Fiorenza Cossotto

Италианският мецосопран Фиоренца Косото празнува своята 85-годишнина

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 април 2020 г. празнува своята достойна 85-годишнина една от най-великите мецосопрани на съвремието – италианската певица Фиоренца Косото (Fiorenza Cossotto), която през втората половина на миналия век стоеше на едно от първите места по популярност и признание в немалката група на световно известните мецосопрани.

Днес пиша за първи път статия за нея – не че не съм знаел за големите й постижения, напротив – тя е била чест гост на най-известните оперни театри тук в Германия – в Берлин, Хамбург, Мюнхен, Франкфурт, Дрезден, Щутгарт. Не съм бил на спектакли с нейно участие, но по радио- и тв-предаватели съм слушал много за богатството на репертоара й, за голямото й вокално изкуство, за внушителните й сценични превъплъщения в главни оперни роли. Имаше един период, когато за нея се говореше и пишеше, че е изящна Кармен, Далила, Анджелина, Адалджиза, Азучена, Амнерис, Еболи – само няколко от знаменитите й роли. Когато през 90-те години усилено се занимавах с издирването на български оперни певци с изяви на немскоезичните оперни сцени – в Германия, Австрия и Швейцария – много често срещах името на Фиоренца Косото в програмите на оперните театри – не само в тези три държави, но и в цяла Европа и в Америка, които се публикуваха преди всичко в авторитетното оперно списание „Opernwelt“, от където се информирах най-добре за тези изяви.

Не писах до сега статия за Фиоренца Косото по простата причина, че от 3-4 години пиша моите „оперни истории“ за чужди, а не български артисти почти винаги в случаи, когато те имат кръгъл рожден юбилей, както е днес при нея.

Както всички знаем, трудно е са се правят класации в областта на вокалното изкуство и специално в оперното изкуство – зависи какви критерии ще се поставят. Не става въпрос за вокална техника и качество на гласа. Има оперни певци и певици, които се специализират в даден жанр опери, в опери от определен кръг композитори или само барокови, романтични, съвременни или по някакви други критерии. Но има и такива, чиито репертоар покрива редица от тези жанрове и които артисти са еднакво добри при всяка нова роля. Както ще видим по-късно в статията, Фиоренца Косото е певица с огромен и много разнообразен репертоар, тя е артистка която в продължение на цялата си вокална кариера от повече от 40 години участва в най-различни постановки, в редица големи и средни оперни театри, почти във всички континенти и през началните и последни години на дейността си има роли и от съвременни опери.

Искам само тук в началото на статията да изброя имената на композиторите на оперите, в които тя е вземала участие, за да разберем именно тази широта на репертоара й – после в хода на статията ще стане въпрос и за отделните оперни творби. Изреждам имената им:

Белини, Берлиоз, Бизе, Бойто, Керубини, Чилеа, Чимароза, Доницети, Джордано, Глинка, Глук, Гуно, Хендел, Малипиеро, Маскани, Майербер, Моцарт, Мусоргски, Перголези, Петраси, Понкиели, Пуленк, Прокофиев, Пучини, Росини, Сен Санс, Спонтини, Стравински, Тосати, Верди, Дзандонаи.

(край на цитата)

Точно 31 композитори – от най-различни епохи и стилове, от барокова музика до съвременността. Разбира се, преобладават италианските автори, но руската музика е също застъпена – Фиоренца Косото пее партии като тези на Ваня в „Иван Сусанин“ от Глинка, Фьодор в „Борис Годунов“ и Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Четвъртата монахиня в „Огненият ангел“ от Сергей Прокофиев и Майката (роля за алт) в „Мавра“ от Игор Стравински. Не липсват роли и във френски репертоар: Асканио в „Троянците“ от Берлиоз, Кармен в операта на Бизе, Зибел във „Фауст“ от Гуно, Урбан в „Хугеноти“ от Майербер, Сестра Матилда в „Диалогът на кармелитките“ от Пуленк, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс.

Не става въпрос само за репертоар и неговата големина – вокалното изкуство на Фиоренца Косото е оценено от музикални специалисти и критици по най-убедителен начин и преди да премина към данни от биография и творчески път на юбилярката ще дам една оценка именно за нейното изкуство:

Както пише музикалният критик Джорджо Гуалердзи (Giorgio Gualerzi), „Фиоренца Косото влиза в ограничената група от велики мецосопрани преди всичко заради абсолютно първокласните й вокални качества, характеризиращи се с естествена красота и звук, тонално ярки и звънещи, и открит цвят на мецосопран, особено в средния и във високия регистър, докато в ниския регистър тонът е донякъде по-слаб в звученето си – факт, особено забележим в „Трубадур“.

От друга страна, лекотата на излъчване позволява на Косото да достига до екстремно високи и изключително естествени тонове. Значими в това отношение са нейните роли като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, като Урбан – пажът на Маргарита Валуа в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер и особено колоратурните оцветявания в ролята на Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини“.

(край на цитата)

Цитирам биография и творчески път на Фиоренца Косото:

Тя е родена на 22 април 1935 г. в Крешентино (итал. Crescentino) – община в Северна Италия, разположена в региона Пиемонт, в провинция Верчели.

След завършване на средно образование, Фиоренца Косото постъпва в Консерваторията в Торино, където учи вокално изкуство при Paola della Terre, после при Mercedes Llopart и Sergio Ravazzin в Милано. При вокален конкурс, на който Фиоренца Косото спечелва първа награда, през 1955 г. тя получава възможност да започне кариера в Миланската Скала – в началото след известно обучение в Оперното студио там. Първо получава малки роли, постепенно те стават и по-големи. Може да се смята, че на 26 януари 1957 г. е едно от първите й значителни участия при премиерата в Миланската Скала на операта „Диалогът на кармелитките“ от френския композитор Франсис Пуленк (1899-1963). Фактически през 1958 г. е нейният истински дебют в Скалата в партията на Певеца в операта „Манон Леско“ от Пучини.

През зимата на 1961 г. Фиоренца Косото има големи успехи, когато разменяйки се с Джулиета Симионато (Giulietta Simionato) – друга великолепна певица в тази епоха, участва в ролята на Леонора в операта „Фаворитката“ от Доницети.

Нека тук добавя, че в този период и по-късно Фиоренца Косото и Джулиета Симионато са най-изтъкнатите италиански мецосопрани в световен мащаб. Докато за Фиоренца Косото все още няма Уикипедия-страница на български език (за нея има такива страници на 15 eзика), за Джулиета Симионато има малка Уикипедия-страница на български език. Цитирам я по-долу:

„Джулиета Симионато  (на италианскиGiulietta Simionato) е италианска оперна певицамецосопран, смятана за една от най-значимите изпълнителки в средата на 20 век. Тя е родена на 12 май 1910 година във Форли и дебютира на оперна сцена през 1928 година. Кариерата ѝ продължава до нейното оттегляне от активна дейност през 1966 година. Умира на 5 май 2010 година в Рим“.

(край на цитата)

Забелязахте ли драги читатели, Джулиета Симионато се е поминала 1 седмица преди да навърши кръглите 100 години – и то преди 10 години. Както се вижда, родена е на 12 май 1910 г., значи след 3 седмици ще има кръгъл рожден юбилей – 100 години. По този случай аз ще напиша (дай Боже!) статия за нея. До сега не съм писал никога за тази изключителна певица, живяла почти 100 години.

Като пиша тия думи си спомням нещо много важно: известно е, че българският мецосопран със световна кариера Веселина Кацарова казва много хубави думи за Джулиета Симионато в биографичната си книга от 2012 г. със заглавие „Пея с тяло и душа“ (превод от немски език – издателство „Жанет 45“). Цитирам нейни думи на стр. 22:

„ (…) Реса Колева (Б.К.: моя бележка – вокалният педагог на Веселина Кацарова) не спираше да ни предупреждава да разтворим гласовете си във височина, да не ги стесняваме; така постъпваше и Джулиета Симионато. Възхищавах се и на колоратурите й, на гъвкавостта на гласа й. Да си жив означава да се движиш, а това важи и за пеенето! Щом чух записа на Симионато, инстинктивно усетих, че това е моят музикален свят, че искам да пея нейния репертоар и да тренирам гласа си за него. Имах щастието да получа подкрепата на учителката си, заедно с която разработихме колоратурната техника. По онова време въобще не ми е хрумвало, че тези партии ще ми отворят пътя към Запада (…).

И още нещо на страници 175-176:

„ (…) От рейсовете си в чужбина бащата на Веселина Кацарова носи неща, които по онова време липсват в България, например плочи на големи западни певци. За студентката по пеене повратна точка се оказва сдобиването със запис на арии, изпълнени от Джулиета Симионато. Веселина незабавно долавя, че италианката пее съвсем различно от българските мецосопрани, които тя познава – Симионато пее по-светло и стегнато. И момичето започва да анализира тази техника (…) “.

(край ни цитатите)

Мисля, че горните цитати от книгата на Веселина Кацарова до известна степен обясняват нейните огромни успехи на големите оперни сцени и фестивали на Запад – в Цюрих, Виена, Берлин, Мюнхен, Париж, Лондон, Залцбург, Милано, Барселона, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско и редица други. Именно тази техника, придобита от слушане изпълненията на такава певица като Джулиета Симионато са допринесли тя да се наложи при голямата конкуренция на Запад. Разбира се, това е само един аспект за този голям успех на Кацарова – зад него стоят още десетки други фактори. Няма да се спирам на тях, това е въпрос на друга статия.

Продължавам с биографията и дейността на Фиоренца Косото:

През 1958 г. тя дебютира на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Мадалена в „Риголето“ от Верди, после през 1962 г. играе там Амнерис в „Аида“. Понеже за всички певци с изяви във Виена пиша повече подробности, ще направя това и при Фиоренца Косото. Ето списък на нейните участия във Виенската държавна опера:

AIDA

Amneris | 9 Vorstellungen | 04.03.1962–12.05.1990

CARMEN

Carmen | 2 Vorstellungen | 24.03.1976–02.04.1976

CAVALLERIA RUSTICANA

Santuzza | 6 Vorstellungen | 04.09.1966–06.11.1976

DON CARLO (ITAL.)

Eboli | 9 Vorstellungen | 08.10.1963–30.09.1978

IL TROVATORE

Azucena | 15 Vorstellungen | 24.10.1963–26.06.1978

KONZERT

Solisten | 1 Vorstellung | Konzert | 11.06.1975

LA FORZA DEL DESTINO

Preziosilla | 6 Vorstellungen | 05.10.1963–28.03.1976

NORMA

Adalgisa | 6 Vorstellungen | 17.03.1977–07.04.1977

RIGOLETTO

Maddalena | 5 Vorstellungen | 03.05.1958–12.10.1963

UN BALLO IN MASCHERA

Ulrica | 4 Vorstellungen | 10.03.1976–14.12.1990

(край на цитата)

Това са общо 62 изяви в опери и едно участие в концерт. Както писах, нейният дебют е на 3 май 1958 г. в „Риголето“, последното й участие е на 14 декември 1990 г. в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди. Тогава Фиоренца Косото е на 55 години.

Цитирам ансамблите при дебюта и при последната й изява:

„Риголето“:

BESETZUNG | 03.05.1958

DIRIGENTGianandrea Gavazzeni
INSZENIERUNGMario Frigerio
BÜHNENBILDER UND KOSTÜMEAlexander / Alexandre Benois
EINSTUDIERUNG DER CHÖRERoberto Benaglio
Der Herzog von MantuaGianni Raimondi
RigolettoAldo Protti
GildaRenata Scotto
Graf von MonteroneConstantino Ego
Graf von CepranoHans Schweiger
Die Gräfin CepranoDorothea Frass
MarulloCarlo Forti
BorsaKurt Equiluz
SparafucileNicola Zaccaria
MaddalenaFIORENZA COSSOTTO
GiovannaMargareta Sjöstedt
Ein Page der HerzoginLiselotte Maikl

´´´´´´

„Бал с маски“:

BESETZUNG | 14.12.1990

DIRIGENTAngelo Campori
INSZENIERUNGGianfranco de Bosio
BÜHNENBILDEmanuele Luzzati
KOSTÜMESantuzza Calì
CHOREINSTUDIERUNGWalter Hagen-Groll
Gustaf III.Giuliano Ciannella
René AnkarströmWolfgang Brendel
AmeliaGabriele Lechner
UlricaFIORENZA COSSOTTO
OscarAlida Ferrarini
Samuel/Graf Horn/HastingsRudolf Mazzola
Tom/Graf Warting/BerkleyGoran Simić
ChristianJohn Antoniou
Ein Richter/Ein OberrichterFranz Kasemann
Ein Diener AmeliasHakan Aysev

(край на цитата)

Участието на Фиоренца Косото във Виена е при концерт на 11 юни 1975 г. в „Реквием“ от Верди. Ето подробности:

BESETZUNG | 11.06.1975

MUSIKGiuseppe Verdi
DIRIGENTRiccardo Muti
ORCHESTERWiener Philharmoniker
CHORKonzertvereinigung Wiener Staatsopernchor
SolistenMartina ArroyoFiorenza CossottoVeriano LuchettiBonaldo Giaiotti

(край на цитата)

Продължавам с други информации за Фиоренца Косото:

През 1958 г. тя участва при Музикалния фестивал в Уексфорд (Wexford) в Ирландия в ролята на Джейн Сиймур в операта „Анна Болейн“ от Доницети, което участие й спечелва висока оценка от английските критици. Качествата, изразени в тази изява окончателно отварят вратите за една блестяща кариера. През 1959 г. следва гастрол в „Ковънт Гардън“ Лондон в ролята на Нерис в „Медея“ от Керубини заедно с Мария Калас и Азучена в „Трубадур“, по-късно и като Еболи в „Дон Карлос“, също и Амнерис в „Аида“ и Сантуца в „Селска чест“ от Маскани.

През 1960 г. тя е призована да замени Джулиета Симионато в „Аида“ в „Арена ди Верона“, като започва прогресивно изкачване, също чрез постепенното разширяване на репертоара си: „Джоконда“ от Понкиели (в Барселона 1960), „Фаворитката“ от Доницети (RAI 1960), „Адриана Лекуврьор“ (Teatro dell „Opera di Roma“ 1962), „Дон Карлос“ (Лозана 1962), „Трубадур“ (Барселона 1962), „Селска чест“ (Венеция 1963), Кармен.

През 1961 г. поредното неразположение на Джулиета Симионато отваря вратите на Миланската Скала за главна роля, където тя има истински триумф във „Фаворитката“ от Доницети. Започва нейното редовно присъствие в Миланската Скала в продължение на тридесет години. През 1962 г. тя участва при откриване на сезона с операта „Трубадур“ в ролята на Азучена.

Изявите на Фиоренца Косото в Парижката държавна опера започват през 1964 и 1965 г. като Адалджиза в „Норма“ от Белини, после през 1972 и 1985 г. като Улрика в „Бал с маски“ от Верди. От 1960 до 1989 г. трае нейната дейност при спектакли в „Арена ди Верона“ – почти 30 години! Там тя има различни участия, най-често играе Амнерис в „Аида“. През 1964 г. Фиоренца Косото гостува с голям успех в Оперния театър в Чикаго като Леонора във „Фаворитката“ от Доницети, където гостува с тази роля и по-късно.

През редица години Косото има успешни изяви в оперни театри в Германия: в държавните опери в Хамбург, Берлин, Мюнхен, Щутгарт и други. През 1973 г. играе Сантуца в Оперния театър в Монте Карло, през 1976 г. е Азучена в Австрия, Великобритания, Франция и Южна Америка (тук от 1967 г. често е в „Театро Колон“ в Буенос Айрес в Аржентина).

През 1968 г. започват изявите на Фиоренца Косото – винаги с големи успехи – на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Както и при участията й във Виена, така и тук давам повече подробности: общо на сцената на МЕТ тя има 151 участия в интервала от 6 февруари 1968 г. до 21 януари 1989 г. в следните опери:

Дебют като Амнерис в „Аида“, после: „Джоконда“ (Лаура, 1971), „Дон Карлос“ (Еболи), „Селска чест“ (Сантуца), „Норма“ (Адалджиза), „Трубадур“ (Азучена, 1973), „Самсон и Далила“ (Далила), „Адриана Лекуврьор“ (Принцеса ди Буйон), „Кармен“ (Кармен), „Фалстаф“ (Мисис Квикли).

Цитирам съставите при дебюта и при последната й изява:

Metropolitan Opera House
February 6, 1968


AIDA {755}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni

Aida………………..Martina Arroyo
Radamès……………..James McCracken
Amneris……………..Fiorenza Cossotto [Debut]
Amonasro…………….Mario Sereni
Ramfis………………Jerome Hines
King………………..Louis Sgarro
Messenger……………Robert Nagy
Priestess……………Clarice Carson

Conductor……………George Schick

´´´´´´

Metropolitan Opera House
January 21, 1989 Matinee Broadcast
IL TROVATORE {523}
Giuseppe Verdi–Salvatore Cammarano

Manrico……………..Luciano Pavarotti
Leonora……………..Aprile Millo
Count Di Luna………..Sherrill Milnes
Azucena……………..Fiorenza Cossotto [Last performance]
Ferrando…………….Paul Plishka
Ines………………..Jean Kraft
Ruiz………………..Charles Anthony
Messenger……………Arthur Apy
Gypsy……………….Ross Crolius

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Нека отбележа, че при някои изяви на Фиоренца Косото в МЕТ участва и българският бас Николай Гяуров. Ето пример за такова съвместно участие в операта „Дон Карлос“ от Верди, където двамата играят в главни роли:

Metropolitan Opera House

October 12, 1968

In Italian

DON CARLO {75}

Giuseppe Verdi – François Joseph Méry / Camille du Locle

Don Carlo……………Bruno Prevedi
Elizabeth of Valois…..Gabriella Tucci
Rodrigo……………..Robert Merrill
Princess Eboli……….Fiorenza Cossotto
Philip II……………Nicolai Ghiaurov
Grand Inquisitor……..Martti Talvela
Celestial Voice………Margaret Kalil
Friar……………….Paul Plishka
Tebaldo……………..Judith Forst
Countof Lerma……….Gabor Carelli
Countess of Aremberg….Patricia Heyes
Herald………………Robert Goodloe

Conductor……………Claudio Abbado

(край на цитата)

Само какви солисти – наред с Гяуров и Косото, още и Габриела Тучи, Робърт Мерил, Марти Талвела и други.

Имам една снимка, ще я приложа след статията, където Гяуров и Косото имат съвместно участие при „Реквием“ от Верди през 1964 г., дирижира Херберт фон Караян. Там ще дам повече подробности, другите солисти са Леонтин Прайз и Карло Бергонци.

Преди да премина към изяви на Фиоренца Косото на други оперни сцени искам да обърна внимание на факта, че вчера на 21 април 2020 г. редица медии в Германия обръщат внимание на предстоящия юбилей на Фиоренца Косото. Така например снощи открих в Интернет специално предаване от 55 минути на авторитетния предавател „BR Klassik“ в Мюнхен, посветено на певицата. В него има откъси от нейни изпълнения и интервю с юбилярката. Цитирам линк към предаването, така че всеки може да го чуе и гледа:

https://www.br-klassik.de/audio/zum-85-geburtstag-der-mezzosopranistin-fiorenza-cossotto-100.html

Продължавам с изяви на Фиоренца Косото на други сцени: през 1975 г. на Фестивала в Залцбург тя е солистка в „Реквием“ от Верди, а през 1976 и 1977 – Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. През 1986 г. тя взема участие в ролята на Амнерис от „Аида“ при първия спектакъл след отварянето на реновираната сграда на театър „Виктор Емануил“ в Месина на остров Сицилия. Този театър е почти разрушен при голямото земетресение през 1908 г.

През 1989 г. Фиоренца Косото гостува в Лисабон в ролята на Улрика в „Бал с маски“, също и в Буенос Айрес като Амнерис и при Фестивала на „Арена ди Верона“ като Сантуца. През 1990 г. тя е наново на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Улрика. За тази последна изява във Виена на 14 декември 1990 г. писах по-горе при всички нейни участия там.

Въпреки че Фиоренца Косото постепенно се обръща към най-известните роли за мецосопран от репертоара на XIX век, тя не пренебрегва, особено в първоначалната част от кариерата си, репертоара от осемнадесети и началото на деветнадесети век: „Тайният брак“ от Чимароза, „Ксеркс“ от Хендел, „Луций Сулла“ от Моцарт, „La pietra del paragoneи „L’occasione fa il ladro(Поводът прави крадецът) от Росини, “Lo frate ‘nnamoratoот Перголези, “Varrone e Perricaот Скарлати, “Капулети и Монтеки” от Белини, както и съвременен репертоар, включващ първите изпълнения на „La donna è mobile“ от Джан Франческо Малипиеро (Piccola Scala, 1957) и „La scuola delle mogli  (Училището на съпругите) от Вирджилио Мортари (Virgilio Mortari) на „Piccola Scala“, 1960.

Фиоренца Косото продължава кариерата си до 2005 г., когато има последна оперна изява в операта „Сестра Анжелика“ от Пучини в Лиеж.

Наред с тези големи оперни изяви Фиоренца Косото през целия си творчески път участва с голям успех в песенни концерти и рецитали.

Що се отнася до личния живот на певицата, от 1958 г. тя е омъжена за колегата си – именитият италиански бас Иво Винко (Ivo Vinco), роден през 1927 г., починал през юни 2014 г. С него тя има редица общи изяви. В една информация на английски език се дават конкретни сведения за тези изяви (заедно и поотделно) на сцената на Оперния театър в Чикаго – „Lyric Opera of Chicago“. Цитирам ги по-долу:

Cossotto and Vinco at Lyric Opera of Chicago


1964 – [Opening Night]  Trovatore (Vinco – American Debut) with Ligabue, Corelli, Zanasi, Bumbry; Bartoletti
            Favorita (Both – Her American Debut) with KrausBruscantiniCillario
            Don Carlo (Cossotto) with Gencer, Tucker, Gobbi, Ghiaurov, Marangoni, Michalski; Bartoletti

1965 – Aïda (Both) with Price/Lee, Lamberti, Bastianini/Colzani, Cillario
            Rigoletto (Vinco) with MacNeil/Bruscantini, Scotto, Kraus, Cassei; Bartoletti

1966 – Gioconda (Both) with Suliotis, Cioni, Guelfi, Zilio; Sanzogno

1968 – Norma (Both) with Suliotis, Cecchele; Sanzogno

1969 – Cavalleria Rusticana (Cossotto) with Tagliavini, Guelfi, Krebill, Garabedian-George; Bartoletti
            Barber of Seville (Vinco) with Horne, Bruscantini, Garaventa, Evans, Curry; Pritchard, Gobbi

1971 – Rigoletto (Vinco) with Cappuccilli, Robinson, Kraus, Zanibelli; Bartoletti
            Don Carlo (Cossotto) with Lorengar, Cossutta, Milnes, Ghiaurov, SotinEstes; Bartoletti, Mansouri

1974 – Favorita (Both) with Kraus, Cappuccilli, Zilio; Rescigno

1983 – [Opening Night]  Aïda (Cossotto) with Tomowa-Sintow, Pavarotti/Giacomini, Wixell, Giaotti, Kavrakos, Negrini; Bartoletti, Tallchief

1986-87 – Ballo in Maschera (Both) with Chiara, Pavarotti/Sebastian, Cappuccilli, Blackwell, Kaasch; Bartoletti, FrisellConklin

1992-93 – Ballo in Maschera (Cossotto) with Voigt, Jóhannsson, Chernov, Blackwell; Buckley, Frisell, Conklin

(край на цитата)

Както виждаме, в този списък фигурират и българските певци Николай Гяуров (през 1964 г.) и Анна Томова-Синтова (през 1983 г.)

Що се отнася до вокалното изкуство на Фиоренца Косото, музикални журналисти и критици са единодушни, че тя е едно от най-домрите и многостранни мецосопрани през втората половина на миналия век, и то в световен мащаб, особено в италианския оперен репертоар специално в творби от Верди, Доницети, Белини, Маскани, Чилеа, Понкиели.

Цитирам и отделно някои отзиви в това отношение:

„Както пише Джорджо Гуалердзи (Giorgio Gualerzi), Фиоренца Косото влиза в ограничената група от велики мецосопрани преди всичко заради абсолютно първокласните й вокални качества, характеризиращи се с естествена красота и звук, тонално ярки и звънещи, и открит цвят на мецосопран, особено в средния и във високия регистър, докато в ниския регистър тонът е донякъде по-слаб в звученето си (факт, особено забележим в „Трубадур“).

От друга страна, лекотата на излъчване позволява на Косото да достига до екстремно високи и изключително естествени тонове. Значими в това отношение са нейните роли като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, като Урбан – пажът на Маргарита Валуа в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер и особено колоратурните оцветявания в ролята на Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини“.

(край на цитата)

Както при всички мои статии, цитирам целия оперен репертоар на Фиоренца Косото (източник на италиански език):

Repertorio

Repertorio operistico

RuoloTitoloAutore
Romeo MontecchiI Capuleti e i MontecchiBellini
TeresaLa sonnambulaBellini
AdalgisaNormaBellini
AscanioI TroianiBerlioz
CarmenCarmenBizet
PantalisMefistofeleBoito
NerisMedeaCherubini
Principessa di BouillonAdriana LecouvreurCilea
FidalmaIl matrimonio segretoCimarosa
LeonoraLe astuzie femminiliCimarosa
Giovanna SeymourAnna BolenaDonizetti
Leonora di GusmanLa FavoritaDonizetti
Marchesa di BerkenfieldLa figlia del reggimentoDonizetti
BersiAndrea ChénierGiordano
VaniaUna vita per lo ZarGlinka
OrfeoOrfeo ed EuridiceGluck
DianaIfigenia in TaurideGluck
SiebelFaustGounod
AtalantaSerseHändel
NinaLa donna è mobileMalipiero
SantuzzaCavalleria rusticanaMascagni
CharlotteWertherMassenet
UrbanoGli UgonottiMeyerbeer
MarinettaLa scuola delle mogliMortari
CecilioLucio SillaMozart
CherubinoLe nozze di FigaroMozart
FëdorBoris GodunovMusorgskij
MarfaChovanščinaMusorgskij
LuggreziaLo frate ‘nnamoratoPergolesi
HortigosaIl CordovanoPetrassi
Laura AdornoLa GiocondaPonchielli
Suor MatildeI dialoghi delle CarmelitanePoulenc
Quarta suoraL’angelo di fuocoProkof’ev
Un musicoManon LescautPuccini
SuzukiMadama ButterflyPuccini
La zia principessaSuor AngelicaPuccini
ErnestinaL’occasione fa il ladroRossini
ClariceLa pietra del paragoneRossini
TancrediTancrediRossini
RosinaIl barbiere di SivigliaRossini
DalilaSamson et DalilaSaint-Saëns
StatiraOlimpiaSpontini
La MadreMavraStravinskij
JimL’isola del tesoroTosatti
Marchesa del PoggioUn giorno di regnoVerdi
FenenaNabuccoVerdi
Lady MacbethMacbethVerdi
MaddalenaRigolettoVerdi
AzucenaIl trovatoreVerdi
UlricaUn ballo in mascheraVerdi
PreziosillaLa forza del destinoVerdi
Principessa EboliDon CarloVerdi
AmnerisAidaVerdi
Mrs QuicklyFalstaffVerdi
La ComandanteI cavalieri di EkebùZandonai

(край на цитата)

Огромен брой роли – около 55, също и в руски репертоар (Глинка, Мусоргски, Прокофиев, Стравински), в опери от френски композитори (Берлиоз, Бизе, Гуно, Масне, Майербер, Пуленк, Сен Санс) и редица други.

За големите си заслуги в развитието на оперното изкуство през периода на дейността си Фиоренца Косото е отличена с италиански медали и награди. Цитирам списък (източник на италиански език):

Onorificenze


Cavaliere di gran croce dell’Ordine al merito della Repubblica italiana

— 2 giugno 2014

Grande ufficiale dell’Ordine al merito della Repubblica italiana

— 2 giugno 1992

(край на цитата)

И в края на тази юбилейна статия за Фиоренца Косото цитирам списък на огромната й дискография по години и заедно с данни за колеги, участавали заедно с нея (източник на италиански език):

Discografia:

AnnoTitolo
Ruolo
CastDirettoreCasa
1956Andrea Chénier
La mulatta Bersi
Mario Del MonacoRenata TebaldiEttore BastianiniGianandrea GavazzeniDecca
1957Manon Lescaut
Un musico
Maria CallasGiuseppe Di StefanoFranco CalabreseTullio SerafinColumbia/EMI
La sonnambula
Teresa
Maria Callas, Nicola MontiNicola ZaccariaAntonino VottoColumbia/EMI
1958Madama Butterfly
Suzuki
Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Enzo SordelloTullio SerafinDecca
1959La Gioconda
Laura Adorno
Maria Callas, Pier Miranda FerraroPiero CappuccilliAntonino VottoColumbia/EMI
Messa di requiemShakeh Vartenissian, Boris ChristoffEugenio FernandiTullio SerafinColumbia/EMI
1960Le nozze di Figaro
Cherubino
Giuseppe TaddeiAnna MoffoElisabeth SchwarzkopfCarlo Maria GiuliniEMI
Rigoletto
Maddalena
Ettore Bastianini, Renata ScottoAlfredo KrausGianandrea GavazzeniRicordi
1961Don Carlo
Principessa d’Eboli
Flaviano LabòAntonietta Stella, Boris Christov, Ettore BastianiniGabriele SantiniDeutsche Grammophon
1962Il trovatore
Azucena
Carlo Bergonzi, Antonietta Stella, Ettore BastianiniTullio SerafinDeutsche Grammophon
1964Rigoletto
Maddalena
Dietrich Fischer-Dieskau, Renata Scotto, Alfredo KrausRafael KubelíkDeutsche Grammophon
1965Cavalleria rusticana
Santuzza
Carlo Bergonzi, Giangiacomo Guelfi, Adriana MartinoHerbert von KarajanDeutsche Grammophon
1967Medea
Neris
Gwyneth JonesBruno Prevedi, Justino DiazLamberto GardelliDecca
Norma
Adalgisa
Elena SouliotisMario Del Monaco, Carlo CavaSilvio VarvisoDecca
1969Il trovatore
Azucena
Plácido DomingoLeontyne PriceSherrill MilnesZubin MehtaRCA
1972Norma
Adalgisa
Montserrat Caballé, Plácido Domingo, Ruggero RaimondiCarlo Felice CillarioRCA
1973Un giorno di regno
Marchesa del Poggio
Ingvar WixellJessye NormanJosé CarrerasLamberto GardelliPhilips
Suor Angelica
Zia Principessa
Katia RicciarelliBruno BartolettiRCA
1974Aida
Amneris
Montserrat Caballé, Plácido Domingo, Piero CappuccilliRiccardo MutiEMI
La Favorita
Leonora di Guzman
Gabriel Bacquier, Luciano PavarottiNicolaj GhiaurovRichard BonyngeDecca
1975Un ballo in maschera
Ulrica
Plácido Domingo, Martina Arroyo, Piero CappuccilliRiccardo MutiEMI
1976La forza del destino
Preziosilla
Plácido Domingo, Leontyne Price, Sherrill MilnesJames LevineRCA
Macbeth
Lady Macbeth
Sherrill Milnes, Ruggero Raimondi, José CarrerasRiccardo MutiEMI
1978Transitus Animae
Anima
Orchestra dell’Angelicum di Milano, Coro Polifonico di MilanoFranco CaraccioloAngelicum
Tancredi
Tancredi
Lella Cuberli, Werner Hollweg, Nikola GjuzelevGabriele FerroWarner Fonit

…….

Video

AnnoTitolo
Ruolo
CastDirettoreCasa
1966Aida
Amneris
Leyla GencerCarlo BergonziAnselmo ColzaniBonaldo GiaiottiFranco CapuanaHardy Classics
1968Cavalleria rusticana
Santuzza
Gianfranco CeccheleGiangiacomo GuelfiHerbert von KarajanDecca Records
Il barbiere di Siviglia
Rosina
Sesto BruscantiniLuigi Alva, Fernando Corena, Ivo VincoNino SanzognoRAI
1971La Favorita
Leonora di Guzman
Alfredo KrausRuggero RaimondiSesto BruscantiniOliviero De FabritiisVAI
1973Aida
Amneris
Carlo Bergonzi, Orianna Santunione, Ivo VincoOliviero De FabritiisVAI
1976Adriana Lecouvreur
Principessa di Bouillon
Montserrat CaballéJosé Carreras, Attilio D’OraziGianfranco MasiniVAI
1978Il trovatore
Azucena
Plácido DomingoRajna KabaivanskaPiero CappuccilliHerbert von KarajanTDK
1981Aida
Amneris
Maria ChiaraNicola MartinucciAnton GuadagnoWarner Classics
1985Il trovatore
Azucena
Franco BonisolliGiorgio Zancanaro, Rosalind PlowrightReynald GiovaninettiWarner Music Vision
1989Adriana Lecouvreur
Principessa di Bouillon
Mirella Freni, Peter Dvorsky, Alessandro CassisGianandrea GavazzeniOpus Arte


(край на цитата)

В някои записи участват и певци от България като: 1959 г. – Борис Христов („Реквием“ от Верди) и през 1961 г. в “Дон Карлос” от Верди), 1974 г. – Николай Гяуров („Фаворитката“ от Доницети), 1978 г. – Никола Гюзелев („Танкред“ от Росини) и Райна Кабаиванска („Трубадур“ от Верди).

Както писах по-горе в статията, редица медии в Германия и другаде обръщат внимание на предстоящия юбилей на Фиоренца Косото. По-горе дадох пример за такава медия в Германия. Вчера на 21 април 2020 г. друга медия, този път в Австрия – предавателят „Phonostar“ също излъчи музикално предаване, посветено на 85-годишнината на Фиоренца Косото. Цитирам линк и към това предаване:

https://www.phonostar.de/radio/bombenstimme-fuer-verdi-mezzo-fiorenza-cossotto-wird-85/v/160079/2020-04-23

Нека днес на 22 април 2020 г. поздравим певицата Фиоренца Косото с навършване на 85 години, като й пожелаем добро здраве, много щастие и изкажем почит към огромните й заслуги за световното вокално изкуство.

За много години маестра Фиоренца Косото!

………..

Изпълнение на Фиоренца Косото:

Fiorenza Cossotto: Saint Saëns – Samson et Dalila, ‘Mon cœur s’ouvre à ta voix’

…….

Изпълнение на Фиоренца Косото:

Fiorenza Cossotto – Giorni poveri vivea ‘Il Trovatore’

Fiorenza Cossotto as Azucena, Piero Cappuccilli as the Conte di Luna and Jose van Dam as Ferrando in the third act of Verdi’s Il Trovatore. Conductor Herbert von Karajan, Vienna, 1978.

……

Изпълнение на Фиоренца Косото:

Fiorenza Cossotto: Bellini – Norma, ‘Sgombra è la sacra selva’

………

Изпълнение на Фиоренца Косото:

Fiorenza Cossotto: Verdi – Don Carlo, ‘Nel giardin del bello’

´´´´

Изпълнение на Фиоренца Косото:

Fiorenza Cossotto in Judgement Scene from Aida (1966) [English subs]

conductor Franco Capuana director Herbert Graf choir master Giulio Bertola stage designer Pino Casarini choreographer Constantin Sergueev Aida Leyla Gencer The King Franco Pugliese Amneris Fiorenza Cossotto Radames Carlo Bergonzi Ramfis Bonaldo Giaiotti Amonasro Anselmo Colzani Orchestra and Chorus from the Arena di Verona Corps de Ballet from Kirov Theatre of Leningrado Recorded live in the Arena di Verona on August 9th 1966

…….