, който е типичен за нашето време на нови информационни технологии.

И така, преди 6-7 години за пръв път влязох в сайта Ютюб и останах поразен от възможността да чуя, в много случаи за пръв път, записи на редица легендарни майстори на цигулката. Но сред тях името на Васко Абаджиев липсваше. Това ме амбицира и аз качих голяма част от моята колекция в този сайт. И ето че заработи веднага феноменът – световен подиум. По най-демократичен начин хора от цял свят започнаха да пращат отзиви за изкуството на артиста. Той застана на този световен подиум и светът го прие за изключително явление в цигулковото изкуство. В този случай световният глобализъм изигра положителна роля за възстановяване на спомена за майстора на цигулката.

Смело мога да кажа, че музикантът, цигуларят-виртуоз Васко Абаджиев направи фурор в тази световна мрежа. Започнаха да се сипят отзиви от цял свят. А аз започнах да ги колекционирам и за близо две години се събраха над 40 страници текстове от Европа, Индия, Китай, Мексико, Австралия, Казахстан, САЩ, от цял свят.

С тези редове искам да направя един по-детайлен анализ на големия брой отзиви, които се получиха в Ютюб за периода 2008-2010 г. Определено мога да кажа, че светът заговори за Васко Абаджиев. Много често първата дума беше, че този цигулар е непознат, и веднага се продължаваше с оценката колко той е велик.

При по-детайлното анализиране на отзивите биха могли да се посочат няколко изявени групи оценки:
– Кратки, до 1-2 изречения, най-често с възхищение и изненада;
– По-пространни коментари, свързани с дейността на събеседника, от които се получаваха нови факти и данни за живота и изявите на Васко Абаджиев в германския период от живота му след 1956 г.;
– Коментари върху качеството на записите и уменията на артиста и сравнения с други цигулари.

Като цяло оценките бяха суперлативни, но в някои изказвания имаше несъгласие с начина на изпълнение и даже обвинения към нас, че увеличаваме скоростта на записите с цел да стане по-виртуозно изпълнението. Искам честно да заявя, че съм качил в мрежата записите такива, каквито съм ги получил, без никаква намеса от моя страна.

А ето още един отзив, този път от човек на изкуството, художник-карикатурист и публицист от Франция – Jean-Yves Tartrais, с дата 16.12.2009 г. “Допреди няколко дни нищо не знаех за съществуването на Васко Абаджиев. Той е бил много голям цигулар, защото е бил способен да свири с видима виртуозност, обаче също (и това е по-доброто) е можел да свири и с “невидима виртуозност”. Имам предвид началото на Вариациите “Венециански карнавал” (вижте в Ютюб), където звукът е много сладък и темпото много умерено. Това е по-трудно от поразяващата и демонстративна виртуозност. Само най-великите цигулари са били способни да свирят така (младият Менухин, Грумьо, Сигети, понякога Жак Тибо например).”

Ето, този френски интелектуалец за пръв път говори за понятието “невидима или неблестяща” виртуозност, която е качество на изпълнението на Васко. И го поставя наравно с изброените корифеи на цигулката. Това ме навежда на мисълта колко сме загубили ние от това, че познаваме много ограничено майсторството на вече зрелия цигулар – записът на тази пиеса е от 1961 г.

Много показателна за висшето майсторство на артиста е следната случка: Борис Стоянов, началник на отдел в Дирекцията за музикално творческо и изпълнителско изкуство, близък приятел на Васко, разказва: “Веднъж стана дума за Паганини. Запитах го какво е отношението му към именития генуезец и споделя ли мнението на някои музиканти за периферното и безпроблемното в творчеството му. Васко говори дълго за това крайно несъстоятелно и само външно и периферно мнение за изкуството на гениалния италианец и дълбоко се обоснова. За доказателство колко неправилно тълкуват Паганини, той взе цигулката и на един дъх изсвири двадесет и четирите капричии на майстора, без да сбърка, без да засече, за припомка макар, въпреки че някои от тях не беше свирил с години. После остави цигулката, сякаш беше изсвирил на някое първолаче “Цвете мило, цвете красно”, и продължи лекцията си словесно. Аз гледах смаян виртуоза и вече малко внимавах в това, що говореше за проблемността на Паганиниевото творчество, защото стоях мъчително недоумяващ пред друга проблема – музикалния гений на нашия българин.”

