Georgi Deliganev

Вокалният педагог Георги Делиганев празнува вчера рожден ден

“Певците са много странно племе. Може да ги лъжат и да са лъгани много, но има неща, в които никой не може да ги заблуди. Те пределно ясно знаят кое от кого са научили и кой със съдействие или бездействие е помогнал или разсипал кариерата им. И когато търсят съвет, те много добре знаят какво точно искат, знаят съвършено ясно какъв проблем имат“.

(мисъл на вокалния педагог Георги Делиганев)

„Да бъдеш певец е една прекрасна, но много жестока професия. И много трябва да се мисли, когато реши човек да се посвети на нея. Думата е точна – да се посвети. А не да я упражнява. Много трябва да се мисли. Особено когато се види, че пътят не е към големите върхове…“

(друга мисъл на вокалния педагог Георги Делиганев)

Драги приятели на оперната и хорова музика, вчера на 6 април 2020 г. навърши 86 години един действително достоен човек – големият български вокален педагог, създал десетки чудесни оперни гласове, които днес славят България по света и в родината си – мой добър приятел от годините ми в България до 1974 – русенецът Георги Делиганев. Поради факта, че вчера писах статия за певицата Мария Белчева, отложих с един ден статията си за маестро Делиганев.

През 2019 г. на 6 април аз написах статия за неговата кръгла 85-годишнина, която се посрещна с голям интерес, днес правя това за трети път, като я допълвам с нови информации – голяма статия в габровския вестник „100 вести“, която беше посветена именно на този кръгъл рожден ден.

Първата ми статия за Георги Делиганев беше през 2018 година, аз знаех тогава за рождения му ден, но освен това на 6 април 2018 г. един друг голям български музикант – композиторът и диригент Драгомир Йосифов напомни във Фейсбук за рождения ден на маестро Делиганев, като написа кратките, но особено съдържателни думи:

„Днес рожден ден има Георги Делиганев. Георги Василев Делиганев, Жоро – умалителното име не го умалява, а само потвърждава това, което хоровите деятели и певците у нас знаят – този човек е институция. Един от малкото останали хора с верен, безпогрешен слух, фонтан на енергия, ярост и остроумие; безподобен и в работата и в “извънработата”. Човек с история и самият той – история. Човекът до Васил Арнаудов. Имал съм голямата привилегия да работим заедно, да създаваме хор. Знам какво е Делиганев да е “до теб”.

Спомням си на концерта, на който хорът ни пя „Матеус пасион“, седим в залата изтръпнали (голямо изпитание!), обърна се към мен и каза: „Виж бе, гледай нашите какви са млади и хубави, ей сега ще стане работата“. Репетирахме Пасиона неистово, разделили хора на 4 – направо го бяхме “гекройцнали”, репетирахме денонощно – той, аз, Добрина и Евгени.

Научил съм много от него за хоровата химия и алхимия. И това, че нещата се изработват.

Жоро, бъди жив и здрав!“

(край на цитата)

Отдавна аз бях събрал материали за Жоро Делиганев и на 6 април 2018 г. дойде време да ги систематизирам и изложа тук. При това маестрото е мой приятел от времето, когато той заедно с проф. Христо Арищиров поставиха основите и изградиха в течение на много години завидната слава и постижения на Хора на запасните офицери в Габрово – един представителен хор, който наред с десетките си чудесни концерти и изяви по най-различни поводи успя да завоюва и международна репутация с участието си на прочутите тогава международни хорови конкурси в цяла Европа. Не искам да изпадам в подробности, но благодарение на многогодишната последователна и сериозна работа на Делиганев с хора и отделните солисти, Хорът на запасните офицери постигна особено големи успехи и завоюва редица първи и втори награди на много такива конкурси. Лично аз пях в този хор като баритон (двата състава – голям от 100 хористи и камерен – 25 хористи) и вземах участие в нашите турнета в Италия, Холандия, Великобритания, Русия, Македония и другаде през 60-те и 70-те години.

Упоритата работа на маестро Делиганев, който редовно идваше от Русе и оставаше по няколко дни в Габрово, допринесе решително за издигане художественото ниво на хора, така че от средата на 60-те години името на габровския мъжки хор стана широко познато в България, после и в чужбина. Няма да пиша за частните срещи и преживявания, които сме имали с маестрото. Неговият цветущ речник, хубавите му обноски с хористи и солисти бяха образец за нормално отношение на един високо ерудиран човек, който познаваше основно онова, с което се занимава и успяваше да постигне резултатите, които си е поставил преди всичко на себе си, а после и на нас.

Може би и еднородния състав на габровския хор, в който всички участници бяхме приятели помежду си, и на които неговата работа допадна без никакви трудности, допринесе за тези големи успехи, за които загатнах по-горе. Двамата с проф. Христо Арищиров, а и с проф. Васил Арнаудов, с който също сме били на конкурси в Гориция / Италия през септември 1970 г., се сработваха идеално и всичко това беше основа за общите успехи както на конкурси, така и при редицата концерти в България и в много европейски страни.

За последен път се видях с Жоро Делиганев наскоро при мой престой в Габрово. Той има селска къща в габровския край и гостува често там. Не се бяхме виждали повече от 30 години, времето е променило и двама ни, но много се зарадвахме и върнахме назад колелото на историята в ония години, когато Габрово беше притегателният център на общите ни музикални интереси!

Нека сега се спра на биографични бележки за Георги Делиганев и неговия творчески път.

Георги Василев Делиганев, роден на 6 април 1934 г. в Русе, е учител, вокален педагог, диригент, почетен гражданин на Русе, Габрово и Свищов.

