Kutzarova, Valentina (BGR, Mezzosopran)

Мецосопранът Валентина Куцарова празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 29 юли 2020 г. пиша статия за шести пореден път по случай рождения ден на мецосопрана Валентина Куцарова, чиято вокална кариера протича преди всичко извън България и ми е позната още от последното десетилетие на миналия век.

С тази българска певица станахме ФБ-приятели през месец февруари 2015 г. и често си разменяме постове по разни поводи – нейни оперни изяви преди всичко в оперните театри в Линц (там тя е член на ансамбъла от дълги години) и в Инсбрук, но и нейни гостувания другаде, както през 2015 г. в Париж, където тя игра в новата постановка на операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг, концертно гостуване наскоро като сопистка в София при симфония от Густав Малер и редица други. През 2016, 2017 и 2018 г. писах наново статии за нея по същия повод. Тъй като за една година имам над 150 нови ФБ-приятели и читатели от юли 2019 г., днес ще повторя статията си от миналата година, като я допълня с нови сведения за нея – нека тия които не са запознати с дейността й, да научат повече за нея. В края ще дам някои нови неща за Валентина Куцарова, които тя ми съобщи наскоро или открих в Интернет. Изобщо много се радвам за тази наша връзка, тъй като Валентина е рядко симпатичен и любезен човек, с когото е удоволствие да се контактува. Много оперни любители знаят, че през юли 2018 г. тя участва във Варна в ролята на Пепеляшка от едноименната опера на Росини – един голям успех в нейната кариера и то в родния й град. В края на статията днес ще се спра на това гостуване.

Цитирам по-долу статията си от 2015 година с малки съкращения:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 29 юли 2015 г. ще поздравим за рождения й ден една оперна певица от Варна, която от редица години прави голяма кариера на Запад, но за широкия кръг оперни любители в България е едва ли позната. Това е мецосопраното Валентина Куцарова, за чийто изяви аз знам още от 90-те години, когато нейната кариера започна в Цюрих, после в редица други оперни театри.

Отдавна исках да пиша за нея, тъй като имам известни данни в моята картотека за нея. Те обаче са твърде стари – между 1993 и 2004, тъй като аз от десетина години не следя така редовно дейността на българските оперни артисти тук на Запад, както правех това в началото – между 1990 и 2000 години. При това не знаех до скоро рождената й дата, тя липсва в материалите, които могат да се намерят в различни справочници на латиница и кирилица. След като в началото на тази година станахме с нея ФБ-приятели, вече разбрах от страницата й във ФБ, че е родена на 29 юли и твърдо реших да напиша статия за нея, тя напълно заслужава това. Как стана това? И друг път съм постъпвал по подобен начин – след като предложа приятелство (стига тези лица да са във Фейсбук), споделям за моето намерение да пиша, като излагам кратко дейността си в това отношение. Оказа се, че Валентина Куцарова е знаела за моята дейност, защото в размяната на кратки съобщения още през февруари тя ми написа: „Здравейте г-н Контохов, много се радвам, че ми писахте и че сме приятели във ФБ. Малко са хората като Вас с богат оперен архив, които да милеят за родното … Вие сте напълно прав, България не знае за своите таланти или поне много малко и това донякъде е много тайно. Хора като Вас заслужават уважение и респект. …. Валентина“.

Не е необходимо да цитирам всичко, но веднага разбрах, че Валентина Куцарова е не само чудесна оперна артистка с голям и разнообразен репертоар (това вече знаех донякъде), но че и като човек има чудесен характер и умее да прави контакти с всякакви хора. В това не се излъгах, през последните седмици събирам доста информации за днешната ми статия и научих редица подробности особено за живота й специално в Австрия, където тя живее постоянно. При четенето на тази статия всичко ще се изясни.

Сетне нещата се развиха така: аз й предложих преди месец да напиша статия, тя прие, но се разбрахме аз да й задам някои въпроси въз основа на моята картотека за нея, тя да ми отговори и така да направим едно „задочно“ интервю. Това е и мой стил при артисти, с които имам контакт и го прилагам вече от две години. Както при Антон Дяков и Дарина Такова, така и при Елена Филипова, Любомир Дяковски, Михаил Светлев, Виолина Ангелов (в далечна Южна Африка) и другаде постъпих по същия начин и се получиха хубави статии, защото контактът беше вече между хора, които все пак се познават, макар и отдалеч.

Днес ще пиша статията си по малко особен начин – вместо да почна със сухи биографични данни, първо ще приложа моите въпроси и отговорите на Валентина Куцарова, после ще пиша за нейната дейност тук на Запад и в България. Но от сега искам да ви кажа, че тя гостува в България (за оперни спектакли не знам), най-често като солистка при симфонично-ораториални творби, изпълнявани от големи и прочути оркестри в България. Нека дам три примера:

През октомври 2010 г. в медиите е дадена следната информация:

Оркестърът на БНР свири премиерно „Раят и Пери“ с топ солисти

Премиера за границите на България!

Не пропускайте първото българско изпълнение на ораторията „Раят и Пери” от Роберт Шуман – 22 октомври в 19.00 часа в зала „България”.

Хорът и оркестърът на Българското национално радио под палката на Емил Табаков заедно с великолепния солистичен състав ДАРИНАТАКОВА, Анжело Симос, Милена Георгиева, ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА, Венцеслав Анастасов, Георги Султанов и Петър Бучков с удоволствие ще ви въведат в един непознат, красив свят.

Раят и Пери е шедьовър за избрани! На 22 октомври!

(край на цитата)

Написах с главни букви имената на солистките Дарина Такова и Валентина Куцарова, понеже е събитие, че и двете участват по едно време. Дарина Такова е моя близка ФБ-приятелка, която много ценя заради подкрепата, която тя ми даде още през 2013 г., когато започнах с първите си „оперни истории“ във ФБ. За Валентина Куцарова пиша днес, поради което искам да обърна внимание при четене тук. В един от линковете, които съобщаваха за това особено важно музикално събитие тогава, прочетох и много подробни обяснения за тази оратория – история, мотиви, редица други подробности, все интересни, както и кратки биографии за солистите. Ето какво пише за Валентина Куцарова:

„Валентина Куцарова, мецосопран.

Валентина Куцарова е родена във Варна. Завършва оперно пеене в НМА „Проф. П. Владигеров”. След дипломирането си, за една година е солист в оперния театър в Плевен. Там изпълнява партията на Сузуки от оп. „Мадам Бътерфлай” на Пучини и партията на Фенена от оп. „Набуко” на Верди. През 1992 става член на международното оперно студио в Цюрих. На оперната сцена в Цюрих изпълнява партията на Графиня ди Чепрано от оп. „Риголето”, Тебалдо от оп. „Дон Карлос” на Верди и Лукреция от оп. „Похищението на Лукреция” на Бритън. По-късно става член на оперните театри в Линц и Санкт Гален, където изпълнява главните мецосопранови партии от оперите: „Вертер” на Масне, „Милосърдието на Тит”, „Така правят всички жени” и „Сватбата на Фигаро” от В.А. Моцарт, „Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Ксеркс” от Хендел, „Севилският бръснар” от Росини, „Прилепът” от Йохан Щраус, „Хофманови разкази” от Офенбах, „Кармен” от Бизе и др.“

(край на цитата)

За тази важна музикална проява в София в. „Култура“ – брой 37 (2610), от 29 октомври 2010 г. посвети статия, началото на която ще цитирам: „Юбилейната година на голямото име на немския музикален романтизъм Роберт Шуман (1810-1856), която светът чества с многобройни концерти, конкурси, записи, бе отбелязана подобаващо и у нас с представянето на ораторията “Раят и Пери”. Под диригентството на Емил Табаков Симфоничният оркестър на БНР и Смесеният радиохор заедно с грижливо избран – и чудесно сполучен – солистичен състав построиха звуковата архитектура на тази предявяваща високи интерпретационни изисквания композиция – едновременно с широк замах и с детайлно осмисляне на щриховата артикулация. Това е поредният репертоарен удар на Табаков, чрез който оркестровият организъм поема живия дъх на истинското музициране…..“.

(край на цитата)

В статията се дава рецензия и за солистите. Ще цитирам мнението на авторката Наташа Япова за изявата на Валентина Куцарова и другите солисти: „Разказът е воден от характерния за ораториалния жанр Historicus или Narrator, разпределен между традиционната тенорова партия (в изпълнение на Анжело Симос) и женската мекота на мецосопрана (ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА, изпълняваща и партията на Ангела); към тях към повествованието се включва и баритонът (Венцеслав Анастасов). Тези партии-разкази не са третирани речитативно (с псалмодично рецитиране върху един тон), а са мелодически развити, но със запазена декламационна артикулация (подобно на мелодиката на Шумановото песенно творчество, отношението е силабично – тоест, на всеки тон се пада сричка и така текстът става чуваем). В интерпретацията си солистите предадоха този специфичен вокален език на композитора с усетено равновесие между кантилена и словесна артикулация. При осъществяването на “драматическата” част, също характерна за жанра, Шуман е изключил формата на арията, вплитайки сред разказа монолози, диалози и реплики в пряка реч, сред които главната “роля” – на Пери – бе поверена на сопраното ДАРИНА ТАКОВА. Нейният лиричен и същевременно богат тембър бе умело насочен в звуковото русло на големия майстор на поетико-музикалната форма. Второто сопрано – Милена Георгиева, пресъздаде Шумановата изразителна музикална реч с вокален финес, с едновременно отчетлива и омекотена артикулация и с чистота на звучността. Темброво подходящи, технически изработени и стилистично адекватни бяха и партиите на тенора Георги Султанов и баса Петър Бучков. Изявата на всички солисти в ансамбловите номера заслужава специално да се отбележи като високо постижение на изпълнението: квартетите, наситени с имитационни встъпления и ритмически сложна тъкан, прозвучаха с хомогенизиран тембров спектър, с пластична вокална жестика.“

Автор: Наташа Япова

(край на цитата)

Втората изява на Валентина Куцарова като солистка в София е през следващата 2011 година. Ето подробности:

“ТИХА И СВЯТА …” e наречен Коледният концерт на Симфоничния оркестър и Смесения хор на Българското национално радио – в петък, 23 декември 2011 г., в Зала 1 на Националния дворец на културата. Ще прозвучат Концерт за цигулка, оп. 61 от Лудвиг ван Бетовен и Голяма меса в до минор К 427 от Волфганг Амадеус Моцарт.

Под диригентството на Емил Табаков солистка е световноизвестната цигуларка Албена Данаилова – концертмайстор на Виенските филхармоници. Тя ще изпълни Концерта за цигулка и оркестър точно 205 години след премиерата му. Солисти на Голямата меса от Моцарт са Милена Георгиева, ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА, Георги Султанов и Ивайло Джуров.

