Venedikt Bobchevski

Днес почитаме рождения ден на диригента и композитор Венедикт Бобчевски

Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 8 ноември 2020 г. – големият християнски празник „Арахангеловден“, пиша за пръв път статия за един прочут български диригент, композитор и музикален писател, който е роден точно днес преди 125 години – заслужилият за българското оперно и хорово изкуство артист Венедикт Бобчевски, роден на 8 ноември 1895 г. във Варна, починал на 12 юли 1957 г. в София.

Съвсем наскоро в моя статия за оперния режисьор проф. Драган Кърджиев аз споменах нещо за Венедикт Бобчевски, тъй като двамата са били лични приятели, следвали са по едно време в Австрия и в Германия, имали са срещи там на различни места, също и във Байройт при Музикални фестивали на Рихард Вагнер (даже имаше една тяхна обща снимка там с певеца Макс Лоренц), а по-късно двамата са имали общи изяви в Софийската опера, където Драган Кърджиев е бил режисьор на редица оперни постановки, а Венедикт Бобчевски е дирижирал същите.

Лично аз помня името на Венедикт Бобчевски от моите студентски години в София през периода 1951-1956, макар че по това време неговата дейност не беше така активна, както е била до 1944 г. Съгласно източници за биографията му, последният му ангажимент на държавна работа е до 1944 г., именно от 1940 до 1944 година е началник на отдел „Народна музика“ в Радио София. После за годините до смъртта му през 1957 г. никъде няма сведения, с какво се е занимавал. Знае се още, че след смъртта му – през 1958 г. е издадена историко-критичната му студия „Изкуството на диригента“ (Наука и изкуство, София, 180 страници).

Лично аз имам следното обяснение за този период от 1944 до 1957 г.: Венедикт Бобчевски е имал своето музикално обучение преди всичко в Германия и в Австрия, а след смяната на властта в България на 9 септември 1944 г. стана голяма промяна – разбира се, последователно – на редица ръководни постове във всички сфери на културия живот в България. Хора, които са получили специалното си образование преди всичко в Германия, се ползваха с известно съмнение и недоверчивост. Причината е ясна – България беше до 1944 г. политически и икономически партньор на „фашистка Германия“, и този етикет дълги години тежеше на раменете на много дейци в областта на културата, които са учили или работили там. Аз не знам подробности – дали Венедикт Бобчевски е имал проблеми именно поради този факт, но като се следи биографията му и дейността му, прави веднага впечатление, че основните му изяви на сцена – като диригент и музикален организатор са именно до 1940 г. Не е изключено да има и други причини, но през 1940 г. той е едва на 45-годишна възраст и това е просто необяснимо.

Не трябва да се забравя, че Венедикт Бобчевски е и изтъкнат и много плодовит композитор, създал различни по жанр музикални творби, също и две опери (по-късно ще дам подробности), така че може би в годините след 1944 се е съпредоточил изключително на композиционна дейност. Но голяма част от най-известните му произведения, както и двете опери, са създадени преди този период. Все пак, втората си опера „Лъжата в живота“ той завършва през 1944 година.

Повече няма да теоретизирам на тази тема, а ще изтъкна, че наред с диригентската си дейност – както хорова, така и като диригент в Софийската опера, според мен много важна е била дейността на Венедикт Бобчевски в областта на превеждане текстовете на редица опери на български език, което е една особено трудна задача. Нека дам няколко конкретни сведения:

„ (…) Превел е на български език либретата на 16 опери – сред тях “Летящият Холандец”, “Дон Паскуале”, “Фиделио”, “Травиата”, “Кармен” и др. (…)

В друг източник четем:

„(…) Превежда от руски, немски, френски и италиански либретата на 19 опери от класическия репертоар, като повечето от преводите му живеят и днес („Травиата”, „Кармен”, „Фиделио”, „Дон Паскуале”, „Летящият холандец” и др.) В Софийската опера работи до 1940 година и дирижира с успех близо 50 различни заглавия от световния и българския репертоар. Поставя за първи път „Алцек” , „Цвета” и „Косара” на Маестро Атанасов (за него пише студия), „Оберон” от Вебер, „Таис” на Масне, „Бал с маски” на Верди, „Цар и дърводелец” на Лорцинг, „Джоконда” на Понкиели.  Като немски възпитаник, той е и страстен вагнерианец. През 1930 година поставя заедно с режисьора Илия Арнаудов (1889-1946) за първи път у нас „Летящият холандец” и това е първата среща на българската публика с творчеството на този автор (…).

