Veröffentlicht am

Maria Callas

Легендарната гръцка певица Мария Калас е родена на 2 декември 1923 година

Драги приятели на оперната музика, вчера на 2 декември 2020 г. беше рожденият ден на легендарната певица Мария Калас (на гръцки език – Μαρία Κάλλας) – 2 декември 1923 г., но понеже писах статия за Елена Филипова, която също е родена в този ден, реших днес на 3 декември да напиша нещо за тази толкова известна певица и макар и нейният земен път да е бил кратък – само 53 години (поминала се е на 16 септември 1977 г. в Париж), едва ли има човек на тази планета, който да не е чувал името й.

Защо казвам „да напиша нещо“ – правя това по простата причина от чувство за респект и заради това, че почти нищо не мога да допринеса повече към онова, което се знае от стотици и хиляди източници във всички форми на днешната медийна комуникация по света, поради което ще се задоволя само с някои детайли – именно, да припомня рождения й ден, да дам в концентрирана форма основната й дейност – оперните изяви и записите й, както и някои малки подробности, също и няколко снимки.

Ако човек пожелае, ще намери поне в Интернет толкова подробности – интересни и такива само за сензации. Факта, че в момента за нея има Уикипедия-страници на 71 различни езика (също и на български), говори достатъчно ясно. Няма да кажа особено много и за сензациите, които са съпътствали живота й, ще се спра само на един пример от неин отказ да продължи до края своя изява в Римската опера, което е предизвикало на 2 януари 1958 г. голяма сензация. Това е било част от онази аура, която съпровожда живота на всеки велик човек в света на изкуствата. Тя не е можела да бъде друга – човек със силен и самоволен характер, но и с неописуем талант и излъчване, затова никога не трябва да гледаме едностранчиво и ограничено. Големите гении в цялата история на човечеството са били винаги „специални хора“. Поклон пред делото й!

Ще цитирам една мисъл, изказана от голямата българска оперна певица Райна Кабаиванска, която ще ни респектира:

„Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът ѝ беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото…“

(край на цитата)

След тези думи няма какво повече да се каже. Само няколко извода със статистически характер:

Мария Калас оставя едно значително музикално наследство. От 1952 г. до раздялата й с оперната сцена на 5 юли 1965 г. в лондонския Ковънт Гардън като Тоска в операта от Пучини тя завещава едно неоценимо звуково богатство чрез записите си главно за фирмата EMI, които обхващат повечето от значителните й оперни роли. Нейните записи, на първо място този като Тоска заедно с Джузепе ди Стефано и Тито Гоби под диригентството на Виктор де Сабата и до днес се смята за върх в историята на звукозаписната техника. Този архив на EMI с нейни участия съдържа десетки записи в студио, много повече записи „на живо“ от оперни спектакли и много нейни рецитали. Често за нея се казва с право, че е „Primadonna assoluta“ на двадесети век.

Ще цитирам голяма част от дискографията й – само на компакт-дискове, взета от източник на немски език:

(край на цитата)

Що се отнася до изявите и различните й оперни роли, ето една малка справка: Мария Калас е играла на оперната сцена (без рецитали и концерти) между 1939 и 1965 г. общо 540 пъти в 42 различни роли. За първи път – на 2 април 1939 г. като Сантуца в „Селска чест“ от Маскани при студентски спектакъл. На професионалната сцена тя застава в Атина на 27 август 1942 г. като Тоска в операта от Пучини. Пак в същата роля на 5 юни 1965 г. тя се прощава в Лондонския Ковънт Гардън от оперната сцена.

Ето списък на ролите и изявите й през този период (източник на немски език, пояснения – в скоби са изявите през дадена година за определено произведение, при последната година в скоби – броя на изявите, след тирето – броя на всички изяви):

