Ghena Dimitrova

На днешния ден преди 79 години е родена легендарната певица Гена Димитрова

Драги приятели на оперната музика, днес е 6 май 2020 г. – празникът на „Свети Георги Победоносец“, един от най-хубавите християнски празници, който винаги свързвам със старата трациция от детинството ми – голямата среща на рода ни с обед или вечеря при прясно заклано агне.

Често това ставаше у нас – имахме къща с голям двор и възможност за прием на 15-20 души възрастни роднини плюс десетина деца. Времето в началото на май беше почти винаги хубаво и до късно вечерта сме празнували с ядене, песни и танци. В рода ни имаше доста певци и затова помня тези „музикални празници“ в началото на май. Имахме и двама Георгевци, така че това се свързваше и с техните именни дни.

Сега на оперната тема – дали случайно на този ден са родени две големи личности от оперната история на България, не мога да кажа, но имената на Гена Димитрова и на композитора „маестро“ Георги Атанасов са познати на всеки оперен любител. Че Георги Атанасов е роден имено на деня на Свети Георги е неоспоримо, а за Гена Димитрова е почти сигурно, ако името й идва от далечна форма на името Георги. Направих справка и научих следното:

Гена празнува имен ден на 6 май или на 24 декември. В зависимост от произхода на името, са възможни различни дати за именните дни. В единия случай Гена е далечна форма на имената Георги и Гергана. Тогава Гена има имен ден на 6 май, когато е Гергьовден. В другия случай името произлиза от Евгения. Така Гена празнува имен ден на 24 декември, когато се отбелязва денят на Света Евгения“.

(край на цитата)

Така че нека приемем, че великата Гена Димитрова е родена на имения си ден и днес аз с особена радост пиша по този повод. Нека веднага добавя, че за нея писах последен път през 2019 г. През предни години това не можа да стане, освен през 2015 г. – една сравнително кратка статия, защото на 6 май обикновено вече съм в България, където не пиша моите „оперни истории“. През 2019 г. това пътуване стана десетина дни по-късно, така че се радвах отново да пиша за легендарната вече Гена Димитрова. През 2020 г. поради вирусната „корона“-криза изобщо не пътувам за България, така че редица оперни дейци, родени след 5 май, ще получат внимание от моя страна, както днес и Гена Димитрова.

За нея са написани толкова много неща, има толкова богата информация – както печатна, така и електронна, заради което реших следното: на българския оперен любител е известно почти всичко, написано на родния й език и затова няма да повтарям тия неща. В Уикипедия в момента има статии на 22 езика за нея – малки, средни и големи по обем. Прави особено впечатление статията на италиански език (както винаги) – пълно описание на биографични данни, кариера по години, репертоар, дискография и други подробности. Защо да цитирам от там, всеки може да прочете написаното. По тази причина ще се спра на неща, писани за нея на Запад, както в лексика, предимно в речника на Kutsch & Riemens от 1997 г. – най-авторитетния международен речник за певците, който не всеки може да намери лесно в България, също и на други източници. Така че нека цитирам още в началото голямата статия за нея в този речник.

Гена Димитрова – сопран, е родена на 6 май 1941 г. в Беглеж, недалеч от Плевен. Тя започва музикалното си образование в Софийската музикална академия при Христо Бръмбаров. После усъвършенства вокалното си изкуство чрез дългогодишни интензивни обучения в Италия, преди всичко в Оперната школа към Миланската Скала. Оперният й дебют е през 1966 г. в Софийската народна опера като Абигайл в „Набуко“ от Верди. През 1968 г. тя спечелва в Бусето наградата на Певческия конкурс на името на Верди, през 1972 г. също наградата на конкурса в Тревизо. След първи успехи като именит член на ансамбъла на Софийската държавна опера Гена Димитрова започва от 1969 г. да гастролира в чужбина. Нейната голяма международна кариера започва от Италия и се развива във Франция, Германия и Испания. През годините 1980-1983 тя печели триумфа на зрителите както с великолепния си глас, така и със силно драматичната си игра на „Arena di Verona“, особено в главните роли в „Аида“ от Верди, „Джоконда“ от Понкиели и „Турандот“ от Пучини.

На това място правя пауза, тъй като през 2015 г. ми попадна една интересна информация в Интернет, свързана с изявата й като Турандот на тази сцена. Става въпрос за една информация от немски източник – портала „Tamino Klassikforum“, в който често се публикуват статии за именити певци, написани от авторитетни критици и след това се дава възможност за изказвания и дискусии. Ето информацията за Гена Димитрова от 5 май 2011 г., по случай 70-годишнината на певицата, която тя за съжаление не доживя:

Donnerstag, 5. Mai 2011, Harald Kral in „Tamino Klassikforum“ (музикален критик, който пише често статии за известни оперни певци)

Gena Dimitrowa zum 70. Geburtstag

Sie war eine der großen dramatischen Sopranistinnen – einen eigenen Thread hat sie bis jetzt noch nicht:

Gena Dimitrowa (auch Ghena Dimitrova), * 6. Mai 1941 in Beglesch nahe Plewen, Bulgarien; † 11. Juni 2005 in Mailand, Italien) war eine bulgarische Opernsängerin.
Sie studierte in Sofia, Zagreb und in Mailand bei Gina Cigna und Carosio und gab 1966 ihr Debüt in Sofia als Abigaille. 1971 gastierte sie erstmals in Frankreich, stellte sich 1972 in Italien vor, kam 1979 an die Staatsoper München (Elisabetta in Don Carlos) und an die Wiener Staatsoper (Santuzza, Tosca).


