Немският бас-баритон Тони Бланкенхайм е роден на днешния ден преди 100 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 12 декември 2021 г. щеше да навърши кръглите 100 години един от най-големите немски бас-баритони от втората половина на миналия век – незабравимият Тони Бланкенхайм (Toni Blankenheim), роден на този ден през 1921 г., починал един ден преди да навърши 91 години – на 11 декември 2012 г.

Никога не съм писал статия за Тони Бланкенхайм, макар и отдавна да знаех доста за него – той в годините, в които аз започнах да се интересувам по-сериозно за оперно изкуство – последните 2-3 десетилетия на миналия век, макар и да беше вече преминал периода на най-големите си успехи в десетилетията около средата на века, беше оставил такива спомени, че когато се четеше оперна литература, неговото име се срещаше извънредно често в различните цитати.

Тони Бланкенхайм беше предимно познат с участията си в редица премиери на съвременни опери – както в Германия, така и на сцените на оперни театри в други европейски страни. Ето няколко примера главно от оперната му кариера в Държавната опера в Хамбург, където е бил член на ансамбъла в продължение на 38 години:

В Хамбург Тони Бланкенхайм участва в редица главни роли в опери от Рихард Вагнер, но е оставил преди всичко спомени от участията си в опери от почти всички „модерни“ композитори: Албан Берг, Игор Стравински, Ролф Либерман, Джан Карло Меноти, както и от други съвременни автори, при това в редица премиери. Така например през 1951 г. той играе ролята на Агентът на тайната полиция в немската премиера на операта „Консулът“ от Меноти. През октомври същата година участва също в Хамбург при първата продукция в Германия на операта „The Rake’s Progress“ от Игор Стравински в ролята на Nick Shadow. В тази продукция взема участие и известният немски лиричен тенор Рудолф Шок (4.09.1915-13.11.1986), за когото писах тук статия на 4 септември 2015 г. по повод 100 години от рождението му. Рудолф Шок (Rudolf Schock) беше редица години тук в Германия един от най-известните тенори не само в оперния жанр, но и най-често гастролиращият тенор при тв-предавания с развлекателна и по-лека музикална програма. Неговите изяви в редица оперети са заснети на стотици (да не казвам хиляди) музикални носители и сега се намират във всички големи магазини за такива продукти или в електронни магазини.

Понеже стана въпрос за операта на Стравински „The Rake’s Progress“ (Животът на безпътния), нека припомня, чесветовната й премиера е била само месец преди това във Венеция. За това събитие аз писах вече в моя статия на 22 август 2016 г., свързана с рождения ден на българския бас Рафаел Арие, който е взел участие в тази премиера във Венеция – още една голяма чест за българското оперно изкуство (жалко, през 1951 г. Рафаел Арие е бил „невъзвръщенец“ и почти никой в България не е знаел за оказаната му лично от Стравински чест да му възложи една от главните роли).

Понеже тия неща бързо се забравят, нека припомня този момент от статията ми за Рафаел Арие:

„През 1945 г. Рафаел Арие пее в Софийската народна опера, а през 1946 г. спечелва първа награда на Певческия конкурс в Женева и пътят към една международна кариера е широко отворен. Рафаел Арие оставя чудесен пример в ролята на Трулове в операта на Стравински „The Rake’s Progress“ за това, как на един артист се гласува пълно доверие без никакви протекции от съмнителни лица – самият Стравински дирижира премиерата, в която е участвала и легендарната Елизабет Шварцкопф. Интересно, като отворите в коя да е западна оперна енциклопедия или речник страницата за Арие (има почти навсякъде, както и в много електронни портали), винаги ще намерите в нея справка за това негово участие на 11 септември 1951 г. във Венеция“.

(край на цитата)

Връщам се наново към Тони Бланкенхайм. Той пее редовно една ог главните роли в операта „Лулу“ от Албан Берг – тази на Доктор Шьон (Dr. Schön) като партньор на прочутите сопрани Хелга Пиларчик (Helga Pilarczyk) и Анелизе Ротенбергер (Anneliese Rothenberger) в различни постановки през 1957 и 1967 години в Хамбург. През 1970 година той играе главната роля в другата прочута опера на Албан Берг – „Воцек“, изпълнявайки трудната роля на главния герой Воцек. В другата главна роля на Мари играе легендарната певица Сена Юринач (за нея съм писал статия през 2016 година по повод рожден ден). На други негови роли в опери от съвременни композитори ще се спра по-късно в статията.

Сега биографични бележки за този голям певец.

