Violina Anguelov

Днес празнува рожден ден мецосопранът в Южна Африка Виолина Ангелова

Драги приятели на оперната музика, днес на 9 април 2020 г. отново ще се срещнем с една оперна певица от България, чиято кариера протича изключително в чужбина. Това е мецосопранът Виолина Ангелова, родена на тази дата през 1972 г. в Шумен. Тя играе на сцената на оперния театър в Южна Африка, по-точно на сцената на „Cape Town Opera“, и то вече от доста години.

Името на Виолина Ангелова срещнах в началото на новото хилядолетие при моите занимания с оперна литература в Университетската библиотека в Дармщадт, когато още от началото на 90-те години започнах да архивирам изявите на български оперни и концертни артисти предимно в Западна Европа. Това име срещнах за пръв път през 2001 г., когато в сп. „Opernwelt“, кн. 1 на стр. 56 видях името й – написано на латиница като Violina Anguelov и се досетих, че става въпрос за българска артистка. Имаше статия-рецензия от музикалния критик Албрехт Тиман (Albrecht Thiemann), в който ставаше въпрос за участието й в ролята на Дорабела в операта „Така правят всички“ от Моцарт, поставена на сцената на оперния театър в Потсдам край Берлин, със спектакли през месеците ноември и декември 2000 г. Към статията – почти цяла страница, имаше и снимка на певицата от спектакъл на тази опера заедно с трима нейни колеги. Отзивът за нея беше доста ласкав. Ето част от мнението на автора:

„ (…) С не по-малко настроение изгражда ролята на Дорабела българският мецосопран Виолина Ангелова. Вместо едно оцветено в пастелни нюанси лирично изпълнение, тя предлага спонтанно и увличащо вокално тълкуване на образа (…) За разлика от изпълнението на Елизабет Шол в ролята на сестрата на Дорабела, Ангелова често се води от моментното си настроение на изкушаване и подвеждане (…) “.

(край на цитата)

Трябва тук да отбележа, че операта „Така правят всички“ е една от най-често поставяните опери в немскоезичните страни през последните десетилетия. Мецосопранът Веселина Кацарова е оставила трайни спомени чрез особено доброто си изпълнение на ролята на Дорабела в редица постановки на най-големите оперни сцени в Европа. Забележителна е играта й по време на спектаклите през 1994 г. във Виена, както във Виенската държавна опера, така и по време на „Wiener Festwochen“ през същата година (постановка Roberto de Simone, в главните роли: Барбара Фритоли, Михаел Шаде, Бойе Сковхус, Веселина Кацарова, Чечилия Бартоли и др.). В авторитетната оперна енциклопедия „Harenberg Opernführer“ от 1995 г. на стр. 549 има цветна снимка от тази постановка.

По-късно, през годините 2010 до 2012 ми дойде идеята да се информирам за български оперни артисти, които гастролират по световните оперни сцени. Дотогава се интересувах само от тия български артисти, които имаха изяви главно на сцените на немскоезичните страни – Германия, Австрия, Швейцария. Как направих това – в авторитетната банка данни OPERABASE проследих всички оперни театри по света (по държави) и гледах в програмите им за сезона 2011/2012 има ли български имена в съответните постановки. Някои ще ме запитат – това не е ли лудост? Аз ще отговоря така – ако един човек търси златни жилки под земята или пресява пясък в реките – например в Южна Африка, Австралия или Северна Америка (както едно време при Джек Лондон), даже и в България, понеже се вярва, че по време на турското робство са закопани златни съкровища по нашите земи, то този човек ще посвети времето си да открие злато и евентуално да забогатее. При мен разликата е в това, че аз реших от чист интерес да жертвам 80-100 часа от свободното си време (не се оплаквам, че не разполагам с такова), само да разбера има ли и колко са тези наши сънародници, пръснати по широкия свят, които евентуално не познавам още. Мнозина пак ще ме запитат, защо съм търсил, в българската преса и други медии винаги се обявяват имената на такива артисти, които правят кариера по света. Аз знам това, но съм много критичен – обикновено в медиите (и тук на Запад е така) се пише за такива личности, които вече са направили кариера и са известни. На мен ми беше интересно да открия евентуално нови имена, които вече са направили поне малка кариера в страни, за които не се пише и говори в медиите в България.

