Ina Kancheva

Певицата Ина Кънчева празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 6 март 2020 г. пиша за втори път статия за една българска певица, която не е много позната на голям брой оперни любители поради факта, че не живее постоянно в България, макар че често гостува по различни поводи в родината си. Това е сопранът Ина Кънчева, родена на 6 март (точната година не знам, но в една статия за нея се казва, че това е 1977 г.).

Това не е толкова важно, важно е, че Ина Кънчева за мен лично е познато име още от края на миналия век, когато тук в Германия тя започна оперна дейност първо в Оперния театър в Хановер, а след това стана член на ансамбъла на Държавната опера в Шутгарт (през 2006 г. в продължение на няколко сезона). Тогава срещах името й при моите занимания със сп. „Opernwelt“, където се поместват програми на оперните театри не само в Германия, но и по целия свят, дават се резенции за постановки, коментари, редица въпроси свързани с оперното изкуство по света. Не е важно сега да давам подробности, но в моя бележник тогава вече стоеше името й като солистка в операта „Капулети и Монтеки“ от Винченцо Белини – главната роля на Жулиета, постановка на Оперния театър в Хановер (сп. „Opernwelt“, брой 2 от 2003 г., стр. 45: премиера на 22 декември 2002 г.). Това не беше обикновено явление – една млада българка в един авторитетен оперен театър в Германия! Разбира се, в следващи броеве имаше информация и за следващи изяви там в тази роля, например на 7 и13 март, на 3, 6 и 12 април, на 10 и 21 май 2003 г.

После не съм следил толкова подробно това списание, но през 2007 и 2008 години си бях отбелязъл друга изява на Ина Кънчева – този път в Държавната опера в Щутгарт, в ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе: премиера на 16 януари 2007 г. (сп. „Opernwelt“, брой 1 от 2007 г., стр. 64), както и следващи изяви в тази роля на 21 януари и на 8 март 2007 г., както и на 3, 10 и 20 януари 2008 г. Това бяха моите информации от това списание, по-късно вече не съм си водил бележки.

Още при първата ми информация за операта „Капулети и Монтеки“ от Винченцо Белини – в главната роля на Жулиета, в това списание имаше рецензия за премиерата на операта в Хановер, и авторът – музикалният критик Райнер Вагнер (Rainer Wagner) беше написал ласкави думи за представянето на младата 25-годишна Ина Кънчева.

Така на 6 март 2019 г. написах първата си статия за нея по простата причина, че тя напълно заслужава това, след като вече 6-та година тогава пиша моите „оперни истории“, посветени преди всичко на български оперни певици и певци. Но понеже пиша на календарен принцип, до 2019 г. нямах сведение за рождена дата (годината не е важна). Тогава – няколко дни преди да пиша по косвен път се сетих да потърся тази дата, след като при четене на информации в Интернет за певицата Нели Божкова (наближаваше деня на смъртта й и исках да проверя за нещо ново в медиите, понеже писах статия във връзка с 15 години от трагичнта й смърт), случайно попаднах на новина свързана с Ина Кънчева – неин концерт наскоро в Добрич, където е родена Нели Божкова. Веднага цитирам тази информация:

Портал „Pro News Dobrich

Сопраното Ина Кънчева ще представи в Добрич творби от класиката

7.02.2019 г.

Сопраното Ина Кънчева, пожънала световна слава, ще представи творби от класиката в Огледалната зала “Нели Божкова” в Добрич, съобщават от Общината. Входът за събитието, което е от 18.00 ч. днес, е свободен.

Ина Кънчева има многобройни изяви в оперни театри – “Ковънт Гардън” в Лондон, Миланската “Ла Скала”, Кралската датска опера в Копенхаген, операта “Кралица София” във Валенсия, Филхармоничният театър във Верона, и е носител на редица отличия, припомнят от Общината. Оперната певица сама протяга ръка на млади таланти като директор на фондацията “Културни перспективи”, която подкрепя културни проекти и осигурява стипендии.

Концертът ще привлече публиката и с интерпретациите на пианиста Людмил Ангелов, свирил на световни сцени – в Берлинската филхармония, “Музикферайн” във Виена, ”Плейел” и “Гаво” в Париж, “Линкъл Сентър” в Ню Йорк, “Ла Скала” в Милано и редица други. Пианистът е признат за един от големите съвременни интерпретатори на Шопен.

В Огледалната зала ще прозвучат песни на Полин Виардо по стихове на руските класици Пушкин, Лермонтов, Фет. В програмата са и “Серенада”, “Калыбельная песен”, “День ли царит…” на Чайковски. Българската класика ще бъде представена с шест лирични песни на Панчо Владигеров по стихове на Дора Габе.

(край на цитата)

Както виждаме, новината беше съвсем нова – от началото на месец февруари. Това ме заинтересува, междувременно аз бях събрал вече от български и чужди медии през изтеклите години редица информации за Ина Кънчева и спонтанно назря идеята да пиша за нея. Това което прочетох по-горе, силно ме впечатли. Потърсих евентуално дали тя няма профил във Фейсбук. Действително тя има такъв и там е дадена дата на раждане – 6 март (без година). Това беше причината и решението ми, след като знаех датата. Пък и моите информации до сега вече показваха, че е крайно време да напиша статия за нея. Вижте моля от това късо съобщение – Ина Кънчева е певица с твърде нестандартни влечения: не само с чисто оперни интереси, но и инициатор и директор на фондация “Културни перспективи”, като помага на млади таланти, при това работи много често съвместно с прекрасния пианист Людмил Ангелов, за чиито изяви специално в България самият аз имам редица информации. Но както ще видим по-късно в статията, редица други факти показват тези „други“ интереси на Ина Кънчева.

На това място искам да подчертая, че и през настоящата 2020 г. реших пак да пиша статия за Ина Кънчева – в разстояние на една година имам около 160 нови ФБ-читатели и приятели, нека научат данни за тази талантлива певица. Продължавам с текста на статията от 2019 година:

Нека на първо място спомена една чудесна инициатива на двамата с Людмил Ангелов, да подарят скъп концертен роял в България, който млади пианисти да ползват за подготовката си. Цитирам абзац от статия по този въпрос:

„ (…) Успялата оперна прима подава ръка на бъдещи световноизвестни български музиканти с проекта “Виртуозното пиано”. През лятото на 2014-а Ина Кънчева и пианистът Людмил Ангелов обявиха, че търсят съмишленици за своята кауза, а година по-късно се появи и резултатът – нов, скъп, истински концертен роял, на който да се подготвят млади инструменталисти за големи международни конкурси. Единици правят подобно нещо. Явно трябва да си много над суетата, да си устоял на звездоманията. Правят го само големи артисти – като маестро Ангелов, като Ина… Затова публиката не просто ги аплодира на концертите им от фестивала “Пиано екстраваганца 2015” в София. Тя ги обича (…)“.

(край на цитата)

При това този роял е специален инструмент – изключителен роял Yamaha CFX, който изисква специално поддържане. Цитирам друга информация по случая:

„Ина Кънчева и Людмил Ангелов увличат съмишленици и меценати около идеята с общи усилия да купят роял от много висок клас. „Нашата обща рожба”, така Ина нарича инструмента, който сега се съхранява в салона на Полския институт в София.

Подобен роял в България не е купуван от 80-те години на ХХ век. Той е от серията CX на Yamaha и изисква специална поддръжка и грижи, включващи висока застраховка, почти ежеседмично акордиране, специфични условия за съхранение и пренасяне. Изработен е почти изцяло на ръка.

„За да се поддържа, ще трябва и да го предоставяме и отдаваме за целите и нуждите на, надяваме се, интересен концертен живот в България“ – признава Кънчева. „Но искаме на него да могат да свирят талантливи млади български музиканти, на които предстоят участия в международни конкурси. Качественият инструмент е важен за всеки талант.”

(край на цитата)

И още много други факти правят впечатление, когато се четат различните материали, свързани с живота, кариерата и всестранната дейност в България и зад граница на тази необичайна артистка Ина Кънчева.

Един такъв факт е нейното влечение към дейността на френската певица и композитор Полин Виардо (1821-1910), за която стана въпрос при концерта й през февруари 2019 г. в Добрич. За нея ще стане въпрос и на други места по-долу – Ина Кънчева е издала свой компактдиск с нейни песни, заедно с пианиста Людмил Ангелов.

Аз имам линк към песен композирана от Полин Виардо в изпълнение на Ина Кънчева и съпрвовод на пиано от Людмил Ангелов при концерт в Люксембург. Цитирам го:

https://eventsinluxembourg.lu/de/node/95471

Ето няколко думи за тази френска певица, известна с връзките си с редица видни композитори от епохата й:

Полин Виардо (на френски: Pauline Viardot) е френска оперна певица, мецосопран, родена в семейство на испански музиканти. Известна е още под имената Полин Виардо-Гарсия и Полин Гарсия-Виардо. С прекрасния си глас и особено с впечатляващите си драматични изпълнения тя спечелва уважението и възхищението на много от композиторите на своето време – Михаил Глинка, Джакомо Майербер, Ектор Берлиоз, Рихард Вагнер, Шарл Гуно, Камий Сен-Санс, Йоханес Брамс. Някои от тях пишат роли за нея, други ѝ посвещават свои произведения. Полин Виардо има една от най-вълнуващите музикални кариери на своето време.