Моцарт е написал над 70 църковни произведения. Тази меса (Grosse messe) Моцарт композирал, както пише в писмо до баща си през януари 1783 г., в изпълнение на “обет” към съпругата си Констанце, като сватбен подарък. Те са се венчали на 4 август 1782 г. във Виена. Замислена била като грандиозна творба, каквато той не е писал в църковната си работа до този момент. Произведението е останало незавършено – неизвестно защо. Но месата е категорично призната за едно от знаменитите произведения в историята на европейската музика. Първото и единствено тогава изпълнение било на 26 октомври 1783 г. в храма “Св. Петър” (Peterskirche) в Залцбург, а съпругата на композитора изпяла сопрановата партия.

(край на цитата)

И третата концертна изява на Валентина Куцарова – през миналата 2014 година, за която четем в информация, публикувана в сайта на БНР на 11 декември 2014 г.:

(…) След като през месец ноември зарадваха слуха ни с руска музика, този път радиосимфониците и техният главен диригент Емил Табаков са решили да бъдат „на френска вълна”. Двете творби, които в петък ще прозвучат в тяхно изпълнение, са от двама композитори, които макар и родени „само” през 20 години, принадлежат към две различни течения в музиката. Първият от тях – Ернест Шосон – е романтик, докато другият – Морис Равел се счита за един от представителите на т.нар. „импресионизъм”, въпреки че редица изследователи твърдят, че след периода, в който е бил повлиян от творчеството на Клод Дебюси и Ерик Сати, Равел е развил свой собствен, неподражаем стил, който трудно може да бъде вкаран в конкретни рамки.

Концертът ще започне с „Поема за любовта и морето” на Ернест Шосон. Тази творба, която в списъка от произведения на Шосон фигурира под опус 19, всъщност е песенен цикъл за глас и оркестър и е създавана в един доста дълъг период (на практика цели десет години – между 1882 и 1892 година). Посветена е на друг френски композитор – Анри Дюпарк, един от основателите на Националното музикално общество. По същото време Шосон е работил и над друго произведение в същия жанр – най-голямата му вокално-симфонична творба – „Непресекваща песен”, която се появява през 1898 година.

„Поемата за любовта и морето” има две части, разделени от оркестрова интерлюдия. Като литературна основа за нея са послужили поемите „Цветя върху водата” и „Смъртта на любовта” на приятеля на Шосон – френският поет и скулптор Морис Бушо (1855-1929). Бушо е давал и други стихове на Шосон, върху които композиторът е писал музика – така са възникнали неговите „15 мелодии”. Една от тях е песента „Времето на лилиите”, чието последно четиристишие по-късно Шосон трансформира и включва като финал на втората част от „Поемата за любовта и морето”. Цялата поема е била изпълнена за първи път на 21 февруари 1893 г. в Брюксел. Тогава на пианото е бил самият Шосон, акомпанирайки на тенора Дезире Демест. Много скоро след това – на 8 април същата година – е била представена и оркестровата версия на поемата. Изпълнители били сопраното Елеонор Бланк и оркестърът на Националното общество за музика, дирижиран от Габриел Мари.

А ние в петък вечер ще чуем „Поемата за любовта и морето”, интерпретирана от българското мецосопрано ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА.

(край на цитата)

Какво може да се каже след тези три примера – очевидно отличният диригент Емил Табаков, един от моите предпочитани български симфонични диригенти, е оценил напълно големите солистични качества на Валентина Куцарова – в три важни произведения от най-различен стил тя да бъде тяхна солистка. Много впечатляващо за музикални любители, които не познават тази певица.

Както писах в началото, сега ще проведа „задочното“ интервю с Валентина Куцарова, но с малки корекции – цитирам само тия въпроси и отговори, които имаха смисъл, понеже в някои от въпросите съм допуснал неточности, които не се отнасят до нея:

ПЪРВИ ВЪПРОС:

През 1996 г. сте участвали в две опери от японски композитори, поставени в Линц: KOJIKI („Tage der Götter“- „Дни на боговете“), опера от 1996 г., композитор Mayuzumi Toshirō, deutsches Libretto bearbeitet von Gertrud Fussenegger.

(Премиера в Линц, Австрия на 24 май 1996), Валентина Куцарова играе в ролята на Izanami.

Друга опера от същия композитор: KINKAKU-JI („Der goldene Pavillon“ – „Златният павилион“), опера от 1976 г. композитор Mayuzumi Toshirō, deutsches Libretto bearbeitet von Claus H. Henneberg nach Mishima Yukio.

През 1996 г. в Линц е изнасяна и операта „Kinkaku-ji“ от същия Mayuzumi Toshiro, в която Вие сте играли ролята на Izanami (същото име като в първата опера, случайно ли е това?). Премиерата е била през юни 1996 г., т.е, месец след първата Ви изява през май в другата японска опера. Може би двете опери имат връзка една с друга, те са композирани през 1976, съответно 1996 г.

Само по едно ли представление имаше, или няколко. Как реагира австрийската публика на тези спектакли, нетипични за европейските оперни любители. Кажете накратко Вашето мнение, как приехте Вие и колегите Ви тази нова за нашите звукови възприятия музика, или за един професионалист това няма никакво значение. Питам Ви, защото не съм слушал досега японска опера (предполагам, че и повечето от моите читатели също). Мисля, че тук става въпрос за съвсем друга структура на мелодията (ако има такава). Не е така, както например при „японската опера Мадам Бътерфлай“ от Пучини, където все пак интонацията е доста близка до европейската музика. Сигурно сте пяли на немски език, тъй като в данните по-горе се вижда, че става дума за либрето на немски език. Кажете нещо за сюжета на оперите, при тази от месец май четем заглавие „Дни на боговете“, сигурно сюжета е от японската митология. При втората – „Златният павилион“ може би темата е друга.

ОТГОВОР:

Здравейте, виждам, че доста подробно сте чели биографията ми, явно сте от хората, които се интересуват и обичат да знаят за другите, а относно Вашата рубрика във ФБ, в която публикувате тези „оперни истории“, моите уважения.

Сега ще се опитам да Ви отговоря на въпросите доколкото е възможно:

Операта „KOJIKI“ (аз не съм голям почитател на съвременната музика, по-скоро обичам и ценя хубавата музика) ме впечатли със сюжета си от японската митология относно сътворението на света, с мащабността си. Музиката имаше характер по-скоро на филмова музика, липсваха дисонанти, но не мога да кажа, че присъстваха фолклорни елементи. Публиката възприе тогава това произведение много радушно и с възторг. Голяма роля изигра разбира се и режисурата – много монументална и класическа. Във втората опера („Златният павилион“) не съм участвала и не мога да направя връзка между двете, тъй като не ми е позната (бел.авт. Б.К.: изглежда е имало грешка в източника на немски език, от където съм чел за участието на Валентина Куцарова в тази японска опера). Имахме около 10 представления, ако не и повече (тогава си спомням, че бях бременна с дъщеря ми София, която се роди през ноември 1996 г. Сцената бе построена много на високо и трябваше да се изкачваме с един колега бас-баритон от Америка, а на мене често ми прилошаваше от височината, но на края успях да свикна, слава Богу). Какво друго бих могла да добавя, освен това, че пеехме тези спектакли с удоволствие – усещахме тайнството на една друга култура, имаше нещо много магнетично и приказно, същевременно и монументално и силно.

ВТОРИ ВЪПРОС:

През месец юни 2000 г. по време на „Оперния фестивал“ в Санкт Гален сте играли в ролята на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини заедно с Паата Бурчуладзе. Кажете нещо за този отличен певец, също и за Ваши спомени от прочути оперни певци, с които сте имали съвместни изяви в Линц, Санкт Гален, Дуисбург, Венеция и другаде.

ОТГОВОР:

„Севилският бръснар“ от Росини на оперната гала в Санкт Гален беше едно вълнуващо преживяване. Това е операта, която много обичам и винаги когато имам възможност да участвам при различни концерти с удоволствие изпълнявам „Una voce poco fa“. Общо имам 5 различни постановки, като тази в Санкт Гален беше на един прекрасен и много забавен италиански режисьор – Paolo Trevisi (от старата генерация), абсолютно в класически стил, изработена финно до най-малките нюанси. Той беше готов със спектакъла за 2 седмици, вместо за 6, така че имахме възможност да репетираме през ден, а вечер да си останем в къщи и да почиваме.

Постановката имаше огромен успех – нестихващи овации, прекрасни колеги. Единствено диригентът (французин) реши тогава да се „представи за интересен“ и не ни разреши да пеем в края на ариите високите тонове и каденци (по същото време Рикардо Мути беше направил същото с „Риголето“ в Миланската Скала), защото не били написани оригинално от маестро Росини. Беше излишно да се спори. Но именно тогава на този спектакъл, за който бяха поканили Паата Бурчуладзе, беше разрешено всичко…. Той ми направи впечатление на един изключително колегиален и приятен човек, много набожен. Преди спектакъла отивайки да си провери реквизита на сцената го видях да се моли и кръсти, което дотогава не бях виждала. Имах чувството, като си до него на сцената, че гласът му извира от недрата на земята – невероятно! И той изпя арията на Дон Базилио „La calunnia è un venticello“ с тон „сол“, което за бас е екстремно и нетрадиционно. Невероятен глас и изключително мил и скромен човек.

Но мисля, че повечето големи артисти са много скромни и приятни хора. Е, има и такива, които обичат да показват и афишират, че са звезди, но забравят, че всъщност звездите са на небето. За певеца Курт Ридл (Kurt Rydl), с когото пях в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, мога да кажа абсолютно същото – много земен и приятен човек, пламтящ на сцената, който не мисли само за себе си. Затова и те са наистина големи артисти, ненаправени такива от медиите.

С Анне Шваневилмс (Anne Schwanewilms), с която пях при откриването на новия Музикален театър в Линц също в „Кавалерът на розата“ – сърдечна, мила и много приятна жена и колежка – запознахме се два дни преди откриването, а имах чувството, че се знаем вече от цяла вечност. Наистина „Големите“ са много скромни и умеят да уважават и почитат другите колеги. Мога да пиша още много дълго по този въпрос, но спирам до тук.

(край на отговора)

Продължавам с интервюто ми по-нататък:

ТРЕТИ ВЪПРОС: Играта Ви в ролята на Siroe в едноименната опера на Хендел при премиерата на 28 декември 2000 във Венеция бе оценена много добре при статия в сп. „Opernwelt“ (кн.3 от март 2001, стр. 43). Разкажете нещо за тази Ви изява в този прочут оперен център в Европа, не само в Италия. Как италианската публика прие изявята, направете сравнение с други оперни любители в тия театри, където сте участвали.

ОТГОВОР:

„Siroe Re di Persia“ – ах какво прекрасно и красиво произведение, с което открих любовта си към бароковата музика. Хендел пише прекрасно за певците, в музиката му има много мъка, страдание, ревност, обич, богата е на изключително много палитри. Беше една прекрасна съвместна работа с Andrea Marcon и „Venice Baroque Orchestra“, с Partizia Cioffi и Ermonella Jaho. И двете са в момента водещи сопрани.

