Kamen Chanev

Тенорът Камен Чанев празнува днес рожден ден

„ – А Вие как поддържате певческото си дълголетие?– С интелигентност – да знаеш коя опера да изпееш, по какъв начин да я изпееш, дали е за твоя глас. Аз винаги съм казвал – “Операта е проста работа, но не е за прости хора“. Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея. А можех още преди 10 години да я изпея, защото имах предложения от големи театри, но я отказах“.

(мисли на тенора Камен Чанев в едно негово интервю през есента на 2018 г.)

Драги приятели на оперната музика, днес на 27 август 2020 г. има рожден ден тенорът Камен Чанев – мой добър ФБ-приятел, когото много уважавам и за когото шест пъти до сега съм писал статии за рождения му ден, пълни с много подробности от живота и знаменитата му вокална кариера по целия свят. По тази причина искам да го уважа и този път поне с eдно малко внимание, като напиша най-общи сведения за него и за изявите му през минали и през този сезони.

Очевидно една от най-забележителните му изяви в България през миналия сезон беше участието му в ролята на Радамес при спектакъла на „Аида“ на открито край Сливен. В едно негово интервю от юни 2019 г. той казва следното във връзка с тази изява:

Веднага след Сен Гален Ви предстои нещо много интересно – “Аида” на крепостта “Туида”. Свързана ли е по някакъв начин тази крепост с Вашето детство?
– Не, напротив. За първи път я видях, когато решихме да правим тази постановка. Само бях чувал за нея, защото тя носи едно от старите имена на Сливен, който е доста древен град. Между другото крепостта е открита скоро. Когато съм бил дете се е знаело, че има нещо, но не е била разкрита. Направена е атрактивно и доста туристи я посещават. Разположена е на гояма площ и е много красиво там. Видях я преди месец и се изненадах, защото въобще не съм предполагал, че има такова място в града. Гледката е невероятна.

Сцената ще е построена така, че зад гърба на артистите ще бъдат „Сините камъни“, надолу се вижда града, от дясната страна има друга планина. Въобще древните траки са знаели къде да строят селищата си.

  • Със сигурност, но едва ли са предполагали, че тази крепост ще се превърне в нова оперна сцена…
    – Това е моя идея. Аз много се впечатлих от това място и реших да го предложа на моя приятел Огнян Драганов и да се опитаме да направим нещо. Даже идеята ми е това да продължи като летен оперен фестивал.
  • Защо избрахте първата постановка, която да покажете на това място да бъде точно “Аида”?
    – По ред причини. Знаете, че “Аида” е най-изпълняваната опера на открито, най-зрелищната и е хубаво да се открие този фестивал с такава монументална творба. Още повече, че мястото е много обширно и има възможност да се направи тази мегапродукция – два хора, много статисти, школата за древни бойни изкуства “Бага-Тур”.

(край на цитата)

Нека започна с една информация от последно време – предаване за Камен Чанев по Радио София на 20 ноември 2018 г.

БНР

Камен Чанев: „Аз съм обикновен човек, който обича работата си”

публикувано на 20.11.2018

Автор: Албена Безовска

Тази вечер е второто представление на „Палячи” – съвместна продукция на Старозагорската опера и цирк „Балкански”. В ролята на Канио гостува Камен Чанев, един от най-забележителните български тенори.

След 25 години на оперната сцена, репертоар от над 30 главни роли и успешни спектакли в най-известните оперни театри по света, Камен Чанев продължава да твърди, че е обикновен човек, който обича работата си и се старае да я върши възможно най-добре. Официалният му дебют е в Софийската опера, в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Роден е в Сливен, където завършва Френската гимназия. Продължава в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова.

  • Камен Чанев за студентските си години, публиката и „върховете“ в музиката

„Голяма роля за изграждането ми изигра също „Учебният театър” в Сливен“ – разказва известният певец. „Заслугата за откриването на този театър беше на г-н Георги Йорданов – за мен той е най-добрият министър на културата, който сме имали. Да пееш на сцена докато се учиш, беше златна възможност. За съжаление сегашните студенти нямат този шанс. Завършвайки Академията, аз имах вече 4-5 големи роли. След това специализирах при Александрина Милчева в Академията „Борис Христов” в Рим. Мисля, че основното, което ме формира като артист, е сцената. Няма български оперен театър, в който да не съм пял в началото на кариерата си – Бургас, Варна и т. н. Още като студент започнах в Русенската опера, където работих под ръководството на известния наш диригент Георги Димитров. Това бяха години, в които трупах опит, репертоар, самочувствие“.

(край на цитата)

„Арена ди Верона”, виенската „Щатсопера”, „Театро Ла Фениче” във Венеция, „Дойче опер” в Берлин, „Театро Лицео” в Барселона… Това са само част от големите оперни театри, с които Камен Чанев е свързал името си. Къде по света се намира любимата му сцена и любимата му публика – ето и отговора му:

„Винаги съм казвал, че „Дойче опер” в Берлин е „моят театър”. Може да звучи странно, но там съм се чувствал най-свободно. Както и „Teatro dell’Opera“ в Рим. Преди няколко сезона направих доста роли там. Разбира се и Софийска опера, но това не е необходимо да го казвам, все пак от там започна пътят ми. Случвало се е по света да се срещам на сцената с други български оперни певци – Кирил Манолов, мой голям приятел, Мариана Пенчева и с още много български артисти. Сред композиторите, които предпочитам, е Пучини. Една от любимите ми роли е Де Грийо от „Манон Леско”, може би защото с нея дебютирах в „Щатсопера” във Виена. Смятам, че това е една от „щастливите” ми роли“.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101047284/kamen-chanev-az-sam-obiknoven-chovek-koito-obicha-rabotata-si-albena-bezovska

Едно чудесно споделяне на ценни мисли, което особено ми хареса, когато се запознах с него в края на 2018 г.!

Ето как започна статията ми за Камен Чанев на 27 август 2015 г.:

„В ИТАЛИЯ ТЕНОРЪТ И КАФЕТО ТРЯБВА ДА СА ИТАЛИАНСКИ!“ (думи на българския тенор Камен Чанев)

Драги приятели на оперната музика, днешният ден – 27 август 2015 година принадлежи на българския оперен певец Камен Чанев, който празнува рождения си ден.

Едва ли има друг наш тенор от по-младата генерация, който през последните години да е имал толкова изяви по световните оперни сцени, като се започне от най-известните в Европа, Азия и Америка и се премине през десетки такива от целия свят. Ето някои градове през последните 5-6 години : Берлин, Хамбург, Мюнхен, Виена, Грац, Лука / Болцано / Савона / Римини / Анкона / Катания (Италия), Пекин, Дъблин, Амстердам, Севиля, Барселона, Варшава, Тел Авив, Франкфурт, Дюселдорф, Дортмунд, Висбаден, Базел, Рим, Венеция, Тимишоара, София, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Вроцлав, Букурещ, Будапеща, Цюрих, Солотурн (Швейцария), Монреал, Вашингтон, Савонлина (Финландия), Астана (Казахстан), Оман (Арабски емирства).

При това в един тежък и разнообразен репертоар, в отговорни и главни роли от най-разнообразен характер.

Не искам днес да говорим за биографични данни. Като се влезе в Интернет в страниците на различните оперни театри по света, ще се прочетат доста данни за този млад и амбициозен певец от началото на живота му в Сливен, от френската гимназия, от музикалното му обучение в България и в Италия, за спечелването на първа награда на конкурса „Jussi Björling“ в Щвеция, за първите му роли в Софийската опера (Херцогът в „Риголето“, Граф Алмавива в „Севилският бръснар“, Ленски в „Евгений Онегин“, редица роли в опери от Моцарт), както и за първите му изяви в САЩ (Атланта и Филаделфия) и в Корея.

