Konstantin Mihaylov-Stoyan

167 години от рождението на “бащата на българската опера” – тенорът Константин Михайлов-Стоян

Драги приятели на оперната музика, в последните няколко месеца често се връщаме към корените на българското оперно изкуство от началото на 20-и век. Поводът е винаги юбилей на някой деец от тази епоха и първите десетилетия след 1900 г., като Тодор Мазаров, Петър Золотович, Цветана Табакова, Надя Тодорова, Петър Райчев, Павел Елмазов, певческата кариера на които е пряко свързана с имената на Драгомир Казаков, Иван Вулпе, Константин Михайлов-Стоян – първите дейци в областта на това изкуство в България.

На 25 март 2020 г. е рожденият ден на може би най-важната личност в това отношение – певецът и музикален деятел с най-разнообразни дейности Константин Михайлов-Стоян, роден на този ден през далечната 1853 г. Тъй като на тази дата е роден и още един голям български певец и музикален организатор – Стефан Македонски, за който искам да публикувам статия, реших да напиша статията за Константин Михайлов-Стоян един ден по-рано – на днешния 24 март, тъй като на тази дата нямам предвидена личност в оперния си календар.

Когато срещнах това име за пръв път в средата на миналия век – около 1945-46 г. (бях ученик в Априловската гимназия в Габрово) – в музикалния речник на Иван Камбуров, бях изненадан от това интересно име. След това разбрах, че е син на българи – преселници в Русия от Ямболско и че е поставил това „Стоян“, за да намекне на българския си произход, понеже името Стоян е чисто българско – няма го в никоя друга славянска страна. Даже сега в страницата му на български език – доста подробна – в Уикипедия е отбелязано: „Константин Иванович Михайлов е роден в Бесарабия, тогава в рамките на Царска Русия, в бедно семейство на български преселници от Елховско. За да подчертае българския си произход, добавя към фамилията си името „Стоян“, нетипично за Русия и другите славянски страни.“

Това много ми харесва – ето един истински българин, който не се е посрамил от произхода си, верен на Паисиевия завет „защо се срамуваш да се наричаш българин?“. Но не това е важното – цялата дейност на Михайлов-Стоян преди да се завърне окончателно от Русия в България е пропита от една дълбока любов към родината на предците си и желанието да допринесе за развитието на оперното изкуство в тази освободена от турското робство страна. При това той има вече завидна кариера като оперен певец, музикален деятел и педагог в Русия. Освен на много оперни сцени в цяла Русия и то в главни роли, той пее на сцената на „Болшой“-театър в Москва, след като през 1888 година печели конкурс за солист в този театър (тогава е на 35 години), където играе до 1890 година и в периода 1897–1899 година. При това дейността му после в България не е безпроблемна – все още в тия години оперното изкуство е нещо екстравагантно и непопулярно. Необходими са ентусиасти със силна воля и уверени в способностите си, които да се наложат сред отговорните лица и да ги убедят в нуждата от сериозни мерки за осъществяване на инициативата. Историята показва, че при първото си посещение в България Михайлов-Стоян среща съпротива. Ето цитат от биографията му:

„През лятото на 1899 година Михайлов-Стоян посещава България за първи път и веднага установява контакти с местните музикални среди. Заедно с пианистката Мара Черен и певицата Катя Стоянова той изнася концерти във Враца, Видин, Лом и Русе. Отправя предложение до Министерството на просветата за създаване на професионална оперна трупа, но идеята не е приета, тъй като е сметната за ненавременна. Затова още през есента Михайлов-Стоян се завръща в Русия, където остава до 1907 година. В началото на 1902 г. в Нижни Новгород партнира на световноизвестния руски бас Фьодор Шаляпин. През 1903 г. е гост-солист на операта в Хелзинки и води класове в Музикалното училище във Вилно. През септември 1905 г. е назначен за директор на Музикалното училище в Ростов на Дон.“

(край на цитата)

Нека се спрем по-подробно на биографията му от самото начало. Константин Михайлов-Стоян е роден на 25 март 1853 г. в Голям Боялък, Бесарабия, починал на 13 юни 1914 г. в София (б.а. Б.К.: скоро ми попадна едно съобщение в Интернет от управата на община Болярово край Ямбол, която по повод на някакви избори пише за бележитни личности, родени там:

„… В знатната боляровска фамилия Цамбалоковци се е родил през 1330 г. патриарх Евтимий, последният патриарх на Търновското царство, превърнал се в символ на българската духовност. В с. Голям Боялък (Голямо Шарково) е роден КОНСТАНТИН МИХАЙЛОВ – СТОЯН, основоположник на българския оперен театър. Тук е родовият корен на именития диригент и композитор Емил Чакъров (с. Мамарчево). В град Болярово е роден Атанас Стойков (1919 г.), професор, член-кореспондент на БАН, почетен член на Италианската академия на изкуствата “Климатина”, изкуствовед и критик …. и т.н.).

