Днес се навършват 94 години от рождението на звездния тенор Тодор Костов
„ (…) Това е бил прелюд към по-нататъшните драматични събития, свързани със съдбата на звездното дуо –Тодор Костов и Мария Бохачек. На това събрание малко преди премиерата на операта „Силата на съдбата“ във Варна е бил поканен и постановчика Димитър Узунов. Когато започват нападките срещу ненадминатите и „неудобни“ солисти на театъра, Узунов поисква думата и заявява: „Аз живея и пея във Виена. И там има звезди, има ги и във всички големи оперни театри по света. Вашите звезди тук са Мария Бохачек и Тодор Костов. Уважавайте ги, защото певци от тяхната класа не се срещат под път и над път!“ (…)
(цитат от спомени на Арсений Арсов за Мария Бохачек и Тодор Костов)
Драги приятели на оперната музика, днес на 24 август 2022 г. пиша за втори път статия за един от най-големите тенори през втората половина на миналия век, който България е имала – легендарният вече Тодор Костов (1928-2009), дългогодишен солист на Варненската опера.
Защо до сега не съм писал за него? По простата причина, че въпреки неговата изключителна роля в историята на Варненската опера (също и на други сцени), за него има още толкова малко информации в медиите, особено в Интернет. Като се изключи една съвсем скромна Уикипедия-страница на български език, и една на руски език, която е превод на българската, както и не голяма информация в сайта на Варненската опера, няма почти нищо друго за него. Има малка информация на английски език в сайта на г-н Франк Фишър в САЩ – „Bulgarian Opera Stars“, където са дадени и три линка към негови оперни изпълнения (ще ги приложа след моята статия, за да се чуе гласът му).
От доста години съм във връзка с тенора Арсений Арсов от Варненската опера, който обеща да ми изпрати повече сведения за Тодор Костов – негови спомени от минали години в този оперен театър във Варна, където Арсений има какво да разкаже, както от младежките си години във Варна, така и от неговата кариера в този оперен театър. Така че това стана съвсем скоро, и понеже днес е именно рожденият ден на Тодор Костов, пиша с голямо удоволствие статията си – крайно време беше за това.
Трябва да допълня, че известни данни за Тодор Костов съм писал вече при мои статии за певицата Мария Бохачек, когато на 21 октомври 2019 г. беше годишнина от рождението й през 1931 г. и там наред с данните за нея, изложих малко сведения и за Тодор Костов. Както е известно, двамата се запознават в Италия по време на тяхна специализация там, и след като се връщат в България, постъпват във Варненската опера, където изграждат звездна кариера на изявени солисти. Преди това Мария Бохачек е била артистка в Русенската опера. И за това ще стане дума в днешната статия – при един линк, свързан с тази нейна специализация в Италия, която е била твърде драматична преди отиването й. Нека спомена няколко думи:
(…) Този линк е много интересен, защото е придружен с документи от Държавна сигурност в Русе, според които се дава мнение, че Мария Бохачек не трябва да замине за Италия, тя има „буржуазно потекло и такова възпитание“ и защото – по нейни думи – „ако отиде в Италия, едва ли после ще се завърне в България“. Въпреки това тя заминава за Италия, после – след запознаването й с Тодор Костов и хубавия романс, който пламва между двамата, тя се завръща с него в България и двамата правят грандиозна кариера във Варненската опера (…)“
(край на цитата)
И още няколко думи от моята статия за Мария Бохачек през октомври 2019 г.:
(…) През следващата година Мария Бохачек е изпратена от Министерството на културата на едногодишна специализация в Италия при прочутия вокален педагог Луиджи Риччи, при когото е учил и великият Борис Христов. По това време тя свърза живота си с младия и много даровит тенор от Варна Тодор Костов. Двамата усъвършенстват вокалното си майсторство при проф. Риччи и се завръщат в родината. Мария Бохачек напуска Русе и заминава за Варна. Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек – Костов са абсолютните господари на сцената в крайморския град. (…)
(край на цитата)
Що се отнася до моите лични спомени за Тодор Костов, мога да добавя, че в годините до 1974 г., когато живях в България и имах възможност като музикален и оперен любител да следя доста подробно музикалния живот не само от отзиви в медиите, но и от непосредствени посещения на оперни изяви главно в София, Габрово, Варна и Русе, съм бил на много спектакли на Тодор Костов преди всичко във Варна. В тия години, особено след 1956, когато завърших висшето си образование в София и после преди всичко по време на летни почивки във Варна и околността съм бил на десетки изяви на Варненската опера с прекрасни солисти, винаги ми е правило впечатление прекрасната игра и гласови данни на Тодор Костов – несъмнено в тия години той беше един от най-изтъкнатите солисти на този оперен театър.
Нека след този кратък увод изложа материалите, които имам за Тодор Костов. На първо място – неговата Уикипедия-страница на български език:
Тодор Христов Костов е български оперен певец – тенор, дългогодишен солист на Варненската опера, роден на 24 август 1924 г. във Варна, починал на 1 януали 2009 г. също във Варна. Съпруг на оперната певица Мария Бохачек.
Биография
През 1952 г. завършва варненското музикално училище „Добри Христов“. На 13 март 1953 г. дебютира като редовен артист на сцената на Варненската народна опера в ролята на Каравадоси в операта „Тоска“ на Джакомо Пучини. Гастролира на сцената на Софийската народна опера и на много от градските опери в страната, както и в чужбина: Румъния (1956), Чехословакия (1957), СССР (1958, 1961), Югославия и Белгия (1959). През 1959 г. Костов прави специализация при Луиджи Риччи в Рим, Италия.
За 37-годишната си артистична кариера Тодор Костов се въплъщава в над 30 оперни роли, сред които:
Дон Хосе в „Кармен“ от Жорж Бизе,
Манрико в „Трубадур“ от Джузепе Верди,
Ричард в „Бал с маски“ от Верди,
Радамес в „Аида“ от Верди,
Дон Карлос в едноименната опера от Верди,
Фауст в едноименната опера от Шарл Гуно,
Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани,
Каравадоси в „Тоска“ от Пучини,
Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини,
Херман в „Дама Пика“ от Пьотр Чайковски.
(край на цитата)
Тодор Костов има записи в „Балкантон“, Българското национално радио и Българската национална телевизия. През 1955 г. е удостоен с първа награда и златен медал от Петия световен младежки фестивал във Варшава. Носител е на отличие на Комитета за култура, почетно звание „Заслужил артист“, орден „Кирил и Методий“ I степен, лауреат е на Димитровска награда.
Умира на 1 януари 2009 г. във Варна.
(край на цитата)
Цитирам данните за Тодор Костов от сайта на Варненската опера:
Сайт на Варненската опера
Дългогодишният солист на Варненската опера Тодор Костов е роден на 24 август 1928 год. във Варна. Завършва Музикалното училище “Добри Христов”, специализира оперно пеене при Маестро Л. Риччи в Италия.
През 1953 година дебютира в ролята на Каварадоси от оп. “Тоска” (Пучини) на сцената във Варна, където е солист – тенор в продължение на 37 години. Постъпил в състава на Варненската опера само 6 години след създаването й, с неговото име е свързан един голям период от историята на този културен институт – години на значителни успехи, огромен репертоар, национални и международни изяви.
Тодор Костов пресъздава на сцената над 30 централни тенорови партии с художествена зрялост и блестяща вокална техника. Това са оперите: “Кармен”, “Отело”, “Тоска”, “Аида”, “Норма”, “Бал с маски”, “Адриана на Наксос”, “Цар Калоян”, “Дон Карлос”, “Дама Пика”, “Макбет”, “Трубадур”, “Андре Шение” и т.н.
Неговото участие като драматичен тенор в огромно количество спектакли е гаранция за успех, за високо качество, за изключителна всеотдайност и работоспособност. С голямо обаяние, с пленителна емоционалност, с великолепни гласови данни, дълги години предано верен на Варненската опера, той е любимец на гражданите и гостите на Варна. Тодор Костов е носител на много държавни награди и отличия: Отличник на Комитета за култура, носител на орден “Кирил и Методий” – І степен, звание “Народен артист”, Лауреат на Димитровска награда.
Гостувал е с успех в цяла Европа, както и в Куба, Китай, Монголия, прославяйки българското оперно изкуство.
Критиката не пести суперлативите си за великолепното му артистично присъствие, както у нас, така и в чужбина. Най-успешните му спектакли са в партньорство с неговата съпруга – незабравимата Мария Бохачек (Вечна й памет!).
На Варна и нейния оперен театър Тодор Костов посвети най-хубавите си творчески години, цялата си енергия и упоритост и заслужено спечели любовта на взискателната ни публика. Изпълнител с голям професионален опит, влагащ много вкус и въображение, певецът е оставил у нас спомена за съвършенство, хармония и красота!
На 21 декември 2003 година Варненската опера тържествено чества 75-годишния юбилей на своя любим артист. На този концерт изтъкнатият български певец получи от Общината званието “Почетен гражданин на Варна” за изключителните му заслуги към културата на гр. Варна.
Тодор Костов почина на 1 януари 2009 година.
(край на цитата)
Цитирам и данните за Тодор Костов на английски език от сайта на г-н Франк Фишър:
Сайт на Франк Фишър в САЩ – „Bulgarian Opera Stars“
Todor Kostov, tenor
The tenor, Todor Kostov, was born in Varna on 24 August 1928. He graduated in 1952 from the Secondary Music School in Varna as a student of Viara Zdraveva. A year after his graduation he was engaged by the Varna Opera.
After additional studies in Rome with L. Ricci in the roles of Radames and Cavaradossi he debuted in the role of Cavaradossi with the Varna Opera on March 13, 1953. In addition to regular appearances with the Sofia Opera and other opera companies in Bulgaria, he guest appeared in Roumania during 1956, Czechoslovakia 1957-61, USSR, Yugoslavia, Belgium and Prague.
Major roles in his career included Radames, Don Jose, Manrico, Don Carlos, Faust, Cavaradossi and Ricardo in Masked Ball.
Bizet: Carmen La
fleur
Mascagni: Cavalleria
rusticana Mamma,
quel vino e generoso
Verdi: Aida Celeste
Aida
(край на цитата)
Както писах в началото, най-важни данни за Тодор Костов се съдържат в спомените на тенора от Варненската опера Арсений Арсов, които цитирам по-долу:
ВЕЛИКИЯТ ТОДОР КОСТОВ
Един от най-мащабните и магнетични тенори на България. Наричаха го колосът на някогашната славна Варненска опера, в която да бъдеш солист означаваше – на първо място талант, висок професионализъм и безкомпромисно артистично и музикално ниво. Уви това беше много отдавна. Сега положението е съвсем друго.
Аз бях ученик във френската гимназия и майка ми ме заведе на спектакъл на операта „Силата на съдбата“. Годината беше 1972. Съставът беше звезден, от тогавашните изключителни оперни певци на Варна – Мария Бохачек, Стафан Циганчев, Георги Койчев, Анна Георгиева и в по-малките роли Валери Шадура, Радко Карбов и други. Бях изцяло завладян от видяното и чутото. Постановката беше на световния тенор Димитър Узунов. Впечатли ме най-много двойката Тодор Костов и Мария Бохачек . Толкова силно преживях всичко, че ги сънувах още същата нощ, че седим на една маса и беседваме. Явно съдбата, без аз да подозирам това, вече е четяла своята присъда над мен. Бях силно развълнуван и започнах най-редовно да гледам техните спектакли. А за тях винаги нямаше билети и винаги седмица преди биваше разпродавана почти цялата зала.
Тодор Костов в роден на 24.08.1928 година във Варна. Той беше възпитаник на Вяра Здравева, мастит вокален педагог, създала бележити певци. Тя беше и пианистка. Впоследствие тя осинови Тодор Костов и му завеща разкошен апартамент в известната кооперация на улица „Македония“ във Варна, с прочутия барелеф на Мадарския конник на фасадата на сградата.
Тодор Костов беше момче от народа, както и великият му колега Никола Николов. Костов притежаваше една невероятна сценична харизма. Като актьор той беше плод на тогавашните соцпредстави за оперен театър. Но всичко се изкупуваше от рядко качествения глас на певеца. Лично за мен това е образец на италиански лирико-спинтов тенор, изключително богат на цветове. Неговият глас се отличаваше с тъй наречения гръден тон, докато при знаменития му колега Никола Николов доминираше главовия тон. Особено във високия регистър при Костов се получаваше една масивна звукова емисия с невероятна пробивност, тембър богат на обертонове, особено във високия регистър. Този „данколовски“ глас пълнеше и най-голямата оперна зала. Мога да сравня певеца Тодор Костов единствено с великия Тодор Мазаров и по вокални характеристики, и по звукоизвличане. Тодор Костов притежаваше огнен темперамент. Движенията му на сцената бяха отривисти и енергични. Той владееше невероятно изразително медза-воче (пеене в полуглас). Но за голямо съжаление рядко използваше този свой несравним гласов дар. Тогава поради откъснатостта ни от Европа и непознаването на европейските изисквания за оперно пеене, когато един певец пееше в пианисимо, или в медза воче казваха, че няма глас.
Никола Николов – Колето, или „голямото куче“, както го наричаха оперните среди във Варна, беше също любимецът на варненските оперомани, но от по-старите поколения. Те именно помнеха неговите първи стъпки на варненска сцена, в периода преди заминаването му в Софийската опера. Николов имаше вила до „Златните пясъци“ и през лятото често пребиваваше във Варна.Той и съпругата му Лиляна Василева често ме посещаваха при мои спектакли и ми даваха неоценими професионални съвети.
Правя това отклонение, за да изясня, колко превратно се възприемаха и не се разбираха в тогавашната затворена от желязната завеса България, някои елементарни изисквания на европейския оперен театър за пеене и фразиране. Когато Никола Николов пее в „Ковънт Гардън“ в „Аида“, маститият импресарио Горлински, по думите на самия Николов, му отправя една единствена молба. Цитирам Никола Николов:
„Моля ви маестро, пеете Радамес на световно ниво. Само последният си бемол в края на романса, изпейте по-тихо, защото Верди е написал там динамика пианисимо. Вашият глас е световен глас, но нека да изпълним изискването на автора и да предложим на лондончани варианта, както го е мислел самият Верди!“
(край на цитата)
Разбира се след особени усилия Николов се справя отлично с тази нелека задача. Прибирайки се в България интересът към него е огромен, защото е пял в „Ковънт Гардън“. Предлагат му спектакъл на „Аида“ в Летния театър във Варна. И разбира се Николов изпява романса на Радамес, както го е пял в Лондон, със затихване на последния тон. Каква е обаче реакцията на публика и специалисти: „ … Ами, че те са го развалили Колето в Англия! Защо си стиска гласа така грозно в края на романса? Така ли обичат да пеят в Лондон?…“
Оставам заключенията за читателя на тези редове….
Акцентите в натюрела на Тодор Костов бяха драматични, но той притежаваше силно изявени лирични гласови данни. Поради амбициите на неговата спътница в живота – голямата Мария Бохачек, той остана изцяло в руслото на драматичния репертоар до края на поти 40-годишната си оперна кариера. А това беше огромна грешка. Редуването на драматични с по-лирични роли съхранява глас за по-дълго време.
Много са примерите и в съвременния оперен свят, когато певци с прекрасни гласове угасват без време поради пеене изключително на драматични роли, със силен оркестър, например оперите на Пучини, а са неукрепнали.
Тогавашните културни управници макар и политически приковани към маркс-ленинската доктрина, следяха зорко истинските таланти произлезли от народа. Тодор Костов и Никола Николов бяха именно момчета от народа. За това Костов беше изпратен на специализация в Рим, при професор Луиджи Риччи. Там беше изпратена от русенската опера и Мария Бохачек. И по неговите спомени, които ми е разказвал лично, именно в Италия, във Венеция пламва онази искра, която ще обвърже двамата големи певци заедно в живота и заедно в изкуството. Единствената по това време артистична агенция „София концерт“, която работеше за славата на българските оперни дарования, но в същото време беше на пряко подчинение на някогашната Държавна сигурност, забелязва невероятния гласов и артистичен потенциал на Костови. Те биват изпратени на работа в Белгия като солисти на операта в Лиеж за цели девет сезона.Там двойката Костови пожънва зашеметяващи успехи в различни постановки, както в Белгия, така и и в други градове на Европа. Дори в един момент – разказвал ми го е самият Тодор Костов лично – варненският тенор е щял да бъде привикан по спешност да партнира на Мария Калас, но този ангажимент по неизвестни за нас причини пропада.
Певческото изкуство на Костов се беше превърнало в еталон. Имаше случаи, в които аз като ученик съм чувал в близост до зрителските гардеробни реплики като: „ …Тодор ще пее ли тази вечер? Кажете, ако има промени, да си отиваме.“ Публиката на град Варна го боготвореше. В седмицата имаше поне два, а понякога и по три спектакъла с участието на семейство Костови. Те избираха бъдещия репертоар на операта. За тях се поставяха специално определени заглавия. Така например за първи път в България бяха реализирани именно за Костови операта на Рихард Щраус „Ариадна на Наксос“, а също и „Норма“ на Белини. Но това имаше и някои отрицателни резултати. Знаменитата двойка трудно допускаше конкуренция. За това имаше твърде много мотиви. Например от София често изпращаха тъй наречените „парашутисти“ – тоест оперни певци с добри професионални качества, но и със силна партийна подкрепа. В повечето случаи, обаче те не превъзхождаха варненските звезди Костови. Тогава появилия се гастрол просто не се повтаряше, макар и да имаше силен натиск отгоре. Костови трудно разрешаваха на варненска сцена да пеят певци от класа по-слаба от тяхната. Дори, по думите на самия Тодор Костов, който лично ми е разказал много епизоди от историята на Варненската опера, е било проведено производствено профсъюзно събрание на „колектива“ с единствена точка на дневния ред: „Примадонщината във варненската опера“.
Това е бил прелюд към по-нататъшните драматични събития, свързани със съдбата на звездното дуо –Тодор Костов и Мария Бохачек. На това събрание малко преди премиерата на операта „Силата на съдбата“ е бил поканен и постановчика Димитър Узунов. Когато започват нападките срещу ненадминатите и „неудобни“ солисти на театъра, Узунов поисква думата и заявява: „Аз живея и пея във Виена. И там има звезди, има ги и във всички големи оперни театри по света. Вашите звезди тук са Мария Бохачек и Тодор Костов. Уважавайте ги, защото певци от тяхната класа не се срещат под път и над път!“
Партийните среди обаче решиха да разрушат позициите на тази забележителна певческа двойка, обвинявайки ги в примадонство и в действия довели до липсата на по-младо поколение драматични гласове в операта. В това за съжаление имаше немалко истина. Всъщност у нас по това време цареше тъй наречената социалистическа уравниловка във всички сфери, без изключение. Талантите се ценяха и големите певци бяха уважавани, но в рамките на социалистическия морал… А Костови се завръщат от Белгия и след близо десетилетие по европейсите оперни сцени трудно се адаптират към противоречивите социални условия на „развиятия социализъм“…
Той беше народен артист, а тя заслужила артистка и двамата бяха лауреати на Димитровска награда и на редица международни конкурси и още много държавни отличия. Но въпреки това се стига до отстраняването на ненадминатата и до днес във Варна оперна дива Мария Бохачек. Тя приема нещата много дълбоко. Дълго време и Тодор Костов отказваше да пее на варненска оперна сцена. Тя се разболя тежко и по-късно почина. А в разразилия се тогава скандал Никола Николов беше неправилно противопоставен на Тодор Костов в една премиера на операта „Палячи“. Николов „измести“ Костов, а Мария Бохачек беше „изместена“ от една начинающа и неопитна оперна певица. За това се бяха погрижили не малко мъртви душици, които бяха изявени партийци, много слаби и некадърни „творци“ и „директори“, в чиито сърца дишаше изпепеляващия пулс на българската завист. Тогава в „колектива“ на операта се ширеше репликата: „Все Тодор и Мария ли ще слушаме на тоя свят?“.
Историята е много дълга. Но Тодор Костов въпреки всичко продължи да пее още петнадесет години. Трагизмът на последвалите събития се коренеше в това, че „демокрацията“ превърна не малко високо уважавани оперни деятели на България, отдали целия си живот на изкуството, в едва преживяващи пенсионери, забравени от държавата и министерството на културата на България.
Тодор Костов почина през януари 2009 година. Приживе той беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“. Но по зла ирония на съдбата старостта си той прекара в мизерия. Но не беше забравен от ценителите на оперното изкуство във Варна. И до ден днешен определени сайтове в интернет, предимно варненски, напомнят периодически за любимия на няколко поколения оперомани тенор Тодор Костов. Той за дълго ще остане и в моето съзнание като певеца, който ме накара да се посветя съдбовно на оперното изкуство..
Из биографичната книга „Разорани бразди“ – Арсений Арсов
(край на цитата)
Бележка: допълнително към горната статия Арсений Арсов ми изпрати съвсем наскоро и следното уточнение:
„ (…) Той блестеше най-вече в драматичното амплоа – Дон Хосе, Манрико, Ричард, Радамес, Туриду, Каравадоси, Пинкертон, Герман, както и в някои лирични партии – Фауст, Херцогът на Мантуа и други. В едно изследване на белгийски музиковедски институт от 1970 г. Тодор Костов е посочен като един от най-добрите интерпретатори на Манрико в света“.
(край на цитата)
Тук трябва да изкажа публичната си благодарност към Арсений Арсов, защото благодарение на тия негови спомени се припомнят толкова интересни детайли от живота на Варненската опера, както и не малко съдбовни моменти от карирерата на двамата певци Костов и Бохачек. Не искам да вземам мнение по тия неща – ясно е, в тия особено драматични години в България, не само във Варна, много странични фактори и влияния са играли решителна роля за съдбата на не малко оперни артисти, както в този случай за съпрузите Тодор Костов и Мария Бохачек.
Както е известно, на 1 януари 2009 г. Тодор Костов умира във Варна. Няма подробности за неговото погребение, има само една кратка обява в медия от Варна, която цитирам като край на днешната ми статия за него:
Портал „Moreto.net“ Варна
Почина дългогодишния солист на Варненската опера Тодор Костов
Понеделник,
5 януари
2009 г.
На 1 януари след кратко боледуване почина големият български тенор и дългогодишен солист на Варненската опера Тодор Костов.
ТОДОР
КОСТОВ (Варна, 24 август 1928 – 1 януари
2209 г., Варна) завършва Средното музикално
училище “Добри Христов” в родния си
град. Специализира оперно пеене при
Луиджи Ричи в Италия. През 1953 година
дебютира на Варненска сцена в ролята
на Каварадоси от операта “Тоска”
(Пучини). Оттогава в продължение на
тридесет и седем години е сред водещите
солисти на Варненската опера.
Пресъздава
на сцената над тридесет централни
тенорови партии, между които: Дон Хозе
от “Кармен” (Бизе), Макбет, Отело и Дон
Карлос от едноименните опери, Манрико
от “Трубадур”, Радамес от “Аида”
(Верди), Каварадоси от “Тоска” (Пучини),
Полионе от “Норма” (Белини), “Ариадна
на Наксос” (Р. Щраус), Балдуин от “Цар
Калоян” (П. Владигеров), Герман от “Дама
Пика” (Чайковски), Андре Шение от
едноименната опера (Джордано) и др.
Има
записи в “Балкантон”, Българско
национално радио и Българска национална
телевизия. Носител е на следните по-важни
държавни награди и отличия: Отличник
на Комитета за култура, орден “Кирил и
Методий” – І степен, звание “Народен
артист”, Лауреат на Димитровска награда.
Гостува в цяла Европа, както и в Куба,
Китай, Монголия.
След края на
артистичната си кариера развива активна
педагогическа дейност. През 2000 г. е в
журито на Първия конкурс за изпълнение
на произведения от български композитори
“Добри Христов”. През 2003 г. е обявен за
почетен гражданин на Варна.
В
продължение на повече от две десетилетия
съпружеската двойка Мария Бохачек –
Тодор Костов са водещи оперни изпълнители
на сцената във Варна. И двамата имат
възможност да работят на по-голяма
сцена, но остават верни на града, който
им дава път към успешни и плодотворни
артистични изяви.
(край на цитата)
И в самия край на статията прилагам линк към статия за Мария Бохачек във връзка с трудностите по заминаването й на специализация от Русе в Италия (в него има и неин запис от оперна изява):
Горният линк-статия е много интересен, защото е придружен с документи от ДС в Русе, според които се дава мнение, че Мария Бохачек не трябва да замине за Италия, тя има „буржуазно потекло и такова възпитание“ и защото – по нейни думи – „ако отиде в Италия, едва ли после ще се завърне в България“. Въпреки това тя заминава за Италия, после – след запознаването й с Тодор Костов и хубавия романс, който пламва между двамата, тя се завръща с него в България и двамата правят грандиозна кариера във Варненската опера.
Чудесни подробности на тази тема написа Арсений Арсов в неговите спомени от това време.
Нека днес на 24 август 2022 г. почетем 94 години от рождението на великолепния тенор Тодор Костов и не забравим голямата роля, която той е изиграл в историята на българското оперно изкуство.
Мир на праха му!
…..
Изпълнение на Тодор Костов:
„Кармен“: https://www.youtube.com/watch?v=RtK3oRtXcWE
……
Изпълнение на Мария Бохачек (съпруга на Тодор Костов):
Пиковая дама: Ария Лизы
Пиковая дама: Ария Лизы · Maria Bohachek · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Vassil Stefanov Оперен рецитал на Мария Бохачек – сопрано и Тодор Костов – тенор
……
Изпълнение на Тодор Костов:
Бунтовна песен: Ария на Младен
Бунтовна песен: Ария на Младен · Todor Kostov · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Vassil Stefanov Оперен рецитал на Мария Бохачек – сопрано и Тодор Костов – тенор ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1978-12-15 Composer: Georgi Zlatev-Cherkin
…….
Изпълнение на Тодор Костов:
„Аида“: https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/kos0203.mp3
……
Изпълнение на Тодор Костов:
„Селска чест“: https://www.youtube.com/watch?v=QEC-A2qYG1M&lc=UgyHQUmEjPEW6ah5O154AaABAg
….
Изпълнение на Тодор Костов:
ТОДОР КОСТОВ – канцона на Ричард – “Бал с маски”-1950
ТОДОР КОСТОВ – канцона на Ричард – “Бал с маски”-1950 – оркестър на Варненска Народна Опера – диригент ЕМИЛ ГЛАВАНАКОВ
´´´´
Изпълнение на Тодор Костов:
Todor Kostov Un ballo in maschera full opera
Un ballo in maschera by Giuseppe Verdi, performed in Bulgarian, Conductor Emil Glavanakov – 195?(LI) Riccardo – Todor Kostov, Renato – Michail Zidarov, Amelia – Liliana Anastasova, Ulrica – Stanka Nikolova, Oscar – Liliana Chorbadgiiska, Silvano – Stefan Tsiganchev, Samuele – Ranko Djulgerov, Tom – Jordan Chifoudov
´´´´´´´´