Днес се навършват 91 години от рождението на хоровия диригент и композитор Ивелин Димитров, починал през 2008 г.

„ (…) Укротете звъна си, камбани – Маестрото иска да спи!
Не хабете помпозни слова, закъснели ласкатели – Маестрото вече не чува!
Не свирете, фалшиви фанфари – Маестрото знае цената си!
Наведете глави и се вслушайте в музиката – Маестрото има какво да ви каже!
Защото сърцето му беше кристална камбана – по-голяма и по-звънка от катедралните.
Защото душата му бликаше по-силна и по-нежна от всички оркестри в света.
Наведете глави и мълчете – пеят ангели! – Маестрото иска да спи…“

(редове от стихове, посветени на диригента и композитор Ивелин Димитров)

Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 18 януари 2022 г. пиша за пръв път статия за българския диригент, композитор и музикален педагог Ивелин Димитров, роден на този ден през 1931 г. и починал на 27 септември 2008 г. в Неапол по време на концертно турне на камерния хор „Полифония“, който той е създал и ръководил дълги години.

Нека споделя важни моменти от създаването на тази вокална формация:

„ (…) В онези силни творчески години се ражда и „Полифония”, на която Ивелин посвещава четири десетилетия. Да уточним по време: краят на 1968-а, 10 момичета трябва да се разделят вече с обичаната „Бодра смяна”, пленени завинаги от музиката, от сцената. Решени са да продължат да пеят, запалени, възторжени… Решават да основат Камерен хор. А диригент ще бъде, разбира се, Ивелин Димитров, техният педагог по солфеж от „Бодра смяна”. За него тази покана е изненада, и предизвикателство, и висока отговорност. Новороденият състав е подготвил едва четири песни, ренесансови мадригали, почти непознати у нас – заявка за нов стил, нов звук, нов поглед към хоровата партитура. Участват в анонимния конкурс на радио София „Родината пее” и печелят първа награда. Журито е изненадано, когато става ясно, че това е и току-що проходил камерен състав. Само след година идва и първото международно отличие, отново от радиоконкурс, този път на БиБиСи – „Нека пеят народите”. Най-престижното хорово състезание в Европа. Пак първа награда! Специален представител на британското радио идва в София да връчи „Преходната златна купа” на Камерната капела“.

(край на цитата)

Отдавна трябваше да напиша статия за Ивелин Димитров – този голям музикант и особено почитан и обичан от хористките си диригент, който още в началото на музикалната си кариера става вокален педагог в прочутия хор „Бодра смяна“, като по-късно с бивши хористки от този хор създава през 1968 година камерна капела “Полифония”, с която постига значителни международни успехи. Ето защо днес в деня на неговия рожден ден му отдавам заслужена почит с тази първа моя статия за него. Че неговата роля в хоровото изкуство на България е особено голяма, можем да констатираме от изказвания на негови колеги, от които цитирам следните две:

„Превъзходна диригентска работа, почти невероятна интонационна чистота, изрядна техника и звуков баланс и още суперлативи могат да се добавят към характеристиката на този изключителен колектив. Съставът на Ивелин Димитров може да бъде чест за всяка национална музикална култура.” (Васил Арнаудов, сп. “Музикални хоризонти”, кн. 6, 1977)“.

„Ивeлин Димитров вгради цялата си духовна и човешка същност в камерна капела “Полифония”, въплъти себе си, душата си във всеки тон и фраза, за да постигне онази неповторима атмосфера на чиста и неземна радост от висшите и всевечни импулси на музиката. Кристалната звучност на хора не само като интонация, но и като израз на една сюблимирала в почти инструментални форми концепция за правене на музика, е една от основните черти на неговия стил и изразност. Богатата му творческа натура му позволи да съчетае вродения му стремеж към съвършенство с ярка и спонтанна артистичност на пулта. Неговият перфекционизъм и бягство от вторични ефекти не доведоха до сух и анемичен академизъм, а напротив – станаха база за разгъване на многообразно и многоцветно фразиране, пластично дихание, висока култура на звуковата емисия и дълбоко осмислена, почти автентична стилна интерпретация. С цялостната си дейност на диригент, организатор, педагог и композитор Ивелин Димитров и неговият хор “Полифония” ще останат завинаги в златния фонд на българската музикална култура.” (Проф. Васил Казанджиев в радиопредаване, посветено на Ивелин Димитров, ноември 2008 г.)“.

(край на цитатите)

Искам още в началото на статията да кажа, че аз лично познавам добре дейността на Ивелин Димитров като хоров диригент, защото с него сме родени в една година и когато аз следвах математика в Софийския университет, той беше студент в Музикалната академия в София. Разбира се, не съм го познавал лично, но по-късно, когато той започна през 1968 г. своята забележителна хорова дейност с формацията „Полифония“, в тези години аз пеех в Габрово в Хора на запасните офицери и до 1974 г. съм участвал в редица концерти и на състезания при фестивалите на т.н. тогава „Художествена самодейност“. При тези фестивали, които накрая завършваха с национален преглед в София, най-добрите състави стигаха до финала и в София сме били по няколко дни, като сме имали възможността да слушаме концерти и на други състави от България. В годините от 1972 до 1974 (тогава напуснах България и заминах за Германия) хорът „Полифония“ винаги е стигал до заключитлните концерти в София и там съм слушал негови изпълнения с техния диригент Ивелин Димитров.

За днешния юбиляр има редица сведения в различни медии, както и в Интернет. Избрал съм различни материали, които ще изложа, като първо ще започна с Уикипедия-страницата на Ивелин Димитров (тя е твърде кратка), а после ще дам сведенияа за него от Съюза на българските композитори.

Ивелин Димитров е изтъкнат български композитор, диригент и музикален педагог. Ученик на маестро Марин Големинов. Роден е на 18 януари 1931 г. в Силистра, починал на 27 септември 2008 г. в Неапол, Италия.

Дълги години работи като преподавател по солфеж в детския хор „Бодра смяна“. С бивши хористки от този хор през 1968 година създава камерна капела “Полифония”, с която постига значителни международни успехи. Ивелин Димитров е диригент на този хор до внезапната си смърт по време на концертно турне в Италия.

През цялото време на своята педагогическа и диригенстка дейност, Ивелин Димитров активно се занимава с композиция. Създава десетки опуси, между няколко симфонини, „Несретни песни“ и „Строфи на благодарността“ за дамски хор и симфоничен оркестър, „Ден на жертвоприношението“ за дамски хор и струнен оркестър, Симфоничната сюита „Из моите песни“, „Романсът“ за цигулка и оркестър, „Клавирен квинтет“, „Струнен квартет“, „Есенни епизоди“ за цигулка, флейта и пиано и много други.

През 1991 г. по случай 51-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа става почетен гражданин на Силистра.

