Kirsten, Dorothy (USA, Sopran)

Сопраното от САЩ Дороти Корстен, която се помина преди 30 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 януари 2023 г. пиша статия за пръв път за една знаменита певица от САЩ през първата половина на миналия век, която е оставила незалечими следи в историята на музикалното изкуство по това време – сопраното Дороти Кирстен (Dorothy Kirsten), родена на 6 юли 1910 г. в Монклер, Ню Джърси, САЩ, починала на 18 ноември 1992 г. в Лос Анджелис, Калифорния.

Днес не е кръгла дата нито от рождение, нито от дата на кончина, но преди 2 месеца – на 18 ноември 2022 г. се навършиха кръглите 30 години от смъртта на Дороти Кирстен и искам днес да я почета със статия. Тогава на 18 ноември имах друга статия на оперна тема, поради което правя това днес. Както ще видим, Дороти Кирстен е една от най-великите гласове в тази епоха, тя е участвала преди всичко на сцени в Америка, но е получила основното си вокално обучение в Италия, имала е изключително приятна външност и излъчване, което допринася за голямата й популярност.

От 1938 г. тя е под опеката на известната певица от САЩ Грейс Мур, която има студио в Рим, в което Дороти Кирстен постъпва и се обучава от Астолфо Пеша. Периода на това обучение в Европа е съкратено поради избухването на Втората световна война и тя се завръща през 1939 г. в САЩ, дебютирайки на Световното изложение в Ню Йорк. Следват първи оперни роли в „Chicago Opera Company“ („Манон“ от Масне през 1940 г.), „San Carlo Opera Company“ (1942), „New York City Opera“ (1943), „San Francisco Opera“ (1945) и „New York Philharmonic“ (1945). Нейното радио шоу „Keepsakes“ се излъчва в продължение на една година през 1943–1944 г.

Дороти Кирстен дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк на 1 декември 1945 г. с ролята на Мими в „Бохеми“ и пее в МЕТ през следващите 34 години. Броя на нейните изяви там е огромен – 290 изяви в 13 различни опери и една оперета през периода от 1945 до 1979 г. Eто имената на оперите и оперетата (в реда на нейните участия): „Бохеми“ от Пучини, „Ромео и Жулиета“ от Гуно, „Травиата“ от Верди, „Кармен“ от Бизе, „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, „Фауст“ от Гуно, „Луиза“ от Шарпентие, „Палячи“ от Леонкавало, „L’Amore dei tre re“ от Монтемеци, „Манон Леско“ от Пучини, „Тоска“ от Пучини, „Манон“ от Масне, „Момичето от Златния запад“ от Пучини и „Прилепът“ (оперета) от Йохан Щраус.

Макар че пее предимно в САЩ, тя също така с прекъсвания се изявява в Европа, появявайки се през 1962 г. в СССР, където пее Виолета в „Травиата“ от Верди в „Болшой“-театър. Тя пее в американските премиери на „Троил и Кресида“ от Уилям Уолтън и „Диалози на кармелитките“ от Франсис Пуленк в Сан Франциско. Последната й изява в MЕТ е на 10 февруари 1979 г. в ролята на Тоска от операта на Пучини.

В допълнение към оперната си дейност, Дороти Кирстен пее по радиото с Франк Синатра (с него в „Light-Up Time“), с Бинг Кросби, Нелсън Еди, Джак Бени, Гордън Макрей и Пери Комо.

Тя също се изявява в два филма – „Mr. Music“ (1950) и „The Great Caruso“ (1951) с Марио Ланца.

През 1965 г. тя се появява в поредицата от албуми на „Firestone Your Favorite Christmas Music“, Volume 4, пеейки „I Wonder as I Wander“ и „Joy to the World“.

След този кратък увод ще се спра на подробности от биографията и дейността на Дороти Кирстен, взети от най-различни източници на разни езици.

Дороти Кирстен, родена на 6 юли 1910 г. в Монклер, Ню Джърси, САЩ, починала на 18 ноември 1992 г. в Лос Анджелис, Калифорния, е американско сопрано.

Биография

Майката на Кирстен е органистка и учителка по музика, дядо й е диригент, а пралеля й Катрин Хейс също е била оперна певица. Дороти Кирстен напуска гимназията на 16 години и работи в компанията за шевни машини „Singer Corporation“ и за „New Jersey Bell“, като заедно с това се занимава с вокално изкуство в свободното си време. Нейният учител Луис Дарней в крайна сметка я наема като секретарка и прислужница.

В края на 30-те години на миналия век Дороти Кирстен има стабилна професионална кариера като радио певица в компанията „WINS“, също като член на хора на Кейт Смит и като певица с оркестри за поп музика.

Дороти Кирстен се присъединява към групата на главните сопрани на „Philadelphia La Scala Opera Company (PLSOC)“ през 1943 г. и прекарва големи периоди от време, изпълнявайки там роли до 1947 г. Дебютира с тази трупа на извънградско представление в „Сирийската джамия“ в Питсбърг на 18 май 1943 г. като Мими в „Бохеми“ от Джакомо Пучини, с Нино Мартини като Родолфо, Карло Морели като Марчело и диригент Арман Балендонк.

През сезона 1943-1944 г. като член на ансамбъла на „PLSOC“, Дороти Кирстен играе Мими в „Бохеми“ в залата на Музикалната академия много пъти, както и Неда в „Палячи“ от Леонкавало заедно с Джовани Мартинели като Канио. През октомври 1943 г. тя също така прави турне с компанията в Детройт, където пее Мими заедно с Арман Токатян като Рудолфо. (Моя бележка Б.К.: Арман Токатян (1894-1960) е български тенор със световна известност, роден в Пловдив. За него съм писал статия, която може да се прочете в моя оперен блог „operastars.de“ чрез линка:

https://www.operastars.de/category/tokatyan-armand/.

Кирстен открива сезона 1944-1945 в състава на „PLSOC“ като Микаела в „Кармен“ от Жорж Бизе с Бруна Кастаня в главната роля. Тя също така участва в турне с акомпанимент на пиано в Кливланд и пее Мими от „Бохеми“.

През февруари 1946 г. Кирстен пътува до Вашингтон с „PLSOC“, за да играе в ролята на Маргарита във „Фауст“ от Шарл Гуно. През декември 1949 г. тя записва „Манон Леско“ от Пучини със световноизвестния тенор от Дания Юси Бьорлинг. Последната й година на изпълнение с „PLSOC“ е сезонът 1946-1947 г., през който тя играе Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно.

Дороти Кирстен дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк на 1 декември 1945 г. с ролята на Мими в „Бохеми“ и пее в МЕТ през следващите 34 години. Макар че пее предимно в САЩ, тя също така с прекъсвания се изявява в Европа, появявайки се през 1962 г. в СССР, където пее Виолета в „Травиата“ от Верди в „Болшой“-театър. Тя пее в американските премиери на „Троил и Кресида“ от Уилям Уолтън и „Диалози на кармелитките“ от Франсис Пуленк в Сан Франциско. Последната й изява в MЕТ е на 10 февруари 1979 г. в ролята на Тоска от операта на Пучини.

Ще дам подробности от кариерата на Дороти Кирстен в МЕТ:

Броя на нейните изяви там е огромен – 290 изяви в 13 различни опери и една оперета през периода от 1945 до 1979 г. Eто имената на оперите и оперетата (в реда на нейните участия): „Бохеми“ от Пучини, „Ромео и Жулиета“ от Гуно, „Травиата“ от Верди, „Кармен“ от Бизе, „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, „Фауст“ от Гуно, „Луиза“ от Шарпентие, „Палячи“ от Леонкавало, „L’Amore dei tre re“ от Монтемеци, „Манон Леско“ от Пучини, „Тоска“ от Пучини, „Манон“ от Масне, „Момичето от Златния запад“ от Пучини и „Прилепът“ (оперета) от Йохан Щраус.

Цитирам една информация относно тези участия от източник на френски език в мой превод на български:

Продукции с участието на Дороти Кирстен в Метрополитън Опера, представени в сградата на „Метрополитън Опера“, освен ако не е посочено друго:

1945: „Бохеми“, музика от Джакомо Пучини, с Ян Пиърс, Франсис Гриър, музикално ръководство Чезаре Содеро (в ролята на Мими, изпълнена 40 пъти до 1977 г.)

1945: „Ромео и Жулиета“, музика от Шарл Гуно, с Раул Джобен, Франсис Гриър, музикално ръководство Емил Купър (в ролята на Жулиета, изпълнявана 3 пъти до 1946 г.)

1946: „Кармен“, музика от Жорж Бизе, с Рисе Стивънс, Раул Жобин, музикално ръководство Уилфрид Пелетие (в ролята на Микаела, изпълнена веднъж в Мемфис)

1946: „Травиата“, музика от Джузепе Верди, с Арманд Токатян, Робърт Мерил, музикално ръководство Чезаре Содеро (в ролята на Виолета, изпълнена 27 пъти до 1969 г.)

