Ivan Anguelov

Днес празнува рожден ден диригентът Иван Ангелов

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 17 юли 2020 г. има рожден ден широко известният от дълги години на Запад български диригент Иван Ангелов, който навършва 78 години.

Извинете, започвам с негови думи:

„Останах си с българския паспорт, въпреки големите трудности, които ми създаваше това. Считам, че има морални бариери, които не бива да се прекрачват, независимо от препятствията. Българите в чужбина гледаме с друго око на България. Може да ви се струва много емоционално, но е факт. Гледам хората тук – те са притиснати от трудностите, от смяната на режима, всеки гледа да спаси само себе си, индивидуално да изплува. Има държави, които имат нашата орис, като унгарците, поляците, словаците. Те имат съвсем друго национално самочувствие, усетих го, когато бях диригент на Националната опера в Братислава. За съжаление, ние в тази посока трябва още много да помислим и да намерим себе си. Защото единично да търсим някакво спасение – извинете, това не е за 21-ви век“.

(край на цитата)

Няма да правя коментар – няма нужда!

Радвам се да пиша днес вече за четвърти път за маестро Иван Ангелов. През 2017 г. направих това за пръв път във връзка с кръглата му 75-годишнина. Веднага споделям, че аз знам неговото име още от 80-те и 90-те години на миналия век, но чак когато в началото на 90-те години започнах да събирам сведения за български певци и диригенти с кариера в немскоезичните страни (Германия, Австрия, Швейцария) срещнах конкретни данни за изявите му тук на Запад. Бях веднага впечатлен, защото в началото на 90-те години техният брой не беше особено голям, при това Иван Ангелов правеше впечатление с факта, че дирижира на редица различни оперни и концертни сцени, т.е., не е свързан само с един театър или с една държава. За да не говоря общи работи, цитирам данни от архива си по това време (извадка на немски език, лесно се разбира):

BULGARISCHE DIRIGENTEN, DIE AN DEUTSCHSPRACHIGER OPERNHÄUSER

TÄTIG SIND

(DEUTSCHLAND / ÖSTERREICH / SCHWEIZ)

Anguelov, Ivan (Dirigent in Augsburg, Bratislava, Monte Carlo, Stuttgart, Chemnitz, Fürth,

Leipzig, Maastricht / Belgien)

Dirigent in der Staatsoper Hamburg (Festvertrag) für Spielzeit 2006/2007

Dirigent in der Staatsoper Stuttgart (Festvertrag) für Spielzeit 2011/2012

(край на цитата)

Както виждаме, Иван Ангелов има гастроли в Германия (Аугсбург, Щутгарт, Кемниц, Фюрт, Лайпциг), Словакия, Монте Карло, Белгия. Това не са пълни данни, когато съм събирал моите сведения, често съм пропускал конкретни книжки на изданията, от които съм вадил тези сведения. Нека тук подчертая, че основен източник е списанието „Opernwelt“, което се издава в Берлин всеки месец от много години и е едно от най-авторитетните оперни списания не само в Германия, но и в Европа и извън нея. Искам веднага да подчертая, че наред с името на Иван Ангелов съм срещал имената и на други оперни и хорови диригенти с кариера на Запад. Цитирам и сведения за тях (също непълни):

Baleff, Pavel (Dirigent in Rostock, Halle, Dresden)

Spielzeit 2002/2003 – 1. Kapelmeister im Opernhaus Halle

Spielzeit 2001/2002 – 1. Kapelmeister im Opernhaus Rostock

Spielzeit 2006/2007 – Dirigent in der Staatsoper Dresden

Christov, Christo (Dirigent in der Kammeroper Wien – Spielzeit 1996/97)

Gentscheff, Welisar (Dirigent in Magdeburg und Zwickau)

Spielzeit 1993/1994 – 1. Kapelmeister im Theater Magdeburg

Spielzeit 1995/96/97/98/99 – GMD im Theater Zwickau

Gertcheva, Elena (Dirigent in St. Pölten / Österreich)

Spielzeit 1997/1998 – Dirigent, auch Chorleiterin im Theater St. Pölten

Kamdzhalov, Yordan

Spielzeit 2011/12 – Dirigent in Oldenburg

Kostadinov, Peter (Dirigent bei „Paul Lincke-Gala“ am 04.02.2007 und

bei „Johann Strauß-Gala“ am 11.02.2007 in Bad Elster)

Dirigent mit Festvertrag in König-Albert-Theater in Bad Elster

Spielzeit 2011/12

Kovatchev, Julian (Gastdirigent in Staatsoper Stuttgart im April/Mai 2003 (Il Travatore)

Dirigent mit Festvertrag in Oper Dresden 2011/12

Kuntscheva, Dorislava (Chor-Dirigent in Theater Dessau bei „Boris Godunow“ von

Mussorgskij am 13.01.2007 (Premiere) / 27.01.2007 (als Gast)

Milanov, Rossen (Dirigent im Opernhaus Zürich – Spielzeit 2011/12);

insgesamt 25 Dirigenten mit Festvertrag ; z.B. :

Zubin Metha, Valeri Gergiev, Christoff v. Dohnany

Miteva, Donka (Chor-Dirigent in Theater Münster) 2011/12 (bis 30.09.2012)

Raytscheff, Russlan (Dirigent am „Theater im Pfalzbau“ in Ludwigshafen:

„Luisa Miller“ von Verdi am 6.11.1995 (Premiere) und am

8./10./12.11.1995

Tabakov, Emil (Dirigent im Opernhaus Halle – Spielzeit 2005/06);

insgesamt 13 Dirigenten mit Festvertrag

Vassilev, Valentin (Chor-Dirigent in Theater Biel/Bienne (Junge Schweize Oper)

1996/97/98/99/2000/01/02/03/04/……../2011/12

(край на цитата)

Това бяха диригенти, които са имали изяви в Германия, Австрия и Швейцария. Тук ми беше направило впечатление, че Росен Миланов (той живее и работи по мои сведения в САЩ) е бил в постоянния състав на диригентите към Оперния театър в Цюрих през сезон 2011/2012 и то общо 25 души – какво признание! Валентин Василев (той ми е ФБ-приятел) вече над 20 години работи успешно в Швейцария и често си разменяме постинги с него. С маестро Христо Христов също сме ФБ-приятели, даже лично се запознах с него при мое пребиваване в София през 2014 година.

Като съм следил оперната литература съм попадал и на имена на български диригенти (по-рядко) с изяви и в други държави в Европа. Включил съм ги в архива си и сега цитирам:

BULGARISCHE DIRIGENTEN, DIE NICHT AN DEUTSCHSPRACHIGER OPERNHÄUSER

(DEUTSCHLAND / ÖSTERREICH / SCHWEIZ) GASTROLIERT HABEN

MONTPELLIER / FRANKREICH (THEATER MONTPELLIER)

Kojoukharov. NN – Dirigent: Oratorium „Judith“ von Vivaldi am 18.04.2001 (Premiere)

und am 20./22.04.2001 in Montpellier

Kojoukharov. NN – Dirigent: „Jasager“ von Kurt Weill am 25.04.2002 (Premiere)

Kojoukharov. NN – Dirigent: Chorkonzert am 18.03.2003 in Montpellier

Kovatchev, Julian (Gastdirigent bei „Ravenna Festival“ in Italien – Juni 2001; bei

sinf. Konzert am 26.07.2001 in Bologna und am 31.01.2004 in Neapel)

MONTE CARLO / MONAKO (OPERNHAUS MONTE CARLO)

Missirkov, Kristan – Chor-Dirigent im Opernhaus Monte Carlo

Spielzeit 1993 bis 2007; z. B.:

„Otello“ von Verdi am 4.031993; “Rigoleto” von Verdi am 24.01.1995

“Macbeth” von Verdi am 29.01.1997; „Tristan und Isolde“ von Wagner

am 9.02.1998; „Otello“ von Verdi am 25.01.2007

(край на цитата)

За Юлиян Ковачев не искам да давам повече сведения (не е обект на статията ми днес), но неговите изяви особено на фестивалите в „Арена ди Верона“ всяка година го поставят на едно от челните места в изяви на Запад. Моят ФБ-приятел Кръстан Мисирков вече не е в Монте Карло, където той редица години беше „стълб“ на оперния хор в оперния театър там и е един от най-заслужилите вокални дейци от неговото поколение. Да е жив и здрав в родната Цалапица край Пловдив! Не познавам този диригент с име Кожухаров в Монпелие, може би е известният диригент в Бургас (нямам сведения). В източниците за информация го бяха писали без да цитират малкото му име.

