Певицата и вокален педогаг Мария Белчева

Драги приятели на оперната музика, днес на 6 април 2022 г. пиша статия за трети път за една певица, на която твърде отдавна трябваше да обърна внимание, но по различни причини едва днес посвещавам публикация във връзка с рождения й ден. Това е сопранът Мария Белчева, която в годините от 1983 започва да изгражда една знаменита вокална кариера – първо в Бургаската опера, после от 1990 г. е солистка в Софийската опера. Междувременно Мария Белчева участва в редица оперни изяви, също и на концерти в България и в чужбина – в Корея, Русия, Бразилия, Испания, Германия, Франция, Италия, Турция, Румъния, Северна Македония, Швейцария, Белгия, Чехия, Израел, Япония и други.

Мария Белчева участва с голям успех на различни вокални конкурси и фестивали, като:

През пролетта на 1989 г. в Корея – на фестивала „Априлска пролет”, където е удостоена с първа награда и почетен диплом.

През октомври 1990 г. – на конкурса „Марио дел Монако” в град Марсала – Сицилия, където получава първа награда, диплом и златен медал.

Тя има участия в редица международни музикални фестивали: Бургаски музикални празници „Емил Чакъров”; „Варненско лято”; „Мартенски музикални дни” – Русе; „Софийски музикални седмици”; „Новогодишен музикален фестивал НДК София”; „Опера на площада – София”; Музикални дни „Недялка Симеонова“ – Хасково; Фестивал „Скопско лято“ – Северна Македония; „Рождественски музикален фестивал” в Новосибирск – Русия, „Шаляпинови музикални дни” в Казан – Русия.

За всички тези участия е важна предпоставката за едно солидно музикално образование, което Мария Белчева получава още от най-ранни години и работи непрекъснато за повишаване на квалификацията си. По-долу в статията ще дам редица подробности, но нека още в началото спомена основните жалони на това вокално обучение:

Тя завършва средното си образование в Музикалното училище в Бургас със специалност „солово пеене”, след което е приета в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров” в София във вокалния факултет, в класа на доц. Ирена Бръмбарова. Завършва там през 1981 г., след което е приета в майсторски клас. По време на майсторския клас участва в постановка на учебния оперен театър – операта „Измаменият кадия” от Кристоф Вилибалд Глук в ролята на Фатима, под ръководството на проф. Павел Герджиков.

През април 1988 г. Мария Белчева участва в концерта на Гена Димитрова с млади оперни дарования в Софийска опера под диригентството на Методи Матакиев. Същата година е изпратена на специализация в „Академия за музика и изкуство” – Рим под ръководството на световно известния български бас Борис Христов.

На друго място по-долу в статията ще стане въпрос за нейните оперни и концертни изяви, тук искам само да изтъкна и факта, че наред с тази си дейност Мария Белчева проявява голям интерес и към педагогическата работа. Така през 2010 г. тя води майсторски клас в Бургас, който е част от „14-та Бургаска лятна академия по изкуствата”. През 2011 г. и 2013 г. е поканена да журира на международния конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика „MAGIC” – Бургас.

Следват нови постижения в тази насока: от зимата на 1992 г. след издържан изпит Мария Белчева става асистент на доц. Ирена Бръмбарова във Вокалния факултет на Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров”, а от май 1995 г., също след издържан с отличие изпит, е щатен преподавател по пеене. През юли 2001 г. тя получава научно звание „Доцент”, а през март 2016 г. – научно звание „Професор”.

В този кратък предговор дадох само най-важните характеристики от многостранната дейност на Мария Белчева, която е наситена с една премислена целеустременост на базата на талант, прилежност, упоритост и голяма любов към музиката и специално към вокалното изкуство.

Аз отдавна следя нейната дейност – разбира се виртуално. Макар и от последните десетилетия на миналия век да посещавам радовно България, не съм имал възможност да бъда на изяви на Мария Белчева. Тъй като от средата на 2013 година до сега пиша редовно моите „оперни истории“ тук във ФБ, често срещам нейното име при подготовка на статии за нейни колеги, с които тя има съвместни изяви или пък попадам на статии, свързани с нейната дейност.

Съвсем наскоро – на 8 март 2022 г. писах статия за уважаемата г-жа Рени Бръмбарова във връзка с рождения й ден. Тъй като тя е била вокален педагог на Мария Белчева, наред с кратки информации и за други ученици на Рени Бръмбарова писах нещо и за Мария Белчева, като също поместих и нейна снимка. Нека припомня написаното:

Мария Белчева – сопран.