  • d’Albert – Tiefland: 1944 (6 Auftritte), 1945 (1 Auftritt) – (Insgesamt 7)
  • Beethoven – Fidelio: 1944 (2)
  • Bellini – Il Pirata: 1958 (6), 1959 (2) – (8)
  • Bellini – La Sonnambula: 1955 (10), 1956 (6), 1957 (6) – (22)
  • Bellini – Norma: 1948 (2), 1949 (4), 1950 (14), 1951 (9), 1952 (14), 1953 (12), 1954 (2), 1955 (7), 1956 (9), 1957(2), 1958 (1), 1960 (2), 1964 (8), 1965 (5) – (91)
  • Bellini – I Puritani: 1949 (3), 1951 (4), 1952 (7), 1955 (2) – (16)
  • Boito – Mefistofele: 1954 (3)
  • Bizet – Carmen: (nur Studio)
  • Cherubini – Medea: 1953 (6), 1954 (5), 1955 (5), 1958 (2), 1959 (7), 1961 (2), 1962 (2) – (29)
  • Donizetti – Anna Bolena: 1957 (6), 1958 (5) – (11)
  • Donizetti – Lucia di Lammermoor: 1952 (3), 1953 (7), 1954 (12), 1955 (2), 1956 (10), 1957 (1), 1958 (3), 1959 (2) – (40)
  • Donizetti – Poliuto: 1960 (5))
  • Giordano – Andrea Chénier: 1955 (6)
  • Giordano – Fedora: 1956 (6)
  • Gluck – Alceste : 1954 (4)
  • Gluck – Iphigénie en Tauride: 1957 (4)
  • Haydn – Orfeo ed Euridice: 1951 (2)
  • Kalomiris – O Protomasteras: 1943 (2), 1944 (2) – (4)
  • Leoncavallo – Pagliacci: (nur Studio)
  • Mascagni – Cavalleria Rusticana: 1939 (1), 1944 (12) – (13)
  • Mozart – Die Entführung aus dem Serail: 1952 (4)
  • Ponchielli – La Gioconda: 1947 (5), 1952 (5), 1953 (3) – (13)
  • Puccini – Madame Butterfly: 1955 (3)
  • Puccini – La Boheme: (nur Studio)
  • Puccini – Manon Lescaut: (nur Studio)
  • Puccini – Suor Angelica : 1940 (1), 1943 (1) – (2)
  • Puccini – Tosca: 1942 (1), 1950 (6), 1951 (1), 1952 (1), 1954 (3), 1956 (2), 1958 (2), 1964 (4), 1965 (12) – (32)
  • Puccini – Turandot: 1948 (16), 1949 (8) – (24)
  • Rossini – Armida: 1952 (3)
  • Rossini – Il Barbiere di Siviglia: 1956 (5)
  • Rossini – Il Turco in Italia: 1950 (4), 1955 (5) – (9)
  • Spontini – La Vestale: 1954 (5)
  • Suppé – Boccaccio: 1941 (2)
  • Verdi – Aida: 1948 (5), 1949 (1), 1950 (13), 1951 (4), 1953 (3) – (26)
  • Verdi – Don Carlos: 1954 (5)
  • Verdi – I Vespri Siciliani: 1951 (10), 1952 (1) – (11)
  • Verdi – Il trovatore: 1950 (3), 1951 (3), 1953 (13), 1955 (2) – (21)
  • Verdi – La forza del destino: 1948 (4), 1954 (2) – (6)
  • Verdi – La Traviata: 1951 (15), 1952 (9), 1953 (5), 1954 (2), 1956 (17), 1958 (11) – (57)
  • Verdi – Macbeth: 1952 (5)
  • Verdi – Nabucco: 1949 (3)
  • Verdi – Rigoletto: 1952 (2)
  • Verdi – Un Ballo in Maschera: 1957 (5)
  • Wagner – Parsifal: 1949 (4), 1950 (2) – (6)
  • Wagner – Tristan und Isolde: 1947 (1), 1948 (6), 1950 (5) – (12)
  • Wagner – Die Walküre: 1949 (6)

(край на цитата)

Един интересен факт е, че Мария Калас е пяла много малко на сцената на Виенската държавна опера – само 3 пъти през 1956 г. в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. В никоя друга опера от всичките си 42 роли тя не е имала изяви във Виена. Не са ми известни причините за това. Ето справка:

Vorstellungen mit Maria Callas

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Lucia di LammermoorLucia12.06.1956–16.06.19563 mal

(край на цитата)

Що се отнася до изявите на Мария Калас в МЕТ Ню Йорк, този брой е също не голям. Ето информация за нейния дебют там на 29 октомври 1956 г. в ролята на Норма в операта на Белини:

Debut: Maria Callas
Reviews)


Metropolitan Opera House
October 29, 1956
Opening Night {72}

Rudolf Bing, General Manager

NORMA {58}
Bellini-F. Romani

Norma...................Maria Callas [Debut]
Pollione................Mario Del Monaco
Adalgisa................Fedora Barbieri
Oroveso.................Cesare Siepi
Flavio..................James McCracken
Clotilde................Maria Leone

Conductor...............Fausto Cleva

(край на цитата)

Само какви солисти – Марио дел Монако, Федора Барбиери, Чезаре Сиепи и Джеймс МакКракен!

В тази роля Мария Калас играе в МЕТ още 5 пъти, после следва нейна изява като Тоска в операта на Пучини – на 15 ноември 1956 г. Ето състава на ансамбъла:

Metropolitan Opera House
November 15, 1956

TOSCA {348}
Puccini-Illica/Giacosa

Tosca……………….Maria Callas
Cavaradossi………….Giuseppe Campora
Scarpia……………..George London
Sacristan……………Fernando Corena
Spoletta…………….Alessio De Paolis
Angelotti……………Clifford Harvuot
Sciarrone……………George Cehanovsky
Shepherd…………….George Keith [Debut]
Jailer………………Louis Sgarro

Conductor……………Dimitri Mitropoulos

(край на цитата)

Следват още изяви на Мария Калас в „Тоска“ и „Норма“, а на 3 декември с.г. следва третия неин оперен дебют в МЕТ – в ролята на Лучия в “Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Ето състава при тази изява:

Metropolitan Opera House
December 3, 1956
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds

LUCIA DI LAMMERMOOR {279}
Donizetti-Cammarano

Lucia……………….Maria Callas
Edgardo……………..Giuseppe Campora
Enrico………………Enzo Sordello
Raimondo…………….Nicola Moscona
Normanno…………….James McCracken
Alisa……………….Thelma Votipka
Arturo………………Paul Franke
Dance……………….Zebra Nevins
Dance……………….Bruce Marks [Debut]