1946: „Мадам Бътерфлай“, музика от Джакомо Пучини, с Чарлз Кулман, музикално ръководство Пиетро Чимара (в ролята на Чо Чо Сан, изпълнена 68 пъти до 1974 г.)

1947: „Фауст,“ музика от Шарл Гуно, с Раул Жобен, Ецио Пинца, музикално ръководство Уилфрид Пелетие (в ролята на Маргарита, изпълнена 23 пъти до 1964 г.)

1947: „Луиза“, музика от Гюстав Шарпентие, с Раул Жобен, Маргарет Харшоу, музикално ръководство Луис Фурестие (главна роля, изпълнявана 10 пъти до 1949 г.)

1948: „L’Amore dei tre re“, музика от Итало Монтемеци, с Чарлз Кулман, музикално ръководство Джузепе Антоничели (в ролята на Фиора, изпълнявана 4 пъти до 1949 г.)

1948: „Палячи“, музика от Руджеро Леонкавало, с Фредерик Ягел, Леонард Уорън, музикално ръководство Джузепе Антоничели (в ролята на Неда, изпълнена веднъж, в Далас)

1949: „Манон Леско“, музика от Джакомо Пучини, с Юси Бьорлинг, Джузепе Валденго, музикално ръководство Джузепе Антоничели (главна роля, изпълнявана 26 пъти до 1975 г.)

1952: „Тоска“, музика от Джакомо Пучини, с Феручо Талявини, Паул Шьофлер, музикално ръководство Фаусто Клева (главна роля, изпълнявана 42 пъти до 1979 г.)

1955: „Манон“, музика от Жюл Масне, с Джачинто Прандели, Фернандо Корена, музикално ръководство Мартин Рич (главна роля, изпълнена 2 пъти, втората също през 1955 г.)

1961: „Момичето от Златния запад“, музика от Джакомо Пучини, с Ричард Тъкър, Анселмо Колзани, музикално ръководство Фаусто Клева (в ролята на Мини, изпълнена 17 пъти до 1970 г.)

1962: „Прилепът“ (оперета), музика от Йохан Щраус-син, с Теодор Упман, Анелизе Ротенбергер, музикално ръководство Силвио Варвизо (в роля на Розалинда, изпълнявана 10 пъти до 1963 г.).

(край на цитата)

Цитирам ансамблите при участия в МЕТ на Дороти Кирстен при нейния дебют там, при първото й участие в операта „L’Amore dei tre re“ и при последната й изява:

Metropolitan Opera House
December 1, 1945

LA BOHÈME {385}
Puccini-Illica/Giacosa

Mimì………………..Dorothy Kirsten [Debut]
Rodolfo……………..Jan Peerce
Musetta……………..Frances Greer
Marcello…………….Martial Singher
Schaunard……………George Cehanovsky
Colline……………..Norman Cordon
Benoit………………Salvatore Baccaloni
Alcindoro……………Salvatore Baccaloni
Parpignol……………Lodovico Oliviero
Sergeant…………….John Baker

Conductor……………Cesare Sodero

……

Metropolitan Opera House
December 1, 1948

L’AMORE DEI TRE RE {63}
Montemezzi-S. Benelli

Fiora……………….Dorothy Kirsten
Avito……………….Charles Kullman
Manfredo…………….Robert Weede
Archibaldo…………..Virgilio Lazzari
Flaminio…………….Leslie Chabay
Maid………………..Thelma Altman
Young Woman………….Paula Lenchner
Old Woman……………Claramae Turner
Youth……………….Paul Franke [Debut]

Conductor……………Giuseppe Antonicelli

´´´´

Последна изява на Дороти Кирстен в МЕТ:

Metropolitan Opera House
February 10, 1979

TOSCA {634}

Tosca……………….Dorothy Kirsten [Last performance]
Cavaradossi………….Carlo Bergonzi
Scarpia……………..Cornell MacNeil
Sacristan……………Renato Capecchi
Spoletta…………….Charles Anthony
Angelotti……………John Cheek
Sciarrone……………Russell Christopher
Shepherd…………….Robert Sapolsky
Jailer………………Philip Booth

Conductor……………James Conlon

(край на цитатите)

Цитирам някои допълнения относно оперни изяви на Дороти Кирстен извън МЕТ:

Други сцени

1942: „Бохеми“, музика от Джакомо Пучини (в ролята на Мими, в Ню Йорк); „Кармен“, музика от Жорж Бизе (в ролята на Микаела, във Вашингтон) (продукции на Операта на Сан Карло)

1944: „Травиата“, музика от Джузепе Верди (в ролята на Виолета, Нюйоркска опера)

1955: „Троил и Кресида“, музика от Уилям Уолтън, с Ричард Луис, Джорджо Тоци, музикален директор Ерих Лайнсдорф (в ролята на Кресида; премиера в САЩ, опера в Сан Франциско)

1957: „Диалозите на кармелитките“, музика от Франсис Пуленк, с Леонтин Прайс, Силвия Сталман (в ролята на Бланш де ла Форс; американска премиера, Опера на Сан Франциско).

(край на цитата)

В допълнение към оперната си дейност, Дороти Кирстен пее по радиото с Франк Синатра (с него в „Light-Up Time“), с Бинг Кросби, Нелсън Еди, Джак Бени, Гордън Макрей и Пери Комо. Тя също се изявява в два филма – „Mr. Music“ (1950) и „The Great Caruso“ (1951) с Марио Ланца.

През 1982 г. Дороти Кирстен публикува автобиографията си „A Time to Sing“. Женила се е три пъти. Първият й брак е с Едуард Маккейс Оутс, с развод през 1949 г.; вторият брак е с Юджийн Чапман през 1951 г., който умира три години по-късно; третият й брак е с неврохирурга Джон Дъглас Френч, който умира през 1989 г. от болестта на Алцхаймер.

Ето някои подробности относно този трети брак:

Малко след като д-р Джон Д. Френч се разболява през 1982 г. от болестта на Алцхаймер и се „оттегля в далечните места, където живее осакатеният дух“, Дороти Кирстен казва за вестник „Times“: „Моля се Бог да го вземе от мен, преди да стане необходимо аз да го настаня в дом“. В крайна сметка тя трябва да постави съпруга си там, но това е дом и център, който тя основава през следващата година от началото на заболяването му – 1983 г., за който дом оттогава тя събира повече от 3,5 милиона долара в подкрепа на изследванията на болестта на Алцхаймер.

От 1988 г. – четири години преди нейната смърт, този център е абониран за „Бюлетина за клинични невронауки“ и спонсорира повече от 30 семинара в Съединените щати и Европа, където изследователите на болестта на Алцхаймер са споделили знанията си.

През 1987 г. френският център за болестта на Алцхаймер „Джон Дъглас“ отваря врати в Лос Аламитос и именно там съпругът на Дороти Кирстен – д-р Френч прекарва последните си дни.

Дори след смъртта му центърът остава важна част от нейния живот. Говорител на центъра си спомня пътуването, което той е предприел с нея до Масачузетската обща болница в Кеймбридж малко след смъртта му, където тя е направила една от многото презентации от името на съоръжението, кръстено на нейния съпруг. Някои от лекарите там добавят лична нотка към разговора, като й разказват за дните, когато са били млади студенти по медицина и са пътували до Ню Йорк, където са стояли като правостоящи, за да я чуят да пее в MЕТ, защото не са имали средства за места в оперната зала.

“Господа”, казва тя, “благодарим ви, но ние сме тук, за да говорим за Алцхаймер.” Председателят на френската фондация Арт Линклетър казва след смъртта й:

„Динамичният дух на Дороти Кирстен беше вдъхновение за всички ни. Вашата памет ще продължи да ни мотивира в нашата смела борба срещу болестта на Алцхаймер“.

(край на бележките относно заболяването на д-р Френч – последният съпруг на Дороти Кирстен).

Що се отнася до нея през последните години на живота й, Дороти Кирстен получава инсулт на 5 ноември 1992 г. и умира от усложнения на 18 ноември 1992 г. Тя е погребана в мемориалния парк „Форест Лоун“ в Глендейл, Калифорния. Нейните документи в момента се съхраняват в „Центъра за архивни изследвания Хауърд Готлиб“ на Бостънския университет.

Цитирам някои подробности относно смъртта й и нейната роля относно развитието на изследванията при заболяване от болестта на Алцхаймер:

„ (…) Дороти Кирстен, бляскавото и надарено лирично сопрано, което се смята за категоричната “Мадам Бътерфлай” на своето време, почина рано в сряда в медицинския център на „UCLA“, където прекара няколко дни в болницата след инсулт. Лъчезарната певица, която донесе луксозен американски чар и блясък в света на музиката във време, когато много оперни звезди на деня са по-приятни за ухото, отколкото за окото, навърши 82 години.