Мария Белчева завършва Средното музикално училище в родния си град Бургас, а след това Държавната музикална академия в София в класа на доц. РЕНИ БРЪМБАРОВА. Нейни педагози са още Павел Герджиков, Стефан Трифонов, Ели Манова и други. Първите й изяви на професионална сцена са още като студентка, а от 1983 е солистка на Бургаската опера. През периода 1988-89 специализира в Българската академия за изкуство и култура в Рим. От 1992 е солистка на Националната опера и балет в София.

Богатият репертоар на певицата, с който се представя по света, включва ролите на Абигайл от “Набуко”, Елизабет от “Дон Карлос”, Леонора от “Трубадур”, Амелия от “Бал с маски”, Дездемона от “Отело”, Леонора от “Силата на съдбата”, Мадалена от “Андре Шение”, Федора от “Федора”, Джоконда от едноименната опера, Фоска от “Фоска” на Гомес, Мими от “Бохеми”, Турандот и Тоска от едноименните опери на Пучини, Бес от “Порги и Бес” на Гершуин.

Мария Белчева е призната от музикалната критика като една от най-добрите изпълнителки на трудните произведения на Малер (Симфонии № 2, № 4, № 8). “Реквием” на Верди, “Стабат матер” на Росини и “Девета симфония” на Бетовен са част от кантатно-ораториалния репертоар на певицата. През 1989 г. на фестивала “April Spring” в Южна Корея тя печели Първа награда и диплом. Носителка е на Голямата награда и златен медал на Международния конкурс за млади оперни певци “Марио Дел Монако”, Италия през 1990 година.

От 1995 г. е щатен преподавател в НМА ”Проф. П. Владигеров” – във „Вокалния факултет”. Мария Белчева е последовател на Бръмбаровата школа, през 2001 г. е удостоена с научното звание „доцент”, сега е професор.

(край на цитата)

Искам още да добавя, че от април 2016 г. ние с Мария Белчева сме ФБ-приятели, при известни поводи си разменяме информации или взаимно се поздравяваме при Нова година или при други празници. Когато тя стана професор през 2016 г., аз я поздравих за получаването на тази важна титла. След като реших тази година да напиша статия за нея, писах й и тя ми изпрати чрез сина си подробна информация за биографията и творческия си път, които по-долу ще предам във форма, както тя е написала тези сведения. Също искам да добавя, че следя кариерата и на нейния син – баритонът Веселин Михайлов, който е член на ансамбъла на Софийската опера и в последно време има редица успешни оперни участия в главни роли. С него сме също ФБ-приятели от ноември 2016 г., той ми праща сведения за дейността си и редовно ме поздравява когато имам рожден ден. Съвсем наскоро ми писа и за дейността си в последно време, както и за проблемите в момента, настъпили при тази ужасна вирусна криза. Цитирам част от последното му писмо до мен:

„Уважаеми господин Контохов, много съм трогнат от факта, че отделяте време и внимание на моята майка (…) В момента всички ние сме поставени пред голямо изпитание, но пък жаждата ни за изкуство не стихва и поради този факт в момента подготвям операта “Електра” от Рихард Щраус. За мой късмет и удоволствие, непосредствено преди затварянето на всички театри успях да се насладя на големия успех от дебюта ми в ролята на граф Ди Луна в операта “Трубадур”. Бъдете здрав и вярвам, че скоро и тази буря ще отмине …“

(край на цитата)

А сега нека цитирам тези информации, за които писах по-горе. Хубаво е че ги имам, защото те са автентични като саморъчно написани от Мария Белчева и отразяват обективно онова, което е свързано с живота и кариерата й:

Мария Белчева е родена на 6 април в град Бургас. Средното си образование завършва в СМУ – Бургас със специалност „солово пеене”, след което е приета в НМА „Проф. Панчо Владигеров” (ДМА) – Вокален факултет, в класа на доц. Ирена Бръмбарова. Завършва Музикалната академия през 1981 г., след което е приета в майсторски клас. По време на майсторския клас участва в постановка на учебния оперен театър – операта „Измаменият кадия” от Глук в ролята на Фатима, под ръководството на проф. Павел Герджиков.