(край на цитата)

Скоро научих от източник на немски език (после ще дам превод) и за една романтична връзка на Полин Виардо с руския писател Иван Тургенев. Цитирам:

Iwan Turgenjew und Pauline Viardot – Eine außergewöhnliche Liebe

Sie lernen sich kennen, als Pauline Viardot 1843 im Alter von zweiundzwanzig Jahren zum ersten Mal in Russland auf der Bühne steht. Da ist sie in Westeuropa bereits eine gefeierte Sängerin und seit drei Jahren mit dem wesentlich älteren einstigen Operndirektor Louis Viardot verheiratet. Iwan Turgenjew ist fünfundzwanzig und steht am Beginn seiner Karriere als Schriftsteller. Er ist sofort hingerissen von ihr: »Seit jenem Augenblick, seit jener schicksalhaften Minute, gehörte ich nur noch ihr.« Er folgt dem Ehepaar nach Paris und Deutschland, einige Jahre leben sie in Baden-Baden. Sie ist erste Leserin seiner Manuskripte, er fördert ihre Arbeit als Komponistin und übersetzt zusammen mit Ehemann Louis die Werke russischer Schriftsteller. Zu den Gästen den Salons, den Pauline Viardot führt, gehören die wichtigsten Vertreter der zeitgenössischen Kunst und Kultur

(край на цитата)

Превод: Иван Тургенев и Полин Виардо – една необичайна любов

Двамата се запознават, когато Полин Виардо излиза на сцена в Русия за първи път през 1843 г. Тогава тя е на 22 години. В тия години Полин Виардо е вече на особена почит в Западна Европа и от 3 години е омъжена за значително по-възрастен от нея мъж – бившият оперен директор Луис Виардо. Иван Тургенев е на 25 години и се намира в началото на писателската си кариера. Той веднага е очарован от нея. „От този момент, от тази съдбоносна минута аз принадлежах само на нея“, казва той. Тургенев придружава двамата в Париж и в Германия, няколко години тримата живеят в Баден-Баден. Тя е първа читателка на неговите манискрипти, той подкрепя нейната работа като композитор. Иван Тургенев и Луис Виардо превеждат произведения на руски писатели. Между гостите на салона, който организира Полин Виардо принадлежат най-важни представители на тогавашното изкуство и култура.

(край на превода)

Особено ме впечатли и склонността на Ина Кънчева към чужди езици – тя говори свободно 5-6 езика. Ето малък цитат по този повод от нейно интервю:

„И друга страст помага на Ина в работата й по света. Тя е полиглот. Освен на български общува свободно на немски, английски, испански, италиански, руски. Сега учи френски, много иска следващият да е иврит и задължително арабски или турски, защото ориентът и ориенталската култура са й интересни. Шегувам се с китайския – защо не, един ден може да стигне до Пекинската опера. А Ина веднага влиза в тона: “Надявам се да го направи моето дете – изключителни са днешните деца, будни, развити. Ще я провокирам и ако иска, ще я подкрепя.”

Детето на Ина е твърде малко за подобен експеримент, но откъде отскочи “детето Ина” към световната сцена – Детският радиохор или ръката, подадена от Монсерат Кабайе, бе нейният трамплин?“

(край на цитата)

Последното изречение по-горе беше друг повод за мои мисли – Ина Кънчева е започнала своите музикални занимания в Детския хор на Българското Радио и тя дължи извънредно много на неговия главен диригент тогава – проф. Христо Недялков. За това ще прочетем по-долу в моята статия, тя го признава недвусмислено. Същото се отнася и до легендарната певица Монсерат Кабайе (1933-2018), която е била неин ментор и особена помощ в началото на кариерата й. Дали някои мои читатели си спомнят, че при първото концертно гостуване на Монсерат Кабайе в София през 2000 г. по изричното настояване на Кабайе е взела участие и нейната ученичка Ина Кънчева. Ето и тук един цитат за припомняне:

„ (…) Младата певица Ина Кънчева нашумя скоростно преди няколко години, когато бе поканена лично от примата Монсерат Кабайе да бъде специален гост на нейния рецитал в София. Представете си какъв комплимент е това за едно тепърва пробиващо сопрано. А пък и Кабайе не спести суперлативите си за българката. След триумфалното начало Ина Кънчева постепенно започна да набира скорост и бързо наложи името си. Това бе и една от причините дебютният й диск, издаден у нас от “Гега ню”, да се очаква с голяма доза любопитство от страна на меломаните (…) После идва и другият “голям миг” – срещата с Монсерат Кабайе. Случи се през 2000 г., на първия концерт на прочутата оперна прима в зала 1 на НДК. Ина е на 23, а пее с един от най-големите гласове в света. Планиран е само един дует от “Лакме” на Лео Делиб, но Кабайе, за изненада и на организаторите, покани Ина на финала, посвети й приспивна песен от Вангелис, а после изпяха заедно и дует от “Джани Скики” на Пучини. Подобен жест се помни цял живот. И го променя. И досега двете певици се чуват по телефона, Ина държи на съветите й, когато подготвя нови партии. А тази година (2015), докато работят “Сватбата на Фигаро” с Рене Якобс, диригентът непрекъснато й дава примери с Кабайе (…)“.

(край на цитата)

След тези общи бележки и поанти от дейността на Ина Кънчева ще изложа по-систематично онова, което имам за нея – статии, интервюта, кратки съобщения, рецензии за нейната работа в България и в чужбина, отразени в различни медии и по различно време. Някои от тях имат дата, други – не, ще се постарая да ги изложа в хронологична форма, за да се почувства развитието на певицата, защото то е наистина впечатлително при такова сравнително излагане.

Нека започна с едно интервю на Ина Кънчева от 2009 г., което напълно подсказва основните тенденции в нейното развитие като артистка и интересите й, както и основните проблеми, които я занимават:

Портал „Public Republic“

Ина Кънчева: “Музиката е приоритет на моя живот.”

26 март, 2009 от Vanya Nikolaeva

Интервю на Ваня Николаева с оперната певица Ина Кънчева


Кое е най-важното, което трябва да знаем за Ина Кънчева?

Трудно ми е сама да определя кое е най-важното, което хората трябва да знаят… Че вярвам в любовта, в смелостта и неограничените възможности, че музиката е приоритет на моя живот, че изпитвам необходимост да уча и да се развивам, че обичам да давам и да се грижа…

Какво е операта за теб? Какво ти дава и какво ти отнема?

Операта за мен е паралелен живот; мястото, където да се изявя, чрез най-изразителното от всички средства – пеенето. Операта за мен има много понятия, това е един любим свят, на силни чувства, завладяващи емоции, крайни страсти, театър, психология на различни персонажи. Дава ми огромно удоволетворение, виждам смисъл в това и се стремя да направя така, че повече хора да бъдат увлечени, да слушат, да гледат опера, да им въздейства, да ги вдъхновява… Какво ми взима не мога да го определя така, защото аз го давам доброволно и с огромно желание, но все пак това е почти цялото ми време, труд, нерви, концентрация…

От коя личност се възхищаваш най-много и защо?

Няма определена личност, от която особено силно да се възхищавам или да идеализирам. Животът е добър към мен и имам възможност да пътувам много, постоянно да се срещам с нови и различни хора по пътя ми, и така някои от тях стават повод за възхищение, други не, но всеки човешки контакт е полезен – това е един непрекъснат обмен на енергии. Разбира се, възхищавам се на много артисти от световен мащаб. Харесват ми Сара Бернард, Мария Калас, Мадона например… Черпя вдъхновение и чувствам възхита просто от света около мен, от хората, които обичам.

С какви спомени свързваш първата си изява на оперната сцена?

Моят дебют на оперна сцена беше в ролята на Виолета от операта Ла Травиата (Дж. Верди) на варненска сцена, когато бях едва на 21 години. Бях много щастлива и уплашена едновременно, в нещо като шоково състояние, единствената ми цел тогава беше да мина успешно през целия спектакъл, да не забравя текста, музиката. Да пея добре. Спомням си, че не можах цяла нощ да спя, бях си сложила нотите под възглавницата, притеснявах се ужасно,… до момента, в който стъпих на сцената и се оставих на интуицията ми да ме учи и води, и така до днес. Всъщност десет години все пея и се радвам, че този дебют го е имало, че нещо ми е подсказало да търся това начало.

Какво е усещането, когато си пред публика?

