Aron Aronov

Днес се навършват 86 години от рожденето на големия оперетен артист Арон Аронов

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 12 юли 2023 г. щеше да празнува 86-и рожден ден една колоритна личност от музикалния живот в България – тенорът Арон Аронов. Все още не мога да повярвам, че този симпатичен човек, който преди повече от 50 години започна сценичната си кариера както в света на оперното, така и на оперетното изкуство, съвсем неочаквано почина в съня си на 15 юли 2022 година само 3 дни след като навърши 85 години!

Редица български медии отбелязаха тогава кончината му. Цитирам една такава информация:

Портал „24 часа“

15.07.2022

Почина големият тенор Арон Аронов

Звездата на Музикалния театър угасна в съня си

Големият тенор и вокален педагог Арон Аронов почина днес, само 3 дни след като навърши 85 години, съобщиха от семейството му. Легендарната звезда на Музикалния театър угасна в съня си.

За 45-те години творческа кариера Арон Аронов е играл в 975 спектакъла в ролята на Едвин от „Царицата на чардаша“ и 134 в ролята на Фери Бачи от същата оперета. Многобройни са превъплъщенията му в ролите на Данило от „Веселата вдовица“; Граф Тасило от „Графиня Марица“; Адам от „Птицепродавецът“; Айзенщайн, Фалке и Алфред от „Прилепът“; Баринкай и Хомонай от „Цигански барон“; Парис, Ахил и Калхас от „Хубавата Елена“; Паганини от „Паганини“. За героя му на Су Чонг от „Страната на усмивките“ се говори десетилетия наред.

В репертоара му са и централните роли от „Теменужката от Монмартър“, „Принцът от Мадрид“, „Перикола“, „Хубавата Галатея“, „Андалусия“, „Орфей в Ада“, „Рицар Синята брада“ и много други.

Не остава длъжен и към българските заглавия, където изпълнява ролите на Младен и Минко от „Бунтовната песен“ (Г. З. Черкин), Кир Спиридоне от „Рицарят“, Илия от „Луд Гидия“ (П. Хаджиев), Ученият от „Сянката“ (В. Райчев).

За ролите на Сполетта от „Тоска“, Абата от „Андре Шение“, Панг от „Турандот“, Руиц от „Трубадур“, Нормано от „Лучия ди Ламермур“, Овлур от „Княз Игор“, трети евреин от „Саломе“ е наричан „Царят и на малката роля“.

“24 часа” изказва съболезнование на семейството.

(край на цитата)

Аз бях личен приятел на Арон Аронов почти 10 години. Станахме приятели във ФБ през 2013 г., през 2014 г. при мое посещение в София се запознахме при чаша кафе близо до Музикалния театър (имам моя снимка от тази среща, която ще покажа днес). В статията по-късно ще пиша за нашето приятелство. Много съм доволен, че през лятото на 2021 г. успях при мое посещение в София да го посетя лично в неговото жилище точно на рождения му ден, където също направих снимки. Това беше последната ни среща – една година по-късно Арон ни напусна завинаги …

Ето няколко реда спомени от това посещение в София през юли 2021 година:

„ (…) От следващия понеделник – 12 юли до неделя – 18 юли имах запланувани редица срещи с приятели в София, за което ще разкажа накратко сега: в понеделник беше рождения ден на артиста Арон Аронов и той ме покани да го посетя в жилището му, което направих от 11 до 14 часа. Отидох с такси и останах крайно доволен. С него сме приятели от 2013 г., но сме се срещали само един път през 2014 г. в кафене недалеч от Музикалния театър. Той ме посрещна много радушно, в къщи беше и милата му съпруга, след час дойдоха и сестра му Лора заедно със сина си Йоско и двете им малки деца. Имаше сладкиши и кафе, говорихме на различни теми и бях впечатлен от това мило посещение.“

(край на цитата)

През годините от 2013, в които пиша моите „оперни истории“ във ФБ съм посветил на Арон Аронов общо 7 статии за него във връзка с рождения му ден на 12 юли – първата през 2014 г., последната – през 2020 г. През 2021 г. бях лично на рождения му ден в София, през 2022 г. бях на тази дата в Габрово, където не пиша статии, а тази година пиша за 8-и път за него – жалко, той вече не е между нас, но искам да си спомним за този мил и сърдечен артист и цéнен приятел, който дълго няма да забравя … Мир на праха ти, скъпи Ароне!

Сега ще цитирам части от последната ми статия за Арон Аронов от 2020 г., която е внесена в моя оперен блог „operastars.de“:

Няколко пъти между 1966 и 1974 г. преди да напусна България съм бил на негови участия преди всичко в Музикалния театър в София, където той се очерта много бързо като един от най-добрите артисти в този театър, тръгвайки по стъпките на Любомир Бодуров и Минко Босев. За много от неговите преживявания и спомени от това „славно време“ той е говорил по разни поводи и е много хубаво, че е споделял тия неща публично, главно пред журналисти, което сега може да се прочете от всеки, който се интересува. Ако така бяха правили много негови колеги, главно от света на оперната музика в България, щяхме да имаме повече написани материали, които да ни върнат в тези години. Самият аз изпитах тази нужда вече от седем години, когато по повод на някой юбилей търся из електронните архиви нещо повече за дадена личност, но с малки изключения идвам до достоверни източници, много често само на латиница. Така че Арон Аронов е оставил чрез интервютата си достатъчно много материал, например за прочутия си колега Видин Даскалов – една истинска звезда на оперетния хоризонт в България. Може би по тази причина днешната статия ще бъде почти от Арон Аронов – аз само съм разместил части от негови изявления и изказвания, които ще цитирам.

Дълги години после не знаех нищо за него, макар че името му винаги ми е напомняло за онези спектакли – преди всичко за „Царицата на чардаша“, „Веселата вдовица“, „Птицепродавецът“ и „Прилепът“. Вече не си спомням конкретно, някъде в средата на 60-те години в Габрово се основа любителска оперета към текстилния завод „Георги Генев“ – една хубава инициатива на диригента Стефан Ботев, в чийто смесен хор аз пях редица години преди да следвам в София между 1951 и 1956 г. и после от 1957 до 1960 г., след което преминах към новооснования „Хор на запасните офицери“ в началото с диригент Стефан Ботев, после с диригент проф. Христо Арищиров и вокален педагог Георги Делиганев. Тази оперета съществува доста години и изнесе десетина оперети в града и на други места с голям успех. Солистите бяха местни лица, повечето работещи в този завод, но имаше и гости. Може би Арон Аронов е идвал, не помня точно, но знам със сигурност, че Видин Даскалов е имал изяви няколко пъти на габровска сцена заедно с местните солисти.

