Evgenia Babacheva

Мецосопранът Евгения Бабачева

Драги приятели на оперната музика, днес на 5 януари 2020 г. се навършват 5 години от смъртта на една голяма българска оперна певица – мецосопранът Евгения Бабачева, родена на 18 май 1929 г.

Днес пиша статия за нея за трети път. Как се стигна до решението да пиша за първи път – през 2016 година – не беше никак лесно: Колкото и да се чудим, няма да си отговорим, защо за тази известна на много оперни любители певица почти не може да се намери информация в завършен вид, която да ни запознае с живота и кариерата на тази артистка. Няма даже една нейна снимка в медиите. Лично аз нямам спомени от нейни изяви в България до 1974 г., когато заминах за Германия – тогава тя е била на 45 години и сигурно вече е имала значителна вокална кариера. В тези години аз имах други служебни ангажименти в Габрово и макар да посещавах редовно оперни спектакли при гостувания на Русенската опера в Габрово, както и такива в София, не си спомням нейното име. Както разбрах преди няколко години, Евгения Бабачева е пяла няколко години в Русе, после дълги години в Софийската опера и в чужбина.

На 30.11.2015 г. получих следното писмо от моята ФБ-приятелка от София Фани Иванова:

„Здравей, Боре! Беше обещал да напишеш нещо за Евгения Бабачева. Тя беше прекрасна певица и много добър човек. В началото на януари 2016 г. се навършва една година от смъртта й. А рождения й ден е на 18 май. Родена е през 1929 г. Ще се радвам, ако я споменеш с няколко изречения, когато ти остане време. Тя го заслужава!“

(край на цитата)

Спомних си веднага тогава, че преди известно време моята приятелка от София Фани Иванова ми обърна внимание за Евгения Бабачева, сигурно са се познавали. Фани е била дълги години член на хора на Софийската народна опера, но не съм я питал дали се познават от общи изяви на оперна сцена. Предполагам, че е точно така. Това не е важно, аз се постарах да намеря някои сведения за Евгения Бабачева и през 2016 г. написах малка статия за нея – използвах това, което можах да открия. Постарах се от малките камъчета с които разполагах да съставя съответна мозайка за онова, което може да се каже въз основа на известното в медиите.

Но нека веднага добавя, че след като поместих тази статия, получих предложение през януари 2017 г. за ФБ-приятелство от една дама – Светлана Славова, която се оказа, че е дъщеря на Евгения Бабачева. Това особено ме зарадва, защото тя ми съобщи и точната дата на смъртта на майка си – 5 януари 2015 г. Ето думите й от 6 януари 2017 година:

„Уважаеми г-н Борис, аз пак съм в Скопие и съм директор на Българския Културен Институт (това е географско уточнение, а и сьм дъщеря на Евгения Бабачева). Благодаря Ви за вниманието кьм нея. Вчера бяха 2 години от нейната загуба …“

(край на цитата)

Разменихме си ценни информации, тя ми каза, че ще ми прати снимки, но има такива в София и през предните две години получих такива, които ще приложа днес през 2020 г. в статията си за Евгения Бабачева.

Излагам текста на първата ми статия от 2016 г., който после ще допълня с нови данни, които научих за Евгения Бабачева:

Една основна информация под форма на дискусия, на която попаднах, се намира в портала „DIR.bg“, където на 8 април 2006 г. е била поместена една статия с неизвестна, нерегистрирана в порталаавторка, даваща инициалите си Y.T. От текста се разбира, че авторката пише от САЩ, щат Вашингтон, D.C. Поводът е дискусия във връзка със 75-годишнината на диригентката проф. Венета Вичева от Шумен. Ето текста на тази статия:

„Всички хубави неща, които казвате за Венета Вичева, тя безспорно ги заслужава. Искам да Ви коригирам обаче, тя не е създателка на хор “Родни звуци”, в който пеят възрастните; не става дума за детският хор, в който пееше съученикът ми Румен славейчето. Този хор съществува доста преди нея и мисля, че създателят му е Георги Бабачев, диригент и баща на мецосопраното ЕВГЕНИЯ БАБАЧЕВА. Дъщеря му е била в Русенската опера няколко години, а след това и в Софийската опера дълги години, с изяви във Виена, Милано, Москва и т.н.