Така и стана – сега няма да се отклонявам, при друг случай ще ви разкажа по-конкретни неща. Аз бях просто изумен, че когато завърших след месец тия проучвания се оказа, че около 100 артисти с български произход (без да включвам в тази цифра артистите с постоянен договор в Германия) и много от които аз не познавам „тържествуват“ по световните сцени – в по-малки или в по-големи театри, с по-малък или по-голям успех. Ще изброя само страните (сезон 2011/2012) : Австрия, Швейцария, Германия, Белгия, Франция, Гърция, Израел, Италия (най-много, в 13 различни оперни театри!), Канада, Нидерландия, Полша, Русия (Соня Йончева в „Таис“ в Новия оперен театър в Москва), Швеция (там има една българка – Мариане Хелген Стайков – която триумфира от години по шведските оперни сцени, също и в Норвегия – нищо не бях чувал за нея дотогава), Словакия (Петя Иванова), Испания (в Барселона, Билбао, Севиля, Валенсия, Валадолид), Южна Африка (там открих „днешната“ Виолина Ангелова), Чешката република и накрая – САЩ (Сан Антонио и Сиатъл). За САЩ бях истински изненадан : през сезона 2011/2012 в операта в Сан Антонио са гостували при „Дон Жуан“ от Моцарт петима българи : Христо Сарафов – Лепорело, Вяра Железова – Донна Елвира, Снежана Драмчева – Церлина, Пламен Димитров – Мазето и Димитър Станчев – Комендаторе. В Сиатъл през май 2012 г. при 7 спектакъла на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини е дирижирал Юлиян Ковачев. Също мнозина българи са имали участия на музикални фестивали през лятото на този сезон на най-различни места, като Австрия, Германия, Италия, Нидерландия, Швейцария.

На това място спирам с тези общи описания – на фона на общия песимизъм в момента, който е обхванал голяма част от българското общество, дейците на оперното и по-общо на музикалното изкуство, които имат възможност да се изявяват по световнните сцени, допринасят поне малко да се повдигне самочувствието на българския народ, по-специално на тази част от него, която се интересува от култура и духовни ценности. Изобщо винаги българското оперно изкуство е било на много голяма висота, като се сравнява с много други нации, но сега нещата стоят по-сложно, много често всеки артист сам трябва да мисли за кариерата и бъдещето си.

И така, в хода на тия проучвания разбрах, че Виолина Ангелова играе на сцената на операта в Южна Африка, по-точно на сцената на „Cape Town Opera“, и то от доста години. Влязох в Интернет на страницата на операта и констатирах, че тя е в ансамбъла на тази толкова далечна оперна сцена, намерих и други сведения и след като станахме през 2014 г. и Фейсбук-приятели с нея, реших да напиша статия – нека наред с най-изявените в миналото и днес оперни артисти да се каже нещо и за други, които сега са в разцвета на дейността си. Виолина Ангелова се оказа сърдечен и прям човек, изпрати ми тия дни (става въпрос за годината 2014) подробности за живота и дейността си (няма от къде да се научат) и стана това, което много ми допада – получи се една статия – почти интервю, както беше при Дарина Такова, Елена Филипова, Мариана Пенчева, Стефка Минева, Мариана Цветкова, Стефка Евстатиева, Любомир Дяковски, Антон Дяков, Михаил Светлев и много други по-късно, което особено ме радва. Тя ми изпрати и няколко снимки, някои от тях ще приложа след статията. Много се радвам, че на една от тях е и известният български диригент Мартин Пантелеев, който е главен диригент на Софийската държавна филхармония (става въпрос за годината 2014), но също така и такъв на филхармонията в Кейп Таун. Ето на една снимка двама българи, които са „стъпили“ здраво в тази екзотична и – както знам – много интересна държава и по този начин допринасят името на България да се чува и толкова далеч от пределите на страната.

Виолина Ангелова е родена на 9 април 1972 г. в гр. Шумен, където започва музикалното си образование на 6-годишна възраст в хор “Бодра песен” под ръководството на професор Венета Вичева. Като член на хора участва в концерти из цяла България, Германия, Белгия и Чехия.  На 12-годишна възраст започва уроци по пиано, а на 17 започва да учи вокално изкуство при г-жа Недка Телбизова в Музикалната школа в Шумен. Средното си образование получава в музикалната паралелка в гимназия „Лиляна Димитрова“ в Шумен. През 1990 г. е приета в Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив със специалност оперно пеене в класа на Елена Балджиева (б.а. Б.К.: през пролетта на 2015, 2016 и 2017 г. писах статия за тази голяма певица и вокален педагог, майка на цигуларя Евгений Шевкенов). През ноември 1992 г. Виолина Ангелова пристига в Cape Town в Южна Африка. През януари 1994 г. започва обучението си в College of Music-University of Cape Town в класа по оперно пеене на Сарита Стерн и под режисьорското ръководство на професор Анджело Гобато. По време на обучението си в Университета получава следните награди: “Adcock Ingram Music Prize”, “Leonard Hall Memorial Prize” и “Eric Chisholm Prize”. Била е финалистка на “Cape Town Youth Festival” и “Oude Meester Music Competition”. Виолина е вземала участие в майсторските класове на Gerda Hartman, Dorte Reisner и Deon van der Walt. През декември 1998 г. тя завършва с отличие и получава „Диплома за оперeн изпълнител“ и е поканена за следдипломна квалификация за „Бакалавър по музика“, която също завършва с отличие през 2000 г.

