Biserka Cvejic

Мецосопранът от Сърбия Бисерка Цвейич, която се помина на този ден преди една година

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 януари 2022 г. пиша статия за една заслужила дама в областта на певческото изкуство – мецосопранът от Сърбия Бисерка Цвейич (Biserka Cvejic), която на днешния ден през миналата 2021 г. напусна житейската сцена на заветната възраст от 97 години.

Доскоро аз лично не знаех за това, тя е родена на 5 ноември през далечната 1923 г. в Далмация и аз всяка година от 2013 г. я уважавах със статия за рождения й ден – тя беше артистка с голямо очарование и излъчване, винаги засмяна и весела, отдавна беше приключила с вокалната си кариера, но имаше забележителна педагогическа практика и беше особено прочута в Сърбия, където я уважаваха изключително силно.

Когато в дните около 5 ноември 2021 г. реших отново да пиша статия за нея, първо отворих нейната Уикипедия-страница и направо изтръпнах – Бисерка Цвейич не е вече между нас живите, починала е на 7 януари 2021 г. в Белград. Наред с тази вест в Уикипедия, имаше в Интернет редица линкове с най-различни съобщения в медии за нейната кончина. Тогава реших да пропусна статия за рождения й ден – тя вече не може да го празнува, но като се навърши 1 година от смъртта й, тогава да почета тази траурна годишнина. И сега днес правя това.

В началото на днешната ми статия искам да цитирам едно от тия траурни съобщения в медиите, които се появиха в дните на кончината й. Цитирам публикация от медия в Австрия:

Портал „Der Standard“

Mezzosopranistin Biserka Cvejic mit 97 Jahren verstorben

1923–2021

Die serbische Opernsängerin trat zeitlebens in führenden Opernhäusern auf, darunter 372 Einsätze an der Wiener Staatsoper

7. Jänner 2021

Belgrad/Wien – Im Alter von 97 Jahren ist am heutigen Donnerstag in Belgrad die serbische Mezzosopranistin Biserka Cvejic gestorben, meldete der TV-Sender “N1”. In ihrer Berufskarriere war Cvejic wiederholt in führenden Opernhäusern, darunter an der Mailänder Scala und der Metropolitan Opera aufgetreten. Und nicht zuletzt dürfte sie älteren Wiener Opernfreunden noch in guter Erinnerung sein, trat Cvejic zwischen 1959 und 1978 doch 372 Mal in der Staatsoper auf.

Die Mezzosopranistin war dabei in 25 verschiedenen Rollen zu erleben, von der Carmen über die Marcellina bis hin zur Brangäne. Ab 1978 hatte sich Cvejic dem Unterricht des Sängernachwuchses gewidmet, zuerst an der Belgrader Musikfakultät, danach auch in Novi Sad. Zu ihren Schülern gehörte unter anderen der Bariton Zeljko Lucic. (APA, 7.1.2021)

(край на цитата)

Превод:

Мецосопранът Бисерка Цвейич почина на 97-годишна възраст

Сръбската оперна певица се появява във водещи оперни театри през целия си живот, включително 372 участия във Виенската държавна опера.

7 януари 2021 г.

Белград / Виена – Сръбският мецосопран Бисерка Цвейич почина в четвъртък в Белград на 97-годишна възраст, съобщи телевизия “N1”. По време на професионалната си кариера Цвейич се е появявала многократно във водещи оперни театри, включително Ла Скала в Милано и Метрополитън опера. И не на последно място, по-възрастните фенове на Виенската опера ще я помнят с умиление, тъй като Цвейич се изявява 372 пъти в Държавната опера между 1959 и 1978 г.

Мецосопранът може да бъде видян в 25 различни роли, от Кармен през Марцелина до Брангене. От 1978 г. нататък Цвейич се е посветила на преподаване на млади певци, първо в Белградския музикален факултет, а след това и в Нови Сад. Сред нейните ученици е баритонът Желко Лучич. (APA, 7.1.2021)

(край на превода)

Линк към статията:

https://www.derstandard.de/story/2000123082323/mezzosopranistin-biserka-cvejic-mit-97-jahren-verstorben

Днешната ми статия ще бъде една ретроспектива на цялостната дейност на Бисерка Цвейич и ще започна с думите, които написах в началото при последната ми статия за нея през ноември 2020 г.:

Драги приятели на оперната музика, днес на 5 ноември 2020 г. не мога да пропусна рождения ден на една заслужила дама в областта на певческото изкуство – мецосопранът от Сърбия Бисерка Цвейич (Biserka Cvejic), която днес празнува своята 97-годишнина.

От 2013 г. на този ден – вече за ШЕСТИ път – винаги с известен страх влизам в Гугъл, за да проверя „какво става с нея“. Помня я още от 70-е години на миналия век, когато тя тържествуваше по света и имаше редица гастроли тук в Германия, също и в други страни. Изявите й на сцената на Виенската държавна опера са оставили отлични спомени в тогавашната генерация оперни любители. Пиша за там, понеже през май 1978 г. бях служебно за няколко дни във Виена и имах щастието да я видя на сцената – в ролята на Аделаида в операта „Арабела“ от Рихард Щраус. Между другото, спектакълът на 23 май беше нейната последна изява на тази оперна сцена. Тя е пяла в тази роля 7 пъти в периода 1976-1978. Ето малка справка за изявите:

ArabellaAdelaide12.09.1976–23.05.19787 mal

След като споменах за това мое посещение, нека видим състава на „Арабела“ на 23 май:

ARABELLA

Dienstag, 23. Mai 1978 | 19:00 | in deutscher Sprache

(край на цитата)