Въпреки че тя беше първата оперна звезда, появила се на корицата на списание „Life“ и първата певица в историята на Метрополитън опера, която пееше на тази сцена в продължение на 30 последователни години, в последните си години тя стана още по-известна със своята отдаденост към намирането на лекарство за болестта, която уби съпруга й д-р Джон Д. Френч, за когото тя се омъжи през 1955 г. и който почина през 1989 г. от усложнения от болестта на Алцхаймер. По ирония на съдбата той беше неврологът, който основа Института за изследване на мозъка към „UCLA“.

(край на цитата)

Още редица други подробности от живота и дейността на Дороти Кирстен ще изложа в края на тази статия, където ще цитирам едно интересно интервю и бележки на прочутия в САЩ и другаде музикален журналист Брус Дъфи, който през 1985 г. е имал голямо телефонно интервю с нея. Ето подробности, казани от него:

„Този разговор е записан по телефона на 26 юни 1985 г. Части бяха излъчени по „WNIB“ през следващата година и отново през годините 1987, 1990 и 1995. Тази транскрипция беше подготвена и публикувана в шестмесечния бюлетин за композитора Жюл Масне през юли 1987 г. Тя беше леко преработена и разширена през 2016 г. и публикувана на този уебсайт по това време“.

(край на цитата и на биографичните бележки)

Цитирам филмографията на Дороти Кирстен (източник на немски език):

Filmographie

Jahr	Titel	Rolle
1929	Glückliche Tage	Chor Frau
1950	Herr Musik	Dorothy Kirsten
1951	Der große Caruso	Luise Hegar

(край на цитата)

Цитирам дискографията на Дороти Кирстен (източник на италиански език):

Discografia

Incisioni in studio

Madama Butterfly (selez.), con Daniele Barioni, Clifford Harvout, dir. Dimitri Mitropoulos – 1956 CEDAR
Tosca (selez.), con Daniele Barioni, Frank Guarrera, dir. Dimitri Mitropoulos – 1957 Metropolitan Opera Records

Registrazioni dal vivo

Manon Lescaut, con Jussi Björling, Giuseppe Valdengo, Salvatore Baccaloni, dir. Giuseppe Antonicelli – Met 1949 ed. Myto/Naxos
Faust, con Giuseppe Di Stefano, Italo Tajo, Leonard Warren, dir. Wilfrid Pelletier – Met 1949 ed. Arkadia/Myto
Faust, con Jussi Björling, Cesare Siepi, Frank Guarrera, dir. Fausto Cleva – Met 1950 ed. Myto
Tosca, con Ferruccio Tagliavini, Paul Schöffler, dir. Fausto Cleva – Met 1952 ed. Melodram
Faust, con Giuseppe Campora, Jerome Hines, Frank Guarrera, dir. Pierre Monteux – Met 1956 ed. Lyric Distribution
Madama Butterfly (selez.), con Daniele Barioni, Cliffort Harvout, dir. Dimitri Mitropoulos – Met 1956 ed. Living Stage/Theorema
La bohème, con Richard Tucker, Ettore Bastianini, Laurel Hurley, Cesare Siepi, dir. Tibor Kozma – Met 1957 ed. Myto
La traviata (selez.), con Thomas Hayward, Cornell MacNeil, dir. Renato Cellini – New Orleans 1958 ed. VAI
Madama Butterfly, con Daniele Barioni, Richard Torigi, dir. Renato Cellini – New Orleans 1960 ed. VAI
Madama Butterfly, con Eugenio Fernandi, Mario Sereni, dir. Dimitri Mitropoulos – Met 1960 ed. Walhall
Manon Lescaut, con Carlo Bergonzi, Mario Sereni, Salvatore Baccaloni, dir. Fausto Cleva – Met 1960 ed. Bongiovanni
La fanciulla del west, con Sándor Kónya, Tito Gobbi, dir. Francesco Molinari Pradelli – San Francisco 1960 ed. Opera Loves
La fanciulla del west, con Richard Tucker, Anselmo Colzani – dir. Fausto Cleva – Met 1962 ed. Myto
La fanciulla del west, con Franco Corelli, Anselmo Colzani, dir. Anton Guadagno – Filadelfia 1964 ed. Melodram
La fanciulla del west, con Franco Corelli, Anselmo Colzani, dir. Jan Behr – Met 1966 ed. Opera Lovers

(край на цитата)

До края на тази статия за Дороти Кирстен ще изложа едно интересно интервю и бележки на прочутия в САЩ и другаде музикален журналист Брус Дъфи, който през 1985 г. е имал голямо телефонно интервю с нея. За това интервю стана въпрос в текста малко по-горе. Текста е на немски език, после ще дам мой превод на български:

[Dieses Interview wurde ursprünglich im halbjährlichen Massenet-Newsletter im Juli 1987 veröffentlicht und für diese Website-Präsentation leicht überarbeitet. Der Nachruf oben wurde hinzugefügt, ebenso wie die Fotos und Links. BD]

Sopranistin Dorothy Kirsten

Ein Gespräch mit Bruce Duffie

Opernstar Dorothy Kirsten stirbt; Led Alzheimer-Kampf

19. November 1992 | BURT A. FOLKART | LOS ANGELES TIMES STAFF WRITER
[Nur Text – Fotos aus anderer Quelle]

Dorothy Kirsten, die glamouröse und begabte lyrische Sopranistin, die als definitive „Madama Butterfly“ ihrer Zeit gilt, starb am frühen Mittwoch im UCLA Medical Center, wo sie nach einem Schlaganfall mehrere Tage im Krankenhaus verbracht hatte.

Die strahlende Sängerin, die mondänen amerikanischen Charme und Glamour in die Musikwelt brachte, als viele Opernstars der damaligen Zeit eher dem Ohr als dem Auge schmeichelten, wurde 82 Jahre alt.

Obwohl sie der erste Opernstar war, der auf dem Cover des Life-Magazins erschien, und die erste Sängerin in der Geschichte der Metropolitan Opera, die 30 Jahre in Folge auf dieser Bühne sang, wurde sie in ihren letzten Jahren noch bekannter für ihre Hingabe an die Suche ein Heilmittel für die Krankheit, die ihren Mann tötete. Dr. John D. French, den sie 1955 heiratete, starb 1989 an den Folgen der Alzheimer-Krankheit. Ironischerweise war er der Neurologe, der das UCLA Brain Research Institute gegründet hatte.

Kurz nachdem er 1982 erkrankt war und sich an die fernen Orte zurückgezogen hatte, an denen der verkrüppelte Geist lebt, sagte Miss Kirsten der Times: „Ich bete, dass Gott ihn von mir nehmen wird, bevor es notwendig wird, ihn in ein Heim zu stecken.“ Sie musste ihn schließlich in eines stecken, aber es war ein Heim und Zentrum, das sie selbst 1983 gegründet hatte und das seitdem mehr als 3,5 Millionen Dollar zur Unterstützung der Alzheimer-Forschung gesammelt hat.

Seit 1988 hat das Zentrum das Bulletin of Clinical Neurosciences unterzeichnet und mehr als 30 Seminare in den Vereinigten Staaten und Europa gesponsert, auf denen Alzheimer-Forscher ihr Wissen geteilt haben. 1987 wurde in Los Alamitos das John Douglas French Center für Alzheimer-Krankheit eröffnet, und dort verbrachte der Ehemann von Dorothy Kirsten French seine letzten Tage.

Auch nach seinem Tod war das Zentrum ein herausragender Teil ihres Lebens geblieben. Ein Sprecher des Zentrums erinnerte sich kurz nach ihrem Tod an eine Reise, die er mit ihr zum Massachusetts General Hospital in Cambridge unternommen hatte, wo sie eine von vielen Präsentationen im Namen der nach ihrem Ehemann benannten Einrichtung hielt. Einige der dortigen Ärzte fügten dem Gespräch eine persönliche Notiz hinzu und erzählten ihr von den Tagen, als sie junge Medizinstudenten waren und nach New York gereist waren, wo sie standen, um sie an der Met singen zu hören, weil ihnen die Mittel für Opernplätze fehlten.

„Meine Herren“, sagte sie, „danke, aber wir sind hier, um über Alzheimer zu sprechen.“

Der Vorsitzende der französischen Stiftung, Art Linkletter, sagte bei ihrem Tod: „Dorothys dynamischer Geist war eine Inspiration für uns alle. Ihre Erinnerung wird uns weiterhin in unserem tapferen Kampf gegen die Alzheimer-Krankheit motivieren.“

´´´´´´´´

Dorothy Kirsten, die ihre stimmliche Langlebigkeit darauf zurückführte, dass sie früh erkannte, dass sie eine angenehm klare, aber nicht überwältigende lyrische Sopranstimme hatte, wurde in Montclair, NJ, geboren. Sie studierte als Kind Klavier, nahm aber erst als Teenager Gesang auf . Und schon damals betrachtete sie die Oper nicht als Karriere. Es waren Broadway-Musicals, auf die sie ein Auge geworfen hatte. Sie sagte im Laufe der Jahre, dass sie sich selbst immer als “eher als singende Schauspielerin als als Opernsängerin” betrachtete.

