Angel Manolov

Днес почитаме рождената дата на големия хоров диригент Ангел Манолов

„ (…) Благодарение на това, съчетано с голямото му трудолюбие, природна надареност и организационна опитност, Ангел Манолов превърна Академичния хор в първокласен певчески апарат, отличаващ се с бляскава звучност и с динамична амплитуда от плътното пианисимо до блестящото фортисимо, от което тръпки побиваха слушателите и кръвта им завираше. Пеенето на Академичния хор не беше самоцелно “надвикване”, то носеше в себе си не само младежката емоционалност и чар, а и интелигентната красота на певците, които бяха част от бъдещия национален интелектуален елит (…) “

(цитат от статия на проф. Емил Янев за Ангел Манолов)

Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 12 ноември 2020 г. пиша статия за втори път за един от най-заслужилите хорови диригенти, които България е имала – легендарният диригент на Академичния хор в София – маестро Ангел Манолов. Той е роден в Русе на днешния 12 ноември през далечната 1912 година, помина се в последния ден на 1991 г. – на 31 декември.

До 2018 г. все имах желание да напиша статия за него, събирал съм информации от най-различно естество, пък и съм бил свидетел на много изяви на Ангел Манолов като многогодишен диригент на превъзходния Академичен хор, докато живях в България до 1974 г. Колко пъти сме се срещали с този хор при национални прегледи на художествената самодейност в София, където нашият Хор на запасните офицери от Габрово твърде често стигаше до финалите при тия прегледи, а Академичният хор винаги беше титуляр в групата на смесените хорове. Обикновено при чакане с часове за изява в столичната зала „България“ сме се срещали и разговаряли с хористи от този знаменит хор, слушали сме със затаен дъх техните великолепни изпълнения, често със солисти най-добрите по това време певци-студенти, някои от които после станаха първокласни оперни певци. Това беше истинско удоволствие за сетивата, такъв отличен смесен хор можеше да се сравнява тогава само с Държавната хорова капела „Светослав Обретенов“, която обаче беше професионален състав.

Спомням си много добре, че когато започнах да следвам математика в Софийския универститет през 1951 г., вече ми минаваха мисли за евентуално участие в този хор, но си давах ясна сметка, че това е почти непостижима задача. При един състав от 100-120 хористи и хористки от различните висши учебни заведения в София тази възможност беше почти с вероятност нула, като се има предвид, че кандидатите всяка година бяха няколко хиляди, а се приемаха средно 20-30 нови хористи годишно. Понеже всяка година завършваше обучението си като студенти поне 20-25% от състава, толкова беше и процента на новоприетите. Знам, че голяма част от състава тогава бяха студенти по вокално обучение в Музикалната академия, в другите висши учебни заведения имаше студенти с прекрасни и школувани гласове, които имаха далеч по-големи шансове.

Едно важно условие за особения интерес към участие в Академичния хор беше факта, че този хор често пътуваше зад граница за концерти, фестивали и конкурси, а това беше особено важно, като се има предвид как трудно тогава се ходеше в някои чужди държави. В тия години имах връзка с някои студенти, които пееха в хора и знаех доста подробности, някои от които вече съм забравил. Но помня много добре, че някой ми беше казал през 1953 г., когато вече бях студент в началото на трета година, да се явя на годишния конкурс за нови хористи. Мисля, че беше в есента на 1953 г. и тогава лично се запознах с маестро Ангел Манолов, когото знаех само от концерти като зрител. Мисля, че при първото просушване той изобщо не участваше, то се провеждаше от негови асистенти – едни от най-добрите певци в хора. Това ставаше в няколко дни по определен график. Но нека да кажа още, че от началото на втора година аз вече пеех в Смесения хор на Софийския университет, който имаше за диригент Петър Петров – симпатичен хорист от Ансамбъла на народната армия. Корепетитор ни беше познатия тогава пианист Евгений Комаров – известна фигура в София. В една от песните даже бях солист – песен от оперетата „Волният вятър“ от Исак Дунаевски (1900-1955), в която имах дует с една колежка от хора. Имали сме няколко концерта в различни селища около София и бях с известен опит.

Така че при моите прослушвания в Академичния хор една година по-късно наред с кратката проверка за музикалност и обща култура пях и моята част от тази песен в оперетата „Волният вятър“. И до сега си спомням началната фраза: „ (…) Геройска песен знам една, и ще я пея вам (…) Бой последен … и т.н.“. Няма да пиша много подробности, стигнах до второто прослушване, бяхме останали около 200 души, тогава беше и Ангел Манолов, който ме чу, нищо особено не каза и бях допуснат до третото прослушване. При него вече „ситото стана много ситно“ и накрая негов асистент ми каза любезно, че това е краят за сега. Нека пак се явя през следващата година.

Все пак бях доволен, че стигнах до третия кръг. Повече не се явих, следването на Висша математика ставаше все по-трудно в горните семестри и реших да се посветя изцяло на бъдещата ми професия. Но остана любовта към музиката, пеенето и другите изкуства, посещавах редовно до края на следването концерти, опери, театри и изложби. В Университетския хор пях също до края на трета година, повече нямах свободно време за участие в репетиции и концерти.

Това е кратката история, свързана с моите спомени от това далечно време.

За Ангел Манолов има толкова много сведения в Интернет – десетки статии, негова Уикипедия-страница на български език (има такава и на руски език), отзиви от концерти, пътувания на хора и други. Особено голям брой информации се срещат за дейността на Академичния хор в последно време. Както е известно, след смъртта на Ангел Манолов през 1991 г. и големите промени във всички отрасли на живота в България, такива са станали и при Академичния хор – сега след смъртта на Манолов с нов диригент. Както чета в една статия – „Понастоящем във формацията пеят 64 души, които прославят страната ни под опитната палка на диригента Дарена Попова“.

Отдавна вече не следя редовно историята на този хор и всичко това ме радва, добре че старата славна история на Академичния хор продължава и сигурно ще трае „во веки веков“.

След тези общи бележки ще се спра на биографията и творческия път на Ангел Манолов. Нека веднага кажа, че наред със стандартните описания и сведения, които срещаме при всеки артист, тук при Ангел Манолов има две особено хубави статии, написани от проф. Емил Янев. Даже друго да не пиша, те са напълно достатъчни, за да обрисуват напълно маестрото и пословичната му апостолска дейност в този знаменит хор.