Страшно много адреналин, изключителна концентрация и отговорност, но и огромно удоволствие от музицирането. Реакцията на публиката е това, което дава посока на концерта или спектакъла, трябва да си много силен и убедителен, за да водиш изцяло ти, но магията е в това даване-оставяне и тяхното приемане-реагиране. Трябва да си положително настроен, много подготвен и сигурен. Публиката има способността да улавя всичко, до най-малката подробност, очаква от теб да си иновативен, да мислиш бързо, да си красив и ефектен, и всичко да изглежда лесно и леко.


Коя е най-интересната личност, с която си работила?

Работила съм с много известни певци, режисьори, диригенти, може би едни от най-интересните и странни са Каликсто Биейто и Баз Лурман.

Най-ценната награда за теб е…

да разбера, че след моите изпълнения хората започват да проявяват интерес към класическата музика, че изпълнението ми ги е накарало да бъдат щастливи или еуфорични, да говорят за музика на децата си. Тогава съм много изпълнена; вярвам, че музиката е, за да прави хората щастливи, да възпитава във висока култура и съм доволна, ако мъничко допринасям…

Най-„трудната” роля, която си имала?

Няма лесна роля. И по-малките роли са много трудни. За мен най-трудно си остава да интерпретирам Моцарт и белкантовите композитори; независимо от опита певецът е в непрекъснато търсене на все по-красив и въздействащ звук и същевременно да не изглежда сложен и натруфен, да се лее естествено, а не да бъде твърде “измислен” и самоцелен, пеенето трябва да носи една органичност, за да може спокойно да изграждаш образите.

За какво мечтаеш?

Мечтая да не си изгубя усмивката и вярата, мечтая да мога да помагам на тези, които обичам, мечтая да създам няколко детски проекта, свързани с класическа музика за българските деца, мечтая да създам музикален фестивал. Мечтая да съм здрава и да мога да продължавам да доказвам името си на артист.

Какъв би бил един твой ден без музика?

Нямам много дни без музика, защото тя присъства навсякъде в моя живот – за работа, за удоволствие, за тонус… Когато си почивам, излизам с близки и приятели, играя тенис, ходя на кино, мързелувам, разхождам се, не спазвам режим и не съм дисциплинирана толкова много.

Кое ти носи усмивка и кое те натъжава?

Носят ми усмивка мили думи, цветя, дечицата, животните…, натъжава ме, когато биваме слагани в “рамки” и ненужни ограничения, когато има несправедливост, която не може да се обори, тогава тъгата се смесва с безсилие…

Коя от сценичните ти роли е най-близо до сърцето ти и защо?

Това е отново Виолета Валери – образ, съвкупност от много образи, противоречия, слабости, добродетели, изключителна женственост, мечтата й за истинската любов…

С коя пиеса би сравнила живота?

Чувствам се още много млада, за да мога да си направя точна равносметка и сравнение, защото ми се струва, че в момента аз пиша собствената си пиеса, страдам я, отстоявам я, “играя я” с абсолютен плам…

Какво предстои от Ина Кънчева през 2009?

Предстои ми да продължа колаборацията си с Щутгартската Опера, предстои ми да изпълня няколко Моцартови програми, предстоят ми различни гостувания в Европа и Южна Америка през лятото, предстоят ми записи с оркестъра на Българското национално радио под палката на Маестро Табаков, няколко важни конкурса и подготовка за следващия сезон.

(край на цитата)

Цитирам една интересна статия-предаване на радио „Дарик“ две години по-късно – от 2011 г. по време на участие на Ина Кънчева при фестивала “Аполония” в Созопол:

4 септември 2011 г.

„Дарик“ Радио

Предстои кулминация на фестивала “Аполония”

Днес е една от кулминациите на фестивала “Аполония“. В Художествената галерия се подготвят премиерите на три книги. Зрителите и гостите на фестивала ще могат да се насладят на театър, както и на премиерата на българския филм “Аве”. Предстои концерт на Теодисий Спасов и Небесни струни със софийски солисти в Амфитеатъра. Голямата легенда на американския джаз от сръбски произход Душан Богданович и Милчо Левиев също ще зарадват със своите изпълнения. Очаква се една изключително интересна програма, която зрителят може да види само на най-елитните сцени на Виена, Мадрид и Рим.

В 19.00 ч. в Археологическия музей на Стария град, където има великолепна акустика и роял, ще се проведе изключителен камерен оперен спектакъл, разработен като музикален проект. Кръстили са го “Музикален салон” в памет на Полин Виардо. Големите български оперни звезди Ина Кънчева и Мирослава Йорданова са тук, заедно с партньорството на големия английски музикант Джулиан Смит.

Полин Виардо е една жена, която наричат “Казанова в женски дрехи”, но всъщност става дума за гениална композиторка, пианистка, певица, педагог, рисувала, писала стихове. Тя е с изключителна съдба. Умира преди 100 години в Париж, 2 месеца преди да навърши 89 години. Срещала се е и са я обичали изключителни личности. Ференц Лист е бил неин учител по пиано, Шопен се е възхищавал на таланта й. Приятелката й Жорж Санд описва нейните черти в образа на своята героиня Консуело. Виардо има успешна кариера, но тъй като е жена, остава малко настрани от най-известните хора на века.

Водеща на вечерта ще е актрисата Весела Казакова.

Ина Кънчева и Мирослава Йорданова, както и Джулиан Смит ще бъдат звездите на вечерта, а публиката ще слуша песни, арии и дуети, изцяло вдъхновени от Полин Виардо. Композиторите на музиката, която ще бъде изпълнявана, са били нейни приятели, почитатели и ухажори. Сред тях са Шопен, Берлиоз, Вагнер, Чайковски, Гуно и др. Между произведенията ще има и вмъкнати текстове, които са написани от Алфред дьо Мюсе и Жорж Санд за нейните любови към мъжете и към изкуството в живота. Предстои един много интересен оперен спектакъл с особен вкус. Два дни са били репетициите, има и специално изработени костюми.

Ще има изключителни гости от цяла Европа за този, макар и камерен спектакъл, който е перлата на тазгодишната “Аполония”.

Оперната певица Ина Кънчева е изключително фина и красива. Прочува се в съвсем младите си години. Родена е през 1977 г. и е популярна като любимата ученичка на Монсерат Кабайе. Тя много млада покорява Испания, прави няколко специализации в Италия, пее по целия свят.

Относно това как се е родил проектът “Полин Виардо” самата Ина Кънчева разказа, че за тях проектът е много интересен и се чувстват щастливи.

“Имаме късмет да поканим Мирослава Йорданова и Джулиан Смит от Великобритания, както и актрисата Весела Казакова, която ще се превъплъти в духа на Виардо. Тя ще разказва през цялото време на Музикалния салон за бащата, живота и творчеството на Виардо, както и за всички нейни творчески и любовни връзки с интересни композитори. Ние ще представим тяхната музика, нейните композиции и се надяваме да се получи нещо много хубаво”, разказа Кънчева.

Тя допълни, че музикантът Джулиан Смит идва през две години в България, защото той е известен диригент, композитор и пианист, работил е за обработки на множество опери, като най-успешна е неговата обработка на операта “Мадам Бътерфлай”. Той е съпруг на мецосопраното Мирослава Йорданова.

“Ние сме съмишленици и приятели отдавна и тъй като храним огромна възхита към белкантото решихме да създадем този проект заедно и да го развием. Така в продължение на няколко месеца ние режисирахме и намерихме нейни много интересни композиции и много интересна информация за нея. Така се роди идеята за този проект. Иначе сме музицирали много пъти заедно навън”, допълни още Кънчева.

Оперната певица обясни, че е била вече три пъти гост на “Аполония”, като винаги е получавала необходимата подкрепа, като изрази своята благодарност към фестивала.

“Аз харесвам много този фестивал, неговата традиция и атмосферата да бъдещ в Созопол по това време”, емоционално каза Ина Кънчева.

Тя разказа, че й предстои дебют като Адина в “Любовен елексир”, както и две изяви с Бах в Италия и Германия и една изява с Росини в Италия.

“На края на месец април печелих няколко награди на Международен конкурс в Германия и едната от наградите е хенделова награда. Ще имам две участия с Хендел, както и няколко концерта с арии от Хендел. В България в рамките на Бароковия фестивал на 28 октомври ще имам изпълнение в зала 11”, допълни още тя.

Ина Кънчева искрено каза, че се чувства у дома си, където е нейното семейство и приятели – в България, но не се задържа много тук, защото от 9 години живее в Германия и там е нейният музикален дом. Тя допълни още, че е била солистка на операта в Щутгарт последните 6 години, но от тук нататък предпочита да се развива като свободен артист. От малка пътува и няма място, което да не е посетила, затова, както сама определи “Светът е моят дом”.

(край на цитата)

Понеже в горната статия стана въпрос за певицата Мирослава Йорданова, която живее във Великобритания и не е особено позната в родината си, ще дам малка информация за нея, както и две нейни снимки след статията днес:

Мирослава Йорданова – Мецосопран

Мецосопраното Мирослава Йорданова е родена в София, България, но от години живее в Великобритания. Завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков” специалност класическо пеене, в класа на Милка Ганева и по-късно Националната Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров” в класа на Валери Попова. Непосредствено след дипломирането си е ангажирана като солистка в Софийската национална опера.