На 6 май 1983 г. след конкурсен изпит е назначена като артист – солист в Бургаската опера, а на 7 и 8 юни същата година е дебютът й на професионална сцена в премиерните спектакли на операта „Селска чест” от Маскани в ролята на Сантуца.

Следват участия в следните заглавия на Бургаска сцена:

„Порги и Бес” – Гершуин – Бес – премиера на 21.01.1984 г.
„Бохеми” – Пучини – Мими – премиера на 09.11.1984 г.
„Сватбата на Фигаро” – Моцарт – Графиня Алмавива – премиера на 20.02.1985 г.
„Аида” – Верди – Аида – премиера на 06.08.1986 г.
„Андре Шение” – Джордано – Мадалена де Коани – премиера на 30.03.1987 г.
„Графиня Марица” – Калман – Графиня Марица – премиера на 06.12.1990 г.
„Дон Карлос” – Верди – Елизабет – премиера на 25.04.1991 г.
„Реквием” – Верди – премиера на 23.12.1991 г., след което участва при изпълнения във Варна и София.
„Стабат Матер” – Росини – премиера на 04.1992 г., след което участва при изпълнения в София.
Малер – симфонии № 2, № 4 и № 8.

През пролетта на 1989 г. в Корея участва във фестивала „Априлска пролет”, където е удостоена с първа награда и почетен диплом. На връщане за България има концерт в Москва.

На 20.01.1990 г. в Софийска опера дебютира в ролята на Леонора от операта „Силата на съдбата” – Верди с диригент проф. Борис Хинчев и режисьор проф. Светозар Донев. Тази роля подготвя в съвместна работа с маестро Борис Христов и маестро Джардина в Рим.

През октомври 1990 г. заминава за конкурса „Марио дел Монако” в град Марсала – Сицилия, където получава първа награда, диплом и златен медал.

През сезоните от 1990 г. до 1992 г. гастролира на софийска сцена в постановките:„Силата на съдбата”, „Аида”, „Трубадур” и „Тоска”, а през април 1992 г. е назначена на щат в Софийската опера.

На сцената на Софийската национална опера, в страната и в чужбина, Мария Белчева реализира следните премиерни спектакли:

„Аида” – Верди – Аида – премиери на 11.04.1990 г.; 04.12.1993 г.; 06.04.1995 г. (Сао Паоло – Бразилия); 07.1997г. (площад „Батенберг”).
„Тоска” – Пучини – Тоска – премиери на 03.10.1992 г.; 30.06.1993 г.(Варна); 15.10.1999 г.(Памплона – Испания); 27.10.2000 г.
„Трубадур” – Верди – Леонора – премиера на 25.09.1993 г.
„Бал с маски” – Верди – Амелия – премиера на 10.06.1993 г.
„Отело” – Верди – Дездемона – премиера на 21.05.1994 г.
„Дон Карлос” – Верди – Елизабет – премиера на 15.10.1996 г.
„Набуко” – Верди – Абигаил – премиера на 16.07.1996 г. (Варна); 30.10.1996г. (Русе).
„Фоска” – Гомес – Фоска – премиера на 26.11.1997 г.
„Цар Калоян” – Владигеров – Мария – премиера на 19.07.1998 г. (площад „Батенберг”).
„Турандот” – Пучини – Турандот – премиери на 13.12.1995 г.; 27.07.2001 г. (Варна).
„Бохеми” – Пучини – Мими – премиера на 19.01.2002 г.
„Андре Шение” – Джордано – Мадалена де Коани – премиера на 15.01.2003 г.
„Джоконда” – Понкиели – Джоконда – премиера на 17.01.2004 г.
„Селска чест” – Маскани – Сантуца – премиера на 07.05.2005 г.
„Джани Скики” – Пучини – Ческа – премиера на 14.11.2008 г.

Мария Белчева има самостоятелни гастроли и съвместно със Софийска национална опера в следните страни: Германия, Франция, Италия, Испания, Русия, Турция, Румъния, Македония, Швейцария, Белгия, Чехия, Израел, Бразилия, Корея, Япония и други.

Участвала е в десетки концерти и юбилейни спектакли на нейни колеги.

Пяла е в спектакли заедно с известни български оперни певци: Никола Николов, Емил Иванов, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Михаил Светлев, Румен Дойков, Христина Ангелакова, Стефка Минева, Адриана Стаменова, Дарина Такова, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Павел Герджиков, Стефан Еленков, Никола Смочевски, Стоян Попов, Събин Марков, Никола Василев, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Нико Исаков и много други български и чуждестранни колеги.

