Veröffentlicht am

Erika Köth

Днес е рожденият ден на немския сопран Ерика Кьот

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 септември 2020 г. пиша статия за една прочута немска певица, която е родена през 1925 г. на днешната дата преди кръглите 95 години в града Дармщадт, където аз живея (или в околностите му) от идването ми тук в Германия през 1974 г. до сега. Това е сопранът Ерика Кьот (Erika Köth), починала през 1989 г.

Нека веднага добавя и това, че с тази видна личност съм имал и кратка среща през годината 1976, когато пях два сезона в разширения състав на Оперния хор към Театъра в Дармщадт при продукцията на „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер, която се изнася в продължение на два сезона при около 30-35 спектакъла, всички преминали при голям успех. Писал съм и на други места в мои статии за тази постановка, както и за това, че при всички спектакли в ролята на Елза играе българката Галина Савова, която тогава започна от Дармщадт грандиозната си световна кариера. От това далечно време се познаваме с нея.

Помня добре, при няколко репетиции е идвала на тях за кратко време именно Ерика Кьот, която тогава беше вече много известна личност в оперния живот на Германия и извън него. До 1976 г. тя беше вече гостувала на всички най-големи оперни сцени и фестивали, почти завършила оперните си изяви, и понеже е родом от Дармщадт (тогава тя не живееше там, но наблизо в градчето Нойщадт, при това беше професор по вокално изкуство в близкия до нас Манхайм), се е интересувала какво се играе в оперния театър в родния й град. Цитирам един абзац от настоящата ми статия за малка информация относно този период:

„ (…) Последната оперна изява на Ерика Кьот е през 1978 г. в Мюнхен в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. След това тя работи до 1988 г. като доцент и от 1973 г. като професор в Музикалните академии в Кьолн и Манхайм, води майсторски класове в град Нойщадт (Neustadt an der Weinstraße) – градът, в който тя живее. Ангажира се освен това в учебната вокална организация „Singschul“ на Аугуст Евердинг в Мюнхен. Най-известни нейни ученици са широко познатата тук в Германия Анна Мария Кауфман (Anna Maria Kaufman) и Рут Френк (Ruth Frenk).“

(край на цитата)

По време на почивките сме били в кафенето на театъра на чаша кафе или друго, и там съвсем кратко сме разменили по някоя дума. В никакъв случай не мога да дажа, че съм имал голям контакт, но все пак – били сме на метър разстояние. Тогава аз не съм я познавал, нито слушал нейни изпълнения – бях от 2 години в Германия, имах съвсем други проблеми, но помня това. Освен тия кратки срещи в кафенето на Оперния театър, в началото на 80-те години Ерика Кьот изнесе в големия салон на Оперния театър бележит солов концерт в съпровод на пиано. Това беше една събота преди обед и бях с приятели на концерта. Беше забележително прежияване, макар че тогава тя нямаше вече оперни изяви, но твърде рядко даваше солови концерти. След концерта чакаха наред да я поздравят стотици посетители (нали е от Дармщадт), аз не дочаках.

Сетне не съм имал възможност да бъда на други изяви, те намаляха значително, защото в последните години на декадата 1980 Ерика Кьот заболя тежко от раково заболяване и на 20 февруари 1989 г. се помина в град Шпайер, където сигурно се е лекувала в последно време. Нека цитирам абзац от моята статия за този последен период от живота й:

„ (…) През 1989 г. Ерика Кьот умира на 20 февруари 1989 г. в Шпайер, след като неуспешно се бори с раково заболяване, от което страда от известно време. На 23 февруари тя е погребана в родния Дармщадт, в гробището „Alter Friedhof“ (Grabstelle: 1 A 121). Церемонията по погребението се води от свещеника Антон Шлембах от епархията Шпайер (на немски език: Bischof des Bistums Speyer Anton Schlembach). Траурната реч произнася тогавашният министър-председател на провинция Рейнланд-Пфалц Бернард Фогел (Bernhard Vogel). По-късно на името на Ерика Кьот са наименовани улици в градовете Дармщадт, Балдхам край Мюнхен, както и в Нойщадт, където тя е живяла в последно време“.

