Ionova, Iva (BGR, Sopran)

Вчера празнува рожден ден певицата и вокален педагог Ива Йонова

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 септември 2020 г. пиша статия за една моя ФБ-приятелка от няколко години, която е певица и искам да я уважа за рождения й ден вчера на 16 септември – сопранът Ива Йонова, която не е така известна в България, понеже вокалната й кариера протича главно в чужбина, най-вече в Австрия, където тя живее от доста време. Не писах тази статия вчера, тъй като писах такава за първи път, за друга певица – сопранът Светлана Иванова, също родена на 16 септември.

Радвам се когато пиша за такива артисти от България като Ива Йонова, успели да се преборят с редица проблеми, които свързва една успешна кариера в чужбина – не само певци и музиканти. Всеки знае, че днес конкуренцията на международния трудов пазар е огромна и само тия, които имат качества в съответната област, но и твърд и борбен характер, могат да се надяват на успехи. След като вече 7 години пиша моите „оперни истории“ и се срещнах с живота и съдбите на десетки артисти от света на оперното изкуство, виждам колко трудно е да пробиеш, ако нямаш съответни качества. Спомням си колко пъти при интервюта например на баритона Кирил Манолов Тодоров или на тенора Камен Чанев те говорят за това, че един успял оперен певец не само трябва да има идеални гласови данни и отлична драматична игра на сцената, но и десетки други качества, като склонност за работа в група, отзивчивост, добри обноски и възпитание, познаване на много чужди езици и т.н. и т.н. Известно е, че в чужбина винаги има един „малък проблем“ – почти във всяка област – при много кандидати за дадена длъжност обикновено се предпочита „личност от страната“, където става въпрос, камо ли за българин или българка. Това знам много добре от личната си биография. А за оперните певци е още по-трудно. Ето какво казва Ива Йонова в едно нейно интервю през 2011 г.:

На въпроса на водещия интервюто – Марио Николов: „В областта на изкуството (а и не само там) има изключително талантливи българи: певци, художници, артисти…. Защо, обаче, не успяваме да се „заявим” на световната арт сцена. Защо образът на българския артист не грее така ярко, както заслужава? Лош PR, народопсихология, незаинтересованост, или…“, тя отговоря:

„Зад успеха от световно ниво стоят цели институции. Както Маринский театър и световноизвестният диригент Валерий Гергиев, например, за руските оперни таланти. На Запад има много голям наплив на руски артисти, но те идват с име и със силен PR от Русия. Нашите артисти успяват индивидуално с много талант и късмет – сякаш са ударили шестица от тотото. В големите оперни институции по света се получават спонсорства от Япония, Русия, Корея, отварят се оперни студия за младите таланти… Същото се отнася и за по-големите музикални конкурси, където, благодарение на богатите спонсори, се осигуряват впечатляващи (финансово) награди. Независимо от баналността на фразата „Който плаща, той поръчва музиката”, тя е валидна не само за сватбите… Но политическата и икономическа поддръжка е много важна. Другият вариант е да рискуваш сам, да опиташ „на късмет”, както направих аз преди 15 години. Ако знаех какво ме чака, навярно нямаше да замина за чужбина… Но, пък, това което не ни убива ни прави по-силни, нали така!…“

(край на цитата)

Повече на тази тема няма да се спирам. В медиите има достатъчно информации както за биографията и творческия път на Ива Йонова, но и за нейната впечатлителна дейност като вокален педагог, особено в Китай, Турция и другаде, също и в България – майсторски курс преди време в Сопот. По-късно в статията ми ще стане въпрос за това.

С Ива Йонова станахме „виртуални приятели“ още през юли 2015 г. Тя е чела мои „оперни истории“ във ФБ и ми предложи приятелство. През следните години сме си разменили десетки постове с най-различно съдържание, в които научих много подробности за нея и кариерата й. Очевидно няма да се спирам на тях, но при нея е важно това, че в Интернет има доста сведения както на български, така и на немски и английски езици. Особено интересни са няколкото интервюта, които е давала от годините 2011 до 2016 с г-н Марио Николов (той е авторитетен журналист в Австрия, не е известният певец в Музикалния театър в София. Това ми писа лично Ива Йонова, която познава и двамата, понеже е имала съвместни изяви и с певеца Марио Николов). Там са засегнати десетки въпроси, които много основно са поставени и Ива Йонова дава подробни и добре обосновани отговори. В хода на тази статия ще ползвам тия интервюта, защото те са по-ценни от простото описание на нейната биография или изреждане на конкретни оперни или концертни изяви.

Нека отбележа, че и при други мои статии особено ценя автентични изказвания на артисти, понеже те отразяват точно онова, което съответната личност мисли и ние научаваме „от извора“ тия неща, докато при цитирани статии от медиите често се правят извращения или „свободни съчинения“.

Нека сега се спра на основните моменти от биографията и вокалната кариера на Ива Йонова – данните са взети от различни източници в Интернет, но също и от нейни информации, които тя ми изпрати през последно време:

Ива Йонова е родена на 16 септември във Велико Търново. Средното си образование завършва с пълно отличие в музикалното училище „Веселин Стоянов” – Русе, в класа по оперно пеене на Катрин Емилова и Георги Делиганев. От 1991 до 1996 г. следва в Националната музикална академия (НМА) „Панчо Владигеров” и се дипломира с пълно отличие. Следват специализации в Университета за музика и сценични изкуства във Виена (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien) и в Нюрнберг (Германия) …

Посещава открити уроци при Мирела Френи (Mirella Freni), учи при проф. Маргарита Лилова, проф. Зигфрид Йерусалем (Siegfried Jerusalem) – един от най-големите вагнерови тенори на нашето време, Едит Вийнс (Edith Wiens), Томас Хемпсън (Thomas Hampson), проф. Силвия Гести (Sylvia Geszty), Риналдо Алесандрини (Rinaldo Alessandrini) – известен бароков диригент и чембалист, при френската чембалистка Ивон Реперон (Yvon Repérant). Работила е и със знаменитата оперна прима Гена Димитрова (1941-2005).

Певицата дебютира през 1995 г. с партията на Бастиана в едноактната опера „Бастиан и Бастиана” (Bastien und Bastienne; 1768) на Моцарт, която изпълнява с Мюнхенската филхармония в Бад Висзее (Bad Wissee).

Ива Йонова е лауреат на редица награди от оперни конкурси във Виена, София, Марибор (Словения), Дойчландсберг (Австрия), Майнинген (Германия), пяла е на много престижни фестивали като Aix-en-Provence (Франция), във виенските Wiener Festwochen, International Baroque Festival Ambronay (Франция), International Mozart Festival в Премено (Италия), International Summer Festival в Кортина (Италия) … Прекрасният й глас е радвал почитателите на оперното изкуство в Белгия, Германия, Финландия, Франция, Япония, Сърбия, Словения, Македония, Канада, Унгария, Испания и Австрия. През сезон 2011/2012 дебютира на българската оперна сцена…

През май 2012 г. Ива Йонова става лауреат на Наградата на Министерство на културата на Република България за принос в развитието на българо-австрийските културни връзки и за популяризирането на българската култура в Австрия.

През 2013 г. Ива Йонова води майсторски класове в консерваториите в китайските градове Вейфан (Weifang) и в Джънджоу (Zhen Zhou), административен център на провинция Хънан. (За кариерата й като вокален педагог ще дам подробности по-късно).