Носителка е на награди както от няколко големи конкурса в България, така и наградата за ролята на Розина на конкурса “Рикардо Дзандонай” в Италия, а през 2001 е избрана да представя България на престижният конкурс “Певец на света” в Кардиф.

Специализира в певческата академия “Катя Ричарели” в Парма и по-късно в Милано и Париж. Благодарение на своята вокална гъвкавост, тембър и сценично присъствие, репертоарът на Мирослава включва произведения от барок до съвременна музика. Особено застъпени са ролите от bel canto период като: Розина от “Севилският бръснар”, Анжелина от “Пепеляшка”, Малколм от “Жената от езерото”, Мафио Орсини от “Лукреция Борджия”, Армандо ди Гонди от “Мария ди Роан”, Адалжиза от “Норма”, както и скорошни превъплъщения в ролите на Сузуки от “Мадам Бътерфлай”, Емилия от “Отело”, Федерика от “Луиза Милер”, Азучена от “Трубадур”, Амнерис от “Аида” , Принцеса ди Буйон от “Адриана Лекуврьор“.

Мирослава Йорданова е канена за участия в театри като Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, Парижката национална опера, Метрополитен опера, Операта в Монте Карло, Гулбенкян фондация в Лисабон, Операта в Лече, участвала е на фестивали като „Дордрехт Белканто фестивал“, „Тенерифе Опера фестивал“, „Гут Имлинг фестивал“, „Фестивал Лирико Флоренция“, „Тимишоара опера фестивал“, „Оперният фестивал в Клуж“ и други, както и многократно е гостувала на „Бъкстонският фестивал в Англия“, в оперни постановки и концерти.

Освен на оперната сцена Мирослава Йорданова участвува в рецитали, много често включващи рядко изпълнявани или забравени произведения. Някои от последните й изпълнения на концертният подиум включват “Стабат Матер” от Перголези, “Малка тържествена меса” от Росини, “Стабат Матер” от Хайдн, “Виа Кручис” от Ференц Лист, “Реквием” от Верди, посветен на 200 години от рождението на композитора, записан за Би Би Си Уейлска национална телевизия.

За компанията „Наксос“ Мирослава Йорданова има записани два диска включващи кантати на италианският композитор Джовани Батиста Самартини.

Мирослава Йорданова е имала в последно време само няколко изяви в България:

През 2017 г. Софийската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, заедно със съставите на Държавната опера – Стара Загора закриват 48-ото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора на 9 декември. На пулта е Найден Тодоров, а солисти са: Беса Лугичи – сопран, МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА – мецосопран, Ивайло Михайлов – тенор, Ивайло Джуров – бас. Концерта се предава директно по програма „Христо Ботев“ от 19 часа.

Друго участие на Мирослава Йорданова в България е в операта „Кармен“ от Бизе в Стара Загора. Ето подробности:

„Кармен“ с Мирослава Йорданова на 17 март

10.03.2017

Най-популярната опера за всички времена „Кармен” от Жорж Бизе ще оживее отново на 17 март от 19 часа на сцената на Държавна опера Стара Загора. Диригент е лауреатът от международни конкурси Дмитрий Банаев, режисьор е Огнян Драганов. Сценичната адаптация е на Тодор Демеров. Атрактивните балетни платна с участието на балетната трупа  са дело на ръководителя на балета на Операта Силвия Томова.

В ролята на Кармен ще се представи Мирослава Йорданова, която идва в Стара Загора по покана на артистичния директор на Старозагорската опера  оперната прима Веселина Кацарова. Тенорът с международна кариера Милен Божков гостува на старозагорска сцена в ролята на Дон Хозе, младият талантлив баритон Валери Турманов ще изпълни ролята на тореадора Ескамилио, а брилянтното сопрано  Елена Баръмова ще бъде в ролята на Микаела. В останалите роли участват: Евгений Арабаджиев, Денис Иванов, Яница Нешева, Емилия Джурова, Теодор Петков, Борис Кучков-гост. Участват още Детски хор „Маргаритки” с диригент Зорница Желязкова, представители на Прабългарската школа за оцеляване “Бага-Тур”, оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора.

(край на цитата)

Две години по-късно – през 2013 година Ина Кънчева осъществи някои музикални записи в България, както и издаването на специална книга за деца, посветена на „Вълшебната флейта“ от Моцарт, за които цитирам следните информации:

Портал „PrevNext“

В началото на 2013 г. талантливата българска оперна певица Ина Кънчева (сопран), записа в звукозаписно студио „Пекарната“ вокален цикъл “Детска” (1872) на Модест Мусоргски. Ина Кънчева затвърди своята популярност и в България, след като партнира на световната оперна прима Монсерат Кабайе на концерта й в София.

Цикълът беше записан със съпровод на пиано на виртуозния пианист Марио Ангелов. Саунд инженер на продукцията е Иван Бошев.

……………

Ина Кънчева – един успешен дебют

ДЕСИ ТОДОРОВА

Сопраното Ина Кънчева издаде дебютен албум с арии от творби на Верди, Гуно, Пучини и Белини. Това би звучало твърде обикновено, като всяка стандартна информация, съпътстваща появата на нов диск на оперна певица. Но не и когато става дума за Ина Кънчева.

Младата певица нашумя скоростно преди няколко години, когато бе поканена лично от примата Монсерат Кабайе да бъде специален гост на нейния рецитал в София. Представете си какъв комплимент е това за едно тепърва пробиващо сопрано. А пък и Кабайе не спести суперлативите си за българката.

След триумфалното начало Ина Кънчева постепенно започна да набира скорост и бързо наложи името си. Това бе и една от причините дебютният й диск, издаден у нас от “Гега ню”, да се очаква с голяма доза любопитство от страна на меломаните.

Сега вече, когато албумът е на пазара, спокойно може да се каже – Ина Кънчева не само не разочарова, но и затвърждава добрите впечатления и усещането, че оттук нататък за нея ще се говори много.

В диска са подбрани разнообразни откъм вокална трудност арии от опери на италиански и френски композитори. Присъстват разбира се, неизменните за всяко сопрано Виолета от “Травиата” и Маргарита от “Фауст”. Има обаче и арии, които будят интерес и поради факта, че не са от най-често изпълняваните. Има дори две Жулиети – на Гуно от “Ромео и Жулиета” и на Белини от “Монтеки и Капулети”.

Ина Кънчева започва да пее от малка, а първите й изяви са с детския радиохор на БНР. Завършила е музикалната академия в София в класа на доц. Жасмина Костова. Специализирала е в Европейския оперен център в Манчестър – Великобритания. В този период пее арията на Челия в “Лучо Сила” от Моцарт. Спектакълът е копродукция с Ковънт Гардън. Работила е с Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска. Носител е на международни отличия. Една наистина впечатляваща биография за 25-годишна девойка.

„Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт е представена на българските деца по нов и необикновен начин. Преди две години най-посещаваното оперно представление в света вдъхнови екипа от съмишленици на фондация „Културни перспективи“ да създадe уникален мултимедиен продукт – книгата „Приказка за вълшебната флейта“, издадена от „Ентусиаст“.


Днес на книжния пазар вече може да се открие това издание, над което екипът работи в продължение на години, за да създаде един оригинален български продукт. Успешната оперна певица Ина Кънчева, основател на фондация „Културни перспективи“ разказва (следва текста, който няма да цитирам).

(край на цитатите)

По отношение на последния абзац – за книгата „Приказка за вълшебната флейта“, в медиите има редица информации с подробности, които могат да се потърсят при желание.

През следващата – 2014 г. се появиха информации за нова много ценна инициатива на Ина Кънчева, свързана със създаването на клуб „Виртуозно пиано” и доставянето на първокласен концертен роял (по този въпрос писах в началото на тази статия). Цитирам подробности:

ВИРТУОЗНОТО ПИАНО

През 2014-а Ина Кънчева и Людмил Ангелов създават клуб „Виртуозно пиано”. Увличат съмишленици и меценати около идеята с общи усилия да купят роял от много висок клас. „Нашата обща рожба”, така Ина нарича инструмента, който сега се съхранява в салона на Полския институт в София.

Подобен роял в България не е купуван от 80-те години на ХХ век. Той е от серията CX на Yamaha и изисква специална поддръжка и грижи, включващи висока застраховка, почти ежеседмично акордиране, специфични условия за съхранение и пренасяне. Изработен почти изцяло на ръка.

„За да се поддържа, ще трябва и да го предоставяме и отдаваме за целите и нуждите на, надяваме се, интересен концертен живот в България – признава Кънчева. – Но искаме на него да могат да свирят талантливи млади български музиканти, на които предстоят участия в международни конкурси. Качественият инструмент е важен за всеки талант.”