Ето това е музикален интелект, подплатен с висше майсторство.

Голяма част от отзивите в оригинал и превод е дадена в наскоро излязлата моя книжка “Една звезда на цигулковия хоризонт – Памет за Васко Абаджиев” (изданието може да се намери в книжарницата на Съюза на българските композитори, в книжарница “Български книжици” в градинката на “Кристал” и онлайн на e-mushkato.com – б.р.).

Да свириш невероятно трудните технически произведения на великия генуезец така, че слушателят да си помисли колко е лесно и просто, стига само да вземеш цигулката, да минаваш през главоломните пасажи и акорди в мълниеносно темпо, да свириш кристално чисто двойните флажолети на един дъх, да твориш само с лявата ръка музика, нотирана на две петолиния, да правиш трилер в пицикати, всичко това е Паганини. И всичкото това  Васко го изпълнява по неподражаем начин. Някои казват, че Паганини трябва да се свири демонично, нещо точно обратно на Васковия маниер на изпълнение, защото той колкото е виртуоз, толкова и забележителен музикант и тонов майстор.

А какво да кажем за Йохан С. Бах – друг връх в изкуството на артиста. В много от отзивите в световната мрежа се отбелязва, че такова оригинално и дълбоко изпълнение на соло сонатите е непознато за много от почитателите на цигулката от цял свят. Тук техните оценки удивително съвпадат с думите на великия Давид Ойстрах, казани още през 1974 г.: “Васко Абаджиев несъмнено е най-гениалният изпълнител на Бах на нашето време.”

Извън тези два колоса – Бах и Паганини, където Васко е маг, корифей и философ, при останалите композитори неговото изпълнение остава дълбоко музикално. Ето какво казва за него проф. Владимир Аврамов: “Извън Бах и Паганини, Васко свири всички автори по свой начин, който може и да е необичаен за слушателя. Той сякаш казва – ето, аз го свиря така, опитай се да го харесаш. И ти в края на изпълнението установяваш, че тази интерпретация ти харесва, нищо, че ако я гледаш под микроскоп, ще има някои недостатъци. Ето защо Васко е легендарен и хората харесват различни неща от него, просто това е геният – неординерен, особено завладяващ.”

Може би няма друг наш артист, за който да не се носят разни слухове и легенди за особеностите в неговото поведение. Популярни са много весели случки, даже зад граница. Ето какво ми разказа преди години приятелката на жена ми, известната драматична актриса Катя Чукова: “Бях студентка в първи курс на Театралната академия. Един хубав зимен ден се качих с компания на Витоша. Беше навалял разкошен дълбок сняг. Както бях седнала на масата в трапезарията на хижата, гледам на съседната маса седнали и се хранят Васко Абаджиев и една строга жена, сигурно майка му. Веднага го познах, защото той вече беше прочут. Погледнах към него и той започна да ме гледа доста втренчено. Аз се посмутих и наведох поглед. Изведнъж той стана и дойде до нашата маса. “Може ли да ви изям компота”, се обърна той към мен, визирайки недокоснатата от мен купичка с компот. Аз се притесних и кимнах смутено. Той седна на масата и посегна към компота, но почти веднага спря. “А вие откъде сте, докога сте тук?”, се обърна той нетърпеливо. Аз му поясних и той сякаш стана по-решителен и изведнъж ми предложи: “Хайде да излезем навън и да потичаме в снега.” Бях поласкана от неговото внимание и се съгласих. Излязохме навън и той каза неочаквано: “Хайде да тичаме ето до онзи бор. Който загуби, ще даде целувка на победителя.” Аз се смутих, но той така широко се засмя, че се съгласих. И хукнахме през дълбоките преспи. С последни сили мисля, че го надбягах, но той ме хвана и извика: “Аз печеля и ми дължите целувка.” И без да ме пита взе да ме целува. Аз се дръпнах и той веднага спря. “Виждате ли, не е толкова страшно!” Върнахме се в хижата и майка му ни изгледа строго. “Хайде, Васко, трябва да тръгваме, сега ще дойде автобусът”, каза тя и ме погледна с неприязън. “Не, не искам да тръгвам още, тук ми харесва много”, каза той, също остро. Аз стоях мълчалива и смутена. Рейсът дойде, майка му тръгна към изхода, той ме погледна виновно и тъжно и оклюмал я последва…”

Катя Чукова ми разказваше тази история с богато нюансирания си артистичен глас, а аз си мислех за вкуса на Васко, спомняйки си каква красавица е била тя, видно от участието й във филма “Под игото”.