След това идва ориентацията му към роли с подчертано драматичен характер – Пучини, Верди, Бизе, Маскани. Камен Чанев е наш съвременник, не е необходимо да се пише подробно в тази насока, резултатите идват от изявите му, които са изумителни за краткия период на дейността му. В много негови интервюта (главно пред български журналисти) Чанев говори за кариерата си и по много други въпроси и е съвсем откровен – той е независима и непокорна натура, не иска да бъде член на никоя оперна трупа по света и така гради независимо бъдещето си, което обещава да стане още по-успешно. За това, че оперното изкуство не е лека работа, че слушателите трябва да са подготвени за тая музика, той е съвсем прям и намира, че едно общество трябва да е готово да приеме това „висше“ изкуство, когато е съставено от достатъчно интелигентни хора. Такива има разбира се във всяка държава, но вкуса към това изкуство се изгражда постепенно и съзнателно.

Достатъчно е да се разгледа репертоара му през последните години, за да се разбере на какво той набляга и в какви роли е предпочитан:

Каварадоси в „Тоска“ от Пучини (Хамбург 2008/2009, Рим 2011, Франкфурт 2011/2012, Тел Авив 2012, Букурещ 2013, София 2013).

Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (Wiener Statsoper 2008/2009, Пекин 2009, Deutsche Oper Berlin 2011, Opera di Roma 2012).

Де Грийо в „Манон Леско“ от Пучини (Лука / Италия 2008, София 2010).

Калаф в „Турандот“ от Пучини (Болцано / Италия 2008, Савона / Италия 2009, София 2009/2010/2011, „Teatr Wielki“ Варшава 2011 и 2013, Тимишоара 2012/2013, Opera di Roma 2013, Монреал 2014).

Туриду в „Селска чест“ от Маскани (Тел Авив 2011, Вроцлав 2012/2013, Анкона 2013, Рим (Caracalla) 2013).

Рикардо в „Бал с маски“ от Верди (Deutsche Oper Berlin 2009, Бургас 2010, Франкфурт 2013, Lindenoper Berlin 2013, Тел Авив 2014).

Исмаел в „Набуко“ от Верди (Staatsoper Wien 2009, „Teatr Wielki“ Варшава 2012). Макдъф в „Макбет“ от Верди (Дъблин 2009), Дон Карлос в „Дон Карлос“ от Верди (Севиля 2011, Франкфурт 2013).

Дон Хозе в „Кармен“ от Бизе (Базел 2011 / 2012).

Радамес в „Аида“ от Верди (Бургас 2010, Тимишоара 2012, Солотурн 2013, Варна 2013).

Форесто в „Атила“ от Верди (Рим – Caracalla 2012, София 2012).

Херцогът от Мантоа в „Риголето“ от Верди (Солотурн 2013).

Разбира се, това са роли до 2014 година.

Ето изявите му на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Madama Butterfly B.F. Pinkerton 04.03.2007–22.01.2009 3 mal
Manon Lescaut Chevalier Renato Des Grieux 05.02.2007–14.10.2007 2 mal
Nabucco Ismaele 03.10.2009–14.10.2009 4 mal
Un ballo in maschera Gustaf III. 13.11.2013 1 mal

(край на цитата от 2015 г.)

А сега да се спрем на бъдещите му планове до 2017 г. (Тук допълвам статията от 2015 г. с нови данни). Съгласно информация от банка данни за оперните певиц (източник на немски език), ето ангажиментите на Камен Чанев от 2015 г. до 2017 г. (данните не са пълни, но тези за 2017 са важни):


Bis Oper  Rolle  Ort 
 Jun 17  
Il trovatore Manrico it Hungarian State Opera, Budapest R: Judit Galgóczy   Jun 17  
Turandot Calaf it Deutsche Oper Berlin ML: Alexander Vedernikov; R: Fioroni   Feb 17  
Andrea Chenier Andrea Chénier it Hungarian State Opera, Budapest ML: Pinchas Steinberg / M Hámori; R: G Selmeczi   Sep 16  
Aida Radamès it L’Opéra de Montréal, Montreal ML: P Nadler; R: F Racine   Jun 16  
Madama Butterfly F B Pinkerton State Opera Plovdiv ML: L Di Martino;  Mai-Jun 16  
Il trovatore Manrico it Deutsche Oper Berlin ML: Rizzi-Brignoli; R: Neuenfels   Okt 15-Apr 16  
Aida Radamès Opera Nationala Romana Timisoara ML: Crescenzi; R: Draganoff   Aug 15  
Aida Radamès State Opera Bourgas
 Jul 15  
Tosca Cavaradossi it Savonlinna Opera Festival ML: Auguin; R: Keith Warner   Apr 15  
Aida Radamès Opera Nationala Romana Timisoara ML: Crescenzi; R: Raganoff   Jan 15  
Rigoletto NoRole Sofia Opera ML: Borislav Ivanov;

(край на цитата)

Искам да обърна внимание на участието му като Калаф в „Турандот“ от Пучини на сцеата на „Дойче Опер Берлин“ през юни 2017 г.:

Giacomo Puccini   Turandot 3, 9, 22 Jun 2017   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch, Englisch Berlin, Deutsche Oper Deutsche Oper Berlin
Dirigent   Alexander Vedernikov Regisseur   Lorenzo Fioroni Bühnenbild   Paul Zoller Kostüme   Katharina Gault Chorleitung   Christian Lindhorst   ~ Turandot    Catherine Foster Altoum    Peter Maus Calaf    Kamen Chanev Liù    Elena Tsallagova Timur    Ievgen Orlov Ping    John Carpenter Pang    Gideon Poppe Pong    Paul Kaufmann Ein Mandarin    Andrew Harris 1. Damenstimme    Meechot Marrero 2. Damenstimme    Adriana Ferfezka

(край на цитата)

Партнира му като Турандот британският сопран Катрин Фостър – една твърде известна в последно време певица, която има завидна кариера в голям брой главни роли и в опери от най-различни автори. От няколко години тя участва редовно в Музикалния фестивал на Вагнер в Байройт. Елена Цалагова от Русия в ролята на Лиу е също много известна в момента певица, с голям и разнообразен репертоар, с който участва на редица големи европейски оперни сцени. Тя е член на ансамбъла на „Дойче Опер Берлин“.

Ще завърша тази статия от 2015 г. с едно интервю на Камен Чанев от 2013 г. пред портал BG-DAMMA със Сийка Лапачка., което много ми хасера и го цитирах в статията ми за него през 2015 г. (Бел. Б.К.: Същото интервю цитирах и в статиите си от 2016 и 2017 г.). То е интересно и ще допълни картината за този млад и талантлив български певец (обърнете внимание на отношението към оперните певци в различни държави – България и Полша – цитат : „В Дойче опер съм пял много пъти и нито веднаж не е дошъл някой от посолството или от българския културен институт. И Красимира Стоянова ми е споделяла. Докато бяхме с поляците в Оман, веднага посланикът на Полша организира посрещане за Варшавската опера“):

Тенорът Камен Чанев е сред предпочитаните оперни певци в афишите на Виенската Щатс опер, Дойче опер Берлин, Римската опера, Арена Ди Верона, Театро Лисео Барселона…

Възходящата му кариера го отвежда в САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Китай. Този сезон Камен Чанев ще гостува в ролята на Калаф от операта „Турандот” на сцените на Театр Виелки, Варшава, Дойче опер, Берлин, Римската опера, Монреал, Канада. Предстои му „Дон Карлос” във Франкфурт, „Бал с маски” в Дойче опер Берлин, има вече уговорени ангажименти за 2014 и 2015 г. На 18 ноември топ тенорът ще участва заедно със своите колеги – световноизвестните оперни певци Красимира Стоянова и Владимир Стоянов, в оперен концерт на сцената на Болшой театър, с който ще се открият Дните на българската култура в руската столица.