Mit ihrer gewaltigen Stimme wurde sie ab 1980 zu einem der Stars in Verona: Aida, Lady Macbeth, Gioconda, Turandot, Leonora (2000), Abigaille (2000).
1983 folgte das Debüt am Londoner Covent Garden (Turandot), 1984 war sie Lady Macbeth in Paris und Salzburg. Unter Ricardo Muti sang sie 1985 Amneris und 1986 Abigaille zur Spielzeiteröffnung der Mailänder Scala; 1987 die Norma in Neapel und Aida in Luxor, 1988 Turandot in Verona (1992 Rom), 1989 Santuzza in London, 1990/91 Tosca in Hamburg (1997 Turandot); Eboli, Amelia. 1992 Tosca an der Metropolitan Opera New York. Die Liste ließe sich endlos fortsetzen.

Auf CDs und DVDs ist sie reichlich vertreten, fast alle ihre großen Rollen sind für die Nachwelt festgehalten. Ich erinnere mich noch lebhaft an ihre regelmäßigen Gastspiele hier an der Rheinoper, ihre “Tosca” habe ich mehrfach erlebt, es war immer großartig.
Vor 6 Jahren ist sie, nur 3 Wochen nach ihrem 64. Geburtstag, in Mailand gestorben.

Morgen hätte sie ihren 70. Geburtstag feiern können.

Harald

(край на информацията)

Отзиви в портала след публикуване на горната информация:

Donnerstag, 5. Mai 2011, 20:44

Hallo Harald,

danke, dass Du an diese große Sängerin erinnerst.

Ich erlebte sie ein einziges Mal auf der Bühne: 1983 als “Turandot” in der Arena von Verona. Ihre Stimme in der Rätselszene war so gigantisch, dass ihr Tenorpartner Nicola Martinucci einen äußerst schweren Stand hatte …

Gruß
Manfred

Donnerstag, 5. Mai 2011, 21:34

Hallo, Manfred!

Ich habe auch mehrere Aufnahmen mit Dimitrova. Nicht nur als Turandot große Klasse, sondern auch als Abigaille. Was Du da von der Arena di Verona schreibst läßt mich schmunzeln, denn Nicola Martinucci ist auch schon ein stimmlich, mächtiges Kaliber.

Gruß Wolfgang

Donnerstag, 5. Mai 2011, 21:38

„Was Du da von der Arena di Verona schreibst läßt mich schmunzeln, denn Nicola Martinucci ist auch schon ein stimmlich, mächtiges Kaliber“.

Hallo Wolfgang,

genau das ist der Punkt: Nicola Martinucci konnte sich zu seiner Glanzzeit mühelos über ein großes Orchester hinwegsetzen (man höre nur sein “Cara patria” aus Verdis “Attila”). Aber gegen die Dimitrova wirkte er in dieser Szene wie ein Chorknabe …

Gruß
Manfred

Donnerstag, 5. Mai 2011, 21:57

Zitat von »Manfred«

„Ich erlebte sie ein einziges Mal auf der Bühne: 1983 als “Turandot” in der Arena von Verona. Ihre Stimme in der Rätselszene war so gigantisch, dass ihr Tenorpartner Nicola Martinucci einen äußerst schweren Stand hatte …“

Ich glaube, das existiert auch als Video. Zumindest erinnere ich mich an (sehr eindrucksvolle) Auszüge bei YouTube.

Gruß: Joseph II

Donnerstag, 5. Mai 2011, 22:06

Hallo Joseph II,

stimmt – eine “Turandot” aus Verona mit Dimitrova und Martinucci gibt’s als DVD. Zudem singt die wunderbare Cecila Gasdia die Sklavin Liù:

Bei Nuova Era erschien eine Aufführung (Genua, 1989) mit den beiden Protagonisten auf CD.

Gruß
Manfred

(край на коментарите)

Виждаме само от няколко реплики мнението на оперни любители за реномето, с което Гена Димитрова се е ползвала в целия свят. Тук става въпрос само за изявата й заедно с Никола Мартинучи на „Arena di Verona“, но сравнението на Манфред с думите: „обаче срещу Димитрова неговото участие в тази сцена изглеждаше като такова на „момче от хоров състав“. Разбира се, още първата реплика на Манфред е: „Аз бях само един път на нейна изява на сцената – през 1983 г. като Турандот в „Arena di Verona“. Нейният глас в сцената със загадката бе толкова гигантски, че партньорът й – тенорът Никола Мартинучи беше в много тежко положение (…)“.

Сега продължавам с данните от речника на Kutsch & Riemens (изданието от 1997 г.):

„С тази роля като Турандот – една от коронните й роли, Димитрова играе с грамаден успех през 1983 г. на сцената на Миланската Скала, където тя още през 1972 г. гостува с друга роля за първи път. Този грандиозен успех като Турандот на Миланската Скала се повтаря и през 1984 г. на сцената на Ковънт Гардън в Лондон (б.а. Б.К.: Лично аз си спомням за големите успехи на Гена Димитрова в тази роля по време на серия оперни спектакли на грамадна сцена в Париж – мисля на открито, където тя участва с огромен успех. Тогава в същата роля при някои спектакли е играла и Галина Савова, с която се познавахме от срещите ни в Дармщадт. В годините 1976/1977 Савова гостува като Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер в течение на два сезона, а аз пеех в разширения състав на оперния хор към този оперен театър).