Conductor……………Fausto Cleva

(край на цитата)

Следват нови нейни изяви в трите опери „Тоска“, „Норма“ и “Лучия ди Ламермур“, докато през 1958 г. идва и четвъртия й дебют в МЕТ – като Виолета в „Травиата“ от Верди. Ето състава при първата изява в тази опера:

Metropolitan Opera House
February 6, 1958

LA TRAVIATA {423}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Violetta…………….Maria Callas
Alfredo……………..Daniele Barioni
Germont……………..Mario Zanasi [Debut]
Flora……………….Helen Vanni
Gastone……………..Charles Anthony
Baron Douphol………..Calvin Marsh
Marquis D’Obigny……..George Cehanovsky
Dr. Grenvil………….Louis Sgarro
Annina………………Mildred Allen
Giuseppe…………….Robert Nagy
Gardener…………….Osie Hawkins

Conductor……………Fausto Cleva

(край на цитата)

Прави впечатление, че в тази опера Мария Калас има само една изява на сцената на МЕТ. После тя има още няколко изяви там в същата 1958 години в „Тоска“ и в „Лучия ди Ламермур“.

Следва дълга пауза, и чак през 1965 г. е последната й изява в МЕТ – на 25 март 1965 г. в ролята на Тоска в операта от Пучини. Ето състава:

Metropolitan Opera House
March 25, 1965

TOSCA {449}

Tosca……………….Maria Callas [Last performance]
Cavaradossi………….Richard Tucker
Scarpia……………..Tito Gobbi
Sacristan……………Lawrence Davidson
Spoletta…………….Andrea Velis
Angelotti……………Clifford Harvuot
Sciarrone……………Russell Christopher
Shepherd…………….Stuart Fischer
Jailer………………Robert Goodloe

Conductor……………Fausto Cleva

(край на цитата)

Така че в тия четири опери Мария Калас има общо около 20-25 изяви – не особено голям брой в сравнение с тези на редица други певци и певици. Доколкото ми е известно, тя е имала постоянно проблеми с шефа на МЕТ Рудолф Бинг, който не винаги е бил съгласен с нейните специални изисквания относно хонорари, датите за изяви и други. На тази тема няма да се спирам, в редица информации в Интернет има много конкретни подробности.

Цитирам някои сведения за пощенски марки, монети, названия на улици, реклама и други, свързани с Мария Калас (източник на немски език):

  • 1980, 5. Mai, Griechische Post: EUROPA – Bedeutende Persönlichkeiten, Sonderbriefmarke zu 14 Drachmen. Michel 1412.
  • 2007 Griechenland: 10-Euro-Gedenkmünze, Silber-925 fein, Gewicht 9,75 g, auf ihren 30. Todestag. Auflage: 5000 Stück. Krause/Mishler 224.
  • Nach Callas sind einige Straßen und Plätze benannt, darunter der Largo Maria Callas in Mailand.
  • Die Callas wird in der „Think Different“-Kampagne von „Apple“ gewürdigt.
  • Eine 1965 von Marie-Louise Meilland eingeführte Rosensorte trägt den Namen Maria Callas (syn. ‘Miss All American Beauty’).

(край на цитата)

Това за новия сорт рози от 1965 г. е нещо великолепно. Браво за тази идея !

От всичките 71 Уикипедия -страници за Мария Калас най-подробни и изчерпателни са тези на италиански и английски езици – просто научни трудове във всяко отношение, но също и на френски, немски, испански, руски и други езици. Има и малка страница на български език.

Желая да цитирам мненията на някои големи оперни артисти и диригенти за Мария Калас (на италиански и английски езици):

Carlo Maria Giulini: “Cosa dire di Maria Callas? Si potrebbe scrivere un libro sulla sua arte interpretativa, sulla sua capacità di muoversi da grande artista sulla scena”

Giulietta Simionato: “Si è tanto parlato di Maria, cose vere e non. Io mi limito a ciò che sento e cioè che Maria ha fatto testo. La ricorderemo sempre, volenti o nolenti, e la sentiremo in noi in modo indescrivibile. Siamo come drogati dal suo modo di essere, pur con tutti i suoi difetti; ma chi non ne ha?”

Franco Zeffirelli: “L’emozione di quel suono… la sua voce, che udivo per la prima volta, giungeva attraverso i timpani fino ai nervi, alle cellule più segrete e recondite della mente, del cuore.”

Leonard Bernstein: “… perché è stata – senza alcun dubbio – la più grande cantante drammatica del nostro tempo.”

Franco Corelli: “Era nata per cantare e per stare sulla scena. La musica e la sua voce entravano dentro il cuore, lei produceva melodia. Aveva dentro di sé, dentro la sua voce, la vita.”

Carla Fracci: “La Callas?… L’ho guardata proprio da vicino con occhi, cervello e orecchi spalancati. L’ho proprio divorata con occhi cervello e orecchi. L’ho amata come solo il fervore dell’adolescenza permette.”

Renata Tebaldi: “La cosa più straordinaria era che potesse eseguire il canto di coloratura con quella voce enorme! Fantastico, davvero”

Soprano Renée Fleming has stated that videos of Callas in the late 1950s and early 1960s reveal a posture that betrays breath-support problems:

“I have a theory about what caused her vocal decline, but it’s more from watching her sing than from listening. I really think it was her weight loss that was so dramatic and so quick. It’s not the weight loss per se—you know, Deborah Voigt has lost a lot of weight and still sounds glorious. But if one uses the weight for support, and then it’s suddenly gone and one doesn’t develop another musculature for support, it can be very hard on the voice. And you can’t estimate the toll that emotional turmoil will take as well. I was told, by somebody who knew her well, that the way Callas held her arms to her solar plexus [allowed her] to push and create some kind of support. If she were a Soubrette, it would never have been an issue. But she was singing the most difficult repertoire, the stuff that requires the most stamina, the most strength”.

……

Callas’s close friend and colleague Tito Gobbi thought that her vocal problems all stemmed from her state of mind:

“I don’t think anything happened to her voice. I think she only lost confidence. She was at the top of a career that a human being could desire, and she felt enormous responsibility. She was obliged to give her best every night, and maybe she felt she wasn’t [able] any more, and she lost confidence. I think this was the beginning of the end of this career”.

……

Walter Legge, who produced nearly all of Callas’s EMI/Angel recordings, states that Callas:

“ran into a patch of vocal difficulties as early as 1954”: during the recording of La forza del destino, done immediately after the weight loss, the “wobble had become so pronounced” that he told Callas they “would have to give away seasickness pills with every side”. There were others, however, who felt that the voice had benefitted from the weight loss. Of her performance of Norma in Chicago in 1954, Claudia Cassidy wrote that “there is a slight unsteadiness in some of the sustained upper notes, but to me her voice is more beautiful in color, more even through the range, than it used to be”. And at her performance of the same opera in London in 1957 (her first performance at Covent Garden after the weight loss), critics again felt her voice had changed for the better, that it had now supposedly become a more precise instrument, with a new focus. Many of her most critically acclaimed appearances are from the period 1954–1958 (Norma, La traviata, Sonnambula and Lucia of 1955, Anna Bolena of 1957, Medea of 1958.”

(край на цитатите)

Сега ще цитирам една информация относно неприятния случай на 2 януари 1958 г. във връзка с отказа на Мария Калас да продължи изявата си в Римската опера:

Скандалът с Мария Калас на 2 януари 1958 г. в Рим

Този скандал с Мария Калас е останал в оперните архиви като едно от най-неприятните събитие в историята на операта през 20-и век.

След края на първото действие на операта „Норма“ от Винченцо Белини, с която е бил тържествено открит сезона на Римската опера на 2 януари 1958 г., певицата отказва да продължи участието си по-нататък.

Ето подробностите по този случай: Мария Калас е пяла предимно на сцената на Миланската Скала, след триумфалните й изяви в началото на истинската й кариера около 1947 г. на „Arena di Verona“, след завръщането й в Европа от САЩ – това е било първата й изява в Рим. По това време е известно в цяла Италия, че между двата оперни театра в Милано и в Рим има известно съперничество, което при познатия темперамент на италианските оперни меломани често води до дискусии и изказвания, които надхвърлят допустимите норми на държание.

Преди спектаклите на „Норма“ в Рим (били са предвидени освен премиерата на 2 януари още 4 изяви на Калас в главната роля), тя е направила радио-интервю, в което е споделила, че „оставя с не особено желание любимото Милано, за да гастролира в Рим“. От друга страна е известно, че Калас получава по това време огромни хонорари за изявите си. На меломаните и някои критици в Рим това не е било особено приятно, поради което посрещането й в Рим се оказало доста хладно, което Калас не е очаквала. На самата премиера на 2 януари обаче атмосферата в началото на спектакъла е била повече от официална – присъстват президентът на Италия Giovanni Gronchi със съпругата си, министри от италианския кабинет и висши чиновници, римската аристокрация и прочути личности от артистичния свят (между другите, кинозвездите Анна Маниани, Джина Лолобриджида и др.). Билетите за всички спектакли са разпродадени много бързо, въпреки изключително високите цени – любопитните римляни искат да видят и чуят „на живо прочутата певица от Милано“ и то в една от най-популярните й оперни роли.

Фактически премиерата започва нормално, но след като Калас изпява прочутата ария „Casta diva“, овациите след която са твърде скромни, някакъв доста силен глас от първите редове извиква: „и за това плащаме милиони лири“, което Калас дочува. Как е завършило първото действие, не е известно. В паузата обаче Калас решава да преустанови участието си по-нататък, като обяснява, че не се чувства добре гласово поради силна истинка, което се е оценило по-късно като привидно изказване, за да откаже изявата си до края на спектакъла.

Почти 30 минути директорът на Римската опера лично опитва да убеди Калас да продължи участието си, но тя е упорита и не се съгласява отново да излезе на сцената. Поради факта, че в момента не е имало предвидена певица, която да я замести (за мен това е недопустимо за един първокласен оперен театър, като познавам широката практика по света винаги да има готов заместник за главните роли; всичко може да се случи, това знаят много добре всички оперни артисти!), оперният директор излиза на сцената и обявява, че представленето се прекъсва след първото действие и моли публиката да напусне салона.

