Arseniy Arsov

Днес празнува рожден ден тенорът Арсений Арсов

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 септември 2020 г. празнува рожден ден един от най-близките ми ФБ-приятели (още от 2013 г.), с когото не се познаваме лично, но през тия 7 години на виртуална връзка имаме контакти и си разменяме постинги по различни поводи. Това е варненският тенор Арсений Арсов, изкуството на когото високо ценя по различни причини – първо, за изключително хубавия му високо култивиран и обучен глас, второ – за това, че наред с музикалното си изкуство е и прекрасен поет, писател и разказвач на различни истории, и трето – най-важното – че винаги през тия 7 години ми е помагал в моите „оперни истории“ със съвети и допълнения към биографичните данни за артисти, за които пиша и които той познава лично или е имал съвместни изяви с тях.

Десетки са тия примери, в които той ми е пращал своите бележки, както и снимки, които допълват коментарите му. За тази му помощ винаги ще бъда крайно благодарен на този буден българин, който обича Варна и където и да гостува, винаги се връща към родния бряг. При това Арсений Арсов има пословично дълга и успешна вокална кариера не само като отличен оперен певец, но и като дълбок тълкувател на песенното творчество на редица композитори от миналото и настоящето. За това ще пиша след малко.

По редица причини до сега съм писал статии за Арсений Арсов само два пъти – за пръв път през 2016 г., когато той навърши кръглите 60 години. Това стана по една случайност, защото обикновено през септември не съм в Германия, където пиша моите „оперни истории“. Само ден преди 28 септември – рождения му ден, се бях завърнал от България и набързо скалъпих една статия за този юбилей. През следващите години на този ден никога не съм бил в Германия – едва през 2019 г. бях тук и по тази причина му посветих една сравнително подробна статия – отдавна той заслужаваше тази чест. Днес на 28 септември 2020 г. ще повторя тази статия – за една година имам над 150 нови ФБ-читатели и приятели, нека знаят какво съм присал преди това за него.

Цитирам само един от началните абзаци от статията ми за него през 2016 г.:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 28 септември 2016 г. празнува рожден ден варненския тенор Арсений Арсов и все още не съм „отворил лабораторията си“, но за Арсений ще направя изключение – особено високо го ценя като певец и приятел, който заслужава да бъде почетен с това внимание. Колко пъти вече в изтеклите 3 години, в които пиша моите „оперни истории“ Арсений е откликвал на мои запитвания, свързани с лица, които той добре познава или са били негови близки колеги преди всичко във Варненската опера. Колко пъти той ми е давал сведения за такива певци, за които не може да се намери много в различните източници и медии. Колко пъти негови изпълнения или негови стихове са се появявали на моята стена и са били повод за оживени дискусии, в които негови любители или приятели са му изказвали комплиментите си, оставали са впечатлени не само от музикалните му изпълнения, но и от особено вдъхновените му и задълбочени стихове, които изразяват една чувствителна душа и сърце, отворени за всички изкуства. Арсений има почитатели, които открито изказват във ФБ своята висока оценка за поетичното му творчество, което особено го отличава от неговите вокални колеги“.

(край на цитата)

Понеже по-горе стана въпрос за поетичните качества на Арсений Арсов, ще започна днес именно от тях. Случайно си бях отбелязъл преди време едно негово стихотворение, цитирам го:

(Арсений Арсов на 4 юни 2016 г. във Фейсбук):

КОГАТО МЕ БОЛИ ДУШАТА

Когато ме боли душата…
аз пея
и моля се смирено
на света голям
за миг да ме послуша,
да успея и днес от моя пламък
да му дам.

Когато ме боли душата
аз не плача,
а призовавам орфеевата муза
във ноща,
и изповедно коленича
в здрача
и й разказвам,
че щастието ми е трудно,
макар и да е със крила.

Когато ме боли душата
аз се смея,
прикриващ болка и тъга,
да черпя вдъхновението си
аз смея дори и в най-смълчаната ми
самота.

Когато ме боли душата
търся,
все търся с обич нечия приятелска ръка
и моля се в духа ми да е истина,
за да е истина и пътят ми
на таз земя.

(край на цитата)

Прекрасни мисли, задълбочена проницателност, финна чувствителност на един истински артист – браво Арсений и все така, много твои любители дълбоко уважават тази изискана поезия!

Чудесно, добре че си бях отбелязал и някои коментари на негови приятели, които бяха написани във ФБ по този случай и днес искам да ги припомня:

Kommentieren:

Du, Christina Anghelakova, Ema Zhunich und 68 weitere Personen

………

Галя Маладолска – Истина е !!!

Zina Georgivs – Болката идваща от душата е истинска и само прятелска ръка и любов от сърце може болката в душата да прогони …..

арсений арсов – Благодаря Ви Зина…..разбрали сте ме…

Peter Danailov – Чудесна е поезията на душата ти, Арси. Исрена и чиста. Благодарим ти, че я споделяш. Мъдър си, чувствителен и знаещ как да преобърнеш в стих мелодията на сърцето си.

арсений арсов – Благодаря ти Петьо. Хубава вечер. Ти също винаги си виждал невидимото…

Krassimira Stoynova – Самият стих е една красива мелодия на душата!

Иво Бонев – След тази изповед трябва да се вгледам в себе си и да помълча…

Blagovesta Karnobatlova – Благодаря, че стопли моята душа !

Asen Mitev – Toва, което идва от сърцето, докосва сърцето…

Lubomir Diakovski – Прекрасно, чуствено и дълбоко преживяно !

арсений арсов – Сърдечно ти благодаря приятелю….

Stefka Mineva – Прекрасно, Арсений!! Толкова истинско!!

Boyanka Arnaoudova – Емоционално, искрено и много трогващо. Благодаря ти. То, пеенето, от хилядолетия си е вървяло заедно с поетичния усет и талант. Ти си доказателство..

Maria Belcheva – Браво Арсений! Прекрасно е!!! Бъди щастлив!

Detelina Dimitrova – Искрено, топлота и обич излъчва !

Милена Коларова – Поздравления, Арсений.Освен голям певец си и голям поет.

(край на коментарите)

През септември 2016 г., малко след като се бях върнал от България, една сутрин като отворих профила си във ФБ ме „посрещна“ едно вдъхновено стихотворение на Арсений Арсов, което направо дълбоко ме впечатли – след него имаше десетки отзиви, всички възторжени и сърдечни. Цитирам го тук, заслужава всеки любител на музиката и поезията да го прочете:

ПРЕМИЕРА

Погали неспокойния ми сън
зора омайница лъчиста,
зарят в очите ми безброй огньове
и светлини искрят като мъниста.

Живот от песни,
дух във плам
преместили цялата моя вселена
в храм изумрудено сияен
и голяма
крепост вековна,
нарекли са я оперна сцена …

Преминала е моята поредна
премиера
във времето отлитнала е пак
и питам се защо и как,
останала е само думичката – вчера.

А преживяното
ще се повтори ли отново?
Кога ще срещна пак
очите врязващи се в мен
като стрели от парещо олово.

Ще ме дочака ли моята публика
стаена там във мрачината,
за възкресение копнееща
забравила и болката и суетата?

Поспри, о миг благословен
с тайнственост
омагьосвай ме отново,
ти озари ме с трепета блажен
във творчество
за жертвеност готово.

В съдбата ми преследница
ти влей жадуваното вдъхновение
и мъдро и извечно ново,
аз своя кръст отдавна съм пoел,
не се боя от наказанието
тръбно и сурово …

Из поетичната книга “Разорани бразди”

След премиера на операта „ Фауст” от Гуно в Националната опера в София

(край на цитата)

Понеже започнах с поетичните качества на Арсений Арсов, нека приключа с още нещо, което има дълбока връзка с тях – едно писмо във ФБ от 11 октомври 2016 г, което той публикува също във ФБ, свързано със смъртта на любимата му майка – едно дълбоко вълнуващо повествование, което завърша също със стихотворение, посветено на нея. Цитирам в оригинал така, както беше поместено във ФБ:

Арсений Арсов на 11 октомври 2016 г.:

ЗА ТЕБ ЩЕ ПЕЯ СКЪПА МАМО,
ЗА ТЕБ ДО СЕТНИТЕ МИ ДНИ,
ЩЕ ПЛАЧА, ПОСЛЕ ЩЕ СЕ СМЕЯ
ЗАЩОТО ЗНАЯ,
ЧЕ ДО МЕНЕ ВИНАГИ СИ ТИ….

Днес се изпълват 40 дни от раздялата ми с моята скъпа майка – ОЛГА СЕРАФИМОВА АРСОВА. НА НЕЯ ДЪЛЖА НЕ МАЛКО В ИЗГРАЖДАНЕТО МИ КАТО ОПЕРЕН ПЕВЕЦ И АРТИСТ. ТЯ МЕ ЗАВЕДЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ОПЕРА, КОГАТО БЯХ ЕДВА НА 4 ГОДИНКИ. ТОВА БЕШЕ ДИПЛОМНАТА РАБОТА НА БАРИТОНА СЪБИН МАРКОВ В „РИГОЛЕТО”. ПОСЛЕ СЪДБАТА ПОИСКА ДА ПЕЯ С НЕГО В СЪЩАТА ОПЕРА В ЕРКЕЛ ТЕАТЪР – БУДАПЕЩА….

ТЯ БЕШЕ МОЯТ НАЙ-ТОЧЕН КОМПАС, ЗАЩОТО РАЗБИРАШЕ ОТ ОПЕРА И ЗНАЕШЕ КОЙ ПЕЕ ОТКРИТО, КОЙ ЗАКРИТО, КОЙ С ВИСОК ЛАРИНКС, КОЙ СЪС СТЕГНАТА ДОЛНА ЧЕЛЮСТ, КОЙ С ЕСТЕСТВЕНО ВИБРАТО, А КОЙ СЪС СТЕГНАТ ЕЗИК И БЕЗ ОПОРА. ДА, ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ КРИТИКИТЕ, КОИТО ПОСЛЕ ИЗСЛУШВАХ У ДОМА БЯХА – САМАТА ИСТИНА. ЗА ТОВА И МОЯТА ВРЪЗКА С МАЙКА МИ Е ТОЛКОВА ТЪНКА И НЕОБИЧАЙНА, ЧЕ АЗ СИ ОСТАНАХ ПОД РОДНАТА СТРЯХА ЗА ВИНАГИ, ВЪПРЕКИ, ЧЕ ИМАХ НЕ МАЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТА В ЧУЖБИНА.

ЗА НИЩО, ОБАЧЕ АЗ ЗА НИЩО НЕ
СЪЖАЛЯВАМ….

НА МОЯТА МАЙКА

Ти, ангел идващ и в съня ми
Ти, моя жива светлина
Над моя сън благослови ме,
Че чрез теб съм на света.

И в бури и в житейска радост
Ти винаги си с мен била,
Та ти и себе си забрави
И в нощ и в ден съвсем сама.

Ти посвети ми младостта си
Света потъпка заради мен
И доброволно се предаде
За да живееш в моя плен.

Утеха Божия и сила
Изпратена ми от Отца
За да не живея в мрака,
За да не мога да греша.

Аз зная, много съм те мъчил мамо,
Тъй многo, често без вина,
Сега душата ми потръпва,
За прошка коленичил съм в ноща.

Благословена да си мамо
И нека Бог те поживи!
Ти ще лекуваш мойте рани
Сега и в сетните ми дни.

Ти слънце мое
Жарко осияващо,
И мойте върхове и падини
Ти си солта на мойта вяра,
Към мен се обърни
и ми прости….

ПОСВЕЩАВАМ МОЯ ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ, МУЗИКАЛНО ПОЕТИЧНОТО ШОУ – „ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ”, РЕАЛИЗИРАЩО СЕ СЪС СРЕДСТВА ОТПУСНАТИ ОТ ОБЩИНА ВАРНА, НА МОЯТА МАЙКА, НА 26.11.2016, 18.00 ЧАСА – ОСНОВНА СЦЕНА. ВОДЕЩ: КИРИЛ АСПАРУХОВ. С УЧАСТИЕТО НА МОИТЕ КОЛЕГИ: ДАНИЕЛА ДИМОВА, АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ, ВЯРА ЖЕЛЕЗОВА, СТАНИСЛАВА МАРЧЕВА, ХРИСТО ГАНЕВСКИ, КАКТО И УЧЕНИЦИ ОТ НУИ “ДОБРИ ХРИСТОВ” И 4-ТА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ С ПРЕПОДАВАНЕ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК “ФРЕДЕРИК ЖОЛИО КЮРИ”, А ТАКА СЪЩО И СПОРТНИ ТАНЦОВИ ДВОЙКИ ОТ КСТ “ОДЕСОС ДЕНС”.

(край на цитата)

Нямам думи – такова сърдечно и вдъхновено послание към собствената майка до сега не бях чел … Дълбок респект, драги Арсений!

Понеже още в началото писах за помощта, която Арсений Арсов ми е указвал в редица мои „оперни истории“ през всички 7 години на публикуването им тук във ФБ, както и за негови много ценни коментари, искам да цитирам негови думи при два от тях.

Арсений Арсов на 2 март 2016 г.:

Добър вечер Многоуважеами г-н Контохов. За Иван Маринов се написа много. Аз не бях във Варна. Гастролирах в Барселона, но ето – искам с Вас да споделя фрагмент от моите спомени за Иван Маринов. Много му дължа….
Беше преди повече от двадесет и шест сезона – 13. IV. 1990 година, когато светлините на рампата благословиха раждането на една моя нова роля на сцената на някогашната варненска опера. Роля много по-различна от всичко онова, което бях изпял до тогава. Родолфо на Пучини е човек от двадесети век, много по-близък до нас в сравнение с бароковите богове – герои на Хендел или пък издържаните в строг класически дух персонажи на Глук, няма го и тираноборческия романтично проповдигнат устрем на ранните опери на Верди или схематичните любовни герои на Росини и Доницети.
Това винаги ме е привличало неудържимо и до днес, толкова много време след моя дебют в тази роля, след повече от 70 мои представления на „Бохеми”, значителна част от които съм изпял в чужбина, на различни сцени, с различни партньори, диригенти и режисьори. Както обикновено се случва, пътят към един голям резултат е дълъг, изискващ голямо търпение и усилия. Ето как започна всичко. Беше есента на 1984 година. Аз бях на 28 години и имах зад гърба си едва шест, седем партии и общо три сезона. Най-неочаквано за мен от дирекцията ми предложиха да започна разучаването на партията на Родолфо от „ Бохеми”. Аз разбира се не се противопоставих, но си помислих, че грижите на дирекцията за моето бъдещо развитие сякаш бяха леко превишени. Тогава имаше едно не малко попълнение от начинаещи солисти, някъде шест, седем души, които бяха усърдно следени от целия художествен съвет и се правеше персонален анализ на всеки един поотделно в края на съответния сезон. След усилена работа с пианист аз се явих пред тогавашния главен художествен ръководител на варненската опера и на филхармонията Иван Маринов. Той ме подложи за пореден път на изпит пред художествен съвет и едва след това с официална заповед бях разпределен в „ Бохеми”. Преди всичко това обаче, аз вече бях изискан от маестро Борислав Иванов и съответно разпределен като млад солист в постановката на оперетата „Царицата на чардаша”, където за режисьор беше поканен легендарния Видин Даскалов, една от най-ярките звезди в цялата история на българския оперетен театър. Дори бях вече провел няколко ансамблови музикални репетиции, когато започнаха паралелно с това и музикалните репетиции на „Бохеми”, която се водеше като възстановка.
Това беше началото на изключителната школа, която придобих при съвместната ми работа с маестро Иван Маринов. По-късно с него реализирахме „Травиата” и „Джани Скики”. Да се репетира с маестро Маринов означаваше да си издържлив като кон и да владееш до висша степен нервите и търпението си. Вече стана дума за това в предишните глави и все пак съм длъжен да припомня, че репетициите продължаваха по четири до пет часа, като не бяха редки и случаите, в които преди края на репетицията започнала в шестнадесет часа след обед маестрото даваше пари на някои от солистите, които донасяха от съседен ресторант скара и няколко бутилки вино и всички оставахме в директорския кабинет, където репетицията продължаваше, но вече под друга, забавна форма. И колкото и да продължаваха тези щурмове на оперната музика, колкото и нерви и напрежение да струваха на всички нас, аз винаги с благоговение ще си спомням за тях като за моето голямо бойно кръщение в най– прекрасното от всички изкуства, на което съдбата пожела да посветя моя живот.
Точно на една от тези репетиции, за първи път в живота си аз изпях първо действие с глас и понеже добре се справих с до-тата, маестро Маринов след дуета заяви с подобаващия му високопарен маниер : „ … и Вие ми се хвалите, че ще излизате в „Царицата на чардаша” ! Ами да, с този звънлив и изнесен глас, май няма да сбъркат, ако Ви поставят и на пропуска, та да нямат проблеми с влизащите в сградата”.
Още на другия ден бях зачеркнат от заповедта с разпределението за „Царицата на чардаша”, въпреки огромните усилия на Видин Даскалов и маестро Борислав Иванов да ме задържат. Така дойде и времето за оркестровите репетиции на „Бохеми” на сцена след половин месец работа с диригент в стая. По онова време една нова постановка се правеше за няколко месеца, а възстановка – за не по-малко от няколко седмици. Иван Маринов беше напълно наясно с всичко, което ставаше в операта. Той разбра, че въпреки много добрите показани от мен резултати още ми е доста рано за излизане в „Бохеми”. И за това от Бургас пристигна големият драматичен тенор Марин Илиев, който беше нашумял особено много с уникалната постановка на „Отело” на бургаска сцена, дело на Михаил Ангелов. Той трябваше да изпее и първите спектакли на „Бохеми”. Аз бях дошъл на репетицията с оркестър, провеждаща се на голяма сцена като слушател. Бях много спокоен, защото артистичният секретар ме беше предупредил за всичко, а и аз самият си давах сметка, че съм още много далече от голямата истина в „Бохеми”. И какво беше учудването ми, когато маестро Маринов се обърна към зрителната зала и най-учтиво ме покани да се кача на сцената. Бях изумен. Никой не ме беше предупредил за подобен ход, просто си знаех, че този път не съм аз. За това дори и не си направих труда да се разпея у дома. Изведнъж усетих как кръвта нахлу в главата ми и силно ми се зави свят. Стресът беше огромен. Помислих си, че няма да мога да изпея нищо. Но ако откажех пък, неминуемо би последвал коментара, че именно и за това се кани гастрол от друга опера, защото аз се страхувам да изляза в това заглавие… Качих се на сцената и започнах да пея. Маестрото обичаше да прави подобни експерименти, за това пък почти никога не грешеше в преценките си, а технологията на един постановъчен процес беше за него сякаш детска игра. Успях да се справя, но въпреки огромната ми свръхконцентрация, високите „до“–та не прозвучаха убедително. И след този нов мой изпит репетицията продължи, но вече с поканения тенор. Съкрушен от внезапния стрес аз слязох в зрителната зала и за моя изненада един властен глас извика името ми. С трепет разпознах в полумрака гордата осанка на професор Цветана Дякович, именитият вокален педагог и музикант, бивша оперна певица, пианистка, майка на маестро Иван Маринов. Нейна ученичка беше и моята професорка от академията Реса Колева, а солистките на варненската опера Николина Каменова, Алис Багдасарян и Татяна Николкова, моите партньорки – бяха все нейни възпитанички. Когато седнах до госпожата, очаквах да ми бъде съобщена смъртната присъда за моето бъдещо участие като Родолфо. За огромна изненада обаче, наред със забележките и съветите, великата Дякович, чиито ученици още тогава пееха по целия свят, изказа мнението, че вижда в мен много голямо бъдеще, но само при едно условие – да отложа дебюта си в „Бохеми” и да посягам към Пучини, колкото се може по-рядко.
Когато пиша тези мои спомени, не мога да не бъда благодарен на съдбата, че аз наистина дебютирах цели шест сезона по-късно в ролята на Родолфо, на тридесет и три години, когато теноровият глас е вече доста по-укрепнал и една среща с Пучини не би могла да му навреди така лесно, както това става днес с певци на по двадесет и пет години, умело подвеждани от недобронамерени диригенти и от още по-слаби режисьори.
Хубава вечер! Нас Вас и на Вашето семейство… Арсений Арсов  

(край на цитата)

Какво мога да добавя – един дълбоко поучителен урок за редица начинаещи тенори, при този прекрасен пример за начина на работа, присъщ на изключителния майстор Иван Маринов.. Мир на праха му.

И още един пример относно коментарите на Арсений Арсов. На 16 февруари 2016 г. той ми написа следното писмо във ФБ:

Многоуважаеми г-н Контохов, редовно чета Вашите публикациии. Добре, че ни напомняте за толкова много певци и събития … Вашето дело е просветителско, възпитателно и образователно. БРАВО ЗА УСЪРДИЕТО ВИ … Бих желал да Ви споделя, че вече започнах да пея и забавна музика. Да Ви призная – операта, особено днес в България – престана вече да бъде за мен онова, което тя беше в продължение на 35 години и за това пак пеейки опера, снощи имах един много добър спектакъл на „Дон Джованни” – пристъпих, разбира се много внимателно, към по-лека музика. Оперетни арии, латино, френски шансони и американския репертоар на Марио Ланца от 50-те години. Професорката ми Благовеста Карнобатлова ме благослови за това мое развитие в по-различен жанр. Ето нещо малко от общо 21 песни, сред които и български, които вече успях да запиша с цената на големи усилия и средства. Но съм щастлив, че гласът ми на 59 години се ориентира към нещо ново …. което хората обичат много, притиснати от едно не-леко в България битие …. Имах и концерт в операта, с два известни латино хита и успехът беше доста голям … Пожелавам Ви здраве и много дръзновение и енергия във Вашата толкова важна в днешно време мисия. С уважение: Ваш А. Арсов.

(край на цитата)

Това споделяне на Арсений Арсов много ми хареса тогава и после разбрах от многото му изяви в този „по-лек жанр“ той има същите успехи, каквито има и в оперната музика, което споделят неговите фенове тук във ФБ след всяка негова публикация за изява в този сектор на музикалното изкуство.

И нека преди да започна с биографични бележки и други подробности, искам да обърна внимание и на една друга област, в която Арсений Арсов навлиза много сериозно и с голям успех – песенното творчество на редица композитори от класиката, но и от по-късни периоди. В началото на септември 2019 г. получих от Арсений по пощата негов нов компакт-диск със записи на песни от тримата големи композитори Франц Шуберт, Феликс Менделсон-Бартолди и Роберт Шуман. Във връзка с това си разменихме писма с него и искам тук да дам част от съдържанието им.

Арсений Арсов на 10 септември 2019 г.

„Многоуважаеми Борис, може би вече си получил диска с немските песни от Шуберт, Шуман и Менделсон. Само искам да ти споделя, че много малко оперни певци са силни в камерния жанр. Ти сигурно знаеш, че това е друго поле за вокална активност, в някои отношения далече по трудно от операта. Защо? Там си сам, само едно пиано, нищо не може да се скрие! Няма оркестър, който те подкрепя, няма костюми, осветлението е отправено към теб през цялото време. Това което изпяваш в една ария за пет, десет или повече минути, тук трае една две минути. Пеенето на камерна музика изисква най-голямата вокална техника. Защото не може да се пее през цялото време във форте. От българските тенори, може би е нескромно, но е факт, че след проф. Илия Йосифов няма друг тенор, който да е посягал към тази музика и това ме прави много щастлив. И още нещо – необходим е отличен фонетичен израз, на който немците най-много държат. Т.е., това предполага знаенето на езика до най-малката фонетична подробност. Певческият немски е доста по-различен от говоримия език. Дано ти е харесал диска, който ти изпратих. Този подарък е за теб, заради твоята неуморност и обич към оперното изкуство, заради твоята рядка по своя характер апостолска мисия да държиш паметта за голямото изкуство жива !!! Твой Арсеной Арсов“.