Още много подобни случки може да се прочетат в споменатата новоизлязла книжка.
И накрая искам да призова читателите да влязат в Ютюб, да послушат невероятните изпълнения на Васко и да изкажат своето мнение за чутото.

(край на цитата)

За много от тези „чудатости“ на Васко Абаджиев се говореше в София още по време на моите студентски години 1951-1956, сега научихме конкретен пример за Катя Чукова …

В края на 2019 г. в София се проведе Петия международен цигулков конкурс на името на Васко Абаджиев. В медиите има редица снимки на участници, плакати и други информации. Тук ще поместя само официалната покана за участие в този конкурс (без допълнителните подробности, които са дадени отделно в Интернет):

П О К А Н А

Клуб ЮНЕСКО „Леонардо да Винчи” София
организира
ПЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ЦИГУЛАРИ
„ВАСКО АБАДЖИЕВ”
Под патронажа на Министерство на културата на Република България

Конкурсът ще се проведе от 28 ноември до 1 декември 2019 г. в гр. София.

За участие в конкурса могат да кандидатстват цигулари от всички страни и националности, които към датата на откриването на конкурса са не по-възрастни от 30 години, т.е. родени след 31.12.1989 г.

Конкурсът ще се проведе в три тура. Класирането на финалистите става след края на третия тур. Връчването на наградите се извършва на заключителен гала-концерт .

Журито, което се състои от изтъкнати педагози и цигулари с международна известност, присъжда следните награди:

  1. Първа награда: 1 500 (хиляда и петстотин) евро, диплом-грамота, лауреатско звание
  2. Втора награда: 1 000 (хиляда) евро,  диплом-грамота, лауреатско звание
  3. Трета награда: 500 (петстотин) евро, диплом-грамота, лауреатско звание
  4. Награда за млад талант: 300 (триста) евро.
  5. Специалните награди ще бъдат обявени допълнително.

(край на цитата)

Ще завърша днешната си статия за Васко Абаджиев с един нов материал за него, който беше публикуван в средата на 2019 година:

(копирано на 25.06.2019)

Подготвил Исак ГОЗЕС
Източник: БЛИЦ

Най-великият български цигулар, умира като клошар в един жп вагон в Хамбург

Геният, на когото родината не прости!


Ако в България се е родил гений, то това е станало на 14 януари 1926 година в София в дома на известния цигулар Никола Абаджиев и пианистката Лала Пиперкова. Детето чудо се казва Васко. На четири години, без никой да го кара, той застава до студентите на баща си и започва да свири заедно с тях. На девет той вече е в Консерваторията с диплома за завършено средно образование. На дванадест на конкурса „Фриц Крайслер“ във Франция, съветският виртуоз Давид Ойстрах печели първа награда, а на българчето е дадена специална, не може по-голяма – той е още дете. Дете, но чудо и това виждат не само родината му, но и целият музикален свят. И този щедро надарен от Бога талант завърша живота си почти като клошар след инфаркт в един железопътен вагон в Хамбург.

Дали тази трагична съдба или политическата конюнктура в онзи период от историята на България е причина тя да се отрече от него. Да, но от началото на демокрацията минаха тридесет години, а сънародниците ни малко знаят за този великан. Настина има един прекрасен филм на режисьорката Моника Якимова, има и няколко книги, посветени на живота му. Отскоро една малка уличка в Студентския град в София носи името „Васко Абаджиев“, но при толкова паметници, някои от тях на съвсем незначими „герои“, липсата поне на един бюст на най-големия български цигулар не говори добре за националната ни памет.

През 1942 г. Васко е вече на четиринадесет, когато семейството се мести в Берлин. Някои го сравняват с Паганини, други с Моцарт, но и едните, и другите са прави. Времето обаче е лошо – война. Въпреки това българинът изнася концерти, приемат го навсякъде възторжено, обявяват го за извънземен. Ликът му е върху огромните афиши, закачени по фасадите на сградите. В оцелелите още зали свири с големи оркестри, а популярността му се простира върху цяла Германия.  След края на войната, през 1945 г. се заговаря за връщане на фамилията в България, но явно притеснен от съветската окупация тук, бащата решава да останат.  Отказва и предложението синът му да бъде назначен за концертмайстор в Берлинската филхармония. Всичко, което става наоколо, разрухата след войната, силно разочароват Никола Абаджиев и през 1947 година, след мозъчен удар той почива. 


