Немският героичен тенор Ренé Коло празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 20 ноември 2022 г. пиша за първи път статия за един забележителен героичен тенор от Германия, който днес навършва 85 години – всестранният музикант Ренé Коло (René Kollo), който преди 45-50 години и по-късно беше изключителният изпълнител на всички героични тенорови партии в опери от Рихард Вагнер – Тристан, Танхойзер, Ерик, Лоенгрин, Парсифал, Валтер фон Щолцинг („Майсторите певци от Нюрнберг“), Зигфрид в т. нар. „Ринг на столетието“ (1976-1978).

Няколко думи за този исторически „Пръстен на нибелунга“, който е останал в музикалната история като недостижим и затова носи днес този епитет „исторически ринг на столетието“:

„ (…) Постановката на „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер от Патрис Шеро за 100-годишнината на фестивала в Байройт през 1976 г. е известна като „Пръстенът на века“. Всъщност действащият режисьор Петер Щайн (Peter Stein) е помолен за юбилейната продукция на пръстена. Преговорите обаче се провалят, тъй като Щайн настоява сцената и залата да бъдат преустроени и отказва да се срещне с тогавашния министър-председател на Бавария Франц Йозеф Щраус по повод премиерата. Вместо това дирекцията на фестивала предава ръководството на постановката на 31-годишния филмов и драматичен режисьор от Франция Патрис Шеро (Patrice Chéreau), който е най-младият режисьор (и първият чужденец на тази позиция) в историята на фестивала в Байройт. Музикален директор е диригентът и композитор Пиер Булез (Pierre Boulez), с неговия асистент Джефри Тейт (Jeffrey Tate). Ричард Педуци проектира сценичния дизайн, Жак Шмид създава костюмите, а Манфред Вос отговаря за дизайна на осветлението. Франсоа Реньо е нает като драматург.

Постановката на „Пръстена“ от Шеро и Булез все още се счита за еталон в историята на интерпретацията на творбата“.

(край на цитата)

Именно при третата част на „Ринга“ – „Зигфрид“ е ангажиран младия и непознат още в Байройт тенор Ренé Коло за главната роля на Зигфрид, с която той се справя великолепно. Ето състава на премиерните спектакли през 1976 г. (цитат на немски език):

„Siegfried“ – Siegfried: René Kollo; Mime: Heinz Zednik; Der Wanderer (Wotan): Donald McIntyre / Hans Sotin; Alberich: Zoltán Kelemen; Fafner: Bengt Rundgren; Erda: Hanna Schwarz / Ortrun Wenkel; Brünnhilde: Gwyneth Jones / Roberta Knie; Waldvogel: Yoko Kawahara.

(край на цитата)

След този голям успех в Байройт кариерата на Ренé Коло като Вагнеров тенор се развива стремглаво – по това време той е най-значителният немски (пък и световно известен) героичен тенор в тия роли. До голяма степен осиротялата по онова време тема за героичния тенор на Вагнер, Ренé Коло се превръща в монополист на тия сценични роли, но той е незаменим и в звукозаписните студия – участва в записи на „Риенци“, „Летящият холандец“, „Танхойзер“, „Лоенгрин“ (с Караян), „Пръстенът на нибелунга“ (с Пиер Булез и с Марек Яновски), „Тристан и Изолда“ (с Карлос Клайбер), „Майсторите певци от Нюрнберг“ (с Караян и със Шолти) и „Парсифал“ (със Шолти).

Само какви диригенти от най-висока класа гласуват доверие на Ренé Коло и му възлагат тия роли в своите записи!

Като оперен певец Ренé Коло е гостувал във всички големи оперни театри в света, пял е на фестивалите в Байройт и Залцбург и редовно в „Дойче опер Берлин“ и в Баварската държавна опера в Мюнхен, в Метрополитън опера в Ню Йорк. В неговия репертоар влизат опери не само от Вагнер. По-късно в тази статия ще дам достатъчно подробности.

А какви комплименти е получавал Ренé Коло в тия години! Например след изява в Дрезденската „Земпер“-опера през 1971 г., той получава „рицарското“ признание от Херберт фон Караян: „Вие сте тенорът, който от четиридесет години чакам”. Малко преди това диригентът Джордж Шолти използва 34-годишния мъж в записа на “Танхойзер”, който е високо ценен и днес.

След много години на успех като героичен тенор, особено в областта на Вагнерови опери и многобройни записи, Ренé Коло се оттегля през 2000 г. от главните тенорови роли и оттогава играе във възрастовите роли на оперния теноров жанр.

Но Ренé Коло остава в музикалните летописи не само като изявен героичен тенор и специалист само в класическата музика – той има многостранни таланти:

В допълнение към многобройните записи от областта на оперетата и операта с известни диригенти, той издава и компактдиск с песни и арии в сътрудничество с Джеймс Ласт. През 1989 г. те изнасят два концерта заедно в „Земпер“-опера в Дрезден.

Ренé Коло също остава верен на забавната музика. През 1986 г. той записва албум с песни на Удо Юргенс „Musik war meine erste Liebe“ (Музиката беше моята първа любов).

Той също остава активен в областта на поп музиката, така че през 2021 г. изпява немската версия на „Scarborough Fair“ на Simon & Garfunkel в дует с Art Garfunkel Jr. в албума с песни на баща си.

Той е и драматичен артист в късните години на кариерата си: на 22 юни 2016 г. Ренé Коло има своята премиера в „Renaissance Theatre“ в Берлин с пиесата „Quartetto“ от Роналд Харуд. Пиесата е за четири бивши оперни звезди в дом за възрастни хора. В този берлински спектакъл четирима „истински“ оперни певци за първи път играят вместо нормални актьори.

Хобито на Ренé Коло е да се занимава с история. Той не само записва собствената си житейска история, но и написва през 2010 г. книга за германската история.

Ренé Коло си изгражда име особено като автор на криминални романи в артистичната среда („Убийствата на малкия Танхойзер“). През 2012 г. е публикуван кратък криминален роман, който се играе в театъра в град Хаген в Германия.

Това беше краткото резюме за дейността на днешния юбиляр – многостранния артист Ренé Коло, който днес на 20 ноември 2022 г. навършва достойните 85 години.

Сега ще се спра подробно на неговата биография, творчески път и всестранни постижения:

Ренé Виктор Колоджейски (роден на 20 ноември 1937 г. в Берлин), с артистично име Ренé Коло (René Kollo), е немски оперен певец (тенор), който е особено известен с ролите си в опери на Рихард Вагнер.

Семейство

Ренé Коло произхожда от берлинска музикална династия (дядо: Валтер Koло, баща: Вили Koлo). Дъщеря му Натали Коло, която също преследва музикална кариера, идва от брака му с датската поп певица Дорте Коло от 1967 до 1977 г. От 1982 до 2006 г. Ренé Коло е женен за танцьорката Беатрис Буке, от която има три деца.

Образование и професия

След Втората световна война Ренé Коло посещава училището-интернат на Карл Хуниус в градчето „Вик ауф Фьор“ (Wyk auf Föhr) – най-горе на малък остров в северната част на Германия. Няколко думи на немски език, на български няма данни във Википедия за това градче:

„Wyk auf Föhr (kurz: Wyk, friesisch: Wik oder a Wik, niederdeutsch: De Wyk, auch De Wiek, dänisch: Vyk, vermutlich von wiek = Bucht stammend) ist eine Stadt auf der Insel Föhr im Kreis Nordfriesland in Schleswig-Holstein. Das Stadtgebiet des Nordseeheilbads „Wyk auf Föhrbesteht aus dem Innenstadtbereich sowie den Stadtteilen Boldixum (friesisch Bualigsem) und Südstrand“.

Превод:

„Вюк на Фьор (съкратено: Вюк, фризийски: Вик или „а Вик“, долнонемски: „Де Вюк“, също „Де Вийк“, датски: Вюк, вероятно от „Виек“ = залив) е град на остров Фьор в областта Северна Фризия в провинция Шлезвиг-Холщайн. Градската зона на „спа“-центъра на Северно море „Вюк на Фьор” се състои от вътрешната част на града и кварталите „Boldixum“ (фризийски „Bualigsem“) и Южния плаж“.

(край на превода)

След като завършва училище във Фьор, Ренé Коло посещава училище по фотография в Хамбург. От ранна възраст той се интересува от музика и дирижиране. Самият той започва да прави музика едва в средата на 50-те години. Като самоук Коло свири на барабани, контрабас и китара. Той свири в обичайните за времето си „джаз в мазета (изби)“. По същото време взема уроци по актьорско майсторство от Елзе Бонгерс в Берлин. За да тренира гласа си за музикални роли, той взема уроци по вокална педагогика от оперната певица Елза Варена.

Коло иска да бъде актьор, но започна да пее през 50-те години по време на обучението си и първоначално е певец. Той става известен чрез звукозаписната компания „Polydor“ с немската версия на „Hello Mary Lou“ (оригинал: Ricky Nelson). С този лейбъл той постига още един уважаван успех през 1961 г. – песента „Am Ende wird es Liebe sein“ (Накрая ще бъде любов). Той изпява и двата хита във филма от 1961 г. „So liebt und küßt man in Tirol“ (Така се обича и целува в Тирол), в който той също поема малка поддържаща роля на барман.

С Моника Грим той пее сингъла „Das A und O/Du Casanova, du“ през 1962 г. Ренé Коло заема четвърто място на Германския фестивал за шлагери през 1963 г. с песента „Meine große Liebe wohnt in einer kleinen Stadt“ (Моята голяма любов живее в едно малко градче) и заема четвърто място. През 1964 и 1965 г. певецът участва в немските предварителни кръгове за Евровизия с песните „Wie vom Wind verweht“ (като „Отнесени от вятъра“) и „Alles Glück auf dieser Welt“ (Всичко е късмет на този свят).

Ренé Коло започва кариерата си като оперен певец през 1965 г. в Държавния театър в Брауншвайг в Германия под ръководството на Хелмут Матиасек. От 1967 до 1971 г. той е главен тенор в „Deutsche Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg“ (Немската опера на Рейн в Дюселдорф-Дуисбург) и пее водещи роли в опери на Моцарт, Верди, Пучини и Яначек. През 1975 г. той пее песента „Das ganz große Glück“ (Особено голямото щастие) при телевизионната лотария на предаветеля ARD.

През 1986 г. той поставя операта „Парсифал“ от Вагнер в Дармщат.

Ренé Коло също остава верен на забавната музика. През 1986 г. той записва албум с песни на Удо Юргенс „Musik war meine erste Liebe“ (Музиката беше моята първа любов).

От 1996 г. Ренé Коло работи като артистичен директор на театър “Метропол” в централната част на Берлин. През 1997 г. обаче театърът е толкова задлъжнял, че се налага да бъде затворен. Оттогава Коло, служителите и Сенатът (управлението на Берлин) спорят кой е отговорен за фалита.

Като оперен певец Ренé Коло е гостувал във всички големи оперни театри в света, пял е на фестивалите в Байройт и Залцбург и редовно в „Дойче опер Берлин“ и в Баварската държавна опера в Мюнхен, също и в Метрополитън опера в Ню Йорк.

След много години на успех като героичен тенор, особено в областта на Вагнерови опери и многобройни записи, той се оттегля през 2000 г. от главните тенорови роли и оттогава играе във възрастовите роли на оперния теноров жанр.

На 22 юни 2016 г. Ренé Коло има своята премиера в „Renaissance Theatre“ в Берлин с пиесата „Quartetto“ от Роналд Харуд. Пиесата е за четири бивши оперни звезди в дом за възрастни хора. В този берлински спектакъл четирима „истински“ оперни певци за първи път играха вместо нормални актьори.

Ренé Коло е патрон на мюзикъла „Лудвиг във Фюсен“ и поема ролята на „Човека в сянка“ за четири представления там през лятото на 2016 г.

Една неприятност: Коло е осъден на 15 месеца затвор през 2012 г. за укриване на данъци от 80 000 евро.

Дейност като автор

Ренé Коло си направи име особено като автор на криминални романи в артистичната среда (Убийствата на малкия Танхойзер). През 2012 г. беше публикуван кратък криминален роман, който се играе в театъра в Хаген.

Награди

1991: Награда DIVA

1979: Федерална награда „Кръст за заслуги“

1994: Федерален кръст за заслуги 1 клас

2007: Почетен член на Европейската културна работилница – EKW

2019: Австрийската награда за музикален театър за цялостното му творчество.

(край на биографичните данни)

Ще се спра по-подробно на изявите на Ренé Коло в МЕТ Ню Йорк и във Виенската държавна опер:

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Ренé Коло има общо 17 изяви през годините 1976 и 1979: 9 пъти в „Лоенгрин“ от Вагнер в главната роля, 7 пъти в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в ролята на Бакхус и едно участие в концертна вечер на 4 март 1979 г.

Цитирам подробности относно всички участия на Ренé Коло в МЕТ:


[Met Performance] CID:247260 New Production Lohengrin {552} Metropolitan Opera House; 11/4/1976 Debut: René Kollo Reviews
[Met Performance] CID:247300 Lohengrin {553} Metropolitan Opera House; 11/8/1976
[Met Performance] CID:247350 Lohengrin {554} Metropolitan Opera House; 11/13/1976
[Met Performance] CID:247400 Lohengrin {555} Metropolitan Opera House; 11/17/1976
[Met Performance] CID:247440 Lohengrin {556} Metropolitan Opera House; 11/20/1976
[Met Performance] CID:247470 Lohengrin {557} Metropolitan Opera House; 11/23/1976
[Met Performance] CID:247500 Lohengrin {558} Metropolitan Opera House; 11/26/1976
[Met Performance] CID:247540 Lohengrin {559} Metropolitan Opera House; 11/30/1976
[Met Performance] CID:247580 Opera News Lohengrin {560} Metropolitan Opera House; 12/4/1976 Broadcast Review
[Met Performance] CID:256560 Ariadne auf Naxos {27} Metropolitan Opera House; 02/17/1979 Debut: Joseph Frank
[Met Performance] CID:256600 Ariadne auf Naxos {28} Metropolitan Opera House; 02/22/1979 Debut: Dale Duesing
[Met Performance] CID:256640 Ariadne auf Naxos {29} Metropolitan Opera House; 02/26/1979
[Met Performance] CID:256680 Ariadne auf Naxos {30} Metropolitan Opera House; 03/2/1979
[Met Concert/Gala] CID:256710 Met Marathon Metropolitan Opera House; 03/4/1979 Broadcast
[Met Performance] CID:256730 Ariadne auf Naxos {31} Metropolitan Opera House; 03/6/1979
[Met Performance] CID:256770 Opera News Ariadne auf Naxos {32} Metropolitan Opera House; 03/10/1979 Broadcast Review
[Met Performance] CID:256820 Ariadne auf Naxos {33} Metropolitan Opera House; 03/15/1979

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при дебюта на Ренé Коло в МЕТ на 4 ноември 1996 г.:

Lohengrin {552} Metropolitan Opera House: 11/4/1976.

(Debut: René Kollo
Reviews)

Metropolitan Opera House November 4, 1976 Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild for the production funds New ProductionLOHENGRIN {552} Wagner-Wagner Lohengrin...............René Kollo [Debut] Elsa....................Pilar Lorengar Ortrud..................Mignon Dunn Telramund...............Donald McIntyre King Heinrich...........Bonaldo Giaiotti Herald..................Allan Monk Gottfried...............Rex James Noble...................Robert Goodloe Noble...................Andrea Velis Noble...................Philip Booth Noble...................Charles Anthony Conductor...............James Levine Production..............August Everding

(край на цитата)

Цитирам абзац от рецензия за тази изява (само частта за Ренé Коло) в оригинал на английски език и в мой превод на български език:

Review of Bill Zakariasen in the New York Daily News

(...) The handsome debuting Lohengrin, Rene Kollo, is well-known from recordings, some of which frankly he never should have made. But here his lyrical operetta tenor was used (aside from a tendency to scoop) with clear, unforced control. He is no Melchior, but his lighter approach was accomplished with nobility and charm. On his own terms, he was an unqualified success (...)

(край на цитата)

Превод:

Красивият дебютиращ Лоенгрин - Ренé Коло, е добре познат от записи, някои от които, честно казано, той никога не е трябвало да прави. Но тук неговият лиричен оперетен тенор беше използван (освен склонността към загребване) с ясен, непринуден контрол. Той не е Мелхиор (моя бележка Б.К.: бележит датски тенор от миналото, с много изяви в МЕТ), но по-лекият му подход беше изпълнен с благородство и чар. Според собствените си постижения той имаше безусловен успех (...)

(край на превода)

Последната изява на Ренé Коло в МЕТ е на 15 март 1979 г. в ролята на Бакхус в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, заедно с легендарните Леонтин Прайс в ролята на Ариадна, Едита Груберова като Цербинета и Татяна Троянос в ролята на Композитора - прекрасни солисти! Цитирам ансамбъла при тази изява:

Metropolitan Opera House March 15, 1979ARIADNE AUF NAXOS {33} Ariadne.................Leontyne Price Bacchus.................René Kollo [Last performance] Zerbinetta..............Edita Gruberova The Composer............Tatiana Troyanos Music Master............Allan Monk Harlekin................Dale Duesing Scaramuccio.............Charles Anthony Truffaldin..............Philip Booth Brighella...............Jon Garrison Najade..................Alma Jean Smith Dryade..................Jean Kraft Echo....................Betsy Norden Major-domo..............Nico Castel Officer.................Paul Franke Dancing Master..........Joseph Frank Wigmaker................Russell Christopher Lackey..................Andrij Dobriansky Conductor...............James Levine

(край на цитата)

Преди тази последна изява в „Ариадна на Наксос“, Ренé Коло има изява нв концепг на сцената на МЕТ на 4 март 1979 г. заедно с едица други артисти , при който концерт той изпълнява песен в съпровод на пиано. Ето подробности:

Metropolitan Opera House
March 4, 1979 Broadcast

MET MARATHON

Announcer: Peter Allen

Master of Ceremonies: Robert Sherman

Guest Speakers:

Licia Albanese
Bidu Sayao
Sara Tucker
Charles Nelson Reilly
Dario Soria
Frank E. Taplin

(…)

Kahn: Toast of New Orleans: Be My Love

René Kollo
Tom Fulton, Piano

(…)

(край на цитата)

На сцената на Виенската държавна опера Ренé Коло има общо 40 изяви в периода от 1971 до 1991 г. в оперите: “Жената без сянка” от Рихард Щраус, “Майсторите певци от Нюрнберг”, “Парсифал”, “Танхойзер” и “Тристан и Изолда” от Рихард Вагнер, “Фиделио” от Бетовен, “Йинуфа” от Леош Яначек, “Мадам Бътерфлай” от Пучини и „Дама Пика“ от Чайковски. Освен това, той е имал 3 концертни изяви във Виена в дните от 1 до 3 септември 1979 г.

Цитирам списък на всички негови изяви там:

Vorstellungen mit René Kollo:

Die Frau ohne Schatten

Der Kaiser | 3 Vorstellungen | 23.06.1988–29.06.1988

Die Meistersinger von Nürnberg

Walther von Stolzing | 2 Vorstellungen | 18.11.1990–22.11.1990

Fidelio

Florestan | 14 Vorstellungen | 24.01.1978–30.06.1987

Jenůfa

Laca Klemeň | 3 Vorstellungen | 06.12.1984–25.10.1985

Konzerte

Mitwirkende | 3 Vorstellungen | 01.09.1979–03.09.1979

Madama Butterfly

B.F. Pinkerton | 1 Vorstellung | 19.02.1971

Parsifal

Parsifal | 8 Vorstellungen | 30.01.1971–30.03.1991

Pique Dame

Hermann | 4 Vorstellungen | 22.11.1982–12.12.1982

Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg

Tannhäuser | 1 Vorstellung | 18.06.1987

Tristan und Isolde

Tristan | 4 Vorstellungen | 20.11.1984–30.06.1989

(край на цитата)

Цитирам ансамблите при дебюта и при последната му изява във Виенската държавна опера:

Дебют в ролята на Парсифал в едноименната опера от Вагнер на 30 януари 1971 г.:

BESETZUNG | 30.01.1971

Dirigent	Charles Vanderzand
Nach einer Inszenierung von	Herbert von Karajan
Bühnenbild und Kostüme	Heinrich Wendel
Choreographie	Erich Walter
Chorleitung	Norbert Balatsch
Amfortas	Robert Kerns
Titurel	Tugomir Franc
Gurnemanz	Cesare Siepi
Parsifal	René Kollo
Klingsor	Alois Pernerstorfer
Kundry	Grace Hoffman
1. Knappe	Liselotte Maikl
2. Knappe	Margareta Sjöstedt
3. Knappe	Heinz Zednik
4. Knappe	Ewald Aichberger
1. Gralsritter	Karl Terkal
2. Gralsritter	Siegfried Rudolf Frese
Stimme von oben	Hilde Rössel-Majdan

(край на цитата)

Последната изява на Ренé Коло във Виена е също в ролята на Парсифал в едноименната опера от Вагнер на 30 март 1991 г. – 20 години след неговия дебют там:

BESETZUNG | 30.03.1991

Dirigent	Horst Stein
Inszenierung	August Everding
Ausstattung	Jürgen Rose
Choreographie	Ray Barra
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Amfortas	Bernd Weikl
Titurel	Peter Wimberger
Gurnemanz	Kurt Rydl
Parsifal	René Kollo
Klingsor	Gottfried Hornik
Kundry	Waltraud Meier
1. Knappe	Waltraud Winsauer
2. Knappe	Rannveig Braga
3. Knappe	Franz Kasemann
4. Knappe	Peter Jelosits
1. Gralsritter	Bojidar Nikolov
2. Gralsritter	Goran Simić
Stimme von oben	Gertrude Jahn

(край на цитата)

Четем в този ансамбъл името на българския тенор Божидар Николов в ролята на Рицар на Грала. Божидар Николов е бил 5 години солист в състава на Виенската държавна опера, между годините 1988 и 1992 – респект!

Цитирам дискографията на Ренé Коло (източник на испански език):

Discografía de referencia

Beethoven: Fidelio / Bernstein (CD y DVD)
Beethoven: Sinfonía n.º 9 / Karajan
D’Albert: Tiefland / Janowski
Franck: Les Béatitudes / Kubelik
J. Strauss Jr: Wiener Blut / Paulik
J.Strauss: Die Fledermaus / Carlos Kleiber
Kálmán: Die Csárdásfürstin / Grund (DVD)
Korngold: Die tote Stadt / Leinsdorf
Lehár: Das Land Des Lächelns / Ebert
Léhar: The Merry Widow / Karajan
Mahler: Das Lied von der Erde / Karajan
Mahler: Das Lied Von Der Erde / Leonard Bernstein (DVD)
Mahler: Sinfonía n.º 8 / Georg Solti
Mozart: Die Zauberflöte / Solti
Strauss: Arabella / Rennert
Strauss: Arabella / Solti (DVD)
Strauss: Ariadne auf Naxos / Karl Böhm (DVD)
Strauss: Ariadne Auf Naxos / Solti
Strauss: Die Frau ohne Schatten / Wolfgang Sawallisch
Wagner: Der Fliegende Holländer /Solti
Wagner: Parsifal / Solti
Wagner: Die Meistersinger von Nürnberg / Karajan
Wagner: Die Meistersinger von Nürnberg/ Solti
Wagner: Tannhäuser / Solti
Wagner: Der Ring Des Nibelungen / Sawallisch
Wagner: Der Ring Des Nibelungen / Marek Janowski
Wagner: Lohengrin / Karajan
Wagner: Rienzi / Hollreiser
Wagner: Rienzi / Sawallisch
Wagner: Tristan und Isolde / Carlos Kleiber
Wagner: Tristan und Isolde / Barenboim (DVD)(Jean Pierre Ponnelle)
Weber: Der Freischütz / Kubelik
Weill: La ópera de tres centavos / Mauceri

(край на цитата)

Цитирам други данни за дискографията на Ренé Коло (източник на немски език, после в мой превод на български език):

Aufnahmen

Kollo hat zahlreiche Aufnahmen gemacht, darunter Tannhäuser (dirigiert von Sir Georg Solti , 1970), Das Lied von der Erde (Karajan 1973), Die Meistersinger von Nürnberg (Karajan 1970 und später Solti, 1975–76), Parsifal (Solti , 1971–72, und später Herbert Kegel , 1975), Die tote Stadt (mit Carol Neblett , unter der Leitung von Erich Leinsdorf , 1975), The Bartered Bride (mit Stratas, unter der Leitung von Jaroslav Krombholc , 1975), Rienzi (unter der Leitung von Heinrich Hollreiser , 1974–76), Der fliegende Holländer(Solti, 1976), Ariadne auf Naxos (Solti, 1977), Fidelio (unter der Leitung von Leonard Bernstein , 1978), Der Freischütz (unter der Leitung von Rafael Kubelík , 1979), Lohengrin (mit Dunja Vejzovic als Ortrud, unter der Leitung von Karajan 1975–81 ), Siegfried (unter der Leitung von Marek Janowski , 1982), Tristan und Isolde (mit Dame Margaret Price , unter der Leitung von Carlos Kleiber , 1980–82), Götterdämmerung (Janowski, 1983), Die Frau ohne Schatten (mit Cheryl Studerals Kaiserin, unter der Leitung von Wolfgang Sawallisch , 1987) und Die Dreigroschenoper (mit Helge Dernesch , unter der Leitung von John Mauceri , 1988). Kollo hat auch die Wesendonck-Lieder (unter der Leitung von Christian Thielemann , 1992) aufgenommen.

Auf Video sind zwei Aufführungen seines Tristans zu finden: eine 1983 bei den Bayreuther Festspielen inszenierte Inszenierung von Jean-Pierre Ponnelle (mit Johanna Meier als Isolde) und eine 1993er Inszenierung aus Berlin unter der Regie von Götz Friedrich (mit Dame Gwyneth Jones als The irische Prinzessin).

(край на цитата)

Превод:

Дискография:

Ренé Коло е направил многобройни записи, включително:

„Танхойзер“ (диригент сър Джордж Шолти, 1970),

„Das Lied von der Erde“ (диригент Караян, 1973),

„Майсторите певци от Нюрнберг“ (диригент Караян, 1970 и по-късно Шолти, 1975–76),

„Парсифал“ (диригент Шолти, 1971–72) , и по-късно Хербет Кегел, 1975),

„Мъртвият град“ от Корнголд (с Карол Неблет, диригент Ерих Лайнсдорф, 1975),

„Продадена невеста“ (с Тереза Стратас, диригент Ярослав Кромбхолц, 1975),

„Риенци“ (диригент Хайнрих Холрайзер, 1974–76),

„Летящият холандец“ (диригент Шолти, 1976),

„Ариадна на Наксос“ (диригент Шолти, 1977),

„Фиделио“ (диригент Ленард Бърнстейн, 1978),

„Вълшебният стрелец“ (диригент Рафаел Кубелик, 1979),

„Лоенгрин“ (с Дуня Вейзович като Ортруд, диригент Караян 1975–81),

„Зигфрид“ (диригент Марек Яновски, 1982),

„Тристан и Изолда“ (с дейм Маргарет Прайс, диригент Карлос Клайбер, 1980–82),

„Залезът на боговете“ (диригент Яновски, 1983),

„Жената без сянка“ (с Черил Стюдър като Императрицата), диригент Волфганг Савалиш, 1987)

„Опера за три гроша“ (с Хелге Дернеш, диригент Джон Маусери, 1988).

Ренé Коло записва и „Wesendonck-Lieder“ (диригент Кристиан Тилеман, 1992 г.).

Две изпълнения на неговия Тристан могат да бъдат намерени на видео: продукция от 1983 г. на Жан-Пиер Понел (с Йохана Майер в ролята на Изолда) на фестивала в Байройт и продукция от 1993 г. в Берлин, режисирана от Гьотц Фридрих (с дейм Гуинет Джоунс в ролята на Ирландската принцеса).

Във връзка с 80-годишнината на Ренé Коло през 2017 г. специална статия му посвети известният немски музиколог и познавач на оперните певци Юрген Кестинг, която цитирам в оригинал и в мой превод на български език:

Rene Kollo zum 80. : Immer verlässlich, manchmal auch flott

Von Jürgen Kesting

Aktualisiert am 20.11.2017

Als Heldentenor in Wagners Diensten: Der Opernsänger René Kollo, der als auch Unterhaltungskünstler im Fernsehen Erfolge feierte, wird heute achtzig Jahre alt.

Nachdem René Kollo während einer Aufnahme von Richard Wagners „Die Meistersinger von Nürnberg“ in Dresden (1971) als Walther von Stolzing den Parnass des Preislieds erklommen hatte, erhielt er von Herbert von Karajan den Ritterschlag: „Sie sind der Tenor, auf den ich vierzig Jahre gewartet habe.“ Schon kurz davor hatte der Dirigent Georg Solti den 34-Jährigen in der Aufnahme des „Tannhäuser“ eingesetzt, die bis heute hochgeschätzt wird. Kollo bekam sogleich jene Schlagzeilen, die ihn auf die Straße zum Weltruhm führten – allerdings nach mancherlei Umwegen.

Der Enkel des in den zwanziger und dreißiger Jahren sehr erfolgreichen Operettenkomponisten Walter Kollo begann als musikalischer Autodidakt mit einer kleinen Amateur-Truppe. 1961 wurde er mit dem Ricky-Nelson-Hit „Hello, Mary Lou“ bekannt. Doch dann entschloss er sich zu einem gründlichen Gesangsstudium bei Elsa Varena in Berlin. 1965 debütierte er als lyrischer Tenor in Braunschweig, wechselte zwei Jahre später an die Düsseldorf-Duisburger Rheinoper, wo er in der Titelpartie von Mozarts „La clemenza di Tito“ oder als Pinkerton („Madama Butterfly“) erfolgreich war.

Ein Monopolist im verwaisten Fach

1969 debütierte er bei den Bayreuther Festspielen als Steuermann in „Der Fliegende Holländer“, mit außerordentlichem Erfolg, wie Oswald Georg Bauer es in der Chronik der Festspiele dokumentiert. Danach folgten Partien wie Erik, Lohengrin, Stolzing, Parsifal, Siegfried im sogenannten Jahrhundert-Ring (1976–78) und Tristan.

Im damals weitgehend verwaisten Fach des Wagnerschen Heldentenors wurde er auf der Bühne zu einem Rollen-Monopolisten, so wie er auch in den Plattenstudios unverzichtbar war. Er ist in Aufnahmen von Richard Wagners „Rienzi“, „Der fliegende Holländer“, „Tannhäuser“, „Lohengrin“ (Karajan), „Der Ring des Nibelungen“ (Pierre Boulez, Marek Janowski), „Tristan und Isolde“ (Carlos Kleiber), „Die Meistersinger von Nürnberg“ (Karajan und Solti) und „Parsifal“ (Solti) vertreten. Zwar behauptete er sich durch seine Verlässlichkeit, doch wandten etliche Kritiker ein, dass er mit seiner hellen, weißlichen Stimme und seiner deklamatorischen Manier nicht dem Ideal eines vaterländischen Belcanto gerecht werde. Gleichwohl sind seine Darstellungen – etwa als Tannhäuser oder als Kaiser in „Die Frau ohne Schatten“ – dramatisch überzeugender als die eines spanischen Kollegen, der wohllautend über den Sinn des Textes hinwegsingt.

Technokraten ohne mystisches Verhältnis zur Kunst

Kollo selbst hat über die Zwänge des Betriebs geklagt, darüber, dass er – „Spezialisierung zerstört die Stimme“ – einseitig als Wagner-Sänger eingesetzt wurde. Ebenso bitter – und blind vor Zorn – hat er den Opernbetrieb angeprangert: Intendanten, die „jegliche Professionalität vermissen lassen“; Regisseure und deren „Optik-Mache“; oder Dirigenten, die zu „Technokraten ohne mystisches Verhältnis zur Kunst“ heruntergekommen seien. Ende der achtziger Jahre bekam er die Gelegenheit, Otello, Peter Grimes, Hermann („Pique Dame“) und Schuisky („Boris Godunow“) zu singen.

In der Spätphase seiner Karriere errang er bedeutende Erfolge als Palestrina und Herodes. Durchaus andere Erfolge hatte er als flotter Allzwecktenor im Fernsehen mit tenoraler Software: ob „Ave Maria“ über schluchzenden Geigen oder „Tritomba“. Heute wird René Kollo achtzig Jahre alt.

(край на цитата)

Превод:

Ренé Коло на своята 80-годишнина: Винаги надежден, понякога бърз

От Юрген Кестинг

Обновен на 20.11.2017 г.

Като героичен тенор в служба на Вагнер: оперният певец Ренé Коло, който също се радваше на успех като артист по телевизията, днес навършва осемдесет години.

След като Ренé Коло се изкачи на Парнаса за наградената песен като Валтер фон Щолцинг по време на запис на „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Рихард Вагнер в Дрезден (1971), той получава „рицарското“ признание от Херберт фон Караян: „Вие сте тенорът, който от четиридесет години чакам”. Малко преди това диригентът Джордж Шолти използва 34-годишния мъж в записа на “Танхойзер”, който е високо ценен и днес. Коло веднага получава оперните заглавия, които го поставят по пътя към световната слава – макар и след редица заобикалки.

Внукът на оперетния композитор Валтер Коло, който е много успешен през 20-те и 30-те години на миналия век, започва като самоук музикант с малка аматьорска трупа. През 1961 г. става известен с хита на Рики Нелсън “Hello, Mary Lou”. Но след това решава да учи пеене при Елза Варена в Берлин. През 1965 г. дебютира като лиричен тенор в Брауншвайг, две години по-късно преминава в „Düsseldorf-Duisburg Rheinoper“, където има успех в главната роля на „Милосърдието на Тит“ от Моцарт или като Пинкертон в „Maдам Бътерфлай“ от Пучини.

Монополист в осиротялата област

През 1969 г. той дебютира на фестивала в Байройт като кормчията в „Летящият холандец“ от Вагнер с изключителен успех, както Освалд Георг Бауер документира в хрониката на фестивала. Това е последвано от роли като Ерик, Лоенгрин, Щолцинг, Парсифал, Зигфрид в т. нар. „Ринг на столетието“ (1976-78) и Тристан в „Тристан и Изолда“.

В до голяма степен осиротялата по онова време тема на героичния тенор на Вагнер, той се превлъща в монополист на тия сценични роли, точно както беше незаменим в звукозаписните студия. Той участва в записи на „Риенци“, „Летящият холандец“, „Танхойзер“, „Лоенгрин“ (с Караян), „Пръстенът на нибелунга“ (с Пиер Булез и с Марек Яновски), „Тристан и Изолда“ (с Карлос Клайбер) на Рихард Вагнер. „Майсторите певци от Нюрнберг“ (с Караян и със Шолти) и „Парсифал“ (със Шолти).

Въпреки че той се утвърждава чрез своята надеждност, редица критици възразяват, че с лекия си, белезникав глас и декламационния си маниер той не отговаря на идеала за патриотично белканто. Въпреки това неговите образи – например като Танхойзер или като Императорът в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, са драматично по-убедителни от тези на испански колега, който пее благозвучно за смисъла на текста.

Технократи без мистично отношение към изкуството

Самият Коло се оплаква от ограниченията на практиката в оперните компании поради факта, че е използван едностранно като певец на Вагнерови роли – “специализацията унищожава гласа”. Също толкова горчиво – и заслепен от гняв – той заклеймява оперния бизнес: артистични директори, на които „липсва какъвто и да било професионализъм“, на режисьори и техните “оптични предпочитания”, или диригенти, изродили се в „технократи без мистично отношение към изкуството“. В края на 80-те години той получава възможността да пее Отело, Питър Граймс, Херман („Дама Пика“) и Шуйски („Борис Годунов“).

В края на кариерата си Ренé Коло постига значителен успех като Палестрина и Ирод. Той има доста различни успехи като енергичен универсален тенор по телевизията с различен „теноров сафтуер“: независимо дали „Аве Мария“ над хлипащи цигулки или пролетната песен „Тиритомба“.

Ренé Коло навършва осемдесет години днес.

(край на превода)

Друга публикация по същия повод – 80-годишнината на Ренé Коло през 2017 г., авторитетното немско музикално издателство „Класически акценти“ също му посвети кратка, но съдържателна поздравителна статия. Цитирам в оригинал, после в мой превод:

Портал „Klassik Akzente“

20.11.2017

Unbezwingbarer Charme – Startenor René Kollo wird 80

Die Musik war ihm in die Wiege gelegt. René Kollo wird am 20. November 1937 in eine produktive Musikerdynastie hineingeboren. Sein Großvater ist Komponist. Er schreibt Operetten. Sein Vater verfasst Drehbücher und Filmmusik. Im Berlin der 1920er Jahre glänzt er auf dem Feld der Kabarett-Revue. So atmet René schon früh Bühnenluft. Für den jazzbegeisterten Youngster verschmelzen Musik und Bühne zu einer natürlichen Einheit. Musik und Unterhaltung gehören zusammen.

Unbezwingbarer Charme: René Kollo

Klänge wollen verkörpert sein. Sie fühlen sich wohl auf der Bühne. Das kann René Kollo bezeugen, ob er nun Operette oder Schlager singt, oder als Heldentenor aktiv ist. Auf beiden Feldern erreicht der rebellische Tausendsassa, der in den 1950er Jahren durch die Jazzkeller zieht, Schlagzeug, Kontrabass und Gitarre spielt, das Maximum. Als Interpret von Folksongs und Operetten-Arien kultiviert er eine aparte Coolness, die der biederen Wirtschaftswunder-Idylle der Nachkriegsjahre diskret entgegenwirkt.

Schlagerstar und Heldentenor: Doppelalbum mit Highlights

Kollo stößt ein Tor zur Welt auf. Sein Swing ist neu in Deutschland, und er zieht vor allem das junge Publikum, das sich von “Mary Lou” gern verführen lässt, magisch in Bann. In Bayreuth macht Kollo als Heldentenor Karriere. Er steigt zu einem der größten Wagner-Interpreten des 20. Jahrhunderts auf. Doch ob leichte oder ernste Muse, tänzerischer Furor oder melancholischer Tiefsinn, Kollo kann beides, und so ist es folgerichtig, dass sein gerade erschienenes Geburtstagsalbum den Jubilar auf all diesen Feldern würdigt.

Anlässlich seines 80. Geburtstags hat er dieses Geschenk vom Präsidenten der Deutschen Grammophon überreicht bekommen.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Класически акценти“

20.11.2017

Неукротим чар – звездният тенор Ренé Коло става на 80 години

Музиката се роди за него. Ренé Коло е роден на 20 ноември 1937 г. в плодовита музикална династия. Дядо му е композитор. Пише оперети. Баща му пише сценарии и филмова музика. В Берлин през 20-те години на миналия век той се изявява в областта на кабаретното ревю. Ето как Ренé диша сценичен въздух отрано. За младежа, който обича джаза, музиката и сцената се сливат в едно естествено цяло. Музиката и забавлението са заедно.

Неукротим чар: Ренé Коло

Звуците искат да бъдат въплътени. Чувстваш се добре на сцената. Ренé Коло може да потвърди това, независимо дали пее оперети или шлагери, или е активен като героичен оперен тенор. Бунтарският майстор на всичко, бродил из джаз мазетата през 50-те години на миналия век и свирил на барабани, контрабас и китара, постигна максимума и в двете поприща. Като интерпретатор на народни песни и оперетни арии, той култивира характерно хладнокръвие, което дискретно противодейства на консервативната идилия на икономическото чудо на следвоенните години.

Поп звезда и героичен тенор: двоен албум с акценти

Ренé Коло отваря порта към света. Неговият замах е нов в Германия и той магически омагьосва особено младата публика, която обича да бъде съблазнявана от „Мери Лу“. В Байройт Коло прави кариера като героичен оперен тенор. Той се издига до един от най-великите интерпретатори на Вагнер през 20-и век. Но независимо дали е лека или сериозна музика, танцуваща ярост или меланхолична дълбочина, Коло може и двете, така че е логично неговият наскоро издаден албум за рождения му ден да почете юбилея във всички тези области.

По повод 80-ия си рожден ден той получи този подарък от президента на звукозаписната фирма „Дойче Грамофон“.

(край на превода)

През 2020 г. в немския портал „PNP.de“ е публикувана кратка статия относно изказване на Ренé Коло, че той се чувства самотен – няма приятели. Цитирам публикацията в оригинал и в мой превод на български:

Портал „PNP.de“

31.10.2020

René Kollo: Ich habe keine Freunde

Der berühmte Operntenor René Kollo hat nach eigenen Worten keine Freunde. “Das mit den Freunden ist ein bisschen komisch. Ich war ja nun 50 Jahre nur im Flugzeug”, sagte der 82-Jährige in einem Interview von Schlager Radio B2.

“Nur Tokio, San Francisco, London, Mailand, Berlin, München, Hamburg, dann wieder Tokio. Nur unterwegs. Und wenn sie nur unterwegs sind, können sie keine Freunde machen. Deswegen habe ich keine.” Auf die Frage, mit wem er sich denn austausche, wenn es ihm schlecht gehe, sagte Kollo: “Mit mir. Mit mir selber. Wenn Sie mal in eine Turbulenz kommen, müssen Sie da ja wieder rauskommen. Das kann Ihnen keiner sagen oder beibringen, wie Sie das machen. Das müssen Sie selber machen”, so der Sänger. Er sei oft allein, “aber nicht einsam, überhaupt nicht”.

(край на цитата)

Превод:

Портал „PNP.de“

31.10.2020

Ренé Коло: Нямам приятели

Според собствените му думи известният оперен тенор Ренé Коло няма приятели. „Малко е странно с приятелите, аз съм бил фактически 50 години само в самолет“, каза 82-годишният в интервю за „Schlager Radio B2“.

„Само Токио, Сан Франциско, Лондон, Милано, Берлин, Мюнхен, Хамбург, после пак Токио. Само на път. И когато си само на път, не можеш да се сприятеляваш. Ето защо аз нямам никакви.”

На въпрос с кого е говорил, когато се е чувствал зле, Ренé Коло каза: „С мен. Със себе си. Ако попаднеш в турбуленция, трябва да излезеш от нея. Никой не може да ти каже или да те научи как да го правиш. Трябва да го направите сами“, казва певецът. Той често е сам, “но не е самотен, съвсем не”.

(край на превода)

Цитирам една статия на немски език, после в мой превод на български, относно публикация за Ренé Коло в медия на остров Майорка в Средиземно море:

Портал „Mallorсa Magazin“

(без дата)

René Kollo servierte Kartoffelsalat auf Mallorca

Nathalie Kollo hatte in ihrem Lokal in Port d’Andratx den kulinarisch beflissenen Vater zu Gast.

Dass es Gastronomie noch auch auf ganz persönliche Art gibt, beweist Nathalie Kollo im 2018 eröffneten Imbiss “Quick Bite” im Südwesten Mallorcas (Port d’Andratx, C/. Mateo Bosch, 2).

Die Sängerin hatte am Samstag Besuch von ihrem 81-jährigen Vater René Kollo. Der prominente Tenor versteht sich ebenso wie seine Tochter auf die gute Küche und bereitete seinen im Umfeld der Familie berühmten Kartoffelsalat zu. In Kombination mit den beliebten Gourmet-Burgern des Hauses waren die Gäste sehr angetan. Kollo hat seit 40 Jahren eine Zweitresidenz in Santa Maria und kommt seine Tochter immer im neuen Lokal besuchen, wenn er auf der Insel ist. Ansonsten lebt er auch in Berlin.

Einmal im Monat steht ein Event auf dem Programm, als nächstes steigt am Samstag, 17. November, ein dänischer Abend mit Hotdogs und Smörrebröd.

(край на цитата)

Превод:

Ренé Коло сервира картофена салата в Майорка

Натали Коло има баща си, който обича кулинарията, като гост в ресторанта й в Порт д’Андракс.

Натали Коло доказва, че гастрономията все още съществува по много личен начин в снек бара „Quick Bite“, който отвори врати през 2018 г. в югозападната част на Майорка (Port d’Andratx, C/. Mateo Bosch, 2).

В събота певицата имаше посещение от 81-годишния си баща Ренé Коло. Видният тенор, подобно на дъщеря си, умее да готви добре и приготви своята картофена салата, която е известна в семейния кръг. В комбинация с популярните гурме бургери на къщата, гостите останаха много впечатлени. Коло има втори дом в Санта Мария от 40 години и винаги посещава дъщеря си в новия ресторант, когато е на острова. Иначе и той живее в Берлин.

Веднъж месечно има събитие в програмата им, като последното ще бъде „датска вечер“ с хот-дог и „smörrebröd“ в събота, 17 ноември.

(край на превода)

Друга публикация – телевизионно предаване в Германия от 1 февруари 2022 г. във връзка с 85-годишнината на Ренé Коло на 20 ноември 2022 г. излъчва авторитетният тв-предавател в Германия „ ARD“. Цитирам я в оригинал, после мой превод на български:

Портал „ ARD“ (Първа немска тв-програма)

Stand: 01.02.2022

Autorin: Gabriele Denecke

Comeback eines Startenors: René Kollo singt Abendlieder

Von dieser Bühne aus startete der Sänger René Kollo seine einzigartige Karriere als bester Wagner-Tenor weltweit.

In diesem Jahr feiert er seinen 85. Geburtstag.

Als er über den Grünen Hügel in Bayreuth einschwebte, war er Anfang 30. Festspielchef Wolfgang Wagner hatte zum Vorsingen eingeladen und engagierte den jungen Sänger vom Fleck weg.

Der schönste Siegfried, der je in Bayreuth gesungen hat

In den nächsten Jahren wird René Kollo in Bayreuth alles singen, was Richard Wagner je für Heldentenöre geschrieben hat. Das Publikum liebt den jungen gutaussehenden Tenor, den schönsten Siegfried, der je auf den Bühnen des Festspielhauses stand. Für den jungen Kollo war der Gang auf die “heiligen Bretter” mit großem Respekt verbunden:

“Ich wusste, wer da alles gestanden und gesungen hat, wer dirigiert hat – von Knappertsbusch über Böhm bis zu Karajan. Ich habe Karajan irgendwann mal gefragt: Ist das denn gut, was ich mache? Reicht das denn? Und der guckte mich fassungslos an und sagte: ‘Ich habe sie engagiert, also sind sie gut.'”

René Kollo hatte nie geglaubt, dass er irgendwann mal Wagner singen kann. Er wollte den Hamlet spielen auf den großen Schauspielbühnen. Und dann? Wurden es doch die schwertschmiedenden, drachentötenden Helden, Siegfried, Tristan, Lohengrin, mit denen er Triumphe feierte: “Es ist manchmal ein Zufall im Leben, wenn man so zurückguckt nach 60 Jahren auf der Oper, da denkt man: ‘Wie ist das eigentlich gekommen?'”

Kampf gegen die Schublade: Wagner vs. “Hello Mary Lou”

Das familiäre Erbe der Kollos wog schwer. Schon der Großvater und Vater komponierten bekannte Berliner Gassenhauer und Operetten. René Kollo blieb der Familientradition treu und startete seine Gesangskarriere mit einem Schlager. “Hello Mary Lou” wurde ein Hit, was manchen nicht gefiel:

“Manche Leute, die haben ja immer ihre Schubläden. Bei mir wussten sie nicht, in welche sie mich schieben sollten: ‘Ist er nun Tristan? Oder singt er die Lieder seines Großvaters und Vaters?’ Walter Kollo und Willi Kollo, das waren Synonyme für die Zwanziger- und Dreißigerjahre. Ich konnte das eine nicht lassen, das wäre Verrat an der Familie gewesen. Aber Tristan und Bayreuth waren immer die Nummer Eins für mich.”

“Tristan” überleben: Eine Tortur wie der Mount Everest

Als René Kollo das letzte Mal hier auf der Bühne stand, war Wolfgang Wagner noch Festspielleiter und Tochter Katharina ein kleines Mädchen. Inzwischen ist sie die Chefin auf dem Grünen Hügel und erinnert sich bei ihrer gemeinsamen Begegnung: “Wir kennen uns sogar noch, als sie hier Tristan gesungen haben, da war ich ein Kleinkind. Mein Papa hatte mich Ihnen sogar kurz zum Aufpassen überlassen, hat er mir erzählt.”

Achtmal hat René Kollo den “Tristan” in Bayreuth gesungen – in der Erinnerung eine stundenlange Bühnentortur, vergleichbar mit der Besteigung des Mount Everest. Um sie überhaupt zu überstehen, hat er sich Trinkflaschen in den Bühnenboden einbauen lassen: “Die Interpretation von Tristan ist wie drei Gebirge, die ich mir eingeteilt habe”, so Kollo. “Wenn ich über das erste Gebirge drüber war, wusste ich, da kommen noch zwei. Tristan zu singen allein ist schon mörderisch. Ich habe immer erzählt, ich sei am Ende kurz vor dem Herzinfarkt gewesen. Aber ich habe es immer überlebt. Ich bin jetzt in einem Alter, wo man schon viel überlebt hat.”

Comeback mit 85 und unverbrauchter Stimme

Auch die schmerzliche und ungewollte Trennung von Bayreuth vor 40 Jahren, mit ihren Missverständnissen und Kränkungen. Die späte Rückkehr von René Kollo ist eine Versöhnung. Als Siegfried oder Tristan, den schweren Wagner-Partien, wird er nicht mehr auf der Bühne stehen. An ihre Stelle sind die romantischen Abendlieder von Schubert, Schumann, Brahms getreten. Zusammen mit Jay Alexander hat René Kollo eine neue CD aufgenommen: Lieder über den Mond, die Nacht und unsere Träume.

Für Kollo ein Comeback: “Ich bin schon ein bisschen stolz darauf, dass ich in meinem Alter noch singe. Meine Stimme ist genau, wie sie früher war, sie ist nicht abgenutzt, was ich gar nicht verstehen kann nach den Riesendingern, die ich über 60 Jahre gesungen habe.” Seine Gesangslehrerin riet ihm in Bezug auf seine Stimme: “Lebe nicht vom Kapital, lebe von den Zinsen.” Vielleicht erinnert sein Gesang deshalb bis heute an den jungen Mann, der sich einst aufmachte, die Welt mit seiner Stimme zu erobern.

(край на цитата)

Превод:

Портал „ ARD“ (Първа немска тв-програма)

01.02.2022

Aвтор: Габриеле Денеке

Завръщане на звезден тенор: Ренé Коло пее вечерни песни

От тази сцена певецът René Коло започва своята уникална кариера като най-добрия Вагнеров тенор в света.

Тази година той празнува 85-ия си рожден ден.

Той беше в началото на 30-те, когато „преплува Зеления хълм в Байройт“. Фестивалният директор Волфганг Вагнер го покани на прослушване и нае младия певец на място.

Най-красивият Зигфрид, който някога е пял в Байройт

През следващите няколко години René Коло ще изпее всичко в Байройт, което Рихард Вагнер някога е написал за героични тенори. Публиката обича младия, красив тенор, най-красивия Зигфрид, красил някога сцената на Фестивалния театър. За младия Коло преминаването към “свещената сцена” е свързано с голямо уважение: „Знаех кой стои и пее там, кой дирижира – от Кнапертбуш през Бьом до Караян. По някое време попитах Караян: Това, което правя, добре ли е? Това достатъчно ли е? А той ме погледна с недоумение и каза: „Щом аз ви наех, означава че сте добър“.

René Коло никога не е вярвал, че един ден ще може да пее Вагнер. Искал е да играе Хамлет в големите театри. И тогава? В края на краищата това бяха героите, ковящи мечове и убиващи дракони – Зигфрид, Тристан и Лоенгрин, с които той празнува триумфите: „Понякога е съвпадение в живота, когато погледнеш назад към операта след 60 години и си мислиш: “Как въобще се случи това, как дойде?”.

Борба с предразсъдъците: Вагнер срещу „Здравей, Мери Лу“

Семейното наследство на Koло е тежко. Дори дядо му и баща му композираха известни берлински хитове и оперети. Ренé Коло остана верен на семейната традиция и стартира певческата си кариера с хит. “Hello Mary Lou” стана хит, който не се хареса на някои:

„Някои хора винаги имат „чекмеджета“ (предразсъдъци). Не знаеха в кое да ме сложат: „Тристан ли е? Или пее песните на дядо си и баща си?“. Валтер Коло и Вили Коло бяха синоними на 20-те и 30-те години на миналия век. Не можех да устоя на едно нещо, това би било предателство към семейството. Но Тристан и Байройт винаги са били номер едно за мен.“

Преживейте “Тристан”: то е изпитание като връх Еверест

Когато René Коло за последно е тук на сцената, Волфганг Вагнер все още е директор на фестивала, а дъщеря му Катарина е съвсем малко момиченце. Сега тя е шеф на „Зеления хълм“ и си спомня кога са се запознали при една тяхна среща: „Дори се запознахме, когато пеехте Тристан тук, а аз бях малка. Баща ми дори ви остави да внимавате върху мен за момент“, разказа ми той после”.

René Коло изпява “Тристан” осем пъти в Байройт – по негови спомени това бяха часове на сценично мъчение, сравнимо с изкачването на връх Еверест. За да оцелее въобще, той поставя бутилки вода за пиене по пода на сцената: „Интерпретацията на Тристан е като три планини, които съм поделил“, казва Коло. „Когато преодолях първата планина, знаех, че предстоят още две. Да пееш сам Тристан е убийствено. Винаги съм казвал, че съм близо до сърдечен удар накрая. Но винаги оцелявах. Сега съм на възраст, до която съм преживял много.”

Завръщане на 85 и неизползван глас

Също така болезнената и нежелана раздяла с Байройт преди 40 години, с нейните неразбирателства и обиди. Късното завръщане на René Коло е помирение. Като Зигфрид или Тристан, с трудните роли на Вагнер, той вече няма да бъде на сцената. Романтичните вечерни песни от Шуберт, Шуман и Брамс заемат мястото си. Заедно с Джей Александер, Рене Коло записа нов компактдиск: песни за луната, нощта и нашите сънища.

Завръщане за Коло: „Малко съм горд, че все още пея на моята възраст. Гласът ми е точно такъв, какъвто беше, не е износен, което не мога да разбера след всички огромни неща, които пях преди 60 години”. Относно гласа му неговата учителка по пеене го съветва: „Не живей с капитала, живей с лихвите“. Може би затова пеенето му все още напомня за младежа, тръгнал някога да покорява света с гласа си.

(край на превода)

Във връзка с наближаващата 85-годишнина на тенора René Коло на 20 ноември 2022 г. немският портал „OPER“ му посвещава статия в тази връзка от 26 февруари 2022 г., която цитирам в оригинал и в мой превод на български език:

Портал „OPER“

26. Februar 2022

Was macht eigentlich… René Kollo

Von Kai Luehrs-Kaiser

René Kollo feiert dieses Jahr seinen 85. Geburtstag, lebt auf Mallorca mit seinem Hund, hat ein neues Album aufgenommen und findet seine Wagner-Platten im Rückblick gar nicht schlecht. Womit er Recht hat.

„Ich wohne mit meiner Ex-Frau und ihrem neuen Mann unter einem Dach“, so zitierte vor anderthalb Jahren ein deutsches Boulevard-Blatt den Tenor René Kollo. Er sei auf Mallorca bei seiner geschiedenen Ehefrau, der Tänzerin Béatrice Bouquet und deren Partner, eingezogen. Prompt fragte man: „Wie funktioniert eine Ehe zu dritt?“ Kollo heute: „Unsinn! Die wohnen doch ganz woanders.“ Allerdings lebe auch er inzwischen – ganz so wie seine Ex-Frau – auf Mallorca. „Und zwar nicht allein, sondern mit meinem Dackel Pico.“ Der komme in einer Reisetasche mit, wenn er mal wieder in seine alte Heimatstadt Berlin fliege. Denn da hat er gleichfalls noch einen Koffer „zu stehen“, wie der Berliner sagt.

René Kollo ist unterdessen nicht untätig gewesen. Er hat mehrere Kriminalromane veröffentlicht, eine Neuaufnahme seiner alten Schlager auf den Markt gebracht („Hello, Mary-Lou“ etc.), mit denen seine Karriere in den frühen 60er-Jahren begann. Neu ist eine CD mit „Romantischen Abendliedern“ (Berlin Classics) gemeinsam mit dem als Pop-Sänger bekannten Jay Alexander, der sonst gemeinsam mit dem Sohn von Tony Marshall ein Duo bildet. 2012 wurde Kollo außerdem wegen Steuerhinterziehung zu 15 Monaten Haft auf Bewährung verurteilt. Alldem wollen wir hier keine große, weitere Beachtung schenken. (…)

(край на цитата)

Превод:

Портал „Опера“

26 февруари 2022 г.

Какво всъщност прави… Ренé Коло

От Kaй Луерс-Kaйзер

René Коло празнува 85-ия си рожден ден тази година, живее в Майорка с кучето си, записа нов албум и, поглеждайки назад, изобщо не смята, че неговите записи на Вагнер са лоши. За което той е прав.

„Живея под един покрив с бившата си жена и нейния нов съпруг“, цитира немски таблоид тенора René Коло преди година и половина. Той се премества в Майорка с разведената си съпруга, танцьорката Беатрис Буке и нейния партньор. Един незабавно попита: „Как работи бракът в тройка?“ Ренé Коло днес: „Глупости! Те живеят някъде другаде.” Сега обаче той живее – също като бившата си съпруга – на Майорка. „И не сам, а с моя дакел Пико.“ Той идва с мен в пътна чанта, когато летя обратно в стария си роден град Берлин. Защото той също има куфар, за да „изчака“, както казват берлинчани.

Междувременно René Коло не е бездействал. Публикувал е няколко криминални романа, преиздал е старите си хитове („Здравей, Мери-Лу“ и др.), които стартират кариерата му в началото на 60-те години. Нов е диск с “Romantische Abendlieder” (Berlin Classics) заедно с известния поп певец Джей Александер, който иначе прави дует със сина на певеца Тони Маршал. През 2012 г. Ренé Коло беше осъден на 15 месеца условно за укриване на данъци. Не искаме да обръщаме повече внимание на всичко това тук.

(край на превода)

Ще завърша тази юбилейна статия за René Коло с едно предаване на Баварското Радио в Мюнхен от 18 ноември 2022 г., свързано с днешния рожден ден на певеца. Цитирам, после ще дам мой превод на български език:

Портал „BR Klassik“

RENÉ KOLLO ZUM 85. GEBURTSTAG

VOM SCHLAGERSÄNGER ZUM OPERNSTAR

18.11.2022 von Volkmar Fischer

Er galt als Wagner-Tenor schlechthin: René Kollo sang an allen großen Opernhäusern der Welt, bei den Bayreuther- und Salzburger Fetspielen. Heute wird er 85 Jahre alt. Seine Spuren hat er nicht nur in der Opernwelt hinterlassen.

U-MUSIK ALS NACHBAR DER E-MUSIK

Siegfried stammt keineswegs von Mime, sondern von Siegmund ab – und der von Wotan, wie Wagnerianer wissen. Die Vorfahren von René Kollo, dem bedeutendsten Wagner-Tenor der 1970er und 80er Jahre, waren keine Heldenfiguren der Oper, sondern gestandene Männer der Operette. Kein Wunder, dass Walter Kollos Enkel, Willi Kollos Sohn, die gehobene U-Musik wie selbstverständlich als Nachbarn der erhabenen E-Musik sah: als Sänger und einige Zeit lang auch als Showmaster im Fernsehen.

EINE STRAHLENDE HÖHE

René Kollo hat es allen gezeigt. Seinen Anfängen als Schlagersänger folgte eine Bilderbuchkarriere als Opernstar. Die Bayreuther Festspiele wurden zum wesentlichen Wirkungszentrum für den Berliner, der seinen eigentlichen Namen “Kollodzievsky”, der Familientradition folgend, publikumswirksam verkürzt hatte. Patrice Chéreau und Jean-Pierre Ponnelle gehörten zu den Regisseuren, mit denen er auf dem Grünen Hügel Rollenprofile erarbeitete. Die Fans zwischen München und New York schätzten den Glanz und die Helligkeit seiner strahlenden Höhe. Mit ihr setzte er sich zumal in den Anfängen scheinbar unbekümmert, frisch und geradlinig den genretypischen Ausnahmezuständen auf der Bühne aus.

DIE STIMME HÄLT ÜBER JAHRZEHNTE

An hochdekorierten und zumal dirigentisch herausragenden Schallplattenproduktionen war er maßgeblich beteiligt: 1970 am “Tannhäuser” unter Georg Solti in Wien und den “Meistersingern” unter Herbert von Karajan in Dresden, dort auch zehn Jahre später am “Tristan” unter Carlos Kleiber. Auf der Bühne eroberte sich Kollo sämtliche großen Tenorpartien Wagners vom Rienzi bis zum Parsifal. Wer lang in diesem Fach unterwegs ist und seinen Terminkalender eine Zeit lang geradezu überquellen lässt mit den anspruchsvollsten Herausforderungen, muss normalerweise in Kauf nehmen, dass sich Spuren der Anstrengung auf seinem Instrument finden. Doch René Kollo hat sich seine Stimme zu beträchtlichen Teilen über Jahrzehnte bewahrt. Ohnehin ist er der Meinung, dass in seinem Metier kein Meister vom Himmel fallen könne, des Lernens hier so schnell kein Ende sei: “Es richtig zu können, richtig zu wissen, dauert zwanzig Jahre. Man kann sowas nicht in drei Sekunden erklären.”

Sendung: “Piazza” am 19. November 2022 ab 8:05 Uhr auf BR-KLASSIK

(край на цитата)

Превод:

85-ТИ РОЖДЕН ДЕН НА РЕНЕ КОЛО

ОТ ШЛАГЕРЕН ПЕВЕЦ ДО ОПЕРНА ЗВЕЗДА

18 ноември 2022 г. от Фолкмар Фишер

Той е смятан за типичния тенор на Вагнер: René Коло е пял във всички големи оперни театри в света, при музикалните фестивали в Байройт и Залцбург. Днес той навършва 85 години. Той остави следа не само в света на операта.

ЗАБАВНАТА МУЗИКА КАТО СЪСЕД НА КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА

Зигфрид в никакъв случай не произлиза от Миме, а от Зигмунд – и то от Вотан, както знаят вагнерианците. Предците на Ренé Коло, най-важният тенор на Вагнер от 70-те и 80-те години на миналия век, не са били оперни герои, а утвърдени хора на оперетата. Не е чудно, че внукът на Валтер Коло, синът на Вили Коло, приемаше за даденост, че висококласната лека музика е съсед на извисената сериозна музика: като певец и за известно време като водещ на телевизионно шоу.

ЕДНА СИЯЙНА ВИСОЧИНА

Ренé Коло го показа на всички. Началото му като поп певец е последвано от перфектна кариера на оперна звезда. Фестивалът в Байройт се превърна в основен фокус на дейността на берлинчанина, който съкрати истинското си име “Колоджиевски”, следвайки семейната традиция, за да привлече публиката. Патрис Шеро и Жан-Пиер Понел бяха сред режисьорите, с които той разработи ролеви профили на „Зеления хълм“ (моя бележка – Б.К.: така се нарича местността в Байройт, където е построен Фестивалния оперен театър на Вагнер). Феновете между Мюнхен и Ню Йорк оцениха великолепието и яркостта на сияйните височини на Ренé Коло. С тях той се наложи на типичните за жанра изключителни състояния на сцената по привидно безгрижен, свеж и праволинеен начин, особено в началото на кариерата си там.

ГЛАСЪТ ИЗДЪРЖА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЯ

René Коло изиграва ключова роля при високо украсените и особено отлично дирижирани звукозаписни продукции: през 1970 г. в „Танхойзер“ под ръководството на Джордж Шолти във Виена и „Майсторите певци от Нюрнберг“ под ръководството на Херберт фон Караян в Дрезден, а също и десет години по-късно в „Тристан и Изолда“ под ръководството на Карлос Клайбер. На оперната сцена Ренé Коло завладява всички велики тенорови роли на Вагнер от „Риенци“ до „Парсифал“. Всеки, който прекарва много време в тази област и оставя графика си да прелива от най-взискателните предизвикателства за известно време, обикновено трябва да приеме, че има следи от усилието върху неговия инструмент. Но René Коло до голяма степен е запазил гласа си от десетилетия. Така или иначе той е на мнение, че никой майстор не може да падне от небето в професията си и че тук няма край да се учи: „Двадесет години са необходими, за да можеш да го направиш, да го знаеш добре. Това не може да се обясни за три секунди”.

Излъчване: “Пиаца” на 19 ноември 2022 г. от 08:05 ч. по БР-КЛАСИК

(край на превода)

Цитирам линк към това предаване на Баварското Радио:

https://www.br-klassik.de/aktuell/news-kritik/portrait-rene-kollo-zum-85-geburtstag-100.html

Нека днес на 20 ноември 2022 г. поздравим René Коло с навършване на 85 години и да му пожелаем сърдечно още дълги години добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи, след като природата му е отредила щастието да запази и до днес свежестта на гласа си!

За много години, уважаеми маестро René Коло!

….

Интервю на René Коло:

René Kollo – Singen zwischen Verzweiflung und größtem ..

https://www.google.de/search?q=you+tube+tenor+rene+kollo&source=hp&ei=uVJ5Y8rxEsiYsAfQvr34Cw&iflsig=AJiK0e8AAAAAY3lgyaQohpsMTg7-h_S6S5KY0fLEONCw&ved=0ahUKEwiKspD0n7v7AhVIDOwKHVBfD78Q4dUDCAo&uact=5&oq=you+tube+tenor+rene+kollo&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyCAghEBYQHhAdOhEILhCDARDHARCxAxDRAxCABDoRCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QM6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCxAxCDARDUAjoUCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QMQ1AI6CAguELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToFCAAQgAQ6CwguEIAEEMcBENEDOgQIABADOggILhCABBCxAzoWCC4QgwEQxwEQ1AIQsQMQ0QMQgAQQCjoLCC4QgwEQsQMQgAQ6BQguEIAEOggIABCABBCxAzoLCC4QgAQQxwEQrwE6BwgAEIAEEAo6CAguEIAEENQCOhMILhDHARDUAhCxAxDRAxCABBAKOgcILhCABBANOgcIABCABBANOgYIABAeEA06BggAEBYQHjoICAAQCBAeEA06BwghEKABEAo6BAghEBVQAFjIUWCMV2gAcAB4AIABjgGIAYAQkgEEMjAuNZgBAKABAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:59ea15b2,vid:DFlaX0AEi90

……

Изпълнение на René Коло:

Rene Kollo “Der fliegende Holländer”

Rene Kollo, Tenor singt das Steuermannslied aus der Oper “Der fliegende Holländer” von Richard Wagner

´´´´

Изпълнение на René Коло:

Der fliegende Holländer: Act I: “Mit Gewitter und Sturm aus fernem Meer”

Der fliegende Holländer: Act I: “Mit Gewitter und Sturm aus fernem Meer” · René Kollo · Staatskapelle Berlin · Otmar Suitner René Kollo singt Wagner 1 ℗ Eterna/Edel Germany GmbH Released on: 1975-01-01 Artist: René Kollo Orchestra: Staatskapelle Berlin Conductor: Otmar Suitner