Има все още CDs във фонотеките по света с нейно участие. Аз съм виждала тук (D.C.) нейно CD. Нейната дъщеря, т.е., внучката на Георги Бабачев – Светлана Славова е актриса в театър “София”, съпруга е на известния актьор Мирослав Косев от „Театъра на Армията”. Имат дъщеря Жени (Евгения) – кръстена на баба си. Когато бях дете, Светлана беше най-хубавият модел (виждам в пресата, че сега се казва ‘моделка’) в България, докато беше студентка във ВИТИЗ. Другата дъщеря на диригента Георги Бабачев се казва Кремена Бабачева и е дълги години драматург на Пловдивския театър. Тя също беше много красива жена. Цялото семейство са високи и красиви. Георги Бабачев е починал млад, съпругата му – Божанка Бабачева беше голям шуменски патриот и живя до края на живота си в Шумен, до реката, близо до къщата с бора. На същата улица, където живееше цигуларят Спиров (също комшия), Божанка Бабачева почина преди 12-15 години.

Понеже споменах за Евгения Бабачева, редно е да спомена и другата
видна оперна певица от Шумен – Христина Ангелакова от Софийската опера.
Тя пък е дъщеря на протестантския пастор в Шумен. Навремето е имало само
една протестантска църква, доколкото знам“.

(край на статията)

В една друга статия, поместена в портал от Русе на 4 февруари 2011 г., в която става въпрос за наследниците на проф. Панчо Владигеров, също се говори за Евгения Бабачева. От текста се разбира, че авторът живее в чужбина, по всяка вероятност в Австрия. Ето текста:

„Познавах се лично със Сашо Владигеров, синът на Панчо Владигеров. Запознахме се в дома на моя роднина – оперна певица – и тя като семейството Владигерови – родом от Шумен. Известна певица в Русенската опера до 1970 година. (бел. Б.К. – става въпрос именно за ЕВГЕНИЯ БАБАЧЕВА). Със Сашо Владигеров контактите започнаха първо в Русе, когато той беше там диригент. Свиреше прекрасно на пиано. Беше завършил консерваторията с пиано. Беше забележителен диригент. Умен човек, с душа, голям музикант. Има много писано за него. Отиде си доста рано. В същност на моята, лична, сегашна възраст. Апропо. Сега синовете на Сашо Владигеров и двамата са в чужбина – Виена, Мюнхен, а дъщеря му е отдавна във Виена. И тримата са музиканти. Израснаха с баба си, която беше австрийка, а възпитателката им пък беше германка. Някъде пишеше, че искали да се върнат в България и да творят там.

Преди Нова година ходих в едно клубче, където свиреха двама от внуците на Панчо Владигеров. Може би става въпрос за тези момчета. Е, беше голяма лудница и не можах да се запозная с тях. Имат си група (4 човека) и свирят джаз. Мисля даже, че се казваха „Владигеров банд“, или нещо такова. Както и да е…

Точно те са. Живеят във Виена, освен това в Мюнхен и в Берлин. Близнаци – момче и момиче, и брат. Сашо, Коста и Катя. Трима. Джазмените са двамата братя, мисля.
Трите деца са внуци на Панчо и синове на покойния Александър Владигеров, който през 1969 година стана диригент на Русенската филхармония, но не остана дълго. Във всеки случай през далечната 1969 г. се запознах с него в дома на ЕВГЕНИЯ БАБАЧЕВА – тогава алт в Русенската опера. Сашо тогава беше страхотно младо момче, на 36 години, което където видеше пиано, почваше да свири. Весел, усмихнат, общителен. Явно и внуците на Панчо са надарени музиканти. И весели хора. Сестрата е диригентка. Но и пее.“