Един внушителен ансамбъл в тази чудесна опера на Рихард Щраус. Наред с Бисерка Цвейич четем имената на такива артисти, като Гундула Яновиц в главната роля (тя изгради след това световна кариера), Еберхард Вехтер (писал съм за него статия за рожден ден, по-късно той беше и директор на Виенската държавна опера, когато в ръководството й влезе също като директор легендарният Йоан Холендер), колоратурният сопран Едита Груберова – тогава в началото на шеметната си оперна кариера по целия свят, която трае и почти до сега (!). Както четем, и българката МИЛКАНА НИКОЛОВА е в този ансамбъл. Наскоро писах статия и за нея – една малко позната българска оперна певица, играла на редица чужди сцени. Рабира се, и другите солисти са известни имена – споменах най-важните, чиито имена винаги стоят в паметта ми. По-долу в статията ще се спра на всички изяви на Бисерка Цвейич във Виена – около 370 в 27 различни опери.

Ето и моите спомени за тази паметна вечер на 23 май 1978 г.:

Това последно нейно участие е много интересно, просто случайност за мен. През 1978 г. аз работех вече от 2 години в компютърния гигант „Спери Юнивак“ в Германия. През май 1978 г. имахме четиридневна конференция във Виена – от 21 до 24 май. Понеже обичам оперното изкуство, успях да се снабдя с билет за „Арабела“ на 23 май и можах да видя Бисерка Цвейич за пръв и последен път на сцената. Бях чувал името й още от България, после тук в Германия след 1974 г., когато пристигнах. Ролята й на Аделаида – майката на Арабела не е от най-значителните, като тези на Арабела, сестра й Зденка и на Мандрика, но все пак тя правеше особено впечатление на сцената. Публиката я изпрати с големи овации в края на спектакъла, сигурно се е знаело, че това е последната й изява на виенска сцена. Тогава тя беше на 55 години, с много внушителна външност, величествена осанка и благородство, което издава и до ден днешен. Тогава не бях подготвен за представлението, за пръв път слушах „на живо“ опера от Рихард Щраус, но обичам музиката му, а „Арабела“ и „Кавалерът на розата“ са специални негови творби, в т.н. „парландо“-тонове, които особено ми допадат. В момента „Арабела“ преживява истински ренесанс в много страни по света и влиза в репертоара на редица оперни театри. Кога ли най-сетне ще бъде поставена и в България!

Като писах тези редове наново през 2017 г., на 4 ноември около обед, като пътувах с колата си за покупки, включих радиото и слушам нещо импозантно – соло пиано в съпровод на голям симфоничен оркестър. Не знам кога е започнало това произведение, но не ми беше познато, приличаше на клавирен концерт от модерен композитор, вероятно съвременен. Музиката беше великолепна, соловата партия на пианото – бравурна и съпровождана от отлично написана оркестрация. Чаках десетина минути, докато дойде края, после бурни ръкопляскания и думите на спикера: „Това беше запис на „Бурлеска“ за пиано и оркестър от Рихард Щраус“. Никога не бях слушал това произведение на големия майстор – останах очарован и ще го потърся, за да го чуя изцяло.

Ето защо потърсих веднага нещо в Интернет за тази творба и успях да открия нещо интересно на немски език, което ще споделя, като преведа и на български език:

Портал BR KLASSIK

Richard Strauss – Burleske für Klavier und Orchester – Ein frecher Jugendstreich

11.04.2017 von Sylvia Schreiber

Die Uraufführung von Richard Strauss’ Burleske gestaltete sich schwierig: Das Stück war für die damalige Zeit zu komplex, die Harmonien ungewöhnlich. Eugen d’Albert wurde es schließlich gewidmet und er hob das Werk auch in Eisenach aus der Taufe. Das war 1890 – ganze vier Jahre nach der Vollendung.

Albern, schrill und fantasievoll ist sie, die Burleske. Richard Strauss parodiert darin liebevoll sein Idol Richard Wagner und überzeichnet die romantischen Klangideale seines zweiten Idols Johannes Brahms. Das Klavier wirbelt in Kaskaden, die vier Pauken protzen, die Piccoloflöten tirilieren und das Orchester wiegelt obendrein die Stimmung ordentlich auf. Richard Strauss will mit allen Mitteln komisch sein und verlangt das sogar an zwei Stellen explizit vom Solisten: wenn die Spielanweisung “con umore” in den Noten steht, also mit Humor.

Dieser große Aufwand lohnt sich. Der Witz kommt an. Und entlockt dem Pianisten nicht selten ein Lächeln. “Das Problem ist, dass man seine eigenen Grimassen nicht kontrollieren kann”, sagt der Pianist Rudolf Buchbinder dazu. “Deswegen will ich mich auch nicht anschauen dabei. Gott behüte, ich müsste mir bei der Strauss’schen Burleske ansehen, wie ich das spiele…”

(край на цитата)

Превод:

Рихард Щраус – „Бурлеска“ за пиано и оркестър – Едно нахално младежко творение

11 април 2017, от Силвия Шрайбер

Премиерата на „Бурлеска“ от Рихард Щраус се оказва твърде трудна: творбата е твърде комплексна за тогавашното време, хармониите – нестандартни. Тя е посветена на пианиста и композитор Ежен (Ойжен) д’Албер и самият той я изпълнява в Айзенах при нейното кръщение. Това се случва през 1890 година – цели 4 години след като Щраус я написва.