През 70-те години Гена Димитрова гостува в течение на пет сезона в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес в редица главни роли от репертоара си. В този период и по-късно тя играе в редица оперни театри в Германия – в Оперния театър в Дюселдорф-Дуисбург (б.а. Б.К.: за този оперен театър става въпрос в статията на Харалд Крал, която цитирах малко по-горе, когато той е посещавал многократно нейни спектакли като Тоска, от които е бил винаги задоволен), в Дойче Опер Берлин, в Баварската държавна опера в Мюнхен. Именно в Мюнхен тя повтаря през 1987 г. големия си успех като Турандот.

От началото на 80-те години започват и изявите на Гена Димитрова в Северна Америка. През 1981 г. е нейният дебют в САЩ като Елвира в операта „Ернани“ от Верди на сцената на Оперния театър в Далас. През 1984 г. е дебюта й на сцената на МЕТ в Ню Йорк като Абигайл в „Набуко“, преминал при голям успех, по-късно – през 1989 г. като Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, през 1987 и 1996 г. като Турандот (б.а. Б.К.: в този речник не е казано за спектакъла на „Макбет“ от Верди на 23 януари 1988 г., когато по време на представлението се самоубива българинът Банчо Банчовски, скачайки от последния балкон. За това писах в статия през 2015 г. по случай рождения ден на Банчовски). Следват други изяви на Гена Димитрова: през 1982 г. – като Амелия в „Симон Боканегра“ от Верди във Венеция, като Норма в операта от Белини в Руен, като Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано в Сарагоса заедно с Пласидо Доминго. През 1984 г. – като Абигайл в „Набуко“ и Одабела в „Атила“ от Верди в „Teatro Liceo“ в Барселона. През 1984-1985 – като лейди Макбет в операта от Верди на Музикалния фестивал в Залцбург. През 1985 г. тя играе тази роля в Атина в Античния театър на Херодес. През 1986 г. – като Турандот в Детройт, като Леонора в „Трубадур“ в Сан Франциско, като Тоска в Сиатъл. През 1987 г. – като Норма в Хюстън (Тексас) и в Парижката Гранд Опера, като Аида при спектаклите край Луксор в Египет. През 1988 г. – наново като Турандот в „Arena di Verona“, също там през 1991 г. като Абигайл и през 1993 г. като Сантуца, която роля играе в Ковънт Гардън през 1989 г.

Следват малко смесени данни (цитирам дословно): на Миланската Скала отново като Абигайл и през 1988-1989 като Тоска. На тази сцена Гена Димитрова играе както Аида, така и Амнерис. През 1989 г. тя гостува на Фестивала в Оранж / Франция, през 1991 г. като Тоска в Дойче Опер Берлин и като Турандот, през 1992-1993 в същата роля на Фестивала при „Басейните на Каракала“ в Рим. През 1992 г. – като Тоска при Фестивала на Пучини в „Torre del Lago“ и на сцената на МЕТ в Ню Йорк, през 1993 г. – в главната роля в операта „Лорелай“ от Каталани в „Teatro Filarmonico“ във Верона, през 1996 г. – като Турандот в „Torre del Lago“ и като Абигайл в „Набуко“ в Държавната опера в Мюнхен (б.а. Б.К.: в този речник от 1997 г. са дадени изявите на Гена Димитрова до 1996 г.).

По-нататък се казва: „Заради обема на гласа си и заради способността почти сугестивно да контролира възможността за увеличаване на този обем при необходимост, както и заради неизчерпаемата дълбочина на тона, който излъчва гласа й, Гена Димитрова често е сравнявана с незабравимата Gina Cigna. Като най-високи нейни постижения се смятат драматичните роли в италианския оперен репретоар, като Абигайл в „Набуко“, Одабела в „Атила“, Амелия в „Симон Боканегра“, Аида, лейди Макбет в „Макбет“, Джизелда в „Ломбардци“ – всички от Верди, както и главните героини в „Джоконда“ от Понкиели, „Андре Шение“ от Джордано, „Норма“ от Белини, „Тоска“ от Пучини. Гена Димитрова е известна и като отлична сопистка в концерти.

По отношение на дискографията й се дават следните сведения: първи записи на арии с българската фирма „Балкантон“, пълен запис като Абигайл в „Набуко“ при DGG, запис с арии от италиански опери при HMV, операта „Оберто“ от Верди при Orfeo, запис от рецитал с оперни арии при CBS, като Амнерис в „Аида“ при Decca, операта „Ломбардци“ от Верди като видео при Topaz, операта „Турандот“ и откъси от други опери при Nuova Era, EMI и HRE“.

(край на цитатите от Kutsch & Riemens)

Разбира се, има още редица статии и информации в други големи справочници на английски, немски и италиански езици, но аз няма да се спирам тук на тях, редица сведения се повтарят.

В данните за Гена Димитрова до тук не се дават конкретни сведения за нейни участия на сцената на Виенската държавна опера. Аз ще цитирам всички нейни изяви на тази сцена:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Andrea Chénier Maddalena di Coigny 02.03.1990–12.03.1990 4 mal
Cavalleria rusticana Santuzza 09.11.1978–29.06.1979 4 mal
Il trovatore Leonora 21.09.1983–01.10.1983 4 mal
Macbeth Lady Macbeth 04.11.1983 1 mal
Tosca Floria Tosca 22.04.1978–02.11.1990 15 mal
Turandot Turandot 22.06.1985–25.02.1990 6 mal

(край на цитата)

Както се вижда, тя е имала 34 участия между 1978 и 1990 година и то в най-важните роли от репертоара й.

