Eughenia Dundekova

Певицата и вокален педагог Евгения Дундекова празнува рожден ден в Италия

Драги приятели на оперната музика, днес на 26 февруари 2020 г. празнува рожден ден една талантлива българска оперна певица – мецосопранът Евгения Дундекова, която е почти непозната за широкия кръг любители на това изкуство в България. Защо? Както често се случва, много от българските оперни артисти, които правят значителна кариера в чужбина, остават като че ли непознати в родината си – този феномен не е нов. Така се случва и с тази певица.

През годините от 2015 до 2019 на същия ден аз написах статия за нея, но от февруари 2019 г. имам над 150 нови читатели и приятели тук в ФБ, които не знаят за нея или съвсем малко. По тази причина ще повторя днес статията си с малки допълнения. Преди да започна, нека отбележа, че през 2015 г. д-р Ема Жунич помести на стената ми тук линк за рождения ден на Евгения Дундекова, което тя направи и през 2016 г. Ето текста на статията ми от 2015 година:

„Драги приятели на оперната музика, както се случи преди няколко дни, в късните часове на 26 февруари 2015 г., когато в София на сцената на Софийската държавна опера се изнася премиерата на Вагнеровата опера „Тристан и Изолда“ – за пръв път на българска сцена, след като преди час публикувах статията си за голямата певица, пианистка, цигуларка, вокален педагог и организатор на хорове – Людмила Прокопова, която днес има рожден юбилей, моята приятелка д-р Ема Жунич от Стара Загора напомни на стената ми за друг оперен юбилей – рожден ден на мецосопраното Евгения Дундекова – едно малко познато име за редица оперни любители.

Оставаше само едно – да се постарая да събера някои данни за юбилярката и да напиша възможно сносна статия за нея, с която да запозная читателите си поне с най-важното, което може да се разкаже за нея. Съдбата ми помогна – след упорито търсене в различни портали открих ценен материал, който дава необходимите сведения за тази непозната за мен певица. Не се изненадвам, тъй като тя след завършване на средното си образование в България заминава за Италия и там получава музикалната си школовка. После кариерата й започва много успешно, както на италиански сцени, така и в други държави. За подробностите ще разберем по-долу. Както трябва да се очаква (стана вече навик), няма систематизирана информация например в Уикипедия – страница за нея на някакъв език. За такава на български език изобщо не очаквах – там няма сведения за такива големи имена и то с кариера в България, та как ще очакваме за артистка, чиято оперна кариера е преминала почти изцяло в чужбина. Само близко запознатите с Евгения Дундекова и тези лица, които много точно следят гостувания на оперни артисти в България могат да имат сведения.

Така е и с г-жа Евгения Дундекова. След като прочетох материалите, които намерих, останах отново очуден от факта, че България има оперни артисти от голяма класа, които работят главно в чужбина, а ние – масовите любители на това изкуство не знаем достатъчно за това. Как да е, нека сега се запознаем с това, което открих. Ето основния материал, който намирам за най-важен:

Към съвършенството се върви цял живот (Евгения Дундекова)

„България е малка страна, но много са нашите красиви гласове, обогатили палитрата на оперното изкуство на ХХ век“, заявява известната певица и педагожка (статия във в. „Дума”, 18 август 2010 г., брой: 189)  


Катина Кирова (автор)
Родена е в София в семейство на певци, които от най-ранно детство я въвеждат в света на музиката. Пее в хор “Бодра смяна”, а след завършването на СМУ “Л. Пипков” през 1977-а продължава образованието си в Италия. Завършва с отличие пеене и пиано в консерваторията “Росини” в Пезаро. Победителка е на международните конкурси “Франсиско Виняс” – Барселона, на фондация “Росини” в Пезаро, “Фалстаф” в Александрия, на Първия международен телевизионен конкурс “Мария Калас”, на конкурса за усъвършенстване на оперни певци към Миланската скала, на конкурса за специализация в академията в Озимо (Анкона). Учи с прочути вокални педагози – М. Мелани, Е. Кампогалиани, А. Тонини, Г. Фаварето, Л. Поли, М. Куро, Е. Мюлер, Джулиета Симионато и др. Пее в най-големите оперни театри в Италия – Миланската Скала, Римската опера, “Ла Фениче” – Венеция, “Реджо” – Парма, “Сан Карло” – Неапол, Флоренция, Палермо, Триест, Болоня, Верона; Франция – Париж, Лион, Марсилия, Ним, Авиньон, Монпелие; в Бон, Мюнхен, Франкфурт, Мадрид, Барселона, Палма де Майорка, Лисабон, Дъблин, Цюрих, Люцерн, Ротердам, Рио де Жанейро, Каракас, Канада и София.