Sie bezahlte ihren Gesangsunterricht und ihr Juilliard-Studium, indem sie im Radio und in Chorgruppen auftrat, die Radiostars wie Kate Smith unterstützten. Ihre silberne Stimme erregte die Aufmerksamkeit der Opernsopranistin Grace Moore, die ihre Mentorin wurde. Miss Moore schickte sie zum Studium zu Astolio Pescia nach Rom, und als sie 1940 mit dem bevorstehenden Zweiten Weltkrieg zur Rückkehr gezwungen wurde, hatte sie sich beruflich so weit entwickelt, dass sie ihr Debüt als Pousette in „Manon“ mit Chicago geben konnte Oper.

Zwei Jahre später gab sie ihr New Yorker Debüt mit der San Carlo Opera Co. als Mimì in „La Bohème“. 1945 kam ihr Metropolitan-Debüt, wieder als das gebrechliche Mädchen mit den kalten Händen, aber fröhlichem Geist. Damit begann in den nächsten drei Jahrzehnten eine Reihe von 170 Met-Auftritten in 12 Rollen. Es war ein beispielloser Lauf, den sie ihrem neuen Lehrer Ludwig Fabri zuschrieb, der ihr erlaubte, in seiner Klasse nur Übungen und niemals Arien zu singen, und sich so ihre Stimme für Auftritte aufsparte. Sie blieb bei ihm bis zu seinem Tod im Jahr 1963.

Als sie 1975 an Silvester ihren letzten Met-Auftritt in der Rolle der Floria Tosca gab, hatte sie auch 25 Spielzeiten an der San Francisco Opera angesammelt, die Dutzende von Auftritten im Shrine und beinhalteten Philharmonische Auditorien in Los Angeles.

Die Stimme, die der verstorbene Times-Kritiker Albert Goldberg einst als „überzeugt“ bezeichnete, war als Manon Lescaut zu hören, als Marguerite in „Faust“, als Violetta in „La Traviata“, als Nedda in „Pagliacci“ und in der Titelrolle von “Louise”, die sie von Gustave Charpentier, dem Komponisten der Oper, lernte.

Sie hatte mit Frank Sinatra im Radio gesungen, trat regelmäßig in TV-Varietés auf und war in Filmen mit Mario Lanza in „The Great Caruso“ und Bing Crosby in „Mr. Music“ zu sehen.

Ihr blondes Haar und ihre umwerfenden, meist weißen Gewänder gaben ihr beim Vortrag ein strahlendes, engelsgleiches Aussehen.

´´´´

DIE GELIEBTE DOROTHY KIRSTEN

Ob Sie es glauben oder nicht, am 6. Juli dieses Jahres (1987) wird Dorothy Kirsten 70 Jahre alt!

[ Das Oxford Dictionary of Opera listet ihr Geburtsjahr als 1917 auf; Baker ’s Biographical Dictionary (8th Edition) listet es als 1915 auf; der Nachruf in der New York Times listet diese als Jahreszahlen auf, die von ihr angegeben wurden, aber das genaue Jahr war 1910. ]

Ihre Karriere in Oper, Operette, Radio und Film war lang und bemerkenswert, und sie gibt ihr Wissen und ihren Enthusiasmus weiterhin an die jüngere Generation weiter. Zum aktuellen Stand der Technik sieht sie allerdings etwas kritisch. Sie glaubt, dass es weiterhin Opern geben wird, aber es wird nicht mehr so sein wie zu ihrer Zeit. „Es liegt in der Verantwortung eines jeden, der eine große Gabe Gottes hat, die sich zu einer Opernsängerin entwickelt“, sagt sie. Sie selbst lebte nach diesem Credo und opferte ihr eigenes Familienleben, um ihre glänzende Karriere voranzutreiben und aufrechtzuerhalten. „Ich habe gezögert, bis ich den richtigen Mann hatte, und dann war es zu spät, eine Familie zu gründen. Aber wenn ich eine Familie gehabt hätte, hätte ich den Rest meiner Karriere nicht gehabt. Es muss eine vollständige Hingabe sein, und ohne das kann es niemals das Größte sein. Und glaub mir, wenn du es nach oben schaffst,

Obwohl sie einige ziemlich harsche Dinge darüber sagt, was heute in der Welt der Oper vor sich geht, glaubt Kirsten, dass es da draußen eine Menge rohes Talent gibt. Es ist die allgemeine mangelnde Bereitschaft, die notwendige Zeit aufzuwenden, die die Probleme verursacht. Sie kritisiert auch Impresarios, die die Gesangstechnik nicht verstehen. „Manager verlangen von jungen Sängern, Dinge zu tun, die ihre Fähigkeiten übersteigen, und um in das Geschäft einzusteigen, in dem sie diese Rollen ausüben. Auf diese Weise ruinieren sie sich, bevor sie überhaupt angefangen haben.“ Sie sehnt sich nach den Zeiten, als Manager wussten, wie man Karriere macht. Sie erzählte mir, wie sie früher wussten, was jeder Kunde tun sollte, und wie man Konzertprogramme ausbalanciert. „Sie haben sich wirklich um die Karriere gekümmert. Jetzt sitzen sie hinter dem Schreibtisch und zählen das Geld.“

Kirsten weiß, wovon sie spricht, denn die Technik und Produktion der Stimme trugen dazu bei, dass ihre Karriere 43 Jahre andauerte, davon 30 an der Metropolitan Opera in New York. Sie sprach von der Tour, die kurz vor dem Ende stand, als wir unser Interview führten. „Wir haben unsere Künstlerkollegen in dieser Zeit wirklich kennengelernt. Die Stars würden sich mit den zweiten Leads und den Comprimarios und dem Refrain und allen vermischen!“ Sie räumte ein, dass viele dieser modernen Mängel nicht ausschließlich die Schuld der Opernhäuser waren, sondern teilweise auf die Geschwindigkeit des heutigen Lebens zurückzuführen waren. Kirsten bemerkte auch die Gagen der Sänger und sagte, dass dies parallel zu dem sei, was im Sport passierte. „Es ist eher ein Geschäft zum Geldverdienen geworden als ein künstlerisches Leben.“ Wo also sollte der Schwerpunkt in der Oper liegen? „Oper sollte sowohl Kunst als auch Unterhaltung sein –50/50.“

Während Kirsten über ihre eigene Karriere und die Entwicklungen aus heutiger Sicht sprach, hatte sie einige gute Ratschläge für die jungen Sängerinnen und Sänger. „Sänger wissen nicht, wie man ‚Nein‘ sagt! Es ist eines der schwierigsten Dinge, aber ich habe es früh gelernt. Es ist nicht schwer, wenn du an dich selbst glaubst und weißt, dass du irgendwohin gehst. Ich war mir sicher, dass meine Karriere lang werden würde, weil ich die Grundlagen des Singens und meine Technik sehr früh gelernt habe. So haben Sie Freude an Ihrer Karriere. Du hast keine Angst zu singen und zu jeder Zeit in jedem Theater dieses hohe C zu treffen, weil du verdammt gut weißt, dass du es drauf hast!“ Sie ging dann auf ein paar Details ihrer eigenen besonderen Stimme ein. „Ich bin ein Lyrik-Spinto , aber ich hätte jede Art von Musik singen können, die ich wollte –sogar dramatische Wagner-Rollen! Ich hatte jedoch genug Verstand, nein zu sagen und nicht Dinge zu singen, die für meine Stimme falsch waren. Der härteste Mann, für den ich gearbeitet habe, war Rudolf Bing. Einmal bot er mir eine Rolle an, und wenn ich sie gesungen hätte, hätte ich meine leichteren Rollen verloren. Er sagte mir: ‚Dorothy, wenn du jemand anderes wärst, würde ich dich auf der Stelle feuern, aber ich respektiere dich, weil du mich bei keiner Vorstellung im Stich gelassen hast.’“

* * * * *

Nach dieser Diskussion über die Karriere und die Auswirkungen des einfachen Sängerdaseins unterhielten wir uns über ein paar Rollen. Da sie als Puccini-Sängerin bekannt war, die auch Massenet gesungen hatte, fragte ich natürlich nach den Unterschieden zwischen den beiden Vertonungen des Prévost-Romans. „Die Französin Manon hat einen sehr blumigen Akt, sehr Koloraturen und Stellen, an denen die Stimme leicht und beweglich sein muss. Wenn Sie anfangen, Rollen wie Tosca und Minnie (in Fanciulla del West ) zu singen, verlieren Sie ein wenig von dieser Agilität in der Stimme. Die Stimme wird schwerer. Der Cours-la-Reine der Massenet-Oper ist sehr schwer. Früher habe ich die eine große Arie übersprungen, weil ich das Gefühl hatte, dass ich ihr nicht gewachsen war. Aber ich liebe die Oper. Das Duett zwischen Tenor und Sopran ist eines der schönsten Dinge. Ich bin stolzer auf die Platte, die ich mit Richard Tucker gemacht habe, als auf fast alles andere, was ich aufgenommen habe.

