Kategorie: Damrosch, Walter (DEU / USA, Dirigent)

На вчерашния ден е роден преди 160 години немско-американският диригент Валтер Дамрош

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 31 януари 2022 г. искам да почета рождената дата – вчера на 30 януари – на един от най-известните диригенти от края на 19-и и началото на 20-и век – Валтер Дамрош (Walter Damrosch), роден в Германия, но после заминал за Америка и направил там световна кариера предимно като главен диригент на МЕТ в Ню Йорк, но и другаде. Той е бил също и композитор, но като диригент е оставил особени ценни спомени. Не писах вчера за него, понеже предпочетох да уважа рождената дата на българския певец – забележителния бас Павел Манолов, вече почти забравен, но е бил един от стълбовете на Софийската народна опера през втората половина на миналия век.

Вчера се навършиха кръглите 160 години от рождението на Валтер Дамрош и това е повод да припомня детайли от неговия знаменит път като изявен оперен и симфоничен диригент, дирижирал в МЕТ стотици спектакли и поставил оркестъра на този прочут оперен театър на особена висота. Дейноста на Валтер Дамрош в МЕТ е пословична – цели 50 години той е диригент и шеф-диригент на този легендарен оперен театър, сигурно негов рекордьор по продължителност на дейността си. Именно по този повод ще припомня за бившия музикален шеф на МЕТ – Джеймс Ливайн, защото в официалните информации за него се казва, че е бил шеф-диригент на МЕТ почти 48 години, т.е., близо до рекорда на Валтер Дамрош, който има своя дебют там на 11 февруари 1885 г. като диригент на операта „Танхойзер“ от Вагнер и завършил кариерата си на 12 април 1935 г. при тържествена гала, посветена на неговата 50-годишна непрекъсната дейност, с участието на десетки от най-известните певци и певици в тази епоха, които са имали изяви на сцената на МЕТ.

Нека още в началото цитирам съставите при неговия дебют и при гала-концерта на 12 април 1935 г.:

(Debut: Walter Damrosch)


Metropolitan Opera House
February 11, 1885

TANNHÄUSER {8}

Tannhäuser..............Anton Schott
Elisabeth...............Amalie Materna
Wolfram.................Adolf Robinson
Venus...................Anna Slach
Hermann.................Joseph Kögel
Walther.................Otto Kemlitz
Heinrich................Martin Paché
Biterolf................Joseph Miller
Reinmar.................Ludwig Wolf
Shepherd................Anna Stern

Conductor...............Walter Damrosch [Debut]

(край на цитата)

….

[Met Concert/Gala] CID:117400
Walter Damrosch Golden Jubilee Performance. Metropolitan Opera House: 04/12/1935.

(Walter Damrosch‘s 50th Anniversary
Broadcast (Partial))


Metropolitan Opera House
April 12, 1935 Broadcast (Partial)
In celebration of the fiftieth anniversary of Walter Damrosch's debut with the company

WALTER DAMROSCH GOLDEN JUBILEE PERFORMANCE

A Beethoven Fanfare
[Based on themes from Beethoven's Symphony No. 3 and Fidelio]

Prologue to Fidelio
Richard Hale [Only appearance]

Fidelio: Act II

Leonore.................Dorothee Manski
Florestan...............Lauritz Melchior
Don Pizarro.............John Gurney [First appearance]
Rocco...................Alden Edkins [Only appearance]

Designer................Joseph Urban

Beethoven: Leonore Overture No. 3

Die Meistersinger von Nürnberg: Act III

Hans Sachs..............Lawrence Tibbett
Eva.....................Helen Jepson
Walther von Stolzing....Kurt Brownell [Only appearance]
Magdalene...............Edwina Eustis [Only appearance]
David...................George Meader [Last appearance]
Beckmesser..............John Barclay [Only appearance]
Pogner..................Frederick Baer [Only appearance]
Kothner.................John Gurney
Vogelgesang.............Myron Taylor [First appearance]
Nachtigall..............Louis D'Angelo
Ortel...................Paolo Ananian [Last appearance]
Zorn....................Angelo Badà
Moser...................Max Altglass
Eisslinger..............Giordano Paltrinieri
Foltz...................James Wolfe
Schwarz.................Arthur Anderson [Last appearance]

Chorus of 400 including:
Metropolitan Opera Chorus
Russian Musical Art Chorus
Oratorio Society of New York

Metropolitan Opera Orchestra
Metropolitan Opera Ballet

[Act III of Die Meistersinger was performed in an English translation by Walter Damrosch.]