По същото време много големи успехи имаше Оперетният театър във Велико Търново, който често гостуваше и в Габрово. Както е известно, оттам тръгна кариерата на тенора Спас Венков, който след това направи блестяща оперна кариера на Запад. Казвам това, тъй като според мен има толкова добри и значителни по замисъл и съдържание оперетни произведения, така че винаги трябва да бъдем снизходителни и с чувство за респект към артистите в оперетните театри. Повечето от тях имат съответното музикално образование и по редица причини – както при Арон Аронов – са се отдали по-късно само на това поприще. Винаги съм се възхищавал на големи оперни театри, като Виенската държавна опера, също и МЕТ в Ню Йорк, които често поставят такива шедьоври като „Прилепът“ или „Веселата вдовица“ и то с първокласни солисти, най-често първите сили на ансамбъла или гости от най-висок ранг. Мисля, че това е добра репертоарна политика на съответните шефове, както при Иоан Холендер във Виена по времето, когато той беше директор на театъра или едно време при Рудолф Бинг в Ню Йорк, чиито ръководни роли в тези театри дълго време няма да се забравят. Даже при едно представление на „Прилепът“ (беше предавано по телевизията) Иоан Холендер също участва в малка роля. Вчера писах статия за великата Люба Велич, и тя е играла много успешно в ролята на Розалинда в тази класическа оперета. Бях приложил и чудесна нейна снимка в тази роля.

Пиша всичко това, тъй като Арон Аронов е типичен представител именно на този тип артисти, които в началото на кариерата си още не се определят напълно накъде ще протече тя. За това ще стане въпрос от негово изказване.

В началото на тази статия писах „колоритна личност“, тъй като лично аз се запознах с него през месец май 2014 година в София. Ние се познавахме от края на 2013 г. с него чрез Фейсбук, когато аз му предложих приятелство и той веднага прие. Често си разменяхме бележки и коментари, но в това време аз прочетох доста неща за него в електронните портали – все интересни, често забавни, много „колоритни“. При едно интервю на журналистка с него на въпроса: „Кое е най-сериозното нещо, от което се оплаквате?“ той отговаря: „Най-сериозно се оплаквам, когато боледуват моите приятели.“ Само една „колоритна личност“ като Арон Аронов може да направи подобно изказване. Едно нещо, което много ми допадна, беше причината, защо не е започнал оперната си кариера във Варна, където е имало свободно място. Сега ще ви цитирам причината (негово изказване):

„ (…) Учих 4 години оперно пеене при проф. Христо Бръмбаров и две години майсторски оперен клас. Държавният ми изпит беше “Травиата” във Варненската опера. Мислех да се отдам на операта. Но майка ми беше много болна. Аз съм от Дупница, а тя беше там. В София не обявиха конкурс за тенори. Затова кандидатствах в оперетния театър. Веднага ме взеха. Моят педагог Христо Бръмбаров вдигна голям скандал. Каза, че е искал да направи от мен голям оперен певец. Но след като научи причината, ме разбра. Той също имаше майка и се грижеше много за нея (…) “.

(край на цитата)

Много ми хареса това решение на Арон – в името на майка си да предпочете работното му място да е по-близо до нея. Дали всички биха постъпили по същия начин?

Така че една сутрин – на 12 май 2014 г. – се срещнахме близо до Музикалния театър в София, пихме заедно кафе и приказвахме два часа, той сподели спомени и свои мисли за изкуствата, живота и целите на всеки нормален човек. Направихме си снимки, днес след статията ми за него ще поместя една от тях. Чувството му за хумор, понякога и за самоирония ми допаднаха и бързо станахме приятели, като че ли се познаваме от години. Аз му благодаря за това и днес се радвам, че вече за СЕДМИ път (първият път беше през 2014 г.) ще напиша нещо за неговия юбилей – той е роден на 12 юли. Нека не скривам и истината, че днес по обед му се обадих по телефона в София, за да го поздравя лично за празника му – той особено много се зарадва! Цялата му фамилия са при него и ще празнуват заедно. Биографията и творческият му път са много интересни и ще ги предам почти без промени, както той ги е описал.

Арон Сабат Аронов е български тенор и вокален педагог от еврейски произход. Роден е на 12 юли 1937 г. в гр. Дупница. Като ученик се занимава със спорт, шах и музика. Става окръжен първенец на 100 метра гладко бягане за юноши, втори на градския турнир по шах и втори на юношеския турнир по тенис на маса в гр. Дупница. Първите си изяви в оперетни спектакли прави още като ученик в гр. Дупница, в оперетите „Запорожци отвъд Дунава“ (Исак Дунаевски), „Царицата на чардаша“ (Имре Калман) и „Хубавата Елена“ (Жак Офенбах) с диригент Венета Вичева. Завършва Българската държавна консерватория – оперно пеене и майсторски клас при големия вокален педагог Христо Бръмбаров (педагог на Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Узунов). Първия си професионален дебют прави през 1965 г. във Варненската опера като Алфред в „Травиата“ от Верди. Следват участия в Софийската Народна опера като Манрико в „Трубадур“ от Верди с Александрина Милчева (мецосопран), Стефка Евстатиева (сопран) и Николай Смочевски (баритон), като Ернани в „Ернани“ от Верди с Юлия Винер, Щева Бурия в „Йенуфа“ от Леош Яначек.

По същото време (1965 г.) става член на състава на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София, където поема подадената му щафета от големите български тенори Любомир Бодуров и Минко Босев. Изпълнява всички централни тенорови роли. Преддебютното му участие е в „Моята прекрасна лейди“ – Фреди, а дебютната му роля – Анж Питу от френската оперета „Дъщерята на мадам Анго“. В периода от 1965 г. до 2007 г. (повече от 40 години!) Арон Аронов е водещ артист в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. След прекратяване на сценичната си кариера се отдава на вокална педагогика. Работил е с режисьори като Михаил Хаджимишев, Петър Щърбанов, Борис Покровски, Леон Даниел, Гец Първанов, Богдан Ковачев, Пламен Карталов, Румен Нейков; с диригентите Росица Баталова, Радосвета Бояджиева, Михаил Ангелов, Жул Леви, Недялко Недялков, Борис Хинчев, Руслан Райчев; с художниците Мариана Попова, Салваторе Русо и др.

Партнира си с Анета Цанкова, Тинка Краева, Лиляна Кошлукова, Божана Продева, Диана Попова, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов, Минко Босев, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтов, Стефка Евстатиева, Юлия Винер, Стефка Минева, Никола Гюзелев, Николай Смочевски, Никола Николов, Нико Исаков и др. Репертоарът на Арон Аронов е внушителен – за четиридесет и пет години творческа кариера той има изиграни 975 спектакъла в ролята на Едвин от „Царицата на чардаша“ и 134 в ролята на Фери Бачи от същата оперета. Многобройни са превъплъщенията му в ролите на Данило от „Веселата вдовица“, Граф Тасило от „Графиня Марица“, Адам от „Птицепродавецът“, Айзенщайн, Фалке и Алфред от „Прилепът“, Баринкай и Хомонай от „Цигански барон“, Парис, Ахил и Калхас от „Хубавата Елена“, Паганини от „Паганини“. За героя му на Су Чонг от „Страната на усмивките“ се говори десетилетия наред. В репертоара му са и централните роли от „Теменужката от Монмартър“, „Принцът от Мадрид“, „Перикола“, „Хубавата Галатея“, „Андалусия“, „Рицар Синята брада“ и много други. Той не остава длъжен и към българските заглавия, където изпълнява ролите на Младен и Минко от „Бунтовната песен“ (Георги Златев Черкин), Кир Спиридоне от „Рицарят“, Илия от „Луд Гидия“ (Парашкев Хаджиев), Ученият от „Сянката“ (Виктор Райчев).