На 22 януари 2015 г. тя дебютира в ролята на Тоска в едноименната опера на Пучини, постановка на Държавната опера в Стара Загора. Ето някои подробности от сайта на Старозагорската опера:

СТАРА ЗАГОРА. Световноизвестната българска оперна певица Ива Йонова ще дебютира в ролята на Тоска в класическата едноименна творба от италианския композитор Джакомо Пучини (Giacomo Puccini; 1858-1924). Сопраното ще излезе на сцената на Държавната опера в Стара Загора на 22 януари, четвъртък, от 19.00 ч. Диригент на триактовата постановка е Ивайло Кринчев, а режисьор – Кузман Попов,

„Тоска (Tosca; 1900), която е едно от най-поставяните произведения на Пучини в света, се завърна в репертоара на Старозагорската опера на 30 септември – 1 октомври 2014 г., след 16-годишна пауза. През миналата есен, в драматичната роля на Флория Тоска се представиха солистката на състава Елена Баръмова и двете гост-изпълнителки: Таня Иванова и Ива Йонова.

Сценографията на спектакъла е на Мария Диманова, а художник на костюмите е Марияна Попова. Хормайстор на „Тоска” е Младен Станев, концертмайстор – Паулина Колева, а сред солистите личат имената на Борис Тасков, Иван Кабамитов, Димитър Димитров, Александър Марулев, Евгений Арабаджиев (гост), Богомил Русенов, Емилия Джурова… В постановката участват оркестърът и хорът на Държавна опера – Стара Загора.

„В живота, смятам, че съм весел човек, но на сцената обичам да се превъплъщавам в драматични героини”, сподели преди време в интервю за „artnovini.com“ Ива Йонова, която от години живее и работи във Виена. „Много обичам Джузепе Верди (Giuseppe Verdi; 1813-1901) и Джакомо Пучини: Леонора от „Трубадур” (Il trovatore; 1853), Аида от едноименната опера (Aida; 1871), Мими от „Бохеми” (La Bohème; 1896), Чо-Чо Сан от „Мадам Бътерфлай” (Madama Butterfly; 1904)…” – каза тогава известното сопрано.

В своята кариера талантливата певица е изпълнявала още ролите на Констанца в „Отвличане от сарая” (Die Entführung aus dem Serail), на Церлина и Донна Елвира в „Дон Жуан” (Don Giovanni; 1787) от Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791), на Марцелина във „Фиделио” (Fidelio, 1805) от Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827), на Адина в „Еликсир на любовта” (L’Elisir d’’amore; 1832) от Гаетано Доницети (Gaetano Donizetti; 1797-1848), и на много други.

Ето още някои допълнения от източници на немски език. Няма да давам превод, текста се разбира лесно:

Iva Ionova nahm an vielen Wettbewerben teil, unter anderem erhielt sie den Dritten Preis beim “1. Internationalen Wettbewerb für Operette und Musical” in Sofia (1997), den Förderpreis des “16. Internationalen Erika Köth Meisterkurses” in Neustadt/ Weinstraße (1999) und den Spezialpreis beim “1. Internationalen Operetten-Wettbewerb Heinrich Strecker” in Wien (2001). Sie war Finalistin beim “15. Internationalen Wettbewerb der Operette Nico Dostal” in Wien (1999); beim “Internationalen Wettbewerb für Oper” in Maribor, Slowenien (2001) und beim “8. Internationalen Wettbewerb Ferruccio Tagliavini” in Deutschlandsberg, Österreich (2002). 2006 wurde Iva Ionova mit dem “Ulrich-Burkhardt-Förderpreis” für die beste junge Nachwuchskünstlerin der Südthüringischen Staatsoper Meiningen ausgezeichnet.

Sie sang bei internationalen Festivals in Aix-en-Provence (Frankreich), Helsinki (Finnland), den Wiener Festwochen, beim Internationalen Barockfestival Ambronay (Frankreich), Mozartfestival in Premeno am Lago Maggiore und dem Sommerfestival in Cortina (Italien). U.a. trat Iva Ionova auf mit den Münchner Symphonikern, der Rheinland-Pfalz-Philharmonie, den Niederösterreichischen Tonkünstlern und arbeitete mit den Dirigenten Alexander Briger, Rinaldo Alessandrini, Peter Falk, Fabrizio Ventura, Michele Brescia, Pavel Baleff, Ivo Vencov, Markus Baisch, Alan Buribayev und Zubin Metha zusammen. Die Sängerin hat gearbeitet mit Regisseuren wie Sebastian Baumgarten, Corinna von Rad, Andrea Moses, Christian Sedelmayer, Ansgar Haag, Philipp Stölzl, Matthias Schönfeldt etc.

(край на цитата)

Цитирам списък на репертоара й: оперни и оперетни роли, симфонично-ораториална музика, песни и други (също от източник на немски език):

Oper
	W.A. Mozart	Konstanze in “Die Entführung aus dem Serail”
Elettra in “Idomeneo”
Zerlina, Donna Elvira in “Don Giovanni”
Bastienne in “Bastien und Bastienne”
Pamina, Erste Dame in “Die Zauberflöte”
Despina, Fiordiligi in “Cosi fan tutte”
	L.v. Beethoven	Marzellina in “Fidelio”
	L. Janacek	Die Schopfhenne, Der Specht und Die Gastwirtin in “Das schlaue Füchslein”
	G. Puccini	Mimi und Musetta in “La Bohème”
Liu in “Turandot”
	H. Purcell	Hermia in “The Fairy Queen”
	G. Rossini	Rosina in “Il barbiere di Siviglia”
	G. Donizetti	Adina in “L’Elisir d’amore”
	B. Britten	Emmy und Mrs. Wordsworth in “Albert Herring”
	Menotti	Lucy in “Das Telefon”
	J. Offenbach	Olympia und Antonia in “Hoffmanns Erzählungen”
	C.M. von Weber	Ännchen und Agathe in “Der Freischütz”
	M. von Schillings	Mona Ginevra ad Alta Rocca in “Mona Lisa”
	F. Cavalli	Calisto in “La Calisto”
	G. Verdi	Gilda in “Rigoletto”
Nannetta in “Falstaff”

Operette
	J. Strauss	Rosalinde in “Die Fledermaus”
Arsena in “Der Zigeunerbaron”
Franziska Gagliari in “Wiener Blut”
	F. Lehár	Valencienne in “Die Lustige Witwe”

Kammermusik
	J.S. Bach	Magnificat, Kantate Nr. 12, Johannes-Passion, Matthäus-Passion, Kantate Nr. 36, Kantate Nr. 21
	J. Haydn	Die Schöpfung
Die Jahreszeiten
	A. Vivaldi	Gloria, Beatus Vir
	A. Scarlatti	Messa per il Santissimo Natale a nove voci
	A. Melani	Litania a nove voci
	G.F. Händel	Judas Maccabeus, Messiah, Samson, Israel in Egypt
	W.A. Mozart	Exsultate Jubilate, Requiem, Krönungsmesse, c-moll-Messe, Requiem KV 626
	L.v. Beethoven	9. Symphonie
	G.B. Pergolesi	Missa romana, Stabat Mater
	F. Schubert	Hirt auf dem Felsen
	G. Mahler	4. Symphonie
	J. Brahms	Deutsches Requiem
	F. Mendelssohn	Elijah
	G. Fauré	Requiem

Lieder von
	dell’ Aqua, Bizet, Brahms, Christov, Debussy, Duparc, Rimsky-Korsakov, Mozart, Pipkov, Rachmaninov, Reger, Schubert, Strauss, Tschaikowsky, Vladigerov, Wolf.

(край на цитата)

По отношение на репертоара й и някои нейни ангажименти ще добавя информации на немски език:

Zu ihrem Repertoire gehören u.a. Konstanze in “Die Entführung aus dem Serail”, Pamina und Erste Dame in “Die Zauberflöte, Despina und Fiordiligi in “Cosi fan tutte”, Zerlina in “Don Giovanni” (Mozart); Rosina in “Der Barbier von Sevilla” (Rossini), Musetta in “La Bohème” (Puccini), Emmy und Mrs. Wordsworth in “Albert Herring” (Britten), Lucy in “Das Telephon” (Menotti), Schopfhenne, Specht und Gastwirtin in “Das schlaue Füchslein” (Janacek); Calisto in “La Calisto” (Cavalli); Gilda in “Rigoletto” (Verdi).