(край на цитата)

Сайт на Съюза на българските композитори

Ивелин Димитров

18.І.1931 – 27.ІХ.2008

Силистра – България

композитор, диригент

Завършва ДМА (дн. НМА “П. Владигеров”) (1952). Учи композиция при проф. М. Големинов. През 1968 създава Камерна капела “П. Пенев” (днес “Полифония”), профилирана за изпълнение на ренесансова музика и музика на ХХ век. Като ръководител и диригент, той утвърждава Камерната капела като водеща хорова формация, концертира активно в България и в чужбина, реализира редица първи изпълнения в България на творби от български и чужди автори. Концертира в страни като Белгия, Полша, Италия, Унгария, Ирландия, Чехия, Русия, Германия, Гърция и др. Получава повече от 20 престижни международни награди и отличия на хорови конкурси и фестивали като: ВВС Лондон (Англия); в Арецо и Сегици (Италия); “Бела Барток” Дебрецен (Унгария); “Проф. Г. Димитров” Варна; в Корк (Ирландия); “Пражки дни на хоровото пеене ’88” (Чехия) и др.

Пише в различни жанрове, в които се стреми да постигне съвременна музикална изразност, експериментирайки с традиционни интонационни, хармонични и полифонични подходи. Автор е на: произведения за камерно-инструментални състави и солово-инструментални опуси; 5 симфонии и други оркестрова и вокално-инструментална музика; песни за детски, женски и смесен хор, публикувани в различни сборници, за глас и пиано и др. Част от творчеството му е регистрирано на грамофонни плочи и компактдискове. Носител е на награди за композиция, сред които “Зимни музикални вечери Пазарджик” (1985) и др.

Творчество

Музикално-сценични:

“Пределът” балет (1997, София, БС “Арабеск”).

Хорово-оркестрови:

За женски хор и симфониченоркестър:

“Несретни песни” (1975); “Строфи на благодарността” (1988).

За женски хор и струненоркестър:

“Ден на жертвоприношение” (1980).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: № 3 “Квази симфония” (1970); № 5 “Залезът” (1975); “Из моите песни” симфонична сюита (1988).

За камерен оркестър:

Симфония № 4 “Мозайки” (1972); “Споменът” сюита за соло флейта и камерен оркестър (1989).

За струнен оркестър:

Симфонии: № 1 “Малка наивна симфония” (1964), № 2 “Скръбни щрихи” (1966); “Импровизирана сюита” за пиано и струнен оркестър (1989); “Симфонии” (1990).

Камерна музика:

Струнен квартет (1978); “Бележки от дневника”: цикъл I за клавирно трио (1975); цикъл II за клавирен квинтет (1975); цикъл III “Есенни епизоди” за цигулка, флейта и пиано (1975).

За флейта и пиано: “Фрески” (1967); Соната (1970); “Адаптации” (флейта/алтова флейта) (1985).

За цигулка и пиано:

Соната (1970), Елегична гротеска (1982); “Романсът” (1994).

Сюита за соло цигулка (1964).

За пиано и саксофон: Три графични скици (2002).

За пиано:

Малка сюита (1960); Соната (1976); Соната за две пиана (1976); Квази соната № 2 (1978); Квази соната № 4 (1981); Романтични монолози (1980); Прелюдии (1982); Рапсодия (1989); Гротески, Капричио (1999).

Хорова музика:

Цикли за см. (ж.) хор и пиано: “Монолози” за ж. хор и рецитатор , т. Л. Левчев (1983); “Песни пред олтара на времето” (1989); “Есенни мотиви”: “Повя горняка”, “Денем призраци мъгливи” и “Безмълвна нощ и адски мрак”, т. П. Яворов (1990).

За ж. хор и пиано: 4 поеми (1994).

(край на цитата)

Сравнително по-обширна информация за дейността на Ивелин Димитров може да се получи от няколко статии от предни години, които ще изложа последователно:

Портал „Културни новини“

10.02.2011 г.

Автор: Евелина Кръстева-Стоянова

На 18 януари 2011 г. композиторът, диригентът, педагогът, творецът и приятелят Ивелин Димитров щеше да навърши 80 години. По този повод на 31 януари в Съюза на българските композитори изтъкнати наши музиканти изпълниха негови творби, които отключиха спомени и мисли за големия талант и финес на Ивелин Димитров.

Ивелин Димитров завършва теоретичния отдел на Държавната музикална академия през 1952 г., където учи и композиция при Марин Големинов. От 1952 г. до 1956 г. преподава солфеж, хармония и народна музика в Музикалното училище в София. През 1956 г. започва да преподава солфеж и музика на децата от детско-юношеската хорова школа „Бодра смяна”. Работата в хора съвместно с Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна Бочева, изключителните му способности да пленява децата и да ги приобщава към музиката и изкуството обуславя творческия път на композитора и диригента до края на живота му.

В музикалното си творчество Ивелин Димитров е преди всичко инструментален композитор, силно повлиян от своя учител Марин Големинов. Автор е на симфонична, инструментална солова и камерна музика, хорови цикли и песни. Особено предпочитание има към камерно-инструменталното и хоровото творчество. Тази негова страст бе разкрита в програмата на концерта, изпълнен по повод 80-тата годишнина от рождението му.

Концертът бе открит от Малка детска сюита за пиано (Allegro con brio, Andante cantabile, Allegretto, Allegro scherzando, Andantino за дясна ръка) в изпълнение на Ивелина Иванчева – една от най-верните му интерпретаторки, с която го свързва и дългогодишна съвместна дейност в хор „Полифония”. Последваха „Лирични миниатюри” за цигулка и пиано в изпълнение на цигуларката Йоана Стратева и Ивелина Иванчева, които ни потопиха в познатата, много близка и свидна естетика, присъща за богатия душевен свят на композитора. Ивелин Димитров винаги се е изявявал като изключително фин и вглъбен в работата си музикант. В музиката му откриваме ясни послания, изведени с пределна чистота и дълбока съдържателност, с индивидуални характеристики във всеки опус. Ярък пример са скръбните щрихи в неговия Струнен квартет № 2, в интерпретацията на Квартет „Хорс” (Анастасия Детистова-Абаджиева – цигулка, Мариана Връбчева – цигулка, Пепа Дженева – виола и Палмира Грибнева-Томанова – виолончело). В „Романтични монолози” за пиано, изпълнени от Стела Димитрова-Майсторова, изисканата композиторска графичност е пронизана от контрастна звукова експресия. В музикалния език на Ивелин Димитров оригинално се преплитат настроения, темпа, различни изразни средства от музиката на ХХ век, подчинени на търсената сложна образност.