Що се отнася до моите лични впечатления, само един път съм бил на нейна изява в Дойче Опер Берлин в средата на 80-те години, когато по работа бях в Берлин и един път можах да я видя като Тоска. Разбира се, че останах възхитен от гласовите и сценични възможности на тази голяма артистка. Както често до сега писах, през годините 1992-2000 следях доста внимателно оперния живот в немскоезичните страни и си водех картотека за участията на български артисти. Ето какво имам записано за Гена Димитрова (данните не са съвсем пълни):

Турандот в операта от Пучини на 16 март 1993 г. в Генуа (статия в „Opernwelt“, бр. 6 от 1993 г., стр. 48), изяви в Катания като Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди през октомври/ноември 1993 г. („Opernwelt“, бр. 6/93, стр. 63), Тоска в операта от Пучини на сцената на МЕТ в Ню Йорк на 5/8/14/18/22/27 и 31 октомври 1994 г. („Opernwelt“, бр. 10/94, стр. 56), следващи изяви там в същата роля на 4 ноември 1994 г. („Opernwelt“, бр. 11/94, стр. 64), на 2 март 1995 г. („Opernwelt“, бр. 2/95, стр. 64), на 12/15/19/25 и 29 януари 1996 г. („Opernwelt“, бр. 1/96, стр. 64) и на 2/5/9/14 и 22 февруари 1996 г. („Opernwelt“, бр. 2/96, стр. 72). Както виждаме, Гена Димитрова е неоспорима солистка в ролята на Тоска на сцената на МЕТ – 19 пъти през годините 1994 до 1996. Едно голямо натоварване – често по 5 или 7 пъти на месец. На 16 април 1996 г. Гена Димитрова гостува в Германия също като Тоска във Висбаден при огромен успех, така отбелязва списанието, от което цитирам („Opernwelt“, бр. 2/96, стр. 63). През същата година – на 8 ноември 1996 г. тя участва в Берлин на сцената на Дойче Опер в тържествен гала-концерт, заедно с прочути колеги от цял свят: Алиберти, Балтса, Бъмбри, Кабайе, Бурчуладзе, Чернов, Зайферт и др. Последните ми три бележки за нея са: на 14 март 1997 г. премиера на „Набуко“ от Верди в Катания, тя пее в ролята на Абигайл, заедно с Лео Нучи и други известни артисти („Opernwelt“, бр. 5/97, стр. 49), на 7/12 и 14 юни 1997 г. също в ролята на Абигайл на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен („Opernwelt“, бр. 6/97, стр. 68) и на 3 декември 1997 г. като Турандот на сцената на Държавната опера в Хамбург („Opernwelt“, бр. 12/97, стр. 66). В моите бележки съм отбелязъл, че Гена Димитрова е член на ансамбъла на Хамбургската опера през сезона 1997/1998.

Искам да спомена изявите на Гена Димитрова на сцената на МЕТ в Ню Йорк в периода 14 декември 1987 г. като Турандот в операта от Пучини, до 13 февруари 1997 г. в ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани – общо 74 изяви, също в това число и такива в още 4 опери. Справките са от архива на МЕТ. Броя 74 по изяви е следният: „Турандот“ – 27, „Селска чест“ – 15, „Джоконда“ – 7, „Тоска“ – 12, „Момичето от Златния Запад“ (Пучини) – 7, „Аида“ – 5. Гена Димитрова има още едно участие в гала-концерт в чест на диригента Джеймс Ливайн на 27 април 1996 година.

Цитирам съставите при дебюта й и при последната й изява, после тези при първите й изяви в останалите 4 опери:

Дебют на 14 декември 1987 г.:


Metropolitan Opera House
December 14, 1987

TURANDOT {140}
Puccini/Alfano-Adami/Simoni

Turandot................Ghena Dimitrova [Debut]
Calàf...................Vladimir Popov
Liù.....................Aprile Millo
Timur...................Paul Plishka
Ping....................Brian Schexnayder
Pang....................Charles Anthony
Pong....................Philip Creech
Emperor Altoum..........Andrea Velis
Mandarin................James Courtney
Maid....................Christine Flasch [Debut]
Maid....................Constance Green
Prince of Persia........Scott Forrest
Executioner.............Roger Koch
Three Masks: Gary Cordial, Joseph Fritz, Christopher Stocker
Temptresses: Pauline Andrey, Linda Gelinas, Suzanne Laurence, Ellen Rievman

Conductor...............Nello Santi

Production..............Franco Zeffirelli
Stage Director..........David Kneuss

Turandot received nineteen performances this season.

............

Рецензия във в. „The New York Times“:
(Review of Donal Henahan in The New York Times)


The title role of "Turandot" requires at minimum a soprano voice able to give out the imperious cries of the cruel Chinese Princess with trumpet-like power. If the two-dimensional character of Turandot can somehow in addition, be projected with more than a bulldozer's nuances, all the better. But penetrating power is the first requisite, the one upon which renowned Turandots of the past have built. Ghena Dimitrova, who made her Metropolitan Opera debut last evening in this vocally punishing part, had something convincingly like a trumpet at her disposal in her highest register, which frequently aroused the audience to excited applause. The voice, mostly built of head tones and glottal stops could weaken lower down, lose quality and stray out of focus.