Дипломира се във Вокалния факултет на Музикалната академия в София, след което в продължение на 50 години води подготовката на професионални певци в Русе, предимно в училището по изкуствата. Над 20 години е вокален педагог, художествен консултант, главен художествен ръководител и диригент на хора на Русенската опера. Над 30 години се занимава с хорова дейност в Габрово, Свищов и Русе, където 25 години работи съвместно с проф. Васил Арнаудов с хор „Родина”, който е завоювал десетки медали от много европейски конкурси. Консултант е на детско-юношеската школа „Дунавски вълни”, три сезона е художествен ръководител на хор „Проф. В. Арнаудов”, автор на книги, пособия и специализирани публикации по вокална дейност.

Получил е много награди: Почетни значки на Русе, Габрово, Свищов, Видин, орден „Кирил и Методий” ІІ степен и др. Има над 150 възпитаници в цял свят, от които световноизвестен е русенецът Орлин Анастасов, най-младият дебютант (само на 23 години) на Миланската Скала, който е с над 350 спектакъла по световните оперни сцени. Интересно е да се отбележи, че след завършване на музикалното училище Орлин, който е учил само при него, е насочен от Делиганев: „Имаш изключителен глас! Отивай на Запад и ако здраво се трудиш, ще стигнеш високо!”.

Благодарение на този съвет Русе има световноизвестен бас, а признателният му ученик го кани и посреща като скъп гост на първите си премиери в Италия. Друг известен негов ученик е Мартин Цонев – бас, солист от много години в Оперния театър в Бон / Германия, мой добър ФБ-приятел от дълго време.

(край на биографичните бележки)

По-долу ще цитирам редица информации от различни медии, които дават достатъчно представа и допълват картината за работата на Георги Делиганев:

Почетни граждани: Георги Василев Делиганев

Награждаване:

Удостоен със званието Почетен гражданин на Свищов с решение № 64 на ИК на ОбНС от 22.05.1984 г. Протокол № 7.

Информация:

Георги Делиганев е роден на 6.04.1934 г. в град Русе. Завършва Музикалната академия в София. Дълги години е преподавател по солово пеене в Средното музикално училище в град Русе. Вокален педагог е на хор “Родина” – Русе. Дълги години е бил вокален педагог и на хор “Емануил Манолов” – град Габрово.

От 1980 г. и до сега Георги Делиганев е вокален педагог и главен художествен ръководител на Първия български хор “Янко Мустаков” – Свищов.

С всеотдайният си труд Георги Делиганев допринася много за издигане музикалното равнище на Първия български хор “Янко Мустаков” – Свищов и за удостояването през 1984 г. със званието “Представителен хор” за многобройните му изяви в България и чужбина.

(край на цитата)

„Ruse Info“:

75 години от рождението на вокалния педагог Георги Делиганев се навършват в понеделник

3 април 2009

Георги Делиганев е роден на 6.04.1934 г. в гр. Русе. Завършва вокалния факултет на Музикалната академия в София със специалност “Класическо пеене“ в класа на проф. Елена Орукин.


45-годишната му творческа дейност се развива в три основни направления: Средно музикално училище (днес НУИ “Проф. Веселин Стоянов”) – Русе, Народна опера – Русе и хоровото дело в България.


В НУИ “Проф. Веселин Стоянов“ – Русе Георги Делиганев работи като вокален педагог от 1963 г. Подготвил е над 130 оперни певици и певци, по-голямата част от които пеят в големите български и европейски оперни театри и в други професионални състави. Много от тях са носители на награди от национални и международни певчески конкурси и фестивали. В момента русенският музикален педагог ръководи вокално студио към Русенското музикално училище. Член е на жури на национални конкурси и фестивали. Ръководи майсторски класове в България.


Сътрудничеството на Георги Делиганев с Русенска опера има над 20-годишна история. През определени периоди е работил като вокален педагог, художествен консултант и директор на операта. Последните четири сезона (2004-2008 г.) е вокален консултант на Русенска опера и ръководител на вокалното студио към Оперно-филхармонично дружество – Русе. Наред с дългогодишната си дейност във връзка с вокалната реализация на редица постановки Георги Делиганев има съществен принос в издирването, селекцията и повишаване квалификацията на младите оперни солисти и при подготовката на хористите в операта. Ежегодно в Русенска опера пеят около 20 негови възпитаници.


С развитието на хоровото дело в България Георги Делиганев е свързан трайно в продължение на повече от 30 години. Той е първият български вокален педагог, който се заема целенасочено и задълбочено с проблемите на масовото вокално възпитание в хоровете у нас. Има редица публикации в тази област. Автор е на труда “Вокалната работа в хора“, в който той разработва теорията и методиката на вокалното възпитание. Дълги години е неизменен участник в подготовката на българските хорове за участието им в международни конкурси. Само хор “Родина“ – Русе, където Делиганев работи съвместно с един от големите български хорови диригенти проф. Васил Арнаудов в продължение на 25 години, има 36 международни отличия.


В своята 30-годишна хорова дейност той е участвал в подготовката и реализацията на над 500 а-капелни творби и 22 мащабни ораториални произведения, по-голямата част от които са изпълнени съвместно с Русенска филхармония.


За цялостната си творческа дейност Георги Делиганев е удостоен с орден “Кирил и Методий“ – ІІ степен, престижната национална награда “Неофит Рилски”, “Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, “Златен плакет” на Българския хоров съюз.


За принос в развитието на хоровото дело в България е награден с почетните знаци на Видин, Силистра и Русе. Почетен гражданин е на Русе, Габрово и Свищов.