(край на цитата)

Годината 2015 е особено успешна както за Ина Кънчева, така и за пианиста Людмил Ангелов. За това научаваме от една статия-интервю в портал „Труд онлайн“ от октомври 2015 г., която цитирам по-долу:

Ина Кънчева, или етюд за глас, късмет и пиано

Може би сте я слушали като Виолета, Адел, Микаела, Памина, Елизета, Жулиета, Джилда, Лиу… А може би мислите, че е Полин? Това са само превъплъщения. Тя е Ина. Ина Кънчева от България. Сопраното, което с лекота общува поне на пет езика, работи със светила диригенти като сър Колин Дейвис, Лорин Маазел и Рене Якобс и живее най-вече в Хановер, Германия, продължава да се връща тук. Прави го не за поредния концерт, а и за да помага.

Успялата оперна прима подава ръка на бъдещи световноизвестни български музиканти с проекта “Виртуозното пиано”. През лятото на 2014-а Ина и пианистът Людмил Ангелов обявиха, че търсят съмишленици за своята кауза, а година по-късно се появи и резултатът – нов, скъп, истински концертен роял, на който да се подготвят млади инструменталисти за големи международни конкурси. Единици правят подобно нещо. Явно трябва да си много над суетата, да си устоял на звездоманията. Правят го само големи артисти – като маестро Ангелов, като Ина… Затова публиката не просто ги аплодира на концертите им от фестивала “Пиано екстраваганца 2015” в София. Тя ги обича.

Седим с Ина в столично кафене, бъбрим си и не усещам как минава цял час. Вече е на 38, майка е на двегодишна дъщеричка, а пред мен като че ли е момиче. Крехка, мила и общителна, нищо общо с тежките, често капризни оперни матрони от ХХ век.

Питам я как така оперната певица Кънчева решава да пее аржентински танга на “Пиано екстраваганца” във Военния клуб. А Ина се усмихва: “Много класически изпълнители си позволяват да погледнат встрани и интерпретират по свой начин подобен репертоар – това е и удоволствие, и извор на вдъхновение и за нас с Людмил (Ангелов, б.а.). Никога не разграничавам певеца, по-скоро се надявам той да се превърне и в поет – не обичам да казвам джаз, оперна или поппевица. Всички мои идоли музиканти са изпълнители на определен жанр, но нямат нужда от етикет, който да ги сложи в чекмедже… Притеснявах се за тази аржентинска вечер, тъй като бе организирана и с подкрепата на хората от посолството на Аржентина в София, които са ни приятели, почитатели и съмишленици в нашата кауза. За пръв път с най-популярните танга на Гардел, Пиацола и Рамирес, от когото всъщност е и най-тъжната от всички тъжни песни – „Alfonsina y el mar“, посветена на поетесата Алфонсина Сторни, самоубила се от любов към един поет – наистина се вълнувах.”

Хм, интересно е, когато една творба си има реална предистория. А дали е по-лесно да я изпълниш, когато знаеш истината за нея? И тук Ина ме изненадва:

“Винаги съм харесвала фадо, танго, болеро. В свободното си време слушам предимно такава музика. Ходя на опера, когато искам да се възхитя от колега или да чуя конкретен оркестър и диригент, или когато се подготвям за роля. Задължително чета всевъзможни извори за това, което трябва да интерпретирам. Ходя, търся, така ми харесва. Сега културният аташе в аржентинското посолство, който ми помогна за произношението, ми разказа нещо интересно. Текстът на “Пор уна кабеса” – прочутото танго от филма “Усещане за жена”, не е буквално любовен, а метафоричен. Прави паралел с надбягване на коне – нещо като “на една глава” от победата. Тоест любовта понякога е това: залагаш всичките си пари на най-хубавия, най-бързия кон, душата ти гори, но в последния момент нещо не се получава. Въпреки всичко хазартният импулс в теб те кара пак да се влюбиш, да заложиш всичко и… за съжаление се случва “пор уна кабеса”… “Мисли за тази ирония, а не за меланхолия, за преекспонирана страст; мисли, че играта е важна”, каза ми културният аташе. И така ми бе по-лесно да се подготвя.”

И друга страст помага на Ина в работата й по света. Тя е полиглот. Освен на български общува свободно на немски, английски, испански, италиански, руски. Сега учи френски, много иска следващият да е иврит и задължително арабски или турски, защото ориентът и ориенталската култура са й интересни. Шегувам се с китайския – защо не, един ден може да стигне до Пекинската опера. А Ина веднага влиза в тона: “Надявам се да го направи моето дете – изключителни са днешните деца, будни, развити. Ще я провокирам и ако иска, ще я подкрепя.”

Детето на Ина е твърде малко за подобен експеримент, но откъде отскочи “детето Ина” към световната сцена – Детският радиохор или ръката, подадена от Монсерат Кабайе, бе нейният трамплин?

„Детският радиохор – става сериозна певицата. – Не трамплин, това е първият ми досег със сериозното изкуство. И хорът, и музикалното и човешко отношение, което получих от маестро Христо Недялков, целият опит, който натрупах в хора, може би са най-важите за мен като личност и музикант. Често ме питат кой е най-важният диригент, с когото съм работила, и не се посвенявам между Лорин Маазел и Рене Якобс да кажа Христо Недялков. За един певец диригентът е не просто ангажимент на някоя сцена, за две-три репетиции, няколко добри концерта или спектакли. Христо Недялков изгради мисленето ми, музикалния ми вкус.”

Именно с маестро Недялков и преподавателката по солфеж Ани Георгиева родителите на Ина обсъждат как и при кого да продължи подготовката си бъдещата певица. А при нея всичко се случва бързо – първо учи в експерименталната театрална паралелка на Николай Георгиев в столична гимназия, но я приемат в Музикалното училище, а после и в Музикалната академия. Едва на 19 е, когато получава двугодишна стипендия за Ковънт гардън: „В Лондон разбрах, че много от съветите на Христо Недялков са били в точната посока. Въпросът бе как оттам нататък ще срещна следващите, които да продължат да ме развиват. Естественият избор бе да уча предимно и само в чужбина.”

Интересен е опитът й в Англия. Много различен. В България е свикнала, когато не й се получава нещо, да й дават допълнително време да се упражнява, докато се справи със задачата, което неизменно води до стрес и неувереност. В Лондон, напротив – ако си се провалил в нещо или не си го разбрал, ти дават ден почивка. Време, в което можеш да помислиш и сам да си “смениш чипа” – именно различният поглед ти помага да се справиш.

После идва и другият “голям миг” – срещата с Монсерат Кабайе. Случи се през 2000 г., на първия концерт на прочутата оперна прима в зала 1 на НДК. Ина е на 23, а пее с един от най-големите гласове в света. Планиран е само един дует от “Лакме”, но Кабайе, за изненада и на организаторите, покани Ина на финала, посвети й приспивна песен от Вангелис, а после изпяха заедно и дует от “Джани Скики”. Подобен жест се помни цял живот. И го променя. И досега се чуват по телефона, Ина държи на съветите й, когато подготвя нови партии. А тази година, докато работят “Сватбата на Фигаро” с Рене Якобс, диригентът непрекъснато й дава примери с Кабайе.

Държи и на Райна Кабаиванска, при която също учи известно време, и на сегашния си ментор Анна Томова-Синтова. Кабайе я “заклева” да запази спортната си форма (когато се запознават, на шега казва на Ина, че е като спагет), Кабаиванска я учи на аналитичност, да бъде наблюдателна и критична. А Синтова – без да я притиска, успява да пробуди в нея вдъхновението.

Ина цени и съветите на любимия мъж до себе си: “Преди много важен ангажимент през август той ми каза три много важни неща. Знаех ги от малка, но се страхувах да мисля в тази посока. Първо, да развиеш максимума на своите качества; второ, да разбереш какво очакват от теб, а не да наложиш само това, което си ти; и трето – важен е ефектът накрая.“

След раждането на детето Кънчева предпочита да е свободен артист. Иска да развива фондацията си и да работи по независими музикални проекти: “Не ми се иска да бъда като куфар, който пътува от една до друга точка, от един до друг ангажимент. Изкуството не е само за портмонето ми, а по-скоро за душата ми, за гласа ми.”

Затова сега е съсредоточена в диска “Полин Виардо”, чиято премиера се очаква през декември (издаден е от английския лейбъл “Токата класикс”). Ще се върне в София и за голям концерт, посветен на Моцарт, с Хора на софийските момчета през март 2016.

И тъй като спомена гласа, на финала я попитах знае ли вече що за чудо е това? А Ина отново се усмихна: “Не минава ден и нощ, в които да не се питам. Гласа аз не смея да определям. Чудо е! Нито е инструмент, нито е душа, нито е само сърцето или огледалото ни, сянката ни. Гласът е израз на това, че сме човеци.”

(край на цитата)

Една особено интересна статия, която дава достатъчно светлина върху общата работа на тази дълбоко впечатлителна артистка Ина Кънчева.