Професионалният й дебют е в ролятя на Керубино в операта “Сватбата на Фигаро” от Моцарт в Arts Cape Theatre – Cape Town. Следват ролите на:

Майка Мария в “Диалозите на кармелитките” – Arts Cape Theatre – Cape Town (1999 г.)

Хензел в “Хензел и Гретел” – Arts Cape Theatre – Cape Town (1999 г.)  

Розина в “Севилският бръснар” – Spier Amphitheatre (2000 г.)

Елизета в “Секретната сватба” – Pretoria State Theatre (2000 г.)

Дорабела в “Така правят всички жени” – Hannover, Germany (2000 г.)

Церлина в “Дон Жуан” – Arts Cape Theatre – Cape Town (2000 г.)

Дорабела в “Така правят всички жени” – Potsdam, Germany (2000 г.)

Втора Дама във “Вълшебната флейта” – Spier Amphitheatre (2002 г.)

Идаманте в “Идоменео” – Oude Libertas Amphitheatre (2003 г.)

Розина в “Севилският бръснар” – Arts Cape Theatre – Cape Town (2003 г.)

Лола в “Селска чест” – Arts Cape Theatre – Cape Town (2003 г.)

Хензел в “Хензел и Гретел” – Spier Amphitheatre (2004 г.)

Фенена в “Набуко” – Arts Cape Theatre – Cape Town (2003 г. и 2005 г.)

Зибел във “Фауст” – Arts Cape Theatre – Cape Town (2003 г.)

Маргарита в “La Damnation de Faust” – Arts Cape Theatre – Cape Town (2003 г.)

Г-жа Ролант в “Dark Sonet”- Little Theatre – Cape Town (2004 г.)

Руджеро в “Alcina” – Arts Cape Theatre – Cape Town (2004 г.)

Берси в “Andrea Chenie”- Arts Cape Theatre – Cape Town (2004 г.)

Орловски в “Прилепът”- Arts Cape Theatre – Cape Town (2005 г.)

Керубино в “Сватбата на Фигаро”- Pro Musica Theatre – Johannesburg (2005 г.)

Трета Нимфа в “Русалка”- Baxter Theatre – Cape Town (2006 г.)

(В същата година Виолина е поканена да участва и при представянето на  операта “Русалка” в Швеция, град Umeå, в Оперния Театър – Norrlandsoperan).

Ромео в “Капулети и Монтеки” от Белини – State Theatre – Pretoria (2006 г.)

Мецосопрановата партия в “Реквием” от Верди (2007 г.)

Трета дама във “Вълшебната флейта” – Cape Town Opera (2007 г.)

Амнерис в “Аида” – Opera Africa (2008 г.)

Шарлот във “Вертер” от Масне – Cape Town Opera (2008 г.)

Нерон в “Коронацията на Попеа” от Монтеверди  (2008 г.)

Сузуки в “Мадам Батерфлай” от Пучини – Cape Town Opera (2009 г.)

Майката на Джо в “Мъж по пътя на смъртта” от Джейк Хеджи – Cape Town Opera (2009 г)

Октавиан в “Кавалерът на розата” от Рихард Щраус – Cape Town Opera (2010 г.)

Кармен в “Кармен” от Бизе – Cape Town Opera (2011 г.)

Флоpа в “Травиата” от Верди (2011 г.)

Дайна в “Trouble in Tahiti” от Leonard Bernstein (2012 г.)

Жулиета в “Хофманови разкази” от Офенбах (2012 г.)​

Емилия в “Отело” от Верди (2013 г.)

Алиса в “Лучия ди Ламермур“ от Доницети (2013 г.)

(край на цитата)

През септември 2012 г. операта в Кейп Таун гастролира в Мелбърн / Австралия, където Виолина Ангелова взема участие в няколко от концертите им като солист. През 2002 г. е удостоена с наградата за най-добра оперна певица на годината от организацията “Friends of Cape Town Opera”.

В репертоара си Виолина Ангелова има голямо разнообразие от църковно-кантатни произведения: Coronation Mass (Mozart), Stabat Mater (Pergolesi), Gloria (Vivaldi), St. Theresa Mass (Haydn), Mozart Requiem, Händel – Messiah, Bach: Easter Oratorio, St. Johans Passion, St. Matthew Passion, The Dream of Gerontius (Elgar), Beethoven: Missa Solemnis и Девета Симфония, L’Enfance du Christ (Berlioz), Requiem (Duruflé), Elijah (Mendelssohn), Requim (Verdi). През септември 2004 г. Виолина Ангелова е поканена от Maestro Justus Frantz със „The Philharmonia of the Nations (Филхармонията на Нациите)“ да изпълни Девета Симфония от Бетховен във Durban / South Africa. Освен в ролите на оперната сцена Виолина много често участва в изпълнения на оратории и кантати и също така в много концерти в Cape Town, Johanesburg, Pretoria, Durban, Bloemfontein и другаде. По покана на оркестъра Виолина Ангелова вече два пъти е вземала участие в концери с Шуменската Филхармония, както и като солист с хор “Бодра Песен” при пътуванията си до България.