Seit der Spielzeit 2002/2003 ist sie festes Ensemblemitglied am Südthüringischen Staatstheater Meiningen.
Hier war sie bisher u. a. zu erleben als Nannetta in “Falstaff” (Verdi), Valencienne in “Die Lustige Witwe” (Lehár), Geist in “Grenzfälle 1 – Das unendliche Schwarz” (Sciarrino / Schütz), Gabriel und Eva in der szenischen Umsetzung von “Die Schöpfung” (Haydn), Jano in “Jenufa” (Janacek), Juliette Vermont in “Der Graf von Luxemburg” (Franz Lehár),

Elettra in “Idomeneo” (Mozart), Hermia in “The Fairy Queen” (Purcell). Zur Zeit ist Iva Ionova als Ännchen in “Der Freischütz” und Arsena in “Der Zigeunerbaron”, Mona Ginevra ad alta Rocca in “Mona Lisa”, Donna Elvira in “Don Giovanni”, Franziska Cagliari in “Wiener Blut “, Musetta in “La Bohème” zu erleben.

Ihr spezielles Interesse gilt der Barockmusik. Im amerikanischen Rundfunksender “The Voice of America” wurde die Künstlerin mit barocker Musik im Rahmen der Sendereihe “The Voice of the Future” vorgestellt.

Auch als Konzertsängerin verfügt sie über ein breites Repertoire, dazu gehören Werke von Bach (Magnificat, Kantate Nr.12, Johannes-Passion, Matthäus-Passion), Haydn (Schöpfung), Mozart (Exsultate Jubilate, Requiem, Krönungsmesse), Beethoven (9. Sinfonie), Pergolesi (Missa romana, Stabat mater) und Schubert (“Hirt auf dem Felsen”).

Ihre umfangreiche Konzerttätigkeit führte sie u. a. nach Belgien, Bulgarien, Deutschland, Finnland, Frankreich, Japan, Serbien, Slowenien, Mazedonien, Kanada, Ungarn und Österreich. Für den Bayerischen Rundfunk hat sie Lieder von Brahms und Schubert aufgenommen.

(край на цитата)

Нека допълня информациите си за Ива Йонова и с важната бележка, че наред с работата си като певица и вокален педагог, в момента тя продължава и собственото си обучение – докторант е по „Методика на обучението по музика“, който докторат подготвя задочно.

А ето и някои рецензии за Ива Йонова на немски език от чужди медии:

“Sehr geehrte Damen und Herren,
es ist mir eine Ehre und ein Vergnügen, die hervorrangenden professionalen und vokalen Eigenschaften von Frau Iva Ionova, Sopran, bestätigen zu dürfen. In zahlreichen Engagements auch von größter Schwierigkeit hat sie immer ein beträchtliches professionelles und künstlerisches Aplomb erwiesen.”
– Rinaldo Alessandrini, Rom

…..

“Einen Achtungserfolg konnte Iva Ionova von allem Anfang schon für sich verbuchen. Nicht eigentlicher Schöngesang war zu hören, sondern ein Hingeben eines singenden Menschen an den Geist und Charakter der Lieder zu erleben. So etwas ist Iva Ionova, der gebürtigen Bulgarin, Sache: Da vibrierte ihre ganze Person, die Stimme-Expressivität verströmt, nationales Kolorit beschworen werden.”

A. Erck (Meininger Tagesblatt, 31.05.2005)

…..

“Iva Ionova schwang sich auf die extremsten Höhen der Partitur – das Publikum war so begeistert, dass das von Rufen und Tramplern erfüllte Theater einem Bundesligastadion ähnelte.”

Tobias Felsch (Märkische Allgemeine)

(край на цитатите)

В едно интервю преди време Ива Йонова изказва следните мисли (по-късно ще се спра и на други интервюта):

„Аз обичам предизвикателствата, но понякога по-амбициозните режисьори „прекаляват” и преуморяват певците с безумните си изисквания. За съжаление тенденцията е да режисират филмови или театрални постановчици, които нямат музикално образование и често затрудняват изпълненията на певците с безсмислени каскади по сцената.

Преди няколко години работих с режисьора на видеоклиповете на Мадона, Мик Джагър и Rammstein – Филип Щьолцел (Philipp Stölzl), който направи революция в оперната сценография и режисура. Имаше страхотни филмови ефекти, при които хора и предмети внезапно изчезваха и после пак така неочаквано се появяваха на сцената. Става дума за спектакъла „Вълшебният стрелец” (Der Freischütz) на Вебер (Carl Maria von Weber; 1786-1826). Постановката получи наградата за най-добра режисура на годината и беше широко отразена в списанията Opernwelt и Opernglas.

Друг известен режисьор – Себастиан Баумгартeн (Sebastian Baumgarten), направи сензация с неговата „Йенуфа” (Jenufa) на Яначек, в която някои от главните герои носеха маски на Ленин и Горбачов. Този повече театрален режисьор винаги придава силно политическо и човешко послание в своите постановки…

Въпрос на интервюиращият: Да се върнем във вашия роден град – за втора година там се проведе летния фестивал „Сцена на вековете”. В България сякаш започва да се случва нещо в областта на операта или…

– За щастие, тази и миналата година, успях да видя някои оперни и балетни постановки на фестивала във Велико Търново. С радост забелязах искреното желание и жажда, с които местната публика и чуждестранните гости приемат този културен форум. Смятам, че такива летни събития имат бъдеще, защото България става все по-популярна като историческа и туристическа дестинация. „Сцената на вековете” е едно прекрасно начинание и с всяка година ще се разраства и подобрява. Вярвам, че с отпускането на европейските субсидии и разумното им усвояване, ще се повиши и нивото на фестивала. Хубавото е, че Търновската община също подкрепя финансирането и полага усилия да популяризира този музикален форум. Това е едно прекрасно начало, на чието по-нататъшно развитие гледам оптимистично.

(край на цитата)

Както писах в началото, изявите на Ива Йонова в България не са много. За някои от тях вече стана въпрос по-горе. В едно нейно писмо до мен тя ми написа най-важните, които искам да цитирам тук:

„Понеже в България участията ми се броят на пръсти, ще Ви ги спомена, а за тези в чужбина пише в Интернет. Във Варна съм пяла в две продукции – “Травиата” от Верди и “Граф Ори” от Росини. В Стара Загора съм пяла като Тоска, имам концерт със „Софийски солисти“ с барокова музика и две участия със Софийска Филхармония – премиера на ораториятя “Илия” (Elias) и Новогодишен концерт. Два пъти съм записвала с БНР – един оперен и един оперетен диск. С Русенска Филхармония съм пяла също веднъж по повод 50-годишнината на Средното Музикално училище гр. Русе“.

(край на цитата)

Сега за педагогическата дейност на Ива Йонова. В началото писах кратко за ангажименти в Китай и Турция, но в последно време тази дейност в Турция е особено интензивна. Аз си спомням добре, че при наши постове във ФБ Ива Йонова често ми споделя за нейни пътувания за Анкара или за успехи там, където получава отличия и е много добре поставена в това висше музикално училище, където преподава. Ще ви цитирам кратки откъси от такива наши разговори:

„ 12.10.2016 (…)Iva:Маестро Борислов Иванов също дойде след генералната репетиция на “Граф Ори” във Варна, където пях главната роля на графинята и ме покани да изпея Виолета в „Травиата“. После спасих „Тоска“, включвайки се в трето действие от публиката. Така дебютирах. Пламен Джуров също ме е канил (…)Последно пях по покана на кмета на Павликени на рождения си ден 16.09 за откриване на амфитеатъра с името на великия Никола Гюзелев, родом от Павликени. Заедно с Радостина Николаева, Бисер Георгиев и други солисти от Русе и Пловдив (…)В Анкара продължавам да преподавам успешно и имам покана за записи в Националното радио. Това е за сега. Имам много да Ви разказвам за творческия си живот, но като почнете книгата ще съм по-подробна. Пак благодаря за Вашата любов към операта и до скоро! Ваша Ива“ (…)

Във връзка с „това спасение на Тоска“, Ива Йонова ми писа в писмо следните подробности, които предавам с мои думи: „Интересен факт за дебюта на Ива Йонова е: на 01.10.2014 година певицата присъства в публиката на втората премиера на спектакъла на “Тоска“. В края на второ действие директорт на операта обявява техническа пауза и извиква публично Ива Йонова да се яви на сцената зад желязната завеса. Титулярката е с влошено здраве и не може да продължи. Ива Йонова довършва операта до края, влизайки веднага в трето действие. В следствие на този прецедент певицата получава поканата да изпее цялата опера с дата 22.01.2015“.