Set designer............Hans Kautsky

Presentation
Mrs. August Belmont

Conductor...............Walter Damrosch
Director................Wilhelm Von Wymetal Jr.

Program advertisement for the Walter Damrosch Golden Jubilee Performance.

(край на цитата)

Какво тържество е бил този гала-концерт в МЕТ – Валтер Дамрош дирижира концерта като финал на знаменитата си 50-годишна дейност в МЕТ. Само каква програма и какви солисти – достойни да почетат големия диригент. При това сборен хор от 400 певци! Като си помислим, това става в далечната 1935 година (тогава съм бил дете на 4 години).

Прави ли ви впечатление, драги читатели, какъв изряден архив има МЕТ – всичко документирано с най-малки подробности, така че и след повече от 80 години можем да научим какво е ставало в тия времена. Мога само да дам пример как във века на информационните технологии се подхожда умно и последователно, така че историята да остане жива и за следващите поколения. При това има и редица снимки, някои от които ще приложа след тази статия.

Тъй като пиша за известни диригенти в МЕТ, нека цитирам списък на всички диригенти, които са работили там и имали честта да водят оперни спектакли на тази сцена. Списъкът е хронологичен цитат от съответна извадка в Уикипедия-страницата за МЕТ на английски език:

Диригенти в МЕТ:

Anton Seidl (1885–97) Walter Damrosch (1884–1902) Alfred Hertz (1902–15, leading conductor of German repertory) Gustav Mahler (1908–10) Arturo Toscanini (1908–15) Artur Bodanzky (1915–39, leading conductor of German repertory) Tullio Serafin (1924–34) Fausto Cleva (1931–71) Bruno Walter (1941–51, 1956, 1959) Ettore Panizza (1934–42, leading conductor of Italian repertory) Erich Leinsdorf (1938–42, leading conductor of German repertory)

George Szell (1942–46) Cesare Sodero (1942–47) Fritz Busch (1945–49) Fritz Reiner (1949–53) Dimitri Mitropoulos (1954–60) Erich Leinsdorf (1957–62) Kurt Adler (1943–73, chorus master and conductor) Rafael Kubelík (music director 1973–74) James Levine (music director 1976–2016; artistic director 1986–2004; music director emeritus 2016–2017) Valery Gergiev (principal guest conductor 1997–2008) Fabio Luisi (principal guest conductor 2010–2011; principal conductor 2011–2017) Yannick Nézet-Séguin (music director designate 2017–2020; music director beginning 2020)

(край на цитата)

Данните за Валтер Дамрош не съвпадат напълно с тези, които аз посочих, но като се влезе в архива на МЕТ се вижда кога е дирижирал за пръв и за последен път, така че моите данни са меродавни.

Нека обърна внимание и на това, че след уволнението на Джеймс Ливайн (той и без това прекрати дейността си в МЕТ през 2016 г. по здравословни причини), вече се знаеше кой е новият музикален шеф на МЕТ – канадският диригент Яник Незе-Сеген, от френско-говорящата провинция Квебек в Канада. Ето кратка справка за него на руски език:

Янник Незе-Сеген (фр. Yannick Nézet-Séguin, 6 марта 1975, Монреаль) — канадский (квебекский) пианист и дирижёр.

(край на цитата)

Не знам доколко неговото име е известно на българския любител на класическата музика, но Незе-Сеген се среща все по-често през последните години в програмите на оперни театри и концерти, дирижирани от него по целия свят. Нека му пожелаем здраве и успех – на 6 март 2020 г. той навърши 45 години – идеална възраст за един вече преуспял диригент.

След този голям увод ще се спра на биографични бележки и творческа дейност на вчерашния юбиляр.