За ролите на Сполета от „Тоска“ (Пучини), Абата от „Андре Шение“ (Джордано), Панг от „Турандот“ (Пучини), Руиц от „Трубадур“ (Верди), Нормано от „Лучия ди Ламермур“ (Доницети), Овлур от „Княз Игор“ (Бородин), трети евреин от „Саломе“ (Рихард Щраус) Арон Аронов е наричан „Царят и на малката роля“. Разкъсвайки се между любовта към оперетата и операта, той участва в две премиери в един ден с почти застъпващ се часови интервал. Стартира с Шулц от „Кабаре“ в Музикалния театър, а след финала, бързайки, се превъплъщава в жреца от „Идоменео“ в Софийската опера.

Що се отнася до личния му живот, Арон Аронов свързва живота си със Здравка Писарева. Имат дъщеря Сабина, която не тръгва по стъпките на родителите си, а се насочва към филологическите науки.

През 2017 г. Арон Аронов празнува своя 80-и рожден ден. Както по-късно ще пиша

и дам подробности, в Музикалния театър в София бе организиран голям концерт в негова чест, а в Интернет беше поместена серия от снимки, направени на този негов празник. Ето информация: редица от снимките при това тържество могат да се разгледат чрез линка по-долу:

http://epicenter.bg/article/Aron-Aronov—na-80-sred-priyateli-i-pochitateli/110910/6/0

След тези бележки, които могат да се прочетат в неговата страница на български език в Уикипедия (добре че има такава), ще дам цитати от негови интервюта. Най-напред едно интервю от 6 юни 2006 г. с журналистката Здравка Йорданова:

АРОН АРОНОВ: НАРОЧНО ВДИГАМ КРЪВНОТО ПРЕДИ СПЕКТАКЪЛ!

ЧОВЕК-ЛЕГЕНДА

Публикувано: 6 юни 2006 г.

Българските болници приличат на кочина, твърди известният тенор

Арон АРОНОВ е завършил Музикалната академия, Вокален факултет, и двегодишна Оперна студия при Христо Бръмбаров. От 1965 г. е солист тенор в ДМТ “Ст. Македонски”. Репертоарът му включва почти всички централни роли от класическите оперети: Едвин в “Царицата на чардаша” и Тасило в “Графиня Марица” от И. Калман; Парис в “Хубавата Елена” от Ж. Офенбах; Айзенщайн в “Прилепът” и Баринкай в “Цигански барон” от Й. Щраус; Су Чонг в “Страната на усмивките” и Данило във “Веселата вдовица” от Фр. Лехар и много други.


– Имал ли сте здравословен проблем на сцената?

