Сопранът Соня Маринова празнува рожден ден преди 3 дни
Драги приятели на оперната музика, на 17 февруари 2019 г. имаше рожден ден една българска певица, която от повече от една година е моя ФБ-приятелка и за която писах през 2018 г. статия за първи път. Това е сопранът Соня Маринова, родена в Плевен, развила огромна вокална кариера в България и в редица страни по света.
Имах намерение на този ден и тази година да напиша статия за нея, но в този ден не се чувствах добре и отложих плана си. Сега – на 20 февруари, макар и след рождения ден на Соня Маринова, искам да запозная новите си 150-160 ФБ-приятели и читатели с нейната дейност. За една година техния брой нарасна.
Искам да се спра на вокалната дейност на Соня Маринова и как се стигна до нашето запознанство в края на 2017 г.
На 9 октомври 2017 г. Соня Маринова написа кратък постинг в моята лична поща във ФБ. Цитирам: „Колеги ми казаха, че сте публикували материал за мен по повод моят рожден ден … Не съм го видяла, но благодаря! Соня Маринова“.
На следния ден аз отговорих: „Здравейте уважаема Соня! Не знам кой Ви е казал тази “новина”, но това не е вярно! Аз не съм писал за Вас статия, нямам материали и кой знае защо до Вас е дошло такова съобщение! Вчера влязох в страницата Ви в Интернет и съм особено впечатлен! Браво, желая Ви здраве и успех, след време сигурно (дай Боже) ще напиша статия за Вас, защо не? Прочетох и предложението за приятелство, днес или утре ще го приема! Здраве и успехи!“.
(край на цитата)
На това мое писмо Соня Маринова ми отговори: „Да, вероятно материалът е бил в профила на „Bulgarian Opera Stars“, където отбелязват рождените дни на българските оперни звезди….Поздрави и благодаря!“
Два дни по-късно написах на Соня Маринова следните редове:
„Приех с удоволствие поканата Ви – радвам се, защото една “малка разходка” в профила Ви в Интернет ме увери, че сте имала впечатлителна кариера. Понеже сте родена през февруари, дай Боже да сме живи и здрави дотогава, ще напиша статия за Вас – Вие заслужавате, защото аз обръщам внимание на БГ-певци, за които не се знае много от медиите. Във Вашето CV има малки грешки – на едно място е пропуснато Ла Скала, има само “Ла”. Аз си отбелязах Вашия е-адрес, и ще Ви пратя моя превод на български език, може да Ви потрябва. Когато имате време, може да ми напишете някои подробности от артистичния си живот – също като мейл на адрес, който ще Ви дам. Снимките Ви са чудесни, не на всяка има ролята, в която участвате. Бъдете здрава и щастлива. Вчера писах голяма статия за Кирил Манолов, може да погледнете на моята стена във ФБ, за да научите нещо относно стила на който пиша. Сърдечен поздрав!“.
(край на цитата)
Сега ще дам сведения за Соня Маринова, които събрах през последно време – както биографични данни, така и други материали, на които попаднах в Интернет.
На първо място цитирам в превод от английски език данните, които стоят за нея в страницата й в Интернет:
„Соня Маринова е номинирана за една от най-големите звезди на българската опера в енциклопедичния диск, създаден от Университета в Питсбърг в САЩ.
Завършва класическо пеене в Националната музикална академия в София. След като завършва обучението си, тя е поканена за солистка в Националната опера в София, където участва в много международни турнета в Италия, Испания, Франция. През цялата си кариера Соня Маринова участва с редица прочути певци като Джакомо Арагал, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Юрий Мазурок и други.
Оперната роля, която прави Соня Маринова особено известна в оперния свят, е тази на Виолета в “Травиата” от Верди. Гена Димитрова казва: “Соня Маринова е голямата Виолета на българските сцени”. Сандер Горлински – английски импресарио и музикален деец, добавя: “В ролята на Виолета младата българка Соня Маринова играе блестящо!”.
Вокални педагози на Соня Маринова са Борис Христов и Гена Димитрова. Маргарита Лилова, която я обучава по вокално изкуство във Виена, казва: “Соня Маринова е талантлива, гласът й е истински зрелищен и красив, наистина силен и мощен, тя има прекрасна физика на тялото и добре развита музикална мисъл. Феномен на операта!”.
В Италия Соня Маринова специализира с Джанкарло дел Монако играта на сцената и вокалното си изкуство. През 1989 г. тя става лауреат на конкурса “Марио дел Монако” в Марсала, Италия. След това играе в ролята на Сафи в оперетата “Цигански барон“ от Йохан Щраус в Баден, Австрия, където е високо оценена от пресата. “Баденер Цайтунг” рецензира: “Като Сафи младата българка Соня Маринова с огромния си глас беше като горящ огън!”. Тя пее в “Реквием” от Дворжак на фестивала в Реймс, Франция през 1992 г. Същата година гастролира като Леонора в “Силата на съдбата” от Верди на Музикалния фестивал в Страсбург. През 1994 г. се дава още една възможност тя да докаже своя прекрасен талант – нейният дебют в ролята на Дездемона в “Отело” от Верди е друг голям успех. Списание “Opera Nationale” пише следното:
“Като Дездемона Соня Маринова е напълно убедителна при изявата си на сцената. Гласът й е очарователен, нейната вокална техника – отлична, с хубаво легато, което възхищава в последната част“.