Представете си каква неприятност – президентът на Италия и всички официални лица, както и възмутената публика да си отидат и то при първото представление в новия сезон! Какъв е бил този директор и управлението на Римската опера, за да не помислят предварително какво може да се случи (да не забравяме, че наред с огромния талант и с изключително добрата си сценична игра и прекрасен глас Мария Калас е притежавала особен характер и често е била склонна към бързо и не добре обмислено реагиране при подобни ситуации).

Как да е, това сега не е наша работа – президентът и съпругата му, след обяснението на директорът за заболяването на Калас, изпращат на другия ден огромен букет цветя в хотел „Quirinale“, където е отседнала певицата, пожелавайки й бързо възстановяване. Обикновените зрители обаче реагират съвсем по друг начин: още същата вечер на 2 януари тълпи от възмутени зрители се събират пред хотела и скандират обидни и нецензурирани епитети. През следващите дни дирекцията на Римската опера решава да отмени участието на Калас в следващите 4 спектакъла на „Норма“, като ангажира бързо певицата Anita Cerquetti за изпълнението на главната роля в тия спектакли. Ясно е, имало е страх в ръководството да не се стигне до нови неприятности. Това обаче довежда до нови проблеми: много от закупените билети са върнати и притежателите им искат обезщетение, понеже Калас няма да участва. От друга страна самата Калас също иска обезщетение от Римската опера заради разваляне на договора за участието й не по нейна вина. Стига се до съд, който решава, че тя има право и Калас получава предварително уговорения хонорар за всички участия.

Ах тези италианци – даже в Италианския парламент по това време е имало гласове да се забрани повече на „тази своеволна певица от Гърция да гастролира на италиански сцени (!!!)“, което разбира се не е имало сериозни последици. Малко-по-малко конфликтът се изглажда и забравя, а Мария Калас е продължила триумфалната си кариера не само в Италия, но и по целия свят.

Това е една поучителна история от много гледни точки, но не е наша задача да дискутираме проблема. Нещастната съдба на Мария Калас една година след този скандал в Рим и после, свързана с развода й с нейния ментор Meneghini, който е направил много за издигането й на оперния небосклон, както и злополучната й връзка с Аристотелес Онасис по това време, би трябвало да ни помогнат да забравим някои от неприятните черти в характера й на фона на блестящата й певческа кариера – много от големите таланти и гении в най-различни области на живота са именно такива – капризни, своеобразни и не съвсем дипломатични, поради което често заплащат за това с нещастната си съдба после.

(край на историята с Мария Калас на 2 януари 1958 г. в Римската опера)

Сега искам да цитирам и една обща информация за Мария Калас от 2018 г. на български език, написана също от български автор:

Портал „SKiF“

Невероятната Мария Калас

14 февруари 2018

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Мария Ана Сесилия София Калогеропулос (това е пълното й име) се ражда в Ню Йорк на 2 декември 1923 г. под знака на “благородния и огнен” Стрелец, в семейство на гръцки емигранти. Родителите й (бащата Георгиос, фармацевт без собствена аптека, и майката Евангелия, дребна буржоазка без професия), твърде различни по темперамент и характер, с голяма разлика и във възрастта, не се разбират. Наскоро са преживели драма: починал е единственият им син, Василиос, тяхната надежда. А малката Мария (имат още една дъщеря – по-голяма от нея, Синтия) е почти нежелана. Честите скандали скоро ще ги доведат до окончателна раздяла. Освен това Евангелия има фикс-идея: двете момичета непременно трябва да станат прочути артистки, дори звезди! 

За това е виновна може би и епохата. В края на двайсетте на миналия век в Щатите е особено популярен девизът: “Достатъчно е да поискаш и ще успееш!” Амбициозната майка започва да мъкне дъщерите си по частни учители, различни прослушвания и конкурси за вундеркинди.

За Калас (американски вариант на гръцката й фамилия) днес има доста книги и статии с истини и полуистини, включително и за детството й. Но със сигурност се знае, че като съвсем малка е вземала четири урока по пиано седмично и непрекъснато е слушала плочите на две велики певици от епохата: Клаудия Муцио и Роза Понсел, заедно с тях е пяла ариите от “Травиата” и “Лучия”. Мечтаела е да стане прочута артистка. Още когато е била на пет години!…

Тя има цéнен като къс самородно злато сопранов глас. 

Всъщност дарбата й е уникална – може да се каже, че гласовете при Калас са три: от този на високото колоратурно сопрано, през лирико-драматичното до драматичното, към мецосопраното. После тази изумителна природна даденост и невероятната й музикалност и интелигентност ще позволят на Мария Калас да изпълнява на първите световни сцени един наистина голям и разнороден репертоар: от виртуозната Лучия до тежките и драматични Сантуца, Турандот, Далила.

Но да се върнем в предвоенна Гърция. Младата, едра и доста пълна, късогледа и непохватна девица трябва да замести спешно, още същата вечер, внезапно заболялата примадона – титулярка в “Тоска” на сцената на Атинската държавна опера. Изстрелват я без нито една репетиция, разширяват твърде тесния за нея костюм и очакват слаб или посредствен резултат – тя просто трябва да спаси спектакъла от отлагане. Обаче кръщението се оказва безспорен успех. Веднага е оценена необикновената й певческа дарба и въпреки несценичната фигура е назначена за щатна солистка. 