(край на цитата)

„01.05.2017 (…) Boris: Как сте, мила Ива, пътувате ли до Анкара. Аз на 5 май летя за София, после отивам в родното Габрово до 4 юни. “Оперните истории” ще имат пауза. Радвам се, че четохте днес за Васко Арнаудов – мой идол и донякъде приятел през 70-те години в БГ. Бъдете здрава и щастлива ! (…) Iva: Благодаря! Добре съм! Имах Великденски концерт в Бад Кисинген и два във Виена. Сега утре имам едно участие по повод 81 години „Хаджетепе консерватория“. Ще имам и концерт със студентите ми тук на 14-ти май. Правих директен концерт по ТРТ-радио Анкара с постромантика. Щастлива съм, не се оплаквам! Да има здраве и мир е най-важното! (…) Boris: Дано знаете малко турски? Няма да ви бавя повече, но ми е интересно! Хайде, лека нощ, късно е – при вас е полунощ! Iva: Преподавам на английски, но почвам да разбирам и говоря малко. Втора година съм тук (…)

(край на цитата)

За да е ясно какво точно работи Ива Йонова в Анкара, цитирам част от една статия през май 2016 г.:

Автор: Марио Николов

Неделя, 29 май 2016 г.

Студенти на Ива Йонова в Анкара пеят славянски композитори на изпитите си

„Опитвам се да отключвам академичните рамки и да създам артисти, а не теоретици“, казва великолепното българско сопрано.

АНКАРА. Известната българска оперна певица Ива Йонова (Iva Ionova) завършва първата си година като преподавател в Държавната консерватория (Hacettepe Üniversitesi Ankara Devlet Konservatuvarı) в турската столица. През този месец, в авторитетното учебно заведение, което през 2016 г. отбелязва 80 години от своето създаване, се провеждат годишните изпити (до 3 юни), а в залите на Консерваторията звучат творби на немски, италиански и славянски композитори… Абсолвентка на известното сопрано пък е включила сред осемте произведения за своя изпит вокалния цикъл „Една роза” от големия български композитор Парашкев Хаджиев (Parashkev Hadjiev; 1912-1992).

В последните няколко години Ива Йонова натрупа значителен професионален педагогически опит в университети и консерватории по света, сред които са „Прайнер” (Prayner Konservatorium für Musik und Dramatische Kunst) във Виена, музикалните академии на многомилионните китайски мегаполиси Вейфан (Weifang) и Джънджоу (Zhen Zhou), и т.н. Оперната дива, която живее и работи във Виена повече от 15 години, е член на Международната асоциация на вокалните педагози в Австрия.

Назначаването й в Hacettepe University идва неочаквано, но напълно логично – като резултат на досегашните й творчески търсения и професионално усъвършенстване. През 2015 г. Ива Йонова е поканена да води майсторски клас по белканто (belcanto, от итал.: „красиво пеене”) и в рамките на три дни преподава на повече от 35 млади оперни певци. Когато отива на последната си среща със своите студенти, изпълнителката получава предложение за работа лично от проф. Метин Мюнзур (Prof. Metin Munzur), ректор на Консерваторията.

„Нямах време да реагирам и да обмислям и само помолих да ми изпратят договора по e-mail, тъй като на следващия ден заминавах за Виена” – спомня си Ива Йонова. „Въпреки голямото напрежение, по време на майсторския клас почувствах огромна положителна енергия и някъде в себе си като че ли знаех, че ще се върна в Анкара. Вечерта имах възможността да погледна града от високо – незабравимата панорамна гледка сякаш ми откриваше предизвикателствата на милионния град. Пожелах си да се върна тук отново. Навярно и желанието ми да съм по-близо до България също ми помогна да получа тази възможност…”

Делото на преподавателя е мисия и предизвикателство и е успешно, но само когато е предадено с любов, казва Ива Йонова и допълва: „Прекрасно е да работиш с млади хора. Енергията на студентите ме зарежда и вдъхновява. Комуникацията е много важна за мен и тази възможност да предавам идеи, умения, позитивна нагласа и артистичност, открива както за студентите ми, така и за мен нови хоризонти. Винаги съм обичала общуването. Смятам че без него губим връзка със света и със себе си. Външният свят е огледало на вътрешния ни свят и всъщност аз силно вярвам в това, че всеки е способен да сътворява съдбата си. Не става дума да вярваме в чудеса, а да намерим за себе си най-прекрасното и оптималното, което можем да постигнем. Това е изключително важно за артиста, за певеца на сцената, но най-напред той трябва да вярва в себе си и едва тогава и другите ще му повярват. Опитвам се да отключвам академичните рамки и да създам артисти, а не теоретици. Затова е много важно освен да се работи в стая на четири очи, да се излиза пред публика и да се калява психиката на младия талант. Всъщност, сега виждам, слушайки и гледайки, като участник в изпитната комисия, колко важни са владеенето, контрола, концентрацията… Без тях и най-добрата техника и музикалност могат да се срутят като домино на сцената. Затова първото, което мисля че промених в мисленето на моите студенти, е да си вярват, да си прощават, да се обичат, да обичат музиката и да пеят със сърце, душа и с ум! Естествено, всичко това е дълъг процес, но се надявам всеки един от тях да намери най-доброто в себе си и да го развие…”

Едно от нещата, от които Ива Йонова е силно впечатлена по време на преподавателската си работа в Hacettepe University, е изключително позитивното отношение от страна на турските й колеги. „Когато имаш висока квалификация, знания и реализация, тук можеш да усетиш истинското значение на думи като „респект”, „уважение” и „признание”. Тук има йерархия, която се спазва стриктно, но по този начин всеки поучава онова, което заслужава. В Консерваторията, където имах щастието да съм назначена като международен експерт по оперно пеене, чуждестранните кадри се ценят много високо.” И сякаш като потвърждение на нейните думи, името на Ива Йонова като преподавател, е включено в специалното издание, посветено на 80-годишнината на музикалното учебно заведение, създадено през 20-те години на миналия век по идея на основателя на съвременна Турция Кемал Ататюрк (Mustafa Kemal Atatürk; 1881-1938).

В Катедрата по оперно пеене на Hacettepe University колежка на Ива Йонова е и друга ангелогласна българка – Ивайла Хинкова-Бобчева (Ivayla Hinkova-Bobcheva), която живее в Йоханесбург, ЮАР. В престижната Консерватория името на България се свързва и с още една изключителна жена – световноизвестната джаз изпълнителка Йълдъз Йбрахимова (Yıldız İbrahimova), която преподава джаз пеене (…)

(край на цитата)

Това, че работата на Ива Йонова в Консерваторията в Анкара е добре оценена показват редица документи, които аз познавам от копия, изпратени ми от нея. Ето един цитат:

Благодарствено писмо от Декана на Консерваторията проф. д-р Метин Мунзур:

„След постигнатите успехи на студентите по време на майсторския клас е направено предложение на Ива Йонова с договор като „Международен експерт по оперно пеене“ и редовен преподавател в Консерватория “Хаджетепе“ – гр. Анкара“.

