Днес се навършват 130 години от рождението на певеца Цветан Каролев
Драги приятели на оперната музика, днес на 19 октомври 2020 г. (Денят на Свети Иван Рилски и ден, в който се помина в Габрово през 1977 г. моят скъп баща Пенчо Контохов) пиша статия за един от най-заслужилите основатели на българското оперно изкуство и певец-баритон от най-висока класа – Цветан Каролев, роден в Пловдив на този ден през далечната 1890 година. Днес се навършват кръглите 130 години от рождението му, а на 19 февруари т.г. се навършиха също кръглите 60 години от кончината му през 1960 г.
Колкото и хубави думи да пиша за него, както и да се мъчим да припомняме делото му, едва ли ще възбудим особени спомени за него, макар че той се е поминал не чак толкова отдавна – в София, на 19 февруари 1960 г. Тогава бях учител по математика в Габрово, но не си спомням за нещо особено – статии във вестници или нещо по-специално да се е говорило за него по радио или телевизия. Това не е особено рядко явление в България, след като някой известен артист – в която и област да бъде – бързо да бъде забравен, особено сега в това напрегнато и интензивно време. Не е навсякъде по света така, но в България „часовниците вървят по друг начин“.
Ако запитате специално в Габрово случаен човек на улицата, но роден в Габрово, дали знае нещо, свързано с името „Каролев“, 90 процента от хората ще ви отговорят почти веднага: „Да, разбира се, това е Райчо Каролев, известният в миналото книжовник и просвéтен деец, роден в Габрово, политик, историк и богослов.“ А някои по-информирани ще добавят: „Той е бил дългогодишен директор на някои от водещите български училища, участвал в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение“. Само каква визитна картичка – но едва ли някой знае, че Райчо Каролев е бащата на нашия юбиляр днес – певецът Цветан Каролев.
Всичко това ще обясня по-долу по реда му, но ми става тъжно, че след като реших днес да му посветя статия, и то за втори път откак пиша моите „оперни истории“ от средата на 2013 година, толкова малко има за Цветан Каролев в различните медии. Като изключим 2-3 специални книги от света на музикалното изкуство, и една съвсем малка по размер Уикипедия-страница за него на български език (очевидно на други езици няма), не ще намерим нищо повече в медиите. Една интересна случайност е, че ако влезем в Гугъл на кирилица с името „Цветан Каролев“, ще получим голям брой сведения за човек със същото име, който е известен волейболист от миналото, починал на 80-годишна възраст през 2019 г. Аз си спомням този спортист, той беше дълги години един от най-добрите волейболисти в България преди време. Ще получим и редица от информации с икономически характер, които публикува в различни медии един икономист със същото фамилно име – Владимир Каролев, роден през 1961 г. Едва ли този човек има родствена връзка с Райчо и Цветан Каролеви, но тази фамилия е твърде рядка в България, може и да има такова нещо. Жалко, няма къде да се провери – за Владимир Каролев има малка Уикипедия-страница, но там очевидно не пише за такива неща. Ако не познавате този Владимир, нека цитирам тази страница:
Владимир Асенов Каролев е български политик и икономист. Бивш общински съветник от НДСВ в Столична община. През 2011 г. Каролев е кандидат-кмет за София, издигнат от НДСВ.
Владимир Каролев е роден на 31 юли 1961 година в град Варна. В периода от 1979 до 1982 г. е сътрудник на Държавна сигурност – агент под псевдонима „Камен“ към III управление (военно контраразузнаване), 1 отдел, 1 отделение. Каролев потвърждава сътрудничеството си с ДС.
През 1986 г. Каролев завършва международни икономически отношения във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, а през 1993 г. – магистратура по бизнес администрация в Университета на Албърта в Канада.
Владимир Каролев се появява в обществено-политическото пространство през 2001 г., при управлението на НДСВ. Става анализатор по икономически въпроси, управляващ съдружник в Балканска консултантска компания. Консултант на чуждестранни фирми за инвестиции в България.