Но Атинската опера в провинциална Гърция съвсем не е място за една амбициозна млада певица. Явява се на прослушване в Метрополитън опера, Ню Йорк. Одобряват я, но за неподходящ в момента според нея репертоар. Калас категорично отказва. В родината на операта, на фестивала “Флорентински музикален май”, по-късно тя дебютира в представления на “Джоконда” като партньорка на нашата велика сънародничка Елена Николай. Оттук започва триумфалната й кариера: Венеция, Рим, Болоня, Парма, Торино, Неапол, Миланската Скала, а след нея и почти цяла Европа, Латинска Америка, Щатите, Канада, Япония.

След дебюта си в Италия среща един дребен, плешив и доста по-възрастен от нея мъж. 

Той е милионер, бивш депутат, страстно влюбен в операта. Казва се Джовани Батиста Менегини. Решава да й се посвети, да изгради кариерата й, защото повечето певци (и великата Калас не прави изключение) са като децата – не могат да се справят лесно с живота. За Мария започва спокоен и комфортен живот, с малко светски изяви и с много творчески труд. Бих казал: египетски, къртовски труд за шлифоване на гласа, за разучаване на репертоар, за оформяне на фигурата и лицето. 

Покрита с кожи и скъпи бижута, притежаваща над 300 чифта обувки, което довежда вестникарите до екстаз!, Мария Калас триумфира не само на сцената, но и извън нея. Нейните почитатели, чийто брой постоянно расте, започват да я наричат Неповторимата, Несравнимата, дори Божествената. Единственият проблем е, че все още е пълна. Затова Мария решава да отслабне бързо, за броени месеци. В швейцарска клиника изведнъж става стройна, красива, изискана. Същинска гръцка статуя. Защото каква Норма, Лучия, Медея или Травиата би могла да бъде с тези излишни килограми?

По това време Калас става и безспорната любимка на първите режисьори в света: Висконти, Ронкони, Дзефирели, Валман, Пазолини, и на първите диригенти: Серафин, Бърнстейн, Гавадзени, Претр…

А с ролите на Тоска, Лучия, Медея, Розина, Сантуца, Лейди Макбет, Аида, Дездемона, Мария Стюарт, Лукреция Борджия, Ана Болейн, Мими, Чо Чо Сан, Елизабет, Леонора, Весталката, Изолда, Калас вече е символ на операта през ХХ век. 

Голямата заслуга на Мария Калас в историята на операта е, че в средата на миналия век тя възроди това изкуство, събуди огромния обществен интерес към него, дори и в среди, които бяха по-резервирани. Тя постигна това с изключителните си интерпретации както на познатите, христоматийни, репертоарни образци, така и с преоткриването на редица забравени през ХХ век шедьоври. Именно на Калас дължим завръщането на прекрасните опери на Белини, Доницети, Росини, Глук, Спонтини, Керубини, на шедьоври като: “Норма”, “Пиратът”, “Медея”, “Мария Стюарт”, “Весталката”, “Ана Болейн”, “Италианката в Алжир” и други, на които тя вдъхна нов живот. 

При Калас синтезът пеене-игра достигна до висшия си предел. 

Тя пееше като великите певици от славната епоха на Италианското Белканто, а сценичната й игра въздействаше върху публиката така, както е въздействало присъствието на Сара Бернар и Елеонора Дузе в драматичния театър. Новаторски са и музикалните й интерпретации, невероятната й певческа изразителност и фразировка, музикалността й – ненадминати и до днес. Самата Калас се превърна в легенда…

Но да се върнем за малко и към житейската й съдба. В началото на 60-те години, когато Божествената и Несравнимата е на върха на своята популярност и слава и всички лудеят по нея, я среща Онасис. Грък, корабопритежател, авантюрист, спекулант, забогатял само за няколко години след войната. Може би най-богатият мъж в света тогава. И най-грозният. 

Парите и жените са го разглезили, има определена слабост към красивите, известните, изисканите – може би заради комплексите си. По-късно той ще изостави Калас заради Жаклин, вдовицата на Кенеди. Но това е друга история. Интересно е, че отначало съвсем не понася операта, но след като я опознава, я обиква и дори започва да учи нотите.

Лудо влюбена в Ари или Аристотел, Мария  скъсва с прéдания и скучен Менегини. 

„Какви шансове може да има един милионер пред един милиардер!“ – ще възкликне по този повод италианецът. 

А Калас, като повечето влюбени жени, забравя себе си, посвещава се изцяло на Ари. И това е фаталната й грешка! Постепенно занемарява пеенето и кариерата си. Мечтае да стане обикновена жена, харесвана и обожавана, обичана, предана. А може би е и преуморена от работата, от интензивното пеене, от разнопосочния репертоар, от непрекъснатите пътувания из Европа и двете Америки. Дори се премества от парижкия си апартамент в яхтата на Ари, по-точно в кухнята, и започва да му готви любимите гръцки ястия. Прави му и сцени на ревност. Отначало на шега, но сетне те зачестяват. Настоява да сключи брак с него, мечтае да влезе във висшето общество (сякаш Онасис е там!), търси дори помощта на пресата. 

По онова време гъркът е все още женен за друга жена – Тина, майката на неговите деца, и съвсем няма намерение да се развежда. Освен това е забелязал и по-младата Джаки Кенеди. Вдовицата на убития американски президент е в центъра на жълтия печат, докато знаменитата певица постепенно губи позиции, бавно и мъчително слиза от сцената. Гласът й е явно уморен, нуждае се от лечение и продължителна почивка, а и нервите й са опънати докрай. 

Един летен ден на позлатената яхта в Средиземно море се качва Джаки, а Мария гордо и театрално слиза. Започва краят й. Последните спектакли и концерти са направо неуспешни. Верните й почитатели меломани дори я следват в турнетата й, но не могат да я спасят от провала. Поддържат я старата й слава и преданият й дългогодишен партньор и приятел – тенорът Джузепе ди Стефано. С него прави последното си турне до далечна Япония, което се оказва истинско фиаско за великата прима.

Когато Ари Онасис агонизира в парижка клиника, изоставен от алчната и неблагодарна Джаки Кенеди, нахални репортери нападат Мария и искат интервю. Тя е свалила контактните лещи, носи груби очила и проста найлонова забрадка. Изглежда състарена, погрозняла. Отказва да говори.

На 16 септември 1977 г. умира от сърдечен удар, изоставена от всички…

(край на цитата)

Трябва да призная, че тази статия на писателя, преводач и отличен познавач на оперното изкуство Огнян Стамболиев особено ми хареса. Без особени афекти и излишни украшения той описва реално успехите и нещастията на една рядко амбициозна, талантлива и твърде нещастна в личния си живот оперна дива, каквато е била Мария Калас.

В края на тази статия ще цитирам ония музикални носители с изпълнения на Мария Калас, в които участват и български певци:

1951

I vespri sicilianiGiórgios Kokoliós-Bardi, Enzo Mascherini, Boris ChristoffErich KleiberTeatro comunale, 26 maggio
1961MedeaJon Vickers, Ivana Tosini, Nicolaj Ghiaurov, Giulietta SimionatoThomas SchippersTeatro alla Scala, 11 dicembre

(край на цитатите)

Както виждаме, двамата легендарни български баси Борис Христов и Николай Гяуров са имали привилегията да правят записи заедно с нея!

Що се отнася до последните години и смъртта на Мария Калас, ето един откъс от страницата за нея в Уикипедия на руски език:

«Последние годы жизни Мария Каллас жила в Париже, практически не выходя из квартиры, где и скончалась в 1977 году. Тело было кремировано и похоронено на кладбище Пер-Лашез. После кражи урны с пеплом и возвращения её обратно, её прах был развеян над Эгейским морем. Пустая урна остается в колумбарии кладбища Пер-Лашез.

Итальянские фониатры (врачи-специалисты по заболеваниям голосовых связок) Франко Фусси и Нико Паолилло установили наиболее вероятную причину смерти оперной дивы Марии Каллас, пишет итальянская La Stampa (перевод статьи на английский опубликован Parterre Box). Согласно результатам их исследования, Каллас умерла от дерматомиозита — редкого заболевания соединительной ткани и гладкой мускулатуры.

К такому выводу Фусси и Паолилло пришли, изучив сделанные в разные годы записи Каллас и проанализировав постепенное ухудшение ее голоса. Спектрографический анализ студийных записей и концертных выступлений показал, что к концу 1960-х, когда ухудшение ее вокальных данных стало очевидным, диапазон голоса Каллас фактически сменился с сопрано на меццо-сопрано, что объясняло изменение звучания высоких нот в ее исполнении.

Кроме того, тщательное изучение видеозаписей ее поздних концертов выявило, что мышцы певицы значительно ослабли: грудь практически не поднималась при дыхании, а при вдохе певица приподнимала плечи и напрягала дельтовидные мышцы, то есть по сути совершала самую распространенную ошибку при поддержке голосовой мышцы».

(край на цитата)

Нека днес на 3 декември 2020 г. да почетем 97 години от рождението на Мария Калас вчера на 2 декември – тази знаменита „Primadonna assoluta“ на двадесетия век. Тя е направила неимоверно много оперното изкуство по света да бъде това, което е днес!

……

Maria Callas sings “Casta Diva” (Bellini: Norma, Act 1)

The great Maria Callas performs an aria from her signature role, Bellini’s druid priestess Norma, with the Orchestre de l’Opera National de Paris and Georges Sebastian. Recorded live at the Palais Garnier on the 19th of December 1958, this concert marked the soprano’s debut at the Paris Opera, a major social event for Parisians and for which Callas donned her most elegant couture and a million dollars’ worth of jewelry.

´´´´´´

Maria Callas Live: Bizet’s Carmen Habanera, Hamburg 1962

Callas’s only operatic appearances in Germany were Lucia di Lammermoor, with Karajan conducting, in Berlin in 1955, and La sonnambula in Cologne in 1957, but in both 1959 and 1962 she made concert tours of the country, visiting Hamburg twice. The video recordings of her concerts in the city showcase her in a dazzling variety of Italian and French repertoire for both soprano and mezzo-soprano: three contrasting Verdi roles (Lady Macbeth, Elvira from Ernani and Elisabetta from Don Carlo); Imogene from Bellini’s Il pirata; Giulia from La vestale; Chimène from Massenet’s Le Cid; Verdi’s most explosively dramatic aria for mezzo-soprano – Eboli’s ‘On don fatale’ from Don Carlo; Carmen’s seductive Habanera and Seguédille and, from Rossini’s La Cenerentola, Angelina’s final rondo, which magically combines modest charm and sparkling virtuosity.

