Veröffentlicht am

Ruggero Leoncavallo

Композиторът от Италия Руджеро Леонкавало, роден на днешния ден преди 165 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 23 април 2022 г. се навършват кръглите 165 години от рождението на италианския оперен и оперетен композитор Руджеро Леонкавало (Ruggero Leoncavallo), роден на този ден през 1857 г. в Неапол, известен на всички оперни любители преди всичко със знаменитата си опера „Палячи“ – една от най-типичните опери в стила веризмо.

Леонкавало е известен и с това, че сам е написал либретото на повечето от оперите си, чийто брой също е впечатлителен – повече от 10. Редица музикални историци пишат, че Леонкавало е най-големият италиански либретист след времето на Ариго Бойто. Независимо от значителния брой на композираните от него опери, също и оперети, големият успех на „Палячи“ още от деня на премиерата си на 21 май 1892 г. в Милано не е могъл да бъде повторен. Още същата година – на 5 декември 1892 г. операта е представена в Берлин, също и в редица други европейски градове: на 19 май 1893 г. в „Ковънт Гардън“ в Лондон (в ролята на Неда – Нели Мелба), на 25 януари 1895 г. в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона, на 12 декември 1902 г. в Парижката опера, на 28 октомври 1908 г. във Виенската опера под диригентството на Бруно Валтер. Ето няколко премиери в САЩ: на 15 юни 1893 г. в „Grand Opera House” в Ню Йорк и на 11 декември същата година в МЕТ в Ню Йорк с участието на Нели Мелба и на двете сцени в ролята на Неда, на 1 февруари 1908 г. в „Manhattan Center“ в Ню Йорк. По-късно следват премиери в Чикаго, Сан Франциско и другаде, както и премиери в Южна Америка („Teatro Colón“ в Буенос Айрес), и в други части на света.

В България тази опера също намира радушен прием още през 1909 г., почти в първите години от зараждането на оперното изкуство в страната. Интересно е, ча само 7 месеца след премиерата на „Палячи“ във Виена през октомври 1908 г., операта се поставя през юни 1909 г. в София.

Съгласно справката на стр. 160 от „Български музикален театър 1890-2010“, издание на Института за Изследване на Изкуствата при БАН от 2015 г., операта „Палячи“ от Леонкавало е имала следните постановки в България:

София: 5 юни 1909 (диригент Алоис Мацак, режисьор Константин Михайлов-Стоян, художник Александър Миленков). Следващи постановки през годините: 1915, 1926, 1931, 1937, 1942, 1985.

Варна: 16 февруари 1948 (диригент Атанас Маргаритов, режисьор Петър Райчев, художник Асен Попов). Следваща постановка през годината 1976.

Стара Загора: 29 май 1948 (диригент Ромео Райчев, режисьор Драган Кърджиев, художници Асен Попов, Петър Русков). Следваща постановка през годината 1981.

Русе: 28 октомври 1953 (диригент Любен Пинтев, режисьор Христо Попов, художник Цанко Войнов).

Пловдив: 26 юни 1965 (диригент Иван Маринов, режисьор Георги Първанов, художник Йоан Левиев). Следващи постановки през годините: 1987, 1990.

Сливен: 1970 (не са дадени подробности).

Бургас: 6 май 1970 (диригент Иван Вулпе, режисьор Стефан Трифонов, художник Екатерина Енева). Следващи постановки през годините: 1974, 1986.

Плевен: 20 май 1981 (диригент Георги Нотев, режисьор Бисер Шинев, художник Светла Калайджиева.

(край на цитатите)

Прави впечатление, че през последните 32 години операта „Палячи“ не е поставяна в България, интересно защо! Последната постановка е в Пловдив през 1990 година.

В същата книга – „Български музикален театър 1890-2010“, на стр. 74 са дадени редица подробности за постановките на „Палячи“ в оперните театри в Русе и Пловдив.

