Donald McIntyre

Днес празнува рожден ден бас-баритонът от Нова Зеландия Доналд Макинтайър

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 октомври 2019 г. имаме един парадокс – световно известният бас-баритон от Нова Зеландия сър Доналд Макинтайър (Sir Donald McIntyre) навършва кръглите 85 години и продължава – макар и в по-малки роли – да се явява по световните оперни сцени до 2014 г., когато е вече 80-годишен!

Аз вчера писах за големия български баритон Стоян Попов, който беше почти на една възраст с Доналд Макинтайър и двамата са имали и еднакви роли в репертоара си, като Барон Скарпия и Риголето. В интерес на истината трябва да споделя, че след като публикувах вчера и на този ден през 2016-2018 години статията си за Стоян Попов, на стената ми в течение на целия ден се получиха десетки коментари, бележки и кликвания. Това се отнася главно за 2016 г., особено след поместените снимки с оперни участия на Стоян Попов и подходящите музикални илюстрации на Антония Бранкова. Не е имало до тогава такова интензивно участие на ФБ-читатели и приятели, които уважиха делото на този изключителен български артист, оставил ярки спомени в историята на вокалното изкуство. Искам да цитирам едно забележително изказване на маестра Христина Ангелакова от 2016 г. (мир на праха й!), което ми направи особено впечатление тогава:

„Има ли някой, който да е забравил онези страховити спектакли на „Набуко“ с Гена и Стоян? Каква привилегия за българската публика и за всички нас да слушаш тези вокални титани на една сцена, в една вечер и даже да си на “ти” с тях !!! И като се обърнеш, пак на тази същата сцена, виждаш и слушаш пак големи, но баси – Гюзелев, Еленков, Кольо Стоилов. Щастлива съм, че съм се родила в онези години и съм била с тях, между тях, заедно на сцената и често и в живота, на маса, на чаша, на турне, на (…) Сега годините се трупат, но когато предишните са били такива, то преживяното ти дава друга сила и усещане за вътрешна удовлетвореност и богатство на духа !“

(край на цитата)

Забележителни думи! Милата Христина, отиде си от нас така неочаквано, често пишеше подобни свои спомени след мои статии – тя беше отлична моя ФБ-приятелка, с която не можах да се срещна приживе!

Четох това мнение на г-жа Ангелакова през 2016 г. и сега наново си ги припомням на фона на един твърде „нещастен спектакъл“ на 20 октомври 2017 г. на операта „Дон Карлос“ от Верди на сцената на същата Софийска опера, за който в някои медии се появиха веднага твърде критични бележки – не всички солисти на необходимата висота, проблеми с хора и оркестъра, диригент без особена харизма, който да сплоти всички в един достоен за тази сцена спектакъл, на фона на друг „Дон Карлос“ в Париж ден преди този в София, с българско участие (става въпрос за Соня Йончева като Кралица Елизабет във френската версия на „Дон Карлос“ в Париж).

Когато тия дни се ориентирах в Интернет за биографията на Доналд Макинтайър (имам доста архивни материали за творческата му кариера през последните 50 години) не можах да повярвам, че през месеците май и юни 2014 г. той е имал изяви и то в Миланската Скала в операта „Електра“ от Рихард Щраус. Аз знаех, че преди години той е пял с голям успех една от централните роли в тази опера – ролята на Орест (особено тежка и отговорна роля) и затова се осведомих допълнително. При всички спектакли – на 18 май е била премиерата с диригент финландският маестро Esa-Pekka Salonen, роден през 1958 г., са последвали още такива на 21 и на 24 май, както и на 3, 6 и 10 юни. Ролята на Орест изпълнява световно известният немски бас-баритон Рене Папе (René Pape), роден през 1964 г. Оказва се, че този път в Скалата на тези дати Макинтайър участва в малката роля на „един възрастен прислужник“ (ein alter Diener). Ето подробна информация за тези спектакли:

Richard Strauss   Elektra [P] 18, 21, 24 Mai 2014; 3, 6, 10 Jun 2014   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Englisch, Deutsch Milano, Teatro alla Scala Dirigent   Esa-Pekka Salonen Regisseur   Patrice Chéreau Bühnenbild   Richard Peduzzi Kostüme   Caroline de Vivaise Beleuchtung   Dominique Bruguière   ~ Klytämnestra    Waltraud Meier Elektra    Evelyn Herlitzius Chrysothemis    Adrianne Pieczonka Aegisth    Tom Randle Orest    René Pape Der Pfleger des Orest    Franz Mazura Die Vertraute    Renate Behle Die Schleppträgerin    Marie-Eve Munger Ein junger Diener    Michael Pflumm Ein Alter Diener   DONALD McINTYRE Die Aufseherin    Renate Behle 1. Magd    Bonita Hyman 2. Magd    Andrea Hill 3. Magd    Silvia Hablowetz 4. Magd    Marie-Eve Munger 5. Magd    Roberta Alexander Neue Koproduktion mit Festival d’Aix en Provence; Metropolitan Opera House, New York; Finnish National Opera, Helsinki; Gran Teatre del Liceu, Barcellona; Staatsoper Unter den Linden Berlin

(край на цитата)

Не е важно че играе в малка роля, той вече е почти на 80 години по това време и няма защо да се учудваме, но ме смайва идеята на постановчика (ще пиша и за него нещо), който указва такава чест на певеца Макинтайър да му предложи в края на кариерата една роля и то в такъв прочут театър като Скалата.

Макинтайър е пял много години в най-активната си възраст в Милано и това е едно според мене прекрасно решение на режисьора. Осведомих се за него и не се учудих – познавам отдавна огромното дело на френския филмов, оперен и театрален режисьор, също сценарист и актьор – Патрис Шеро (Patrice Chéreau), познат от много години в целия свят с изящните си прояви в споменатите области. Той е режисьор на „Електра“ в Милано при тази постановка. Не по-малко учуден останах и от факта, че още една малка роля в тази опера – „Pfleger von Orеst“ (с немската дума „Pfleger“ се означава мъж, който се грижи за дадено лице) Шеро е поверил на друг ветеран на оперното изкуство – австриецът Франц Мазура (Franz Mazura), който е роден на 22 април 1924 година, т.е, през 2014 година е навършил през април достолепните 90 години и месец след рождения си ден е бил на сцената на Скалата. Между другото, Франц Мазура навърши през 2019 г. 95 години и се радва на все още сравнително добро здраве. Той е един от живите ветерани на оперното изкуство в Европа, но очевидно няма повече участия.

Така се зарадвах на този неописуемо красив жест на Шеро. Още от 2013 г. обаче знаех, че Шеро не е между нас живите – бях научил вече, че на 7 октомври 2013 г. той се е поминал край Париж на 68 години (роден е през 1944 г.) в резултат на заболяването си от рак на белия дроб. Как ли са изглеждали тези 6 спектакъла на „Електра“ през май и юни 2014 г. на сцената на Миланската Скала – траур за Шеро и честване на Макинтайър и на Мазура за дългогодишната им певческа дейност. Сюжет, не по-малко подходящ от този в самата „Електра“. При това главните роли са поверени на такива съвременни знаменитости (освен Рене Папе), като прочутата Вагнерова певица – германката Waltraud Meier (*1956) в ролята на Клитемнестра, канадката Adrianne Pieczonka (*1963) в ролята на Хризотемис, германката Evelyn Herlitzius (*1963) в ролята на Електра и американският тенор Tom Randle (*1958) в ролята на Aegisth.

Под негова режисура операта „Електра“ е била представена на Фестивала в Aix-en-Provence с голям успех през 2013 г.