Това за Михайлов-Стоян малко ме изненада, как от Голям Боялък в Бесарабия е станало същото родно място край Елхово. Аз допускам, че тези преселници от Голям Боялък са нарекли на същото име новото си селище в Бесарабия. Колко такива примери има за преселници от Европа например в Америка, чиито нови селища носят имена като старите им родни места в Европа.

През настоящата 2020 г. се навършват 106 години от смъртта на Михайлов-Стоян. Още като малък той получава досег с българската народна музика благодарение на песните на своята баба. Певческия си талант и интереса към музиката развива по време на гимназиалното си образование в Одеса, когато пее като солист в архиерейския хор и в хора на университетската църква. Завършва през 1872 година, но поради липса на средства успява да постъпи в Петербургската консерватория едва през 1876 година, като междувременно се препитава като учител в Елисаветоград. Отново поради безпаричие, в Консерваторията остава само в продължение на 4 месеца. Своето певческо майсторство и сценично поведение Михайлов-Стоян изгражда по-късно, в продължение на дългогодишен упорит труд на различни оперни сцени в Русия.

През 1881 г. постъпва в частна оперна трупа в град Симферопол на полуостров Крим. Прави сценичния си дебют в ролите на Парис и Пигмалион в операта „Хубавата Галатея“ от Франц фон Супе. В продължение на седем години гради кариера и в други оперни състави, както и в „Болшой“-театър в Москва. Между 1890 и 1897 година гастролира с оперната трупа на Иполит Прянишников, както и в други по-малки трупи. При повторната си визита в България (за първата вече писах по-горе) през лятото на 1907 година, Михайлов-Стоян предприема концертно турне из България с оперния певец Иван Вулпе, който също като него е родом от Бесарабия, и с неговата съпруга Богдана Гюзелева-Вулпе. С успехите си тримата певци отново привличат вниманието към инициативата за основаване на български оперен театър. За тази цел Михайлов-Стоян пише през 1907 г. своята книга „По въпроса за основаването на българската народна опера“, съдържаща полемични статии, писма, критични отзиви и други документални материали, аргументиращи необходимостта от такава културна институция. Така в края на 1908 година е основана „Българската оперна дружба“, а първото ѝ представление е на 18 октомври 1908 г.

До края на живота си Константин Михайлов-Стоян е неин режисьор, както и изпълнител в много от постановките. Ето извадка от историята на Софийската опера за този първи спектакъл:

„ (…) Най-после привържениците на оперното изкуство взимат връх. На 18 октомври 1908 г. “Българската оперна дружба” изнася първото си пробно представление – откъси от “Фауст” от Гуно и “Трубадур” от Верди. Фирмата “Оперна дружба” е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов. Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и Константин Рамаданов. От края на 1908 започва формирането на щатен хор. На 5 юни 1909 г. е представена първата постановка на цяла опера – “Палячи” от Леонкавало (…) “.

И една друга извадка от историята на Русенската опера, свързана с името на Михайлов-Стоян:

„Световната премиера на операта „Травиата“ от Джузепе Верди е на 6 март 1853 г. във Венеция. Отначало е приета сдържано, оценките са противоречиви. Но съвсем скоро „Травиата“ си спечелва славата на една от най-популярните и поставяни опери в света, което е и до днес. Първото изпълнение на „Травиата“ в България е изнесено от софийската Оперна дружба през 1910 г. Диригент е бил Тодор Хаджиев, а режисьор – известният руски (бел. авт. Б.К „?“) тенор Константин Михайлов-Стоян. „Травиата“ е емблематично за Русенската опера заглавие. Откриването на оперния театър на 27 ноември 1949 г. е именно с „Травиата“……“.