Тони Бланкенхайм (Toni Blankenheim) е немски бас-баритон, роден на 12 декември 1921 г. в Кьолн, починал на 11 декември 2012 г. във Вахтберг-Швайнхайм / Германия. Проявява музикални способности като певец от младеж и след завършване на средното си образование получава вокално обучение при прочутия вокален педагог Паул Ломан (Paul Lohmann) във Франкфурт и при алтистката и специалистка във Вагнеров репертоар Рес Фишер (Res Fischer) в Щутгарт.

Дебюта му като оперен певец е през1947 г. в Държавната опера във Франкфурт в ролята на Фигаро в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. От 1947 до 1950 г. той е член на ансамбъла на оперния театър във Франкфурт. През 1950 г. постъпва в ансамбъла на Държавната опера в Хамбург, където остава до края на оперната си кариера – цели 38 години. През 1961 г. получава почетната титла „Хамбургски камерзенгер“. По-късно наред с постоянния си ангажимент в Хамбург той е член и на други ансамбли в немски оперни театри: от 1965 до 1968 г. в Държавната опера в Дармщадт и от 1968 г. също и в Държавната опера в Щутгарт.

Като пиша тия редове си спомням, че когато пях 2 години в оперния хор на театъра в Дармщадт – от 1976 до 1978 г., в разговори с колеги-хористи, които са отдавна в оперния хор там ставаше въпрос за Тони Бланкенхайм, тъй като преди това операта „Лоенгрин“ от Вагнер, в която аз участвах е била поставяна преди 10 години също и Бланкенхайм е изпълнявал ролята на Крал Хайнрих.

За част от ролите му в Хамбург писах преди малко, сега ще спомена и други: през 1971 г. той играе в ролята на Главния бог Юпитер в комичната опера „Орфей в ада“ от Жак Офенбах – една много успешна продукция на Държавната опера в Хамбург, в която участват известните по това време артисти (не оперни) Лизелот Пулвер (Liselotte Pulver) в ролята на Общественото мнение, Инге Майзел (Inge Meysel) в ролята на Юнона и легендарният Тео Линген (Theo Lingen) в ролята на Ханс Стикс – лакей на Плутон.

Тони Бланкенхайм е един от най-активните артисти в ансамбъла на оперния театър в Хамбург. В течение на дългата си кариера там той играе не само главни и премиерни роли, но участва и в малки такива и в поддържащи (т.н. „Comprimario“-роли). Така например през 1966 г. той участва в продукцията на „Бал с маски“ от Верди, която продукция е заснета за телевизията. Той участва и при оперното филмиране по поръчка на телевизията на следните опери:

„Черният Петър (Schwarzer Peter)“ – опера за деца и възрастни по текст от приказката „Ерика“ на немския писател Хайнрих Траулсен (Heinrich Traulsen), в преработка на Вилхелм Висер. Музиката е от Норберт Шулце (Norbert Schultze). Премиерата е била на 6 декември 1936 г. на сцената също на Държавната опера в Хамбург. Тази продукция с Тони Бланкенхайм е през 1966 г. и е записана от тв-предавателя ZDF (Втора немска тв-програма).

Втората продукция с него е през 1976 г., записана за тв-предавателя в провинция Бавария – BR (Bayerischer Rundfunk) и е на операта „Вълшебната цигулка (Die Zaubergeige)“ – опера в 3 действия от немския композитор Вернер Егк (Werner Egk). Този композитор, роден през 1901 г. и починал през 1983 г. е последовател на неокласицизма, не е твърде познат в България, но има значително творчество в различни музикални жанрове. В областта на оперното изкуство има следните произведения (цитат от източник на руски език):

Оперы

Columbus (1933), переработана 1942
Волшебная скрипка (по Францу Поччи, либретто Людвига Штрекера) (1935; новая редакция 1954)
Пер Гюнт по Г. Ибсену (1938)
Цирцея по П. Кальдерону (1945, первая постановка 1948; переработана как опера-буфф 17 дней и 4 минуты (17 Tage und 4 Minuten), 1966)
Ирландская легенда (Irische Legende) по У. Б. Йейтсу (1955; новая редакция 1975). В. Эгк — также автор либретто
Ревизор по Н. В. Гоголю (1957)
Обручение в Санто-Доминго по Генриху фон Клейсту (1963)

(край на цитата)

Премиерата на „Вълшебната цигулка“ е на 22 май 1935 г. във Франкфурт.