Работила е с диригентите: Руслан Райчев, Иван Маринов, Борис Хинчев, Методи Матакиев, Милен Начев, Димитър Димитров, Иван Вульпе, Христо Игнатов, Георги Нотев, Иван Кожухаров, Недялко Недялков и други български и чуждестранни диригенти.

Режисьори: Павел Герджиков, Емил Бошнаков, Пламен Карталов, Стефан Трифонов, Светозар Донев, Румен Нейков, Кузман Попов, Николай Николов и други български и чуждестранни режисьори.

Многократни гастроли в чужбина:

„Дон Карлос” – Верди – Германия, Швейцария, Япония.
„Трубадур” – Верди – Македония, Франция.
„Отело” – Верди – Франция.
„Набуко” – Верди – Русия.
„Аида” – Верди – Турция, Румъния, Бразилия.
„Реквием“ – Верди – Македония, Русия, Германия, Франция, Швейцария.
„Фоска” – Карлос Гомес – Бразилия.
„Стабат Матер” – Росини – Македония, Израел.
„Тоска” – Пучини – Турция, Македония, Чехия, Франция, Белгия, Швейцария, Испания.
„Турандот” – Пучини – Германия, Швейцария, Латвия, Япония.

През януари 2003 г. Мария Белчева взема участие в концерт на най-големия европейски фестивал на изкуствата „Европалия” – Белгия, под патронажа на Георги Първанов – Президент на Република България и Алберт – Крал на Белгия.

През април 2003 г. е нейният юбилеен спектакъл – „20 години сценична дейност”, в ролята на Мадалена де Коани в операта „Андре Шение” от Джордано. От Съюза на музикалните и танцови дейци й е връчена наградата „Златна лира”.

Мария Белчева има студийни записи в БНР на арии от опери под диригентството на проф. Борис Хинчев и Милен Начев, а също така и документални записи на оперите: „Тоска”, „Трубадур”, „Отело”, „Аида”, „Цар Калоян”, „Бал с маски”, „Набуко”.

Компактдискове: „Реквием” – Верди с диригент маестро Тайборис; „Стабат Матер” – Росини с диригент Милен Начев; „Селска чест” – Маскани – в ролята на Сантуца, с диригент Методи Матакиев.

Издадена е видео касета на операта „Тоска” – Пучини в Испания с нейно участие в ролята на Тоска.

Концерти и спектакли с участие на Мария Белчева са излъчвани по БНТ, а също така и спектакъл на „Аида” – Верди (постановка в Сао Паоло – Бразилия), където участва в ролята на Аида. Спектакъла е излъчен в ефира на Бразилската национална телевизия.

По БНТ и БНТ – „Свят“ са излъчени филми за нейния професионален път:

„Пред олтара на операта” през 2008 г. и „Най-доброто от Мария Белчева” през 2010 г.

Участия на Мария Белчева в международни музикални фестивали:

Бургаски музикални празници – „Емил Чакъров”; „Варненско лято”; „Мартенски музикални дни” – Русе; „Софийски музикални седмици”; „Новогодишен музикален фестивал НДК”; „Опера на площада – София”; Музикални дни – „Недялка Симеонова”- Хасково; Фестивал „Скопско лято”; „Рождественски музикален фестивал” (Новосибирск – Русия); „Шаляпинови музикални дни” ( Казан – Русия).

Публикувани са много нейни интервюта в различни печатни издания.

През 2010 г. води майсторски клас в Бургас, който е част от „14-та Бургаска лятна академия по изкуствата” и завършва с концерт на участниците в Бургаската опера с акомпанятор Вяра Шуперлиева.

През 2011 г. и 2013 г. е поканена да журира на международния конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика „MAGIC” – Бургас.

От зимата на 1992 г. след издържан изпит става асистент на доц. Ирена Бръмбарова във Вокалния факултет на НМА (ДМА) „Проф. Панчо Владигеров”, а от май 1995 г., също след издържан с отличие изпит, е щатен преподавател по пеене.

На 17.07.2001 г. получава научно звание „ДОЦЕНТ”.

От ноември 2008 г. е на пълен щат във Вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров”.

През 2012 г. Министерството на образованието, младежта и науката връчва диплом за педагогически постижения на шестия национален конкурс за млади изпълнители „Дико Илиев” – Враца.

През 2013 г. на десетия международен конкурс за немска и австрийска музика „MAGIC” – Бургас й е връчен диплом за педагогически постижения.