(край на цитата)
Не бих се спрял на тази личност, но поради интереса ми днес към певеца Цветан Каролев „се разходих малко в Интернет“ за евентуална връзка с Цветан Каролев – нищо не открих. При тази разходка видях някои от „икономическите анализи“ на Владимир Каролев – твърде агресивен стил в преценките за някои политици в Европа, специално в Германия към Ангела Меркел и Урсула фон дер Лайен, във връзка с политиката им към бежанците. Не мога да давам мнение, може и да има право. Ще цитирам едно такова изказване на Владимир Каролев в последно време по отношение на средната заплата в страните от ЕС. Лично на мен този анализ ми хареса:
Портал „ПИК“
ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК: Каролев избухна срещу Урсула фон дер Лайен за минимална европейска заплата: Това е заплаха за България!
17.07.2019 Икономистът Владимир Каролев направи коментар срещу идеята, лансирана от избраната за председател на ЕК Урсула фон дер Лайен да се въведе минимална европейска заплата.
“Идеите на Урсула фон дер Лайен за минимална европейска работна заплата са екзистенциална заплаха за икономическото развитие на България и плод на късогледството на западноевропейски премиери и министри, които смятат, че Източна Европа е заплахата за техните икономики, а не конкуренцията от Азия”, посочи икономистът. Ако съществуваше средна европейска минимална работна заплата, индустриализацията около Пловдив нямаше изобщо да се случи. И заплатите никога нямаше да пораснат до днешното им ниво. В пазарната капиталистическа икономика забогатяването е поетапен и еволюционен процес, допълва Каролев.
Ако нискотехнологичните доставчици на компоненти отпреди 10-15 години не бяха дошли в България, нямаше днес да имаме доставчици от най-високия първи ред и дори да мечтаем за инвестицията на „Фолксваген“, смята той.
“Говорейки за немския концерн, трансформацията на икономиката, за която вицепремиерът Томислав Дончев говори, ще се случи именно чрез такива инвестиции. Държавните инвестиции за поредния (май трети) суперкомпютър или лаборатория за космически изследвания най-много да трансформират пари от джоба на данъкоплатеца в (почти) безполезни държавни активи и тлъсти комисионни за частни търговци. Трансформация е когато нискотехнологични заводи биват заменяни с високотехнологични такива. Когато халетата за производство на ауспуфи се заменят със заводи за производство на „Порше кайени“ и „Форд мустанги“. Когато офисите за кол обслужване на индийци или белгийци бъдат заместени с програмистите на Бош, ARGO AI и Google. Когато в българските мини повечето миньори под земята бъдат дистанционно-управлеяеми гъсеници с размер на цяла танкова дивизия, добиващи ценни метали на 1 километър под земята (и неслучайно общината с най-висока средна заплата е Челопеч). А що се отнася до кахърите за образованието, просто оставете инвеститорите да си направят програмите без чиновниците от МОН да им обясняват как това не може да стане, заради броя хорариуми и стратегията за образование от еди-коя-си-година”, посочи още Владимир Каролев.
По думите му Урсула фон дер Лайен трябва да е вик за събуждане, защото европейските глупости за средно-европейска минимална заплата ще поставят България на кръстопът – или наистина привличаме тежката артилерия на инвеститорите и се трансформираме, или България остава завинаги ниско-технологична периферия на Западна Европа.
(край на цитата)
Е, Владимир Каролев е бил от 1979 до 1982 г. сътрудник на Държавна сигурност, той потвърждава това сътрудничество с ДС. Но това не е никакво оправдание – аз не го познавам, нито желая да давам мнение, но поне това което казва за „трансформацията на икономиката“, за която вицепремиерът Томислав Дончев говори, че ще се случи именно чрез такива „високотехнологични инвестиции“, Каролев има пълно право.
Аз се радвам, че Томислав Дончев направи доста и продължава да прави за Габрово – той е роден и учил в този град, поне него познавам лично от мой престой в Габрово през 2008 г., когато той беше кмет на града, а аз бях поканен на тържество в ТУ Габрово, при което беше и той. Тогава имахме 15-20 минути време да поговорим, бяхме съседи по място в аулата на ТУ.