The Bulgarian soprano fortified the impression she had previously made in concert operas here and in fully mounted performances elsewhere; hers is a big, tireless, anything-but-seductive voice that is able to hold its own against the brassiest orchestral and choral climaxes. The first impression as she began "In questa reggia" was of distressing hardness, but by the time the aria was over one could not help but admire the voice's cutting edge. It is a major instrument in that respect, at least. One of the questions that Turandot puts to Calàf in her deadly quiz game is "What is like ice but burns?" The correct reply is "Turandot," but in terms of her voice an equally plausible answer could be "dry ice." At its imposing best, the tone evokes that smoky refrigerant.

…….

Последна изява на 13 февруари 1997 г. (Сантуца в „Селска чест“):

Metropolitan Opera House
February 13, 1997

CAVALLERIA RUSTICANA {626}

Santuzza................Ghena Dimitrova [Last performance]
Turiddu.................Kristián Jóhannsson
Lola....................Wendy White
Alfio...................Bruno Pola
Mamma Lucia.............Diane Elias
Peasant.................Mary Meyers

Conductor...............Simone Young

Production..............Franco Zeffirelli
Stage Director..........Fabrizio Melano
Designer................Franco Zeffirelli
Lighting designer.......Gil Wechsler

(край на цитата)

……

Ето съставите и при другите 4 опери:

Metropolitan Opera House
January 15, 1990

LA GIOCONDA {268}
Ponchielli-Boito

La Gioconda.............Ghena Dimitrova
Enzo....................Bruno Beccaria
Laura...................Stefania Toczyska
Barnaba.................Alain Fondary
Alvise..................Paul Plishka
La Cieca................Alexandrina Milcheva
Zuàne...................Philip Cokorinos
Isèpo...................Charles Anthony
Monk....................Howard Wilkinson
Steersman...............Ray Morrison
Singer..................Paul De Paola
Singer..................Tim Willson [Debut]

Conductor...............Nello Santi

Четем името и на друга българка – Александрина Милчева в ролята на Чека – сляпата майка на Джоконда.

´´´´

Metropolitan Opera House
October 19, 1992

TOSCA {742}
Puccini-Illica/Giacosa

Tosca...................Ghena Dimitrova
Cavaradossi.............Luciano Pavarotti
Scarpia.................Alain Fondary
Sacristan...............François Loup
Spoletta................Charles Anthony
Angelotti...............Jeffrey Wells
Sciarrone...............Kevin Short
Shepherd................Franz Musial-Aderer
Jailer..................Raymond Aceto [Debut]

Conductor...............Christian Badea

Production..............Franco Zeffirelli

´´´´´´

Metropolitan Opera House
February 22, 1993

LA FANCIULLA DEL WEST {88}
Puccini-Civinini/Zangarini

Minnie..................Ghena Dimitrova
Dick Johnson............Nicola Martinucci
Jack Rance..............Alain Fondary
Joe.....................Michael Forest
Handsome................Richard Vernon
Harry...................Bernard Fitch
Happy...................Kevin Short
Sid.....................James Courtney
Sonora..................Kim Josephson
Trin....................Charles Anthony
Jim Larkens.............David Malis
Nick....................Joseph Frank
Jake Wallace............Terry Cook
Ashby...................Jeffrey Wells
Post Rider..............Michael Best
Castro..................Vernon Hartman
Billy Jackrabbit........Philip Cokorinos
Wowkle..................Sondra Kelly

Conductor...............Christian Badea

Production..............Giancarlo Del Monaco

´´´´

Metropolitan Opera House
April 12, 1994

AIDA {978}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni

Aida....................Sharon Sweet
Radamès.................Lando Bartolini
Amneris.................Ghena Dimitrova
Amonasro................Leo Nucci
Ramfis..................Paul Plishka
King....................Franco De Grandis
Messenger...............John Horton Murray
Priestess...............Michelle DeYoung
Dance...................Joseph Carman
Dance...................Linda Gelinas
Dance...................Victoria Rinaldi

Conductor...............Samuel Cristler

Review of Alex Ross in The New York Times

Dimitrova in New 'Aida' Role

Entering the cast of "Aida" on Tuesday night, Ghena Dimitrova dominated the stage with her first Met portrayal of Amneris. She showed restraint in Act I, even seeming underpowered, signaling that she had her sometimes strident tone under control. A metallic upper edge suited Amneris's smoldering moods, and a successful stretch into the deep lower range (not so much chest tone as stomach tone) added another layer of menace. She made the character dramatically vivid, tracing grand gestures that fell comfortably short of melodrama.

Miss Dimitrova was the bright spot in a fairly bleak evening. Whatever dramatic momentum she incited ran up against the crushing dullness of Lando Bartolini's Radames. Mr. Bartolini presents the facsimile of a classic Italian tenor: tonal heft in all registers, a brilliant tessitura. But the notes are batted unfeelingly into the air, with no natural motion between them or musical understanding below. Add to this a below-the-pitch "Celeste Aida," wild rhythmic fluctuations in Act III and grade-school theatrics throughout (no rapport whatsoever with Sharon Sweet's Aida), and you have a performance of standard-setting mediocrity.

(край на цитатите от МЕТ Ню Йорк)

Много може да се пише за тази забележителна певица, но считам за правилно да приключа до тук с конкретни данни от кариерата й. Както е известно, тя си отиде съвсем неочаквано малко след навършване на 64 години и това беше шок за целия оперен свят. Все още беше в състояние да пее, макар и при по-малко натоварване. Когато си отиде от нас завинаги на 11 юни 2005 г. аз бях в Германия и прочетох официалното съобщение на немската агенция Deutsche Presse Agentur (DPA). Ето текста:

13.06.2005 (DPA)

Opern-Sängerin Ghena Dimitrova ist tot

Mailand – Die bulgarische Opern-Sängerin Ghena Dimitrova ist gestorben. Im Alter von 64 Jahren verstarb sie vergangenen Samstag (11.06.2005) in einem Krankenhaus in Mailand.