Искам преди да дам биографични данни, да цитирам втората статия на Емил Янев – тя е съвсем нова – от януари 2018 г.:

Ангел Манолов – “баща на Академичния хор”

Маестрото носеше тази титла с достойнство и чест през целия си живот

в. „Дума“, сряда, 10 януари 2018 г., брой: 6

Проф. Емил Янев

Едно от най-важните качества, които се налага да притежава диригентът, е психологическата му нагласа да бъде лидер, водач. Някои хора стават лидери насила, други – по стечение на обстоятелствата, а диригентите – по професионална необходимост. “Тайната на диригентското изкуство е заложена в умението да предразполага, а не да налага” (Добрин Петков). Дефинирайки понятието “музика”, философът олимпийски шампион Платон казва: “Музиката е изкуство да се ръководи хор!”, а същността на диригентското лидерство е то да се използва за изграждането на мостове между  композиторите, изпълнителите и слушателите. А според Валери Петров “изкуството е средство за създаване на контакт между хората”. Това означава диригентът да служи на определена кауза, да вижда проблемите и с убеденост и без страх да ги решава оперативно.

Съзнателно направих това обширно въведение към темата, защото то ще ми позволи в следващото изложение по-добре да “нарисувам” портрета на твореца и човека Ангел Манолов – Маестрото.

Погледнато през призмата на историята, Ангел Манолов принадлежи към второто поколение български хорови диригенти, родени между 1900 и 1920 г. на XX век. Към него принадлежат такива майстори като Христо Манолов (1900-1953), проф. Георги Димитров (1904-1979), Светослав Обретенов (1909-1955), Атанас Маргаритов (1912-1998) и др. Това са хората, поели щафетата на своите предшественици и развили с достойнство техните артистични постижения. Те успяват да преведат успешно българското хорово изкуство през трудните за България военни периоди и стават първите радетели на неговото невиждано дотогава масовизиране след 1944 г.

Ангел Манолов е роден на 12.11.1912 г. в Русе. Понякога човешките дарования имат необясним генезис. Така е и с диригентското дарование и неговото развитие у малкия русчуклия. От най-ранна детска възраст Ангел започва да пее в различни хорови състави, защото – по необясними за него причини – ансамбловото пеене го привличало със своята красота и възможност за откриване на нови духовни светове.
Диригентските му изяви започнали като ученик в прогимназията, но неговото диригентско “заболяване” станало хронично в гимназиалните години, когато сформирал и ръководил хор, комплектуван от свои съученици.

Началната си диригентска школовка Ангел получава в Софийската духовна семинария, в която постъпва повече по материални, отколкото от религиозни съображения. Там негов диригентски наставник става бесарабският българин Николай Николаев (1852-1938) – превърнал хора на катедралния храм “Св. Неделя” в образец за всичките български черковни хорове. Забелязал диригентския “бацил” у своя възпитаник, той положил необходимите грижи да го активизира за постигането на по-сериозни резултати, разкривайки му много от тайните на диригентския занаят. 20-годишен, Ангел става студент в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Срещата му с бившите негови русенски съученици-певци ескалирала в желаното от него направление и през 1933 г. създава в университета Академичен мъжки хор. Въпреки че към русенското ядро се присъединяват още 50-ина почитатели на хоровото пеене от други софийски вузове, малцина били вярващите, че това начинание ще има добра съдба – от предишните опити да се създаде студентски хор в София.

За обща радост, мрачните прогнози не се реализирали и за това главният “виновник” бил диригентът Ангел Манолов – той предложил, а участниците приели, в хора да се включат и студентки. Така от 1939 г. Академичният хор станал смесен. Много били позитивите от тази “реформа”, но най-важните между тях са по-приятната атмосфера по време на репетициите, повишено въздействие върху слушателите и най-вече превръщането на Академичния хор в средище на софийския студентски елит с всякакви специалности. Като допълнителен “бонус” към това били и множеството сключени бракове между хористите…

Изкушавам се да цитирам думите на известния кинокритик Григор Чернев, който през студентския си период е бил певец в Академичния хор: “Загубено ли беше това време за мен и моите приятели, за които пеенето бе красиво увлечение, а не бъдеща професия? На пръв поглед, между сегашната ми работа и някогашното ми пеене в хора няма нищо общо. Но не е така. Не бива да се пее как да е, както не бива да се пише как да е, фразата – и тук, и там, трябва “да се изпипва”. Излиза, че времето, прекарано в хора, е спечелено от нас време. То ни е дало нещо, обогатило ни е, направило ни е по-чувствителни. Да не говорим за това, че Музиката завинаги е останала в кръвта ни, за да ни съпровожда през целия ни живот.”

Длъжен съм тук да прокоментирам разликите в ролята на диригента-ръководител на професионалния и непрофесионалния (аматьорския) хор. Най-важната между тях е, че в професионалните състави диригентът е “primus inter parеs” (пръв между равни), докато в непрофесионалните състави той е протагонист (главно действащо лице), от когото в най-голяма степен зависят успехите и неуспехите в общата работа, понеже той е не само художествен ръководител, а и възпитател на активни артистични сътрудници.

Точно това беше разбрал младият професионален хоров диригент Ангел Манолов, който превърна работата си с Академичния хор в своя съдба и неотделим компонент от личностния си образ. Затова той получи прозвището “баща на Академичния хор”, която титла носеше с достойнство и чест през целия си живот.

С Ангел Манолов се познавам от 1951 г., когато проф. Георги Димитров го представи на нас – студентите от първия хороводиригентски випуск на Музикалната академия. Тази среща постави началото на серия от други срещи, които ми позволиха по-добре да го опозная като по-възрастен и по-опитен колега, който вече беше постигнал значителни артистични успехи. Това, с което най-силно впечатляваше, беше рядката му способност непрестанно да се учи от всеки, независимо от ранга му. Сега в световната образователна система “учение през целия живот” е основна тенденция, до която той беше достигнал и осъзнал по интуитивен път още преди 80 години.

Въпреки че вече е бил млад професионален диригент, той е участвал в работата на хоровете, ръководени от акад. Добри Христов и проф. Асен Димитров, защото е искал да научи от тях повече за “секретите” на диригентското изкуство. По-късно негови “учители” станаха Светослав Обретенов и проф. Георги Димитров, чиито колегиални съвети му позволиха още повече да обогати диригентските си умения. Благодарение на това, съчетано с голямото му трудолюбие, природна надареност и организационна опитност, той превърна Академичния хор в първокласен певчески апарат, отличаващ се с бляскава звучност и с динамична амплитуда от плътното пианисимо до блестящото фортисимо, от което тръпки побиваха слушателите и кръвта им завираше. Пеенето на Академичния хор не беше самоцелно “надвикване”, то носеше в себе си не само младежката емоционалност и чар, а и интелигентната красота на певците, които бяха част от бъдещия национален интелектуален елит.