Нека напиша няколко думи за него: Томислав Пейков Дончев е български философ, журналист и политик от политическа партия ГЕРБ, заместник министър-председател, министър по европейските фондове и икономическата политика в кабинета „Борисов 2“ (2014 – 2017) и заместник министър-председател в кабинета „Борисов 3“. Той е кмет на Габрово (2007–2010), министър по управление на средствата от Европейския съюз в кабинета „Борисов 1“ (март 2010 до март 2013), народен представител в 42-то Народно събрание (май 2013 до август 2014) и член на Европейския парламент от групата на Европейска народна партия (ЕНП).
Роден е на 6 август 1973 г. в Габрово. През 1991 г. завършва математическата гимназия в Габрово, а през 1997 г. получава магистърска степен по философия във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ). Завършва и втора специалност по журналистика. В периода 1997–1999 г. работи като учител в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново, където преподава психология, логика, етика и философия. Между 1999–2000 г. е редактор в „Радио Габрово“. В този период (през 1998 г.) специализира политически науки в „Международното лятно училище по политически науки и международни отношения“ в Полша. През 2001 г. специализира „Подпомагане на високотехнологични малки и средни предприятия и научно-развойни стартиращи фирми“ в Института „НЕГЕВ“, Израел.
(край на цитата)
Повече няма да се спирам на данни както за Томислав Дончев, така и за Владимир Каролев – много се отдалечих от основната ми тема днес – оперният певец Цветан Каролев. Сега ще премина към биографични бележки и дейност на този артист.
Цитирам първо наговата Уикипедия-страница:
Цветан Каролев е български оперен певец, баритон, заслужил артист от 1949 г., роден на 19 октомври 1890 г. в Пловдив в семейството на учителя, богослов, книжовник и действителен член на БАН Райчо Каролев и Мария Андрейчева, починал на 19 февруари 1960 г. в София.
В годината на раждането му баща му се мести със семейството си от София в Пловдив, като и на двете места е бил учител и директор на мъжката гимназия в града. Цветан има още петима братя и две сестри.
Средното си образование завършва в София през 1909 г. На 25 ноември 1910 г. прави дебюта си на сцената на Българската оперна дружба с изпълнение на ролята на Разбойника в операта „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов. Успоредно с това и учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе.
От 1915 до 1917 г. Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 г. – в Берлин. След завръщането си в България през 1919 г. продължава изявите си в Българската оперна дружба и в Софийската народна опера. Активната му певческа кариера трае до 1937 г., като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена (1932, 1933), Будапеща (1933), Берлин (1935) и Загреб (1937). От 1938 до 1953 г. работи като инспектор в Софийската народна опера.
Гласът на Каролев се е характеризирал със сила и звучност и е бил особено подходящ за драматични роли. Той има над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България. Измежду тях са:
- 1910 – Разбойник („Сиромахкиня“ от Емануил Манолов),
- 1911 – Кондофрей („Борислав“ от Георги Атанасов),
- 1911 – Дели Омер („Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев),
- 1911 – Халит ага („Камен и Цена“ от Иванов–Кауцки),
- 1912 – Ескамилио („Кармен“ от Бизе),
- 1913 – Валентин („Фауст“ от Гуно),
- 1914 – Граф ди Луна („Трубадур“ от Верди),
- 1911 – Тахирбег („Тахирбеговица“ от Д. Хаджигеоргиев),
- 1919 – Жермон („Травиата“ от Верди),
- 1919 – Борислав („Борислав“ от Г. Атанасов),
- 1920 – Риголето („Риголето“ от Верди),
- 1922 – Яго („Отело“ от Верди),
- 1922 – Княз Игор („Княз Игор“ от Бородин),
- 1923 – Грязной („Царска годеница“ от Римски-Корсаков),
- 1929 – Иван Владимир („Косара“ от Г. Атанасов),
- 1930 – Холандецът („Летящият холандец“ от Вагнер),
- 1931 – Крали Марко („Крали Марко“ от Кавалджиев),
- 1932 – Петър („Иванко“ от Натан Князев).