(край на цитата)

Днес на 15 септември 2020 г. реших да почета тази голяма немска певица за кръглата годишнина от рождението й – тя напълно заслужава тази чест, още повече и поради това, че е родом от Дармщадт, който град ми е така близък … За Ерика Кьот има в Интернет Уикипедия-страници на 14 езика! Няма да пиша много – основни биографични данни и информации за дейност, оперен репертоар, дискография и други неща. Започвам с биографични данни и информации за дейност:

Ерика Кьот (Erika Köth) е немска оперна певица – сопран, родена на 15 септември 1925 г. в Дармщадт, починала на 20 февруари 1989 г. в Шпайер (Speyer). С нейния колоратурен сопран тя е особено известна в опери от Моцарт, най-вече в ролята на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“.

Широка известност Ерика Кьот постига чрез оперни и оперетни роли в творби от Алберт Лорцинг, Роберт Щолц, Йохан Щраус и Франц Лехар. Тя принадлежи към групата на големите колоратурни сопрани през 20-и век в Германия. Нейният глас се отличава преди всичко с „най-висша виртуозност, отлична красота на тона и особен блясък на силата му във високите регистри“ (съгласно мнението на авторите Herrmann/Hollaender в книгата им от 2007 г., стр. 35).

Ерика Кьот има тежко детство – рано загубва баща си, при възпитанието й помага и една нейна леля, за да може майката да работи. Като дете на 8 години тя заболява от полиомиелит, и след една дълготраеща тежка терапия здравословното й състояние се подобрява. На 17-годишна възраст получава стипендия от родния си град Дармщадт, обаче войната попречва на развитието на вокалната й кариера и тя попада в един склад за муниции вместо в театъра.

След края на войната Ерика Кьот се издържа чрез участия в шлагерни концерти и такива за увеселение на американските войници, но в същото време следва вокално изкуство в Музикалната академия в Дармщадт (Darmstädter Akademie für Tonkunst).

(Моя бележка Б.К.: понеже от 1974 г. до сега живея в Дармщадт и близките му околности, ми е правило впечатление, че в този район винаги има много американски военни части, разположени в града и околността му. Още когато дойдох тук през 1974 г. и живяхме дълго време в квартала Еберщадт – на 6-7 км. от центъра на града, когато пътувахме с трамвай или с лека кола преди да се навлезе в района на Еберщадт, в дясната страна на шосето се виждаше огромен терен, на който бяха построени десетки сгради по 5-6 етажа – наричаха ги „Американските казарми“, имаха и свое име – мисля „Линкълн-Център“ (не съм сигурен, може и да съм го забравил вече). Веднага след светофара на трамвайната спирка – в началото, в дясно имаше прелез с военна охрана – там беше входа на тези казарми, където бяха стационирани няколко хиляди войници. В началото на новия век започна голямо редуциране на тия американски части, постепенно този район започна да се опразва и сега – като се пътува по същия път – в дясно се виждат основно ремонтирани жилищни блокове с паркове и детски площадки за игра между тях. Там живеят хиляди граждани на Дармщадт – един нов жилищен квартал. А на 30 км. южно от града има малък град – Бабенхаузен, който преди години беше още по-населен с американски военни части).

(край на моята забележка)

Продължавам с биографичните данни за Ерика Кьот: През 1947 г. тя спечелва сред група от 300 кандидати първа награда с ария на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ при вокален конкурс, организиран от Радио Франкфурт. Веднага след това Ерика Кьот получава първия си ангажимент в Градския театър на град Кайзерслаутерн в областта Пфалц (Pfalztheater Kaiserslautern), където дебютира през 1948 г. През 1950 г. тя се запознава на футболния стадион с бъдещия си съпруг – артистът и режисьор Ернст Дорн (Ernst Dorn), който по-късно става неин мениджър.