(край на цитата)
През 1998 г. Държавната опера в Прага поканва Соня Маринова за постоянен член в ансамбъла на театъра. Там тя дебютира в ролята на Абигайл в “Набуко” от Верди и Аида в едноименната опера от Верди. Следва бележита нейна изява в ролята на Астерия в рядко изпълняваната опера “Нерон” от Ариго Бойто, за която роля тя е поканена да участва в много концерти като партньорка на големия тенор Гаетано Бардини – известен солист на Метрополитен Опера в Ню Йорк и на Миланската Скала. Следват гастроли в Германия и Швейцария в ролите на Леонора в “Трубадур” и Алис във “Фалстаф” от Верди. През 2001 г. Соня Маринова дебютира в Оперния театър на остров Малта в операта “Мадам Бътерфлай” от Пучини.
По време на кариерата си Соня Маринова е направила много записи за Българското Национално Радио и Българска телевизия. Тя участва при запис на операта “Хованщина“ от Мусоргски в сътрудничество с фирма “Gega new”, както и на “Немски реквием“ от Брамс с “Мега София”. Соня Маринова е интервюирана от много радиостанции, включително и от „Радио Ватикана“.
Днес Соня Маринова е преподавател в Националната музикална академия в София и в Нов български университет. Продължава да участва в концерти и в оперни спектакли в България и в чужбина.
(край на цитата)
В горното описание стана въпрос за английския импресарио и музикален деец Сандер Горлински, чието име не бях чувал. Заинтересувах се и открих, че той е бил един от най-влиятелните личности в тази професия на импресарио главно през втората половина на миналия век. Роден е в Украйна и след години се изселва и работи във Великобритания. Сигурно се е родил като Александър, после е сменил малкото си име на Сандер във Великобритания. Там е бил широко познат като импресарио на редица оперни певци и диригенти. Много малко са конкретните материали за Горлински в Интернет, но открих негова снимка и данни за раждане и смърт, както и една снимка на гроба му в Лондон, която ще поместя след тази статия. Роден е на 28 февруари 1908 г. в Украйна, починал на 12 май 1990 г. в Лондон.
В една статия на румънски език има малък откъс за негово съдействие при внезапно разболяване на диригент в Мюнхен и той е потърсен за бързо намиране на заместник при изява на другия ден вечерта в операта „Отело“ от Верди. Горлински се справя със задачата, като успява да се свърже с младия тогава диригент Лорин Маазел (1930-2014), и го ангажира екстрено за тази изява в Мюнхен. Давам превод на текста с помощта на Гугъл-преводач от румънски език:
„Сандер Горлински, тази митична фигура на импресарио, доказа големите си способности при следния случай: един ден той получава отчаяно обаждане от Оперния театър в Мюнхен, че диригентът, който на другия ден трябва да дирижира спектакъл на „Отело“ от Верди, се е разболял и няма да дирижира. Тогава Горлински прави бързи запитвания на други диригенти, които познават тази опера, но няма подходящ диригент или всички имат ангажименти през идния ден. Тогава той се свързва с Лорин Маазел, който е свободен в тези два дни, но никога до момента не е дирижирал тази опера от Верди. „Добре“ – му отговаря Маазел – „съгласен съм, но днес започвам да уча операта и утре пристигам в Мюнхен. Моля за абсолютна дискретност, докато не се представя в управлението на театъра в Мюнхен“. И нещата стават отлично – Лорин Маазел се справя с тази екстрена задача блестящо. А Сандер Горлински коментира след това: „Този Маазел – това „дете-чудо“, което като малък цигулар е показвал завидна музикална памет, сега я демонстрира с абсолютното си ухо – едно прочитне на партитурата и тя вече е в него, мислите на композитора той чете като че ли са негови“!
(край на цитата)
Разполагам с още два материала относно вокалната дейност на Соня Маринова. Първият е свързан с един концерт през 2009 г. в София, вторият – предаване на Радио София през 2014 г. за операта „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов:
Портал „Classical.bg“
Песенните шедьоври на Ференц Лист
4 юни 2009 г.
Под това заглавие, включен в програмата “Вечната музика” на Салона на изкуствата в НДК, се състоя концерт на сопраното СОНЯ МАРИНОВА и пианистката Зорница Петрова.
Двете изпълнителки се насочват към една почти непозната страница от творчеството на Ференц Лист, която не само не се изпълнява често на българска сцена, но и не е изследвана достатъчно като интерпретационна проблематика.