(край на цитата)

Сега след толкова години бавно „се надига завесата на забвението“ относно многостранната дейност на Венедикт Бобчевски. За него има сравнително добра Уикипедия-страница, Българското Национално Радио излъчва предавания за него, в сайта на Софийската опера е публикувана подробна статия за живота и делото му, така че в момента можем да получим сравнително пълна картина за този заслужил деец на българското музикално изкуство. В медиите има и доста снимки, свързани с него, особено като диригент на хоровете „Гусла“ и „Кавал“ в София, много от които ще покажа след статията ми.

Даже тази сутрин на 8 ноември 2020 г. като влязах в Интернет и исках да проверя дали има нещо ново от последно време – нали днес е кръглата 125-годишнина от рождението на Венедикт Бобчевски, останах приятно изненадан – именно днес в 9 часа сутринта е имало предаване на БНР за него по програма „Хоризонт“ – „Алегро виваче“, в което Красимира Йорданова разказва редица интересни неща. С това предаване ще започна изреждането на конкретните източници за Венедикт Бобчевски в моята статия днес:

БНР

Спомен за Венедикт Бобчевски

публикувано на 08.11.2020 в 9:00 часа

На 8 ноември 1895 г. е роден един от видните български музиканти от първата половина на ХХ век – Венедикт Бобчевски. Композитор, диригент, публицист и преводач, 14 години той е на пулта на Софийската опера – дирижира и подготвя 44 оперни заглавия, някои от които изпълнени за първи път в България: “Летящият Холандец“, “Оберон“, “Бал с маски“, “Джоконда“, “Цар и дърводелец“. Осъществява премиерите на оперите на Маестро Атанасов „Цвета“, “Косара“ и „Алцек“. Повече от 500 са спектаклите на Софийската опера, дирижирани от Венедикт Бобчевски – най-често „Кармен“, “Фауст“ и “Мадам Бътерфлай“. Поставя и оперети – „Прилепът“ и „Цигански барон“.

Превел е на български език либретата на 16 опери – сред тях “Летящият Холандец”, “Дон Паскуале”, “Фиделио”, “Травиата”, “Кармен” и др. Гостувал е като диригент във Виена, Белград, Дортмунд, Франкфурт на Майн, Вроцлав, Байрот, Берлин, а проявите му са високо оценени. През 1940 г., при гостуването му в Берлин, критикът Рунге отбелязва: “След “Бътерфлай” на Пучини Венедикт Бобчевски от София дирижира в Берлинската Фолксопер „Риголето“ на Верди. Неговото схващане за Верди притежава, според нас, истински италиански черти – широки темпа, спятост на линиите, презицен и точен ритъм, липса на сантименталност, първичност в драматическите избухвания“.

За съжаление за диригентските качества на Венедикт Бобчевски можем да съдим само от един запазен запис, направен по време на спектакъл в Софийската опера  през 40-те години на ХХ век – на операта “Трубадур” от Верди с участието на звездите на нашата опера тогава – Катя Спиридонова, Ана Тодорова, Тодор Мазаров и Събчо Събев. Останали са и спомени на негови съвременици – в Златния фонд на БНР се пази изказване на известната наша певица Елисавета Йовович. (можете да го чуете в звуковия файл).

Но активната музикална дейност на Венедикт Бобчевски не се ограничава само с работата му в Софийската опера. Той дирижира симфонични концерти, ръководи Хора на софийските учителки, мъжкия хор „Кавал“, като с тези състави гостува и в Германия, Австрия, Югославия. Бобчевски е много ерудиран музикант, учил във Виена и Мюнхен, известен и като автор на редица остри критични статии по музикални теми. През 20-те години е редактор на списание “Музикален живот“, 4 години ръководи отдел „Народна музика“ в Националното радио, автор е на книгите „Изкуството на диригента“ и “Речник на музикалните термини“.

Венедикт Бобчевски е и много плодовит композитор. 264 са неговите творби във всички жанрове, несправедливо забравени днес. Той е автор на 2 опери – „Князът отшелник“, поставена през 1932 г. в Софийската опера, и “Лъжата на живота“. Мелодрамата „Сянката на Самуил“ е поставена в Народния театър, създава и оперетата за деца „Златната катеричка“. Композира музика за театрални спектакли: за „Хамлет“ и “Както ви се харесва“ на Шекспир, за “Дон Карлос“ на Шилер, пише и музика за детски пиеси. Хоровите му песни са повече от 100, соловите – 300, сред оркестровите му пиеси са увертюрата „Цар Симеон“, “Видение край Царевец“, “Легенда за София“. В творчеството му откриваме и камерни ансамбли – триа, вокални и струнни  квартети и други.

Венедикт Бобчевски умира на 12 юли 1957 г.

В Златния фонд на БНР се съхранява запис на неговия Струнен квартет № 1. Четвъртата част можете да чуете в звуковия файл в изпълнение на струнен квартет “Аврамов”.

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

https://bnr.bg/post/101368961/spomen-za-venedikt-bobchevski

Аз слушах това предаване и останах крайно доволен. Чух и Четвъртата част на неговия Струнен квартет № 1 в изпълнение на струнен квартет “Аврамов”. Хареса ми музиката – в основни линии на фолклорна основа, с умело изграждане на ролите на четирите участващи инструменти. Да не забравяме, че преди години квартет “Аврамов” с първа цигулка – легендарният проф. Владимир Аврамов, беше един от най-известните струнни квартети в България, слушал съм много негови изпъления в София, той е изнасял концерти и в Габрово.

Както писах, за Венедикт Бобчевски има добра Уикипедия-страница, която цитирам по-долу:

Венедикт Петров Бобчѐвски е български диригент и композитор.

Роден 8 ноември 1895 г. ВарнаКняжество България
Починал 12 юли 1957 г. (61 г.) СофияНародна република България

Роден е през 1895 година във Варна, където негов първи учител по пиано и теория на музиката е композиторът Добри Христов.

В края на 1919 година работи в София като помощник-диригент на основания по това време оперетен театър „Ренесанс“. Учи 1920 година учи във Виена различни музикални дисциплини като хармонияконтрапункт и други. В периода 1922–1924 година следва композиция и диригентство в Мюнхен под ръководството на австрийския композитор и диригент Зигмунд фон Хаузегер. Завръща се в България през 1925 година.

През 1926 година Бобчевски постъпва на работа в Народната опера като помощник-диригент, а впоследствие става редови диригент. На тази длъжност е до 1940 година, като междувременно поставя на сцена и дирижира повече от 40 опери, някои от които – за първи път на българска сцена.

(Снимка на Венедикт Бобчевски и хор „Гусла“ на връщане от Будапеща с парахода „Сатурнус“, 12 август 1933 година, източник ДА „Архиви“).

От 1940 до 1944 година е началник на отдел „Народна музика“ в Радио София. Между 1939 и 1943 година прави концертни турнета като гост-диригент на оперни постановки и симфонични радиоконцерти в Германия, Австрия и Югославия. През различни периоди на кариерата си дирижира хор „Кавал“ и Хора на софийските учителки.