Италианската публика наистина е много специална и не те приема току така – имам предвид много лесно. Певецът трябва да заслужи аплодисментите й. Но приемат ли те веднъж, възнаграждават те щедро. Радвам се, че именно в Италия направих и дебюта си като Адалджиза в „Норма“ в „Тeatro Verdi“ в Сасари (б.авт. Б.К.: вторият по големина град на остров Сардиния), в Неапол в „Teatro San Carlo“ в „Тайният брак“ от Доменико Чимароза. Жалко, че се разделихме не дотам красиво с моята тогавашна италианска агенция… Сега пея там почти само в концерти.

ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС:

Освен в опери, Вие пеете и в оперети. В началото на март 2000 г. сте имали изяви в Дуисбург в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус, предполагам в ролята на Принц Орлофски. Кажете нещо за онова, което Ви прави впечатление, като сравнявате тези два жанра. Известно е, че всички оперни певци, даже и най-големите, обичат да се изявяват и в класически оперети от Щраус, Калман, Лехар и други. Четох някъде във Ваше интервю, че Вие също обичате това предизвикателство.

ОТГОВОР:

Оперетата, това за мене е най-трудният жанр. Тя съчетава в себе си комплекс от качества – глас, актьорско майсторство, танц, харизма… Вероятно репутацията й през последните години е поспаднала и много колеги я подценяват, но за мен няма по-трудно нещо от това, да се изпее, изиграе, изтанцува една хубава оперетна постановка. И наистина по-ранните поколения певци са държали на нея и изпълнявали много оперетен репертоар. Днес е немислимо едно лирико-драматично сопрано да пее Леонора, Брунхилде, Бътерфлай, Джудита (оперета от Лехар) или Розалинде. Ние не можем така, както са правили предишните поколения певци – в днешно време има само Вагнерови, Вердиеви, Моцартови или оперетни певци.

За мен най-голямото ми постижение до сега е ролята на Графиня Марица – истинско предизвикателство, от което бях на ръба да се откажа. Но слава Богу има и добри колеги, които успяха да ме окуражат. Принц Орлофски също много харесвам, имах предложение и за „Веселата вдовица“, но не бих искала да прескачам надалеч границите на възможностите си. Но има със сигурност и много други роли, които биха ми паснали.

(край на интервюто)

Както се вижда до тук, научихме много неща за Валентина Куцарова, и то главно от източници на български език.

А какво мислят за Валентина Куцарова тук на Запад музикалните критици, журналисти и обикновени любители? Ето защо до края на статията ще се спра на такива въпроси.

Най-напред едно интервю от октомври 2013 г., което Валентина Куцарова е дала за австрийска медия, публикувано на 21 октомври в портала „Nachrichten.at“ (първо ще дам началото от статията в оригинал на немски език, после мой превод на български език):

VALENTINA KUTZAROVA im Gespräch: Vom Reiz einer Rolle

Mezzosopranistin Valentina Kutzarova überzeugt in kleinen wie großen, männlichen wie weiblichen Partien seit Jahren Kritiker und Publikum in ganz Europa. In Linz hat die gebürtige Bulgarin ihre zweite Heimat gefunden.

„Die Operette verlangt weit mehr als Gesang. Sie will auch Tanz, Ausdruck, Schauspiel. Das war eine große Herausforderung für mich.“

Die Opernhäuser und Theater in Mailand, Zürich, St. Gallen, Linz, Venedig, Neapel, Bilbao, Straßburg und Bordeaux bilden nur einen kleinen Auszug in ihrem umfangreichen Lebenslauf: Valentina Kutzarova kennt sie alle. Weshalb es sie gerade in Linz gehalten hat und warum sie in der Schule zwar kaum vor einer Klasse sprechen konnte, dafür heute in ausverkauften Konzerthäusern singt, verrät sie im großen „was ist los?“-Gespräch….

(край на цитата от оригинала)

Превод на български език:

Валентина Куцарова в разговор: За интереса към една роля

Мецосопраното Валентина Куцарова от години прави впечатление на критиците и публиката в цяла Европа както в малки, така и в големи роли, в мъжки или дамски партии. Родената в България певица намери в Линц своята втора родина.

„Оперетата изисква далече повече само от пеене. Тя се нуждае също от танц, изразителност, драматична игра. Това беше едно голямо предизвикателство за мен“.

Оперните театри в Милано, Цюрих, Санкт Гален, Линц, Венеция, Неапол, Билбао, Страсбург и Бордо съставят само едно малко извлечение от нейната богата кариера. Валентина Куцарова ги познава всички. Защо именно е останала в Линц и защо в училище почти не е могла да говори пред учениците от класа си, а сега пее в изцяло разпродадени концертни зали и оперни театри, тя ни отговаря в разговора с тема „Какво се случва?“.

Вие познавате оперните театри в Европа като „джобовете на палтото“ си (бел.авт. Б.К. : изразът в кавички е типичен немски израз за нещо, което ни е напълно познато). Установили сте се в Линц. Защо сте се особено влюбили именно в Горна Австрия?

Линц е станал мое второ отечество. Тук аз имах моя първи ангажимент. Аз тъкмо работех в Цюрих и тогавашният интендант Александер Перейра ми предложи да остана, но на първо време в малки роли. В един от първите спектакли един режисьор ме запита, дали не бих имала желание да дойда в Линц за прослушване. Аз не знаех дума немски език, освен „Grüezi mitеnand’“ (бел.авт. Б.К. : поздрав в Швейцария с население, говорещо немски език. „Grüezi“ (нещо като баварското „Grüß Gott“ – къса форма от „Grüß[e] dich Gott“ (Господ те поздравява) се казва при поздрав на един човек, при повече лица поздравът е „Grüezi mitеnand“). Това научих в Цюрих. Така се качих тук в Линц на сцената и поздравих лекомислено по швейцарски. Не знаех по-добре. Всички се засмяха. Ледът се стопи, симпатиите бяха на лице.

Тогава получихте роли?

Очевидно, аз имах чудесни роли, обаче не всички главни. Това често казвам на по-млади колеги: получаваме една хубава роля, но след нея трябва да се пеят пет по-малки. Това е нормално. Тогава родих също тук в Линц моите деца. Аз се срещнах в Линц с няколко интенданта. С всички тях трябваше да се боря (смее се). Аз исках също нещо друго да видя.

Трудна личност ли сте за един интендант?

Браншът не е лесен. В нормалния случай артистите работят с агентури. Когато обаче човек сам преговаря, трябва да използва лактите си (бел.авт. Б.К.: типична немска поговорка – „да се провира между хора, като разчиства пътя с лактите си“). Аз обаче нямах до сега никога проблеми. Ясно е, аз съм борец, но правя това с дипломация. Много е важно човек да стои със своите убеждения.

Критиката и публиката Ви обичат тъкмо за тази Ваша позиция, наричат Ви даже „die Куцарова“ (бел.авт. Б.К.: поставянето на члена „die“ (за женски род) пред фамилното име придава авторитет и тежест на въпросното лице, трудно за българските фамилни имена. Ако кажем например „Пенчева-та“ е много прочута жена, не звучи така, ако на немски език се каже „die Pentschewa“ и т.н.). Не е ли това чест за Вас?

Това аз ценя особено високо. Когато хората ме питат, кога отново ще бъда на сцената, това е за мене моето възнаграждение.

В колко продукции сте пяли досега в кариерата си?

Аз имах намерение всичко да записвам, обаче честно казано, това не ми се удаде. При всеки случай това бяха повече от 50 партии. Аз обаче имам всичко събрано. Когато отида в пенсия ще имам достатъчно време да сортирам тези документи (смее се). Аз опитах например да издиря, колко пъти съм пяла в „Кавалерът на розата“, но това не ми се удаде.

Коя е Вашата любима роля?

Ах, всички! Не мога да кажа, „Кармен“ е най-хубавата, „Кавалерът на розата“ също ме очарова. Това са различни задачи. Ето как е: ролята, която пея в момента е винаги моята любима роля. Естествено, човек желае определени партии, иска му се това или онова. Не става въпрос за големината на ролята, често малки роли ми ставаха любими.

Именно в „Кавалерът на розата“ Вие стоите като Октавиан в една от най-известните „панталонни роли“ на сцената (бел.авт. Б.К.: на български език тази немска дума не може да се преведе по-добре от „панталонна роля“. Този термин се среща в театралното и оперно изкуство, когато жени играят в мъжки роли, най-често в опери от Моцарт, Росини и други). Това по-трудно ли е отколкото да интерпретирате една женска партия?

Най-напред: аз обичам панталонните роли. Очарователно е, защото всички знаят, че аз съм жена, която играе в ролята на млад мъж.

Превъплъщаването в една друга роля, независимо мъжка или женска, не Ви ли очарова към театъра особено много? Преобличате ли се с удоволствие?

Да, още от дете. Аз винаги изчаквах моите родители да излезят някъде, за да се гримирам тайно, да си направя Make-up, да си облека хубави дрехи.

Колко от „Валентина Куцарова“ остава във Вашите роли?

Разбира се, че нещо от мене е в тях. Аз трябва да упражнявам известен контрол върху личното ми участие в ролята. Трябва да остана близко до ролята, обаче не толкова близо, че например да се наложи да плача. Това е лошо за гласа. В началото на моята кариера това ми се случи тук и там. Не мога в проценти да кажа, колко фактически от мен се вижда на сцената, обаче една малка част трябва да бъде. Аз виждам ролята през моите очи.

Има ли някаква фигура, в която Вие не можете абсолютно да се намерите?

Щастие е, че човек не трябва да играе себе си. Погледнато от моя гледна точка, да се представя една личност, която изобщо не ми е подобна, е една провокация за въображението ми. Това още повече ме увлича. Като личност аз съм доста стеснителна. Изнасянето на реферати в училище беше за мен едно мъчение. Когато обаче се появя на сцената в моята роля, например като Графиня Марица в оперетата от Емерих Калман, ставам сигурна и смела.

Бихте ли могла да бъдете театрална актриса?

Ние пеещите артисти не сме като театралните актьори. Последните се нуждаят винаги от пълна концентрация. Чрез музиката при нас се получава една друга атмосфера. Има повече чувство и изразяването му чрез музиката става по друг начин. Не е толкова важен текста. Добре, върху това може да се спори, но в музиката се съдържа всичко това. Текстът е съпровод на музиката.

Коя роля до сега Ви е най-много натоварвала?

Трябва да призная, Графиня Марица в изтеклия сезон. До сега бях запозната само със ситуацията при опери и концертни изяви. Оперетата изисква много повече от пеене. Там трябва също да се танцува, да има повече изразителност и драматична игра. Това беше за мене едно голямо предизвикателство. Именно то ме научи на нови неща. Трябва честно да призная, в началото почти се бях отказала при появилите се големи изисквания. Това беше много трудно. Обаче човек се развива и аз прозрях, колко много биха ми дали оперетните роли. Сега изпитвам една невероятна радост от това и се надявам, че ще дойдат нови предложения за оперетни роли.