Das gab ein Sprecher der bulgarischen Nationaloper bekannt. Der Grund ihres überraschenden Todes ist bislang nicht bekannt. Bulgariens Kulturministerin Nina Tschilowa beklagte den Verlust der Sängerin mit den Worten, Bulgarien habe eine große Stimme verloren, die weltweit für ihr Land geworben habe.

Ghena Dimitrova, die 1941 geboren wurde, debütierte 1965 an der Oper in Sofia. Sie sang im Laufe ihrer Karriere auch an der Mailänder Scala und den Opernhäusern von Wien, Paris, Berlin, New York sowie im Londoner Covent Garden.

(превод: Милано – българската оперна певица Гена Димитрова почина. На възраст от 64 години тя се помина миналата събота (11 юни 2005 г.) в една болница в Милано.

Това съобщи говорител на Българската национална опера. Причината за нейната изненадваща смърт е досега неясна. Министърът на културата в България – Нина Чилова съобщи с тъга за загубата на певицата, изказвайки думите: „България загуби един голям глас, който правеше познат за целия свят родния й край.“

Гена Димитрова, родена през 1941 г., дебютира през 1965 г. в Оперния театър в София. По време на кариерата си тя пее също в Миланската Скала и в оперните театри във Виена, Париж, Берлин, Ню Йорк, както и в Ковънт Гардън в Лондон).

(край на превода)

Искам още в края на тази статия да дам две информации от български източници, които да допълнят картината за Гена Димитрова. Ето първата:

Първи национален конкурс за млади оперни певци “Гена Димитрова”

26 септември 2006 г.

През 2004 г. голямата българска оперна певица Гена Димитрова беше председател на международното жури на международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”.

Плановете й за бъдещето на този конкурс бяха наистина впечатляващи, но внезапната, трагична раздяла с нея прекъсна идеите й.

В разговори със свои колеги и съмишленици г-жа Димитрова винаги е искала да предложи все по-големи шансове на младите български оперни певци. Затова след приключване на активната творческа дейност и впечатляващата й международна кариера тя със същата всеотдайност, с която се раздаваше на публиката, се ангажира с младите певци. Още се помнят концертите, които тя организира в Националната опера и в НДК. На тези концерти Гена Димитрова представи за първи път пред публиката някои от певците, които в момента са сред най-големите оперни звезди. Достатъчно е да споменем Веселина Кацарова и Александрина Пендачанска. С нейната самоотвержена подкрепа в Софийската опера започна конкурс за млади оперни певци на името на проф. Христо Бръмбаров, чието четвърто издание се проведе през месец юли тази година. След преждевременната смърт на Гена Димитрова група музиканти и общественици лансираха идеята конкурсът в Плевен, за който мечтаеше тя да носи нейното име. Сред тях е необходимо да бъдат споменати диригентът Георги Нотев, както и учениците на Гена Димитрова – Андреана Николова, Алексей Иванов и Габриела Георгиева.

Град Плевен, освен като забележително в исторически план средище, има своя изключителен принос в културната летопис на България и света. С Плевен са свързани имената на големите оперни певци Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Асен Селимски, Гена Димитрова. За плевенската общественост Гена е светиня – през целия си живот голямата певица не прекъсна своя контакт с родния си Беглеж и Плевен. Нейният огромен талант и любов бяха щедро раздавани на обикновените хора, тя поддържаше постоянен контакт с местната управа, свързваше своите творчески планове и амбициозни намерения и с Плевен.

Регламентът на конкурса е направен от самата Гена Димитрова. Условията в регламента, които са координирани с Държавната филхармония в Плевен, са много разумни, постижими и вече проверени в практиката.

Конкурсът ще се проведе в гр. Плевен в периода 28 септември – 2 октомври 2006 г. В него могат да участват оперни певци, родени: от 1.12.1973 до 1.12.1986 (за жени) и от 1.12.1971 до 1.12.1986 (за мъже).

Прослушванията ще бъдат в залата на читалище “Съгласие” от 28 септември до 1 октомври 2006 г. по видове гласове и по реда на жребий, изтеглен в деня преди започването на конкурса. Туровете са два, като всички творби се изпълняват на оригиналния език и в съпровод на пиано.

I тур – кандидатите изпълняват една ария с кабалета по
избор и задължително песен от български композитор.
II тур – кандидатите изпълняват една ария от Моцарт и една ария по избор, но различна от изпълнените в I тур.

Самата Гена Димитрова много внимателно определи тези специални изисквания към репертоара на участниците, защото според нея арията с кабалета предлага много възможности за изява на всеки участник. Тя позволява да бъдат оценени по-точно, както артистичните, така и техническите възможности на певеца. Специално внимание голямата певица отдели и на българската песен, точно песента, а не ария от българска опера, подчертавайки голямото й значение за всеки млад музикант. Колкото до задължителната моцартова ария, то според г-жа Димитрова, точно Моцарт е композиторът, който би помогнал на всеки певец да разкрие усещане за стил и музикалност.

В първия конкурс носещ името на Гена Димитрова председател на журито ще бъде Георги Нотев – главен диригент на Софийска Национална Опера и на Плевенската филхармония. Негови партньори ще бъдат проф. Асен Селимски – оперен певец и педагог, проф. Мила Дюлгерова – оперна певица и педагог, доц. Христина Ангелакова – оперна певица и педагог, Мариана Пенчева – оперна певица и Луис-Мигел Лайнц – президент на “Опера-2001”, Мадрид.