Днес Георги Делиганев – наричан от своите ученици просто Маестрото, е сред малцината големи майстори на вокалната педагогика у нас. Творческите си 45 години той продължава да посвещава изцяло и неуморно на своите ученици, между които са известните оперни певци: Орлин Анастасов, Венцислав Анастасов, Мартин Цонев, Светла Кръстева, Петя Иванова, Румен Добрев, Андреана Николова, Татяна Давидова и много други.


Източник: РБ “Л. Каравелов”

(край на цитата)

„Ruse Info“

Георги Делиганев превърнал Орлин от баскетболист в оперна звезда

18 март 2009

Орлин беше еталон за самообладание, изключително зряло за възрастта си отношение към задачите, които му поставях, и професионализъм“, казва вокалният педагог Георги Делиганев за един от най-прочутитет си ученици Орлин Анастасов. На свой ред младият бас признава, че “маестрото”, както нарича учителя си, е причината днес той да шества триумфално по световните сцени. Огромното уважение и благодарност, които русенецът изпитва към преподавателя си, са причината той да намери време в натоварения си график и да дойде на “Мартенски музикални дни”, за да пее в чест на Георги Делиганев.

Това стана повод двамата да си припомнят за първите си срещи и работата по изграждане на бъдещия певец. Идеята е на майката на Орлин – оперната певица Мария Венциславова, която моли вокалния педагог да прослуша малкия й син. По това време Делиганев вече работи с по-големия му брат Венцислав Анастасов, а самият Орлин е баскетболист, с име в този спорт.

“Когато майка му го доведе, той не преливаше от ентусиазъм. Известно е, че малко са родителите, които настояват децата им да поемат по техния път, особено когато става дума за певци. Орлин дойде без такива болни амбиции. Първата година обикновено е година на разузнаване и опознаване. Ако певецът не вярва на педагога си и ако той не работи с него адекватно, накрая не се получава нищо. Аз изисквам учениците ми, които са в началните фази на подготовка, да изпълняват стриктно каквото им кажа, без да разсъждават по въпроса. Орлин го спазваше съвсем точно, той беше от онези певци, при които нещата се градят тухла по тухла и вървят напред с всеки изминал ден. Когато през втората година вече запяхме по-съществено, беше ясно, че от тази драка ще излезе заек”, спомня си Георги Делиганев.

За Орлин тази първа година година на съвместна работа е свързана с друг спомен, който му е като обеца на ухото. Георги Делиганев го кара да пее все едно и също, като му забранява да пее онова, което самият певец иска да изпълни. В един момент младият бас настоява да изпее една ария и учителят му се съгласява с едно условие: да бъде изпята докрай. Орлин се съгласява, но по средата на арията спира, защото просто не му остава глас. И работата започва отначало. Певецът признава, че онова, което е научил по време на обучението си, се оказва безценно и до днес. “Тогава пеехме 3-4 пъти седмично, минимум по 45 минути, което за повечето певци би било доста сложно дори чисто физически. Все пак това е глас, който е твърде млад и неопитен. Едно от най-хубавите неща, които научих от маестрото е да пея правилно, което води към една много голяма издържливост. Ние никога не си почивахме, постоянно се работеше. И впоследствие тази издържливост много ми помогна, тъй като ми се е налагало да пея пет тежки заглавия в пет поредни дни, което е наистина много сложно, и съм успявал да ги изпея”, казва Орлин Анастасов.

Преподавателските похвати на Георги Делиганев са най-различни, но онова, с което той е известен, е неговата строгост. Ученикът му си спомня за един много куриозен момент, след спечелването на наградата на конкурса “Пласидо Доминго”. Когато Орлин си идва в Русе, отива да попее малко в Музикалното училище. Той изпълнява пред вокалния си педагог ария на Филип из операта “Дон Карлос”. Изпълнението е безупречно и маестрото го хвали. Малко след това в стаята влизат начинаещи ученици и младият бас повтаря арията, като я изпява два пъти по-добре от първия път. За огромно негово учудване той е смъмрен от Георги Делиганев, което хвърля в смут и присъстващите. После маестрото му обяснява, че всъщност се е скарал с възпитателна цел заради учениците. Това не притеснява Орлин Анастасов, тъй като, противно на много свои колеги, той не смята, че отношенията между педагог и ученик трябва да са много близки и приятелски. “За мен това е абсолютно грешно, защото един ученик трябва да има огромен респект към своя педагог. И аз поддържам тази дистанция, която я има между нас. Аз съм един от малкото хора, които не могат да се обърнат на “ти” към маестрото и никога не съм го правил именно защото уважението и благодарността ми са толкова големи”, казва певецът.

Въпреки успехите си Орлин Анастасов все още се съветва понякога с Георги Делиганев. когато има нужда от помощ той го кани на свои спектакли. “Аз познавам най-добре себе си, а този, който познава още по-добре това, което аз мога да направя и как звуча от другата страна е маестрото. Не се притеснявам от онова, което ще чуя от него, защото нещата са много точни и са изцяло в моя полза. Аз го търся умишлено като съветник, защото почти винаги това, което ние на сцената чуваме, няма нищо общо с това, което чува публиката в залата. Това, което маестрото ми казва, е едно много обективно и невероятно точно като оценка”, категоричен е Орлин Анастасов.

Самият Георги Делиганев никога не се натрапва със съвети – дава ги само ако ако му ги поискат и това е желязно правило, за да не става досаден. Прави изключение само ако случайно чуе, че ученикът му не пее вярно. “Певците са много странно племе. Може да ги лъжат и да са лъгани много, но има неща, в които никой не може да ги заблуди. Те пределно ясно знаят кое от кого са научили и кой със съдействие или бездействие е помогнал или разсипал кариерата им. И когато търсят съвет, те много добре знаят какво точно искат, знаят съвършено ясно какъв проблем имат. Аз бях поканен да присъствам на репетициите на “Дон Кихот” от Масне в Националната опера. Оказа се, че има за какво да говорим, защото това е много специална партия. Тя е написана за Шаляпин, а той е един природно съставен глас. Неговите проблеми са били едни, тук проблемите са други. И винаги, когато се дават съвети, трябва да е ясно, че като се иска съвет, казаното трябва да бъде направено. Защото има една много неприятна категория певци, които лукаво мъдруват. Ти им казваш, но те пак се чудят и комуникацията става много сложна и безсмислена”, обяснява Делиганев.