  • Да. Но преди това трябва да спомена, че се занимавам с йога и моржувам. Питат ме: “Докога?” Отговарям, че когато стана на 98 години, вече няма да се занимавам с йога и да бъда морж. Вероятно съм попрекалил и с двете занимания. На един спектакъл, по средата на първото действие, усетих, че нещо става с гласа ми. Едва издържах първото действие и прегракнах. Дойде колега, който довърши спектакъла. Легнах болен с температура – и моржовете, и йогите настиват. При мен има нещо странно. Аз калявам тялото си, дори понякога го презакалявам. Но дойде ли вирус, не ме пощадява.
    – Действително е странно закален човек да се бори трудно с вирусите.
    – Така е. Разболеят ли се няколко колеги, колкото и да страня от тях, всичко се оказва безуспешно. Влизам “под шапката” на вируса и се разболявам. Много се депресирам, когато гласът ми не е добре и колата ми не работи.
    – Боли ли ви нещо?
    – Разбира се, че ме боли. Сутрин си казвам, че ако нищо не ме боли, значи не съм жив. Понякога страдам от главоболие – резултат от напрежение, от тежка репетиция. Най-много се страхувам за гърлото си. Всеки човек страда от болки в гърлото, но при мен то е основен апарат. Съгласен съм да ме боли всичко друго – главата, кръста и т.н., само не и гърлото.
    – Имате ли високо кръвно налягане?
    – Понякога е високо. Обичам да е високо преди спектакъл. Човек с ниско кръвно не може да се отдаде истински на публиката
    – Бихте ли обяснил по-подробно?
    – Идвам за спектакъл и чувствам, да речем, умора. Казвам си: ”О, кръвното ми не е достатъчно високо. Има начин да го вдигна.” Как? – Пия много вода. Имам една халба. Пускам ледена вода, независимо дали е зима или лято, малко преди спектакъла изпивам една халба. Между действията, ако има време, отново пия ледена вода. Така се чувствам силен.
    – Пиете ледена вода. Но откъде знаете, че кръвното се повишава?
    – Сигурен съм. Проверявал съм.
    – Откога практикувате това?
    – От около 30 години. Зная го от моя любим колега Видин Даскалов, вече покойник. 35 години прекарахме в една гримьорна.
    – И той ли пиеше вода като вас?
    – Да. Неговото кръвно беше по-високо поначало и той пиеше по-малки количества вода.
    – Сега ще ви задам въпрос, който е свързан с логика, въпреки че нищо в този живот не върви по логика. Ледената вода би следвало да повлияе зле на гласа ви.
    – Така е по логика. Но ето какво се получава според мен на практика. Когато ларинксът функционира, в него се събира повече кръв. За да охладя тази кръв, за да я разсея, пия вода. Голямата наша певица Елена Николай ядеше сладолед преди спектакъл, за да нормализира състоянието на капилярите в гърлото си. Правя същото. Потушавам температурата на капилярите и се чувствам добре.
    – Изглеждате в отлична форма. Как го постигате?
    – Гледам да се движа повече. Старая се да не натрупам килограми. Имам дебели колежки, които се чудят как поддържам оптимално тегло. Когато ме попитат какво да направят, за да отслабнат, им отговарям: Не се тъпчете с храна!
    – Колко килограма сте днес?
    – 73. А преди време бях 96 килограма. Никога вече няма да допусна моите крака и рамене, както и моята душа, да носят над 20 излишни килограма.
    – Кое е най-сериозното нещо, от което се оплаквате?
    – Най-сериозно се оплаквам, когато боледуват моите приятели.
    – Високи ли са цените на лекарствата у нас?
    – Цените са ниски за 7-8 на сто от хората в България. За много мои братя и сестри цените са ужасяващи.
    – На какво приличат българските държавни болници?
    – На кочина. Жалко е. Аз съм български евреин. Моите прадеди от 500 години насам живеят в България. Чувствам се българин. Дори не говоря иврит. Никога не съм допускал, че българските болници могат да стигнат до това положение. Щом нямаме пари за здраве, за училища и т.н., тогава за какво ни е тази държава?!
  • Има ли стрес във вашата професия?
    – Да. Винаги съм много развълнуван по време на спектакъл. Не зная дали е точно стрес или страх. Но има един факт. Премервам се на кантарчето вкъщи след представление. Аз съм малко странен. От мен никога не тече пот. Какво се оказва?! Без да се потя на сцената, всеки път аз губя около килограм и 180 до 220 грама. Сякаш изгаря някъде. Веднъж попитах един лекар къде отива този килограм. Той ми обясни, че килограмът излиза през устата ми. Повярвяйте ми, не мога да си представя, че килограм и нещо излиза през устата ми.
    – Влияе ли ви напрежението?
    – Да. Аз съм емоционален човек. Дълбоко преживявам болестите на колегите и на близките ми хора. Чудя се как да поема грижата за тяхното здраве, за да бъдат те по-спокойни.
    – Кога страдате най-много?
    – Когато гърлото ми не е в ред.
    – Занимавате ли се с друг спорт освен с йога?
    – Практикувам йога от студентските си години. В Дупница бях страхотен лекоатлет. Бях окръжен първенец на 100 метра гладко бягане. Днес правя гимнастика, тичам на място или до театъра. За съжаление не ми остава време да отида в планината.
  • Какво правите в почивните дни?
    – Имам много ученици по вокал, занимавам се с тях и това ме радва.
    – Кое ви привлича в йогата?
    – Преди всичко дишането, не асаните. В крайна сметка човек е жив, защото диша. Ама как? С половин бял дроб, с три-четвърти или с целия? Мисля, че правилното, белкантовото, пеене е дейност, която изисква пълноценна функция на целия бял дроб. По този начин пеенето се превръща в здравословен процес.
    – Спазвате ли диета?
    – Не. Внимавам със захарите и с тестените произведения. Много обичам сладки неща, но гледам да ги намразя. Старая се да ям само мед. Предпочитам яйцата пред месото – те са любимото ми ястие.
    – Има ли лекари, на които сте благодарен?
    – Да. Преди всичко искам да благодаря на д-р Бенов, фониатър и специалист по УНГ болести, в болница “Царица Йоанна”. Много дължа на д-р Свобода Витошка, специалист по вътрешни болести от Дупница. Много пъти ми е помагала, спасявала ме е от неприятности дори по телефона. Ако нещо се случи, аз първо се обаждам в Дупница и след това ходя на лекар. Дълбоко съм задължен на проф. Панчо Панчев, уролог от “Александровска” болница. Преди 15 години той предотврати една неприятна ситуация с мен. Блестящ е!
    – Защо избрахте оперетата?
    – Учих 4 години оперно пеене при проф. Христо Бръмбаров и две години майсторски оперен клас. Държавният ми изпит беше “Травиата” във Варненската опера. Мислех да се отдам на операта. Но майка ми беше много болна. Аз съм от Дупница, а тя беше там. В София не обявиха конкурс за тенори. Затова кандидатствах в оперетния театър. Веднага ме взеха. Моят педагог Христо Бръмбаров вдигна голям скандал. Каза, че е искал да направи от мен голям оперен певец. Но след като разбра причината, ме разбра. Той също имаше майка и се грижеше много за нея. След третата-четвъртата година започнах да пея и в операта. Вървеше опера-оперета, опера-оперета… Един ден ме поканиха да гастролирам в Софийската опера. Играех централна роля – Манрико в “Трубадур”. След този случай ме поканиха за още няколко спектакъла, за целия репетиционен период и за премиерата на “Ернани”, на “Йенуфа” и др. По онова време директор на операта беше Руслан Райчев. Той каза: “Арончо, много хубаво пееш, но трябва да избираш – опера или оперета?” След два-три дни го попитах не може ли да бъда на половин щат в операта и на половин – в оперетата. Оказа се, че това е трудно осъществимо. Оперетата беше пълна с публика, в операта беше по-различно – идваха зрители, но предимно при по-големи изпълнители. Винаги съм твърдял, че обичам да живея, но обичам да оставам жив и на сцената. Затова избрах оперетата. Теноровите герои в операта почти винаги накрая умират. А на мен ми се живее…
    – Българинът здрав човек ли е?
    – Нашето поколение става все по-болно. Трябва да има здравни грижи за българския народ. Не може един лекар да получава толкова нещастна заплата. Българинът боледува, защото не може да се храни правилно. Той тъпче стомаха си с кисело мляко, хляб и 1-2 лъжици захар, за да се чувства сит. Парите на сънародниците ни са твърде малко, за да се грижат за здравето си. Оставят тази грижа на лекаря. Но когато той предпише съответните лекарства, нямат пари да ги купят. Това е голямата трагедия. Винаги ще повтарям: заплатата ми не е висока, но бих искал лекарската да е по-голяма от моята!

    Едно интервю на Здравка ИВАНОВА

(край на цитата)

Разполагам с още едно интервю на Арон Аронов от 26 март 2013 г. с журналистката
Еми Мариянска. Не правя никакви промени, цитирам целия текст:

Арон Аронов е една от легендите от златното време на Музикалния театър „Стефан Македонски” заедно с Мими Балканска, Минко Босев, Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова, Божана Продева и др. От 1965 година насам поема щафетата за почти всички централни тенорови роли в театъра. Ученик е на големия вокален педагог проф. Христо Бръмбаров, чиито възпитаници са били оперните величия Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Узунов… Днес Аронов разказва пред народното издание за тези забравени любимци и за своя интересен живот.

Може да се каже, че сте живата легенда на Музикалния театър. Разбрах, че при вас идват за съвет и помощ перкусионистът Калин Вельов, Нора Караиванова от „Мюзик айдъл”…

Нора я накарах преди няколко месеца да се яви на един кастинг в Музикалния театър и я взеха за „Маската на Зоро” – в момента репетира. Калин е невероятен – идва тука с един мотор, изключително интересен е той. Един ден ме попита може ли да се обръща към мен с „Рони”. Само ако знае какво удоволствие ми доставя с това обръщение!… Прави ме да се чувствам отново млад. Едно време в театъра ми викаха „Арончо”, Аронче”… Хубаво време беше!…

  • Виждам ваш портрет от онова време. Снажен, мъжествен, с буйна коса…

Да не ви разочаровам, но ще ви издам една тайна – винаги носех перуки – от млада възраст не бях надарен с буйна коса (смях – б.а.). 1,73 съм и винаги съжалявах, че Господ не ми е дал по-голяма височина, като Минко Босев, да речем – 1,80. И Видин беше нисичък, ама той играеше комедийни роли, а аз винаги играех героя – мъжа, любовника – роли, за които не върви да си нисък. Примерно играя с Божана Продева – висока, снажна жена, и аз до нея… Божана имаше едно неповторимо аристократично излъчване, каквото носеше и съпругът й Стефан Продев – те двамата бяха духовни аристократи. Но за мене: заболяваше ме вратът да се източвам, само и само да изглеждам по-висок до партньорка като Божана. Накрая се научих и почнах да слагам обувки на платформа и на женски ток на сцената.

