Karnobatlova-Dobreva, Blagovesta (BGR, Sopran)

88 години от рождението на Благовеста Карнобатлова-Добрева

Драги приятели на оперната музика, днес на 24 януари 2024 г. празнува рожден ден именитата българска оперна певица и музикална педагожка проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева, която от дълги години принадлежи към най-заслужилите дейци на българското оперно изкуство. Тя навършва достойните 88 години, нека бъде здрава и щастлива от един изпълнен с постижения и успехи артистичен живот.

Днес на 24 януари пиша за десети път след 2014 г. такава за проф. Карнобатлова. Но по-важно е това, че тя и починалия на 19 януари т.г. проф. Георги Костов (мир на праха му), който е роден на 21 януари, бяха наградени във връзка с юбилеите им през 2016 г. с високи отличия за големите им постижения. На 21 януари 2016 г. Министерство на културата в София издаде официално съобщение, което беше разгласено по медиите, както и в Интернет. Още тогава се разбра, че и двамата са наградени с високото отличие „Златен век“, имаше и снимки в същия ден при награждаването им. Ето текста на официалното съобщение, обявено в телевизията:

“Златен век” получиха Благовеста Карнобатлова и Георги Костов

БНТ, 21.01.2016 • от Айше Сали

Животът / Култура

Министерството на културата връчи високото отличие “Златен век” с огърлие на оперната певица проф. Благовеста Карнобатлова и композитора и дългогодишен ректор на Музикалната академия проф. Георги Костов. Двамата бяха наградени за изключителния им принос към българската култура.

Тя е оперна певица – обиколила целия свят и влюбена във всяка от ролите, които изпълнява. Той е композиторът, чиято музика дава живот на едни от най-емблематичните песни в българската естрада, както и на десетки симфонични оркестри. Днес Благовеста Карнобатлова и Георги Костов получиха високото отличие “Златен век”.

Проф. Благовеста Карнобатлова, оперна певица:

Това е полетът. Това, което правих на четири континента за мен остават най-щастливите, най-незабравимите години в живота ми – когато пеех.

Проф. Георги Костов, композитор:

Аз съм писал песен “Без радио не мога”, но съм писал и “Да те жадувам”. А аз жадувам музиката. Тази награда не е само моя. Тя се дължи на всички български изпълнители, които са изпълнявали моето творчество – и певци, и инструменталисти. Дължи се и на моите студенти, които 42 години съм учил в Музкалната академия.

Днес проф. Костов чества 75-годишния си юбилей, а след няколко дни проф. Карнобатлова ще навърши 80 години. Това, което си пожелават след големите успехи, е да бъдат живи и здрави, за да се радват по-дълго на любимите си хора.

(край на цитата)

С нейния пословичен труд, съчетан с вроден талант и стриктно изпълнение на поставените си задачи, г-жа Карнобатлова-Добрева е пример за младата генерация оперни певци, показваща им как големите успехи идват най-често след целенасочен и постоянен труд и не само в чакането на щастлив момент и случайности, макар че историята показва намесата и на случайни фактори в кариерата на дадени оперни артисти. Доволен съм, че в това есе мога да ползвам и автентични мисли на тази певица, които тя е изказала през 2006 г. в едно интервю с нея. Така сравнително монотонното описание на една творческа биография и певческа кариера се обогатява със собствени впечатления и мисли за живота и изкуството.

Благовеста Карнобатлова-Добрева е родена на 24 януари 1936 г. във Варна. През 1960 г. завършва Държавната музикална академия в София в класа на професор Илия Йосифов. Нейният оперен дебют е на сцената на Варненската опера като Виолета в „Травиата“ от Верди на 13 януари 1961 г. През 1962 година печели второ място на Международния студентски фестивал в Хелзинки, а година по-късно – второ място и сребърен медал на Международния конкурс за млади певци в София. През 1965-1966 година прави специализация в Милано при оперната певица и педагожка Мерседес Льопард. Продължава да пее на варненска сцена до 1966 година, след което се присъединява към Софийската опера, където преминава по-голямата част от певческата ѝ кариера.

Най-големите роли, в които играе са: Мими в “Бохеми” от Пучини, Джилда в “Риголето” и Виолета в “Травиата” от Верди, Лиу в “Турандот” от Пучини, Татяна в “Евгений Онегин” от Чайковски, Памина във “Вълшебната флейта” от Моцарт, Лейла в “Ловци на бисери” от Бизе. Има международни изяви в Италия, Франция, Австрия, Германия, Испания, Холандия, Белгия, Чехословакия, Украйна, Индия, Куба, Южна Корея, Перу, Китай, Алжир, Дания, Швейцария, Гърция и Турция. На сцената е партнирала на световно известни певци като Пласидо Доминго, Зинаида Пали, Жан Род, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Никола Николов.