Детински самоуверена, пъстра и пълна с фантазия е тази „Бурлеска“. Рихард Щраус пародира в нея – но с любов – своя идол Рихард Вагнер и препокрива романтичните тонови идеали на втория си идол Йоханес Брамс. Пианото щурмува в каскадни линии, четирите тимпани изтъкват участието си, пиколо флейтите чуруликат, а оркестърът насъсква допълнително съответното настроение. Рихард Щраус желае да се покаже комичен и то с всички средства, даже иска на две места съвсем открито от солиста също да бъде комичен – в нотите на партитурата стои указанието „con umore”, следователно – с хумор.

Това голямо изразходване на средствата се оказва полезно – комичното се разбира. По тази причина не рядко пианистът се усмихва при изпълнението. „Проблемът е, че даже собствените гримаси не могат да се контролират“, казва по този повод пианистът Рудолф Бухбиндер. „Ето защо аз не желая да се наблюдавам при изпълнението. Нека Бог ме упази да не виждам свиренето си при изпълнение на „Бурлеската“ от Щраус …“

(край на превода)

Понеже Бисерка Цвейич притежава особено обаяние, винаги си пожелавам Бог да й даде здраве да живее още дълги години. През 2013 г. на този ден тя навърши кръглите 90 години и аз отбелязах това само с няколко реда поради липса на време и други ангажименти. Тогава писах така: „Няма да пиша статия за нея (може би следната година), но нейният творчески път е забележителен – тя е пяла на всички големи сцени в Европа (няма да ги изброявам), в Северна и Южна Америка (включително и в МЕТ), в Япония и другаде, както и на много международни музикални фестивали.

Родена недалеч от Сплит, после живее в Белгия и след Втората световна война се връща в пределите на Югославия, като се установява в Белград, където дебютира през 1950 г. в Операта в Белград. Международната й кариера започва през 1959 г. във Виенската опера, после пее в Германия, в Лондон (Ковънт Гардън), Миланската Скала и на много други сцени. В МЕТ дебютира през 1962 г. в ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди (роли в опери от Верди са в основата на репертоара й). Друг път ще се спрем по-подробно на живота и делото на тази голяма и заслужила певица. Днес ще поздравим г-жа Бисерка Цвейич с достойната й годишнина, като й пожелаем добро здраве и дълъг живот“.

Това беше всичко. Седем години изминаха, днес Бисерка Цвейич наново празнува рожден ден. Имам сведения, че кръглата й годишнина през 2013 г. е била много тържествено отпразнувана в Сърбия и специално в Белград, където тя живее постоянно. Имало е интервюта пред преса, радио и други медии. В Интернет могат да се намерят много сведения в различни линкове, нейна страница в Уикипедия има на английски, френски, сръбски и хърватски езици. Имам чувството, че в Сърбия тя е нещо като национална героиня в областта на музиката, толкова е прочута, че едва ли има неин сънародник, който да не знае коя е.

Защо е така, може би сърбите уважават повече оперните си певци и им отдават заслужена почит. Да не забравяме, че наред с Бисерка Цвейич (какво хубаво лично име, даже сръбски журналист често я нарича „бисерна Бисерка“), певци и певици от бивша Югославия – Сърбия, Босна, Хърватия, Македония заемат определено място в историята на европейското оперно изкуство. Няма да изброявам много имена, но като се спрем на няколко от най-важните имена през миналия век, не може да не споменем доайена Зинка Миланов (или Zinka Kunc) от Хърватия (1906-1989), може би най-прочутата, тъй като е гастролирала много в Америка, след това Сена (Сребренка) Юринац от Босна (1921-2011) – какво хубаво малко име, през 2013 г. писах статия за нея във връзка с рождения й ден. От мъжете заслужава да спомена най-известният югославски бас през миналия век с голямо международно участие Мирослав Чангалович от Босна (1921-1999), известен и в България, както и баритонът от Македония Душан Попович (1927-2001), роден в Прилеп. Няма да пиша за нови оперни имена от началото на 21-и век, които сега изграждат международна кариера, очевидно е, че има такива, както от всички райони на Балканския полуостров.

Още от последното десетилетие на миналия век един чудесен тенор – Зоран Тодорович гостува с голям успех в Европа, главно в Германия и в Америка. Пее основни роли в опери от Верди, Пучини и други. Ето един кратък цитат за него в медия на немски език:

Тенорът от Сърбия Зоран Тодорович, ученик на Бисерка Цвейич

Zoran Todorovich

Zoran Todorovich zählt zu den gefragtesten Tenören seines Fachs. Nach Studien in Belgrad, Frankfurt und München begann er seine Karriere mit Engagements am Landestheater Detmold und der Staatsoper Hannover. Seine aufsehenerregenden Debüts an der Hamburgischen Staatsoper und der Wiener Staatsoper ebneten ihm schnell den Weg zu einer regen internationalen Gastspieltätigkeit. Seither ist Zoran Todorovich mit Partien wie Edgardo / LUCIA DI LAMMERMOOR, Alfredo / LA TRAVIATA, Rodolfo / LA BOHEME, Pinkerton / MADAMA BUTTERFLY, Faust / FAUSTS VERDAMMNIS …

(край на цитата)

Превод: Зоран Тодорович принадлежи към най-търсените тенори от неговия жанр. След обучение в Белград, Франкфурт и Мюнхен той започва кариерата си с гастроли в Градския театър в Детмолд и в Държавната опера в Хамбург. Неговите сензационни дебюти на сцените на Държавната опера в Хамбург и на тази във Виена му отварят бързо пътя за една интензивна международна дейност. Оттогава Зоран Тодорович играе роли като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“, Алфредо в „Травиата“, Родолфо в „Бохеми“, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, Фауст в „Проклятието на Фауст“ ….