Като композитор Венедикт Бобчевски създава над 100 хорови и над 300 солови песни, две опери по собствено либрето, симфонични и камерни пиеси, както и театрална музика. Първата му опера „Княз – отшелник“ е поставена за първи път на сцената на Софийската народна опера на 6 май 1932 година; неин режисьор е Христо Попов, а художник на постановката – Димитър Гюдженов. Втората си опера „Лъжата в живота“ завършва през 1944 година. Пише музиката за игралните филми „Безкръстни гробове“ (1931) и „Грамада“ (1936).

Бобчевски се изявява и като автор на критични статии по музикално-обществени въпроси. През 1928 и 1929 година е редактор на списание „Музикален живот“. Прави преводи на либретата на множество опери, поставени на сцената на Софийския оперен театър. През 1958 година е издадена историко-критичната му студия „Изкуството на диригента“ (Наука и изкуство, София, 180 страници).

Съпруг е на дъщерята на Константин Величков Софийка (1897–1972).

(край на цитата)

Именно от последния ред на горната информация научаваме, че Венедикт Бобчевски е имал за съпруга дъщерята на известния в миналото политик и книжовник Константин Величков, за когото всички сме чували от общата история на България. Направи ми впечатление малкото име на съпругата на Бобчевски – Софийка. Не бях чувал такова женско име – значи то е производно от София, но именно Софийка – твърде интресно!

Реших да дам и малка информация за бащата, нека си припомним богатия политически и просвéтен живот на Константин Величков (цитати от началото на биографията му):

Константин Величков Петков

Роден 1 януари 1855 г. Татар ПазарджикОсманска империя
Починал 3 ноември 1907 г. (52 г.) ГренобълФранция

Константин Величков Петков е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия. Освен това е писател и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София.

Образование получава в класното училище в родния си град и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1868–1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874– 1876), председател е на читалище „Виделина“ в града. Той е член на революционния комитет и участва в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Арестуван и осъден на смърт, той е освободен след намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието. Известно време е писар в Българската екзархия в Цариград (1876–1877).

По време на Руско-турската война Константин Величков сътрудничи като преводач на руските войски. След войната се завръща в Татар Пазарджик, където е председател на Окръжния административен съд (1879–1880). От 1879 до 1885 година е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия от Народната партия. През 1880–1881 година следва право в Париж, но не се дипломира. През 1884–1885 година е директор на народното просвещение. От 1884 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

След Съединението през 1885 година Константин Величков се премества в София. Организаторите на проруския преврат през 1886 година го назначават за министър на народното просвещение, но той отказва да заеме поста. Следващите години, свързани с преследвания на проруски политици, той прекарва в чужбина. От 1887 до 1889 година живее във Флоренция, където учи живопис. След това е учител по френски език и всеобща литература в Българската гимназия в Солун (1890–1891) и отново служител на Екзархията в Цариград (1891–1894).

След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. Константин Величков се връща в България и става един от водачите на Народната партия. Той е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във второто правителство на Константин Стоилов (1894). В третия кабинет на Стоилов е министър на народното просвещение (1894–1897) и министър на търговията и земеделието (1897–1898). През 1898 година напуска правителството и се присъединява към Прогресивнолибералната партия. През 1902–1904 година е дипломатически представител в Белград.

През 1907 година Константин Величков заминава за Франция и на 16 ноември (3 ноември стар стил) същата година умира в Гренобъл. През 1909 година останките му са пренесени и погребани в София.

(край на цитата)

Както писах в началото, в сайта на Софийската опера има хубава публикация през 2015 г. на Огнян Стамболиев във връзка със 120 години от рождението на Венедикт Бобчевски. Цитирам същата:

Сайт на Софийската опера

20 май 2015 г.

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕНЕДИКТ БОБЧЕВСКИ

Едно почти забравено днес име. Но в периода между двете войни, когато  Софийската опера   израства и започва бързо да се утвърждава като високопрофесионален музикален театър, Венедикт Бобчевски (1895-1957) е сред нейните градители.  Талантлив диригент, музиковед, преводач и композитор, немски възпитаник, той работи усърдно и ползотворно за българската опера и музикална култура. А в историята на националната опера името му се нарежда непоследствено след това на неговите колеги- диригенти :Тодор Хаджиев, Асен Димиров, Асен Найденов, тримата  с най- значителен принос в развитието й.

