Semyon Bychkov

Руско-американският диригент Семьон Бичков празнува днес кръгъл рожден ден

„ (…) Роден съм в Санкт Петербург през 1952 г. и живях там 22 години, преди да имигрирам в Съединените щати. Дядо ми по бащина линия отиде на война и не се върна. Членовете на семейството на дядо ми по майчина линия са били унищожени от нацистите в Одеса. Баща ми се е бил във войната и е раняван два пъти. Майка ми преживя 900-дневната обсада на Ленинград. Не знам дали Русия ще открие в моя живот как да живее в мир със себе си и със света. Това, което знам, е стара руска поговорка: “Думите са сребро, а мълчанието – злато”. Да, но има моменти в живота, когато мълчанието става негов съучастник в лицето на злото и в крайна сметка му става равен. Да мълчим днес означава да предадем съвестта си и ценностите си и в крайна сметка това, което представлява благородството на човешката природа“.

(думи на Семьон Бичков, главен диригент и музикален ръководител на „Чешката филхармония“ по повод войната на Русия против Украйна)

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 30 ноември 2022 г. навършва 70 години световно известният руско-американски диригент Семьон Бичков (в транскрипция на английски: Semyon Bychkov), който на 23-годишна възраст напуска Русия и имигрира в Австрия, после в Съединените щати, след което развива през следващите десетилетия световна кариера като диригент.

Семьон Бичков е в известен смисъл необикновена личност. Изпитвайки всички трудности и неприятности в родината си СССР, свързани с еврейския му произход и негова критика към режима в годините, докато живее в СССР, той става изгнанник и преживява всички несгоди, които идват винаги след смяната на родината. Но точно това го амбицира да продължи музикалното си образование в САЩ, да сключи нови връзки и потърси възможност да се изяви в новото си отечество. Това му се отдава в САЩ, където изгражда завидна кариера, за която се научава и в Европа и това му дава възможност наново да има изяви в Стария континент.

Изобщо неговият живот до сега е пример за непрекъсната борба за утвърждаване на изкуството му, за неговото усъвършенстване и разпространение. Но при Семьон Бичков е особено силно подчертано гражданското му и човешко чувство за отговорност относно това, което прави и отношението му към важните проблеми на човечеството в момента. По всяка вероятност личния опит и собствените преживявания през изминалите години са дали отпечатък той да изгради една будна съвест, която го принуждава да не мълчи по такива важни проблеми, а да взема активно участие, при което да съветва и другите хора по света да бъдат такива.

Свеж пример в това отношение е сегашната война между Русия и Украйна, във връзка с която в медиите има редица негови изказвания, статии и интервюта, свързани с това събитие. В края на моята статия аз ще дам едно негово интервю пред медия от Великобритания, направено през март 2022 г. във връзка с гостуване на Чешката филхармония в Лондон. Семьон Бичков в момента е главен диригент на този великолепен ансамбъл – вече 5 години, и съвсем скоро договорът му беше продължен до 2028 г.

Преди да премина към биографични бележки и творчески път на Семьон Бичков, ще цитирам две статии от немски медии в последно време, свързани с отношението му към войната между Русия и Украйна:

Портал „Hamburger Abendblatt“

9.03.2022

Joachim Mischke

SEMYON BYCHKOV

Kultur und Krieg: Vergessen können wir nicht, aber vergeben

Semyon Bychkov dirigiert in dieser Woche viel Tschechisches in der Elbphilharmonie.

Der russischstämmige Dirigent Bychkov emigrierte 1975 aus der Sowjetunion. Nun bricht er zum zweiten Mal mit seiner Heimat.

Превод:

Семьон Бичков

Култура и война: Ние не можем да забравим, но да простим

Семьон Бичков дирижира през тази седмица много чешка музика във Филхармонията на Елба.

(Моя бележка: изказването на Семьон Бичков не е дадено в този вестник, има само фонобележка от редактор на медията). Тя може да се слуша, както и горните печатни данни чрез следния линк:

https://www.abendblatt.de/kultur-live/article234763259/krieg-ukraine-semyon-bychkov-putin-anna-netrebko-valery-gergiev.html

(край на цитата)

Портал „Czech Philharmonic“

(без дата)

Semyon Bychkovs Erklärung zum russischen Einmarsch in die Ukraine

„Die russische Aggression gegen die Ukraine und die Lügen darüber müssen aufhören, bevor der Rest der Welt in einen weiteren Krieg verwickelt wird. Wir haben kein Recht zu schweigen und zuzusehen, wie sich die Geschichte wiederholt, wie sie es 1956 und davor, 1968 und danach getan hat. Tod bringen und Zerstörung müssen vor Gericht gestellt und in Schande verschwinden.” – Semyon Bychkov

…..

Das Schweigen angesichts des Bösen wird zu seinem Komplizen und schließlich zu seinem Ebenbürtigen.

Die russische Aggression in der Ukraine bringt uns zu dem, was meine Generation hoffte, dass es nie wieder passieren würde: Krieg.

Russland trauert immer noch um rund 27 Millionen Bürger, die im Zweiten Weltkrieg durch die Nazis ums Leben kamen, als Hitler hielt, was er Jahre zuvor in „Mein Kampf“ versprochen hatte. Wie ironisch, dass Russland, während es 1945 seinen Sieg über Nazideutschland feiert, seinen Nichtangriffspakt mit Hitler vergisst. Der 1939 unterzeichnete Pakt machte Russland zu einem der Mitverursacher des Zweiten Weltkriegs; Einer der Gewinner zu sein, als der Krieg 1945 endete, spricht diejenigen nicht frei, die es möglich gemacht haben. Die Nürnberger Nachkriegsprozesse gegen führende Nazis brachten in der deutschen Gesellschaft die bis heute andauernde Sühne für Verbrechen gegen die Menschlichkeit.

Was ist mit Russlands Sühne für den echten Völkermord an zig Millionen Bürgern, die in den zwei Jahrzehnten vor dem Krieg mit Deutschland von seinem eigenen kommunistischen Regime getötet wurden? Das war ein physischer Völkermord. Und was ist mit dem mentalen Völkermord, der Jahrzehnte nach dem Krieg andauerte? Die Methoden der Mörder und ihr Hunger, alles und jeden zu zerstören, der sich weigert zu gehorchen, sind auf ihre Nachfolger übergegangen. Heute regieren sie wieder das Land. Nach dem Krieg geboren, haben sie keine Sorge und kein Interesse daran zu verstehen, was der Krieg bringt. Schließlich werden nicht ihre Kinder an die Front geschickt. Ihr Geschichtswissen reicht nur bis zu abstrakten geopolitischen Vorstellungen von den Instrumenten, die nötig sind, um Macht zu erlangen und zu halten, was immer Menschenleben kosten und welche Zerstörung sie mit sich bringen.

Wenn nur das Ende der Geiselnahme Russlands durch seine herrschende Elite nicht vorübergehend wäre! Eines von vielen Zeichen und Symbolen dafür, dass das Land in die Vor-Perestroika-Zeit zurückgekehrt ist, ist die Auflösung der 1989 von Friedensnobelpreisträger Andrej Sacharow gegründeten Memorial Society tot lebendig. Durch die Auflösung der Gedenkstätte am 29. Dezember 2021 wurden erneut Repressionsopfer getötet. Auch das ist eine Form von Völkermord. Nicht im russisch besetzten Donbass in der Ukraine, wie Putin behauptet.

Das russische Regime will die Erinnerung an seine Opfer auslöschen. Wenn wir sie vergessen, werden wir sie verraten. Es mag ihnen egal sein, verraten zu werden, aber wir sollten es tun, wenn wir nicht ihr Schicksal erleiden wollen. Geschichte wiederholt sich immer, wenn sie vergessen wird.

Ich wurde 1952 in St. Petersburg geboren und lebte dort 22 Jahre, bevor ich in die Vereinigten Staaten auswanderte. Mein Großvater väterlicherseits zog in den Krieg und kam nie zurück. Die Familienmitglieder meines Großvaters mütterlicherseits wurden von den Nazis in Odessa ausgerottet. Mein Vater hat im Krieg gekämpft und wurde zweimal verwundet. Meine Mutter überlebte die 900-tägige Belagerung von Leningrad.

Die russische Kultur, ihre Sprache, ihre edlen Traditionen liegen mir im Blut. Das waren sie schon immer und werden es immer sein. Nachdem ich die Welt mit außergewöhnlichen künstlerischen Schöpfungen und wissenschaftlichen Entdeckungen beschenkt habe, die von seinen Söhnen und Töchtern realisiert wurden, schmerzt es mich zu sehen, wie Russland nicht in der Lage oder vielleicht nicht willens ist, seiner dunklen Vergangenheit zu entfliehen.

Russen sind zu endlosen Opfern und Ausdauer fähig und kennen wirklich die Bedeutung von Freundschaft, Großzügigkeit und Mitgefühl, einige der besten Eigenschaften, die in der menschlichen Natur vorhanden sind. Doch diese Qualitäten werden systematisch von dem Regime zerstört, das ihr Leben auf allen Ebenen regiert und sich ihm nicht entziehen kann, weil es an Mechanismen mangelt, die eine Veränderung ohne Gewaltanwendung ermöglichen.

Ich weiß nicht, ob Russland noch zu meinen Lebzeiten entdecken wird, wie man mit sich und der Welt in Frieden leben kann. Was ich weiß, ist ein altes russisches Sprichwort: „Worte sind Silber und Schweigen ist Gold“. Ja. aber es gibt Momente im Leben, in denen das Schweigen angesichts des Bösen zu seinem Komplizen wird und ihm am Ende ebenbürtig wird.

Heute zu schweigen bedeutet, unser Gewissen und unsere Werte zu verraten, und letztendlich das, was die Vornehmheit der menschlichen Natur ausmacht. 

Semyon Bychkov, Chefdirigent und Musikdirektor

(край на цитата)

Превод:

Портал „Чешка филхармония“

(без дата)

Изявление на Семьон Бичков относно руската инвазия в Украйна

„Руската агресия срещу Украйна и лъжите за нея трябва да спрат, преди останалият свят да бъде въвлечен в нова война. Нямаме право да мълчим и да гледаме как историята се повтаря, както през 1956 г. и преди, 1968 г. и след това. Причиняването на смърт и разрушение трябва да бъдат изправени пред правосъдието и да изчезнат в срам” – Семьон Бичков.

…..

Мълчанието пред лицето на злото става негов съучастник и в крайна сметка негов равен.

Руската агресия в Украйна ни довежда до това, което моето поколение се надяваше никога повече да не се повтори: война.

Русия все още скърби за около 27 милиона граждани, които загинаха от ръцете на нацистите през Втората световна война, когато Хитлер спази това, което обеща години по-рано в „Майн Кампф“. Колко иронично, че Русия, докато празнува победата си над нацистка Германия през 1945 г., забравя пакта си за ненападение с Хитлер. Пактът, подписан през 1939 г., прави Русия един от участниците във Втората световна война; Да бъдеш един от победителите, когато войната приключи през 1945 г., не оневинява тези, които са направили това възможно. Нюрнбергските следвоенни процеси срещу водещи нацисти донесоха изкуплението за престъпления срещу човечеството, което продължава и до днес в германското общество.

Какво ще кажете за изкуплението на Русия за истинския геноцид на десетки милиони граждани, убити от нейния собствен комунистически режим през двете десетилетия преди войната с Германия? Това беше физически геноцид. А какво да кажем за умствения геноцид, продължил десетилетия след войната? Методите на убийците и техният глад да унищожат всичко и всеки, който откаже да се подчини, преминаха към техните наследници. Днес те отново управляват държавата. Родени след войната, те нямат загриженост или интерес да разберат какво ще донесе войната. В крайна сметка не техните деца са изпратени на фронта. Техните познания за историята се простират само до абстрактни геополитически представи за инструментите, необходими за придобиване и задържане на власт, независимо от цената на човешкия живот и разрушението, което носят.

Ако само краят на вземането на Русия за заложници от нейния управляващ елит не беше временен! Един от многото признаци и символи, че страната се е върнала към епохата отпреди перестройката, е разпускането на Мемориалното общество „Живите мъртви“, основано през 1989 г. от носителя на Нобелова награда за мир Андрей Сахаров. Разрушаването на мемориала на 29 декември 2021 г. уби още жертви на репресии. Това също е форма на геноцид. Не и в окупирания от Русия Донбас в Украйна, както твърди Путин.

Руският режим иска да заличи паметта на своите жертви. Ако ги забравим, ще ги предадем. На тях може да не им пука, че ще бъдат предадени, но ние трябва, ако не искаме да страдаме от тяхната съдба. Историята винаги се повтаря, когато бъде забравена.

Роден съм в Санкт Петербург през 1952 г. и живях там 22 години, преди да имигрирам в Съединените щати. Дядо ми по бащина линия отиде на война и не се върна. Членовете на семейството на дядо ми по майчина линия са били унищожени от нацистите в Одеса. Баща ми се е бил във войната и е раняван два пъти. Майка ми преживя 900-дневната обсада на Ленинград.

Руската култура, нейният език, нейните благородни традиции са в кръвта ми. Те винаги са били и винаги ще бъдат. След като подари на света невероятни художествени творения и научни открития, реализирани от неговите синове и дъщери, ме боли да видя как Русия не може или може би не желае да избяга от тъмното си минало. Способни на безкрайна саможертва и упоритост, руснаците наистина знаят значението на приятелството, щедростта и състраданието, едни от най-добрите качества, открити в човешката природа. Но тези качества се унищожават систематично от режима, който управлява живота им на всички нива и не може да избяга от него поради липсата на механизми, позволяващи промяна без използване на насилие.

Не знам дали Русия ще открие в моя живот как да живее в мир със себе си и със света. Това, което знам, е стара руска поговорка: “Думите са сребро, а мълчанието – злато”. Да, но има моменти в живота, когато мълчанието става негов съучастник в лицето на злото и в крайна сметка му става равен.

Да мълчим днес означава да предадем съвестта си и ценностите си и в крайна сметка това, което представлява благородството на човешката природа.

Семьон Бичков, главен диригент и музикален ръководител.

(край на превода)

Много силни и чувствени думи, които Семьон Бичков изказва в тази забележителна статия. При това те са казани от позицията му на главен диригент на „Чешката филхармония“, която той ръководи вече 5 години и съвсем скоро договорът му беше продължен до 2028 г., както писах в началото на моята статия.

В края на тези уводни бележки ще цитирам още един текст от немската медия „Berliner Zeitung“ през март 2022 г., в която Семьон Бичков наново защитава своята позиция относно войната между Русия и Украйна:

„Die Positionen einzelner Kolleginnen und Kollegen kann und will ich nicht beurteilen“, erklärte Bychkov der „Berliner Zeitung“ am Wochenende im Interview. Was in den Fällen Gergijew und Netrebko aber sichtbar würde, sei  die Stärke der Gefühle und Emotionen in den Reaktionen auf diesen Krieg.

Bychkov ist nicht der einzige russische Dirigent, der den Krieg in der Ukraine offen verurteilt. Kirill Petrenko etwa, Chefdirigent der Berliner Philharmoniker, nannte Putins Angriff auf die Ukraine „ein Messer in den Rücken der ganzen friedlichen Welt“. Mehr noch: Es sei auch „ein Angriff auf die Kunst, die bekanntlich über alle Grenzen hinaus verbindet“.

In seiner Stellungnahme schrieb Bychkov auch ganz persönlich von seinen eigenen Wurzeln in der Ukraine – und davon, wie seine Urgroßeltern im Zweiten Weltkrieg in Odessa von den Nazis ermordet wurden. „Es gibt Momente im Leben, in denen man nicht schweigen kann – denn wer im Angesicht des Bösen schweigt, wird zu dessen Komplizen und macht sich ihm endgültig gleich“, erläuterte er. „Ich fühlte keinerlei Druck, meine Position wegen meiner russischen Herkunft bekannt zu machen. Sondern nur den Druck meines eigenen Gewissens.“

(край на цитата)

Превод:

„Не мога и не искам да съдя позициите на отделните колеги“, обясни Бичков пред „Berliner Zeitung“ в интервю през уикенда. Но това, което стана видимо в случаите на Гергиев и Нетребко, е силата на чувствата и емоциите в реакциите на тази война.

Бичков не е единственият руски диригент, който открито осъжда войната в Украйна. Кирил Петренко, главен диригент на Берлинската филхармония, нарече атаката на Путин срещу Украйна “нож в гърба на целия мирен свят”. Дори нещо повече: това е и „атака срещу изкуството, за което се знае, че свързва отвъд всякакви граници“.

В изявлението си Бичков също пише лично за собствените си корени в Украйна – и как неговите прадядовци са били убити от нацистите в Одеса по време на Втората световна война. „Има моменти в живота, в които човек не може да мълчи – защото тези, които мълчат пред злото, стават техни съучастници и в крайна сметка стават равни на тях“, обясни той. „Не изпитвах натиск да разгласявам позицията си заради руското си наследство. Просто натискът на собствената ми съвест“ – допълва Бичков.

(край на превода)

Биография и творческа дейност:

Семьон Бичков (на руски: Семён Маевич Бычков, руско произношение: [sʲɪˈmʲɵn ˈmaɪvʲɪtɕ bɨtɕˈkof], в транскрипция на английски: Semyon Bychkov), роден на 30 ноември 1952 г. в Съветския съюз, е диригент със световна кариера.

Детство и обучение в Русия

Бичков е роден в Ленинград (сега Санкт Петербург) в семейството на евреи. По-малкият му брат Яков Крайцберг също е диригент. Бичков учи в хоровото училище “Глинка” в продължение на десет години, преди да се прехвърли в Ленинградската консерватория, където е ученик на Иля Мусин. Докато е в консерваторията, Бичков играе волейбол в ленинградския „Динамо“. През 1973 г. той печели конкурса за дирижиране на името на Сергей Рахманинов, но обичайната награда за дирижиране на Ленинградската филхармония му е отказана от властите, след като той кандидатства за изходна виза. Семейството му страда от официален антисемитизъм и след като Бичков изразява критика към съветския режим, той решава да напусне страната през 1974 г., като първоначално отива във Виена само със 100 долара средства.

Учение и кариера в САЩ

През 1975 г., на 22-годишна възраст, Семьон Бичков напуска Виена и емигрира в САЩ. Той посещава и завършва музикалното училище „Mannes School of Music“ и след това става диригент на оркестъра на „Mannes College“. От 1980 г. до 1985 г. Семьон Бичков работи като музикален директор на „Симфоничния оркестър на Гранд Рапидс“ в града Гранд Рапидс, Мичиган, и чрез връзката си в „Mannes College“ със състудента Юлиус Рудел той става главен гост-диригент на „Buffalo Philharmonic Orchestra“. Отново чрез сътрудничеството си с Рудел, Бичков дебютира като диригент на „Кармен“ в „New York City Opera“ на 30 септември 1981 г. (поредицата от 6 представления са единствените му участия в тази компания). Той става гражданин на САЩ на 4 юли 1983 г. През 1985 г. е избран за музикален директор на „Филхармонията на Бъфало“, позиция, която заема до 1989 г.

Бичков привлича международно внимание по време на престоя си в Гранд Рапидс и Бъфало. През годините 1984 и 1985 той получава поредица от високопоставени покани за дирижиране, които той не приема, но те водят до факта, че е поканен после да дирижира Нюйоркската филхармония, Берлинската филхармония и Кралския оркестър Концертгебау в Нидерландия. Впоследствие той подписва 10-годишен договор за звукозаписи с „Philips Classics Records“ и прави дебютния си запис с Берлинската филхармония на Симфония № 5 от Шостакович.

Кариера в Европа

От 1989 до 1998 г. Бичков е музикален директор на „Orchestre de Paris“. През 1990 г. той става главен гост-диригент на Санкт Петербургската филхармония, през 1992 г. – главен гост-диригент на „Maggio Musicale Fiorentino“, през 1998 г. – главен диригент на „Semper Opera“ в Дрезден и през 1997 г. – главен диригент на „WDR Symphony Orchestra“ в Кьолн. Той остава в Кьолн до 2010 г., през което време прави редица записи, включително Симфонии № 1-4 от Брамс, Симфонии № 4, 7, 8, 10 и 11 от Шостакович, Симфония № 3 от Малер, „Камбаните“ и „Симфонични танци“ от Рахманинов, „Ein Heldenleben“ и „Алпийска симфония“ от Рихард Щраус, Реквием от Верди, както и оперите „Електра“ и „Дафне“ от Рихард Щраус, „Лоенгрин“ от Вагнер. Записът на „Лоенгрин“ е отличен като „Запис на годината 2010“ от списанието „BBC Music Magazine“.

Бичков дебютира в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон през 2003 г. с нова постановка на „Електра“ и се завръща по-късно същата година, за да дирижира „Борис Годунов“. През 2012 г. той поема новосъздадената от немския диригент Гюнтер Ванд диригентска позиция в Симфоничния оркестър на BBC – позиция, създадена специално за него. Заема катедрата по дирижиране на Ото Клемперер в Кралската музикална академия в Лондон.

През 2013 г. Бичков дирижира за първи път Чешката филхармония като гост. С този оркестър Бичков е ръководител на проекта „Чайковски“. През октомври 2017 г. Чешката филхармония обявява назначаването на Бичков за следващ главен диригент и музикален директор, в сила от сезона 2018/19. През септември 2022 г. Чешката филхармония обявява удължаването на договора на Бичков до 2028 г.

Семьон Бичков е обявен за „Диригент на годината“ от „International Opera Awards“ през 2015 г. Той става почетен сътрудник на Кралската музикална академия (Hon RAM) през 2015 г. и получава почетна докторска степен от Лондонския университет (Hon DMus) от същата институция през 2022 г.

Личен живот

Семьон Бичков е женен за френската пианистка Мариел Лабек (Marielle Labèque), негова втора съпруга, и те живеят заедно в Côte Basque във френската област, населена с потомци на баските. Мариел Лабек, родена през 1952 г. и нейната сестра Катя Лабек (Katia Labèque), родена през 1950 г., са международно известно клавирно дуо, което гостува по целия свят и прави музикални записи.

(край на биографичните бележки и творческа дейност на Семьон Бичков)

Като допълнение към горните данни ще цитирам и информация по години (на немски и италиански език, няма да давам превод):

1975–1989 Vereinigte Staaten 

Von 1980 bis 1985 war er Musikdirektor von Grand Rapids , Michigan, und dirigierte das Buffalo Philharmonic Orchestra, dessen Musikdirektor er von 1985 bis 1989 war. 1983 wurde er US-Bürger.

An der Chicago Opera dirigierte er 1988 die Oper „Don Giovanni mit Claudio Desderi, Carol Vaness , Samuel Ramey , Gösta Winbergh und Karita Mattila .

1989-1998 Paris und Sankt Petersburg 

Von 1989 bis 1998 war er Musikdirektor des Orchestre de Paris . Von 1990 bis 1994 leitete er die Sankt Petersburger Philharmoniker .

1992 dirigierte er Mahlers Symphonie Nr. 2 mit Christa Ludwig am Teatro Verdi (Florenz). Am Teatro alla Scala dirigierte er 1997 „Tosca mit Neil Shicoff , Ruggero Raimondi und Alfredo Mariotti; 1999, von Richard Strauss , The Last Four Songs und A Hero’s Life , mit Francesco De Angelis (Violine); 2001 führte er Regie bei „Petruschka .

1993 in Florenz, am Städtischen Theater inszenierte er „Jenůfa mit Gloria Banditelli und Giorgio Surian, 1994 „Lady Macbeth von Mzensk mit Nuccia Focile, Roberto Alagna , Roberto Frontali und Surian, 1995 „Fierabrás von Franz Schubert und „Ein Maskenball“ .

1997 führte er in Chicago Regie bei „Tristan und Isolda” .

1998-2010 Köln

Von 1997 bis 2010 war er Chefdirigent des WDR Kölner Sinfonieorchesters in Köln, Deutschland.

An der Wiener Staatsoper debütierte er 1999 mit „Elektra“ und dirigierte 2000 $Tristan und Isolde$ mit Winbergh, Matti Salminen und Meier , 2004 „Daphne“ (Oper) und 2005 „Lohengrin“ (Oper).

Für das Teatro Regio in Turin inszenierte er 2001 „Rheingold“, 2002 Bachs h-Moll – Messe , 2006 „Don Carlo mit Marcello Giordani , Violeta Urmana , Ferruccio Furlanetto und Eric Halfvarson, 2007 die Requiem – Messe (Verdi) mit Urmana, Ramón Vargas und Furlanetto, 2010 „Tannhäuser (Oper) und 2012 Sinfonie Nr. 4 von Brahms mit dem RAI National Symphony Orchestra im RAI Auditorium in Turin.

Am Royal Opera House Covent Garden debütierte er 2003 als Dirigent von „Elektra“ mit Tomlinson und Siegfried Jerusalem , gefolgt von „Boris Godunov , 2006 mit Tomlinson, „The Queen of Spades , 2009 „Lohengrin“ und „Don Carlo“ mit Jonas Kaufmann , Robert Lloyd, Furlanetto und Tomlinson, „Tannhäuser“ 2010 und 2012 „La bohème mit Joseph Calleja, Carmen Giannattasio und Focile.

Bei den Salzburger Festspielen dirigierte er 2003 Tschaikowskys Sinfonie Nr. 5 und Beethovens Konzert für Klavier und Orchester Nr. 3 mit Yevgeni Kissin und den Wiener Philharmonikern sowie 2004 den „Rosenkavallier“ mit Angelika Kirchschlager und Piotr Beczala .

Am Metropolitan Opera House in New York debütierte er 2004 mit „Borís Godunov“ mit Lyubov Petrova, 2008 dirigierte er Verdis „Otello“ mit Renée Fleming und 2012 Wesendonck-Lieder und An Alpine Symphony von Richard Strauss.

An der Washington National Opera dirigierte er 2005 „Daphne“ mit dem WDR Sinfonieorchester Köln und Fleming.

An der Opéra National de Paris führte er 2007 Regie bei „ Ein Maskenball “ mit Marcelo Álvarez und 2008 „Tristán e Isolda“ mit Salminen und Meier.

2011-2018 

2014 dirigierte er “Jovánschina mit Furlanetto in Wien, „Elektra“ mit dem BBC Symphony Orchestra in der Royal Albert Hall bei den Proms und „The Woman Without a Shadow in Covent Garden.

2015 dirigierte er in Salzburg Brahms’ Symphonie Nr. 3 ; in Covent Garden die Oper „Eugenio Onegin (mit Dmitri Hvorostovsky und Ferruccio Furlanetto) und gewann den International Opera Award.

2016 leitete er „Così fan tutte mit der National Academy of Santa Cecilia in Rom im Parque de la Música Auditorium.

Seit 2018 Prag 

Bychkov wird seine Karriere als Chefdirigent der Tschechischen Philharmonie in der Saison 2018-2019 beginnen. Seit 2013 wurde er häufig eingeladen, die Formation zu leiten, und war bereits Leiter des Tschaikowsky-Projekts . 

Nach zwei von der Kritik gefeierten „Parsifals am Teatro Real in Madrid und an der Wiener Staatsoper wird er mit diesem Werk 2018 bei den Bayreuther Festspielen debütieren . 

Persönliches Leben und Stil

Bychkov ist mit der Pianistin Marielle Labèque verheiratet und war der Bruder des Dirigentenkollegen Yakov Kreizberg .

Semyon Bychkov ist ein selbstbewusster Dirigent, der nach interpretatorischer Klarheit sucht. Sehr vielseitiger Dirigent umfasst Konzerte, die vorbeiziehende Opernszene, Solobegleitung und Chorwerke. Bychkov hat ein großartiges Gespür für Texte und dynamische Kontraste und erzielt sehr gute Leistungen in Orchestern. Kritiker hielten Bychkov immer für einen Dirigenten, der zu höchsten Zielen fähig war. 

(край на цитата)

Във връзка с днешната кръгла годишнина на Семьон Бичков съвсем наскоро една медия в Австрия публикува статия за него, която ще дам в оригинал и после в мой превод на български език: Портал „Der Standard“ 12.11.2022

Biografie: Semyon Bychkov

Chefdirigent und Musikdirektor Tschechische Philharmonie

Semyon Bychkov feiert sowohl seine fünfte Saison als Chefdirigent und Musikdirektor der Tschechischen Philharmonie als auch seinen 70. Geburtstag mit drei Konzerten im November, bei denen er die 5. Sinfonien von Beethoven und Schostakowitsch kombiniert. Es ist eine Saison, die mit dem offiziellen Konzert anlässlich der EURatspräsidentschaft der Tschechischen Republik in Prag eröffnet wird und mit konzertanten Aufführungen von Dvořáks „Rusalka“ im Rahmen des Internationalen Musikfestivals Dvořákova seine Fortsetzung findet. Später in der Saison dirigiert Bychkov „Rusalka“ am Royal Opera House, Covent Garden.

Bychkovs Anstellung bei der Tschechischen Philharmonie begann 2018 mit Konzerten in Prag, London, New York und Washington anlässlich des 100. Jahrestages der tschechoslowakischen Unabhängigkeit. Mit dem Höhepunkt des Tschaikowsky-Projekts im Jahr 2019 richteten Bychkov und das Orchester ihren Fokus auf Mahler. PENTATONE veröffentlichte im April 2022 die erste CD des laufenden vollständigen Symphoniezyklus – Mahlers Vierte Symphonie.

Bychkovs Repertoire umfasst vier Jahrhunderte. Die einzigartige Kombination aus angeborener Musikalität und rigoroser russischer Pädagogik sorgt dafür, dass seine Aufführungen mit Spannung erwartet werden. Bychkov ist nicht nur Gast bei den großen Orchestern und Opernhäusern in Europa und den USA, sondern trägt auch Ehrentitel des BBC Symphony Orchestra – mit dem er jährlich bei den BBC Proms auftritt – und der Royal Academy of Music, die ihm kürzlich die Ehrendoktorwürde verlieh. 2015 wurde er von den International Opera Awards zum „Dirigenten des Jahres“ gekürt.

Bychkov begann 1989 mit Aufnahmen für Philips und veröffentlichte Platten mit den Berliner Philharmonikern, dem Bayerischen Rundfunk, dem Royal Concertgebouw, dem Philharmonia Orchestra, dem London Philharmonic und dem Orchestre de Paris. Anschließend umfasste eine Reihe von Referenzaufnahmen mit dem WDR Sinfonieorchester Köln einen kompletten Zyklus von Brahms-Symphonien, zusammen mit Werken von Strauss, Mahler, Schostakowitsch, Rachmaninow, Verdi, Glanert und Höller. Seine Aufnahme von Tschaikowskys „Eugen Onegin“ aus dem Jahr 1992 war eine von BBC Radio3 empfohlene Aufnahme von „Building a Library“ (2020); Wagners „Lohengrin“ wurde vom BBC Music Magazine als Schallplatte des Jahres ausgezeichnet (2010); und Schmidts Symphonie Nr. 2 mit den Wiener Philharmonikern war BBC Music Magazine’s „Record of the Month“ (2018).

Wie die Tschechische Philharmonie ist auch Bychkov fest in der Kultur des Ostens wie auch der des Westens verwurzelt. 1952 in St. Petersburg geboren, emigrierte er 1975 in die Vereinigten Staaten und lebt seit Mitte der 1980er Jahre in Europa. Ausgewählt für eine außerordentlich privilegierte musikalische Ausbildung ab dem 5. Lebensjahr, studierte Bychkov Klavier, bevor er seinen Platz an der Glinka Chorschule gewann, wo er im Alter von 13 Jahren seinen ersten Dirigierunterricht erhielt. Er war 17, als er am Leningrader Konservatorium aufgenommen wurde, um bei dem legendären Ilya Musin zu studieren, und gewann innerhalb von drei Jahren den einflussreichen RachmaninowDirigentenwettbewerb.

Bychkov, dem der Preis, die Leningrader Philharmoniker zu dirigieren, verweigert wurde, verließ 1975 die ehemalige Sowjetunion. 1989 kehrte er als Erster Gastdirigent der St. Petersburger Philharmoniker zurück und wurde im selben Jahr zum Musikdirektor des Orchestre de Paris ernannt. 1997 wurde Bychkov zum Chefdirigenten des WDR Sinfonieorchesters Köln und 1998 zum Chefdirigenten der Dresdner Semperoper ernannt.

Und dann ist es plötzlich doch da: ein Ereignis, das selbst das oft Gehörte schlagartig in unerwartet neues Licht taucht. […] Bychkov zog ganz unauffällig die Fäden, nahm sich als Person ganz zurück, lenkte dabei jedoch ungeheuer gezielt das Augenmerk auf so manches Detail, das die Bedeutung des Ganzen zu verändern vermochte. Nicht anders bei der Alpensinfonie von Richard Strauss, die plastisch und kühn wirkte wie schon lange nicht mehr [… ] Geradezu überfallsartig und noch gewaltiger als die weiteren Höhepunkte realisierte er mit dem glänzenden und dabei ungewöhnlich differenzierten, zuweilen auch ans Herbe anstreifenden Orchester jedoch den machtvollen Sonnenaufgang: Allein das war eine Offenbarung.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Стандарт”

12.11.2022 г

Биография: Семьон Бичков

Главен диригент и музикален директор на Чешката филхармония

Семьон Бичков празнува както петия си сезон като главен диригент и музикален директор на Чешката филхармония, така и 70-ия си рожден ден с три концерта през ноември, съчетаващи Петите симфонии на Бетовен и Шостакович. Това е сезон, който се открива с официалния концерт в чест на чешкото председателство на Съвета на ЕС в Прага и продължава с концертни изпълнения на „Русалка” на Дворжак като част от Международния музикален фестивал на името на Дворжак. По-късно през сезона Бичков дирижира „Русалка“ в Кралската опера „Ковънт Гардън“.

Мандатът на Бичков в Чешката филхармония започна през 2018 г. с концерти в Прага, Лондон, Ню Йорк и Вашингтон, отбелязващи стогодишнината от независимостта на Чехословакия. С кулминацията на проекта „Чайковски“ през 2019 г. Бичков и оркестърът насочиха вниманието си към Малер. През април 2022 г. „PENTATONE“ издаде първия компактдиск от продължаващия пълен симфоничен цикъл – Четвъртата симфония на Малер.

Репертоарът на Бичков обхваща четири века. Уникалната комбинация от вродена музикалност и строга руска педагогика гарантира, че неговите изпълнения са дългоочаквани. Освен че е гост-изпълнител с големи оркестри и оперни театри в Европа и САЩ, Бичков притежава почетни степени от Симфоничния оркестър на Би Би Си – с когото свири ежегодно на „Би Би Си Промс“ – и Кралската музикална академия, която наскоро го награди с почетна докторска степен. През 2015 г. е обявен за „Диригент на годината“ от “Международните оперни награди“.

Бичков започва да записва за „Philips“ през 1989 г. и е издал записи с „Берлинската филхармония“, „Bayerischer Rundfunk“, „Royal Concertgebouw“, „Philharmonia Orchestra“, „London Philharmonic“ и „Orchestre de Paris“. Впоследствие серия от референтни записи с „WDR Sinfonieorchester Köln“ включва пълен цикъл от симфонии на Брамс, заедно с произведения на Щраус, Малер, Шостакович, Рахманинов, Верди, Гланерт и Хьолер. Неговият запис от 1992 г. на „Евгений Онегин“ от Чайковски е избран запис на „BBC Radio 3“ (2020); “Лоенгрин“ от Вагнер е обявен за запис на годината от „BBC Music Magazine“ (2010), а Симфония № 2 на Шмид с Виенската филхармония е „Запис на месеца“ на „BBC Music Magazine“ (2018).

Подобно на Чешката филхармония, Бичков е здраво вкоренен в културата както на Изтока, така и на Запада. Роден в Санкт Петербург през 1952 г., той емигрира в САЩ през 1975 г. и живее в Европа от средата на 80-те години. Избран за изключително привилегировано музикално образование от петгодишна възраст, Бичков учи пиано, преди да спечели мястото си в Хоровата школа на Глинка, където получава първите си уроци по дирижиране на 13-годишна възраст. Той е на 17, когато е приет в Ленинградската консерватория, за да учи при легендарния Иля Мусин и след три години печели влиятелния конкурс за дирижиране на името на Рахманинов.

Бичков, на когото е отказана наградата за дирижиране на Ленинградската филхармония, напуска бившия Съветски съюз през 1975 г. През 1989 г. се завръща като главен гост-диригент на Санкт Петербургската филхармония и през същата година е назначен за музикален директор на „Orchestre de Paris“. През 1997 г. Бичков е назначен за главен диригент на Симфоничния оркестър на WDR в Кьолн, а през 1998 г. за главен диригент на „Земперопер“ в Дрезден.

И тогава изведнъж то е там: събитие, което внезапно хвърля неочаквана нова светлина върху това, което сте чували много. […] Бичков дърпаше конците съвсем ненатрапчиво, отдръпваше се напълно като личност, но с това обръщаше внимание на много детайли, които можеха да променят смисъла на цялото. Не е по-различно и с „Алпийската симфония“ на Рихард Щраус, която изглеждаше по-жива и смела, отколкото беше от дълго време […] Той реализира мощното и в същото време необичайно диференцирано брилянтно звучене на оркестъра, особено при „Залезът на слънцето“ – това беше едно откровение.

(край на превода)

Както винаги в мои статии, ще дам сведения за изявите на Семьон Бичков като диригент в оперни спектакли на сцените на МЕТ Ню Йорк и във Виенската държавна опера.

Първо в МЕТ:

На тази сцена той има общо 21 изяви в оперите „Борис Годунов“ от Мусоргски и „Отело“ от Верди. Цитирам списък на всички изяви по дати:


[Met Performance] CID:350884 
Boris Godunov {258}
Metropolitan Opera House; 01/23/2004
Debuts: Semyon Bychkov, Vladimir Matorin, Gioacchino Li Vigni, Matthew Lord, Tanvir Gopal

[Met Performance] CID:350888
Boris Godunov {259}
Metropolitan Opera House; 01/27/2004

[Met Performance] CID:350897
Boris Godunov {260}
Metropolitan Opera House; 01/31/2004
Broadcast

[Met Performance] CID:350949
Boris Godunov {261}
Metropolitan Opera House; 02/03/2004

[Met Performance] CID:350896
Boris Godunov {262}
Metropolitan Opera House; 02/06/2004
Debut: Yuri Nechaev

[Met Performance] CID:350901
Boris Godunov {263}
Metropolitan Opera House; 02/10/2004

[Met Performance] CID:350892
Boris Godunov {264}
Metropolitan Opera House; 02/14/2004

[Met Performance] CID:354654 
Otello {307}
Metropolitan Opera House; 02/11/2008
Broadcast/Streamed

[Met Performance] CID:352354
Otello {308}
Metropolitan Opera House; 02/15/2008

[Met Performance] CID:352359
Otello {309}
Metropolitan Opera House; 02/18/2008
Broadcast

[Met Performance] CID:352373
Otello {310}
Metropolitan Opera House; 02/22/2008

[Met Performance] CID:352385
Otello {311}
Metropolitan Opera House; 02/26/2008

[Met Performance] CID:352392 
Otello {312}
Metropolitan Opera House; 03/01/2008
Broadcast

[Met Performance] CID:352398
Otello {313}
Metropolitan Opera House; 03/04/2008
Broadcast

[Met Performance] CID:352408
Otello {314}
Metropolitan Opera House; 03/08/2008

[Met Performance] CID:354575 
Otello {315}
Metropolitan Opera House; 10/09/2012
Broadcast/Streamed

[Met Performance] CID:354586
Otello {316}
Metropolitan Opera House; 10/13/2012
Debut: Avgust Amonov

[Met Concert/Gala] CID:354587
The MET Orchestra
Carnegie Hall, New York; 10/14/2012

[Met Performance] CID:354591
Otello {317}
Metropolitan Opera House; 10/16/2012
Broadcast

[Met Performance] CID:354596
Otello {318}
Metropolitan Opera House; 10/20/2012

[Met Performance] CID:354606 
Otello {319}
Metropolitan Opera House; 10/27/2012
HD Simulcast

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при дебюта на Семьон Бичков в „Борис Годунов“ на 23 януари 2004 г.:


Metropolitan Opera House
January 23, 2004

BORIS GODUNOV [258]
Mussorgsky-Mussorgsky

Boris Godunov………..James Morris
Prince Shuisky……….David Kuebler
Pimen……………….Vladimir Matorin [Debut]
Grigory……………..Sergej Larin
Marina………………Irina Mishura
Rangoni……………..Sergei Leiferkus
Varlaam……………..Vladimir Ognovenko
Simpleton……………Charles Reid
Nikitich…………….Richard Vernon
Mitiukha…………….Peter Volpe
Shchelkalov………….Richard Zeller
Innkeeper……………Wendy White
Missail……………. Allan Glassman
Officer……………..Jeffrey Wells
Xenia……………….Lyubov Petrova
Feodor………………Tanvir Gopal [Debut]
Nurse……………….Jane Shaulis
Khrushchov…………..Gioacchino Li Vigni [Debut]
Lavitsky…………….Richard Hobson
Chernikovsky…………Matthew Lord [Debut]
Boyar in Attendance…..Roy Cornelius Smith

Conductor……………Semyon Bychkov [Debut]

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при последната изява в МЕТ на Семьон Бичков в „Отело“ на 27 октомври 2012 г.:

Metropolitan Opera House
October 27, 2012 Matinee


HD Transmission

OTELLO {319}
Giuseppe Verdi–Arrigo Boito

Otello………………Johan Botha
Desdemona……………Renée Fleming
Iago………………..Falk Struckmann
Emilia………………Renée Tatum
Cassio………………Michael Fabiano
Lodovico…………….James Morris
Montàno……………..Stephen Gaertner
Roderigo…………….Eduardo Valdes
Herald………………Luthando Qave

Conductor……………Semyon Bychkov

(край на цитата)

Във Виенската държавна опера Семьон Бичков е дирижирал общо 49 оперни спектакъла в годините от 1999 до 2020 и е бил гост на едно матине във връзка с операта „Хованщина“ от Мусоргски. Цитирам подробен списък на тези изяви:

Vorstellungen mit Semyon Bychkov:

CHOWANSCHTSCHINA

Dirigent | 6 Vorstellungen | 15.11.2014–30.11.2014

DAPHNE

Dirigent | 12 Vorstellungen | 13.06.2004–12.05.2007

EINFÜHRUNGSMATINEE CHOWANSCHTSCHINA

Gäste | 1 Vorstellung | Sonstiges | 09.11.2014

ELEKTRA

Dirigent | 7 Vorstellungen | 15.09.1999–15.02.2020

LOHENGRIN

Dirigent | 10 Vorstellungen | 03.12.2005–17.03.2006

PARSIFAL

Dirigent | 9 Vorstellungen | 30.03.2017–05.04.2018

TRISTAN UND ISOLDE

Dirigent | 5 Vorstellungen | 08.10.2000–05.05.2001

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при дебюта на Семьон Бичков като диригент във Виенската държавна опера в „Електра“ на 15 септември 1999 г.:

BESETZUNG | 15.09.1999

DirigentSemyon Bychkov
Nach einer Inszenierung vonHarry Kupfer
BühnenbildHans Schavernoch
KostümeReinhard Heinrich
ChorleitungErnst Dunshirn
KlytämnestraHanna Schwarz
ElektraDeborah Polaski
ChrysothemisInga Nielsen
AegisthKurt Schreibmayer
OrestFranz Grundheber
Der Pfleger des OrestGoran Simić
Die VertrauteStella Grigorian
Die SchleppträgerinMihaela Ungureanu
Ein junger DienerHerwig Pecoraro
Ein alter DienerMarcus Pelz
Die AufseherinWaltraud Winsauer

(край на цитата)

Това е ансамбъла при последната изява на Семьон Бичков като диригент във Виенската държавна опера също в „Електра“ на 15 февруари 2020 г.:

BESETZUNG | 15.02.2020

DirigentSemyon Bychkov
RegieUwe Eric Laufenberg
BühneRolf Glittenberg
KostümeMarianne Glittenberg
LichtAndreas Grüter
ChorleitungMartin Schebesta
KlytämnestraWaltraud Meier
ElektraChristine Goerke
ChrysothemisSimone Schneider
AegisthNorbert Ernst
OrestMichael Volle
Der Pfleger des OrestMarcus Pelz
Die VertrauteSimina Ivan
Die SchleppträgerinZoryana Kushpler
Ein junger DienerThomas Ebenstein
Ein alter DienerDan Paul Dumitrescu
Die AufseherinDonna Ellen

(край на цитата)

Цитирам някои данни за дейността на Семьон Бичков от източници на руски език (без превод):

В 1997 году Бычков дебютировал в Ла Скала («Тоска» Пуччини). В 1999 году — в Венской государственной опере дирижировал «Электрой» Р. Штрауса, в 2003 году — в «Ковент-Гарден» (также «Электра»), в 2004 — в «Метрополитен-опера» («Борис Годунов»). Бычков дважды ставил «Бориса Годунова» Мусоргского — в «Ковент-Гарден» и «Метрополитен-опера».

При участии Бычкова неоднократно ставились такие оперы как «Енуфа» Яначека, «Богема» Пуччини, «Борис Годунов» Мусоргского, «Идоменей» Моцарта, «Фьерабрас» Шуберта, «Парсифаль» Вагнера, «Леди Макбет Мценского уезда» Шостаковича.

Летом 2009 года С. Бычков дирижировал оперой «Кавалер розы» Р. Штрауса на Зальцбургском фестивале; этот спектакль был признан одним из лучших за последние годы.

В список опер, дирижируемых Бычковым, входят «Дон Карлос», «Лоэнгрин», «Тангейзер», «Богема», «Бал-маскарад», «Тристан и Изольда», «Отелло», «Риголетто» и многих других.

Маэстро ежегодно дирижирует концертами в Ла Скала, где в 2012 году планирует ставить «Женщину без тени».

В 2018 году дебютировал на Байройтском фестивале («Парсифаль»).

…….

Репертуар

Дирижирует произведениями европейских романтиков, русских композиторов и современных мастеров (Лучано Берио и др.).

В дискографии С. Бычкова — более 40 CD и DVD. На них записаны симфонии Брамса, Малера, Шостаковича, сочинения Барбера, Берио, Берлиоза, Бизе, Бруха, Вагнера, Верди, Вольфа, Дютийе, Масканьи, Мендельсона, Мийо, Моцарта, Онеггера, Прокофьева, Пуленка, Равеля, Рахманинова, Россини, Стравинского, Франка, Чайковского, Р. Штрауса, Элгара и др.

Запись оперы Р. Штрауса «Дафна» в 2006 году получила престижную премию ECHO Klassik в номинации «Лучшая оперная запись года».

Запись С. Бычковым 5-й симфонии Шостаковича с оркестром Берлинской филармонии стала обладателем премии Belgian Caecilia Award и была признана «Записью года» в рейтинге Stereo Review. А «Евгений Онегин» (с „Orchestre de Paris“) включен в число 30 лучших оперных записей за всю историю звукозаписи. Семён Бычков и оркестр WDR являются активными пропагандистами русской музыки.

В июне 2009 года Семён Бычков и Оркестр Западногерманского радио участвовали в IV Фестивале симфонических оркестров мира в Москве (в программе концерта — Симфония № 2 Шумана и «Альпийская симфония» Р. Штрауса).

(край на цитата)

Семьон Бичков притежава огромна дискография от записи на творби във всички епохи и жанрове. Цитирам такава от източник на немски език:

Ausgewählte Diskographie 

AlbumEnsemble/SolistenEtikettDatum
WAGNER – LohengrinJohan Botha , Adrianne Pieczonka , Petra Lang , Kwangchul Youn , Falk Struckmann , Eike Wilm Schulte , WDR Sinfonieorchester Köln , WDR Rundfunkchor Köln , NDR Chor , Prager Kammerchor, BBC MUSIC MAGAZINE 2010 DISC OF THE YEARPROFIL, AUSGABE GÜNTER HÄNSSLER PH 090042009
RICHARD STRAUSS – Ein Alpensinfonie , Till Eulenspiegels lustige Streiche [16]WDR Sinfonieorchester KölnPROFIL, AUSGABE GÜNTER HÄNSSLER PH 090652009
VERDI – Messa da Requiem [17]Violeta Urmana , Olga Borodina , Ramón Vargas , Ferruccio Furlanetto , WDR Rundfunkchor Köln , NDR Chor , Chor des Teatro Regio Turin, WDR Sinfonieorchester KölnPROFIL, AUSGABE GÜNTER HÄNSSLER PH080362008
RACHMANINOV – Die Glocken , Symphonische TänzeTatiana Pavlovskaya, Evgeny Akimov, Vladimir Vaneev WDR Rundfunkchor Köln , Lege Artis Kammerchor, WDR Sinfonieorchester KölnPROFIL, AUSGABE GÜNTER HÄNSSLER PH070282007
RICHARD STRAUSS – Elektra [18]Felicity Palmer , Deborah Polaski , Anne Schwanewilms , Graham Clark , Franz Grundheber WDR Sinfonieorchester KölnPROFIL, AUSGABE GÜNTER HÄNSSLER HO50222006
SCHOSTAKOWITSCH – Sinfonie Nr. 10 , GLANERT – Theatrum bestiarumWDR Sinfonieorchester KölnAVIEAV21372007
Mahler: Symphonie Nr. 4Die Tschechische Philharmonie, Chen ReissPentaton2022
Mahler: Symphonie Nr. 5Die Tschechische PhilharmoniePentaton2022


(край на цитата)

Дискография на Семьон Бичков от източник на италиански език:

  • Bacri: Une Prière – Laurent Korcia/Semyon Bychkov/WDR Sinfonieorchester Köln, 2004 BMG RCA
  • Berlioz: Symphonie fantastique; Le carnaval romain – Semyon Bychkov/Orchestre de Paris, 1993 Philips
  • Čajkovskij, Eugene Onegin – Bychkov/Hvorostovsky/Shicoff, 1992 Philips
  • Čajkovskij: Symphony No. 6 in B Minor “Pathétique” – Romeo & Juliet Fantasy Overture – Czech Philharmonic Orchestra/Semyon Bychkov, 2016 Decca
  • Čajkovskij: Symphony No. 6 – Semyon Bychkov/Royal Concertgebouw Orchestra, 1987 Philips
  • Čajkovskij, Wolf: Serenades – Semyon Bychkov/Berliner Philharmoniker, 1993 Philips
  • Dutilleux: Symphony No. 2, Métabolise & Timbres, Espace, Mouvement – Semyon Bychkov/Orchestre de Paris, 1994 Philips
  • Franck: Symphony in D Minor – Bizet: Symphony in C Major – Semyon Bychkov/Orchestre de Paris, 1992 Philips
  • Mascagni, Cavalleria rusticana – Bychkov/Norman/Hvorostovsky, 1990 Decca
  • Mendelssohn: Symphonies Nos. 3 & 4 – Semyon Bychkov/London Philharmonic Orchestra, 1987 Philips
  • Mendelssohn & Bruch: Concertos For 2 Pianos – Katia Labèque/Marielle Labèque/Philharmonia Orchestra/Semyon Bychkov, 1993 Philips
  • Mozart: Piano Concertos Nos. 7 & 10 – Katia Labèque/Marielle Labèque/Berliner Philharmoniker/Semyon Bychkov, 1990 Philips
  • Prokof’ev: Alexander Nevsky & Cinderella Suite – Semyon Bychkov/Orchestre de Paris, 1994 Philips
  • Ravel: Boléro – Semyon Bychkov/Orchestre de Paris, 1993 Philips
  • Rossini: Stabat Mater – Carol Vaness/Cecilia Bartoli/Francisco Araiza/Ferruccio Furlanetto/Chor & Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks/Semyon Bychkov, 1990 Philips
  • Šostakovič: Symphony No. 5 – Semyon Bychkov/Berliner Philharmoniker, 1987 Philips
  • Šostakovič: Symphony No. 8 – Semyon Bychkov/Berliner Philharmoniker, 1992 Philips
  • Šostakovič: Symphony No. 11 – Semyon Bychkov/Berliner Philharmoniker, 1988 Philips
  • Strauss R, Daphne – Bychkov/WDR/Fleming, 2005 Decca
  • Strauss R: An Alpine Symphony/Till Eulenspiegel – Semyon Bychkov/West German Radio Symphony Orchestra, 2009 Profil
  • Strauss R: Also sprach Zarathustra; Don Juan – Philharmonia Orchestra/Royal Concertgebouw Orchestra/Semyon Bychkov, 1990 Philips
  • Bychkov, The art of Semyon Bychkov – L’arte di Semyon Bychkov, 1986/1994 Decca
  • Maisky, Adagio – Bychkov/Orch. de Paris, 1991 Deutsche Grammophon
  • Paris 1920 (Poulenc, Milhaud & Honegger) – Semyon Bychkov/Orchestre de Paris, 1993 Philips
  • Sommernachtskonzert 2016 – Semyon Bychkov/Wiener Philharmoniker, Sony

………

DVD e blu-ray

  • Strauss R: Der Rosenkavalier (Salzburg Festival, 2004) – Angelika Kirchschlager/Piotr Beczała/Semyon Bychkov, Arthaus Musik/Naxos
  • Verdi, Otello – Bychkov/MET/Fleming/Botha, 2012 Decca

(край на цитата)

Както писах в началото, в края на моята статия ще цитирам едно интервю на Семьон Бичков пред медия от Великобритания, направено през март 2022 г. във връзка с гостуване на Чешката филхармония в Лондон. Семьон Бичков в момента е главен диригент на този великолепен ансамбъл – вече 5 години, и съвсем скоро договорът му беше продължен до 2028 г. Интервюто е на английски език, ще дам направо превод на български език:

Портал “The Critic”

12.03.2022 г

Дейвид Конуей

Интервю: Семьон Бичков за Украйна и националността

Той говори за изгнаничеството, за ужасите на тоталитаризма и защо русофобията не е решението.

Семьон Бичков, роден в Русия и международно известен диригент и добре позната фигура в лондонските оперни театри и концертни зали, наскоро направи енергична намеса, като пусна изявление, осъждащо нахлуването на Путин в Украйна и „мълчанието пред лицето на злото“.

Настоящият главен диригент и музикален директор на Чешката филхармония започва кариерата си като бежанец и дисидент, бяга от Съветския съюз като млад и става противник за цял живот на съветския тоталитаризъм и продължава да атакува настоящия режим в Русия за отказа му да се конфронтира с това наследство. Преди предстоящото турне на Чешката филхармония във Великобритания, Дейвид Конуей разговаря с г-н Бичков от името на критиката за неговото свидетелство, изгнанието му от Русия и връзката между музиката, националността и човешкия дух.

ДК: Маестро Бичков, очакваме с нетърпение двата ви лондонски концерта с Чешкия филхармоничен оркестър на 15 и 16 март в Лондон. Три от творбите, които дирижирате, говорят много силно за чешката идентичност и сега в Западна Европа след руската атака срещу Украйна трябва да преоценим стойността на такава идентичност.

SB: Музиката със сигурност отразява националната идентичност, защото музиката отразява живота. Ако помислим за хората, които са създали музиката, която ще свирим, родината на Дворжак и Сметана е била част от Австрийската империя и сред чехите вече е имало силно чувство, че искат да запазят своята култура, своята идентичност, те наистина искат да бъдат независими. Със сигурност ще чуете това при музиката на Сметана в „Моето отечество“ и в „Осмата симфония“ на Дворжак – и след това ще го чуете трансформирано в „Глаголическата меса“ на Яначек. Нито Сметана, нито Дворжак доживяват да видят независимостта на страната си през 1918 г., но Яначек доживява, а „Глаголическата меса“ идва 8 години по-късно.

ДК: Бях много трогнат, когато слушах прекрасния концерт, който изнесохте в Прага преди три седмици с Чешката филхармония. В известен смисъл това беше есе за това как музиката разкрива истината след времето, включително музиката на двама композитори, маргинализирани или убити от авторитарни режими (Милослав Кабелач и Виктор Улман), и завършва с „Първата симфония“ на Брамс, която гледа към бъдеще, но се корени в Бетовен.

SB: Кабелач е съвременник на Шостакович. Той преживява нацистката ера, но след това страната му е отвлечена от Съветския съюз при разделянето на Европа, настъпило след поражението на Германия. Властите не искаха да чуят стила на Кабелач, така че в крайна сметка беше забранен. Оркестровата пасакалия „Мистерията на времето“, която изпълнихме в Прага, беше завършена през 1957 г., след като през 1956 г. въстанието в Будапеща беше потушено от съветската армия.

Слушайки това произведение, съм убеден, че Милослав Кабелач трябва да е познавал всяка нота от музиката на Шостакович и определено има връзка, въпреки че не мисля, че са се срещали. Така че това ви показва, че такива артисти, докато творят, преживяват и отразяват времето в което живеят. И такава трансформация не е уникална за техните отделни страни – тя става универсална, когато се случи на такова колосално ниво на творчество.

С Виктор Улман едва ли можем да си представим как човек в концентрационния лагер „Терезиенщад“ изобщо би могъл да композира. Неговата музика към творбата на Рилке „Любовта и смъртта на корнета Кристофър Рилке“ е изпълнена там, и след това той е изпратен в Аушвиц, където е убит през декември 1944 г. Отново човек неизбежно осъзнава времето и обстоятелствата, при които е композирал.

DC: Сега, когато се сблъскваме с ужасяващите събития в Украйна, ролите на музиката и културата придобиват нови измерения. Във вашите поразителни коментари относно кризата миналата седмица вие казвате, че „историята винаги се повтаря, когато бъде забравена“ и се позовавате на „духовния геноцид на руския народ“ от неговите управници. Те уточняват репресиите на Путин срещу организацията “Мемориал”, основана от Андрей Сахаров, което означава, че “жертвите на репресиите отново са убити”. И оттогава станахме свидетели на руската бомбардировка на Бабий Яр в Киев. Музиката и изкуството могат да поддържат спомените живи.

SB: Това е абсолютно правилно. Културата се натрупва през цялото човешко съществуване; то ни въвежда в историята, било то от нашето време или нещо, случило се преди векове – включително особено колосални катаклизми и драми, като обсадата на Ленинград, при която майка ми оцеля, но си спомня своите 900 дни на абсолютен ужас. Културата ни принуждава да помним – и колкото повече ни напомня за човешките трагедии, толкова по-голям е шансът те да не се повторят.

И всеки път, когато забравим, се случват такива повторения. През 1945 г. Германия е напълно унищожена и престъпленията и ужасите на нацизма са разкрити – и оттогава германската нация продължава да изкупва греховете на нацистите. И това чувство на срам продължава и до днес и ни кара да вярваме, че подобно нещо не може да се повтори в Германия. Това се случи, защото пълното им поражение ги принуди да се изправят срещу причините за това унищожение.

Сега вижте тези, които ги победиха – и не говоря за западните съюзници, говоря за Съветския съюз. Първо, Сталин сключи договор с Хитлер и те се съгласиха да разделят Източна Европа. По този начин и двамата са съавтори на последвалата Втора световна война. Разликата е, че Съветският съюз, заедно със съюзниците, в крайна сметка се оказа на печелившата страна и следователно не видя нужда от изкупление. 27 милиона съветски хора са били убити по време на войната – но това все пак е по-малко от техния собствен народ, убит в гулагите – и за това все още няма изкупление. Докато не се изкупите, злото ще се повтаря. Виждаме го сега в Украйна – което е истинска геноцидна атака срещу нация, която просто иска да върви по свой собствен път, без да е опасна за никого – на Украйна се отказва дори правото да се счита за истинска нация.

Аз разбирам малко украински. А езикът, както знаем, е огледалото на нашата човешка природа, на човешката душа, на народната душа. Отразява го, изразява го. И така, как можете да се опитате да ги отречете – кои са те, какво ги определя? И така те сега биват безразсъдно унищожени. Украинското правителство е описано като “купчина нацисти и наркомани”. Сега може ли някой да ми обясни как нацист може да бъде избран за президент на държава, който самият е евреин?

DC: Това е лудост, но трябва да намерим начин да го срещнем. Вие самият сте роден руснак, след това сте станали американец, после европеец. Как обработихте собствените си преживявания? И сега, без да назоваваме имена, виждаме някои руски артисти да се съюзяват с режима на Путин – но какво да кажем за младите руски артисти, които нямат такъв привилегирован статут – със сигурност не ни е позволено да изключим цялата руска култура и руски артисти от нашата по-широка култура.

SB: Вашият въпрос засяга много сложни проблеми. Когато напуснах Съветския съюз на 22-годишна възраст, отхвърлих неговия режим, неговата догма, неговата идеология. В продължение на няколко години, прекарани в Америка, не можах да чуя нито една нота от музиката на Шостакович – един от моите богове – защото това ме върна към това, което бях изоставил. Дванадесет години след моето заминаване молбата на баща ми – учен, да емигрира и да ме последва, беше отхвърлена от съветското правителство, общо взето те му казаха: “Първо можеш да умреш свободно, след това можеш да отидеш където си искаш”.

Така че преживях тези години с чувството, че вероятно никога повече няма да видя баща си. И тогава, през 1985 г., Горбачов става министър-председател. Две години по-късно баща ми получава обаждане, в което му казват: „Добре, вече можеш да си вървиш“. Нещата започнаха да се променят; и за първи път аз се върнах в Съветския съюз през декември 1987 г., вече като американски гражданин. (Отнеха ми руското гражданство, когато напуснах страната).

Отново посетих Ленинград и година-две по-късно започнах да дирижирам там. И видях промените, причинени от перестройката и обществото, отчаяно опитващо се да намери път към нещо, което отговаря на човешката природа, въпреки диктатурата, под която все още живееха. Моята омраза към режима беше заменена с истинско съчувствие и състрадание към хората, които изпитват огромни трудности в едно нефункциониращо общество.

Беше емоционално много трудно за по-старите поколения. Например поколението на моите родители, които изведнъж осъзнаха, че са живели целия си живот напразно – че всичко е било лъжа. Какво да правят сега – никой не може да им върне живота. В тази болезнена ситуация в края на 80-те и началото на 90-те бях щастлив да се върна в Русия и да правя музика за и с руснаците, и не само да се върна към музиката на Шостакович, но и към Чайковски, Рахманинов, всички композитори, които бяха толкова важни за мен и централна част от моя музикален живот, винаги и днес.

Как да се справим със ситуацията днес и как да се справим например с младите руски артисти, как да не се затворим за руската култура? Трябва да придобием нови форми на интелектуална и емоционална зрялост. Естественото отвращение, което хората изпитват към трагедията в Украйна, не бива да се подхранва от отмяната на изпълненията на „Борис Годунов“ от Мусоргски, които се състояха преди няколко дни, както се случи наскоро във Варшавската опера. Какво общо има Мусоргски с режима на Путин? Създаденото от него с „Борис Годунов” е дар за човечеството и наистина упрек към сегашното положение. Той представлява абсолютната власт на царя, показва, че хората мълчат. Такава отмяна, която е напълно нерационална, за мен е неправилна и неоправдана. Същото важи и за артистите. Ако си представим един талантлив млад музикант, правилно ли е да бъде отхвърлен в началото на кариерата си, защото случайно има руски паспорт? За мен това е несправедливост, която не бих могъл да толерирам.

В същото време, ако говорим за съюзници на режима, облагодетелствани по всякакъв начин от социален статус и почести, финансови привилегии и спонсорство от държавни фирми, добре – те трябва да обяснят позицията си. Ако те са за тази война, тогава не мисля, че искам да чуя какво изразяват в изкуството – защото изкуството не е това за мен. Става дума за духовност – тоест да поддържаш хората, а не да ги събаряш. А с това идва и известна отговорност.

В крайна сметка няма да казвам на никого какво да прави. Мисля, че трябва да живеем със собствената си съвест, със собствените си избори – но има моменти, в които нямаме право да мълчим. Когато виждаме обикновени хора да излизат на улицата и да протестират срещу войната и да бъдат наказвани за това – това ви говори, че има хора, които имат съвест и са готови да я покажат.

DC: Моля, разкажете ни за сътрудничеството с Чешката филхармония и вашия уникален стил.

SB: Можем да кажем, че няма абсолютно окончателно тълкуване. Но това, което има този оркестър, е истински интерпретативен дух – дух, който означава, че когато изпълняваш нещо, не го правиш като „турист“. И това е страхотният опит от работата с Чешката филхармония – те знаят какво стои зад нотите, „Моето отечество“ от Сметана например – ние го репетирахме в Прага, когато започна нахлуването в Украйна – и чехите го приеха лично, защото от опита им от 1968 г. знаят какво означава това.

Така че тази творба, която свирехме заедно толкова често и я записвахме заедно, го изживях много различно, когато я репетирах в „Rudolfinum“ в Прага. Отново усетих, че е толкова универсална, не става въпрос само за чешкия опит, това е човешката природа, трябва да се прояви! Въпреки че е написана преди 150 години, тя все още ни говори толкова силно. Изправен пред такъв ангажимент, човек не можеше да остане безразличен.

ДК: Маестро Бичков, много ви благодаря.

(край на превода)

Във връзка със 70-годишнината на Семьон Бичков днес на 30 ноември 2022 г., вчера на 29 ноември немската медия „Klassik Heute“ помести в Интернет две статии за него, към които ще дам съответни линкове. Там има сведения от биографията му, както и такива относно неговата дискография:

http://www.klassik-heute.de/4daction/www_interpret?id=14237

Втората статия е продължение на първата и линка към нея е следният:

http://www.klassik-heute.de/4daction/www_interpret?id=14237&disko

Нека днес на 30 ноември 2022 г. поздравим диригента Семьон Бичков за неговия 70-и рожден ден, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години, драги маестро Бичков!

…….

Czech and Ukrainian Anthem • Semyon Bychkov, Czech …

https://www.google.de/search?q=semyon+bychkov+ukraine&source=hp&ei=rt2EY7XfDIKVxc8P6Y-SqA8&iflsig=AJiK0e8AAAAAY4TrvgaLBG3gB4FUBmU4jSCRM8s9ZE-m&oq=semyon+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYCDIFCC4QgAQyBQguEIAEMgUIABCABDIFCAAQgAQyBQguEIAEMgUIABCABDIFCC4QgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIFCC4QgAQ6CAgAELEDEIMBOggILhCxAxCDAToUCC4QgwEQxwEQ1AIQsQMQ0QMQgAQ6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToLCC4QgAQQxwEQ0QM6DgguEIAEELEDEIMBENQCOg4ILhCABBCxAxDHARDRAzoICAAQgAQQsQM6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOggILhCABBCxAzoLCC4QgAQQxwEQrwE6BQgAELEDUABY4iRg4FdoAHAAeACAAakBiAHCBZIBAzQuM5gBAKABAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:1fb6acfe,vid:XkcKTH84d44

´´´´´´

Semyon Bychkov in conversation

YouTube·IMGArtists·04.10.2011

https://www.google.com/search?q=interviw+semyon+bychkov&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=interviw+semyon+bychkov&aqs=chrome..69i57j0i22i30.21038j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:dabd8c5d,vid:_f3xvrr5kz0

´´´´

Tschaikowsky – Sinfonie Nr. 4 | Semyon Bychkov | WDR Sinfonieorchester

Die Sinfonie Nr. 4 f-Moll op. 36 von Peter Tschaikowsky, gespielt vom WDR Sinfonieorchester unter der Leitung seines damaligen Chefdirigenten Semyon Bychkov. Live aufgenommen in der Kölner Philharmonie am 19.09.2008. Historische Aufnahme aus dem WDR Klassik-Archiv. Peter Tschaikowsky – Sinfonie Nr. 4 f-Moll op. 36 00:00:00 I. Andante sostenuto – Moderato con anima – Moderato assai, quasi Andante – Allegro con anima 00:18:26 II. Andantino in modo di canzona 00:29:07 III. Scherzo: Pizzicato ostinato. Allegro 00:34:45 IV. Finale. Allegro con fuoco WDR Sinfonieorchester Semyon Bychkov, Leitung

´´´´

Mendelssohn: Symfonie č. 3 “Skotská” (Byčkov, Česká filharmonie)

Felix Mendelssohn-Bartholdy: Symfonie č. 3 a moll „Skotská“, op. 56 Česká filharmonie dirigent: Semjon Byčkov Natočilo Studio Rudolfinum 4. 2. 2021 ve Dvořákově síni. Režie Michael Beyer.

´´´´´´