Той говори доста неохотно за работата си като педагог, защото смята, че това не трябва да се афишира. И припомня, че навремето кабинетите, където се е работело с певците са били територия табу.

Когато неговата преподавателка проф. Елена Ангелова и русенецът Георги Златев – Черкин виждат, че се интересува от професията на вокален педагог – рядко явление, решават да го поощрят. Дават му пропуск за часовете в “закритите крепости”, както той нарича кабинетите по музика с уговорката, че само ще слуша.

“Това беше една огромна школа за мен, много неща научих оттам. Изчетох много трудове в тази област и ги проверявах веднага на практика. Аз нищо не съм измислял, а просто съм се ориентирал към неща, за които съм убеден, че е така. Строго се придържам към т. нар. индивидуален подход към певците, защото всеки певец е отделен случай. Трябва да му намериш мястото в схемата. Освен това трябва да имаш високо развит вокален слух. Това е едно понятие, което не е популярно в България, неизвестно защо. Добре развитият вокален слух разбира технологията на производството на звука, разбира къде е грешката, за да бъде тя поправена”, казва педагогът.

Самият Орлин Анастасов не е изкушен да се занимава с преподавателска дейност, защото смята, че това не е неговото призвание. По-скоро предпочита, когато му дойде времето, да ходи за риба и да не се занимава въобще с опера. Сега не му остава дори време за спорт – откакто се занимава с изкуство е напълнял 35 кг. За сметка на това календарът на ангажиментите му е запълнен – има дати за 2013-2014 г. Въпреки това певецът признава, че предпочита да е ангажиран най-много 2-3 години напред. Иначе може да се окаже, че се появява интересно предложение, а няма как да участваш, обяснява басът.

Младият русенец не е аскет и понякога му се случва да си легне едва на сутринта, макар да се старае да пази режим в деня преди спектакъл. Но пък в такива екстремни обстоятелства се раждат и прекрасни изпълнения. Той си спомня за случай в Монте Карло, където прави “Фауст”. Репетицията с оркестъра е в 10 часа сутринта, а компанията се прибрала в 8 ч. “Отидох тотално изморен и казах на диригента, че ще се опитам да пея, макар да не съм във форма. И какво беше учудването ми, когато изведнъж извадих един глас, който много рядко ми излиза – тъмен, дълбок, дяволски. И всички, които бяха с мен предната вечер, заключиха, че май трябва всяка вечер преди спектакъл да се забавляваме”, шегува се Анастасов. А в същия тон учителят му добави своята “рецепта” за хубав глас – сливова ракия за низини, червено вино за тембър. (в. “Утро”)

(край на цитатите)

Цитирам публикация от 2009 г. във в. „Култура“ – една хубава картина, която допълва окончателно нашите представи за Маестрото:

в. Култура – Брой 35 (2562), 15 октомври 2009

Делиганев: Педагогът трябва да намери мястото си

Георги Делиганев (1934) е вокален педагог почти половин век. Това изречение съобщава всичко. И нищо.

И днес няма певец, който да не знае името му. Той отдавна се е превърнал в институция. И е абсолютен авторитет в работата си, независимо от сложната материя и още по-сложните “вокални” взаимоотношения. Поради моженето си. И поради рядката си почтеност и работоспособност… Подготвил е над 130 певци и певици, много от тях работят отдавна извън България. А прочутите му ученици също никак не са малко. Най-късният пример, който ми е известен: от десетина години и басът Орлин Анастасов, и неговият брат Венцислав Анастасов с гордост произнасят името му. Орлин всъщност завърши само “Академия Делиганев”. Това му спести няколко години и той започна кариерата си 22-23 годишен.

Всички музиканти знаят какво е Георги Делиганев и за българските хорове. Той бе вокален педагог на хор “Родина” от 1965 година до смъртта на Васил Арнаудов (1991), с когото бяха световно сравним творчески тандем. В дългия ни разговор, от който тук влиза само част, той говори за консултациите, неговите и на Арнаудов, из цяла България – викали са ги като лекари, като спешна помощ пред голяма изява или конкурс – диригента и вокалния педагог.

Днес Делиганев напълно заслужено се радва на уважението на съсловието. И продължава да се отстоява. Почетен гражданин на много градове, получил и ордени, и медали, той работи във вокалната студия на Училището по изкуствата в Русе, чийто основател е. Няма спирка.

Говори за “почтената” си възраст, но нищо във вида му не я издава: продължава да е като скала, осанката му внушава сила, сигурност и респект, сините му очи винаги светят в иронична усмивка, а “чапрашик –характерът му се чувства и в думите, и в интонацията. Но никога не е трудно да се разговаря с него, защото той мисли конкретно и словото му е прямо и целенасочено.

– Как решихте да се посветите на човешкия глас?