Репертоарът й е обширен – от Глук, Роси, Карисими и Пърсел до Росини, Доницети, Белини, Верди, Шосон, Месиен и включва роли като Азучена, Амнерис, Еболи, Фаворитката, Орфей, Адалджиза… Концертира с оркестрите на RАI-Милано, Рим, Неапол, Париж, Триест, Бари, Ним, София под палката на диригенти като Клаудио Абадо, Джанандреа Гавацени, Джанкарло Джелмети, Алберто Дзеда, Жорж Себастиан, Джеймс Конлон, Гюнтер Нойхолд, участва в постановки на Джорджо Стрелер, Пиер Луиджи Пици, Лука Ронкони… Нейни партньори на сцената са били Лучано Павароти, Хосе Карерас, Джузепе Сабатини, Фабио Армилиато, Мирела Френи, Катя Ричарели, Анна Томова-Синтов, Априле Мило, Мария Гулегина, Ренато Брузон, Пиеро Капучили, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Цветелина Василева.

Вече 22 години съчетава сцената с преподавателската професия – от 1989 г. е преподавателка по оперно пеене в Държавната консерватория “Николо Пичини” в Бари, а от 2000 г. – професор в Музикалната академия “Росини” в Пезаро. Член е на журито на конкурси в Италия на името на Умберто Джордано, Алфредо Каталани, Франческо Чилеа, Джакомо Лаури-Волпи, Тито Скипа (Лече),“Vissi d’arte“ (Салерно), на международните конкурси в Пезаро и Болоня. Провежда майсторски класове в Тревизо, Бари, Молфета, Виченца, Римини, Пезаро, Залцбург, Ним, в Токийския университет (вече 15 години), в новия театър в Сеул за подготовка на роли и сега за първи път в София.

В най-горещата част на лятото (9-15 август) не по-малко горещо беше в репетиционната зала за 10-те участници в майсторския клас на Евгения Дундекова – Даниела Бертоци (22) – мецосопран и Джилберто Муларджа (тенор) от Италия, Анна Тома Кортиела (сопран) и Хавиер Тома Фернандес (тенор) от Испания, Анна Закусова и Евгения Ракова – мецосопрани от Русия, Фумиюки Като (баритон) – Япония, заедно с нашите Атанас Младенов (26) – баритон, и сопраните Невена Арутюнян и Теодора Чукурска.

Евгения Дундекова веднага предразполага към себе си. Сините й очи, дружелюбни и взискателни, карат непрекъснато да ги следиш. По време на разпяването, което провежда лично, те вдъхват сила, кураж и увереност на нейните ученици. Но и изискват всеки тон да е точен, ясен, озвучен по най-добрия начин, окръглен, топъл и да излиза с лекота, да не е притеснен и пресиран. Обяснява тихо, спокойно, с възможно най-малко, но най-точните думи и без излишни коментари. Знае тайните на пеенето, но най-ценното е, че умее да ги предаде разбрано, да покаже сама това, което изисква, изпявайки всеки тон или фраза според индивидуалността на певеца, според собственото му излъчване и присъствие.

На всички изкушени да критикуват бих препоръчала поне веднъж да присъстват като слушатели на един майсторски клас, за да си дадат сметка колко изтощителен е трудът на певеца и колко голяма е отговорността на вокалния педагог. Изисква се абсолютна концентрация върху всеки тон, върху точността и качеството на фразата, връщане, повтаряне с безгранично търпение и добронамереност.

На пианото бе Вяра Шуперлиева – голям професионалист, който през цялото време беше силна опора на младите певци. Освен като дългогодишен репетитор в Софийската опера от година тя е и преподавателка в Моцартеума в Залцбург. Ползва няколко езика, точна, взискателна, обяснява разбираемо – един безценен помощник на вокалния педагог!

Концертът на участниците в майсторския клас в културния дом “Красно село” беше истински празник за дошлите колеги, студенти и любители на операта, след който разговорът ни тръгна от само себе си.

– Имате забележителна кариера в чужбина, пяла сте с едни от най-големите певци от края на ХХ век. Защо в България малко се знае за вас?

– Може би, защото съм завършила Музикална академия в Италия и кариерата ми е протекла в чужбина. Мисля, че за познавачите на операта в България аз не съм непознато име. Първото ми участие беше на “Варненско лято” в “Трубадур” с диригента Иван Филев. В Шумен направихме Вердиевия Реквием с диригента Иван Вульпе. Пяла съм “Трубадур” в София с Недялко Недялков и Иван Маринов. В Добрич заедно със сопраното Людмила Герова направихме соловия вариант на “Стабат Матер” на Перголези с диригент Алексей Измирлиев. А преди няколко години участвах в София във Верди Реквием с диригент Емил Табаков и “Стабат Матер” на Росини с диригент Методи Матакиев.