(край на цитата)

Ива Йонова ми изппрати и други документи, от които важен е един албум с много снимки и надписи на тях, отразяващи дейността й преди всичко в Турция. По този повод тя пише: „Направила съм един файл за последните 3 години, който ще ползвам за завършването на докторантурата си. Може да ползвате информацията в него“.

Аз цитирам части (без снимките) от този албум, който започва с думите:

„Доказателствен материал за художествено-творческата дейност на докторанта Ива Димитрова Йонова за периода 2017-2018 година“:

21.03.2017: Песенен рецитал “Постромантика“. Директно предаване по Националното турско радио за култура – ТРТ-3. В програмата се изпълняват песенни цикли от Йоханес Брамс “Цигански песни“, Рихард Вагнер “Везедонк“, песни от Рихард Щраус, Рахманинов, Хуго Волф и други. Концертът се излъчва и на живо по Интернет.

24.03.2017: Майсторски клас в консерватория “Яшар“ – гр. Измир. Участие вземат всички студенти от класовете по оперно пеене. Работи се върху вокална техника, интерпретация и произношение на немски, италиански и руски език на творби от предкласиката, класиката и песни от руски и немски композитори.

(без дата): 47 концерта във Виена с оркестър “Алт Вийн“. В програмата са включени арии и дуети от опери на В. А. Моцарт, арии и дуети от оперети на Йохан Щраус.

06.04.2017: Концерт с „Военен духов оркестър“ в Технически Университет – гр. Анкара в рамките на „Пролетен Музикален Фестивал“. Изпълняват се арии от опера, оперета и мюзикъл.

18.04.2017: Великденски концерт с оркестъра на Бад Кисинген. Оперетна гала с тенора Хоел Монтеро. Диригент Елена Йосифова. След 10-годишна сценична раздяла от сцената на операта в гр. Майнинген, солистите Йонова / Монтеро се срещат отново на сцената на престижната зала „Макс Литман“ (Max Littmann Saal). Тази зала се нарежда в десетте най-акустични зали в Европа преди голямата зала на „Музикферайн Виена“ (Musikverein Wien).

(без дата): Великденски концерт с участието на хор „Кантилена“ – гр. Велико Търново с диригент Анета Павлова, солист Ива Йонова. Събитието е отразено по БТВ.

15.05.2018: Затворена продукция на класа по оперно пеене на Ива Йонова. Денят е обявен от турското правителство за ден на национален траур.

(край на цитата)

В едно мое писмо до Ива Йонова в последно време, след като реших да пиша статия за нея през 2018 г., я помолих да ми изпрати нейни автентични мисли за дейността си като певица и вокален педагог. Тя веднага ми отговори и аз желая да дам някои извадки от отговора й:

Здравейте г-н Контохов,

Радвам се да ви пиша (…) Искам да Ви споделя за интересните си лични и професионални познанства с личности като Маргарита Лилова, която ме покани да уча във Виена и дъщеря й Весела Златева, с която и до днес имаме чудесно приятелство, също с големия вагнеров тенор Зигфрид Йерузалем, с когото работих дълги години както в „Хохшуле Нюрнберг“, така и заедно концертно на оперната сцена. При него започнах да му асистирам в разпяването на начинаещите студенти и така се дооформи идеята да преподавам – зареждаше ме по особен начин. Още като студентка в Нюрнберг имах шанса да пея на една сцена с Валтрауд Майер, Зигфрид Йерузалем и то заедно с великия Зубин Мета. В програмата изпълнихме оперни сцени от немски композитори. Аз пях откъси от „Udine“ от Lortzing заедно с един канадски баритон – ученик на Едит Вийнс. При Маестро Йерузалем научих ценни неща за немското певческо произношение. Като студентка записах песни от Брамс и Шуберт за „Байерише Рундфунк“.

Кариерата ми започна след участието ми в Моцарт-конкурса в Залцбург. Ева Вагнер беше в журито и ме покани да пея в Екс ан Прованс (Франция) в Академията за млади певци към големия фестивал. Освен оперните спектакли, имахме концерти и песенни рецитали. Тази проява ме отпрати в операта в Хелзинки, където участвах в концерт с арии от Моцарт. С операта “Хитрата лисичка” на Яначек направихме европейско турне. Говоря за 2000-2002 година. Следващата важна стъпка беше участието в бароковата академия „Ambronay“, където имах честта да работя с Rinaldo Alessandrini – бароков специалист и чудесен човек! Още помня как ядохме в дома му спагети ала Алесандро. Концертирахме в цяла Франция и Испания в най-големите катедрали и оперни театри. По „mezzo“-телевизия за класика ни излъчват многократно. Аз пях в “Миса романа” на Перголези. Незабравима година! 2002 година имахме концерт “Майстерзингерите на проф. Йерузалем в „Майстерзингерхале Нюрнберг.“ Оказа се че присъстват оперни директори и диригенти. След концерта получих моя първи договор като млада солистка в опера Майнинген. Главният диригент беше италианец – Фабрицио Вентура, а интенданта Рес Босхарт и оперната директорка швейцарци. Започнах с Нанета от “Фалстаф”. Всяка година правех по 5-6 роли, имах 60-70 спектакъла и много концерти.

2006 година получих награда от “Приятелите на операта” – „Die beste Nachwuchssaengerin”. Започнах като лирико-колоратурен сопран и се развих до роли като Леонора в “Трубадур” и Тоска. 2008 се върнах във Виена, където основно концертирах и почнах да наблягам на преподаването. Концертирах с различни оперни и оперетни роли, една любима от които ми е Розалинде – 25 спектакъла за месец и половина с виенски състав и диалози на немски. Не беше лесно да се докажа в такава роля, но мина успешно. От Моцарт съм изпяла най-много роли – като почна от дебюта ми в Мюнхен с „Бастиена“ – Барбарина, после Церлина, Донна Анна, Донна Елвира, Констанца, Електра – „Идоменей“, „Der Schauspieldirektor“, Деспина и т.н. После минах през Мюзета, Мими, Мадам Бътерфлай – не съм я пяла на сцена, Леонора от „Трубадур“, Мона Жиневра от “Мона Лиза”.

Ще Ви пратя репертоар отделно да видите ролите. Любима ми е Тоска и последно нея пях. Не обичам да се ограничавам с един жанр, затова пея и песенни рецитали – последният беше за Националното радио с постромантика Brahms – „Zigeunerliedеr“, Wagner – „Wesendonck Lieder“, Hugo Wolf, R. Strauss, Рахманинов.

Във Виена пея често Моцарт, оперета и Wiener Lieder. Просто се старах да науча всички стилове “от извора” – работих с най-добрите! Да не забравя работата ми с Маестра Мирела Френи. Взела съм много часове в Академията и по Белканто. Също вълнуващи години в Италия. Мога да кажа, че се чувствам щастлива с тази невероятна житейска школа – много музика, езици, култура – това е богатството! Не парите на сметката. И разбира се, много приятелства за цял живот. Преподавах в Китай, сега в Анкара. Все нови дестинации. Това е накратко, наистина накратко! Имам много още преживявания и музикални моменти, но има време – живот и здраве да се видим, ще Ви разкажа лично!