Предвижда се да бъдат връчени следните награди, които са неделими и, разбира се, не е задължително да бъдат раздадени.

За жени – три награди съответно по 3000лв., 2000лв., 1500лв.
За мъже – три награди съответно по 3000лв., 2000лв., 1500лв.
За най-добро изпълнение на българска песен – награда от 500 лв.


Гала-концертът на лауреатите ще бъде на 2 октомври отново в зала “Съгласие” със специалното участие на Плевенска филхармония. Ще дирижира Георги Нотев.
Първият конкурс, носещ името на Гена Димитрова, ще се проведе под патронажа на Румен Петков – министър на вътрешните работи и с подкрепата на Министерството на културата, областната управа на гр. Плевен, Плевенската филхармония, кметството на село Беглеж – родното село на голямата певица.

Предвижда се в деня преди гала концерта гостите и участниците в конкурса да посетят родната къща на Гена Димитрова в с. Беглеж. Ще бъде осигурен автобус, който да отведе жителите на с. Беглеж до Плевен, за да бъдат в залата по време на конкурса.
След приключване на срока за подаване на документи за участие общият брой на кандидатите е 43 от които: 4 баси, 7 баритона, 5 тенора, 9 мецосопрана, 18 сопрана.

По материали на Софийска опера

(край на информацията)

Нека в края на тази статия отбележа също, че през годините от 2015 до сега, с изключение на 2019 г., в които не съм писал статии за Гена Димитрова, в медиите постоянно се появяват нови информации за нея, нови книги и изследвания, за които научаваме от медиите на български език. Моят добър приятел от София Димитър Сотиров се занимава много сериозно с проучване на всичко, което е направила и завещала Гена Димитрова. Именно втората информация се отнася за негова книга от 2012 г., посветена на Гена Димитрова.

Димитър Сотиров: Гена Димитрова си остана момичето от Беглеж

12.12.2012

Автор: Мина Узаничева

Димитър Сотиров е автор на най-новата книга за оперната легенда Гена Димитрова. Година и половина той се рови в архивите на певицата, за да открие за нея факти, които никой досега не са разкривани, както и уникални снимки на звездата. На премиерата на книгата „Гена Димитрова от А до Я” дойде световноизвестният тенор Хосе Карерас, който получи нейното символично първо копие. Димитър Сотиров е дългогодишен журналист, който прави десетки интервюта с най-големите звезди на оперното изкуство, за да напише своята книга. Тя се продава заедно с диск с изпълнения на певицата, извадени от Златния фонд на БНР. Сотиров подготвя и филм за Гена Димитрова заедно с осиновената й племенница Милена Стойкова.

Г-н Сотиров, как решихте да пишете точно за Гена Димитрова? Защо точно сега?

Тази година се навършват 25 години, откакто я познавам. Запознахме се през 1987-а в Софийската опера. Имаше среща с нея в тогавашната сладкарница на Операта. Входът беше свободен, но когато отидохме няколкостотин човека, стана скандал. Дойде един служител и каза, че „другарката Гена Димитрова няма да участва в среща с избраници, а кани всички след час и половина в голямата зала на Операта”. Така се озовах в залата и я слушах в захлас. Сега намерих в архивите си записа от тази среща. Чувайки я да пее, реших, че просто трябва да се видя с нея лично. Тогава всъщност се запознахме. Първата ни среща беше за интервю, в нейното жилище. С времето се виждахме много пъти, започнахме да си говорим.

Какъв човек беше тя?

Много контактен, невероятно достъпен и земен. При нея го нямаше това, което е характерно за големите „звезди”. Те обичат да поставят дистанция между себе си и другите, карат ги да се чувстват по-маловажни. Най-удивителното при Гена е, че тя не се промени като човек от времето, когато е живяла в Беглеж. След срещата си с Хосе Карерас мога да кажа, че у него видях абсолютно същото поведение – без никаква предвзетост, звездомания, претенция. Естествен, нормален в общуването, човек, който те успокоява.

Може би е характерно за големите звезди, че са и големи хора?

Има много големи певци, които не са големи хора. Няма да споменавам имена, както и Гена не споменаваше. Но тя е ставала жертва на големи интриги. Още с дебюта си в Софийската опера с „Набуко” са започнали да говорят зад гърба й: „Коя е тази?”, „Откъде е дошла?”, „За каква се мисли?”. В първите година на живота й в родната й къща в Беглеж дори не е имало електричество. Но въпреки всичко тя доказа каква певица е още с излизането си на сцената.

На какво се дължи това – късмет, талант, работа?

Това е комбинация от фактори – талантът при нея е в размери, които е трудно да си представим. Такъв глас се ражда веднъж на 100 години. Думите на Караян за нея са: „Доживях да чуя глас чист и здрав, който пее, както се говори. Уморих се да гледам физиономии, които вокализират.” При Гена беше така – когато я слуша човек, има чувството, че тя говори, пеейки. Няма как да я сбъркаш с друг, дори и когато слушаш ранните й записи.

Имаме и други успели певци – Александрина Пендачанска има номинация за „Грами”…

Красимира Стоянова взе награда на немската критика.

За Райна Кабаиванска дори няма нужда да говорим. Тези певци не заслужават ли същите адмирации?