Много интересен за съвременния читател е този период за зародиша на оперното изкуство в България, поради което ще дам един цитат от историята му:

„ (…) Малко след това младото семейство на Иван Вулпе тръгва към България, запалено от идеята на Константин Михайлов-Стоян да създадат оперен театър в прародината си. В името на тази велика цел Иван Вулпе отказва покана за редовен професор в Иркутската консерватория, а Константин Михайлов-Стоян, бивш солист на московския Болшой театър, също бесарабски българин, жертва на 46-годишна възраст огромната си кариера в Русия. Тримата поемат трънливия път на артистите пионери. Тепърва им предстоят и изтощителни битки с противниците на новото изкуство. Обществото е разделено на две – „за” и „против” операта, най-върлите й противници са драматурзите, театралните артисти, които се страхуват, че тя ще засенчи драмата, ще отнеме хляба им. През 1907 г. тримата бесарабски българи изнасят първите оперни концерти в София и в страната, а през 1908 г. – първите оперни спектакли. Така се заражда българският оперен театър с родни солисти, хор и оркестър. Константин Михайлов-Стоян подготвя проекта за създаването на Българската оперна дружба, става и режисьор на трупата и постановчик на първите й премиери, играе в спектаклите, подготвя и младите певци. На 10 август 1908 г. министърът на просвещението Никола Мушанов е поканил официално в кабинета си Драгомир Казаков и Иван Вулпе на разговор. Иска да чуе от тях какви са възможностите за създаване на опера и да им каже от своя страна на първо време с какво държавата би могла да подпомогне инициативата им. Двамата искат от министъра да им осигури материалната издръжка, за да могат да останат в София и да положат сили за създаването на оперния театър, който се нуждае и от държавна субсидия. Мушанов им обещава 30 хил. лева, както и да назначи Константин Михайлов-Стоян и Иван Вулпе за първостепенни учители и да ги командирова в театъра. За предстоящите оперни представления са поканени Златка Куртева и Мария Василева, които учат пеене в Миланската консерватория. Четиринадесетият, включен в кръжока, е Константин Рамаданов, учител по музика и хоров диригент.

Малко след като е изгледал репетицията на „Фауст” с Иван Вулпе в ролята на Мефистофел, министър Мушанов се обръща към заместника си Андрей Протич, временно управляващ Народния театър, и го приканва да приюти под покрива на театъра оперните певци. На 22 септември 1908 г., докато кръжокът репетира, пристига телеграма от Министерството на просветата. Тя съдържа две важни новини – обявяването на българската независимост и решението оперният кръжок да се именува „Българска оперна дружба”, за да се ознаменува общонародното веселие. В средата на октомври София осъмва облепена с афиши, които канят столичани на изключително събитие – първите оперни представления – сцени от „Фауст” и „Трубадур”, „Евгений Онегин” и „Русалка”, а след това от „Аида” и „Демон”. В деня на продажбата на билети тълпата е възбудена от нетърпение и така напира, че чупи стъклата на вратите на Народния театър. Новото изкуство няма нищо общо с шансонетките и певачките по кафе-шантаните, които до тоя момент софиянци слушат. Пенчо Славейков, по това време директор на театъра, е стреснат от грандиозния успех на операта, вижда в него заплаха за драматичния театър. И си подава оставката, а драматичните артисти обявяват стачка в знак на солидарност. Така българската опера разтърсва София още с първия си сезон. В първите години съществуването й се финансира от основоположниците й. За да изплащат задълженията си по издръжката й в размер на 28 хил. златни лева, те работят в нея повече от 6 години безплатно. През 1921 г. тя прераства в „Софийска народна опера“ с държавно финансиране.“

(край на цитата)

Изключително интересна история – поука за днешните поколения! Наред с певческата и режисьорската си дейност, Михайлов-Стоян е автор и на вокално-педагогически студии и биографични очерци на музиканти и изпълнители. Освен към оперното дело, той има принос и към българския музикален фолклор, като записва множество народни песни и част от тях са аранжирани с клавирен съпровод и издадени от композитора и пианист проф. Андрей Стоянов.

Константин Михайлов-Стоян има доста широк репертоар от тенорови партии, като:

Танхойзер в „Танхойзер“ от Вагнер,

Радамес в „Аида“, Алфредо в „Траивата“, Манрико в „Трубадур“ от Верди,

Фауст във „Фауст“ от Гуно,

Баян в „Руслан и Людмила“ от Глинка,

Князът в „Русалка“ от Даргомижски,

Канио в „Палячи“ от Леонкавало,

Туриду в „Селска честа“ от Маскани,

Левко в „Майска нощ“ от Римски-Корсаков,

Ленски в „Евгений Онегин“ от Чайковски и др.