На края в памет на Шеро само ще припомня, че измежду стотината му изящни постановки на различни опери от всички епохи и автори е останала в музикалните архиви тази от 1976 г. при работата му на Фестивала в Байройт – 100 години от основаването му – при тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, наричана още „постановка на столетието“. Ето списък на най-важните му постановки (на немски език):

(край на цитата)

Патрис Шеро е имал и невероятно чувство за справедливост и неправди – през 1962 г. протестира срещу войната в Алжир, през 1979 г. се застъпва публично за оправдаването на Вацлав Хавел в Чехия, обвинен за съпротива срещу тогавашната власт. Простете за отклонението от темата днес, но нещата са свързани едно с друго. При това винаги желая да давам не само цифри и дати, искам да правя и известни изводи.

Доналд Макинтайър е роден на 22 октомври 1934 г. в Окланд, Нова Зеландия. Преди да избере професията на певец, той е известно време учител, след което решава да се посвети на певческото изкуство. Започва да учи пеене в Окланд при Hubert Milverton-Carva. С помощта на държавна стипендия Макинтайър продължава обучението си в Лондон в „Guildhall School of Music“. Оперният му дебют е през 1959 г. в ролята на Закария в „Набуко“ от Верди на сцената на „Welsh National Opera“. През следващата година той заминава за Лондон и до 1967 г. е член на „Sadler’s Wells Opera“. През 1964 г. Макинтайър играе ролята на „The Stranger“ при световната премиера на операта „Martin’s Lie“ от Джан Карло Меноти при представянето й на „Bath International Music Festival“.

През 1967 г. той постъпва в Лондонската Ковънт Гарден с дебютната си роля на Пицаро във „Фиделио“ от Бетовен, където играе десетки години в най-разнообразен репертоар. В същото време започва и международната му кариера – още през 1967 г. дебютира на Вагнеровия фестивал в Байройт като Телрамунд в „Лоенгрин“. След това наред с роли от опери на Моцарт и Верди, които е играл още в „Sadler’s Wells Opera“, той се специализира във Вагнеров репертоар, пеейки всички важни роли в жанра си: Вотан / Вандерер, Ханс Закс, Холандецът, Kурвенал. В „Парсифал“ пее в течение на годините ролите на Kлингсор, Aмфортас и Гурнеманц. В ролите на Вотан / Вандерер гастролира както в Байройт през годините 1976-1980, така и в Ковънт Гарден и в MET в Ню Йорк (като Вотан). Във Вагнерови и други роли Макинтайър гостува с огромен успех по всички големи оперни сцени: Виенската опера, Миланската Скала, в Мюнхен, Хамбург, Париж, Буенос Айрес.

Понеже стана въпрос за негови изяви в МЕТ Ню Йорк, нека дам повече подробности:

Сър Доналд Макинтайър има общо 120 изяви в МЕТ в продължение на 22 години – от 1975 до 1996!

Цитирам част от изявите му там (в началото и в края), заедно със списък на всички опери: „Пръстенът на нибелунга“ (във всички 4 части), „Леонгрин“, „Летящият холандец“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер, „Фиделио“ от Бетовен, „Електра“ и „Арабела“ от Рихард Щраус, „Вълшебната флейта“ от Моцарт, „Хованщина“ от Мусоргски, „Воцек“ от Албан Берг, „Случаят (Делото на) Макропулос“ от Леош Яначек:


[Met Performance] CID:240540 Opera News 1 Opera News 2
Das Rheingold {109} Ring Cycle [86]
Metropolitan Opera House; 02/15/1975
Debut: Donald McIntyre
Broadcast
[Met Performance] CID:240690 Opera News 1 Opera News 2 Opera News 3
Die Walküre {421} Ring Cycle [86]
Metropolitan Opera House; 03/1/1975
Broadcast
[Met Performance] CID:240770
Die Walküre {422}
Metropolitan Opera House; 03/8/1975
Review
[Met Performance] CID:240790
Die Walküre {423}
Metropolitan Opera House; 03/11/1975
[Met Performance] CID:240830 Opera News 1 Opera News 2
Siegfried {228} Ring Cycle [86]
Metropolitan Opera House; 03/15/1975
Broadcast
[Met Performance] CID:240890
Götterdämmerung {196} Ring Cycle [85]
Metropolitan Opera House; 03/21/1975
review
[Met Performance] CID:241010
Die Walküre {424}
Metropolitan Opera House; 04/2/1975
[Met Performance] CID:241050
Götterdämmerung {198} Ring Cycle [87]
Metropolitan Opera House; 04/5/1975
[Met Performance] CID:243820
Fidelio {132}
Metropolitan Opera House; 01/2/1976
Debut: John Mauceri
Review

(…)

Metropolitan Opera House; 04/19/1995
[Met Performance] CID:320100 Opera News
Parsifal {275}
Metropolitan Opera House; 04/22/1995
Broadcast
[Met Performance] CID:322990
Metropolitan Opera Premiere
The Makropulos Case {1}
Metropolitan Opera House; 01/11/1996
Debuts: William Burden, David Robertson, Anthony Ward, Dona Granata, Howard Harrison
Review
[Met Performance] CID:323030
The Makropulos Case {2}
Metropolitan Opera House; 01/16/1996
[Met Performance] CID:323070
The Makropulos Case {3}
Metropolitan Opera House; 01/20/1996
Broadcast
Review
[Met Performance] CID:323110
The Makropulos Case {4}
Metropolitan Opera House; 01/24/1996
[Met Performance] CID:323150
The Makropulos Case {5}
Metropolitan Opera House; 01/27/1996
[Met Performance] CID:323190
The Makropulos Case {6}
Metropolitan Opera House; 02/1/1996

……………….

Цитирам състава при първата му изява в МЕТ през 1975 г.:

Das Rheingold {109}
Ring Cycle [86] Matinee Broadcast ed. Metropolitan Opera House: 02/15/1975., Broadcast

(Debut: Donald McIntyre
Broadcast)


Metropolitan Opera House
February 15, 1975 Matinee Broadcast

DAS RHEINGOLD {109}
Der Ring des Nibelungen: Cycle [86]

Wotan...................Donald McIntyre [Debut]
Fricka..................Mignon Dunn
Alberich................Marius Rintzler
Loge....................Glade Peterson [Last performance]
Erda....................Lili Chookasian
Fasolt..................Bengt Rundgren
Fafner..................John Macurdy
Freia...................Mary Ellen Pracht
Froh....................Kolbjörn Höiseth
Donner..................William Dooley
Mime....................Ragnar Ulfung
Woglinde................Christine Weidinger
Wellgunde...............Marcia Baldwin
Flosshilde..............Batyah Godfrey Ben-David

Conductor...............Sixten Ehrling

……..

Следва състава при последната изява през 1996 г.:

Metropolitan Opera House
February 1, 1996
In English

THE MAKROPULOS CASE {6}
Leos Janácek--Leos Janácek

Emilia Marty............Jessye Norman
Kristina................Marie Plette
Albert Gregor...........Graham Clark
Vítek...................Ronald Naldi
Janek...................William Burden
Count Hauk-Sendorf......Anthony Laciura
Jaroslav Prus...........Håkan Hagegård
Dr. Kolenaty............Donald McIntyre [Last performance]
Cleaning woman..........Stephanie Blythe
Stagehand...............Ara Berberian
Chambermaid.............Michelle DeYoung

Conductor...............David Robertson

(край на цитата)

Четем името на легендарната Джеси Норман в главната роля на Емилия Марти. Мир на праха й, тя се помина през настоящата 2019 година.

През 1970 г. Макинтайър участва при премиерата на операта „Victory“ от R. R. Bennett на сцената на Ковънт Гарден в Лондон (13 април 1970 г.). Освен в роли от опери на Вагнер той блести в редица други опери: Йоханаан в „Саломе“, Орест в „Електра“ и Барак в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини и Риголето в операта от Верди, главната роля във „Воцек“ от Албан Берг, Каспар във „Вълшебният стрелец“ от Вебер, Трулове в „The Rake’s Progress“ от Стравински, Мойсей в „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг (1992 в Ковънт Гардън), Голо в „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси, редица изяви в Цюрих (например при откриване на новия оперен театър през 1984 г. в ролята на Ханс Закс в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер) и в Държавната опера в Хамбург, в Антверпен и на много други сцени. Като пиша за операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг се сетих, че през есента на 2015 г. българската певица Валентина Куцарова (моя добра ФБ- приятелка), участва в тази грандиозна опера (над 130 участници на сцената) в новата продукция в Париж. Куцарова отдавна е солистка в Оперния театър в Линц / Австрия. Скоро писах голяма статия за нея във връзка с рождения й ден и там споменах за това нейно участие в Париж през октомври и ноември 2015 година.

Доналд Макинтайър е известен и като отличен концертен певец и солист в кантатно-ораториални творби – Девета симфония от Бетовен, Осма симфония от Густав Малер и други.

Ето списък на изявите му на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Das RheingoldWotan31.05.19771 mal
Der fliegende HolländerDer Holländer17.12.1972–10.10.198422 mal
Der FreischützKaspar02.11.1986–19.11.19864 mal
Die WalküreWotan11.05.1976–02.12.19856 mal
FidelioDon Pizarro10.01.1973–30.06.198715 mal
LohengrinFriedrich von Telramund07.12.1972–05.03.19812 mal
ParsifalAmfortas11.04.1990–14.04.19902 mal
SiegfriedDer Wanderer05.06.19771 mal
Tristan und IsoldeKurwenal17.01.1973–15.01.19783 mal

(край на цитата)

Както се вижда, от 9 различни роли, той има във Виена участия в 7 опери от Рихард Вагнер.

А ето и цитат на всичките му изяви при Музикалния фестивал в Байройт (не са в хронологичен ред):

YearOperaPart
1988ParsifalAmfortas
1987ParsifalAmfortas
1981ParsifalAmfortas
1981Der fliegende HolländerDer Holländer
1980SiegfriedDer Wanderer
1980Die WalküreWotan
1980Das RheingoldWotan
1979SiegfriedDer Wanderer
1979Die WalküreWotan
1979Das RheingoldWotan
1978SiegfriedDer Wanderer
1978Die WalküreWotan
1978Das RheingoldWotan
1977SiegfriedDer Wanderer
1977Die WalküreWotan
1977Das RheingoldWotan
1977Tristan und IsoldeKurwenal
1976Tristan und IsoldeKurwenal
1976SiegfriedDer Wanderer
1976Die WalküreWotan
1976Das RheingoldWotan
1975Tristan und IsoldeKurwenal
1975SiegfriedDer Wanderer
1975Die WalküreWotan
1975Das RheingoldWotan
1974Tristan und IsoldeKurwenal
1974SiegfriedDer Wanderer
1974Die WalküreWotan
1974Das RheingoldWotan
1973SiegfriedDer Wanderer
1973Die WalküreWotan
1973Das RheingoldWotan
1973ParsifalAmfortas
1972ParsifalKlingsor
1972LohengrinFriedrich von Telramund
1971Die WalküreWotan
1971Der fliegende HolländerDer Holländer
1971LohengrinFriedrich von Telramund
1970Der fliegende HolländerDer Holländer
1970ParsifalKlingsor
1969Der fliegende HolländerDer Holländer
1968ParsifalKlingsor
1968LohengrinFriedrich von Telramund
1967LohengrinFriedrich von Telramund

(край на цитата)

Що се отнася до знаменитата постановка на „Ринга“ през 1976-1980 г. с участието на Макинтайър, през август 2011 г. той дава много съдържателно интервю за австрийската медия „Der neue Merker“, в което става въпрос за това изключително събитие и което интервю искам да цитирам. От текста се разбира какъв симпатичен човек е този новозеландец, вече на 76 години тогава, който малко след инервюто (в 14 часа) има билети за операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ на сцената в Байройт (в 16 часа), а преди това интервю претърпява неприятна повреда с колата си – спукване на гума в центъра на града и трябва да организира транспортирането й. Въпреки това, той е в добро настроение и се явява за интервюто в смокинг. Какви времена са били тогава, човек не може да си представи.

Макинтайър разказва много интересни детайли от работата си с различни режисьори и колеги, прави сравнения със стари и съвременни постановки на опери от Вагнер и дава съвети как да се приобщи младата генерация към оперното дело на Рихард Вагнер. Става въпрос и за днешните Вагнерови певци, като Макинтайър намира, че техният брой се е увеличил напоследък твърде чувствително. Той изтъква особените качества на тенора Йонас Кауфман, когото оценява особено високо. Ето цитат в оригинал: „Aber auch bei den Tenören gibt es sehr gute Stimmen. Jonas Kaufmann ist für ihn einer, der mit seiner wunderbaren Stimme heraus ragt. Die Stimmen sind also da. Zur Zeit gibt es mehr gute Heldentenöre und -baritone, als es je zuvor gegeben hat“.

Интервюто се води както на немски, така и на английски език. За да не увеличавам много размера на статията си, няма да я цитирам изцяло, само началото и последния абзац (цялата може да се прочете в медията „Der neue Merker“:

BAYREUTH: Interview mit Donald McIntyre, dem legendären Wotan des Jahrhundert-„Ring“ von Patrice Chéreau 1976


Auf dem Sommerfest der „Gesellschaft der Freunde von Bayreuth e.V.“ in der Eremitage am 24. Juli, also am Vorabend der mit Spannung erwarteten und dann so enttäuschenden „Tannhäuser“-Premiere, gab es ein Wiedersehen mit vielen alten Wagner-Recken des grünen Hügels. Während auf dem Podium Eva Randová, Manfred Jung, Hans Sotin, Ekkehard Wlaschiha und Uwe Klausenitzer in alten Erinnerungen schwelgten und ihre Meinung zur neueren Wagner-Ästhetik offenbarten, entdeckte ich im Publikum zwei „Alte“ der ganz besonderen Art: Donald McIntyre und Franz Mazura! Sie saßen da mit ihren Damen bei bester Laune – sofort schossen in mir gute alte Erinnerungen des Bayreuths der 1970er Jahre hoch. Was für Aufführungen habe ich damals mit diesen Herren erleben können, unvergesslich! In Anlehnung an Goethes Faust II „Oh Augenblick, verweile doch, Du bist so schön“ fasste ich mir ein Herz, stellte mich den beiden vor und fragte natürlich gleich, ob wir ein Interview für den Neuen Merker machen könnten. Leider reiste Franz Mazura am Folgetag ab, aber Donald McIntyre vereinbarte den Termin zwei Stunden (!) vor der „Meistersinger“-Premiere am 27. Juli in der Bürgerreuth. Pünktlich saß er da um 14 Uhr, im Smoking bereits, wie aus dem Ei gepellt, bei guter Laune. Dabei war gerade sein Auto mit einer Reifenpanne in der Stadt liegen geblieben, und es musste noch vor der Vorstellung, also bis 16 Uhr, ein Abschleppservice organisiert werden. Unglaublich, dass der Neuseeländer Donald McIntyre da noch die Ruhe fand, das folgende interessante Interview zu geben – wohl auch, weil er eben Neuseeländer ist…

(…) (пропуснати части)

… Und da wird es Zeit, sich um Donald McIntyres liegen gebliebenes Auto zu kümmern, eine Stunde vor den „Meistersingern“ noch mal einen Exkurs in die Banalität mit Abschleppdienst und Reifenreparatur durch den Bayreuther Innenstadtverkehr. Wir schaffen es, nachdem all das geregelt wurde, fünf Minuten vor dem Schließen der Türen auf dem Hügel zu sein. Donald McIntyre ist erleichtert, und wir freuen uns, dass er uns auch unter diesen Umständen in seine reiche Erfahrung hat blicken lassen.