Бях студент по пеене на професор Елена Орукин, неин асистент по-късно беше Елена Киселова. И винаги съм имал интерес към това как стават нещата, търсел съм обяснение. И това бе забелязано от професор Орукин. Работейки с мен, тя винаги имаше едно наум и се стараеше да ми обяснява неща, които са свързани с методиката, като непрекъснато повтаряше едно и също (то и за мен стана верую) – че всеки певец е отделен случай, независимо за какви школи приказваме. И основното, което прави педагогът, е да намери мястото на този отделен случай в общата схема. Тя успя да ми издейства от колегите си възможността да посещавам и техните часове. Да мога да видя и други вокални педагози. И това бе важно, защото всеки си седеше в неговата си кула и пазеше тайните си – да не би нещо да се научи от другия, специалните тайни неща (смее се). Така че това беше голям жест от нейна страна за моята бъдеща кариера…

Кои бяха тогава преподаватели?

Всички големи имена. Имаше само една основна разлика – при работа с мъжките гласове единственият, който се занимаваше официално с преходи, беше Христо Бръмбаров. При другите случаи, особено при жените-педагожки, се говореха работи, които сега, от позицията на времето, не могат да се приемат. Включително и това, че като дойде един бас на до диез, на ре и започне да се чуди какво да прави, те казваха: “Това ще стане спонтанно.” А как ще стане? В резултат на което вечер всички се събирахме и си споделяхме проблемите. Та оттам започнах.

– Но за окончателното ми решение да ставам педагог един много печален случай реши въпроса. В края на следването си преживях две тежки операции на гласните гънки, от които първата беше напълно неуспешна, а втората беше перфектна. Но лекуващият лекар, един известен професор, ми каза: “Моето момче, ти ще решиш въпроса сам. Това са доброкачествени тумори, от които може нищо лошо да не стане. Но това е работно място и когато се натоварват, може да станат и злокачествени.” Наистина, нищо ми няма оттогава. Гласът ми беше и продължава да бъде в идеално състояние. Но мислейки по въпроса и съветвайки се с родителите си, особено баща с ми, който беше голям авторитет за мен, аз реших въпроса веднъж завинаги. Защото няма по-голямо наказание за един певец да не пее. И решавайки го веднъж завинаги, престанах да мисля за евентуална бъдеща кариера на оперен певец .

Как се създаде системата на Делиганев?

Системата, доколкото е моя, се разви в годините. Много неща се преосмислиха и в момента имам твърда концепция за това как се работи. Тя е плод на всичко, което съм прочел и провел на практика – многократно с всички видове гласове. Аз още в началото започнах да работя с всички видове гласове. Защото има и специализирани педагози, които работят с мъже, други работят с жени, едни – само с тенори, други – само с баси и т.н. Но аз знаех, че това нещо ограничава професията.

Чувала съм от певци, че има разлика в половете по отношение на работата с човешкия глас. Казват, че трябва да се използва различен подход. Вярно ли е това?

Съвсем естествено е, че не може с едно колоратурно сопрано, тежащо 45 килограма с палтото, да се работи така, както с един 110 килограмов бас, двуметров. Разликата е огромна от физиологична гледна точка. Примерно, високите гласове се ползват във всички случаи с по-високо дишане и по-облекчена опора, докато ниските – точно обратното И още най-различни показатели. Трябва да се работи внимателно и компетентно.

Колко бързо слагате диагнозата на един глас – става ли, не става ли?

Има гласове, за които на десетия час може да се каже – явно е природно дарование. А има гласове, на които е необходима поне година, за да се утаят работите и да се види накъде ще отидат. Защото има певци, които неистово теглят – с всеки час, с всеки изминат ден отиват напред. Т.е. израстването им върви плавно. А при други не върви, не върви, не върви… И в един прекрасен момент изведнъж пропяват. Не е чудо, разбира се, те вече имат натрупвания, които сработват.

Има ли ли сте случаи на разминаване с прогнозите си: да мислите, че от един ще стане нещо, а то да не става, и обратното….

Имал съм, разбира се! Само че понятието – от този става, а от онзи – не, е много разтегливо. Защото едно е да се прехранваш от пеене, друго е да правиш певческа кариера. Има хора, които, макар и рядко, разбират след една-две години, че не могат да направят солистична кариера и ако са умни, се ориентират към професионалните хорове. Много важна подробност за един певец е навреме да усети за какво става. Защото певецът-солист, оперният артист-солист, освен глас и певческо можене, трябва да има и други качества – преди всичко нервна система, непоклатима нервна система, защото най-напред тя рухва. След това трябва да има „здраво гърло”. Има гласове челичени, които, колкото по ги биеш, те стават по-здрави. Има крехки гласове, които не могат да носят натоварвания. И това също педагогът трябва да го разбере – от коя категория е, защото при едните е нужда щадяща методика, а другите трябва да се натоварват, това натоварване им създава навици, които са безценни в професията.

Има ли естествено поставени гласове?

Има, разбира се. Това са най-щастливите хора. Примерът е Фьодор Шаляпин. Той е природно поставен глас. Операта “Дон Кихот” е написана за него.

България се слави като страна на певци. И един певец с добри данни идва при педагога, но после нещата никак не стават, не се получава нищо. Дали това се дължи на неустойчивата природа на певеца, или на някакъв не особено добър подход на педагога? Изобщо, как гледате на израза “българска вокална школа”?

Това е много сложен въпрос. Но когато се появи лице с явни природни дадености, задължение на педагога е да направи така, че да развие тези природни дадености. А не да направи това, което си е решил да направи с този глас. Основна грешка е да започнем да поправяме природата. Певецът трябва да бъде така направен, че като го слушаш, да мислиш, че никога не е учил. Тоест, природната даденост трябва да се потупва отляво, отдясно, да се гали, никога да не се действа “срещу”.

Но за това педагогът трябва да има рентгенови уши, нали?

Абсолютно.

Вие кога разбрахте, че притежавате този талант?