Що се отнася до личния живот на Виолина Ангелова, тя е щастлива майка на две прекрасни деца – Калина и Петър. Калина е на 20 години и с голямо удоволствие изучава балет и пиано. Тя е видяла на живо почти всяка една от горе споменатите опери и знае историите им в подробности. Петър е на 14 години и определено обича музика, свири на акордеон и има хубав глас (става въпрос за годината 2014).   

Цялата информация за живота и творческия път на Виолина Ангелова аз получих лично от нея през 2014 г., за което сърдечно й благодарих. Без такава намеса нямаше да е възможно да запозная любителите на оперното изкуство с нейния жизнен и творчески път. Може би голямото географско отдалечение на България от Южна Африка бе една от причините да се постарая до известна степен да запозная любителите с това, какви оперни произведения и друга музика се изпълнява в този далечен континент. Както се вижда от горната информация, Виолина е завършила там музикалното си образование и е намерила сериозно място да покаже и развие таланта си. Участието й в десетки опери и като солистка в редица ораториално-кантатни произведения показва, че е една наложила се вече в този регион на света певица-мецосопрано.

И така през годините от 2014 до 2019 на днешния ден публикувах статия за нея, получих доста коментари от лица. които я познават и други, за които името й им беше непознато. Неусетно се измина една година (това пиша през 2015 г.) и наново дойде април. Няколко дни преди рождения й ден през 2015 г. се свързах с Виолина Ангелова, като я замолих да ми изпрати новини за кариерата си през изминалия период. Тя бе любезна да ми отговори и на 9 април 2015 г. поместих новините около нея. Ето части от писмото й:

„Здравейте Борис, много се зарадвах на вашето съобщение. През изминалата година изявите ми бяха повече концертни, отколкото оперни. През месец май 2014 г. участвах в голям концерт със световно известния баритон Брин Терфел. През октомври изпълних мецосопрановата партия в “Сънищата на Джеронтиус” от Елгар. Също през октомври миналата година пях ролята на Марчелина в операта “Сватбата на Фигаро” от Моцарт за Кейп Таун Опера. Също взех участие в много концерти.

Сега в понеделник – 6-ти април 2015 г. се върнах от турне, което се състоеше от концерти в Швейцария заедно с южноафрикански тенор. После два концерта в Йоханесбург, където пях мецосопрановата партия в “Пасиона на Йоан” от Бах и завърших турнето с два концерта, където изпълних мецосопрановата партия в “Месията” от Хендел по случай Великденските празници тук. До края на тази година ангажиментите ми се запълват с концерти и участие на фестивал тук в ЮАР, после ще съм част от журито на един конкурс и през ноември ще пея ролята на Елизабета в операта “Мариа Стюарда” от Доницети.

Надявам се, че тази информация ще допълни сведенията за мене. Прилагам и няколко снимки“.

(край на извадките)

Зарадвах се на снимките, за някои от които Виолина пише: „На една от тях сме след концерт, където изпълнихме “Сънищата на Джеронтиус” от Елгар“, на друга „заедно с британския тенор Джеф Стюард (в моята дясна страна) и южноафриканския баритон Джордж Стииванс“. Има и няколко частни снимки на Виолина с децата й. Хареса ми и снимката с Брин Терфел, този прочут баритон от Уелс, когото отдавна знам. Още през 90-те години той направи световна кариера, игра по целия свят в големи оперни театри и даде стотици концерти с най-разнообразен репертоар. Тук в Германия той е много известен, все още си спомням хубавите рецензии, които съм чел за него в „Opernwelt“, особено за характерната му игра като Фалстаф в едноименната опера от Верди. Радвам се, че Виолина Ангелова е имала възможност да музицира с него.

Особено ме заинтересува участието й в “Сънищата на Джеронтиус”, тъй като не познавам това произведение. Знам за доста творби на Едуард Елгар, за неговите инструментални концерти, особено ми харесва този за цигулка и оркестър, на за опера с това заглавие не знаех. Помислих в началото, че това също може да е кантатно-ораториална творба и не се излъгах. Информирах се и научих, че “Сънищата на Джеронтиус” е едно от най-хубавите произведения на Елгар, което особено в родината му се ползва с голяма известност. Това е оратория с оригинално название „The Dream of Gerontius“, изпълнена за пръв път през 1900 година. В една рецензия чета: „Това произведение на Елгар (опус 38) се счита за една от най-важните му творби и се ползва с огромна популярност в англосаксонските страни“.