Годината 2016 носи нови интересни информации за Ина Кънчева и нейната работа. Цитирам два такива материала:

Ина Кънчева представя виенска класика с Хора на софийските момчета и Оркестъра на Класик ФМ

08.04.2016 Светослав Николов

JAZZ FM

Забележителната българска оперна певица Ина Кънчева – член на трупата на Щутгартската опера и пяла в „Ковънт гардън“, „Ла Скала“, Кралската датска опера, Двореца на изкуствата във Валенсия, ще участва в тазгодишното издание на Европейския музикален фестивал със специален проект по музика на виенските класици Хайдн, Моцарт и Бетовен. Примата ще пее заедно с Хора на софийските момчета с ръководител проф. Адриана Благоева и Оркестъра на Класик ФМ, а на диригентския пулт ще застане маестро Георги Димитров. Концертът ще се състои на 20 април от 19:30 ч. в зала „България“.

Очаква ни уникално музикално преживяване. Идеята за концерта възниква още преди една година и подобно на всички свои начинания певицата Ина Кънчева подхожда с изключителна прецизност към реализацията. Програмата съчетава светска и духовна музика от виенските класици, като основен акцент пада върху творчеството на Моцарт по повод 260-та годишнина от рождението на композитора. Част от пиесите са много популярни, а други рядко могат да бъдат чути на българския концертен подиум. Ина Кънчева ще изпълни няколко арии из оперните шедьоври на Моцарт „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ и „Дон Жуан“, а от сакралната музика на композитора ще чуем изключителния по своята красота мотет Exsultate, Jubilate. Хорът на момчетата ще се представи в разширена формация с участието на младежи. Под вещото ръководство на проф. Адриана Благоева съставът подготвя изпълнение на хорови творби от Йозеф Хайдн (Ave Maria, Sanctus) и Лудвиг ван Бетовен (Jesu dulcis memoria, Un astro nuovo). Аранжиментите на част от произведенията са направени от композитора Атанас Атанасов, който ще участва в концерта и като изпълнител на орган. Програмата ще започне с увертюра към операта „Театралният директор“ – една от ранните композиции на Моцарт в изпълнение на Оркестъра на Класик ФМ радио.

Ина Кънчева се занимава с пеене още от детските си години, когато участва в Детския радиохор на БНР. Изучава оперно пеене в НМА в София, след което специализира в Манчестър, Верона, Сиена и участва в майсторските класове на Ирина Гавриловичи, Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Лео Нучи, Анна Луиза Кова и други. Ключов момент в нейната кариера е участието й в концерта на великата оперна прима Монсерат Кабайе в София през 2000 г. Ина Кънчева е член на трупата на Щутгартската опера от 2006 година, където се изявява в ролите на Виолета от „Травиата“, Графиня Адел в „Граф Ори“, Лучио Чина в „Лучио Сила“, Микаела в „Кармен“ и други. Тя е гостувала на сцените на редица други оперни театри в Германия, а също в „Ковънт гардън“ (Лондон), Миланския оперен театър „Ла Скала“, Кралската датска опера, Двореца на изкуствата (Валенсия), Teatro Filarmonico (Верона) и много други.

Известно е, че Ина Кънчева има специално отношение към музиката на Моцарт. Фондация „Културни перспективи“, създадена от певицата, инициира публикуването на книгата „Приказка за вълшебната флейта“. Изданието помага на децата да навлязат в удивителния свят на моцартовата опера чрез текст, илюстрации и музикално изпълнение, записано на компактдиск. Чрез фондацията си съвместно с фондацията на пианиста Людмил Ангелов „Пиано екстраваганца“ Ина Кънчева съдейства за закупуването на изключителен роял Yamaha CFX, който е на разположение за концерти на млади таланти и световни имена от музиката – за тази инициатива в ефира ни при две отделни гостувания разказаха Людмил Ангелов и Ина Кънчева.

  • Билетите за концерта на са в продажба на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“ и онлайн на Ticketsbg.com.

Европейският музикален фестивал е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последното десетилетие. Той се организира от „Кантус Фирмус“ по традиция с официалното партньорство и подкрепа на Министерството на културата и Столичната община. Патрони са вицепремиерът Румяна Бъчварова и кметът на София Йорданка Фандъкова. През годините във фестивала са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс“, Камерен оркестър „Концертгебау“, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация и Европейската комисия, както и Наградата на Столична община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата.

(край на цитата)

Вторият материал от 2016 г. е статия на проф. Боянка Арнаудова относно концерта, за който стана въпрос в предната статия от 8 април 2016 г. с участието на Ина Кънчева. Цитирам:

в. „Култура“ – брой 16 (2853), 29 април 2016 г.

Класическа вокална вечер

Всред разнообразните анонси за концерти в София, в афиша на XVI Европейски музикален фестивал се открои певицата Ина Кънчева (20 април). В музикалния ни свят вече е известна създадената от нея фондация „Културни перспективи”, която заедно с издателство „Ентусиаст” публикува книгата “Приказка за вълшебната флейта”. С упоритост и убеденост, Ина Кънчева реализира своята благородна цел: привличане на децата към Моцартовата творба, ангажирайки вниманието им със специална аудио-драматизация на либретото ведно с великолепни илюстрации и записи на музикални моменти. Изобщо, в последно време тя лансира ефектни идеи – като вокалния проект “Полин Виардо” заедно с Людмил Ангелов. Очевидно, последица от едно по-обективно възприемане на света, от опита и зрелостта на тази интелигентна певица. Ценно и като явно оттласкване от лични кариерни планове с мисъл за бъдещето на класическата музика и нейната публика.

Сега Ина Кънчева опита да привлече внимание към религиозната музика на Хайдн, Моцарт (тази година се отбелязват 260 години от рождението му) и Бетовен. Но не мисля, че планът бе добре конструиран. Преди всичко, липсваше баланс между сакралното и секуларното. В първата си част концертът беше с много неясна концепция: популярни арии от Моцарт заедно със, според мен, няколко доста скромни опуса от тримата велики. Самият избор на ариите не само не се връзва с цялата останала музика, но и стои неоправдано и самоцелно. В тази „салата” беше добавена – неуместно! – и увертюрата към операта на Моцарт “Театралният директор”.

Отдавна не бях слушала Ина Кънчева, която много е развила таланта си, овладяла е дишане, фразиране и тънкости на бароковото пеене – украшения, трудни каденци, трилери (прекрасни!) и пр. Подчертавам бароково, защото в тези религиозни опуси, макар писани от Хайдн и Моцарт, по традиция доминира бароковата вокална стилистика. Ина Кънчева красиво и с елегантна линия изпя арията на Сузана от IV действие на “Сватбата на Фигаро”, както и закачливата музика на палавата Деспина (“Така правят всички”). Искам да подчертая великолепните речитативи (у нас най-често неглижирани), въпреки че тягостните признания на Дона Елвира от второ действие на “Дон Жуан” останаха бледи и вокално не дотам успешно реализирани. Но пък мотетът “Exsultate, Jubilate” на Моцарт се превърна в откровение и великолепна изява на духовна екзалтация. Защото Ина Кънчева тълкуваше емоционално не само красивите мелодични линии, но одухотвори многото виртуозни каденци, изписани като трудни нотни и интервалови комбинации, превръщайки ги в ликуване на вярващата душа.

Втората част беше само от музика с религиозна насоченост от тримата виенски гении. Тук блестя прекрасният Хор на Софийските момчета, който участва с детската и с младежката си формации. Забележителен ансамбъл, съкровище на нашето музикално изпълнителско изкуство! Поддържан и развиван десетилетия с толкова всеотдайност и любов от диригента Адриана Благоева и хормайстора Зорница Гетова. В изпълненията на хора имаше и звуково-темброва култура, и спятост; излъчваха онази естествена чистота в гласоводене и изказ, типични за църковното музициране. Именно това въздейства в интерпретацията на Sanctus и Benedictus от Миса бревис и Ave Maria (Хайдн), в Моцартовите и в двете “пришити” Бетовенови творби. Повечето от изпълненията бяха с аранжименти на композитора Атанас Атанасов, който участва и като органист.

И – Оркестърът на Класик ФМ Радио с диригент Георги Димитров, музикант с огромен опит, умеещ да чете дълбоко зад нотните знаци, да създава и поддържа тонуса на изпълнителите. Отново личат не само талантът, опитът и мъдростта, но и Майстора, който умее да обединява изпълнителите, да постига въздействие. Някак е жалко, че в днешната криза на диригенти не е по-често на пулта в концертните и оперните ни зали – и за да обучава младите си колеги, да предава опита си. Защото Георги Димитров изповядва преди всичко честна интерпретация на творбата, разкриваща същината на произведението.

Беше приятна музикална среща, макар без оригиналност и изненади. Но в зала “България” имаше много млади хора и деца, които слушаха внимателно, съпричастно и насърчаваха с аплодисментите си изпълнителите.

