Композиторът и пианист Атанас Атанасов празнува днес кръгъл рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 27 октомври 2022 г. ще почета кръглия рожден ден на композитора, пианист, чембалист, органист и педагог проф. Атанас Атанасов, който празнува своя 70-и рожден ден. Най-престижно е участието му като композитор и пианист в Международен фестивал за съвременна музика в Санкт Петербург, Русия (1991 г.), където изпълнява своя Първи концерт за пиано и оркестър с филхармонията на Санкт Петербург.
Проф. Атанасов не е писал оперни творби, той е автор на мюзикъла „Косе-Босе” – детски мюзикъл (Награда на Дома за литература и изкуства за деца и юноши – София, 1989), сценарий – Рада Москова, както и на балета „Вятърната мелница”,1995 г.).
Наред с най-разнообразни произведения в много музикални жанрове Атанас Атанасов е сътворил и великолепни вокални опуси – за глас, значителен брой детски песни за солист, детски хор и пиано или оркестър, музика към театрални постановки, голям брой аранжименти за хор и симфоничен оркестър и др.
Нека още в началото цитирам някои от тях:
Солови песни:
„Бих искала” – цикъл от 3 песни за сопран и пиано, текст – Елисавета Младенова (1981); Три песни за висок глас и струнен квартет, текст Веселин Ханчев (1982 г.); „Слабият” – балада за бас и пиано, текст – Евстати Бурнаски (1986 г.); „София” за сопран и пиано, текст – Лиляна Стефанова (1987 г.); „Мистическа вечер” за мецосопран и орган, текст – Атанас Далчев (1991 г.); Седем миниатюри за висок глас и пиано, текст – Николай Кисьов (1999 г.); „Залибих си едно либе” за тенор и пиано, текст народен (2000 г.); „Коя си ти?” – цикъл от 5 песни за баритон и пиано, текст – Евтим Евтимов (2013 г.).
Хорови песни:
Три импресии за смесен хор, текст – Евстати Бурнаски (1982 г.); „Пролетта на зимата” за женски хор, текст – Елисавета Младенова (1984 г.); „Под люляка” за женски хор и пиано, текст – Веселин Ханчев (1985 г.); „Писма” за детски хор и пиано, текст – Лъчезар Станчев (1986 г.); „Хубава си, моя горо” – обработка за смесен хор (1987 г.); „Бъди благословена” (Ave Maria) за женски или детски хор и орган (1993 г.).
(край на цитата)
Ще се спра на биографични данни за днешния юбиляр:
Проф. Атанас Атанасов е роден на 27 октомври 1952 г. в Пазарджик. От малък показва забележителна музикална дарба и завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”) с пиано при проф. Богомил Стършенов (1977 г.) и композиция при проф. Парашкев Хаджиев (1985 г.). Следва и майсторски клас по пиано при проф. Богомил Стършенов (1977-79 г.).
Участва в международни курсове по клавирна интерпретация във Ваймар (Германия – 1975 г.) при Режина Смендзянка, Париж (Франция – 1976, 1977 и 1983 г.) при Ивон Лефебюр, в Прага (Чехия – 1978 г.) при Милан Шлехта (орган), Сузана Ружичкова (чембало) и Франтишек Раух (пиано).
Носител на награди от национални и международни конкурси. Има активна концертна дейност като солист, камерен изпълнител и сътрудник на редица хорови и оркестрови формации – пианист, чембалист и органист. Осъществява записи за студио „Балкантон”, Gega New, БНР, БНТ, Радио Женева и др.
Първи изпълнител на голям брой произведения от български композитори. Значителен брой концертни изяви като солист на симфонични оркестри. Най-престижно е участието му като композитор и пианист в Международен фестивал за съвременна музика в Санкт Петербург, Русия (1991 г.), където изпълнява своя Първи концерт за пиано и оркестър с филхармонията на Санкт Петербург.