Ще се спра накратко върху тази творба. Едуард Елгар е вече автор на големи вокални произведения още в края на 90-те години от 19-и век, например кантатата „The Black Knight“ от 1893 г., ораторията „Lux Christi“, от 1896 г., и кантата „Caractacus“ от 1898 г. Поради нарастващата му репутация в този музикален жанр, през 1898 г. Елгар получава предложението да компонира специално произведение за т.н. „Birmingham Triennial Music Festival“, който ще се състои през 1900 г. Елгар се съгласява и започва работа през есента на 1899 г., тъй като преди това трябва да завърши започнати вече композиции, между които най-важна е завършената през 1899 г. творба „Enigma Variations“. Като текстова основа за новото голямо произведение той ползва една позната нему още от 80-те години литературна творба – почти 900 страници обхващащата поема от кардинал John Henry Newman, която е публикувана още през 1865 г. След напрегнат труд и съвети с редица добре информирани лица в този жанр на музикалното изкуство, на 3 август 1900 г. произведението е завършено.

Съставът на изпълнителите е особено голям (типично за такива произведения от късната романтика): 2 флейти (втората се сменя и с пиколо), 2 обоя, английски рог, 2 кларинета, баскларинет, 2 фагота, контрафагот, 4 валдхорни, 3 тромпета, 3 тромбона, туба, тимпани, други ударни инструменти, арфа, орган и струнни инструменти, освен това: смесен двоен хор (четиригласен до осемгласен) и трима солисти – мецосопран, тенор и бас. По желание може да се включи още една арфа и 3 тромпета.

Що се отнася до съдържанието на ораторията – ето някои подробности: очевидно поемата на кардинал Нюман от 900 страници е трябвало да се селектира основно и Едуард Елгар избира мотиви, в които описва пътя на човешката душа след напускане на тялото в една поредица от лирични и драматични епизоди. Съгласно каноните на католическата църква (самият Елгар е католик) душата странства през различни региони на отвъдземното пространство, също и край ада, придружена от ангел-пазител, за да дойде накрая в пределите на „царството Господне“.

Ораторията “Сънищата на Джеронтиус” се разделя на две големи части, като всяка част обхваща няколко подчасти. Общото времетраене е около 95 минути, част първа – 35 минути, втората част – 60 минути. Ето и названията на отделните части:

Първа част:

Prelude

Jesu, Maria – I am near to death

Rouse thee, my fainting soul

Sanctus fortis, sanctus Deus

Proficiscere, anima Christiana

Втора част:

I went to sleep

It is a member of that family

But hark! upon my sense comes a fierce hubbub

I see not those false spirits

But hark! a grand mysterious harmony

Thy judgement now is near

I go before my Judge

Softly and gently, dearly-ransomed soul

(край на цитата)

По отношение на музикалното изграждане може да се каже следното: Подобно на много творби от Рихард Вагнер, Елгар използва т.н. „лайтмотиви“. Оркестърът играе същата главна роля, както и хора, използва се експресивно и е равноправен партньор на хора. Ораторията е богата на мелодични пасажи, но често Елгар ползва и контрапунктни средства като суверенен метод за изказ на идеите си (например двойната фуга на дамския хор във втората част). Що се отнася до хора, неговите различни роли се диференцират като такива за обикновен хор, двоен хор или „antiphonal“ (приятели, демони, ангели – отчасти само дамски гласове – и душите в пламъците на ада), като в отделни пасажи се ползва един отделен хор (полухор) само от няколко певци.

И накрая за самата премиера на ораторията “Сънищата на Джеронтиус”. Тя е на 3 октомври 1900 г. (само 2 месеца след завършването й!) при „Birmingham Triennial Music Festival“ под диригентството на Ханс Рихтер (Hans Richter). Солисти са Marie Brema, Edward Lloyd и Harry Plunket Grene. Поради краткото време за репетиции (нотният материал идва твърде късно, има много грешки и диригентът Рихтер е подценил трудността на произведението) премиерният концерт претърпява катастрофален неуспех. Въпреки недоброто изпълнение на произведението, голяма част от музикалната критика признава музикалните качества на творбата. В Германия тази творба е изпълнена за пръв път на 19 декември 1901 г. в Дюселдорф в присъствието на Едуард Елгар, с преведен на немски език текст и има огромен успех. Скоро след това ораторията бързо се етаблира особено във Великобритания и влиза в репертоара на редица симфонично-хорови състави. В днешно време “Сънищата на Джеронтиус” се счита за една от най-значителните творби на Едуард Елгар.

Не ми е известно, дали в България това произведение е било изпълнявано, но факта, че Виолина Ангелова е била солистка при изпълнението му през октомври 2014 г. в Южна Африка е достоен факт в музикалната й кариера.

Както сторих през 2015 г., така и през 2016 г. в тия априлски дни изпратих на Виолина Ангелова съобщение тук във „ФБ“ с молба да ми напише новости в артистичната си дейност. На 8 април погледнах в съобщенията си, видях че тя е прочела поста ми, но не ми отговори до 9 април. Може би няма каква ново да съобщи или е някъде на път и няма възможност да пише по-подробно.