Плод на тяхната задълбочена работа беше и изнесения концерт, в който с ярък камерен партньор, какъвто е певицата Соня Маринова, двете представиха няколко емблематични цикъла от вокалното творчество на великия унгарец.
Вокалната партия беше брилянтно издържана от известната наша певица, която благодарение на дългия си дъх успяваше да открои дългата музикална мисъл на композитора, която го приближава към вокалния стил на признати майстори в жанра като Рихард Вагнер и Рихард Щраус.
В клавирната партия на песните, освен сложния хармоничен език на “късния” Лист, чухме чисто интонационни реминисценции от негови пиеси за пиано като етюда “Ab irato”, унгарските рапсодии и импресионистичната вълна на “Фонтаните на Вила д’Есте”.
Музиканти от европейска класа, Соня Маринова и Зорница Петрова показаха на разбиращата и въодушевена от концерта публика, че най-трудното изкуство се прави, когато няма външен ефект, а вътрешния смисъл и съдържание на творбите са проникновено изведени и поднесени по деликатен, балансиран и естествен начин.
Така те въздействаха много силно на почитателите на вокалната камерна музика, които възнаградиха двете изпълнителки с дълги и заслужени овации.
(край на цитата)
Втората информация за участие на Соня Маринова е в операта „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов:
БНР
Първата българска опера – “Сиромахкиня” от Емануил Манолов
публикувано на 07.07.2014 г.
Автор: Наталия Илиева
Чуйте ”Музикалните вечери” от 4 юли 2014 г.
Два клавирни шедьовъра са включени в тази програма: Първият клавирен концерт на Веселин Стоянов – творба с пищна романтична наситеност на соловата и оркестровата партии. Солист е авторът, съпроводен от Софийската филхармония под диригентството на Саша Попов, запис от 1955 г. Втората клавирна творба е цикълът “Пролетни приумици” от Любомир Пипков. Изграден е от 16 миниатюри, завършени картини. Ще слушаме Марта Деянова, на която произведението е посветено: сред немногобройните изпълнители, които са посягали към този прелестен музикален свят, нейното изпълнение си остава единствено с изключителния усет за спецификата на рисунъка, финеса на Пипковата музика, с темперамента и с особеното клавирно докосване, сякаш само с мисъл…
И едно незаслужено пренебрегвано произведение – първата българска опера – “Сиромахкиня” от Емануил Манолов, написана (и незавършена) в 1900 г. Операта изобилства с интонации от италиански опери и от градския романс и това, очевидно, е реверанс към все още неподготвената българска публика. От друга страна тя има модерна за тогава драматургия, която не почива върху романтичното оперно клише – любовна драма. В основата на сюжета е едноименната Вазова балада. Записът на операта (1995 г.) е резултат на един музикантски подвиг на композитора Велислав Заимов: той реставрира силно повредената партитура като възсановява и преоркестрира “бели” петна – с респект към авторовия стил.
В записа участват солистите СОНЯ МАРИНОВА – Сиромахкинята, Иван Бенчев – Главатар на разбойниците, Николай Биков – Хазяин, Марио Христов – Разбойник, гост, Маргарита Цочева – Гостенка, Фани Павлова – г-жа Иванова, смесен хор и Симфоничният оркестър на БНР, диригент Андрей Андреев.
Програма Христо Ботев Музика Музикални вечери Вечната българска класика
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://www.bnr.bg/hristobotev/post/100429210
Ще приключа тази статия за Соня Маринова с едно съобщение във Фейсбук от месец юни 2018 г., в което се съобщава, че на 21 юни 2018 г. в концертната зала на „Institut Français“ в София на площад „Славейков“ се е състоял с подкрепата на асоциация АРТАВЕНИР френски романтичен концерт на Соня Маринова и Младен Тасков по повод Деня на музиката. Към съобщението са приложени няколко техни снимки, някои от които ще приложа след тази статия.
Нека днес на 20 февруари 2019 г. поздравим г-жа Соня Маринова за рождения й ден на 17 февруари, като й пожелаем добро здраве и много щастие. И при възможност да проявява музикалните си способности, с които нейните почитатели и приятели са я запомнили.
…….
Изпълнение на Соня Маринова:
La Traviata, E strano, Sonia Marinova
Giuseppe Verdi, La Traviata, “E strano…”, Sonia Marinova, live
……
Изпълнение на Соня Маринова:
Casta Diva, Sonia Marinova
……
Изпълнение на Соня Маринова:
Vissi d’arte, Sonia Marinova
……
Изпълнение на Соня Маринова:
Ein Deutsches Requiem, Op. 45: I. Selig sind, die da Leid tragen
Ein Deutsches Requiem, Op. 45: I. Selig sind, die da Leid tragen · Johannes Brahms · Sofia Philharmonic Orchestra · Bulgarian Chapel Choir · Emil Tabakov Brahms: Ein Deutsches Requiem ℗ 1993 Intermusic S.A.
…..