От 1978 г. преподава в НМА. Професор (от 2000 г.) по клавирен съпровод и композиция. Води лекции също по методика на клавирния съпровод и цифрован бас. Към педагогическата му дейност може да се добави и провеждането на курсове по клавирна интерпретация в Гърция и Турция. Бил е заместник-декан (1993-1999 г.) и декан (2004-2012 г.) на Инструменталния факултет на НМА и председател на Специализирания научен съвет по музикознание и музикално изкуство към ВАК (2007-2010 г.). Член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори (2005-2011 г.). Дълги години е ръководител на катедра „Камерна музика и съпровод” в Инструменталния факултет на НМА.
Награди:
1965 г. Първа награда от Републикански преглед за млади изпълнители.
1966 г. Втора награда от I национален конкурс на Русенска филхармония.
1968 г. Диплом от международния конкурс за пианисти Й. С. Бах – Лайпциг.
1976 г. Диплом и медал от международния конкурс за пианисти А. Казагранде – Терни, Италия.
1980 г. III награда за клавирно дуо на международния конкурс А. Казагранде – Италия.
1989 г. Награда на Дом за литература и изкуства за деца и юноши – София за мюзикъла „Косе-Босе”.
2003 г. Награда на национален конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига” – Бургас за песента „Къде е Луната”.
2005 г. Награда „Златно петолиние” на Съюза на българските композитори.
2005 г. III награда на национален конкурс за написване на симфонично произведение в 7/8 – Пловдив (Концерт за пиано и оркестър № 2).
2007 г. Награда за най-добра авторска музика на Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лакатник” – Ямбол.
2011 г. Награда „Сладкопойна чучулига” на Общество за музика и танц в Пазарджишка област за забележителен принос в българската култура и клавирно изкуство.
2012 г. Награда „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
2012 г. Почетен знак и грамота на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” за принос към българската музикална култура като педагог и композитор.
2012 г. Почетен знак – статуетка на Съюза на българските композитори във връзка с юбилейна годишнина.
2014 г. Втора награда (при неприсъдена първа) на международен конкурс по композиция „София 2014” за написване на произведение в стил „необарок” („CONCERTO piccolo non tanto GROSSO” за струнен оркестър).
´´´´´´
Творчество
Музикално-сценични произведения:
“Косе-босе” – детски мюзикъл (награда на ДЛИДЮ, 1987 г.) Сценарий – Рада Москова;
“Вятърната мелница” балет (1995 г.).
……
Произведения за оркестър:
Концерт за пиано и оркестър № 1 (1988 г.);
Концерт за флейта и струнен оркестър (1999 г.);
Концерт за кларинет и оркестър (2002 г.);
„Симфонична картина № 1” (2004 г.);
Концерт за пиано и оркестър № 2 (2005 г.);
Симфония № 1 (2006 г.);
„Симфонична картина № 2” (2009 г.);
„Елегия” за цугтромбон и симфоничен оркестър (2010 г.);
„Overtura con pianoforte” (2012 г.);
„Симфонична картина № 3 Родопа” (2013 г.);
„CONCERTO piccolo non tanto GROSSO” за струнен оркестър (2014 г.).
„Елегия” за тромпет и симфоничен оркестър (2015 г.).
…..
Вокално-симфонична музика:
„Бих искала” – цикъл от 3 песни за сопран и оркестър. Текст Елисавета Младенова (1998 г.);
„Признания” за сопран и струнен оркестър. Текст Виржиния Атанасова (2011 г.).
……
Камерна музика:
Рондино за обой и пиано (1970 г.);
Рондо за ксилофон и пиано (1981 г.);
Сонатина за флейта и пиано (1983 г.);
Духов квинтет (1985 г.);
Четири пиеси за ксилофон и пиано (1987 г.);
„Мистическа вечер” за сопран-саксофон и орган (1992 г.);
Соната за цигулка и виола (1993 г.);
„Три движения” за флейта и пиано (или чембало): Свободно, Прекъснат менует, Ритмично (1996 г.);
„Съновидение” за флейта, цигулка, виолончело и пиано (1997 г.);
Соната за цигулка и пиано (2000 г.);
Струнен квартет (2001 г.);
Концертен дует за цигулка и виолончело (2003 г.);
Концертен дует за кларинет и виолончело (2011).