Aber die Puccini-Oper habe ich auch geliebt. Es war mein Fleisch. Das dramatische Flair und der Charakter sind sehr interessant. Sie ist die gleiche Manon, aber sie wird anders behandelt. Die stimmliche Verantwortung ist von einem zum anderen sehr unterschiedlich. Die Technik ändert sich jedoch nie.“ Sie sagte dann, dass die Tischarie sehr leicht und lyrisch und leicht zu singen sei, während es im zweiten Akt der Puccini dramatisch sei und sie die ganze Zeit auf Hochtouren fahre. Ich habe dann Miss Kirsten gefragt, ob das zur Stärke des Charakters gehöre – dass sie sowohl im französischen Stil als auch im italienischen Verismo behandelt werden kann Stil, und sie sagte, dass diese Beobachtung ganz richtig und sehr scharfsinnig sei. „Ich habe mich in die Massenet-Oper verliebt. Es ist fast alles drin, aber ich kann nicht sagen, dass ich das eine dem anderen vorziehe, weil ich den Charakter liebe.“

Nachdem ich ein wenig über diese Rollen gesprochen hatte, fragte ich sie, ob sie die Charaktere werde oder die Charaktere porträtiere. „Ich wurde zu jeder Figur mindestens zwei oder drei Tage, bevor ich sie sang, und ich langweilte alle zu Tode! Ich war einer von denen, die proben wollten, und ich forderte Proben. Aber wenn du in Topform bist – wie ich es so viele Jahre war –es war nicht so schwierig. Solange Sie genug Schlaf bekommen, wenn Sie Ihre Rolle kennen und auf diese Bühne kommen, spüren Sie etwas Besonderes unter Ihren Füßen. Du singst deine ersten Töne und weißt, dass du es drauf hast. Das ist über alles andere berauschend.“ Später in unserem Gespräch kam sie auf diese Idee zurück. „Wenn ich keine wundervolle Zeit gehabt hätte, wäre ich ausgestiegen. Es war kein Geschäft für mich; es war die Freude meines Lebens. Singen war mein Leben. Wenn es mir körperlich gut ging, aß ich alles auf wie das Beste, was ich je in meinem Leben gegessen habe. Wenn es mir nicht gut ging, war es etwas schwieriger, mich darauf einzulassen, aber es war mein Job, und ich habe mein Bestes gegeben.“

* * * * *
(…) Seit sie die Met verlassen hat, hat Kirsten weiterhin gesungen und ein wenig Regie geführt und sogar ihre Autobiografie mit dem Titel A Time to Sing geschrieben , die von Doubleday veröffentlicht wurde. Sie war auch an einer Produktion von Tosca in Kalifornien beteiligt, für die sie die Sets entwarf. Sie sagte, sie sei von anderen Produktionen frustriert gewesen und fügte einen 12-Fuß-Sturz für ihren Sprung am Ende der Oper hinzu. „Ich wollte so realistisch wie möglich. Das hat Puccini geschrieben.“ Während unseres Telefongesprächs war Miss Kirsten in ihrem Haus in Kalifornien und ich in meinem Haus in Chicago, also fragte ich sie nach ihren Anfängen in der Windy City. „Ich erinnere mich, dass ich mein Debüt in Chicago gab und die Akustik dort wunderbar ist. Das war 1940, und ich war Poussette in Manon .“

[Sie sprach aus dem Gedächtnis, aber eine Überprüfung der Annalen zeigt, dass ihre Erinnerung korrekt ist. Es war der 9. November und die Besetzung umfasste Jepson, Crooks und Rothier mit Abravanel im Pit. In dieser Saison gab es zwei weitere Aufführungen von Manon, beide mit Schipa, und die letzte mit Grace Moore in der Titelrolle. Die vorherigen Ausgaben dieses Newsletters enthalten Interviews mit Jepson und Abravanel sowie einige weitere Details über diese aufregenden Saisons in Chicago. Klicken Sie auf die Links, um diese Interviews zu lesen, und lesen Sie auch meinen ausführlichen Artikel Massenet, Mary Garden, and the Chicago Opera 1910-1932 . ]

In Bezug auf Chicago erinnerte sich Kirsten daran, in ihren ersten zwei Jahren 17 Rollen gesungen zu haben. „Das waren ‚Second Lead’-Teile. Ich habe von Anfang an gelernt, die Stimme nicht zu pushen, sondern zu projizieren. Ich wurde immer gehört.“ Sie hat mir dann erzählt, dass manche Opernhäuser akustisch „tot“ sind, aber das kann auch davon abhängen, was auf der Bühne steht. „ Ein anständiger Hintergrund kann helfen, die Stimmen ins Publikum zu bringen. Aber wenn die Sänger von Samt umgeben sind, schluckt der schöne Stoff den Klang einfach. ” Ebenfalls in dieser Spielzeit von 1940 erlebte Kirsten Moore in Montemezzis L’Amore dei Tre Re, eine Rolle, die Dorothy selbst fünfzehn Jahre später in Chicago singen sollte. Aber bei der Recherche und dem Lernen über die Rolle ging die junge Künstlerin eine Generation zurück und sprach mit Mary Garden über die Rolle.

Kirsten hatte auch das Glück, eine weitere berühmte Rolle bei ihrem Komponisten einstudieren zu können —Luise. „Charpantier war wunderbar und erzählte mir von den Charakteren und was sie tun und wie sie sein sollten.“ Kirsten erinnerte sich an seine Worte und sagte zu mir: „Louise muss eine Französin sein, jemand, der etwas über Paris weiß und eine gute Ausdrucksweise hat. Er war immer sauer auf Amerikaner, weil die Mutter immer als Spitzmaus gespielt wurde. Er sagte mir, sie sei eine wunderbare Frau. Die Oper war teilweise die Geschichte seines Lebens; er war Julien! Die Mutter sollte als echte Mutter mit einer gewissen Freundlichkeit zu ihr gespielt werden.“

An dieser Stelle fragte ich Frau Kirsten, ob es irgendwelche unerwarteten Katastrophen gegeben habe, auf die sie jetzt mit einiger Leichtigkeit zurückblicken könne. Das erinnerte sie an einen Faustin New-Orleans. „Es gab nur zwei Proben, und als ich ankam, gab es kein Spinnrad. Die Leute versicherten mir, dass sie einen finden könnten, da es so viele Antiquitätenläden gäbe. Ich sagte, es wäre in Ordnung, solange ich es vor der Aufführung ausprobieren könnte. (Ich habe nie etwas auf der Bühne berührt, von dem ich nicht wusste, dass es funktionieren würde.) Nun, das, was sie fanden, hatte das größte Rad, das ich je gesehen hatte. Ich musste im Seitensattel sitzen, um nicht verdeckt zu werden. Ich startete die Arietta und alles lief gut, aber als ich sang, verließ das Rad den Rahmen und rollte in die Flügel! Ich wäre fast gestorben und das Publikum war hysterisch. Es war schwer, weiterzumachen, aber ich machte weiter, so gut ich konnte.“ Sie hat mir auch von einer Tosca erzähltin Los Angeles, wo die Kerzen elektrisch waren und von einem Bühnenarbeiter bedient werden mussten. Sie bestand auf einer kompletten Probe, und die Reihenfolge ihres Ausblasens wurde vereinbart. Natürlich hatte die Aufführung eine Wendung. „Es lief alles gut, als ich den ersten herausbrachte. Als ich dann den zweiten ausschaltete, kam der erste wieder an. Es ging überall so – als ich einen ausschaltete, kam der vorherige wieder an. Die Zeitungen bemerkten, dass ich zu spät zum Vorhang kam, wahrscheinlich weil ich den Elektriker umbrachte. Es war höchst peinlich. ”

* * * * *

In dieser höchst erfreulichen Stunde sprach Miss Kirsten auch über ihre Puccini-Rollen. Sie sagte, Mimì sei eine einfache Rolle – nicht zum Singen, aber dramatisch. „Sie kennt ihre Gefühle nicht wie Manon oder Butterfly oder Tosca.“ Der Sänger erinnerte sich dann an Minnie in Fanciulla del West und sagte: „Es ist die anspruchsvollste Rolle, die Puccini für die lyrische Spinto-Stimme geschrieben hat. Ich habe es meine Brünnhilde genannt, und das nicht nur wegen des Pferdes!“