(край на статията)

Много са малко материалите за Евгения Бабачева, с които разполагам. Човек като реши да пише за някой даже по-неизвестен оперен певец от чужбина, има такъв избор, поне десетина материала може да селектира, да сравни и да избере най-интересното. Все още не мога да разбера, докога Софийската народна опера ще протака една неотложна задача – да организира един сравнително издържан архив на артистите си, и то не от днес. Това не е кой знае колко трудна работа, но трябва да се започне. Двама души да поработят една година, да прегледат всички изяви от последните 40-50-60 години, да извадят имената на солистите, да съберат най-важното за поне 200-300 артисти, ще го вкарат в една банка данни и това е. Виждам например, че Варненската опера има известни постижения в тази област, защо София остава, не ми е ясно, не е моя задача. Просто търся нещо за Евгения Бабачева – нищо не намирам в електронните справочници. А това което пиша днес за Софийската опера – по някакво стечение на нещата се повтаря: нали само преди 2 дни – на 3 януари същата история се повтори и с друга видна българска оперна певица – Виргиния Попова, за която трябваше „да смуча материали от пръстите си“ (простете за израза). Виргиния Попова също е била видна солистка в ансамбъла на Софийската опера, но и за нея няма нищо в елетронния им архив, който е в отчаяно състояние. Защо ли е така? Всеки знае как се прави архив – КАТО ИМА ДОКУМЕНТИ! Ами като няма – като няма не може. Защо ги няма ли? Бях писал в статията си за Виргиния Попова с твърде суров тон, че в архивите на някои театри съответните лица не изпълняват задълженията си така, както трябва да бъде и че не се внимава за опазване на тези архивни материали.

Хайде да припомним случая, не всички са чели:

  • Валентин Вълчев: Уважаеми г-н Контохов, тонът Ви не е нахален – просто чиновникът е неизтребимо зло… За съжаление често е допускан да се занимава дори с изкуство!
  • Boris Kontohow: Здравейте г-н Вълчев, радвам се на коментара. Защо не всички “чиновници”, които работят в заведенията на изкуствата и архивите нямат това чувство за национална отговорност към лица, които са вложили толкова енергия и дълги години са допринесли за имиджа на съответната институция (Вие сте едно голямо изключение в Ямбол!). Не трябва така да бъде. Просто в това отношение България стои много назад в сравнение с други по-малки държави, а това е непростимо специално за оперното изкуство, тъй като репутацията му за България по света е на твърде високо равнище. През пролетта на 2016 г. аз бях за 1 час в ПИАР-отдела на Софийска опера и си поговорих с една дама. Както виждам, няма резултат – те имат съвсем други цели и задачи, архивирането и запазването на стари документи не стои в предпочитанията им. Един мой близък приятел от София – бивш оперен певец – Ж.С. ми разказа потресаещ случай – не знам кога при един ремонт в административната част на Соф. Опера голяма част от игралния им архив и документация през десетилетията са били разхвърлени по коридори и помощни стаички, после не се знае какво е станало с тях. Как може така – след време ако се изгради подходящ електронен архив на този най-важен оперен театър в България, откъде ще се вземат данни за спектаклите му и участниците във всеки от тях. Знам, някои отговорни лица ще кажат: всичко е минало, какво толкова. Не знам, просто съм изключително песимистично настроен, като имам предвид как в страни като Австрия и Германия се гледа на подобни въпроси! Не е въпрос до средства, нито загуба на много време.
  • Ema Zhunich към Boris Kontohow: В архивните материали за които говорите, има СЪКРОВИЩА(!): след пореден, редови спектакъл, диригент, режисьор, пом.-режисьор или друг член на художествения съвет отразяват мнението си за протичането на спектакъла, постижения, неудачи, грешки, похвали. Много често в тези отзиви се срещат и препоръки към конкретни изпълнители. Но! Кого днес го интересува какво е писал Драган Кърджиев например за постиженията на някого, чието име е непознато за мнозина или пък Асен Найденов – за напредъка / проблема на определен изпълнител, живял, пял, творил преди?!… Сигурна съм, че звучи ужасно, но когато съм попадала на подобни страници и съм се опитвала да споделя радостта от находката, общо взето са ме гледали като извънземно.
    И само за информация: на с. 102 от “Български оперен театър”, т. 1, името Виргиния Попова фигурира.
  • Boris Kontohow към Ema Zhunich: Мила Ема, ние двамата с теб сме издялани от един вид дърво – с чувство за отговорност относно това, което правим. Никак не е трудно, но то се възпитава при повечето хора от родители, среда на обкръжение и традиции. Това което пишеш за “постижения, неудачи, грешки, похвали. Много често в тези отзиви се срещат и препоръки към конкретни изпълнители” и т.н. ми е много интересно – не съм знаел тези подробности, защото никога “не съм готвил в оперна кухня”, а ти си вряла и кипяла в такава. Ужасно е това, но което писах за Соф. опера Е ЧИСТА ИСТИНА! (Сигурно се сещаш за инициалите Ж.С.) Жалкото е, че нищо няма да се промени – това държане е насаждано десетки години – така бяха възпитани няколко поколения – “държавата дава, ние сме си на заплата, работим не работим, в края на месеца си получаваме парите” (прощавай за това общо определение, има и много изключения). Но аз от личен опит знам какво ставаше в Габрово 30 години след 1944 г. и когато дойдох тук в Германия и започнах работа, видях ОГРОМНАТА РАЗЛИКА в държанието на работодатели и работонаематели – няма и помен от онова, което знаех. Затова не всеки е доволен от живота тук. Как да е – керванът си върви, кучетата си лаят!! Приятна вечер.