(край на превода)

Не знам на каква възраст е Зоран Тодорович, сигурно между 55 и 60, в медиите няма никъде сведение за това (той има чудесна фигура и осанка), за него има кратка Уикипедия-страница на английски език, но никаква рождена дата или година! Даже се чудя, толкова е известен, защо няма на сръбски език, в Сърбия трябва да се гордеят с него. Предполагам, че поради факта, че той живее постоянно на Запад, има немско гражданство, може сърбите да имат нещо против него, както преди години и за български певци, които имаха кариера само на Запад, почти нищо не се пишеше.

Ето малка справка за оперните му изяви през сезона 2018/2019, както и за тия през 2017 година :

Von / Bis

Oper

Rolle

Ensemble / Ort

Leitungsteam

Mai-Jun 2019

Daphne

Apollo

Staatsoper Hamburg

ML: Boder
R: Loy

….

Mär-Apr 2019

La juive

Le Juif Éléazar

Opera Vlaanderen


R: Konwitschny,

…..

Nov 2018-Mai 2019

Otello

Otello

Deutsche Oper am Rhein


R: Thalheimer,

….

Както виждаме, три роли – все главни – в различни по жанр опери: „Дафне“ – едноактна опера от Рихард Щраус, „Еврейката“ от Жак Халеви и „Отело“ от Верди.

Von  / Bis Oper  Rolle  Ort   Mär 17   La Wally NoRole I Teatri Reggio Emilia ML: F Ciampa; R: Nicola Berloffa   Feb 17   La Wally Giuseppe Hagenbach di Sölden Teatro Comunale di Modena ML: F Ciampa; R: Nicola Berloffa   Feb 17   La Wally Giuseppe Hagenbach Teatro Municipale di Piacenza ML: F Ciampa; R: Nicola Berloffa   Dez 16-Jan 17   Turandot Calaf it Deutsche Oper am Rhein, Dusseldorf ML: Axel Kober / W Chien; R: Huan-Hsiung Li   Okt-Nov 16   Otello Otello it Deutsche Oper am Rhein, Dusseldorf ML: Axel Kober; R: Thalheimer   Mai 16   Fidelio Florestán Teatro Colón, Buenos Aires ML: F Rettig; R: Eugenio Zanetti   Feb 16   Otello Otello it Opera Vlaanderen, Antwerpen ML: Alexander Joel; R: Thalheimer   Dez 15   Turandot Calaf it Deutsche Oper am Rhein, Duisburg ML: Axel Kober / W Chien; R: Huan-Hsiung Li   Apr 15   La forza del destino Don Alvaro it New National Theatre Tokyo ML: José Luis Gomez; R: Sagi   Mär 15   La fanciulla del West Dick Johnson it Deutsche Oper Berlin ML: C Rizzi; R: V Nemirova   Feb 15   Eine florentinische Tragodie Guido Bardi Opéra de Monte-Carlo ML: Pinchas Steinberg; R: Daniel Benoin 

(край на цитата)

Виждаме – редица изяви в главни роли и на сцените на известни оперни театри.

Но Зоран Тодорович продължава и сега с оперните си изяви и то в главни роли. Една справка през 2017 г. показва участия през 2018 г. в оперите „Палячи“ от Леонкавало и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини съответно в Лайпциг и Дюселдорф. Цитирам състава при изявите в Лайпциг през април и юни 2018 г.:

Ruggero Leoncavallo   Pagliacci
(“Der Bajazzo”) 7, 21 Apr 2018; 9 Jun 2018   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch Leipzig, Opernhaus Oper Leipzig Dirigent   Christoph Gedschold Regisseur   Philipp J Neumann   ~ Nedda    Eun Yee You Silvio    Jonathan Michie Canio    Zoran Todorovich Tonio    Luca Grassi Peppe    Dan Karlström

(край на цитата)

Съвсем случайно през 2018 г. научих, че Зоран Тодорович е познат оперен певец и в България – вече 2 пъти е гостувал в оперни изяви – първо на хълма Царевец край Велико Търново и през лятото на 2018 г. в Стара Загора. Ето информация:

Портал „STZAGORA.NET“

Сръбският тенор Зоран Тодорович гостува утре (21 юни) в Стара Загора в операта “Палячи”

20 юни 2018 г.

След блестящото си представяне в премиерните спектакли на операта „Палячи“ на сцената на Лайпцигската опера, сръбският тенор с международна известност Зоран Тодорович за първи път ще пее в Стара Загора. На 21 юни той ще бъде отново Канио – този път в новата продукция на операта „Палячи“ на Старозагорската опера под купола на Академичен цирк „Балкански“. Талантливият певец за втори път участва в постановка на Държавна опера Стара Загора – през 2016 г. чаровният артист бе горещо аплодиран в ролята на Туриду в спектакъла на операта „Селска чест“ от Маскани на хълма Царевец във Велико Търново (в рамките на Летния сезон на българските оперни театри – Царевец).

На 21 юни в спектакъла на операта „Палячи“ ще му партнират солистите Деси Стефанова (в ролята на Неда), Александър Крунев и Нико Исаков – в ролите на Директора на цирка и на Тонио, Теодор Петков (Силвио), Ивайло Йовчев (Бепо). Участват още хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора под диригентството на Ивайло Кринчев, артистите от Академичен цирк „Балкански“ Велизара Стайкова- Балканска, Мари Балканска, Николай Балкански, Тициано Балкански, Кристина Костова, дуо Бизан, Натали Балканска, балет при Академичния цирк Балкански с хореограф Александър Ярошин. Режисьор на постановката е Огнян Драганов, художник Каталин Йонеску-Арборе (Румъния).