(край на писмото)

Искрени и сърдечно написани редове от една артистка, която е имала толкова контакти и срещи с големи музиканти. Нейният учител в Нюрнберг – тенорът от световна класа проф. Зигфрид Йерузалем е много позната личност тук в Германия. Аз писах за него статия на 17 април 2015 г., когато той навърши кръглите 75 години (роден е на тази дата през 1940 г., после през 2016 и 2017 г. повторих статия с малки допълнения). Много знам за него, защото съм имал възможност преди много години да го видя на живо, даже да разменя няколко изречения. Ще направя малко отклонение и ще цитирам редове от моята статия:

„Тенорът Зигфрид Йерузалем е мой познат от далечните 1976-1977 години, когато той идва няколко пъти в Дармщадт да пее в ролята на Лоенгрин в операта от Вагнер. Много пъти вече писах по разни поводи, в тези години пях два сезона в разширения хор на Оперния театър в този град, именно при продукцията на „Лоенгрин“. При репетициите имах възможност да се запозная с Йерузалем – той тогава беше млад мъж на 36 години, в началото на вокалната си кариера, тъй като преди това редица години е бил втори фаготист в Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт – Südfunk-Sinfonieorchester Stuttgart . За музикалното му образование и как е станал после певец ще пиша по-долу.

Фактически изявите на Зигфрид Йерузалем в Дармщадт в тази роля бяха неговия дебют като оперен певец. Понеже имам спомени от това време, мога да кажа, че като го сравнявах с други певци, играли в тази роля в Дармщадт, веднага се виждаше, че Йерузалем има отлични качества на Вагнеров певец, което той доказа през следващите години, когато разви възходяща международна кариера преди всичко в главни роли в опери от Рихард Вагнер“.

(край на цитата)

До края на тази обзорна статия за Ива Йонова ще се спра на няколко интервюта, които тя е правила пред медия в Австрия през различни години – в периода от 2011 до 2016 г. Някои от тях са твърде обширни и не мога да ги цитирам изцяло – не искам статията ми да надхвърли обичайните 18-20 печатни страници при особени случаи, както е днес. Така че ще избера най-интересните въпроси и отговори и ще ги изложа заедно. Ето само началото и края на първото интервю от 2011 г.:

(Интервю на Марио Николов с Ива Йонова на 23 август 2011 г.)

За жалост, няма национална политика, която да подкрепя изключителния интелектуален потенциал, който вместо да работи за България, е разпръснат по цял свят, казва младата оперна певица.

Сопраното Ива Йонова (Iva Ionova) е родена във Велико Търново. Завършила е няколко престижни учебни заведения в България и чужбина. Живее и работи във Виена. За първи път „излиза” пред публика на… 3-годишна възраст. Четири години по-късно постъпва в детския представителен хор „Вела Пискова“ в родния си град и там получава началните си музикални познания. С тази формация печели редица първи награди от конкурси в Унгария, бивша Югославия, Италия. Оттогава обича да побеждава… Благодарение на прозорливостта на майка си, учи пиано, солфеж и теория на музиката, а тези знания полагат основите на впечатляващата международна кариера, която има в момента.

(…) Марио Николов: Имам усещането, че певците учат цял живот – като лекарите. Специализации, майсторски класове… Коя е причината да учите толкова много?

– Човешкият глас е невидим. За разлика от инструменталистите, ние първо трябва да построим нашия инструмент. Сложността на звукоизвличането е в това, че трябва да накараме изключително нежните си и фини гласни струни да затрептят с акустиката на устната кухина и цялото ни тяло. Към всичко това като се добави и работата над сложните оперни роли, изискващи сериозно музикално образование, идва ред и на актьорското майсторство и личността на интерпретатора. Следват различните школи и музикални стилове. Трудно се овладяват белкантото, вагнеровата школа, моцартовото пеене, веризмът (verismo; от итал. истина), барокът и т.н. С две думи, не може един певец да се изгради за няколко месеца. Става въпрос за къртовски труд, който може да се сравни с този на професионалните спортисти. Не на последно място стои изграждането на личността на певеца и актьора. Изискват се владеене на чужди езици и широки познания в областите музика, литература, история и т.н.

Марио Николов: Специализирала сте при Мирела Френи (Mirella Freni)! Какво ви даде времето прекарано с тази истинска оперна дива?

– На първо място, почувствах колко е силна конкуренцията. Бяхме избрани 15 певци от цял свят, а кандидатствахме няколкостотин души. Работата с голямата Маестра, под формата на открит урок, те заставя да се трудиш много концентрирано. Необходима е изключително силна вяра в собствените сили, но същевременно, и тънката чувствителност да разбереш какво точно се изисква от теб и, разбира се, да го направиш. Понякога огромният респект, който предизвикват личности като Френи, пречи на младия изпълнител да се отпусне и да даде всичко от себе си, но на мен тя ми помогна да бъда силна и заедно изработихме роли от нейния забележителен репертоар като Мими, Микаела, Лиу, Графинята от „Сватбата на Фигаро” (Le nozze di Figaro) на Моцарт (W. A. Mozart; 1756-1791), Дона Анна и Дона Елвира… За мен беше много важна и работата ми с пианистката Паола Молинари (Paola Molinari), която е свирила с най-големите италиански оперни диригенти, сред които са Рикардо Мути (Riccardo Muti) и Клаудио Абадо (Claudio Abbado)

(…)

Марио Николов: Да се върнем във вашия роден град – за втора година там се проведе летния фестивал „Сцена на вековете”. В България сякаш започва да се случва нещо в областта на операта или…

Марио Николов: Благодаря ви за интервюто! Пожелавам ви здраве и успех!

(край на цитата)

Втората публикация на Марио Николов фактически е статия, свързана с работата на Ива Йонова в Китай, а интервюто от 2015 г. е с по-общ характер и е доста обширно. Цитирам втората публикация, тя е сравнително кратка:

Автор: Марио Николов, Виена

Четвъртък, 12 декември 2013 г.

Оперната звезда Ива Йонова преподава на млади дарования в Китай

ВИЕНА. Българска оперна певица Ива Йонова (Iva Ionova), която живее и работи в австрийската столица, от няколко дни е в Китай, където до края на декември ще преподава пеене в консерваториите в градовете Вейфан (Weifang) и в 7-милионния Джънджоу (Zhen Zhou), административен център на провинция Хънан. Световноизвестното сопрано е в азиатската страна за втори път през тази година, след като спечели конкурс на виенската Консерватория за музика и драматични изкуства „Прайнер” (Prayner Konservatorium für Musik und Dramatische Kunst).

„Основано през 1905 г., висшето австрийско училище по музика поддържа изключително активна съвместна дейност с китайските ни колеги вече десет години, а целта е да бъде популяризирана европейската класическа музика, тъй като досега акцент в процеса на обучението са били творчеството на местните композитори и характерните за страната народни инструменти”, разказа Ива Йонова. Според нея, студентите й са „много гласовити и имат огромно желание да пеят и да изучават вокална техника”. В консерваторията на 8.5-милонния Вейфан, която е като факултет на градския университет, преподавателите нямали сценичен опит, но били отворени към новото, което им предлага Европа. „В часовете ми присъстваха както студенти, така много често идваха и техните педагози с тетрадки в ръка и записваха моя метод на преподаване. Интересът беше толкова голям, че дори се наложи да организираме спонтанно майсторски класове за всички тях, а края на обучението отбелязахме с впечатляващ празничен концерт в залата на Консерваторията”, сподели пред artnovini.com оперната дива. Тя признава, че е била изумена от поведението и отношението на преподавателите, които въпреки високия си статус в университетската йерархия, не се притеснявали да потърсят помощ и да посещават частни уроци при нея.