Валтер Дамрош (Walter Johannes Damrosch), роден на 30 януари 1862 г. в Бреслау (тогава град в немската провинция Силезия, сега Вроцлав в Полша), починал на 22 декември 1950 г. в Ню Йорк, е диригент и композитор от САЩ с немски произход.

Той е син на композитора и диригент Леополд Дамрош (1832-1885) и е получил първоначалното си музикално обучение от баща си. През 1871 г. фамилията емигрира в САЩ, като през последните десетилетия на 19-и и първите на 20-и век както бащата, така и синът играят особено главна роля в музикалния живот на Ню Йорк. Леополд Дамрош бързо се налага като отличен диригент в МЕТ, особено в оперите от немски композитори, където често изпълнителите са от Германия – или постоянни членове на ансамбъла, или гости от Европа.

Бащата дирижира почти до края на живота си през 1885 г., но синът Валтер е вече достатъчно подготвен „да поеме палката“ от баща си и това става когато +е едва на 23 години – на 11 февруари 1885 г. Както пише в музикалните анали, „поради болестта на бащата, той му дава от леглото си съвети“ относно дирижиране на операта „Танхойзер“ от Вагнер при своя дебют на сцената на МЕТ. Аз цитирах в началото на статията състава. Вижте – почти всички артисти имат немски имена! В ролята на Елизабет играе Амалия Матерна, за която по една случайност писах на 18 януари 2018 г. статия във връзка със 100 години от кончината й през 1918 г. Едва ли си спомняте, ето как започнах статията си тогава:

„Сърдечна благодарност за Вашата голяма и грандиозна натура, която навлезе в моя живот като необходима потребност. Господи, само като помисля за Вашата последна вечер в ролята на Кундри! Довиждане – любов, доброта, най-добрата“.

(думи на Рихард Вагнер към певицата Амалия Матерна в писмото му до нея 4 седмици преди той да почине във Венеция през 1883 г.)

Драги приятели на оперната музика, днес на 18 януари 2018 г. за пръв път откакто пиша „оперни истории“ почти 5 години, ще се върна твърде назад в историята на оперното изкуство – чак в средата на 19-и век, когато това изкуство в България изобщо е непознато – държавата е под турско робство и никой не мисли за него, освен единици хора, които са пътували извън България, например в Русия, Чехия, Австроунгария и другаде. Причината да пиша за това време – днес се навършват точно 100 години от смъртта на една от най-прочутите по това време оперни певици в Европа и извън нея – драматичният сопран Амалия Матерна (Amalie Materna), родена на 10 юли 1844 г. в Австроунгария, починала на 18 януари 1918 г. във Виена“.

(край на цитата)

Продължавам за Валтер Дамрош:

Две години след дебюта си в МЕТ, през 1887 г. той заминава за Германия, където получава във Франкфурт допълнително обучение като диригент при прочутия Ханс фон Бюлов. Фактически в началото на кариерата си Валтер Дамрош е асистент-диригент в МЕТ през годините 1885 до 1891, после става диригент и шеф-диригент. Баща му Леополд Дамрош преди смъртта си е диригент и в т.н. „New York Oratorio Society“ и на други позиции, които синът наследява именно така: от 1885 до 1898 г. и от 1917 до 1921 г. той работи в „New York Oratorio Society“, а от 1885 до 1928 г. е диригент на „New York Symphony Society“ (по-късно под новото име „New York Symphony Orchestra“, където преди това е дирижирал баща му. През годините от 1894 до 1899 Валтер Дамрош дирижира допълнително и своя оперна компания с името „Damrosch Opera Company“, в която пеят певци от Германия. По-късно тази трупа е известна под името „Damrosch-Ellis Company“.

През пролетта на 1887 г. Валтер Дамрош се запознава при едно пътуване от Ню Йорк за Саутхамптън във Великобритания с Андрю Карнеги (Andrew Carnegie).

Няколко думи за Андрю Карнеги (1835-1919) – американски бизнесмен и филантроп от шотландски произход. Той дарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест. Други сгради с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Люисбург, Западна Вирджиния; 1928-местна зала в Питсбърг, Пенсилвания (в съседство с музея „Карнеги“ за естествена история, както и с библиотеката „Карнеги“ на Питсбърг); 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг Хоместед; 540-местна зала в родния му град Дънфърмлин, Шотландия.