От 1971 г., заедно с певческата си дейност Благовеста Карнобатлова-Добрева преподава оперно пеене в Музикалната академия в София. Сред нейните студенти са певците Любомир Виденов, Людмила Хаджиева, Мартин Цонев (солист в Оперния театър в Бон / Германия), Петя Иванова (солистка в Оперния театър в Марибор / Словения), Илина Михайлова (носител на Първа награда на 59-ия Конкурс AS.LI.CO. за оперни певци).

Една интересна новина за тия, които са далеч от България: един от учениците на проф. Карнобатлова-Добрева, завършил класическо пеене в Музикалната академия в София, постига през 2013 г. значителен успех на музикален конкурс с по-друга цел: Втора българска телевизия (bTV) организира по подобие на други световни телевизии конкурс под името „Гласът на България“ при доста голяма конкуренция и висок критерий на изисквания. Младият тенор Ивайло Донков от Варна (роден през 1985 г.) спечелва решително първото място и с това демонстрира добрата си подготовка под школата на г-жа Карнобатлова.

Трябва да кажа за себе си, че в младежките си години в България съм слушал многократно тази наша певица във Варна и в София и винаги съм оставал възхитен от високото й певческо майсторство. Знам, че от 1971 г. тя се отдаде и на педагогическа работа и резултатите показват, че има таланта и на много добър педагог. Понеже тук говорим на тази тема, случайно научих за една подробност, която ми направи особено добро впечатление – нейното силно желание да насочва способните таланти за развитие и любов към певческото изкуство. Ето един конкретен пример от печатните медии: в броя от 8 януари 2012 г. на софийския в. „Стандарт“ е поместено следното съобщение:

Двойственият живот на г-жа Вардева

„Петя Вардева е, би могло да се каже, доайенът във формацията. Единствената съпруга и майка в триото. Господ я е орисал да учи и пътува. Между София и Пловдив. С години. Всеки ден. Но това става по-късно. А в началото е правото – сериозният избор на майката физик и бащата лекар. Погледът на Петя обаче подскача встрани от адвокатската банка и спира направо на театралната сцена. ВИТИЗ. Но как се влиза зад тези тежки врати, момичето не знае. И не научава. Театърът остава мечта, за която си спомня само при подобни интервюта. Забравени са също и хоровете, в които пее от дете. Дори изпълненията и ръкоплясканията на всички училищни празници остават в детството. Бъдещият избор е странен и предопределен от непреходната любов към математиката – Пловдивският филиал на МЕИ, специалност индустриален маркетинг и мениджмънт. Инженер. Звучи гордо. И всичко е успешно и спокойно до онзи ден, когато в кабинета на баща си вижда пациентката на име проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Оперната прима чува бъдещата инженерка и не й оставя никакви възможност за маневриране: „След няколко месеца те искам в София. В академията“. Така започва двойственият живот на Петя Вардева. Тя учи едновременно инженерните науки в Пловдив и Държавната музикална академия в София. Тогава започва това лудо препускане между тепетата и достолепната сграда на канала, в която музиката никога не спира. И на двете места учи редовно. В Пловдив знаят, в София – не. Научават в деня, в който черпи за току-що получената си инженерна диплома. Двойственият живот на сопраното продължава и след дипломирането. Заради битието тя е мениджър във фирма, а заради душата учи музика при доц. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Канят я на гастроли в операта на Русе и Пазарджик. Тръпне пред всяка среща с публиката. Превъзнася изкуството. Няма друго, което може да й даде такива емоции, но бърза сутрин към чиновническото бюро заради заплатата. Сигурно ще е така, докато я поканят в Миланската скала“.

(край на цитата)

Когато прочетох в Интернет тази хубава история, просто се очаровах от идеята на г-жа Карнобатлова-Добрева. Това е прекрасно, един човек да се отдаде на две професии, нищо че са толкова различни. Животът в цял свят е пълен с такива парадокси, когато видни певци най-напред са имали други професии, после са се определили към пеенето и често са станали световни знаменитости. Нашият Никола Гюзелев освен прекрасен певец е и отличен художник, знаменитият ни бас Антон Дяков (Бог да го прости, помина се през 2016 г.), който живее във Швейцария, един от любимите певци на Херберт фон Караян и известен в цял свят през втората половина на миналия век, е завършил архитектура в София и после се е отдал на певческото изкуство, след като е работил в Италия в началото като архитект. Великият български пианист и композитор проф. Димитър Ненов беше превъзходен архитект, проектирал забележителни сгради в Плевен и т.н. и т.н. Така че за този жест имам голям респект от постъпката на г-жа Карнобатлова по отношение на това, как се отнася към талантите, които умелото й око и ухо чувства, независимо от обстоятелства и обкръжение. Това е неоценимо важно качество за един педагог.

Наред с работата си като певица и педагожка г-жа Карнобатлова-Добрева е изпълнявала и организационна работа – била е член на Управителния съвет на СБМТД, член на жури на Международния конкурс “Чайковски” в Москва, на конкурсите “Роберт Шуман” в Цвикау / Германия и “Мария Калас” в Атина. В продължение на 8 години е била декан на Вокалния факултет на Музикалната академия в София. Това не са всички длъжности, които е заемала. И сега в достойна възраст тя продължава да показва жив интерес към всички въпроси на българската музикална и оперна култура, да взема участие в дискусии, конференции и други подобни.