Много отдавна. Аз имам интуиция, на която вярвам безрезервно. И другото качество, което, за съжаление, не разбирам защо няма популярност в България, е така нареченият вокален слух. Фатална подробност за вокален педагог и за певец. То е онова качество на музикалния слух, с което не само се чува кое е високо и кое – ниско, но и в звука се долавя информация. Защото пеенето е свързано с мускулни усещания, с вибрационни усещания, със зрителни усещания, че и с вкусови усещания… От конкретния звук се разбира къде са проблемите и точно къде трябва да се пипне. Разбира се, певците са два вида: едните са весели хора, които пеят като славейчета и си използват главата само като резонаторна кутия… И други, които прекарват цялата технология през съзнанието си. Те мислят. Така че и това трябва да бъде изяснено – като работиш с един човек, да разбереш от кой вид е. Защото има и междинни форми. Тези, на които им казват “художествен тип”, са щастливи хора. Защото, когато се имитира, не се мисли. И затова има много хора с ограничен манталитет, които стават добри певци, защото имат нюх към пеенето и интуиция, без да са блестящ интелект.

Това не им пречи да пеят добре.

Да. Но! Голям певец не можеш да станеш, ако не си личност и ако нямаш съответния интелектуален багаж.

Да се върнем към големия педагог. Цял живот сте стояли някак зад кулисите. Нямате звания, не знам изобщо канили ли са ви в Академията, отказвали ли сте? Затова ви питам. Вие сте Георги Делиганев, когото познават всички в България, но той си седи в Русе… Някак сте като самотен връх, не признаващ никакви институции.

Много съблазни съм имал – и за София, и за извън България – имах готови оферти. Но, ако трябва да бъда съвсем честен, аз имам проблеми със зодията си – овен съм, което ми е носило големи неприятности. И… не мога да понасям да ме командват, да ме управляват, да ми насочват мисленето и т.н. Тук съм имал самостоятелност, никой никога не ме е надзиравал. Освен в случаите, когато тази мъдра жена, госпожа Елена Киселова, идваше от време навреме в Русе да общуваме. На нея винаги съм можел да задавам въпроси, на които да получа адекватен отговор. Но иначе съм бил напълно самостоятелен в работата си. Трябва да си призная, това е основната причина. Другата причина са известни житейски несгоди, свързани с личния ми живот и със семейството ми. За София имах много покани, но официална покана за работа в Академията не съм получавал. Като завърших академията, бях добре и по актьорско майсторство. И с решение на академичния съвет бях определен да уча оперна режисура в Москва. Народната власт обаче, в лицето на русенската управа, каза, че съм неблагонадежден… Лица с моя произход не можели да учат там. Но то е друг разговор…

А как е положението с музикалната литература за образователния процес. Имате ли “своя” музика за процеса на обучение.

Аз обръщам особено голямо внимание на възпитанието на гласа със средствата на музиката. Особено голямо внимание! Защото има много класове, в които се казва, че година, година и половина те трябва да пеят “А-у, е-у”. Нищо не се пипа, никакви произведения… Категорично не съм съгласен с това! То е много просто, но човек трябва да помисли. Има произведения, които те карат да пееш по този начин, а не по друг. Става спонтанно. Поради което това не само не трябва да се забранява, ами трябва максимално да се поощрява. Което значи, че да намери един педагог подходящ репертоар за певеца в даден етап от развитието му, е нещо вълшебно. Вместо да човърка с карфица, за да копае кладенеца, музиката свършва много работа вместо него. Само че трябва да знаеш как да го насочиш, изисква внимание. Пеенето не се състои само от пет вокала.

Значи вървим към музикалната литература, с която обучавате своите ученици.

Категорично заявявам, че нищо не съм измислил. От многобройната литература, която съм изчел, и от огромния опит, който имам, съм си направил моите изводи… През годините най-лошото е било, че не е имало с кого да се посъветвам. Има много хора, разбира се, но много трудно съм намирал точното лице, което да ми помогне с точен съвет.

Как се държите с учениците си?

В този сложен процес педагогът трябва да намери мястото си. Типичен пример за това са отношенията ми с Орлин Анастасов днес. Аз започнах най-напред с Венцеслав, с по-големия брат, след това с него. Как се работи с човек, който има 45 първи партии зад гърба си за 12 години и, според мен, 600-700 спектакъла по световните сцени? Ами единствено на принципа: съвети при поискване. Когато има нужда от мен, той се обажда и се разбираме от половин дума. Не се учим вече, защото, като каже: “Разбрах”, значи е разбрал. Така че, ако той има някакъв въпрос, той е конкретен въпрос. Покани ме да бъда на репетициите на “Дон Кихот”. Отидох, защото бях поканен. Ако не ме беше поканил, нямаше да отида. А причината е много проста: “Дон Кихот” е сложна партия – пак поради това, че е писана за един природно поставен глас като Шаляпин. Нито височини има, нито низини – горе има две ми-та, долу – си бемол-ла. Обаче там върти непрекъснато – си, до, до диез – ре, тоест, в най-сложното, в прехода на баса. Едно ре може да бъде изпято или закрито, както казваме, или трябва да бъде закръглено, или трябва да бъде прикрито, или може да бъде незакрито, или умишлено да бъде избелено – по сто начина може да стане. Понеже в тази партия ре-тата са десетки. И тя затова става трудна партия… Освен това, там има много пеене, поради което имаше за какво да приказваме. И ние приказвахме, уточнихме, аз казвам какво мисля, след това той прави рекапитулацията.

Не сте ли мислили, че този опит трябва да предадете на някого – така, както Елена Орукин е започнала навремето да ви го предава?