– Насочила сте се към преподаване още на върха на кариерата си. Как започнахте?   

– Интересно, че от самото начало много млади колеги се обръщаха към мен за съвети, които явно са имали резултат. След като 10 години бях хоноруван преподавател в Музикалната академия “Н. Пичини” в Бари, през 2000 г. се явих на конкурс за щатен преподавател и бях класирана на първо място. Този конкурс ми даваше право да избирам място в която академия в Италия пожелая. Предпочетох академията в Пезаро, която бях завършила преди години и познавах добре. А и в нея е учил Маестро Георги Атанасов…

– Защо са необходими майсторските класове?

– Те са много важно звено в подготовката на един млад певец. На майсторски клас идват певци не само за усъвършенстване, но и такива, които чувстват неудобства в пеенето си, които да преодолеят. Други дори не подозират собствените си недостатъци, идват убедени в това, което правят, и се противопоставят. Контактът с тях е труден. Не към всеки се намира лесен път. От друга страна, индивидуалността на певеца трябва да бъде запазена върху основните правила на пеенето, които са задължителната база за дълголетието на един глас.

– На какво учите вашите студенти?

– Първото нещо – на дисциплина. После, ако един певец е в началото, давам му подходящ репертоар, работим върху дишането, постановката и стила, в съответствие с възрастовите възможности на гласа. Стремя се да не обезлича индивидуалността на певческата природа.

– Намирате ли, че българските оперни гласове са “чудото на ХХ век”, според определението на българите? Или това е въпрос на местен патриотизъм?

– Не, съвсем не е въпрос на местен патриотизъм. Българските гласове са природно красиви. България е малка страна, а колко много са нашите красиви гласове, обогатили палитрата на оперното изкуство на ХХ век!

– Има ли сред бившите ви студенти настоящи известни имена?

– Разбира се. Ще спомена Ириде Мартинес (Коста Рика), Ана Агатонос (Гърция), Юлия Самсонова (Литва), Елеонора Чили, Антонела д’Амато и Моника Боскети (Италия). А Хавиер Тома от Билбао, който взе участие в този майсторски клас, е победител от конкурса в Тревизо (спечелен през 1973 г. от Гена Димитрова) и има своя първи ангажимент като Неморино от “Любовен еликсир” (Доницети).

– Има ли рецепта за успешна кариера?

– Няма. Всичко е индивидуално. Всеки намира пътя си сам и след като го открие, никога не бива да спира. Преди всичко певецът трябва да е личност, да има присъствие. Някои певци още преди да са запели, са спечелили публиката. Днес трябва да бъдеш все по-силен и по-добър. Проблеми със затваряне на театри има не само в България, но и в Италия. Има и певци, които незаслужено остават в сянка. Днес в YouTube може да се открие ценна информация за качествата на всеки.

– “Никъде няма идеално!” – чух на майсторския клас да успокоявате притеснените от грешките ученици. Химера ли е идеалното?

– Това е една прекрасна илюзия, с която живеем, за щастие. Към съвършенството се върви цял живот. С вярност, търпение, постоянство и любов. Това се отнася за всичко. След един плодоносен етап – никога да не се спира. Един истински певец никога не пее по един и същ начин. Винаги открива нещо ново. Има и друго – илюзията се подхранва и от онази невидима нишка, която свързва певец и публика. Обменът на енергия с публиката е нещо невероятно. Когато сърцата на певец и публика забият в един ритъм – тогава и двете страни са почувствали магията на съвършенството.

(край на статията)

Какво може да се добави – нищо, освен да имаме респект от една талантлива артистка, която е вървяла смело и неотклонно по избрания път и е постигнала завидни успехи. А заедно с вокалната кариера, значителна педагогическа практика, която продължава и сега.

Ето някои извадки от информации, които намерих в електронни портали (на руски и на български езици):

Анна Закусова (меццо-сопрано) 

В 2001 году окончила вокальное отделение Музыкального училища в городе Архангельске.

В 2006 году с отличием окончила вокальный факультет Российской академии музыки имени Гнесиных (класс профессора Е. Б. Оболенской ). Имеет квалификации оперной певицы, камерной певицы, преподавателя вокала.

В 2011 году окончила аспирантуру Российской академии музыки имени Гнесиных (класс профессора Е. Б. Оболенской).

Лауреат I премии Международного конкурса в Италии (г. Ланиго, 2010).

В 2010 году – диплом участника мастер-класса профессора Пезарской консерватории ЕВГЕНИИ ДУНДЕКОВОЙ (Болгария, София).