По време на активната си певческа дейност тя е записала на музикални носители много свои изпълнения, които могат да се слушат сега, а в YouTube има редица нейни записи, например: арии от операта „Айка“ от Парашкев Хаджиев, такива от „Бохеми“ от Пучини, запис на цялата опера „Алеко“ от Сергей Рахманинов (заедно с участие на Никола Гюзелев в главната мъжка роля), песни от Сен-Санс и други.

Писах в началото, че когато става въпрос за наш съвременник, особено ме радва да имам автентично негово изказване, което демонстрира най-добре мислите и възгледите по дадени въпроси на съответния юбиляр. В хода на подготовка на настоящата статия през 2015 г. намерих едно ценно интервю на музиколожката проф. Боянка Арнаудова с г-жа Карнобатлова-Добрева, направено на 2 май 2006 г. в София. Говорих тогава с г-жа Арнаудова, тя познава много отдавна днешната юбилярка и аз реших да поместя с нейно разрешение това изключително интересно интервю, даващо достатъчно светлина върху живота, работата и възгледите на г-жа Карнобатлова-Добрева. Особено за по-младите читатели това ще бъде от голяма полза.

Л И Ч Н О С Т И

НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА НИТО ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА СИ !

(Опит за юбилеен портрет на Благовеста Карнобатлова-Добрева)

Проф. Боянка Арнаудова (2 май 2006 г.)

Прочута оперна певица и вокална педагожка – професор в ДМА “Панчо Владигеров”. Кариерата й започва през 1960 г. в родния й град – дебютира на сцената на Варненската опера в ролята на Мими от “Бохеми” на Пучини. Тук изпълнява сопрановите партии от “Кармен”, “Ловци на бисери”, “Риголето”,”Годеж в манастира” от Прокофиев, “Юлска нощ” от П. Хаджиев и др. На Втория международен конкурс за млади оперни певци в София се представя така ярко, че голямата италианска певица Тоти дал Монте, член на журито, изтъква в интервю великолепието на гласа на Карнобатлова и препоръчва специализация в Италия. През 1965-1966 г. мечтата на Карнобатлова се сбъдва – тя е в Милано и специализира при световноизвестната певица и педагожка Мерседес Льопард. След завръщането си в родината е поканена в Софийската опера, където много бързо се утвърждава като забележителна интерпретаторка на лиричния сопранов репертоар – 30 главни партии в италиански, френски, руски и български опери. Рекапитулацията на изпълнителските й изяви, изразена в числа, е: над 400 спектакъла и над 300 концерта у нас и в чужбина. Внушително! Има много записи в Националното радио, два филма в БНТ, 10 грамофонни плочи, издадени от “Балкантон” и 3 компактдиска с песни и арии от руски, френски и италиански композитори; нейни записи са включени и в други издания – на ДМА и пр. Гастролирала е в много европейски страни, също в Индия, Турция, Алжир и Латинска Америка. В България и на чуждестранни сцени е пяла с певци от ранга на Пласидо Доминго, Зинаида Пали, Жан Род, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Никола Николов и много други, под палката на големи диригенти.

В дълголетната си педагогическа дейност е изнесла много майсторски класове – у нас, в Германия, Малта, където няколко години работи и като вокална педагожка. Многократно е включвана в международни и национални журита на вокални конкурси. Проф. Карнобатлова е личност с ясно определена гражданска позиция, проявявана и отстоявана принципно и убедително. Била е член на УС на СБМТД и 8 години декан на Вокалния факултет на Музикалната академия. За своето голямо творческо дело е удостоявана с престижни звания и ордени.

ЮБИЛЕЯТ

Тя винаги насочва погледа назад във времето и като че ли подсказва, че трябва – не само по повод годишнини! – да оглеждаме и това, което остава след нас, по нашата малка човешка пътечка. За да можем да преценим какво има и какво още може да се стори… Трудна работа, но в нея ни помага обществото, средата, в която сме съществували, в която съществуваме. Тя е, която ни преценява, тя отсява важното, полезното, което сме постигнали.

С Благовеста Карнобатлова-Добрева преминахме през едни от славните – както днес, от дистанцията на времето, убедено можем да ги квалифицираме – десетилетия на Националната опера (70-те и 80-те години на ХХ век). Вълнувала съм се от нейни изпълнения, възхищавала съм се не само на много красивия й глас, но и на невероятната упоритост, самодисциплина и воля, с които тя подготвяше ролите си. Учила съм се и от нея на ред, строгост, принципност и уважение към колегите и театъра. В продължение на две десетилетия не помня да не е имала свое мнение в толкова кипящия и интересен живот на Софийската опера, респективно художествения съвет. Имаше авторитет. Не защото беше съпруга на известния и високопоставен адмирал Иван Добрев, а защото Благовеста беше личност.