Характерен е композиторският му почерк в хоровите произведения. Връзката между вокалното и инструменталното начало провокира оригинални творчески решения, формира интерпретаторски стил, който ръководената от него Камерна капела „Полифония” блестящо развива. Преди много години, на страниците на сп. „Художествена самодейност”, Донка Първанова, описвайки триумфа на певиците от „Полифония” на Международния хоров конкурс „Ч. Сегици” в Италия, възкликва: „…Златната полифония на българите…”. А всъщност „Полифония” беше на Ивелин Димитров и Ивелин Димитров беше на „Полифония”.

През 1968 г. диригентът създава „Полифония” с няколко момичета, приключили пеенето си в детския хор „Бодра смяна”, и остава с тях в продължение на 40 години. Певици и диригент са силно духовно свързани, както са обвързани най-близки хора в едно семейство. Искреното приятелство и изключителният професионализъм извеждат певиците от „Полифония” и техния диригент Ивелин Димитров до най-високите върхове на музикалното изкуство у нас и в чужбина. Няма по-голям и добър „съучастник” на композитора и диригента в дългия му творчески път от „Полифония”. Певиците са негов изразител, говорител, пазител на най-съкровените му мисли. В концерта „Полифония” се включи с „Невинна песничка”, по текст на дъщеря му Елка Димитрова, и „Песни пред олтара на времето”, по текст на Иван Данов, посветени на състава. Няма да сгрешим, че „Песните” са едни от най-вълнуващите страници в съвременната българска музика. В тях музикално е претворена сложната душевност на съвременния човек – богата, в същото време изострена от стълкновенията, от дисонанса на ежедневието. Пред „олтара на времето” духът се освобождава от ежедневието, влиза в нови светли звукови пространства.

Людмила Герова е изключителен съмишленик на Ивелин Димитров. След неговата смърт – изключителна загуба за състава, тя поема диригентския пост, активно репетира и работи нов репертоар. С мисълта за Ивелин Димитров, днес Камерната капела „Полифония” е в прекрасна форма, с освежена звучност, с нови солистки на отделните творби и истински нов заряд за успешна работа.
(край на цитата)

Портал „Хор Бодра Смяна“

(без дата)

Ивелин Димитров

Ивелин Димитров е изтъкнат български композитор, диригент и музикален педагог.

След като завършва теоретичния отдел на Държавната музикална академия през 1952 г., където учи и композиция при Марин Големинов, той започва работа в детско-юношеската хорова школа „Бодра смяна”. Работи в хора съвместно с Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна Бочева. Притежава изключителната способност да пленява децата и да ги приобщава към музиката и изкуството.

Девойките, които напуснат „Бодра смяна“, защото са пораснали, продължават да музицират в „Полифония“ под ръководството на своя учител Ивелин Димитров. Така цели 4 десетилетия наред, от 1968 г. „Полифония” и диригентът Ивелин Димитров стигат до най-високите върхове на музикалното изкуство у нас и в чужбина. Певиците и техният ръководител се представят блестящо на редица международни форуми и печелят възможно най-големите награди. Хор и диригент живееха заедно – по стечение на обстоятелствата Ивелин Димитров издъхна по време на турне с „Полифония“ в Италия.

През цялото време на своята педагогическа и диригентска дейност, Ивелин Димитров активно се занимава с композиция. Създава десетки опуси, между няколко симфонии, „Несретни песни“ и „Строфи на благодарността“ за дамски хор и симфоничен оркестър, „Ден на жертвоприношението“ за дамски хор и струнен оркестър, Симфоничната сюита „Из моите песни“, „Романсът“ за цигулка и оркестър, „Клавирен квинтет“, „Струнен квартет“, „Есенни епизоди“ за цигулка, флейта и пиано и много други.

През 1991 г. по случай 51-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа става почетен гражданин на Силистра.

Ивелин Димитров умира на 27.09.2008 г. по време на турне на „Полифония“ в Италия.

(край на цитата)

Следва публикация от 1999 г. на самия Ивелин Димитров за легендарния диригент Бончо Бочев и ръководения от него хор „Бодра смяна“:

Портал хор „Бодра смяна“

Ивелин Димитров за Бончо Бочев и „Бодра смяна“

Ивелин Димитров
30.11.1999 г., София

Posted on 17.11.2016 by Bodra Smyana

Бончо Бочев е изключителна фигура в нашия културен живот. Той е блестящ пример за труженик, който освен безграничното артистично дарование, притежаваше и такава психосоциална нагласа, която го правеше годен за себеотрицание и саможертва. Изкуството за него беше идея, на която поднесе жизнеността на своя живот с безапелационна готовност. Интензитетът и почтеността на отдаване беше мярката за постоянно подновяващо се развитие на неговото творческо дело. Грижата да опази и повиши стойността на своето музициране освети морала на това „съзаклятие“, наречено „Бодра смяна“, и е насъщната предпоставка за цялата му дейност на учител и музикант. Неговият порив, понякога своеобразен или дори своенравен, живя според силата на собствената си виталност и не бе съкрушен нито от предубедената антинагласа на средния кариерист, нито от бруталното администриране на изкуството. Именно това усещане на твореца в него за необремененост при избора на теми и маниер на интерпретация беше първичният и оплождащ импулс в неговата артистична битност. Затова и на създадената от Бончо Бочев „Бодра смяна“ беше предопределено особеното място на състав с историческа заслуга.

Бончо Бочев пръв издигна детското хорово пеене до нивото на зрелия професионализъм. Нещо повече, неговото изпълнителство повлия изобщо на художествения вкус у нас и по-младите поколения хорови диригенти пряко или косвено се оказаха в известен смисъл ученици на този неповторим, спонтанен и импулсивен музикант. Благодарение на тази негов „Бодра смяна“ в нашата страна се създадоха десетки прекрасни детски хорове. И не само детски – Хорът на софийските девойки, Софийски камерен хор и Камерна капела „Полифония“ бяха вербувани от певци, получили своята певческа култура и певческо майсторство в този прославен детски хор. Изобщо, последица от дейността на „Бодра смяна“, покрай многобройните оригинални концертни изяви (между които има и уникални по стойност и мащаби реализации) на кадрите, които излъчи и излъчва този състав – една част от тях се вляха в любителското музикално изкуство, а други се насочиха към музиката професионално.

Големите изпълнителски възможности на „Бодра смяна“, култивирани от Бончо Бочев, предизвикаха появата на детска хорова литература с една необичайно развита фактура. Много композитори у нас бяха стимулирани от качествата на „Бодра смяна“ и създадоха образци, развити на основата на широки смислови концепции и разгъната композиционна техника (Любомир Пипков, Тодор Попов, Димитър Петков и др.!).

Артистичното присъствие на Бончо Бочев на сцената беше особено внушително, преди всичко като израз на един постоянен кръг от образи и чувствания, които е носил през годините на своя живот като същина на своята душевност и интелект. Затова изявите му бележеха кулминации с размах, чийто авторитет респектира и сега и внушава преклонение.