Като режисьор е поставил следните опери:

1909 – „Палячи“ от Леонкавало,

1910 – „Травиата“ от Верди, „Фауст“ от Гуно, „Селска чест“ от Маскани, „Демон“ от Рубинщайн, „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов,

1914 – „Трубадур“ от Верди.

……

Музикологът Иван Камбуров посвещава на Михайлов-Стоян почти цяла страница в своя „Илюстрован музикален речник“ от 1933 г. (това беше и моето първо запознанство с този голям артист и човек). Ето извадки от неговата статия: „ (…) Надарен с необикновено голям гласов инстинкт и педагогически дар и изучил основно законите на вокалността, той открива тайната на певческото изкуство (…) Най-голямото свое артистично тържество при кариерата си в Русия Михайлов-Стоян празнува при едно представление на „Палячи“, в което замества знаменития тенор Мазини. Привел публиката във възторг – с прекрасния си глас и отлична игра, артистът – при отворена сцена – е трябвало да изпее още два пъти ариозото (…) Недостатъчно оценен по-късно в България не само от официалната власт, но и от начеващите свои събратя, той се преуморява и нервно разстройва, поради което отива в Москва, за да се лекува. Забравил обидите и оскърбленията, тъй незаслужено отправяни му в България, той не намира думи да я хвали и се възхищава в руските вестници и списания от нейния общ и музикален напредък…. и т.н. и т.н.“ (край на цитатите) Иван Камбуров не пише кога Михайлов-Стоян се завръща в България. Аз не намерих сведения за това в информациите, с които разполагам. Ще добавя още, че този даровит артист е имал влечение и към други области на изкуствата – оставил е редица трудове, писани в Русия и в България. Ето няколко заглавия от негови писмени работи в Русия (последното в България): „Исповедь тенора“. Т. 1—2.,Москва, 1895—1896;„Генезис, анализ и метод естественного пения. Руководство к быстрому достижению правильного и хорошего пения“. Москва, 1898 (5-е изд., испр., перераб. и доп., под загл.: „Законы вокальности. Опыт построения первого обосновывающего теоретического и практического метода пения на основе генезиса звука, анализа хорошего пения и способа естественного звукосозидания. Популярное изложение“. Москва, 1912);

„Наш театр и его нужды“, Москва, 1901;

„Два гения — две сестры. К 100-летнему юбилею М. И. Глинки“, Санкт Петербург, 1904;

„Глинка и Пушкин в “Руслане и Людмиле” (История пророчества в “Руслане и Людмиле”). 4-е изд. под загл.: “Судьба России в “Руслане и Людмиле”. (Пророчество и история в “Руслане и Людмиле”), Санкт Петербург, 1905;

„Наши народные песни и законы вокальности в их колыбели и общественной жизни“, Минск, 1912;

„По въпроса за основаването на българската народна опера“, София, 1907.

Делото на Михайлов-Стоян е отразено и в авторитетни музикални енциклопедии и речници в страни от Западна Европа. В речника на Kutsch & Riemens от 1997 г. за него се пише следното (някои извадки):

„ (…) След завършване на музикалното си образование в консерваторията в Санкт Петербург и първоначално след гастроли като оперетен артист в Симферопол М.-С. е ангажиран в състава на „Болшой“-театър в Москва през годините 1888-90 и 1897-98. През сезона 1893-94 той е в състава на Царската опера в Санкт Петербург. Освен там пее и в оперните театри в Киев, Одеса, Саратов и Вилно. Във Вилно той е също и вокален педагог. След това М.-С. е избран за професор и после за ректор на консерваторията в Ростов на Дон, като същевременно играе в оперните театри в Смоленск и Витебск. Неговият репертоар обхваща партии като: Херман в „Дама пика“ и Ленски в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Принцът в „Русалка“ от Даргомижски, Алфредо в „Травиата“ от Верди, Танхойзер в едноименната опера от Вагнер, Фауст в едноименната опера от Гуно. През 1908 г. М.-С. поема ръководството на оперния ансамбъл в София („Българска оперна дружба“), който играе в сградата на Народния театър. Чрез неговата дейност се постига първия разцвет на оперния живот в България. През 1910 г. той поставя първата българска опера „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов. Под негово ръководство се изнасят опери и от други български композитори: Иван Иванов, Георги Атанасов („Борислав“, 1910), Димитър Хаджигеоргиев. За съжаление, след шестгодишна дейност в Софийската опера Михайлов-Стоян умира в София на 14 юни 1914 г. (…)“.