Камен Чанев е за кратко в България, няма време за почивка, но с нетърпение очаква срещата си с родната публика – публика, пред която се пее най-трудно, но емоцията и вълнението са неповторими. Ще го видим на 6 ноември в ролята на Радамес от операта „Аида”, в постановката на Варненската опера – на сцената на Софийската опера и балет.

Кога дебютира в ролята на Радамес и какви са предизвикателствата за тенора в най-ярката и любима творба на Верди?

За този сезон това е първото ми участие в България. Дебютирах преди много години на сцената на Русенската опера под диригентството на Георги Димитров. Беше незабравимо… Това ми беше първата голяма роля от опера на Верди. Може би тогава не бях още готов за тази роля, но при нас е като в омагьосан кръг – ако не изпееш ролята, няма как да я развиеш и да достигнеш до нея. След това съм я пял в цял свят – в Италия, Германия, САЩ, Румъния. Радамес е една от любимите ми роли и мисля, че се справям добре. Надявам се да не разочаровам публиката…Ще пея с моите прекрасни колеги Линка Стоянова, Венцеслав Анастасов, Ивайло Джуров, мецосопраното от Русия Агунда Кулаева. Винаги, когато мога, пея във Варна и сега ни предстои хубаво преживяване заедно в София! Очакваме подкрепата на зрителите…

В началото на септември беше със състава на Варшавската опера в Оман.
Там гостуваш за втори път. Това е едно особено екзотично място, което има привилегията да има султан, който обича операта. Той е построил театър с може би най-впечатляващите технически възможности, сграда, която е направил по подобие на Лондонската кралска опера. Какви са впечатленията ти?

В Оман Варшавската опера представи своята постановка на операта „Аида”. Аз пях Радамес. Това е едно наистина невероятно място – няма такова в света. Спектакълът на Варшавската опера е грандиозен – дори бих казал, че е още по-впечатляващ от постановката на Дзефирели, която всички познаваме. Декорите са монументални – по 25 метра височина и сцената на театъра в Маскат – столицата на Оман, ги поема съвсем спокойно. Като се има пред вид, че постановката е правена за сцената на Театр Виелки, който е може би най-големият театър – на неговата сцена влиза цялата Ла Скала като сграда. Представете си театъра в Оман какъв е….
Адмирации за султана на Оман – изключителна личност. Имам и подарък от него – парфюм и сувенир – нож. Оман е по-скоро абсолютно европеизирано място. Дори не мога да го определя като екзотично. В Оман работят европейци, театърът се обслужва изцяло от италианци, германци, британци. Не е чудно, че е и оперен оазис…

Последно пя в родния си град Сливен с твоите прекрасни колеги – Даниела Дякова, Таня Иванова, оперетните звезди Мариана Арсенова и Боби Спиров, под съпровода на Сливенския Симфоничен оркестър, диригент Лучано Ди Мартино. Какво дава на певеца изявата в родния град, пред родната публика?

Участвах в този концерт по покана на великолепното мецосопрано Даниела Дякова, която е директор на Симфоничния оркестър в Сливен. Моя колежка, съгражданка и приятелка. Включих се в последния момент, но се получи много хубав и вълнуващ концерт, емоционален. Появата пред родната публика повече взима отколкото дава. Трудно се пее в родния град – публиката се състои от хора, които те познават от дете. Чувството е неописуемо – усещаш обич…Може би съм им длъжник, толкова години не съм пял в Сливен, но си трябва подготовка, време, репетиции….А аз съм непрекъснато на път. И вече го усещам с тревога, защото животът ми минава от театър в театър. Ако си на едно място, времето минава много по-бавно. Докато се обърна, сезонът е свършил. Имам договори за 2014-15 година – това е дори стряскащо… Така се планира в големите театри, но и много често ме търсят в последния момент. Например вчера ме търсеха за „Палячи” за Дюселдорф, и в Щатс опер Виена – много пъти са ме търсили от днес за утре….

Софийската публика имаше възможността да те аплодира през лятото в ролята на Форесто от операта „Атила” – ти направи своя великолепен дебют в Парка на Военната академия, а след това гостува в тази роля на традиционния летен фестивал на Римските Терме Ди Каракала.

На римския летен фестивал гостувам постоянно, познавам сцената, акустиката. През последните години съм почти „абониран” за Римската опера. Но вече й отказвам. Директорът сега малко ми е сърдит, защото искаше да съм на репетиции на „Джоконда”, а аз не се съгласих. Твърде ангажиран бях, за да мога да подготвя нова роля, а не мога да си позволя среща с Абадо без да съм достатъчно добре подготвен. Всяка роля си иска време, за да се научи, да отлежи, да се впее…Омръзна ми вече да скачам от роля в роля в последния момент. Пък и в Италия се пее трудно – винаги си като на състезание и за да успееш, трябва да си перфектен – повече от всички други.

Имаш зад гърба си изяви по най-престижните европейски сцени – пял си на Арена Ди Верона, във Виенската Щатс опера, Театро Ла Фениче, Дойче Опер Берлин, Театро Лицео, Барселона, дори в прословутата уникална китайска сграда „Яйцето”….Кой беше първият ти ангажимент на престижна сцена и как стана?

Не знам кой се води за престижен театър, но първият ми ангажимент извън България беше на сцената на Пражката опера в ролята на Херцога от операта „Риголето”, след това пях в „Травиата”, дебютирах във „Фауст” на Гуно. Това беше много важен период, защото имах възможността да се ориентирам къде съм. Там непрекъснато гостуваха певци от цял свят и това много ми помогна. Ако си бях останал в България, щях да си мисля, че едва ли не съм достигнал върха, което няма как да е така.
И друг път съм го казвал – най-важното за един артист е да не стои на едно място, в един театър – няма значение кой е театъра, дали е Метрополитен, Щатсопера Виена или Ла Скала. Аз всеки път трябва да се доказвам и това ме води напред.

По-трудно ли е за българския артист да се наложи на световна сцена?

Много по-трудно. Особено за тенора. За българските баси пътят е отъпкан – знае се, че нашата сила е в басите. Българският тенор в Италия означава все едно да свалиш италианското знаме и да качиш българското. В Италия тенорът и кафето трябва да са италиански!

Наред с изискванията за талант, стабилна техника, музикална и сценична подготовка, често пъти певецът успява и благодарение на шанса. Може ли да се каже, че при теб късметът или доброто стечение на обстоятелствата имат ключова роля в кариерата ти?

Винаги трябва и малко късмет. За моята вече сериозна кариера е от много важно значение дебюта ми в Щатсопер Виена. И съм много благодарен на Йоан Холендер. Той ми даде шанс. Дебютирах в „Манон Леско” – сега си давам сметка какво съм направил. Дори ми е страшно като си помисля – какъв безумец съм бил. Трябваше да дебютирам в ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, но Холендер ме „хвърли” на сцената в ролята на Де Грийо и то, в тандем с Даниела Деси…В 17.00 часа ми съобщиха, че в 19.00 часа пея аз на сцената на Виенската „Щатс опер“ в ролята на Де Грийо. Още не мога да повярвам, че съм го направил! Всички смятаха, че съм направил чудесен дебют и вероятно е било така, защото след това за мен се отвориха всички врати на големите европейски театри.

Какви качества са нужни на певеца, за да се задържи възможно най-дълго на върха?

Най-вече да чува вътрешния си глас – коя роля е подходяща за него. Другото – да е много търпелив, работлив и да има правилно изграден вкус. Малко са певците, които имат вярното усещане за хубаво пеене. Това също има значение за изграждането на певеца. Много е страшна изкривената естетика. Но за това е виновен и сегашният пазар – операта отдавна не е това, което е била преди – да пеят само най-големите и най-можещите по престижните сцени. Модата сега е по възможност певецът да е на 19 години, да изглежда като Ален Делон и да пее като Павароти, което е абсолютно невъзможно. Но това го решават режисьорите, които са бездарници в повечето случаи, но от тях зависят съдби. И те са определящи, не диригентите, не певците. А големите диригенти се отличават точно с това, че те знаят как да направят една продукция уникална – като съберат букет от добри певци. Така са правили Караян, така правят Мути, Абадо…За съжаление няма приемственост. За младите диригенти всичко е бизнес… За съжаление вече не означава, че като пееш в голям театър, на голяма сцена, си голям певец. Пял съм с много посредствени певци.

Публиката реагира ли адекватно в такива случаи?

Публиката се възпитава. Бил съм на спектакли, на които са освирквани мои колеги, но това се е случвало и на най-големите изпълнители. Така че не мога да го определя като истинска реакция. Относително е в операта.

Странно, защото всички ние си мислим, че на сцената всичко се вижда и там е най-ясно кой колко може.

Да, останал ни е от социализма някакъв наивитет. И аз продължавам да съм такъв. Винаги търся грешките в себе си, не в другите. Това донякъде е много хубаво, защото те води към самоусъвършенстване. Но ако изпаднеш в крайност това те смачква. Нямаме самочувствие българските певци, повечето. Защото нямаме подкрепа – ние сме като сирачета.
Руснаците имат лоби навсякъде. Като пея в Италия, аз съм перфектно подготвен – всичко е изпипано, музикално, двойни съгласни, а руснаците си пеят с акцент, често грешат, но никой не им прави забележка…Имат си самочувствие…
В Дойче опер съм пял много пъти и нито веднаж не е дошъл някой от посолството или от българския културен институт. И Красимира Стоянова ми е споделяла. Докато бяхме с поляците в Оман, веднага посланикът на Полша организира посрещане за Варшавската опера.

Мислиш ли, че сега на твоето поколение и на младите артисти им е по-трудно и с какво се промени ситуацията за певците в световен план?

Конкуренцията е по-голяма Тук повечето млади хора не искат да стават оперни певци. Но на Запад има доста. Младите певци трябва да са подготвени, а сега не знам как го постигат. Аз от втори курс на Консерваторията бях по сцените на провинциалните театри. Да не говорим, че в Сливен имаше Учебен театър, през който са минали най-големите български оперни звезди – Дарина Такова, Мариана Пенчева, Веселина Кацарова…

Наистина ли е имало такъв театър?

Да, и не случайно Сливен има оперна публика. Георги Йорданов, който за мен ще си остане единственият Министър на културата с голяма буква, създаде този учебен театър за младите певци. Този човек е изключителна личност – до ден днешен го виждаме на всяка премиера, на всяко откриване на изложба, на всеки концерт. И той не е отишъл, защото някой го е накарал, той има потребността…За мен няма значение кой с каква политическа ориентираност е…Личността е важна!

Твоята майка е изиграла основна роля за насочването ти към музиката. Какво ти даде твоето семейство и кога усети потребността да се занимаваш с музика. Какво си спомняш от периода на твоите първи изяви на сцена?

Като всички деца участвах в кръжоци, хорове…Започнах в хора, завърших гимназията, не съм учил в музикално училище. Всяка събота и неделя ходех на урок в София при Сима Иванова, постъпих в Ансамбъла на Строителни войски и така…След това в Консерваторията.

Споменаваш често Румъния и оперните традиции, които ревниво се пазят и развиват. Смяташ ли, че в България изоставаме и коя е причината? Все пак доскоро ние бяхме водачите на оперния хоризонт?

Румънците никога не са прекъсвали нишката със своята певческа школа. Докато при нас се скъса. Те успяха – операта е много силна, оркестрите са световни. Намират пари и осигуряват ниво. И отношението към румънските певци е специално – ако съм румънец, аз ще получа много по-висок хонорар от госта-чужденец. Отношението е друго – те подчертават, че много държат и се гордеят със своите оперни певци. Тук е точно обратното.

В репертоара ти се четат преди всичко роли от опери на Верди и Пучини. За какво мечтае Камен Чанев?

Самият Рикардо Мути ме определи като веристичен тенор. Като се замисля, наистина този репертоар ми лежи…Пея и френска музика, но всичко е въпрос на шанс и ангажименти…Не винаги имаш избор…
Ето „Джоконда” е прекрасна опера, но аз бях зает цяло лято – „Атила” в София, в Рим, после „Трубадур” в Бургас, след това „Аида” в Оман, нямах време да я подготвя. Може би по-нататък…

Какво е нужно на един певец, за да е щастлив?

Като се затвори завесата, аплаузите, енергията на публиката – това е, което те прави щастлив. Толкова напрежение, а след това си…на небето…Всеки го знае, който е бил на сцената – не може да се опише.

Животът ти е непрекъснато на път. Как си почиваш?

От две години не съм почивал, дори забравих какви са хобитата ми. Обичам да играя тенис. Обожавам подводния риболов, но тази година едва за два дни можах да си го позволя. Може би догодина….

Какво ти се иска да се промени в България, за да не бъде оперното изкуство само за „избрани”?

Трябва да се промени държавната политика – да се огледаме в Румъния, в Полша. Как се справят те и канят певци от цял свят. Как намират пари! Оперният певец в България е в доста унизително положение. А това е професия, която изисква себеотдаване – оперният певец се гради цял живот. Това е уникален труд, който трябва да бъде оценен. Иска ми се да ни управляват хора с ценностна система, които да влизат в оперния театър. Поне понякога. Как във Виена, когато хората пристигнат, веднага питат къде е Виенската щатс опера? Не съм чул това да е въпросът в София. Не става дума за сградата. И Стара Загора има хубава сграда, но няма опера. Какво се играе там? А сградата е сграда-слънце! „Секс таблетка”, оперетки…Тъжно!

Иска ми се да се разбере, че операта е престиж! С операта, с българските оперни гласове сме известни по света!

(край на интервюто)

(край на статията от 2015 година)

Новото, което прибавих в статията ми от 2017 г. за Камен Чанев бяха две публикации за него в последно време и някои негови изяви на сцени извън България:

Сайт на Софийската опера – 21 февруари 2017 г.

Популярният далеч зад границите на България наш тенор Камен Чанев отново ще зарадва софийската публика през март с гостуването си в две класически заглавия, режисирани от Пламен Карталов. В последните часове на 2016 г. изпълнителят очарова зрителите на Новогодишния концерт на Софийската опера и балет.

На 5 март ще го видим в ролята на Марио Каварадоси в „Тоска“ заедно с Фиоренца Чедолинс в ролята на Тоска, диригент е Франческо Роза.

На 9 март Чанев ще бъде Рикардо в „Бал с маски“, в който ще пеят и КАРЛОС АЛМАГЕР в ролята на Ренато, Габриела Георгиева – Амелия, Ирина Жекова – Оскар. За първи път ще се превъплъти в Улрика Весела Янева. Диригент е Борис Спасов.

За Камен Чанев всяко завръщане на сцената на първия ни оперен театър е вълнуващо. „Тук съм започнал своя път“, разказва с усмивка той и си припомня първата си роля в „Севилският бръснар“ от Росини. С малко тъга говори за онези години, споменавайки имена, които вече не са между нас. Израстването му в професията е последователно, стъпка по стъпка. „Бързай бавно“ си остава негово кредо и днес, след толкова много роли и безброй спектакли по целия свят. Чанев е убеден, че важно е не колко пъти си пял даден персонаж, а как го изпълняваш.

“Животът ми минава от театър в театър и от самолет в самолет и докато се обърнеш… Това е страшно“, признава считаният за един от най-добрите изпълнители на тенорови партии днес. Сред най-новите му фурори на сцена е Де Грийо в „Манон Леско“ в ултрамодерния театър в Оман. Дебютира в тази роля през 2007 г. на сцената на Виенската Щатсопера. „Така се получава при мен, че дебютите ми по правило са били в столици – Виена, Берлин, Вашингтон, София“, разказва Камен Чанев. За него не е необичайно да слезе от самолета и да се озове направо на сцената. Това му се е случвало неведнъж и в най-големите театри.

Но един от най-напрегнатите моменти в кариерата му е когато два часа преди спектакъла на „Манон Леско“ във Вашингтонската опера от дирекцията на театъра го молят да участва същата вечер поради внезапното отпадане на изпълнителя в тази партия в последния момент. Приема това предизвикателство и се справя блестящо, нерядко обаче е отказвал участия в роли, които не чувства като свои. През 2013 г. прави същински „маратон“ между Франкфурт, където участва в „Дон Карлос“ в 5-актната му версия и Рим, където по същото време представят „Селска чест“. За осем дни Камен Чанев изпява по четири спектакъла от двете заглавия. „От авиокомпанията, с която летях веднъж дневно Франкфурт-Рим или обратно си бяха помислили, че работя за тях“, разказва тенорът с усмивка.

„За съжаление до голяма степен нещата в операта днес станаха като в спорта. Няма място за истинско съревнование на таланти, сега то е между импресариите и директорите на театри.“ Необяснимо за Камен Чанев е, че постановки, които са освиркани от публиката, не водят до адекватни реакции на ръководствата на съответните театри и така техните представления продължават да разбунтуват духовете. Срещата на голямото изкуство с новите технологии не е сблъсък, а е по-скоро приятелски контакт, убеден е тенорът. Той смята, че до 50 % от успеха на една опера в наши дни могат да се дължат на костюмите и грима. Посочва като пример Италия, където специализирано предприятие произвежда облеклата за различни постановки. „Единствено тази страна остана остров на истинското изкуство“, категоричен е Чанев, пускайки за демонстрация на таблета си откъс от постановка на „Турандот“ в Римската опера. Гримът за нея е правен от екип на филмовия гигант „Чинечита“, а само костюмът на Калаф от синя рисувана кожа струва повече от 10 хиляди евро.

Ангажиментите на признатия от публиката и от критиците тенор не свършват чак до 2020 година. „Операта, както казват италианците, е “testa freda” (студена глава в превод – бел.ред.) – казва в края на разговора ни Камен Чанев. – Трябва да си емоционален, но и да запазваш хладнокръвие. Трезвата преценка помага да управляваш нещата и на сцената, и в живота.“

(край на цитата)

Нека припомня за този дебют на Камен Чанев в операта „Манон Леско“ от Пучини във Виена през 2007 година:

Manon Lescaut Chevalier Renato Des Grieux 05.02.2007–14.10.2007 2 mal

(край на цитата)

БНТ

Пътят към успеха на тенора Камен Чанев

11.03.2017 • от Миглена Стойчева

Животът / Култура

За пътя към успеха и неговата цена ще ви разкажем сега през погледа на световноизвестния български тенор Камен Чанев. Покорил не една от престижните оперни сцени по света, певецът никога не забравя любимата си българска публика. Точно затова използва всяка възможност да се връща за спектакли и у дома. За последната седмица той успя да зарадва своите почитатели в София с две от коронните си роли – Марио Каварадоси в “Тоска” и Рикардо от “Бал с маски”. Превръща ли се съвременната опера в бизнес и какъв е залогът за големия успех в това изкуство, Камен Чанев разказа пред Миглена Стойчева и Недялко Данов.

(край на цитата)

Сега ансамблите при две негови изяви през 2017 и 2016 г. в Канада:

Giacomo Puccini   Tosca 30 Apr 2017; 4, 6, 7m, 9, 11, 12, 14m, 17, 18, 19, 20 Mai 2017   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Englisch Toronto, Four Seasons Centre Canadian Opera Company
Dirigent   Keri-Lynn Wilson Regisseur   Paul Curran Ausstattung   Kevin Knight Beleuchtung   David Martin Jacques Chorleitung   Sandra Horst   ~ Tosca    Adrianne Pieczonka / Keri Alkema Cavaradossi    Marcelo Puente / Kamen Chanev Scarpia    Markus Marquardt / Craig Colclough Angelotti    Musa Ngqungwana A Sacristan    Donato Di Stefano Spoletta    Joel Sorensen Sciarrone    Giles Tomkins A Jailer    Bruno Roy

Koproduktion mit Norwegian National Opera and Ballet
(край на цитата)
Адриане Пиечонка е една от най-изтъкнатите в последно време драматични сопрани с международни участия в редица роли.

´´´´´´

Giuseppe Verdi   Aida 17, 20, 22, 24 Sep 2016   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Französisch, Englisch Montréal, Place des Arts, Salle Wilfrid-Pelletier L’Opéra de Montréal
Dirigent   Paul Nadler Regisseur   François Racine   ~ Aida    Anna Markarova Radamès    Kamen Chanev Amneris    Olesya Petrova Amonasro    Kiril Manolov Ramfis    Phillip Ens Le Roi d’Égypte    Anatoli Sivko

(край на цитата)

При тази оперна изява на „Аида“ в Монреал / Канада играят Камен Чанев и Кирил Манолов в две от главннте роли.

Не се спирам на десетките други участия на Камен Чанев, особено на тия в България, за много от които стана въпрос в статията по-горе в сайта на Софийската опера.

(край на добавките в статията от 2017 г.)

До края на днешната статия ще дам някои информации за дейността на Камен Чанев през времето от август 2017 г. до сега, както и сведения за бъдещата му дейност.

На 28 юли 2018 г. той е участвал в музикален фестивал в град Сигулда в Латвия в операта „Андре Шение“ от Джордано. Сигулда (на латвийски: Sigulda) е град в централна Латвия, намиращ се в историческата област Видземе и е част от административния район Рига. Градът се намира на 53 km от столицата Рига. Сигулда е разположен на река Гауя.

Ето подробности за състава:

Umberto Giordano   Andrea Chénier 28 Jul 2018   Sigulda, Open Air Stage Sigulda Opera Festival

Dirigent   Vladimir Kiradžijev Regisseur   Edmunds Freibergs Bühnenbild   Aigars Ozolins Kostüme   Eve Kundziņa   ~   Maija Kovalevska   Kamen Chanev   Ilona Bagele   Irma Pavāre   Mihails Čuļpajevs   Krišjānis Norvelis

(край на цитата)

Както виждаме, диригент при тази изява е българинът Владимир Кираджиев.

Една хубава изява през 2018 г. в Русе на Камен Чанев и съпругата му Таня Иванова е в операта „Трубадур“ от Верди в двете главни роли. Ето информация:

Камен Чанев и Таня Иванова в “Трубадур”

публикувано на 2.02.2018 г.

В операта „Трубадур” на Джузепе Верди излиза довечера от 19.00 часа на русенска сцена семейното дуо Камен Чанев и Таня Иванова. Под диригентството на Георги Димитров те ще изпълнят ролите на влюбените Леонора и Манрико. Двамата специални гости живеят във Виена и се изявяват на престижни европейски сцени под палката на световно известни диригенти. Режисьор на постановката е Асен Шопов, сценография и костюми Иван Савов, диригент на хора Пламен Георгиев, а хормайстор – Стелияна Димитрова – Хернани.  Участват още – Крум Гълъбов (Граф ди Луна), Петя Цонева, Момчил Миланов, Йоланта Николаева, Иван Пенчев, Стефан Пенчев.
Спектакълът, режисиран от Асен Шопов, се посвещава на 105-ата годишнина от рождението на Ромео Райчев – повече от 2 десетилетия главен диригент на Русенската опера.


Премиерата на операта “Трубадур” се състои през 1853 г. в Рим. В деня на постановката река Тибър залива част от града, но това не спира тълпите хора, които часове по-рано вече чакат за заемат местата си в театър “Аполо” във вечния град.

Радио Шумен Култура    Джузепе Верди ивон пенчев йоланта николаева Камен Чанев крум гълъбов момчил миланов петя цонева Ромео Райчев стефан пенчев Таня Иванова “Трубадур”

(край на цитата)

А ето и линк към това предаване на БНР в Шумен:

http://bnr.bg/post/100928300/kamen-chanev-i-tana-ivanova-v-trubadur

Два месеца по-късно – през април 2018 г. Камен Чанев и Таня Иванова имат съвместно участие в операта „Турандот“ от Пучини в Стара Загора. Ето информация:

Сайт на Старозагорска опера

12.04.2018 г., 19.00ч. ,,Зала Опера“

„ТУРАНДОТ“ опера от Джакомо Пучини

Съвместна продукция с Държавен куклен театър – Стара Загора
Режисьори
Огнян Драганов, Дарин Петков
Диригент 
Найден Тодоров
Сценография и костюми
Каталин Йонеску-Арборе, Васил Рокоманов и Силва Бъчварова
Художествено осветление
Васко Лисичов (Македония)
Пластика
Силвия Томова

Действащи лица и изпълнители:

 
Турандот 
 ТАНЯ ИВАНОВА
Алтум 
Симеон Симеонов 
Тимур Ивайло Джуров, Пламен Кумпиков
Калаф 
– КАМЕН ЧАНЕВ
Лиу 
Русалина Мочукова
Пинг 
Теодор Петков
Панг 
Георги Динев
Понг 
Ивайло Йовчев

Мандарин – Иван Кабамитов
Принцеси 
Нели Нечева, Християна Христова 

С участието на ДЮСОБ „Маргаритки“, Прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур“, 
Артисти от Държавен куклен театър – Стара Загора,
хор, оркестър на Държавна опера Стара Загора

(край на цитата)

И една трета информация за изява на Камен Чанев и Таня Иванова:

Сайт на Пловдивска опера

OPERA OPEN’ 2018 – “ОТЕЛО” – ПРЕМИЕРА

21.07.2018

21:00 ч. АНТИЧЕН ТЕАТЪР


ПРЕМИЕРА! С участието на Кристиан Бенедикт, Таня Иванова, Алберто Газале. 
Диригент – Диан Чобанов.

Солисти: КАМЕН ЧАНЕВ, ТАНЯ ИВАНОВА, Алберто Газале, Елена Чавдарова- Иса, Марк Фаулър, Александър Баранов, Александър Носиков, Евгений Арабаджиев, Август Методиев.

Хор, Балет и Оркестър на Опера Пловдив.

Шекспировият разказ за ревност, отмъщение и убийство оживява в операта на Верди, в която композиторът успява да “открие” как да “съедини” всяка нота на музиката с драмата на сюжета. В премиерния прочит на режисьора Нина Найденова ролята на измъчения венециански мавър е поверена на тенора Камен Чанев, а солистът на Арена Ди Верона – Алберто Газале, влиза в кожата на смъртния враг на Отело – Яго. Дебют в ролята на Дездемона прави любимката на пловдивската публика Таня Иванова.

Художници на премиерното заглавие са проф. Светослав Кокалов и Цветанка Петкова-Стойнова.

(край на цитата)

Положително това са само три от изявите на Камен Чанев в България през 2018 г. Не е необходимо да изброявам и други. Една по-цялостна представа за всички изяви, както и през сезона 2018/2019 може да се научи от банка данни за певците на немски език. Цитирам съответната част:

Kamen Chanev: Terminplan

Von Oper
 

28 Jun-12 Jul 2019 Il trovatore [P] it Manrico Theater St Gallen (ML:Balke, R:Stiehl)
Klosterhof
23-25 Mai 2019 Il tabarro it Luigi Hungarian State Opera, Budapest (ML:Kesselyák, R:Anger)
Erkel Színház
18-29 Apr 2019 Pagliacci it Canio Hungarian State Opera, Budapest (ML:Comin, R:Delnon)
rkel Színház
22 Feb-6 Mär 2019 Il trovatore [P]
Manrico HNK Zagreb (ML:Bareza / Skender)
HNK
Jul 2018 Andrea Chénier
NoRole Sigulda Opera Festival (ML:Kiradžijevs, R:Freibergs)
Jul 2018 Otello
NoRole Opera Open, Plovdiv (ML:Tchobanov)
Mai-Jun 2018 Turandot [P]
Calaf HNK Zagreb (ML:Mottadelli / Skender, R:Ricci / Forte)
Apr-Jun 2018 Turandot
Calaf Opera Națională București, Bucuresti (ML:Soare / Veronesi)
Mär-Apr 2018 Turandot
Calaf State Opera Stara Zagora (ML:Boshnakov, R:Draganoff)
Mär-Apr 2018 Cavalleria rusticana it Turiddù Hungarian State Opera, Budapest (ML:Comin, R:Delnon)
Mär-Apr 2018 Pagliacci it Canio Hungarian State Opera, Budapest (ML:Comin, R:Delnon)
Feb 2018 Un ballo in maschera it Riccardo Sofia Opera (ML:Florea)
Jan-Jun 2018 Тurandot it Calaf Sofia Opera (ML:Palikarov, R:Kartaloff)

(край на цитата)

Както виждаме, през 2018 г. той има редица изяви в София, Будапеща, Стара Загора, Букурещ, Загреб, Пловдив, Сигулда в Латвия (писах по-горе).

Интересни са плановете за сезона 2018/2019 – изяви в Загреб, Будапеща, Санкт Гален в Швейцария. Ще дам допълнителна информация за две опери с негови участия през 2019 г. – ансамблите при тях:

Giacomo Puccini   Il tabarro
(“Der Mantel”) 23, 25 Mai 2019   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Ungarisch Budapest, Erkel Színház Hungarian State Opera
Dirigent   Gergely Kesselyák Regisseur   Ferenc Anger Ausstattung   Gergely Zöldy   ~ Michele    Károly Szemerédy Giorgetta    Csilla Boross Luigi    KAMEN CHANEV Tinca    János Szerekován Talpa    Géza Gábor La Frugola    Bernadett Wiedemann Song seller    Illés Rácz

Aufgeführt mit Suor Angelica, Gianni Schicchi

……

Giuseppe Verdi   Il trovatore
(“Der Troubadour”) [P] 28 Jun 2019; 2, 5, 6, 10, 12 Jul 2019   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch St Gallen, Klosterhof Theater St Gallen
Dirigent   Michael Balke Regisseur   Aron Stiehl Bühnenbild   Frank Philipp Schlößmann Chorleitung   Michael Vogel Dramaturg   Marius Bolten   ~ Il Conte di Luna    Alfredo Daza Leonora    Hulkar Sabirova / Meeta Raval Azucena    Okka von der Damerau / Nora Sourouzian Manrico    Timothy Richards / KAMEN CHANEV Ferrando    Tijl Faveyts / Martin Summer Ruiz    Riccardo Botta / Nik Kevin Koch

Premiere

(край на цитата)

Предполагам, че това не са всички запланувани изяви на Камен Чанев, но с тези информации разполагах до август 2018 г.

Какво ново мога да кажа за изявите на Камен Чанев в последно време – една поредица от роли на редица чужди и родни оперни сцени, които няма да изброявам поотделно. В медиите има достатъчно сведения за тях. Но не мога да не цитирам в края на тази обзорна статия едно последно разкошно интервю на Камен Чанев от юни 2019 г., което той е дал пред журналистката Миглена Стойчева в Сен Гален / Швейцария. Верен на стила си да споделя редица подробности от голямата си вокална кариера, и тук Камен Чанев блести с реалните си преценки по различни въпроси на певческото изкуство и на други въпроси от живота. Цитирам:

Портал „Impressio“

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Световноизвестният Камен Чанев: Иска се смирeние и да знаеш, че имаш ли глас, е от Господа

„Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея“, споделя пред Dir.bg големият ни тенор

Автор: Миглена Стойчева

26 юни 2019

В момента, без съмнение, Камен Чанев е най-успешният български тенор с международна кариера. Който следи отблизо кариерата му знае, че само в рамките на един сезон, броят на професионалните му ангажименти е огромен. Почти всяка седмица лети към различна точка от земното кълбо, за да дава наслада на публиката със своето изкуство. В последните години все по-често отделя време да зарадва и българските меломани.

Никога не дели сцените у нас на големи и малки. Можете да го чуете и видите и в София, и в Пловдив, и в Бургас, и в Стара Загора. Той е от артистите, които не се щадят на сцената. Публиката го обича, защото неизменно усеща, че Камен Чанев излиза пред нея винаги с една и съща задача – да пее на върха на възможностите си и да се раздаде докрай на своите почитатели. Той е от онези певци, за които никога не се притесняваш дали всичко в партията им ще излезе точно и на място, не трепериш за високите му тонове. Той е сигурен, уверен и стабилен на сцената. Какъвто трябва да е всеки истински тенор.

Представяме ви Камен Чанев ексклузивно пред Dir.bg:

  • Намирам Ви в Сен Гален (Швейцария), разкажете ни за проекта, в който сте ангажиран?
    – Репетирам “Трубадур”, постановката е на операта тук и е част от фестивал, който се провежда всяка година. Спектакълът е леко осъвременен, но направен с вкус. Репетираме почти месец и ще имаме две представления.

Веднага след Сен Гален Ви предстои нещо много интересно – “Аида” на крепостта “Туида”. Свързана ли е по някакъв начин тази крепост с Вашето детство?
– Не, напротив. За първи път я видях, когато решихме да правим тази постановка. Само бях чувал за нея, защото тя носи едно от старите имена на Сливен, който е доста древен град. Между другото крепостта е открита скоро. Когато съм бил дете се е знаело, че има нещо, но не е била разкрита. Направена е атрактивно и доста туристи я посещават. Разположена е на гояма площ и е много красиво там. Видях я преди месец и се изненадах, защото въобще не съм предполагал, че има такова място в града. Гледката е невероятна.

Сцената ще е построена така, че зад гърба на артистите ще бъдат „Сините камъни“, надолу се вижда града, от дясната страна има друга планина. Въобще древните траки са знаели къде да строят селищата си.

  • Със сигурност, но едва ли са предполагали, че тази крепост ще се превърне в нова оперна сцена…
    – Това е моя идея. Аз много се впечатлих от това място и реших да го предложа на моя приятел Огнян Драганов и да се опитаме да направим нещо. Даже идеята ми е това да продължи като летен оперен фестивал.
  • Защо избрахте първата постановка, която да покажете на това място да бъде точно “Аида”?
    – По ред причини. Знаете, че “Аида” е най-изпълняваната опера на открито, най-зрелищната и е хубаво да се открие този фестивал с такава монументална творба. Още повече, че мястото е много обширно и има възможност да се направи тази мегапродукция – два хора, много статисти, школата за древни бойни изкуства “Бага-Тур”.
  • Пеете на много места и в България, и в чужбина, но как се чувствате, когато пеете в родния си град Сливен?
    – Аз, честно казано, в Сливен много рядко пея, откакто съм тенор. Преди Нова година ме направиха почетен гражданин на града и трябваше да изнеса един концерт по този повод. Тогава за първи път пях след толкова много години. Знам, че в Сливен има оперна публика, защото дълги години там беше учебният оперен театър, от който са излезли много световни оперни звезди. Има глад за опера. Имайте предвид, че билетите за “Аида” вече са свършили.
  • Вие сте един успешен човек, казват, че зад успеха стоят първите седем години. Какви бяха първите седем години на Камен Чанев?
    – Първите седем години минаха в спорт, бях плувец, но надделя ходенето на хор. Започнах да пея в детския хор на акад. Методи Григоров “Дружна песен”. Лека полека от малкия хор преминах в големия смесен хор, след като гласът ми мутира. И без да искам влязох и в Консерваторията. Когато човек е на 16 години, не мисли да става оперен певец. Но постепенно се влюбва в музиката…

Мислите ли, че плуването помага на певческото дишане ?
– Разбира се. Аз всяко лято се занимавам с подводен риболов, много интензивно, когато имам свободно време съм с харпуна и съм под водата. Имам специални съоръжения, ходя в Гърция, в Хърватия и това ми е хоби, разтоварване от ежедневието. Доста често ходя на Херакини. Имам и разрешително за подводно гмуркане още от ученик. Но нямам време, случва ми се две, три седмици в годината. Защото ето сега ще привърша да пея на 29 юли и на 21 август започвам да пея отново.

  • Да си поговорим за Радамес от “Аида”, защо избрахте точно него да покажете на родната си публика. Имате ли комфорт в тази партия?
    – В нито една партия няма комфорт за тенора, особено в тези драматични роли, които аз изпълнявам. Просто ролята е много хубава, много “оперна” и е представителна за един добър тенор. Това е един от бисерите на теноровите роли. Разбира се, съобразявам се, че Верди е по-разбираем за широката публика. Има композитори, които са по-трудно смилаеми, и се иска по-голяма подготовка от страна на зрителите.
  • Но ми се струва, че това е партия, която много често пеете.
    – Понеже тази партия е една от най-трудните в света. За съжаление, аз не съм голям любител да пея много тежки партии, но така се случва.