Не трябва да се забравя, че в горната книга се разглеждат постановки до 2010 г., а след това сигурно има продукции на тази опера на сцени в България. Действително, аз попаднах на такава от 2018 г. в Стара Загора и ще дам някои сведения. Цитирам от Интернет:

Сайт на Старозагорската опера

„Селска чест“, опера от Пиетро Маскани, „Палячи“ опера от Руджеро Леонкавало

18.09.2018 г. 19.00 ч., „Зала Опера“

„Селска чест“ опера от Пиетро Маскани 


Режисьор Огнян Драганов
Сценография и костюми Салваторе Русо (Италия)
Хормайстор Младен Станев

Солисти: Елена Баръмова, Милко Михайлов, Тереза Бракалова, Александър Крунев, Нели Нечева
Оркестър, хор на Държавна опера – Стара Загора

„Пялячи“ опера от Руджеро Леонкавало
Режисьор Огнян Драганов
Сценография и костюми Каталин Йонеску-Арборе (Румъния)
Костюми Салваторе Русо (Италия)
Хормайстор Младен Станев

Солисти: Георги Динев, Деси Стефанова, Александър Крунев,  Ивайло Йовчев, Теодор Петков

Оркестър, хор на Държавна опера – Стара Загора

(край на цитата)

Цитирам линк към тази статия:

https://operasz.bg/events/event/selska-chest-opera-ot-pietro-maskani-palyachi-opera-ot-rudzhero-leonkavalo/

Българското Национално Радио също е посвещавало предавания, свързани с операта „Палачи“. Така в едно предаване от 28 април 2017 г. се цитира и съдържанието на тази опера. Давам подробности за това предаване:

БНР

Съдържание на:

„Палячи” от Руджеро Леонкавало, музикална драма в две действия и пролог

публикувано на 28.04.2017

Музика и либрето – Руджеро Леонкавало

Действащи лица:


• Канио, собственик на трупа пътуващи артисти (Палячо) – тенор
• Неда, негова жена (Коломбина) – сопран
• Тонио, артист от трупата (Тадео) – баритон
• Бепо, артист от трупата (Арлекин) – тенор
• Силвио, млад селянин – баритон
• Селянин – бас

Действието се развива в село Монталто в Калабрия (Италия) през август 1865 г.

Пролог


Клоунът Тонио излиза пред завесата и споделя с публиката, че това, което ще се представи на сцената, се случва и в истинския живот. В гърдите на палячото тупти истинско сърце и както всички хора така и артистите обичат, мразят и не винаги сълзите им са фалшиви.

Първо действие

В малкото италианско селце Монталто е пристигнала трупа пътуващи комедианти. Канио, собственик на трупата, кани всички на представлението, което ще бъде изнесено същата вечер. Селяните, радостни от срещата, повеждат артистите към кръчмата, за да ги почерпят. Канио и Бепо с радост приемат поканата, но Тонио отказва. Селяните подмятат на шега, че той не иска да отиде с тях, за да остане насаме с Неда. Закачката не се харесва на Канио. Такива шеги с него са опасни, тъй като е готов да убие всеки свой съперник. 


Заканата на ревнивия съпруг е разтревожила Неда. Тя не обича Канио. Тук в това село живее нейният любим Силвио и тя с нетърпение очаква срещата си с него. Идва клоунът Тонио, който отдавна е влюбен в Неда и най-после е решил да разкрие чувствата си. Неда го отблъсква с насмешка. Обиден и озлобен, той си тръгва, като се заканва да отмъсти жестоко.


Приближава се младият селянин Силвио. Той е дошъл, за да склони Неда да избяга с него. Неда се колебае, но пламенните думи на любимия мъж са неустоими и тя се съгласява. Двамата се уговарят да избягат още същата нощ след представлението. През това време Тонио, който е проследил Неда, довежда Канио. Силвио успява да избяга, без да го познаят. Обезумял от ревност, Канио кара жена си да каже името на своя любовник. Когато Неда отказва, той вдига нож срещу нея. Намесата на Бепо предотвратява убийството. Всички трябва да се подготвят за представлението. С разбито сърце и през горчиви сълзи клоунът трябва да разсмива публиката.
 
Второ действие


Същата вечер селяните се събират на площада, започва комедията. На сцената се разиграва съвсем истинска история – Коломбина (Неда) очаква любовника си Арлекин (Бепо). Долитат звуците на неговата серенада. Грозният слуга Тадео (Тонио) започва да се обяснява в любов на Коломбина. Но влезлият Арлекин го изгонва. Любовната среща между Коломбина и Арлекин е прекъсната от неочакваната поява на Палячо (Канио). Думите на Коломбина към Арлекин са същите, които днес Неда е изрекла пред своя истински любовник. Канио не е на себе си. Пламнал от ревност, той с нож в ръката иска да научи името му. Неда, ужасена, се опитва да продължи играта и да върне Канио към комедията. Това още повече го вбесява и той забива ножа в гърдите на жена си. Едва сега публиката разбира, че това вече не е представление. Силвио се хвърля, за да помогне на любимата си, но Канио убива и него. В настъпилата тишина отекват думите на Тонио: „Комедията свърши”.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100549513/palachi-ot-rudjiero-leonkavalo-muzikalna-drama-v-dve-deistvia-i-prolog-sadarjanie

И до днес операта „Палячи“ от Леонкавало не слиза от постоянния репертоар на големи и малки оперни театри в цял свят. Понеже трае само малко повече от час, макар и да е в две действия, тя се играе най-често с друга краткотрайна опера – „Селска чест“ от Пиетро Маскани. През 2015 г. по време на Великденския фестивал в Залцбург двете опери бяха представени в нова продукция, която имаше огромен успех и беше предавана по много телевизионни канали. Главните тенорови роли на Канио и Туриду изпълни немският тенор Йонас Кауфман. Ето кратка информация за тези изяви, която публикувах във „Фейсбук“ на моята стена през 2015 година:

„Драги приятели на оперната музика, тази вечер на 11 април 2015 г. имах голямото удоволствие да гледам по телевизионния канал 3SAT новата продукция на „Селска чест“ и „Палячи“ на Великденския фестивал в Залцбург, изнесена на 28 март. Една незабравима феерия от картини, звук и сценично оформление, прекрасни солисти и съпровод на оркестъра на Дрезденската държавна опера с диригент Кристиан Тилеман. Върхът за мен беше изявата на Йонас Кауфман в двете главни роли на Туриду и Канио.

Много пъти съм гледал и слушал този мой любим тенор в най-различни опери – от Дон Хосе в „Кармен“ и Родолфо в „Бохеми“ до Лоенгрин и Де Грийо. За пръв път тази вечер го видях в тези две роли – както винаги сигурен, безпогрешен, дълбоко съсредоточен в изпълнението и драматургичната игра, безупречно изпълняващ чудесните сола и в двете опери. След блестящата му изява като Дон Хосе в „Кармен“ през 2012 г. на същия Великденски фестивал в Залцбург, тези му роли в двете днешни опери поставят нови мащаби в цялото му изкуство. Особено ми хареса ролята му като Канио – силната му драматична изява особено в последните сцени и прочутите сола бяха поздравени спонтанно от възхитената публика.

Няма да давам други коментари, само ще ви дам имената на солистите. В „Селска чест“ от Маскани – първата от двете представени опери, наред с Йонас Кауфман участваха Людмила Монастирска от Украйна като Сантуца, известното мецосопрано от Полша Стефания Точиска като Лучия, Анализа Стропа като Лола, Амброджио Маестри като Алфио и други. В „Палячи“ от Леонкавало като партньори на Йонас Кауфман бяха италианката Мария Агреста като Неда (през 2013 г. е участвала в концерт в Залцбург), гръцкият баритон Димитри Платаниас като Тонио, Тансел Акцейбек (Tansel Akzeybek) като Бепе и Алесио Ардуини като Силвио.

Харесаха ми режисьорските концепции и сценични оформления и на двете опери, които са дело на един от най-добрите и търсени артисти от своята генерация – австриецът Филип Щьолцл (Philipp Stölzl), известен с работата си не само като оперен режисьор, но и такъв на игрални филми и майстор на музикални видеозаписи. Костюмите на Урсула Кудрна (Ursula Kudrna) бяха съобразени със сценографията и отговаряха на целия режисьорски замисъл на постановчика. Изобщо едно оперно преживяване от най-висок ранг, запазило познатите традиции на веризмото и стотиците постановки на тези две опери от по-предни години, без да се злоупотребява с прекалено модерното третиране на сюжета, което правят редица съвременни режисьори.