Роден е във Варна, на 8 ноември 1895 година в културно семейство, в което музиката, поезията и театъра са на почит. Пръв негов учител по пиано и теория на музиката е неговият прочут съгражданин Добри Христов (1875–1941). През 1918 той прави музикалния си дебют като пианист- корепетитор в постановката на първото у нас оперетно представление – на „Маркиз Бонели” от Делингер, състояло се на 10 февруари 1918 в театър „Одеон”. В края на 1919 е вече втори диригент в новооснования оперетен театър „Ренесанс”. През следващата година заминава за Виена, за да учи музика при Йозеф Маркс и Вилхелм Грюмер, а през 1924 е в Мюнхен като студент по композиция и дирижиране при Ернст Хаузегер. След тази солидна школовка, през 1926 година е вече помощник, а след няколко години и редовен диригент на Народната опера. По онова време в София главни диригенти са предимно чужденци (немци, руснаци, италианци, поляци), но Бобчевски се налага с големия си талант, сериозния си професионализъм и голямата си култура. Той дирижира (поставя музикално много нови за София заглавия, осъществява и премиери на нови български опери, поема вече поставени от други диригенти заглавия), оркестрира, редактира, превежда, пише, преподава. Една многостранна дейност, свързаната с музиката. Превежда от руски, немски, френски и италиански либретата на 19 опери от класическия репертоар, като повечето от преводите му живеят и днес („Травиата”, „Кармен”, „Фиделио”, „Дон Паскуале”, „Летящият холандец” и др.)

В Софийската опера работи до 1940 година и дирижира с успех близо 50 различни заглавия от световния и българския репертоар. Поставя за първи път „Алцек” , „Цвета” и „Косара” на Маестро Атанасов (за него пише студия), „Оберон” от Вебер, „Таис” на Масне, „Бал с маски” на Верди, „Цар и дърводелец” на Лорцинг, „Джоконда” на Понкиели.  Като немски възпитаник, той е и страстен вагнерианец. През 1930 година поставя заедно с режисьора Илия Арнаудов (1889-1946) за първи път у нас „Летящият холандец” и това е първата среща на българската публика с творчеството на този автор.

Като диригент е гастролирал с успех н оперните театри в Белград, Берлин, Вроцлав, Любляна, Байройт, Виена, Дортмунд, Мюнхен. Ето и част от един интересен отзив от берлинската преса по повод гастрола му в „Риголето” през 1940: ”Схващането на Венедикт Бобчевски за музиката на Верди притежава според нас истински  италиански черти – широки, разгърнати темпа, спятост на отделните линии, прецизен и точен ритъм, отсъствие на сантименталност и първичност в драматичните избухвания…”

Бобчевски е и изтъкнат композитор, автор на оперите „Князът отшелник” (1932) и „Лъжите на живота” (1935), на детски оперети, на музика към пиеси на Шекспир, Шилер, Лесинг, поставени в Народния театър. Каталогът на творчеството му като композитор включва 264 опуса (оркестрови и камерни творби, художествени солови и хорови песни, военна музика, вокални квартети и триа, кантати, обработки на народни песни). Част от творбите му са изпълнявани и зад граница (Германия, Румъния, Чехия, Югославия).

Като музиковед и теоретик ни е оставил и един ценен, определено не изгубил стойността си през годините историко-критически етюд „За изкуството на диригента” (издаден през 1958), както и първия български „Речник на музикалните термини”, а също и внушителен брой критически статии, рецензии, отзиви, както и няколко сериозни теоретични студии. Редактира списанието „Музикален живот”, основано от него през 1928 година. Работи като хоров диригент в хоровете „Гусла” и „Кавал” и като музикален директор в Радио София.