Роден съм през далечната 37-а. С т.нар. Симеончо сме родени в една година. Само веднъж се видяхме с него – на един прием и аз го доближих с думите: „Позволявам си да дойда да ви поздравя, защото аз съм жив благодарение на вашия баща – аз съм евреин”. И той се разплака… После ми каза: “Ще ми разрешите ли да ви прегърна?!”. Много странен човек…

– Тъгувате ли за времето, прекарано в Музикалния театър? Били сте много близък с Видин Даскалов…

Много, много бяхме близки! Наскоро беше рождената му дата и Музикалният театър не пусна нищо – една дума макар по този повод. Моя близка ми се обади по телефона и ми каза: „Може би ще се обидиш, ама написах на стената на Музикалния театър: „Как не ви е срам?! Днес е рождената дата на най-големия ви оперетен артист и вие не направихте едно съобщение! Какво си мислите вие – че от вас започва светът ли?!”. Тази моя позната е математичка, няма нищо общо с нашата гилдия. Оставям думите й без коментар…

Разкажете ми повече за Видин Даскалов. Имаше една интрига, когато ви лепнаха, че от вас е излязло – че сте заварили Лили Кисьова и Видин Даскалов интимни в общата ви гримьорна…

Не знам откъде излезе всичко това! Първо, то не е истина, а дори да беше, не бих си позволил да го изрекатримата бяхме много близки приятели. Не е имало нищо подобно! Хората си мислеха така за Видин и Лили, защото те дълго играха заедно на сцената, и то така, че между тях прескачаха искри. Но това беше само на сцената, в живота Видин й викаше „мамо”, което е показателно за отношенията им. Видин беше голям кавалер, това е. Все ме учеше как да изпращам колежките: „Да не я оставиш пред театъра да я закачи някой. Ще дадеш 2 лева повече, но ще я закараш до тях – поднеси я на съпруга й”! – така ми казваше. И аз го правех. Аз по онова време пеех с Мила Паунова – снаха на големия оперен тенор Милен Паунов. И веднъж се пошегувах в тона на Видиновото „мамо”, както той наричаше Лили: „Мила, викам, бих ти казал „мамо”, но твоето име е Мила и ще се получи нещо като „Мила мамо”. Обаче на шега, на майтап, почнах точно така да й викам “Мила, мамо”.

Тя беше много мил и грижовен човек. Отиваме някъде 2-3 дни на участие, и Мила ми переше ризите, ако забележеше някъде петънце по тях. Аз пък, като истински кавалер, я пазех и „доставях” на мъжа й до вратата. Видин на много неща ме е научил и кавалерството беше едно от тях. Особено интересни бяха разговорите ни в гримьорната. Виждал съм го Видин и весел, и тъжен. И на сцената, и в живота. Един случай: Зарко Донев беше директор, когато поканиха великия руски режисьор Борис Александрович Покровски да постави в театъра „Бяла нощ”. Историята вътре е от времето на цар Николай, на Распутин и т.н. Покровски избра Видин да играе цар Николай. И същевременно му даде и ролята на един шивач, който много прилича на цар Николай. За женската роля избра Донка Шишманова.

После се обръща към мен и ми казва: “Г-н Аронов, благодаря ви, че пяхте прекрасно вчера вечерта – обаятелен тенор сте вие. Но в моя спектакъл вие няма да пеете! Няма и да говорите. На мен са ми нужни вашите очи! Вие ще бъдете полк. Усов”. И така – аз имах възможност да играя най-особената роля в живота си на сцената – само с очите си, без да пея, но това ми даде възможност да открия една непозната страна на Видин. Ние го знаехме с „Живот човешки, живот глупешки…”, и изведнъж аз го виждам в ролята на цар Николай като един уникален драматичен актьор! Играеше и шивача – и в двете роли беше невероятен! За мен беше поразително да преоткрия още една страна от големия му талант. Видин много обичаше да импровизира на сцената. Но много колеги не обичаха подобни изненади и веднъж даже един, няма да му казвам името, му каза: “Видине, ти ме объркваш!”. И тогава Видин написа едно заявление до тогавашния директор Виктор Райчев: „Др. директор, много моля, винаги когато има такава възможност, да участвам в спектаклите с Арон Аронов!” – двамата бързо влизахме в крачка и се забавлявахме на сцената.

– А кога го видяхте тъжен в живота?

Преди смъртта. Аз много често ходех да го видя в болницата. Почти всеки ден. Видин имаше байпаси и до такава степен вече сърцето му не издържаше, че сърдечният мускул ги изтласкваше и те падаха. Той съзнаваше, че това е краят. Веднъж понечих да му целуна ръката, а той не ми разреши. Защо исках да му целуна ръката ли? Не защото си отива, а защото много ми е дал! Видин беше уникален артист и човек!

– Имал е и симпатични слабости. Чувала съм, че е обичал да играе на машинките?…

Е, щом сте чувала, добре – няма да крия, така беше. Имаше такава страст. Губеше много пари и след загуба ставаше тъжен.

– Какъв беше личният му живот?

Аз не знам много за брака му. Знам, че има син, който сега бил бизнесмен – виждал съм го като момче. Видин мисля, че вече се беше развел, когато започна връзка със Зорка Димитрова. Не се криеха. После се скараха и той се събра с Калина Ангелова, която му роди дете. Едно момиченце, което вече е млада жена и е една „Видинка” – визуално копие на баща си. С майката – Калина, се чухме преди 15-ина дни. Беше радостна, че са я върнали на работа в театъра, след като преди 2-3 години я бяха уволнили.

– Кой замести в театъра неповторимия Видин Даскалов?

Сашо Мутафчийски.

– Имаше ли състезание между Видин Даскалов и Минко Босев?

Никога! Само в един спектакъл двамата се засякоха в роля. Тогава Видин ми беше казал: „Няма никакво значение кого от двамата ще изберат за премиерата! Премиерата е една, а спектаклите са стотици”.

– А между примадоните в театъра имаше ли боричкания коя да е по-по-най?

Една много интересна случка ще ви разкажа. Преди премиерата на един спектакъл аз бях определен в двойка с Диана Попова – сестрата на голямата наша оперна звезда Катя Попова, която изгоря при самолетна катастрофа. Свършиха генералните репетиции и директорът на театъра събра всички колеги, за да съобщи кой ще бъде на първа, на втора премиера и т.н. Каза ни, че в централните роли има две определени двойки – Хари Харалампиев и Мариана Коцева, и Арон Аронов и Диана Попова. И уточни, че нас с Диана ни пуска на премиера. След това отиде и към другите роли.

Тогава Лиляна Кошлукова вече не играеше сопрановите роли, а беше отишла към по-ниските – мецосопрановите. И я съобщават, че ще играе майка на героинята на Диана Попова. Скача ядосана Лиляна и казва: „Ние с Диана сме връстнички, как така ще играя нейна майка?!”. Всички реагирахме: “Лили, чакай, това е сцена! Защо да не играеш нейна майка?!”. “Не, не – не мога!” – вика тя. Най-вероятно, от женска суета. Кошлукова беше много голяма звезда и директорът взе да се чуди какво да направи. Най-накрая каза: “На премиерата остават Лили Кошлукова заедно с Хари Харалампиев и Мариана Коцева, а Арончо и Диана отиват на втората премиера с еди коя-си като майката”.