Боянка Арнаудова

(край на цитата)

Цитирам информация за едно предаване на БНР от 2018 г., посветено на Ина Кънчева:

БНР

Ина Кънчева: Човек трябва да е готов да се посвети

Голямата сцена е като тежка арена

публикувано на 16.06.2018

Автор: Даниела Бенишева

Исках да дам сили и надежди на мои колеги и приятели в България, които да повярват, че човек, който иска да се изявява артистично, не само трябва да бъде поканен. Така оперната певица Ина Кънчева обяснява идеята на учредената от нея неотдавна национална стипендия “С усилия към звездите”. Тя е убедена, че човек, който е избрал изкуството, като начин на себеизразяване, може сам да инициира, да бъде творчески вдъхновен и да осъществява нещата и по други начини. 

Чрез стипендията искам да се намери връзка между академичното образование и кариерата, да се помогне на тези, които вече са получили покани, но не могат да отидат или други, които са подготвили творби и трябва да направят изложба. Затова и в кандидатурата трябва да има мотивационно писмо – есе. В него кандидатът трябва да опише как желае да се развива, защото това е стипендия за личностно усъвършенстване“, пояснява Ина Кънчева. 

Първите петима, спечелили националната стипендия, в продължение на година ще получават съветите на ментори, а те са: Красимира Стоянова за музика, за литература – Георги Господинов, за визуални изкуства – Недко Солаков, за театър – Явор Гърдев и за танц – Галина Борисова. 

Ина Кънчева вярва, че до крайния срок за изпращане на документите – 1 септември, ще се включат много талантливи и смели млади хора. Тя е категорична, че човек трябва да изпитва неистова нужда, а голямата сцена е като тежка арена – на живот и смърт. Трябва да си смел, да си готов на жертви, да си готов да се посветиш и да живееш като номад, като самотен отшелник, който вярва много и в любовта, и в изкуството.

Радио София Акценти от програмата Аrte viva   

(край на цитата)

Научаваме наново за една смела и оригинална идея на Ина Кънчева – дано тя даде добър резултат.

Почти в края на тази обширна обзорна статия за Ина Кънчева ще цитирам част от нейния личен профил в Интернет, където тя има идеално изградени страници на четири езика, в които се научават всички основни неща, свързани с биография и дейност. Цитирам част от текста на български език (редакция от 2018 година):

Профил на Ина Кънчева в Интернет (29 януари 2018)

Ина Кънчева е творец, който очарова и завладява публиката със своята музика. Оперна певица с умение да се превъплъщава, тя пее с лекота и споделя по изненадващо естествен начин радостта си от пеенето. Широкият и диапазон и цветови спектър на драматичния й колоратурен сопран се проявяват в богатия и вокален репертоар – от барок през белканто до изкуството на песента. Гласът й с виртуозност пресъздава музикалните партии по новому и сътворява единствени по рода си ярки интерпретации.

В началото на кариерата репертоарът й се гради върху големите роли от творби на Верди, Пучини, Гуно, Белини, като през оперните сезони 2002–2005 е постоянен гост в Държавната опера – Хановер с роли като Мими („Бохеми”), Джилда („Риголето”), Виолета Валери (”Травиата”), както и с Жулиета („Капулети и Монтеки”).

От 2006 до 2011 година Ина Кънчева е солист на трупата на Държавната опера – Щутгарт. Тук тя блести в многобройни партии като Микаела („Кармен”), Графиня Адел („Граф Ори”), Виолета Валери (”Травиата”), Лучо Чина (”Лучо Сила”) и др. Получава покани от големи оперни сцени и гастролира в ролята на Сузанна („Сватбата на Фигаро”), Памина („Вълшебната флейта”), Фиордилиджи („Така правят всички”), Графиня Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Дораличе („Крал за един ден”), Eлизета („Тайният брак”), Мими („Бохеми”), Джулия („Копринената стълба”), Донна Анна („Дон Жуан”), Маргарита („Фауст”), Алис Форд („Фалстаф”) и дебютира в ролите на Жулиета („Капулети и Монтеки”), Лиу („Турандот”), Клеопатра („Юлий Цезар”), Челия („Лучо Сила”), Семирамида („Семирамида”), Матилда („Вилхелм Тел”), Графиня Фолвил („Пътуване до Реймс”), Графиня Адел („Граф Ори”).

Ина Кънчева е изключително многостранен артист, който работи с реномирани оркестри и диригенти като Сър Невил Маринър, Василий Петренко, Емил Табаков, Ейдриан Лийпър, Корнелиус Майстер, Дейвид Пери, Енрике Мацола, Манфред Хонек, Алберто Дзедда, Джанлуиджи Джелметти, Алесандро Витиелло, Иржи Белохлавек, Себастиан Рулан, Йоханес Харнайт, Джулия Джоунс, Марк Пиоле, Джулиан Рейнолдс, както и с водещи специалисти в областта на бароковата музика като Рене Якобс, Мартин Гестер, Конрад Юнгхенел, Отавио Дантоне, Стефано Монтанари, Алексис Косенко и знаменити драматурзи и режисьори като Станислас Нордей, Албрехт Пулман, Серджо Морабито, Жилбер Дефло, Дамиано Микелето, Игор Бауерзима, Каликсто Биейто, Себастиан Нюблинг, Карстен Виганд, Емилио Сахи, Петер Конвични.

Наред с изявите й в оперни театри като Ковънт Гардън (Лондон), Миланската “Ла Скала”, Кралската датска опера (Копенхаген), Операта „Кралица София” (Валенсия), Филхармоничния театър (Верона), тя редовно участва в международни музикални фестивали, между които Музикален Фестивал на Амброне (Франция), Кастел де Перелада (Испания), Ландмарк Фестивал (САЩ), Росини Опера Фестивал (Италия), Фестивал Мистерия Паскалия (Полша), Фестивал Роямон (Франция), Музикален Фестивал Острава (Чехия), Бейтедин Фестивал (Ливан), Фестивала „Изкуството на Барока” (България), Международен Фестивал „Пражка Пролет“ (Чехия), Музикален Фестивал на Реймс (Франция).

Ина Кънчева е лауреат на множество награди, отличия и стипендии, сред които от Центъра за усъвършенстване “Пласидо Доминго” (Валенсия), Европейския оперен център (Манчестър), Фондация Арена ди Верона (Италия), Фондация на Музикална академия Киджана – Сиена (Италия), международните конкурси “Монсерат Кабайе” (Андора/Испания), ДЕБЮТ (Германия), Международен музикален конкурс „Жан Батиста Виоти” (Италия), национален конкурс „Панчо Владигеров” (България), конкурса на БНР „Музикант на годината 2002” – млад музикант (България), Международен конкурс “Мануел Аусенси” Барселона (Испания), “Спирос Арджирис” (Италия), Млади музикални дарования (България), “Aз.Ли.Ко.” (Италия), Международен певчески конкурс в Пасау (Германия).

Наред с международната й оперна и концертна дейност Ина Кънчева получава важни творчески импулси от оперни знаменитости на нашето време като Красимира Стоянова, Анна Томова-Синтова, Монсерат Кабайе и усъвършенства музикалното си дарование в майсторските класове на Райна Кабаиванска, Ренато Брузон, Лео Нучи, Анна-Луиза Чова, Джанлуиджи Джелмети.

През 2016 година заедно с пианиста Людмил Ангелов – един от водещите съвременни изпълнители на Шопен – , тя издава чрез лейбъла „Toccata Classics“ своя диск „Полин Виардо”, който съдържа прекрасни композиции на Виардо по текстове от световната руска литература и обработки на самата Виардо на мазурки от Шопен, с които тя гостува на много международни сцени. През последните години излизат и други дискове със записи, сред които песни от Модест Мусоргски (Детска стая), диск със записи от Фестивала „Гауде Матер“ и албум с арии от Верди, Пучини, Белини, Гуно и Доницети в съпровод на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Милен Начев.

Ето подробности за този последен диск с диригент Милен Начев:

GD280 Arias from Operas. Ina Kancheva, soprano

Категория: Category: Bulgarian Opera Singers

Bulgarian National Radio Symphony Orchestra
Milen Nachev, conductor

Description

GIUSEPPE VERDI

La Traviata

[1] Aria of Violetta, Act 1 – “E strano , e strano” 7’01”

CHARLES GOUNOD

Romeo et Juliette

[2] Aria of Juliette, Act 1 – “Je veux vivre dans le reve” 3’45”

Faust

[3] Scene and Aria of Margarethe, Act 3 – “Je voudrais bien savoir”

“Il etait un roi de Thule” – “Un bouquet! O Dieu!” 9’08”

GAETANO DONIZETTI

Anna Bolena

[4] Final scene and Aria of Anna, Act 3 – “Piangete voi?” –

“Al dolce guidami castel natio” 8’32”

GIUSEPPE VERDI

I Vespri Siciliani

[5] Aria of Elena, Act 5 – “Merce dilette amiche” 3’38”

GIACOMO PUCCINI

La Rondine

[6] Aria of Magda, Act 1 – “Chi il bel sogno” 3’12”

VINCENZO BELLINI

I Capuleti e i Montecchi

[7] Aria of Juliette, Act 1 – “Ecco mi in lieta vesta.” –

“Oh quante volte.” 7’58”

I Puritani

[8] Aria of Elvira, Act 2 – “Qui la voce sua soave” 5’36”

DDD 48’46”

(край на цитата)



Един от големите приоритети на Ина Кънчева е насърчаването на даровити млади артисти. В качеството си на директор на фондация „Културни перспективи” тя от години подпомага национални и международни културни проекти и отпуска стипендии. Освен това тя продуцира и издава няколко музикални книги за деца и се ангажира в областта на ранното музикално възпитание на певчески надарени деца.