В 2011 году отмечена почетной грамотой Совета депутатов города Железнодорожный за профессионализм в работе.

В 2008-2011 гг. – преподаватель академического вокала в ДШИ города Железнодорожный…..

(край на цитата)

………………….

Дата публикации: 2014-10-29

В ПГУ прибыли известные ученые, чтобы прочитать курс лекций для студентов, магистрантов и докторантов, передает корреспондент pavlodarnews.kz со ссылкой на пресс-службу вуза.

Как отмечает начальник управления международного сотрудничества ПГУ Акмарал Каирбаева, привлечение иностранных лекторов организовано с целью внедрения международного опыта преподавания в учебный процесс университета, а также разработки совместных научно-исследовательских проектов, диссертационных исследований докторантов и магистрантов.


Так, профессор консерватории Пезаро им. Джоакино Россини, Лауреат международых конкурсов, мировая звезда, оперная певица ЕВГЕНИЯ ДУНДЕКОВА провела лекции-консультации, индивидуальные уроки, мастер-класс на тему «Вокальное искусство Европы и постановка голоса» для студентов кафедры «Исполнительское искусство». Кроме того оперная дива провела мастер-класс на филиале кафедры в музыкальном колледже г. Павлодара, областной филармонии, а также показательное занятие с симфоническим оркестром.

(край на цитата)


„ (…) Емил Желев е солист на Държавна опера Русе. Завършва ДМА „П. Владигеров”, в класа по оперно пеене на професор Благовеста Карнобатлова. През 2000 година заминава за Италия, където се установява и продължава да работи и в настоящия момент. Специализира при ЕВГЕНИЯ ДУНДЕКОВА и Клаудио Десдери. През ноември 2000 печели международния оперен конкурс „Умберто Джордано“, а 2001 – в Руффано (Лече). През 2002 дебютира в ролята на Дон Базилио от операта „Севилският Бръснар” в Лече (Италия). Следват ангажименти в различни градове на Италия: Верди („Реквием”), Моцарт („Реквием”), „Стабат Матер” от Хайдн и Росини. Oт 2004 гостува ежегодно на фестивала в Мартина Франка (Италия), където пее Фрате Лоренцо и Дука Д’Аркос в „Салватор Роза” на А.К. Гомес, диригент Маурицио Бенини. 2005 пее Симоне в операта „Полиуто” на Гуно, диригент Манлио Бенци, 2006 – Фрате Лоренцо от „Ромео и Жулиета”. Изброените опери са записани и издадени от Музикална къща “Dynamic“.“

(край на цитата)

Що се отнася до лични участия в оперни или други изпълнения, открих само две неща, които ще цитирам: едно гостуване на Евгения Дундекова през май 2009 г. в Добрич. Цитирам:

Мay 6, 2009   (DARIK NEWS)

Седмица на камерната музика в Добрич

Започва седмицата на камерната музика в Добрич. Музикалният форум се открива от 19.00 часа с концерт на Българския камерен оркестър – Добрич с диригент Алексей Измирлиев. Участват солистите Людмила Герова-сопран, ЕВГЕНИЯ ДУНДЕКОВА –мецосопран и Людмил Ненчев – цигулка. Всички концерти се организират в огледална зала „Нели Божкова”. В програмата са включени изпълнения на дуо Росица Бояджиева – флейта и Николай Темнисков – туба, женски камерен ансамбъл „Св. Йоан Златоуст” – Варна, “Angoboy cappella” и квартет “Quatro”.

(край на съобщението)

И другата изява (от портал на немски език):

Evghenia Dundekova

Kontaktinformation der Agentur
 Agenzia Lopera

Persönliche/andere Website
 http://evgheniadundekova.com

Von  / Bis Oper  Rolle  Ort 
Feb 13   Un ballo in maschera Ulrica Lecce

(край на цитата)

Тази информация изненадва: участие на Евгения Дундекова в „Бал с маски“ от Верди през февруари 2013 г. в ролята на Улрика в Лече. Не са дадени повече подробности. Значи до 2013 г. тя е имала оперни изяви в главни роли, както е ролята на Улрика.

Нека да пожелаем днес на 26 февруари 2015 г. добро здраве и лично щастие на юбилярката Евгения Дундекова по случай рождения й ден и дано в България се пише повече за нея, както и за всички други артисти, чиято кариера протича главно в чужбина“.

(край на статията от 2015 г.)