……
За пиано:
Цикъл детски пиеси (1967 г.);
Три прелюдии (1968 г.);
Токата (1969 г.);
Тема с вариации (1981 г.);
Поема (1984 г.);
Пиеси из музика към театрални постановки (1986 г.);
„Игра на клавиши” – пет пиеси за малките пианисти (1997 г.);
„Alter ego” (2008 г.);
„Български танц” за пиано на четири ръце (1998 г.);
Три фрагмента из балета „Вятърната мелница” за 2 пиана (2002 г.).
……
Вокална музика:
Солови песни:
„Бих искала” – цикъл от 3 песни за сопран и пиано. Текст – Елисавета Младенова (1981);
Три песни за висок глас и струнен квартет, текст Веселин Ханчев (1982 г.);
„Слабият” – балада за бас и пиано. Текст – Евстати Бурнаски (1986 г.);
„София” за сопран и пиано. Текст – Лиляна Стефанова (1987 г.); „Мистическа вечер” за мецосопран и орган: Текст – Атанас Далчев (1991 г.);
Седем миниатюри за висок глас и пиано. Текст – Николай Кисьов (1999 г.);
„Залибих си едно либе” за тенор и пиано. Текст народен (2000 г.);
„Коя си ти?” – цикъл от 5 песни за баритон и пиано. Текст – Евтим Евтимов (2013 г.).
……
Хорови песни:
Три импресии за смесен хор. Текст – Евстати Бурнаски (1982 г.);
„Пролетта на зимата” за женски хор. Текст – Елисавета Младенова (1984 г.);
„Под люляка” за женски хор и пиано. Текст – Веселин Ханчев (1985 г.);
„Писма” за детски хор и пиано. Текст – Лъчезар Станчев (1986 г.);
„Хубава си, моя горо” – обработка за смесен хор (1987 г.);
„Бъди благословена” (Ave Maria) за женски или детски хор и орган (1993 г.).
……
Значителен брой детски песни за солист, детски хор и пиано или оркестър, музика към театрални постановки, голям брой аранжименти за хор и симфоничен оркестър и др.
…….
Допълнителни сведения:
Участие в национални и международни проекти:
- Ръководител на проекти за научна и художествено-творческа дейност в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – многократно.
- Участие в проект „Създаване на Академичен център за електронно и дистанционно обучение (АЦЕДО) в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – 2011-2014 г.
- Участие в проект „Изграждане и въвеждане в действие на Електронна система за управление (ЕСУ) в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – 2012-2014 г.
Членство в организации:
СБК
Обществена дейност:
- 1993-1999 Заместник декан на Инструменталния факултет на НМА – София.
- 2004-2012 Декан на Инструменталния факултет на НМА – София (2 мандата).
- 2012-2020 Завеждащ катедра „Камерна музика и съпровод” в Инструменталния факултет на НМА – София (2 мандата).
- 2005-2011 Член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори (2 мандата).
- 2007-2010 Председател на Специализирания научен съвет по музикознание и музикално изкуство към ВАК.
- 2011-2014 Член на Управителния съвет на Творческия фонд на Съюза на българските композитори.
- 2012-2015 Член на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към Националната агенция за оценяване и акредитация.
- Многократни участия в жури на международни, национални и академични конкурси.
- Участия в редица научни журита за защити на докторски дисертации и назначения на академични длъжности във висши учебни заведения по направление 8.3 „Музикално и танцово изкуство”.
……
Специализации:
- 1975 Майсторски курс по пиано при Режина Смендзянка – Ваймар, Германия.
- 1977-1979 Двегодишен майсторски клас по пиано в класа на проф. Богомил Стършенов, НМА.
- 1976, 1977, 1983 Летни майсторски курсове по пиано при Ивон Лефебюр – Париж.
- 1978 Майсторски курс по чембало при Сузана Ружичкова, по орган при Милан Шлехта и по пиано при Франтишек Раух – Прага.
Награди:
- 1965 Първа награда от Републикански преглед за млади изпълнители.
- 1966 Втора награда от I национален конкурс на Русенска филхармония.
- 1968 Диплом от международния конкурс за пианисти Й. С. Бах – Лайпциг.
- 1976 Диплом и медал от международния конкурс за пианисти А. Казагранде – Терни, Италия.
- 1980 III награда за клавирно дуо на международния конкурс А. Казагранде – Италия.
- 1989 Награда на Дом за литература и изкуства за деца и юноши – София за мюзикъла „Косе-Босе”.
- 2005 Награда „Златно петолиние” на Съюза на българските композитори.
- 2005 III награда на национален конкурс за написване на симфонично произведение в 7/8 (Концерт за пиано и оркестър № 2).
- 2007 Награда за най-добра авторска музика на Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник” – Ямбол.
- 2011 Награда „Сладкопойна чучулига” на Общество за музика и танц в Пазарджишка област за забележителен принос в българската култура и клавирно изкуство.
- 2012 Награда „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
- 2012 Почетен знак и грамота на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” за принос към българската музикална култура като педагог и композитор.
- 2012 Почетен знак – статуетка на Съюза на българските композитори във връзка с юбилейна годишнина.
- 2014 Втора награда (при неприсъдена първа) на международен конкурс по композиция „София 2014” за написване на произведение в стил „необарок” („CONCERTO piccolo non tanto GROSSO” за струнен оркестър).
Публикации:
- Издадени значителен брой авторски творби за различни инструменти и камерни формации.
- Практически курс по цифрован бас. София: „Веда Словена”, 2019, ISBN 978-954-8846-48-6.
- Теория и практика на basso continuo през погледа на съвременния изпълнител. – В: Докторантска академия, СУ „Св. Климент Охридски”, 2018.
- Роля и значение на цифрования бас и характерни особености при неговото реализиране и изпълнение. – В: Алманах на НМА, година 11, 2019.
Творчески изяви:
Активна концертна и звукозаписна дейност у нас и в чужбина като солист, камерен изпълнител и сътрудник на редица хорови и оркестрови формации – пианист, чембалист и органист. Като редовен член на Съюза на българските композитори ежегодно участвува в прегледа „Нова българска музика”. Негови произведения се изпълняват у нас и в чужбина. Към педагогическата му дейност в НМА може да се добави и провеждането на курсове по клавирна интерпретация в Гърция и Турция.
(край на биографичните данни и сведения за дейността на проф. Атанасов)
За голямо съжаление, в медиите няма много сведения за проф. Атанас Атанасов. Всички данни съм взел от сайта на Сююза на българските композитори, където е единствената нагова снимка, както и от сайта на Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Попаднах още и на обява за концерт през 2012 г. в родния град Пазарджик на днешния юбиляр, състоял се във връзка със 60 години от рождението на композитора. Цитирам:
Пазарджик, 2012 г.
Концерт в Пазарджик във връзка със 60 години от рождението на Атанас Атанасов
Симфоничният оркестър почита композитора Атанас Атанасов на родна сцена.
Както обеща маестро Паликаров, постфестивалните концерти са налице още от този четвъртък. Пазарджик посреща в родния му град композитора Атанас Атанасов. Концертът е посветен на 60 години от рождението му и освен авторските композиции, които публиката ще чуе, Атанас Атанасов ще бъде и солист съвместно с Ирина Харалампиева.
Диригент: Григор Паликаров
В програмата:
Overture con pianoforte
Симфонична картина № 1
“Признания” – три песни за сопран и струнен квартет
Текст: Вирджиния Атанасова
Карма; Птици без гнездо; Тихият залив
Концерт за пиано и оркестър № 1
Allegro; Andante con variazioni;
Фрагмент из балета “Вятърната мелница”
07 февруари 2012 г. от 18.30 ч. в зала “Маестро Георги Атанасов”
…….
Ирина Харалампиева е родена на 18 октомври 1975 г. в семейството на панистка и поет. Тя завършва музикалното училище в София със специалност пиано, теоретичния факултет на Музикалната академия и вокалния със специалност оперно пеене. Артистичните й изяви са многобройни – изпълнява концерти с арии из опери на Росини, Белини, Доницети и съвремени български композитори, коледен концерт и “Музика сакра” в зала “Ф. Кутев” на СБК, барокова музика по случай 50 години от създаването на музикалния отдел към Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (2001), концерт по случай юбилея на Анна Томова-Синтова в Държавния оперен театър – Стара Загора (2001). Била е солистка на квартет “Еолина”, изпълнява ролята на Рита в едноименната операта на Доницети в спектакъл на Държавния музикален театър “Стефан Македонски” София (2000).
(край на цитата)
Както четем от биографичните данни за проф. Атанас Атанасов, той е ученик на големия български пианист и педагог проф. Богомил Стършенов (1926-1985), за когото искам да дам също някои сведения. Цитирам:
Богомил Методиев Стършенов е български пианист и музикален педагог. Като пръв генерален директор на Главна дирекция „Българска музика“, Стършенов слага начало на организирания концертен живот в България.
Биография
Роден е на 26 ноември1926 г. в семейството на македонски българи. Баща му е просветният деец и политик от Кичево Методи Стършенов, а майка му е учителката Донка Стършенова от Прилеп. В 1953 г. завършва Консерваторията в София при професор Андрей Стоянов. Учи при Генрих Нейгауз.
Започва работа като преподавател в Консерваторията в 1953 г. и работи там до внезапната си смърт в 1985 г. От 1975 г. е професор, а в един период става заместник-ректор. В 1969 г. става генерален директор на новосформираната Главна дирекция „Българска музика“, която оглавява до 1974 г.
Стършенов е инициатор и организатор на международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“. В 60-те години на XX век полага основите на движението „Българска музикална младеж“, като част от международната младежка организация „Жонес Мюзикал“ и е член на нейното ръководство. Член е на редица авторитетни международни конкурси, сред които „Чайковски“, „Лонг-Тибо“, „Алесандро Казагранде“ и други, като също така е член на ръководството и участник в изяви на Международния театрален институт. Стършенов влиза в Бюрото на Комитета за култура като началник на управление „Музика“, заместник-председател е на Съюза на музикалните дейци от 1965 до 1979 г. и до смъртта си е член на Управителния съвет и Бюрото на Съюза. Член е на Съюза на българските композитори и на редакцията на вестник „Народна култура“.
В некролог за Богомил Стършенов във вестник „Народна култура“ професор Георги Робев пише:
„В личността му с еднаква сила се обединяваха талантливият пианист-изпълнител и клавирен педагог с ярко изявения музикант общественик, неуморният радетел за масово музикално възпитание, пламенният строител на съвременната българска музикална култура, пишещият музкант, чието перо беше еднакво образно и силно в публицистиката, в киритката и рецензията, в музиковедските публикации и в музикално-педагогическите изследвания. Навсякъде блестеше неговата богата ерудиция, находчива мисъл, трезва преценка, умно практическо насочване, всестранна компетентност на един развит интелект, на една духовно богата личност.”
(край на цитата)
Професор Пламен Джуров пише:
„Богомил Стършенов е основен конструктор на разпространителската мрежа за музика в България. Той е с широки международни връзки, остроумен, чаровен и много организиран. Днес е полузабравен, недооценен, но тогава в периода 1960-1980 (а и след това), възможностите за изява на българските музиканти се дължат на условията, които той създава. Всъщност този период може да се определи като време за „отваряне на границите“ за музикалното изкуство“.
(край на цитата)
В медиите няма повече снимки на проф. Атанас Атанасов, освен една, която ще покажа. Поради това ще покажа още няколко други, на певицата Ирина Харалампиева, която участва в концерта в Пазарджик през 2012 г., както и две на музиканти, при които проф. Атанасов и специализирал – френската пианистка Ивон Лефебюр в Париж (Франция – 1976, 1977 и 1983 г.), и при Милан Шлехта (орган) в Прага (Чехия – 1978 г.).
Нека днес на 27 октомври 2022 г. поздравим проф. Атанас Атанасов с навършване на 70 години, като му пожелаем добро здраве, лични успехи и нови музикални творби.
За много години маестро Атанасов!
…….