(край на цитата)

В петтомната „Оперна енциклопедия“ (на английски език) от 1995 г. също има малка статия за Константин Михайлов-Стоян (автор е българската музиколожка проф. Лада Брашованова). Там се дават подобни сведения, като към репертоара му се споменава и участие в „Селска чест“ от Маскани и особено в опери от руски автори. Казва се и за основния му труд „По въпроса за основаването на българската народна опера“, София, 1907.

Голяма е заслугата на Михайлов-Стоян за развитието на българската народна песен и опазването й. Не само като отличен изпълнител на много такива по време на редица концерти в столицата и провинцията, но и в редица негови инициативи се забелязва големия му интерес в тази област. Нека си спомним откъса от биографията му като дете: „Още като малък Михайлов-Стоян получава досег с българската народна музика благодарение на песните на своята баба“. Ето какво пише Иван Камбуров по тази тема: „Незабравимо и неотразимо впечатление оставяше този боговдъхновен певец при изпълнението особено на нашите юнашки и хайдушки песни – без майсторството му да намаляваше и при изпълнението на любовните, хороводни и обичайни песни. Той се тъй силно вживяваше и вчувтвуваше в тях, че заразяваше слушателите си със своята пълна артистическа всеотдайност на тяхното словесно и музикално съдържание“.

Лично аз съм дълбоко впечатлен от всичко, което научих през последните седмици за този обаятелен човек и музикант, отдал таланта си на българското музикално изкуство и неговия напредък. Оставил голямата си кариера в Русия и отдал живота си на една велика идея – това е пример, достоен за уважение и признание.

Но и макар по-късно Константин Михайлов-Стоян да не е имал изяви в Русия, неговото дело се помни там и често в руски медии се дават сведения за живота и дейността му. През 2018 г. попаднах в Интернет на статия за него, публикувана през февруари 2018 г.:

Медия в Русия „КИНО-ТЕАТР.РУ“

последнее обновление информации: 26.02.2018

Михайлов-Стоян Константин Иванович

Константин Стоян

6 апреля 1853, с. Большой Буялык, Херсонская губерния, Российская империя — 26 июня 1914, София, Болгария

Оперный певец (лирико-драматический тенор), режиссёр и общественный деятель.

Родился в болгарской семье, проживавшей в Бессарабии. С 1879 года обучался вокалу в Петербургской консерватории у Василия Самуся. Некоторое время выступал в различных провинциальных труппах.

В 1888—1890 и в 1897—1898 годах — солист Большого театра.
В 1893—1894 годах — солист Мариинского театра, с 1894 года пел на оперных сценах Одессы, Киева, Саратова, Казани, Нижнего Новгорода.

С 1907 года жил в Софии. В 1908 году стал одним из организаторов «Болгарского оперного товарищества», где состоял певцом, режиссёром и директором (в 1921 году на основе этого товарищества была создана Софийская народная опера). Впервые поставил в Болгарии оперы русских, болгарских и европейских композиторов.

Театральные работы:

«Трубадур» Верди — Манрико
«Травиата» Верди — Альфред
«Риголетто» Верди — Герцог
«Аида» Верди — Радамес
«Волшебная флейта» Моцарта — Тамино
«Паяцы» Леонкавалло — Канио, Арлекин
«Тангейзер» Вагнера — Тангейзер
«Севильский цирюльник» Россини — Альмавива
«Сельская честь» Масканьи — Турриду
«Роберт-Дьявол» Мейербера — Рембо
«Галька» Монюшко — Йонтек
«Дубровский» Направника — Дефорж
«Руслан и Людмила» Глинки — Баян, Финн
«Русалка» Даргомыжского — Князь
«Фауст» Гуно — Фауст
«Запорожец за Дунаем» Гулак-Артемовского — Андрей
«Князь Игорь» Бородина — Владимир Игоревич, Ерошка
«Борис Годунов» Мусоргского — Мисаил
«Черевички» Чайковского — Школьный учитель
«Чародейка» Чайковского — Паисий
«Пиковая дама» Чайковского — Герман
«Евгений Онегин» Чайковского — Ленский, Трике
«Демон» Рубинштейна — Синодал
«Юдифь» Серова — Вагоа
«Вражья сила» Серова — Вася
«Рогнеда» Серова — Княжой дурак
«Майская ночь» Римского-Корсакова — Левко

(край на цитата)

Нека на 25 март 2020 г. помислим за Константин Михайлов-Стоян и делото му. Дано съответните органи в България направят необходимото, за да не остане в забвение делото на този голям българин, макар че е бил роден в Русия. Да се надяваме, че Българското радио ще направи специално предаване, както преди 7 години – през 2013 година:

Спомен за Константин Михайлов-Стоян

публикувано на 30.03.2013 в 14:52 часа

(Българско национално радио)

Помните ли Константин Михайлов-Стоян?