На 21.10.2014 г. получава научна степен „ДОКТОР”.

На 23.03.2016 г. получава научно звание „ПРОФЕСОР”.

Като преподавател във Вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров” се старае да предаде своя личен опит и това, което е необходимо на един оперен певец, за да бъде достоен продължител на традициите на българското оперно изкуство.

(край на цитата)

Едно подробно описание, което не се нуждае от допълнителни бележки – виждаме с каква любов, последователност и разностранни интереси протича до сега както вокалната дейност на Мария Белчева, така и нейната успешна педагогическа работа в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София.

Не е случайно, че като се влезе в Интернет, по-специално във Фейсбук, могат да се намерят сведения за нейни ученици, които споделят мислите си публично, а те са свързани именно с благодарност към проф. Мария Белчева.

Тия дни случайно попаднах на такава информация във Фейсбук. Цитирам:

Фото:

Valerie Markovska

11. Juni 2019 ·

Ето и моите четири години в Националната музикална академията се изнизаха. Искам да БЛАГОДАРЯ на моята професорка Мария Белчева за всичко, което тя направи за мен през това четири годишно развитие. Искам да ѝ благодаря за труда, който тя положи; за вниманието, което винаги ми обръщаше; за подкрепата; за насоките, които ми даваше; за всичко, на което ме е научила. Без нея аз нямаше да стигна до тук. Благодаря! ❤️ – mit Maria Belcheva.

(край на цитата)

Какви хубави думи! Само с каква любов и чувство на признателност са изказани тези думи …

В медиите няма особено много статии, свързани с дейността на Мария Белчева. В различни статии, свързани с дейността й се дават сведения, които повтарят с малки изменения онова, което аз писах по-горе за нея. Поради това цитирам само части от една такава информация, взета от сайта на Бургаската опера:

Мария Белчева, сопран

Мария Белчева завършва Средното музикално училище в родния си град Бургас, а след това Държавната музикална академия в София. Първите й изяви на професионална сцена са още като студентка, а от 1983 г. е солистка на Бургаската опера. През периода 1988-89 специализира в Българската академия за изкуство и култура в Рим. От 1992 г. е солистка на Националната опера и балет в София.

Богатият репертоар на певицата, с който се представя по света, включва ролите на Абигайл от “Набуко”, Елизабет от “Дон Карлос”, Леонора от “Трубадур”, Амелия от “Бал с маски”, Дездемона от “Отело”, Леонора от “Силата на съдбата” – всички от Верди, Мадалена от “Андре Шение” на Джордано, Федора от едноименната опера на Джордано, Джоконда от едноименната опера на Понкиели, Фоска от “Фоска” на Гомес, Мими от “Бохеми” на Пучини, Турандот и Тоска от едноименните опери на Пучини, Бес от “Порги и Бес” на Гершуин.

Мария Белчева е призната от музикалната критика като една от най-добрите изпълнителки на вокалните партии в произведения на Малер (Симфонии № 2, № 4, № 8). “Реквием” на Верди, “Стабат матер” на Росини и “Девета симфония” на Бетовен са част от кантатно-ораториалния репертоар на певицата.

През 1989 г. на фестивала “April Spring” в Южна Корея Мария Белчева печели Първа награда и диплом. Носителка е на Голямата награда и златен медал на Международния конкурс за млади оперни певци “Марио Дел Монако”, Италия през 1990 година.

(край на цитата)

През 2004 г. Мария Белчева е дала интервю пред софийска медия, което е особено интересно, понеже разкрива черти от характера на певицата и нейни възгледи по редица въпроси. Цитирам въпросната публикация:

Кабаре – Мария Белчева, сопран: “Черна музика – да, но вулгарен попфолк – никога!”

“След като във всички други държави се правят референдуми за най-малките неща, защо да не е така и у нас. Нямам представа защо политиците се страхуват от подобен вот.”

Интервю на Ваня ЕМИЛОВА

31 януари 2004 г.

Оперната певица Мария Белчева не е популярна по света колкото Гена Димитрова или Райна Кабаиванска, но е сред малкото прими, които могат да пеят както драматични, така и лирични партии. Последното й професионално предизвикателство беше преди броени дни – тя влезе в главната роля от операта “Джоконда” на Понкиели, постановка на Пламен Карталов. На 19 февруари ще пее в зала “България” партията от “Селска чест” на Маскани, с която дебютира на сцена преди 20 години.

Взискателен доцент в Музикалната академия, Мария Белчева е грижовна майка на 18-годишния Веселин и муза на съпруга си Емил.

Г-жо Белчева, “Джоконда” е трудна партия, а вие успяхте да я подготвите за много кратък срок…

– Да, нямаше дълъг репетиционен период – само около десет дни. За мен бе много трудно, но за щастие успях да се представя добре на дебюта си в този спектакъл. Това е опера, която много рядко се прави на сцена, защото няма кой да изпее Джоконда. Направих подвиг в мирно време (смее се). Без майтап, това е най-трудната партия, която съм изпълнявала. Остава ми само да изпея лейди Макбет.

– Пламен Карталов говори за вас като за една от малкото певици в Софийската опера, които наистина имат талант. Не мечтаете ли да сте на мястото на някоя от големите ни прими със световна слава?

– Лаская се от думите на Пламен Карталов. Много по-ценно е критиката и публиката да те величаят, отколкото ти самия. Чувала съм, че гласът ми е уникален и се среща рядко, но него просто Господ ми го е дал. Аз наистина не успях да пея на голяма световна сцена и затова има моменти, в които ми е мъчно.

– Имате ли самочувствие, че сте по-добра от Гена Димитрова или Райна Кабаиванска? Доколкото знам, има и такива мнения.

– Нямам право да го казвам – би било кощунство. Всяка певица си тежи на мястото и е много различна. Аз също съм успяла, защото успехът се постига във времето и е подчинен на строги и безкомпромисни съдии като публика, критика, партньори. Получиш ли признанието им, значи си успял.

– В собствения си свят на песни и звуци ли живеете, или се интересувате и от нещата от улицата, от политическите игри?

– Може да се каже, че си живея в мой, собствен свят, но не съм много далече и от действителността, която понякога ме потиска, а друг път ме весели. От политика разбирам малко. Понякога искам едно, второ, трето, а после се замислям колко имам аз и колко хора нямат една стотна от моето. И цялото ми желание да имам още и още се изпарява.

– Ако ви поканят да рекламирате с гласа си България, за да влезем по-бързо в Европейския съюз, бихте ли се съгласила?

– Да, защо не? Добре ще е да влезем в Европейския съюз.

– Има ли нужда от референдум за това? Защо според вас политиците не искат да попитат народа?

– Има нужда, нека се пита народът. След като във всички други държави се правят референдуми за най-малките неща, защо да не е така и у нас. Нямам представа защо политиците се страхуват от вота му.

– А страхува ли се според вас Христина Ангелакова от нов директорски конкурс? Преди дни в Операта се разгоря скандал заради отлагането му.

– Не знам, от вас чувам за това и не искам да коментирам.

– А притеснявате ли се, че времето, в което по света се чуваше само добро за България заради оперните й гласове, е вече само хубав спомен? Сега се говори за наркодилъри и автоджамбази.

– Това е ужасяващо, защото ние не сме такъв народ. Преди, като пътувахме, ни гледаха по един начин, а сега – по съвсем друг, по-лош. Аз не съм усещала негативно отношение като към българка, но съм чувала, че на други се е случвало.

– Опитала сте от всичко в оперната музика. Бихте ли експериментирала в друг жанр, напоследък е доста модерно да се смесват опера и екзотични ритми?

– Не бих имала нищо против, ако се получи нещо наистина хубаво. Аз самата слушам рап и черна музика, обичам да танцувам. Дори по едно време имах желание да пея с някои от добрите попизпълнители като Георги Христов или Орлин Горанов, които наистина са със школувани гласове. С тях е възможно да се направи компилация.

– Бихте ли имала нещо против, ако синът ви реши да стане раппевец например?

– Аз приемам новото и подкрепям младите. Ако е красиво, бих го подкрепила, но ако е нещо вулгарно като в попфолка – не. Мисля, че синът ми има глас, но още не искам да го насочвам. Сега ще кандидатства, а по-късно ще го пробвам и ако има качества, ще работим.

– Как бихте вербували младите за операта?

– Аз самата съм вкарала много млади хора в операта – класът на сина ми не изпуска мой спектакъл. Иначе младите не я обичат, защото къде гледаме и слушаме опера? Онзи ден в най-гледаното време по телевизията дават щоупрограми с ниски художествени стойности, а последният новогодишен празничен концерт в НДК, който беше много хубав и интересен, го дават в петък в два часа следобед. И там имаше каламбур от различни опери, пяхме дори популярния речитатив “Чиу-уа”, но никой днес не насърчава класическата музика.

– Някога обяснявала ли сте се в любов с ария?

– Не, никога. На съпруга ми казвам “Обичам те” с думи.

– Ще го изненадате ли на 14 февруари?

– Не го приемам за празник, той е отскоро, а аз не мога да кажа, че отскоро обичам съпруга си.

– А той как ви засвидетелства внимание?

– Имам време за професията си именно благодарение на разкошния си съпруг и син, които ме подкрепят и разбират. Оставила съм житейското на тях.

(край на цитата)

Хареса ми това интервю … Нормални въпроси – отлични отговори. Като имам превид сега факта, че интервюто е правено преди 16 години, когато нейният син Веселин Михайлов е бил на 18 години! Както виждаме, през тези 16 години той е тръгнал по правилния път, завършил е своето класическо музикално обучение и сега – вече като 34-годишен зрял мъж върви смело и успешно по пътя на една голяма оперна кариера. Аз писах вече по-горе нещо за него, още през 2016 г. той имаше изяви не само в България, но и в чужбина. Спомням си, когато станахме с него ФБ-приятели, аз го поздравих за една негова успешна оперна изява в Хановер – Германия. А сега – преди няколко години и съвсем наскоро той имаше успешни изяви в главната роля в операта „Княз Игор“ от Бородин и през октомври 2019 г. в ролята на Димитър – братът на Зографът Захарий в едноименната опера на Марин Големинов – и двете на сцената на Софийската опера. В YouTube има кратка информация за участието на Веселин Михайлов в операта „Зографът Захарий “. Цитирам линк към тази информация:

Браво на Веселин Михайлов – той върви смело по пътя на амбициозната си майка!

Като пиша тия редове си спомням за едно неприятно събитие в Софийската опера през 2017 г., когато представление на операта „Княз Игор“ с участието на Веселин Михайлов е било прекъснато поради опасност от пожар. Цитирам подробности:

Портал „Дарик“

Евакуираха Софийската опера заради задушлива миризма

18 март 2017 / Обновена на 19 март

Редактор: Eлена Банкова

Представление в Националната опера и балет беше прекъснато тази вечер поради обгазяване на залата малко след началото. Публиката е евакуирана, артистите също са изведени навън. Пострадали няма, а причините за проблема се проверяват.
Сигнал за странна миризма в сградата на Софийската опера и балет е постъпил в пожарната в 19:22 часа. Веднага на място са изпратени два екипа, които са предприели действия по извеждане на около 800 души – зрителите, артистичен и технически персонал.

Пожарникари са извършили оглед, не е открит източник на миризмата, която междувременно се е разсеяла. Към момента екипи на пожарната извършват цялостна проверка на сградата. Най-вероятната причина засега е обгазяване. Хората не са забелязали нищо необичайно по време на спектакъла. Според служителите не е имало проблеми с инсталацията на сградата до този момент.

Представлението тази вечер е отменено. От операта съобщиха, че спектакълът “Княз Игор” с участието на баритона Веселин Михайлов, син на известната оперна певица в миналото Мария Белчева, ще бъде игран отново и билетите ще важат без презаверка. Постановката е на акад. Пламен Карталов, с която през 2015 г. операта гостува в Япония.
(край на цитата)

Ще приключа днешната статия за Мария Белчева с малка информация за педагогическата й дейност, взета от сайта на Музикалната академия в София:

„ (…) Мария Белчева има вече изявени ученици, едни от които са:

Татяна Кьосева – сопран, работи в Германия;

Мария Стоянова – мецосопран,

Стилиан Минчев – тенор,

Даниела Караиванова – сопран, работят в Русенска опера;

Нели Кравченко – сопран, в Грац, Австрия.

Освен вокалните умения, проф. Белчева развива у студентите си музикалността, правилното звукоизвличане и отношение към различните стилове, артистичноста. Изисква да бъдат много сериозни, работливи, целенасочени.

Проф. Белчева им предава целия си богат опит, натрупан през годините на своята певческа и педагогическа кариера.

По-горе стана въпрос за певицата Нели Кравченко, ученичка на Мария Белчева. За нейния професионален път попаднах на статия във Фейсбук от 2018 г. Цитирам тази интересна публикация:

Фейсбук

От народните песни на баба до голямата оперна сцена

ДЪРЖАВНА ОПЕРА РУСЕ · DONNERSTAG, 30. AUGUST 2018

Личната среща с оперното сопрано Нели Кравченко винаги предизвиква усещане за спокойствие и умиротворение. Младата жена с благ поглед е усмихната, но веднага усещаш увереността и чувството за отговорност, лъхащи от поведението и думите ѝ.

От нейните разкази за личния и професионалния й живот разбирам, че тя е човек, отдаден изцяло на музиката, който с любов и постоянство следва избрания път.

Нели с умиление и носталгия разказва за детството и юношеството си. Родена е в Молдова, в село Кирсово, което се намира на 40 километра от границата с Украйна. Фамилията ѝ е с български корени – бесарабски българи, запазили езика и традициите на предците си. Споделя за баба Пенка и нейните народни песни, особено една – „Калино Радо”. Нели с готовност запява, а очите ѝ се пълнят със сълзи на признателност. Това е майката на бащата на Нели, Иван – музикант, свирещ на пет инструмента от фолклор до съвременни жанрове. Приятелите на семейството, също музиканти, насочват вниманието на родителите към факта, че тяхната три-годишна дъщеря е много музикална и „е задължително да се занимава с музика”. Така малката Нели е записана в музикална школа, а по-късно – и в музикалното училище в Тераспол, където изучава цигулка.

В края на средното си образование Нели започва да посещава и уроци по класическо пеене при любимата си учителка Зоя Тимони. През 1995 година е приета в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност Класическо пеене в класа на проф. д-р Мария Белчева. Още тогава младата певица участва в различни оперни постановки на Националната опера в София и е канена като солист на произведения от кантатно-ораториалния жанр – „Матеус Пасион”, „Миса Солемнис”, „Кармина Бурана” и др. Тя разказва с благодарност за пробива си в оперното изкуство като изпълнител на централна роля в голямо оперно заглавие през 2005 година. Поканена е от тогавашния директор на Държавна опера – Русе Георги Димитров за ролята на Чо-Чо-Сан в операта на Джакомо Пучини „Мадам Бътелфлай”.

От 2007 до 2012 година Нели завършва магистърската степен на обучение в Университета по изкуствата в Грац – Австрия. По това време е поканена като участник, за няколко сезона, в Летния фестивал на открито в Солотурн (Швейцария) като Лиу в операта „Турандот”, Церлина в„Дон Жуан“, Адина в „Любовен еликсир“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Татяна в „Евгений Онегин“ и много други.

През 2011 и 2012 година талантливата оперна певица участва в представянето на различни оперни и кантатно-ораториални произведения на Джузепе Верди в Австрия, Германия и Франция – „Аида“, „Отело“, Реквием и др.

За поддържането на добрата си вокална форма, Нели Кравченко и досега е в тясна връзка с голямата оперна прима Александрина Милчева, която нарича с любов „моята маестра” и към която винаги се обръща при разучаването на нови роли за съвет.

За участието си в операта „Луд Гидия” от Парашкев Хаджиев младата певица говори с огромно уважение – отговорността да пее на български език е голяма.Тя проявява старание и завидно трудолюбие при представянето на образа на Зорница – една от главните роли в това произведение.

Нели Кравченко говори за целите си, разкрива очакванията и мечтите си. Установяването ѝ в България е факт, който я поставя пред нови творчески предизвикателства – нейното желание е да трупа все повече сценичен опит и да обогатява репертоара си. Работата в Държавна опера – Русе за нея е удовлетворяваща и според нея може да ѝ послужи като отправна точка към големи международни сцени и световни турнета. Свободното време на трудолюбивата млада оперна певица е много ограничено, но тя мечтае да съчетае личния и професионалния си живот така, че да има възможност да създаде свое семейство и да отгледа бъдещите си деца в България, която е приела за своя Родина.

(край на цитата)

След публикацията има и два коментара. Цитирам ги:

Rado Belyata – Нели Кравченко е номер едно. Тя е уникална жена, талантлива, отдадена изцяло на работата си. Тя го заслужава – нямам думи, не знам как да се изкажа ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️.

(край на цитата)

Нека днес на 6 април 2022 г. поздравим проф. Мария Белчева за рождения й ден, като й пожелаем крепко здраве, лично и семейно щастие и нови успехи в дейността й като певица и вокален педагог.

…………………

Изпълнение на Мария Белчева: