Утре на 7 декември 2023 г. се навършват 160 години от рождението на италианския композитор Пиетро Маскани.
Драги приятели на оперната музика, утре на 7 декември 2023 г. се навършват кръглите 160 години от рождението на големия италиански оперен композитор Пиетро Маскани (1863-1945), чиято опера „Селска чест“ го е направила безсмъртен за идващите поколения. Той не е бил само оперен композитор, при това е написал общо 15 опери, плюс оперетата „Си“ (често името се среща в кръстословици, наред с въпрос за „музикална нота“). В края на тази днешна статия ще дам списък на цялото му творчество.
Понеже днес на 6 декември – хубавия празник Никулден – нямам предвидена статия, реших днес да поместя тази за Пиетро Маскани, понеже утре имам други две запланувани статии – да не станат три в един ден.
За Пиетро Маскани съм писал и друг път статии, обикновено в деня на смъртта му – 2 август 1945 г. Последната статия беше през 2015 г. във връзка със 70 години от кончината му. Ето как започнах тогава моята статия за него:
„Драги приятели на оперната музика, след като днес на 2 август 2015 г. почетохме 110 години от рождението на незабравимата Илка Попова, нека да не забравим и един голям италиански оперен композитор, който всички познаваме – Пиетро Маскани, починал на днешния ден преди 70 години – през 1945 г. – месеци след приключване на жестоката Втора световна война.
Може да ви бъде малко смешно, но тогава аз бях юноша на 14 години, слушах с удоволствие радио, знаех кои са Верди, Пучини, Росини, Маскани, Леонкавало, Доницети и още поне петдесет имена. Техните произведения се носеха в ефира, излъчвани от Радио София и други международни станции, нямаше тогава чалга и какви ли не модерни мелодии, които се явяват като еднодневки и бързо изчезват. Това, което тогава слушахме, имаше качество и тези спомени останаха за цял живот. Разбира се, че вече знаех на 14 години кой е Пиетро Маскани, арии от неговата „Селска чест“ – тази чудесна творба от стила веризмо се изпълняваха много често по Радио София, и то от най-добри изпълнители. А кой не помни прочутото „Интермецо“ от тази опера. Тогава имаше и къде да четем – Иван Камбуров беше вече издал прочутата си „Книга за операта“, в неговия „Музикален речник“ от 1935 г. – моето музикално евангелие можех да чета редица информации за опери, композитори, стилове и много други. Какви хубави времена бяха – в гимназията имахме часове по музика, г-н Петър Чаракчиев (бащата на пианистката проф. Ружка Чаракчиева) ни занимаваше в часовете или по време на репетиции на смесения хор в гимназията (преди това в прогимназията при Величко Мянков – един превъзходен цигулар и учител по музика). Там научихме „азбуката на музиката“ и оттогава знам добре, че без начална подготовка и системно обучение – стига да има интерес – нищо не може да се постигне, както в науката, така и в изкуствата.
Пиетро Маскани (Pietro Mascagni) е роден на 7 декември 1863 г. в Ливорно, починал на 2 август 1945 г. в Рим. Заедно със сънародниците си Леонкавало и Пучини той е един от най-важните представители на стила веризмо.
Желанието на баща му, който е бил по професия хлебар, Пиетро е трябвало да стане юрист, но чичо му го спасява чрез адоптиране от тази участ и Пиетро започва да учи музика самостоятелно, после в Миланската консерватория, където негов учител е Амилкаре Понкиели (1834-1886), написал операта „Джоконда“. Младият Маскани започва да композира, даже първите му опити са твърде успешни, което успокоява бащата относно избора на професия от сина му. По време на следването в Милано се сприятелява с Джакомо Пучини, който му помага с по-голямата си компетентност. Може би по финансови причини Маскани обаче прекъсва следването (някои твърдят, че причината е била в това, че следването се струвало много скучно за Маскани) и се присъединява към една пътуваща оперна трупа.
През 1885 г. той се установява като диригент на малкия градски оркестър в градчето Cerignola , където печели толкова, колкото да живее. Имайки свободно време, започва да композира прилежно големи оперни произведения: през 1888 г. – „Guglielmo Ratcliff“ по творбата на Хайнрих Хайне, либрето от Andrea Maffei, но не може да намери импресарио. През 1889 г. написва „Селска чест“ – едноактна опера, с която взема участие в конкурса за едноактни опери, обявен от италианското музикално издателство „Sonzogno“. За голяма негова изненада той спечелва първата награда. Една година след това операта е поставена с голям успех и се счита тогава за един от най-големите успехи в историята на музиката. Тя е първият представител на новото реалистично течение в оперното изкуство, известно като веризъм. Либретото е на Джовани Торджони-Тоцети и Гуидо Менаши. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър Констанци в Рим. След създаването на операта „Палячи“ от Руджеро Леонкавало през 1893 г., двете произведения обикновено се изпълняват заедно.
Операта „Селска чест“ се играе за пръв път в България през 1910 г. в Софийската народна опера.
Така през май 1890 г. Маскани след деня на премиерата за една нощ става звезда на италианската оперна сцена и се радва на внезапно спечелената известност и богатство. Следващата му опера – „L’amico Fritz“ (по един роман на Erckmann-Chatrain) е композирана твърде бързо и е посрещната почти с разочарование. За сметка на това, първата му опера „Guglielmo Ratcliff“ от 1888 г., която все още не е поставяна, сега намира импресарио и има премиерата си през 1895 г., преминала при голям успех. Маскани продължава да пише нови опери, които се оценяват добре от специалисти, констатиращи едно изтънчаване на неговия личен стил. При широките маси от публика и за следващите поколения „Селска чест“ остава ненадминатата гениална творба на композитора.
През 1902 г. Маскани пътува в САЩ, после представя творбите си в Южна Америка. Той наблюдава с известна ревност растящия успех на неговия приятел Джакомо Пучини и през 1911 г. твърди, че времето на веризмото вече е приключило. През 1915 г. той композира една симфонична творба, която придружава синхронно картините към „Rapsodia Satanica“ от Nino Oxilia – една кинематографична музикална драма, в която главната роля играе певицата Lyda Borelli. Композицията му притежава експресивна и богата на цветове хармония и подобно на „лайтмотив“-техниката на Рихард Вагнер илюстрира в този филм преплитането на любов и смърт. Пиетро Маскани дирижира лично оркестъра на кино „Augusteo“ при премиерата на 3 юли 1917 г.
През същата 1917 г. Маскани преживява още един път подема на популярността си при премиерата на операта „Lodoletta“ в Рим, преминала при добър успех. Що се отнася до финансовото му състояние, до края на живота си той няма грижи благодарение на приходите от правата за „Селска чест“, която се играе с огромен успех в целия свят.
Последните години от живота си Пиетро Маскани прекарва в известно умопомрачение в една хотелска стая в Рим, където умира на 2 август 1945 г. Някои твърдят, че една причина за това са политическите събития около края на Втората световна война.
Като композитор Маскани се насочва към сюжети с остра конфликтност. Неговата музика е наситена със силно емоционална мелодика. Освен с творчеството си Маскани се занимава и с педагогическа дейност. Негов ученик е големият италиански композитор Рикардо Дзандонаи (1883-1944), написал 13 опери, от които „Франческа да Римини“ има най-голяма популярност. В продължение на години Маскани е директор на музикалния лицей „Росини“, в който е учил и българският композитор Маестро Георги Атанасов.
Музика от Пиетро Маскани се ползва и в редица съвременни филми. Например във филма от 1980 г. „Като див бик“ (немско название „Wie ein wilder Stier“) с Робърт Де Ниро и Joe Pesci. Във филма „Кръстникът – част 3“ музика от операта „Селска чест“ играе особена роля. В последните 15 минути звучат части от финала на операта, като последната сцена и епичният финал на трилогията са придружени от звуците на прочутото „Интермецо“.
Лично аз си спомням, че през 40-е години това „Интермецо“ от „Селска чест“ звучеше по Радио София почти всеки ден, така дълбоко беше проникнало в съзнанието ни. Трябва да добавя, аз много го харесвам чак до сега. Това беше мелодия, която можех да слушам всеки ден с голямо удоволствие.
В края на днешната статия ще цитирам цялото творчество на Пиетро Маскани (на италиански език):
Opere scelte
Pagina interna del libretto dell’opera Isabeau, dove si vede che riporta una data di copyright (1910) anteriore di un anno a quella della prima dell’opera stessa.
Operetta
- Il re a Napoli (21 marzo 1885 Teatro Ponchielli, Cremona)
Opere liriche
- Cavalleria rusticana (17 maggio 1890 Teatro Costanzi, Roma)
- L’amico Fritz (31 ottobre 1891 Teatro Costanzi, Roma) :
- I Rantzau (10 novembre 1892 Teatro La Pergola, Firenze)
- Guglielmo Ratcliff (16 febbraio 1895 Teatro alla Scala, Milano)
- Silvano (25 marzo 1895 Teatro alla Scala, Milano)
- Zanetto (2 marzo 1896 Liceo Musicale, Pesaro)
- Iris (22 novembre 1898 Teatro Costanzi, Roma)
- Le maschere (17 gennaio 1901 Teatro Carlo Felice, Genova – Teatro Regio, Torino – Teatro alla Scala, Milano – Teatro La Fenice, Venezia – Teatro Filarmonico, Verona – Teatro Costanzi, Roma)
- Amica (16 marzo 1905, Monte Carlo)
- Isabeau (2 giugno 1911 Teatro Coliseo, Buenos Aires)
- Parisina (15 dicembre 1913 Teatro alla Scala, Milano)
- Lodoletta (30 aprile 1917 Teatro Costanzi, Roma)
- Si (13 dicembre 1919 Teatro Quirino, Roma) operetta
- Il piccolo Marat (2 maggio 1921 Teatro Costanzi, Roma)
- Pinotta (23 marzo 1932 Casinò, Sanremo) adattata dalla cantata In filanda (1881)
- Nerone (16 gennaio 1935 Teatro alla Scala, Milano) con musica scritta tra il 1890 e il 1930
…….
Musica sacra
- Kyrie per tenori primi, tenori secondi, bassi e organo (1880).
- Christe per tenore, baritono e organo (1880).
- Messa per tenore, baritono, basso e orchestra, in collaborazione con S. Barbini (1880).
- Kyrie, larghetto in fa maggiore per tenori primi, tenori secondi, bassi, organo e orchestra (1880).
- Ave Maria per canto e pianoforte, parole di D. Capellina (1880).
- In nativitate Domini (1881).
- Salve Regina per soprano, tenore e baritono (1881).
- In epiphania Domini per canto e organo (1882).
- Sinfonia religiosa (1883).
- Introibo, Alleluja, Sanctus (1883).
- Messa di Requiem (1887).
- Messa di Gloria in fa maggiore per soli, coro e orchestra (1888).
- Invocazione alla Madonna, parole di G. Targioni-Tozzetti (1932).
………
Musica sinfonica
- Duolo eterno!, romanza (1878).
- Elegia per soprano, violino e pianoforte (1879).
- Sinfonia in do minore (1879).
- Melodia per violino (1880).
- Minuetto in do per quintetto a corda (1880).
- Leggenda per tenore (1880).
- Sinfonia in fa, trascrizione per pianoforte a quattro mani (1880).
- In filanda, cantata per soli, coro e orchestra, parole di A. Soflredini (1881).
- Sinfonia in fa maggiore (1881).
- Romanza per tenore, violino, armonium e pianoforte, parole di F. Romani (1881).
- Strofe a coro (1881).
- Novellina per pianoforte (1881).
- La pensosa, coro (1882).
- Alla gioja, cantata per soli, coro e orchestra sull’ode di SchiIler, trad. di A. Maffei (1882).
- Mottetto in modo dorio per voce e organo (1882).
- Il canto dell’agricoltore per pianoforte (1882).
- Canzone militare per flauto, violino, pianoforte e violoncello (1882).
- Canzone popolare (1882).
- Canzone amorosa per flauto, violino, violoncello e pianoforte (1882).
- Melodia per violoncello (1882).
- Coro nuziale a due voci con «a solo» (1882).
- La tua stella, melodia per canto, parole di E. Fiorentino (1882).
- La stella di Garibaldi, stornello per canto in chiave di sol e pianoforte, parole di Porfirio (E. Cappelli) (1882).
- Alla luna, romanza, parole di A. CipoIlini (1882).
- Pena d’amore, romanza, parole di A Ghislanzoni (1883).
- Serenata, parole di Porfirio (E. Cappelli) (1883).
- Sulla riva, romanza per canto e pianoforte (1883).
- Sulle rive di Chiaia, per pianoforte (1883).
- Canzonetta per coro (1883).
- Elegia per orchestra in morte di R Wagner (1883).
- Leggenda (1883).
- M’ama…non m’ama, scherzo per canto e pianoforte (1884).
- Ballata per canto con accompagnamento di orchestra piena (1884).
- Il re a Napoli, romanza per tenore e orchestra, parole di A Maffei (1884).
- Motivo di danza popolare (1885).
- Romanzina francese (1886).
- Sulle gioie d’amor, romanza (1886).
- Va’ mio povero sospir, romanza (1886).
- Una croce in camposanto, romanza (1886).
- Valzer per quartetto (1887).
- Polka di Titania, scherzo musicale (1888).
- Sorriso di fanciulla, romanza (1889).
- Marcia militare (1889).
- Danza boema (1889).
- Messaggio d’amore, romanza, parole di Ildovaldo (AG. Petri) (1890).
- Rosa, romanza, parole di RE. Pagliara (1890).
- Risveglio, abbozzo, parole di G.E. Ducati (1890).
- Inno per l’esposizione di Palermo, per tenore, coro a sette voci e orchestra; testo di anonimo (1890).
- Scherzo, per canto e pianoforte (1890).
- Pifferata di Natale (1890).
- Prima sinfonia in Fa maggiore (1890).
- Allora ed ora, romanza, parole di V. Valle (1891).
- Sintomi d’amore, romanza per canto e pianoforte, parole di G. Ferrozzi (1891).
- Danza esotica per orchestra (1891).
- Savoia, inno (1891).
- L’addio di Palamidone, strofette satiriche su testo di Mascagni indirizzate a G. Giolitti (1894).
- Serenata per canto e pianoforte, parole di L. Stecchetti (1894).
- Sera d’ottobre, lirica, da Myricae di G. Pascoli (1894).
- A Giacomo Leopardi, poema per orchestra e voce di soprano su testi leopardiani (1898).
- Inno ad Adelaide Cairoli per coro con soli (1899).
- Tema di andante (1899).
- Gavotta delle bambole, per orchestra (1900).
- Corda fratres, inno goliardico, parole di G. Pascoli (1900).
- Incidental music from «The Eternal City», by Hall Caine (1902).
- New World processional, marcia trionfale (1904).
- Pastorale (1905).
- Ascoltiamo, romanza per canto e pianoforte, parole di G. Menasci (1906).
- Spes ultima, romanza per canto e pianoforte, parole di G. Menasci (1906).
- Stornelli marini per canto e pianoforte, parole di G. Menasci (1906).
- La prima bagnante, frammento (1908).
- La luna, ballata per canto e pianoforte, parole di G. Menasci (1913).
- Il coro dei fanti per sole voci (1915-18).
- La ballata di maggio, per voce e strumenti (1917).
- Guardando la Santa Teresa del Bernini, nota anche come «visione lirica» (1923).
- Il canto del lavoro, per coro e orchestra, testo di Edmondo Rossoni e Libero Bovio (1928 al Teatro San Carlo di Napoli).
- Danza dei Gianduiotti e Giacomette per l’azione coreografica Fiori del Brabante di Giovacchino Forzano, con musiche di autori vari (1930).
- O Roma felix, per voce e organo (1943)
………
Musica per film
- Rapsodia satanica (1915) – Mascagni fu uno dei primi compositori italiani di professione a scrivere una colonna sonora per un film.
- La canzone del sole, regia di Max Neufeld (1934)
(край на цитата)
Нека днес на 6 декември 2023 г. почетем 160 години от рождението на големия италиански композитор Пиетро Маскани, които ще се навършат утре на 7 декември 2023 г…
Мир на праха му!
Цитирам линк към „Интермецо“ от операта „Селска чест“ на Маскани:
Pietro Mascagni: Cavalleria rusticana – Intermezzo Lim Kek-tjiang conducts Evergreen Symphony Orchestra
…..
Цитирам линк към друго изпълнение на „Интермецо“ от операта „Селска чест“ на Маскани:
Pietro Mascagni – Intermezzo from Cavalleria Rusticana
Marcin Nałęcz-Niesiołowski – conductor Polish Sinfonia Iuventus Orchestra recorded 25 October 2020 at the Warsaw Philharmonic Concert Hall
…….
Pietro Mascagni: CAVALLERIA RUSTICANA / Ruggero Leoncavallo: DER BAJAZZO
´´´´
Elīna Garanča – Ave Maria (Mascagni)
´´´´
Pietro Mascagni : Cavalliera Rusticana (Ensemble Appassionato)
L’Ensemble Appassionato interprète Cavalliera Rusticana : Intermezzo sinfonico de Pietro Mascagni. Extrait du concert Générations France Musique, le Live, enregistré le 17 novembre 2018.
´´´´´´