Цитирам още други участия на Тони Бланкенхайм в Хамбург, специално при оперни премиери или първи постановки в този оперен театър:

„Завръщането (Die Heimkehr)“ от Марсел Михаловичи (Marcel Mihalovici), нова продукция от 1955 г. Марсел Михаловичи (роден 1898 г. в Букурещ, починал 1985 г. в Париж) е румънско-френски композитор. Следват: „Сватбата (Die Heirat)“ от Бохуслав Мартину (Bohuslav Martinů) – премиера на сцена през 1954 г., „Принцът от Хомбург (Der Prinz von Homburg)“ от Ханс Вернер Хенце (Hans Werner Henze) през 1960 г., „Фигаро се развежда (Figaro läßt sich scheiden)“ от Гизелхер Клебе (Giselher Klebe) през 1963 г., „Златният овен (Der goldene Bock)“ от Ернст Кшенек (Ernst Krenek) през 1964 г., „Разкъсаният (Der Zerrissene)“ от Готфрид фон Айнем (Gottfried von Einem) през 1964 г., „Якобовски и генералът (Jacobowsky und der Oberst)“ от Гизелхер Клебе (Giselher Klebe) през 1965 г., „Усмивката в началото на стълбата (Das Lächeln am Fuße der Leiter)“ от Антонио Бибало (Antonio Bibalo) и „Арден трябва да умре (Arden muß sterben)“ от Валтер Гьор (Walter Goehr) през 1967 г., „Хамлет (Hamlet)“ от Хъмфри Сийрл (Humphrey Searle) през 1968 г., „Състояние на обсада (Belagerungszustand)“от Милко Келемен (Milko Kelemen) през 1970 г.

Заедно с ансамбъла на Държавната опера в Хамбург Тони Бланкенхайм гостува през 1975 г. на Фестивала в Шветцинген (Schwetzinger Festspiele) в операта „Котаракът в ботуши (Der gestiefelte Kater)“ от Гюнтер Биалас (Günter Bialas). През 1982 г. той играе ролята на Puntti в оперната монодрама „Рожденият ден (Avain)“ от финландския композитор Калеви Ахо (Kalevi Aho). В тази роля Бланкенхайм като единствен артист в монооперата трябва да стои на сцената без прекъсване цели 140 минути – едно извънредно голямо постижение. Същата роля той играе през 1984 г. при „Дните на северна музика“ в Копенхаген в Дания.

Както се вижда от изброените заглавия, Тони Бланкенхайм се специализира в роли от съвременни опери, за което неговите артистични постижения в тях са многократно отбелязвани от редица съвременни медии и критици.

Тези участия могат да предизвикат невярна представа за неговите възможности по отношение на репертоара му. Както ще видим по-долу, той е далеч по-широк и разнообразен. През 1954 г. Бланкенхайм участва за пръв път на Музикалния фестивал в Байройт. От 1954 до 1960 г. той принадлежи към постоянния ансамбъл на този фестивал. Там той играе както в големи и отговори характерни роли, така и в малки такива. През годините 1956-1959 пее там в ролята на Клингзор в „Парсифал“, през 1956 и през 1958-1960 всяка година е Бекмесер в „Майсторите певци от Нюрнберг“, през 1957 г. също и Котнер. Освен това играе ролите на Донер в „Рейнско злато“ през 1954, 1955 и 1957 г., също и Битеролф в „Танхойзер“ през 1954 и 1955 г., и Третият благородник в „Лоенгрин“ през 1954 г. През 1956 г. Тони Бланкенхайм играе ролята на Курвенал в „Тристан и Изолда“ в една серия от спектакли на сцената на Виенската държавна опера.

През 1968 г. той наново участва в световна премиера, този път на операта „Прометей“ от Карл Орф на сцената на Държавната опера в Щутгарт, играейки ролята на Кратос. През май 1969 г. той играе същата роля на Кратос при два спектакъла на операта във Виенската държавна опера.

Цитирам отделно изявите на Тони Бланкенхайм на сцената на Виенската държавна опера:

Vorstellungen mit Toni Blankenheim

PROMETHEUS

Kratos | 2 Vorstellungen | 21.05.1969–23.05.1969

TRISTAN UND ISOLDE

Kurwenal | 5 Vorstellungen | 12.02.1956–04.03.1956

(край на цитата)

Ето и съставите при две от неговите 7 изяви в тия две опери „Тристан и Изолда“ и „Прометей“:

„Тристан и Изолда“:

BESETZUNG | 12.02.1956

Musikalische Leitung	André Cluytens
Inszenierung	Josef Witt
Bühnenbild und Kostüme	Robert Kautsky
Tristan	Rudolf Lustig
König Marke	Kurt Böhme
Isolde	Gertrude Grob-Prandl
Kurwenal	Toni Blankenheim
Melot	Hans Braun
Brangäne	Georgine von Milinković
Ein Hirt	Hugo Meyer-Welfing
Ein Steuermann	Harald Pröglhöf
Stimme des Seemanns	Julius Patzak

……..

„Прометей“: (опера от Карл Орф)

BESETZUNG | 21.05.1969

Dirigent	Ferdinand Leitner
Inszenierung	Gustav Rudolf Sellner
Bühnenbilder und Kostüme	Teo Otto
Chor	Heinz Mende
Kratos	Toni Blankenheim
Bia	Frithjof Sentpaul
Hephaistos	Heinz Cramer
Prometheus	Carlos Alexander
Okeanos	Horst Schäfer
Io	Althea Bridges
Hermes	Klaus Hirte
Chorführerin	Ursula Sutter, Annemarie Dörner
Chorsoli	Ursula Engert, Hildemarie Keim, Lieselotte Kiefer, Ursula Brandis

(край на цитата)

През 1979 г. Тони Бланкенхайм участва в ролята на Шиголх (Schigolch) при премиерата на операта „Лулу“ от Албан Берг в парижкия театър Opéra Garnier. През сезона 1981/1982 той е ангажиран в ролята на Цирковия директор Шпрингер в новата продукция на „Продадена невеста“ от Сметана в Баварската държавна опера в Мюнхен.

Вокалната и сценична кариера на Тони Бланкенхайм трае извънредно дълго. Една от неговите последни премиерни роли е малката роля на полицая Скароне в „Тоска“ от Пучини през сезона 1989/1990. В този последен сценичен период той поема също и говорящи роли, като редовно играе Началникът на двора (der Haushofmeister) в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, с която роля гостува и на други сцени извън Хамбург. В крайна сметка Бланкенхайм официално е член на ансамбъла на Държавната опера в Хамбург до края на сезона 1996/1997. Тогава той е вече на 76 години – далеч след границата за пенсиониране.

Като чета в оригинал на немски език тези информации си мисля, колко лоялни и готови за компромиси са отговорните лица в редица немски оперни театри. Техни артисти, допринесли много за развитието на оперното изкуство в съответния театър са оставени да играят в по-малки роли редица години след достигане на пенсионна възраст. Както си спомням от редица други мои статии, случаят с Тони Бланкенхайм не е изключение. Пиша това, защото в България например се прави точно обратното – дойде ли тази възраст, няма изключения. Писах за десетки български артисти, които са запазили вокалните си възможности и могат да пеят още нататък, но „законите не позволяват“. А как „строгите немски закони“ дават тази възможност? Не искам да правя повече коментари, няма смисъл.

Последните роли на Бланкенхайм в Хамбург са в ролята на Панкратий (Pancratius) в комичната опера „Бракониерът (Der Wildschütz)“ от Алберт Лорцинг през декември 1993 г. и март 1994 г., и като Началникът на двора (der Haushofmeister) в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус през февруари 1994, ноември 1994 и февруари 1995 г. През ноември 1995 г. той гостува заедно с артистите Ингрид Андре и Ралф Моргенщерн в „Театър Кьолн“, където играе в пиесата „Бъди любезен към мистър Слоун (Seid nett zu Mr. Sloane) от британския драматург Джо Ортън (Joe Orton).

Типично за много оперни театри в Германия през миналия век е да се дава възможност на артистите, които са постоянни членове в ансамбъла на даден театър да имат възможност да гастролират и на други сцени, включително и в други държави. Това е една чудесна практика, която от една страна дава възможност за сигурност в работата на певците, така и да могат да показват изкуството си и на други места. Разбира се, и сега това се практикува нашироко, но поради ограничените финансови средства редица оперни театри не поддържат голям собствен ансамбъл, а канят артисти за даден спектакъл. В много мои статии съм писал по този въпрос, а като съм изброявал ангажиментите на даден певец може да се направи извода, с каква свобода той е разполагал да сключва договори за гостувания на други сцени.

Така е било и с Тони Бланкенхайм – поради свободата да гостува и на други сцени освен в Хамбург през тия 38 години той е имал редица гостувания на чужди сцени в Германия и в други държави. Ето някои от тях: редица изяви на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен, на сцената на Държавната опера в Дюселдорф/Дуисбург, т.н. Deutsche Oper am Rhein, на сцените на Държавната опера в Дармщадт и на тези в Карлсруе и Брауншвайг. От изявите му в други държави могат да се изброят тези в Копенхаген, Стокхолм, Брюксел, Лиеж, Амстердам, Лион, Марсилия, Нанси, Ница, Торино, Антверпен, Дъблин и в тогавашната ГДР – в Държавната опера в Лайпциг, където през 1971 г. участва в спектакли на операта „Воцек“ от Албан Берг, разменяйки се в главната роля с прочутия бас в ГДР Тео Адам (Theo Adam). За този изключително добър немски певец писах през 2016 г. статия във връзка с негов рожден юбилей.

Тони Бланкенхайм гостува и на музикални фестивали – например на прочутия Музикален фестивал в Единбург и на Maggio Musicale Fiorentino във Флоренция. Забележителни негови гостувания са тези в Миланската Скала, в Grand Opéra Paris, в Gran Teatre del Liceu в Барселона, в Оперния театър в Сан Франциско в САЩ, в Националния театър в Загреб (гостуване на Държавната опера в Хамбург през 1963 г. с операта „Лулу“ от Албан Берг), както и в оперните театри в столицата на Мексико – Мексико-град и в Канада – в Монреал. Още през 1966 г. Тони Бланкенхайм играе на сцената на МЕТ в Ню Йорк при гостуването на Държавната опера в Хамбург в САЩ.

Наред с оперните си изяви в течение на десетилетия той има редица изяви и като концертен певец в Германия и в други държави.

След окончателната му раздяла със сцената Тони Бланкенхайм живее почти далеч от светския живот в Бон – бившата столица на Германия. Рядко участва при някои тържества, както през 2007 г., когато е официално поканен като гост на „Дружеството на името на Готлоб Фрик (Gottlob Frick-Gesellschaft)“. Готлоб Фрик (1906-1994) е един от най-известните немски басове през миналия век. В негова чест е основано дружество, което поддържа интензивна дейност от концерти и други прояви, в които гостуват предимно млади певци. През октомври 2016 г. е бил последният концерт, за който можем да прочетем в сайта на дружеството:

Herzlich Willkommen

auf den Seiten der Gottlob Frick Gesellschaft e. V.

Hier finden Sie Informationen über den Bassisten Gottlob Frick,
die Gottlob-Frick-Gesellschaft, die Gedächtnisstätte sowie die
Veranstaltungen der Gesellschaft.

Wir danken allen, die unser Konzert am 15.10.2016 in der Erlentalhalle in Ötisheim besucht haben. Wir freuen uns über die vielen positiven Rückmeldungen.

(край на цитата)

След един напълно интензивен и ползотворен живот от почти 91 години, Тони Бланкенхайм умира един ден преди да навърши 91 години – на 11 декември 2012 г. във Вахтберг-Швайнхайм / Германия.

Като се има предвид интензивната вокална дейност на Тони Бланкенхайм в течение на толкова години е ясно, че сигурно внушителен е броя на музикалните записи, които той е оставил. Да не забравяме, че в средата на миналия век звукозаписната индустрия е още в началото на развитието си – преди всичко грамофонни плочи. Така че този брой не е особено голям. Давам информация за неговата дискография:

Оригиналните записи в студио, които документират гласа на Бланкенхайм върху грамофонни плочи са твърде малко. Така например през 1955 г. той записва в Мюнхен за фирмата Deutsche Grammophon ролята на магьосника Колас (Colas) в една от най-ранните опери на Моцарт – „Бастиен и Бастиена (Bastien und Bastienne). В останалите две главни роли пеят сопраното Рита Щрайх и тенорът Рихард Холм. Тази опера (по-точното название на немски език „Singspiel (Зингшпил – буквален превод „пееща игра“) Моцарт написва през 1768 г., когато е едва на 12-годишна възраст по време на едно пътуване с баща си до Виена под влиянието на представление, което са гледали във Виенския „Бургтеатър“. Още същата година на 1 октомври е премиерата на тази едноактна творба на Моцарт във Виена.

Съществуват обаче записи от комбинирани оперни изяви на живо, т.н. на немски език „Live-Mitschnitte“ и негови записи в различни радиопредаватели. Редица изяви на Тони Бланкенхайм особено при Музикалния фестивал в Байройт са заснети за Радиото и по-късно издадени на грамофонни плочи. Междувременно редица от тях са публиувани на компакт-дискове от различни звукозаписни фирми. Например такъв „Live-Mitschnitt“ на операта „Тристан и Изолда“ през 1956 г. във Виена под диригентството на Андре Клюитанс (скоро писах статия за този диригент) е издаден на диск от фирмата „Walhall“. Прочутата продукция на операта „Лулу“ от Албан Берг в Хамбург през 1968 г., издадена първо на грамофонна плоча, после на диск, е осъществена от фирмата EMI. Много продукции в студио на Оперния театър в Хамбург, в които участва и Тони Бланкенхайм в последно време са издадени като DVD’s от фирма Arthaus Musik: оперите „Вълшебният стрелец“ от Вебер (в ролята на Куно) през 1968 г., „Майсторите певци от Нюрнберг от Вагнер (като Бекмесер) през 1970 г., „Воцек“ от Албан Берг (като Воцек) през 1970 г., „Орфей в ада“ от Офенбах (като Юпитер) през 1971 г.

Заслужава да се отбележи един „Live-Mitschnitt“ от продукцията на „Лулу“ в Париж през 1979 г. под диригентството на Пиер Булез с Тереса Стратас (писал съм статия за тази певица) в главната роля, при която продукция Бланкенхайм изпълнява трите роли за басове – Шиголх, Медицинският съветник (der Medizinalrat) и Полицейският комисар. Този запис е публикуван и от фирмата Deutsche Grammophon първо като грамофонна плоча, после и като диск.

В централата на Западно-германското радио в Кьолн – WDR (Westdeutscher Rundfunk) е осъществен през 1979 г. един цялостен запис на немски език на комичната опера „Вдовицата Грапин (Die Witwe Grapin)“ от Фридрих фон Флотов. В този запис Бланкенхайм изпълнява ролята на прислужника Винсент.

Една сравнително подробна дискография на Тони Бланкенхайм може да се намери в източник на италиански език. Цитирам:

Discografia

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore Orchestra	Etichetta	Note
1953	Mignon (selezione di brani)	Rita Streich, Lorenz Fehenberger, Anny Schlemm	Ferdinand Leitner Coro e Orchestra del Württemberg	Deutsche Grammophon	Vinile, mono. Nel 2010 l’etichetta Classical Moments ha realizzato la versione stereo su CD
1955	Das Rheindgold Donner	Hans Hotter, Georgine Von Milinkovič, Rudolf Lustig, Gustav Neidlinger, Paul Kuen, Josef Traxel, Hertha Wilfert, Maria von Llosvay, Ludwig Weber, Josef Greindl, Jutta Vulpius, Elisabeth Schärtel, Maria Graf	Joseph Keilberth Orchestra del Bayreuther Festspiele	Decca	Nel 2006 l’etichetta Testament in 2 CD ha pubblicato la versione rimasterizzata
1957	Undine (selezione di brani)	Anny Schlemm, Walther Ludwig, Hans Braun	Victor Reinshagen Bamberger Symphoniker	Deutsche Grammophon	Vinile, mono. La Deutsche Grammophon ha pubblicato successivamente anche altre edizioni di questo disco
1958	Tromb-al-Cazar Vert-Panné	Manfred Schmidt, Elisabeth Steiner, Kurt Marschner, Lore Lorentz	Manfred Schandert Rundfunkorchester des WDR	Hamburger Archiv für Gesangskunst	Riedizione su CD della registrazione del 1958
1961	Faulbeerbäumchen (selezione di brani)	Edith Lang, Else Mühl, Ratko Delorko	Richard Müller-Lampertz Hamburger Rundfunkorchester	Hamburger Archiv für Gesangskunst	Versione in lingua tedesca dell’operetta di Dmitrij Šostakovič Tscherjemuschki
1962	Bastien Und Bastienne Colas	Richard Holm, Rita Streich	Christoph Stepp Münchener Kammerorchester	Deutsche Grammophon	Vinile, mono. Nel 1968 l’etichetta Heliodor ne ha pubblicato l’edizione stereo
1968	Lulu Dr. Schön, il primario	Anneliese Rothenberger, Elisabeth Steiner, Kerstin Meyer, Erwin Wohlfahrt, Gerhard Unger, Kim Borg, Benno Kusche	Leopold Ludwig Das Philharmonische Staatsorchester	Electrola	Cofanetto di 3 LP stereo
1979	Lulu Il primario, Schigolch, il commissario	Teresa Stratas, Yvonne Minton, Hanna Schwarz, Robert Tear, Franz Mazura, Kenneth Riegel, Gerd Nienstedt, Helmut Pampuch	Pierre Boulez Orchestra dell’Opéra de Paris	Deutsche Grammophon	Insignito del Grammy Award al miglior album di musica classica e Grammy Award for Best Opera Recording 1981
2004	Tannhäuser Biterolf	Josef Greindl, Wolfgang Windgassen, Dietrich Fischer-Dieskau, Josef Traxel, Gerhard Stolze, Alfons Herwig, Gré Brouwenstijn, Herta Wilfert, Volker Horn	André Cluytens Coro e Orchestra del Bayreuther Festspiele	Orfeo	Cofanetto di 3 CD, registrazione dal vivo del 1955
2008	Die Meistersinger von Nürnberg Fritz Kotnher	Gustav Neidlinger, Elisabeth Grümmer, Walter Geisler, Georgine von Milinkovič, Gerhard Stolze, Karl Schmitt-Walter, Josef Greindl	André Cluytens Coro e Orchestra del Bayreuther Festspiele	Walhall	Cofanetto di 4 CD, registrazione dal vivo del 1957
2008	Parsifal Klingsor	Martha Mödl, Ramón Vinay, George London, Josef Greindl	Hans Knappertsbusch Orchestra del Bayreuther Festspiele	Walhall	Cofanetto di 4 CD, registrazione dal vivo del 1957
2010	Die Meistersinger von Nürnberg Sixtus Beckmesser	Otto Wiener, Rudolf Schock, Elisabeth Grümmer, Gerhard Stolze, Elisabeth Schärtel, Josef Greindl	Erich Leinsdorf Coro e Orchestra del Bayreuther Festspiele	MYTO	Cofanetto di 4 CD, registrazione dal vivo del 1959
2010	Tristan und Isolde Kurwenal	Getrude Grob-Prandl, Rudolf Lustig, Georgine Von Milinkovič, Kurt Böhme, Hans Braun, Hugo Meyer-Welfing, Harald Pröglhöf, Julius Patzak	André Cluytens Coro ed Orchestra dei Weiner Staatsoper	Walhall	Cofanetto di 3 CD, registrazione dal vivo del 1956
2013	Tannhäuser Biterolf	Ramon Vinay, Gré van Brouwenstijn, Herta Wilfert, Josef Greindl, Dietrich Fischer-Dieskau, Josef Traxel, Gerhard Stolze, Theo Adam, Volker Horn	Joseph Keilberth Coro e Orchestra del Bayreuther Festspiele	Andromeda	Cofanetto di 3 CD, registrazione dal vivo del 1954

(край на цитата)

Videografia

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore Orchestra	Etichetta	Note
1968	Der Freischütz Kuno	Ernst Kozub, Gottlob Frick, Arlene Saunders, Edith Mathis, Tom Krause, Hans Sotin, Bernhard Minetti	Leopold Ludwig Coro e Balletto dell’Hamburgischen Staatsoper, Philharmonisches Staatsorchester Hamburg	Arthaus Musik	1 DVD 9 NTSC, formato 4:3 a colori, mono, sottotitoli in italiano, durata 123 minuti. Registrazione in studio
1970	Die Meistersinger von Nürnberg Sixtus Beckmesser	Giorgio Tozzi, Ernst Wiemann, Hans-Otto Kloose, Richard Cassilly, Gerhard Unger, Arlene Saunders, Ursula Boese	Leopold Ludwig Coro e Balletto dell’Hamburgischen Staatsoper, Philharmonisches Staatsorchester Hamburg	Arthaus Musik	2 DVD 9 NTSC, formato 4:3 a colori, mono, sottotitoli in italiano, durata 240 minuti. Registrazione in studio
1970	Wozzeck Wozzeck	Richard Cassilly, Peter Haage, Gerhard Unger, Hans Sotin, Kurt Moll, Franz Grundheber, Kurt Marschner, Sena Jurinac, Elisabeth Steiner, Martina Schumacher	Bruno Maderna Coro dell’Hamburgischen Staatsoper, Philharmonisches Staatsorchester Hamburg	Arthaus Musik	1 DVD 9 NTSC, formato 4:3 a colori, mono, sottotitoli in italiano, durata 106 minuti. Registrazione in studio
1971	Orpheus in der Unterwelt Jupiter	William Workman, Elisabeth Steiner, Liselotte Pulver, Kurt Marschner, Inge Meysel, Theo Lingen, Urszula Koszut, Cvetka Ahlin, Franz Grundheber	Marek Janowsky Coro e Balletto dell’Hamburgischen Staatsoper, Philharmonisches Staatsorchester Hamburg	Arthaus Musik	1 DVD 9 NTSC, formato 4:3 a colori, mono, sottotitoli in italiano, durata 101 minuti. Registrazione in studio, esecuzione in lingua tedesca dell’operetta

(край на цитата)

Това бяха всички сведения за днешния юбиляр Тони Бланкенхайм.

Когато той се помина на 11 декември 2012 г., редица медии в Германия отбелязаха скръбната вест със съответни съобщения. Цитирам едно такова от медия в Хамбург, където той беше оставил незабравими спомени от дейността си в Държавната опера:

Blankenheim gehörte fast vier Jahrzehnte dem Ensemble der Hamburger Staatsoper an. Er starb kurz vor seinem 91. Geburtstag.

Hamburg. Kurz vor seinem 91. Geburtstag ist der Hamburger Kammersänger Toni Blankenheim gestorben. Der Bassbariton war 38 Jahre lang Mitglied im Ensemble der Staatsoper Hamburg. “Die Staatsoper trauert um einen großen Sänger, der viele Jahre das künstlerische Profil des Opernhauses mitprägte”, teilte die Staatsoper am Donnerstag in Hamburg mit. 1950 wurde der in Köln geborene Sänger an die Dammtorstraße engagiert und war hier einer der meistbeschäftigten, bekanntesten und beliebtesten Ensemblemitglieder. Einen überragenden Erfolg konnte er als Wozzeck verbuchen sowie als Beckmesser in Richard Wagners “Die Meistersinger von Nürnberg”.

In den 1950er und 60er Jahren wirkte er auch in zahlreichen Uraufführungen und Hamburger Erstaufführungen mit, darunter “Die Heirat” von Bohuslav Martinu, “Der Prinz von Homburg” von Hans Werner Henze und “Der goldene Bock” von Ernst Krenek. Von 1954 bis 1960 sang Blankenheim bei den Bayreuther Festspielen Partien wie Beckmesser und Klingsor. Zahlreiche Gastauftritte machten den Sänger auch international bekannt. Gute Kritiken erhielt er auch für seinen Auftritt als Göttervater Jupiter 1971 in der legendären Inszenierung der komischen Oper “Orpheus in der Unterwelt” mit Liselotte Pulver als Öffentliche Meinung, Inge Meysel als Juno und Theo Lingen als Hans Styx. (dpa)

(край на цитата)

Превод:

Бланкенхайм е принадлежал на ансамбъла на Хамбургската държавна опера в продължение на почти четири десетилетия. Той почина малко преди да навърши 91 години.

Хамбург. Хамбургският камерен певец Тони Бланкенхайм почина малко преди 91-ия си рожден ден. Бас-баритонът е бил член на ансамбъла на Хамбургската държавна опера в продължение на 38 години. „Държавната опера скърби за загубата на велик певец, който оформя артистичния профил на операта в продължение на много години“, съобщи Държавната опера в Хамбург в четвъртък. Роденият в Кьолн на „Dammtorstrasse“ певец е ангажиран през 1950 г. и е един от най-натоварените, известни и популярни членове на ансамбъла тук. Той има изключителен успех като Воцек и Бекмесер в „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Рихард Вагнер.

През 50-те и 60-те години Бланкенхайм участва и в множество световни премиери и такива в Хамбург, включително “Женитбатаt” от Бохуслав Мартину, “Принцът от Хомбург” от Ханс Вернер Хенце и “Der goldene Bock” от Ернст Кренек. От 1954 до 1960 г. Бланкенхайм пее роли като Бекмесер и Клингсор на фестивала в Байройт. Многобройни гостувания допринасят певецът да добие международна известност. Бланкенхайм получи добри отзиви и за участието си в ролята на Юпитер, бащата на боговете, в легендарната постановка на комичната опера „Орфей в подземния свят“ с Лизелот Пулвер като Обществено мнение, Инге Майзел като Юнона и Тео Линген като Ханс Стикс.

(dpa)

(край на превода)

Нека днес на 12 декември 2021 г. почетем 100 години от рождението на бас-баритона Тони Бланкенхайм, оставил незабравими спомени от многогодишната си вокална дейност в Германия и в чужбина.

Мир на праха му!

…………

Един анекдот свързан с композитора Рихард Щраус:

“Nicht bevor Max heimkommt” – SKAT, mehr als eine Leidenschaft

Der Komponist Richard Strauss war leidenschaftlicher Skatspieler. Er spielte in jeder freien Minute und meist mit Orchestermusikern. Bei den Bayreuther Festspielen musste Winifred Wagner regelmäßig die Gagen der Sänger und übrigen Musiker aufbessern, die ihr Geld jeden Abend an den kartenwetzenden Dirigenten verloren hatten.

´´

Превод:

“Не преди Макс да се прибере” – СКАТ, повече от страст

Композиторът Рихард Щраус беше страстен играч на скат. Той играеше всяка свободна минута и най-вече с оркестрови музиканти. На фестивала в Байройт Винфрид Вагнер редовно трябваше да допълва заплатите на певците и другите музиканти, загубващи парите си всяка вечер заради увлéчения в картите диригент.

…..