Валтер Дамрош и Андрю Карнеги се сприятеляват и развиват заедно идеята за строеж на голяма концертна зала в Ню Йорк, която после получава името “Карнеги Хол“. Строежът започва през 1890 г. Андрю Карнеги финансира строежа на залата и заплаща после дълги години загубите, които се получават при експоатацията на концертната зала. Нека отбележа, че премиерният концерт е през 1891 г., при който Пьотр Чайковски и Валтер Дамрош дирижират съвместно. Последната изява на Валтер Дамрош в тази знаменита зала е на 27 март 1942 г., когато дирижира концерт на Ню Йоркската филхармония. Това е неговото 850-о представяне в “Карнеги Хол” – един период от 50 години, колкото е била и дейността му като диригент в МЕТ.

Забележителна кариера не само като диригент, но и като музикален организатор от най-висок ранг!

Валтер Дамрош дирижира редица творби от съвременни композитори, както и техни премиери. Известна е неговата роля в популяризиране творчеството на Джордж Гершуин. Така например след огромния успех на неговата „Рапсодия в синьо“, дълбоко впечатленият Дамрош възлага на Гершуин да напише оркестрова творба за „New York Symphony Society“. Композиторът се съгласява, като предлага да напише един клавирен концерт и получава съгласието на Дамрош да бъде солист в седем изяви в Ню Йорк, Филаделфия, Вашингтон и Балтимор. Премиерата на този „Концерт във ФА“ е на 3 декември 1925 г. в “Карнеги Хол“, като композиторът е солист, а Дамрош дирижира. Премиерата има грандиозен успех. Валтер Дамрош дирижира също и премиерата на друга симфонична творба на Джордж Гершуин – „Един американец в Париж“ на 13 декември 1928 г.

Валтер Дамрош става известен преди всичко като отличен диригент на опери от Рихард Вагнер. Голяма част от тези негови опери, които са представяни в МЕТ и на други оперни сцени в САЩ в тези години, са ръководени от Валтер Дамрош. Но той популяризира и творчеството на американски композитори като Джордж Герушин, Аарон Копленд (Aaron Copland) и други. През 1921 г. Дамрош става съосновател на „Американската музикална консерватория“ (The American Conservatory of Music) във Фонтенбло край Париж. Този малък френски град е на около 60 км. южно от Париж. Той е бивша резиденция на френските крале. Посещаван от туристи заради интересните дворци, има развита порцеланова промишленост. Населението му е около 16 000 жители (данни от 2006 г.)

Наред с дейността си като диригент, композитор и музикален организатор, Валтер Дамрош е съветник при голямата радиопредаватела компания NBC (National Broadcasting Company). Няколко думи за нея:

„National Broadcasting Company (Национална радиопредавателна компания, съкр. NBC) е американска търговска телевизионна компания (в миналото – телевизионна и радио компания) и принадлежащата ѝ телевизионна мрежа, със седалище в Ню Йорк. NBC е сред трите най-големи в САЩ, наред с ABC и CBS. Стартира през 1926 г. като радиостанция, а от 1946 г. започва да излъчва и телевизионни програми. През 1954 г. е първата телевизия, започнала да излъчва цветно телевизионно шоу („The Marriage“), а от 1965 г. предава цялата си програма в цветове“.

(край на цитата)

Именно като съветник в тази компания Валтер Дамрош е пионер в областта на радиопредавания с класическа музика в годините от 1927 до 1947- три години преди смъртта си през 1950 г. В този период от 20 години той поздравява всяка седмица един път сутрин преди да започне съответното музикално предаване милиони слушатели – предимно деца – с думите: „Good morning, my dear children“. Тематичното предаване за деца се нарича «Music Appreciation Hour». По този начин Валтер Дамрош предлага на цяла генерация американци запознанството с редица творби от класическата музика. Наред с тази апостолска дейност той ръководи редица концерти в неделя след обед, за да може работещото в други дни население да присъства на тези музикални събития. За заслуги в областа на музикалното образование Дамрош е избран през 1932 г. за почетен член на „Американската академия за изкуства и литература“.