(край на цитата)

На това писмо аз отговорих:

„Драги Арсений, прочетох с голям интерес писмото ти, което много ме зарадва. Има провидение или е просто случайност, че след като го четох по обед, само час след това ми се звъни но домашния звънец – раздавачката ми носи твоето писмо с диска, и понеже е препоръчано, трябва да ми го даде лично. От писмото ти знаех, че такава пратка ще дойде, но колко интересно съвпадение!

Денят ми днес беше много напрегнат и успях само да пусна диска без да се вникна изцяло във всичките 17 песни. Това ще направя през идващите дни. Но веднага мога да кажа с пълно съзнание, че съм дълбоко впечатлен от тази твоя инициатива. Знам, че наред с голямата ти оперна дейност обичаш и камерния песенен жанр – колко пъти пускаш във ФБ твои записи на песни, за които научавам в профила си, понеже съобщенията ти редовно идват и до мен – често кликвам или давам малки рецензии.

Това обаче което си направил с този диск (на много високо техническо ниво е!) е направо за възхищение. Понеже не живея постоянно в България, нямам представа за състоянието на камерния песенен жанр в момента, но ти вярвам напълно. Когато бях студент в София през годините 1951-1956, редовно ходех не само на театри, опери и симфонични концерти, но поне 2-3 пъти в седмицата бях на камерни концерти (вокални, инструментални и други), които се провеждаха в залата на „Алианс Франсез“ (не повече от 200-250 души) на площад „Славейков“ – сигурно знаеш къде е. Три години живях на ъгъла на улиците „Неофит Рилски“ и „Ангел Кънчев“ – 5 минути път до „Алианс Франсез“ и надвечер това беше мое приятно развлечение след ученето на „суровата математическа материя“. Бил съм на стотици такива концерти, помня още рециталите на Мати Пинкас – млада певица тогава, на Илия Йосифов, за когото пишеш и много други. Даже си водех дневник – жалко, след като се изселихме в Германия, той остана в Габрово и после се загуби .. Там беше съхранена „музикалната ми памет“ – всичко, на което съм бил през тия 5 години – опери, концерти, театри, с късо написани мнения и съдържание на програмата .. Жалко, много жалко …

Драги Арсений, ще ти пиша пак когато чуя внимателно целия диск. Но отсега мога да ти кажа, че от чутите 3-4 песни – избрах Шуман, защото го обичам особено много, направи ми впечатление № 16 – „Die Lotosblume“. Пееш я великолепно, немският ти език е на много голяма висота и много ме задоволи самата мелодия. Много от тия 17 заглавия не познавам, но ТИ СВАЛЯМ ШАПКА за направеното от теб .. Уникален си, драги ми приятелю … Приятна вечер и следващи дни: Борис.

Зеехайм, 10 септември 2019 г. 22 часа

(край на цитата)

И тук няма какво друго да добавя – което съм мислил, споделил съм го по-горе в отговора ми до Арсений.

Сега ще се спра на биографични бележки и вокална дейност на тенора Арсений Арсов. За него има толкова много написано в медиите, особено в тия от Варна, които редовно осведомяват читателите си за неговите непрекъснати изяви в различни области.

Арсений Арсов e оперен певец – тенор, роден на 28 септември 1956 г. в София. Завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в класа по пеене на проф. Сима Иванова и проф. Реса Колева. Специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.

През месец май 1981 г. като абсолвент се явява на конкурса „Млади оперни надежди – Томче Грънчаровски“ в Скопие, където печели златен медал. Същата година е назначен за артист-солист на Варненската опера. Дебютът му на варненска сцена е в ролята на Паолино в операта „Тайният брак“ от Доменико Чимароза. До 1999 г. е щатен солист на Варненската опера. През май 1986 г. се явява на международния конкурс за оперни певци „П. И. Чайковски“ в Москва, където е удостоен с почетен диплом и лауреатско звание. През 1987 г. става лауреат на международния конкурс за вокалисти „Мария Калас“ – Атина, с председател на журито Джузепе ди Стефано и получава втора награда при мъжете, при неприсъдена първа.

Същата година става и лауреат на европейския конкурс за вокални изпълнители в Монте Карло „Л’ар лирик“. От септември 1999 г. за два сезона е солист на международната оперна компания „Eurostage“, където пее централните тенорови партии в оперите „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе, „Риголето“ и „Набуко“ от Верди и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. От 2000-а година е редовен гастролиращ солист на Националната опера в София, където осъществява премиерите на оперите „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, „Севилският бръснар“ и „Италианката в Алжир“ от Росини, „Фауст“ от Гуно, „Дон Жуан“ от Моцарт. От началото на 2010 г. отново е солист на Оперно-филхармонично дружество – Варна.

Работил е с много именити чуждестранни диригенти: Тамаш Пал, Франческо Ла Векия, Джанфранко Риволи, Манфред Майерхофер, Роберто Абадо, Генади Рождественски, както и с почти всички най-известни български диригенти. Партнирал е на: Катя Ричарели, Пиеро Капучили, Пола Скалиера, Джорджо Лорми, Каталин Шендрени, Сергей Лейферкус, Франческо Елера Д’Артеня, Гена Димитрова, Радмила Бакочевич, Валери Попова, Никола Гюзелев, Галина Савова, Димитър Петков, Кирил Кръстев, Стефан Циганчев, Мари Крикорян, Ранко Дюлгеров, Юлиан Константинов, Владимир Стоянов, Дарина Такова, Александрина Пендачанска, Орлин Анастасов и др.

Арсений Арсов често се изявява и като концертен изпълнител.

Пял е на едни от най-големите оперни сцени по света в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и други.

Арсений Арсов е носител на награда „Варна“ за 2008 година.

Оперният му репертоар включва 40 централни тенорови партии от опери и оперети на: Чимароза, Росини, Доницети, Верди, Пучини, Бизе, Масне, Гуно, Моцарт, Сметана, Чайковски, Мусоргски, Лехар и др. Ето подробности:

Опери

Джузепе Верди

Доменико Чимароза

  • „Тайният брак“ – Паолино

Джоакино Росини

  • Севилският бръснар“ – граф Алмавива
  • „Италианката в Алжир“ – Линдоро
  • „Турчинът в Италия“ – дон Нарцис

Гаетано Доницети

Джакомо Пучини

Волфганг Амадеус Моцарт

Шарл Гуно

  • „Фауст“ – Фауст

Ектор Берлиоз

  • „Проклятието на Фауст“ – Фауст

Жул Масне

  • „Манон“ – кавалер Де Грийо

Жорж Бизе

  • „Ловци на бисери“ – Надир

Бедржих Сметана

Пьотър Чайковски

Александър Бородин

Франц Лехар

………

Оратории и симфонии

……..

Студийни записи

Арсений Арсов има записани 5 CD, на които е и продуцент.

(край на биографичните бележки и репертоар)

Сега ще цитирам материали от различни медии, които отразяват дейността на Арсений Арсов и рецензии за нея, както и негови интервюта, на които информации съм попадал през последните години – до 2016 г.:

Портал „Народно дело“ Варна

7 януари 2010 г. брай 4

КУЛТУРА

Вердиева плеяда огласява операта

Два от звездните спектакъла на Верди ще огласят сцената на Варненска опера идната седмица. След премиерния хит „Двубой“ по Вазов в понеделник, на 13 и 15 ни очакват „Риголето“ и „Травиата“. Обявените предварително участия на големия български тенор Калуди Калудов в тях се отменят. Ролите на Херцога и Алфред ще изиграят българският Павароти АРСЕНИЙ АРСОВ и колегата му Николай Моцов. В образа на Риголето ще видим преподавателя от ДМА „Панчо Владигеров“ Нико Исаков. За тези, които държаха на Калуди, билетите ще се връщат на касата. Детската опера ще се представи на 18 февруари от 18 ч. с мюзикъла “Хлапето”, където като Чарли Чаплин ще се изявява актьорът Свилен Стоянов. На 25 февруари от 18 ч. тийнейджърите могат да съпреживеят една любовна история с „Уестсайдска история” по музика на Ленард Бърнстейн. Виена и Ню Йорк ще се срещнат в „Щраусиана“ – балетен концерт в две части по музика на Йохан Щраус и Франк Синатра, на 27 февруари от 18 ч. На 22 февруари от 19 ч. в залата на операта ще се състои традиционният ежегоден симфоничен концерт със солисти и изявени инструменталисти – ученици от Националното училище по изкуствата “Добри Христов” – Варна.