Какво ново може да се прибави през изтеклите години? Открих през 2017 г. един линк от 2 ноември 2015 г. на руски език за майсторски клас на Евгения Дундекова в Русия. Ето цитат:

„Студентам кафедры “Исполнительское искусство” ПГУ им. Торайгырова преподаёт профессор итальянской консерватории Пезаро имени Дж. Россини (Conservatorio Statale di Musica «G. Rossini» di Pesaro), оперная певица, Лауреат международных конкурсов ЕВГЕНИЯ ДУНДЕКОВА. Мастер-класс проходит в рамках программы МОН “Привлечение зарубежных специалистов в вузы РК”.

(край на цитата)

И още една информация от 7 ноември 2015 г., която има връзка с предния цитат:

Профессор итальянской консерватории им. Дж. Россини даёт уроки пения павлодарским студентам

7 ноября 2015, суббота

Марина Попова

Болгарка Евгения Дундекова начала петь в шесть лет.
В 23 года переехала в Италию  учиться ремеслу. Сегодня она с мастер-классами объехала разные уголки мира.


Не миновала и Павлодар, где в рамках программы МОН РК по привлечению зарубежных ученых делится опытом со студентами кафедры «Исполнительское искусство» ПГУ.

В Казахстане я уже не в первый раз. Здесь мне очень нравятся люди, их открытость,  гостеприимство и, конечно, талант. При работе прежде всего смотрю на человека и его творческий потенциал. Недостаточно петь только душой, необходимо уделять внимание технике. Для любого исполнителя главное – поставить голос, чтобы он звучал без микрофона, даже если исполнитель в основном имеет эстрадный репертуар, – говорит ЕВГЕНИЯ ДУНДЕКОВА.


По мнению преподавателей вуза, приезд исполнителя оперной музыки такого уровня –  уникальная возможность для студентов попробовать свои силы, получить персональные рекомендации от профессионала высочайшего класса.
Говоря о студентах, певица отметила, что они еще очень молоды, но несмотря на это, у них есть любовь к музыке, а это она считает самым важным в их ремесле.
Лекции профессора Дундековой имеют высокий рейтинг посещаемости у студентов. По отзывам самих слушателей, мастер-классы итальянской оперной дивы позволили им увидеть исполнительское искусство через призму классического пения мирового уровня. Для студентов – опыт бесценный. Поэтому внимательно прислушиваются к каждому совету.

– Несмотря на то что время пребывания педагога не столь продолжительное, мы должны взять от этой встречи по максимуму. Ее уроки и мастер-классы – это нечто захватывающее, она очень доступно объясняет. Это потрясающий опыт для нас, – делится студентка первого курса Нурсулу Рахимова.

Марина ПОПОВА, Павлодар

Какви хубави думи за гостенката от Пезаро – професор Дундекова, с което българите трябва да се гордеят. В статията има и хубава снимка на Евгения Дундекова, която ще се опитам да копирам и да покажа тук след моята статия.

В хода на подготовка на статията ми за Евгения Дундекова през 2017 г. попаднах на два материала за нейни ученици от България, от които особено втория ми направи особено впечатление. Цитирам:

Сайт на Софийска държавна опера

“Опознай Операта” в Нощта на театрите

19 ноември 2016 г.

Нощта на театрите в Софийската опера и балет на 19 ноември е Нощ на диригентите.

Традиционните турове „Опознай Операта“, по време на които зрителите ще се запознаят с живота на театъра зад кулисите, ще има демонстрации на гримове и костюми, ще започнат в 10.00 и ще продължат до 15.00 ч. Посетителите ще имат възможността да разгледат изложби на оперен реквизит и костюми и три фотоизложби – на големи български оперни диригенти от оперни и от балетни спектакли. Автори са Христо Юскеселиев, Евгени Станимиров и Светослав Николов.

(…) Атанас Младенов завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Специализира Росиниева музика в Барселона и оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим. Учи и в Консерваторията „Дж. Росини“ в Пезаро. Участвал е в майсторски класове на Раул Хименес, Елена Филипова, ЕВГЕНИЯ ДУНДЕКОВА. В Софийската опера постъпва през 2012 година. Пял е в „Риголето” и в „Севилският бръснар” във Франция, Джермано („Копринената стълба” от Росини) …..

(край на цитата)

Цитирам и втората информация, взета от съответен профил във Фейсбук:

РОЗАЛИНА КАСАБОВА – виола

Розалина Касабова е родена в гр. Варна и завършва Средно Музикално Училище ”Д. Христов” в родния си град със специалност виола. Паралелно изучава и композиция в класа на Милко Коларов – (възпитаник на пианиста и композитор Панчо Владигеров). Розалина се дипломира с магистърска степен по виола в Държавна Музикална Академия „П. Владигеров” – София и специализира там в класа на доц. Г. Стоянов. Участва в майсторски класове по виола в страната и в чужбина. Концертира с младежки оркестри в България, Германия, Австрия, Полша, Чехия, Италия, Гърция. Реализира записи за БНР и БНТ.