Питам се как успяваше да поддържа вокалната си форма, никога да не пропусне репетиция или да се глези като примадона, никога да не си разреши да излезе пред публика в съмнителна форма. Компромиси не допускаше! Мнозина оперни фенове наверно още помнят Маргарита от “Фауст” на Гуно, Виолета от “Травиата”, скромната и крехка Мими, отдадената Лиу от “Турандот” или кокетната Адина от “Любовен еликсир”. Към края на 80-те години беше вече “народна артистка” и за кой ли път участваше в “Палячи”, когато я виждах на всяка репетиция с бележник в ръка, на първите редове в залата на Операта да си записва онова, което изисква младият тогава режисьор Пламен Карталов. Благовеста никога не полегна върху удобното ложе на славата и признанието, тя остана все така любознателна и всеотдайна към професията, каквато бе като млада певица. Съвсем млада паралелно започва и педагогическата си дейност, в която стремително завоюва водеща позиция.

Вече доста години се срещаме из коридорите на Музикалната академия. Посещавала съм нейни класове и наблюдавам как всичко, което дотук описах като качества на една забележителна певица, се е проектирало. Точен час, точно определен ред за разпяване и подготвяне на материала, дисциплина, приучване към труд и самоконтрол – това са някои от характеристиките на педагожката Благовеста Карнобатлова-Добрева. И още – внимание, топлота и грижа към младите хора които, естествено, зареждат с много енергия учителите си, особено когато има привързаност и синхрон в чувствата.
Още много мога да споделям за певицата и приятелката, но трябва да оставя място и за нейни юбилейни думи. Темите, които можехме да раздиплим в един разговор, са много, избрах три.

ПЪРВА ТЕМА: Какви възможности за реализация имат младите оперни певци днес.

Отговорът: България се слави с много красивите си гласове. Някои казват, че това се дължи на влиянието на морето ни и правят сравнение с Италия, Испания, средиземноморските страни. Преди време се нареждахме в първите редици на големите оперни певци. Когато съм била в международни журита някои колеги от други страни все ме питаха, още в първия ден, има ли и колко българи се явяват. Защото ние, българските певци, винаги респектирахме. И нашата певческа школа имаше авторитет в цял свят. С носталгия си мисля какво се правеше за моето поколение, но също и за предходното – това на Гяуров, Никола Николов, Бодуров, Узунов, Кабаиванска, както и за по-младите от нас – например Стефка Евстатиева, Валери Попова, Христина Ангелакова… много колеги – тук не е мястото за изброяване на имена. Всеки изявил се – още в студентските години или на първите си конкурси – талант, беше грижовно отглеждан, изпращан на специализация било в Италия, в Москва, или в Ленинград, Австрия. Държавата полагаше изключителни грижи за талантливите българи – не само за певците! Мога да спомена още, че всичките ми задгранични изяви се дължат на Министреството на културата (тогава Комитет за култура). Изумена съм сега, когато ярки и с големи способности певци са принудени да пътуват “на колела” (с автобуси от град на град, от едно място на друго) като “амбулантни артисти”, с частни фирми при унизитнелни условия за жълти стотинки. За специализация не може и да става дума! Като си помисля, че моята стипендия беше като една дипломатическа заплата и ми даваше възможност да заплащам специализацията си, да живея прилично и да се усъвършенствам при най-големи педагози в Италия… Днес с голяма болка наблюдавам как млади и перспективни таланти много трудно намират начин и средства, за да се представят в Европа. А аз им разказвам с носталгия за нас, за времето когато ни наричаха “галени деца”… защо ли?

ВТОРА ТЕМА: Може ли всеки певец да бъде и педагог.

Отговорът: Както оперното пеене е призвание, така и педагогията е дарба. Не всеки певец я притежава или има вкус към нея. Оперни примадони откровено са ми казвали, че нямат интерес към този вид творческа дейност. А аз започнах на 33 години като асистентка на проф. Мати Пинкас. Имаше колежки, които ме предупреждаваха, че ще си загубя гласа и кариерата. Но се убедих и твърдо вярвам, че педагогическата работа помага на оперния артист да продължи певческия си живот. Освен познание и опит от практиката, той навлиза и в теорията, което пък му открива нови възможности за осмисляне в дълбочина на проблеми и на възможностите си да усъвършенства техниката, гласа си и естетическия си вкус. Освен това, когато излизах да пея в Софийската опера, знаех, че в залата са и студентите, моите и на колегите. Това ме респектираше и стимулираше.

ТРЕТА ТЕМА: Кога оперният певец трябва да слезе от сцената.