И още нещо – той беше овладял способността да общува с младите хора, като неусетно ги извисяваше и приобщаваше към своите морално-естетически критерии, на което те отговаряха с почтителното обръщение “Маестро” или фамилиарното “бай Ангеле”. Заедно с детския хор “Бодра смяна”, камерния вокален ансамбъл “Момина песен”, Хора на софийските девойки и други певчески състави, Академичният хор направи своите изключително успешни изяви на световните младежки фестивали, с които трасира успехите на българското хорово изкуство през следващите години, довели до неговия “Златен период” (1965-1990).

Ангел Манолов правеше впечатление с високия си ръст, стройната фигура и… бързината, с която говореше. Още при първата ни среща си помислих: “Ако го поканят да диктува на изпит по стенография, всичките ще бъдат скъсани!” По-късно споделих с него тази своя констатация и той реагира на нея като към добър анекдот.

По своите художествени постижения българското хорово изкуство е равноправен член на световното хорово движение, обединяващо (според ЮНЕСКО) над 100 милиона певци. Но то има и една специфична особеност – дългогодишната съвместна работа на много диригенти с един състав. Сред тях са Захари Медникаров, проф. Кирил Стефанов, проф. Марин Чонев, проф. Лилия Гюлева, проф. Венета Вичева, акад. Христо Недялков и др. В случая по-важното е да се подчертае не самото дълголетие като цифров показател, а способността на диригента за творческото му осмисляне, за да няма “омръзване” в артистичните отношения между него и партньорите му. В този контекст трябва да се подчертае, че това диригентско дълголетие “диригентът-магьосник” Бончо Бочев характеризира като “изключително рядък пример на несменяем ръководител”. “Световният рекорд” за продължително и непрекъснато ръководство на един състав принадлежи на Ангел Манолов – 58 години той беше неотлъчно начело на Академичния студентски хор, който понастоящем носи неговото име.

Портретът на диригента Ангел Манолов би бил непълен и неточен, ако се основава само върху Академичния хор. Неговият принос за възхода на българското хорово изкуство се обуславя и от работата му с миньорския смесен хор “Темелко Ненков” в Перник, и от смесения хор на здравните работници “Родина” в София. “Благодарение на личностните и професионалните си качества, и на огромния си опит, той успя не само да издигне тяхното художествено равнище, но и да утвърди изкуството им сред най-добрите образци на непрофесионалното (аматьорското) хорово пеене у нас. Това е блестящ пример на какво са способни певците-аматьори, когато ги ръководят знаещи и умеещи художествени ръководители.

Артистичното дело на Ангел Манолов – Маестрото изцяло принадлежи към компонентите на националното нематериално културно наследство, с което страната ни заслужено се гордее. Не бива да се забравя, че всяко произведение на изкуството, което се реализира във времето, е жив организъм, който при изпълнението се “ражда”, а след това “умира”, но продължава да “живее” в съзнанието на слушателите, понеже ги е обогатило със своите енергийни послания.

(край на цитата)

Една великолепна статия, която – както вече подчертах преди – е напълно достатъчна да ни даде представа за онова хорово наследство, което Ангел Манолов остави на следващите поколения. Нека само добавя, че познавам бегло проф. Янев още от 1952 г., когато той беше студент в Музикалната академия, а аз през един семестър тогава се храних в стола на академията, който беше на ул. „Московска“ и често сме били на обща маса. Но в изминалите повече от 65 години спомените вече са напълно избледнели. Все пак аз следя доста от изявите на проф. Янев, чел съм доста негови публикации по разни теми и съм дълбоко впечатлен от високата му ерудиция, както и от блестящия публицистичен стил. В това ще се убедим и от другата статия за Ангел Манолов, публикувана през 2012 г. във връзка със 100 години от рождението на маестрото.

Ще цитирам Уикипедия-страницата за Ангел Манолов, макар редица данни да бяха вече дадени по-горе, при това в далеч по издържан литературен вид. При това правя малки корекции относно граматика и правилно подреждане на изложението:

Ангел Манолов е български хоров диригент и музикален педагог – признат като основоположник на българското хорово изпълнителско изкуство, чието майсторство респектира специалистите в чужбина и у нас. Роден е на 12 ноември 1912 г. в Русе. Уважаван като педагог, той предава опита си на младите тогава диригенти Марин Чонев и Лилия Гюлева – станали известни по-късно. Артистичното дело на Ангел Манолов – Маестрото изцяло принадлежи към националното ни нематериално културно наследство.

Приобщаването на Ангел Манолов към хоровото изкуство започва още в неговите детски години. Не само пее в различни певчески състави, но и сам ръководи хорови ансамбли, съставени от съучениците му. След годините, преживени в Софийската духовна семинария, Ангел Манолов става студент в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1933 г. бъдещият юрист сформира Академичния студентски хор. Благодарение на него той осъзнава, че професията юрист не е неговото призвание, а хоровото изкуство, на което отдава целия си живот.

Въпреки че вече е бил професионален диригент, той участва в работата на хоровете, ръководени от акад. Добри Христов и проф. Асен Димитров, защото е искал да научи от тях повече за секретите на диригентското изкуство. По-късно негови учители стават Светослав Обретенов и проф. Георги Димитров, чиито колегиални съвети му позволяват още повече да обогати диригентските си умения. Благодарение на това Академичният хор става първокласен певчески апарат, отличаващ се с блестяща звучност, с динамична амплитуда от плътното пианисимо до блестящото фортисимо.

Във всички архивни материали, проследяващи богатата история на Академичния хор има рядко срещано единодушие при определянето ролята на диригента-основател за неговия просперитет. Навсякъде се посочва, че той е „добър организатор, отдал целия си живот на хоровото изкуство“, „прекрасен музикант и диригент“, „настойчив педагог“, „баща на Академичния хор“. Тези характеристики са показателни, защото жалонират разностранните качества на Ангел Манолов, причина за постигане на високите художествени резултати и диригентско многолетие – „изключително рядък пример на несменяем ръководител“.

В продължение на цели 58 години, което само по себе си няма и до днес равен еквивалент, българският диригент Ангел Манолов е начело на създадения от него Академичен хор към Национален студентски дом, който след неговата смърт в негова чест е преименуван от „Академичен хор Георги Димитров“ и носи неговото име „Академичен хор Ангел Манолов“. Неговият принос за възхода на българското хорово изкуство се обуславя и от работата му с миньорския смесен хор „Темелко Ненков“ в Перник и смесения хор на здравните работници „Родина“ в София.

Основателят на катедра „Хорово дирижиране“ към Национална музикална академия, композиторът проф. Георги Димитров изтъква в едно от юбилейните си поздравления че „Ангел Манолов е един от първите български музиканти, който има смелостта да избере хоровото дирижиране за единствена своя професия и един от малкото, обрекли изцяло живота си на хоровото изкуство. Диригент по призвание Ангел Манолов е диригент от най-висока класа. Може да се поучим от него“.

От редиците на „Академичен хор Ангел Манолов“, основан от маестрото, са израснали над 250 български музиканти и певци, като Борис Христов, Димитър Узунов, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Анна Томова-Синтова и много други.

Литература

„Незабравимият маестро “ – от Магдалена Ангелова Манолова. СУ-УБ Централна библиотека (II336492), Редакция „ София: Изток-Запад “, 2007. ISBN 978-954-321-410-5.

(край на бележките от Уикипедия)

До края на тази статия ще дам в хронологичен ред редица сведения от различни медии, както и информации за дейността на „Академичен хор Ангел Манолов“ след смъртта на маестрото.

Портал „Паметта на българите“

АНГЕЛ МАНОЛОВ, ЕДИН ОТ ПЪРВОЖРЕЦИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ИЗКУСТВО

Публикувано от Академичен хор “Ангел Манолов” – София на 25 февруари 2012 г.

      Ангел Манолов е признат като основоположник на българското хорово изпълнителско изкуство, един от първожреците на това обичано изкуство. В едно и също време са създадени най-старите хорове – “Гусла”, “Кавал” и Академичния хор.

       Не случайно историята на Академичният хор е свързана с историята и на българското хорово творчество, на хоровото дирижиране, на оперните ни гласове. Много композитори посвещават на хора свои песни. Той е и в школа за диригентско майсторство за тези, които дръзват в 50-те години на миналия век да изберат за своя професия хоровото дирижиране, така както това е направил младият Ангел Манолов още в далечната 1933 година.

       “Роден диригент”, така критиката определя младия Манолов. Майсторството му респектира специалистите в чужбина и у нас. Уважаван като педагог, той предава своя опит на младите тогава диригенти Марин Чонев, Лилия Гюлева и други, извисили своя връх по-късно. 

      Историята на нашето, а може би и на европейското хорово изкуство не познава такъв случай на несменяем диригент, който е не само създател, но и  ръководител на  своя хор цели 58 години. Младият студент по право Ангел Манолов е само на 21 години, когато създава Академичния хор през 1933 година. Разделя се с него когато напуска земния си път през 1991 година. Затова неговата биография е съдбовно обвързана с хоровата му рожба. Не случайно всеки юбилеен празник е бил двоен празник – на хора и на Маестрото. След кончината на обичания Маестро, Академичният хор носи името на създателя си – Ангел Манолов. 

      Спомени и поздравления, изписани по повод тройния юбилей – 70-годишнината на Ангел Манолов, 50-годишна творческа дейност и 50 години от основаването на Академичния хор от диригенти, композитори, певци.

“Името на Ангел Манолов – Маестрото, означава: ЕТИКЕТ, ОСАНКА, СТИЛ!

ЕТИКЕТ – защото умееше да подбере в своите хорове цял спектър тембристи гласове за своеобразния репертоар, винаги поднесен внушително и въздействащо.

ОСАНКА – защото бе строен и елегантен мъж, който будеше възхищение.

СТИЛ – защото маестрото и неговите хорове правеха програми, изпълнени  вдъхновено и с неповторима емоция.

Ангел Манолов остави трайна следа в българското хорово дело, има значителен принос в духовното пространство на националната ни култура.”

С тези думи проф. Лилия Гюлева, председател на дружество “Хорови диригенти” при СБМТД през 1996 г. словесно направи портрет на Ангел Манолов за поколенията по повод 5 години от кончината на обичания Маестро.

“РОДНА ПЕСЕН НАС НАВЕК НИ СВЪРЗВА”

95 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАЕСТРО

АНГЕЛ МАНОЛОВ

       “Незабравимият Маестро”, така многобройните хористи на Академичния хор с обич и вълнение и днес си спомнят за своя  Маестро, може би  защото всеки носи в сърцето си скъп, незабравим спомен. Този спомен винаги оживява по неповторим начин на юбилейните тържества, а те са една  необичайна среща на поколенията, изживели своята младост в академичното семейство. Когато всички запяват на края на концерта “Родна песен, нас навек ни свързва” тогава сцена и зала се сливат в едно цяло, свързано завинаги с любовта към музиката и към скъпия маестро.

      Концертът по повод 95 години от рождението на маестро Ангел Манолов бе такъв празник. Аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски” се изпълни със звучните песни на Академичен хор “Ангел Манолов”, който в идващата 2008 година ще празнува своя 75-годишен юбилей. По традиция и хор “Родина” при Министерството на здравеопазването бе участник в събитието.

      Словото на професор Емил Янев, председател на Европейската  хорова федерация на ЕС,  събуди спомена за  Ангел Манолов.

      “Когато кажем Ангел Манолов, разбираме Академичен хор и обратното – Академичен хор, означаваше Ангел Манолов. Това бе така, защото Академичният хор бе неговата свидна рожба! С него той разнасяше певческата слава на България и много хора по света обикнаха страната ни чрез изкуството на хора. Затова той стана част от визитката на българската музика, на българската култура, на България!

Следата, която Маестро Ангел Манолов остави в българското хорово изкуство е трайна, а създаденото от него е незаличимо в музикалния ни летопис.

      В популярното английско издание “Книгата на Гинес” има отразени какви ли не рекорди. Жалкото е, че в 1991 г. никой в България не се досети да предложи за вписване в нея един рекорд, който и до ден днешен щеше да бъде актуален. Този рекорд е за най-продължително и непрекъснато ръководство на един хор – 58 години! Той принадлежи на българския диригент Ангел Манолов и създадения от него студентски Академичен хор “Ангел Манолов”! Въпреки това, макар и невписан в книгата на Гинес, рекордът е факт и той все още не е подобрен!

      Във всички архивни материали, проследяващи богатата история на Академичния хор има рядко срещано единодушие при определянето ролята на диригента-основател за неговия просперитет. Навсякъде се посочва, че той е “изключителен организатор, отдал целия си живот на хоровото изкуство”, “прекрасен музикант и диригент”, “настойчив педагог”, “баща на Академичния хор”. Тези характеристики са показателни, защото жалонират разностранните качества на Ангел Манолов, причина за постигане на високите художествени резултати и диригентско многолетие – “изключително рядък пример на несменяем ръководител”.

      Неговият Академичен хор се отличаваше с блестяща гласова звучност, поразяваща слушателите. И още нещо – обстоятелството, че певците бяха студенти, т.е. бъдещият национален интелектуален елит – освен красота, притежаваше и изключителна интелигентност, съчетана с неподправен младежки чар и емоционалност. Динамичните й амплитуди се простираха от плътното пианисимо до блестящото фортисимо, от което те побиват тръпки и кръвта “завира”.

      В годините когато Ангел Манолов ръководеше Академичния хор, той беше не само безспорният първенец между студентските хорове, а един от признатите най-добри български хорове, активно концертиращи у нас и в чужбина, удостоен заедно с ръководителя си с най-много национални и международни награди. Това е още един показател, по който Ангел Манолов и неговият хор могат да бъдат включени в книгата на Гинес!

      Портретът на Ангел Манолов не би бил точен, ако се експонира само върху фона на Академичния хор. Неговият принос за възхода на българското хорово изкуство се обуславя и от работата му с миньорския смесен хор “Темелко Ненков” в Перник и смесения хор на здравните работници “Родина” в София. Благодарение на личностните и професионалните си качества и на натрупания огромен опит, той успя да издигне високо тяхното художествено равнище и да утвърди изкуството им сред най-добрите образци на аматьорското хорово пеене у нас. Не случайно проф. Георги Димитров посочва, че “постиженията на тези хорове показват на какво са способни нашите трудящи се, когато им се осигури подходящо художествено ръководство.” Тази констатация е изключително точна и вярна, защото в непрофесионалното хорово пеене и диригентът е главният фактор, който обуславя художествените успехи на усилията на много хора, обединени от любовта си към музиката.

       До края на своя активен, почти 80-годишен живот, Ангел Манолов беше неотклонно до своите хорове. Хоровото пеене беше неговият живот и той му остана верен до последния си дъх, като остави на обществото безсмъртен паметник – Академичния хор “Ангел Манолов”. 

Юбилеите на Академичния хор винаги са били нещо изключително. Това бяха незабравими тържества, с висок емоционален градус, с много цветя и аплодисменти, с много искрена обич. Създателят на хор “Бодра смяна”, видният диригент Бончо Бочев казваше:

     ” Не познавам диригент, който така се е “венчал” със своя колектив и го води толкова години!”

      Не случайно основателят на катедра “Хорово дирижиране” към Българската музикална академия, композиторът професор Георги Димитров  изтъква в едно от юбилейните си поздравления факта, че “Ангел Манолов е един от първите български музиканти, който има смелостта да избере хоровото дирижиране за единствена своя професия и един от малкото, обрекли изцяло живота си на хоровото изкуство…”.

      Той посвещава не една песен на Академичния хор, предпочита интерпретацията, която маестрото изисква от хористите си. Професор Георги Димитров е ревностен спътник на състава и в чужбина. Веднъж след изпълнение на песента му “Лика-прилика” развълнувано казва: “ Да не съм написало никакви песни, да нямам никакви титли, но да съм млад и да пея в Академичния хор…    

СТРАНИЦИ ОТ ЗЛАТНАТА КНИГА НА АКАДЕМИЧНИЯ ХОР

(Избрани откъси от книгата „Незабравимият Маестро” с автор Магдалена Манолова)

… Академичният хор е рядко съчетание на певческата изява с изисканата ителигентност. Тази негова физиономия и високи постижения отдавам на създателя и ръководителя Ангел Манолов…”

(Асен Найденов, дългогодишен главен диригент на Софийската народна опера)

“…Делото на Ангел Манолов е национално дело, изиграло голяма роля за развитието на нашето музикално изкуство…” 

(професор Александър Райчев, композитор, ректор на БДК, 1973 г.)

“…Българското хорово изкуство завоюва големи успехи…То спечели в цял свят приятели не само за нашата музика, но и за България…Ангел Манолов е един от най-големите хорови диригенти…С фанатичната си преданост към хоровото изкуство, Манолов оставя трайна следа в развитието му и е достоен пример за следване от по-младите му колеги…” 

(професор Георги Димитров, композитор, основател на катедрата по хорово дирижиране в БДК,1973 г.)

“Диригент по призвание Ангел Манолов е диригент от най-висока класа. Може да се поучим от него.” 

(В. “Пестер Лойд” , Унгария, 1941 г.)

КРИТИКАТА

“… В езика им живее нацията, но в песента тупти нейното сърце…Още  самото начало на концерта показа какъв прекрасен диригент има мощният ансамбъл на академичния хор Ангел Манолов, който въпреки своята младост дирижира хора вече девет години…Той е първостепенен, чистокръвен музикант в истинския смисъл на тази дума. Той знае и може да накара хористите си да дадат рядко художествено изпълнение… Хорът звучи като единствен многострунен инструмент…”

(в. “ПЕСТЕР ЛОЙД”, Унгария, 1941 г.)

“… Диригентът владее с такова съвършенство музикалния материал, че може да разреши лесно и най-сложните художествени задачи.Ангел Манолов е диригент с изключителна музикална подготовка, голяма техника и художествена интуиция…”

(в. УЙ МАГУРШАГ, Будапеща, 1941 г.)

“Диригентът Ангел Манолов е по призвание диригент, диригент от висока класа, можем да се поучим от него…”

(в. МАГЯР ИЮШАГ, Будапеща, 1957 г.)

“… Музикалната вещина на Ангел Манолов е по-висока от прима класа. Посветил целия си живот на музиката сега той събира плодовете. Тези плодове са толкова големи, че всеки знаменит музикален педагог и артист на нашето време може да му завижда…”

(в. “Магдебург тагесблат”, ГДР, 1960 г.)

“… В диригентското изкуство на Ангел Манолов привлича владеенето на различните традиции на звуковата динамика, живото естествено чувство за ритъм, умението да добие графична яснота и благородна стройност при всяка мелодична линия в сложния композиционен рисунък, умението да мобилизира всички ресурси на хора за разкриване емоционалното съдържание на музиката…”

(в. “Советская культура”,1966 г.)

“… Майстор-музикант – заслужава титлата си. Заслужено се прояви като майстор-музикант от България Ангел Манолов, основател и диригент на Академичния хор, като поведе шестдесет необикновено красиви момичета към победа на първото им участие на Ланголенския музикален фестивал…”

(в. “Ливърпул дейли пост”, Англия, 1967 г.)

“… Ако искаме да говорим за пластична интерпретация при техническото съвършено изпълнение, изобщо за музикалното майсторство на диригента Ангел Манолов, то бихме споменали поставянето на акценти в динамиката. Тези акценти разпалват чувствата до краен предел, изразяват едва акцентирано пулсиране, или може да се нарече – ритъм на живота.”

(в. Кьолнер щатанцайгер”, Федерална република Германия,1968 г.)

(край на цитата)

в. „Култура“, брой 41 (2703), 30 ноември 2012 г.

Щастливото столетие на маестро Ангел Манолов

Няма по-голяма чест за един творец от тази делото му да живее и след него. Такава щастлива съдба споходи създателя на три български хора маестро Ангел Манолов – на Академичния хор, носещ днес неговото име, на хора на медиците „Родина” и хора на миньорите „Темелко Ненков” – Перник.

Успешно преминали през тегобите на прехода, два от тях – на студентите под диригентството на Дарена Попова и на медиците под диригентството на Мая Василева – огласиха в деня на неговото рождение, 12 ноември т.г., препълнената с негови възпитаници, почитатели и гости аула на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” в тържествен концерт.

За всички, свързали съдбата си с музикалното развитие на България, името на Ангел Манолов е символ на дълголетна всеотдайност и пословична преданост към хоровото ни дело. През 1933 година, като 21-годишен студент по право в Алма матер, той създава Академичния хор – неговата първа и най-лична рожба, и го ръководи в продължение на повече от 58 години. През 1955 г. сформира хоров колектив на медиците, който няма аналог в европейската хорова традиция.

За нас, неговите хористи, той беше и завинаги остава незабравим и неразделен спътник на студентската ни младост. Снажен, красив, вдъхновен, сияещ с белите си коси, излъчващ достойнството и достолепието на патриарх, той заставаше пред нас на сцената. И когато плавно вдигаше ръце, ние запявахме от сърце и душа, с искреност и младежки порив. Репертоарът ни обхващаше широк кръг творби от класиката до съвременността, а изкуството ни беше отличавано с десетки златни медали и най-високи награди от многобройни хорови конкурси и състезания както у нас, така и в чужбина. От редиците на нашия Академичен хор израснаха над 250 български музиканти и световноизвестни певци, като Борис Христов, Димитър Узунов, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Анна Томова-Синтова и др.

Маестро Ангел Манолов беше орисан с преданост към музиката. Той умееше дълбоко да я чувства и разбира, а също фино да я интерпретира. Затова музикантите у нас и по света го уважаваха и ценяха. Любовта си към музиката той предаде и на двете си дъщери Весела и Магдалена, които достойно продължават семейната традиция.

Маестрото беше голям човек, изпълнен с доброта, човечност и доброжелателност. Но навярно най-ценното, с което ни зареждаше постоянно, беше непрестанното му вдъхновение, заразяващо и нас, неговите над 4000 хористи през годините.

Великолепните песни от българския хоров репертоар, много от които той талантливо превърна в знакови изпълнения, ние с гордост представяхме пред публиката като бисери от съкровищницата на родната ни култура. Някои от тях прозвучаха и на тържествения концерт, посветен на 100-годишнината от рождението му, а вдъхновените изпълнения на студентите и медиците доказаха убедително, че темелите на родното хорово дело, които маестро Ангел Манолов е поставил с Академичния хор, са здрави и издържат на бурите на времето. През идната 2013 година неговата първородна хорова рожба, наречена от Любомир Пипков „пеещата младост на България”, се подготвя да отпразнува своята 80-годишнина.

Проф. Минка Златева

(край на цитата)

Ангел Манолов – 58 години ръководи Академичния студентски хор

Артистичното дело на Маестрото изцяло принадлежи към националното нематериално културно наследство, с което страната ни заслужено се гордее

в. „Дума“, четвъртък, 20 декември 2012, брой: 295

Проф. Емил Янев

100 години от рождението на именития български хоров диригент Ангел Манолов се навършиха през 2012 г. По този повод, под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и в нейно присъствие, преди време в Аулата на СУ “Свети Климент Охридски” се състоя тържествен концерт. Той беше осъществен от Академичния студентски хор “Ангел Манолов” под диригентството на Дарена Попова и от хора на здравните работници “Родина” под диригентството на Мая Василева. Тяхното участие в това културно събитие беше съвсем логично и закономерно, защото Ангел Манолов е основател и дългогодишен ръководител и на двата състава. Нещо повече, със своите 58 години начело на Академичния студентски хор, той е “световен рекордьор” (макар и неофициално) по диригентско дълголетие в ръководството на един състав, което “диригентът-магьосник” Бончо Бочев характеризира като “изключително рядък пример на несменяем ръководител”. В случая по-важното е да се подчертае не самото дълголетие като цифров показател, а способността на диригента за творческото му осмисляне, за да няма “омръзване” в артистичните отношения между него и партньорите му.

Пред препълнената с почитатели на изкуството на Ангел Манолов зала двата състава показаха най-добрите страни на своето артистично майсторство. Изпълненият репертоар бе съобразен с техните традиционни предпочитания, но и попълнен с нови произведения, съобразно изпълнителския им натюрел.

Използвам този концерт, за да подчертая жизнените и най-вече творческите параметри на личността Ангел Манолов. Приобщаването му към хоровото изкуство започва още в неговите детски години. Не само пее в различни певчески състави, но и сам ръководи хорови ансамбли, съставени от съучениците му. След годините, преживени в Софийската духовна семинария, Ангел Манолов става студент в Юридическия факултет на СУ “СВ. Климент Охридски”. Това е времето, когато в 1933 г. бъдещият юрист сформира Академичния студентски хор. Благодарение на него той осъзнава, че юриспруденцията не е неговото призвание, а хоровото изкуство, на което отдава останалия си живот.

Едно от най-ценните качества на диригента Ангел Манолов бе рядката му способност непрестанно да се учи (не в традиционния контекст)! Сега това е основна тенденция в световната образователна система, до която Маестрото бе достигнал и осъзнал още преди 80 години! Въпреки че вече е бил професионален диригент, той участва в работата на хоровете, ръководени от акад. Добри Христов и проф. Асен Димитров, защото е искал да научи от тях повече за “секретите” на диригентското изкуство. По-късно негови “учители” стават Светослав Обретенов и проф. Георги Димитров, чиито колегиални съвети му позволяват още повече да обогати диригентските си умения. Благодарение на това Академичният хор стана първокласен певчески апарат, отличаващ се с блестяща звучност, с динамична амплитуда от плътното пианисимо до блестящото фортисимо, от което тръпки побиваха слушателите и кръвта им завираше.
Артистичното дело на Ангел Манолов-Маестрото изцяло принадлежи към националното нематериално културно наследство, с което страната ни заслужено се гордее. Да се надяваме, че грижите, полагани за него, час по-скоро ще се приравнят с грижите за археологичните разкопки (материалното културно наследство), понеже те са подложени на по-силна ерозия във времето и не подлежат на реставриране!

(край на цитата)

БНР

Осемдесет години Академичен хор „Ангел Манолов”

публикувано на 28.03.2013

„Мари, моме църноока”, муз. Добри Христов

„Що ми е мило”, муз. Петко Стайнов

„Драгана и славеят”, муз. Филип Кутев

„Огреяла месечинка”, муз. Петър Льондев

Един от първите студентски хорове в България е основан през 1933 г. от големия български диригент Ангел Манолов, който е негов ръководител до смъртта си (1991 г.). Съставът започва историята си като мъжки хор, а по-късно прераства в смесен. За кратко време той става еталон за постиженията на българското хорово майсторство, а видният композитор Любомир Пипков го нарича „музикалната младост на нашия народ”. Понастоящем във формацията пеят 64 души, които прославят страната ни под опитната палка на диригента Дарена Попова:

Може би няма друг хоров състав в България с толкова интензивна концертна дейност и награди. Надявам се да съм допринесла с идването си за тази репутация. Вече петнадесета година ръководя състава. Всеки сезон участваме в минимум два фестивала или конкурса у нас и в чужбина, и задължително се връщаме с награди. През 2013-а ще отбележим 80-годишнината на Академичен хор „Ангел Манолов”. Честването е под патронажа на вицепрезидента на Републиката г-жа Маргарита Попова. Празничният концерт ще бъде в зала България в началото на юни в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици”.