По време на обучението си в ДМА – София, печели стипендия от “Hochschule für Мusik und Darstellende Kunst in Wien” – Виена за участие в курсове по виола – Австрия. Там работи със Зигфрид Фюрлингер, който кани Розалина да специализира в неговия клас по виола.

Розалина изучава класическо пеене в класа на Александрина Милчева. Привлечена от големия ù професионализъм и силно духовно присъствие, тя решава да се посвети на вокалната музика. Дългогодишната работа с г-жа Милчева разгръща многопластово тембровите характеристики на гласа ù. Работата с ЕВГЕНИЯ ДУНДЕКОВА – вокален педагог – певица, Италия (град Пезаро) дооформят брилянтно белкантовата техника на Розалина.

Личността на Людмила Герова (продуцент в БНР) има важен принос в професионалното съзряване на Розалина като певица. Под вещото ù ръководство в БНР Розалина реализира успешно записи на много български и западноевропейски автори. Задълбочената професионална музикална подготовка от ранна възраст оформят Розалина като певец–музикант с широки възможности за многостилова интерпретация. Репертоарът ù включва музика от всички епохи – от барока до съвременната музика (кантатно-ораториален, симфоничен, камерен и оперен). Богатата палитра на лирико-спинтовия ù глас, овладяната брилянтна техника, както и чудесното театрално и сценично присъствие правят Розалина ценен и желан гост.

През 2002 г. Розалина изнася своя дебютен самостоятелен концерт, организиран от Агенция „Камерна музика”, включващ песенните цикли на Густав Малер – „Песни на странстващия калфа”, Роберт Шуман – „Любовта и живота на жената”, песни от Шуберт и Рихард Щраус. От 2002 г. до сега Розалина участва активно в концертния живот, като солист на различни оркестри в страната и в чужбина, изпълнявайки музика от Пърсел, Хендел, Бах, Вивалди, Качини, Моцарт, Шуман, Шуберт, Малер, Р. Щраус, Вагнер, Масне, Дебюси, Дворжак, Бърнстейн, Барток, Пуленк, Верди, Пучини, Росини, Бизе, Чайковски, Рахманинов, Димитър Христов, Любомир Денев, Ясен Воденичаров, Иван Спасов, Панчо Владигеров и др.

От 2003 г. младата изпълнителка е реализирала успешно много записи в Българско Национално Радио на музика от български композитори, Малер, Шуман, Шуберт, Масне и др. През 2006 г. БНР представя реализиран от Розалина запис на цикъл песни за сопран и оркестър от композитора Ясен Воденичаров на престижния международен конкурс в Радио Франс. Музиката и изпълнението получават международно признание и биват издадени на CD. Няколко сезона Розалина работи с агенция B.D.M.I. В този период наред с музиката на Г. Малер и Р. Щраус тя реализира успешно концертно представяне на рядко изпълняваната опера от Бела Барток – „Замъкът на херцог Синята брада” – на унгарски език.

От 2010 г. певицата продуцира успешно вокално-инструментални рецитали, като част от проекта ù „Европейско изкуство без граници” (Между два свята, Шубертови вълнения, Аве Мария, Оперна Вселена, Коледни Сияния, Вълшебството – Любов, Любовта и Вердиевите героини).

Наред с активната концертна дейност Розалина реализира няколко самостоятелни изложби. Кодира в авторската си книга „Музите” – скрити послания, чиято смисловост ангажира четеца да се потопи в призмата на фундаментални общочовешки познания и опитности от миналото, трансформирайки и поставяйки ги във фокуса на загадъчно бъдеще. Продуцира музикално-сценични проекти в София и други градове в страната. Авторският танцов спектакъл „Тайнства” на Розалина се припознава като ярка изява на Духа. Едновременно с многопластовата ù кариера на творец , Розалина управлява собствена фондация – „Българско Изкуство – Орфеев Завет”.

(край на цитата)

Горният текст особено ме впечатли – не бях чувал за тази талантлива артистка от Варна с различни музикални и други наклонности – виола, пеене, рисуване. Тя има профил във ФБ и там се научават по косвен път неща, свързани с талантите й.

В Интернет може да се намери информация за нея. Има нейна снимка, както и краткото сведение: „Учител по оперно пеене, виола, цигулка, пиано и солфеж в град София“.

(край на статията през 2017 г.)

Нека добавя нещо за Розалина Касабова: след статията ми през 2017 г. аз й отправих покана за приятелство във ФБ, което тя прие и често си разменяме информации с нея. Ето първите ни постинги от февруари 2017 г.:

„Благодаря Ви, г-н Контохов! С удоволствие ще прочета статията! Г-жа Дундекова е не само изключителна певица, но и рядко надарен педагог с голямо сърце. Изпитвам обич, преклонение и възхищение!“. На което аз отговорих:

„Така се радвам благодарение на ФБ. Къде живеете сега?“ Отговор: „В София. Рисувам чрез резонанс. Бих могла да Ви изпратя интересна информация относно моята изследователска работа, свързана с резонансните зони и полета …“.

(край на цитатите)

В хода на подготовка за статията през 2018 г. реших да потърся нови сведения за Евгения Дундекова на латиница. Това не бях правил отдавна и останах твърде доволен – намерих десетки линкове за ученици на Евгения Дундекова, за нейни майсторски класове, изяви в някои опери, музикални записи и други. Особено важна е статията за нейната биография и творчески път на италиански език, която искам да цитирам в оригинал:

„Nata a Sofia, inizia giovanissima gli studi musicali nella sua città natale diplomandosi poi nel liceo musicale.

Nel 1977 si trasferisce in Italia e completa gli studi di canto e pianoforte presso il conservatorio “G. Rossini” di Pesaro diplomandosi con il massimo dei voti.
Vincitrice di diversi concorsi internazionali fra i quali: F. Vignas – Barcellona, concorso internazionale della fondazione “Rossini” – Pesaro, concorso per l’opera “Falstaff” – Alessandria, 1° concorso internazionale televisivo “Maria Callas”.
Vincitrice del concorso per il corso di perfezionamento artisti lirici del “Teatro alla Scala”.

Studia con illustri maestri: E. Campogalliani, A. Tonini, G. Favaretto, L. Polli, M. Couraud, E. Muller, G. Simionato, M. Melani…

Nel corso della sua carriera EVGHENIA DUNDEKOVA ha cantato ed interpretato i ruoli principali nei maggiori teatri internazionali quali: Teatro alla Scala, La Fenice, Colonia, Lisbona, Marsiglia, Zurigo, Bologna, Firenze, Trieste, Palermo, Caracas, Napoli, Roma, Barcellona, Rio de Janeiro, Dublino, Filarmonico di Verona, Arena di Verona, Regio di Parma, Lucerna, Parigi, Francoforte, Lione, Avignone, Nimes, Montpellier, Sofia, Palma di Maiorca, Madrid, Lorelay, Malta, Rotterdam, Antverpen, Monaco, Tenerife, Canada, Tokyo, Stoccarda, Bonn…

Il suo repertorio spazia dalla musica antica, Gluch, L. Rossi – Orfeo, Carissimi, Purcell, al repertorio operistico classico (Verdi, Rossini, Donizetti, Bellini): Amneris, Asucena, Ulrica, Eboli, Favorita, Orfeo, Adalgisa, Santuzza, Rosina, Lucrezia – Britten, Madelon, Zia Principessa, Suzuki, di Tchaikovsky – Filipievna, Larina, Olga, Polina, Contessa…

Si dedica con passione alla Musica Vocale da Camera, dal ‘600 agli autori contemporanei. Intensa è anche la sua attività concertistica che l’ha portata a cantare con le orchestre sinfoniche della RAI di Milano, Roma, Napoli, Pesaro, Bari, Nimes, Parigi, Sofia, Trieste…
Ha cantato sotto la guida di maestri quali: C. Abbado, Delman, Zedda, Gavazzeni, Gelmetti, Sebastian, Neuhold, Conlon, Neschling, J.P. Neel, Veltri, Strehler, Ronconi Pizzi, Sequi, Gherghiev, Bareza, Aleksandrov, R. Palunbo, St. Ranzani, Rizzi Brignoli …
Partner di cantanti come: M. Freni, R. Bruson, P. Capucilli, N. Ghiaurov, J. Carreras, K. Ricciarelli, A. Tomova-Sintov, Gulieghina, Bartolini, Pavarotti, A. Millo ed altri.

In Francia – Marsiglia è avvenuto il suo debutto come cantante lirica nella parte di Maddalena – Rigoletto. Nella stessa città ha cantato anche nella parte della Dulcinea – Massenet e Mafio Orsini – Donizzetti“.

(край на цитата)

Едно чудесно описание на най-важните етапи от дейността на Евгения Дундекова.