(край на цитата)
През 1949 г. Цветан Каролев получава званието „заслужил артист“, а през 1959 г. – орден „Червено знаме на труда“.
(край на цитата)
Това са всички данни в Интернет за Цветан Каролев. Има много повече за неговия баща Райчо Каролев, но за него ще пиша малко по-късно, след като добавя, че една малка информация за Цветан Каролев се съдържа в „Илюстрован музикален речник“ от 1933 г. на музиколога Иван Камбуров, която обхваща данни до годината на издаване на речника – 1933. Цитирам тази информация:
„Цветан Каролев е оперен певец – драматичен баритон, роден през 1980 г. в Пловдив. Първият му учител по пеене е Иван Вулпе. През 1916-1919 учи във Виенската музикална академия при Унгер, и частно – при камерзенгер Франц Щайнер. От 1919 г. е член на Софийската народна опера, гдето застъпва с добър успех роли като първи драматичен баритон. Гласът на Цветан Каролев се отличава със своята мощ и изразителност. Гастролирал е във Виена – „Volksoper“ (Народната опера) и Будапеща (Държавната опера) с насърчителен успех“.
(край на цитата)
В една статия за големия български сатирик и поет Стоян Миленков (1889-???? – никъде не намерих годината на смъртта му), става въпрос и за певеца Цветан Каролев – само няколко думи, с когото са били приятели. Но преди да цитирам част от тази статия, нека кажа няколко думи за Стоян Миленков:
„Стоян Миленков е един от най-веселите куплетисти и популярните трубадури на българския живот и нрави през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век. Роден е в гр. Брезник в края на ХIХ век. Специализира актьорско майсторство в Париж, преди Първата световна война играе като драматичен актьор в Народния театър, а после дълго време е говорител в радио София. Либретист е на първата българска оперета за възрастни “Моралисти”, 1916 г., творба на композитора маестро Георги Атанасов. Сам пише текстовете на своите песни, които са интонационно свързани най-вече с шопския музикален фолклор, но за разлика от повечето си колеги влага особено остър социален смисъл в онова, което на пръв поглед изглежда невинно, а всъщност представлява бич срещу неправдата и порочността. След 1944 г. е умишлено пренебрегнат и оставен в пълна забрава“.
(край на цитата)
Сега цитирам частта за Цветан Каролев от въпросната статия, публикувана през октомври 2019 г.:
Портал „Zapadno.com“ (Сайтът на Брезник, Трън и региона)
Стихове и песни на брезничанина Стоян Миленков прозвучаха за 130-годишнината от рождението му
11 октомври 2019 г.
Тематично честване събра десетки брезничани и гости на град Брезник в зала “Военен клуб” на Общинския исторически музей. Поводът беше отбелязване на 130-годишнината от рождението на брезничанина Стоян Миленков – всенародният цар на горчивия смях. Сред гостите на събитието бяха представители на местната власт, директорът и преподаватели от училището в града, читалищни секретари, краеведи и служители на мината, предаде репортер на „Zapadno.com“.
В началото заместник-кметът на Община Брезник Мария Добревска представи подробна информация за биографията и творчеството на Стоян Миленков:
“Навършиха се 130 години от рождението на една от най-интересните български личности от началото на 20-ти век – Стоян Миленков – куплетист и сатирик. Името и неговото творчество се нареждат сред плеядата творци на 20-ти век, родени в град Брезник и оставили трайни следи в националната ни култура като Лиляна Барева и Цветана Табакова – оперни певици, учените – професор Георги Любенов и професор доктор Любомир Андреев, професор Ваклиев, професор Савов, професор Николов, професор Величков, професор Нешев и редица други”, каза заместник-кметът Мария Добревска.
Стоян Миленков е роден преди 130 години, на 9 ноември 1889 година в град Брезник, в семейство на Христина, както я наричали Ристена и Иван (Йованча) Миленкови. Бащата е фелдшер и семейството често се мести от град в град. Фелдшер е в Брезник, в кюстендилската болница, след това във Варна и от 1904 година е назначен за административен управител на Александровска болница в София, поради което семейството се установява трайно в София. От запазените документи се вижда, че Стоян започва училище в Брезник. До втори прогимназиален клас учи в град Кюстендил, завършва трети прогимназиален клас във Варна, а от следващата година започва софийският му ученически и житейски период. Записва се във Втора мъжка гимназия, където се сприятелява с ЦВЕТАН КАРОЛЕВ – бъдещ оперен певец и Христо Попов – бъдещ режисьор в операта. Увлечени в литературни четения, младежите често осъмват до ранни зори. Издават литературен вестник и пишат стихове …
(край на цитата)
В тази статия по-нататък не става въпрос наново за Цветан Каролев.
Останалите сведения за него са части от статии, поместени в две книги с музикална тематика – книгата на журналиста Петко Тихолов „Към върховете на изкуството“, София, 1979, стр. 133-137, и данни от „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН през 1967 година, стр. 272-273. Цитирам първо извадки от книгата на Петко Тихолов:
„Цветан Каролев е един от основателите на Софийската народна опера. За нейното изграждане и укрепване той отдава най-хубавите си години, работи всеотдайно близо три десетилетия. Каролев е от онова поколение оперни дейци, които в своя път към изкуството преодоляват редица пречки и еснафски предразсъдъци. Лошите условия и безпаричието не сломяват техния идеализъм и ентусиазъм. Те остават верни на трудната, но благородна инициатива да се създаде национален оперен театър. Трудът и усилията им не отиват напразно. Върху положените от тях основи разцъфна българското оперно изкуство, което днес е гордост за всеки българин.
Цветан Каролев има здрав, мощен, устойчив и пълнозвучен глас – драматичен баритон. В репертоара му влизат баритоновите роли, играни по негово време на нашата сцена. Той е първият Скарпия, Риголето, Яго, Холандецът (от операта „Летящият холандец“ на Вагнер), Иван Владимир от „Косара“, Крали Марко от едноименната опера и редица други. Каролев има здраво чувство за ритъм, сигурна музикална памет и силен актьорски темперамент.
Умира на 19 февруари 1960 г. в София.
Роден е на 19 октомври 1890 г. в Пловдив, където баща му Райчо М. Каролев е бил гимназиален директор. Бил е такъв и на Априловската гимназия в Габрово, министър на народната просвета и един от основателите на Книжовното дружество – днешната Академия на науките. Завършил е Киевската духовна семинария. В семейството му са били 9 деца – 7 момичета и 2 момчета. Цветан Каролев е най-малкият от синовете.
Части от негови споделяния: още от ученик започва да пее и да рецитира, като пространството пред чиновете се превръща в междучасията на импровизирана сцена. В такива концерти и декламации участват той, заедно с Александър Краев, Пейчо Манов и Христо Попов. При такава изява един ден вратата на стаята се отваря и влиза учителят Николай Ив. Николаев, като задава въпроса, кой от учениците пее. Някой от тях отговаря, че това е Цветан Каролев. Николаев го завежда в учителската стая (Цветан мисли, че ще бъде наказан), но там учителят му предлага да пее в църковния хор на „Света Неделя“. Той се съгласява, започва да посещава този хор и бързо напредва. Родителите му са особено доволни, записват го като частен ученик на певеца Димитър Попиванов.
В същото време Каролев следи първите опити на Оперната дружба през 1908-1909 години и постъпва в нея като хорист. След един концерт на хор „Родна песен“, където участва и той, известният певец и вокален педагог Иван Вулпе го поканва в дома си, за да провери гласа му. При това посещене Вулпе го слуша внимвателно и казва, че притежава голям гласов материал, който трябва да се оформи. Така Каролев започва вокална подготовка при Иван Вулпе и след две години гласът му е оформен като драматичен баритон. Играе малки роли в Оперната дружба, а след 4 години поема и първите централни баритонови партии.
На 25 ноември 1910 г. Цветан Каролев има своя дебют в ролята на Разбойника от първата българска опера „Сиромахкиня“ на родоначалника на музикалното творчество Емануил Манолов.
През 1915 г. Каролев специализира във Виена при проф. Франц Щайнер, който е възхитен от гласа му и НЕ ЖЕЛАЕ НИКАКВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ !!! Желанието на Щайнер е Цветан Каролев да остане във Виенската опера, но Каролев предпочита да се върне в България, ЗА ДА ВЛОЖИ УСИЛИЯТА СИ В УКРЕПВАНЕ НА МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ОПЕРА !!! (Моя бележка – Б.К.: Как ви се струва драги приятели, какво отношение е имал Каролев тогава, при това той не е единствен!) …
През 1917 и 1918 година той специализира в Берлин при вокалния педагог Шварц. Завръща се в Бълария през 1919 г. и продължава работата си в Оперната дружба в София.
Цветан Каролев споделя в спомените си, че е особено доволен от работата на всички свои вокални педагози в чужбина, допринесли много за издигане на музикалната му култура. Те са го научили да пее правилно. Благодарение на добрата основа, която са му дали, неговият глас никога не спада, макар да се е случвало да има изяви по 5-6 пъти седмично, често и повече. Колегите му са го наричали „ПЕВЕЦЪТ СЪС ЖЕЛЕЗНИЯ ГЛАС“.
Споделя още, че лесно е запомнял партиите си, понеже е имал силна музикална памет. Освен това е научавал и партиите на своите партньори в дадена опера, и то само от слушане – на репетициите. При въпроса, как е създал най-добрите си роли той отговаря: „С много труд, търпение и усърдие“. Например партията на Холандеца от операта „Летящият холандец“ на Вагнер той разучава дълго време под вещото ръководство на диригента Исай Добровен, който има отличен педагогически похват и богата музикална култура.
Цветан Каролев гостува и зад граница в Будапеша и във Виена в оперите „Трубадур“ (Граф ди Луна), „Тоска“ (Скарпия), „Аида“ (Амонасро), „Риголето“ (Риголето), при които е имал много голям успех. Критиката високо оценява неговото изпълнителско изкуство.
В България освен в Оперната дружба и в Софийската народна опера Цветан Каролев е имал изяви в Старозагорската опера (в ролята на Риголето) и в Софийската подвижна опера в ролята на Доктор Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини.
Играе заедно с редица изтъкнати в епохата партньори, като Стефан Македонски, Панайот Димитров-Отето, Христо Бръмбаров – при мъжете, а при жените – Мария Милкова-Золотович, Констанца Кирова, Цветана Табакова, Пенка Тороманова.
Репетоарът на Цветан Каролев включва 40 опери, в които играе главните баритонови роли. За свои любими роли, които счита като такива с най-високи гласови и сценични качества са: Холандецът от „Летящият холандец“, Риголето от едноименната опера, Скарпия от „Тоска“, Граф ди Луна от „Трубадур“ и Княз Игор от едноименната опера.
По отношение на положението на българските оперни артисти в миналото и сега (интервюто е от 1 декември 1958 г.) той отговаря – цитирам дословно:
„Тогава работехме при крайно трудни условия. Отначало нямахме салон и се принуждавахме да играем в салона на „Славянска беседа“, а той беше много неудобен и нехигиеничен. По-късно давахме спектакли в сградата на Народния театър. „Съжителството“ с драмата не ни позволяваше да разгърнем своята работа. След изгарянето на Народния театър се преместихме в Свбодния театър. Там условията бяха още по-лоши. Когато се върнахме в новопостроената сграда на Народния театър, пак деляхме сцената с драмата, което пречеше на пряката ни работа. След Девети септевмри 1944 г. настъпи ново време и за нас – в столицата се издигна монументална сграда със всички условия за прекрасна работа и това даде отражение на цялата послдвала епоха на възход на оперното изкуство у нас …“ (Б.К.: предавам със съкращения).
(край на цитата)
Нека предам още някои от спомените си, които Цветан Каролев е споделил при разговора си с Петко Тихолов през декември 1958 г. На въпроса, освен към пеенето, към какви друго е имал наклонност, Каролев отговаря: „Преди да следвам пеене, имах наклонност към строително инженерство. Родителите ми пък желаеха да уча за аптекар“. При въпроса, дали се е занимавал с преподавателска дейност, той отговаря: „Предавал съм много малко уроци. Нямам търпение да се занимавам с преподавателска работа“.
Друг въпрос: „Кой смятате за най-щастлив ден в живота ви?“. Отговор: „През юни 1911 година Оперната дружба предприе турне из страната. Понеже бях включен в тази обиколка, изживях най-радостни дни.
И последен въпрос: „Спомняте ли си някои интересни случки из вашия сценичен път?“. Следва отговор: „Една вечер се играеше операта „Тахир беговица“. Един от участниците в балета липсваше. Ами сега? Настъпи смущение. Не помня на кого хрумна идеята аз да играя. Не исках, но кой ме слуша. Драгомир Казаков нареди: „Цеко ще играе, той е гледал много пъти операта, пък и няма нужда от гримиране, защото е черничък“. Няма как, съгласих се. Нали трябваше да се спасява положението. Облякох дрехите на евнуха и играх балет. Това е най-големият куриоз в живота ми“.
(край на цитатите от спомените на Цветан Каролев, споделени при разговора с журналиста Петко Тихолов).
Сега ще дам някои сведения за Цветан Каролев, взети от статията за него в книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН през 1967 година, стр. 272-273 (няма да повтарям данни, които вече съм изложил на други места).
„Освен изявите в чужбина на Цветан Каролев – на оперни сцени в Будапеща и Виена през годините 1932 и 1933, той има такива и в Берлин през 1935 г., както и в Загреб през 1937 г. в ролите на Холандецът от „Летящият холандец“, Риголето от едноименната опера и Граф ди Луна от „Трубадур“. В големия му репетоар се включват и роли от почти всички представени на времето български опери. След 1938 г. Цветан Каролев е инспектор в Софийската народна опера до 1953 г.“
(край на цитата)
Цитирам списък по автори и години на постановка на много от оперните роли, в които Цветан Каролев е имал участия:
Маестро Георги Атанасов: Кондофре в „Борислав“ (1911), Борислав в едноименната опера (1919), Иван Владимир в „Косара“ (1929). Жорж Бизе: Ескамилио в „Кармен“ (1912). Александър Бородин: Княз Игор в едноименната опера (1922). Рихард Вагнер: Холандецът в „Летящият холандец“ (1930). Джузепе Верди: Граф ди Луна в „Трубадур“ (1914), Жермон в „Травиата“ (1919), Риголето в едноименната опера, Яго в „Отело“ (1922). Шарл Гуно: Валентин във „Фауст“ (1913). Иванов-Кауцки: Халит ага в „Камен и Цена“ (1911). Иван Кавалджиев: Крали Марко в едноименната опера (1931). Натан Князев: Петър в „Иванко“ (1932). Емануил Манолов: Разбойник в „Сиромахкиня“ (1910). Николай Римски-Корсаков: Грязной в „Царска годеница“ (1923). Димитър Хаджигеоргиев: Дели Омер (1911) и Тахирбег (1915) в „Тахирбеговица“.
(край на цитата)
Както стана въпрос в началото на тази статия, Цветан Каролев е син на Райчо Каролев, известният в миналото книжовник и просветен деец, роден в Габрово, политик, историк и богослов, дългогодишен директор на някои от водещите български училища, участвал в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение. Сега искам да напиша нещо повече и за него, след като за сина му няма много сведения в медиите. Цитирам първо неговата Уикипедия-страница:
Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Той е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение. Негов син е оперният певец Цветан Каролев.
Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово, починал на 22 март 1928 г. в София.
От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871-1875) и директор (1875-1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество.
През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до генерал Гурко. Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към връх Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.
Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886-1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890-1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895-1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.
(край на цитата)
Трябва да бъдем горди (става въпрос не само за хора, родени в Габрово), че този град е дал на България такива просветни дейци от ранга на Васил Априлов, Николай Палаузов, сега виждаме и личността на Райчо Каролев. Има и редица други като акад. Никола Михов – първият и най-голям български библиограф, Тодор Бурмов – първият министър-председател на България, акад. Иван Гюзелев – първият секретар на Учредителното Народно събрание, математик, физик и философ и много други. А най-общо може да се каже следното: Габрово е родно място на много бележити личности – 26 професори, 17 генерала, 12 министри, 2 войводи, 2 подвоеводи, 15 четници, 138 опълченци, 5 първи инженери в България (машинен, електроинженер, корабостроителен, текстилен и трикотажен).
