Veröffentlicht am

Liliana Bocheva

Днес са навършват 97 години от рождението на хоровата диригентка Лиляна Бочева

“Ако днес музикалната ни култура притежава цяло съзвездие блестящи детски колективи, дължим го на “Бодра смяна”, на щедро раздавания опит и заразяващ пример, който стана причина родината ни да се прослави като “люлка на детското хорово пеене”.


      (думи на проф. Васил Арнаудов от 70-те години на миналия век)

Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 12 април 2021 г. наново пиша статия, и то за първи път, за една голяма хорова диригентка, чието име е останало в историята на българското хорово дело като „написано със златни букви“… Това е незабравимата Лиляна Бочева (1924-2005), дъщеря на легендарния диригент Бончо Бочев (1899-1975), за които – както за нея, така и за него – си спомнят с умиление всички любители на хоровата музика, особено тази изпълнявана от детски хорове. Днес се навършват 97 години от нейното рождение.

На 1 декември 2019 г. аз написах тук малка статия за Бончо Бочев, в която дадох и малко сведения за Лиляна Бочева, но днес пиша за нея специално за първи път, защото тя заслужава това внимание. Докато Бончо Бочев започва музикалната си дейност като учител, Лиляна Бочева се посвещава изцяло на хоровата музика, но тя има специално образование по пиано още като студентка в Музикалната академия и многогодишната й работа като корепетитор в този хор е особено важна.

Хората от моята и няколко генерации по-късно положително не са забравили „свидното чедо“ на двамата диригенти – останалият като легенда детски хор „Бодра смяна“, който преди години беше едно изключително явление в целия свят с постиженията си – репертоар, изяви в България и в чужбина, начин на изпълнение и напълно заслужена слава. В репертоара на „Бодра смяна” има  произведения  от Монтеверди, Перголези, Бах, Моцарт, Шуберт, Вельо Тормис… От близките  контакти на Бочев със Золтан Кодай, Дмитрий Шостакович, Бенджамин Бритън, Дмитрий Кабалевски се раждат специално написани творби, които дълги години са в репертоара на „Бодра смяна”.

Трябва веднага да се каже, че именно традициите на хор „Бодра смяна“ доведоха по-късно и до голямата популярност на българското оперно изкуство, защото редица оперни певци със световна слава бяха преминали през школата на „Бодра смяна“ като деца или подрастващи девойки и младежи. Десетки са тия солисти, които са пели в този славен хор. Нека спомена само няколко имена – оперните певици и певци Райна Кабаиванска, Лиляна Барева, Мария Венциславова, Маргарита Лилова и Орлин Горанов, но и други музиканти, като композиторът Стефан Димитров, диригентът Методи Матакиев, Красимира Йорданова – певица, дългогодишен музикален редактор и водещ в БНР и др. И, разбира се, голямата заслуга за това е именно на Бончо Бочев, който с несломима енергия, непреклонна воля и стремеж да усъвършенства постиженията на хористите си, успя в течение на годините да изведе „Бодра смяна“ до равнището на детски хор със международно признание, и то на първо място.

Но още по-хубавото е, че когато Бончо Бочев навлезе в зряла възраст и все пак имаше нужда от интензивна помощ, именно неговата дъщеря Лиляна Бочева, която беше корепетитор на хора и придружаваше редица песни в сопровод на пиано, „пое кормилото“ на хора, като успя в годините, когато беше главен диригент на хора не само да задържи реномето му, но и да го издигне на още по-високо ниво. Причината е ясна – докато Бончо Бочев започна около 1947 г. работата си с „Бодра смяна“ в един период, когато хоровото изкуство в България интензивно се изграждаше в условията на всестранна подкрепа от властта, която ценеше високо музикалното обучение на децата и отделяше големи средства за осъществяването му чрез музикални школи, музикални училища, хорови състави и интензивно музикално обучение в училищата, Лиляна Бочева получи възможността да развие докрай потенциалните възможности на хористите си – в този период тя е всепризната пианистка. Това беше вече в друга епоха, когато в световното хорово изкуство се развиха нови – съвременни тенденции както на обучение, така и на създаването на съвременна хорова музика.

В днешната ми статия ще се спра изключително на ролята на Лиляна Бочева за дейността на хор „Бодра смяна“, на нейната биография и творчески път, довел до нови върхове в развитието на този забележителен хор, чрез който българското хорово изкуство стана достояние на целия свят.