Schon vor den Tagen der bildhübschen Sopranistin war Kirsten immer entzückend anzusehen. „Ich habe mir nie erlaubt, dick zu werden“, verkündete sie. Jetzt macht es das Fernsehen den Sängern natürlich leicht, zu sehen, wie sie aussehen. Kirsten findet, Oper gehört in die U-Bahn, aber nur, wenn sie gut gemacht ist. „Ich denke, wir machen einen großen Fehler, wenn wir schlechte Produktionen abliefern. Es erweckt den falschen Eindruck. Die Bühne ist völlig anders als Fernsehen oder Film. Live-Auftritte geben dem Publikum viel mehr als im Fernsehen. Künstler sind real und geben ihr Inneres preis, um die Arbeit zu präsentieren.“

An diesem Punkt wagte ich mich auf den Bereich der neuen Opern vor, und Miss Kirsten bemerkte, dass sie das Gefühl hatte, dass die Zeit guter Komponisten eine Pause einlegte. „Ich verstehe nicht, warum wir keine guten neuen Opern produzieren können. Ich denke , Menotti , besonders, ist sehr talentiert, aber es ist nicht meine Art von Oper.“ Ich fragte, ob sie der Meinung sei, dass das Studium der Stimme einem jungen oder älteren Komponisten helfen würde, bessere Opern zu schreiben, und sie sagte, sie wolle nicht, dass sie ihre Zeit mit der Entwicklung von Stimmbändern verschwenden, schlägt aber vor, dass sie aus der Erfahrung mit Sängern etwas über das Singen lernen sollten . „Die Sänger könnten dem Komponisten Dinge mitteilen, die für die Stimme gut und nicht gut funktionieren werden.“ Glaubt sie, dass dieser Ratschlag auch für die Dirigenten gilt? „Um ein Komponist zu sein“, sagt sie, „muss man nicht der größte Musiker der Welt sein, aber um ein Dirigent zu sein, muss man studieren und die Oper beherrschen, und das erfordert Technik. Ich denke, dass alle Dirigenten die Sänger berücksichtigen sollten, weil sie mit einer menschlichen Stimme arbeiten und nicht mit einem Instrument, das man unter dem Arm mit nach Hause nehmen kann.“

Als wir unser Gespräch beendeten, machte Miss Kirsten diesem Interviewer ein schönes Kompliment und sagte: „Ich bin so froh, mit jemand Intelligentem über mein Geschäft zu sprechen.“ Das ist eine Bemerkung, die ich lange schätzen werde.

===== ===== ===== ===== ===== ===== =====

Dieses Gespräch wurde am 26. Juni 1985 am Telefon aufgezeichnet. Teile wurden im folgenden Jahr und erneut 1987, 1990 und 1995 auf WNIB ausgestrahlt. Diese Transkription wurde erstellt und im halbjährlichen Massenet Newsletter im Juli 1987 veröffentlicht wurde 2016 leicht überarbeitet und erweitert und seinerzeit auf dieser Website veröffentlicht.

Um eine vollständige Liste (mit Links) der Interviews zu sehen, die transkribiert und auf dieser Website veröffentlicht wurden, klicken Sie hier .

Der preisgekrönte Sender Bruce Duffie war von 1975 bis zu seinem letzten Moment als klassischer Sender im Februar 2001 bei WNIB, Classical 97 in Chicago. Seine Interviews sind seit 1980 auch in verschiedenen Magazinen und Zeitschriften erschienen, und jetzt setzt er seine Sendereihe fort WNUR-FM sowie auf Contemporary Classical Internet Radio .

Sie sind eingeladen, seine Website zu besuchen, um weitere Informationen über seine Arbeit zu erhalten, darunter ausgewählte Transkripte anderer Interviews sowie eine vollständige Liste seiner Gäste. Er möchte Sie auch auf die Fotos und Informationen zu seinem Großvater aufmerksam machen , der vor mehr als einem Jahrhundert ein Pionier im Automobilbereich war. Sie können ihm auch eine E-Mail mit Kommentaren, Fragen und Vorschlägen senden .

(край на цитата)

Следва мой превод на горното интервю на Дороти Кирстен с Брус Дъфи:

[Това интервю първоначално беше публикувано в шестмесечния бюлетин за композитора Жюл Масне от юли 1987 г. и беше леко редактирано за представянето му в този уебсайт. Некрологът по-горе е добавен, както и снимките и линковете]

Сопраното Дороти Кирстен

Разговор с Брус Дъфи

Оперната звезда Дороти Кирстен се помина; Тя води битката с Алцхаймер

19 ноември 1992 | БЪРТ А. ФОЛКАРТ | ПОСТОЯНЕН АВТОР НА „LOS ANGELES TIMES“

[Само текст – Снимки от друг източник]

Дороти Кирстен, бляскавото и надарено лирично сопрано, което се смята за категоричната “Мадам Бътерфлай” на своето време, почина рано в сряда в медицинския център на „UCLA“, където прекара няколко дни в болницата след инсулт. Лъчезарната певица, която донесе луксозен американски чар и блясък в света на музиката във време, когато много оперни звезди на деня са по-приятни за ухото, отколкото за окото, навърши 82 години.

Малко след като д-р Джон Д. Френч се разболя през 1982 г. и се оттегли в далечните места, където живее осакатеният дух, мис Кирстен каза за вестник „Times“: „Моля се Бог да го вземе от мен, преди да стане необходимо аз да го настаня в дом, в който тя в крайна сметка трябваше да го постави, но това беше дом и център, който тя основа през 1983 г., за който дом оттогава тя събра повече от 3,5 милиона долара в подкрепа на изследванията на болестта на Алцхаймер.

От 1988 г. този център е абониран за „Бюлетина за клинични невронауки“ и спонсорира повече от 30 семинара в Съединените щати и Европа, където изследователите на болестта на Алцхаймер са споделили знанията си. През 1987 г. френският център за болестта на Алцхаймер Джон Дъглас отваря врати в Лос Аламитос и именно там съпругът на Дороти Кирстен – д-р Френч прекарва последните си дни.

„Динамичният дух на Дороти Кирстен беше вдъхновение за всички ни. Вашата памет ще продължи да ни мотивира в нашата смела борба срещу болестта на Алцхаймер.

””””

Дороти Кирстен, която приписва вокалното си дълголетие на това, че осъзнава рано, че има приятно ясен, но не преобладаващо лиричен сопранов глас, е родена в Монклер, Ню Джърси. Тя учи пиано като дете, но не се занимава с пеене, докато не е тийнейджър. И дори тогава тя не смята операта за кариера. Тя е хвърлила око на бродуейските мюзикъли. През годините тя е казвала, че винаги се е смятала за “повече пееща актриса, отколкото за оперна певица”.

Тя плаща уроците си по пеене и обучението си в „Джулиард“, като има изпълнения по радиото и участия в хорови групи, които подкрепят радиозвезди като Кейт Смит. Нейният сребрист глас привлича вниманието на оперното сопрано Грейс Мур, която става неин ментор. Мис Мур я изпраща да учи при Астолио Пеша в Рим и по времето, когато е принудена да се върне през 1940 г. с наближаването на Втората световна война, тя се е развила достатъчно добре в професионален смисъл, за да дебютира като Пусет в „Манон“ от Жюл Масне с Чикагската опера.

Две години по-късно тя дебютира в Ню Йорк със „San Carlo Opera Co.“ като Mими в „Бохеми“. През 1945 г. е нейният дебют в Метрополитън Опера в Ню Йорк, отново в ролята на крехкото момиче със студени ръце, но бодър дух. Това поставя началото на поредица от 170 участия в MЕТ в 12 роли през следващите три десетилетия. Това е безпрецедентен успех, който тя приписва на новия си учител Лудвиг Фабри, който й позволява да пее само упражнения и никога арии в неговия клас, запазвайки гласа си за изпълнения. Тя остава негова ученичка до смъртта му през 1963 г.

По времето, когато Дороти Кирстен изнася последното си представление в MЕТ в ролята на Флория Тоска в новогодишната нощ през 1975 г., тя също така е натрупала 25 сезона в Оперния театър на Сан Франциско, което включва десетки представления в „Shrine“ и „Philharmonic Auditoriums“ в Лос Анджелис.

Гласът, който покойният критик на „Times“ Алберт Голдбърг веднъж описва като „убеден“, е бил чут като Манон Леско, Маргарита във „Фауст“, Виолета в „Травиата“, Неда в „Палячи“ и главната роля в „Луиза“, която е научила от Гюстав Шарпентие, композитор на операта.