Заедно с първия си ангажимент в Кайзерслаутерн Ерика Кьот получава ангажимент и в Градския театър в Карлсруе (Badisches Staatstheater Karlsruhe), където Главен музикален директор (ГМД) е Ото Мацерат (Otto Matzerath). Трите години при този театър в Карлсруе са решително определящи за нейната кариера като широко признат колоратурен сопран. За този период от дейността й самата Ерика Кьот казва по-късно: „Това беше най-хубавото време, в което аз бях толкова бедна и никога нямах пари … На Ото Мацерат в Карлсруе съм благодарна за всичко“.

През 1953 г. Ерика Кьот заминава за Мюнхен, където е назначена в Баварската държавна опера, в чийто ансамбъл остава до 1978 г. – цели 25 години! В столицата на провинция Бавария тя постига огромни успехи – първо в главната роля на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. В този първокласен оперен театър нейни партньори са (давам само имената на латиница): Sári Barabás, Hertha Töpper, Lilian Benningsen, Hans Hotter, както и Fritz Wunderlich и Hermann Prey.

Заедно с изявите й в Мюнхен Ерика Кьот гастролира редовно при продукции на Държавните опери в Хамбург и Виена. Освен това тя има изяви и в другия оперен театър в Мюнхен – „Държавният театър на Гертнерплац“ (Staatstheater am Gärtnerplatz) (моя бележка: нека добавя, че в този театър са гостували и български оперни артисти, като най-продължително време там е била певицата Снежинка Аврамова (моя ФБ-приятелка), която преди няколко години се пенсионира в този театър и там е протекла почти цялата й кариера в Германия).

Искам специално да цитирам изявите на Ерика Кьот във Виенската държавна опера:

ARIADNE AUF NAXOS

Zerbinetta | 12 Vorstellungen | 22.04.1956–19.05.1968

CAPRICCIO

Eine italienische Sängerin | 3 Vorstellungen | 15.05.1960–23.05.1960

COSÌ FAN TUTTE

Despina | 3 Vorstellungen | 28.03.1977–03.09.1977

DER ROSENKAVALIER

Sophie | 6 Vorstellungen | 03.03.1956–13.02.1960

DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL

Konstanze | 27 Vorstellungen | 27.01.1955–06.10.1969

DIE ZAUBERFLÖTE

Königin der Nacht | 35 Vorstellungen | 22.12.1953–28.05.1960

FIDELIO

Marzelline | 1 Vorstellung | 29.05.1960

IL BARBIERE DI SIVIGLIA

Rosina | 4 Vorstellungen | 18.03.1957–09.04.1957

LA BOHÈME (PUCCINI)

Musetta | 3 Vorstellungen | 10.10.1956–23.01.1958

LA TRAVIATA

Violetta Valéry | 1 Vorstellung | 24.10.1959

LE NOZZE DI FIGARO

Susanna | 2 Vorstellungen | 14.02.1960–25.05.1960

LES CONTES D’HOFFMANN

Olympia | 7 Vorstellungen | 28.01.1955–02.01.1959

MARTHA

Lady Harriet Durham | 3 Vorstellungen | 29.01.1955–08.02.1955

RIGOLETTO

Gilda | 2 Vorstellungen | 06.02.1954–22.09.1954

UN BALLO IN MASCHERA

Oscar | 10 Vorstellungen | 23.09.1958–20.09.1959

(край на цитата)

Виждаме какъв богат репертоар има Ерика Кьот във Виена, в продължение на 25 години – от 22 декември 1953 г. като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ до 3 септември 1977 г. като Деспина в „Така правят всички“ тя участва общо 119 пъти в 15 оперни продукции от най-различни жанрове – респект!

Освен това нека подчертая, че нейния рекорд по брой на участия е това като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ – този брой на всички оперни сцени е над 270 пъти! В тази роля е пяла и на сцената на Миланската Скала през 1956 г.

Нека продължа с нейните участия и на други сцени: през 1960 г. Ерика Кьот става член на „Дойче Опер Берлин“ и там разширява репертоара си в лиричния жанр, играе роли и като Мими, Антония, Лиу и Микаела. В годините 1955 до 1960 и през 1962 и 1963 тя има участия в Музикалния фестивал в Залцбург. През 1958 г. предприема турне в САЩ, през 1961 г. в Русия (тогава СССР), а през годините 1963, 1966 и 1971 гостува в Япония, главно като солистка в оперите „Сватбата на Фигаро“ и „Вълшебната флейта“ от Моцарт, както и „Фалстаф“ от Верди.