По отношение на личния живот на Валтер Дамрош давам следната информация: той се оженва на 17 май 1890 г. за Margaret Blaine (1867–1949) – дъщеря на James G. Blaine – политик и кандидат за президент. Семейството има четири дъщери – Alice, Margaret (Gretchen), Leopoldine и Anita.

През 1923 г. Валтер Дамрош издава своята автобиография под надслов „My Musical Life“. Тя има второ издание през 1930 г. – „My Musical Life“, 2nd ed. New York, 1930.

Както стана въпрос в началото на статията, Валтер Дамрош играе огромна роля като диригент в МЕТ, тъй като в един период от почти 50 години разширява неимоверно оперния репертоар на театъра, както и на самия оркестър, който изнася и концерти. Да не забравяме, че неговите оперни изяви в МЕТ са над 350 – според архива на МЕТ – точно 353, като заглавията обхващат всички епохи и композитори от най-различни стилове – от барока до съвременността. Ще цитирам тук само началото на този огромен списък от 353 заглавия, като ползвам архива на МЕТ:

Search results for: walter damrosch
353 items found.

[Met Performance] CID:3000 Metropolitan Opera Premiere Tannhäuser {1} Metropolitan Opera House; 11/17/1884 Opening Night {2} Leopold Damrosch, General Manager Debuts: Anton Schott, Auguste Seidl-Kraus, Adolf Robinson, Anna Slach, Joseph Kögel, Emil Tiferro, Otto Kemlitz, Joseph Miller, Ludwig Wolf, Anna Stern, Leopold Damrosch, Wilhelm Hock Reviews
[Met Performance] CID:3060 Metropolitan Opera Premiere Guillaume Tell [William Tell] {1} Metropolitan Opera House; 11/28/1884 Review
[Met Performance] CID:3100 Guillaume Tell [William Tell] {2} Metropolitan Opera House; 12/5/1884 Review
[Met Performance] CID:3180 Guillaume Tell [William Tell] {3} Metropolitan Opera House; 12/19/1884
[Met Performance] CID:3280 Masaniello {2} Metropolitan Opera House; 01/3/1885 Debut: Walter Schüller
[Met Performance] CID:3290 Tannhäuser {6} Metropolitan Opera House; 01/5/1885 Debut: Amalie Materna Reviews
[Met Performance] CID:3310 Masaniello {3} Metropolitan Opera House; 01/9/1885 Review
[Met Performance] CID:3360 Metropolitan Opera Premiere La Juive {1} Metropolitan Opera House; 01/16/1885 Reviews

(…)

(край на цитата)

А ето и последните позиции от този списък с 353 заглавия:

Met Performance] CID:85760 Tosca {178} Metropolitan Opera House; 01/1/1924 Antonio Scotti’s 25th Anniversary Review

[Met Performance] CID:88430 United States Premiere Jenufa {1} Metropolitan Opera House; 12/6/1924 Debuts: Martin Öhman, Hans Pühringer Reviews

[Met Performance] CID:109680  Hänsel und Gretel {125} Pagliacci {304} Metropolitan Opera House; 12/25/1931 Broadcast The broadcast of Hänsel und Gretel inaugurated the matinee series that continues to this day. Pagliacci was not broadcast. Review

[Met Concert/Gala] CID:110660  Grand Operatic Surprise Party Metropolitan Opera House; 03/6/1932

[Met Concert/Gala] CID:113350  Gatti-Casazza 25th Anniversary Metropolitan Opera House; 02/26/1933 Broadcast

[Met Concert/Gala] CID:114870 All Request Program Metropolitan Opera House; 02/25/1934

[Met Concert/Gala] CID:117400  Walter Damrosch Golden Jubilee Performance Metropolitan Opera House; 04/12/1935 Walter Damrosch’s 50th Anniversary Broadcast (Partial)

(край на цитата)

Няма да цитирам отделни заглавия, но нека подчертая, че Валтер Дамрош е един от първите американски диригенти, които ръководят изпълнението на редица опери от Рихард Вагнер. Така например през 1886 г. той дирижира в концертно изпълнение американската премиера на „Парсифал“ в Ню Йорк. Също негова заслуга е, че включва в концертните си програми малко известни творби на редица европейски композитори, особено на малко познати такива от Русия. Той дирижира за пръв път Четвърта (през 1890 г.) и Шеста (през 1894 г.) симфонии от Чайковски, световната премиера на Третия концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов (през 1909 г.), както редица творби от Густав Малер и Едгар Елгар.