Някои от колосите на оперното ни изкуство като Борис Христов, Анна Томова-Синтова и други започват певческата си кариера именно от Академичен хор „Ангел Манолов”. Напълно заслужено е прозвището на състава – „хор шампион”. Лауреат е на отличия от международни хорови конкурси и фестивали в почти всички европейски страни. Неколкократно печели награди от престижни форуми в испанските градове Кантонигрос и Торевиеха. В същия град през 2005 г. на 51-я Международен хоров конкурс Дарена Попова е удостоена с награда за най-добър диригент „Хосе Ходар”. Във визитната си картичка формацията има „Златна лира” от Съюза на танцовите и музикални дейци в България, както и огромен брой други постижения.

Репертоарът на Академичен хор „Ангел Манолов” се състои от европейски класически хорови произведения, както и от съвременни творби. Поради непрекъснатите си участия в конкурси, съставът разучава на сезон средно по 25 нови композиции. За нас е традиция да изпълняваме премиерно произведения от съвременни наши автори – казва Дарена Попова. За съжаление тази година няма да можем да участваме във фестивала „Нова българска музика”, тъй като графикът ни е твърде натоварен. В края на март заминаваме за международен хоров конкурс в Анталия. Гордеем се, че от всички десет състава, които ще участват, избраха нашия да пее на откриването. Ще изпълним с оркестър кантатата „Кармина Бурана” от Карл Орф. Освен нея подготвяме и допълнителна програма – бих казала, че работим на пълни обороти. В средата на април ще участваме в международния фестивал на студентските хорове в Благоевград. Заключителният концерт ще бъде в залата на Руския културен център. На 20 юли в състав от 24 души заминаваме за Еквадор – български хор никога не е посещавал тази далечна дестинация. Там ни поканиха за участие в международен фестивал. Ние сме единствените представители от европейска страна, всички останали хорове са от Южна и Северна Америка.

Radio Bulgaria Музика   

……

Линк към предаването:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235838/osemdeset-godini-akademichen-hor-angel-manolov

(край на цитата)

Последната информация днес фактически не е статия, а споделено от Весела Василева във Фейсбук преживяване от едно пътуване в Куба и Еквадор по време на гостуване на Академичния хор „Ангел Манолов“:

Фейсбук

Българска песен прозвуча и заплени Куба и Еквадор

30. August 2013

26.08.2013 /21:02 | Автор: Весела Василева | Източник: СБЖ

Така е озаглавeн пътеписът за пътуването и концертите на академичния хор „Ангел Манолов“, изпратен ни от колежката Весела Василева – юридическия консултант на нашия сайт. Авторка е нейната внучка, носеща същото име.  

През 2011 г., в полския град Познан, академичният хор „Ангел Манолов“ участва в 10-я Международен хоров фестивал на университетските хорове “Университас Кантат 2011”.

Сред многобройните участници там е и хор от Еквадор. Диригентът му е впечатлен от изпълнението на българския хор и отправя към диригентката му Дарена Попова сърдечна покана да посети тяхната екзотична държава заедно със своя състав. Към него момент поканата изглежда като неосъществима мечта. 

Две години по-късно хорът отбелязва своя юбилей – 80 години от основаването му и 30 години творческа дейност на неговата настояща диригентка Дарена Попова. На този гала концерт, за изненада на публиката е обявено, че в края на юни съставът ще замине на турне в Еквадор.

И това не е всичко! На път за екзотичната латиноамериканска държава хорът ще мине и през Куба, където ще изнесе концерт по покана на извънредния и пълномощен посланик на Република Куба в България г-жа Тересита Капоте Камачо – почетен гост в залата.

И това обявление стана действителност!

На 21-ви юли, след близо 12 часов полет, хористите кацат на хаванското летище „Хосе Марти“. На следващия ден те изнасят съвместен концерт с най-добрия кубински хор „Камара Профундис”, с диригент Ладис Мартиату, в най-старата базилика в Хавана „Санта Паула”, построена през 1732 г.

На концерта присъства и министърът на културата на Куба, който възхитен от изпълнението им и от тяхната музика, им отправя покана за участие в предстоящия през 2014 г. хоров фестивал в Хавана.

Краткото време прекарано от хористите в града е изпълнено и с посещения до къщата на Хемингуей, и на хотел „Насионал“, и на други много интересни обекти в столицата, включително представление на една от най-известните кабаретни трупи в Куба.

На 23-ти рано сутринта хористите се отправят към следващия връх – осигуреното от г-жа Тересита Капоте участие в Деветия международен хоров фестивал в Кито. И те стават първия Български хор изнасял концерт в Еквадор.

Там са посрещнати от еквадорския диригент, отправил им поканата преди близо 2 години – Фернандо Гил Естрада, който също така е и организатор на фестивала в Гуаякил – това е втората дестинация на хорът.

За хористите от академичния хор се грижат и певци от хора на местния католически университет, които неотлъчно придружават групата изпълнявайки ролята на гидове.

В 9-тия международен хоров фестивал, провел се от 23 до 28 юли участват 27 хорови състава от различни латиноамерикански държави – Мексико, Колумбия, Аржентина, Венецуела, Еквадор. Българският хор е единственият представител на Европа. Концертната им програма, изпъстрена с песни от именити български автори, грабва еквадорската публика. Оказва се, че дори тамошните музикални специалисти не познават българската ортодоксална и фолклорна музика. За това говори огромният интерес проявен от композитори и диригенти, които след всеки концерт обграждат диригентката на българския хор Дарена Попова с молби да ги снабди с ноти за тази непозната до сега за тях, но прекрасна музика.

А диригентът поканил хорът в Еквадор – Фернандо Гил Естрада нерядко е чуван да си тананика мелодията на песента изпълнявана от българския хор – „Ерген Деда“ на Петър Льондев, за която по-късно казва, че му е любима. Освен участието на българския хор във фестивала, той участва и съвместно с други хорове в три концерта проведени в град Кито и изнася два самостоятелни концерта. Всички печатни издания, радио и телевизия отбелязват с възхищение и уважение участието и постиженията на българската хорова формация.