Отговорът: Много е деликатно. Човек трябва да е достатъчно критичен, искрен и да се самоуважава, за да може в подходящия момент да се раздели със сцената.
Щастлива съм, че успях да намеря точния момент. Кариерата си завърших със 7 концерта, които изнесох в НДК, в Операта и т.н., и с които отбелязах своята 60-годишнина. Вече не пеех в Операта, но пък продължавах активно да се представям на концертния подиум – като камерна певица. Мисля, че достойно се простих със сцената. Но съвсем не мисля, че изгубих творческия си път и живот. Успехите на моите студенти са неговото продължение. Имам всяка година лауреати на национални и академични конкурси. Имам възпитаници, които пеят по света. Ще спомена немския баритон Томас Витих (в продължение на 7 години изнасях интензивни вокални курсове в Германия (ГДР), в които той участваше и израстна, разви се отлично). За една година Витих спечели три международни конкурса: “Пражка пролет”, „Парижкия“ и „Конкурса за млади оперни певци“ в София и кариерата му тръгна чудесно. Моя гордост е Зо Хе Ген от Корея, сопран с красив глас, която взе награда от тежкия конкурс “Чайковски” в Москва. Ще спомена още Мартин Цонев, който пее централни басови партии в Германия и Австрия, Ева Димитрова – лауреатка и носителка на три първи награди от национални и академични конкурси у нас, днес примадона на Кьолнската опера, Петя Иванова – на операта в Марибор и ще спра дотук.

ЗАВЪРШЕК НА СРЕЩАТА: Днес, десет години след напускането на сцената, на своя юбилей как се чувстваш?

Отговорът: Много видях и преживях дотук. Имаше и върхове, имаше и спадове. Но мисля, че спадовете амбицират творческата личност. Поне за мен е така! Не съжалявам за нито един ден от живота си! Днес изживявам особено противоборство между самочувствието ми и възрастта ми. Чувствам се както в младостта си. Е, нещо изневерява, но е моментно, забравям го… Благодарна съм на младостта около мен, на тези надарени деца, които ме радват, понякога и огорчават. Те ми дават сили и енергии. Бих искала все да съм с тях. Докато е възможно… Надявам се на просветление и за нас, музикантите, певците. Да се излезе от тъмнината, от безгрижието за младите музикални дарования, които да намерят подкрепа било от държавата, било от спонсори, та България да издигне отново ръст в световния оперен елит.“

(край на интервюто)

След един такъв интересен разговор-среща, макар и през 2006 година, остава да пожелаем на г-жа Благовеста Карнобатлова-Добрева дълги години да бъде все така активна, в добро здравословно състояние и с весело настроение. Многото нейни почитатели ще се радват на големите й постижения през десетилетията.

В общи линии това беше статията ми за Благовеста Карнобатлова-Добрева от 2015 година. През 2016 г. направих някои добавки. На първо място отбелязах, че редица големи оперни певици и певци са били или са ученици на г-жа Карнобатлова-Добрева. По-горе стана въпрос за Любомир Виденов, Людмила Хаджиева, Мартин Цонев (солист в Оперния театър в Бон / Германия), Петя Иванова (солистка в Оперния театър в Марибор / Словения), Илина Михайлова (носител на Първа награда на 59-ия Конкурс AS.LI.CO. за оперни певци). С Мартин Цонев сме приятели и съм сигурен, че неговите големи успехи както в Бон и другаде в Европа до известна степен се дължат на добрата му вокална подготовка при Благовеста Карнобатлова-Добрева. В много изказвания на Людмила Хаджиева, които съм чел в медиите, тя изтъква ролята на тази педагожка за успехите й. В последно време срещам по разни поводи доста материали за певицата Снежана Драмчева, която през 2005 г. има известна връзка с концерта на Хосе Карерас в София. Тя също е учила при Карнобатлова-Добрева и го подчертава в едно интервю от 2005 г. Ето някои подробности:

в. „Новинар“ от 11 юни 2005 г. (интервю на Грета Маринова, части от него)

Моите талисмани са двете ми деца, казва певицата

Името на сопраното Снежана Драмчева нашумя около концерта на световноизвестния испански тенор Хосе Карерас в края на май 2005 година. Певицата беше специалният поздрав на Христо Стоичков към оперния ас. Това обаче не е първият професионален успех на Снежана. Тя печели втора награда на конкурса “Франсиско Виняс” в Барселона и приза на публиката от конкурса “Верди” в Парма. Сред най-ярките й сценични превъплъщения са Виолета от “Травиата”, Джилда от “Риголето”, Мюзета от “Бохеми” и Лучия ди Ламермур от едноименната опера.

– Кой е човекът, на когото първо се обаждате, когато се приберете от чужбина?

– Това е моята преподавателка – проф. БЛАГОВЕСТА КАРНОБАТЛОВА-ДОБРЕВА. Изключителен човек. Не само казва, а и показва на учениците си.

– Има ли тайна рецепта, с която съхранявате гласа си?

– Не. Аз съм от певиците, които не ходят с шалове през зимата. Добре е човек да прави всичко в рамките на нормалното – нито да се лишава, нито да прекалява. Този глас трябва да свиква на всичко…..