(край на цитата)

Цитирам една по-обширна обзорна статия за Ивелин Димитров, която дава редица нови сведения за неговата дейност, както и мнения на негови бивши хористки:

в. „Дума“

Култура

Личности

Ивелин Димитров – човек от висша класа

Школата на “Полифония” шлифова у нас дисциплина, всеотдайност, упоритост, оформи и начин, и стил на общуване и поведение, разказват хористките, с почит към паметта на любимия си Маестро

Катина Кирова

4 февруари 2011, брой 29

Валентина Минчева, историк, 27.09.2008 г., Кампобасо, Италия

Ивелин Димитров (18.01.1931, Силистра – 27.09.2008, Кампобасо, Италия) завършва композиция в ДМА “Панчо Владигеров” при проф. Марин Големинов. Композитор, педагог и диригент, автор на симфонична, камерна, клавирна и хорова музика, голяма част от творческото му дело е посветена на основаната от него през 1968 г. камерна капела “Полифония”. Една богата, всеотдайна творческа личност, която остави следа не само в музикалния живот на България, но най-вече в умовете и сърцата на хората, с които е работил повече от 50 години. Миналия месец щеше да навърши 80 години. На 31 януари авторската вечер в негова памет в Съюза на композиторите с участието на камерна капела “Полифония”, проф. Стела Димитрова-Майсторова, Йоана Стратева – цигулка, и квартет “Хорс” ни пренесе в обширното пространство на неговото творчество.

Възможният най-висок професионализъм бе веруюто, което той следва през целия си творчески път, което означава: “Вярност към партитурата, строгост при нейната реализация, интонация, структурност, фразировка, кулминации. Не правя разлика между хорово и всяко друго музициране. Смятам, че хористът трябва да бъде доведен до такива професионални възможности на един инструменталист, да разполага със своя глас така, както свирещият на лъков инструмент разполага с лъка във всичките му варианти. А да работиш с двайсетина великолепни млади момичета – това е вдъхновение, което желая на добрите си приятели. Те изиграха своята роля в моя живот и продължават да я играят. По отношение на хоровото писане те повлияха с възможностите си да изпеят всичко онова, което им се предложи, с изключителна музикалност и музикантски ум – те се отнасяха към музиката и предложения текст с висш професионализъм. Това неизбежно изгражда у мен вкус, равен на техния, както аз изградих у тях вкус, равен на моя. И оттук смятам, че се получи – за мен – една добра резултанта”, споделя в интервю пред БНР през 1987 г.

Най-ценното, казано за един музикант, са оценките от колегите-музиканти:

“Превъзходна диригентска работа, почти невероятна интонационна чистота, изрядна техника и звуков баланс и още суперлативи могат да се добавят към характеристиката на този изключителен колектив. Съставът на Ивелин Димитров може да бъде чест за всяка национална музикална култура.” (Васил Арнаудов, сп. “Музикални хоризонти”, кн. 6, 1977).

“Ивeлин Димитров вгради цялата си духовна и човешка същност в камерна капела “Полифония”, въплъти себе си, душата си във всеки тон и фраза, за да постигне онази неповторима атмосфера на чиста и неземна радост от висшите и всевечни импулси на музиката. Кристалната звучност на хора не само като интонация, но и като израз на една сюблимирала в почти инструментални форми концепция за правене на музика, е една от основните черти на неговия стил и изразност. Богатата му творческа натура му позволи да съчетае вродения му стремеж към съвършенство с ярка и спонтанна артистичност на пулта. Неговият перфекционизъм и бягство от вторични ефекти не доведоха до сух и анемичен академизъм, а напротив – станаха база за разгъване на многообразно и многоцветно фразиране, пластично дихание, висока култура на звуковата емисия и дълбоко осмислена, почти автентична стилна интерпретация. С цялостната си дейност на диригент, организатор, педагог и композитор Ивелин Димитров и неговият хор “Полифония” ще останат завинаги в златния фонд на българската музикална култура.” (Проф. Васил Казанджиев в радиопредаване, посветено на Ивелин Димитров, ноември 2008 г.)

Днес неговата рожба “Полифония” продължава да живее, както и той живее в сърцата на своите хористки.

Eвгения Тасева, психолог: “Какво бе Ивелин за нас? Баща? Не точно, но се отнасяше с бащинска нежност и загрижеността на родител. Приятел? Много повече – по-предан, по-лоялен. Когато страдахме, утешаваше ни и скърбеше с нас. Съратник? Да. Заедно музицирахме и изпитвахме наслада от това, което правим, благославяхме участта, която ни беше събрала, за да откриваме нови хоризонти в хоровото пеене. Учител? Да. Показа ни пътя към голямото изкуство, насочи ни към задълбочен философски размисъл, научи ни да вникнем в богатството на българския език с поетични сравнения и метафори. Даде ни голям урок по етика – как да запазиш достойнство в живота, как да останеш верен на голямото, на което си се посветил. Вулкан от емоционалност, артистичност, ерудиция, всеотдайност, лоялност. Човек от висша класа!”

Катя Диманова, преводач: “Щастлива съм, че съдбата ми отреди да работя с него цели 40 години. Той изгради у нас вкус към музиката, вкус към живота, към високите духовни ценности, от които себеуважаващия се човек не бива да отстъпва, съумя да създаде неподражаема общност, истинско семейство от близки и сродни по дух хора, въпреки различните професии, въпреки неминуемите житейски превратности.”

Ваня Тончева, минен инженер: “Школата на Ивелин, школата на “Полифония” шлифова у нас дисциплина, всеотдайност, упоритост, оформи и по-висш манталитет, начин и стил на общуване и поведение.”

Капка Велкова, инженер: “Ивелин Димитров ме въведе в прекрасния храм на музиката, на изкуството, на духовното. Чувствам се като богопомазана. Той ми показа какво е почтеност, доблест, себеотдаване, взаимоотдаване, достойнство и доброта.”
Мариана Луканова, физик: “Аз съм щастлив човек, защото в живота си имах двама бащи – моя роден и моя духовен баща Ивелин Димитров. Много ми липсва!”

Пенка Казанджиева, художник: “Ивелин ни дари със свободата да можем да изразим себе си – ярки и многолики – по съкровен начин. Дари ни с щедрата си човешка обич и разбиране, с творческата необходимост “да отворим прозорец” към нови пространства, да осмисляме по дълбок, но и красив начин живота.”

Олга Христова, техн. редактор: “Ивелин Димитров бе чужд на всяка показност. И въпреки това въздействието, което оказваше неговата личност върху чувствителните и духовно богати хора, беше много силно. Неговата харизма се дължеше на изключителната цялостност на неговата личност. Странната му магнетична сила особено ярко се проявяваше при контактите с колеги и ценители на музиката по време на турнета в чужбина. И досега – повече от две години, откакто той не е сред нас – получаваме от тях топли писма и имейли.”