Константин Михайлов-Стоян е певец, режисьор и обществен деец, бесарабски българин, роден преди 160 години. Завръща се в истинската си родина когато е 46-годишен, вече постигнал много на престижни руски сцени, но решен да организира оперен театър и у нас – идея, която има много противници и борбата му с тях е почти непосилна.  Но успява!

Константин Михайлов-Стоян играе в спектаклите на Оперната дружба, режисира, подготвя и младите певци всеотдайно до внезапната си смърт през 1914 година.

Чуйте интересни подробности от биографията на Константин Михайлов-Стоян и негов запис, направен през 1912-та, съхранен в Златния фонд на БНР.

Рубриката “Помните ли…” представя Красимира Йорданова.

Програма Хоризонт – Музика – „Алегро Виваче“

(край на информацията)

През 2018 година рожденият юбилей на Михайлов-Стоян беше кръгъл – 165 години, тогава си спомнихме от моята специална статия по случая за него и за огромното му дело, от което се е развило това, което сега прославя България по целия свят – нейните големи оперни и концертни певци, наследили хубавите традиции, заложени от този голям артист и патриот.

През 2019 г. открих една хубава статия от 2016 г. не само за Константин Михайлов-Стоян, но и за първите десетилетия от историята на българското оперно изкуство, която ще цитирам като финал на статията ми днес:

Портал „Дума“

Бащата на българската опера

Константин Михайлов-Стоян пял на сцената с великия Шаляпин

вторник, 5 юли 2016 / брой: 150

автор: Огнян Стамболиев

В родината на Орфей операта се ражда късно, след пет века безпросветно робство. А и след Освобождението трябва да мине цяло десетилетие, преди да се появят първите кълнове на това прекрасно изкуство. Нито държавата, нито обществото, дори и интелигенцията са готови да подкрепят операта. Няма традиция, няма кадри, няма средства. Но за щастие се появяват трима души, пионери-мечтатели, които се нагърбват с тази задача. Това са тримата бесарабски българи Константин Михайлов-Стоян, Иван Вулпе и Драгомир Казаков. Именно те полагат основите на това изкуство, като не жалят време, труд и сили, за да го утвърдят сред още ориенталски устроеното ни общество.

Константин Михайлов, прибавил към фамилията си типично българското “Стоян”, е роден на 23 март 1853 г. под знака на огнения Овен в село Голям Боялък, Бесарабия, в семейство на преселници от Елхово, прогонени от честите набези на турците.

В семейството той е десетото дете. Пее от съвсем малък. Учи първо в родното си село, а после и в Одеската гимназия, където, като солист на архиерейския хор, показва голямата си музикална надареност. Дипломира се и заминава за Санкт Петербург да учи пеене в Консерваторията. Междувременно работи като учител по музика, за да се издържа. След две години напуска града на Нева и тръгва из провинцията като солист на различни пътуващи оперни трупи. Дебютира с ролите на Парис и Пигмалион в оперетата “Хубавата Галатея” на Франц фон Супе, натрупва обширен класически западен и руски репертоар, за кратко време си създава името на ценен и обещаващ млад тенор, ангажират го вече в по-големи театри, пее дори в спектакли с великия Шаляпин. Притежава красив, естествено поставен лирико-драматичен теноров глас с хубав тембър и възможности за широк репертоар – от лиричния до по-тежкия.