(край на извадката)

Ще завърша тази статия за Благовеста Карнобатлова-Добрева с една история, свързана с нейната педагогическа дейност, която по стойност е наравно с вокалната й сценична кариера.

През 2016 г. ми попадна в Интернет случайно статия, свързана с дейността й като вокален педагог преди повече от 30 години на о-в Малта, траяла редица години. Автор на статията е българската оперна певица Андриана Йорданова, която в момента живее на този остров и през август 2015 г. аз се запознах „виртуално“ с нея, станахме ФБ-приятели и поддържаме известни връзки. Тя чете при свободно време мои оперни статии тук във ФБ и сме си разменяли информации. Ето важен детайл от началото на връзката ни.

Андриана Йорданова: Здравейте г-н Контохов, приятно ми е да се запознаем, макар и само тук, във въображаемото пространство, макар че то се превърна в реалност за много хора. С удоволствие ще си общуваме. Аз имам доста скромна кариера, но с някои симпатични и добри изпълнения. В момента работя над докторантурата си. Темата е „Операта в Малта между 1860 и 1960 година и българо-малтийските отношения в операта“. Ако ви е интересно мога да ви изпратя някои данни, снимки, критики. До скоро (17.08.2015).
Борис Контохов: Благодаря Ви, радвам се, днес Никола Гюзелев има рожден ден, писах голяма статия за него, много го уважавах и харесвах. Радвам се и за това, че имам на Малта “приятелка”. Преди 20 години бяхме там с жена ми за една седмица. Останахме много доволни, синът ни с децата си беше на съседния остров Гозо преди 7-8 години. Успех в докторската работа.
Андриана Йорданова: Здравейте, да, Малта си има своята красота. А аз познавах Никола Гюзелев, запознахме се в Италия в Академията на Борис Христов, по-точно извън академията, но имам хубава снимка с него и с колеги. А вижте кой е този – Борис Христов дава интервю в малтийската телевизия, снимката ми е от човека, който е взел интервюто (бел. Б.К.: заедно с чата във ФБ Андриана Йорданова ми праща хубава снимка на Борис Христов от негово гостуване на остров Малта).
(край на цитата)

Ето част от статията на Андриана Йорданова, за която загатнах по-горе. По всяка вероятност е публикувана в Интернет през 2015 г.:

Малтийско-българска оперна студия:

Завещанието на Благовеста Карнобатлова-Добрева

Андриана Йорданова

През следващата година ще се навършат 30 години от първото посещение на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева, изтъкната българска оперна певица и педагог, в Малта и нейната първа среща с млади малтийски оперни певци, на които тя е преподавала в различни периоди в течение на няколко години. Нейните бележки и спомени от този период са включени в книгата “Благовеста Карнобатлова-Добрева. „Бог ми даде глас” на нейната успешна ученичка и последователка Маргарита Баснарова-Атанасова. В това издание се намират данни за различните събития, в които тя лично участва и подготвя в Малта, а именно нейните първи лекции, соловите й концерти заедно със студенти, изпълнението на “Реквием” от Моцарт, концертите, посветени на различни композитори и стилове, а също концертното изпълнение на операта “Така правят всички” от Моцарт.

Изключително важно за нейните чести и регулярни посещения в Малта е функционирането на „Оперната студия”- една частна инициатива, която има за цел подобряването на стандарта на малтийските оперни певци на национално ниво. Трудът на тази студия е ползотворен и уважаван от Министерството на образованието и културата на Малта и има безспорно голям успех, докато друга група не се обявява против нея и не успява да спре развитието и функционирането на „Оперната студия”.

Въпреки това, до 1991 година проф. Добрева преподава редовно и подготвя концерти на ученици в Малта. Много от малтийските певци от определена възраст и досега помнят професорката и дължат много на нейните майсторски класове и нейния дух. От изключително значение е, че именно българка е първият и единствен педагог на тази „Оперна студия”, която се е приближавала много до една истински професионална студия за оперни певци.

В продължение на почти десетилетие една българка е имала ежегодна връзка с Малтийските острови и по-конкретно с малтийската публика и младите малтийски дарования на оперната сцена. Това е бележитата ни педагожка и певица проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.

За първи път тя посещава остров Малта в ролята си на певица и е високо оценена от публика и критика едновременно. След няколко години тя пътува до Малта вече като вокален педагог, което поставя началото на едно много важно и благоприятно сътрудничество между двете страни. През май 1986 г. тя работи за пръв път с група малтийски аматьори-оперни певци.

Начало на отношенията с Малта

В книгата на Маргарита Баснарова-Атанасова, възпитаничка на проф. Карнобатлова-Добрева, самата тя певица и педагог, пяла в Малта и асистирала на професорката, намираме подробна информация за посещенията в Малта и работата, която е извършена с малтийските певци. Първото й пребиваване е през 1981 година като певица, но ето какво казва тя за първото си посещение като педагог:

„След пет години – на 23 май 1986 година, излетях отново за Малта. Имах нужда от тази своеобразна красота на острова, камениста, южна, морска, ярка природа, изобилно слънце. Това ми гостуване дойде съвсем навреме след голямото напрежение през последните два месеца. Изнесох четири лекции на италиански език. Курсистите бяха двадесет на брой. Справих се добре с всичко. Домакините останаха доволни и ме поканиха отново в програмата за следващата година и Малта. Вестниците писаха: “Една оперна звезда дойде при нас”.