Що се отнася до днешния юбиляр, за Иван Ангелов (на Запад името му се изписва на латиница като Ivan Anguelov) имам данни за редица конкретни негови изяви през годините 1994-2007, също непълни, но със сведения от източниците – най-често списание „Opernwelt“. Цитирам такива изяви:

Обзорна статия за него от г-н Хенце (Henze) в рубриката „Boulevard Solitude“ в сп. „Opernwelt“ (OW), кн. 12 от 1994 г., стр. 39, в която се казва, че е диригент в Аугсбург, Братислава и Монте Карло). Други изяви:

Шостакович, опера „Нос“ (Die Nase), Аугсбург, 21 и 23.12.1994 (OW2/1995, стр. 42).

Националната опера в Братислава награждава главния си диригент Иван Ангелов с наградата на името на Вилхелм Фуртвенглер за 1995 г. От общо 3 нови продукции той дирижира 2 на тази сцена през 1995 г. (OW1/1996, стр. 57).

Операта „Дон Карлос“ от Верди в Братислава. Премиера А на 21.3.1997, Премиера Б на 22.3.1997. Следващи спектакли на 25 и 29.3.1997 г. (OW3/1997, стр. 72).

Операта „Риголето“ от Верди в Щутгарт на 3.11.1998 (като гост-диригент), (OW11/1998, стр. 68).

Данни за компактдиск с изпълнения на Радио-Симфоничния оркестър на Братислава с диригент Иван Ангелов: мецосопраното Graciela Alperyn-Argent изпълнява арии от опери на Бизе, Верди, Доницети и други, 1998, „Arte Nova“, 2 CD’s, (OW3/1999, стр. 53). В рецензията относно записите се казва: „Иван Ангелов се доказва като един компетентен и надежден придружител (в смисъл диригент на записа)“. Оригинал на немски език: „Ivan Anguelov erweist sich als ein kompetenter und zuverlässiger Begleiter“.

Пети симфоничен концерт в Кемниц на 10 и 11 януари 2001 г. (OW1/2001, стр. 64).

Два концерта с Мюнхенските симфоници във Фюрт (град недалеч от Нюрнберг) на 14 и 15 април 2001 г. (OW4/2001, стр. 73).

Операта „Риголето“ от Верди в Маастрихт / Белгия, премиера на 27.04.2002 г., (OW4/2002, стр. 74).

Операта „Травиата“ от Верди в Лайпциг, на 15/17/23/25/30 януари 2004 г. и на 1 февруари 2004 г., (OW2/2004, стр. 62).

Операта „Аида“ от Верди в Лайпциг, на 1/3/6/9/12/16/24 април 2004 г., (OW4/2004, стр. 62).

Операта „Травиата“ от Верди в Държавна опера Хамбург, на 10/24/28 февруари 2007 г., (OW2/2007, стр. 61).

(край на цитата)

При една моя статия тук във ФБ за участия на български оперни артисти в Германия през сезона 2012/2013 стана въпрос и за Иван Ангелов, и то специално за оперния театър в Щутгарт, където той през цитирания сезон е включен в състава на постоянните диригенти – общо 25 личности. Ето какво писах тогава:

STUTTGART (STAATSOPER STUTTGART)

Anguelov, Ivan (Dirigent) 2012/2013 (25 ständige Dirigenten)

Iossifov, N. ( ) 1995/96/97/98/99

Ivanov, Ivan ( ) 2001/02/03/04

Kancheva, Ina ( ) 2006/07

Popov, Dmytro ( ) 2012/2013 (Bulgare oder Russe ?)

Tschelebiew, Christian (Bass) 2003/04 (als Gast)

Zlatkova, Sonia (Sopran) als Gast: Servilia in “La clemenza di Tito” von Mozart

am 16.04.1994

Tzonev, Martin (Bass und Bass-Bariton) Als Gast 2011

(край на цитата)

В моя архив също съм отбелязал, че през сезона 2006/2007 Иван Ангелов е включен в списъка на постоянните диригенти към Държавната опера в Хамбург заедно с други 20 диригенти.

След тези общи бележки нека споделя, че от началото на 2015 г. с маестро Ангелов сме ФБ-приятели. Поводът беше имения му ден на 7 януари и понеже бях запознат с неговите изяви на Запад, както и с факта, че той има профил във ФБ, му написах следното поздравление:

„ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, г-н Ангелов. Желая Ви сърдечно добро здраве и нови успехи в диригентското Ви поприще. От 40 години живея в Германия и следя с интерес изявите Ви тук и в други държави.“

Още същата вечер той бе любезен да ми отговори. Цитирам думите му на латиница:

07.01.2015 20:00

„Blagodaria Vi naj-sardecno. V koj grad jiveete v Germania…az szm v Berlin. Ste se radvam da se zapoznaeme. Pozdravi!“

Късно вечерта аз му отговорих:

„Радвам се г-н Ангелов. Аз не съм професионален музикант, но от дете обичам музиката и “на стари години” пиша от година и половина “оперни истории” за наши и чужди дейци на “календарен принцип”. Доста хора са доволни от това, което правя. Вашата дейност следя от години, тази есен бях в родното Габрово и по радиото чух Ваше интервю – много интересно, за дейността Ви. Много се радвам за Вас, защото Вие сте един от първите в тази генерация диригенти, които налагат на Запад известен респект през последните 10-15 години. Живея недалеч от Франкфурт – край Дармщадт – малкото градче 64342 Sееheim-Jugenheim. Благодаря Ви за отговора. Пак ще се обадя.“

След тия думи приложих кратко извлечение от моя архив за неговите изяви и такива на други български диригенти (писах за тях в началото на статията си по-горе). В края добавих още следната мисъл:

„Извинете, информацията не е пълна, от 5-6 години не следя така подробно списание “Opernwelt”. Знам, че Йордан Камджалов е също и в Хайделберг.“

След това в края на февруари му писах, че съм издал в Габрово книга с мои спомени и ако желае, в София на определен адрес има възможност да получи един брой. Ето и неговия отговор:

„S naj-golqm interes i udovolstvie ste cheta knigata Vi, uvajaemi g-n Kontohow. Ste se obadq na moj priatel da q kupi v Sofia. S blagodarnost i s naj-hubavi pojelania“.

Повече няма да се спирам на лични въпроси – просто исках да споделя, че с особена радост пиша днес тази статия, понеже имам контакт с лицето за което пиша, а това е особено приятно.

Сега ще се спра на биографични бележки и дейност на маестро Ангелов. В медиите има редица сведения за него, които ще ползвам след съответна селекция.

Иван Ангелов е роден в Кавала, Гърция на 17 юли 1942 г. в семейството на лекар, роден в Егейска Македония, но още през 1946 г. семейството се преселва в София. Иван (Жан) Ангелов е свирил на цигулка, пиано и всякакви инструменти за “лека музика”, както се изразява диригентът, който искал да стане джаз-пианист.

Той започва своето професионално усъвършенстване с Добрин Петков, а в Музикалната академия в София с проф. Влади Симеонов и специализира по-късно при Игор Маркевич, Волфганг Савалиш, Карлос Клайбер и Кирил Кондрашин. През този период той печели различни награди, както национални, така и от интерационални конкурси в Копенхаген – “Николай Малко”, специалната награда “Принц Рение III” в Монте Карло и на Фестивала във Ваймар в Германия.