Проф. Ивелина Иванчева, пианист и педагог: “Като пръв приятел на моите родители, Ивелин Димитров присъстваше при мен “по рождение”. Израснах в неговата среда. През 20-те години като пианист на “Полифония”, той винаги ме чувстваше равностоен партньор. Всяка репетиция с Ивелин и капелата бе за мен школа за изкуство. “Полифония” оформи вкуса ми към съвременната музика. Тъжно е, че в нашия консуматорски свят такива хора като Ивелин си останаха “бели лястовици”.”

Людмила Герова, диригент: “Кой си е мислил преди повече от 40 години, че ще дойде ден за тази равносметка, когато да минем отново през всичко изживяно и усетено? Ала пътят е пред нас. Камерната капела “Полифония” продължава да живее все така пълноценно, да се труди всеотдайно и амбициозно, за да доказва с всеки свой концерт, преди всичко на себе си, че един живот, отдаден на изкуството, не е преминал напразно. Нека се замислим за хилядите деца, ограмотени и възпитани за музиката от Ивелин Димитров в “Бодра смяна”. Колко разкази за красотата, за историята и великите хора на България слушаха те, колко поетични вечери преживяха и колко изгреви посрещнаха с него – и каква незаменима публика от ценители създаде той от тях…”
Увлечени във водовъртежа на всекидневието, нека не забравяме, че имаме хора силни, чисти, със светли пориви и мъдрост – истинския двигател за израстването на нацията ни. Да ги ценим, да ги подкрепяме. След тях да вървим.

(край на цитата)

Във връзка със смъртта на Ивелин Димитров през септември 2008 г. са направени редица коментари, главно от участници в неговия хор, които искам да споделя тук:

Портал „DIR.bg“

Днес, в Кампо Басо – Италия, повреме на участие във фестивал с Камерна капела “Полифония”, си отиде от този свят Ивелин Димитров – изтъкнат композитор и хоров диригент. Освен голям музикант, Ивелин беше изключително почтен и безкористен служител на музикалното изкуство. Всичко, на което беше способен, той отдаде на музиката до последния си час. На татък всичко е мълчание… Бог да го прости.

Тема	Re: Загубихме Ивелин Димитров
Автор	Koмaндopa (новак)
Публикувано	27.09.08 14:48

Композиторът и диригентът ИВЕЛИН ДИМИТРОВ е едно от забележителните явления в българската музикална култура. Творец с огромен талант, ерудиция и човешки морал, той единствен от своето поколение успя да изкачи един много висок и недостижим връх от творчески и високо етични личностни постижения. Той остана завинаги като статуя на този връх в едно аристократично усамотение и в очакване на последователи. Такива обаче няма, защото за днешния талантлив млад музикант е много трудно да устои на суетата, съблазните на бързия успех, жаждата за власт и примитивния егоизъм, така присъщ на всеки човек на изкуството. Маестро Ивелин Димитров е роден в Силистра през 1931 г. Завършва Държавната музикална академия в София през 1952 г., където учи композиция при проф. М. Големинов. Като автор на музика, той твори в почти всички музикални жанрове, където оставя творби с ярък и оригинален почерк, силен драматичен заряд и философски послания. Използва най-съвременни композиционни изразни средства, без да търси преднамерено външни ефекти. През 1968 г. създава Камерна капела “ПОЛИФОНИЯ”, профилирана за изпълнение на ренесансова музика и музика на ХХ век. За кратко време тази хорова формация регистрира постижения в изпълнителското изкуство непознати у нас като естетика на музициране и репертоар. Далеч от тогавашната конюнктура, този дамски хор и забележителния му диригент жънат големи успехи на международните сцени и престижни награди от всички най-реномирани европейски конкурси, но в България признанието е половинчато. В нашите географски ширини винаги е било много трудно да бъдеш различен и всеки, дръзнал на такава смелост е плащал висока цена. Маестро Ивелин Димитров не беше поканен да преподава в Музикалната академия нито композиция, нито дирижиране. Така много талантливи млади музиканти бяха лишени от възможността да се докоснат до едно изключително изкуство и морал и да бъдат оформени като високо квалифицирани професионалисти и личности. Защото до сега няма нито един български хор, който да е получавал рецензия като тази на унгарския критик Янош Варга:

„Едва съставът е запял на сцената и публиката веднага почувства, че ще бъде свидетелка на едно изключително събитие. Българките пеят с невероятно, ослепително майсторство. Встъпленията им са точни до хилядни от секундата, нюансите – дълбоко почувствани и осезаеми, а всяко диминуендо така заглъхва в далечината, като че ли изчезва в небитието……”

(край на цитата)

Дълбок поклон към теб, скъпи Маестро! Оставаш завинаги с нас като светец!

…….

Тема	Re: Загубихме Ивелин Димитров
Автор	haffner (непознат )
Публикувано	27.09.08 14:50

Много ми е мъчно…Колкото изтънчен артист, толкова и фин човек беше! Едва ли имаше някой, който да не го почита, а хористките му го боготворяха.
Светла му памет!
И Бог да го прости.

……

Тема	Re: Загубихме Ивелин Димитров [re: Koмaндopa]
Автор	donaana (непознат )
Публикувано	15.10.08 09:12

Важното е малцината, които могат да се докоснат истински и да оценят хора като Ивелин Димитров, да ги помнят и продължат духа и делото им. А че той беше “изолиран и забравен” приживе – не е чудно, по скоро е закономерно за такива като него – идеализмът не вирее на битака!

(край на цитата)

Цитирам една статия от Шумен, също във връзка с кончината на Ивелин Димитров:

Портал „ШУМЕН.bg“

Почина диригентът Ивелин Димитров

На 77-годишна възраст внезапно почина известният хоров диригент Ивелин Димитров по време на турне, близо до Неапол, съобщиха специално за БГНЕС. Хорът е бил поканен в Италия за участие в музикален фестивал. Поради внезапната смърт на диригента Димитров, българският хор не е участвал в концерта снощи. Ивелин Димитров е роден в Силистра и е от поколението музиканти с изключителен принос за разпространението и популяризиране на българската хорова музика по света. Работил е съвместно с изследователи на българския фолклор като проф. Николай Кауфман, композиторът Красимир Кюркчийски и др. /БГНЕС/

Портал „ШУМЕН.bg“, 10.04.2017

Във Велики четвъртък Симфониета – Шумен и камерна капела „Полифония” ще почетат Възкресението на Христос с празничен великденски концерт. Ще чуем знаменитата религиозна творба „Stabat Mater“ на Джовани Батиста Перголези, изпълнявана по традиция през Страстната седмица. Солисти са Неда Атанасова (сопран) и Людмила Герова (мецосопран), а диригент е Станислав Ушев. В програмата ще чуем още добре познатата увертюра към операта „Вълшебната флейта” на В. А. Моцарт и месата на Бенджамин Бритън – „Missa Brevis in D“. Концертът ще се състои в зала „проф. Венета Вичева” от 19,05 часа.