За мен нямаше кой знае какво значение, но ми стана жал за Дианчето Попова – това й беше нещо като юбилеен спектакъл и изобщо тя беше един прекрасен човек – немска възпитаничка, деликатна, талантлива, дисциплинирана, страхотна. Отминаха премиерите и почнахме „Страната на усмивките”, за който спектакъл казваха за мене, че „Арон Аронов няма равен на себе си”. И на юбилейния – стотен спектакъл излиза разпределението аз да пея с Кошлукова. Какво ми щукна, написах едно заявление до директора на театъра Донев: „Моля да бъда заменен от колегата ми Харалампиев, тъй като партньорката ми Лиляна Кошлукова е много по-възрастна от мен!” Вика ме Донев и ме пита: “Кажи какво се е случило?! Ти, който винаги си казвал, че мъжът е с малко „м”, а жената е с главно „Ж”, сега постъпваш така към колежка?!”. Разказах му аз и на другия ден излиза на таблото: „Премиерен стотен спектакъл с Арон Аронов и Донка Шишманова”. Това ме смути, разбира се. Стана ми мъчно, че съм ударил такъв шамар на Лиляна. Рекох си: “Каква дупнишка простащина извърших!…”. После и двамата с Лиляна Кошлукова отбягвахме да се засечем някъде. А играехме в „Хубавата Елена” двойка: аз – Парис, тя – Елена. Докато играехме, аз не исках с нищо да й покажа, че й се сърдя или че тя има някаква вина. И така пламенно играехме любов на сцената, че взе да се говори сред публиката, че имаме връзка. А ние в този момент дори не си говорехме и отбягвахме да се засечем по коридорите! Пълен куриоз! Докато един ден, както си поръчвам едно кафе на барчето, чувам гласа й в гръб: “Арончо, вземи едно кафенце и за мен!”. Направо се разтреперих от вълнение. Поднесох й кафето на масата, а тя ме покани да седна. Знам, че съм я наранил, и си мълча. И изведнъж тя ме тупва така по бедрото и ми казва: “И да знаеш, ти беше прав!”. Аз се разплаках, целунах й ръка и оттогава станахме още по-близки. Лили беше блестящ човек и много голяма певица. И тя отдавна почина…

– Кога започнаха лошите отношения в театъра? Отидоха си огорчени много ваши колеги…

Така е. Огорчена си тръгна дори една Мими Балканска. Доколкото помня, в някаква роля слагат нея и Милка Янакиева. И дадоха премиерата на Милка – това огорчи Мими. Тогава тя реши да се оттегли.

– Като на човек, който знае много за славното време на Музикалния, кажете ми откровено – защо бяха тези битки по свалянето на Светозар Донев – бившия директор на театъра?

Зарко ми беше много близък приятел. Той ме обичаше, защото аз му казвах грешките. Но аз не му ги казвах на събрание, а на четири очи. В момента е пенсионер, но си има часове и в Консерваторията. Чуваме се честичко.

– Обвиняваха го, че синът му и дъщеря му работеха в театъра, докато той беше директор…

И какво от това, щом са талантливи?! Дъщеря му на Зарко е невероятен хореограф – нямате представа колко е талантлива тя! Казвате ми, че харесвате много „Иисус Христос супер звезда” – ами танците тя ги направи. Коцето Калки е много добър там. Ами Звезди от „Ахат”? – Какъв глас! Огромен!

– И сега се играят постановките, които споменахте като култови навремето – примерно „Царицата на чардаша”, но сякаш нямат онзи успех като преди. Да не би в театъра да няма вече такива ярки певчески таланти?

Не е така, има ги добрите изпълнители и днес. В театъра имат примерно един Стефан Петков, който има глас-„море”. И на премиерата на „Хубавата Елена” аз му се обадих да му пожелая „На добър час!”, като мислех, че ще играе Парис. Изведнъж от него разбирам, че друг ще играе тази роля. И аз се изумих. „Стефане, казвам, ако ти не пееш Парис, кой пее?!” – и той ми каза няколко имена. Защо става така в театъра, се питам?!..

  • Сега артистичен директор, доколкото знам, е Мариана Арсенова, за която мненията са доста противоречиви. Преобладаващите са, че има доста специфичен характер и че добре използва женския си чар…

    Ами вие явно знаете всичко…Но ще добавя, че Мариана е една добра певица – аз обичах да пея с нея.

    – Завършили сте при проф. Христо Бръмбаров – едно голямо име, създало най-големите ни оперни певци…

Проф. Бръмбаров беше много скромен човек. Той беше баритон в Софийската народна опера и преподаваше. Ние бяхме много странен курс – 13 момичета и 3 момчета – бас, баритон и тенор. Сред момичетата беше великата Ани Томова-Синтова. И тя имаше много живелици, докато направи голямата крачка – първо в Източна Германия, след това Херберт фон Караян я хареса и я взе под крилото си. Но за мен. Бръмбаров искаше да ме прави оперен певец. Добре, но моята майка беше много болна и аз, след като си направих държавния изпит с Алфред в „Травиата” във Варненската опера, макар че там ми предложиха работа на щат, вече си бях решил да си дойда по-наблизо до Дупница – заради мама. Бях много привързан към нея – майка ми беше велика жена. И дали е било съдба – пътуваме си насам с жена ми и на гарата четем обява: “Конкурс на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Ето така стана всичко.

– Познавате и Гена Димитрова, и Никола Гюзелев – също ученици на проф. Бръмбаров…

Гена беше голяма! По-голяма от Павароти и Пласидо Доминго! Самият Доминго го пише в мемоарите си: „Страшно трудно е да се пее с Гена Димитрова! Когато аз имах спектакъл с нея, три дни мълчах. Такова „гърло” не съм срещал в живота си!”. Две седмици преди Гена да почине, аз бях с нея на сцената…

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

(край на интервюто)

Както споменах вече, след нашето запознанство с Арон Аронов, той често ми е писал по разни поводи, особено след като чете моите „оперни истории“. През януари 2014 г. той ми писа нещо за себе си, когато още малко се познавахме. Ето един цитат от негово писмо:

„Здравейте Борис, след 43 годишен солистичен, теноров, певчески стаж на сцените на ДМТ “Стефан Македонски” – София, Софийската опера и балет, оперите, оперетите и концертните зали в България и чужбина, продължавам да пея, предимно с моите ученици! Бях вокален педагог в ДМТ “Стефан Македонски” – София, Търновският музикално-драматичен театър и Музикалното училище в София. От три години и половина имам Вокална студия за пеене, интерпретация, актьорско майсторство, солфеж и елементарна теория на музиката, която студия водя сам. При мен идват начинаещи, напреднали, ученици, студенти, оперни, оперетни, камерни и поп-певици и певци от България, Германия, Холандия, Америка и Израел. Вълнуващо е да виждам как те старателно и относително бързо вървят напред и все напред! Радвам се за нашето ново Фейсбук-приятелство! Ще очаквам Вашето обаждане!“

(край на писмото)

Аз съм много благодарен на Арон Аронов, защото вече седма година той чете редовно това, което пиша, винаги взема отношение, когато става въпрос за артисти, които той познава или е имал общи изяви с тях. Въобще той е емоционален и чувствителен човек, който се радва на успехите на колегите си и ги подкрепя с хубави думи. Ето, откак Любомир Дяковски стана директор на Плевенската филхармония и нейната дейност много се обогати и разшири, при всеки концерт, който Любо обявява във ФБ, Арон Аронов не забравя да го поздрави и да му пожелае успех, както стана и през 2015 г. през юни при концерта в Плевен на „тримата славянски тенори“.