Нама да се спирам повече на подробности, за да не изпадам в „местен шовинизъм“. Но поради това, че пиша днес за Цветан и Райчо Каролеви, все пак трябва да кажа, че и на името на Райчо Каролев съществува в Габрово училище и то от много висок ранг – гимназия с години на обучение от 1-ви до 12-и клас. Понеже това е важно, ще цитирам малка информация за това училище:
Сайт на училище „Райчо Каролев“ Габрово
Средно училище „Райчо Каролев“
Адрес: 5300 Габрово, ул. “Любен Каравелов” № 48
Директор: Богдан Андреев
Тел.: 066 807 087
Заместник-директор УД: Дарин Цанев
Заместник-директор АСД: Нели Милчева
Тел.: 066 807 087
E-mail: sou_rkarolev@mail.bg
Web-site: www.raichokarolev.com
СУ “Райчо Каролев” – Габрово е отваря врати на 15.09.1976 г. и носи в началото името „Таня Карпинская”. Първите му ученици са на брой 851 и към училището е открит първият спортен интернат в региона. Оборудвано е с най-нови за времето учебно-технически средства и богата училищна библиотека, която днес разполага със 7 000 тома художествена, научна и методическа литература. СУ „Райчо Каролев” – град Габрово е средно общообразователно училище, в което се обучават ученици от първи до дванадесети клас. Училището организира непрофилирано обучение за учениците от гимназиален етап.
Училището разполага със 77 души персонал, от които 60 педагогически и 17 непедагогически.
През учебната 2017/2018 година в училището се обучават 655 ученици в 29 паралелки, от тях: начален етап I- IVклас – 319 ученици в 15 паралелки, прогимназиален етап V- VIIклас – 242 ученици в 9 паралелки и гимназиален етап VIII-XII клас – 90 ученици в 5 паралелки.
Училищният сграден фонд включва 5 корпуса, както следва: 2 учебни корпуса с 29 класни стаи, 10 броя кабинети и учебни работилници; 1 администрантивен корпус; столова и кухненски блок; 2 физкултурни салона; открити дворни площи с обособени спортни площадки, ресурсен кабинет и стая за занимания по интереси за целодневна организация на учебния ден, училищна библиотека, медицински кабинет и кабинет по дентална медицина.
Отоплението се осигурява чрез топлоподаване на ТЕЦ – Габрово.
Транспорт – като средищно училището разполага с три училищни автобуса.
Комбинирано спортно игрище, футболно и тенис игрище с изкуствена трева, изкуствено гумено игрище за волейбол;
Професионални консултации с училищен психолог и логопед;
Чуждоезиковото обучение;
Обучение по информационни и компютърни технологии; Допълнителни дейности с цел развиване на възможностите на талантливите ученици и повишаване на интелектуалното ниво на всеки ученик;
Развиване на спортните умения чрез максимално натоварване на спортната база;
Чрез повишаване професионалните компетентности на учителите се търси подобряване качеството на учебния процес.
(край на цитата)
След края на тази статия ще приложа наред със снимки на Цветан и Райчо Каролеви, които са съвсем малко, също и такива на това училище, носещо името на Райчо Каролев.
Нека днес на 19 октомври 2020 г. почетем 130 години от рождението на баритона Цветан Каролев, направил толкова много за утвърждаване на българското оперно изкуство в най-трудния период на съществуването му – годините от зараждането на Оперната дружба и преминаването й после към Софийската народна опера. Както видяхме, Цветан Каролев е имал възможност да остане във Виенската държавна опера, но е предпочел да се върне в България и там да отдаде цялата си енергия и талант за развитие на оперното изкуство в родината си. Респект за това негово решение!
Мир на праха му!
……….