Една проверка в база данни за изяви на оперни певци по целия свят (на немски език) даде следния резултат за изявите на Виолина Ангелова през последните няколко години (проверката беше през април 2016 г.):

From  / To Opera  Role  Location   Nov 15   Maria Stuarda Elisabetta Cape Town Opera C: K Khan; D: Matthew Wild  Sep 13   Madama Butterfly Suzuki Cape Town Opera C: A Horne; D: C Crouse  Apr 13   Otello Emilia Cape Town Opera C: Brad Cohen; D: Simon Phillips  Nov 12   Les contes d’Hoffmann Giulietta Cape Town Opera C: K Khan; D: Gobbato  Aug 12   Trouble in Tahiti Dinah Cape Town Opera C: A Horne; D: Matthew Wild  Oct 11   La traviata Flora Cape Town Opera C: A Horne; D: Talevi 

(край на цитата)

Измина една година, моите ФБ-приятели и читатели нараснаха с още 150 (това писах през 2017 г.) и през 2017 г. реших да пиша пак за Виолина Ангелова. Пратих й молба за нови информации относно кариерата й. Тя има страница във Фейсбук, там няма сведения за нейни вокални изяви, освен една хубава снимка от последно време, която ще поместя след днешната статия.

На 9 април 2017 г., малко преди да пусна статията си във ФБ, получих вест от Виолина Ангелов, в която се казва:

„Много благодаря за хубавите думи. Може да добавите, че последните ми изяви включват ролите на Кралица Елизабета в операта „Мария Стюарда“ от Доницети, Херодиас (Иродиада) в „Саломе“’ от Рихард Щраус и отново Кармен. Ще ви пратя няколко снимки. Сърдечни поздрави.

Надявам се, че ще можете да ползвате снимките по-горе. В черната рокля съм в ролята на Кралица Елизабета, в златната рокля съм Херодиус, а другите съм Кармен и също ви пратих един от моите портрети. Поздрави!“

(край на цитата)

За „Мария Стюарда“ бях писал вече през 2016 г., а за другите участия ще стане въпрос след малко в края на тази статия. Някои от снимките ще публикувам след статията. Радвам се, че Виолина се обади и ще разбере за днешната ми публикация.

Също през 2017 г. аз се осведомих от други източници в Интернет и научих някои неща, които ще споделя. Например факта, че през този сезон Виолина Ангелова играе в Оперния театър в Кейптаун една стара нейна роля, именно Кармен в едноименната опера от Жорж Бизе. Ето информация в оригинал:

Violina Anguelov returns to the title role in Bizet’s Carmen

29th September 2016 by dawn

Bulgarian born Violina Anguelov (mezzo-soprano) returns to the title role in Bizet’s Carmen after her spectacular performance in 2011, celebrated by both critics and public alike.

The award winning singer (The Adcock Ingram Music Prize; The Erik Chisholm Prize) graduated with a Performer’s Diploma in Opera from UCT under Sarita Stern. In 2000, she made her European début as Dorabella in Così fan tutte in Hanover.

At home, Violina is well known to Cape Town Opera audiences who have enjoyed her in the roles of Suzuki in Puccini’s Madama Butterfly, Mrs. Patrick De Rocher in Jake Heggie’s opera Dead Man Walking, Dinah in Trouble in Tahiti by Bernstein, Octavian in Strauss’ Der Rosenkavalier and most recently as Herodias in Salome. She has sung in oratorio and concerts under the direction of conductors such as Sir Richard Bonynge, Sir Donald Hunt, Barry Smith and Kamal Khan.


If you have not yet experienced the magic of opera, Carmen is the perfect place to start. With memorable tunes, a gripping story, a huge cast, and a compelling central character, Carmen is a guaranteed crowd pleaser.

Tickets are selling fast!
Book early to ensure that you get the best seats.
Book through Computicket.

(край на цитата)

Цитирам в оригинал и част от една рецензия за спектаклите на „Кармен“ с Виолина Ангелова:

Standing ovations and rave reviews for Carmen

26th October 2016 by dawn

The cast of Carmen hit the stage with verve and confidence on Thursday 20th and received a prolonged standing ovation from a full house, which was repeated on Saturday 22nd.

Critics in the media have been unanimous: Carmen is outstanding! Writing in The Cape Times Fiona Chisholm focused on Violina Anguelov’s portrayal of Carmen, declaring, “I think it unlikely you will ever see a better interpreter of Carmen anywhere in the world than Anguelov.”

She writes that Carmen enters the stage “like a tiger escaping from its cage oozing sexuality, vitality, personality…”

Chisholm found Carmen well matched by Luc Robert who plays Don José, observing that “once out of his uniform, Robert grew impressively in personality and voice, revealing not only his natural fluency in French, but a fine lirico spinto tenor.” She concludes, “Controlling such a large and vibrant chorus, plus dancers, soldiers and soloists was a major directorial achievement by Williams and it was remarkable that the action flowed seamlessly from one scenario to another.” Beverley Brommert, reviewing for The Argus, writes, “Chemistry is key in convincing the audience, and these leads are irreproachable in conveying this. Roberts’s rendition of José’s aria has to rank among the finest, richly resonant, and throbbing with emotion.”…..