(край на цитата)

От източник на немски език в Зигбург / Германия:


Von Susanne Haase-Mühlbauer
22.01.2001

Sechs Sänger wandelten beim “Festival der Tenöre” mit Arien und Canzonen auf Carusos Spuren

Siegburg. Mit klassischem Gesang Säle zu füllen, ist kein leichtes Unterfangen. Und das schon gar nicht, wenn dabei kein populärer Interpret als Zugpferd zur Verfügung steht. Diese bittere Erfahrung machten am Sonntagabend sechs Tenöre, die trotz des Konzert-Titels “Enrico Caruso Gala” vor ausgedünnten Stuhlreihen in der Siegburger Stadthalle zum Konzert antraten. Während die Stimmfach-Kollegen Pavarotti, Carreras oder Domingo ganze Arenen füllen, sieht der Konzertalltag weniger bekannter Tenöre – mit gleichem Programm – doch wesentlich härter aus.


Dabei machten die sechs Tenöre ihrer Stimmlage alle Ehre. Carlo de Antonio, ARSENIY ARSOV, Rubens Polizzari, Erwin Stephan, Michele Tiziano und Tzvetan Tzvetkov, die das Siegburger “Festival der Tenöre” als eines von 37 Konzerten einer bis Februar dauernden Deutschland-Tournee gestalteten, sangen Arien von Zeitgenossen und Freunden Carusos. Sie machten damit einen Streifzug durch die Operngeschichte des 19. Jahrhunderts. Viel weiter reichte der Bezug zu Caruso allerdings auch nicht.

Immerhin, er war der berühmteste Tenor seiner Zeit und hat im August 2001 seinen 80. Todestag. Richtungsweisend und für das Tenorfach Maßstäbe setzend ist Carusos Verbindung lyrischer und dramatischer Ausdrucksqualitäten, die in seiner Stimme zu einem kunstvollen Ganzen verschmolzen. Und das bekunden nicht zuletzt seine etwa 250 Schallplattenaufnahmen. Moderator Peter Büttel vom Berliner Kunstforum bezeichnete die Arie des “Eleazar” aus Hal‚vys heute weniger bekannter Oper “Die Jüdin” als Carusos Lieblingsarie.


Zu hören war sie dann in der stimmschönen Interpretation von ARSENIYARSOV, den – wie alle Sänger des Abends – Michael Clark technisch und interpretatorisch gekonnt am Flügel begleitete. Gesungen wurde nur solistisch. Jeder der sechs Tenöre wusste seinen Part individuell und technisch nahezu makellos zu gestalten. Als herausragend sind dennoch die Vorträge von Michele Tiziano (“Nessun Dorma” aus Turandot), Erwin Stephan (“Duo mio potevi” aus Otello) und vor allem Rubens Pelizzari (“Tra voi belle” aus Manon Lescaut) in Erinnerung. Da war nicht nur perfekte Stimmtechnik, sondern auch Verinnerlichung und Bühnenpräsenz gegeben.


So wunderte es nicht, dass das Publikum die Akteuren nicht erst nach zweieinhalbstündigem Programm mit stehenden Ovationen und Bravo-Rufen bedachte. Das hohe “C” – gemeinhin der Gipfel der Angst unter Tenören – ging ihnen problemlos über die Stimmbänder. Die Begeisterung angesichts soviel geballter Stimme war groß und dem klassischen Arien-Programm, das für Tenöre einfach keine Wünsche offen ließ, folgte dann in den Zugaben ein herzzerreißender Block neapolitanischer Canzonen. Und wie es sich für solche Tenor-Abende schon fast geziemt, schien am Ende des Zugabenblocks die neapolitanische Sonne gleich mehrfach über Siegburg: beim sechsstimmigen “O Sole Mio”.

(край на цитата)

Публикация на 30.05.2012 във Варненска медия:

Солистът на Варненската опера АРСЕНИЙ АРСОВ ще получи тържествено наградата “Златна лира”, с която е удостоен тази година, след представлението на “Тоска” на 30 май. За първи път оперният изпълнител ще изпълни ролята на Каварадоси. За първи път в ролята на Барон Скарпия влиза и солистът на Враненската опера Пламен Димитров. И за двете партии години наред във Варненската опера са канени артисти на гастроли, съобщиха от културния институт. С дебюта си в ролята на Каварадоси известният варненски тенор Арсений Арсов отбелязва 30 години на сцената. Свързан с оперните театри в София и Варна, той е пял на различни сцени в три континента. Съюзът на българските музикални и танцови дейци оповести преди 24 май, че го удостоява със “Златна лира” за 2012 г. за високи художествени постижения, популяризиране на българското оперно изкуство по света и дългогодишната му творческа дейност.

(край на цитата)

Ще цитирам едно интересно интервю на Арсений Арсов от 2013 г. пред електронна медия във връзка с негов концерт във Варна:

АРСЕНИЙ АРСОВ – ТЕНОР: ЖИВОТЪТ НИ ОТРАЗЯВА ТОВА, КОЕТО СМЕ КАТО ХОРА

14.08.2013 Портал „Петел“

Виолета Гурнакова

Концертът „Италианската канцонета в творчеството на Джузепе Верди” ще се състои на 16 август от 19,30 ч. в залата на Варненската опера. В него ще прозвучат известни арии и дуети от опери на Верди, Белини и Доницети в изпълнение на Арсений Арсов и сопраното Жанета Стегарева – солистка на Държавна опера – Пловдив. В неговата майсторска интерпретация ще прозвучат десет от най-популярните и обичани италиански канцонети със специален аранжимент за камерен оркестър.

Вдъхновителят на идеята Арсений Арсов e завършил Музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа по пеене на проф.Сима Иванова и проф.Реса Колева. Специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.

Оперният му репертоар включва близо 30 централни тенорови партии от опери на: Чимароза, Росини, Доницети, Верди, Пучини, Бизе, Масне, Гуно, Моцарт, Сметана, Чайковски, Мусоргски, Лехар и др. Има записани 5 CD, на които е и продуцент. 

Как стигнахте до идеята за самостоятелен концерт?

Що се отнася за канцонетите, отдавна ги пея, още от студентските си години и не съм престанал. Те са много красиви, емоционални, завладяват. Така в разговор с моя колега и преподавател в музикалното училище Иван Бонев, стигнахме до извода, че те могат да се оркестрират и аранжират за камерен оркестър. Той се зае и сега смятам да осъществя мечтата си да ги изпея с оркестър. 

На какъв принцип са подбрани?

Тези, които най-много ми харесват, защото не могат всички да се изпеят. Тематиката им е предимно за любовта. Това ме вълнува като творец – без този момент един изпълнител си губи стойността. Операта е наречена “лиричното изкуство”, защото се възпява любовта. Това чувство трябва да е живо във всеки един миг на оперния певец, то е мотив за вдъхновение. Това е трудно постижимо. Тази кондиция се поддържа с борба, с осъзнаване и воля, защото и в трудни моменти се налага човек да пее. 

Има ли такова понятия като необходима рутина?

Има го, рутина значи натрупан опит, но зависи как това ще се използва – не като мека възглавница а като база за нови знания. Зависи какъв е аргументът. 

Защо някои оперни певци бързо се изхабяват? Емоционалността ли поддържа кондицията на гласа?