В началото на своята професионална кариера Иван Ангелов работи като стажант-диригент в симфоничния оркестър в Пловдив, след което за кратък период е диригент на Плевенския симфоничен оркестър и създател и диригент на Камерен оркестър ”Българска Музикална Младеж“ в София. В последствие е диригент в Пловдивската опера, а от 1978 г. нейн главен диригент. От 1980 г. е на същата длъжност в Бил-Биен и Лозана / Швейцария, в балетния ансамбъл на Монте Карло, в операта в Бон и в Националната опера – Братислава, където през 1995 г.,  заедно с колектива е удостоен с наградата “Фуртвенглер” за изключителни творчески постижения.

От 1998 г. работи и със Словашкия радио-симфоничен оркестър като първи гост-диригент, а от 2002 г. като постоянен гост на операта в Лайпциг с „Гевандхаус Оркестър“.

В последните години диригентът се изявява и като познавач и интерпретатор на музиката на Рихард Вагнер. През 2002 г. заедно с тенора Роберт Дийн Смис получава голямата вагнерова награда “Златен Орфей” в Париж за най-добър CD-запис с музиката на Вагнер за годината.

Дирижирал е „Токио Сити Филхармония“, „Московската Филхармония“ и филхармониите в Стокхолм, Щутгарт, Верона, Женева, Берн, Ница, Марсилия, Брабант, Буда-Пеща, Истанбул.

Иван Ангелов работи и концертира със световни оперни имена като Грейс Бъмбри, Едита Груберова, Маргарет Прайз, Анна Томова-Синтов, Ева Мартон, Денис Грейвс, Пиеро Капучили, Нейл Шикоф, Паата Бурчуладзе, Никола Гюзелев, Хуан Понс, Роберто Аланя и още много други.

Ангелов дирижира в „Дойче Опер“ в Берлин оперите “Набуко” и “Андре Шение”, “Турандот” в „Комише Опер“ и фестивалната суперпродукция на “Аида” с Мишел Крайдер. В държавните опери в Мюнхен и в Хамбург – “Травиата”, а на сцената на Лайпцигската опера под негово ръководство звучат: „Фалстаф”, ”Риголето”, ”Аида”, ”Травиата”, ”Проклятието на Фауст” от Хектор Берлиоз и др.

Между по-важните му оперни гастроли са: “Селска чест”, ”Палячи”, ”Риголето”, в Кьолн – “Тоска”, ”Бохеми” в Бон, Марсилия, Токио и т.н. Дирижира ”Кармен” в Париж и Монте Карло, “Любовен еликсир” в Тулуза, “Манон Леско” в Тулон, “Тоска” в Марсилия, “Донна абандоната” в Нанси, ”Дон Паскуале” в Барселона, “Испанският час” в Катания, “Самсон и Далила” в Истанбул и още много други. Гост е и на фестивали, като „Арена Аспендос“, „Фестивал на Верди“ в Прага, „Сабадел фестивал“ в Барселона, както и на различни супеpпродукции по най-големите сцени на Европа.

(край на биографичните бележки и дейност)

Една особено хубава информация за Иван Ангелов може да се научи от статия-интервю с него през 2007 г.

Портал „Политика“, 16 март 2007 г.

Светломира Димитрова

Жан (Иван) Ангелов е роден в лекарско семейство в Кавала, Гърция, през 1942 година. Баща му е от Егейска Македония, но още през 1946 г. семейството се преселва в София. Жан Ангелов е свирил на цигулка, пиано и всякакви инструменти за “лека музика”, както се изразява диригентът, който искал да стане джаз-пианист. По-късно е отличéн с много национални и международни награди от конкурси (особено внимание заслужава Специалната награда със стипендия на Принц Рение III в Монте Карло). Маестро Ангелов дирижира известни оркестри в оперни театри и значими концертни зали по света в продължение на много години, редовен гост e на множество престижни международни фестивали.

– Маестро Ангелов, как един музикант се насочва към диригентството?

– Аз всъщност никога не съм мечтал да стана диригент, исках да се занимавам с композиция. Бенцион Елиезер ме насочи към диригентството, а проф. Влади Симеонов – към класическата музика. Така спечелих няколко конкурса – единият беше “Малко”, покрай който се запознах с Игор Маркевич. Той ме покани да уча при него – беше главен диригент на Оркестъра на Монте Карло, и от министерството ми дадоха възможност да замина за Франция. Прие ме в дома си и ме наричаше “сине мой”. Станах му асистент и му помагах за различни курсове, които водеше в цяла Европа.

– Какво освен за музиката научихте от него?

– Той повлия много върху изграждането на личността ми, за отношението ми към културата, за анализа й, беше голям психолог.

– От кои фактори зависи музиката?

– Преди всичко от личността. Човек трябва да има късмет да попадне и на добър агент. Въпросът с импресарските агенции е много сложен, те са капризни и напоследък се превърнаха само в комерчески образувания. Преди агентите се грижеха за изграждането на един артист, сега не е така. Затова напоследък нямам постоянен агент, с когото да работя – имам една агенция в Италия, друга в Лондон, трета в Германия, разбира се. Човек сам трябва да преценява, не е добре да се ангажира, защото те често ти пречат вместо да ти помагат.

– Вашият вкус ли ви води?

– Да, но не винаги човек може да избира. Много често се случва и да те поканят и не можеш да откажеш. Аз бях поканен две години в Монте Карло да дирижирам оркестъра на балета, но после ми дадоха и много симфонични програми. Разбира се, там се запознах и с Нуреев, и с много други балетни звезди. Това ме накара да погледна в партитури, към които нямах пристрастие. Но тогава открих и великолепни произведения – “Пролетно тайнство” на Стравински, “Чудесният мандарин” на Бела Барток.

– Каква е разликата между симфоничната музика и балета за един диригент?

– В класическия балет диригентът едва ли не е пръв помощник на балетистите. Те обикновено не слушат музиката, а само броят. И въпреки че има разкошни партитури, диригентската работа не е много удовлетворителна. Балетната музика си има своята специфика – има манеж, трябва да знаеш балетистът колко високо може да скача, какво темпо да поддържаш.

А симфоничната музика е нещо различно. Поначало музиката пресъздава абстрактни идеи. Тя е неуловимото. Не можеш да повториш едно и също изпълнение дори със същия оркестър, както няма двама души, които да си приличат напълно. Това зависи само от момента. Но в края на краищата е включен целият интелектуален багаж на диригента. Въпреки че интелектът и емоцията трябва да са в равновесие, емоцията диктува и от нея идва непредвиденото. Но интелектуалната страна е важна, за да събереш музиката в пространството, да изглежда тя като сграда.

– На времето музикантите са учили математика. Имате ли вие такава настройка?

– Поначало звукът е чиста математика, тя е свързана с физиологията, тя определя тоналността. По същия начин изглежда и в медицината – мозъчната кора се затормозява, а след това се освобождава, в музиката това е тоника и доминанта. В медицината се говори за доминантни огнища в мозъчната кора – затормозяване, последвано от освобождаване, това е тоналността в хармонията. Тя е подчинена на акустиката. В 20-и и 21-ви век нашата култура, която започва с Исус Христос, виждаме как стига до края си, след като през 16-и и 17-и век са се появили големите творци. Тази функционалност на нашите възприятия, която природата ни е дала, вече е към края си и това е характерно за всяка цивилизация. Сега сме свидетели на разрухата. Каква ще бъде музиката на следващите векове, никой не знае.

Пълния текст четете в печатното издание

(край на цитата)

На мен лично много ми харесаха възгледите на Иван Ангелов по редица въпроси най-вече от вътрешната връзка на такива науки и изкуства, като математика, медицина и музика (всички започващи с „М“). Това говори, че той има всестранни интереси, което не е типично за всеки артист от сферата на музикалното изкуство.