Роден в Белград / Сърбия, ЗОРАН ТОДОРОВИЧ получава международно признание след своя дебют в ролята на Херцога на Мантуа в „Teatro de la Maestranza“ в Севиля, следват веднага ангажименти на различни престижни оперни сцени. Той изпълнява главната роля в „Милосърдието на Тит“ в Мадрид и ролята на Пинкертон от операта „Мадам Бътерфлай“ във Виена и Берлин, Алфред в „Травиата“ в Хамбург и Ленски в „Евгений Онегин“ в Брюксел, Франкфурт, Ница и Токио. Многократно е гостувал във водещи оперни театри като Баварската държавна опера, Дойче Опер Берлин, Кралския театър ла Монне в Брюксел, Виенската държавна опера, Операта на Сан Франсиско, Операта на Лос Анжелис, Капитолния театър в Тулуза, Операта на Марсилия, Саксонската държавна опера, Кралската опера „Ковънт Гардън“, както и на фестивала в Брегенц и Националния театър в Токио.

Богатият му репертоар включва повечето от знаковите роли за драматичен тенор, а през 2009 г. той добавя с голям успех и своята първа Вагнерова роля – главната роля в „Лоенгрин“ в Театър Масимо в Палермо. Зоран Тодорович започва сезона 2010/2011 с дебюта си като Андре Шение от едноименната опера на Джордано в Операта на Марсилия. Връща се в Театър Масимо в Палермо като Дик Джонсън от „Момичето от Златния Запад“ на Пучини, след което пее за първи път партията на Йоан в „Иродиада“ на Масне, постановка на Фламандската опера в Гент и Антверпен. Тодорович гостува в Баварската държавна опера в Мюнхен в ролята на Полионе в „Норма“, където пее заедно с Едита Груберова. Те са партньори и в „Роберто Деверьо“ на концерт във Варшава.

Зоран Тодорович изпълнява и партиите на Измаел в концертни изпълнения на „Набуко“ в Брюксел и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ в Токио.

През септември 2011 г. Тодорович се завръща в Операта на Женева, където преди това през 2009 г. е постигнал голям успех като Манрико в „Трубадур“, за новата продукция на „Андре Шение“. След това дебютира в Оперния театър “Бастилията” в Париж като Дон Алваро в „Силата на съдбата“ от Верди. Ангажиментите му включват и дебюта му в Гран Театър Лисео в Барселона в същата роля и в спектаклите на оперите „Момичето от Златния Запад“ и „Франческа да Римини“ в Операта на Монте Карло. Тодорович също така е гостувал в ролите на Туриду в „Селска чест“ и Канио в „Палячи“ в Операта на Цюрих. През 2013 г. той добавя нова Вагнерова и нова Вердиева роли към своя репертоар: Радамес в „Аида“ в Марсилия и Парсифал от едноименната опера на Вагнер във Фламандската опера.

През следващите сезони (2014/2015) той пее Фиделио от едноименната опера на Бетовен в Лиеж, Отело на концерт в Антверпен / Гент, „Флорентинска трагедия“ в Торино и в Операта на Монте Карло с Маестро Пинка Стайнберг. Тодорович също така изпълнява ролята на Дик Джонсън в новата продукция на „Момичето от Златния Запад“ в Операта на Цюрих с маестро Марко Армилиато, „Палячи“ в Москва и Дюселдорф, Дон Хосе в „Кармен“ и Калаф в новата продукция на „Турандот“ в Дойче опер на Рейн-Дюселдорф, „Лястовичката“ в Тел Авив с Анжела Георгиу (с която е пял на гала концерт в Баден-Баден) и „Силата на съдбата“ в Токио, както и в новата продукция на „Крал Артур“ в Операта на Бастилията в Париж с маестро Филипе Жордан. Наскоро дебютира в ролята на Отело в новата продукция на едноименната опера в Дойче Опер на Рейн-Дюселдорф.

(край на цитата)

Браво на авторите на тази статия – много изчерпателна и точна информация за този забележителен тенор Зоран Тодорович от съседна Сърбия (нищо че живее отдавна на Запад). А само колко различен и всеобхватен репертоар – много рядък факт и за изключително добри, но често твърде едностранни солисти!

Сега нека след това голямо отклонение наново се върна към Бисерка Цвейич.

Интересен е живота на Бисерка Цвейич – тя е родена на 5 ноември 1923 г. в Krilo-Jesenice в Далмация, в пределите на сръбско-хърватското кралство. По рождение носи фамилното име Катушич, Цвейич е фамилното име на съпруга й д-р Душан Цвейич, с когото се запознава в Белград и се омъжва за него. Като малко дете фамилията й заминава за Белгия, където тя прекарва детството и младостта си. Още като малко момиче започва да пее в църква, после я съветват да учи пеене. В края на Втората световна война се завръща доста драматично в родината си, стигайки до Белград. В страницата й на френски език в Уикипедия това е описано така: „в края на войната тя пожелава да открие наново родината си, като тайно пътува с товарен влак, подпомогната от американски войници и машинисти на влака, които й дават храна“.