Винаги ми е било любопитно как се чувства един певец в такива заглавия, в които излиза на сцената и веднага започва арията му. Трудно ли е?
– Изключително трудно е, защото гласът трябва да е загрят, да е подготвен, психически трябва да си много вътре в нещата, да си събран. С тебе започва операта, публиката още не се е настанила по местата си, а ти трябва да можеш да хванеш вниманието, веднага трябва да грабнеш публиката, което е изключително трудно особено в “Аида”.

На българската сцена се усеща глад за тенори. На какво, според Вас, се дължи този глад и има ли го и навън?
– Глад има навсякъде. За съжаление и в България, и на Запад певците, които пеят в дадено произведение не ги избират диригенти или хора, които разбират от изкуството ни, а повечето пъти този избор зависи от чиновници и от хора без познания в операта – не е важно дали си добър певец, а дали ти е силен агентът или дали е приятел на директора на даден оперен театър. А в България директорите на театрите трябва да се научат, че когато не могат да си намерят тенор тук, могат да си поканят, но не компромисен тенор от чужбина, който пак е изпратен от импресарио, който е приятел пак на еди кой си. И да плащат. Аз не разбирам как може един чалгаджия да взима хонорар от порядъка на 7-8 хиляди лева, а един истински оперен певец, който е класа, когато каже такъв хонорар всички да се стряскат в България. Трябва да се научат да плащат.

Защото най-важните в една опера са певците, после са всички останали. Нямаш ли екип, нищо не става. Затова Караян беше велик, защото той знаеше кои певци от цял свят да подбере, за да направи дадената опера.

  • Тенорът е специален глас. Какво се иска от певец с такъв глас, за да го поддържа в топ форма?
    –  Да се радваш, че го имаш този глас. И второ, никога да не си вярваш, че си кой знае какъв певец, а винаги да се самоусъвършенстваш, да искаш да вървиш напред, винаги да си недоволен от себе си и да искаш да се развиваш. Дори един спектакъл да е минал страхотно да знаеш, че може да бъде и по-добре. Не трябва да си самовлюбен, това е в основата.
  • На този етап от Вашата кариера в какво се изразява Вашето самоусъвършенстване, защото вие вече сте завършен артист?
    – Не съм завършен, това е заблуда! И в театъра, и в операта въобще, завършен не можеш да бъдеш. Можеш да бъдеш на някакво ниво, да си развит и да продължаваш. Защото станеш ли “завършен”, трябва да слезеш от сцената. Аз си правя записи от спектаклите и после ги анализирам – къде дадена фраза не ми харесва, къде изглеждам неубедителен. Актьорски също е много важно да се припокрива това, което пееш, с играта на сцената.
  • Повечето артисти, които познавам, не обичат да си гледат и да си слушат записите.
    – Да, в началото и аз бях така. Обаче в крайна сметка по този начин ти не искаш да признаеш грешките си и не искаш да се “отвратиш” от гласа си. А, за да го усъвършенстваш и да го направиш по-красив, трябва да преглътнеш този горчив хап и да почнеш да разсъждаваш най-логично защо е така и можеш ли да промениш нещата.
  • Само със себе си ли споделяте тези свои записи?
    – Всичко правя сам. Защото човек, когато е солист, има все по-малко приятели около себе си. Особено в моя случай, когато пътувам постоянно. Да, имам много приятели след колегите, но като се видим, си говорим за други неща, не за пеене, Слава Богу!
  • Много певци, когато чуят свой запис се изненадват от собствения си глас. Защо?
    – Елементарно. Човек като пее на сцената, неговият глас се чува чрез костиците в черепа. Вътрешното ухо чува по един начин, а хората, които те слушат, те възприемат съвсем различно.

Вие какво най-много харесвате на Вашия глас?
– Харесвам техниката ми на пеене във високия регистър, която си е специфично моя. Основава се на старите тенори, които аз обожавам и от които се уча. Като Джили, Пертиле. От тази школа, която за съжаление вече не е на мода, но това е истинското тенорово пеене. Защото сега има такива певци като Кауфман, които налагат баритоналното звучене и въобще “тубираното пеене”, което няма нищо общо с теноровото пеене. Пуснете си старите италиански тенори, пуснете си сегашните тенори и ще ме разберете. По принцип нещата вече отиват на много зле, няма певци, които да пеят наистина по белкантов начин. По простата причина, че операта стана бизнес. Идват млади певци, които имат глас от Господа, използват ги агентите за три, четири сезона. Следващата стъпка е, когато те вече нямат глас, защото не знаят как пеят и въобще не са знаели никога, и към 40 години изпадат в криза и са дотам.

А Вие как поддържате певческото си дълголетие?
– С интелигентност – да знаеш коя опера да изпееш, по какъв начин да я изпееш, дали е за твоя глас. Аз винаги съм казвал – “Операта е проста работа, но не е за прости хора“.

Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея. А можех още преди 10 години да я изпея, защото имах предложения от големи театри, но я отказах.

Кой е професионалният съвет, който сте получил и помните винаги?
– Съвети съм получавал от много хора.  Но големия певец Стоян Попов ми казваше “Каменче, пей с гласа си! Недей да търсиш друг глас!” И това е много важно нещо, човек трябва да търси истината със собствения си глас, а не да имитира някого. Много певци сега слушат записи и имитират, който им харесва.

  • Често правя интервюта с оперни артисти и оставам с впечатлението, че тези разговори са по-скоро песимистични. Защо?
    – За съжаление е така. Виждате навсякъде хонорарите намаляват. Искам да Ви кажа, че аз се срещам на световни сцени с хора, които са дилетанти в операта – и режисьори, и певци. Нещата са много зле!

А у нас?
– Не трябва да се подценяваме! Ние имаме потенциал, просто нямаме желание – това е голямата трагедия на българина. Българинът не иска да се развива, не иска да прави нищо. И пари да му дадеш, пак не иска. Не знам, загубили сме си хъса.

И все пак нямате ли някакъв “оперен” оптимизъм?
– Единственият ми оптимизъм, че нещо правя е, когато публиката стане на крака след спектакъл.

Винаги съм се възхищавала на Вашето патриотично чувство. На какво се дължи то?
– То е вродено в мене.

Все пак аз съм сливналия, сто и първият войвода, както казват. Аз като видя българското знаме и почвам да плача. Обичам много България. Когато учих при Борис Христов, съм видял каква любов имаше той към България. Наистина има някаква магия, обичам България. Сигурно и затова мога да пея.

Мислите ли, че България отново ще даде на света такива големи певци?
– Имаме ги певците. Просто един е с по-голям късмет, друг с по-малък. Просто ние трябва да си обичаме певците повече, а не да им се възхищаваме само, когато пеят в чужбина, защото са ги признали на Запад.

Аз искам да Ви кажа, че преди да изляза в чужбина също пеех не лошо, но нямах никакво признание. След като излязох навън и се върнах, тогава дойде признанието. Ние сме малко чуждопоклонници.

Интервю на Миглена Стойчева

(край на цитата)

Една чудесна изповед като финал на днешната статия!

За съжаление през настящата 2020 г. не можах да направя достатъчно проучвания за изявите на Камен Чанев до момента, поради което ще оставя това за следващата година. Дано тогава „корона“-кризата вече окончателно да е преминала.

Нека да пожелаем на Камен Чанев днес на 27 август 2020 г. всичко най-хубаво за рождения му ден, на първо място крепко здраве и нови успехи по световните оперни сцени!

……….