Тези две опери от Великденския фестивал в Залцбург 2015 г. продължават да държат високото реноме на съвременния музикален театър от най-добър вид, който се показва в този град.“

(край на цитата)

Не случайно през 2017 г. вечерта на 16 април – Великден, същият тв-предавател 3sat излъчи една от горните две опери като повторение от 2015 г. Аз разбрах за това и писах тогава на моята стена следното съобщение:

„Драги приятели, в момента по тв-предавателя 3sat се предава от Залцбург операта “Селска чест” от Маскани (запис от 2015 г.) с Йонас Кауфман като Туриду и Людмила Монастирска като Сантуца. По-долу са дадени подробности за изпълнители и ръководен състав. Приятно слушане и гледане на днешия Великден 2017!“

(край на цитата)

Руджеро Леонкавало (Ruggero Leoncavallo) е роден на 23 април 1857 г. в Неапол, починал е на 9 август 1919 г. в Монтекатини Терме в Италия. Баща му е съдия в Неапол и Руджеро живее като дете няколко години заедно със семейството си в градчето Монталто Уфуго в провинция Калабрия. Когато завършва основното си образование, връща се отново в Неапол през 1861 г., после следва в консерваторията „San Pietro a Majella“. Там учи до 1877 г. специалност пиано при Бениамино Чеси и композиция при Лауро Роси. Допълнително към това се занимава по-късно в Болоня с литературни въпроси, като изучава основите на вагнерианството при Goisuè Carducci – един прочут ентусиазиран вагнерианец. Може би тези допълнителни занимания му помагат по-късно сам да пише либретото на много от оперите си, както често е правил Рихард Вагнер. Леонкавало учи и в Миланската консерватория, където е обучаван от великия Понкиели, един от „бащите на веризмото“ (авторът на „Джоконда“), при когото са учили Пучини и Маскани. Все още непознат като бъдещ композитор му се налага по финансови причини често да свири на пиано в кафенета, да бъде частен учител или да пише критични статии на музикални теми.

През годините 1882 до 1886 живее в Париж, където композира симфоничната поема „La nuit de mai“. Опитва с първи опити като оперен композитор да постави някои от тях на оперна сцена, но неуспешно. През 1890 г. е свидетел на големия успех на сънародника си Пиетро Маскани с операта „Селска чест“ – премиера на 17 май 1890 г. в Рим.

Историята със „Селска чест“ е интересна и е свързана и с първите опити на Леонкавало, когато той се стреми да издаде първата си опера „Chatterton“ в прочутото издателство „Ricordi“, но не стига до договор с издателя Джулио Рикорди. Тогава Леонкавало композира операта си „Палячи“ с цел да я представи на обявения през 1890 г. от музикалното издателство „Sonzogno“ конкурс за едноактно оперно произведение. Но тъй като неговата опера е двуактна, макар и да трае малко повече от час, Леонкавало не получава никаква награда, напротив, първо място спечелва едноактната опера на Маскани „Селска чест“, която веднага след това е подготвена и има премиерата си в Римската опера. Обаче журито на този конкурс е дълбоко впечатлено от операта „Палячи“ и предлага на автора й да бъде поставена. Както писах в началото, две години след това – през 1892 г. „Палячи“ има своята премиера в Милано и само за броени дни Леонкавало става от непознат автор високо оценен оперен композитор и то в стила веризмо. Една от причините за този успех е в либретото, което той написва по свои спомени от детството си в Калабрия – за едно убийство, което той е преживял като непосредствен свидетел. Другата причина – несъмнено добре написаната музика с прекрасни сола и дуети и чудесна оркестрация.

Като пиша тези редове си мисля, какви интересни времена са били годините около 1890 и за двамата „конкуренти“ – Маскани и Леонкавало. По една случайност и двете им краткотрайни опери сега се играят почти винаги заедно, и двете са типични представителки на стила веризмо, и тогава са били оценени правилно и двамата млади композитори. Парадоксът е в това, че двамата автори продължават да творят, без да постигнат успеха на споменатите две опери. Ако сравним творчеството на Верди или Вагнер, виждаме как при тези композитори успехите идват последователно и се градят бавно, но все по-успешно. При Маскани и Леонкавало е обратно – първите им опери имат най-голям успех, без да могат да го повторят. Маскани също пише над 13 опери, чак до 1935 година, като последната му опера „Nerone“ е написана 15 години след последната опера на Леонкавало – „Edipo Re“ от 1920 г. Маскани живее чак до 1945 г., докато Леонкавало умира през 1919 г., той е роден 6 години преди Маскани. С други думи, Маскани е имал достатъчно време да се радва на успеха си със „Селска чест“ в сравнение с този на Леонкавало. Но и това е условно, защото по-късно Пучини надминава по световен успех и двамата си колеги – още през 1896 г. идва „Бохеми“, после през 1900 – „Тоска“, през 1904 – „Мадам Бътерфлай“, докато през 1926 г. с последната си опера „Турандот“ постига триумфа на цялото си целокупно творчество.

След успеха на „Палячи“ през 1892 г. Леонкавало става финансово независим, но както вече подчертах, не може да постигне нов голям успех. Даже една година след като Пучини завършва „Бохеми“ – поставена на 1 февруари 1896 г. в Торино, Леонкавало също композира своя опера „Бохеми“ по подобен сюжет (либретото е негово), с премиера на 6 май 1897 г. във Венеция. Тази опера се играе и до днес, но рядко, няма успеха на „Бохеми“ от Пучини. Тук две от главните роли са разменени: Родолфо е баритон, Марчело е тенор, Мими и Мюзета са както при Пучини. Само за сведение един запис от 2002 г. на DVD :

“2002 – Mikail Davidoff (Marcello), Vittorio Vitelli (Rodolfo), Urban Malmberg (Schaunard), Luis Ledesma (Gustavo Colline), Steven Gallop (Barbemuche), Anthony Mee (Gaudenzio / Durand), Johannes Thausig (Il Signore), Katia Lytting (Musette), Juanita Lascarro (Mimi),Adrineh Simonian (Eufemia) – Direttore: Marco Guidarini – Orchestra: Klangbogen Wien – DVD: Premiere Opera Ltd. 6601 (2008)”

(край на цитата)

По-късно Леонкавало желае да сътвори нещо подобно като тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер – да напише една трилогия на историческа тема от Италия – епохата на Медичите. Успява да композира само първата част „I Medici“, по собствено либрето, поставена в Милано на 10 ноември 1893 г. Друга негова оперна творба е „Il Rolando (Der Roland von Berlin)“, поръчана от немския кайзер Вилхелм Втори (премиера на 13 декември 1904 г. в Берлин), която няма особен успех. Може би този неуспех води до това, че по-късно Леонкавало пише и оперети, наред с останалите пет опери до 1920 г. – „Maià”, “Zingari” (поставена в Лондон), “Mameli” (поставена в Генуа и „Edipo re” (поставена в Чикаго една година след смъртта му). За операта „Mimi Pinson“ нямам повече сведения относно поставянето й на сцена. В края на статията ще дам списък на всички опери с дати на премиерите и списък на оперетите на Леонкавало.

Един музикален спомен от голям интерес е събитието на 8 април 1904 г., когато Руджеро Леонкавало придружава на пиано големия тенор Енрико Карузо при изпълнение на своята творба „Mattinata“ по време на запис за фирмата „Gramophone & Typewriter Ltd“. Скоро след това Енрико Карузо става един от най-добрите изпълнители в ролята на Канио от „Палячи“. Също така на 8 декември 1905 г. Леонкавало свири на пиано шест собствени произведения за фирмата „Welte-Mignon“, които са записани на специална ролкова хартия.

Тук искам да допълня, че в началото на 20-и век се развива една нова „музикална“ индустрия – строят се пиана, в които се монтират специални ролкови устройства, на които могат да се сменят записани произведения за пиано. В много домове при приеми или празненства се демонстрират тези пиана, като до пианото не стои пианист, пуска се устройството със съответната записана творба, клавишите са свързани посредством специални механизми с ролковия барабан и се движат така, като че ли невидим пианист ги натиска, а съответната мелодия се изпълнява пак чрез връзката с ролковия барабан.

Някъде в началото на 40-те години в Габрово видях такова пиано при едно посещение с родителите ми в дома на индустриалеца Иван Беров – един предприемчив габровски фабрикант, който инсталира в началото на века „Първата електрическа централа“ във фабриката си. Той беше закупил това пиано в Германия и го показваше на гостите си, които цъкаха с език и се чудеха къде е пианистът, който свири на пианото, но не се вижда. Такива чудеса ставаха в Габрово. Друг фабрикант – известният Пенчо Семов имаше голяма къща, в градината на която беше инсталирано устройство, от което по желание можеше да вали дъжд за няколко минути. Като деца и това сме виждали.

Освен оперна и оперетна музика, Леонкавало е композирал и други творби. Ето извадка на италиански език:

Altre composizioni:

Ci sono inoltre numerose altre romanze e composizioni per canto e pianoforte e pianoforte solo.

(край на цитата)

Руджеро Леонкавало умира в Монтекатини Терме в Италия на 9 август 1919 г. Той е погребан във Флоренция в гробището „Светите врати“. Съгласно неговото желание да бъде погребан в Швейцария, тленните му останки, заедно с тези на жена му Berthe, са преместени през 1989 г. в град Brissago (Кантон Тичино, Швейцария ) на езерото Маджоре. Гробницата се намира в предверието на църквата „Madonna di Ponte“ от седемнадесети век. Както се вижда от цитата по-горе, именно по време на Фестивала на името на Леонкавало в Brissago през август 2009 г. се е състояла премиерата на неговия недовършен реквием. А в града Монтекатини Терме, в „Salone di Cura di Montecatini”, в който град той се е поминал през 1919 г. и в столицата Рим се е състояла на 6 октомври 1919 г. премиерата на неговата оперета „A chi la giarrettiera?”, по либрето на Edmondo Corradi – 2 месеца след смъртта му.

В края на тази статия за Руджеро Леонкавало прилигам също на италиански език списък на оперното му и оперетно творчество, заедно с датите на премиерите:

Opere

…….

Operette

(край на цитатите)

Както виждаме, последните три оперети са имали премиерите си след смъртта му през 1919 г. Една малка неточност: заглавието „Mameli” или „Goffredo Mameli” фигурира и в двата списъка – като опера и оперета, с еднаква дата и място на премиерата. Не знам дали това е опера или оперета.

Нека днес на 23 април 2022 г. почетем 165 години от рождението на италианския композитор Руджеро Леонкавало, роден на този ден през 1857 г. и останал незабравим в музикалната история преди всичко с великолепната си опера „Палячи“ – една от най-типичните опери в стила веризмо.

………………

Jonas Kaufmann — Leoncavallo: Pagliacci — Finale — Osterfestspiele Salzburg — 2015

Aufgezeichnet bei den Osterfestspielen Salzburg 2015 mit Christian Thielemann, Alessio Arduini, Jonas Kaufmann, Maria Agresta, Tansel Akzeybek. Jonas Kaufmann gab bei den beiden einaktigen Opern Cavalleria rusticana und Pagliacci bei den Osterfestspielen Salzburg in 2015 sein umjubeltes Rollendebüt. Die Inszenierung des Film- und Opernregisseurs Philipp Stölzl teilte die Bühne in mehrere Ebenen, die Szenen der Menge wurden unten, die privaten Gefühle oben – letztere projiziert mit filmischen Nahaufnahmen – verdoppelt und verdreifacht.

´´´´´´

Roberto Alagna | “Ridi Pagliaccio” – Pagliacci, Leoncavallo

Roberto Alagna (Canio) “Ridi Pagliaccio” – Pagliacci, Leoncavallo Gran Teatre del Liceu, Barcelona – Dec. 2019

´´´´

Leoncavallo: Pagliacci / Act 1 – “Recitar!… Vesti la giubba”

Leoncavallo: Pagliacci / Act 1 – “Recitar!… Vesti la giubba” · Luciano Pavarotti · National Philharmonic Orchestra · Giuseppe Patanè Mascagni: Cavalleria Rusticana/Leoncavallo: Pagliacci ℗ 1978 Decca Music Group Limited

´´´´