Строго индивидуално е, няма рецепта. Не винаги зависи от емоционалността или само от техниката. 

Как са подбрани композиторите в концерта? 

Верди е връзката с италианския фолклор. Исках да погледнем заедно с публиката от къде той черпи вдъхновение – от фолклора. 

Защо канцонетата вълнува толкова?

Канцонетите са народни песни. Те са красиви, лирични, поетични, извиращи от сърцето. Арията е подчинена на драматургия. 

Казвате че това е концертът на живота ви? Защо?

Мислил съм да правя това дълго време. Организацията е трудно нещо. Трудно се излиза сам с оркестър, трябва техническа подготовка, класическото пеене е трудно нещо. Изисква стабилитет, техника, изисква голямо посвещение. На сцената си партнираш с други солисти, а тук си сам. 

Публиката леко ли възприема такива продукти?

Ще видим, имал съм успешни концерти до сега, да се надяваме, че нещата ще бъдат успешни. Зависи как съдбата го изисква. Не е казано, че трябва да си млад или стар за такова нещо, а просто готов. 

Оперната публика каква е днес?

За съжаление застаряваща, това е в световен мащаб. И преди беше така. Не трябва никой да ходи на сила да слуша определена музика, това е елитарно изкуство, то изисква подготовка. Не всеки е готов, младите искат повече развлекателност, не можем да не им се сърдим. 

Италианската музика е много красива, защо?

Самият дух е родил тези композитори, сега не е така, зависи от световните ценности. Това е временно, пак ще има връх. 

Публиката в чужбина по-различна ли е от нашата?

По друг начин е там. Но в момента и там кризата е много осезателна. Възпитанието е много важно. Семейна и обществена среда създават основните ценности. Когато човек е притеснен материално, не му е до опера. 

Средата следствие ли е на нашето мислене?

Определено. Битието показва какво става с нас. Хубаво е съзнанието да определя битието, но това не става. Взаимно свързани са нещата. 

Осъзнавате ли, че вашата професия е вид служба към хората, към техните души и съзнание?

Разбира се. Вътрешната природа, вътрешният глас говори на човека какво да прави със себе си, за да е полезен и пълноценен по време на земния си път. Този глас трябва да бъде чут правилно. 

Певците много често заживяват в свой свят. Това опасно ли е?

Да, но вглеждането в себе си е задължително. Човешкият глас е инструмент. Изисква отдаване, без самозабравяне. 

(край на цитата)

В средата на месец август 2016 година попаднах на интересно съобщение в медия от Варна, поради което написах следните редове тук във ФБ:

„Драги приятели на музиката, виждам тази сутрин на стената ми във ФБ една снимка на певеца Арсений Арсов и дама до него, той държи плик с някакъв документ, на врата му е окачен на лента почетен знак. Веднага се сетих, че това събитие се е случило снощи на 15 август във Варна в Летния театър, където той и редица други личности са били наградени или с присъждане на титлата „Почетен гражданин на Варна“ или удостоени с „Почетен златен знак за заслуги към Варна“.

Радвам се за това златно отличие, присъдено на моя добър приятел Арсений Арсов, с когото се познаваме вече от 3 години и имаме често разговори по различни въпроси. Арсений е много талантлив артист с рядко добро сърце и силно развито чувство за приятелски отношения. Желая му от сърце добро здраве и нека все така да продължава с високия си дух отличната си вокална кариера, за да радва многобройните си почитатели и приятели.

Честито отличие, драги Арсений!“

(край на цитата)

По-долу цитирам официалното съобщение на Радио Варна от 27 юли 2016 г., в което се дават съответните пояснения:

Петима ще получат званието “Почетен гражданин на Варна”

публикувано на 27.07.2016 г.

Пет от шестте предложения за званието „Почетен гражданин на Варна” одобриха днес съветниците от комисията по „Култура и духовно развитие” към Общински съвет – Варна. Отпадна предложението за званието на Димчо Димов, тъй като на общественото обсъждане никой не го е защитил. Кандидатурата му бе издигната от ръководството на регионалния клуб на строителите ветерани за принос в изграждането на значими обекти от инфраструктурата на Варна.

РАДКО МУРЗОВ е предложен от Граждански инициативен комитет. Кандидатурата му е широко подкрепена. Тя е във връзка с дългогодишната му творческа и педагогическа дейност. Тази година неговата детска школа по рисуване навършва 45 г., обучавал е над 3 000 варненчета, спечелили 98 медала и над 400 грамоти и дипломи от конкурси у нас и по целия свят. От 2000 г. Радко Мурзов е организатор на международен пленер “Човекът и природата”.

МАРУСЯ ЧАКЪРОВА бе представена като тъкачка многомашинничка. Тя е предложена от Пенсионерска организация 2004 – Варна за нейната 90-годишнина. И макар, че е „герой на социалистическия труд” и носител на много други отличия от времето, в което е работила, днес съветниците я подкрепиха също единодушно заради обществената й ангажираност и до днес. Била е народен представител два мандата, член на ръководството на Комисията на българските жени и на Международния комитет на мира.

КЕРАН МИХАЛЕВ – дългогодишен треньор по борба, е предложен за „почетен гражданин” от ЖСК ”Спартак” и Съвета на спортните клубове, подкрепено от Българската федерация по борба, ВВМУ ”Н.Вапцаров” и Клубове „Черно море”. Във връзка с приноса му за създаването и развитието на спорта борба във Варна и 70-годишнината му тази година.

Проф. АРТУР КОРДОН е номиниран от свои колеги учени и астрономи за приноса му в областта на астрономията и системите с компютърен интелект в индустрията. Макар че от 24 г, проф. Кордон работи и живее в САЩ, той също получи широка подкрепа да получи званието.

Маестро БОРИСЛАВ ИВАНОВ е номиниран за заслуги към Варненската опера, като неин директор, главен художествен ръководител, артистичен директор и към момента диригент.

Петима ще бъдат удостоените и с почетен знак за заслуги към Варна, златен: балерината ЕКАТЕРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА за приноса й в развитието на балетното изкуство във Варна и утвърждаването на Международния балетен конкурс във Варна; ОПЕРНИЯТ ПЕВЕЦ АРСЕНИЙ АРСОВ, носител на международни отличия – за приноса му в развитието на оперното изкуство в града; актьорът СВИЛЕН СТОЯНОВ – за над 100-те му роли през 35 г. творческа дейност и работата му като основател и художествен ръководител на Театрална формация „Феникс”, в която участват младежи в неравностойно положение; фотографът РОСЕН ДОНЕВ – за заслуги към визуалната реклама на ММФ ”Варненско лято” и ЛАМБРИН СОТИРОВ за 25-годишната му издателска дейност и създаването и развитието на уникалния по рода си музей „Стара Варна”.

Предстои предложенията да бъдат утвърдени от целия Общински съвет на сесия в началото на август. ЗВАНИЯТА ЩЕ ИМ БЪДАТ ВРЪЧЕНИ на тържествения концерт по повод празника на Варна, на 15 АВГУСТ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР.

Почетните граждани получават „нагръден знак с лента” и сумата от 2 000 лв., а удостоените с Почетен знак за заслуги към Варна, златен, получават 3 000 лв.

Радио Варна Варна

(край на цитата)

Както писах в началото и по-късно, с Арсений ме свързват мили контакти по различни случаи. Ще приключа тази статия за неговия рожден ден днес на 28 септември 2020 г., като припомня някои от нашите писмени разговори:

12.11.2014

Борис Контохов: Арсений, прочетете утре статията ми за една рано починала певица от Словакия – Лучия Поп, невероятно добра, главно в моцартови опери! Днес е родена през 1939 г., почина през 1993 г.

13.11.2014

Добро утро уважаеми г-н Контохов, вчера имах много успешен спектакъл на “Дон Жуан” във Варна. наистина ме зареди името на Лучия Поп, поклон пред делото й … Благодаря Ви – обезателно, аз дори не знаех, че е починала, познавам я добре …. Аз имам през идущия месец ангажименти, за които не говоря никому тук. Предстои ми да пея в Мадрид и Барселона “Месията” на Хендел, както и в Лисабон IX симфония – Бетовен. Това е в началото и към средата на декември. Успешен ден!