След като видях, че е имала изяви и в Бон, реших да потърся подробности за такива изяви там и намерих статия на немски език за нейно участие през 2005 г. в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски, където тя играе в ролята на Филипевна. Цитирам откъс от тази статия, от който се вижда участието в главна роля и на друг български артист – баритонът Петър Данаилов – мой ФБ-приятел:

Tschaikowskys “Eugen Onegin” hat an der Bonner Oper hinreißende musikalische Qualität – Silviu Purcarete inszeniert das Seelendrama in einer Mischung aus Behutsamkeit und Aufdringlichkeit

Von Von Ulrich Bumann, 25.01.2005

Bonn. Bonns Oper ist musikalisch in einem beneidenswert guten Zustand. Den ohrenfälligsten Beweis solcher These liefert derzeit zweifellos Tschaikowskys “Eugen Onegin”; die lyrischen Szenen aus dem russischen Land- und Seelenleben klingen verzehrend leidenschaftlich – für Bonns Generalmusikdirektor Roman Kofman schien es offenbar eine richtige Herzensangelegenheit gewesen zu sein, diesen “Onegin” zum musikalischen Schmuckstück der Saison zu machen.

(…)

Die vokale Seite dieser “Onegin”-Produktion ist von gleichmäßiger Höhe; es spricht fürs Bonner Haus, wenn kleinere Partien – Vera Baniewicz als Larina, EVGHENIA DUNDEKOVA als Filipjewna, Mark Rosenthal als Triquet – unverwechselbaren Charakter haben, wenn Susanne Blattert der leider viel zu früh aus der Partitur geschriebenen Olga hinreißenden jugendlichen Leichtsinn gibt und Andrej Telegin dem Fürsten Gremin ein großes Maß an Würde.

PETER DANAILOV als Onegin: Man hat seinen Rache-Furor aus der “Macht des Schicksals” noch gut im Ohr; jetzt gewinnt er der neuen Partie ganz andere Charakter-Farben ab – vom fast nonchalant gesungenen Müßiggang bis zur Eindringlichkeit des Liebenden, der die Liebe zu spät entdeckt. Vladimir Grishkos Tenor gibt dem Lenskij emotionale Höhe ebenso wie den fahlen Glanz des Enttäuschten (…)

(край на цитата)

Евгения Дундекова продължава със своята педагогическа дейност в консерваторията „Росини“ в Пезаро. В сайта на това учебно заведение може да се намерят данни за нея:

CONSERVATORIO ROSSINI

Evghenia Dundekova
CANTO
e.dundekova@conservatoriorossini.it
evghenia.dundekova@email.it

(край на цитата)

Цитирам части от анонси на немски език за нейни майсторски класове и за нейни ученици:

„(…) Master Class a cargo de la mezzosoprano EVGHENIA DUNDEKOVA. 16, 17, 18 Noviembre 2015. Conservatori Superior Música VLC. (…)“

„(…) Bis 2012 arbeitete Kemal Yaşar mit seinem Lehrer Ihsan Senol, einem Bass der ersten Generation berühmter türkischer Opernsänger. 2014 nahm er an einer Meisterklasse von Mezzosopranistin EVGHENIA DUNDEKOVA teil (…)“.

(край на цитата)

Нека завърша днешната статия с една информация за музикален запис с нейно участие – операта „Андре Шение“ от Джордано при фирма „Капричио“:

GIORDANO, U.: Andrea Chenier [Opera] (Viotti) Capriccio
C51189 Opera EVGHENIA DUNDEKOVA

И последно: информация на италиански език за съвместен концерт през 2013 г. с пианистката Франческа Матачена:

Evghenia Dundekova – Francesca Matacena

  • Grottazzolina (FM)
  • Piazza Licini / Castello
  • 21:15
  • Evghenia Dundekova, mezzosoprano
  • Francesca Matacena, pianoforte

Musiche di: Gioachino ROSSINI, Pietro CIMARA, Giacomo PUCCINI, Giuseppe VERDI, Francesco Paolo TOSTI, Ermanno WOLF FERRARI, Fabrizio DE ROSSI RE, Amilcare PONCHIELLI, Giuseppe MARTUCCI, Dobri HRISTOV, Anton ARENSKY

(край на цитата)

Каква хубава програма, наред с творби от най-различни стилове и автори – песни и от Добри Христов!

В края на тази статия ще отбележа, че с Евгения Дундекова сме добри ФБ-приятели от февруари 2015 г. – точно 5 години. В този период сме си разменили десетки постинги по разни въпроси, като г-жа Дундекова винаги ми благодари за статиите, които пиша – както за нея, така и за други оперни дейци. Получавам редовно и поздрави във връзка с моя рожден и имен ден, както и през миналата 2019 г. Имам голям респект за нейната оперна и педагогическа дейност, нека повече сънародници научат за делото й!

Нека днес на 26 февруари 2020 г. да поздравим Евгения Дундекова за рождения й ден и й пожелаем добро здраве и нови успехи в музикалното изкуство и педагогика.

………………………