Klaus Billand

(край на интервюто)

Давам превод на последния абзац:

„Ето идва времето, в което трябва да се погрижим за изоставената лека кола на Доналд Макинтайър в централното движение на Байройт един час преди началото на „Майсторите певци“, като направим един Exkurs (от латинската дума Exkursus – в този случай: едно допълнително разучаване и разследване с оглед на установяване на фактите по автомобилното произшествие и последиците за колата по отношение на уреждане транспорта на автомобила от мястото на катастрофата и поправката на гумите на колата). Ние успяваме да уредим това пет минути преди да се затворят вратите на Оперния театър в Байройт преди началото на „Майсторите певци“. Доналд Макинтайър е облегчен и ние се радваме, че макар и при тези неприятни условия можахме да надникнем в неговия богат опит.“

Клаус Биланд

(край на превода, на места „свободен“ превод)

Репертоарът на Макинтайър е огромен и обхваща опери от най-различни автори и епохи. Редица от тях са записани на плочи и дискове, дирижирани от най-видни диригенти на епохата. Солисти са били също певци от ранга на: Дейм (Даме) Гуинет Джоунс, Eлизабет Сьодерстрьом, Биргит Нилсон. В един запис на операта „Арабела“ от Рихард Щраус той пее с прочутата си сънародничка – сопраното Дейм Кири Те Канава. За нея той казва: „За изключителната певица Кири Те Канава имам чудесни спомени от 80-те години, тя беше превъзходна Дездемона като партньорка на Пласидо Доминго в „Отело“ от Верди – една от коронните му роли, както и от нейните“.

Когато дойде смяната на хилядолетията в края на 1999 г. (т.н. „Милениум“), Кири Те Канава беше в родината си – Нова Зеландия и понеже там и наоколо настъпи най-напред новото хилядолетие, телевизията предаваше от Нова Зеландия големите тържества, при които тя пя заедно с маорите – местното население на страната. Беше чудесно ! За мен тя и Доналд Макинтайър са най-известните оперни величия на далечната Нова Зеландия. Само факта, че тя е имала общо 136 изяви на сцената на МЕТ в Ню Йорк – от 1974 до 2012 (Доналд Макинтайър е имал общо 120 изяви там!), както и по целия свят, говори за изключителната класа на двамата новозеландци. Кири Те Канава пее активно до 2010 година (тя е родена на 6 март 1944 г.), навърши 75 години през 2019 г. и редовно участва в жури на редица международни конкурси, последно през 2017 г. в Кардиф / Уелс във Великобритания при авторитетния вокален конкурс там (преди години лауреати там бяха Дмитри Хворостовски и баритона от Уелс Брин Терфел, които изградиха после внушителна международна кариера). Това не пречи на Кири Те Канава от 2010 до 2012 г. да гастролира многократно на сцената на МЕТ в подходящата за възрастта й роля в операта „Дъщерята на полка“ от Доницети. Имам хубава снимка от такова участие в МЕТ и ще я поместя в тази статия.

Макар и в напреднала възраст Доналд Макинтайър продължава макар и по-рядко да се появява на оперната или концертна сцена. През 2004 г. пее в ролите на Вотан / Вандерер в Longborough, а през март 2006 г. – в ролята на Гурнеманц в „Парсифал“ в новозеландския град Уелингтън. От много години той гостува редовно в своята родина. Още през 1992 г. английската кралица Елизабет Втора го удостои с почетната титла „Сър“. Получил е и много други награди и титли през годините 1977, 1985 и 1992.