Не трябва да се пропуска, че Ерика Кьот има много успешни изяви и в игрални филми – 3 на брой, а през 1958 г. играе в музикалния филм „Моето сърце е пълно с музика“ (оригинал на немски език „Mein ganzes Herz ist voll Musik“). В този филм тя играе жена, която води твърде подозрителен двоен живот и неин партньор е големият немски актьор Волф Албах-Рети (Wolf Albach-Retty). Нека добавя, че Албах-Рети помня от моите почти детски и младежки години в Габрово около 1940-1944 г., когато там се прожектираха много немски и австрийски музикални филми, в които често играеха Волф Албах-Рети и съпругата му Магда Шнайдер – също много добра филмова артистка от тези години. Знам също, че прочутата немска филмова артистка Роми Шнайдер, която по-късно направи голяма кариера във Франция, е тяхна дъщеря.

Ерика Кьот има твърде разностранен оперен репертоар, а също и в опери от Рихард Вагнер. Така на Фестивала в Байройт тя играе в ролята на Горската птица в операта „Зигфрид“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Все пак това е единично участие, има още няколко други – сравнително малки. За да приключа с изброяването на оперни и фестивални сцени, където тя е имала участие, нека прибява още Ковънт Гардън в Лондон, както и оперните театри в Рим, Лос Анджелис, Сан Фрациско, Будапеща. На тия сцени тя играе преди всичко в опери от Рихард Щраус, Лучия в операта от Доницети и Мими в „Бохеми“ от Пучини.

Фактически от всички значителни световни оперни сцени, Ерика Кьот не е имала изяви само в МЕТ Ню Йорк. Причината е съвсем проста – тя е имала планирани ангажименти, но поради заболяване е трябвало да ги откаже и втори път тази възможност не се е отдала.

Последната оперна изява на Ерика Кьот е през 1978 г. в Мюнхен в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. След това тя работи до 1988 г. като доцент и от 1973 г. като професор в Музикалните академии в Кьолн и Манхайм, води майсторски класове в град Нойщадт (Neustadt an der Weinstraße) – градът, в който тя живее. Ангажира се освен това в учебната вокална организация „Singschul“ на Аугуст Евердинг в Мюнхен. Най-известни нейни ученици са широко познатата тук в Германия Анна Мария Кауфман (Anna Maria Kaufman) и Рут Френк (Ruth Frenk). Извън обсега на оперната си дейност Ерика Кьот гостува няколко пъти в предавания на центалната немска телевизя – нашумялото тогава развлекателно шоу „Zum Blauen Bock“ с Хайнц Шенк (Heinz Schenk). При това шоу тя изпълнява песни с развлакателен характер или такива от оперети.

През 1989 г. Ерика Кьот умира на 20 февруари 1989 г. в Шпайер, след като неуспешно се бори с раково заболяване, от което страда от известно време. На 23 февруари тя е погребана в родния Дармщадт, в гробището „Alter Friedhof“ (Grabstelle: 1 A 121). Церемонията по погребението се води от свещеника Антон Шлембах от епархията Шпайер (на немски език: Bischof des Bistums Speyer Anton Schlembach). Траурната реч произнася тогавашният министър-председател на провинция Рейнланд-Пфалц Бернард Фогел (Bernhard Vogel). По-късно на името на Ерика Кьот са наименовани улици в градовете Дармщадт, Балдхам край Мюнхен, както и в Нойщадт, където тя е живяла в последно време.

В източник на английски език се дават следните интересни допълнения за Ерика Кьот:

„ (…) Her repertory included: Susanna, Zerlina, Sophie, Despina, Queen of the Night, Lucia, Gilda, Stravinsky‘s Le Rossignol, and The Rake’s Progress.

She had a small but piercing voice of great agility with a range extending remarkably high.