(край на цитата)

Ще цитирам някои отзиви и рецензии за изкуството на Ина Кънчева, взети от медии в чужбина:

„At the time when the great opera singer Montserrat Caballe had a concert-recital in Sofia, she chose to present to the audience one of her students – the young singer Ina Kancheva. This was not only an indication of politeness to the host country. Ina Kancheva’s performance was brilliant and she proved to be a worthy partner to her world-famous teacher. Ina Kancheva was born in Sofia and while still a child, she showed a talent for singing (between 1986 and 1994 she was member and soloist of the Bulgarian National Radio Children’s Choir). In 1996-2000 she was a student at the Pancho Vladigerov State Academy of Music in Sofia, in Associate Professor Jasmina Kostova’s class. In the 1997-1998 period she specialized at the European Opera Centre in Manchester. Since the year 2000 she has been a regular participant in Montserrat Caballe’s master classes in Andorra, and since 2001 she has been working with Raina Kabaivanska. Ina Kancheva has taken part in a number of prestigious international festivals, in numerous gala concerts and opera performances in Bulgaria and throughout the world. She has performed on the opera stages of Stara Zagora, Varna, Plovdiv, Andorra, Sarajevo, Skopje, Madrid, etc. She has been constantly enriching her repertoire and currently it includes many of the major soprano parts along with some rarely performed parts in works like Carl Orff’s Carmina Burana and Sergei Rachmaninoff’s The Bells“.

…….

PAULINE VIARDOT – CD – YVAN BEUVARD – „FORUM OPERA“
2016, FEBRUARY 3

Ina Kancheva is a fine advocate for these technically demanding pieces which are by turns wistful, nostalgic, joyous and utterly charming. The revelation in this album comes with the 15 songs written to Russian texts by Pushkin, Turgenev, Fet, Lermontov and others, recorded here for the first time. These instantly likeable pieces range from the broding Invocation, the lilting lullaby Quietly fades the evening light, the unashamedly romantic Stars (with cello accompaniment) to the melancholy Separation. Missing from these songs are the vocal flourishes heard in the Chopin settings but they consistently delight – who could fail to be won over by the mischievous setting of the Pushkin poem Old man, cruel husband, delivered by Kancheva with a brisk, cheerful defiance? (Pauline Viardot CD, Kevin Painting, PRIMEPHONIC)

…Rossini “Petit Messe Solennelle” …starke Gesänge hörte man auch von Solisten, die für die eigentlichen Glanzpunkte der Aufführung sorgten – allen voran die Sopranistin Ina Kancheva. Ihr klangschönes, schlankes Organ führte sie zu dramatischer Kraft im „Crucifixus”, einer eindringlich gestalteten Passionsdarstellung, vom Verinnerlichten bis zur großen flammenden Klage hochgesteigert…Bestens aufeinander abgestimmt und in schöner lyrischer Intimität formten die beiden Sängerinnen ihr Duett im „Qui tollis“, ließen daneben große Expression in ihre glühenden Gesänge einfließen…großen Beifall gab es am Ende…(„Petite Messe Solennelle“ Rainer Köhl, „Rhein-Neckar-Zeitung“)

…Besonders Ina Kancheva als Adele überzeugt mit perlenden Koloraturläufen, hat aber auch das lyrische Gefühl parat, das bei Rossini immer den nötigen Kontrast dazu bildet… (Friedrich Kern)

…Das Stuttgarter Premierenpublikum war indessen bester Laune und feierte nebst dem Regieteam ein in der Tat vorzügliches Ensemble: Ina Kancheva, die die Koloraturen der Adèle mit agilem Sopran perlen liess… („Le Comte Ory“ Marianne Zelger Vogt, „Neue Zürcher Zeitung“)

…Die Gräfin Adèle siedelt Ina Kancheva mit gestochen scharfen Koloraturen…(„Le Comte Ory“ Armin Knauer)

…klangschön, virtuos, ausdrucksstark und komödiantisch – die Sopranistin Ina Kancheva als Gräfin „Le Comte Ory“ (Rainer Zerbst)

…Ina Kancheva präsentierte Bellini und Rossini ausgezeichnet… „Le Comte Ory“ (Gunter Thiel, „Kultur Baden“)

…Ina Kancheva ist mit ihrem schlackenlosen, koloratursicheren Sopran eine ideale Gräfin Adele „Le Comte Ory“ (Georg Rudiger, „Frankfurter Rundschau“)

…Ina Kancheva als eine rührende Micaëla… Verdient brandender Applaus „Carmen“ (Andreas Lazar)

…Voran Ina Kancheva als Giulietta, kann sich hören lassen…. „I Capuletti e i Montecchi“ („Crescendo“)

…Glänzen dagegen konnte uneingeschränkt Ina Kancheva in der Rolle der Micaela, für die sie ihren kristallklaren Sopran mit schönem Legato verschwenderisch strömen ließ…. „Carmen“ (Christoph Wurzel)

(край на цитатите)

Това бяха основните данни с някои допълнения, направени по-късно относно дейността на Ина Кънчева до март 2019 г. В периода от март 2019 г. до сега тя има редица нови изяви, които могат да се научат в подробности от източници в Интернет. Поради големия обем на статията ми аз ще се спра само на една информация от есента на 2019 г. Цитирам от източник на немски език (не давам превод – текста не е труден за разбиране, може да се ползва евентуално и Гугъл-преводача):

DeutschlandradioDlfDlf Nova

Die besondere Aufnahme / Archiv | Beitrag vom 30.11.2019

Dlf-Kultur-Produktion: INA KANCHEVA in Kammeroper von Roberto Hazon „Madame Landru“ – Männer verschlingende Diva

Moderation: Stefan Lang

Foto: Ina Kancheva verfügt über einen dramatischen Koloratursopran. (Ina Kancheva / Nelly Gavrilova)

Die Sopranistin Ina Kancheva ist in der unbekannten Kammeroper „Madame Landru“ von Roberto Hazon zu hören. Zweite Produktion des Abends: Werke von Michail Ippolitov-Iwanow zu vier Händen mit Maria Ivanova und Alexander Zagarinskiy.

Madame Landrou. Diese Figur ist eine überemanzipierte Frau in einer Kammeroper in einem Akt für Sopran und zwei Klaviere, komponiert von Roberto Hazon, nach einem Libretto von Ida Hazon Vallardi. Diese blutige Geschichte entstand 1962, uraufgeführt im Teatro Lirico de Palma die Mallorca uraufgeführt.

Das Werk ist musikalisch von Puccini durchtränkt, im Sinne von Kurt Weill aufgeladen. Dabei bleibt es immer operettenhaft, gewürzt mit einer ordinären Prise.

Wenn Enttäuschung Mordlust weckt

Madame Landrou wurde durch zahlreiche Enttäuschungen zu diesem Männer mordenden Monster. So nimmt sie ihren grausamen Rachezug auf. 

Ina Kancheva, Sopran, die Pianistinnen Mona und Rica Bard sowie der Dramaturg des Rundfunk-Sinfonieorchesters Berlin Steffen Georgi beschreiben ihre Arbeit an diesem Werk.

Roberto Hazon
Madame Landru – Kammeroper in einem Akt für Sopran und 2 Klaviere

Ina Kancheva, Sopran
Mona und Rica Bard, Klavier

(край на цитата)

Става въпрос за нейно участие в камерната опера „Madame Landru“ от Roberto Hazon за сопран и две пиана с премиера в „Teatro Lirico“ в Палма де Майорка на остров Майорка в Средиземно море. Както при редица свои проекти и тук Ина Кънчева посяга на специална материя – на особено еманципираната Madame Landru, която си отмъщава по твърде брутален начин на разочаровали я мъже.

Това беше всичко днес за Ина Кънчева… Нека добавя, че при желание за още повече подробности относно биографията и дейността й могат да се ползват данни от сайта на Ина Кънчева в Интернет на адрес: https://www.inakancheva.com/

Нека днес на 6 март 2020 г. поздравим певицата Ина Кънчева за рождения й ден, като й пожелаем крепко здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи в многостранната й дейност като певица и организатор на най-различни инициативи. Нейната дейност до сега е пример за много артисти от различни генерации.