Страницата на Арон Аронов в Уикипедия (на български език) е много добре оформена (за разлика от много други на негови колеги). Заедно с изчерпателните биографични бележки и репертоар той има и собствен личен сайт, на който могат да се научат редица други подробности. Също така има и линк към негови изпълнения в YouTube, което улеснява слушането им.

Преди известно време случайно научих, че през 2015 г. Арон Аронов е имал интересна изява в Плевен като режисьор на оперетата „Царицата на чардаша“ от Калман. Цитирам съответна информация по случая:

Портал БТА

Легендата на българската оперета Арон Аронов режисира и коментира необикновен концерт-спектакъл на “Царицата на чардаша” в Плевен

22 май 2015

Плевен, 22 май 2015 г. (Малин Решовски, БТА)

Легендата на българската оперета Арон Аронов режисира и
коментира необикновен концерт-спектакъл на “Царицата на
чардаша”, който бе представен с успех снощи в театъра в Плевен.
Аронов имаше и артистично присъствие в уникалното
представление в ролята на Фери Бачи. Публиката посрещаше с
аплаузи ярките му и кратки песенни участия.

Той бе поставил по необичаен начин най-знаменитото произведение
в оперетната литература – оркестърът бе на сцената, нямаше
декори, а самият Аронов зад малка масичка, в един от ъглите й,
разказваше и реприликираше по свой, оригинален начин действието
и постъпките на героите, а понякога обясняваше на публиката
детайли. Подбрани бяха най-ярките музикални моменти от прочутата
творба на Калман, които бяха показани без почивка, динамично,
за час и половина. Плевенската филхармония се представи като
много стабилен партньор на солистите и хора под диригентството
на маестро Славей Тинчев. Хор “Гена Димитрова”, балетният
състав при читалище “Съгласие” и изпълнителите на соловите
партии заслужиха дълги аплодисменти и много цветя в края на
представлението.

Постановката бе част от усилията на новия директор на
Плевенската филхармония Любомир Дяковски и кмета на Плевен проф.
Димитър Стойков да бъде върнат статута на оркестъра и да му се
даде право освен традиционните концерти с класическа музика, в
своя афиш да включва музикални спектакли – оперети, опери,
мюзикъли и балетни творби.

(край на цитата)

Също така през 2016 г. срещаме в медиите съобщения за участия на Арон Аронов при различни музикални прояви. Ето цитат от сайта на Музикалния театър в София:

3.04.2016 г.

„НЕДЕЛНИЦИ” в МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР

Арон Аронов на 17 април и на 24 април с Мила Паунова. Това е началото на  подготовката за 100-годишния юбилей на театъра, който ще бъде отбелязан с редица събития посветени на него през следващия сезон. В програмата на театъра са предвидени много други изяви (…)

(край на цитата)

Нека сега се спра на последното голямо събитие в живота на Арон Аронов – през 2017 г. на днешния ден той навърши кръглите 80 години.

Още през октомври 2016 г. научихме, че в Музикалния театър в София са помислили за 80-годишния юбилей на техния заслужил артист и колега Арон Аронов, който той празнува през 2017 г. Цитирам:

Портал ЕПИЦЕНТЪР

След 43 сезона на сцената на Музикалния театър Арон Аронов – на 80 сред приятели и почитатели
5 октомври 2016 г. Омагьосани от непреодолимия му чар, талант, глас, брилянтна техника и невероятно присъствие, прекрасните героини от оперетите на Калман, Офенбах, Лехар и Щраус продължават да са влюбени в него.

Националният музикален театър “Стефан Македонски” почете с  невероятен спектакъл доайенът и любимец на публиката от няколко поколения Арон Аронов!

Почитателите на големия оперетен актьор и певец, изиграл на сцената всички тенорови роли в жанра, всички любовници, чаровници, принцове, графове и кавалери, имаха невероятното преживяване отново да се насладят на неговия глас в любими арии и дуети с участието на популярните звезди на оперетата от златното поколение, негови възпитаници и всички звезди на Музикалния театър. 

Омагьосани от непреодолимия му чар, талант, глас, брилянтна техника и невероятно сценично присъствие, прекрасните героини от оперетите на Калман, Офенбах, Лехар и Щраус, всичките княгини, царици, графини и вдовици, са влюбени в него цели 43 сезона от 1965 г. насам.

Публиката се докосна до огромния талант и магнетичност на неповторимия Арон Аронов в концерт-спектакъла, посветен на неговия юбилей, в Музикалния театър. 

Фотограф: Антон Марков

(край на цитата)

Както виждаме, Арон Аронов е пълен с идеи и хубави мисли за преживяното и за бъдещето.

Що се отнася до самия 80-годишен юбилей през 2017 г., Българското Национално Радио посвети 2 седмици след рождения му ден голямо предаване по случая, заедно с интервю на Арон Аронов в две части, при което той сподели важни моменти от живота и кариерата си. Цитирам това предаване на БНР от 25 юли 2017 г., заедно с линк към това предаване, за да можем при желание винаги да слушаме думите на Арон Аронов:

БНР

Честит юбилей на Арон Аронов!

публикувано на 25.07.2017

Автор: Цветана Тончева

В двата последни петъка на юли „Звездният експрес“ на програма „Христо Ботев“ предложи на слушателите вълнуващо пътешествие в компанията на една от най-ярките звезди на българския музикален театър от близкото минало с красив глас, завидна артистичност и бляскава кариера. На 12 юли Арон Аронов навърши 80.

Репертоарът му включва почти всички централни партии в най-популярните и поставяни оперети на Офенбах, Щраус, Лехар и Калман. През 1965 година, когато е приет в състава на ДМТ „Стефан Македонски“ поема щафетата от легендарните тенори Любомир Бодуров и Минко Босев. Любимият му партньор е бил Видин Даскалов, а сред бляскавите му партньорки са знаменитости като Анета Цанкова, Тинка Краева, Лиляна Кошлукова, Донка Шишманова, Божана Продева, Лиляна Кисьова, Людмила Чешмеджиева, Диана Попова, Анелия Шуманова, Зорка Димитрова, Сабина Тянкова, Светлана Иванова, Добрина Икономова. Певческото му дълголетие е забележително – остава водещ солист на Музикалния театър до 70-ия си рожден ден! Разговорът с него започна от може би най-успешната му роля в прочута Лехарова оперета – „Страната на усмивките“, за да продължи с историята на един много интересен и наситен живот, изпълнен с музика и любов.