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Някои факти се дублират с такива, които вече дадох по-горе, но не искам да нарушавам целостта на горната статия, затова цитирах без никакви промени.

А сега нека научим и нещо за Венедикт Бобчевски, което е написал преди много години неговият съвременник – известният тогава музиколог Иван Камбуров:

Спомени на музиколога Иван Камбуров,

дадени в книгата му „Илюстрован музикален речник“, издателство „Хемус“ София, 1933 г., стр. 73-74 (запазвам оригиналния език на Иван Камбуров, като правя само граматични поправки при някои букви, като „ер голям“, е-двойно, въвеждане на пълен член и други):

Венедикт Бобчевски е компонист и диригент, роден на 8 ноември 1895 г. във Варна, учил теория и хармония малко време при Рудолф Холчев. Сериозно изучване хармония и контрапункт започнал 1920 при Йоз. Маркс във Виена, а на следнята година – при Вилх. Грюмер. 1922-24 учи при Хайнрих Шалт в Мюнхен, дето се занимава едновременно и със щудиране (моя бел. Б.К.: изучаване – от немската дума „Studium“) на оперно изкуство. След кратко пребивание в България, през 1925 продължава занятията си във Виена, а на следнята година постъпва като пом. диригент в Народната опера, дето и до сега работи.

Бобчевски е един от надеждните наши компонисти, който работи с успех, главно в областта на соловата и хорова песен. 1931 довършва операта-легенда на собствен текст „Княз – отшелник“. Той е първият наш диригент, който ръководи първото изпълнение на Вагнерово творение в Българската народна опера – „Летящият холандец“, играна по негов превод.

С няколко концерти на хорът „Гусла“ (при Дома на изкустватаи печата), чието ръководство той поема през 1930, Бобчевски си спечелва напоследък едно хубаво име и като хоров диригент. Със същия хор той предприема лятото 1931 концертно пътувание в Чехословашко, като навсякъде – особено в Прага – хорът поженва големи успехи с изпълнението на български народни песни.

Композиции: „Тържествена увартюра“ (За хилядогодишнината на Симеоновия век и 50 години от освобождението), „Прелюдия“, две сюити: „В гората“ и „Хаджи Димитър“, „Два танца“ – за голям оркестър; едно клавиртрио; „Малки скици“ и „Малка сюита“ – за пиано; мелодрамата „Цар Самуил“ – за хор и оркестър; 10 мелодекрамации; операта „Княз – отшелник“ – на собствен текст; музика към пиесите: „Дон Карлос“ (Шилер) и „Писмото“ (Мохъм); 40 песни за един глас, със съпровод на пиано; 25 хорови песни, 20 детски песни.

Получил две награди от Министерството на народното просвещение – за оркестрови и хорови композиции, писал статии по обществено музикални въпроси. Превел либретата на: „Летящият холандец“, „Дон Паскуале“, „Хензел и Гретел“ и „Фиделио“.

(край на цитата)

В началото на статията ми стана въпрос и за една книга на Венедикт Бобчевски, издадена през 1958 г. – една година след неговата смърт. Цитирам подробности от обява в антикварна книжарница в Интернет:

„Изкуството на диригента“

Венедикт Бобчевски

Състояние – Много добро Цена 13,50 лв.

Категория – Изкуства и науки за изкуствата

Издателство – Наука и изкуство / Град на издаване – София / Година – 1958 / Антикварна – Да / Страници – 180 / Език – Български / Наличност – 1 бр. / Корици – Твърди

Налична в  София – виртуален щанд “Библиофил”

(край на цитата)

Сега ще дам кратки сведения за двата хора, които в дадени години са били дирижирани от Венедикт Бобчевски – хоровете „Гусла“ и „Кавал“ (извадки от Уикипедия-страниците за тях):

ХОР „ГУСЛА“

Хор „Гусла“ е български мъжки хор, основан през 1924 г. по идея на Добри Христов в София. Основатели са Цветан НиколовВасил СтамболджиевДобри ХаджиянковСотир СпанчевГеорги РафаиловХристо КулелиевСтоян Хаджибонев. Стоян Хаджибонев е бил награден от цар Борис III за заслугите си в хор „Гусла“ със сребърен кръст от Ордена на Св. Александър. Първият диригент е Добри Хаджиянков. В периода 1929–1930 г. диригент е Христо Манолов, а до 1960 г. ръководител на хора е Асен Димитров. Между 1960 и 1979 г. диригент е Васил Стефанов. От 1985 г. хорът се ръководи от Валентин Бобевски. През годините хорът е достигал до 110 души. Състои се от 60 певци, от които 34 тенори, 14 баритони, 12 баси.

Хорът е изнася над 4000 концерта в 52 страни – над 100 турнета пред повече от шест милиона слушатели. Участва в 36 конкурса и фестивали в УнгарияПолшаИталияИспанияВеликобританияЯпонияФранцияГермания, ГърцияХоландия. Носител е на 22 национални и международни награди, между които „Европейската среща на хоровете“ – Будапеща (1933), Републиканските фестивали на художествената самодейност – София и Пловдив (1959–1989), „Международния хоров конкурс“ – Хага (1971), „Международния хоров конкурс“ – Толоса, Испания (1974), Конкурса на BBC (1978), Международния хоров конкурс – „Майнхаузен“ – Франкфурт   (1993).

(Снимка на Венедикт Бобчевски и хор Гусла на връщане от Будапеща с парахода „Сатурнус“, 12 август 1933 година, източник ДА „Архиви“).

Широкият репертоарен диапазон на хора включва творби от всички стилове и епохи – от древността (Одата на Пиндар), старите майстори (Жоскен де ПреРамоВиториа), Ренесанса (Скарлати, Ди Веноза), Барока (Йохан Себастиан Бах и Хендел), Класиците (МоцартБетовен), Романтиците (ШубертВеберШуманБрамс), през БрухЧайковскиВагнерВердиБортнянскиШостаковичОрфКодай – до наши дни. Най-изтъкнатите български композитори специално творят за хор „Гусла“. Хорът е изпълнил над 1000 хорови творби. За него са писали Добри ХристовПетко СтайновГеорги ДимитровАлександър ТаневЗдравко МаноловГеорги СпасовМарин ГолеминовПетър ДиневХристо Манолов.

Хорът участва в постановките „Лоенгрин“, „Танхойзер“ и „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски и „Садко“ от Николай Римски-Корсаков, като подсилва оперния хор на Софийската опера.

„Гусла“ е първият български хор, който осъществява задгранично турне – в Германия през 1927 г. През 1931 г. за първи път в България изпълнява Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. През 1933 г. в Будапеща печели за първи път награда от хоров конкурс.

Осъществил е 225 радиозаписа на песни, пет телевизионни филма, девет грамофонни плочи, три аудиокасети и три компакт диска.

В хор „Гусла“ са пели Борис ХристовТодор МазаровЛюбомир Минчев.

(край на цитата)

Правя следната бележка: по-горе още в първия абзац е пропуснато името на Венедикт Бобчевски, макар че в текста е отбелязано при снимката гостуването на хор „Гусла“ в Будапеща. За това пише и Иван Камбуров, но за друго гостуване – 2 години преди това в Чехия. Нека припомня:

„ (…) С няколко концерти на хорът „Гусла“ (при Дома на изкустватаи печата), чието ръководство той поема през 1930, Бобчевски си спечелва напоследък едно хубаво име и като хоров диригент. Със същия хор той предприема лятото 1931 концертно пътувание в Чехословашко, като навсякъде – особено в Прага – хорът поженва големи успехи с изпълнението на български народни песни“.

(край на цитата)

ХОР „КАВАЛ“

Хор „Кавал“ е български мъжки хор, основан през 1927 г. по инициатива на диригента Боян Соколов в София.