(край на цитата)

(Бел. Б.К. от 2020 г.: д-р Ема Жунич е дълги години на работа в Старозагорската опера и познава много добре онова, за което става въпрос по-горе. От известно време тя е драматург на Старозагорската опера).

Сега наново за Евгения Бабачева. Ето една малка информация, че тя е била ученичка на голямата оперна певица Констанца Кирова:

Констанца Кирова – оперна певица

Родена на 29 април 1896 г. в София. Констанца Кирова е българска оперна певица, мецосопран. Учила пеене при Иван Вулпе и при Д. Андерсен и Метерних във Виена.
Дебютира в операта “Царска годеница”, след коeто изпълнява отговорни роли в голям брой опери на сцената на Софийската опера. През сезон 1931-1932 е артистка в оперния театър в Лил, Франция. Сред представителните й роли са: Кармен от едноименната опера, Шарлоте във “Вертер”, Елена в “Хубавата Елена”, Далила в “Самсон и Далила”, Графинята в “Дама Пика”. Концертира в страната и чужбина (Виена, Париж, Лил, Нанси). След като напуска Софийската опера, работи като вокален педагог. Преподавала във Варненската опера, в Държавен музикален театър “Ст. Македонски”, една година е вокален педагог в Китай.

Сред нейните ученици са: Любомир Бодуров, Радка Гаева, Божана Продева, ЕВГЕНИЯ БАБАЧЕВА. Удостоена с: орден “Червено знаме на труда” (1956), Орден “Кирил и Методий” І степен (1959), Званието “Заслужила артистка” (1949). Починала през 1991 г.

(край на цитата)

На 19 октомври 2009 г. русенският писател и преводач Огнян Стамболиев, дългогодишен драматург на Русенската опера, помести материал за певицата Люба Вълкова във връзка с неин юбилей. В тази статия, от която давам само откъс, става въпрос и за Евгения Бабачева. Ето цитат:

За Люба Вълкова пеенето е самият живот

Мецосопраното Люба Вълкова е родена певица. Повече от трийсет години тя пя на русенската оперна сцена, по концертните подиуми в града и страната и днес продължава да пее в хора на катедралата „Света Троица”. Люба притежава един от най-красивите и качествени мецосопранови гласове, които съм чувал у нас, а България, за разлика от Румъния, например, никога не е изобилствала с добри ниски женски гласове – тук винаги са преобладавали сопраните, а сред мъжките – басите.