Дороти Кирстен е пяла по радиото с Франк Синатра, появява се редовно във вариететни предавания и се изявява във филми заедно с Марио Ланца във „Великият Карузо“ и с Бинг Кросби в „Mистър Музика”.

Русата й коса и зашеметяващата, предимно бяла рокля й придават лъчезарен, ангелски вид по време на изявите.

…..

ЛЮБИМАТА ДОРОТИ КИРСТЕН

Вярвате или не, на 6 юли тази година (1987) Дороти Кирстен ще навърши 70 години!

[Оксфордският речник на операта посочва годината й на раждане като 1917; Биографичният речник на Бейкър (8-мо издание) го посочва като 1915 г.; некрологът в „New York Times“ ги изброява като дати, дадени от нея, но точната година е 1910].

Нейната кариера в операта, оперетата, радиото и киното е дълга и забележителна и тя продължава да предава знанията и ентусиазма си на по-младото поколение. Въпреки това, тя е донякъде критична към сегашното състояние на техниката. Тя вярва, че операта ще продължи да съществува, но няма да бъде това, което е била по нейно време. „Отговорност на всеки, който има голям дар от Бог, е да стане оперен певец“, казва тя. Самата тя живееше според това верую, жертвайки собствения си семеен живот, за да продължи и поддържа блестящата си кариера. „Колебах се, докато не намеря правилния мъж и тогава беше твърде късно да създам семейство. Но ако имах семейство, нямаше да имам остатъка от кариерата си. Трябва да е пълна отдаденост и без това никога не може да бъде най-великото. И повярвайте ми, ако искате да стигнете до върха“.

Въпреки че казва някои доста груби неща за това, което се случва в света на операта днес, Дороти Кирстен вярва, че там има много необработени таланти. Общото нежелание да се отдели необходимото време е причината за проблемите. Тя също така критикува импресарии, които не разбират вокалната техника. „Мениджърите изискват от младите певци да правят неща извън техните способности и да влязат в бизнеса, като изпълняват тези роли. Така се съсипват още преди да са започнали“.

Тя съжалява за дните, когато мениджърите са знаели как даден певец ще направи кариера. Тя ми разказа как някога са знаели какво трябва да прави всеки клиент и как да балансират концертните програми. „Те наистина се интересуваха от кариерата. Сега те седят зад бюрото и броят парите“.

Кирстен знае какво говори, защото техниката и състоянието на гласа са помогнали на кариерата й да продължи 43 години, 30 от които в Метрополитън опера в Ню Йорк. Тя говори за турнето, което беше на път да приключи, когато направихме нашето интервю.

„Ние наистина опознахме нашите колеги артисти през това време. Звездите щяха да се смесват с вторите водещи роли, компримарио и хор и всичко останало!“ Тя признава, че много от тези съвременни недостатъци не са изцяло по вина на оперните театри, а отчасти се дължат на темпото на живот днес. Кирстен отбелязва и хонорарите на певците, като казва, че това е паралелно на случващото се в спорта. „Това се превърна повече в бизнес за правене на пари, отколкото в артистичен живот.“ И така, къде трябва да бъде фокусът в операта? „Операта трябва да бъде едновременно изкуство и развлечение – 50 на 50 процента“.

Докато Кирстен говори за собствената си кариера и развитие от днешна гледна точка, тя дава някои добри съвети за младите певци. „Певците не знаят как да казват „не“! Това е едно от най-трудните неща, но го научих рано. Не е трудно, когато вярваш в себе си и знаеш, че отиваш нанякъде. Бях сигурна, че кариерата ми ще бъде дълга, защото научих основите на пеенето и техниката си много рано. Ето как се наслаждавате на кариерата си. Не се страхуваш да пееш и да удариш това високо „C“ по всяко време във всеки театър, защото знаеш, че го имаш!“.

След това тя навлиза в някои подробности за собствения си специален глас. „Аз съм лирично спинто, но можех да пея всяка музика, която си поисках – дори драматични роли на Вагнер! Имах обаче достатъчно разум да кажа „не“ и да не пея неща, които не са за моя глас. Най-трудният човек, за когото работех, беше Рудолф Бинг (генерален директор на МЕТ). Веднъж ми предложи роля и ако я бях изпяла, щях да загубя по-лесните си роли. Той ми каза: „Дороти, ако беше някой друг, щях да те уволня на място, но те уважавам, защото никога не си ме разочаровала при нито едно представяне“.

* * * * *

След това обсъждане на кариерата и последиците от това просто да си певец, говорихме за няколко роли. Тъй като тя беше известна като певица на Пучини, която също беше пяла Масне, аз естествено попитах за разликите между двете сцени на романа на Прево. „Френската Манон има много цветна игра, много колоратури и места, където гласът трябва да е лек и пъргав. Когато започнете да пеете роли като Тоска и Мини (в „Момичето от Златния запад“), губите малко от тази пъргавина в гласа. Гласът става по-тежък. Арията „Cours-la-Reine“ от операта на Масне е много трудна. Преди пропусках тази голяма ария, защото чувствах, че не ставам за това. Но аз обичам операта. Дуетът между тенор и сопран е едно от най-красивите неща. По-горда съм от записа, който направих с Ричард Тъкър, отколкото от почти всичко друго, което съм записвала.

„Но аз също обичам операта „Манон Леско“ на Пучини, това е моят свят. Драматичният усет и характерът са много интересни. Тя е същата Манон, но е третирана по различен начин. Вокалната отговорност варира значително от една в друга линия. Техниката обаче никога не се променя”. Тогава тя казва, че арията на масата е много лека и лирична и лесна за пеене, докато във второто действие на Пучини е драматична и тя удря през цялото време. След това попитах госпожа Кирстен дали това е част от силата на героинята – че може да се третира както във френски стил, така и в италиански стил веризъм, и тя каза, че това наблюдение е съвсем правилно и много проницателно. „Влюбих се в операта на Масне. Това е почти всичко, но не мога да кажа, че предпочитам едното пред другото, защото обичам героинята”.

След като поговорихме малко за тези роли, попитах я дали тя ще бъде героиня или ще изобразява героините си. „Превърнах се във всяка героиня поне два-три дни преди да ги изпея и отегчих всички до смърт! Аз бях от тези, които искаха да репетират и поисках репетиции. Но когато си във върхова форма – както аз бях толкова много години – не беше толкова трудно. Докато спите достатъчно, когато знаете ролята си и излезете на тази сцена, ще почувствате нещо специално под краката си. Пееш първите си ноти и знаеш, че имаш каквото е необходимо. Това е вълнуващо преди всичко”.

По-късно в нашия разговор тя преразгледа тази идея. „Ако не си бях прекарала живота чудесно, щях да се откажа. Това не беше бизнес за мен; това беше радостта на живота ми. Пеенето беше моят живот. Когато бях физически добре, ядях всичко най-добро, с което съм се хранила в живота си. Когато не се чувствах добре, беше малко по-трудно да се ангажирам, но това беше моята работа и дадох всичко от себе си”.

* * * * *

Откакто напуска МЕТ, Дороти Кирстен продължава да пее и да режисира малко, дори написв автобиографията си „A Time to Sing“, която е публикувана от „Doubleday“. Тя също участва в продукция на „Тоска“ в Калифорния, за която проектира декорите. Тя казва, че е разочарована от други продукции, като добавя падането от 12 фута за скока си в края на операта. „Исках да бъда възможно най-реалистична. Така пише Пучини”.

По време на телефонния ни разговор г-жа Кирстен беше в дома си в Калифорния, а аз бях в дома си в Чикаго, така че я попитах за началната й кариера във „Ветровития град“. „Спомням си, че направих дебюта си в Чикаго и акустиката там е прекрасна. Беше 1940 г. и аз бях Пусет в „Манон”.

[Тя говореше по памет, но проверка в архива показва, че паметта й е правилна. Беше 9 ноември и актьорският състав включваше Джепсън, Крукс и Ротие с Абраванел като диригент. През този сезон имаше още две представления на „Манон“, и двете със Шипа, а последното с Грейс Мур в главната роля. Предишните броеве на този бюлетин включваха интервюта с Джепсън и Абраванел и някои повече подробности за тези вълнуващи сезони в Чикаго. Щракнете върху линковете, за да прочетете тези интервюта, а също и моята задълбочена статия за операта на Масне и на Мери Гардън в „Chicago Opera“ 1910-1932].

Що се отнася до Чикаго, Кирстен си спомня, че е изпяла 17 роли през първите си две години. „Това бяха части от „втората роля“. От самото начало се научих не да натискам гласа, а да го проектирам. Винаги ме чуваха“. След това тя ми каза, че някои оперни театри са акустично „мъртви“, но това може да зависи и от това какво има на сцената. „Добрият фон може да помогне на гласовете да влязат в публиката. Но когато певците са заобиколени от кадифе, красивата материя просто поглъща звука.

