Днес е годишнина от рождението на певицата Серафима Динева

Драги приятели на оперната музика, днес на 9 декември 2022 г. пиша статия за една българска певица, която е останала в историята на българското певческо изкуство като едно от най-добрите драматични колоратурни сопрани – Серафима Динева (1919-1990), родена на днешния ден преди 103 години – през 1919 г.

До сега писах статия за нея преди 3 години – през 2019 г., когато се навършиха точно 100 години от рождението й, но в тия 3 години имам редица нови читатели и ФБ-приятели, нека научат повече за тази забележителна личност. Не трябва да се забравя и особено важния факт, че тя е дъщеря на големия български композитор на църковна музика и изявен в епохата си музиколог – Петър Динев (1889-1980), за когото ще пиша също в края на тази статия. За него не съм писал статии до сега, затова днешната статия за дъщеря му е отличен повод да пиша нещо и за него. В медиите има оскъдни материали и за двамата, за Петър Динев има обаче Уикипедия-страница на български език и доста снимки, докато за дъщеря му данните са по-малко, като освен това липсват нейни снимки – има само една, макар че цели 25 години Серафима Динева е била основен драматичен сопран в Софийската опера през периода 1941-1966 години.

Преминавам към изложение на данните първо за Серафима Динева.

Певицата Серафима Динева е родена на 9 декември 1919 г. в Казан, където баща й – видният български композитор и музиковед Петър Динев преподава източна музика в местната консерватория. Нейната майка Нинел Коваленко е рускиня.

Серафима Динева идва в България през 1922 г., когато е на 3 години и семейството им се завръща от Русия в България. Те са желали и преди това да си дойдат, но това не им се удава поради войната и Октомврийската революция през 1917 г. Към музиката тя има влечение още от дете, баща й оказва голямо влияние върху това, а майка й също обича музиката, свири добре на пиано, но няма особен глас и често е казвала по-късно: „Дано дъщеря ми не се метне на мен!“.

В София, където семейството се установява след идването от Русия, Серафима Динева като ученичка в отделенията учи пиано при Недялка Янченкова-Чернаева. В столичната прогимназия „Сава Раковски“ учителят по музика Николов поставя оперетката „Брат и сестра“, като възлага главната роля на Серафима Динева. След завършване на гимназиалното си образование в София, тя постъпва в Музикалната академия, където учи вокално изкуство и завършва през 1941 г. като ученичка на проф. Мара Маринова-Цибулка. По-късно взема уроци от артистите Петър Райчев и Илия Йосифов.

През същата 1941 г. Серафима Динева постъпва в Софийската народна опера и дебютира на 29 декември 1941 г. в ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. През първата половина на 1943 г. в София гостува италианският диригент Едмондо де Веки, който поставя музикално редица опери. Серафима Динева играе главни роли в някои от тях, като Нанет във „Фалстаф“ от Верди (1943) и Розина в „Севилският бръснар“ от Росини (1943). През следващите сезони има изяви в следните опери: Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт (1945), Марта в едноименната опера от Флотов (1944), Оксана в „Черевички“ от Чайковски (1950), Лизета в „Тайният брак“ от Чимароза (1947), Джилда в „Риголето“ от Верди (1949), Нела в „Джани Скики“ от Пучини (1952), Норина в „Дон Паскуале“ (1945) и Адина в „Любовен еликсир“ (1948) от Доницети, Мюзета в „Бохеми“ от Пучини (1946), Виолета в „Травиата“ от Верди (1948), Фрау Флут във „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай (1953), Антонина в „Семейството на Тарас“ от Дмитри Кабалевски (1952), Марина в „Четиримата грубияни“ от Волф Ферари (1959), Хубавела в „Момчил“ от Любомир Пипков (1948) и други. В тази роля от операта на Пипков Серафима Динева участва при гостуването на Софийската опера в Москва през 1953 г.

Наред с тези оперни роли Серафима Динева участва в редица песенни концерти и такива с оперни арии както в София, така и в други градове в България.

През 1943 г. Серафима Динева заминава на специализация в Залцбург, където учи вокално изкуство при професорите Хаушилд и Морати, а също така и сценично изкуство при Ана Баар Милденбург. Когато гостуващият в София режисьор от Берлинската държавна опера Ханс Майснер се заема с постановката на „Рейнско злато“ от Вагнер на българска сцена, Серафима Динева е извикана от Залцбург, за да играе ролята на Велгунда – дъщеря на Рейн.

Серафима Динева работи в Софийската народна опера от 1941 до 1966 г. – цели 25 години и има редица особени успехи в ролите си, особено като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Оксана в „Черевички“ от Чайковски, Норина в „Дон Паскуале“ от Доницети, Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт и други. За дебютната й роля – Царицата на нощта, критикът Стефан Тинтеров пише във в. „Мир“, брой 12450 от 12 февруари 1942 г. следното:

„Във „Вълшебната флейта“ дебютира с очевиден и радостен успех младата певица Серафима Динева, позната досега само от някои продукции на Музикалната академия. Партията на Царицата на нощта е една от най-трънливите в оперната литература, но тя е същевременно и истински пробен камък за школувания певец. Серафима Динева показа и при двете арии здрав, сочен и красив сопран с хубава лирична широта, поддържана от отлично дихание, с топъл тембър и естествена гъвкавост във фразирането. Безсъмненият успех на Серафима Динева във „Вълшебната флейта“ носи на оперната сцена още един глас от високо качество и с бъдеще“.

(край на цитата)

Подобни рецензии са писани и в други печатни медии, като за нея се казва още, че „притежава много рядък глас – драматичен колоратурен сопран, глас със завидна мощ и пробивност, и заедно с това атакуващ със спонтанна лекота пределно високо „фа“. Тя е ненадмината изпълнителка на Царицата на нощта …“.

(край на цитата)

Серафима Динева се изявява и на концертния подиум с изпълнения на арии и песни в смесени концерти. След идването на новата власт през 1944 г. тя участва в редица концерти, посещава трудови обекти, гранични застави заедно с групи инструменталисти и певци. Тази практика е широко прилагана в годините след 1944 г. не само в Софийската опера, но и в другите оперни театри в България.

През 1959 г. Серафима Динева изнася в столичната зала „Славейков“ самостоятелен концерт с арии от Моцарт.

За големите си заслуги към българското вокално изкуство тя е наградена през 1959 г. с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен.

След пенсионирането си през 70-те години на миналия век Серафима Динева не се занимава повече с оперно изкуство. Налага се да се грижи за възрастните си родители, особено за болния си баща, но и самата тя страда от редица болести.

Умира в София през 1990 година.

В последно време в медиите има доста информации за Серафима Динева. Цитирам най-важните от тях:

Сайт на Софийската опера

(без дата)

ФЕНОМЕНАЛНАТА КОЛОРАТУРКА СЕРАФИМА ДИНЕВА

Огнян Стамболиев

През изминалите повече от сто години на софийска сцена са пели много и даровити колоратурни сопрани. Имената на немалко от тях ще останат трайно в историята на българската опера. Сред тях с особен блясък се откроява Серафима Динева, абсолютната колоратурка от 40-те и 50-те години, време когато Операта ни се превръща в първокласен ансамблов театър, обединил таланта и усилията на няколко поколения талантливи певци-артисти.

Родена е на 9 декември 1919 година, под знака на Стрелеца в Казан, Русия. Дъщеря е на нашия най-голям автор на религиозна музика, композиторът и музиковедът Петър Динев (1889-1980). През 1919 той преподава източна музика в местната консерватория. Майката е рускиня, добра пианистка.  Когато е тригодишна, семейството й се завръща в България. Като ученичка Серафима взема уроци по пиано при Недялка Чернаева, участва в постановки на детски оперети. В Музикалната академия се дипломира като пианистка от класа на професор Мара Маринова-Цибулка. Тенорът Петър Райчев открива феноменалната й гласова дарба – драматичен колоратурен сопран. Глас със завидна мощ и пробивност и заедно с това атакуващ със спонтанна лекота пределно високото фа на трета октава. Големият наш тенор й дава основата, а след това друг именит тенор – Илия Йосифов, възпитаник на Виенската консерватория, певец и педагог със завидна школа и умения, шлифова гласа й. Така младата Серафима Динева още от първия си стажантски сезон се хвърля в най-дълбоките води. Приема най-проблемната колоратурна партия, тази на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Събитието е на 29 декември 1941. 22-годишната дебютантка прави фурор и завоюва трайно мястото си на първата ни музикална сцена. Според маестро Асен Найденов, който бе живата история на Операта повече от 70 години, този успех не е бил повторен от нито една друга певица след нея. Серафима Динева наистина е един рядък певчески феномен.

През 1943 г. е изпратена да специализира в Залцбург при проф. Морати. Там я чува главният режисьор на Берлинската опера Хайнс Майснер, който настоява тя да се върне в София, за да участва в неговата постановка на Вагнеровата опера „Рейнско злато” в ролята на Велгунде, една от дъщерите на Рейн.

Следват Нанета от „Фалстаф” на Верди и Розина от „Севилският бръснар” на Росини – две също проблемни партии, при това и актьорски, които подготвя с гост-диригента от Италия Едмондо де Веки. Успехът е също голям, критиките в печата – възторжени. Появила се е нова млада звезда. После се зареждат: Констанца от „Отвличане от Сарая” на Моцарт, Марта от едноименната опера на Фридрих фон Флотов,  Оксана от „Черевички” на Чайковски, Лизета от „Тайният брак” на Чимароза, Джилда от „Риголето”, Норина от „Дон Паскуале”, Адина от „Любовен еликсир”, Оскар от „Бал с маски”…

През 50-те години, в апогея си, Серафима Динева редовно гостува на театрите в страната, изнася и много камерни рецитали, подготвя и редица нови роли от опери на Любомир Пипков, Ермано Волф Ферари, Чайковски, Ото Николай, Кабалевски, Прокофиев, Пучини.

Серафим значи ангел. Каква хармония между име и глас! Наистина, ангелски бе гласът на тази забележителна българска певица!

Огнян СТАМБОЛИЕВ

(край на цитата)

Моя бележка (Б.К.) На някои места в статията на Огнян Стамболиев малкото име на певицата е написано не като СерафиМа, а СерафиНа. Аз поправих на тия места – точното име е Серафима.

През 2014 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на Серафима Динева. Цитирам текста на това предаване:

БНР

Спомен за Серафима Динева

публикувано на 29.12.2014 г.

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли Серафима Динева?

Серафима Динева е била солистка в трупата на Софийската опера през 40-те и 50-те години на ХХ век, надарена с рядко срещания драматично-колоратурен сопран. 

Родена на 12-и декември 1919 година в руския град Казан, в семейството на известния композитор и музиковед Петър Динев, който по онова време преподава в тамошната консерватория. От дете учи пиано, а по време на репетициите на една детска оперетка откриват, че пее много добре. Учи пеене при Мара Маринова Цибулка, Илия Йосифов и Петър Райчев. Солистка е в Софийската опера от 1941 година.

Още за живота и кариерата на Серафима Динева чуйте в историческата рубрика на предаването “Алегро виваче”.

(край на цитата)

В текста е допусната грешка в рождената дата на Серафима Динева – не е 12 декември, а 9 декември.

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/horizont/post/100503056/spomen-za-serafima-dineva

В едно предаване на БНР за певицата Стефка Минева през 2019 г. във връзка с рождения й ден се цитира следния неин запис от участие в „Кармен“, където играе и Серафима Динева:

„Второ действие на „Кармен“ от Жорж Бизе с участието на Борислав Дойчев – Ескамилио, Марин Маринов – дон Хозе, Асен Попов – Данкайро, Васил Недев – Ремендадо, Николай Ножаров – Цунига, Дамян Низамов – Моралес, Стефка Минева – Кармен, СЕРАФИМА ДИНЕВА – Микаела, Катя Боруджиева – Мерцедес, диригент Веселин Ненов, запис от 3.12.1973 г.“

…….

В друго предаване на БНР – за певицата Юлия Винер през 2014 г. във връзка с рождения й ден, се цитира следния неин запис от участие в „Аида“, където играе и Серафима Динева:

Цялостен запис на спектакъл на Софийската опера от 5 март 1959 г. – операта „Аида” от Верди, с диригент Асен Найденов.

В ролите участват:

Царят на Египет – Иван Масларов
Амнерис – Надя Афеян
Аида – Юлия Винер
Радамес – Димитър Узунов
Рамфис – Борис Игнатов Христов
Амонасро – Иван Хр. Попов
Вестител – Борис Богданов
Жрица – СЕРАФИМА ДИНЕВА

(край на цитата)

Едва през 2019 г. в едно предаване на БНР във връзка със 100 години от рождението на Серафима Динева е публикувана за пръв и единствен път нейна снимка, взета от Централния държавен архив. Под снимката е даден следния текст:

Серафима Динева, Снимка: Централен държавен архив, фонд 1772K, опис 1, а.е. 442, л. 2.

Виждаме лика на една млада, одухотворена личност и аз и до сега се чудя, как е възможно толкова дълго това да не се направи това и българските меломани да не знаят как е изглеждала една забележителна певица, която цели 25 години – от 1941 до 1966 г. е централна солистка в Софийската опера и има особени успехи в ролите си!

Цитирам текста на тази статия на БНР:

БНР Архивен фонд

Серафима Динева – изключителната драматична колоратурка на родната оперна сцена

Меглена Димитрова

12.12.2019

От началото на 40-те до средата на 60-те години на миналия век солист в трупата на Софийската опера е една певица, надарена с рядко срещания женски глас – драматична колоратурка Серафима Динева (12 декември 1919 – 30 август 1990) е добре познато име в музикалните среди тогава и за съжаление почти непознато днес.

Родена е в руския град Казан. Баща ѝ е известният музиковед Петър Динев, който по това време преподава източна музика в местната консерватория. Серафима от дете свири на пиано, участва в постановки на детски оперети. През 1941 г. завършва Държавната музикална академия като ученичка по пеене на Мара Маринова-Цибулка. Тенорът Петър Райчев открива изключителната ѝ гласова дарба – драматичен колоратурен сопран. Глас със завидна мощ и пробивност, който едновременно с това е „огромен“ по отношение диапазон и богатство на нюанси. Големият наш тенор ѝ дава основата, а след това друг именит тенор, Илия Йосифов, възпитаник на Виенската консерватория, шлифова гласа ѝ.

Серафима Динева дебютира на сцената на Софийската опера на 29 декември 1941 г. с ролята на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Веднага е забелязана и оценена като глас с високо качество и бъдеще. Именно ария от тази опера избрахме от фондовете на БНР и Ви предлагаме да чуете нейното прекрасно изпълнение заедно с Държавния радиооркестър под диригентството на Михаил Ангелов:

(следва аудиозапис на цитираната ария от 1957 г.)

След повече от обещаващото начало на кариерата си, през 1943 г. младата певица е изпратена на специализация в Залцбург. Завръща се обаче предсрочно, по настояване на главния режисьор на Берлинската опера, за да участва в неговата постановка на Вагнеровата опера „Рейнско злато” в ролята на Велгунде, една от дъщерите на Рейн.

Така до ранното си пенсиониране през 1966 г. Серафима Динева пее на сцената на Софийската опера, като сред най-добрите ѝ роли са Констанца в „Отвличане от сарая“, Норина в „Дон Паскуале“, Оксана в „Черевички“, Розина в „Севилският бръснар“, Мюзета в „Бохеми“… Участва в много камерни концерти, редовно гостува на театрите в страната. Макар и не от най-популярните, Серафима Динева остава име в над 120-годишната история на българския оперен театър, с принос в развитието както на националното оперно изкуство, така и за неговото международно признание.

(край на статията)

И в горното предаване на БНР рождената дата на Серафима Динева е посочена погрешно: 12 декември вместо 9 декември.

Цитирам линк към тази статия, чрез който може и сега да се чуе изпълнението на Серафима Динева през 1957 г. на арията на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт (около 3 минути):

https://archives.bnr.bg/serafima-dineva-dramatichnata-koloraturka/

(край на данните за Серафима Динева)

Композиторът и музиковед Петър Динев

Сега ще изложа данни за нейния баща Петър Динев (1889-1980), първо от неговата Уикипедия-страница в Интернет:

Петър Динев е български композитор и музиковед, роден е на 14 юли 1889 г. в костурското българско село Куманичево (днес Лития), тогава в Османската империя, днес в Гърция. През 1895 г. семейството му се преселва в Цариград, където завършва средното си образование в българската духовна семинария. Музикални способности на малкия Петър се проявят още от трето отделение, когато започва да пее в църковния хор на българския храм „Свети Стефан“. Включва се и в хора към църквата към руското посолство, ръководен от В. Кулаков. Още като семинарист показва композиторските си заложби – на 29 юни 2009 г. е изпълнена неговата музикална поема „Демон“ по текст на Пейо Яворов.

Българската екзархия изпраща Петър Динев да следва композиция и източна музика в Санктпетербургската консерватория, чийто ректор по онова време е Глазунов. Сред състудентите му е Сергей Прокофиев, а негов близък приятел – Фьодор Шаляпин, който високо цени Петър Динев и го нарича „човек-богатство”. Едновременно с консерваторията Петър Динев завършва и право в Санктпетербургския университет. От 1919 година става преподавател по източна музика в Казанската консерватория.

През 1922 г. се завръща в България, където до 1924 г. работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия. От 1925 до 1936 г. е преподавател по църковна музика в Държавната музикална академия. От 1926 до 1944 г. преподава същата дисциплина в Духовната семинария, а от 1926 до 1934 г. е доцент по източноцърковна музика в Богословския факултет на СУ. Наред с това Петър Динев е диригент на хора към Богословския факултет и на църковния хор към столичния храм „Св. Кирил и Методий”, който ръководи повече от 40 години. Заедно с Добри Христов учредява и активно ръководи Дружеството на църковните хорове в България (1937-1944). След 1944 г. работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветния отдел към Светия Синод.

Петър Динев е първият български музиковед, който работи системно в областта на църковната музика. Той превежда редица църковни песнопения от византийска невмена нотация на западна нотация, създава ръководство по византийска невмена нотация, в което със средствата на съвременната музикална терминология разяснява специфичните особености и характерните белези на византийската църковна музика и я прави достъпна за всички.

През 1963 г. в разгара на комунистическия атеистически период от историята на България, Петър Динев изнася пълен лекционен курс по съвременна византийска невмена нотация в Българската академия на науките, като преподава псалтикийната практика като наука.

Разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил, композира лесни за усвояване и общодостъпни църковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и обработва български народни песни от Македония.

Неговата научноизследователска дейност е многолика и разнопосочна. Публикува редица изключително значими трудове, статии и студии по различни проблеми на музикознанието, теорията, изпълнителското и композиционното творчество.

По повод своята 80-годишнина през 1969 г. за своята дейност и заслуги Петър Динев е награден с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен. Получава и званието „заслужил деятел на изкуствата”. Умира на 2 юли 1980 г. в град София.

Трудове

• „Сходство между народните и църковните мелодии“ (1955)
• „Рилската църковнопевческа школа в началото на 19 век и нейните представители“ (1957)
• „Народнопесенни елементи в българския църковен напев“ (1959)

(край на информацията за Петър Динев от неговата Уикипедия-страница)

Ще добавя и други данни за Петър Динев от други източници:

Петър Константинов Динев е виден български музиковед и композитор.

Роден е на 14 юли 1889 г. в костурското българско село Куманичево (днес Лития).

Завършва Духовна семинария в Цариград. Учи в Консерваторията в Санкт Петербург композиция и източна музика и право в Санкт-Петербургския университет. Преподава източна музика в Казанската консерватория.

След завръщането си в България работи като учител по музика, лектор по черковна музика в ДМА, учител в Духовната семинария и доцент в Духовната академия. Става инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение на Св. Синод.

Той е първият български музиковед, който работи системно в областта на църковната музика. Автор е на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика: “Сходство между народните и църковни мелодии”, “Рилската църковнопевческа школа в началото на  ХIХ век и нейните представители”, “Народнопесенни елементи в българския църковен напев” и др. Разработва източноцърковните и старобългарски напеви и композира песнопения в техния стил. Издирва чувашки фолклор и търси сходствата му с българския по отношение на песни, обичаи, носии, имена. Превежда духовномузикални съчинения на Йоан Кукузел от източен на западен нотопис. Хармонизира и обработва за хор около 60 македонски народни песни.

Умира на 2 юли 1980 г.

(край на цитата)

Една ценна информация за Петър Динев се получава от статия, публикувана през 2019 г., която съдържа важни данни и няколко снимки:

Източник в Интернет на гръцки език

Панихида за Петър Динев бе отслужена в София

Текст и снимки: Весела Игнатова

На 2 юли 2019 г., с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит бе отслужена панихида за многозаслужилия български музикоучител Петър Динев. Панихидата се състоя в деня, когато се е упокоил църковно-музикалния деятел. Тя бе извършена на гробното му място в гробищния парк на кв. „Малашевци“.

Мертвеното последование бе предстоявано от ик. Кирил Попов, духовник при катедралния храм „Св. Неделя“ и диригент на Софийския свещенически хор, в молитвеното присъствие на доц. Димитър Димитров, дългогодишен преподавател по църковна музика в Богословския факултет на СУ и диригент на хора при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, и най- близките потомци на Петър Динев – правнукът му, кръстен на него Петър Петров и неговата майка Весела Петрова.

В края на заупокойното последование отец Кирил Попов, след като отбеляза, че тази година се навършват 130 г. от рождението на Петър Динев, се обърна към присъстващите с кратко, вдъхновено слово за многозаслужилия композитор, педагог, диригент, общественик, музиковед и протопсалт.