През 1888 г. го приемат за редовен солист на Болшой, където остава две години, за да тръгне отново из страната. Пее с голям успех в Санкт Петербург, Царицин, Киев, Самара, Петрозаводск, Одеса, Казан, Харков, Саратов, Рига, Вилнюс. Успехът му е толкова голям, че скоро засенчва звездата на италианската опера, прочутия Мазини, който шества по това време из Русия. После отново е в Болшой. На тази световна сцена жъне успехи в централния теноров репертоар: “Садко”, “Дама Пика”, “Фауст”, “Палячо”, “Селска чест”, “Еврейката”, “Танхойзер”, “Онегин”, “Травиата”. Всъщност, той е първият българин, пял в Болшой. А за ролята на Герман от “Дама Пика” получава висока оценка от самия автор – Чайковски. За тази негова коронна роля “Киевски вестник”, бр. 36 от 1893 г., пише следните редове: “Само в изпълнението на българина Константин Михайлов-Стоян на Герман ние видяхме и чухме в тази роля живо лице, разбрахме същността на този сложен образ, както е бил замислен от Пушкин и Чайковски”.

През лятото на 1899 година пристига за първи път в родината-майка. Свързва се със сопраното Катя Стоянова и подготвя оперен концерт, който изнася в редица градове на страната. Решава, че в България е време да се направи опера. Предлага идеята си на Министерството на народната просвета (към него е и управлението на културата), но му отговарят, че: “В България е още рано да се открие опера…”. Огорчен и разочарован, той се завръща в Русия и продължава триумфалната си кариера. Пее в Москва и Петербург, Варшава, Краков, Хелзинки. Разширява репертоара си с още заглавия, изнася концерти. Става извънредно популярен. Устройват му чествания в различни градове на Русия. През 1903 г. го канят за директор на операта във Вилнюс, Литва, тогава в Русия, която е в тежка творческа криза. Само за година той изправя на крака театъра, за което получава благодарствен адрес от общината и гражданството. Честват го още в Царицин, Ростов на Дон, Витебск, Одеса. Накрая се установява в Одеса, за да е по-близо до отечеството си.

През 1907 година в България се завръщат други двама бесарабски българи – басът Иван Вулпе и съпругата му, сопраното Богдана Гюзелева-Вулпе. Те живеят със същата мечта като Константин Михайлов-Стоян – да основат родна, българска опера. Изнасят няколко концертни програми с арии и дуети, приети с огромен интерес от публиката, което ги обнадеждава. През 1908 година заедно с него създават трупа с името
„Българска оперна дружба“.

В нея, освен тях, влизат още Мара Василева, Жельо Минчев, Панайот Димитров, Стоян Николов, Драгомир Казаков, все млади и даровити певци, учили в чужбина, но не останали там, а завърнали се у нас с благородната идея за “българска опера”. И така, на 18 октомври 1908 година се ражда тази дългоочаквана и мечтана институция, която през 1922 година получава името Софийска народна опера и най-сетне става държавна. Но преди това трябва да споменем за Оперното отделение на Столичната драматично-оперна трупа “Сълза и смях”, което се сформира в читалище “Славянска беседа” през 1891 година. На първото представление са изнесени с голям успех откъси от оперите “Веселите уиндзорки” от Ото Николай и “Трубадур” на Верди. За съжаление, липсата на средства и на подкрепа от държавата бързо слагат край на тази инициатива. Но зърното е вече посято!

От 1908 г. до края на живота си, 13 юни 1914 г., Константин Михайлов-Стоян стои начело на Оперната дружба. Той е първи тенор и режисьор. Със своя голям опит, натрупан в руските театри, допринася твърде много за професионализирането на съставите. Заедно с прекрасно подготвения Иван Вулпе – той е първи бас и вокален педагог, по-късно ще подготви няколко поколения български певци, той пренася у нас традициите на руския реалистичен музикален и драматичен театър от края на ХІХ и началото на ХХ век, с което дава вярната насока на развитието на оперното дело у нас.

Константин Михайлов поставя част от първите български опери: “Сиромахкиня” (Емануил Манолов), “Камен и Цена” (Иванов – Кауцки), “Борислав” (Маестро Атанасов), “Тахирбеговица” (Димитър Хаджигеоргиев), а също редица творби на: Верди, Леонкавало, Гуно, Маскани, Рубинщайн, Чайковски. Концертира много активно из цялата страна. Изнася рецитали с оперни арии, художествени и народни песни, пропагандира все още непознатото у нас оперно изкуство, пише статии и студии за музиката и българския фолклор, събира и обработва заедно с композитора Андрей Стоянов народни песни, прави всичко възможно, за да утвърди българското оперно дело и да проправи трудния му път през тези начални, пионерски години.

Бележка на автора: Днес името му се чува твърде рядко, в столицата няма улица на неговото име, нито паметник. Редно е улицата, на която е националната ни опера, чийто баща е той, да носи името му, вместо да се казва “Врабча”.