Има една фатална подробност и тя е, че аз отидох навремето при Орукин, не тя ме хвана за ухото и ми каза: “Ела сега да те уча!” Аз отидох. Първото условие е този, който има такива намерения, да ме потърси, а не аз него. Това, което мога да кажа, е, че на Илка Попова асистентът, тенорът Николай Моцов – той сега тръгва от най-ниското стъпало – е умно момче, учил е и при мен. И, според мен, ще се развие в тази област.

Какво бихте казали на младите певци

Да бъдеш певец е една прекрасна, но много жестока професия. И много трябва да се мисли, когато реши човек да се посвети на нея. Думата е точна – да се посвети. А не да я упражнява. Много трябва да се мисли. Особено когато се види, че пътят не е към големите върхове…

Разговора води Екатерина Дочева

(край на цитата)

В края на 2017 г. е публикувана в медия от Русе една новина, която не съм забелязъл при писане на статията ми за Георги Делиганев на 6 април 2018 г. Става въпрос за една твърде отговорна длъжност в Русе, която той е поел в началото на месец ноември 2017 г. – заместник-директор по художествената част на Русенската опера. Цитирам медия в Русе:

Портал „KMETA.bg“

Държавна Опера Русе е с нов директор

2 ноември 2017 г. Автор Галина Стоянова

Кметът Пламен Стоилов се срещна днес в кабинета си с новия директор на Държавна Опера Русе г-н Иван Кюркчиев. Както е известно, г-н Кюркчиев официално встъпи в длъжност вчера. Той представи на г-н Стоилов екипа си, в който влизат известни имена като Аделаида Якимова, Пламен Георгиев, Константин Скаричев, Георги Димитров, ГЕОРГИ ДЕЛИГАНЕВ, както и главната счетоводителка Боряна Денчева.

Кметът Пламен Стоилов пожела успех на г-н Кюркчиев и му подари икона на Света Богородица, която да го закриля. „Моята задача е да Ви подкрепям, за да имате условията да давате най-доброто от себе си“, обърна се г-н Стоилов към целия екип. „Длъжни сме да направим тази Опера такава, каквато русенци я искат. Горд съм, че такива професионалисти са във Вашия екип“, каза още кметът на Кюркчиев.

Новият директор на Операта от своя страна благодари за подкрепата и декларира, че ще работи активно, поставяйки си много иновативни цели, сред които и развитието на оперен туризъм в нашия град.

(край на цитата)

В друга информация от 3 ноември 2017 г. се казва, че Георги Делиганев е на поста заместник-директор по художествената част.

Нека пожелаем на Георги Делиганев пълен успех при реализиране на плановете му в тази особено важна функция в Русенската опера. Аз лично съм напълно сигурен, че той ще се справи перфектно със съответните задачи, които стоят пред него. Една първа стъпка вече е направена – както четох в някои източници от последно време, вече в Русе функционира един нов първокласен хор – нещо като Филхармоничен хор с особено високи цели, който е изнесъл до сега няколко концерта с особено изискана програма.

Както писах в началото, във връзка с 85-годишнината на маестро Георги Делиганев през април 2019 г., известно време след това в медиите се публикуваха редица информации за концерти и други събития във връзка с тази негова кръгла годишнина. Това беше особено характерно за медии в Русе, но и другаде, също така и в Габрово – споменах в самото начало. Цитирам по-долу няколко такива информации:

Портал „РусеИнфо“

Държавна опера – Русе почита 85-годишнината от рождението на Георги Делиганев

Публикувано на 27.06.2019

Държавна опера – Русе почита 85-годишнината от рождението на Георги Делиганев. Това ще стане с концерт на 29 юни от 19 часа в Голямата зала на Доходното здание. Диригент ще бъде Сунай Муратов. В концерта ще участват солисти и гости на Държавна опера – Русе: Цветелина Василева, Галина Стоянова, Даниела Караиванова, Даниела Дякова, Петя Цонева, Андреана Николова, Глория Кънева, Даниел Дамянов, Петър Костов, Георги Динев, Николай Моцов, Иван Пенчев, Венцеслав Анастасов, Александър Крунев, Момчил Миланов, Михаел Йорданов.

Събитието ще бъде със специалното участие на световно признатите ученици на изявения вокален педагог – Светла Кръстева (Испания), Петя Иванова (Словения), Росен Ненчев (Италия).

Оркестър и хор на Държавна опера – Русе

Концертмайстор – Мария Павлова
Хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани
Сценарий и водещ – Пламен Бейков

В програмата: Оперни арии, ансамбли и хорове от В. А. Моцарт, Дж. Верди, П. Маскани, Дж. Пучини, Фр. Лехар и др.

(край на цитата)

Един ден след това същата медия в Русе публикува нова информация за този концерт, в която се изреждат редица подробности за дейността на маестро Делиганев. Цитирам тази информация:

Портал „РусеИнфо“

Концерт в чест на Георги Делиганев ще се състои на 29 юни

Публикувано на 28.06.2019 

ГЕОРГИ ДЕЛИГАНЕВ – Майсторът на човешкия глас


Колко певци трябва да му бъдат благодарни…
Да отпразнуваме неговия 85-годишен юбилей на 29 юни от 19 часа в зала Доходно здание – Русе!!!

Работата на Георги Делиганев с Русенската опера винаги е вървяла паралелно с изключително плодотворната му дейност в Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе и с най-реномирания български хор – хор „Родина“ – Русе. В този елитен хоров състав той работи 26 години съвместно с големия български диригент проф. Васил Арнаудов – от 1965 година до смъртта му през 1991 година.

Сътрудничеството на Георги Делиганев с Русенската опера има дългогодишна история.
През определени периоди тук той е работил като вокален педагог, като вокален консултант, като консултант по художествените въпроси, като заместник-директор и като директор на русенския оперен театър. Години наред той ръководи Вокално студио, където обучава младите солисти и спомага за цялостното повишаване на тяхната квалификация. Дълги години той оказва решаващо съдействие на
ръководствата на института по отношение на вокалната реализация на редица постановки. Специално трябва да се подчертае целенасочената му работа по издирването, привличането и подготовката на местни кадри за нуждите на Русенската опера.