Аз обичам „панталонните роли“. Омайващо е, защото всички знаят, че аз съм жена, която играе ролята на млад мъж“.

(край на интервюто)

След като показах толкова много информация за днешната рожденичка, сега ще дам повече систематизирана информация за нея, главно от източници на немски език. За нея няма Уикипедия-страница на български език, както и друга конкретна информация.

Мецосопранът Валентина Куцарова е родена на 29 юли във Варна. Тя не произхожда от фамилия с музикални корени, но проявява музикални интереси и е записана да учи в Музикалното училище в родния си град. След това следва и се дипломира с пълно отличие в Музикалната академия в София. Още по време на това обучение тя гостува в „Accademia Casa Verdi“ в Милано. След завършване на образованието си в София играе един сезон в Плевенската опера. Там пее две отговорни роли: Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и Фенена в „Набуко“ от Верди. През 1992 г. е приета за член на Оперното студио в Цюрих. Тогава още тя пее на сцената на Държавната опера в Цюрих в роли като: Контеса Чепрано в „Риголето“ и Тебалдо в „Дон Карлос“ от Верди, както и ролята на Лукреция в операта „Похищението на Лукреция“ от Бенджамин Бритън. Още в Цюрих Валентина Куцарова поставя основите на своята бележита кариера като солистка в симфонично-ораториални творби със солото във „Фантазия в до мажор“ от Бетовен, диригент Давид Цинман (David Zinnmann), изпълнена в прочутата зала „Tonhalle“ в Цюрих.

От Цюрих тръгва нейният път към други оперни театри – в Линц и в Санкт Гален, където играе в главни роли, като: Шарлоте във „Вертер“ от Масне, Аний в „Милосърдието на Тит“, Дорабела в „Така правят всички“ и Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Хензел в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, Амастре в „Ксеркс“ от Хендел, Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Принц Орлофски в „Прилепът“ от Йохан Щраус, Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Никлаус в „Хофманови разкази“ от Офенбах. По-късно към тези роли идват още: Кармела в „Кратък живот“ от Мануел де Файя (една почти непозната в България опера), Гримгерде във „Валкюри“ от Вагнер, както и солото в Девета симфония от Бетовен. Като солистка в тази симфония гостува на концерти в Дания и в много градове в провинция Тоскана в Италия с оркестър, дирижиран от Frans Brüggen.

През 1995 и 1997 г. Валентина Куцарова спечелва две важни за нейната кариера международни вокални награди: през 1995 г. – „Grand Prix“ на журито и „Първата награда на публиката“ при Международния вокален конкурс в „Rocca delle Macie“ в Сиена / Италия, а през 1997 г. – Втората награда и Специалната награда за най-добро изпълнение на песни от Едвард Григ при Международния музикален конкурс на името на Кралица Силвия в Осло / Норвегия.

В годините от новия век Валентина Куцарова разширява репертоара си с нови роли и изяви в редица оперни театри, особен много в Италия. Върхови нейни постижения са между другото: дебюта й като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ в „Teatro Palafenice“ във Венеция, където играе и в ролята на Сирое в едноименната опера от Хендел (в тази продукция гостува през 2004 г. в Париж), като Дорина в „Тайният брак“ от Чимароза на сцената на „Teatro San Carlo“ в Неапол, като Адалджиза в „Норма“ от Белини на сцената на „Teatro Verdi“ в Сасари на о-в Сардиния. Дебютира в нови роли като: Малкият арабин в операта „Жулиета“ от чешкия композитор Бохуслав Мартину (не много познат в България, но много плодовит и разноообразен композитор, оставил огромно модерно творчество в различни жанрове). Операта „Жулиета“ е написана на френски език, действието се развива във Франция, но там не е играна. Мартину я „пренаписва“ на чешки език и тя има премиерата си в Чехия през 1938 г. Продукцията с Валентина Куцарова е на Летния фестивал в Брегенц / Австрия.

Други нейни дебюти: Идаманте в „Идоменей“ от Моцарт в Линц, Ромео в „Капулети и Монтеки“ от Белини в Оперния театър в Монпелие / Франция. През сезона 2003/2004 Валентина Куцарова е поканена за ролята на Октавиан в „Кавалерът на розата“ в новата продукция на Иржи Коут в Оперния театър в Санкт Гален, също и като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ в „Grand Thèatre de Genève“. Тук в Женева тя играе още в ролята на Полина в „Дама Пика“ от Чайковски и в ролята на Силвия (вестоноската) в операта „Орфей“ от Монтеверди. През 2006 г. се възобновява тази последна продукция заедно с Giardino Armonico.

Особено успешен за Валентина Куцарова е сезона 2004/2005. Тя играе като дебют дълго мечтаната роля на Кармен в операта от Бизе под ръководството на Dennis Russel Davies. Друго ново постижение е ролята на Розина в „Севилският бръснар“ при новата продукция на оперния театър „Opéra National du Rhin“ в Страсбург. Други роли през този сезон: Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини в Санкт Гален, Елизабета в „Мария Стюарт“ от Доницети в Лас Палмас / Канарски острови, Розина в „Севилският бръснар“ в „Grand Thèatre“ в Бордо.

През сезона 2005/2006 Валентина Куцарова има своя дебют като Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт в Страсбург – „Opéra National du Rhin“ и като Жулиета в „Хофманови разкази“ от Офенбах в Оперния театър в Билбао. През есента на 2006 г. тя дебютира като Донна Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт на сцената на Националния тетатър в Загреб.

През сезона 2008/2009 Валентина Куцарова гастролира в ролята на Керубино от „Сватбата на Фигаро“ в „Opéra National du Rhin“ в Страсбург. След това е ангажирана като Пепеляшка в операта на Росини в Държавната опера в Хановер. През юни 2009 г. тя пее за пръв път в Мексико – във вторият по големина град Гуадалахара с над 1,5 милиона жители, в ролята на Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ при новата продукция с режисьор Olivier Tambosi и диригент Johannes Wildner.

В сезона 2009/2010 Куцарова има следните по-важни изяви: Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ в Базел в началото на сезона, след това следват редица спектакли на „Пепеляшка“ от Росини (възобновена продукция) в Държавната опера в Хановер, където тя през май 2010 г. участва отново в новата продукция на „Валкюри“ от Вагнер в ролята на Гримгерде – режисьор Barrie Kosky и диригент Wolfgang Bozic. Също ново участие тя има във възобновената постановка на „Дон Жуан“ от Моцарт в ролята на Елвира в Националния тетатър в Загреб.

През сезона 2010/2011 Валентина Куцарова играе в ролята на Полина от „Дама Пика“ в Театър Базел в редица спектакли чак до края на февруари 2011 г. При идване на новата 2011 г. и на тържествения новогодишен концерт тя участва заедно с Радио-филхармоничния оркестър в Заарбрюкен под диригентството на Sascha Goetzel. Със същия диригент, но с „Orchestra di Padova e del Veneto“ тя участва като солистка за пръв път в „Das Lied von der Erde“ от Густав Малер – едно голямо постижение за певицата. С този оркестър и диригент Sergio Balestracci през пролетта на 2011 г. Куцарова участва като солистка в записа на ораторията „La Passione di Gesù Cristo“ от Ferdinando Paër (роден 1771 г. в Парма, починал 1839 г. в Париж) – италиански композитор с австрийски корени.

През сезона 2011/2012 Куцарова за пръв път играе в главната роля в оперетата „Графиня Марица“ от Калман на сцената на Театъра в Линц в много спектакли до края на сезона. Освен това участва в две концертни програми с диригент Sascha Goetzel: един концерт в Куопио / Финландия с „Les Nuits d’etè“ от Хектор Берлиоз и „Alt Rhapsody“ от Йоханес Брамс. Два концерта в Рен (регион Бретан във Франция) заедно с „Orchestre de Bretagne“ като солистка в „Das Lied von der Erde“ от Густав Малер. През този сезон тя има още изяви – на 12 септември 2012 г. при оперната гала в чест на композитора Антон Брукнер – „Brucknerfest“ с фрагменти от „Кармен“ на Бизе, през май – изяви в „Кавалерът на розата“ в Линц, през март – галаконцерт с „Франкфуртските филхармоници“ във Фюрт (град в Бавария), на 17 март като Розина в Театъра в Хановер.

През сезона 2012/2013 тя пее в премиерния спектакъл в „Кавалерът на розата“ при откриване на новата сграда на Оперния театър в Линц. Участват Курт Ридл и Анне Шваневилмс (за тях Куцарова говори в моето интервю с нея по-горе). И през сезона 2014/15 тя пее с голям успех на същата сцена. В сезон 2013/2014 Куцарова дебютира в ролята на Флосхилде в „Рейнско злато“ от Вагнер и като Валтрауте във „Валкюри“ от Вагнер. През март 2014 г. участва като солистка във Втората симфония от Густав Малер, диригент Sascha Goetzel. На 22 и 23 май е нейният дебют като солистка в кантатата „Александър Невски“ от Сергей Прокофиев в Страсбург, диригент Кирил Карабитс (Kirill Karabits) – диригент от Украйна. През есента на 2014 г. тя участва в ролята на Октавиан при новата продукция на операта „Кавалерът на розата“ на сцената на Оперния театър в Инсбрук.

През сезона 2014/2015 Валентина Куцарова има редица изяви, между които: Флосхилде в „Залезът на боговете“ от Вагнер в Новия оперен театър в Линц (през февруари, март и април), както и в „Рейнско злато“ и „Валкюри“, също там от февруари до май.

Както знаят редица мои читатели, аз често цитирам плановете на някои певци от една банка данни на немски език. Нека видим какво има там за Валентина Куцарова през последните няколко сезона. Там също се дават данни и за следващи сезони:

Von / Bis Oper Rolle Ort Okt-Nov 15 Moses und Aron Vier nackte Jungfrauen de Paris(Opera) ML: Philippe Jordan; R: Castellucci Mai-Jun 15 Der Rosenkavalier Octavian de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Moriuchi; R: Pilavachi Feb-Mai 15 Die Walkure Waltraute de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Linton-France; R: Uwe Eric Laufenberg Feb-Mai 15 Das Rheingold Floßhilde de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Reibel; R: Uwe Eric Laufenberg Feb-Mai 15 Gotterdammerung Floßhilde de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Ingensand; R: Uwe Eric Laufenberg Nov 14-Jan 15 Die Zauberflote 3. Dame de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Moriuchi; R: A Miyamoto Nov 14-Feb 15 Der Rosenkavalier Octavian Innsbruck(LT) ML: A Rumpf; R: H Zednik Mär-Jun 14 Die Walkure Waltraute de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Linton-France; R: Uwe Eric Laufenberg Jan-Apr 14 Der Rosenkavalier Octavian de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Moriuchi; R: Pilavachi Okt 13-Feb 14 Das Rheingold Floßhilde de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Reibel; R: Uwe Eric Laufenberg Sep 13-Jun 14 Die Zauberflote 3. Dame de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Moriuchi / Spaw; R: A Miyamoto Apr 13 Der Rosenkavalier Octavian de Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies; R: Pilavachi Mai-Jun 12 Der Rosenkavalier Octavian Linz(LT) ML: Dennis Russell Davies / Moriuchi; R: Pilavachi Okt 11-Jun 12 Grafin Mariza Gräfin Mariza Linz(LT) ML: Reibel / Hennemann / B Sitarski; R: Olivier Tambosi Jun 11 Die Walkure Grimgerde Hannover ML: de Veer / Wolfgang Bozic; R: Kosky Dez 10-Feb 11 Pikovaya Dama Pauline Basel ML: Feltz; R: David Hermann

Richard Strauss : Der Rosenkavalier 1m, 16m, 25m Mai 2015; 21m, 25 Jun 2015 Auf Deutsch mit Übertiteln auf Deutsch Linz, Musiktheater am Volksgarten, Großer Saal Landestheater Linz Dirigent Dennis Russell Davies / Takeshi Moriuchi Regisseur Anthony Pilavachi Bühnenbild, Kostüme Tatjana Ivschina Choreograph Guido Markowitz Chorleitung Ursula Wincor Dramaturg Wolfgang Haendeler ~ Die Feldmarschallin Fürstin Werdenberg Karen Robertson / Astrid Weber Der Baron Ochs auf Lerchenau Dominik Nekel / Kurt Rydl Octavian VALENTINA KUTZAROVA / Martha Hirschmann Herr von Faninal Stefan Heidemann / Peter Edelmann Sophie Mari Moriya Jungfer Marianne Leitmetzerin Cheryl Lichter Valzacchi Matthäus Schmidlechner Annina Christa Ratzenböck Ein Polizeikommissar Nikolai Galkin Der Haushofmeister bei der Marschallin Eugen Fillo / Csaba Grünfelder Der Haushofmeister bei Faninal Eugen Fillo / Csaba Grünfelder Ein Notar Nikolai Galkin Ein Wirt / Ein Tierhändler Hans-Günther Müller Allegorie der Zeit Jacques le Roux / Pedro Velázquez Díaz Drei adelige Waisen Karin Behne, Namsalma Khabtagaeva, Kateryna Lyashenko Eine Modistin Ulrike Weixelbaumer

(край на цитата)

Отделно дадох извлечение за „Кавалерът на розата“, за да се посочат партньорите на Куцарова в последните й изяви през май и юни тази година в Линц.

В тази доста обширна статия искам още да добавя, че в писмата си до мен Валентина Куцарова сподели някои неща освен отговорите на моите въпроси, които засягат части от биографията й, но описани с нейни думи и факти, които тя намира за интересни за споделяне. Ще дам някои от тях:

„Здравей Борис, в общи линии мисля, че успях да отговоря на въпросите Ви, има още много неща за разказване, но един живот не е достатъчен да се опише всичко …. Ето детайли от биографията ми: родена съм във Варна в работническо семейство. От страна на баща ми вероятно идват гените за гласа – неговата майка – маминка Валя е имала изключителен глас. Аз си спомням като дете като си тананикаше – с един дълбок и нисък глас. Дори са искали да я запишат навремето в Радиото, но дядо ми не е позволил. Какви времена само! В годините на основното училище явно съм се опитвала да „имитирам“ оперните певци и тогава откриха гласа ми. Аз всъщност винаги съм пеела – като всяко дете – от много ранна възраст.

И така, отидох да ме прослушат в Музикалното училище във Варна, където ме посъветваха непременно да се занимавам с класическо пеене. Няколко месеца ходих на уроци при г-жа Веселина Зафирова, която ме подготви за приемните изпити и ме приеха. Попаднах за мой най-голям късмет в класа на Златка Кънчева, която ми даде основата и най-важните познания за пеенето. Изключително много дължа на нея. Завърших през 1986 г. Тогава на инспекции във Варна идваше маестра Благовеста Карнобатлова и тя ми разреши да кандидатствам в Музикалната академия в София. Там попаднах случайно на проф. Лили Стефанова, без да съм ученичка на никой от професорите. Това стана така: нямах 19 години и през първите месеци не знаех при кой професор ще уча, беше голямо преживяване, но в последствие ме взе в класа си проф. Стефанова – една мила, приятна и спокойна жена, и много добра певица.

Работила съм още като студентка в 4-ти курс в Камерната опера в Благоевград (по член 68 – по заместване), където работих близо 2 години. След дипломирането си през 1991 г. работих един сезон в Плевенската опера, където имах възможността да репетирам с Любо Дяковски в „Севилският бръснар“ и „Мадам Бътерфлай“. Реших да опитам в Оперното студио в Цюрих, където ме приеха успешно заедно с Дарина Таковаи със стипендия, благодарение на която успях да си позволя тази специализация. Това беше един изключително труден, но много важен период за мен, където научих много и успях да видя и чуя на живо най-големите: Доминго, Карерас, Балтса, Груберова, Шикоф. Лично се запознах с големия наш певец Николай Гяуров и Мирела Френи, както и с много други светила.

Там участвах в малки роли, разбира се в различни постановки, имах предложение от Александер Перейра – тогавашният интендант на Оперния театър в Цюрих, да остана там на щат. Междувременно ме чу един режисьор (Reto Nikler) в спектакъл на „Похищението на Лукреция“ от Бритън (където пях ролята на самата Лукреция) и ми направи предложение да се явя на прослушване в операта в Линц, където търсели спешно втори мецосопран за операта на Моцарт „Милосърдието на Тит“. Това се оказа съдбовна крачка, защото аз се явих и ме ангажираха веднага. После Рето Никлер инсценира тази опера в Линц.

И така започна моят път на Запад. От Линц и други европейски театри – Санкт Гален, Базел, Женева, Страсбург, Бордо, Монпелие, Тулуза, Билбао, Хановер, Дуисбург, Мюнхен, Венеция, Неапол, Сасари, Падуа и много други, които пропускам … Имам над 50 роли в различни жанрове, но аз в основата си съм „класик“ и голям почитател на италианското белканто.

Обичам йога, морето, слънцето…. Майка съм на две прекрасни деца – София, която през номеври ще навърши 19 години и Теодор – на 10 години. Съпругът ми не е певец, слава Богу, по професия е инженер и е голям запалянко по лодките, много обичаме през лятото да се разхождаме. Това е в общи линии.

Имам предстоящ ангажимент в операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг в Париж (бел.авт. Б.К.: писах подробно за това), концерти и записи в Страсбург и Падуа. Тук искам да подчертая също, че съм много благодарна на маестро Емил Табаков, че вече няколко пъти ме кани за съвместни концерти с оркестъра на Българско Радио. За съжаление в родината си съм непозната…. Опитвам се непрекъснато да намеря баланс между семейство и професия, макар че не е никак лесно. Но защо трябва да е винаги лесно? Нали затова сме тук, да се научим на много работи! ……сърдечни поздрави: Валентина“

(край на писмото от 2015 г.)

Радвам се за това писмо и искрените думи на днешната рожденичка, защото тя се оказа много контактна и откровена личност и сподели доста факти, което не е типично за всички оперни артисти. Това високо я издига в очите ми и не се чудя, че публиката в Линц и другаде често я нарича „die Kutzarova“!

А само преди месеци Валентина Куцарова е съдействала за изнасяне в Линц на концерт от български хор, гостуващ в Австрия. Ето подробности:

Хор “Добрич” отбелязва 35 години от създаването си с голямо турне в Европа

8 юни 2015

(ПОВТОРЕНО НА 9 ЮНИ ОТ РАДИО ВАРНА)

Смесен хор „Добрич” при Общински младежки център „Захари Стоянов” с диригент Димитър Вангелов ще реализира голямо турне в Западна Европа от 15 до 26 юни с финансовата подкрепа на Община град Добрич и на много спомоществователи. Хористите са подготвили богат репертоар, който включва ортодоксална музика, песни от българките композитори Добри Христов, Петър Динев, Александър Морфов, както и произведения от чужди автори – Чайковски, Ведел, Бетовен, Верди и др.

Хор „Добрич” ще изнесе концерти в град Комо – Италия на 17 юни, в град Мо – Франция на 18 юни и в Париж на 19 юни. На 21 юни хористите ще пеят в Лондон, където им предстоят два концерта, като вечерният ще се състои в Българския културен институт към посолството на Република България. Последната точка от турнето е град Линц – Австрия. Концертът там е организиран от ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА – българска оперна певица, работеща в местния оперен театър.

Тази година се навършват 35 години от създаването на Хор „Добрич”. През изминалите години този творчески колектив е концертирал не само в България, но и в цяла Европа – Полша, Чехия, Русия, Словакия, Финландия, Франция и др.

(край на съобщението)

Също една забележителна постъпка на певицата, която трябва да се знае. Дано концертът в Линц е преминал при голям успех.

В края на тази голяма статия с толкова много конкретна и странична информация нека пожелаем на Валентина Куцарова в деня на рождението й – 29 юли – отлично здраве, много сили и успехи в кариерата й. Не на последно място – лично щастие със семейството си и дано България се запознае повече с това, което е направила до сега.

За много години, Валентина!“

(край на статията от 2015 г.)

Ето какво добавих при статията ми през 2016 година:

„Моята връзка с Валентина Куцарова продължава и до сега и аз преди две седмици й писах, че наново ще пиша статия за нея и я замолих за някои новини относно кариерата й. Както и очаквах, тя ми отговори на 25 юли 2016 г. и аз ще цитирам някои части от писмото й:

„Здравей Борис, много благодаря за интереса и желанието ти да пишеш отново за моята особа. За всеки артист това е приятно почесване по собственото его! При мен няма кой знае какви интересни новости – имам повече участия в концерти през следващия сезон и излизане на нов диск в края на тази година, който записахме с Calamus Consort (3 alte Klarinette) с музика от великия Волфганг Амадеус Моцарт и Перголези, заедно с колегите певци Adrian Eröd и Monica Theiss Eröd. Предстоят ни концерти с тази програма в Линц и Виена. Ще имам – живот и здраве – участие в ролята на Clairon в „Капричио“ от Рихард Щраус в „Tiroler Landestheater Innsbruck“. През есента (на 5 ноември) ще дебютирам в “Elias” от Менделсон в „Brucknerhaus Linz“ под ръководството на Sigurd Hennemann. Имам планиран галаконцерт и със Софийската филхармония на 10 ноември (арии и дуети от Росини, Доницети и др.)

В общи линии е това, имам и други участия, но няма смисъл да се споменава всичко.
Ако имаш някакви въпроси или нещо не е много ясно – моля питай ме по всяко време!
Аз съм вече в България от почти седмица. На 30.7 ще ходя до София, защото имаме планирана среща на 31.7 на випуска ни от Музикалната Академия, цели 25 години от завиршването ни, ние се дипломирахме през 1991 г., в този курс има “златни” имена като Камен Чанев, Дарина Такова, Марияна Пенчева. Събираме се за първи път след толкова години и много тайно се надявам да се повеселим както ни се полага!

Планирала съм дълга почивка със семейството ми – до края на август и се надявам да си починем и заредим колкото се може с повече положителна енергия.
Мили Борис, радвам се, че продължаваш да пишеш и да се интересуваш – искрено ти се възхищавам, браво!!! Бог да ти дава много сили и дълги, дълги години живот занапред! Поздрави на семейството ти и едно прекрасно и отморно лято от мен.
До скоро! Валя“.

(край на извадките от писмото през 2016 г.)

Какво мога да коментирам – особено се радвам на такива сърдечни и откровени редове, което е било винаги характерно за Валентина. Най-много се зарадвах за тази предстояща среща на випуска им на 31 юли в София – колко е хубаво това, че редица от тези артисти вече са иградили значителна международна кариера. Особено се радвам на факта, че и ЧЕТИРИМАТА са мои ФБ-приятели, и то добри и отдавна. И най-вече за това, че и за ЧЕТИРИМАТА съм писал до сега големи статии тук във ФБ, пълни с редица подробности, много от които самите те са ми съобщавали. Впрочем това си е моя любим начин да пиша – да съм в диалог с лицата, за които става въпрос. Сигурен съм, че моите читатели, които четат внимателно и изцяло статиите ми, вече отдавна са забелязали тази особеност в стила ми. И накрая прибавих пожеланието си:

„Остава днес на 29 юли 2016 г. да поздравя Валентина Куцарова за рождения й ден, да й пожелая добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи. И не на последно място – след два дни хубаво да празнуват на срещата в София и да си спомнят всички какво е станало преди 25 години и как е протекло времето до сега“.

(край на статията от 2016 г.)

През 2017 г. нещата почти се повтарят: на 27 юли написах кратко писмо на Валентина, в което напомних, че наближава рождения й ден и аз пак ще пиша. Споменах, че имам над 150 нови ФБ-читатели и приятели – нека научат за нея, че тя заслужава – има напоследък изяви и в България. Още същата вечер получих отговор, в който тя казва между другото:

„Здравей Борис! Радвам се, когато пишеш и чета с интерес твоите статии. Браво, свалям ти шапка за времето, което отделяш за да ни информираш. При мен сезонът особено в края беше доста интензивен – с участието ми в последната (и най-трудна) опера на Р.ихард Щраус „Capriccio” в „Tiroler Landestheater Innsbruck“. Една прекрасна продукция на режисьора Антони Пилаваки и шеф-диригента Франческо Анджелико.
Много се радвам на предстоящото ми участие в оперната гала (закриването на „Варненско лято“) в родния ми град Варна – чувствам се много поласкана от поканата на г-жа Даниела Димова. След толкова години в странство и гостувания в международните оперни театри, чувството да се върнеш у дома ти дава едно особено чувство на удовлетвореност и радост – да се върнеш там, откъдето си започнал.
Имах повече концертни участия през този сезон. Предстоят ми участия в Страсбург, операта в Линц („Евгений Онегин“) – надявам се да има нови покани и от България!
Това е в общи линии – не искам да изпадам в подробности, за да не става досадно дълго“.

(край на писмото от 2017 г.)

Понеже в нейното писмо от 27 юли става въпрос за операта „Капричио“ на сцената на оперния театър в Инсбрук, исках да се информирам по-подробно и намерих следния линк в Интернет:

11.06.2017

CAPRICCIO – Ein Konversationsstück für Musik von Richard Strauss – Tiroler Landestheater Innsbruck

PREMIERE 17.06.2017, 19.00, GROSSES HAUS.

Was steht in der Oper an erster Stelle: die Musik oder das Wort? Über diese Frage stritten sich KünstlerInnen in allen Epochen. Auf das Ende des 18. Jahrhunderts, als Christoph Willibald Gluck die Oper reformierte, indem er dem Text in seinen Werken eine große Bedeutung beimaß, datierte Strauss die Handlung seines Capriccio.

Text von Clemens Krauss. In Zusammenarbeit mit dem Südthüringischen Staatstheater Meiningen

Musikalische Leitung Francesco Angelico

Regie Anthony Pilavachi

Bühne & Kostüme Tatjana Ivschina

Choreografie Marie Stockhausen

Die Gräfin – Susanna von der Burg

Der Graf, ihr Bruder – ALEC AVEDISSIAN

Flamand, ein Musiker – Uwe Stickert

Olivier, ein Dichter – Richard Morrison

La Roche, ein Theaterdirektor – Michael Hauenstein

Die Schauspielerin Clairon – VALENTINA KUTZAROVA

Monsieur Taupe – Joshua Lindsay

eine italienische Sängerin – Sophia Theodorides

ein italienischer Tenor – Florian Stern

eine junge Tänzerin – Chiara Ranca

ein junger Tänzer – Calogero Failla

der Haushofmeister – Johannes Maria Wimmer

Tiroler Symphonieorchester Innsbruck, Herrenchor des TLT, Statisterie des TLT

22.06.2017 | 19.30

24.06.2017 | 19.00

29.06.2017 | 19.30

05.07.2017 | 19.30

09.07.2017 | 19.00

(край на цитата)

Останах впечатлен и от факта, че на 14 юли 2017 г. Радио София е посветило предаване за тази опера с участието не само на Валентина Куцарова, но и на още един български певец – баритонът Алек Аведисян (той е мой ФБ-приятел) в една от главните роли. Цитирам статията на БНР:

„Капричио“ на Рихард Щраус в Инсбрук с българско участие

публикувано на 14.07.2017

Автор: Светлана Димитрова

На 17 юни се състоя премиерата от операта „Капричио“ от Рихард Щраус. Постановката е на Антони Пилаваки, сценография и костюми Татяна Ившина, диригент Франческо Анджелико. В спектакъла участват и двама българи.

“Алек Аведисян като Графа – „Има сигурен, силен баритонов глас, който използва много майсторски“, и Валентина Куцарова като Клeрон – „Тя можеше да бъде объркана с Графинята (от операта „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт) – толкова благородно изглеждаше. Устоявайки на изкушението да представи стереотипна Дива тя пресъздаде достоен образ с подходящ глас. Тя има красив глас, а вокалната ѝ интерпретация носи радост“.

Това може да се прочете в пресата, за нашите певци. Последният спектакъл беше на 9 юли 2017 г.

„Много се изискваше от нас, много работихме, уморихме се, но действително си заслужаваше труда, и от самата реакция на публиката“ – казва Валентина Куцарова за работата си с режисьора. „Много е емоционален, задълбочен, заинтересуван, съпричастен, имаше много добра спойка между диригента и режисьора, те бяха през цялото време в една много приятна хармония“ – допълва Алек Аведисян.

За щастие нашият кореспондент в Австрия Цвета Димитрова успя да се свърже с двамата, за да разкажат за трудностите и за радостните мигове по време на подготовката на спектакъла и за самата премиера.

Чуйте кореспонденцията на Цвета Димитрова

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100852817

Доволен съм, че след като пиша днес за Валентина Куцарова, която е имала участия в „Капричио“, мога да припомня факта, че редица български артисти от „новото поколение“ започват да имат изяви в опери от Рихард Щраус. Няма да се връщам на близкото минало, където певици като Люба Велич, Анна Томова-Синтов и други са имали изяви в опери от Щраус, но факта, че през март т.г. в Русе се изнесе за пръв път операта му „Кавалерът на розата“ говори за интереса към този композитор. Дано това стане традиция в Русе, както в София от 7-8 години стана традиция да се изнасят опери от Рихард Вагнер – „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и през 2017 г. „Парсифал“.

Дай Боже, тогава не е изключено да видим в Русе постановка на „Капричио“ със смесен състав (българи и чужденци) – както при „Кавалерът на розата“, и двойката Куцарова / Аведисян да бъдат поканени за съответните роли. Да не забравяме, че Валентина е пяла и друга главна роля (писах по-горе) – Октавиан в операта „Кавалерът на розата“ !

И в края на моята статия през 2018 г. – новините през 2018 г.:

Сайт на Варненската опера

юни 2018 г.

„Пепеляшка“ от Росини за пръв път с Валентина Куцарова

4 юли 2018 г. е големият ден за „Пепеляшка“, веселата мелодрама от Джоакино Росини по едноименната приказка на Шарл Перо и една от най-изящните вокални творби в световната музикална съкровищница. В ММФ „Варненско лято“ Държавна опера Варна представя премиерно заглавието в колаборация с Истанбулската опера – режисьор Eкта Кара, сценография Ефтер Бронзе, костюми Занда Занда, светлинен дизайн Метин Кочтурк.

Особеното тук е, че визията на постановката кореспондира с идеята за комикс, а в облеклото и поведението на артистите веднага се разпознава епохата на Елвис Пресли.

С диригентската си интерпретация Маестра Николета Конти придава на тези оригинални режисьорски решения подчертана елегантност.

Като Пепеляшка, за пръв път в главна роля в родния си град, ще се изяви Валентина Куцарова. Завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров”, тя от 1992 г. работи последователно в Цюрих, Линц и Сен Гален, където изпълнява главния мецосопранов репертоар в оперите на Масне, Моцарт, Хъмпърдинк (бел. Б.К.: не Хъмпърдинк, а Хумпердинк, той е немски композитор!), Хендел, Росини, Йохан Щраус, Офенбах, Бизе и др. Гастролира на престижните сцени в Париж, Венеция, Неапол, както и на фестивалите в Брегенц и Монпелие. През миналото лято участва в заключителната оперна гала в Летния театър, а сега ще я аплодираме и като Пепеляшка.

„Искам да изкажа огромната си благодарност на г-жа Даниела Димова за поканата да осъществя отдавнашната си мечта да пея на родна сцена. Много се вълнувам, че за първи път ще участвам в оперен спектакъл в моята любима Варна. Тук за първи път чух опера като ученичка, беше постановката на „ Тайният брак” от Чимароза, и останах със затаен дъх от вълнение и радост. Незабравим спомен.

„Пепеляшка“ е една от любимите ми опери, която заедно със „Севилският бръснар” съм изпълнявала много пъти в различни постановки и театри. Росини много ми помогна за изграждането ми като певица и артист, няма по-благодарен композитор за един певец. Това е музика, която те кара да се вълнуваш и радваш, да се смееш под формата на колоратури с невероятна гама от палитри и нюанси. Постановката, в която ще участвам, е в един по-модерен вариант, но темата си остава така или иначе актуална и за нашето съвремие. Всъщност човек никога не знае, какво се крие под един скромно облечен човек, както в случая с принца. Защото посрещаме по дрехите, но изпращаме по ума, както е казал народът. А и никога не знаем откъде ще ни се усмихне късметът – днес си едно обикновено момиче, а утре се събуждаш принцеса“, усмихва се Валентина Куцарова.

На предпремиерата на „Пепеляшка“ вече имахме възможността да оценим Пабло Камесеийе в ролята на принца Дон Рамиро.

Заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, критиците го подреждат в престижната категория „росиниеви тенори“. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той с успех се изявява на европейската и световна сцена.

Наред с него, в „Пепеляшка“ своето вокално и артистично майсторство за пореден път ще демонстрират Свилен Николов като камериера Дандини, Делян Славов като Дон Манифико, Ирина Желева като сестрата на Пепеляшка Клоринда, Вяра Железова – като другата сестра Тисба и Евгений Станимиров като философа Алидоро.

(край на цитата)

…….

Портал „PETEL.bg“

От обикновено момиче до принцеса: Опера в Летния театър с “Пепеляшка” във Варна

04.07.2018

4 юли, 21.00, ММФ “Варненско лято”, Опера в Летния театър

С диригентската си интерпретация Маестра Николета Конти придава на тези оригинални режисьорски решения подчертана елегантност. Започнала кариерата си като асистент на великия Ленард Бърнстейн, тя е признат творец в световните музикални среди. Николета Конти е носител на множество награди, сред които първа награда за камерна музика “Città ди Стреза” и Наградата на Николай Малко за диригенти (Копенхаген). Тя е първата италианка, отличена с престижната награда за изкуства „Минерва”, а през 2006 е удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си с най-добрите оперни театри и фестивали като Ковънт Гардън, Театро Комунале във Флоренция, Театро Комунале в Болоня, Росини Opera Festival и др.

Като Пепеляшка, за пръв път в главна роля в родния си град, ще се изяви ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА. Завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров”, тя от 1992 г. работи последователно в Цюрих, Линц и Сен Гален, където изпълнява главния мецосопранов репертоар в оперите на Масне, Моцарт, Хумпердинк, Хендел, Росини, Йохан Щраус, Офенбах, Бизе и др. Гастролира на престижните сцени в Париж, Венеция, Неапол, както и на фестивалите в Брегенц и Монпелие. През миналото лято участва в заключителната оперна гала в Летния театър, а сега ще я аплодираме и като Пепеляшка.

„Искам да изкажа огромната си благодарност на г-жа Даниела Димова за поканата да осъществя отдавнашната си мечта да пея на родна сцена. Много се вълнувам, че за първи път ще участвам в оперен спектакъл в моята любима Варна. Тук за първи път чух опера като ученичка, беше постановката на „Тайният брак” от Чимароза, и останах със затаен дъх от вълнение и радост. Незабравим спомен. „Пепеляшка“ е една от любимите ми опери, която заедно със „Севилският бръснар” съм изпълнявала много пъти в различни постановки и театри.

Росини много ми помогна за изграждането ми като певица и артист, няма по-благодарен композитор за един певец. Това е музика, която те кара да се вълнуваш и радваш, да се смееш под формата на колоратури с невероятна гама от палитри и нюанси. Постановката, в която ще участвам, е в един по-модерен вариант, но темата си остава така или иначе актуална и за нашето съвремие. Всъщност човек никога не знае, какво се крие под един скромно облечен човек, както в случая с принца. Защото посрещаме по дрехите, но изпращаме по ума, както е казал народът. А и никога не знаем откъде ще ни се усмихне късметът – днес си едно обикновено момиче, а утре се събуждаш принцеса“, усмихва се Валентина Куцарова.

На предпремиерата на „Пепеляшка“ вече имахме възможността да оценим Пабло Камесеийе в ролята на принца Дон Рамиро. Заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, критиците го подреждат в престижната категория „росиниеви тенори“. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той с успех се изявява на европейската и световна сцена.

(край на цитата)

Както винаги до сега, и през 2018 г. се свързах чрез Фейсбук с Валентина Куцарова, която беше във Варна, за да я попитам за нейните изяви през периода от миналия рожден ден до сега. Както винаги, тя беше любезна и веднага ми даде информации, които ще изложа по-долу в кратка форма (оригинални цитати):

„Здравей Борис, през есента на 2017 г. подготвях нова програма за рецитал „Liederabend“ в Линц с произведения на Рихард Щраус (за първи път се престраших след „Кавалерът на розата“ и „Капричио“), песни от Густав Малер – „Rückertlieder“, Хектор Берлиоз – от цикъла „Nuit d’ ete“ и песни от Чайковски. Много държа да включвам в репертоара си и рецитали. Операта е прекрасно комплексно изкуство, но съм запомнила нещо много интересно и ценно след срещата ми с Kammersängerin Christa Ludwig на конкурса в Осло „Königin Sonja International Competition“: “всеки уважаващ себе си оперен певец трябва да пее и рецитали. Това е изключително здравословно за гласа и психиката”.

През април 2018 имах отново възможността да пея в оперния театър в Линц в операта „Евгений Онегин“, където преди много години дебютирах в същата опера, но като Олга с прекрасния Пиотр Бечала (Piotr Beczala), този път като Филипевна (вече като по- зряла и опитна жена). Макар и малка, тази роля ми достави огромно удоволствие – имахме щастието да работим с прекрасен диригент и режисьор, което е голяма рядкост на днешно време. През май се завърнах в Страсбург, където под диригентството на чудния словенски диригент Маестро Марко Летоня изпълнихме мащабната Девета Симфония на Бетовен. След това имах участия в концерти в Линц с програма: Брукнер „f moll Messe“, както и гала-концерт в град Maрхтренк в провинция Горна Австрия.

И стигаме до най-сублимния и кулминационен момент през този сезон за мен – участието ми в премиерата на „Пепеляшка“ на Варненско лято. Изключително съм благодарна на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова, една изключителна личност и професионалист, която ме покани да пея в моя роден град и благодарение на нея се осъществи една моя голяма и отдавнашна мечта – да пея на родна сцена и то в една роля, която страшно много обичам и която много ми е дала в професионален и певчески план – бравурна и акробатична, изключително благодарна и красива роля на самата Пепеляшка. Ще остане за дълго време в моето съзнание и един прекрасен спомен, един много емоционален момент в живота ми. На спектакъла присъстваха моите роднини, приятели от детството ми и съученици, моята прекрасна учителка по литература… Плаках от радост и благодарност.

Благодаря предварително за усилията и енергията, които влагате, за да напишете всичко това за нас, хората на изкуството. Поздрави: Валентина“.

(край на цитата)

Много съм благодарен на днешната рожденичка за тази нова информация – тя е винаги точна, прецизна и коректна в преценките си, както и при последното изречение, което ми написа, след като й отговорих късно снощи по времето, когато гледах по тв-канала „3sat“ предаване на операта „Лоенгрин“ от Музикалния фестивал в Байройт – нова постановка, която много ми хареса. В главните роли играха: певците от Полша Пиотр Бечала – тенор (Лоенгрин) и Томаш Конечни – баритон (Граф Телрамунд), както и Аня Хартерос – сопран (Елза) и Валтрауд Майер – мецосопран (Ортруд). Дирижира Кристиан Тилеман. Всички солисти бяха на голяма висота и ето какво ми написа Валентина в тази връзка:

„Нямам тук в България предавателя „3 Sat“ – с удоволствие бих гледала Пиотр Бечала. С него имаме страхотни спомени от операта в Линц (той беше моя първи Вертер преди много години)“.

(крй на цитата)

Зарадвах се, защото в момента този тенор от Полша е един от най-предпочитаните тенори на всички големи световни оперни сцени и фестивали – от Виенската опера, Залцбург и Миланската Скала, до „Ковънт Гардън“ в Лондон и МЕТ в Ню Йорк, сега за пръв път и в Байройт. Факта, че Валентина е пяла с него в операта „Вертер“ от Жул Масне, сигурно в ролята на Шарлота, е показателен. Пиотр Бечала премина през редица по-малки и средни оперни сцени, за да изгради реномете си и днес е в редицата на световните първокласни артисти – красив външен вид, отлична драматична игра и разбира се – завидно вокално майсторство.

(край на статията ми от 2018 г.)

Ето настъпи 2019 г., месеците преминаха бързо и дойде края на юли – време да пиша статията си за Валентина Куцарова. Порових в Интернет, намерих някои непознати неща и нови нейни изяви, свързах се чрез ФБ с нея с молба да ми напише новите си изяви в Австрия и другаде, и получих както винаги отговор. Давам в сбита форма информацията, която имам от преди един ден:

„Ето няколко реда за по-важните ми участия през последния сезон:

– Еспресо концерт в „Landesgalerie Linz“ с творби от Едвард Григ, Михаил Глинка, старинни руски романси и Р. Хан.

– На 4 март 2019 направих дебюта си в Брамсовата зала на “Musikverein” във Виена с една изключително трудна в музикално и вокално отношение творба „Песента на дивия гълъб” от ораторията на Арнолд Шьонберг “Песните на Гуре” под диригентството на големия маестро Петер Койшниг и неговия оркестър „Ансамбъл Контрапункт”. През същия месец трябваше по спешност да замествам колежка в ролята на Втората жена (2. Мagd) при концертните изпълнения на Щраусовата oпера “Електра” във Франкфурт и Дортмунд.

– През април 2019 изпях за първи път Росиниевия “Стабат Матер” под диригентството на маестро Инго Ингензанд в рамките на пролетния фестивал в „St. Florian” в Горна Австрия. Росини е любимият ми композитор, който много ми е дал като певица и артист (няма по-добра музика за развитието на младите и не вече толкова млади таланти).

– През май участвах в юбилеен концерт в Линц “Ursulinenrche” с програма от творби на Бах и песни на Гуно, които се оказаха почти непознати за публиката, но с изключителна музикална стойност.

И накрая бих добавила и участието си в концерт на 16 юни с програма от творби на Вивалди. Не бях пяла до този момент негови арии из опери, но съм щастлива и благодарна, че имах тази възможност да поработя сериозно върху неговата красива музика, която е много акробатна, с невероятно много колоратура, певчески диапазон и легато – всичко онова, което се изисква от един „Belcanto“-в певец.“

(край на писмото от 2019 г.)

За някои от тези изяви знаех от статии в Интернет, например за изявата във Виена в “Musikverein”. Ето подробности от едно предаване през април 2019 на Българското Радио:

БНР

Валентина Куцарова с концерт във Виена

публикувано на 08.04.2019

Автор: Цвета Димитрова

На 4 март в Брамсовата зала на Музикферайн се състоя концерт на виенския ансамбъл „Контрапункти“ под диригентството на Петер Койшниг. Известното българско мецосопрано Валентина Куцарова изпълни „Песента на горския гълъб“ от „Песните на Гуре“ на Арнолд Шьонберг. „Песните на Гуре“ e 3-частна оратория за 5 солиста, четец, хор и голям оркестър, една от по-ранните творби на австрийския композитор, в която той демонстрира късноромантичния си стил. Представена за пръв път през 1913 г. вокално-инструменталната пиеса става една от най-често изпълняваните творби-емблеми на композитора. Поезията е от датския автор Йенс Петер Якобсен и по-късно е преведена на немски език.

В основата стои легендата за любовта на крал Ватермар Атегдагс към неговата любима Тове и нейното убийство, организирано от кралица Хелвиг.

Освен тази песен в програмата бяха включени и творби от 20 век: Антон Веберн – „В летния вятър“ за оркестър по стихотворение на Бруно Валд, Клавирно капричио за лява ръка и духов оркестър от Леош Яначек и Дивертименто за струнен оркестър от Бела Барток. Дори за тази специфична програма бароковата зала бе изпълнена с публика, която високо оцени всяко едно изпълнение.

В състава на този ансамбъл участват инструменталисти от виенската филхармония, виенския радиосимфоничен оркестър, виенските симфоници, както и от виенската фолксопера, което само по себе си гарантира високо професионално ниво.

Ето какво разказа нашето мецосопрано Валентина Куцарова, която за пръв път пя под съпровода на ансамбъл „Контрапункти“.

Чуйте Валентина Куцарова

Програма Христо Ботев

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР, за да чуем казаното от Валентина Куцарова:

http://bnr.bg/post/101103992

Валентина Куцарова е имала през 2019 г. изяви и в България, за една от които научих от следното съобщение в Интернет:

Какво да гледаме по телевизията около Великден?

Най-интересното в телевизионната програма от 26 до 29 април 2019 г.

Портал „Площад СЛАВЕЙКОВ“

26.04.2019

26 април, петък

БНТ 1

17,45 ч. – „Пътят на воина”, документален филм на Христо Димитров – Хиндо

23,25 ч. – „Отец Иван и неговите деца”, документален филм на Георги Стоев – Джеки

БНТ 2

13,30 ч. – „Пречистването”, филм за обредите преди Великден

23 ч. – „Стабат Матер“ от Антонин Дворжак, концерт на Софийската филхармония с диригент Урош Лайовиц и солисти Милена Георгиева, ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА, Михаел Беджай, Валери Турманов

00,30 ч. – „Световното яйце”, пролетни и Великденски обичаи

Би Ти Ви

18 ч. – „Тихият ангел”, документален филм за Дядо Добри на Неди Джон Крос

(край на цитата)

Чудесна изява в това прочуто произведение на Антонин Дворжак!

И още нещо накрая през 2019 г. – тия дни открих едно участие на Валентина Куцарова също в България, но през 2016 г., което съм пропуснал до сега да отбележа в статиите си за нея – солото в Първа симфония на руския композитор Александър Скрябин – една творба, която особено харесвам. Цитирам съответна информация:

Сайт на Софийска Филхармония

Рахманинов

By Kremena Nikolova| февруари 5th, 2016| Александър Скрябин, ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА, Елена Розанова, Мартин Пантелеев, Николай Моцов, Сергей Рахманинов|

Концертен цикъл „Рахманинов“:

Концерт за пиано и оркестър № 4 от Сергей Рахманинов оп. 40 в сол минор, солист: ЕЛЕНА РОЗАНОВА, Симфония № 1 оп. 26 в ми мажор от Александър Скрябин, солисти: ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА, мецосопран и НИКОЛАЙ МОЦОВ, тенор. Диригент МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ.

Последният от монументалните клавирни концерти на Сергей Рахманинов и първата мащабна оркестрова творба на Александър Скрябин […]

Допълнителна информация:

На 5 февруари 2016 г. от 19:00 часа, в зала „България” Софийската филхармония ще продължи да представя творчеството на Сергей Рахманинов с неговия “Концерт за пиано № 4” в изпълнение на забележителната пианистка Елена Розанова.

Ще прозвучи и “Симфония № 1” от Александър Скрябин в изпълнение на оркестъра на Софийската филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев, солистите ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА (мецосопран) и Николай Моцов (тенор) и с участието на НФХ „Светослав Обретенов”.

И двете произведения се изпълняват много рядко на сцена поради тяхната изключителна техническа сложност. Възможността, която Софийската филхармония дава на своята публика, е уникална и представлява силен акцент в столичния музикален живот.

“Концерт за пиано № 4″ на Рахманинов е написан почти десетилетие след Третия концерт. В него откриваме истинско развитие на творческите търсения на композитора. Големите каденци в първата и третата част на Концерта ще ни дадат възможност да се насладим на виртуозността на Елена Розанова, във втората част Largo, една наглед проста тема от четири тона се разгръща в удивителна със своята широта картина, а в четвъртата част усещаме отчетливото влияние на джаз-музиката.

“Симфония № 1” на Скрябин е едно от първите произведения на композитора, в които ярко е изразена идеята, заложена впоследствие и в много други негови творби: за изкуството, което морално преобразява човека. Непривичната й структура и изключително силно въздействащите хорови партии, я превръщат в истински крайъгълен камък в музикалното творчество от епохата.

Елена Розанова, която от години живеее в Париж, е родена в Одеса и пътят ѝ тръгва от училище за даровити деца и продължава в Консерваторията „Чайковски“ в Москва. Нейни учители са Татяна Зеликман, Алексей Наседкин и Евгени Могилевски.

Печелила е награди от редица международни конкурси, сред които се открояват „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж, „Едуард Флипс“ в Ротердам и „Такахиро Сонова“ в Фукуока, Япония, както и Международния конкурс за камерна музика в Мелбърн. Лауреат е на Фондацията на името на Дьорд Цифра. Свирила е с най-престижни оркестри на няколко континента и е особено известна като камерен музикант. Записите на Елена Розанова на творби от Панчо Владигеров заедно с цигуларя Светлин Русев, направени в края на 2004 година, получиха наградата „Златен диапазон“ и оценка 10 за класически репертоар в „ Piano le Magazine“.

Валентина Куцарова и Николай Моцов са сред най-добрите певци в съвременния български музикален живот. Техният богат репертоар, техничност и сценично присъствие обогатяват палитрата на всеки концерт и допринасят за яркото пресъздаване на самия дух на изпълняваните произведения. Техните солови партии, в акомпанимент на оркестъра ще чуете в Симфония № 1 от Александър Скрябин, а във финала на симфонията към оркестър и солисти ще се включи и Националният филхармоничен хор.

(край на цитата)

Във връзка с това участие на Валентина Куцарова в това грандиозно творение на Скрябин аз я запитах през 2019 г. чрез ФБ, на което тя ми отговори:

„Да, преди 3 години пях със Софийска филхармония солото в Първа симфония на Скрябин – беше много специално за мен. До този момент не бях се сблъсквала с негови творби, страхотна музика наистина!“.

(край на цитата)

През периода от юли 2019 до днес през 2020 г. не съм проучвал за нови изяви на Валентина Куцарова. Както всички знаем, заради „корона“-кризата от март 2020 г. музикалният живот на планетата много се редуцира. В своя профил във ФБ тя самата обяви хубави нейни солови изпълнения в съпровод на пиано от Sigurd Hennemann – немски пианист и диригент, който работи и в Австрия и Валентина Куцарова има изяви с него и като солистка в творби, които той дирижира. В предни статии съм писал за такова участие през 2016 г. като солистка в творба от Менделсон. Нека припомня цитат от нейно писмо до мен тогава:

„ (…) През есента (на 5 ноември 2016 г.) ще дебютирам в “Elias” от Менделсон в „Brucknerhaus Linz“ под ръководството на Sigurd Hennemann (…)“.

(край на цитата)

След тази статия ще приложа няколко линка към солови изпълнения на Валентина Куцарова в съпровод на пиано от Зигурд Хеннеман. Аз ги слушах и съм много доволен от чутото.

Ще завърша днешната ми статия с малка добавка – кратка биография на пианиста и диригент Зигурд Хеннеман (на немски език):

Sigurd Hennemann wurde 1973 in Mainz geboren und studierte in seiner Heimatstadt zunächst als Jungstudent Klavier bei Agathe Wanek. In Leipzig setzte er sein Klavierstudium bei Markus Tomas und Gesang bei Hans-Joachim Beyer fort. Anschließend ging er nach Bloomington, USA, wo er einer der letzten Schüler Leonard Hokansons wurde und sein Studium mit Auszeichnung abschloss. In Bloomington war er Opera Coach in dem dortigen Opernbetrieb der School of Music. Zwischen 2001-2004 war er als Solorepetitor am Staatstheater Wiesbaden tätig.

2004-2012 wechselte er an das Landestheater Linz, wo er neben Konzerten mit dem Brucknerorchester Linz auch viele Produktionen dirigierte, neben Klassikern wie „Land des Lächelns“, „Gräfin Mariza“ und „Orphée von Philip Glass“ ergänzen auch Uraufführungen von Balduin Sulzer und Peter Androsch seine Repertoire. 2006 gründete Sigurd Hennemann gemeinsam mit seiner Frau Christiane Bubacz die sehr erfolgreichen Espressokonzerte in der Linzer Landesgalerie, in denen Kammermusik und Lieder aufgeführt werden. 2013-2017 war er Begleiter des Competizione dell’Opera.

Seit 2010 unterrichtet Sigurd Hennemann an der Bruckneruniversität Linz Gesangskorrepetition und war 2012-2016 Chefdirigent des Opernfestivals „Operamaya“ in Cancún, Mexiko. Dem Landestheater Linz ist er weiter als Gastdirigent verbunden.

Er ist regelmäßig eingeladen bei den Meisterkursen „Austrian Masterclasses“ in Zell/Pram und beim OFF (Oboe-Fagott Festival Kremsmünster) zu unterrichten und zu dirigieren. Von 2015-2018 war er Leiter des Linzer Brucknerchors, mit dem er große Werke (Elias, Schöpfung) im Brucknerhaus aufgeführt hat. Sigurd Hennemann übernimmt auch immer wieder die Leitung von Studenten- Produktionen der Anton Bruckner Privatuniversität. 2018 war er Gastdirigent am Theater an der Rott, Eggenfelden, in einer hervorragend rezensierten (Süddeutsche Zeitung und Bayerischer Rundfunk) Uraufführung von Peter Androsch.

(край на цитата)

Нека днес на 29 юли 2020 г. да пожелаем на Валентина Куцарова в деня на рождението й крепко здраве, нови сили и успехи в кариерата й. Не на последно място – лично щастие със семейството й.

За много години, Валентина!“

………………….

Линк към изпълнение на Валентина Куцарова при клавирен съпровод:

À Chloris – Reynaldo Hahn (1874-1947): Valentina Kutzarova – Mezzosopran, Sigurd Hennemann – Piano

…..

Линк към изпълнение на Валентина Куцарова при клавирен съпровод:

Alla Cetra – Michail Glinka (1804-1857): Valentina Kutzarova – Mezzosopran, Sigurd Henneman – Piano

……

Линк към изпълнение на Валентина Куцарова при клавирен съпровод:

Fête galante – Reynaldo Hahn (1874-1947): Valentina Kutzarova – Mezzosopran, Sigurd Hennemann – Piano

´´´´´´

Линк към изпълнение на Валентина Куцарова при клавирен съпровод:

Nocturne – Reynaldo Hahn (1874-1947): Valentina Kutzarova – Mezzosopran, Sigurd Hennemann – Piano

´´´´´´´´´´´´´