„Днес отбелязваме и второто раждане на Петър Динев, това на небето – каза в словото си отецът, който също е приел църковната музика за свое призвание. „Живеем ли, умираме ли, Господни сме!“ – казва апостолът Римляни (14: 8) …. Мисията на Петър Динев беше велика. Това бе един човек с огромни заслуги. Във всеки български храм до ден днешен се изпълняват негови песнопения. Обдарен от Бога с голям музикален талант, той отдаде целия си труд за полза на Българската църква. И всичко, което вършеше го правеше за слава Божия, не за своя слава. Той го чувстваше за своя мисия тук на земята, и като дълг – да прославя Бога. Прекланяме се пред неговата светла памет и молим Бога да го настани в селенията на праведните!“ – каза още отецът и пожела: „Да имаме упованието в Бога, че живота не свършва с този свят! Да се молим за нашите ближни и да се молим за нашия музикоучител Петър Динев, Бог да не го забравя. Да му благодарим за неговите трудове за Божия слава и нека вечна и блажена да бъде неговата светла памет!“

В чест на годишнината при гроба на Петър Динев бе изпълнено обичаното и популярно песнопение „Достойно есть“, известно още като „Диневото“.

След богослужебното последование, роднините и диригенти дълго разговаряха. Всеки сподели своя спомен от лична среща или преразказана случка от живота на Петър Динев, но всеки от тях свидетелстваше за скромния, трудолюбив и всеотдаен музикоучител.

Справка:

Петър Константинов Динев е виден български музиковед и композитор. Роден е на 14 юли 1889 г. в костурското българско село Куманичево (днес Лития), тогава в Османската империя, днес в Гърция. През 1895 г. семейството му се преселва в Цариград, където завършва средното си образование в българската духовна семинария. Музикални способности на малкия Петър се проявят още от трето отделение, когато започва да пее в църковния хор на българския храм „Свети Стефан“. Включва се и в хора към църквата към руското посолство, ръководен от В. Кулаков. Още като семинарист показва композиторските си заложби.

Българската екзархия изпраща Петър Динев да следва композиция и източна музика в Санктпетербургската консерватория, чийто ректор по онова време е Глазунов. Сред състудентите му е Сергей Прокофиев, а негов близък приятел – Фьодор Шаляпин, който високо цени Петър Динев и го нарича „човек-богатство”. Едновременно с консерваторията Петър Динев завършва и право в Санктпетербургския университет. От 1919 година става преподавател по източна музика в Казанската консерватория.

През 1922 г. се завръща в България, където до 1924 г. работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия. От 1925 до 1936 г. е преподавател по църковна музика в Държавната музикална академия. От 1926 до 1944 г. преподава същата дисциплина в Духовната семинария, а от 1926 до 1934 г. е преподавател по източноцърковна музика в Богословския факултет на СУ. Наред с това Петър Динев е диригент на хора към Богословския факултет и на църковния хор към столичния храм „Св. Св. Кирил и Методий”, който ръководи повече от 40 години. Заедно с Добри Христов учредява и активно ръководи Дружеството на църковните хорове в България (1937-1944). След 1944 г. работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветния отдел към Светия Синод.

Петър Динев е първият български музиковед, който работи системно в областта на църковната музика. Той превежда редица църковни песнопения от византийска невмена нотация на западна нотация, създава ръководство по византийска невмена нотация, в което със средствата на съвременната музикална терминология разяснява специфичните особености и характерните белези на византийската църковна музика и я прави достъпна за всички.

През 1963 г. в разгара на комунистическия атеистически период от историята на България, Петър Динев изнася пълен лекционен курс по съвременна византийска невмена нотация в Българската академия на науките, като преподава псалтикийната практика като наука.

Разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил, композира лесни за усвояване и общодостъпни църковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и обработва български народни песни от Македония.

Неговата научноизследователска дейност е многолика и разнопосочна. Публикува редица изключително значими трудове, статии и студии по различни проблеми на музикознанието, теорията, изпълнителското и композиционното творчество.

По повод своята 80-годишнина през 1969 г. за своята дейност и заслуги Петър Динев е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий” – ІІ степен. Получава и званието „заслужил деятел на изкуствата”.

Умира на 2 юли 1980 г. в град София.

Това бяха основните данни за Серафима Динева и Петър Динев в днешната ми статия за двамата.

Нека днес на 9 декември 2022 г. почетем 103 години от рождението на Серафима Динева на тази дата през 1919 г. и 133 години от рождението на нейния баща Петър Динев – на 14 юли 1889 г. И двамата са оставили ценни спомени от дейността си в историята на българското музикално изкуство.

Мир на праха им!

……..