През 1920 г. Валтер Дамрош предприема със своя оркестър голямо концертно турне в Европа, което е влязло в музикалната история като първо гостуване на американски оркестър в стария континент. Благодарение на големия си музикален профисонализъм и агресивен мениджмънт Дамрош успява през първите десетилетия на 20-и век да издигне реномето на ръководения от него оркестър така, че същият да заеме едно от първите места в групата на най-реномираните оркестри в САЩ – основен конкурент на Ню Йоркската филхармония. Забележителен е премиерния концерт в зала „Карнеги“ в Ню Йорк (писах за нея преди) през 1891 г. при откриването й, когато Валтер Дамрош дирижира заедно с поканения лично от него Чайковски (той дирижира своя творба). В програмата са включени още творби от Бетовен и Берлиоз.

На друго място по-горе писах, че Валтер Дамрош сформира „подвижна“ собствена оперна компания – „Damrosch Opera Company“. В тази трупа участват главно певци от Германия, които пропагандират немската вокална школа. До 1899 г. трупата изнася концерти и оперни спектакли в Ню Йорк и гастролира в различни градове на САЩ.

Музикалните записи на Валтер Дамрош са незначителни – по това време звукозаписната индустрия е в началото на развитието си. Все пак заслужава да се отбележат: Увертюра към операта „Кармен“ от Бизе (1903 г.), Втора симфония от Брамс (1928 г.), Сюита из операта „Хенрих Осми“ от Камий Сен Санс (начало на 30-е години).

Валтер Дамрош е автор на редица композиции в различни музикални жанрове. Цитирам информация от източник на немски език, заедно с датите на премиери:

Opern:

• The Scarlet Letter (Boston, 10. Februar 1896)
• The Dove of Peace, comic opera (Philadelphia, 15. Oktober 1912)
• Cyrano de Bergerac (New York, 27. Februar 1913)
• The Man without a Country (12. Mai 1937)
• The Opera Cloak (New York, 3. November 1942)

…….

Bühnenmusik:

• Euripides’ Iphigenia in Aulis (Berkeley, 1915) und Medea (Berkeley, 1915);
• Sophocles’ Electra (New York, 1917)

…….

Andere Musik:

• Manila Te Deum (New York, 1898)
• An Abraham Lincoln Song für Bariton, Chor und Orchester (1935)
• Dunkirk für Bariton, Männerchor und Kammerorchester (NBC, May 2, 1943)
• Kammermusik und Lieder. Danny Deever aus Rudyard Kipling‘s Barrack-Room Ballads ist einer von Damroschs berühmtesten Songs.

(край на цитата)

Големи са заслугите на Валтер Дамрош за музикалната култура в САЩ и други държави в тази епоха. Неговият ангажимент да показва в новия континент постиженията на европейското музикално изкуство е неоспорим и без сравнение. В редица научни трудове това се подчертава особено силно, а ние можем в стотиците снимки, които са на разположение в Интернет да се удивяваме на многото артисти, с които той е имал контакти и е канел за участия както в оперни спектакли, така и за концерти. Някои от тия снимки ще покажа след статията.

Тук искам още да отбележа, че огромното му дело е получило необходимото признание – на негово име са наречени редица обекти в Ню Йорк и другаде. Например Летният театър в парка на негово име – „Damrosch Park“ в Линколн-център и Музикалната школа в Бронкс и други. Пълен архив от материали за него се намира като специална колекция в библиотеката на Университета в Южен Илинойс в град Едвардсвил (Southern Illinois University Edwardsville). Заслугите на Валтер Дамрош за музикалната култура и музикално образование в САЩ са често предмет за научни изследвания и дисертации и статии на съвременни музиковеди.

Нека днес на 31 януари 2022 г. да почетем 160 години от рождението на Валтер Дамрош, роден на вчерашния 30 януари през 1862 г.

Мир на праха му!

…………….