В Белград Бисерка Катушич се запознава с бъдещия си съпруг д-р Душан Цвейич – лекар, специалист по уши, нос и гърло. И тук в Белград решава да се посвети на музиката, като започва да следва вокално изкуство в Музикалната академия в класа на професор Йосип Риавец, известен тенор. Директорът на Белградската опера Оскар Данон й предлага постоянен ангажимент в оперния театър и тя дебютира там през 1950 г., като става член на ансамбъла от 1951 до 1961 г. Първият й голям успех на тази сцена е през 1954 г. в ролята на Шарлоте в операта „Вертер“ от Жул Масне. Друг особен успех на сцената в Белград е в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, както и на Кармен в операта от Бизе.

Още по време на ангажимента си в Белград Бисерка Цвейич се прочува и зад граница. През 1959 г. е поканена във Виенската държавна опера да играе ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди. Дебюта й там е на 4 октомври, като после в продължение на 14 години – чак до май 1973 г. участва в тази роля общо 22 пъти. Като член на ансамбъла на Белградската опера през 1961 г. наново гостува във Виена при филмовото заснемане на операта „Война и мир“ от Сергей Прокофиев. В този период участва в конкурс за нови членове на Виенската опера с две арии от „Аида“ и „Дон Карлос“ от Верди. Шест месеца след това получава покана от Виена да замести Жулиета Симионато. Така става член на оперния ансамбъл и изгражда знаменита оперна кариера на тази сцена в продължение на 20 години – последната й изява във Виена е на 23 май 1978 г. в ролята на Аделаиде в операта „Арабела“ от Рихард Щраус, която роля е играла там общо 7 пъти в последните два сезона. Така Бисерка Цвейич в тези 20 години е водещ мецосопран в ансамбъла на Виенската опера с повече от 25 роли и около 370 сценични изяви. В този период обръща внимание и на Херберт фон Караян, който още от самото начало съзира големите й сценични и гласови възможности. По-долу давам всички нейни изяви във Виена, от които се разбира и обхвата на репертоара й:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaAmneris04.10.1959–29.05.197322 mal
ArabellaAdelaide12.09.1976–23.05.19787 mal
Boris GodunowXenias Amme21.02.1976–06.01.197817 mal
CarmenCarmen12.11.1960–01.03.197538 mal
Der arme MatroseSeine Frau02.10.1970–11.10.19704 mal
Die WalküreRoßweiße06.09.1961–19.03.197829 mal
Die WalküreWaltraute30.03.19691 mal
Die WalküreFricka11.11.19681 mal
Don Carlo (Ital.)Eboli02.03.1960–05.06.197528 mal
Ein SommernachtstraumHippolyta18.10.1962–13.09.19636 mal
ElektraFünf Mägde15.06.1973–09.11.19775 mal
Eugen OneginOlga26.01.1961–08.06.19617 mal
FaustMarthe17.05.1974–25.06.19777 mal
Il trovatoreAzucena09.03.1965–19.05.197628 mal
Il trovatoreAzucena (2. – 4. Teil)29.03.19701 mal
L’ incoronazione di PoppeaOttavia31.10.1969–12.11.19692 mal
La forza del destinoPreziosilla12.10.1960–18.03.197748 mal
Le nozze di FigaroMarcellina19.12.1974–28.10.19765 mal
Les Contes d’HoffmannStimme der Mutter30.11.1972–10.03.197713 mal
Luisa MillerFrederica04.09.1974–08.01.19753 mal
OtelloEmilia10.01.1962–01.05.19643 mal
ParsifalStimme von oben29.10.1972–01.11.19733 mal
Parsifal3. Blumenmädchen/1. Gruppe01.04.1961–30.01.197113 mal
RigolettoMaddalena12.04.1962–09.03.197739 mal
SalomeHerodias22.09.19771 mal
Tristan und IsoldeBrangäne28.11.19641 mal
Un ballo in mascheraUlrica07.10.1962–23.04.197740 mal

(край на цитата)

Така че през последната година на участие във Виена – през 1978 г. – тя пее на 6 януари в „Борис Годунов“ от Мусоргски, на 19 март във „Валкюра“ от Вагнер и за последен път на 23 май в „Арабела“ от Рихард Щраус.

По време на работата си в Белград, Бисерка Цвейич гостува на сцената на операта в Загреб, после из цяла Европа – Мюнхен, Берлин, Барселона, Неапол, Верона, Москва, Лондон (Ковънт Гардън), Миланската Скала (дебют през януари 1970 г. в ролята на Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс). При нейна изява на оперната сцена в Сплит дирижира Курт Адлер от МЕТ в Ню Йорк, който я поканва за гастроли в Америка. Така Бисерка Цвейич играе в МЕТ от 1961 до 1967 г., също и в Буенос Айрес и Токио. Наред с много роли от италианския и френски репертоар, тя играе и в опери от Рихард Вагнер – „Валкюра“, „Парсифал“, „Тристан и Изолде“, както и от Рихард Щраус – „Арабела“, „Електра“, „Саломе“. Роли в опери от руски автори също са част от големия й репертоар – Чайковски (специално ролята на Олга в „Евгений Онегин“) и Мусоргски.

Ще се спра по-подробно на изявите й в МЕТ в Ню Йорк. Както споменах по-гое, това става между годините 1961 и 1967 – общо в 8 опери и 53 участия. Цитирам в хронологичен ред: дебют в „Аида“ на 14 април 1961, после много пъти през годините 1963, 1964 и 1965. Следват:

„Адриана Лекуврьор“ (1963), „Бал с маски“ (1963), „Дон Карлос“ (1964 и 1965), „Трубадур“ (1964, 1965, 1967 и 1968), „Хофманови разкази“ (1964 и 1965), „Самсон и Далила“ (1965), „Джоконда“ (1966 и 1967).