Прави впечатление, че наред с интензивната си работа на диригент в редица оперни театри на Запад и другаде, от 2014 г. Иван Ангелов все по-често гостува в България и особено в Пловдив. Запознах се с няколко информации в медиите, които доказват това. Ще цитирам части от такива статии, които допълват картината за него и възгледите му по разни въпроси.

Портал „ДАРИК Пловдив“

Маестро Иван Ангелов се завърна, за да дирижира „Тоска”

4 февруари 2014 г.

Световно известният диригент маестро Иван Ангелов се завръща в Пловдив специално за да дирижира премиерното представление на операта „Тоска”.

След успеха на представлението в Хага и в най-престижните оперни театри на Холандия и Белгия, великолепните певци на Държавна опера Пловдив тази вечер ще представят шедьовъра на Пучини и пред родната публика. За съжаление, огромното забавяне на премиерата в Пловдив се дължеше на липсата на подходяща доскоро сцена.

Първото представление, което ще се играе в Дома на културата „Борис Христов” от 19 часа, е дело на швейцареца Рето Никлер под режисурата на Иванка Далийска. Зрителите ще имат възможност да се насладят и на един от най-популярните български певци – Мартин Илиев,Таня Иванова, Стоян Даскалов, Иван Димитров, Нико Исаков.

Изненада за зрителите ще бъде новият прочит на класическото произведение. Историята ще представи живота на героите през 30-те години на миналия век, по време на диктаторския режим на Мусолини. Декорът на холандския художник Карел Спанхак ще допринесе за атрактивното внушение на спектакъла.

(край на цитата)

Портал „Под тепето“ Пловдив

30 януари 2014 г.

Знаменитият Иван Ангелов се завръща в Пловдив с „Тоска”

Премиерата на супер спектакъла е на 4 февруари . Премиерната постановка на „Тоска” в Държавна опера Пловдив идва на 4 февруари на новата сцена на Дом на Културата след първо представяне в Хага и след 20 представления в най-престижните оперни театри на Холандия и Белгия. Операта е поставена от швейцарския режисьор Рето Никлер под тепетата, но никога не е играна в България. Знаменателно освен самата премиера и е завръщането на знаменития диригент Иван Ангелов. До 1981 г. той работи като главен диригент на Пловдивската опера, след  което се установява в Европа и заема ръководни постове в Швейцария  (Биен  и Лозана), Монте Карло, Бон, Братислава и Лайпциг. Завръщането на „Тоска” на родна сцена е дело на режисьора Иванка Далийска. Драматичната творба ще бъде представена само на 4 и 25  февруари, а през март ще завърши цикълът „Женски образи в творчеството на Пучини” с премиера на „Бохеми”. Звездите на сцената ще бъдат сопраното Марияна Панова и тенорът Даниел Дамянов. Билети за мултимедийната постановка със звездни музиканти се продават на касата на Концертна зала.

Времето и мястото на действие в настоящата постановка се развиват отново в Италия (в рамките на 24 часа), но перспективата се измества в 30-те години на миналия век, по време на диктаторския режим на Мусолини. Декорът на холандския художник Карел Спанхак е „облечен” в мултимедия, която допринася за различието и атрактивността на цялостната сценография.

На фона на колосални исторически събития е показана страстната любов на Флория Тоска и Марио Каварадоси. Красива и горда примадона, Тоска е изпълнена със силни чувства на любов, ревност и уязвимост. А Марио е свободолюбив италиански партиот, влюбен художник, който черпи вдъхновение от образа на жената. Друг главен персонаж в операта е началникът на полицията Скарпия, въплъщение на садистичната и деспотична власт.

Завръщането на Иван Ангелов


Иван Ангелов е възпитаник  на  Музикалната  академия  в София  и в последствие  специализирал  в  Русия, Франция  и Германия. Той  е  добре  познат  диригент  в  много   европейски  и  световни  оперни  театри  и  концертни  зали. След като заминава за чужбина той гастролира в най-престижните национални оперни театри – Виена,  Марсилия, Верона, Копенхаген, Хелзинки, Амстердам, Барселона, Мексико Сити, Прага,Токио. Работил е в цяла Германия. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Мексико-сити, Сантяго ди Чили, в цяла Европа. Периодът  като  главен  диригент на  Националната  словашка  опера – Братислава (1994-1998) му  донася  наградата “Фуртвенглер“ за най-високи  художествени  постижения, а  за  негов  СD- запис на операта “Тристан  и  Изолда“  през 2002 г. му е присъдена  наградата “Златен Орфей“  на Парижската опера „Bastille“ за най-добър запис с музика на Вагнер за годината. CD-записи осъществява и с филхармонията  на Монте Карло, с Радио Оркестъра на Берлин и Филхармониите на Щутгарт и Нюрнберг,  както и с Радио-симфоничния Оркестър в Братислава.

(край на цитата)

Портал „Марица“ Пловдив

Иван Ангелов: Чух тревожни гласове от Пловдив, искам да помогна на операта

Дирижира тетралогията на Вагнер на Античния театър на 12 юли

Автор: Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА

8 юли 2014 г.

Диригентът Иван Ангелов, когото пловдивчани познават като Жан, от 30 г. дирижира в Германия, Швейцария, Франция, Белгия, Словакия, Швеция. Живее в Берлин, никога не си е сменял българския паспорт, гордее се, че е свързан с Пловдив още в първите години на творческата си кариера. Завърна се в любимия град, за да помогне на Пловдивска опера и новото  ръководство да въздигне музикално-сценичното изкуство на висотата, която заслужава. Маестро Ангелов дирижира концерта на световния бас Паата Бурчуладзе, предстои да вдигне палка на 12 юли, когато е премиерата на спектакъла „Полетът на валкюрите” по тетралогията на Рихард Вагнер със солист известното сопрано Елизабет Стрид. По негова покана на 20 юли тук ще пее китайската прима Хуи Хе – поредната звезда на световната сцена, която Иван Ангелов води в Пловдив.

– ”Полетът на валкюрите” е ваш спектакъл по тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”. Как звучи днес тази средновековна притча?

– Изключително интересен спектакъл. Идвам от Франция, където направиха „Рингът”, както наричаме на музикантски език „Пръстенът на нибелунга”, в два дни. Първата вечер бяха оперите „Рейнско злато” и „Валкюри”, втората – „Зигфрид” и „Залезът на боговете”, свързани със съвременната музика. Такава е практиката и в Германия, често театрите си събират оперите по две, когато не могат да си позволят четири поредни спектакъла. Изпълнението на цялото произведение е приключение. В нашата версия в Пловдив го събираме в едно представление. Избрах най-важните музикални и драматургични моменти, за да разкажем условно действието. Придържаме се епизодично към интригата и съдържанието, за да направим една завършена история за залеза на боговете в час и 40 минути със заглавие “Полетът на валкюрите”. Такова нещо не е правено в България. На Античния театър ще бъде много грандиозно представление. В централната сопранова партия на Зиглинда и Брюнхилде – в две роли ще чуете шведската звезда Елизабет Стрид – младата певица, която прави фурор, където се появи. Пловдивската премиера на тази гигантска музикално-сценична епопея посвещаваме на 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер. 

Доведохте световния бас Паата Бурчуладзе, по ваша приятелска покана пристига Елизабет Стрид – звезди, обаче непознати за пловдивската публика. Не мислите ли, че Вагнеровата опера ще бъде огромен залък за зрителите, които не са изкушени от това изкуство?

– Обикновено публиката отива да гледа заглавия, които познава. Факт е, че Античният театър беше пълен за популярната „Кармина Бурана”. Паата Бурчуладзе не е толкова известен в България, знаех, че ще трябва доста реклама за неговия концерт, но той е едно от най-големите имена в оперния свят. И пловдивчани се увериха във възможностите му. Стремя се да покажа интересни големи неща тук, защото Пловдив го заслужава. Античният театър е нещо изключително не само за България, а за целия Балкански полуостров. Това е център на древна култура. Ние сме свикнали, не ни прави впечатление, но хората, които го виждат за първи път, ахкат. Казват ми: вие ходите по злато, не знаете какво богатство притежавате. Затова съм убеден, че оперният фестивал ще се развива. Имам идеи той да бъде свързан с историята, с древността, да намерим точните заглавия за тази атмосфера. Публиката обича да свързва мястото, където се изпълняват творбите, с някаква история, с красотата на природата. Например, когато за първи път се изпълнява „Аида” в Египет пред пирамидите, дойдоха хора от цял свят, за да видят автентичното шоу. На Пловдивския античен театър можем да изиграем цялата гръцка митология, толкова много произведения са свъразни с римската и византийската история. Наследили сме история поне на 18 века, това е невероятен подарък, който можем да използваме.

– Говорите с такъв апломб за България, защото живеете в чужбина. А когато тръгвахте?

– Когато тръгвах от Пловдив, Античният театър не беше открит. Тогава играехме операта „Аида” на Бунарджика, под паметника на Альоша. През 1980 г. напуснах България не защото тук не ми харесваше. Напротив, бях на сериозна позиция – главен диригент, и даже известно време изпълнявах длъжността директор на Пловдивска опера, докато Ангел Христов боледуваше. Отидох на гастрол в Швейцария. Оказа се, че театърът в Бил-Биен има нужда от главен диригент  Бяха се явили много кандидати, аз дори не знаех, че има такъв конкурс. За моя изненада ме поканиха да оглавя оркестъра. Върнах се в България и окръжният комитет на партията каза: Не бива. Не получих разрешение. По онова време не беше лесно това да се случи. След дълги дискусии решиха да ме пуснат за 1 година. Комплицирана история, но това са отминали неща.

Оказа се, че и до ден днешен имате много фенки сред пловдивската дамска публика.

 – Това научих сега. На официалното ми представяне пред състава на операта обявиха: това е Иван Ангелов, по когото въздишаха много момичета по онова време. Драго ми е да го чуя след толкова години, макар че е било съвсем естествено тогава – млади хора сме били. Аз имам фен клуб в Германия и срещите с тези хора са разкошни преживявания. Те не са специалисти. С едно от семействата се запознах наскоро, след един концерт. Те броили всички представления, дирижирани от мен, които специално са посещавали – 34 в цяла Европа, Южна Америка, Франция, Холандия, пътували са нарочно. Това, че имам фен клуб не е неестествено. В Германия всеки артист има свои почитатели, верни хора, на които може да се довери. Радвам се, че ги има. Винаги след спектакъл разговарям с тях на чашка питие. Те казват какво им е харесало, с други думи – разнищваме вечерта от костюмите, през осветлението до моята диригентска палка.

Такова нещо в България трудно ще ви се случи. Защо си нарушавате спокойствието?

– Аз съм човек, който обича работата си. В момента съм в пенсионна възраст и мога да си избирам къде да работя. До 2008 г. бях диригент на елитния „Гевандхаус оркестър“ в Лайпциг. Продължавам да работя – в Дрезден, Берлин, Мюнхен, Щутгарт. Миналата година в Дания направих триптиха на Пучини – едноактните опери: мелодраматичната “Мантията”, сантименталната “Сестра Анджелика” и комичната “Джани Скики”, минаха с изключителен успех и веднага ме поканиха отново. От септември до декември тази година съм ангажиран с подготовка на спектакъла на „Тоска” в Копенхаген.

Имам достатъчно работа, но свободното си време мога да подаря на тези, на които бих желал. Понеже много ме заболя, когато чух гласове за закриване на Пловдивска опера, дойдох, за да помогна с каквото мога на пловдивската културна общественост. Разговарях с новия директор Нина Найденова, тя ме покани да работим заедно.

И всичко това безвъзмездно? Това е наивно, някои ще кажат лудост…

– Може би, както искате го тълкувайте. Идвам за по няколко седмици, след това заминавам, връщам се, непрекъснато съм в контакт чрез Интернет с хората тук, ето по време на фестивала три пъти ще пътувам. Ръководството на Пловдивска опера искаше да помагам и през сезона, но единственото време, в което мога да се откъсна от поетите вече ангажименти, е през февруари.

Чухте ли „благодаря”?

– Не правя нищо, за да получавам благодарности. Хорат тук не са толкова патриоти, колкото българите в чужбина. 34 години живея извън родината си. Имах 100 пъти възможност да си сменя паспорта, но не го направих. Бях диригент в Монте Карло, не си смених гражданството, можех да стана швейцарски поданик, не го направих, женен съм за германка, не съм немски гражданин. Останах си с българския паспорт, въпреки големите трудности, които ми създаваше това. Считам, че има морални бариери, които не бива да се прекрачват, независимо от препятствията. Българите в чужбина гледаме с друго око на България. Може да ви се струва много емоционално, но е факт. Гледам хората тук – те са притиснати от трудностите, от смяната на режима, всеки гледа да спаси само себе си, индивидуално да изплува. Има държави, които имат нашата орис, като унгарците, поляците, словаците. Те имат съвсем друго национално самочувствие, усетих го, когато бях диригент на Националната опера в Братислава. За съжаление, ние в тази посока трябва още много да помислим и да намерим себе си. Защото единично да търсим някакво спасение – извинете, това не е за 21-ви век.

(край на цитата)

Наново останах впечатлен от думите на Иван Ангелов, особено във връзка с българския му паспорт и чуждите гражданства и въпроса за материалните облаги. И направих малък паралел със себе си – пиша вече 5 години моите „оперни истории“ с единствената цел да не се забравя направеното от българските оперни дейци, особено от тези, които са имали кариерата си предимно извън България. И също за мое собствено удовлетворение чрез повишаване на личните ми знания. Така е – не всеки човек търси в живота си само материални изгоди.

През следващата 2015 г. Иван Ангелов наново показва интереса си към оперното изкуство в Пловдив. В различни медии се появиха материали във връзка с това. Цитирам интерсна статия за „Оперната студия в Пловдив“:

Портал „ЕuroPlovdiv.com“

Маестро Жан Ангелов подготвя интернационална оперна студия в Пловдив

От Vanya Tringova

11 октомври 2015 г.

Маестро Жан Ангелов, който преди една година се завърна в Пловдив след 30- годишно отсъствие, за да помогне на Пловдивска опера и да възроди оперния фестивал „Opera Open“,  сега се е заел с амбициозната задача да създаде в града под тепетата Първата интернационална оперна студия.

Студията е нова институция, която се създава към Пловдивска опера и има за цел да запълни празното пространство между завършването на висшето образование и реализацията на сцена за младите оперни певци.

Иван Ангелов, познат по света като Жан, от близо 30 години не живее в България. Той дирижира в Германия, Швейцария, Франция, Белгия, Словакия, Швеция и др. Работил е с певци като Грейс Бъмбри, Гуинет Джоунс, Гена Димитрова, Елена Образцова, Пиеро Капучили, Джузепе Тадеи, Никола Гюзелев, Роберто Аланя, с пианисти като Раду Лупу и Аркади Володос, с флейтиста Джеймс Голуей и тромпетиста Морис Андре. Броят на издадените под негово диригентство компактдискове е респектиращ, както и на музикантите, с които ги е осъществявал.

При скорошното си гостуване в Пловдив, маестро Ангелов разкри ексклузивно, специално за читателите на europlovdiv.com, целите и идеите на оперната студия, която е уникална и единствена за България.

Маестро Ангелов, какво ви накара да стартирате проекта за оперна студия и то именно в Пловдив?