Доналд Макинтайър пее активно до 73-а си годишнина, като запазва силата на гласа и вокалната си техника до последната си изява. Преустановяването идва в резултат на здравословни проблеми. Чак до края на 70-те години на миналия век той пее една от коронните си роли – Вотан в „Пръстенът на нибелунга“. Последните му роли са: Борис Исмаилов в „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович, роля в „Cardillac“ от Паул Хиндемит, Balstrode в „Питър Граймс“ от Бенджамин Бритън, Крал Марке в „Тристан и Изолда“ от Вагнер, както и Барон Прус в „Случаят (Делото на) Макропулос“ от Леош Яначек. Освен това – някои малки роли в Токио. През последните четири години води майсторски класове по вокално изкуство в различни държави.

На 21 октомври 2017 г. ми хрумна да запитам тенора Михаил Светлев, който е имал редица оперни изяви в целия свят през последните десетилетия на миналия век, дали не е имал случайно обща изява с Доналд Макинтайър. Цитирам част от нашия диалог:

„Мишо, имам един въпрос – утре пиша за бас-баритона от Нова Зеландия Доналд Макинтайър (Donald McIntyre), който навършва 83 години. Пял е 120 пъти в МЕТ в период на 22 години, а за последен път пее през 2014 г. малка роля в Скалата в “Електра” – на 80 години, постановка на Патрис Широ (знаеш го – голям френски режисьор, скоро се помина) ! На този фон да си помислят сегашните БГ-певци какво значи ТЕХНИКА! Въпроса ми е, дали не си пял някъде с него, може и да имаш някоя снимка?“

Mишо: С него пяхме в Амстердам. Той пя Скарпия в „Тоска“. Имам критиката, но не знам дали не е отрязана така, че само аз и сопрана да сме. Ще видя.

Борис: Ще се радвам да ми я пратиш заедно с 2-3 думи. Не знам за друг българин, пял с него!

Мишо: В дясната колонка се чете името му. Той е новозеландец. И понеже имахме и двамата аспирации към Йохана Майер (Тоска), се съревновавахме кой ще я спечели. Тя беше “соло” тогава. Разбира се аз спечелих, а Джохана, както аз “фонетично” я наричах, ме покани в Дакота USA да посетя „Пасион Спиелен“ за Великден, който тя и баща й организираха. И там бях един Великден! Йохана Майер беше много популярна, пееше добре и Вагнер! Тя е сопрано. Пееше и в Байройт и в Метрополитен, живееха в Южна Дакота.

Борис: Вече намерих – през 2018 ще навърши кръглите 80 – трябва да пиша за нея. Цитирам: (…) Johanna Meier (born February 13, 1938) is an American operatic soprano. She has been described as “one of the foremost Wagnerian sopranos of her era”. She had an international career, including fourteen years at the Metropolitan Opera and three summers singing the role of Isolde in Wagner’s Tristan und Isolde for the Bayreuth Festival – the Festival’s first American Isolde. …. (…) (край) ВПЕЧАТЛЕН СЪМ!
(край на нашия диалог)

Нека да пожелаем днес на 22 октомври 2019 г. на сър Доналд Макинтайър добро здраве и дълъг живот по случай навършване на 85 години!

…………………….

Изпълнение на Доналд Макинтайър:

Donald McIntyre: «Leb’ wohl, du kühnes, herrliches Kind», Die Walküre. R. Wagner

Donald McIntyre, barítono en el papel de Wotan Orquesta Bayreuther Festpiele Director: Pierre Boulez Bayreuth, 1990

´´´´´´

Изпълнение на Доналд Макинтайър:

Donald McIntyre sings “Abendlich strahlt der Sonne Auge” from Das Rheingold

´´´´´´

Изпълнение на Доналд Макинтайър:

Handel: Messiah, HWV 56 / Pt. 1 – No. 5 “But Who May Abide The Day Of His Coming”

Handel: Messiah, HWV 56 / Pt. 1 – No. 5 “But Who May Abide The Day Of His Coming” · Donald McIntyre · London Philharmonic Orchestra · Karl Richter Advent with Bach & Handel ℗ 1973 Deutsche Grammophon GmbH, Berlin

´´´´´´