Резултатът е респектиращ – години наред между 10 и 20 негови възпитаници пеят на сцената на Русенската опера, независимо от неизбежните промени в състава. Той е първият български вокален педагог, който се заема целенасочено и задълбочено с проблемите на масовото вокално възпитание в българските хорове.

Преди месец Маестрото беше удостоен за втори път с Наградата „Русе“ – този път – за цялостна дейност – „ (…) за неоценими заслуги за издигане и утвърждаване авторитета на българската певческа школа у нас и зад граница (…) “.

Известният музикален критик Екатерина Дочева пише за Георги Делиганев: „Днес няма певец, който да не знае името му. Той отдавна се е превърнал в институция и е абсолютен авторитет в работата си – поради моженето си и поради рядката си почтеност и работоспособност“

(край на цитата)

Освен медии в Русе, също и централни медии като БТА отбелязват 85-годишнината на маестро Делиганев през 2019 г. Цитирам:

БТА

В Русе отбелязват годишнина от рождението на бележития вокален педагог Георги Делиганев

29 юни 2019


В Русе отбелязват годишнина от рождението на бележития вокален педагог Георги Делиганев

Русе, 29 юни (Стоян Русев, БТА)

Държавна опера – Русе представя днес оперен гала-концерт, посветен на 85-годишнина от рождението на музикалния педагог и знаковата фигура и в българското хорово изкуство Георги Делиганев, съобщиха от оперната дирекция.

Участват солисти, хорът и оркестърът на русенската опера и като гости – световно признатите ученици на изявения вокален педагог Георги Делиганев – Светла Кръстева от Испания, Петя Иванова от Словения и Росен Ненчев – Италия. Гост е и българският диригент Сунай Муратов от операта в Анкара.

В програмата са включени оперни арии и хорове от Моцарт, Верди, Маскани и други бележити творци.

Георги Делиганев е роден през 1934 г. в Русе. От 1963 г. е вокален педагог и преподавател в Националното училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов”. В своята дългогодишна педагогическа дейност е “отгледал” над 130 свои възпитаници, повечето от които днес работят в големи европейски оперни театри и професионални състави в Италия, Германия, Австрия, Великобритания, Холандия, Испания, Австралия, Швейцария. Много от тях са носители на награди от национални и международни фестивали и конкурси, сочат справочниците.

(край на цитата)

И накрая – една информация за отбелязване 85-годишнината на маестро Делиганев в Габрово, където той заедно с проф. Христо Арищиров поставиха основите и изградиха в течение на много години завидната слава и постижения на Хора на запасните офицери – един представителен хор, който наред с десетките си чудесни концерти и изяви по най-различни поводи успя да завоюва и международна репутация с участието си на прочутите тогава международни хорови конкурси в цяла Европа.

Както споменах вече, габровският ежедневен вестник „100 вести“ в броя си от 20 август 2019 г. отделя цели две страници на този юбилей – две снимки на маестрото (както и други) и редица информации под формата на извадки от статии или изказвания на хористи от Габрово за работата на маестро Делиганев.

На първата от тези страници има хубава статия от известния габровски тенор Александър Райнов (има и негова снимка), в която се дават сведения за среща на маестрото с бивши хористи от Хора на запасните офицери, състояла се в Габрово. Както вече писах, маестро Делиганев има селска къща край Габрово и предполагам, че през лятото на 2019 г. е бил там, така че това събиране в едно малко ресторантче в Габрово не е било проблем, освен лошото време. Тук няма да давам подробности, защото аз имам снимки на двете страници, които ще поместя тук и всеки може да прочете текстовете.

На тази първа страница се дава още информация за работата на маестрото с Хора на запасните офицери и провъзгласяването на Делиганев през октомври 1987 г. за Почетен гражданин на Габрово. Дава се още информация за концерта в Русе на 29 юни 2019 г., за който бяха трите публикации по-горе в моята статия. И в долното дясно каре на тази първа страница започва цитирането на интервюто на маестрото с музикалния критик Екатерина Дочева, поместено във в. „Култура“ от октомври 2009 г. Този много интересен текст аз публикувах по-горе в статията си, така че не е необходимо да се чете от снимките, след като го има тук в статията.

На втората страница във „100 вести“ продължава именно текста от тази статия във в. „Култура“. В горната част на страницата е поместена една хубава „стара“ снимка на част от Хора на запасните офицери по време на концерт. Жалко – този хор вече не съществува … Гледах тези снимки и четох всичко – аз не съм бил през август 2019 г. в Габрово, но моя приятелка от редакцията на „100 вести“ редовно ми праща от години електронния брой на вестника, така че съм винаги „а жур“ със събитията в моя роден град Габрово … Така че четох и си спомнях за отдавна преминали години, пълни с незабравими преживявания, свързани с нашия Хор на запасните офицери.

Направих вчера справка в Интернет и открих, че този брой на в. „100 вести“ е архивиран там, така че може да се чете на компютъра на всеки читател. Страниците за маестро Делиганев са 4-та и 5-та. Ето линк към броя:

https://www.stovesti.info/uploads/Arhiv_2010/1566238265_159.pdf

Това беше всичко за днес в моята статия за маестро Делиганев …

Нека днес на 7 април 2020 г. поздравим Георги Делиганев за неговия 86-ти рожден ден вчера на 6 април и да му пожелаем добро здраве и нови успехи в благородната му работа на изявен вокален педагог.

За много години драги Жоро!

……….