Пловдив винаги е бил на сърцето, защото тук е родена дъщеря ми. Също така, шест години съм бил главен диригент на Пловдивска опера и с този град ме свързват изключително хубави спомени. Що се отнася до студията, това е една чудесна инициатива на Пловдивската опера и на нейния директор Нина Найденова, която прегърна идеята ми и съм изключително горд, че заедно ще я осъществим. В основата на това начинание стои фактът, че преди да влязат в редиците на професионалния театър, вокалистите и пианистите обикновено имат един период, в който трябва да се ориентират. За съжаление при някой от тях той е доста дълъг. В България имаме много кадърни млади хора, които обаче не успяват веднага да намерят пътя към професионалния театър. И така загиват много таланти. Но това не е проблем само за България, но и по целия свят. За това всички големи театри в Германия например, създадоха оперни студия, в които се дава възможност на младите хора да поддържат гласа си, за да не изгубят качествата си. Знаете, че при певците, също както и при спортистите, трябва да има непрекъснато поддържане на формата, за да не се изгуби тя. В консерваторията младите певци непрекъснато работят с музикалния си педагог, корепетитора, режисьора. Но след като завършат и не успеят да влязат в музикален театър няколко години, те губят форма. Защото гласът също трябва да се поддържа. Идеята е точно в това, защото имаме много големи таланти в България, да не ги губим, а да им дадем възможност да продължат обучението си и студията да е един вид преход към реализацията им. Желанието ни е да им се даде възможност да се проявят, да им се даде сцена, за да покажат пред публика какво могат.

Как именно ще работите с тях и по какъв начин ще им давате поле за изява?

Всичко ще е строго индивидуално, според човека, с които ще се работи. Защото всеки има различни проблеми. Ще има и концерти, а тези, които са на едно по-високо ниво, ще могат да участват в спектакли на Пловдивската опера или на друг оперен театър. Аз имам идеята да свържа нашата студия с много подобни по света и да направим обмен на таланти.

Под формата на майсторски класове ли ще се провежда обучението и ще има ли такива и за инструменталисти, освен за оперни певци?

Да, точно така, ще се организират майсторски класове. А музиканти ще има, защото както знаете, има пианисти корепетитори, които работят в оперния театър и са изключително важни, защото те извършват първоначалната подготовка и изработват партиите със солистите. На следващия етап, когато певците са готови с нотния текст, идват диригентът и режисьорът, с които се ошлайфа ролята. Важно е пианистът и певецът да разучават заедно партията. За това, когато казвам, че е много важно да има инструменталисти, имам предвид репетиторите, защото това е едно от най-необходимите звена. За съжаление, ние нямаме подготвени кадри в това направление, които да работят професионално с младите таланти. Повечето пианисти, които завършват образованието си, смятат, че ще имат солова кариера, а други се насочват към преподавателска кариера. Почти няма хора, които се ориентират именно към корепетиторска дейност в оперните театри. И точно с тази оперна студия ние ще се опитаме да създадем и тези кадри.

Кой може да се включи в оперната студия, има ли възрастови или други ограничения?

Студията ще бъде интернационална и в нея ще могат да се включват певци от цяла България и цял свят. Разбира се, че ще има кастинг с приемен изпит, защото броят на участниците ще бъде ограничен. Аз няма да работя сам. С ръководството на Пловдивската опера решихме тримата диригенти на операта също да преподават в студията. Ще се включи и Нина Найденова, както и много международни гост-преподаватели и вокални педагози на най-високо ниво. Първият майсторски клас ще бъде на оперния певец Петър Данаилов и това ще е едно добро начало, според мен. Възрастови ограничения няма, защото тези майсторски класове не са само за току-ще завършили певци, а и за усъвършенстване на хора, които вече са на високо професионално ниво, дори могат да се включат хора, които са стъпвали на големи професионални сцени. Защото ние ще даваме възможности за по-големи изяви.

Какви възможности за реализация ще предложите?

Ще съдействам по най-различни канали, за да подпомогна за реализацията на участниците в студията. Но както знаете, една оперна постановка е нещо много скъпо. Има огромен колектив, огромни декори, оркестър, хор, балет, костюми и всичко останало. Това е изключително финансово натоварване и за това бариерата е вдигната много високо и най-добрите ще успеят да я прескочат. Ние имаме изключително добри традиции в оперното изкуство и аз ще направя всичко възможно да съдействам за реализирането на прекрасните български оперни таланти у нас и по света.

Къде ще е базирана оперната студия и кога стартира проектът?

Обучението ще се провежда в Дом на културата „Борис Христов“, където се помещава Пловдивската опера, но предвиждаме да изградим филиали във всички по-големи градове на страната и дори в Европа. Започваме прослушванията още този месец, с надеждата, че активната работа ще започне в началото на следващата година – януари или февруари.

(край на цитата)

Една много интересна идея, която Иван Ангелов сигурно ще осъществи. Да му пожелаем големи успехи в това дело.

Положително и през 2016 г. Иван Ангелов е имал изяви в Пловдив и другаде.

Ще цитирам подробности и за друг спектакъл с диригент Иван Ангелов през 2014 г., този път в Копенхаген. Забележете, в редицата изяви през октомври, ноември и декември в ролята на Тоска участва и българското сопрано Светла Василева:

Giacomo Puccini   Tosca 12, 21, 24, 30 Okt 2014; 1, 4, 7, 9, 12, 15, 18, 22, 26, 29 Nov 2014; 2 Dez 2014   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Dänisch København, Operaen, Store Scene Dirigent   Ivan Anguélov Regisseur   Peter Langdal Ausstattung   Karin Betz   ~ Floria Tosca    Ylva Kihlberg / Svetla Vassileva / Norma Fantini Mario Cavaradossi    Thiago Arancam / Niels Jørgen Riis / Anoosha Golesorkhi Il Barone Scarpia    Johan Reuter / John Lundgren Cesare Angelotti    Morten Staugaard / Johan Reuter Il Sagrestano    Bengt-Ola Morgny / Per Bach Nissen Sciarrone    Ole Jegindø Norup / Rudi Sisseck Un carceriere    Martin Hatlo

(край на цитата)

Понеже става въпрос за изяви не само в България, но и извън нея, ще дам някои рецензии за изкуството на Иван Ангелов, отразени главно в Австрия и Германия в медии на немски език, без да правя превод на български език:

KRITIKEN   Amphitheater Plovdiv – Der Fliegende Holländer 2016
Eine denkwürdige erste Aufführung der frühen Wagner Oper, mit dem gesamten Kollektiv der Plovdiver Oper und einem Strauss von Weltklasse Solisten unter der inspirierten und fesselnden musikalischen Leitung des Dirigenten Ivan Anguélov. …Das Orchester der Staatsoper Plovdiv ist ein anpassungsfähiges Kollektiv mit schönem Klang und Homogenität. Schon von der großen virtuosen Ouvertüre mit sich steigernden Dramatik bis zur wegweisenden Kulmination hörte man einen ausgezeichneten Klangkörper. Plastische und virtuose Streicher, schöne Holzbläser und klangvolle Blechbläser. Bemerkenswert das Dirigat IVAN ANGUÉLOV. Er kennt die Oper perfekt und trägt souverän und mit klarer dramaturgischer Linie das Regiekonzept. Dabei begleitet er die Solisten flexibel mit Präzision. Die Aufführung endet in einem grandiosen Finale, das uns Gänsehaut bereitet. www.der-neue-merker.eu
……………..
Staatsoper Stuttgart – Madama Butterfly
Der Dirigent IVAN ANGUÉLOV arbeitet mit dem Staatsorchester Stuttgart die subtile Durchsichtigkeit dieser exotischen Partitur feinnervig heraus. Die Vorhaltsbildungen der Melodie am Phrasenende werden von den Sängern teilweise hervorragend betont – allen voran von Alexia Voulgaridou. Butterflys Melodie wirkt hier immer wieder sehr organisch. Und die harmonische Fortschreitung in Basslinie und Akkordsubstanz bezieht sich bei dieser Interpretation ganz deutlich auf das gemeinsame Fundament der Ganztonleiter und des übermäßigen Akkords. Veränderte motivische Gestalten besitzen so musikalisch klarere Konturen als bei der szenischen Darstellung, wo manche Details zu verschwimmen scheinen. Die harmonische Basis des „Butterfly“-Themas unterstreicht der Dirigent Ivan Anguelov sehr präzis. Der neue Merker
www.der-neue-merker.eu
……………
Staatsoper Stuttgart – Norma
IVAN ANGUÉLOV führte das Staatsorchester Stuttgart mit viel Liebe am Auskosten der himmlischen Bellini-Eingebungen und an den Höhepunkten temperamentvollem Zugriff zu klanglich warmer Entfaltung und trug die Sänger an heiklen Übergangsstellen unter atemtechnischer Rücksichtnahme auf Händen. Der neue Merker
www.der-neue-merker.eu
…………..
TOSCA – Königliches Opernhaus Kopenhagen
Mit großen Augen folgen wir dieser Wiederaufnahme von ‘Tosca’ – wir sind gefesselt, nicht immer glücklich aber stetig. Selbstverständlich werden auch die Ohren eingestimmt und der Dirigent IVAN ANGUÉLOV entlockt dem Orchester ein Maximum an Qualität.
Operaen
Die beiden Chöre sind ausgezeichnet und der Dirigent Ivan Anguélov kümmert sich hervorragend um die reiche Partitur mit ihrer musikalen Dramatik und all ihren Klangnuancen. Skanska Dagbladet
www.skanskan.se

((

(край на цитатите)

Цитирам още една публикация във връзка с изява на Иван Ангелов в Пловдив:

Портал „Plovdiv Together 2019“

Премиера на „Травиата” от Верди в OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив

13 юни 2017 г..

Най-играната опера в света – „Травиата” от Верди, се завръща на Античния театър в премиерна постановка в рамките на „Opera Open 2017“. Една от най-трагичните любовни истории, разказвани някога, оживява под режисурата на доц. Нина Найденова на 17 юни (събота) от 21 часа. Диригент на спектакъла е Иван Ангелов, който това лято чества 75-годишен юбилей. Маестрото за поредна година се завръща в Пловдив за фестивала „Opera Open“. Главните роли са поверени на талантливото сопрано Станислава Момекова и на гост-солистите с международна кариера Иван Момиров и Марчин Брониковски, който отбелязва 25-годишен юбилей на сцената.

Интерпретацията на доц. Нина Найденова избягва необузданата и сиропирана баналност, въпреки заложените вечни теми и конфликти в произведението: общество и личност, морал и праведност, експлоатация и експлоатирани, родители и деца, болест и живот, прегрешение и изкупление. В пъзела от теми режисьорката се фокусира над „смирението” в различните му проекции и търсенето на път към него.

Откритата римска сцена е превърната от художника Николина Костова-Богданова в „златна клетка” за безпътната куртизанка Виолета и нейните богати обожатели. Стотици метри коприна са преминали през ателиетата на Операта за едни от най-пищните сценични костюми, виждани на Античния театър. Мащабът на продукцията не позволява тя да бъде представяна в зала на закрито.

Хореограф на премиерното заглавие е Боряна Сечанова, която освен с балета, работи  неуморно със солистите и хора на Опера Пловдив, за да пресъздаде блясъка и суетата на разгулния Париж.

Ролята на Виолета е поверена на Станислава Момекова, която е позната на пловдивчани като Адина от „Любовен еликсир” и куклата Олимпия от „Хофманови разкази”. Талантливото сопрано наскоро се звърна от дълго турне в САЩ, където отново изпълняваше централната роля в „Травиата”.

За ролята на влюбения Алфредо е поканен тенорът Иван Момиров, който е дебютирал едва на 21 години на сцената на „Дойче опер Берлин“ и вече има над 20-годишна кариера в едни от водещите оперни театри в Европа. Певецът участва в може би най-амбициозния проект на „Световен оперен театър“ – реализация на трилогията „Трубадур”, „Травиата” и „Риголето”, чиито премиери се изпълняват в рамките само на една седмица в Лисабон.

Баритонът Марчин Брониковски чества 25-годишен юбилей на сцената, след като през 1992 година дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Фигаро. През 2000 г. той е първият полски баритон, дебютирал на сцената на Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, a през 2004 г. за първи път излиза на сцената на Ла Скала в Милано. В досегашната си кариера е изпълнил над 30 роли в операта.

Останалите партии се изпълняват от Евгений Арабаджиев, Валерия Мирчева, Август Методиев, Светлана Иванова, Владимир Ников и Борис Кучков.  Диригент на хора е Константин Добройков, а оркестърът се предвожда от концертмайстора Мичо Димитров.

Билети за премиерата на „Травиата” се продават на касата на операта в Дом на културата, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg.

(край на цитата)

През втората половина на 2017 г., след като написах първата си статия за Иван Ангелов, в медиите се появиха нови информации за негови изяви по-късно, преди всичко в Плевен и в Пловдив (за чужбина не става въпрос). Цитирам три такива, които дават представа за дейността му след навършване на юбилейната 75-годишнина:

Сайт на Българска телеграфна агенция

Маестро Иван Ангелов бе удостоен със званието “Почетен диригент на Плевенската филхармония”

4.10.2017

Иван Ангелов е започнал своята световна кариера през 1972 г. за малко време като диригент на оркестъра в Плевен. Снощи – 45 години по-късно, той дирижира отново Плевенската филхармония, за да представи по великолепен начин “Травиата” от Верди. Маестро Ангелов и звездата на Мариинския театър в Санкт Петербург Наталия Павлова като Виолета, както и целият творчески екип, осъществил спектакъла, получиха много аплаузи от щастливата публика, изпълнила до краен предел театър “Иван Радоев”. (БТА)

(край на цитата)

Портал „Посоки“ Плевен

Плевенската филхармония представи впечатляващ спектакъл на операта „Травиата”

Култура

9.10.2017 

Впечатляващ спектакъл на операта „Травиата” поднесе Плевенската филхармония на своите съграждани и гости на града, дошли специално за представлението. На 3 октомври имахме възможност да съпреживеем може би най-популярната опера на Верди по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите” – „Травиата“, която се играе непрекъснато и навсякъде по света повече от 160 години след премиерата й във Венеция. Диригент бе забележителният Иван Ангелов, който след многобройните си успехи и ръководни постове в Бил-Биен и Лозана (Швейцария), Монте Карло, Бон и Лайпциг, гастроли в цяла Европа, Азия и Америка, бе отново след 45 години на плевенска сцена.

Препълнената зала на ДКТ „Иван Радоев” – Плевен се потопи в една от най-трагичните любовни истории, разказвани някога в оперния жанр. Звездата на Мариинския театър в Санкт Петербург – Наталия Павлова, в ролята на Виолета Валери, омагьоса публиката с изразителен и отлично школуван глас, класа и елегантност. Обаятелна, талантлива и артистична, тя плени зрителите, които изразяваха своето възхищение с аплодисменти след всяка нейна изява – популярният дует „Наздравица” и арията й в края на първо действие, дуета с Жорж Жермон във второ действие, голямата й ария и дуета с Алфред в трето действие. Достойно й партнираха изявените български певци Георги Султанов (тенор) в ролята на Алфред Жермон и Венцеслав Анастасов (баритон) в ролята на Жорж Жермон, Общински хор „Гена Димитрова” с диригент Анелия Дечева и неговите солисти: Анелия Дечева, Виолета Велчева, Даниел Меса, Христофор Попов, Валери Цолов, Тихомир Андролов, Стилиян Цветанов, Лачко Димитров, обединени от режисурата на Надя Христозова.