Въпреки натоварената програма, в нея са предвидени и осъществени редица мероприятия за запознаване със забележителностите на Кито – по оценката на хористите „един невероятно красив град!” Старата част на града е запазила своята древна красота, а вечерно време посетителите могат да се насладят на еквадорска музика „на живо”. Едно от най-паметните места в стария град е невероятната „Златна катедрала” – IGLESIA DE LA COMPANIA DE JESUS, построена през 1605 г. в бароков стил, чийто интериор е изцяло от злато.

Не ги плаши и височината на връх Пичинча – 5800 м. и те се изкачват до там. Наистина лифта стига само до 4100 м., но някои от хористите продължават да се качват пеша по пътека до височина 4900 м. Възнаградени за този свой труд – от там като на длан се вижда целият град Кито. Неуморните в песента, покоряват висините не само в песните, но и в планините!

Съставът отива и до Митад дел Мундо или в превод „градчето в центъра на света” – мъничко градче построено на мястото, където минава линията на Екватора, до вулкана „Котопакси” и до вулканичното езеро Сан Пабло, което е в основата на вулкана Имамура. От там гледката е невероятна! Организаторите ги завеждат и до град Отавало, където неделята е пазарен ден, и където всички са облечени в пъстри индиански одежди. Не ще забравят никога и посещението си в зоологическата градина на Кито, ослепителна със своите животни и характерна растителност от джунглата! 

Развлеченията свършват, защото ги очаква участие в следващия фестивал – 35-ти международен хоров фестивал в гр. Гуаякил, който се провежда от 29 юли до 3-ти август. На 29-ти юли в 5 часа сутринта тръгват към града с автобуса на тамошния университет, но по пътя не пропускат да посетят вулкана Котопакси.

Във фестивала участват 13 хорови състава от Южна Америка – Аржентина, Чили, Венецуела, Мексико, Колумбия, Пуерто Рико, Еквадор и само един от европейска държава – България. Между поканените състави са и приятелите на нашите хористи – хорът към католическия университет на гр. Кито.

По време на фестивала, всяка вечер в аулата на местния университет има по един голям концерт, в който взимат участие два или три хорови състава. В допълнение, всеки хор има по два самостоятелни концерта. Нашият,  българският, провежда своите концерти на две места: в музея „Исая Нахим” на Института по икономика, а другият в град Милагро.

Вечерният гала концерт за закриване на фестивала, в който се представят всичките 14 хорови състава, се провежда в голямата зала на държавния театър в Гуаякил. При нашия концерт за публиката има подготвена изненада. Задължително по програма в концерта имат участие два състава – в случая това са: Академичен хор „Ангел Манолов“ и не друг, а техните приятели от Кито. Между двата хора вече се е изградило такова приятелство, че се ражда идеята за съвместно изпълнение на песен на този концерт.

Омагьосани от красотата на българската песен, студентите от католическия университет в Кито вече са понаучили популярната българска шопска песен „Ой шопе, шопе“, а българският хор набързо заучава известната дори в България на всички песен-шлагер „Беса ме Мучо“.

И така за финал на концерта двата хора заедно излизат на сцената и пеят заедно тези песни, правейки това, което правят най-добре – забавляват се с песен на уста. С това те вдигат публиката в залата на крака. Еуфорията обхванала публиката на този концерт не стихва. До ранна утрин певците от двата състава, включително и представители на другите участници, заедно се забавляват с песни и танци. 

Българските хористи не пропускат да разгледат красотите и забележителностите на Гуакил: Националният парк, в който посетителите се разхождат с усещането, че сънуват, разходката с кораб по реката, вечерното посещение на дискотеки и ресторанти с жива музика…  

Българските хористи са изненадани, че обявеният за 1-ви август техен самостоятелен концерт в град Милагро – градът на ананасите, всъщност е част от Университетски хоров фестивал, където те също жънат големи успехи. 

И отново на път!  На 4, 5 и 6 август са в град Салинас, където са настанени в сърцето на военноморската база – хотел предвиден за висши офицери, в който не се допускат туристи. Каква чест за българските хористи!

Престоят им там включва и самостоятелен концерт пред флотата на Еквадор. Очаровани, зрителите след това казват, че българският хор и неговите песни ще останат за винаги в сърцата им и искрено се надяват при следващото им гостуване в Салинас, пак да бъдат в тази база. След това групата се отправя към забележителностите на лов за спомени и впечатления. Посещават най-западната точка на Южна Америка, където в океана плуват морски лъвове, китове, огромни костенурки, а и доста сърфисти. 

На 8-ми август след 12 часа път с автобус и близо 18 часа със самолет хористите от академичен хор „Ангел Манолов“ и тяхната диригентка кацат на летище София. Дошъл е краят на едно невероятно пътешествие, изпълнено с много положителни емоции, а в сърцата им за винаги ще останат топлите спомени от мястото и хората, които са ги посрещнали там.  

(край на цитата)

Лично на мен този пътепис ми хареса – той показва колко е полезна за студентите дейността в областта на хоровото пеене … И освен това, как голямото наследство, което е оставил преди десетки години Академичният хор с диригент Ангел Манолов сега продължава да разнася по света българското „академично“ пеене, при което този хор носи името на своя основател и многогодишен диригент – маестро Ангел Манолов.

И преди да завърша, нека цитирам думи на проф. Емил Янев, които не се нуждаят от коментар:

„ (…) В популярното английско издание “Книгата на Гинес” има отразени какви ли не рекорди. Жалкото е, че в 1991 г. никой в България не се досети да предложи за вписване в нея един рекорд, който и до ден днешен щеше да бъде актуален. Този рекорд е за най-продължително и непрекъснато ръководство на един хор – 58 години! Той принадлежи на българския диригент Ангел Манолов и създадения от него студентски Академичен хор “Ангел Манолов”! Въпреки това, макар и невписан в книгата на Гинес, рекордът е факт и той все още не е подобрен! (…)“

Нека днес на 12 ноември 2020 г. почетем 108 години от рождението на Ангел Манолов, чието дело ще остане завинаги в златната съкровищница на българското хорово изкуство.

Мир на праха му!

…..

Линк към документален филм за историята на Академичен хор “Ангел Манолов”:

Драги приятели, моля гледайте прекрасния филм за историята на Академичен хор “Ангел Манолов” (около 34 минути), качен наскоро в YouTube

(Am 16.10.2018 veröffentlicht)

Автор: Магдалена Манолова

(Магдалена Манолова е дъщеря на маестро Ангел Манолов – видна музиколожка с международна репутация. Много често съм чел нейни статии и обзорни сведения, които са публикувани в музикална литература и на Запад, като „Интернационални енциклопедии“ по музика, където тя пише статии за български артисти, включени в тях)

…………………