… От 6 март до 3 април 1987 година отново бях в Малта за работа с техните изявени певци. Курсистите ме посрещнаха чудесно. Работех с много приятни и сърдечни хора, които ми оказаха голямо внимание, като на Маестра. В пресата се отрази работата ми като ползотворна, която вече е дала добри резултати.

(…) Седем седмици – от 15 януари до 4 март 1988 година, прекарах в чудните острови на Малта. Красива природа, чудесно отношение от страна на всички, с много уважение и обич се отнасяха към мен. Накрая на курса, на 2 март, изнесохме заключителен концерт. Всички се стараеха да се представят в най-добрата си певческа форма. Министърът на културата и образованието даде коктейл в моя чест. И най-важното е, че пред всички заяви, че в бъдещите договори между двете страни по културния обмен задължително трябва да присъства моето име и, което каза с усмивка, е, че иначе няма да подпишем договора. Върнах се щастлива и удовлетворена от пребиваването си в Малта“.

На 13 април 1989 е организиран концерт в чест на именитата българска певица. Участват и нейни ученици, които заедно с италиански репертоар изпълняват и малтийски произведения. Публиката е изключително щастлива да чуе нашата оперна прима и малтийските студенти, които са показали очевидно развитие. Критиката от вестник The Sunday Times от 2 април 1989 завършва с възторжени думи за концерт, завършил с трибют към малтийската музика и с това допринесъл за популяризирането на операта и конкретно на малтийската музика.

Ето какво разказва професор Добрева в книгата на Баснарова-Атанасова:

„ (…) От 21 ноември 1988 до 24 май 1989 година отново бях в Малта. В този период проведох курс по пеене с певците на Mалта. Бях поканена отново от министъра на културата. Беше ми организирана от оперното дружество творческа вечер на 13 април 1989 година , където пях арии от популярни опери. Това, което най-много направи впечатление на малтийската публика беше арията на Селваджа от малтийският композитор Скира. Арията е написана в стила на бел-кантото с доста технически пасажи и голяма каденца, с бавна и бърза част. Композиторът е живял в Италия и арията е написана в стила на Росини, Доницети и Белини. На 19 април 1989 година изнесохме концерт на всички курсисти. Вечерта беше посветена на Моцарт. Участваха осемнайсет певци. Имахме добър успех и излязоха блестящи рецензии в пресата“.

(край на цитата)

Искам на това място да дам кратка информация за Андриана Йорданова и нейната особено полезна работа на о-в Малта, където взема дейно участие в музикалния живот на републиката. По този начин тя продължава започнатото дело от Благовеста Карнобатлова-Добрева. Ето кратко сведение за живота и дейността й:

Андриана Йорданова (сопран) започва първите си изяви като солистка на училищния хор в СОУ “Ал. С. Пушкин” и Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс. Завършва руска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1992) и оперно пеене при проф. Илка Попова в НМА „Панчо Владигеров” (1996). По време на следването си печели националните конкурси “Христо Бръмбаров”, Първи академичен конкурс и др., както и парична стипендия Крафт Якобс Сушард, стипендия за Академия “Борис Христов” и покана за Тоска курс в Манчестър, Великобритания. Дебютира в ролята на Мюзета в Бургаската опера (1994), участва в спектакли на Варненската опера (1996) и продължава вокалната си подготовка при варненския баритон Георги Койчев. Варненската публика я помни като Фиордилиджи в “Така правят всички” (Моцарт) и Силва Вареску в “Царицата на чардаша” (Калман). Следват ролите на Лила в “Имало едно време” (П. Хаджиев) на Великотърновския музикален театър и Мими в “Бохеми” (Пучини) на сцената на Старозагорската опера. След първия си концерт в Малта (2001) остава да живее там и става една от най-изявените певици на острова. Следват оперни концерти в Милано и Тоскана, дебют в Националния Маноел Театър във Валета като Земфира в операта “Алеко” от Сергей Рахманинов (2010) и участие преди няколко месеца в Театър Аурора на остров Гозо с ролята на Микаела в “Кармен”, оценена ласкаво от критиката. Андриана Йорданова поддържа репертоар с кантатно-ораториална музика, както и песни от различни композитори, харесва Кантата № 51 от Бах и Коледните кантати на Алесандро Скарлати, допада й песенното творчество на Хайдн, Шуберт, български и руски композитори. В момента работи под артистичното и певческо ръководство на сопраното Джулиетта Бизацца и води клас по пеене на остров Малта.

(край на цитата)

През юни 2013 г. Андриана Йорданова е гостувала в БНР в София и е участвала в негово предаване. Ето информация за това:

Музикално пътешествие в Малта с Андриана Йорданова

публикувано на 08.06.2013 г.