(…) Rudolph Maré, reviewing for What’s on in Cape Town, remarked that the British conductor Tim Murray “controls the Cape Town Philharmonic Orchestra and singers with a sure hand, giving excellent support to the soloists.” Maré was impressed by both the Cape Town Opera chorus and the ERUB Children’s Choir….

(край на цитата от 2017 г.)

Само каква възторжена оценка за играта на Виолина Ангелова – „няма да се намери по-добра интерпретаторка за ролята на Кармен в целия свят (…) !“.

Измина една година и през 2018 г. след като реших да пиша статия за Виолина Ангелова, се осведомих за нейни нови изяви. Преди това прочетох в профила й във Фейсбук за такива новини. Там тя е споделила някои свои изяви, преди всичко като солистка в две големи произведения на сакралната музика – соловите партии в „Стабат Матер“ от съвременния композитор Карл Дженкинс (Karl Jenkins) от Уелс и ораторията „Месия“ от Георг Фридрих Хендел. Там има и някои снимки, които ще приложа днес след статията.

Британският композитор Карл Дженкинс, роден на 17 февруари 1944 г. в Уелс има международна известност в различни области на музикалното изкуство – джаз, класика, особено с произведенията си от кантатно-ораториалния жанр. В Уикипедия има редица страници за него (на български език още няма), като по-долу цитирам извадка от тази на руски език относно титлите и наградите, които е получил до сега:

«Дженкинс получил докторскую степень по музыке Уэльского университета. Он был назван почётным членом Королевской академии музыки, Университета Кардиффа, Королевского валлийского колледжа музыки и драмы, Тринити-колледжа Кармартена и Университета Суонси, и был представлен радиостанцией Classic FM к награде Red f за выдающиеся заслуги в классической музыке.

В 2008 году Дженкинс был внесён в список под номером 1 в «Топ-10 ныне живущих композиторов» радиостанцией Classic FM с мессой The Armed Man.

Он был удостоен звания почётного доктора музыки Университета Лестера, медали канцлера университета Гламорган, званий почётного профессора Университета Западного Лондона и Лондонского музыкального колледжа.

В 2005 году Дженкинс стал офицером Превосходнейшего ордена Британской империи, а в 2010 году — командором этого ордена. В июне 2015 года был посвящён в рыцари Королевы в титуле бакалавра за сочинение музыки и пересечение музыкальных жанров”.

(край на цитата)

Повече подробности за „Стабат Матер“ могат да се прочетат на английски език в следния линк:

https://en.wikipedia.org/wiki/Stabat_Mater_(Jenkins)

Виолина Ангелова и нейни колежки имат хубави снимки в Интернет, на някои от които има подробности. Цитирам:

Надпис на снимка в профила на Виолина Ангелова във ФБ:

Linda Glass hat 3 neue Fotos hinzugefügt — mit Violina Anguelov und 3 weiteren Personen.

30. März um 20:24 · Johannesburg, South Africa

Ready to sing the beautiful Stabat Mater by Jenkins at Linder Auditorium.
With our amazing soloist Violina Anguelov

Bereit, die schöne Stabat Mater von Jenkins im Linder Auditorium zu singen.
Mit unserem tollen Solisten Violina Anguelov

Mit Tracy Drake, Violina Anguelov, Samantha Herman und Candis Angelene. Linda Glass

Дадени са още допълнения на английски и немски език за премиерата на 30 март 2018 г. в Йоханесбург:(превод на немски език): Verpassen Sie nicht diese spektakuläre Leistung von Karl Jenkins ‘Stabat mater’ im Linder Auditorium, 6 Uhr am Ostersonntag (30 März) 2018.
Johannesburg Festival Orchester und Symphonie Chor von Johannesburg.

(край на цитата)

За творбата „Месия“ от Хендел няма какво да обяснявам, тя има световна популярност. Все още помня, като младеж съм чел една новела на Стефан Цвайг за нейното сътворяване, когато Хендел в течение на една седмица трябва да приключи с написването й и прекарва почти всички дни без да спи. Накрая – напълно изтощен, но доволен от завършването й, изпитва огромна радост и след премиерата на 13 април 1742 г. в Дъблин, протекла при огромен успех, изпада в щастлив сън, който трае дни и нощи. Една прекрасна новела на големия австрийски писател, починал в Бразилия след емиграцията му от Австрия по време на аншлуса на Австрия към хитлеристка Германия в началото на Втората световна война. Завършва живота си там със самоубийство. Стефан Цвайг е бил личен приятел на певеца Петър Райчев, за което става въпрос в мемоарната книга на Райчев „Живот и песен“, издадена наскоро в България от неговия внук Петър Райчев младши, син на диригента Руслан Райчев.