Ролята й в операта „L’Amore dei Tre Re“ на композитора Итало Монтемеци е роля, която Дороти Кирстен ще изпее 15 години по-късно в Чикаго. Но по отношение проучването и разучаването на тази роля, младата артистка се връща едно поколение назад и разговаря с Мери Гардън за ролята.

Кирстен също е имала късмет да репетира друга известна своя роля заедно с композитора на операта „Луиза“. „Гюстав Шарпантие беше прекрасен и ми разказа за героите си и какво правят и какви трябва да бъдат“. Спомняйки си думите му, Кирстен ми каза: „Луиза трябва да е французойка, някоя, която знае нещо за Париж и има добра артикулация. Той винаги беше ядосан на американците, защото майката винаги се играеше като опърничава. Каза ми, че е прекрасна жена. Операта беше отчасти историята на живота му; той беше Жулиен! Майката трябва да се играе като истинска майка с известна доброта към нея.

В този момент попитах г-жа Кирстен дали е имало някакви неочаквани неприятности или трудности при нейни изяви, за които тя сега може да погледне назад с известна лекота. Това й напомни за „Фауст“ от Гуно в Ню Орлиънс. „Имаше само две репетиции и когато пристигнах, нямаше чекрък (въртящо се колело за предене на прежда). Хората ме увериха, че могат да намерят такъв, тъй като има толкова много антикварни магазини. Казах, че ще е добре, стига да мога да го изпробвам преди представлението. (Никога не съм пипала нищо на сцената, което не съм знаела, че ще работи). Е, това, което намериха, беше най-голямото колело, което някога съм виждала. Трябваше да седя на страничен висок стол, за да го завъртвам. Стартирах арията и всичко вървеше добре, но докато пеех, колелото напусна поставката си и се претърколи на пода почти в краката ми! Почти умрях от напрежение, а публиката изпадна в истерия. Беше трудно да продължа, но продължих, доколкото можах”.

Тя ми разказа и за „Тоска“ в Лос Анджелис, където свещите били електрически и трябвало да се управляват от сценичен работник. Тя настоявала за пълна репетиция и редът на загасване на свещите бил договорен. Разбира се, в изпълнението имаше обрат. „Всичко вървеше добре, когато загасиха първата свещ. Когато след това изключиха втората, първата отново светна. Навсякъде беше така – като се изгаси една, предишната наново светва. Вестниците забелязаха, че съм закъсняла да се явя пред завесата, вероятно защото съм била убита от електротехниката. Беше изключително неудобно”.

* * * * *

В този изключително приятен час г-жа Кирстен говори и за своите роли на Пучини. Тя каза, че Мими е лесна роля – не за пеене, но драматична. „Тя не познава чувствата си като Манон, Бътерфлай или Тоска“. След това певицата си припомни Мини във „Момичето от Златния запад“, казвайки: „Това е най-предизвикателната роля, която Пучини е писал за лиричен спинтов глас. Нарекох я моята Брюнхилда и не само заради коня!“.

Още преди да стане красиво сопрано, Кирстен винаги е била възхитителна за гледане. „Никога не съм си позволявала да напълнея“, казва тя. „Сега, разбира се, телевизията улеснява певците да видят как изглеждат“. Кирстен смята, че мястото на операта е и в метрото (подземната железница), но само ако е направена добре. „Мисля, че правим голяма грешка, когато правим лоши продукции. Създава се грешно впечатление. Сцената е напълно различна от телевизията или филма. Изпълненията на живо дават на публиката много повече, отколкото по телевизията. Артистите са истински и разкриват сърцата си, за да представят произведението“.

Точно в този момент се впуснах в областта на новите опери и г-жа Кирстен отбеляза, че смята, че времето на добрите композитори си отива. „Не разбирам защо не можем да създадем добри нови опери. Мисля, че особено Меноти е много талантлив, но това не е моя вид опера”. Попитах дали смята, че изучаването на гласа би помогнало на млад или по-възрастен композитор да напише по-добри опери и тя каза, че не иска те да си губят времето за развиване на гласните струни, но предполага, че трябва да учат за пеенето от опит с певци. „Певците могат да кажат на композитора неща, които ще се отразят или няма да се отразят добре на гласа“. Мисли ли тя, че този съвет се отнася и за диригентите? „За да бъдеш композитор“, казва тя, „не е нужно да си най-великият музикант в света, но за да си диригент, трябва да учиш и да владееш опера, а това изисква техника. Мисля, че всички диригенти трябва да се съобразяват с певците, защото те работят с човешки глас, а не с инструмент, който можете да вземете вкъщи под мишница“.

Докато приключихме разговора си, г-жа Кирстен направи хубав комплимент на интервюиращия, като каза: „Много се радвам, че мога да говоря за моя бизнес с някой интелигентен човек“. Това е забележка, която ще ценя дълго време.

=====

Този разговор е записан по телефона на 26 юни 1985 г. Части бяха излъчени по „WNIB“ през следващата година и отново през годините 1987, 1990 и 1995. Тази транскрипция беше подготвена и публикувана в шестмесечния бюлетин за композитора Жюл Масне през юли 1987 г. Тя беше леко преработена и разширена през 2016 г. и публикувана на този уебсайт по това време.

За да видите пълен списък (с линкове) на интервютата, които са преписани и публикувани на този сайт, щракнете тук.

Носителят на награди Брус Дъфи е бил във „WNIB“, „Classical 97“ в Чикаго от 1975 г. до последния си момент като телевизионен коментатор на класическа музика през февруари 2001 г. Неговите интервюта също се появяват в различни списания и журнали от 1980 г. насам и сега той продължава серията си предавания по „WNUR-FM“ и „Contemporary Classical Internet Radio“.

Поканени сте да посетите неговия уебсайт за повече информация относно работата му, включително избрани преписи от други интервюта и пълен списък на неговите гости. Той също така би искал да насочи вниманието ви към снимките и информацията за своя дядо, който е бил пионер в автомобилостроенето преди повече от век. Можете също да му изпратите имейл с коментари, въпроси и предложения.

(край на превода)

Нека днес на 13 януари 2023 г. уважим знаменитата певица Дороти Кирстен с тази статия във връзка с 30 години от смъртта й на 18 ноември 1992 г., като припомним, че тя е направила много и за засилване на научните изследавния относно болестта на Алцхаймер, от която болест се е поминал през 1989 г. нейния съпруг – неврологът д-р Джон Д. Френч.

Мир на праха й!

…….

Изпълнение на Дороти Кирстен:

DOROTHY KIRSTEN SINGS- QUAL FIAMMA- ruggero ..

https://www.google.de/search?q=youtube+dorothy+kirsten&source=hp&ei=nIbAY7HfN4GzsAf135fADQ&iflsig=AK50M_UAAAAAY8CUrEl8quE2_NHoOWhFOmCBYRJ_jKUA&ved=0ahUKEwixnZ-wh8P8AhWBGewKHfXvBdgQ4dUDCAo&uact=5&oq=youtube+dorothy+kirsten&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBggAEBYQHjoRCC4QgwEQxwEQsQMQ0QMQgAQ6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOgsIABCABBCxAxCDAToICAAQgAQQsQM6CAguELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToLCC4QgAQQxwEQ0QM6BQgAEIAEOgUILhCABDoECAAQAzoHCAAQgAQQEzoICAAQFhAeEBNQlDZY17YBYInGAWgCcAB4AIABvQKIAeUSkgEIMTYuNS4xLjGYAQCgAQGwAQA&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:406b6a5c,vid:0Tpe8UWiN04

…..

Изпълнение на Дороти Кирстен:

DOROTHY KIRSTEN SINGS – LONG AGO AND FAR AWAY 1949 BROADCAST

……..

Изпълнение на Дороти Кирстен:

The Great Sopranos Dorothy Kirsten

……

Изпълнение на Дороти Кирстен:

Dorothy Kirsten “The Man I Love” on The Ed Sullivan Show

…..

Изпълнение на Дороти Кирстен:

Soprano Dorothy KIRSTEN: Che il bel sogno di Doretta (1949)

…..

Изпълнение на Дороти Кирстен:

DOROTHY KIRSTEN SINGS- DEPUIS LE JOUR- gustav …

….

Изпълнение на Дороти Кирстен:

Sings Songs Of George Gershwin [1950] – Dorothy Kirsten

Label: Columbia Masterworks – ML 2129 Format: Vinyl Country: US Released: 1950 Song List: 【00:00】A1 – Someone To Watch Over Me 【03:06】A2 – Love Walked In 【05:46】A3 – I’ve Got A Crush On You 【08:48】A4 – Mine 【11:11】B1 – Embraceable You 【14:30】B2 – Soon 【17:28】B3 – Love Is Here To Stay 【20:49】B4 – Do Do Do Musicians: ・Dorothy Kirsten (Vocals) ・Percy Faith (Arranger)

…….