Ana Angelova

Днес почитаме 87 години от рождението на певицата Ана Ангелова

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 януари 2020 г. пиша статия за една певица от Русенската опера, която вече не е между нас, починала е през 1997 г., и за голямо съжаление в медиите днес няма почти нищо за нея. Това е изключителният мецосопран Ана Ангелова (1933-1997), за който положително си спомнят много нейни съвременници, които са имали щастието да гледат играта и слушат гласа й. Според много от тях „Ана Ангелова е една от най-добрите изпълнителки на Кармен в операта на Бизе, които България е имала досега …“.

Нека да подкрепя това с конкретни примери:

Първо цитат от една статия за нея с автор Огнян Стамболиев:

„През далечната 1958-а, когато бележитият румънски режисьор проф. Жан Рънзеску порази русенци с мащабната си и зрелищна постановка на шедьовъра на Жорж Бизе, всички усетиха, че това ще бъде идеалната Кармен – най-добрата у нас! – като глас (а гласът й беше рядко красив), с много специфичен тембър, притежаваше пластиката на професионална балерина, рядко изразителна мимика, голяма музикалност. Години наред, дори когато прехвърли петдесетте, с неизменен успех тя се превъплъщаваше в образа на гордата и свободолюбива испанска циганка и когато друга артистка – българска или чужда – се появяваше в същата постановка, сравнението винаги бе в полза на Ана. Всъщност, тя бе най-добрата и все още и досега ненадмината българска Кармен“.

(край на цитата)

Какви вдъхновени и възторжени думи – направо съм дълбоко впечатлен!

И един втори пример, който има връзка с първия (цитирам една мисъл на румънски оперен режисьор по време на неговата работа при операта „Кармен“ в Русенската опера – цитатът ми беше изпратен от мой приятел в Русе):

„Едно от най-паметните превъплъщения на Ана Ангелова е ролята на Кармен в първата русенска постановка от 1958 г. Тогава в особен възторг от нея е румънският режисьор Йон Рънзеску. За това разказва Георги Чендов: „Рънзеску беше особено доволен от нея. По време на репетиция той често напускаше режисьорския пулт, приближаваше незабелязано и ми шепнеше: „Maestro, c’est une femme meridionale, avec charm! Quel temperament!” (Маестро, тя е чаровна южнячка! Какъв темперамент!) (Георги Чендов,„Пауново перо“, стр. 220)“.

(край на цитата)

А кой е Георги Чендов? Сега с неговото име има улица в Русе. За тия които не знаят, нека изясня: директор на Русенската опера в даден период, човек с огромна обща култура и опит в ръководството на културен институт като един оперен театър и направил извънредно много за развитието на Русенската опера. Аз съм споменавал често неговото име при мои статии за русенски оперни артисти, защото винаги то е свързано с техните биографии и постижения. При това Георги Чендов е написал една прекрасна книга с оперни спомени – именно „Пауново перо“, за която стана въпрос по-горе.

Няма да се спирам подробно, но нека дам няколко абзаца от статия за него, написана преди време от Огнян Стамболиев, който като драматург на Русенската опера тогава много добре го е познавал. Цитирам:

„Има хора с такъв цялостен облик, че оценката на тяхната личност не предизвиква сериозни разногласия. У такива люде делото не се различава от словото, а словото им е винаги твърдо, честно, винаги продиктувано от съвестта. Към тази все по-рядко срещана днес категория хора принадлежеше Георги Чендов (1920-1987).

С него се запознах преди много години, още като ученик в прогимназията, когато бях буквално обсебен, омагьосан от магията на Операта. Бях респектиран от неговата солидна външност, от строгото му поведение, от проницателния му поглед, от който не убягваше както главното, така и най-дребната подробност.

Видял много неща, неговият поглед беше малко по-особен, свойствен на хората, свикнали внимателно и дълго да разглеждат всичко. Бяха очи на театрал и на художник (неслучайно по-късно той оглави Художествената галерия в Русе и направи немалко за нея). Беше роден за ръководител, за организатор или менижър на културата, както казваме сега, беше влюбен в музиката и още по-силно в операта.

Образованието му бе филологическо и му бе дало изключително широка култура, която той ежедневно обогатяваше със самообразование. Бих казал, че Георги Чендов превъзхождаше мнозина музиковеди по отношение на музикалната си култура, на знанията си в областта на театъра, операта, пластичните изкуства. Прочетете книгата му и ще видите колко тънки наблюдения има той върху оперната литература, специално класическата, че притежава наистина верен драматургичен усет (като директор ще редактира и сам ще пише либрета, по-късно и ще режисира), ще се убедите, че това е една наистина енциклопедична, ренесансова личност.

За съжаление, неговите наследници на този пост, директор на Русенската опера, в една или в друга степен, с много малки изключения, не притежаваха нито културата, нито възможностите, нито честността и морала на Чендов“.

(край на цитата)

След тези встъпителни бележи наново се връщам към певицата Ана Ангелова. Идеята да пиша статия за нея имам отдавна, тъй като името й ми беше познато – срещал съм го в статии и материали, свързани с други нейни колеги, за които съм писал мои статии. В последно време обаче попаднах на доста подробна статия за нея, написана също от Огнян Стамболиев, и понеже там бяха дадени рождената й дата (аз пиша на календарен принцип, както знаят моите читатели), реших че е време да напиша вече статията си за нея. Имах и още някои други информации, но проблем имаше в намирането на снимки – в Интернет и другаде не открих такива – лични или участия в оперни изяви. За кой път вече правя забележката, че българските културтрегери бързо забравят всяка генерация артисти, които след като напуснат сцената или се простят изобщо с живота, за тях вече те не съществуват. Как да е иначе, като никой фотограф на такава институция като оперния театър не е задължен от съответния шеф да остави в архива снимки на съответния артист … До кога ли ще е така? Нямам отговор.

В такива случаи се обръщам за помощ към мои читатели и приятели, които евентуално имат спомени или снимки за такъв артист. Така стана през 2019 година с Ана Ангелова – обадих се на големите русенски оперни артисти от миналото Стефка Евстатиева и Иван Консулов. Те ми написаха свои спомени за изкуството на Ана Ангелова, особено за ролята й като Кармен, но те нямаха нейни снимки. Тогава „на помощ“ дойде друг мой приятел – баритонът Владимир Попов от Русе, който преди години писа докторска работа за Русенския оперен театър и знае много подробности. Владимир направи най-важното – той ми изпрати през 2019 г. 2 чудесни снимки от оперни участия на Ана Ангелова в две различни опери. Ето текста към тях:

„Драги г-н Контохов, изпращам Ви двете снимки на Ана Ангелова, с които разполагам. Първата е от постановката на “Кармен” от 1958 г. (първата за Русенска опера постановка на “Кармен”).

Във втората, Ана Ангелова (права) в ролята на Ефросина, а с нея е Мария Венцеславова, в ролята на Елена, в операта “Момчил” от Любомир Пипков, през 1974 година.

(край на цитата)

Радвам се за тия снимки, защото читателите ми от по-младите генерации ще видят една прекрасна артистка, която е правила впечатление с изящната си външност, осанка и превъзходна драматична игра – учила е при Лукино Висконти в Италия актьорско майсторство. Да не забравяме, че тя е учила вокално изкуство не само в България, но и в чужбина, и то в Миланската Скала. За това ще стане въпрос след малко.

Самият аз не мога да си спомня дали съм я гледал в Габрово или Русе. След 1957 г. бях вече на работа в Габрово, Русенската опера е гостувала там, но нейното име вече не е останало в паметта ми оттогава. Едва през последните 5 години то дойде заедно при четене на други материали за Русенската опера.

Освен двете снимки, Владимир Попов написа и още няколко свои спомени за Ана Ангелова, които цитирам по-долу:

„Една от най-изтъкнатите певици – мецосопрани в Русенската опера, това е Ана Ангелова – Саркисян. Едно от най-паметните нейни превъплъщения е ролята на Кармен, в първата русенска постановка от 1958 г. Тогава в особен възторг от нея е румънският режисьор Йон Рънзеску. За това разказва Георги Чендов: „Рънзеску беше особено доволен от нея. По време на репетиция той често напускаше режисьорския пулт, приближаваше незабелязано и ми шепнеше: „Maestro, c’est une femme meridionale, avec charm! Quel temperament!” (Маестро, тя е чаровна южнячка! Какъв темперамент!) (Пауново перо, стр. 220).

Ана Ангелова учи пеене при Илия Йосифов (1956–1958 и 1962–1964), след което специализира в Миланската скала (1965–1967) при Мерседес Лиопарт (пеене), Джанандреа Гавадзени (работа с диригент) и Лукино Висконти (актьорско майсторство). След първите си два творчески сезона (1956–1958), които започва в Русе, отива за пет години в Пловдивската опера, но през 1965 г. се завръща и окончателно се установява в Русе. Утвърждава се като водещ мецосопран в Русенска опера, а бляскавият ѝ път продължава до началото на осемдесетте години.

След приключване на певческата си кариера работи дълго време като асистент-режисьор. Репертоарът ѝ обхваща около 30 централни роли, сред които Азучена („Трубадур“), Сантуца („Селска чест“), Еболи („Дон Карлос“), Амнерис („Аида“) и много други.

Дано съм Ви бил полезен с тази информация и снимки! Сърдечни поздрави и успех във Вашето достойно за възхищение дело! Владимир“.

(край на цитата)

Както писах по-горе, основната информация за Ана Ангелова имам от статия за нея на Огнян Стамболиев. Цитирам:

Портал „Русе Инфо“

Памет: 10 години без царствената Ана Ангелова

5 ноември 2007 г.

Беше истинска красавица от средиземноморски тип (не приличаше много на българка, имаше гръцка и арменска жилка) и родена за сцената – типична примадона. Още с дебютната й роля, станала и нейна коронна – Кармен, показа, че ще властва на сцената.

През далечната 1958-а, когато бележитият румънски режисьор проф. Жан Рънзеску порази русенци с мащабната си и зрелищна постановка на шедьовъра на Жорж Бизе, всички усетиха, че това ще бъде идеалната Кармен – най-добрата у нас! – като глас (а гласът й беше рядко красив), с много специфичен тембър, притежаваше пластиката на професионална балерина, рядко изразителна мимика, голяма музикалност. Години наред, дори когато прехвърли петдесетте, с неизменен успех тя се превъплъщаваше в образа на гордата и свободолюбива испанска циганка и когато друга артистка – българска или чужда – се появяваше в същата постановка, сравнението винаги бе в полза на Ана. Всъщност, тя бе най-добрата и все още и досега ненадмината българска Кармен.


Родена е на 16 януари 1933 г., под знака на Козирога, в Бургас, в културно семейство. Учи в столичната консерватория, специализира в Милано, при Мерседес Лиопард (пеене), Джанандреа Гавадзени (работа с диригент) и актьорско майсторство при великия Лукино Висконти. Солистка на Русенскато опера от 1958 до 1961, след което за пет години „изневерява” на крайдунавския град и работи в Пловдив (там става съпруга на директора-театрал Коста Крушовенски и това, разбира се, ще даде силен начален тласък на кариерата й!), а през 1965 г. тя ще го доведе в Русе и твърде скоро ще се наложи като първото мецосопрано – примадона до 1980 г., след което, почти до смъртта си (1997) е асистент-режисьор. Това са накратко координатите на биографията й. Освен, че гастролира из цяла България и в доста страни на Европа, а също и в: Китай, Монголия, Алжир, Египет, Мексико, Куба, Канада…


Да, Ана Ангелова бе абсолютна примадона в театъра, при все че сред мецосопраните в Русе имаше немалко прекрасни певици (Пенка Дилова, Ана Георгиева, Жени Бабачева, Люба Вълкова, за съжаление днес в Русе няма певица от нейната класа и последната Кармен беше много компромисна …). За двайсетина години тя ще направи редица големи роли (но като истинска артистка ще обича и малките, епизодичните и в нейно изпълнение те ще се помнят задълго!). Мисля, че беше от онези наши оперни артисти от поколението след 1945 година, които бяха на европейско ниво и за щастие останаха у нас – затова имахме и толкова добри театри…


Особено й прилягаха ролите на царствените красавици, на фаталните жени – вамп, на гордите хубавици. Далила от „Самсон и Далила”, Амнерис от „Аида”, Ермиара от „Лето 893” на Хаджиев, Марина Мнишек от „Борис Годунов”, Теодора-Сара в „Мария Десислава”, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Жената – вамп от „Пъстрата птица” на Симеон Пиронков (!) … И освен тях още: Азучена, Улрика от „Бал с маски”, Третата дама от „Вълшебната флейта”, Сантуца от „Селска чест”- тази силно драматична роля беше сред най-добрите и дългоиграните от нея (пееше я редовно и в Букурещ!).


Близо 50 бяха героините – главни и епизодични – в които Ана се превъплъти на русенска сцена. Тук бих искал да спомена и пловдивските й роли, които успях да видя. В „Града на тепетата” Ана беше забележителна в „Хубавата Елена” на Офенбах (красива, духовита, прелъстителна), също в „Кармен”, интерсна и като изобретателната и дръзка хубавица Консепсион в „Испанският час” на Равел, но най-интересна за мен бе като бездушната секретарка-робот в паметната постановка на Бохос Афеян на „Консулът” от Меноти.


Мащабният й оперен темперамент се разгърна не само в драмата и трагедията (Кармен, Амнерис, Еболи, Улрика, Сантуца, Азучена), но в комедийните и острохарактерните роли. Ефектни и ярки бяха: Берта от „Севилският бръснар”, Дорабела от „Така правят всички” ,Фидалма от „Тайният брак”, Марцелина от „Сватбата на Фигаро”, Дуеня от „Годеж в манастира”, Кръчмарката от „Борис Годунов”, Графинята от „Дама Пика”, Цилика от „Царицата на чардаша”… Мечтаеше за Вагнер, но не успя да изпее нето една партия от този репертоар, който според мен нямаше да й лежи особено…


След забележителната й Кармен, която остана единствена и недостигната (новата русенска Кармен се оказа твърде несценична!), харесвах най-много Шарлота от „Вертер” на Жул Масне. Прецизно и стилно изработена роля от трудния френски репертоар, малко непривична, нова за нея, за темперамента й, решена изцяло в тихата динамика, с меки, акварелни багри. „И акварелът може да изразява страдания”, се беше изразила много сполучливо в критиката си за спектакъла Розалия Бикс. Заедно с великолепният тенор Николай Здравков (Вертер) Ана направи един забележителен лиричен дует, рядко срещан в българския оперен театър. Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази изключително надарена певица и актриса.

И в края на този малък портрет ще си позволя един спомен-акцент – за нейната коронна роля, Кармен, с която тя ще остане в историята на българския оперен театър:


… НЕСРАВНИМАТА КАРМЕН НА АНА АНГЕЛОВА –

Кармен… Сигурно това е не само образ, а и идея за любовта. Защото героинята на Проспер Мериме и Жорж Бизе среща смъртта с такова равнодушие, че едва ли бихме допуснали, че се плаши от нея. Животът и смъртта при Кармен не могат никога да се сблъскат, защото любовта й е неунищожима, вечна. Тя е и илюзия, и реалност, и изкуство.


Неведнъж слушах и гледах Ана Ангелова като Кармен в Русе, Варна, София, а също и в Букурещ (а тя изпълни тази роля над сто пъти у нас и на чужди сцени!) и на всеки от тези спектакли чувствах как – като че ли с всяка фраза се раждаше нещо ново у Кармен и даваше на познатия и обичан образ свежест и острота, които предизмикват и радост, и болка едновременно. И все пак, струва ми се, че тази радост би по-силна – толкова е съвършена музиката на Бизе, така материален и човечен беше гласът на Ана Ангелова, като че ли излъчваше заедно и страст, и трагизъм, и мъдро безстрашие. И за хиляден път тази Кармен, като умираше, и всъщност, побеждаваше смъртта.


Първата поява на Кармен – Ана Ангелова беше темпераментна, ефектна. В бяла копринена блуза и с яркочервена широка пола, с черни разпуснати коси и големи цигански обеци, тя идваше на площада пред цигарената фабрика в Севиля, дръзка, осбободена, с блестящата си усмивка, за да завладее ленивия и уморен микросвят на града.


В Хабанерата бе цялата нейна Кармен: ироничните думи на текста на либретистите Мейяк и Алеви и капризните интонации на автентичната кубинска мелодия гениално обработена от Бизе, веднага очертаваха образа й: сложен, магнетичен. Когато гледах и слушах Кармен на Ана Ангелова си спомнях и за другите й големи роли, но мисля, че тъкмо тази събираше накуп най-ценните й качества: свободно владеене на гласа, ярък драматичен темперамент, пластична фигура на испанска танцьорка, одухотворена сценична външност. Всичко тава определяше успеха й. На всеки спектакъл. И във всеки нейн звук дишаха жизнена топлота, естественост, сценична правда. Трудно ми е да забравя мрачната сцена с картите от Третото действие. Гласът й тук така естествено хармонираше и се сливаше с вдъхновената музика на Бизе, намерил за този вълнуващ, преизпълнен с върховни, необуздани страсти момент такива фаталистични, затаено тревожни звуци. И тъкмо тук се изявяваше безспорната дарба на Ангелова – да властва над кулминациите, над най-ефектните мигове от своите роли.

В играта на тази певица и актриса имаше много своеобразие. Нейната Кармен бе тъй сложна и богата – самоуверена и властна, своенравна и заедно с това нежна, очарователна и хитра, и фатална жена. Трябваше да видите очите й – „очи на свободолюбива дяволица” (по думите на Мериме – създателя на литературния първообраз) – в сцената, когато я арестуваха в Първото действие.


Да, това не беше само игра, това бе самият живот – живот на едно удивително човешко същество, в което не дишаше, а клокочеше безграничната човешка жажда за свобода…

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Тази статия особено ми допадна – в типичния за Огнян Стамболиев лек разказвателен стил, но крайно конкретен, точен, дълбоко аналитичен и същевременно увличащ с различните поанти на художествените отклонения и подробности.

Нека тук добавя, че датата на рождението й е утре – на 16 януари, но понеже имам и друга статия за утре, реших да напиша тази за Ана Ангелова един ден по-рано – тя вече не е между нас от 23 години.

В една информация от сайта на Русенската опера се дават само общи сведения, в които се споменава името на Ана Ангелова. Цитирам:

Сайт на Русенска опера:

„Русенска Опера е одържавена през 1949 г. като наследник на създадената през 1919 г. Оперна Дружба. Първата постановка – „Травиата“ от Верди – е представена на 27 ноември 1949 г. Постановъчният екип с диригент Константин Илиев, художник Асен Попов и постановчик Драган Кърджиев оставя трайни следи в развитието на театъра. Богатият творчески потенциал на отделните състави – оркестър, хор, балет, солисти и дългогодишната съвместна работа с най-реномираните имена на българското оперно изкуство за кратко време превръщат Русенска опера в един от водещите и авангардни в репертоарно отношение оперни театри в България. На сцената на Русенска опера са работили известни личности в българския оперен театър като диригентите Константин Илиев, Добрин Петков, Ромео Райчев (дългогодишен главен диригент през 60-те и 70-те години), Борис Хинчев, Михаел Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Веселин Байчев, Георги Димитров, Милен Начев; режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков; хореографите Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмед Мехмедов; сценографите Асен Попов, Ани Хаджимишева, Петър Попов, Венера Наследникова, Димитър Киров, Мария Трендафилова, Иван Савов, Радостин и Бояна Чомакови; хормайсторите Атанас Димитров, Томина Синдова.


От създаването си до днес Русенска опера е свързана трайно с поколения забележителни български артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет: Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Иван Димов, Снежина Якимова, Мими Николова, АНА АНГЕЛОВА, Анастас Анастасов, Стефан Димитров, Мария Венцеславова, Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Иван Кюркчиев, Емилия Ботева, Галя Горчева, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов.

Със своя интензивен творчески живот Русенска опера винаги е била привлекателна и за звезди от световен мащаб. На нейната сцена са гостували артисти като Елена Николай, Христо Бръмбаров, Тодор Назаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова (…)“.

(край на цитата)

И в края на тази статия за Ана Ангелова – един цитат от 2012 г. в социална мрежа – сайт „Вехти спомени“ от Русе, където става въпрос за нея и играта й като Кармен:

Re: Русе някога и сега « Отговор #528 –: март 10, 2012, 09:05:45 »

“Вехти спомени” – много от нещата си спомням смътно, за Бордо трябва да е било пред 1960 г.,когато сме ходили, в главата ми се върти нещо, че собственикът е имал винарска изба, преди 1944 г., може би допускам грешки, който знае, нека ме коригира. Друг ресторант беше Яребична, там със сигурност знам, че преди 1944 г. е бил на бай Пенчо, търговец и винопроизводител, прякора му беше Пенчо Яребична, живееше до църквата Свети Георги, внучката му Констанца Камбурова беше пианистка. Много музика имаше в Русе, скоро четох едно интервю с проф. Илко Карагьозов, русенец, той разказва спомени за Русе и подчерта за култа към музиката в този град. Милкана Николова, изключителна оперна певица, изсели се във Виена, издаде книга с биографии на нейни колеги, някои от Русенската опера. Помните ли АНА АНГЕЛОВА, тя изигра такава Кармен, на която и Метрополитен опера би завидяла?

(край на цитата)

Чудесен спомен, само какъв извод на тази читателка: „Помните ли АНА АНГЕЛОВА, тя изигра такава Кармен, на която и Метрополитен опера би завидяла?“

Нека с тия хубави редове завърша днешната си статия за тази чаровна певица и жена. Утре на 16 януари 2020 г. Ана Ангелова щеше да празнува своя 87-ти рожден ден.

Мир на праха й!

…..