´´´´´´

Maria Callas gibt sich die Ehre

Die Sopranistin Maria Callas gibt in der ausverkauften Mailänder Scala eine Operngala und zieht damit viel Prominenz an. Medienleute weist sie alle ab – nur den charmanten Reporter des Schweizer Fernsehens nicht.

´´´´´´

Maria Callas – Greatest Opera Arias | Tosca, La Traviata, Norma, La Bohème…

Maria Callas (December 2, 1923 – September 16, 1977) was a Greek-American soprano, and one of the most renowned and influential opera singers of the 20th century. Many critics praised her bel canto technique, wide-ranging voice and dramatic interpretations. Her repertoire ranged from classical opera seria to the bel canto operas of Donizetti, Bellini and Rossini and further, to the works of Verdi and Puccini; and, in her early career, to the music dramas of Wagner. Her musical and dramatic talents led to her being hailed as La Divina. MARIA CALLAS – OPERA ARIAS 00:00 UNA VOCE POCO FA • Gioacchino Rossini “Il Barbiere Di Siviglia” 06:48 VISSI D’ARTE • Giacomo Puccini “Tosca” 10:04 ADDIO DEL PASSATO • Giuseppe Verdi “La Traviata” 13:31 SICILIANA • Giuseppe Verdi “I Vespri Siciliani” 17:30 CASTA DIVA • Vincenzo Bellini “Norma” 24:45 SÌ, MI CHIAMANO MIMÌ • Giacomo Puccini “La Bohème” 29:32 UN BEL DÌ VEDREMO • Giacomo Puccini “Madama Butterfly” 34:02 AH, FORS’È LUI – SEMPRE LIBERA • Giuseppe Verdi “La Traviata” 42:21 PACE, PACE MIO DIO • Giuseppe Verdi “La Forza Del Destino” 48:46 QUAL FIAMMA AVEA NEL GUARDO • Ruggero Leoncavallo “I Pagliacci” 53:28 EBBEN NE ANDRÒ LONTANA • Alfredo Catalani “La Wally” 58:16 MIO BABBINO CARO • Giacomo Puccini “Gianni Schicchi” 1:00:48 MADRE MIA • Amilcare Ponchielli “La Gioconda” 1:02:41 QUANDO, RAPITO IN ESTASI • Gaetano Donizetti “Lucia Di Lammermoor” 1:07:41 TACEA LA NOTTE PLACIDA • Giuseppe Verdi “Il Trovatore” 1:13:50 SPARGI D’AMARO PIANTO • Gaetano Donizetti “Lucia di Lammermoor” 1:18:00 GIASON! DEI TUOI FIGLI LA MADRE • Luigi Cherubini “Medea” 1:25:27 SIGNORE, ASCOLTA • Giacomo Puccini “Turandot” 1:27:56 OMBRA LEGGERA • Giacomo Meyerbeer “Il Perdono Di Ploermel” 1:33:35 SUICIDIO! • Amilcare Ponchielli “La Gioconda” 1:38:11 CARO NOME • Giuseppe Verdi “Rigoletto” 1:44:56 HO VISTO IL FIGLIO SUL MATERNO SEN • Richard Wagner “Parsifal” 1:52:44 UNA MACCHIA È QUI TUTTORA • Giuseppe Verdi “Macbeth”

´´´´´´

Maria Callas: Rossini & Verdi mit dem NDR Sinfonieorchester | NDR Elbphilharmonie Orchester

Zum Start ihrer Konzertreise durch Deutschland gab “La divina” Maria Callas am 15. Mai 1959 ein Konzert mit dem NDR Sinfonieorchester (heute: NDR Elbphilharmonie Orchester). Unter der Leitung von Nicola Rescigno trat die Sopranistin in der ausverkauften Hamburger Musikhalle auf. Das Programm: Arien aus Spontinis “La vestale”, Verdis “Macbeth” sowie Elisabettas “Tu che la vanità” aus dem letzten Akt von “Don Carlo”, Rosinas “Una voce poco fa” aus Rossinis “Il barbiere di Siviglia” sowie zum Schluss die Arie der Imogene “Col sorriso d’innocenza” aus Bellinis “Il pirata”. Maria Meneghini-Callas, Sopran Nicola Rescigno, Dirigent NDR Sinfonieorchester GASPARE SPONTINI “Tu che invoco con orrore” (aus “La vestale”) 1:22 GIUSEPPE VERDI “Ambizioso spirto tu sei” (aus “Macbeth”) 13:33 GIOACHINO ROSSINI Ouvertüre zur Oper “L’italiana in Algeri” 23:11 “Una voce poco fa” (aus “Il barbiere di Siviglia”) 33:15 GIUSEPPE VERDI “Tu che le vanità” (aus “Don Carlo”) 41:58 Ouvertüre zur Oper “I vespri siciliani” 58:27 VINCENZO BELLINI “Oh! s’io potessi – Col sorriso d’innocenza” (aus “Il pirata”) 1:10:16

´´´´´´