Голям професионалист със завиден опит, маестро Иван Ангелов умело водеше оркестъра, хора и солистите. Под неговата палка филхармониците свириха прекрасно – изразително, балансирано, с чудесни изяви на отделните солисти: Нина Стоянова (концертмайстор), Здравко Иванов (кларинет), Аспарух Иванов (обой) и Доля Рахнева (арфа). Взаимното уважение и доверие витаеха на сцената и като че ли съвсем логично маестро Иван Ангелов получи покана от Любомир Дяковски за „Почетен диригент” на Плевенската филхармония. Развълнуван и удовлетворен от художествения резултат, Иван Ангелов написа в специалната книга на Плевенската филхармония: „Уважаеми, скъпи колеги, за мен беше истинско голямо преживяване след 45 години да застана на пулта на Плевенския филхармоничен оркестър! Благодаря ви за чудесното музициране както по време на репетициите, така и на спектакъла „Травиата” с прекрасната Наталия Павлова. Горд съм, че ще нося името „Почетен диригент” на Плевенската филхармония. До нови творчески срещи!”

Реализацията на „Травиата”, само 3 месеца след „Набуко” (10 юли в Летния театър в парка „Кайлъка”), цялата координация между отделните участници е заслуга на директора на Плевенската филхармония Любомир Дяковски. За пореден път той показа безспорните си качества и възможности, желание да радва плевенската публика, която заслужава събития от такова високо ниво!

(край на цитата)

Портал „Plovdiv Time“

Маестро Ангелов се завръща в Пловдив с „Дон Паскуале”

Диригентът ще представи пред публиката най-доброто от комичната опера в изпълнение на талантливи млади солисти.

13.11.2017

Диригентът Иван Ангелов се завръща под тепетата за да представи най-доброто от „Дон Паскуале” в бутиков концерт в Дома на културата „Борис Христов” на 15 ноември от 19 ч. Откъсите от една от най-известните комични опери на света ще бъдат изпълнени от талантливи млади солисти – Владимир Ников, Иво Йорданов – гост, Благовеста Костадинова, Николай Писанов. Музикалната творба на Доницети се приема възторжено от публиката още с първите премиери и до днес продължава да пълни оперните театри по цял свят.

На рояла за пловдивската интерпретация на „Дон Паскуале” ще бъде Росица Димова. Водещ на музикалната вечер е Лили Бързева.

Иван Ангелов е силно свързан с Пловдив.  Главен диригент е на Държавната опера в периода 1978-1981 г. Завършва Държавната музикална академия и специализира в Русия, Франция и Германия. В дългата си международна кариера гастролира в най-големите театри в света. Носител е на приза на Националната опера на Париж за най-добър запис на годината.

(край на цитата)

В статията ми днес искам да дам кратка информация за изявите на Иван Ангелов през последните 3 години. Информацията не е пълна, данните са взети от банка данни за изяви на оперни дейци (на английски език):

From / To

Opera

Role

Company / Location

Production Team

Jun 2019

La traviata

Conductor

Opera at the park, Sofia

C: Anguélov

Dec 2018-Feb 2019

La Bohème

Conductor

State Opera Varna

Opera Theatre

C: Savić / Anguélov – P: Popov

Oct 2018

Concert

Conductor

Opera, Pleven

C: Anguélov

Apr 2018

Requiem (Mozart)

Conductor

Philharmonic Orchestra Pleven, Sofia / Pleven

C: Anguélov

Oct 2017

La traviata

Conductor

Oper, Pleven

C: Anguélov

Apr-Jun 2017

La traviata

Conductor

State Opera Plovdiv

CHC Boris Hristov

C: Anguélov / P: Naydenova

Както виждаме, последната му изява е била през юни 2019 г. в „Травиата“ в София („Опера в парка“), а преди това – във Варна през февруари 2019 г., като диригент на „Бохеми“ от Пучини. За гостуванията му в Плевен през 2018 г. стана въпрос в коментари, дадени в статията ми по-горе.

За изявите през февруари във Варна цитирам следната информация:

Сайт на Варненската опера

„БОХЕМИ“ С МАЕСТРО ИВАН АНГЕЛОВ, ЗЕНЯ АРДЖЕНТИ И ДЕБЮТ НА ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ

Спектакълът на „Бохеми“ от Пучини на 21 февруари 2019 г. събира за пръв път във Варна интересни творци. На диригентския пулт ще застане Маестро Иван Ангелов, име от европейската и световната оперна сцена. В ролята на Мими ще чуем за пръв път талантливото гръцко сопрано Зеня Ардженти, а варненският тенор Валерий Георгиев ще дебютира в ролята на Родолфо. В останалите роли ще се превъплътят солистите на Държавна опера Варна: Марсел – Свилен Николов; Шонар – Пламен Димитров; Колин – Евгений Станимиров; Мюзета – Мария Павлова; Беноа – Илко Захариев.

Маестро ИВАН АНГЕЛОВ е възпитаник на Музикалната академия в София, специализирал в Русия, Франция и Германия, добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

В последните години Иван Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин – Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като Главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

ЗЕНЯ АРДЖЕНТИ е родом от Трикала – Гърция, където започва още в ранна възраст занимания по пиано в тамошната Консерватория. Следва оперно пеене при проф. Дина Гудиоти в Националната Консерватория в Атина, която завършва с отличие през 2010 г. Специализира в Академия „Санта Чечилия“ в Рим като една от последните ученички на знаменитата Рената Ското. Участва в спектакли на Асоциация „Марио дел Монако“ в Италия с партиите на Неда от „Палячи“, Дона Анна от „Дон Жуан“, Фиордилиджи от „Така правят всички“, Микаела от „Кармен“, Mими от „Бохеми“ и др. Усъвършенства вокалното си майстортво при Алберта Валентини в Рим, в майсторските класове на Бруно Пратико и Дафне Евангелатос, както и в семинарите на Анна Томова-Синтова, Димитри Кавракос, Жанет Пилу, Жюл Дениз. Специализира актьорско майсторство при проф. Кармен Якоби. Дебютира на сцената на Националната опера в Атина с ролята на Силва във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, след което е ангажирана и за Неда от „Палячи“. В Аthenс Concert Hall „Megaron” изпълнява ролята на Криньо в световната премиера на операта “The Murderess” от Giorgos Koumentakis.

(край на цитата)

От други източници научаваме, че Иван Ангелов има участия в България и като диригент на постановки при ОПЕРА НОВА – една културна институция, която в момента не е още твърде популярна, но има свой профил във Фейсбук, където може да се научат редица подробности за цел, структура, програма и др. Цитирам като край на днешната ми статия сведения за целта на тази културна институция:

Мисията на Опера Нова България

ОПЕРА НОВА – България е създадена по инициатива на кръг от млади музиканти, възпитаници на Музикалната Академия в София с цел обогатяване на музикалния живот в София и страната със сценични и концертни изяви незасегнати в репертоарната политика на другите музикални институти.

Една от основните цели на ОПЕРА НОВА е да създаде свой собствен художествен профил. Наред с класическите музикални форми да създаде и нови, със съвременната чувствителност на съвременната публика.

Важна мисия на ОПЕРА НОВА ще бъде – студийна работа, която дава възможност на много млади музиканти от страната и чужбина да покажат и развиват качествата си в професионалната рамка на съвремието.

Цел на ОПЕРА НОВА – България е да популяризира, насърчава, обучава, развива вкуса и любовта на младите хора към музикално-сценичните изкуства.

През последните години сме свидетели на създаването на Институцията ОПЕРА НОВА в редица страни в Европа като Русия, Полша, Унгария, Норвегия и др. Тази нова форма се превръща във важна подкрепа и необходимост за младите артисти, които се стремят към бъдещето на голямата сцена.

България трябва да бъде в крак с ритъма на съвременната музикална култура в Европа и затова приветстваме всички институции готови да помагат в тази насока.

(край на цитата)

Нека пожелаем днес на 17 юли 2020 г. добро здраве и нова творческа енергия на маестро Иван Ангелов във връзка с навършване на 78 години и нека продължава артистичната си дейност в чужбина и в България с голям успех, както е било до сега.

За много години, драги маестро!

…………….