02.06.2015

Многоуважаеми г-н Контохов, благодаря Ви за изпратената книга. С удоволствие ще я прочета при първа възможност. Хубава вечер! А. Арсов.

1.01.2016

Здравей Арсений, ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Щастие, здраве, музикални успехи желая от сърце! Случайно попаднах на една певица, която познаваш – живее в Италия, Николина Каменова. Още нищо не съм събирал, но ти знаеш, че пиша “оперни истории” и за малко позабравени български артисти. Както разбирам от снимката й във ФБ, написал си хубави думи, също и Кръстан Мисирков (мой добър приятел). Ти си специалист, ако мислиш, че трябва да се припомни делото й във Варна (или изобщо), ще напиша. Хайде, реши ! Желая ти здраве и успехи!

2.01.2016

За много години многоуважеами г-н Контохов. Аз съм я описал в моята мемоарна книга, която скоро ще излезе от печат, надявам се тази година … Там съм й направил подробен портрет …. Ще помисля, какво точно да ти изпратя за нея. Тя беше ненадмината в своето амплоа в някогашната славна Варненска Опера. Einen schönen Abend … Bis morgen, sehr geehrter Herr Kontohow.

3.01.2016

Много си мил, Арсений, ще чакам да ми пратиш “малко есенция”, Има време, госпожата живее в Бергамо, видях нейна снимка, много симпатична жена. Виж сега какво – ти в края на септември имаш кръгъл рожден ден – така няма да мине. Аз не можех да мисля, че си толкова запазен, смайваш ме. Има време, събирам материал, 100% ще напиша статия за теб, ти си ми вече стар приятел …

(край на цитата)

Разбира се, нашата кореспонденция с Арсений е много богата, но не е цел на моята статия да изреждам подробности. Дадох само някои примери в даден период, за да покажа нейния стил.

Ще приключа днешната статия с едно хубаво интервю на Арсений Арсов от 2016 г., което дава достатъчно светлина върху много черти на неговия характер и изкуство.

Арсений Арсов на 18 ноември 2016 г.:

АРСЕНИЙ АРСОВ – ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

Интервю на Виолета Тончева с големия български тенор Арсений Арсов, по повод 35-годишната му сценична дейност.

Арсений Арсов е солист на Варненската опера, на международната оперна компания „Eurostage”, гост-солист на Софийската национална опера. Пял е на престижните оперни сцени в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и др. Спечелил е редица национални и международни конкурси, носител е на награда „Варна” за 2008 година. През 2012 година е удостоен със «Златна лира» на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи постижения в областта на оперното изкуство. През 2016 година, по повод 35-годишната му творческа дейност, е отличен с Почетен знак за заслуги на кмета на Община Варна.

Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор със специалния концерт „Историята на една любов” на 28 ноември 2016 г. от 19 часа. В концерта ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов.

– Историята на една любов – какво красиво обобщение за смисъла на един живот, отдаден на операта. Кога започна тази любовна история?

Моята покойна майка ме заведе на опера, когато бях на 4 години. Играеха „Риголето”, нищо не разбирах, но бях запленен от видяното. По-късно разбрах, че това е било дипломната работа на Сабин Марков, а след години съдбата ме събра с този баритон на сцената на „Еркел Театър” в Будапеща, пак в „Риголето”.

Като ученик във Френската гимназия вече имах активно отошение към операта и редовно посещавах спектаклите на Варненската опера. Тогава певците работеха с двама вокални педагози Веселина Зафирова и Вяра Здравeва. Веселина Зафирова изигра решаваща роля в развитието ми като певец. Тя ме подготви за Академията само за 3 месеца и така любовта ми към операта се превърна в историята на моя живот.

Другата личност, която ме посвети в изкуството на операта, е моят вокален педагог проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Тя ми разкри постулатите на италианското пеене. То изисква непрекъснато усъвършенстване и непрестанна борба със самия себе си. Трябва непрекъснато да се бориш, да спазваш режим, да отбягваш лютиво, сладолед, газирани напитки, преди концерт задължително да се концентрираш, да се подготвиш ментално за предстоящото изпитание. Не може ей така да се отпуснеш щастливо и да излезеш на сцената.

– Кои са принципите или събитията, определили творческото ти развитие в годините?

Росини счита, че са необходими минимум 7 години за придобиването на добра певческа техника. На великата Мария Калас са й били необходими 20 години, за да стигне до Миланската скала. Неслучайно именно тя осмисля драматургически фиоритурните белкантови фрази. Приближавайки се максимално до мисленето на композитора, тя дава театрално обяснение на музиката в белкантово построената фраза и в това се състои част от нейния огромен принос в оперната история.
Спомням си в тази връзка и изключителните Мария Бохачек и Тодор Костов, които във варненската постановка на „Норма” от 1974 г. постигнаха апотеоз на белкантото.

Прелом за мен беше постановката на Димитър Узунов „Силата на съдбата” от 1970 г., в която този оперен певец, един от най-значимите в историята ни, внесе в режисурата своята певческа индивидуалност. Изхождайки от същността си на певец, в качеството си вече на режисьор, той беше обърнал внимание не само върху големите роли, но и върху т. нар. компримарии – второстепените роли, застъпени от големи певци. Малките роли са важен компонент, без тях не може да се получи хомогенно представление. Съвършенството на тази постановка ме накара да се влюбя завинаги в операта.

– Златен период за Варненската опера…

Тогава пееше плеяда от великолепни певци – Стефан Циганчев, Ранко Дюлгеров, Михаил Зидаров, Лиляна Анастасова, Ваня Кокошарова, Йорданка Тенчева. През 1981 година, когато аз постъпих на работа във Варненската опера, щатът беше с 42 солисти.

Освен работата с големи професионалисти, силен тласък в кариерата ми дадоха и спечелените международни конкурси. Става дума за „Чайковски” – Москва 1986, „Мария Калас” – Атина 1987 и „Монте Карло”, също 1987 година. В журитата на тези конкурси присъстваха имена от ранга на Джузепе ди Стефано, Луиджи Алва, Ирина Архипова, Илеана Котрубас, Зинка Миланова – Кунц и други световноизвестни певци. Оценката им бе високо признание за мен. Още когато бях на 30-32 години, ме признаха за певец от европейски мащаб, а това дава криле на младия певец.

От голямо значение е и опитът, натрупан на сцената на Варненската опера. Вярваха ми и ми даваха много роли, но никога не ми позволяваха да пея роли, за които не съм готов. Тези 35 години на оперната сцена за мен са един синоним на нескончаема и томителна борба за доказване. Болен, с антибиотици, съм пял, имал съм и несполучливи спектакли. Една постоянна борба, но не винаги победа. Никой не предполага какъв каторжен труд стои зад това творчество. Райна Кабаиванска казва: „Ние оперните певци сме като хубавото вино – колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става”.

– Кои са „отлежалите” роли и „отлежалите” изводи от блестящата оперна кариера на Арсений Арсов?

В репертоара си имам 45 роли, изпял съм 168 пъти „Севилският бръснар”, 145 пъти „Травиата”, 97 пъти „Риголето”, а броят на спектаклите ми е над 1000. Оперният певец трябва да търси във всеки един миг от ежедневието вдъхновение и да не позволява сблъсъка с грозното да го деформира. Не е лесно, но си струва, защото съдбата го възнаграждава. Не е ли истински подарък от съдбата да бъдеш, макар и само за 2 часа Дукът на Мантуа – Граф Алмавива или Григорий Самозванец, който въпреки деформираното си психическо състояние, иска да стане цар… Да живееш живота на толкова различни герои на оперната сцена – това е моят подарък.

– И като става дума за изводи и дълъг сценичен опит, какви са наблюденията ти върху развитието на операта в съвременния свят?