Лиляна Бочева е родена на 12 април 1924 г. в Горна Оряховица. Завършва Американския колеж в Симеоново и класа по пиано на проф. Андрей Стоянов в Държавната музикална академия в София.

Творческият й път започва със създаването на хор „Бодра смяна“ от нейния именит баща Бончо Бочев. Половината от над полувековната биография на хора е свързана изцяло с нейното име. От 1946 г. работи като пианист, от 1974 г. е диригент, а по-късно и главен диригент.

Като дългогодишен диригент на хор „Бодра смяна”, тя обогатява репертоара му с творби на класически и съвременни чуждестранни автори, сред които “Stabat mater” на Джовани Батиста Перголези, мадригали на Клаудио Монтеверди, „Коледни песни“, “Missa braevis in D” на Бенджамин Бритън, произведения на Вельо Тормис, Золтан Кодай, а също на съвременни български автори – Иван Спасов, Красимир Кюркчийски и др.

Под диригентството на Лиляна Бочева хор „Бодра смяна“ се утвърждава като един от най-добрите български и световни детски хорове, осъществяват се много записи, издават се грамофонни плочи, изнасят се стотици престижни турнета зад граница.

Нейна е идеята деца от хор „Бодра смяна“ да участват в оперни постановки на Софийската опера, както и осъществяването на съвместни проекти със симфонични оркестри. Лиляна Бочева утвърждава хор „Бодра смяна“ като уникална музикална детско-педагогическа школа. Днес възпитаници на хор „Бодра смяна“ са изявени певци, музиканти, преподаватели по музика, критици, редактори.

Умира на 20 септември 2005 година в София. Изпратена е от няколко поколения хористи на „Бодра смяна“ в Софийската църква „Свети Седмочисленици“.

Лиляна Бочева е удостоена със званието „Почетен гражданин на София„. Посмъртно е удостоена с наградата „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци, Класик ФМ радио и Националния център за музика и танц към Министерството на културата. Лиляна Бочева е удостоена със званието „Почетен гражданин на София„.

(край на основните биографични данни)

Много повече за нея може да се научи от редица материали в различни медии, като на първо място според мен е една статия на проф. Емил Янев, публикувана в сайта на хор „Бодра смяна“. Цитирам:

Портал на хор „Бодра смяна“

ЕПОХАТА НА ЛИЛЯНА БОЧЕВА

(статия от проф. Емил Янев)

Диригентката запази високия стандарт на хорово-певческата традиция, създадена от нейния баща, и обогати репертоара на „Бодра смяна“

На 20 септември 2005 г., навършила 81-годишна възраст (родена на 12 април 1924 г. в София (бел. Б.К.: не е родена в София, а в Горна Оряховица)), приключи земния си път диригентката на прославения български хор „Бодра смяна“ Лиляна Бочева. Напусна ни още един представител на българската хорово-диригентска школа, с чието име и художествени резултати пряко са свързани едни от значимите постижения на детското хорово пеене у нас

Интересна е творческата съдба на Лиляна Бочева. Запленена от магнетичния пример на своя баща – създателя на българската школа в детското хорово пеене Бончо Бочев, перспективната пианистка Лиляна Бочева изоставя на заден план своята клавирна кариера и, приобщавайки творческия си потенциал към бащините й усилия, тя става неговия най-близък сътрудник в изпълнение на съдбовната му задача – артистичния просперитет на хор „Бодра смяна“. Също като „бай Бончо“, извън хора тя нямаше личен живот и всичко, което правеше, се пречупваше през призмата на интересите на „Бодра смяна“. Така естествено тя стана отначало „дясната ръка“ в работата на чародея Бончо Бочев, а впоследствие и приемник на неговото колосално артистично дело.

От личностните и артистичните ми контакти с Лиляна и хор „Бодра смяна“ разбрах, че зад нейната привидна строгост се крие чувствителна и чиста човешка душевност. Децата я разбираха добре и не й се сърдеха, защото в „другарката Лиляна“ недвусмислено виждаха човека, който стоеше най-близо до тях, грижеше се за тях и искрено и безрезервно ги обичаше. Може би тя изхождаше от древната житейска мъдрост, че „родителите трябва да показват своята обич към децата си, само когато те спят“!…

След смъртта на Бончо Бочев (22 май 1975 г.), съвсем логично Лиляна Бочева го замести на кормилото на хор „Бодра смяна“. Това беше изключително голяма артистична отговорност, защото новото й битие неминуемо предизвикваше сравнение с изкуството на неповторимия майстор, чиято „летва“ той беше вдигнал на много високо равнище на световен лидер.

Сега, от дистанцията на времето, може с убеденост да се каже, че Лиляна Бочева успя да се утвърди като достоен продължител на неговото дело, който не само запази високия стандарт на създадената хорово-певческа традиция, но и привнесе в нея нови елементи по отношение на репертоарния й облик.

Обективността на оценката изисква да се каже, че в „епохата на Лиляна Бочева“ се различават два етапа – до 1989 г. и след това. Ако първият етап може да се характеризира като „стойностния“ – понеже продължи да развива добрите традиции на състава, вторият трябва да се определи като етап на борба за оцеляване. Основният аргумент за това твърдение е, че различните структурни изменения, които бяха направени в непрофесионалната сфера на културата след установяването на демократичните промени в България, в значителна степен подкопаха нейните дотогавашни устои, без да се създадат нови, с адекватни организационно-финансови възможности и управленски механизми. Това беше недопустимо, защото нанесе сериозен удар върху цялата национална култура, тъй като професионалната и непрофесионалната сфера са двата неделими компонента на обществения феномен духовна сфера. Ако единият създава условията и възможностите за постигането на върхови духовни постижения, другият изгражда тяхната широка обществена основа чрез емоционално-естетическото възпитание на хората.

Психолозите отдавна са установили, че емоционалният коефициент на човека е много по-важен, отколкото интелектуалния коефициент за личностното оформяне на всеки индивид, защото показателите му са по-всеобхватни. Неслучайно акад. Антон Дончев казва, че „проблемът за духовността на нацията е централен проблем за съществуването на обществото“.

Не е ли страшна перспективата да се живее в общество, съставено от квалифицирани технократи, но бездушни и безразлични към красотата на природата и заобикалящия ни свят?

Нима не е ясно, че само хора, притежаващи естетическа култура, а не с неразвиващи се конвейерни сръчности, могат да създават конкурентоспособни стоки и с труда си да подпомагат човешкия прогрес?

За обществото емоционално-естетическото възпитание на хората не е самоцелна дейност и „излишен лукс“, а важно средство за запазване на човешкото у човека! Затова художественият продукт не е обикновена стока, а „стока с особено предназначение“, тъй като не засяга „тесни ведомствени интереси“, а интересите на цялото общество и запазването на националната идентичност на всеки народ!

Затова до последния си дъх Лиляна Бочева беше – като баща си – неуморим диригент, борец против бюрократичното бездушие на хората, от които зависеше дейността и бъдещето на хор „Бодра смяна“.

Освен чисто битови проблеми, кончината на Лиляна Бочева постави на дневен ред и други важни въпроси с обществена значимост, тъй като тя беше единствената законна представителка на името „Бодра смяна“! Безспорно юристите ще умуват и ще намерят правилния отговор на този казус, но за българската култура е много важно името „Бодра смяна“ да се запази! Още по-важно е при новата ситуация да се създадат необходимите обществени условия за активизирането на дейността на хор „Бодра смяна“, за да се възкреси неговото артистично място в българската култура. А само с бюрократични напъни, без широкото участие в този процес на специалистите – нечиновници, това няма да се получи! Все пак, надявам се, че разумът ще надделее!…

Бях на опелото на Лиляна Бочева в софийската черква „Свети Седмочисленици“, за да й отдам последната си почит. Впечатляващо беше огромното количество хора – от невръстни ученици до зрели хора с побелели коси, – дошли доброволно със същата цел. Според мен числеността им беше между 800 и 1000 души, повечето от които – като бивши „бодросменци“ – са имали пряк контакт с нея. Да, това беше част от нейното многохилядно семейство, което, запявайки спонтанно любимите песни, разучавани с нея и изпълнявани под нейното ръководство, засвидетелства неотслабващата с времето любов към своята „другарка Лиляна“. Това не беше „дирижирана“ спонтанност, а естествена реакция на човешката благодарност към диригента, открил на хиляди хора красотата на хоровата песен и обогатил душевността им с безценни драгоценности.

Необяснимо беше защо от този траурен ритуал отсъстваха отговорни представители на МОН, Столичната община и Двореца на децата. Или може би за тях съдбата на хор „Бодра смяна“ е излишен проблем, който с кончината на Лиляна Бочева биха желали да отпадне от тяхното внимание?

Проф. Емил Янев, 05.10.2005 г.

(край на цитата)

Позволявам си да цитирам отделно един абзац от статията на проф. Янев, който намирам за много важен:

„ (…) Психолозите отдавна са установили, че емоционалният коефициент на човека е много по-важен, отколкото интелектуалния коефициент за личностното оформяне на всеки индивид, защото показателите му са по-всеобхватни. Неслучайно акад. Антон Дончев казва, че „проблемът за духовността на нацията е централен проблем за съществуването на обществото“. Не е ли страшна перспективата да се живее в общество, съставено от квалифицирани технократи, но бездушни и безразлични към красотата на природата и заобикалящия ни свят? Нима не е ясно, че само хора, притежаващи естетическа култура, а не с неразвиващи се конвейерни сръчности, могат да създават конкурентоспособни стоки и с труда си да подпомагат човешкия прогрес? За обществото емоционално-естетическото възпитание на хората не е самоцелна дейност и „излишен лукс“, а важно средство за запазване на човешкото у човека! Затова художественият продукт не е обикновена стока, а „стока с особено предназначение“, тъй като не засяга „тесни ведомствени интереси“, а интересите на цялото общество и запазването на националната идентичност на всеки народ! (…)

(край на цитата)

Трябва откровено да кажа, че рядко съм чел до сега толкова важни и ценни за всички нас сентенции на тази тема, синтезирани в мислите, изказани от проф. Емил Янев … Респект!

В портала на „Бодра смяна“ има и други материали, посветени на Лиляна Бочева. Цитирам още един от тях, поместен преди това във в. „Култура“ през 2005 г.:

В памет на Лиляна Бочева

(Проф. д.т.н. Младен Георгиев за в. Култура, 2005 г.)

Преди повече от месец почина Лиляна Бочева. Прекрасни са постиженията на нейния хор „Бодра смяна“, прекрасни и признати от целия музикален свят – от Лондон до Токио. Хорът е носител на всички възможни музикални награди. Често пред очите ми са децата на сцената, Лиляна пред рояла, а Бончо Бочев дирижира, извличайки от многогласния човешки инструмент неземни, небесни, божествени звуци, които може би само детският глас може да създаде.

Когато Лиляна пое хора, освен че продължи делото на баща си, въведе и нов репертоар. Зазвуча непреходната класика – от Перголези до Бритън и Кодай; изпълняваше се най-доброто, създадено от българските композитори. Независимо от неумолимото течение на времето, уникалното емоционално звучене на „Бодра смяна“ се запазваше. Винаги си спомням думите на композитора Тодор Попов, който казваше, че онова, което отличава „Бодра смяна“ от останалите хорове, е „кадифенцето на бай Бончо“…

Опелото се състоя в черквата „Свети Седмочисленици“. Може би за първи път в историята на храма той се превърна в сцена, от която в течение на повече от час звуча спонтанен концерт. Пееха стотици хористи на „Бодра смяна“, от детска до белокоса възраст, дошли до отдадът последна почит на своята диригентка. Ковчегът напусна храма, а пред вратата на черквата огромна тълпа от хористи запя „Мила родино“. Под звуците на българския химн и под аплодисментите на стотиците почитатели на хоровото изкуство погребалният черен „Мерцедес“ отнесе в отвъдното твореца на цяла една епоха в българската хорова култура. Да, това бяха последните аплодисменти за диригента Лиляна Бочева!

За смъртта на Лиляна Бочева съобщих на Александър Сергеевич Пономарев – ръководител на прославения по цял свят „Московски детски хор“ към хоровата студия „Весна“. Ще приведа част от писмото-отговор, което получих от него:

„Всички скърбим заедно с вас. Ние много обичахме „Бодра смяна“, Бончо Бочев и, разбира се, Лиляна. Всички – ръководители и педагози на детски хорове в Русия, винаги сме имали пред очите си техния чудесен пример. Сверявахме своите музикални и педагогически позиции с възгледите на знаменитите педагози от семейство Бочеви. На много сме се научили от тях, много разбрахме.

Споменът за Лиляна Бочева – забележителен хоров диригент и човек, ще съхраним завинаги. Силно се надявам, че в България последователи и ученици на Лиляна Бочева няма да допуснат да се посегне на авторитета на българската музика, в това число и на хоровата, имаща своето достойно място в световната култура. Искам да вярвам в продължаването на блясковото развитие на нашия любим хор „Бодра смяна“.

Още веднъж изразявам дълбоки съболезнования на близките и приятелите на Лиляна Бочева и на всички, които разбират цялата дълбочина на постигналата ни загуба.

Александър Пономарев, диригент на детския хор „Весна“ – Москва

(край на цитата)

Цитирам още една малка статия, свързана със смъртта на Лиляна Бочева, отразена във в. „Стандарт“ през месец септември 2005 г.:

Изпратиха с песни Лиляна Бочева

Вестник „Стандарт“:

500 хористи от различни поколения изпратиха с песни 81-годишната Лиляна Бочева – легендарната диригентка на „Бодра смяна“, която почина преди няколко дни. Опелото събра десетки хора в столичния храм „Свети Седмочисленици“. От едната страна застанаха децата, от другата – възрастните. Всички те пееха и плачеха, докато се сбогуваха с любимата учителка по изкуство.

В момента, в който ковчегът с тленните останки беше вдигнат, гръмна и националният химн.

Лиляна Бочева е дъщеря на създателя на прочутия хор Бончо Бочев.

(край на цитата)

Делото на Лиляна Бочева и баща й Бончо Бочев не е забравено. Макар и в намален състав, хор „Бодра смяна“ продължава дейността си, макар и не в тези размери, които сме запомнили от миналото. Сегашният диригент Александър Кочков и пианистката Ралица Трифонова са ръководители на хора, стараейки се според обстановката и възможностите да продължат делото на великите си предшественици.

До края на тази статия ще цитирам съобщения за два концерта на хор „Бодра смяна“ през 2014 и 2016 години.

Читалище „Развитие 1884“ село Поликраище

понеделник, 20 октомври 2014 г.

КОНЦЕРТ НА ХОР “БОДРА СМЯНА”

11-ти октомври (събота). В селото ни гостуваха и изнесоха концерт представителна част от 14 деца на детско-юношеския хор „БОДРА СМЯНА” с диригент Александър Кочков и корепетитор Ралица Трифонова. По традиция, на всеки пет години, когато имаме чествания за кръгли годишнини и юбилеи на читалището, каним този хор, който е един от най-добрите детски хорове в България и по света, защото нашите тържества съвпадат и с кръглите годишнини от рождението на неговия основател и дългогодишен диригент, именития ни съселянин – н.а. БОНЧО БОЧЕВ. Първите си стъпки като такъв той прави именно тук, на сцената на родното ни читалище, където е ръководил тригласен хор, детски оркестър с устни хармонички и е поставил пиесите „Змейова сватба”, „Али баба и четиридесетте разбойника”, „Снежанка и седемте джуджета” и  оперетата „Иванов Павел”.

Благодарим на ръководството на хора, че приеха поканата ни, с което отдадохме заслужена почит и уважение на един голям български творец, посветил живота си на националната ни култура. Името на музиканта и педагога БОНЧО БОЧЕВ е емблема на нашето хорово изкуство. Създаденият и утвърден от него всепризнат хор „БОДРА СМЯНА” през 65-годишното си съществуване пожънва невероятни успехи както в България, така и в чужбина. Многобройните му гастроли печелят любовта на публиката и откриват прелестта на българската песен.

Преди концерта нашите гости разгледаха читалището и посетиха родната къща на Бончо Бочев.

За нас беше огромно удоволствие да се насладим на прекрасните изпълнения на тези сладкогласни певци! Концертът беше изключително вълнуващ – нещо, което много рядко ни се случва да виждаме и чуваме на нашата сцена. Песните, които ни представиха, бяха на различни езици, класика и съвременни, подбрани от богатия дългогодишен репертоар на хора.

Благодарим на всички тези млади изпълнители, които са останали верни  на неговите традиции!

(край на цитата)

Цитирам втората информация за концерт през 2016 г.:

Сайт на хор „Бодра смяна“

Концерт в памет на Лиляна Бочева

Публикувана на 12.04.2016

На 12 април 2016 г. в Зала „Бончо Бочев“ се проведе пролетен концерт на „Бодра смяна“, посветен на годишнината от рождението на Лиляна Бочева – дългогодишен диригент на хора и дъщеря на неговия основател Бончо Бочев.

Под диригентството на Александър Кочков и съпровод от Ралица Трифонова, малките бодросменци зарадваха публиката със своите изпълнения.

Събитието събра настоящи и бивши хористи, и много почитатели на „Бодра смяна“, които почетоа паметта на Лиляна Бочева и се насладиха на изпълненията на хора.

(край на цитата)

Нека допълня накрая и с една информация от годината 2015 – между двата концерта, излъчена по Българската национална телевизия във връзка с 10 години от смъртта на Лиляна Бочева:

БНТ, 22.09.2015 г.

Представители на един от най-успешните детски хорове – “Бодра смяна”, признат от музикални експерти от Токио до Лондон си спомниха за музикалния педагог и диригент Лиляна Бочева, която ни напусна преди 10 години. Символ на хорово пеене, добрата дисциплина и любовта към музиката. Така възпитанците на Бончо Бочев и Лиляна Бочева си спомнят за “Бордра смяна” – един най-добрите детски хорове и в България, и по света.

„Атмосферата беше феноменална“ – спомня си днес певецът Орлин Горанов. – Уникална, защото в онези години хорът имаше славата на един от най-добрите детски хорове с света. Той беше спечелил първа награда на BBC. Научихме се да ценим времето. Научихме се да работим в екип. Така че това са неща, които са незаменими”.

„Всеки един от нас казава: “Аз съм “бодросменец”. Това е едно щастливо начало за всяко дете, което е минало през тази школа“ – казва журналистката Даниела Кънева. Ако “Бордра смяна” е иконата на детското хорово пеене, а Бончо Бочев е неговият основател, то Лиляна Бочева е продължителят на неговото дело и музикантът, който обогатява репертоара.

Даниела Кънева, журналист: „Лиляна е много зрял и много здрав музикант. Един човек, който във всички нас е останал като част от нашето детство, както майките, бащите, братята, сестрите ни“.

Михаил Белчев, Орлин Горанов, Асен Кисимов, Маргарита Лилова и Даниела Кънева са все пораснали “бодросменци”. А уроците, научени в детския хор, все още им помагат по пътя, по който са поели.


(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНТ:

И понеже по-горе стана дума за известни личности, които са били членове на хор “Бодра смяна” в различни периоди, ще дам доста подробен списък на тия личности:

Първо – диригентите на “Бодра смяна”:

Диригенти

…….

Известни личности, възпитаници на „Бодра смяна“

(край на цитата)

Нека днес на 12 април 2021 г. почетем 97 години от рождението на Лиляна Бочева, но да си спомним и за баща й Бончо Бочев – основател на хор “Бодра смяна” през далечната 1947 година.

Мир на праха им!

……..

В памет на Лиляна Бочева

БНТ, 22.09.2015 г. Представители на един от най-успешните детски хорове – “Бодра смяна”, признат от музикални експерти от Токио до Лондон си спомниха за музикалния педагог и диригент Лиляна Бочева, която ни напусна преди 10 години. Символ на хорово пеене, добрата дисциплина и любовта към музиката. Така възпитанците на Бончо Бочев и Лиляна Бочева си спомнят за “Бордра смяна” – един най-добрите детски хорове и в България, и по света. – Атмосферата беше феноменална, – спомня си днес певецът Орлин Горанов. – Уникална, защото в онези години хорът имаше славата на един от най-добрите детски хорове с света. Той беше спечелил първа награда на BBC. Научихме се да ценим времето. Научихме се да работим в екип. Така че това са неща, които са незаменими”. – Всеки един от нас казава: “Аз съм “бодросменец”. Това е едно щастливо начало за всяко дете, което е минало през тази школа, – казва журналистката Даниела Кънева. Ако “Бордра смяна” е иконата на детското хорово пеене, а Бончо Бочев е неговият основател, то Лиляна Бочева е продължителят на неговото дело и музикантът, който обогатява репертоара. Даниела Кънева, журналист: Лиляна е много зрял и много здрав музикант. Един човек, който във всички нас е останал като част от нашето детство, както майките, бащите, братята, сестрите ни. Михаил Белчев, Орлин Горанов, Асен Кисимов, Маргарита Лилова и Даниела Кънева са все пораснали “бодросменци”. А уроците, научени в детския хор, все още им помагат по пътя, по който са поели.


……

Линк „Бодра Смяна“:

“Vere Languores ” – Среща в памет на Лиляна Бочева – 20.09.2010 г.

Хор “Бодра смяна” – бивши и настоящи хористи

……