Цитирам малка информация за ораторията на Хендел:

Месия (оратория)

Георг Фридрих Хендел

„Месия“ е името на оратория от , написана през 1741. Тя и „Музика за водата“ са най-известните негови произведения. Изпълнена е за пръв път в Дъблин на 13 април 1742 година.

Името на произведението идва от християнската и юдейската концепция за месията. В християнството месията е Исус. Хендел е набожен християнин, поради което творбата е представяне на живота на Исус и неговото дело според християнската традиция. Либретото е от английския превод на Библията, направен по поръчка на крал Джеймс I.

Най-характерната част от произведението е хорът „Алелуя“ („Hallelujah“), който се изпълнява много често по коледните концерти в католическия свят.

(край на цитата)

Това бяха допълнителните новини за нови изяви през 2018 г. на Виолина Ангелова. За ораторията „Месия“ от Хендел имам снимка на плакат от изявата в Южна Африка с имената на солистите, която ще приложа след днешната статия.

През 2019 г. до днес не можах да се свържа с Виолина Ангелова с цел да я запитам за нейни нови изяви през изтеклия период от една година, но в профила й във Фейсбук попаднах на хубава новина от 6 март 2019 г., в която се съобщава, че тя заедно с още 4 други певици е номинирана за най-добра изпълнителка на дамска оперна роля през 2018 г. Има и снимка на тия 5 дами, която ще приложа след статията си днес. Ето съответна информация на английски език:

Фейсбук, 6 март 2019 г.

Профил на Виолина Ангелова:

The 54th Fleur du Cap Theatre Awards celebrates excellence in theatre, arts, and culture. Among those celebrated are the fabulous opera divas who stole the 2018… spotlight.

The nominees for BEST FEMALE PERFORMANCE IN AN OPERA are:

BRITTANY SMITH in „Der Fledermaus“ as Adele
(Photo Souce: www.capetownopera.co.za)

BRITTANY SMITH in „Don Pasquale“ as Norina
(Photo Source: FB Profile)

JANELLE VISAGIE in „La Voix Humaine“ as Elle
(Photo Source: www.janellevisagie.com)

VIOLINA ANGEULOV in „Maria Stuarda“ as Elisabetta
(Photo Souce: www.capetownopera.co.za)

VUVU MPOFU in „Maria Stuarda“ as Maria Stuarda
(Photo Source: Cape Town Opera FB)

Come support these fabulous performers and all the other nominees at the #FDCAwards2019 red carpet event on 10 March 2019 at the Artscape Opera House.

(край на цитата)

В първите дни на април 2020 г. влязох в профила на Виолина Ангелова във Фейсбук, за да се информирам евентуално за нейни изяви през изтеклия период от една година. Не намерих такива, но видях, че във фамилното й име „Ангелова“ има нова добавка – разбира се, на латиница – „Hobbs“, така че във ФБ тя се води в профила си като „Violina Anguelov-Hobbs“. Стана ми ясно, че наскоро вероятно е встъпила в брак. Не е писано, но в снимковия й архив и на логото в профила й има три снимки от 2019 г., при които тя е заедно с един симпатичен мъж, който се нарича Brett Hobbs. Зарадвах се, защото още от началото на нашето ФБ-приятелство знаех, че тя живее в Южна Африка само с двете си деца, за което ми е писала през годините оттогава.

Аз й написах писмо за повече информация, евентуално за нови оперни изяви в Южна Африка и другаде. Тия дни получих следния отговор:

„Здравейте г-н Контохов, благодаря ви за вниманието и съобщенията. Моите най-сърдечни съболезнования за вашата съпруга, много съжалявам че това се е случило.

Да, вярно е, аз се омъжих миналата година. За съжаление нямах много сценични изяви през 2019 година, даже и на оперната сцена. Тук стана трудно – няма много възможности както беше преди. Най-голямото събитие беше, че се омъжих на 9-ти юни 2019 г. Можете да ползвате някои от моите снимки от сватбата – ако искате, може би семейната, която е на моята стена.

Пазете се да сте жив и здрав. Отново много благодаря за вниманието. До скоро ! Виолина“.

(край на цитата)

Така че за днес няма какво ново да добавя относно сценичната дейност на Виолина Ангелова, освен да й пожелаем здраве и щастие в новата й „не оперна“ роля на съпруга …“.

Така че за днес няма какво ново да добавя относно сценичната дейност на Виолина Ангелова, освен да й пожелаем здраве и щастие в „новата й роля на съпруга …“.

Нека на днешния 9 април 2020 г. да поздравим Виолина Ангелова за 48-я й рожден ден и да й пожелаем дълги години добро здраве и творчески успехи в музикалния живот на Южна Африка и при гостуванията й другаде.

………………