Камерна капела „Полифония” започва творческия си път в края на 1968 г. Под ръководството на Ивелин Димитров, диригент, композитор, педагог, съставът скоро оформя своя характерен стил и репертоар, печели най-престижни международни конкурси, изнася концерти в Италия, Белгия, Унгария, Ирландия, Полша, Гърция, Турция, Испания. Репертоарът на хора обхваща широка гама от заглавия от ранния Ренесанс до съвременната музика. След смъртта на Ивелин Димитров през 2008 г., начело на „Полифония” застава неговата ученичка Людмила Герова, възпитаничка на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, музикант с дългогодишен опит като камерен изпълнител и продуцент.

Неда Атанасова завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 2012 година в класа по класическо пеене на проф. Мила Дюлгерова и актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков. Дебютира в ролята на Бастиена от „Бастиен и Бастиена” от В. А. Моцарт (2009 – Плевен и 2013 – Национална Опера и Балет). Репертоарът й включва още Фиордилиджи от „Така правят всички” от В.А. Моцарт (2011- Бургас и Видин) и Норина от „Дон Паскуале” на Г. Доницети (2012 – Плевен), Ехо в „Ариадна от Наксос” от Р. Щраус (2013 – Германия), “Опера за три гроша” от Курт Вайл (2014-София), Сузана от „Тайната на Сузана” – Е. Волф-Ферари (2016 – София). Младата певица има силен афинитет и към камерната музика и е известна с изпълнението на творби и песенни цикли от К. Дебюси, К. Сен-Санс, Ф. Момпоу, Р. Щраус и „Лунният Пиеро” от А. Шьонберг. Участвала е в майсторските класове по класическо пеене на Анна Томова-Синтова (2011 и 2015 г.) и маестро Михаил Ангелов, както и по актьорско майсторство.

Людмила Герова избира пътя си на музикант още в хор „Бодра смяна”, където има щастието да работи със забележителни учители – Бончо Бочев, Ивелин Димитров, Васил Казанджиев. Същевременно учи цигулка при големия педагог Христо Петков. Завършва Музикалното училище „Любомир Пипков” и Музикалната академия „Панчо Владигеров”. Специализира при именити вокални педагози. Герова е сред основателките на „Полифония”. От 1968 до 1989 г. тя е солистка и хормайстор на състава, след което започва самостоятелна певческа кариера. Още като студентка дирижира Народния хор на БНР, концертира и записва редица творби за фонда на БНР, печели награда на Международния конкурс на Радио Братислава, ръководи трио „Зорница”. Един от записите й е включен в Златната плоча на швейцарския продуцент Марсел Селие „Мистерията на българските гласове”. Особено ценна е наградата от Международния хоров конкурс в Ню Шател, Швейцария, през 1999 г., където дирижира Камерната капела „Полифония”.

(край на цитата)

Портал „Classa.bg“

(без дата)

“Полифония” чества Ивелин Димитров

Паметно честване на именития български музикален творец Ивелин Димитров организира Камерната капела „Полифония“ на 21 юни в Камерна зала „България“. Дамите от елитната формация ще изпълнят творби на своя основател, на Пуленк, Шуберт, Шуман, Брамс, Легле. Ще дирижира Людмила Герова, която успешно наследи маестро Ивелин Димитров като ръководител на „Полифония“ след неочакваната му кончина. Ще съпровожда на пиано Ивелина Иванчева. По време на концерта ще бъдат прожектиран филм за маестрото и за „Полифония“, ще бъде представена и книга за Ивелин Димитров.

Ивелин Димитров е култово име в българското музикално изкуство. След като завършва теоретичния отдел на Държавната музикална академия през 1952 г., където учи и композиция при Марин Големинов, той започва работа в детско-юношеската хорова школа „Бодра смяна”. Работи в хора съвместно с Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна Бочева. Притежава изключителната способност да пленява децата и да ги приобщава към музиката и изкуството. Девойките, които напуснат „Бодра смяна“, защото са пораснали, продължават да музицират в „Полифония“ под ръководството на своя учител Ивелин Димитров. Така цели 4 десетилетия наред „Полифония” и диригентът Ивелин Димитров стигат до най-високите върхове на музикалното изкуство у нас и в чужбина. Певиците и техният ръководител се представят блестящо на редица международни форуми и печелят възможно най-големите награди. Хор и диригент живееха заедно – по стечение на обстоятелствата Ивелин Димитров издъхна по време на турне с „Полифония“ в Италия.

Людмила Герова е изключителен съмишленик на Ивелин Димитров. След неговата смърт тя поема диригентския пост, активно репетира и работи нов репертоар. С мисълта за Ивелин Димитров днес Камерната капела „Полифония” е в прекрасна форма, с освежена звучност, с нови солистки на отделните творби и истински нов заряд за успешна работа.

(край на цитата)

През последните години в медиите има редица информации за диригента Ивелин Димитров. Цитирам няколко такива:

Блог „Versinaj“ – Блог за всеки и всичко. Позитивност, експедитивност, коректност, обратна връзка.

вторник, 27 ноември 2018 г.

Премиера на книгата „Ивелин Димитров и „Полифония“. Песни пред олтара на времето“

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра бе проведена дългоочакваната и вълнуваща среща на силистренската публика с радио журналистката Божана Димитрова по повод премиерата на книгата „Ивелин Димитров и „Полифония“. Песни пред олтара на времето“, издадена за 50-ата годишнина от създадената от маестрото Камерна капела „Полифония”, чествана тази година, научаваме от www.libsilistra.bg.

В представянето участва и Мариана Къдрева, съпруга на родения в Силистра славен диригент, композитор и педагог, която е идвала само няколко пъти в крайдунавския град, но сподели пред седенкари, че винаги е таяла уважение към силистренци. Наскоро даже внучката на маестрото е идвала да търси бащината му къща.

В събитието се включи и Людмила Герова – настоящ диригент на Капелата, заедно с хористите на формацията, от която само две от настоящия състав не са възпитаници на Хор „Бодра смяна“, респективно и не са ученици на почетния гражданин на Силистра, избран през 1991 по време на тогавашната Временна управа. „Предложението беше на социалдемократите в града, а по това време Ивелин Димитров не беше в България и е не присъствал на церемония по връчване на званието“, твърди Георги Балушев, председател на Управата.

Пред аудиторията г-жа Къдрева разкри моменти от живота и творческия път на съпруга си, чийто жизнен път е в рамките на времевия отрязък: 18 януали 1931, Силистра – 27 септември 2008, Италия. Камерна капела „Полифония” е носител на тазгодишната награда „Кристална лира“ в категория „Хорово изкуство“ от Съюза на музикалните и танцовите дейци в България.