Цитирам състава при дебюта й в „Аида“:

Debut: Biserka Cvejic, Metropolitan Opera House
April 14, 1961

AIDA {646}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni

Aida....................Birgit Nilsson
Radamès.................Kurt Baum
Amneris.................
Biserka Cvejic [Debut]
Amonasro................Anselmo Colzani
Ramfis..................Norman Scott
King....................Ezio Flagello
Messenger...............Robert Nagy
Priestess...............Carlotta Ordassy

Conductor...............Nino Verchi

(край на цитата)

А това е състава при последната й изява в МЕТ:

Metropolitan Opera House
October 27, 1967

LA GIOCONDA {223}

La Gioconda.............Renata Tebaldi
Enzo....................Barry Morell
Laura...................
Biserka Cvejic [Last performance]
Barnaba.................Anselmo Colzani
Alvise..................John Macurdy
La Cieca................Lili Chookasian
Zuàne...................Russell Christopher
Isèpo...................Robert Schmorr
Monk....................Paul Plishka
Steersman...............Nicola Barbusci
Singer..................Paul De Paola
Singer..................William Mellow

Conductor...............Fausto Cleva

(край на цитата)

Бисерка Цвейич е също известна като отлична интерпретаторка на песни и като солистка в кантатно-ораториални творби. Музикалните критици я определят преди всичко като идеална Вердиева певица със суверенен и младежки глас, някои твърдят, че известни нейни изпълнения са „префињене“ (оригинал на сръбски език). Особено доброто владеене на френски език се забелязва в роли от този жанр. Счита се, че общо има 77 роли в мецосопрановия репертоар и около 1800 изяви през цялата си певческа кариера.

Последната сценична изява на Бисерка Цвейич е през 1990 г. След това тя се отдава на педагогическа практика преди всичко във Вокалния факултет на Белградската музикална академия, също и в Музикалната академия в Нови Сад. Един от най-добрите й ученици в Нови Сад е баритонът Желко Лучич (Жељко Лучић), който в момента е един от най-успелите по цял свят баритони от Европа. Тук ще добавя, че след като прочетох за този неин ученик – бях само чувал това име – се информирах по-обстойно и намерих в Интернет чудесни отзиви за него от изявите му по всички големи оперни сцени в света. Желко Лучич е роден през 1968 г. в Сърбия, работил е съвсем друго в началото на професионалния си живот, после се обучава при Бисерка Цвейич и стартира шеметна оперна кариера по целия свят. Той има страница в Уикипедия на английски, френски, испански, руски и сръбски езици. Прочетох някои данни и съм впечатлен от репертоара и изявите му. Ще цитирам кратка справка за него от началото на голямата му кариера (на английски език):

Željko Lučić (born 24 February 1968) is a Serbian operatic baritone who has had an active international career since 1993. He was a member of the Serbian National Theatre in Novi Sad from 1993–1998 and at the Frankfurt Opera from 1998-2008. He is particularly well known for his performances in the operas of Giuseppe Verdi; having portrayed a total of 23 leading roles from the great composer’s works. Born in Zrenjanin, Lučić was a member of conductor Slobodan Bursać‘s Josif Marinković Mixed Choir in his native city while he was a teenager. Bursać encouraged him to pursue a career as a soloist and encouraged him to study singing with Dorotea Spasić in Belgrade. After studying for some years with Spasić, his teacher sent him to the voice studio of the famous mezzo-soprano BISERKA CVEJIC at the Music Academy in Novi Sad in 1991. Cvejić became his primary teacher and mentor, and in less than two years studying with her, he was offered a contract with the Serbian National Theatre in Novi Sad. In 1995 he won first prize at the international music competition in Bečej, and in 1997 he won first prize at the Francisco Viñas International Singing Competition in Barcelona (…)

(край на цитата)

Както стана въпрос в началото, Бисерка Цвейич е от много години омъжена за лекаря д-р Душан Цвейич, който почина преди няколко години. Преди известно време двамата съпрузи издадоха в Белград автобиографичната книга „Уметност певања“.

През 2001 г. Бисерка Цвейич получава от френското правителство най-значителния френски орден „Легија части“ (по цитат от сръбски източник), а преди три години по случай нейната 90-годишнина официалните власти в Белград й връчват през ноември високи награди и отличия. В Белград се организира специална изложба, а през декември – тържествен концерт в нейна чест.

През февруари 2013 г. Бисерка Цвейич дава голямо интервю на журналиста Vladimir Đuričić, което може да се прочете като линк в Интернет. Ето само първите редове:

Ljubav mi je bila važnija od karijere

Vladimir Đuričić | nedelja, 03.02.2013. |

Kritičari su je opisali kao suverenu pevačicu čije su interpretacije prefinjene, a ona je na vrhuncu karijere napustila scenu, sa suprugom Dušanom napisala knjigu „Umetnost pevanja“ i posvetila se pedagogiji.

Оd Pepeljuge postala je princeza operske scene, koja je u dvorcu Grimaldijevih u Monte Karlu sedela za stolom sa princezom Grejs i princom Renijeom, zapisao je biograf o Biserki Cvejić, primadoni koja je svojim glasom i pojavom na sceni otvarala vrata svih vodećih operskih kuća sveta. U skoro 1.800 predstava odigrala je 77 uloga. Titulu komorne pevačice ponela je u Bečkoj državnoj operi, u kojoj je pevala u 370 predstava u 25 uloga. Kritičari su je opisali kao verdijevski mecosopran, suverenu pevačicu ujednačenog mladalačkog svežeg glasa čije su interpretacije prefinjene, a ona je na vrhuncu karijere napustila scenu.

To je učinila zbog ljubavi …………

(край на цитата)

В Интернет има десетки линкове за Бисерка Цвейич, както и много нейни снимки от различни етапи на живота й. По начало за оперни дейци от чужбина аз пиша статии при кръгли годишнини, но понеже Бисерка Цвейич „прехвърли“ успешно границата на 95 години през 2018 г. (тогава писах статия за последен път), реших на тази дата да й посветя пак статия – тя навършва днес заветните 97 години, и по всяка вероятност е все пака бодра и оптимистично настроена, както през последните години.

Даже вчера потърсих в медиите нещо ново за нея, след като видях, че няма неприятни новини около нея. Намерих една статия от 2018 г. в популярния в Сърбия вестник и портал „Политика“, която ще цитирам в оригинал без превод, с което ще завърша статията си днес:

Портал „Политика“ Белград, 22.02.2018

Харизма Бисерке Цвејић

Гласом и сценском харизмом отварала је врата Миланске скале, Бечке државне опере, њујоршког Метрополитена, лондонског Ковент гардена, московског Бољшог театра…

Критичари су је, уз прегршт осталих похвала, описивали као вердијевски мецосопран, а за целокупан рад Бисерка Цвејић, примадона Опере Народног позоришта, добитница је награде „Доситеј Обрадовић” за животно дело за 2014. Признање, које се састоји од плакете с ликом великог писца и просветитеља и од новчаног износа, додељено јој је синоћ на свечаности у националном театру. Част да јој уручи награду припала је Радомиру Путнику, председнику управног одбора Задужбине „Доситеј Обрадовић”.

„Ви сте својим гласом пружили тренутке врхунске оперске и концертне музике публици широм света. Као и Доситеј, ви сте одлучили да своје огромно знање преносите младима и као наш велики учитељ посветили сте се племенитом и захтевном послу наставника. За Доситеја важи крилатица: Он је љубио свој род. За вас, госпођо Бисерка Цвејић, једнако важи ова крилатица. Српски народ је узвратио Доситеју љубављу и поштовањем. Српски род воли и поштује своју Бисерку Цвејић“ – казао је Путник и подсетио да су доделу награде подржали Министарство културе, Народна банка и Народно позориште.

Солисти опере, некадашњи студенти Бисерке Цвејић и оркестар Народног позоришта под управом маестра Дејана Савића увеличали су синоћње дружење какво и доликује врхунској уметници.

Цвејићева је одиграла више од 70 улога у 1.800 представа. Незаборавне су Вердијеве роле које је оживела попут Амнерис („Аида”), Ацучена („Трубадур”), Еболи („Дон Карлос”), као и Бизеове Кармен у њеној интерпретацији. На врхунцу каријере напустила је сцену због љубави према лекару и оперском певачу Душану Цвејићу, с којим је написала књигу „Уметност певања”. Посветила се педагогији: две деценије је радила као професор соло певања на Факултету музичке уметности у Београду, десет година на Уметничкој академији у Новом Саду, а водила је и Оперски студио у „Мадленијануму”.

Иако је у десетој деценији живота, једна од наших највећих вокалних уметница и педагога у другој половини 20. века, и даље помаже талентованим младим певачима.

Д.М.

(край на цитата)

Какво мога да добавя още – нищо специално, освен да обърна внимание как в Сърбия умеят да ценят талантливите си артисти, макар и те вече отдавна да са преминали годините на активна кариера. Дали така се постъпва в България при подобни случаи? Нека всеки сам да си даде отговор …

Аз повече няма да се спирам на други неща, днес на 7 януари 2022 г. искам да отбележа една година от кончината на една истинска гранддама на оперното изкуство. През 2016 г. открих една нейна снимка от това време – не мога да повярвам, че тази изключително симпатична и чаровна жена е навършила тогава 93 години. Ще поместя тази и още няколко други нейни снимки след статията – заслужава да се видят.

Мир на праха на незабравимата Бисерка Цвейич!

……………

Изпълнения на Бисерка Цвейич:

Biserka Cvejic in Memoriam (5.11.1923-7.1.2021) Samson et Dalila

Biserka Cvejic sings “Mon coeur s’ouvre a ta voix” from Samson et Dalila by Camille Saint-Saens Zagreb Opera Orchestra Iovan Sainovic, Conductor

´´´´´´´´

Biserka Cvejić – O mio Fernando

Serbian Mezzo-soprano Biserka Cvejić (1923-) sings O mio Fernando, from Donizetti’s opera, La Favorita.

´´´´´´´´

Giuseppe Verdi Don Carlo Biserka Cvejić

…….

Biserka Cvejić – Aida – Judgement Scene – “Ohimè!… morir mi sento…”,

Judgement Scene-“Ohimè!… morir mi sento…”, Opera, Aida, Composer, Giuseppe Verdi, Aida, Ljiljana Molnar-Talajic, Amneris, Biserka Cvejić, Radames, Giorgio Lamberti, Ramfis, Ivan Stefanov, Amonasro, Duško Kukovec, Dir. Niksa Bareza, Zagreb,1971.

´´´´´´

Zoran Todorovich – tenor – R. Leoncavallo – ” Pagliacci”

Zoran Todorovich – tenor – R. Leoncavallo – ” Pagliacci” – Orchestra rehearsal – Deutscher Oper am Rhein 2012

´´´´´´´´

Zeljko Lucic / Zoran Todorovich – “Invano Alvaro” – Verdi / Suzana Suvakovic Savic aria Liu-Puccini

´´´´´´

Biserka Cvejic (Interview)

´´´´´´