Виртуозът и майка му заминават за Швеция, но след няколко концерта става ясно, че и там оцеляването ще е трудно. Нямат пари, живеят в нищета. Тогава, през 1950 г., двамата се връщат в България. И тук отново той си припомня вкуса на голямата слава. Защото негов покровител става не друг, а министърът на културата Вълко Червенков. Дават му влогова книжка, от която може да тегли, колкото си иска. Друг такъв случай няма. Хонорарите му са много, много далеч от това, което получават колегите му. Има, разбира се, защо. От концертите му държавата печели доста добре, освен това е истинска гордост и реклама за страната ни. Търсят му цигулка по целия свят. Получават се 16 оферти. Изборът пада на една „Страдивариус”, но в крайна сметка инструментът, с който ще свири е направен от лютиера Л. Калоферов.  Разказите на хората, които го познават, в споменатия филм напомнят, че препълнените салони са го аплодирали по тридесет минути без прекъсване. Пред зала „България“, където има концерт, са изнесени говорители и околните улици са препълнени със слушатели. Конна милиция се грижи за реда. И нека припомним, не става въпрос за футболен мач, а за цигулков концерт. А желаещите да присъстват се нареждат на опашка за билети от шест часа сутринта.

Васко Абаджиев е идол. Следват го тълпи почитатели, искат да го докоснат. Тръгват за концертите часове преди началото и търпеливо чакат. Шест-седем биса са неизбежни, преди да се обяви краят. Държавата обсипва Васко Абаджиев с пари, но като човек, който няма отношение към тях, той винаги е без стотинка. Доста му помага в харченето и неговата майка Лала. Тя парира отдалеч и всичките му опити да се свърже с някое момиче. Иска да е само неин, което е гаранция за разкошния й живот. А и детето в сина й още не е пораснало и се връща към неизживяното детство. Диригентът Руслан Райчев разказва, че за концерт в Пловдив той дошъл освен с цигулка и с футболна топка и настоял преди началото да поиграят футбол в градинката. Така и станало, въпреки че маестрото бил облечен в смокинг и лачени обувки.

Васко Абаджиев свири главно в България. Разрешават му да гастролира най-много в Унгария, СССР, ГДР и останалите социалистически страни. Вратата на Запад е затворена.  Този факт, болестта му, с която не може да се справи и може би влиянието на майка му са причина през 1956 г. след едно пътуване в Чехия и Унгария той да продължи за Хамбург и да остане там. Но в Германия сякаш са го забравили, виждат друг човек.  В очите на немците той  вече не е виртуозът, детето чудо, Паганини или Моцарт.  Няма пари.  Живее с благословията на социалните служби и няколко добри приятели. Настанен е в пансион, свири тук-там за малки хонорари. България се опитва да го върне. Приема, ако му организират концерт във Виена и Москва. Иска двеста долара, за да си плати наема и купи костюм. В крайна сметка до завръщане не се стига и най-великият  български цигулар е обявен за невъзвращенец, с други думи враг на народа. Това не му пречи той да продължава да говори с любов за родината си. Да я обича и да не харесва страната, в  която е избрал да живее.

Смъртта на майка му е тежък удар за несвикналия да се оправя сам в живота мъж. Обществото продължава да не го приема. Виждат го да свири Бах в мизерните пристанищни кръчми в Хамбург. Дават му халба бира и чаша вино, които той не пие, но за сметка на това пуши достатъчно. Живее мизерно. Богат меломан го чува случайно, наема му жилище, осигурява му храна и му организира концерти в църкви и катедрали. Публиката е малобройна, но има верни почитатели, които го следват навсякъде. Но преживяното, мизерията, славата, талантът, изтощението – всичко това като че ли му идва в повече. Докато идва този момент, в който издъхва във влака само на 52 години.

Това е краят.  Но не съвсем. От днешните хора, от факторите в родината му ще зависи колко още  Васко Абаджиев ще живее. А той заслужава много.

(край на цитата)

Нека днес на 14 януари 2020 г. си спомним за Васко Абаджиев по случай 94 години от рождението му.

Мир на праха му!

………………………