Формацията бе и сред специалните гости на Международната музикално-сценична среща „Европа на крилете на песента и красотата“ в родния град на маестро Димитров – Силистра, дело на Областна администрация Силистра със средства на Комуникационна стратегия на Република България. Проведен бе и концерт в зала 13 на Художествена галерия, посетен от над 100 души.

Екипът на библиотеката в Силистра представи презентация за живота и музикалните триумфи на именития ни съгражданин. Божана Димитрова сподели вълнението, с което е сътворила книгата, а хористите описаха с любов и преклонение спомените си за своя учител по солфеж и диригент.

Даниела Недялкова – директор на Библиотеката, пожела на всички „На добър час!” и нови професионални и творчески успехи в музиката, а и в изкуството като цяло, което, според философа Платон, „дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко”.

(край на цитата)

Портал „АРТ СИЛИСТРА“

23 ноември 2018 г.

ИВЕЛИН ДИМИТРОВ – 1931–2008

Тази вечер, 23 ноември, в конферентната зала “Диоген Вичев”, на Регионална библиотека “Партений Павлович” – Силистра, бе представена книгата на Божана Димитрова „Песни пред олтара на времето” за известния диригент и композитор, наш съгражданин Ивелин Димитров.

Пред приятели, почитатели и роднини на композитора тя сподели:

“Юбилеите, годишнините – знаци за време, за почит и памет, отварят и живи опасения за пропуснатото, за нестореното, за дължимото. Ако съвпадат и знаменателни дати, двойно е задължението ни към неизказаното. Минава десетилетие от кончината на ИВЕЛИН ДИМИТРОВ, диригент, композитор, педагог. Изнизъл се е и половин век от създаването на неговата Камерна капела ”ПОЛИФОНИЯ” – два повода да удвоим усилия, да съберем част от стотиците отзиви, критически мнения, кадри свързани със значимо дело – мисия, кауза, явление. Нека върнем спомен и памет за един вдъхновен човек, за неговото творчество, за нестардантната музикална формация, която той създаде, сполучливо наречена „ПОЛИФОНИЯ”. Какво споделя Ивелин за себе си :

“Роден съм в Силистра на 18 януари 1931 година. Родният ми край ми даде всичко – моята битност на музикант и композитор реално бе създадена в средата на семейството ми и на будната общност на града, която твореше духовния живот на силистренци. Училището, читалището и далеч не на последно място музикалното дружество „Седянка” формираха у мен чертите на търсещия и любопитен човек. Силистра беше праначалото на моята творческа потенция – тая витална среда, която укрепи крехките кълнове в ранните часове на моя живот и им показа посоката.

Що се отнася до семейството, в което израстнах – аз съм завинаги негов длъжник не само за полученото по пътя на някаква наследственост (и майка ми, и баща ми музицираха), а преди всичко за полученото по пътя на непосредственото интелектуално и духовно внушение. Баща ми – Иван Димитров, беше човек с много развита и гладна за широки асоциации мисъл и забележителна интуиция. Досега стоят живи в мен неговите дълбоки и всестранни оценки за стойностите в изкуството и за морала на нещата в живота на твореца. Неговите усилия на просветител и труженик в сферата в сферата на духовното са акт на постоянно присъствие в обществения живот на някогашна Силистра.

Наградите и отличията (и международните, и националните) дойдоха като една успоредица в музикалното ми поприще. Не съм ги дирил, но след като ги получих, изпитвам естественото удоволетворение от признанеито, което символизират. Същественото в моя живот е радостта от сполучената партитура, от споделените с моята публика вълнение и порив, и особено обичта, която ни свързва – мене и моите сътруднички от „Полифония”. В нашия общ житейски път извънредното, голямото в живота ни на музиканти е Репетицията – това е нашата съкровена среща, тя ражда възторга на неповторима взаимност, чиято рожба е нашата песен.”

И ВСЕ ПАК КОЙ Е ИВЕЛИН ДИМИТРОВ ?

Завършва Държавната музикална академия през 1952 година. Неслучайни имена са неговите преподаватели – Тодор Въжаров (цигулка), Парашкев Хаджиев (хармония), Веселин Стоянов (музикален анализ), Никола Топузов (дирижиране). Особено силно влияние върху творчеството на младия музикант оказва учителят му по композиция Марин Големинов. Веднага след завършване на Консерваторията Ивелин Димитров ще се посвети с любов и отдаденост на работата с деца, на музикалното образование. Първо преподава солфеж, хармония и народна музика в Софийското музикално училище. Малко по-късно в мисия се превръща работата му в детско-юношеската школа „Бодра смяна”.

В онези силни творчески години се ражда и „Полифония”, на която Ивелин посвещава четири десетилетия. Да уточним по време: краят на 1968-а, 10 момичета трябва да се разделят вече с обичаната „Бодра смяна”, пленени завинаги от музиката, от сцената. Решени са да продължат да пеят, запалени, възторжени… Решават да основат Камерен хор. А диригент ще бъде, разбира се, Ивелин Димитров, техният педагог по солфеж от „Бодра смяна”. За него тази покана е изненада, и предизвикателство, и висока отговорност. Новороденият състав е подготвил едва четири песни, ренесансови мадригали, почти непознати у нас – заявка за нов стил, нов звук, нов поглед към хоровата партитура. Участват в анонимния конкурс на радио София „Родината пее” и печелят първа награда. Журито е изненадано, когато става ясно, че това е и току-що проходил камерен състав. Само след година идва и първото международно отличие, отново от радиоконкурс, този път на БиБиСи – „Нека пеят народите”. Най-престижното хорово състезание в Европа. Пак първа награда! Специален представител на британското радио идва в София да връчи „Преходната златна купа” на Камерната капела.

Следват концерти, пътувания в Полша, Унгария, Румъния, Италия, Русия, Монголия, Белгия, Чехия, Германия, Испания… Обогатява се репертоарът. Към мотетите и мадригалите на Ренесанса се прибавят съвременни произведения от Легле, Неес, Кочар, Тормис , редом с българските автори Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Красимир Кюркчийски, самия Ивелин Димитров…

Дългогодишният талантлив, добросъвестен и будещ уважение принос на Ивелин Димитров към музикалната ни култура, като композитор и диригент, е зачетен с поредица отличия: Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (заедно с „Полифония”) и Златен плакет на Българския хоров съюз, три ордена „Св. св. Кирил и Методий”, Златен орден на труда, Почетен диплом на Комитета за култура, звание „Заслужил артист”, Почетна значка на Министерството на просветата, Почетен гражданин на Силистра. Висока награда са и многобройните оценки на български и чужди композитори за изпълнението на техни творби. Много от тях с посвещение „ На „Полифония”.

Съдбата ще пожелае и последното му пътуване с „Полифония”, през септември 2008 година, да бъде отново в Италия, за участие в международен хоров фестивал. Вечерта, за лека нощ Ивелин ще каже на своите хористки: „Щастлив съм, че сме заедно, че отново сме тук, в Италия, където най-добре се приема нашето изкуство.” И повече няма да се събуди. Почива в съня си, както почиват целунатите от Бога !”