В операта сега става катастрофа, изопачава се самата същност на това изкуство, а това е печално. Чудовищни постановки рушат света на операта и отучват хората от онова прекрасно, което тя носи. Това е пълен упадък и разрушение. На хората им се говорят неистини и им се поднася всякакъв боклук, характеризирайки го като достойнство, а всъщност, това далече не е така. Причина за това е големият егоизъм на режисьoрите, които непрекъснато изтъкват себе си, а какво е това уважение към автора, те не знаят и не искат да знаят. Днес в операта сякаш си попаднал в лудницата, например действието на операта “Сватбата на Фигаро“ се развива в магазин за дрехи втора употреба… Глупавите домогвания на режисьорите всъщност ще бъдат и причината за гибелта на операта един ден. Цялата същност на оперния театър е в пеенето. Съвременните режисьори са музикално полуграмотни хора.Те не познават дълбочината на гласовете, нищо не разбират от пеене, а естетиката на белкантото е нещо излишно за тях, което пречи на тяхното изявяване.

– Ако само авторитарните режисьори са причината, решението би било по-лесно…

Не само режисьорите. Днес никой не желае да чака, не желае да усъвършенства таланта си. Никой не иска да се самовъзпитава професионално. Операта се превърна в бизнес. А това е фатално. Звездите се създават от пиар отделите на театрите, звукозаписните фирми и телевизиите, а реалните вокални качества нямат никакво съществено определящо значение. Публиката вярва в това, за което и говорят и в това, което й показват. Публиката трябва да се възпитава, а никой не мисли и не желае да се занимава с това. Светът се измени и това е втората причина за катастрофата на съвременната опера. Някогашният свят на истинските стойности вече го няма. Много е принизен общият културен уровен на певците, при цялата огромна информация, те не знаят елементарните правила, не четат и не проявяват интерес към стойностите в оперния театър и по точно към технологията за тяхното постигане. А това се усеща в пеенето им – безизразно, несъдържателно, без никакъв емоционален заряд. Просто липсва техническият блясък, дължащ се на тяхната недоученост. Докато певецът е красив, млад и здрав, той може да бъде използван, а после? Аз самият не виждам никаква положителна перспектива в развоя на операта, в която качеството на вокала няма почти никакво значение.

– Песимистична прогноза, която надявам се няма да се сбъдне, въпреки консумеризма на съвременното общество. Все пак човечеството не може толкова лесно да се откаже от духовните потребности. То ще продължава да има нужда от операта и музиката като „откровение, по-възвишено от всяка мъдрост и философия”, ако се позовем на Бетовен, създал онази възвишена и жизнеутвърждаваща Ода на радостта. Каква впрочем е твоята метафора за операта?

Философски погледнато, пеенето представлява писане върху морския бряг – мине вълната и го заличи. И човек трябва да се наслаждава на тази моментна красота…

– Да приемем това като препоръка на един щастлив тенор…

Да, аз съм един щастлив тенор. Щастлив съм, че съм в хубава форма и продължавам да пея. Наричат тенора еманация на операта, защото съдържа характеристики на границата между женския и мъжкия глас. Капризен, малотраен и възможно най-труден глас за работа, той носи една универсалност, наситена с голяма изразност, поетика и романтика. Ако ниските гласове ги влече земята, тенорът е устремен в небето, оттам и неговото силно въздействие.

За мен операта е храм, в който се изучават истините за живота. За наученото разказвам в автобиографичната си книга „Разорани бразди”, която ще излезе в началото на следващата година. Преди това каня всички мои приятели на 26 ноември във Варненската опера на концерта ми „Историята на една любов”. Надявам се дотогава да стане готов и юбилейният ми диск „Космични траектории”, в който със сборен оперен оркестър, под диригентството на Марио Манцо, съм записал 20 знакови арии от моя репертоар. „Космични траектории” посвещавам на паметта на майка си.

(край на цитата)

В днешната ми статия през 2020 г. ще добавя още две публикации за Арсений Арсов от 2019 година:

Портал „VISIT VARNA“

Син на музите – Песенен рецитал на Арсений Арсов

16.07.2019 г.

16 юли, 2019 г., 19:00часа
Градска художествена галерия 

Песенният рецитал „Син на музите“ с обичания и ценен варненски тенор Арсений Арсов ще привлече меломаните, които търсят разнообразието на жанровите форми и палитрата от емоции. В концерта галерия клавирният съпровод ще е на Руслан Павлов, ще участва и Марина Винокурова – цигулка, а водач на публиката в песенното приключение ще е актьорът Ивайло Христов.


В концерта са включени творби на най-големите немски майстори на романтичната песен – Шуберт, Менделсон, Шуман и Брамс. Те разгръщат своята музика, като разкриват преживяванията, страстите и конфликтите в човешките взаимоотношения, уловени от майсторите на поетичното слово. Арсений Арсов ще направи зрителите съпричастни към това песенно богатство с подкрепата на своите сценични съмишленици. Заедно те ще покажат онези вокални и инструментални образи и сюжети, които са претворени гениално от композиторите класици и са се превърнали в огледало на човешкия интимен свят.


Музикалната вечер е за всички, които търсят нестандартното поднасяне на музиката с една подчертана артистична и романтична багра.

(край на цитата)

За същата изява, за която става въпрос в предната публикация, в медиите има и друга информация с повече подробности. Цитирам:

Портал „Petel.bg“

“Син на музите” с Арсений Арсов! Любим тенор кани варненци и гости на града в света на немската романтика

14.07.2019 

“Син на музите”! Така е озаглавен камерен концерт в рамките на Международния Музикален Фестивал “Варненско лято”, който ще се проведе във вторник от 19:00 ч. в Градска художествена галерия във Варна.  Публиката ще се срещне с любимия тенор Арсений Арсов – солист на Държавна опера – Варна. 

Ще прозвучат песни и инструментални миниатюри от Шуберт, Менделсон, Брамс и Шуман. С клавирен съпровод пред публиката ще излезе Руслан Павлов, а с цигулка – Марина Винокурова. Водещ – Ивайло Иванов – актьор от Драматичен Театър – Варна. Превод на стиховете от немски – Арсений Арсов.

Замисълът на изпълнителя е да се направи достояние на фестивалната аудитория музикалната естетика на немската романтична песен. 

“В центъра на тази изразност е човекът и неговия вътрешен мир, неговите чувства и преживявания. Тази музика е сдържана и философски пропита, но в нея има богата гама от настроения и описание на природата. При различните композитори характерностите са различни. Това, което ги обединява е прелестната мелодика и гениално проникване в същността на духовния мир на човека. Камерната музика е друго поле на вокалната активност. Там има само пиано. И това, което в операта се дава като послание за по-дълго време – една ария в зависимост от стил и автор е от порядъка на четири до десет минути, или повече (Рихард Вагнер), докатото немската романтична песен трае между минута и половина и три, максимум четири минути”, казва Арсений Арсов.

“Син на музите” е песенно поетичен концерт, изнасян в Националната опера – София през декември 2018 г. 

Дебютът на Арсений Арсов е през 1981 г. във Варна с “Тайният брак” от Чимароза. Лауреат на три световни конкурса –  “Чайковски” – Москва, “Мария Калас” – Атина, “Л’ар лирик” – Монте Карло. 45 централни оперни роли. Богат камерен и кантатно-ораториален репертоар. Солист на международната оперна компания “Евростейдж” в периода 2000-2002 г., както и на Националната опера – София в периода – 2001-2007.

Сред последните му изяви са: 

Премиера на операта “Княз Игор” от Бородин, в ролята на Владимир Игоревич – юни 2019 г. 

Концерти: “С музиката на Италия” – италиански художествени и забавни песни – Варненска опера – основна сцена – април 2019 г., театър “Римски терми” и амфитеатъра в “Свети Влас” – юли 2019 г.

(край на цитата)

Нека днес на 28 септември 2020 г. поздравим тенора Арсений Арсов с неговия 64-и рожден ден и му пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови музикални успехи. Той положително ще има такива, понеже вече доказва в последно време, че възрастта над 60 години не е пречка за един тенор, който има добра подготовка и знае умно да избира репертоара си.

За много години, драги Арсений!

……