През летния семестър, във Вейфан, при Ива Йонова се обучавали 25 студенти, а усърдието им е било изключително. Те изучавали с огромно желание арии и песни от Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791), Джакомо Пучини (Giacomo Puccini; 1858-1924) и на композитори от италианската предкласика. „Харесва ми предизвикателството да работя с млади хора, особено, когато откриваш пред тях нови хоризонти и чувстваш свежестта на творческата им енергия”, споделя именитата изпълнителка и допълва: „Уча се от това, което преподавам, защото отговорността за студентите е огромна – от първия преподавател се ражда любовта към изкуството; ти си приносителя на знанието и заряда; ти си човека, който дава, и трябва да дава, от сърце, както и винаги да е компетентен…”

Ива Йонова приема за голямо предизвикателство и китайския език, когото скоро смята да добави към своята колекция от руски, немски, английски и италиански. А след първото й посещение на Китай през миналото лято, тя остава очарована и от изключителното богатство и многообразие на културата на тази древна страна. С голямо вълнение си спомня посещението на Храма, двореца и градината на Конфуций (лат.: Confucius; около 551 пр. н.е. – 479 пр. н.е.), които се намират в родния град на великия философ Чюфу (Qufu), провинция Шандун (в този регион е и Вейфан). Незабравимо преживяване е и деня, прекаран в легендарния манастир Шао Лин, където гледа впечатляващата тренировка-спектакъл на неговите обитатели. „След като видях и Великата китайска стена, смятам, че цял един живот няма да ми стигне, за да разгледам забележителностите и да вникна в културата на този невероятен народ!” – признава чаровната изпълнителка.

След завръщането си от Китай и след посрещането на Новата 2014 година във Виена, Ива Йонова ще замине за Белгия, за да участва в Петдесетото издание на прочутите Новогодишни концерти на симфоничния оркестър на Антверпен, чийто диригент е маестро Иво Венков (Ivo Venkov). По традиция, тези изяви се провеждат в някои от най-престижните зали в страната като „Де Сингел” (de Singel – International Arts Campus) в Антверпен, в Концертгебау Брюж (Concertgebouw Brugge), в градовете Гент и Дендермонде…

В програмата на Новогодишните концерти са включени произведения от Йохан Щраус-син (Johann Strauss Sohn; 1825-1899), Пучини, Гаетано Доницети (Gaetano Donizetti; 1797-1848), Белини (Vincenzo Bellini; 1801-1835), Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Сергей Прокофиев (1891-1953), Виторио Монти (Vittorio Monti; 1868-1922) и др.

(край на цитата)

И накрая – избрани части от третата публикация през 2015 г.:

Автор: Марио Николов

Неделя, 22 март 2015 г.

ИВА ЙОНОВА: Когато талантът има духовна подкрепа, става неудържима сила

Марио Николов: Преди повече от три години и половина завършихме вашето интервю за „artnovini.com“ с този въпрос: „В България сякаш започва да се случва нещо в областта на операта или…” Оттогава се случиха много неща… Едно от последните, важни за вас, беше дебюта ви в ролята на Тоска в едноименната опера от Джакомо Пучини (Giacomo Puccini; 1858-1924), която постави Държавната опера в Стара Загора. „Превзехте” още една височина…

– Българските гласове винаги са се славили с красота, дълбочина и със славянска топлина. На родна сцена имаме оперни певци, които са на световно ниво и аз много уважавам готовността и ентусиазма на колегите си. Въпреки тежките условия, те продължават да обичат оперното изкуство и да се борят за него. У нас, обаче, операта като институция, е все още доста трудна за управление. Не обичам да говоря за проблеми, но истината е такава: като цяло, операта в България не отговаря на световните стандарти, за жалост. Липсват жизненонеобходимите средства, плановостта, базата – като техника, персонал и прочее…

Колкото и да е парадоксално, преди спектакъл колегите се гримират сами, защото костюмите, перуките и грима се обслужват от един човек. Няма яснота кой какво трябва да прави и какви са задълженията на съответния служител. Просто, единият си измива ръцете с другия и никой за нищо не е отговорен или пък виновен…

За мен винаги е било феноменално как в хаоса се ражда спектакъл или концерт, но като че ли това е в основата на българския манталитет – нещата да се оставят за последния момент и да разчитаме на чудото! Въпреки всичко, има позитивно движение – канят се известни диригенти, режисьори, има опити за съвместяване със световните тенденции…Това, което липсва у нас, е конкуренцията.Има „утвърдени” имена, които работят на всички фронтове и не допускат конкуренцията да се добере до определени оперни театри. Има едно вътрешно преразпределение на територията, където все едни и същи хора са на афишите и се чудя докога ще бъде така… Няма голяма разлика от ситуацията преди 15-20 години и сега. Щом няма конкуренция, рязко пада и качеството на продукцията, а съответно и интересът на публиката.

Време е институциите да започнат да работят за публиката, а не само за тези, които имат директен достъп до ресурсите… Българинът е зажаднял за изкуство и за култура, изтормозен от злободневието и трудното икономическо оцеляване. Време е да се мисли за изкуството като необходимост за всеки човек, а не като за лукс, и да е предназначено само за този, който може да си го позволи…

За „Тоска”съм благодарна, че успях въпреки трудностите и предизвикателствата, които имах в репетиционния период, смяната на диригентите, смяната на датите, смяната на съставите и изобщо всички промени, които се случваха… Вярвам, че няма случайни неща. Моят спектакъл се случи тогава, когато беше назрял момента. Ролята е много трудна и като музика, и като драматургия, и като душевност. Имах чувството, че съм главното действащо лице в криминален филм. В „Тоска” бушуват бурни страсти и много смесени чувства: силна любов, омраза, саможертва, идеализъм… За мен беше огромно предизвикателство, а и след като само с една генерална репетиция успях, мога да бъда само благодарна и щастлива от подаръка на съдбата!

(…)

Марио Николов: Да се върнем в Европа. Непрекъснато пътувате, а в края на февруари имахте честта да сте сред гостите на световната оперна прима Мирела Френи за нейния 80-и рожден ден и за откриването на новата сграда на Академията по белканто в Модена (Cubec Accademia di Belcanto Mirella Freni). Две прекрасни събития…

– Много силни и вълнуващи преживявания! Получих лична покана от Микеле Монтанари (Michele Montanari) – административният директор на Cubec Accademia, да присъствам на двете тържества на Мирела Френи: едното се състоя следобеда (бел. ред.: на 27 февруари) в Академията, а другото – вечерта, в театър „Лучано Павароти” (Teatro Comunale Luciano Pavarotti)…

Маестра Френи получи като подарък новата сграда на университета (чийто съосновател е) в родният й град Модена. Тържественото откриване беше впечатляващо, кметът на града г-н Моцарели и г-жа Френи прерязаха лентата, а главният свещеник на катедралата в града освети сградата. Вечерта в театъра имаше разговор с маестрата, прожектираха се важни моменти от нейната кариера, а накрая, за всички присъстващи, имаше торта с шампанско…

Марио Николов: От 2008 г. до 2010 г. бяхте студентка на маестра Френи. От снимките, които ми показахте, се вижда изключително топлото чувство, с което тя ви посреща. Може би ще прозвучи банално, но какво е Мирела Френи за вас?

– Френи винаги е имала особено топло отношение към България. Тя е успяла да запази в себе си чувствата на човек, който умее да прави разлика между работата и семейството и обича да каза: „В мен има две риби (предвид зодията си): едната пее, а другата се грижи за семейството си – и не си пречат.” Мисля, че маестра е много щастлив човек, винаги е имала много късмет, талант, обстоятелствата в нейния живот – в професионален, и в личен план – са стекли благоприятно. Не се е налагало да прави жертви и компромиси, за да успее, и сега на 80-годишна възраст е жизнена, много енергична и продължава да работи в Cubec Accademia. Прекрасна съдба! От нея се научих да имам дисциплина и търпение, да вярвам в себе си, както и много от тънкостите на белканто, разбира се. В началото си мислех, че всичко ще ни бъде поднесено наготово, обяснено и ние – нейните ученици, ще разберем кое как се пее и интерпретира. В процеса на работа осъзнах, че всеки сам трябва да узрее до определено ниво и само някои студенти разбираха, какво иска да каже Френи: „Сanti come tu parli!” Лесно е да се каже: „Пей, както говориш!” Но да постигнеш звукоизвличането с лекотата на говора не е лесна работа. Всеки от нас трябваше да намери отговор на въпроса за себе си, според нивото си. Както се казва: занаят не се учи, а се краде! 🙂

Марио Николов: По време на откриването на Академията в Модена, специално внимание беше отделено и на залата, посветена на великия български оперен певец Николай Гяуров – Auditorium Ghiaurov. Имам усещането, че в Италия обичат Гяуров, сякаш е италианец…

– Да, Френи спомена, колко е щастлива, че Гяуров е останал в Модена. Сподели, че се чувства добре като знае, че той е толкова близо до нея. В своите изявления и публични изказвания, тя никога не пропуска да спомене името на Николай Гяуров. Според мен, тяхната връзка е била много силна и съм убедена, че истинската любов в изкуството е много важен елемент. Когато талантът има духовна подкрепа, става неудържима сила. Особено важно е, когато се срещнат две силни и вече изградени творчески личности, удовлетворени от славата и успеха. Любовта може само да тласне още по-напред и двамата, да им дава вдъхновение, да обедини две творчески души в нещо много силно и съкровено. Истинското изкуство има нужда от много любов. Трябва да се надскочи личността и да се даде на цялото човечество. Само така изкуството остава вечно – с много любов, раздаване, и пак – с любов!

Марио Николов: Изкуството на XXI в. Нови реалности, нови предизвикателства – от високите технологии до философията на новите поколения. Амбиции или егоизъм, талант или жажда за слава…

– Живеем в трудно време – на бързи промени, високи скорости, на масова консумация, на глобализация. Големите концерни поглъщат малките фирми, съкращават работни места, намалява нуждата от работна ръка… Всичко това се отразява и на изкуството. Известност се печели благодарение на медиите, на големите агентства. И в големите оперни театри се усеща ясно сферата на влияние на определени агентури и на звукозаписни фирми.

Марио Николов: Изкуството и бизнесът стават едно цяло… Тъжно е, но е факт.

Без талант не можеш да успееш по върховете, но само с талант нямаш особени шансове. Всеки е отговорен пред себе си и пред съвестта си доколко се е продал на дявола…

(…)

Марио Николов: Тези, които следят развитието на съвременното оперно изкуство, няма как да не забелязват все „по-авангардния” прочит на класиката. Ще изкажа своето мнение, без да съм специалист: напоследък интерпретациите (и адаптациите) на много постановки ми се струват прекалено (за да не кажа – брутално) осъвременени. Класическият им дух остава подценен някъде далеч назад във времето, а на преден план излиза „оригиналното новаторско мислене” на постановчика. Абсурдно. Сякаш, някакъв си режисьор, домогнал се по някакъв начин до солидно финансиране, е по-важен от самия автор… Какво се случва с публиката? Не се ли принизява съвременната опера до повърхностното ниво на високобюджетните екшъни в киното?

– Ефектите, като изразно средство, вече са се настанили трайно във всички изкуства. Интелектуалният прочит на една творба понякога загубва простата истина, поднесена от автора. Напоследък, търсенето на провокации омръзна на публиката, която открива достатъчно такива в новините и във всекидневието си. Зрителят е жаден за естетика, хармония, красота за окото и за ухото… Ако и през свободното си време гледа и слуша само за проблемите на времето, няма защо да ходи на опера или театър, а ще включи радиото или телевизора. Познавам много авангардни режисьори, които са толкова психически затормозени от собствените си концепции и разработки, че си вземат по 2-3 години почивка. А какво остава за публиката…

(…)

Марио Николов: За да бъде постигнато каквото и да е в изкуството и в културата (и въобще в живота), важни условия са доброто образование, широкият мироглед, потребността от красота… В днешното особено време е необходимо държавата да поеме своята отговорност – без показност и фалшив патос… Но, очевидно е, българската култура и изкуство, вече четвърт век страдат от системно финансово „недохранване”. Друг е въпросът, когато има средства, за какво се изразходват и от кого… Какви, според вас, са българските перспективи, докъде ще стигнем чрез вечното „стягане на коланите”?

– Ако коланите се стягат на грешната дупка – това няма да помогне. Ние сме известни с поговорката „на триците скъпи, на брашното евтини.” Ако има квалифицирани кадри по ключовите места във всяка една сфера, би било много по-лесно да се управлява. Пак повтарям, в БЪЛГАРИЯ ТРУДНОСЕ РАБОТИВ ЕКИП. Битува феодално мислене, страх у подчинените, липсва демокрация в отношенията… Да, хората се страхуват, пазят си мястото, мълчат, търпят и доносничат на по-високите инстанции. В една институция се подлива толкова вода, колкото да се реши проблема… на Африка.

Защо сме лоши един към друг? Защо не се дават водещите позиции на компетентните, защо всичко се решава не на професионално, а на политическо ниво? Много въпроси, които си задаваме, но сме безсилни да разрешим. Ако всеки за себе си се огледа къде стои, какво е постигнал и колко може – нека да иска според това, което е дал… В много случаи има неоправдано надценяване на отделни личности, липсва самооценка и реална представа за нещата. Особено, когато сме в такава финансова, политическа и духовна криза, време е всеки да започне промяната от себе си. Всеки е отговорен за себе си и по-добре да се погледне 100 пъти в огледалото, отколкото да търси причините някъде другаде. Защото голямата промяна започва от всеки един от нас …

(…)

Марио Николов: В Деня на пролетта – 22 март, е и празника на вашия роден град – Велико Търново. Какво ще пожелаете на своите съграждани?

– Бъдете живи и здрави и когато имате трудности погледнете към Царевец! Горди и непоклатими – бъдете част от нашата история и помнете, че всички ние сме част от великото минало на България и сме длъжни да го превърнем във велико настояще и във велико бъдеще!

(край на интервюто)

В самия край на днешната статия искам да подчертая, че аз поддържам известна връзка във ФБ с Ива Йонова (цитирах по-горе няколко наши постинги). Така стана и тази година преди няколко дни – свързах се с нея, за да ми съобщи зя някои нови неща около нейната дейност. Тя беше акуратна и веднага ми отоговори – част от писмото й ще цитирам по-долу:

„Г-н Контохов, бях пропуснала преди време да ви напиша, че на 6-тото издание на конкурса „Ерика Кьот“ през 1999 година между 32 колоратурни сопрана аз спечелих специалната награда с арията “Martern aller Arten” – Entführung aus dem Serail“. Агентът Zagovec ме покани за 10 концерта през 2000 милениум година с „Rhein Pfalz Philharmonie“ с диригент Peter Falk. Беше много вълнуващо!

В Анкара започвам 6-та поредна година, направих 5 юбилейни, през които завършиха 6 абсолвентки. Тази година имам две успешно дипломирани студентки и една лауреатка на международния „е-конкурс ‘Napolinova’.1st international vocal competition-Napolinova“. Ще Ви пратя диплома и видео. Студентката е още в подготвителен клас и е на 19 години. (Güneş ULUÇAY, TURKEY Categories A 5th prize winner of 1st World Voice 2020 “Napolinova” competition).

Искам да ви съобщя, че съм назначена като „международен преподавател по оперно пеене“ на пълен капацитет 24 часа седмично. През месец август и септември участвах в комисията по приемни изпити и от 82 кандидата приехме 7. Очаквам с нетърпение новите студенти в класа ми!

Да си пожелаем една здрава и успешна година с възможности за творческа изява, въпреки условията на пандемията! Поздрави и до скоро! Ива.

(край на цитата)

С тези хубави думи на Ива Йонова ще завърша днешната си статия на 17 септември 2020 г. за нея, като й пожелая крепко здраве, висок дух и много щастие, за да развие докрай способностите си и направи онова, което е решила да осъществи в живота си, на първо място – защитата на докторската дисертация. Желая й пълен успех!

За много години, драга Ива!

……..