(край на цитата)

През юни 2019 г. Българското Национално Радио излъчи интересно предаване, свързано с делото на Константин Михайлов-Стоян. Цитирам:

БНР

По въпроса за основаване българска народна опера“ – Константин Михайлов-Стоян

13.06.2019

Константин Иванович Михайлов-Стоян (25 март 1853 – 13 юни 1914) е български оперен певец и режисьор. Роден е в село Голям Боялък, Бесарабия, в семейство на преселници от Елховско, където неволята и бедността са постоянни гости. Въпреки нищетата именно в семейството се заражда голямата  любов към музиката. Расте с българските народни песни, които баба му често пее.

През 1872 г. завършва като стипендиант VI гимназиален клас в Одеса. Там в хора на университетската църква и в архиерейския хор за пръв път проявява музикалния си талант като солист. По-късно постъпва в Петербургската консерватория, но поради липса на средства напуска след 4-месечно обучение. Цялостното си изграждане като певец и артист постига постепенно чрез усилена работа на различни руски оперни сцени.

През 1881 г. дебютира в ролите на Парис и Пигмалион в „Хубавата Галатея“ от Франц фон Супе на сцената на частната оперна трупа в град Симферопол. През 1888 г. чрез конкурс е приет за солист в Болшой театър в Москва, където пее с известни прекъсвания до 1899 г. Участва в оперната трупа на Иполит Прянишников, замества в италианската оперна трупа в Москва известния тенор Мазини, гастролира с успех и в Мариински театър.

За пръв път посещава България през 1899 г., изнасяйки самостоятелен концерт в София. След него заедно с певицата Катя Стоянова и пианистката Мара Черен концертира във Видин, Лом, Русе и Враца. По време на престоя си в страната се запознава с музикалния живот, слуша и записва народни песни и още тогава предлага на Министерството на просветата да създаде оперна трупа. Предложението му е отхвърлено и същата година той се завръща в Русия. Професионалното му развитие продължава на  различни оперни сцени. Започва и преподавателска дейност в Музикалното училище във Вилно. От 1905 г. е директор на музикалното училище в Ростов на Дон.

Между най-сполучливите му музикално-сценични образи са Канио в „Палячи“ от Руджеро Леонкавало, Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани, Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно, Левко в „Майска нощ“ от Римски-Корсаков и др.

През 1907 г. заедно с певците, също бесарабски българи, Иван Вульпе и Богдана Гюзелева-Вульпе предприемат концертна обиколка из България. Успехът на това начинание става повод да се заговори усилено за създаване на български оперен театър, а това от своя страна поражда продължителна полемика във вестниците. Във връзка с нея  Константин Михайлов-Стоян пише книгата си „По въпроса за основаване българска народна опера“, съдържаща значителен брой критики, статии, писма, в които аргументирано защитава създаването на българска опера.

Така през 1908 г. заедно със съпрузите Иван и Богдана Вульпе основават оперен театър с името „Българска оперна дружба“ и сформират оперна трупа от български певци. В трупата освен те тримата влизат още Мара Василева, Драгомир Казаков, Желю Минчев, Стоян Николов, Катя Стоянова и др. Първото представление на Българска оперна дружба е на 18 октомври 1908 г. Оттогава до края на живота си Константин Михайлов-Стоян стои начело на Оперната дружба като певец и като режисьор. Той стимулира и създаването на български оперни творби, като подема инициативата оперният театър да постави оперите „Сиромахкиня“, „Камен и Цена“, „Борислав“ и „Тахирбеговица“. Автор е на много студии и статии по музикални въпроси.
Константин Михайлов-Стоян развива активна концертна дейност из цялата страна. Същевременно изпълнява и български народни песни, които сам записва. Част от тях са аранжирани с клавирен съпровод и издадени от композитора Андрей Стоянов. Българският първи тенор от Императорските руски театри допринася за създаването и утвърждаването на оперното дело у нас през най-трудния първи етап от неговото развитие.

      (Песен из оперетата „Софиянци пред Букурещ“, музика Тодор Хаджиев, либрето Борис Руменов, изпълнява Константин Михайлов-Стоян с хора и оркестъра на дружбата, дирижира авторът – запис 1912 г.)

(край на цитата) 

Цитирам линк към това предаване на БНР:

Нека днес на 24 март 2020 г. помислим за Константин Михайлов-Стоян и делото му по случай 167 години от рождението му на 25 март 1853 г.

Мир на праха му!

………