В предаването на програма „Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ гостува оперната певица Андриана Йорданова, която от години се е установила в Малта. През нейните очи и сърце погледнахме към това екзотично средиземноморско кътче и към музикалния живот там.

Освен като преподавател и артист от този сезон Андриана Йорданова влиза и в амплоато на артистичен директор на Международния музикален фестивал в Малта, който ще се проведе от 12 до 20 юли 2013 г. Тя е един от успелите българи по света, които пазят националното си чувство и хъс да работят за българската кауза, затова ще спонсорира участието на едно българско дете на фестивала.
Чуйте повече в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Каста дива

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/horizont/post/100065249/muzikalno-pyteshestvie-v-malta-s-andriana-iordanova

А за кое дете става въпрос, се разбира от следната информация в Интернет:

„Русенският пианист Васил Иванов ще представи България на Международния музикален фестивал в Малта, който ще се проведе от 12 до 20 юли 2013 г. Абитуриентът от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ още миналата година бе приет за студент във Виенската консерватория на ТРЕТО място измежду над 100 кандидати. По време на фестивала в Малта Васил Иванов ще участва и в майсторски класове по пиано, като уроците му в уъркшоповете ще бъдат спонсорирани от друга българка – артистичния директор на фестивала АНДРИАНА ЙОРДАНОВА, оперна певица от Варна. В заниманията ще вземат участие млади таланти от Русия, Украйна, Китай, Турция, Италия, България и Малта.“

(край на цитата)

Като прочетох тези редове, така се зарадвах за новата си „виртуална приятелка“ на о-в Малта – една българка, която помага името на родината й да се споменава и на тази територия в Средиземно море.

Но изненадата ми беше окончателна, като прочетох една статия във в. „Култура“ от декември 2015 г. Ето част от статията с автор Екатерина Дочева:

в. „Култура“ – брой 43 (2835), 11 декември 2015 г.

Екатерина Дочева

(…) млад малтийски композитор Юкар Гравина (роден 1994 г.). Впрочем, видях го миналата година, когато продуцирах двете оркестрови композиции, спечелили съответния раздел от конкурса – на Паул Портели и Стивън-Йозеф Псайла. Той се появи в кабината с радостна усмивка, за да се запознаем – следващият звукозаписен проект (2015) включваше неговата оратория „Стабат матер” ( …. ) Както споменах вече, тази година се състоя записът на ораторията, а компактдискът се очаква в началото на 2016 г. В записа участваха Филхармонията на Малта, хор „Bel Canto” с хормайстор Херман Фаруджа Франц и АНДРИАНА ЙОРДАНОВА – българска певица, която от 2002 година живее в Малта. Андриана извърши един подвиг, защото три дни преди началото на записа се е разболяла първоначално поканената солистка. Андриана буквално спаси тази огромна организация, в която участват около 150 души. За това се изисква не само кураж, но и много сериозен професионализъм. Защото сопранът е единствената солова партия в ораторията и пее във всичките седем части на творбата. При това, партията никак не е лесна – пишещият я, тогава 18-годишен композитор, все още се е интересувал повече какво му звучи в главата и какво иска да се получи като комбинация от впечатляващи звукови идеи. Много по-малко е мислел за изпълнителите, за солистката – важното е било избраният от него състав да „покрие” мащаба на композицията. Йорданова направи много убедителен, проникновен прочит на творбата; впрочем, тя е много известна на музикантското съсловие в Малта, както и на оркестъра на филхармонията и за никого не бе изненада нейното чудесно представяне…..

(край на цитата)

Нямам коментар – такива неща трябва да се знаят, как една българка спасява продукция в последния момент и вдига високо мнението за качеството на българските оперни гласове. Така спомените от работата на проф. Карнобатлова-Добрева на остров Малта се възстановяват и нека знаем, че когато за дадена нация или дадена група хора се изгражда мнение, то не идва случайно. Никога това не трябва да се забравя.

Нека днес на 24 януари 2020 година да поздравим проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева с нейната 84-годишнина, да й пожелаем добро здраве и лично щастие, като си припомним думите, които е казала при връчване на наградата „Златен век“ през 2016 година:

„Това е полетът. Това, което правих на четири континента за мен остават най-щастливите, най-незабравимите години в живота ми – когато пеех“.

За много години, уважаема маестра !

…….

Забележка: на 24.01.2017 г. г-жа Маргарита Баснарова написа във ФБ след статията ми за проф. Карнобатлова следните думи:

„Господин Контохов, здравейте! За много години! Радвам се че сте поместили материали за проф. Карнобатлова по случай нейния празник, но има грешка. Проф. Карнобатлова не е била асистентка на проф. Мати Пинкас ! Нейният професор е Илия Йосифов. След това специализира в Италия при Мерцедес Льопард. Поздрави!

……………….

Изпълнение на Благовеста Карнобатлова-Добрева: