Певицата и вокален педагог в Берлин Мара Иванова, ученичка на Елисавета Йовович
При статията ми за Елисавета Йовович на 21 март 2020 г. става въпрос за нейната ученичка Мара Иванова, която е живяла дълги години в Берлин. Ето информация за нея:
Вторият пример е за 94-годишната певица и музикален педагог Мара Иванова (интервю на Румен Василев с нея в Берлин през 2009 година) – извадки от интервюто: Родена е на 24 май 1915 г. в Разград в семейството на лекар и домакиня (…) Преживяла е Септемврийското въстание, социализмa и падането на Берлинската стена. „Завърших консерватория, но продължавах да взимам уроци по музика. Гордея се, че бях ученичка на знаменитата за своето време ЕЛИСАВЕТА ЙОВОВИЧ. Тя беше се школувала в Италия (…) Не помня коя година беше, но научих, че ще има оперен конкурс в зала “България”. Аз съм сопрано, явих се и спечелих златен медал с ария от “Травиата”.
Преди 1944 г. съпругът ми беше царски офицер от кавалерията и по обясними причини напусна армията. Не обичаше военщината, беше много амбициозен и дисциплиниран. Имаше невероятна памет. Успя да запише медицина, когато беше на 35 и завърши за 4 вместо за 5 години. За да можем да се издържаме, се явих на два конкурса в един ден – в операта и в ансамбъла на МВР. Приеха ме и на двете места. Избрах ансамбъла на МВР, понеже там предлагаха и купони за храна“ (…) B ранните следобедни часове по берлинската улица „Краузенщрасе” от прозорците на първия етаж на № 73 се чуват трели. За гостите на Берлин, а и за самите берлинчани, те са непознати. Но ако човек е от България, е невъзможно да не спре и да не се заслуша. “Върви, народе възродени, към светли бъднини върви…”. Гласовете са детски, акомпаниментът е на пиано. Невъзможно е да не се вдигнеш на пръсти и да не погледнеш през прозореца. Гледката е трогателна – няколко дечица са събрани около пиано, до което седи възрастна жена. Тя е учителката по музика в българското училище в Берлин (…) Случайно научават, че в града има и българско училище. Месецът е януари и притесненията са дали момчето ще бъде прието там насред учебната година. Оказва се, че българският му е отличен и Борис започва да посещава тогава държавното българско училище (…) С огромно учудване Мара Иванова разбира, че няма да има музикална програма. Тази ситуация се оказва недопустима за нея. Тя сяда на пианото вкъщи, пуска касетофона и така записва музиката на популярни български детски песни. Въоръжена с музикални записи и с огромната си обич към децата, Мара Иванова продуцира първото си тържество без никакъв хонорар. Дали е имало успех? Няколко дни след това получава покана да преподава музика в българското училище (…) 37 години по-късно “Де е България”, “Хубава си, татковино”, “Аз съм българче”, “Училище наше любимо” звучат на всички български празници в Берлин наред с песни по музика на Моцарт и Шуберт. Изпълняват ги дечица от предимно смесени бракове. Много от тях за първи път се докосват до богатството на българския език. Резултатът е култивиране на обич към България в крехките сърца и умове. През последните 18 години училището в Берлин няма нищо общо с българското Министерство на образованието, то се ръководи от дружество с идеална цел. Но оттам излизат млади хора, които пеят “Аз съм българче” и едва ли някога ще го забравят. Колкото и банално да звучи, човек мисли повече за родината си, когато я напусне. А г-жа Иванова “произвежда” българи….”Най-много се радвам, когато видя, че децата чувстват текста на песента и я пеят от сърце. Това е най-голямата ми награда”, казва Мара Иванова, чиято любима оперна певица е Анна Нетребко заради невероятния й глас и живо поведение на сцената. За 24 май, на рождения си ден, дългогодишната учителка планира да изпълни ария от любимата си опера “Ромео и Жулиета” на училищното тържество в Берлин. Събитието не е за изпускане (…)“.
(край на откъсите)
Като писах през 2016 г. първата си статия за Елисавета Йовович, на това място се замислих – какво ли е станало с г-жа Мара Иванова, дали още е жива? Ако е така, тя вече е на 100 години, на 24 май т.г. ще навърши 101! Влязох в Интернет и започнах да търся, както на кирилица, така и на латиница. На кирилица не намерих нищо, освен информациите, които вече познавах и части от тях цитирах по-горе. Но на латиница открих с огорчение един линк, при който се казва, че Мара Иванова се е поминала на 20 май 2011 г., като до последния месец е продължавала своята работа по музика с децата в това училище. Ето цитат от този линк:
Bulgarische Schule in Berlin e.V.
Von 1966 bis zum Mai 2011 unterrichtete Frau Mara Ivanova an unserer Schule täglich eine Stunde Musik. Generationen von Schülern und Eltern hat sie mit ihrer liebevollen und unermüdlichen Art fasziniert.
Frau Ivanova lehrte nicht nur bulgarische Lieder und Traditionen – sie lehrte Liebe zu Bulgarien und seiner Kultur.
Frau Mara Ivanova verstarb am 20. Mai 2011 kurz vor Vollendung ihres 96. Lebensjahres. Die Bulgarische Schule in Berlin wird das Gedenken an sie in Ehre wahren.
(край на цитата)
Превод: БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В БЕРЛИН (регистрирана организация)
От 1966 г. до май 2011 г. г-жа Мара Иванова преподаваше в нашето училище дневно по един час музика. Генерации от ученици и родители бяха впечатлени от нейния начин на работа, пълен с любов и неуморимост. Г-жа Иванова преподаваше не само български песни и традиции – тя обучаваше на любов към България и нейната култура.
Г-жа Иванова се помина на 20 май 2011 г. малко преди да навърши 96-годишна възраст. Българското училище в Берлин ще запази възвишен спомена за нея.
(край на превода)
Жалко, при случай ще напиша статия за тази вярна на България и на музикалното изкуство певица и учителка Мара Иванова. Мир на праха й!
…………..