Говорихме за обучението му при знаменития маестро Христо Бръмбаров; за дебюта във Варненската опера с Алфред от „Травиата“; за първите оперни изяви на софийска сцена – Манрико от „Трубадур“, Ернани от едноименната опера; за преддебютното му участие на сцената на ДМТ – Фреди от „Моята прекрасна лейди“ на Лоу; за официалния дебют в класическата френска оперета „Дъщерята на мадам Анго“ на Льокок; за още роли, постановки, партньори и партньорки, режисьори и диригенти.

За Арон Аронов беше особено приятна изненада да чуе фрагменти от един много ценен запис в Златния фонд на БНР – премиера на „Птицепродавецът“ от Карл Целер, запис от 20 септември 1967 година, дирижиран от Давид Недялков с участието на Лиляна Кошлукова, Тинка Краева, Видин Даскалов, Хрисанд Бъчваров, Людмила Чешмеджиева в една от най-успешните си роли – Кристъл и разбира се – Арон Аронов в главната роля на Адам.

На финала 80-годишният тенор се обърна към слушателите: „Има стари млади, има и млади старци. Скъпи слушатели, не е важно на колко години сте. Важно е да не признавате, че остарявате, или че сте стари. И ако съумеете да го направите, а това не е много трудно, просто ще живеете на белия свят по-дълго.

Написах нещо за моя юбилей и искам да го чуете и вие:
Навърших аз осемдесет
и не мислете, че е зле
остават толкоз дни напред –
ще се живее! Олеле!“.


Разговора с Арон Аронов можете да чуете в звуковите файлове.

Разговор с Арон Аронов (първа част)

Разговор с Арон Аронов (втора част)

Програма Христо Ботев Музика Звезден експрес    Арон Аронов

(край на цитата)

Линка към това предаване е следният:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100855831/aron

Нека днес на 12 юли 2020 г. да пожелаем на Арон Аронов по случай навършване на 83 години добро здраве, още повече хумор и радостни дни с колеги, приятели и най-вече със семейството си.

За много години, драги Ароне!

………………

Изпълнение на Арон Аронов (хей циган …) лично от него на 23.01.2021:

Gräfin Mariza: Aria of Tassilo

Арон Аронов, Rositsa Batalova, Orchestra of the Stefan Makedonski state musical theatre

…..

Изпълнение на Арон Аронов:

Aron Aronov | The Bird Seller

https://www.google.de/search?q=YOU+TUBE+ARON+ARONOV&source=hp&ei=EwSvZKqIOtaZkdUPwcSW0Aw&iflsig=AD69kcEAAAAAZK8SI1UihBnpKCqTer8Upbucc6hkfVUy&ved=0ahUKEwjq3eW_-ImAAxXWTKQEHUGiBcoQ4dUDCAw&uact=5&oq=YOU+TUBE+ARON+ARONOV&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBwghEKABEAoyBwghEKABEAoyBwghEKABEAoyBwghEKABEAo6EQguEIMBEMcBELEDENEDEIAEOhEILhCABBCxAxCDARDHARDRAzoLCAAQgAQQsQMQgwE6CwguEIAEELEDEIMBOggILhCABBCxAzoFCAAQgAQ6EAguEMcBELEDENEDEIAEEAo6CAguELEDEIAEOgUILhCABDoICAAQgAQQyQM6CAgAEIoFEJIDOgsILhCABBDHARCvAToHCAAQgAQQCjoICC4QgAQQ1AI6CwguEIoFELEDEIMBOgsIABCKBRCxAxCDAToQCC4QgAQQsQMQxwEQ0QMQCjoICAAQFhAeEAo6BwgAEA0QgAQ6BwguEA0QgAQ6BggAEB4QDToGCAAQFhAeOggIABAIEB4QDVAAWPYuYKJBaABwAHgAgAF_iAHwDJIBBDE0LjaYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:08fd5c0b,vid:7hmq7rcPgvg

´´´´

Изпълнение на Арон Аронов:

Das Land des Lächelns – Aron Aronov

https://www.google.de/search?q=YOU+TUBE+ARON+ARONOV&source=hp&ei=EwSvZKqIOtaZkdUPwcSW0Aw&iflsig=AD69kcEAAAAAZK8SI1UihBnpKCqTer8Upbucc6hkfVUy&ved=0ahUKEwjq3eW_-ImAAxXWTKQEHUGiBcoQ4dUDCAw&uact=5&oq=YOU+TUBE+ARON+ARONOV&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBwghEKABEAoyBwghEKABEAoyBwghEKABEAoyBwghEKABEAo6EQguEIMBEMcBELEDENEDEIAEOhEILhCABBCxAxCDARDHARDRAzoLCAAQgAQQsQMQgwE6CwguEIAEELEDEIMBOggILhCABBCxAzoFCAAQgAQ6EAguEMcBELEDENEDEIAEEAo6CAguELEDEIAEOgUILhCABDoICAAQgAQQyQM6CAgAEIoFEJIDOgsILhCABBDHARCvAToHCAAQgAQQCjoICC4QgAQQ1AI6CwguEIoFELEDEIMBOgsIABCKBRCxAxCDAToQCC4QgAQQsQMQxwEQ0QMQCjoICAAQFhAeEAo6BwgAEA0QgAQ6BwguEA0QgAQ6BggAEB4QDToGCAAQFhAeOggIABAIEB4QDVAAWPYuYKJBaABwAHgAgAF_iAHwDJIBBDE0LjaYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:188eddb7,vid:ZnM3cidZB24

….

Изпълнение на Арон Аронов:

Aron Aronov – “La Serenata” – Tosti

https://www.google.de/search?q=YOU+TUBE+ARON+ARONOV&source=hp&ei=EwSvZKqIOtaZkdUPwcSW0Aw&iflsig=AD69kcEAAAAAZK8SI1UihBnpKCqTer8Upbucc6hkfVUy&ved=0ahUKEwjq3eW_-ImAAxXWTKQEHUGiBcoQ4dUDCAw&uact=5&oq=YOU+TUBE+ARON+ARONOV&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBwghEKABEAoyBwghEKABEAoyBwghEKABEAoyBwghEKABEAo6EQguEIMBEMcBELEDENEDEIAEOhEILhCABBCxAxCDARDHARDRAzoLCAAQgAQQsQMQgwE6CwguEIAEELEDEIMBOggILhCABBCxAzoFCAAQgAQ6EAguEMcBELEDENEDEIAEEAo6CAguELEDEIAEOgUILhCABDoICAAQgAQQyQM6CAgAEIoFEJIDOgsILhCABBDHARCvAToHCAAQgAQQCjoICC4QgAQQ1AI6CwguEIoFELEDEIMBOgsIABCKBRCxAxCDAToQCC4QgAQQsQMQxwEQ0QMQCjoICAAQFhAeEAo6BwgAEA0QgAQ6BwguEA0QgAQ6BggAEB4QDToGCAAQFhAeOggIABAIEB4QDVAAWPYuYKJBaABwAHgAgAF_iAHwDJIBBDE0LjaYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:2bdea1d7,vid:No53P8FSS4o

……