За половин век в Русенската опера пяха безброй певици, в това число и мецосопрани, но само четири-пет от тях бяха от нейното качество – Ана Георгиева, ЕВГЕНИЯ БАБАЧЕВА, Ана Ангелова, Пенка Дилова и Емилия Ботева. За голямо съжаление, тя не беше щатна солистка, а хористка, която изпълняваше и солистични партии. Вина за това имат някои хора и обстоятелствата, но може би и самата тя, защото не бе достатъчно упорита, за да заеме полагащото й се място. Но въпреки това Люба Вълкова ще остане в историята на театъра. Тя изпълни повече от 20 солистични роли, част от тях централни и отговорни, и получи високата оценка на специалистите и публиката.

(край на цитата)

Последната моя информация за Евгения Бабачева се отнася до един музикален запис с нейно участие, който често се среща в електронните справочници за търговия с такива продукти. Това е операта „Златното петле“ от Римски-Корсаков, който съм срещал и при други оперни артисти, за които съм писал до сега. Ще цитирам един анонс от фирма на немски език, понеже е най-пълен:

Nikolai Rimsky-Korssakoff (1844-1908)

Der goldene Hahn

Kosta Videv, Lubomir Diakovski, Elena Stoyanova, Yavora Stoilova, Nikolai Stoilov, Lyubomir Bodourov, EVGENIA BABACHEVA, Dimiter Manolov

2 CDs

CD (Compact Disc)

Herkömmliche CD, die mit allen CD-Playern und Computerlaufwerken, aber auch mit den meisten SACD- oder Multiplayern abspielbar ist.

  • Künstler: Nikolai Stoilov, Lyubomir Bodourov, Kosta Videv, Lubomir Diakovski, Elena Stoyanova, Yavora Stoilova, EVGENIA BABACHEVA, Sofia National Orchestra, Dimiter Manolov
  • Label: Brilliant, DDD, 1985
  • Bestellnummer: 1458664
  • Erscheinungstermin: 30.11.2012

Nikolai Rimsky-Korsakov (1844-1908) wird heute außerhalb seines Heimatlandes hauptsächlich als Komponist seiner sinfonischen Suite “Scheherazade” wahrgenommen. Tatsächlich war er nicht nur ein talentierter Symphoniker, sondern auch einer der bedeutendsten Opern-Komponisten seines Heimatlandes vor der Oktoberrevolution. Er schrieb nicht weniger als 15 Opern: Seine letzte Oper, „Der goldene Hahn“ nach dem gleichnamigen Märchen von Alexander Puschkin, wurde erst nach seinem Tod 1909 uraufgeführt und gehört heute auch außerhalb Russlands zu seinen populärsten Bühnenwerken, nicht zuletzt wegen der bekannten Orchestersuite, die die wichtigsten Themen der Oper zusammenfasst.

Der nun in der Brilliant Opera Collection erscheinende Mitschnitt der Oper wurde vom bulgarischen Sofia National Orchestra unter der Leitung von Dimiter Manolov eingespielt, mit einer Riege hierzulande relativ unbekannter, nichtsdestoweniger erstklassiger bulgarischer Sänger wie Nikolai Stoilov, Lyubomir Bodourov, Kosta Videv, Lubomir Diakovski (Vater der No-Angels-Pop-Sängerin Lucy Diakovska), Elena Stoyanova, Yavora Stoilova und Evgenia Babacheva.

(край на цитата)

Няма да давам пълен превод, само вторият абзац: „В това издание на „Brilliant Opera Collection“ на операта „Златното петле“ участва Националният оркестър от София под диригентството на Димитър Манолов, заедно с една група непознати тук, но не по-малко първокласни артисти, като (изброяват се имената, при Любомир Дяковски се казва: „бащата на поп-певицата от състава „No-Angels“ Люси Дяковска“).

(край на превода)

В други електронни портали се намира обява на английски език за същия запис на операта, но при издание от 1992 г. Ето текста:

Ivan Bilibin: King Dodon and the Queen of Shemakha

King Dodon: Nikolai Stoilov
Prince Guidon: Liubomir Bodurov
Prince Afron: Emil Ougrinov
Commander Polkan: Konstantin Videv
Housekeeper Amelfa: EVGENIA BABACHEVA
Astrologer: Lubomir Diakovski
Queen of Shemakha: Elena Stoyanova
Golden Cockerel: Yavora Stoilova

Conductor: Dimiter Manolov

Sofia, 1992, sung in Russian

(край на цитата)

Постарах се да намеря и други материали за Евгения Бабачева, не ми се удаде. През 2016 г. се свързах с певеца Любомир Дяковски като мислех, че той може би има повече спомени за певицата, след като са участвали заедно в записа на „Златното петле“ от Римски-Корсаков. Той беше любезен тогава да ми изпрати следния отговор:

„Здравей Борисе, (…) единственото, което съм пял с Евгения Бабачева е „Златното петле“ в София и нищо повече. Съжалявам, не знам нищо повече за нея. През последните години тя беше солистка в Софийската опера и някой от колегите, които са пели с нея през 70/80-те години би трябвало да знаят … може би Христина Ангелакова (…) Поздрави – Любо.“

(край на съобщението)

Също тогава малко по-късно помолих Христина Ангелакова (лека й пръст!) за известно съдействие, ако има сведения за колежката си. Веднага тя ми отговори следното:

„Здравейте, (…) преди малко говорих със сестрата на Жени Бабачева – Кремена. Тя обеща, че ще говори с племеницата си Светлана и с внучката си Жени и може би ще напише някаква по-подробна информация за Жени Бабачева. Днес е една година от смъртта на Жени. Тя ми каза, че по този повод са пуснали хубав материал в шуменски вестник. Поздрави ! Христина.“

(край на съобщението)

Веднага влязох в Интернет евентуално да проверя за обява в шуменска медия, но до момента (януари 2016 г.) нямаше нищо. Последната ми реплика в статията тогава беше: „Така с тези бележки приключвам тази скромна статия, с която все пак нека окажем внимание и почит по случай една година от смъртта на Евгения Бабачева на днешния 5 януари 2016 година. Мир на праха й!“

(край на статията от 2016 г.)

Какво се случи за три години – почти нищо! През 2018 г. публикивуах тук втората си статия за Евгения Бабачева в същия вид, днес пиша за трети път, но с редица нови снимки. Важно беше, че ги получих от Светлана Славова, но биографични бележки за майка й няма от къде да намеря. Нали щеше да има статия в шуменска медия? Би трябвало да е в Интернет, тези дни проверих за нови материали – няма нищо. Има редица статии за една дама от Русия – Евгения Бабичева, която е фотограф.

Единствената информация в Интернет за Евгения Бабачева е едно предаване на БНТ във връзка с нейно изпълнение в Русенската опера през 1967 година – ария от операта „Майка“ на Тихон Хренников (по творбата на Максим Горки). Ето съответен линк:

https://www.bnt.bg/bg/a/metsosopranoto-evgeniya-babacheva-v-rusenskata-opera-1967-godina?fbclid=IwAR3bsW6SZU9PEqTFGT9XtX7X-2lznzHfFFPmKq2vJpG8Cp3m9YGvjvzbx5c

С какви думи да завърша днес статията си – очевидно с: „Така с тези бележки приключвам тази скромна статия, с която все пак нека окажем внимание и почит по случай 5 години от смъртта на Евгения Бабачева на днешния 5 януари 2020 година. Все пак имаме редица нейни снимки, които получих от дъщеря й …“.

Мир на праха на мецосопрана Евгения Бабачева!

…………