(край на цитата)

БНР

Спомен за маестро Ивелин Димитров

публикувано на 22.01.2021

Автор: Красимира Йорданова

На 18 януари се навършиха 90 години от рождението на забележителния хоров диригент, композитор и педагог Ивелин Димитров. Най-голямата му заслуга като диригент е, че създаде един великолепен дамски хор – камерната капела „Полифония“, която и днес е един от най-ярките примери за постиженияата на българското хоровото пеене. Концертите на този хор са празници на чистото хорово музициране, красотата и изяществото.

Ивелин Димитров е роден през 1931 г. в Силистра, в семейство на музиканти. Завършва Музикалната академия през 1952 г. като ученик по композиция на Марин Големинов. След това работи дълги години като преподавател по солфеж в прочутия детски хор “Бодра смяна“ – подготвя стотици деца не само да познават нотите, но и да обичат музиката, да я опознаят. През 1968 г. с бивши, вече пораснали хористки на „Бодра смяна“, Ивелин Димитров създава Камерната капела при профсъюзния дом на културата “Пеньо Пенев“ – Гара Искър, днес позната като „Полифония“.

Камерната капела „Полифония” бе удостоена през годините с най-високи отличия не само от нашите хорови конкурси, но има повече от 20 награди от престижните международни конкурси в Арецо, Сегици (Италия), Дебрецен (Унгария), Корк (Ирландия), Пражките дни на хоровото пеене, наградата на Би Би Си – Лондон и др. Хорът е гостувал с голям успех в много страни на Европа.

Ивелин Димитров е известен и като композитор с голямо по обем творчество: 6 симфонии, балетът „Пределът“, поставен от Балет „Арабеск“ през 1997 г, “Строфи за благодарността” за дамски хор и оркестър, “Ден на жертвоприношението” за дамски хор и струнен оркестър, симфонични сюити, клавирен квинтет, струнен квартет, “Есенни пейзажи” за цигулка, флейта и пиано, инструментални пиеси, хорова музика ….

Ивелин Димитров е изключителна личност – мъдър, задълбочен, изключителен професионалист, който не допуска компромиси в работата си като диригент и композитор. Умира внезапно на 27 септември 2008 г. по време на турне с хора в Италия. В Златния фонд на БНР е запазено изказване на Ивелин Димитров по случай 15-годишнината от създаването на камерната капела „Полифония“. Чуйте него и изпълнение на хора в звуковия файл.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предване на БНР:

https://bnr.bg/post/101409158/spomen-za-maestro-ivelin-dimitrov

(край на цитата)

Ще завърша тази юбилейна статия за диригента и композитор Ивелин Димитров с една публикация от миналата година в неговия роден град Силистра:

ДА СИ СПОМНИМ ЗА МАЕСТРО ИВЕЛИН ДИМИТРОВ – 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Posted by Площад Свобода | Jan 24, 2021 | Силистра

Преди дни се навършиха 90 години от рождението на забележителния хоров диригент, композитор и педагог, силистренецът Ивелин Димитров. Най-голямата му заслуга като диригент е, че създаде един великолепен дамски хор – камерната капела „Полифония“, която и днес е един от най-ярките примери за постиженията на българското хоровото пеене. Концертите на този хор са празници на чистото хорово музициране, красотата и изяществото.

Ивелин Димитров е роден през 1931 г. в Силистра, в семейство на музиканти. Завършва Музикалната академия през 1952 г. като ученик по композиция на Марин Големинов. След това работи дълги години като преподавател по солфеж в прочутия детски хор “Бодра смяна“ – подготвя стотици деца не само да познават нотите, но и да обичат музиката, да я опознаят. През 1968 г. с бивши, вече пораснали хористки на „Бодра смяна“, Ивелин Димитров създава Камерната капела при Профсъюзния дом на културата “Пеньо Пенев“ – Гара Искър, днес позната като „Полифония“.

През 2018 г. в Силистра се проведе среща с радиожурналистката Божана Димитрова по повод премиерата на книгата й „Песни пред олтара на времето”, издадена за 50-годишнината от създадената от маестрото Камерна капела „Полифония”. В представянето участва и съпругата на диригента Мариана Къдрева. Маестро Ивелин Димитров е Почетен гражданин на Силистра, избран през 1991 г., припомни тогавашният кмет Георги Балушев.

(край на цитата)

Нека днес на 18 януари 2022 г. почетем 91 години от рождението на големия диригент и композитор Ивелин Димитров, оставил златни спомени в историята на българската хорова музика.

Мир на праха му!

……

Тодор Попов – Хорал, Камерна капела „Полифония“

Тодор Попов (1921-2000) – Хорал Камерна капела „Полифония“ Диригент: Ивелин Димитров 2007 г.

……

С Людмила Герова за годишнината на Камерна капела „Полифония“

Самостоятелен концерт на Камерна капела „Полифония“ има на 22.11.2018 г. от 17:30 ч. в зала 13 на Художествена галерия в Силистра. Създател на хоровия състав е почетният гражданин на Силистра – композиторът и диригент Ивелин Димитров. Последните 10 години ръководител на капелата е Людмила Герова. На 23.11.2018 г. от 16:15 ч. в Регионална библиотека „Партений Павлович“ ще бъде представянето на книгата „Ивелин Димитров и „Полифония“. Песни пред олтара на времето. Автор е добре познатата на слушателите на БНР журналистка Божана Димитрова. Още за камерната капела, създадена в знаковата за европейците 1968 година, в която се разразява Пражката пролет, може да чуете от разговора с Людмила Герова. Записът е направен от ефирното излъчване на Радио Шумен, РРС на БНР.

……

Ивелин Димитров (1931-2008) „Цъфти ружо“ (обработка на народна песен)

Камерна капела „Полифония“ диригент Людмила Герова

…….

Ивелин Димитров – Среднощна коситба, Камерна капела „Полифония“

Ивелин Димитров (1931-2008) – Среднощна коситба текст Николай Хрелков Камерна капела „Полифония“ диригент Ивелин Димитров рецитация Августина Иванова

……..

Laudate Dominum, W.A.Mozart – с камерна капела Полифония

26.01.2018, Централен военен клуб – София Концерт на Камерна капела “Полифония” с диригент Людмила Герова и Симфониета “София” с диригент Кирил Ламбов. Солист: Диана Банчева

……….

Ivelin Dimitrov – Suite for Trumpet and Piano; Ивелин Димитров – Сюита за тромпет и пиано

Ivelin Dimitrov – Suite for Trumpet and Piano Armen Mailyan – trompet, Julietta Vardanian – piano RETURN FESTIVAL, Yerevan, Komitas Hall, 6 October 2009

…..