Дума да няма! Аз имам честта да познавам и трите. Те са наистина невероятни изпълнители и контактът с тях носи истинско удоволствие. Райна е явление от десетилетия, което е гордост за всяка нация. Пендачанска е от символичните ученици на Гена. Тя е била в един неин майсторски клас още на 17 години. Не можем да сравняваме певците, както не можем да сравняваме и хората – всеки има своя светлина, свой път.

Как осъществихте срещите с толкова много звезди, включително имена като Хосе Карерас и Пласидо Доминго?

Голяма част от срещите бяха направени по електронен път – по мейл, Фейсбук, телефон. С повечето от българските звезди се видяхме лично. Но тази книга нямаше да е възможна без доверието и подкрепата на осиновената племенница на Гена, Милена Стойкова. Тя ме допусна до Светая Светих – архива. Моята цел беше да открия все още неизвестни неща и в този архив имаше истински перли. Той е събиран от 60-те години до самата й смърт през 2005 г. Тя и съпругът й, покойният Жоро, много прилежно са събирали афиши, програми, снимки, рецензии. Те са пренасяни в различните им жилища, в различни държави. Всичко това сега идва в България.

Как си обяснявате тази страст към миналото, това запазване на старите афиши в пълен обем?

Смятам, че Гена е имала усещане за своето място, за тежестта си и за своята стойност. Никога не го е показвала, не парадираше с това. Но е била убедена, че рано или късно някой ще посегне към този архив. Работих година и половина по него и мисля, че се получи добра база, върху която след време да стъпят изследователите.

Има и други книги за Гена. Чувствате ли ревност?

Не, моята книга не слага точка на историята на Гена. Това е едно от многото многоточия. Погледите към нея трябва да бъдат още и още. Аз се опитах да я покажа от различни ъгли – като човек, артист, част от светския и музикантския елит, певицата, която не се е притеснявала да пее същите песни, които е пяла в Беглеж, когато се е събирала със своите съселяни. Винаги е намирала време за всички и не се е колебала да вади пари от джоба си и да помага, когато е имало нужда. Дори и когато е ставало въпрос за много големи суми. Когато например научава за заболяването на своя колега от операта, му се обажда и казва, че иска да му даде средства за лечение. Той отговаря, че няма нужда, но Гена държи да помогне. Веднъж, докато върви към операта, среща бивш хорист, на когото му предстои сложна операция. Вади 100 лв., които е носела в себе си в момента, а на следващия ден му дава 40 000. Дарявала е на детски градини, на фондации, без никой да знае. Давала е сумите в плик на хора, на които е имала доверие. Само е питала колко е необходимо да даде и е давала.

Символичното първо копие на книгата подарихте на Хосе Карерас. Очаквахте ли той да дойде или всичко стана случайно?

Това, че дойде, е чудо, но аз вярвах в това чудо от момента, в който влязохме в комуникация с него. Още когато разбрах, че ще идва в България през декември вярвах, че има шанс да дойде за премиерата. В края на лятото имах сигнали, че това е възможно и от този момент казах на всички, че ще направим премиера с Карерас. Той е артист от класата на Гена, искрен човек е и аз знаех, че ще дойде. От самото начало искахме да приложим и диск към книгата, защото какво е Гена без нейния глас? По света тя влиза в компилации заедно с Доминго, Карерас, Павароти, Мария Калас.

Някои смятат, че операта е умиращо изкуство.

Тя е невероятно изкуство и вярвам, че има бъдеще, независимо, че минава през много сложен период. В момента има принизяване, опит да се сведе до вкуса на публика с по-ниски критерии, това не носи добро на операта. Тя е високо изкуство, но не е недостъпна. Не бива да се принизява чрез модернистични постановки, от които се губи същността в полза на формата. Певци вече пеят с главата надолу, Тоски летят по сцената, качват ги на някакви невероятни платформи. Но силата на операта е в класиката и в музиката.

Очаквате ли книгата да се продава добре?

На премиерата видях истинска блъсканица за книги, хората буквално я дърпаха от ръцете на други хора, за да си я купят. Досега не е имало пълна зала в операта за премиера на книга. Вярно, че Хосе Карерас помогна, както и името на Гена. Но ако хората не харесваха операта, едва ли щяха да дойдат в този студен зимен ден. Хората имат отношение към изкуството.

Каква беше Гена в последните си години?

Същата, каквато е била през целия си живот, но много по-раздаваща се. Причината е една – намаляващите й ангажименти, което й даваше възможност да обръща внимание на младите хора. През 2001 г. тя направи едногодишен майсторски клас, по време на който голяма част от учениците живееха в апартамента й през цялото време. Тя помагаше на други колеги, участваше като жури в конкурси. Последното й участие на сцена е на 17 януари 2003 г. в Монте Карло, където правиха честване за нея. Но тя не си отиде. И до днес е с нас. Премиерата на моята книга беше нейното поредно участие.

(край на цитата)

Искам на това място да отбележа, че аз отдавна знаех за тази книга на Димитър Сотиров, но през 2019 г. при мое гостуване в София, на 20 май имах среща в кафене с него, а след това отидохме до бившето кино „Левски“, там Митко имаше работно бюро. При нов разговор на други теми той ми подари екземпляр с автограф от тази особено ценна книга за Гена Димитрова – един незаменим подарък, за който съм му много благодарен.

Нека днес на 6 май 2020 г. да почетем рождената дата на Гена Димитрова през 1941 г. Ако беше жива, днес тя щеше да празнува своята 79-годишнина. Поклон пред светлата й памет и делото, което е оставила на поколенията.

……………..