She can be seen on black-and-white video in the role of Rosina in a complete German performance of The Barber of Seville with Fritz Wunderlich, Hermann Prey, and Hans Hotter, and in a German performance of Don Giovanni, with Dietrich Fischer-Dieskau, Donald Grobe, Walter Berry, and Josef Greindl. Her discography also includes many operetta and lieder recordings“.

(край на цитата)

По време на вокалната си кариера Ерика Кьот прави редица записи на цели опери, оперети, оперни арии, записи на народни песни и други. Цитирам списък от източник на немски език:

Diskografie

  • Entführung aus dem Serail (Oper, W.A.Mozart), Gesamtaufnahme, 1965, unter Eugen Jochum; als Konstanze
  • Die Walküre (Oper, R.Wagner), Gesamtaufnahme, 1954, unter Wilhelm Furtwängler; als Helmwige
  • Siegfried (Oper, R.Wagner), Gesamtaufnahme, Bayreuther Festspiele 1966 (live), unter Karl Böhm; als Stimme des Waldvogels
  • Banditenstreiche (Operette, F. von Suppè) Gesamtaufnahme
  • Rigoletto (Oper, G.Verdi), Querschnitt, mit Rudolf Schock
  • Lucia di Lammermoor (Oper, G.Donizetti), Querschnitt, mit Rudolf Schock
  • Don Pasquale (Oper, G.Donizetti), Querschnitt, mit Josef Traxel
  • Der Vogelhändler (Operette, C.Zeller), Querschnitt, mit Rudolf Schock
  • Erika Köth singt Arien von Wolfgang Amadeus Mozart
  • Erika Köth. Portrait
  • Deutsche Volkslieder
  • Erika Köth in ihren Lieblingsrollen

(край на цитата)

Както стана въпрос в статията, Ерика Кьот има участия и във филми. Цитирам списък от източник на немски език:

Filmografie

(край на цитата)

За многостранната си дейност Ерика Кьот е получила и награди и отличия. Цитирам списък (източник на немски език):

Ehrungen

(край на цитата)

До края на тази статия ще дам още две информации за Ерика Кьот на немски език, които няма да превеждам:

Sängerin Erika Köth

Die Silberstimme der Nation

Ein Sopran, der im Südwesten reifte

Eine zierliche Person mit einem fröhlichen Ernst im Gesicht und einer Stimme, die sich wie guter Wein in der Pfalz und Baden heranbildete: Das war Erika Köth. Die Gesangskollegen Wunderlich und Prey waren in den 50er und 60er Jahren mit ihr zusammen das „Traum-Trio“ der deutschen Opernklassik. Zahllose Zuhörer bezauberte sie mit ihren Auftritten in Berlin, Wien, Mailand, London und New York.


Früh wusste sie, dass sie Sängerin werden wollte, sang Jazz und Unterhaltung, um ihren Gesangsunterricht zu finanzieren, debütierte als Opernsängerin 1948 am Pfalztheater Kaiserslautern. Sie fand schnell ihren Weg über Karlsruhe an die Bayerische Staatsoper München. An ihren triumphalen Erfolgen hatte auch Ernst Dorn, Schauspieler und Regisseur Anteil, den sie in der Pfalz kennen gelernt hatte. Als Ehemann und Manager war er ihr in den Aufregungen des Künstlerberufs ein großer Halt. Das Faszinierende an der Ausnahme-Sopran-Sängerin Erika Köth: Sie konnte gleichermaßen virtuos und lyrisch, dramatisch und ausdrucksstark singen; von Herzen kommend und zu Herzen gehend. Einfühlsam unterrichtete sie als Professorin auch nach Karriereende Gesangsschüler. Diese ihre „Kinder“ lagen ihr sehr am Herzen.


(край на цитата)

И втората – по-подробна информация за Ерика Кьот:

Erika Köth wurde am 15. September 1925 (nach anderen Quellen 1927) in Darmstadt geboren; sie wuchs in bescheidenen Verhältnissen auf, verlor früh ihren Vater und wurde von einer Tante erzogen. Ihre Kindheit war geprägt von einer Erkrankung an Kinderlähmung, die sie im Alter von acht Jahren erlitt und gegen die sie mehrere Jahre ankämpfen musste. Bevor sie zu der – wie manche Kritiker meinen – “vielleicht besten Koloratur-Sopranistin der Welt” avancierte, hatte sie nach einer kaufmännischen Ausbildung sowie zeitweiliger Dienstverpflichtung in einer Munitionsfabrik ab 1942 ein Gesangsstudium begonnen. Zunächst ließ sie sich von zwei Gesangspädagogen unterrichten, später an der “Hochschule für Musik” in Karlsruhe von Elsa Blank; um das Studium zu finanzieren, sang sie zeitweilig in einem Tanzorchester. Erste Anerkennung erlangte Erika Köth 1947 mit einem 1. Preis im Fach “Koloratur-Sopran” (zusammen mit Christa Ludwig1)) bei einem Wettbewerb des Hessischen Rundfunks in Frankfurt. Bereits ein Jahr später gab sie ihr Bühnendebüt am “Pfalztheater” in Kaiserslautern mit der Partie der Philine in der Oper “Mignon“1) von Ambroise Thomas. 1950 wechselte sie an das “Badische Staatstheater” nach Karlsruhe, deren Ensemblemitglied sie bis 1953 war, weitere Engagements führten sie an die “Münchener Staatsoper” sowie nach Wien. Schnell etablierte sich Erika Köth als eine der führenden Koloratursopranistinnen Deutschlands, machte sich mit regelmäßigen Gastspielen bei den Salzburger Festspielen ab 1954 auch international einen Namen; seit Anfang der 1960er Jahre war die Künstlerin auch Ensemblemitglied der “Deutschen Oper” in Berlin.
  
Zu ihrem herausragenden Repertoire zählte die Königin der Nacht in Mozarts “Die Zauberflöte“1), mit der sie 1953 an der “Wiener Staatsoper” debütierte. 1956 sang sie die gleiche Partie an der Mailänder “Scala”, insgesamt gestaltete sie im Verlaufe ihrer glanzvollen Karriere diese Rolle über 250 Mal. Erika Köth begeisterte als Konstanze in Mozarts “Die Entführung aus dem Serail“1) – eine ihrer berühmtesten Partien – oder als Zerlina in “Don Giovanni“1). Ihre außergewöhnliche Stimme ermöglichten ihr die höchsten Koloraturpartien wie die der Zerbinetta in der Richard-Strauss-Oper “Ariadne auf Naxos“1), sie brillierte als junge Witwe Norina in Donizettis “Don Pasquale“1), als Gilda in Verdis “Rigoletto“1) oder mit der Titelpartie in Donizettis “Lucia di Lammermoor“1) an fast allen bedeutenden Opern- und Konzerthäusern der Welt, gab Gastspiele rund um den Globus wie in Rom, Los Angeles, San Francisco oder Budapest. 1961 beispielsweise machte sie eine glanzvolle Tournee durch die ehemalige UDSSR, bei der sie auch Lieder in russischer Sprache zu Gehör brachte; in Berlin sang sie bei der Wiederöffnung der “Deutschen Oper”, mit der sie 1963 in Tokio gastierte.
Neben ihrer umfangreichen Bühnentätigkeit wurde Erika Köth durch regelmäßige Auftritte bei Sonntagskonzerten im Bayerischen Rundfunk auch einem breiten Publikum bekannt und zu einer der beliebtesten Sängerinnen der Nachkriegszeit. Auch auf der Leinwand konnte man sie bewundern, so in Robert A. Stemmles Schlagerstreifen “Ein Herz voll Musik“1) (1955), in Karl Hartls Biopic “Mozart“1) (1955, auch “Reich mir die Hand, mein Leben”) mit Oskar Werner als Mozart hatte sie einen Gastauftritt mit ihrer Paraderolle der “Königin der Nacht” und in der von Helmut Weiss inszenierten musikalischen Romanze “Mein ganzes Herz ist voll Musik“3) (1958) mimte sie an der Seite von Wolf Albach-Retty  eine Frau, die ein seltsames Doppelleben führt.
Sie besaß eine hochgelagerte Stimme von beträchtlichem Reiz und einiger Durchschlagskraft, beabsichtigte aber nicht, jene Bereiche auszuloten, die durch Maria Callas gleichzeitig eröffnet wurden, sondern verblieb im Rahmen der deutschen Rollenkonventionen für das Koloraturfach.2)
  
Während ihrer erfolgreichen Karriere erhielt Erika Köth zahlreiche Auszeichnungen: So wurde sie 1955 in Bayern sowie 1970 vom Berliner Senat zur “Kammersängerin” ernannt; bereit wenige Monate nach ihrer Ernennung in Bayern erhielt sie den “Bayrischen Verdienstorden“1). Anlässlich ihres 50. Geburtstages verlieh man ihr 1977 das “Bundesverdienstkreuz 1. Klasse”, an ihrem 60. Geburtstag überreicht man ihr zehn Jahre später die “Hermann-Löns-Medaille“1). Zu ihren weiteren Würdigungen zählt beispielsweise die “Goldene Ehrenmedaille” des Darmstädter Mozart-Vereins, ein “Grand Prix der Schallplatte” beweist ihre Beliebtheit in der Öffentlichkeit; außerdem tragen zwei Dahlienzüchtungen und eine Orchidee ihren Namen.
1978 nahm Erika Köth, die fünf Jahre zuvor von der Musikhochschule Köln zur Professorin berufen worden war, ihren Abschied von der Opernbühne, feierte in München als Mimi in Puccinis “La Bohème“1) einen umjubelten Erfolg. Mit zahlreichen Konzertabenden, Auftritten im Rundfunk und Fernsehen blieb ihre wunderschöne Stimme jedoch weiterhin präsent.
Bis 1988 arbeitete sie als Dozentin an den Musikhochschulen von Köln und Mannheim, gab Meisterkurse in ihrem Wohnort Neustadt an der Weinstraße und engagierte sich ferner bei August Everding “Singschul” in München. Zu ihren Schülern gehörten unter anderem Anna Maria Kaufmann sowie Ruth Frenk.4)
  
Erika Köth, die seit 1953 (nach anderen Quellen seit 1951) mit dem Regisseur und Schauspieler Ernst Dorn verheiratet war, lebte zuletzt in ihrem Landhaus in Königsbach bei Neustadt. Die Künstlerin erlag am 20. Februar 1989 mit 63 Jahren in Speyer den Folgen ihrer Leberkrebserkrankung und fand ihre letzte Ruhestätte in ihrer Geburtsstadt Darmstadt auf dem Alten Friedhof → Foto der Grabstelle bei Wikimedia Commons.
In Darmstadt, Baldham bei München sowie Neustadt an der Weinstraße wurden Straßen nach Erika Köth benannt.4)
 
Link: 1) Wikipedia, 3) Murnau Stiftung
Quelle: 2) “Grosse Stimmen” von Jens Malte Fischer, Verlag J. B. Metzeler, Stuttgart 1993, S.  507, 4) Wikipedia (abgerufen 31.12.2011)

(край на цитата)

И накрая нека приложа линк към едно интервю на Ерика Кьот с Аугуст Евердинг през 1988 г. – от него може да се научат много ценни неща за тази певица:

Нека днес на 15 септември 2020 г. почетем 95 години от рождението на немската певица Ерика Кьот, останала в спомените на специалисти и любители като съвършена Царица на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт …

Мир на праха й!

…..

Erika Koth: Mozart: Der Holle Rache: Die Zauberflote.

Berlin state opera orchestra/ Artur Rother

´´´´´´

Ерика Кьот и Рудолф Шок в ария от „Травиата“:

…..

Erika Köth – Parodistische Opernmelodienfolge zum Thema Urlaub 1976

´´´´´´´´

Erika Köth sings “Das Veilchen”, KV 476 by Wolfgang Amadeus Mozart, Günther Weissenborn, piano -1967

´´´´´´´´