Диригенти на хора последователно са: Боян Соколов (1927–1932), Лазар Максимов (1933-1935), Тодор Хаджиев (1936), ВЕНЕДИКТ БОБЧЕВСКИ (1937–1938), Атанас Маргаритов (1939–1948), Светослав Обретенов и Никола Бочев (1949–1951), Атанас Маргаритов (1952–1973), Михаил Ангелов (1973–1976), Михаил Милков (1977–2002).

През 1977 г., когато хор „Кавал“ празнува 50-годишнина, съставът е следният: 25 първи тенори, 25 втори тенори, 29 баритона и 32 баси – общо 111 души. До 1980 г. репертоарът на хора включва 115 български песни и 140 от чужди композитори при голям стилов диапазон: предкласика, класикаромантизъм, оперни хорове, религиозни песнопения, българска хорова класика, съвременни композитори.

Международни концертни изяви

Унгария (1961, 1962, 1980), Чехословакия (1962), Франция (1964), Великобритания (1965, 1966, 1976), Югославия (1963, 1967), Румъния (1970), СССР (1971, 1976, 1981), Австрия (1972), ФРГ (1972. 1973), Испания (1982,1986).

Звания, награди и отличия

Лауреат на I, II, III, IV, V и VI републикански фестивал на художествената самодейност – златни медали;

Първа награда на Международния хоров конкурс „Бела Барток“ в ДебреценУнгария (1961 г.);

Първа награда на XIX международен хоров конкурс в ЛанголенВеликобритания (1965 г.)

Втора награда за голям хор и трета награда за камерния състав на Международния хоров конкурс в МидълзброВеликобритания (1976 г.)

Първа награда на Международния майски хоров конкурс във Варна (1979 г.)

Орден „Кирил и Методий“ – I степен, Орден „Червено знаме на труда“, Орден „Георги Димитров“, Почетен знак на София – I степен.

(край на цитата)

На много места в различните информации е отбелязано големия брой оперни творби, които Венедикт Бобчевски е дирижирал в Софийската опера. Но понеже този оперен театър няма изграден архив, от който да се цитират конкретни данни за дати, ансамбли и други детайли, не можем да съдим за тази негова дейност. Все пак за една оперна творба на композитора маестро Георги Атанасов – операта „Алцек“, която Бобчевски е поставил музикално през 1930 г. успях да намеря нещо в една банка данни за оперни постановки – в България, но на латиница:

Sofia State Opera / Name: Altzek / Author: Georgi Atanasov-Maestroto – Composer,
Petur Karapetrov – Libretistt.

Data: 01.1.1930 г.
City: Sofia
hall (place): Sofiyska opera

Player(s):

Hristo Popov – Director
Venedikt Bobchevski – Conducter
Anastas Petrov – Choreographer

Aleksandur Milenkov – Artist

Elisaveta Yovovich – Singer
Liuba Krusteva – Singer
Nadia Anastasova – Singer
Zoia Dudulova – Singer
Mihail Popov – Singer
Boris T. Hristov – Singer
Stefan Savov – Singer
Pavel Elmazov – Singer
Slavi Filev – Singer
Georgi Hinchev – Singer
Rizo Rizov – Singer

(край на цитата)

Тук научаваме и за редица артисти, които са били в ансамбъла на Софийската опера през годината 1930, като: Елисавета Йовович, Люба Кръстева, Надя Анастасова, Зоя Дудулова, Михаил Попов, Борис Т. Христов, Стефан Савов, Павел Елмазов, Слави Филев, Георги Хинчев и Ризо Ризов.

Това беше и последната информация в днешната ми статия.

Нека днес на 8 ноември 2020 г. почетем 125 години от рождението на българския диригент, композитор и музикален писател Венедикт Бобчевски, роден на 8 ноември 1895 г. във Варна, починал на 12 юли 1957 г. в София.

Мир на праха му!

……..