Milcheva, Alexandrina (BGR, Mezzosopran)

Днес празнува рожден ден знаменитата певица Александрина Милчева

Бях попска дъщеря и имах много спънки заради този факт. Много бях тъпкана, нямах самочувствие, не знаех какво да правя. Не ме приеха в Консерваторията, не ми повярваха и трябваше сама да налучквам пътя. Затова по-късно, когато в чужбина дойде признанието, винаги благодарях на Бог за невероятната възможност … Не знам, може би е въпрос на воля, може би е на огромна любов към музиката, за да стана това, което съм. А може би просто съм била родена да се занимавам с това изкуство. Може би тази сила ми е давана, без аз да знам. Защото като характер съм мека, но се оказа и че съм доста устойчива“.

(думи на Александрина Милчева при нейно интервю)

Драги приятели на оперната музика, на днешната дата – 27 ноември 2020 г. навършва 86 години една от гранддамите на българското вокално изкуство – маестра Александрина Милчева, за която писах за последен път статия на този ден през 2019 година. Днес искам наново да я почета, като първо ще цитирам статията ми от 2015 г., като след това ще я допълня с нови факти през последните 5 години (не променям никакви дати, все едно четете написаното през 2015 година):

„Драги приятели на оперната музика, много от вас знаят, че на днешния 27 ноември 2015 г. именитата българска певица Александрина Милчева има рожден ден. Миналата година тя навърши на днешния ден кръглите 80 години. Тогава аз написах статия за нея, която днес ще публикувам с малки изменения, съдържащи главно някои материали, появили се след нейния рожден ден през 2014 г. На първо място това е една интересна статия, появила се именно на рождения й ден в електронния портал „Площад Славейков“, другата е статия на музиколожката проф. Боянка Арнаудова, публикувана във в. „Култура“ от 6 март 2015 г.

Тези два материала ще поместя след текста на статията ми от миналата година. В разстояние на една година имам над 120 нови ФБ-приятели, които искам да запозная с тази статия. Така че в следващия текст не правя промени в някои дати, засягащи събития от миналата 2014 г. Цитирам този текст:

„Драги приятели на оперната музика, днес пиша с особена радост: на днешния 27 ноември през 1934 г. е родена една от най-известните български оперни певици – мецосопраното Александрина Милчева, която принадлежи на онази генерация певци и певици от средата на миналия век, от която после израстна онази група артисти, довели до изключителен подем на българското оперно изкуство и определени от много наши и чужди критици като „златно поколение“, прославило страната по най-прочутите оперни сцени в света.

Каква прищявка на природата: Александрина Милчева повежда редицата на няколко от най-добрите български оперни певици и певци, родени през 1934 г. – след нея на 9 декември ще навърши 80 години Антон Дяков, а после на 15 декември – Райна Кабаиванска. Едно звездно трио от сопран, мецосопран и бас, просто човек да може да ги види тримата заедно, посрещайки тържествено тези свои кръгли годишнини, напълно заслужили честа и уважението не само на българския слушател и зрител, а на много такива в целия свят. Дано отговорните лица в България (много се съмнявам) се сетят да организират нещо по-специално за тримата, такова съвпадение не става всяка година, и то в такъв кратък срок. Така както през пролетта на 2015 г. във Виена ще пеят на тържествен концерт във Виенската опера няколко високо заслужили – вече възрастни солисти на този театър, а заедно с тях и българката Красимира Стоянова (писах за това преди няколко седмици), така и съответните органи в София трябва да организират нещо подобно. Представям си тримата доайени, вече навършили достойните 80 години, седнали на почетни места – може и на сцената, те толкова години са били в тази обстановка, – да бъдат на тържествен концерт, на който млади таланти, може и техни ученици, да поднесат подходяща програма. Много читатели ще се засмеят и ще ме обвинят в немислими фантазии, но така е – самият свят на операта е една великолепна фантазия, която дава дух на милиони зрители по целия свят. По тази причина и в България може да се направи подобно нещо, трябва обаче „повече фантазия“ на отговорни хора, които живеят с такъв дух. Не е въпрос само до пари.

Пиша ви това и не вярвам на думите си. Защо? Само преди седмица милата Дарина Такова пусна във Фейсбук доста тъжно съобщение. Ето текста:

„Едва вчера разбирам, че на 27 ноември друга наша голяма, прекрасна, великолепна певица, от златното поколение на операта, Александрина Милчева, навършва 80!!! Двайсетина дни преди Кабаиванска. Никога не съм знаела. Не виждам обявени празници и чествания! Защоо? Случайно разбирам, че онзи ден е имала открит майсторски клас в операта. Защо така анонимно? Петима-шест певци са участвали, само защото са били там случайно. Трябваше залата да пращи по шевовете, да бъде анонсирано навсякъде, всички ние да сме там. Мадам Милчева от години преподава успешно, но тихомълком. Това означава ли, че трябва тихомълком да бъде отбелязан юбилеят ѝ? Е да, направили са я почетен член на операта, каквото и да значи това …“

(край на съобщението)

Как на човек да не му стане мъчно. Дано стане някакво чудо, но едва ли. Аз разбира се знам за този юбилей и се подготвих с днешната статия, с която поне малко ще допринеса да разчупя мълчанието в официалните среди (аз обаче не принадлежа към тях). Дали все още г-жа Милчева не е жертва на произхода си (все не ми се вярва) – дъщеря на свещеник, но нека по-долу прочетем нейни съкровени мисли, които са доста тъжни. Тя ги е изказала при едно интервю, за което ще стане въпрос. Не ви се вярва? Тогава запознайте се в Интернет с житие-битието на милата д-р Рада Москова – голямата българска детска писателка, съпруга на починалия вчера лекар, музикант и фонолог д-р Стефан Москов (баща на Теди Москов), който е помагал на много певици и певци за опазване на гласовете им. Рада Москова е родом от Габрово и аз познавам лично много добре патилата на фамилията им – уважавания Стефан Сираков и съпругата му леля Бегония, близки и на нашето семейство.

Сега да започна с моите мисли във връзка с юбилея на Александрина Милчева. Не е необходимо да се споменават конкретни имена, тя е една от първите и най-изявени представители на това златно поколение. Аз като млад мъж (ние сме почти на една възраст – в някои западни музикални енциклопедии и речници е отбелязано, че е родена през 1936 г., годината 1934 стои в страницата й на български език в Интернет) много пъти съм я слушал във Варна след 1960 г., в София (след 1968 г.), после два пъти при нейни гостувания в Полша (във Варшава през 1977 г., когато тя пя заедно с ансамбъла на Софийската опера и в Лодз няколко години по-късно). Винаги съм оставал дълбоко задоволен от великолепния й глас и игра и съм мислил за това, че като дъщеря на свещеник не винаги й е било леко, особено в началото на кариерата й.

Едва при едно интервю от последните години тя споделя открито за това. Ето думите: „Бях попска дъщеря и имах много спънки заради този факт. Много бях тъпкана, нямах самочувствие, не знаех какво да правя. Не ме приеха в Консерваторията, не ми повярваха и трябваше сама да налучквам пътя. Затова по-късно, когато в чужбина дойде признанието, винаги благодарях на Бог за невероятната възможност … Не знам, може би е въпрос на воля, може би е на огромна любов към музиката, за да стана това, което съм. А може би просто съм била родена да се занимавам с това изкуство. Може би тази сила ми е давана, без аз да знам. Защото като характер съм мека, но се оказа и че съм доста устойчива“.

Какви хубави и откровени думи! И дали не ни навеждат на тъжни мисли, като си помислим само г-жа Милчева ли е имала това понижено самочувствие и липса на достатъчно кураж да се бори смело с неправдата? Сега е лесно да се говори, но само хора от „нашата генерация“ знаят подробностите. На много млади таланти в разни области на живота не се даваше реалната възможност да израснат така както трябва и често чак в чужбина да бъдат достатъчно признати. Да припомня съдбата на световно известния бас Антон Дяков, който допреди десетина години беше почти непознат за редица оперни любители в България. Преди известно време писах за Трифон Силяновски, чиято съдба на музикант е повече от „жива трагедия“. А вчера като влязох в страницата на д-р Рада Москова и прочетох в едно нейно интервю за в. „Труд“ през какви мъки е преминала в ученическите си години и после, докато се наложи в света на изкуството, просто се изумих, макар че знаех някои неща, но не с подробности.

Във въпросното интервю с Александрина Милчева, дадено в София на български журналист, се чувстват и други „тъжни нотки“, казани с болка от певицата, но резултат от големия й житейски опит и наблюдения на света. Ето извадка: „Пяла съм навсякъде, където могат да си мечтаят световните оперни звезди. С големи партньори и с големи диригенти. А сега? Все още давам консултации на млади певци. През моята школа са минали таланти, които днес събират световна слава. Мъчно ми е обаче, че чужденците не ме забравят, а българите, от които никога не съм вземала пари за уроци, не се сещат дори картичка за някой празник да изпратят. Съдбата на педагог като че ли повтаря съдбата на певица – прославена в чужбина, а тук … Навремето толкова не вярвах в силите си, че когато френската критика пишеше за “кралския глас на българката Александрина Милчева”, дори не успях да се зарадвам подобаващо“.

По-нататък журналисът пита г-жа Милчева, дали харесва съвременната музика, а тя е лаконична: “Ако е красива …”. А после става сериозна и е на път да избухне: “Имам алергия към чалгата. Всичко е чалга. Не само музиката. Политиката ни е чалга. Като пеперуди кацат от партия на партия. Не, по-скоро като мухи. Отиват само защото имат интерес да влязат в този парламент … А после, защо младите бягат от тук – ами ще бягат! И отношенията между хората у нас са чалга, разминават се и дори „добър ден“ не си казват. Пускаш телевизора и там чалга. За какъв ВИП става дума? Не виждам нито един истински авторитет от която и да е област на изкуството! Потресаващо е!”.

Александрина Милчева е родена на 27 ноември 1934 г. в живописото село Смядово край Шумен (много по-възрастни хора го знаят от прочутите едно време „смядовски луканки“) в семейство на свещеник. Завършва гимназия в Шумен, там пее в училищния хор. Започва кариерата си като хористка във Варненската опера. Съгласно сведенията в „българската Уикипедия“ особена роля за развитието й през този период оказва диригентът и композитор Йоско Йосифов, работи също усилено с проф. Георги Черкин. В много западни музикални енциклопедии и речници е казано нещо по-конкретно за музикалното й образование, че е студентка на проф. Черкин в Софийската държавна консерватория. Съгласно тези източници дебюта й е през 1961 г. на сцената на Държавната опера във Варна в ролята на Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт. През 1968 г. постъпва в Софийската държавна опера, където бързо се издига като „един от най-важните членове на ансамбъла“ в този оперен театър. През 1966 г. Милчева спечелва първа награда на международния певчески конкурс в Тулуза / Франция.

Не е необходимо да изброявам всички роли и опери, в които тя играе през тези следващи години – важни и трудни роли в мецосопрановия репертоар. Конкретни данни има във всеки източник. Ето няколко първи роли: Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“, Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Марина в „Борис Годунов“, преди всичко като знаменита Кармен в операта от Бизе, прекрасна партньорка на Любомир Бодуров (в статията за него писах за двамата). През 70-те години започва и огромната й международна кариера: Виенската държавна опера, Миланската Скала, оперите в Париж, Брюксел, Лион, Руен, Амстердам, Женева, Цюрих, „Komische Oper“ в Берлин, Ковънт Гардън в Лондон, Държавната опера в Мюнхен (1979 и 1984), на „Arena di Verona“ (1980, 1984), на Фестивала в Залцбург, също в Глайндбърн във Великобритания, на „Maggio Musicale“ във Флоренция (преди всичко през 1983 г. в „Сестра Анджелика“ от Пучини). Други оперни сцени в Европа: Прага, Будапеща, Москва (Болшой), Барселона, Мадрид, Лозана, Хамбург, Бон, Висбаден, Белград, Бърно, Варшава и Лодз в Полша, Атина и другаде. Извън Европа: МЕТ в Ню Йорк (дебют в ролята на Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс), „Lyric Opera“ в Чикаго, в оперните театри в Сан Франциско, Далас, Синсинати, Токио, Рио де Жанейро, Буенос Айрес (Teatro Cólon). Александрина Милчева развива в течение на годините и много успешна концертна дейност със собствени рецитали и като солистка в симфонични произведения от различни автори и стилове.

Забележителен е успеха на Милчева при играта й през 1982 г. на сцената на Миланската Скала в ролята на Ада в премиерата на операта „La vera storia“ от Лучано Берио (компонирана през 1981 г.), както и интерпретациите й на някои други роли. Ето цитати от западни музикални източници в края на миналия век: „Милчева има много успешни изяви на Миланската Скала (между другото като Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски), в МЕТ и в Чикаго, както през 1983 г. в „Teatro Liceo Barcelona“ в ролята на Preziosilla в „Силата на съдбата“ от Верди, през 1984 г. в Парижката опера като Марина в „Борис Годунов“, през същата година в Женева като Aдалджиза в „Норма“ от Белини“. И по-нататък: „Наред с класическия репертоар от немски, италиански, френски и славянски автори, Милчева владее до съвършенство едни от най-взискателните колоратурни роли в нейния жанр, например: Азучена в „Трубадур“, Aдалджиза в „Норма“, Princesse de Bouillon в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини и особено Кармен в едноименната опера от Бизе“.

Между другото, ролята на Кармен е дебюта й на сцената на Виенската държавна опера, където тя започва да гастролира през 1976 г. Един от партньорите й е Пласидо Доминго. При един от спектаклите с него, протекъл при много голям успех, след края двамата са били извикани 36 пъти на сцената, което е продължило близо 40 минути. Някои източници отбелязват, че това е вторият рекорд по продължителност на овациите в историята на операта! (Мисля, че рекорда се държи от Лучано Павароти, който при един спектакъл е бил извикан на сцената над 80 пъти и това е траело над един час). Изобщо на сцената на „Wiener Staatsoper“ Милчева е играла общо 168 пъти. Ето точният списък:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Boris Godunow	Marina Mnischek	22.03.1975–28.05.1985	16 mal
Carmen	Carmen	13.11.1976–16.06.1982	12 mal
Così fan tutte	Dorabella	30.12.1983–13.01.1984	5 mal
Die Zauberflöte	Dritte Dame	27.09.1977–09.05.1981	13 mal
Falstaff	Meg Page	24.02.1980–01.03.1985	22 mal
Fürst Igor	Kontschakowna	02.11.1979–11.11.1979	3 mal
Il trovatore	Azucena	31.01.1979–04.06.1985	9 mal
La clemenza di Tito	Sesto	19.05.1978–26.01.1979	5 mal
La forza del destino	Preziosilla	18.01.1981–31.01.1981	3 mal
Madama Butterfly	Suzuki	29.09.1977–17.04.1982	8 mal
Norma	Adalgisa	17.05.1977–20.10.1979	6 mal
Salome	Herodias	07.01.1981–12.04.1982	6 mal

(край на цитата)

В операта „Норма“ Милчева има още 4 изяви на тази сцена, но под името Милчева-Нонов:

Norma	Adalgisa	09.09.1977–04.04.1978	4 mal

(край на цитата)

При интервюто в София, за което вече писах, Милчева разказва интересен факт от съвместната й дейност с Пласидо Доминго при изявите им в „Кармен“: „Той е не само изключителен талант, а и невероятен човек и колега, когото продължавам да давам за пример на учениците си – казва певицата. – Веднъж пеехме заедно “Кармен” в Барселона. Той беше малко притеснен гласово. Започна второ действие с онази великолепна любовна ария. Аз седя до него на един стол и усещам, че от челото му буквално се лее пот върху ръцете ми. Толкова беше напрегнат. Изпя я без грешка и предизвика буря от овации. Поглеждам към първи балкон и виждам огромен плакат: “Пласидо Барселона завинаги”. В този миг обаче чувам нещо като ръмжене. Оказа се, че вместо да се главозамае от собствения си успех, Доминго мислеше за началото на моята ария. Тя е много трудна, започва особено и сред цялата тази емоция можех да сбъркам. Представяте ли си, вместо да се радва на своя триумф, той ми помагаше да намеря верния тон! Порази ме!”.

Диригентът Херберт фон Караян поканва Александрина Милчева през 1978 г. на прочутия Летен фестивал в Залцбург за ролята на Азучена в „Трубадур“. Изявите й имат огромен успех. Тя си спомня и разказва в интервюто: „Не толкова щастлив обаче е споменът за Херберт фон Караян. След прекрасната ни съвместна работа в “Трубадур” великият маестро ме покани да пея ролята на Еболи в „Дон Карлос” от Верди. И представете си, аз отказах. Не на кого да е, на Караян“. Оказва се, че е имала страх, някакъв комплекс от тази партия, насаден тук, в България, където никой не й вярвал в началото. Повече не се срещат с Караян, а нейни колеги казват, че е направила най-голямата грешка в живота и в кариерата си.

От началото на 80-те години следват нови изяви, освен казаните по-горе: 1981-82 – гастроли на сцената на операта в Лютих / Белгия, 1988 – в „Teatro Comunale“ в Болоня и в Кралския театър в Копенхаген, 1986 – във Флоренция, 1987 – в Чикаго (Лаура в „Джоконда“ от Понкели). През всички тия години Милчева пее под палката на диригенти от световен мащаб като: Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Зубин Мета, Лорин Маазел, Жорж Претр, Херберт фон Караян, Юджийн Орманди, Мишел Пласон, Бруно Бартолети и други. За изявите на Милчева през 90-те години и началото на новото столетие няма данни в меродавните справочни източници на Запад, нито в страницата на Милчева на български език в Интернет. Точно в този период аз събирах данни за изявите на български оперни певци и певици на Запад и имам сведения за изявите и на Милчева. Ето някои от тях: през март / април 1994 г. в Париж (Opéra Bastille) в „Хованщина“, на 25 и 28 септември 1994 г. в Марсилия в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, на 4 април 1995 г. в Париж (Opéra Bastille) в „Бал с маски“ от Верди, на 2 март 1998 г. песенен концерт в Тулуза (там където е спечелила преди 32 години през 1966 г. първата награда на вокалния конкурс) и коронната й роля на Старата графиня в операта „Дама Пика“ от Чайковски – на 27 и 31 март 2003 г., както и на 5, 11, 14 и 16 април 2003 г. също в Париж (Opéra Bastille). Какъв достоен финал на една 43-годишна непрекъсната триумфална кариера – мечта за всяка певица мецосопрано, както колежките й от Германия и Австрия – мецосопраните Марта Мьодл и Криста Лудвиг, както и Елена Образцова от Русия, които по същия начин приключиха дългогодишните си успешни кариери с тази роля. Това е голямо постижение и за Александрина Милчева и то на такава престижна сцена в Париж. В моите бележки нямам други сведения, не е изключено тя да е имала още изяви, за които аз не знам. Все пак тези последни гастроли трябваше да бъдат в нейната Интернет-страница.

Богата е дискографията на Милчева – десетки записи на плочи, дискове и други носители от фирмите Балкантон (целите опери „Кармен“, „Борис Годунов“, „Хованщина“), от „Harmonia mundi“ (песни от Мусоргски и арии на Амнерис в „Аида“), от „Orfeo“ (2 диска с цялата опера „Бохеми“ от Леонкавало, с Франко Бонисоли като Марчело, Бернд Вайкл като Рудолфо (за разлика от операта „Бохеми“ от Пучини, Рудолфо тук е баритон, а не тенор, а Марчело е тенор!), Милчева като Мюзета и Лучия Поп като Мими. Съпровожда Мюнхенски радиооркестър с диригент Хайнц Валберг, запис от 1981 г.), фирма „Fidelio“ (ролята на болярката Вера Шелога в едноименната опера на Римски-Корсаков от 1877 г.), фирма „RCA“ (операта „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа), също от „Orfeo“ (операта „Peer Gynt“ от немския композитор Вернер Егк (1901-1983), Милчева пее ролята на Aase (алт) – майката на Пер Гинт; операта „Le Cinesi“ от Глук (компонирана през 1754 г., Глук е написал 26 опери!), в която Милчева пее една от главните партии; Реквиемът на Верди, в който Милчева пее като солистка), от фирма „Sony Records“ (операта „Княз Игор“ от Бородин, Милчева пее в ролята на Кончаковна).

Тук ще отбележа, че по времето, когато Пучини композира „Бохеми“, колегата му Руджеро Леонкавало също пише опера със същото заглавие по подобен сюжет, като самият той написва либретото. Основните лица са същите, само някои имат разменени гласови партии, като Марчело и Рудолфо. Тази опера има премиера през 1897 г. във Венеция, като предната година е премиерата на операта от Пучини в Торино. В течение на времето „Бохеми“ от Леонкавало загубва първоначалния интерес. Признава се, че музиката на Пучини превъзхожда тази на колегата му и днес почти не се играе. Похвално е, че Милчева се е включила в един такъв запис.

След приключване на активната си певческа дейност Александрина Милчева се посвещава на педагогическа работа. Тя е основател на Международната оперна академия „Сакра“, където се обучават млади оперни таланти. Оттук са стартирали кариерата си такива певци като сопраното Йорданка Дерилова (сега пее в Германия, Чехия и другаде), тенорът Камен Чанев – с успешна международна дейност (мир на праха му, почина вчера на 26 ноември 2020 г. след тежко заболяане от “корона“-вируса), Виолета Радомирска, Алек Аведисян и много други.

Сега г-жа Милчева живее със съпруга си в София. Тя има дъщеря и внучка, грижи се за доброто състояние на дома си, обича цветята и изобразителното изкуство и по думите на журналиста, за когото говорих още в началото, е „лъчезарна, пощадена от времето дама – усмихната като момиче, но с достолепие, привилегия само на големите звезди“.

В общи линии това беше статията ми от 2014 година. Сега ще добавя новите неща – първо публикацията в портала „Площад Славейков“. Цитирам този материал:

Александрина Милчева: Писали са ми „Да онемееш дано!“

Оперната дива е персона нон грата в Музикалната академия

Площад СЛАВЕЙКОВ 27.11.2014

На 27 ноември 2014 г. Александрина Милчева празнува 80 години

Една нощ в Операта по обед

„Не бих могла да живея другаде, мястото ми е тук. От тези, които по мое време правеха кариера, аз най-често съм пяла в България. Плащах си пътя, но когато са ме викали, не можех да откажа и не съжалявам. Това ми е поддържало връзката с публиката“, казва оперната дива Александрина Милчева пред Елена Кръстева в интервю за в. „Монитор“. На 27 ноември голямата певица ще празнува 80-годишнина, но не с тържества, а връщайки се назад в спомените си.

„Мисля, че това, което съм правила, е достигало до хората и те изпитват любов към мен, – твърди Милчева. – Е, не всички. Няма да забравя първите демократични избори след 1989 г. Тогава във вестниците „Демокрация” и „24 часа” публикуваха снимки на известни хора, които казват, че ще гласуват за СДС. Получих няколко обаждания – „Как не ви е срам?”, „Кой ви направи певица?” Но най-страшното беше едно анонимно писмо. Този, който го е пратил, сто процента ме е гледал на сцената и се е вълнувал и е побеснял, че не споделям неговите идеи. Беше откъснал снимката ми, за да стои оръфано, а под нея с ужасно примитивен почерк пишеше „Да онемееш дано!” Не онемях. Запазила съм някъде тази бележка.“

Александрина Милчева разказва, че навремето не са я приели в Музикалната академия. Скъсал я проф. Парашкев Хаджиев. След години, когато поставяли операта „Рицарят”, тя изпълнявала една от ролите на премиерата в Пловдив. Професорът я попитал: „Рина, кога сте завършили Консерваторията?”, Милчева отвърнала, че не е учила там и чак години по-късно му признала, че именно той я е скъсал.

„Не бях в Консерваторията, но ходех на частни уроци при проф. Черкин. Той ми е единственият учител и съм му благодарна, че не ми бъркаше в гърлото – тоест, не ме караше да правя неща, които не бива и не са подходящи за гласа ми. Винаги ми казваше „Ти ще ме прославиш, моето момиче”, разказва певицата.

Милчева има своя певческа школа, защо обаче не преподава оперно пеене в Музикалната академия? „О, аз съм персона нон грата там, – казва тя. – Има професори по пеене, които никога не са пели дори в читалище, а ти преподават как да пееш! Нареждат: сложи си езика зад зъбите, пусни си брадата – а това е фатално, как да дишам, какво да правя? Добре че не успях да си сложа езика зад зъбите. Не само в България е така, 99 процента от педагозите в консерваториите обикновено са хора, които не са певци с голяма кариера. Сега виждам в процеса на работа колко е важно певецът да знае какво прави, как да го поднесе и виждам как без участие на тялото нищо не става. Трябва да се прави музика, да я усещаш с тялото, с душата си.“

(край на статията)

Другата публикация за Александрина Милчева е задълбочен анализ на живота и дейността й, направен в своя типичен стил от проф. Боянка Арнаудова – дългогодишен драматург на Софйската народна опера, която много добре и в детайли познава кариерата на певицата и чрез уместни въпроси стига до впечатлителни отговори от страна на Милчева. Ето текста на тази статия:

в. „Култура“ от 6 март 2015 г., брой 9

автор: Боянка Арнаудова

Мащабната кариера на Александрина Милчева

При нея времето се измерва с роли, спектакли, гастроли и учебни часове – и за собствена подготовка, и за учениците й. Накратко – десетилетия активност на оперната сцена и извън нея, стягане и разопаковане на куфари, пеене, репетиции, тревоги и вълнения, победи, радости, аплодисменти. Репертоарът й дава представа за мащабите на нейната кариера, за наситените с труд и съзидателна активност години. Изпяла е почти всички мецосопранови партии от големия Вердиев репертоар. Освен популярни роли, като Пепeляшка, Кармен, Сантуца, Адалджиза, Принцеса де Буйон, Далила, Сестo, Керубино и т.н., пее и в рядко поставяни опери, като “Весталката” и “Олимпия” от Спонтини, “Фаворитката” на Доницети, Орфей от операта на Глук, “Медея” от Керубини и др.

В началото на 90-те години, паралелно с изпълнителската си кариера, Александрина Милчева започна да преподава пеене – не в някоя академия, а в собствено Студио. Убедена съм, че опитът и работата й с някои от най-големите личности в световното изпълнителско изкуство и големият репертоар са отлична рекомендация за моженето й. Прекрасно е, че намери свой modus operandi. Но щеше да е хубаво, ако личностите, доказани майстори в професията, биха били подпомагани в желанието им да предадат щафетата.

Разговаряме за учениците й, някои от които имат вече достойна кариера – сопраното Йорданка Дерилова, басът Ивайло Джуров или тенорът Камен Чанев.

“Имам и руснаци – от Петербург и Москва – добавя Милчева. – Вниманието и признателността им са много трогателни. За рождения ми ден, на 27 ноември, всички се събраха, дори специално пътуваха от Москва, за да празнуват с мен в Петербург. Това дълбоко ме развълнува и ми даде криле. Таня Баумгартнер, моя ученичка от 10 години, наскоро беше Брангена в “Тристан и Изолда” във Виена, но не спира да идва тук, за да се съветва с мен. Така че, на редица певци съм дала професия и пеят по големи сцени, което ми е радост. Е, щеше да е още по-голяма радостта ми, ако се сещаха поне по телефона да ми звъннат. Но често ученикът забравя учителя си…”

– Какво те провокира да се занимаваш с тази дейност?

– Още от Виена, от 80-те години на миналия век, започнах с баси, баритони. А после дойдоха и женските гласове. Разбрах още, че като показвам, започвам да се самоанализирам и да осъзнавам какво и как правя на сцената. Имам интуиция, която ми помага в решаване на проблеми. Например, още докато показвам как трябва да се изпее дадена фраза, за да се получи, усещам дали ще е подходящо за ученика. И ако не е, се насочвам към друга идея. Защото всеки е различен и педагогът е длъжен да търси пътя към правилното звукоизвличане. Много е важно и тялото, защото се пее с цялата телесна структура. Моят съвет към младите е – поискай да ти покажат какво трябва да направиш. Който не може – не му се доверявай. Нямам тайни от учениците си и съм безжалостно взискателна.

– Как би описала един съвременен оперен певец?

– Добър, което значи, че трябва да притежава следните качества: глас, музикалност, интелигентност, чувство за фраза и респект към това, което прави. Трябва да е самокритичен, взискателен и обезателно да пее не само оперна, но и камерна музика. Тя е по-съвършена и по-трудна, изисква отлична техника, която пък му помага да овладява и гласа си, и изкуството да фразира. Динамичният диапазон в оперното и в камерното пеене е различен. Отдавна се занимавам с камерно пеене и знам колко ми е помагало и в операта – за да бъда по-вярна, по-добра, да имам контрол над това, което изпълнявам. Значение има и кантатно-ораториалната музика.

Всъщност, Александрина описа себе си. Обяснявайки, че има един вид певец – талантлив, дисциплиниран професионалист. Музикална и леко учеща, тя пя в много особени творби, като кантатата “Смъртта на Клеопатра” от Берлиоз, ораторията “Раят и Пери” от Шуман, Коронационна меса от Лист, „Блаженство” от Цезар Франк, „Гурелидер” от Шьонберг и др. Помня нейни изпълнения и на “Песните на Везендонк” от Вагнер, “Песни за мъртвите деца” и “Песни на странстващия калфа” от Малер, на Брамс, Рахманинов. Винаги правеше впечатление с умението си да постигне внушения, настроения – ярки, запомнящи се в малката форма. Което е майсторството в камерното музициране. Александрина Милчева се славеше с великолепна фраза, с владеене на гласа и използване на целия му богат тембров потенциал, когото превръща в разкошна цветова палитра. В продължение на 30 години бяха забележителен тандем с пианистката Светла Протич, с която имат десетки камерни концерти у нас и по света. Милчева е забележителна интерпретаторка на Реквиемите от Верди и от Моцарт, на Девета симфония и Миса солемнис от Бетовен, на кантата “Александър Невски” от Прокофиев. Не мисля, че има български мецосопран, толкова много канен за Вердиевия Реквием. Пя го с най-прочути оркестри, певци и диригенти. Бе предпочитана от най-големите и то във възраст, в която певците отдавна живеят тихо със спомените си.

“Участвах в Реквием с Филаделфийския оркестър и Ойген Орманди на фестивала в Ан Арбър, щата Мичиган – споделя Александрина. – Беше забележително. Искам да разкажа и за едно изпълнение в Париж – в катедралата Сен Дени с Рикардо Мути, Анна Томова-Синтова, Саймън Естес, за съжаление, не помня тенора, но изживях нещо незабравимо. В Lux eterna имам една особена фраза от три тона и когато погледах към Мути, видях, че е в някакво друго измерение… Той ме гледаше, а аз пеех с цялата си душа. Бяхме като омагьосани… И преживявахме в пълен синхрон музиката и смисъла й. Беше нещо, което рядко се случва – такава пълнота и чувствителност. Не съм забравила до днес това изживяване, мисля – това е пълното сливане с музиката, която те понася и извежда извън реалността.”

Този спомен събуди у нея емоцията и от други подобни преживявания с партньори, но на оперната сцена. Било е в Цюрихската опера, спектакъл на “Кармен”:

“Постановката беше на Жан Пиер Понел и в последно действие Хосе Карерас – Дон Хозе, се появи като едно измъчено, бледо същество, което пълзи към мен, моли ме, страда, отново и отново моли да се върна при него… Почувствах толкова мъка, болка, заболя ме сърцето … всичко беше толкова истинско.”

Нишките към миналото се преплитат и си припомняме за изключителния образ на Саламбо, който направи в Софийската опера с диригент Иван Маринов.

“Бях любимата певица на Иван Маринов, но много съм пяла и с Атанас Маргаритов, и с Руслан Райчев, Борис Хинчев и всички български диригенти.”

Саламбо е несъмнено измежду най-ярките й постижения, оценено изключително високо дори и от присъстващата на премиерата първа изпълнителка на Саламбо – Райна Стоянова. В творческия път на Александрина Милчева в Софийската опера Иван Маринов е диригентът, с когото направи някои от най-силните си роли. С присъщата му взискателност, голяма ерудиция и умение да изгражда драматургията на творбите, той й помагаше да се формира като артист-музикант! Маринов – Милчева направиха не само „Саламбо”, но и великолепни интерпретации на Амнерис от „Аида” на Верди, Кармен, Кончаковна от „Княз Игор” на Бородин, Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков.

“Момчил” е разкошна опера – и ролята, и музиката, много я обичах.” Много пъти съм я слушала и знам – Ефросина бе много високо художествено постижение! Прекрасният й глас се лееше, красив и топъл. Емоционално наситена – в глас и игра – Александрина изпълваше с достойнство и съчувствие образа. Искам да изтъкна и факта, че бе предпочитана и от големите български диригенти Асен Найденов – “Орфей”, “Борис Годунов”, Атанас Маргаритов, с когото много пъти изпълнява Марфа от “Хованщина”, партия, която й донесе признание по сцени като Виенската опера и Миланската скала, (включително двата великолепни записа – първият, удостоен с престижна международна награда); от Руслан Райчев – “Трубадур”, Олга в “Евгени Онегин”, “Бал с маски” и др. В края на 60-те години на ХХ в. Борис Хинчев дирижира “Пепеляшка” от Росини и в главната роля е дебютът на Александрина в Софийската опера – изключително трудна партия, изискваща специфична подвижност и техника. С нея започва блестящият й изпълнителски път. И пак с Хинчев подготвя и изпълнява Принцеса де Буйон и Юдит от “Замъкът на херцога Синята брада” на Барток, Адалджиза от “Норма”, Славка от “Албена” на Хаджиев и т.н.

Александрина Милчева пее от дете, после кандидатства в Музикалната Академия, но е скъсана на изпита от проф. Парашкев Хаджиев и повече не опитва. Няколко години по-късно, вече като солистка на Варненската опера, тя пее на премиерите на оперите му “Рицарят”, “Имало едно време” и голямата партия на Елена от “Юлска нощ”. Същественото е, че големият композитор дава най-висока оценка на музикалността, гласа и артистичността на младата певица. Но минавам на голямата тема – 10-годишното й участие в репертоара на Виенската държавна опера.

– Поканата за Виена случайност ли беше?

-Егон Зеефелнер, директор на Виенската опера, ме чу в спектакъл на “Борис Годунов” в Пловдив, и веднага ми предложи договор. От 1978 година станах редовен гост-солист, без да напускам Софийската опера. Там най-много съм пяла Кармен, но също и в “Норма”, “Трубадур”, “Борис Годунов” и др. Имах концерти в Музикферайн. С Виенските филхармоници съм изпълнявала концертно “Замъкът на херцога Синята брада”, Реквием на Верди. Пак в 1978 година Караян ме покани на Залцбургския фестивал за Азучена. След като ме чу, веднага ми предложи Еболи от “Дон Карлос”, пак за Залцбург. Никак не бях уверена, че мога да я изпея, и отказах. Известно е, че Караян не прощава – и повече не ме покани. Никога. След Холендер, мой импресарио беше известният Мишел Глотц и няколко години след тази случка с Караян ме притисна. Аз изпях с корепетитор цялата партия, разбрах, че се получава и приех гастрола с Еболи в Париж. Имах много хубави рецензии. Така преодолях страха си от тази роля. Във Виенската опера имам 168 спектакъла, това разбрах, когато трябваше да получа двойното гражданство, което ми предложиха австрийците.

Цифрата говори достатъчно. И за таланта, и за прогреса на певицата. Която през 80-те години е на върха. Време, когато пее по най-престижните сцени с диригенти, като Бартолети, Гавацени, Зубин Мета, де Фабрицис, Лорин Маазел, Мишел Пласон, с певци от ранга на Доминго, Капучили, Гяуров, Гена Димитрова, Шърли Верет, Ален Ванзо, Криста Лудвиг и т.н. В Парижката опера, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Скалата, Болшой театър, Арена ди Верона, Мюнхен, Тулуза…

“Откривала съм сезона на Карнеги хол, където съм пяла “Александър Невски” и концертно “Риголето”, “Джоконда.”

– Как се подготвяше, имаше ли някакви свои тайни, благодарение на които достигна такова певческо дълголетие?

– Най-първо усвоявах чисто технически ролята, изписвала съм страници с текстовете, за да ги запаметя. После започвам музикално да ги разучавам и постепенно да слагам съдържание в музиката. И сега казвам на младите, които идват при мен, че един тон трябва да ти говори, че трябва да се постигне съдържателен звук. Звукът трябва да живее, а не да се прави машинално. Текстът е органично свързан с музиката. Благодарение и на гена си, и на добрата техника, и на постоянната си положителна нагласа, можах до 2006 година да гастролирам. Тогава пях в Скалата – “Евгени Онегин”, после в Япония – спектакли на “Фалстаф” – Мис Куикли, и в Тулуза – “Арабела” на Рихард Щраус. Не съм зла. Завистта не ми е вродена, а тя е нещо, което те изяжда. Бях приета и се наредих сред световните певци благодарение на гласа си, на качествата, на техниката, която ме отличаваше, на дисциплината и трудолюбието ми. И – със сигурност – на постоянната борба да се доказвам, на постоянния стремеж да се усъвършенствам. А и когато пееш със сърце, то стига до ушите и до душата на публиката.

– Има ли разлика между певеца от близкото минало и днешния?

– Голяма, в полза на миналото. Тогава имаше певци с отношение към музиката, към операта, доминираше професионализмът. Сега младите вземат роли, които не са за гласа им, затова и кариерата им е по-кратка. Не разбират, че изгубваш нещо, печелиш друго. Винаги трябва да знаеш какво можеш и да приемаш ангажименти, които са във възможностите ти. Има много лирични гласове, които пеят драматични партии и си плащат за това. Днес всичко е комерсиализирано. Не може да се ходи непрестанно по халтури.

– А за съвременния оперен театър – какво ти е мнението?

– Сега се прави шоу и се мисли само как да се провокира публиката. Аз искам да се потопя в света на миналото, на музиката, в друго време. Участвах в една “Норма” – действието се развиваше в партизански лагер. В постановката я нямаше поетиката на Белини, на прочутата Каста дива… Ако съм директор, такива постановки няма да разреша. Животът е достатъчно грозен и вместо, влизайки в операта, да излезеш от ежедневието, душата ти да се обогати, отново те насилват да потъваш в познатия бит. Ето, например, Пламен Карталов осъвременява, но талантливо, обосновано. Впрочем, възхитена съм от това, което прави за децата. Това е възпитание на бъдеща публика. Аз съм директор на фондация “Млади български таланти”, която група музиканти и Йордан Ганев направихме преди години. Помагаме, според възможностите си, на музиканти, на камерни състави, театрални дейци. Например, на Конкурса „Албена” – Добрич наградихме великолепния перкусионен състав от Плевен; подкрепяме финансово отделни артисти, млади изпълнители. Смятам, че е естествено да се прави добро. Мечтая да съм жива и здрава и да има повече радост около мен.

Боянка Арнаудова

(край на статията)

Както винаги при проф. Боянка Арнаудова – една чудесна статия-разговор между две личности с голям опит във вокалното изкуство. От такова четиво човек може да научи редица важни и принципни неща, да обогати музикалната си култура.

(край на статията ми от 2015 година)

………………………..

През 2017 г. наново писах статия за Александрина Милчева, в която направих следната забележка:

„Тъй като през 2016 г. не съм писал статия за Александрина Милчева, искам днес на 27 ноември 2017 г. да направя някои добавки. На първо място – нейните изяви на сцената на МЕТ в Ню Йорк, за което не съм писал до сега, както и някои отзиви за бенефисните концерти, които се състояха в Пловдив и в София през 2015 г. във връзка с нейната 80-годишнина през 2014 година.

Александрина Милчева е имала общо 17 изяви на сцената на МЕТ в Ню Йорк в периода от 8 април 1987 г. до 29 юни 1991 г. Дебюта й там е в операта „Самсон и Далила“ от Сен Санс – цитирам състава при този спектакъл:

Metropolitan Opera House April 8, 1987SAMSON ET DALILA{168} Samson..................Jon Vickers Dalila..................Alexandrina Milcheva[Debut] High Priest.............Louis Quilico Abimélech...............Terry Cook Old Hebrew..............John Macurdy Philistine..............Mark (W.) Baker Philistine..............Russell Christopher Messenger...............Charles Anthony Dance...................Ricardo Costa Dance...................Linda Gelinas Conductor...............Jean Fournet

(край на цитата)

Както виждаме, тя играе в главната роля на Далила, Самсон е световно известният тенор от Канада Джон Викерс (1926-2015). Писал съм статия във връзка с негов рожден ден. Понеже Викерс е особено прочут тенор, нека цитирам в превод от немски език един пасаж във връзка със смъртта му на 10 юли 2015 г.:

„12.07.2015. Днес – един ден след като легендарният тенор Николай Гедда навърши 90 години, един друг не по-малко легендарен тенор на 20-и век напусна житейската сцена – Джон Викерс. Свърхдраматичният канадски тенор почина в петък на възраст 88 години в резултат на болестта Алцхаймер“. Това съобщава неговата фамилия, която „ще си спомня винаги за неговия топъл и винаги весел и дружелюбен характер“.

(край на цитата)

В операта „Самсон и Далила“ Милчева не е имала други изяви в МЕТ. На 15 януари 1990 г. и още 6 пъти по-късно тя играе в операта „Джоконда“ от Понкиели, заедно с Гена Димитрова в главната роля на Джоконда. Милчева играе в ролата на Сляпата – майката на Джоконда. Ето състава при тази първа изява на Александрина Милчева в „Джоконда“:

Metropolitan Opera House January 15, 1990 LA GIOCONDA {268} Ponchielli-Boito La Gioconda.............Ghena Dimitrova Enzo....................Bruno Beccaria Laura...................Stefania Toczyska Barnaba.................Alain Fondary Alvise..................Paul Plishka La Cieca................Alexandrina Milcheva Zuàne...................Philip Cokorinos Isèpo...................Charles Anthony Monk....................Howard Wilkinson Steersman...............Ray Morrison Singer..................Paul De Paola Singer..................Tim Willson [Debut] Conductor...............Nello Santi

(край на цитата)

През ноември 1990 г. Александрина Милчева участва в два спектакъла на „Борис Годунов“ от Мусоргски в ролята на Марина. Ето състава при първия от тях:

Metropolitan Opera House November 3, 1990 MatineeBORIS GODUNOV{245} Boris Godunov...........Paata Burchuladze Prince Shuisky..........Philip Langridge Pimen...................Paul Plishka Grigory.................Gary Lakes Marina..................Alexandrina MilchevaRangoni.................John Shirley-Quirk Varlaam.................Sergei Koptchak Simpleton...............Andrea Velis Nikitich................Andrij Dobriansky Mitiukha................James Courtney Shchelkalov.............Lenus Carlson

(...)

Conductor...............Richard Woitach

(край на цитата)

Останалите 7 спектакъла от всичките 17 са през 1990 и 1991 години в операта „Бал с маски“ от Верди, където тя играе в ролята на Улрика. Цитирам състава при първия от тях:

Metropolitan Opera House

November 14, 1990UN BALLO IN MASCHERA{198} Giuseppe Verdi--Antonio Somma Amelia..................Andrea Gruber Riccardo................Luciano Pavarotti Renato..................Juan Pons Ulrica..................Alexandrina MilchevaOscar...................Harolyn Blackwell Samuel..................Richard Vernon Tom.....................Jeffrey Wells Silvano.................Dwayne Croft Judge...................Charles Anthony Servant.................Bernard Fitch Conductor...............James Levine

(край на цитата)

Виждаме – прекрасен ансамбъл начело с Лучано Павароти и диригент Джеймс Ливайн.

Във връзка с кръглия 80-годишен юбилей на Александрина Милчева през 2014 г., няколко месеца след рождената дата 27 ноември, в Пловдив и в София са организирани бенефисни концерти с нейно участие и такова на някои от учениците й. Както е известно, Милчева създаде през 1994 г. вокална академия „Сакра“, за дейността на която искам да дам малки сведения:

Академия „Сакра“

Международната оперна академия “Сакра” се създаде през 1994 година, в следствие на дългогодишната педагогическа дейност на Александрина Милчева и потребността от концентрирането на тази дейност в институция.
Целите на академията са техническо и вокално усъвършенстване на оперни певци, както и обучението на млади вокални таланти. Уникалността на академията се базира на уникалността в педагогическия метод на Александрина Милчева. Тя се основава на дългогодишната и международна кариера по световните оперни сцени, партньорството с изтъкнати колеги и висш професионализъм. Школата на академия “Сакра” не се намира в учебници и теоретични изследвания, нито се преподава в което и да е музикално училище. Тя е плод на висока музикална култура, доказан професионализъм и пълното себеотдаване на певческото изкуство.

През годините Международната оперна академия “Сакра” обучи оперни певци и млади таланти от различни държави, между които България, Русия, Гърция, Чехия, Германия, Швейцария, Франция, САЩ, Италия, Япония, Бразилия, и много други. Много от нейните възпитаници постигнаха международна кариера и се изявяват по всички световни оперни сцени.

Международната оперна академия “Сакра” има две основни измерения:

Лятна академия
Лятната оперна академия се провежда ежегодно в град Балчик, като през всяко лято се провеждат два майсторски класа – през месец юли и месец август. Всеки от тях е с продължителност от три седмици. Майсторските класове са ограничени в приема на студенти – максимум 10, тъй като се работи с всеки един от тях ежедневно. Академия “Сакра” не приема пасивни студенти. След края на всеки майсторски клас академията организира концерт в Балчик или Варна.

Зимна академия
Зимната оперна академия се провежда в студиото на Александрина Милчева в София. Курсовете са индивидуални и зависят от всеки отделен кандидат. Продължителността на обучението варира от три седмици до шест месеца. Класовете се провеждат ежедневно.

(край на цитата)

Ще изложа в хронологичен ред части от статии и други публикации в електронни медии във връзка с тези бенефисни концерти:

Опера бутик за юбилея на звездната Александрина Милчева

публикувано на 23.01.2015

Автор: Радио Пловдив

С голям концерт тази вечер Пловдивска опера ще отбележи юбилея на световноизвестното мецосопрано Александрина Милчева.

През годините примата е пяла 168 спектакъла във Виенската опера, където за изпълнението й на “Кармен” с Пласидо Доминго е извикана 36 пъти на сцената за поклони.

На сцената Александрина Милчева си е партнирала още с Лучано Павароти, Хос

е Карерас, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и други.

…………

Юбилей с концерт на Александрина Милчева

автор Редактор · 23.01.2015

С концерт в Градския дом на културата Пловдивската опера ще отбележи днес юбилея на световноизвестното мецосопрано Александрина Милчева.

Звездната ни певица е пяла в 168 спектакъла на Виенската опера, където за изпълнението й на „Кармен“ с Пласидо Доминго е извикана 36 пъти на сцената за поклони.

На сцената си е партнирала още с Лучано Павароти, Хосе Карерас, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мирела Френи и много други големи артисти. Пее в редица световноизвестни оперни театри като „Ла Скала“, парижката „Гранд опера“, „Арена ди Верона“, „Ковънт Гардън“, „Метрополитън опера“, Болшой театър, оперите в Барселона, Мадрид, Сан Франциско, Далас, Синсинати, Токио, „Театро Колон“ в Буенос Айрес, в Рио де Жанейро, оперите в Цюрих, Женева, Лозана, Мюнхен, Хамбург, Бон и много други.

В Пловдив Милчева ще изпълни песни от Брамс, Чайковски и Уолф. На сцената ще се качат и нейни ученици от Международната оперна академия „Сакра“ – Евгения Ралчева и Алек Аведисян. Те са започнали успешна кариера с подкрепа на оперната легенда.
Ще бъдат показани уникални кадри от личния архив на певицата с участията й в световните оперни театри.

Лъчезар Лозанов

………

Сайт на Софийската опера

Бенефис в чест на прочутото мецосопрано Александрина Милчева организират Софийската опера и балет и Държавната опера – Пловдив, на 27 октомври 2015 г. от 19.00 ч.

Събитието ще се състои в залата на първия ни оперен театър с участието на оркестъра на Пловдивската опера с диригент Лучано ди Мартино и хора на Софийската опера. На сцената редом с голямата ни оперна певица ще застанат нейните ученици Виолета Радомирска, Камен Чанев, Евгения Ралчева, Алек Аведисян.

Идеята за бенефиса се заражда преди около половин година, когато Александрина Милчева участва в „Опера бутик“ – необичаен формат с 200 души публика на самата сцена. „Тя изпя Брамс и Чайковски по начин, който не съм срещала от дълго време в България“, разказа директорът на Държавна опера – Пловдив Нина Найденова. „Така се роди идеята да направим нещо по-голямо, с което достойно да я почетем. Благодаря на акад. Пламен Карталов, че прие идеята в рамките на 2 минути. Съвсем логично – Националният оперен театър е този, на чиято сцена трябва да се качи г-жа Милчева“.

Голямото мецосопрано сподели колко я радва любовта, с която е обградена в Софийската опера.

„Искам всички да ме запомнят такава, каквато съм била. Гласът ми е все още ясен и свеж и аз така и не разбрах как минаха всичките тези години. Животът ми премина в пътувания и в постоянни участия на различни сцени по целия свят. Само във Виенската Щатсопера съм пяла 163 пъти в централни роли. Научих това, получавайки австрийско гражданство.“ В същия театър е паметното й участие с Пласидо Доминго в „Кармен“, когато артистите се покланят повече от 30 пъти на възторжената публика, над половинчасови са аплаузите. Александрина Милчева не може да забрави и гастрола в Метрополитън опера в „Бал с маски“, когато съвършеното изпълнение на арията от Лучано Павароти я кара да „забрави“, че следва нейната ария. Напомнящият поглед на диригента Джеймс Ливайн я връща в реалността. Ярък спомен е оставило и първото й участие в Миланската Скала в „Хованщина“ заедно с Никола Гюзелев като Досифей.

„Когато обсъждахме идеята за този бенефис, реших в него да участват само мои ученици българи, и то такива, с които сме започнали работа от самото начало на техните кариери“, разказва Александрина Милчева. „Моите ученици ми вярват и имат много голям респект към мен, защото сами виждат резултатите от съвместната ни работа. Смятам, че ако не разбираш от пеене, не трябва да си позволяваш да го преподаваш.“

Оперната прима и досега не е свикнала с показността и афиширането, присъщи на много от колегите й по света.

„Не съм пробивна, смятам че е по-добре да правиш пробив с изкуството си, да вълнуваш хората с показаното на сцената“. Липсата на самочувствие, не без усилията на доморасли критици да омаловажат постиженията й на чужди сцени преди години я довежда до отказа й на поканата на Херберт фон Караян да гастролира като Еболи в „Дон Карлос“. „Все пак изпях ролята без никакви проблеми на сцената на парижката „Гранд опера“, разказва Александрина Милчева.

Бенефисът на 27 октомври 2015 г. ще включва разнообразие от стилове – от бароковата музика на Хендел през Росини и „Андре Шение“ и „Джоконда“ от Джордано до „Трубадур“ от Верди, „Танхойзер“ от Вагнер, Масне и Чилеа.

Като голямо щастие и късмет определи възможността да дирижира този бенефис Лучано ди Мартино. Той сподели, че от младежките си години познава изкуството на Александрина Милчева и смята за голяма чест шанса да работи с нея.

…….

Сайт на Софийската опера

(без дата)

АЛЕКСАНДРИНА МИЛЧЕВА – БЛЯСЪКЪТ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО

Със „Златен век – звезда“ Министерството на културата отличи оперната прима на бенефиса й в Софийската опера на 27 октомври 2015 г. от 19 часа.

„Дано да се повтори!“ – това бе най-често произнасяната фраза след края на изумителния бенефис, който примата на българската и световната оперна сцена Александрина Милчева сътвори със свои ученици на сцената на Софийската опера и балет. Със съвършените си, неподвластни на времето интерпретации, както и с постиженията на всеки от останалите участници – нейни ученици, звездата остави буквално без дъх публиката, дошла да уважи събитието. И за пореден път доказа мястото си сред най-големите световни мецосопрани, което тя заема от десетилетия с достойнство и с неповторим професионализъм.

Съвместната инициатива на Държавна опера Пловдив и на първия ни оперен театър се превърна във великолепен пример за това как трябва да бъдат зачитани големите ни имена от втората половина на ХХ век в изкуството, определено от зрителите на БНТ за най-голямото постижение на България на отминалото столетие. Благодарение на прякото излъчване на бенефиса от БНР многохилядна публика има възможността да се наслади на живо на изкуството от най-висока класа, показано от Милчева и от нейните ученици.

Програмата на концерта, подредена с изключителен вкус и изящество, бе защитена по великолепен начин от солистите, от оркестъра на Пловдивската опера и хора на Софийската опера с диригент маестро Лучано ди Мартино. От Хендел през Моцарт, Росини, до Вагнер, Верди, Пучини, Гуно и Масне. Заедно с учениците си Алек Аведисян, Виолета Радомирска, Евгения Ралчева и Ивайло Михайлов с арии, дуети и терцети прочутото мецосопрано извая пъстра палитра от класически и по-малко познати образи. Напълно според очакванията, Милчева блестеше с великолепието на истинска маестра, с което е прочута от десетилетия по световните оперни сцени. Високата си класа тя защити с арията на Шарлота от „Вертер“ на Масне, в дуета на Азучена и Манрико от „Трубадур“ на Верди и с красивата поанта на концерта – превърналата се в неин запазен знак ария на принцеса де Буйон от „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа.

Няма да сгрешим, ако определим видяното като концерт на един от многобройните, условно казано, майсторски класове на примата, известна от години като великолепен педагог. Неслучайно в приветствието си към голямата оперна певица президентът Росен Плевнелиев отбелязва, „че само истински големите артисти осъзнават силата на изкуството да надживява всичко тогава, когато предаваме любовта си към него на онези, които идват след нас!“

Директорът на Софийската опера Пламен Карталов нарече бенефиса „истинска перла в короната на 125-годишната история на оперната традиция в България“. Първият ни оперен театър обяви Александрина Милчева за свой почетен член в Нощта на театрите през 2014 г. Тогава тя изнесе двучасов открит урок, за който продължава да се говори с възхищение и възторг не само в музикантските среди.

За своите постижения като изпълнител и педагог Александрина Милчева бе удостоена от Министерството на културата с отличието „Златен век – звезда“, което й бе връчено от Елиянка Михайлова, директор на Дирекция „Сценични изкуства“. Сцената бе отрупана с цветя от колеги и почитатели на оперната прима. Тя получи много поздравителни адреси, сред които от оперните театри във Варна, Русе и Стара Загора, от Академичния хор „Ангел Манолов“, както и от оглавяваната от самата нея фондация „Млади български таланти“.

Концерт на Александрина Милчева

Солисти: АЛЕКСАНДРИНА МИЛЧЕВА – Мецосопран, Евгения Ралчева – Сопран, Виолета Радомирска – Мецосопран, Ивайло Михайлов – Тенор, Алек Аведисян – Баритон.

(край на цитата)

Сайт на Опера Варна

Уважаема г-жо Милчева,

За мен и моите колеги от Варненската опера е много вълнуващо, че блестящият творчески път на Александрина Милчева започва от Варна. От нашата сцена, на която бъдещата оперна прима изгражда първите си солистични роли и получава първото голямо признание от Международния конкурс в Тулуза, за да покори след това световните сцени.

Александрина Милчева се превръща в синоним за вокално съвършенство и артистично обаяние, което аплодират Виенската Щатсопера, Миланската Скала, Арена ди Верона, Гранд Опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Болшой театър в Москва, Метрополитън опера в Ню Йорк. Името й носи престиж – за театрите, в които пее и разбира се за България.

И както постъпва всеки велик артист, достигнал върха на световната слава, и Александрина Милчева създава своя педагогическа школа – известната Международна оперна академия “Сакра”.

Думите са недостатъчни, за да изразя огромното си възхищение и преклонение пред изкуството и харизмата на оперната прима, на вокалния педагог, на прекрасния човек Александрина Милчева!

Бъдете здрава! Бъдете щастлива! Ние се осланяме на Вас!

Даниела Димова

Директор на „Театрално-музикален продуцентски център Варна“

Варна, 27.10.2015

…..

БНР

Бляскав бенефис на оперната прима Александрина Милчева

публикувано на 28.10.2015

Автор: Ирена Гъделева

Интервю с Алек Аведисян – участник в концерта

С юбилеен концерт – честване беше отбелязана 80-годишнината на голямата наша оперна певица Александрина Милчева. Щастливи почитатели и благодарни ученици я аплодираха на сцената на Софийската опера. В събитието участваха Оркестърът на Пловдивската опера и Хорът на Софийската национална опера с диригент Лучано ди Мартино, а като солисти – учениците на Маестрата Евгения Ралчева, Виолета Радомирска, Ивайло Михайлов и Алек Аведисян.

Тя е един изключителен преподавател с изключително дълголетие – гласът ѝ е непокътнат, както се убеди публиката тази вечер, сподели Алек Аведисян. Според него това се постига най-вече с интелект.

По време на юбилейния концерт Министерството на културата награди Александрина Милчева с отличието “Златен век” за изключителни заслуги към българската култура.

Чуйте прякото включване на Алек Аведисян в предаването “Алегро виваче” минути след края на бенефиса в Операта.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче

(край на цитатите)

И като последно в тази статия от днес – две публикации от 2017 година:

БНР

Метроном избра: Александрина Милчева с майсторски клас в Пловдив

публикувано на 20.01.2017

Автор: Елена Хубанова

Александрина Милчева

Само във Виенската Щатсопера е пяла 163 пъти в централни роли (…) Александрина Милчева пее под диригентската палка на най-великите диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Джанандреа Гавацени, Зубин Мета, Лорин Маазел, Жорж Претр, Херберт фон Караян, Оливеро де Фабритис, Юджийн Орманди, Мишел Пласон.

Нейни ученици са – Виолета Радомирска, Камен Чанев, Евгения Ралчева, Алек Аведисян, Таня Баумгартнер и много други.

Майсторският клас ще се проведе от 30 януари до 4 февруари в Пловдивската опера. На 5 февруари ще бъде гала-концертът на участниците. Заявления се подават до 25 януари.

За родителството в преподаването, за изискванията към младите, за това, че не е страшно да откажеш роля … разговаряме с примата в студиото на “Метроном”.

Чуйте разговора в ”Метроном” с Александрина Милчева

Програма Христо Ботев Музика Метроном Александрина Милчева

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на Българското радио:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100786204

…….

Портал „Капана.БГ“

Александрина Милчева за музиката: „Не я ли усещаш, по-добре се откажи навреме“

6 януари 2017 г.

„Малцина от младите колеги имат възможност да работят с големи майстори- изпълнители, които са се домогнали до тайните на музицирането и знаят, че не само гласът е важен. Те знаят как да го направят по-красив, изразителен и говорещ. С този майсторски клас искам да потопя младите колеги в тази тайна“, заяви Милчева.

Оперната дива Александрина Милчева прие поканата на Опера Пловдив да проведе майсторски клас за млади оперни певци от 30 януари до 4 февруари 2017 г. в Пловдив. Великата българка, която е пяла с певци като Павароти, Доминго и Гяуров по световните оперни сцени, взе решение да проведе майсторския клас безвъзмездно. Майсторският клас ще завърши с концерт на учениците на Александрина Милчева в Пловдив на 9 февруари. Дни преди да изтече крайният срок за записване на кандидатите, певицата, която скоро отбеляза своя 80–годишен юбилей с концерт, се съгласи да отговори на няколко въпроса, зададени от Опера Пловдив.

Г-жо Милчева, през годините Ваши сценични партньори са били най-добрите: Доминго, Павароти, Гяуров…От дистанцията на времето с какво си обяснявате Вашия успех на световната сцена?

Бях равностойна тяхна партньорка. Никога не съм се чувствала слаба на сцената. Винаги съм се радвала, когато партньорите ми са били от висока класа. Тогава винаги става голям спектакъл. Освен това през годините на моята световна кариера, театрите не правеха компромиси с изпълнителите, които ангажираха. Всички трябваше да сме на най-високо ново.

В днешно време какви са шансовете на младите изпълнители за подобен успех?

И днес младите изпълнители имат шанс за кариера. Не съм убедена, обаче, че светът на операта е същият. Има прекалено много експерименти и твърде малко стойностно изкуство.

Какви са младите изпълнители днес? Какво липсва все още на българската оперна сцена?

Младите певци трябва да имат голям респект към онова, което правят. Те трябва да търсят музиката и да я предават на публиката. Не я ли усещат, по-добре да се откажат навреме. Музиката е много важна. Тя ни е дадена свише. За съжаление много от младите изпълнители започват да правят кариера без да са достатъчно подготвени технически и вокално. Те приемат роли, които са свръх техните възможности и много често кариерата им приключва преди да е започнала.

Аз съм от част от златния век на операта. Тогава всички ние – изпълнители, диригенти, режисьори, хористи, оркестранти бяхме като жреци в храм. Ние свещенодействахме. Днес прекалено много хора си въобразяват, че са над това, което вършат, че могат да си позволят да оспорват композиторите и създателите на произведенията, които представят. Според мен, на българската оперна сцена липсва онова, което липсва на оперната сцена изобщо – придържане към традициите и респект към изкуството.

Приехте поканата да проведете майсторски клас в Опера Пловдив в края на януари 2017. Какво очаквате от срещата си с младите изпълнители?

Очаквам срещата с младите колеги с нетърпение. Надявам се да срещна добри певци, сериозни и мотивирани изпълнители, хора, отдадени на музиката.

Взехте решение да проведете майсторския клас безвъзмездно. Какви са Вашите мотиви за подобен жест?

Аз обичам да помагам на младите певци. Правя го често. Хората, които са се отдали на изкуството, във всяко негово измерение, често са с ограничени финансови възможности. Същевременно малцина имат възможност да работят с големи майстори- изпълнители, които са се домогнали до тайните на музицирането и знаят, че не само гласът е важен. Те знаят как да го направят по-красив, изразителен и говорещ. С този майсторски клас искам да потопя младите колеги в тази тайна. Със сигурност има какво да научат.

А какво да очакват записалите се за майстроския клас? Как избирате учениците си? Какви задачи им поставяте?

Всички млади изпълнители трябва да имат преди всичко качества, да имат респект от занаята, с който са се захванали, да бъдат смирени и отдадени, да желаят да се усъвършенстват и да се учат винаги. Самонадеяните обикновено не търпят развитие и професионалния им път е посредствен и незадоволителен.

По време на честването на Вашия юбилей в Опера Пловдив, публиката бе изненадана от отличната кондиция на гласа Ви! Как успяхте да го съхраните? Талант, даденост, труд или някаква друга тайна?

Всичко това, но и още много други елементи. Да си голям изпълнител, не е достатъчно да имаш глас. Той е орган, който ако не се поддържа много внимателно, се амортизира бързо. Изпълнителят трябва да е много мислещ, интелигентен и музикален. Необходимо е да усвои техники, които да му помогнат да развие гласа си градивно, да го обогатяват и да го усъвършенстват бавно и систематично. Най-важно е да не се надценяват, защото изходът е винаги фатален и бърз. Много комети изгоряха на оперния небосклон.

(край на цитата)

(край на статията от 2017 г.)

В периода от 27 ноември 2017 г. до днес – същата дата на 2020 г. не се появиха някакви нови съществени информации за Александрина Милчева. В същото време – от 3 години – моите ФБ-читатели и приятели нараснаха с още 420-450, така че желая днес да ги запозная с онова, което съм писал до сега за тази голяма певица. Единственото ново сведение в тия 3 години, което е свързано с певицата Александрина Милчева е включването й през 2019 г. в журито на вокалния конкурс в Плевен на името на Гена Димитрова. Цитирам две такива съобщения в медиите:

Портал „ArtSofia“

10 март 2019 г.

ТРЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ЗА МЛАДИ ОПЕРНИ ПЕВЦИ „ГЕНА ДИМИТРОВА”

От 19 до 23 май 2019 г. в Плевен ще се проведе третото издание на Националния конкурс с международно участие за млади оперни певци “Гена Димитрова”.

Организатор на музикалния форум е Плевенска филхармония, като той се провежда със съдействието на Министерството на културата на Република България и Община Плевен.

Председател на журито тази година ще бъде Найден Тодоров – директор на Софийска филхармония. Членове на журито ще са: българската оперна певица-мецосопран АЛЕКСАНДРИНА МИЛЧЕВА, Дарина Такова, която беше и в предното издание част от журито, Калуди Калудов и Андриан Холендер – режисьор и импресарио, чийто баща повече от 25 години е бил директор на Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper).

Наградите в конкурса са: Първа награда за мъже и жени е по 3000 лева и втора и трета награда са съответно 2000 и 1000 лева. Предвидена е и награда за изпълнение на българска песен.

(край на цитата)

Портал „Info Pleven“

В неделя теглят жребия за представяне в конкурса „Гена Димитрова”

Антоанета Костова

17.05.2019

Жребият за представянето на участниците в конкурса за млади оперни изпълнители „Гена Димитрова” ще бъде теглен на 19 май, неделя, от 18 часа в Регионалния исторически музей – Плевен, съобщиха организаторите от Плевенска филхармония.

Близо 30 са подадените заявления за участие в конкурса, който ще се проведе от 19 до 23 май в Плевен. В неговото трето издание ще има изпълнители от България, Сърбия, Полша, Беларус, Китай, Тунис.

Участниците ще бъдат оценявани от четиричленно жури с председател Найден Тодоров, директор на Софийска филхармония. Членове на журито ще са: АЛЕКСАНДРИНА МИЛЧЕВА – оперна певица, Дарина Такова – оперна певица, Калуди Калудов – оперен певец, Адриан Холендер – известен продуцент и режисьор.

Ще бъдат връчени по три награди в групата на мъжете и жените. Първа награда е 3 000лв., втора награда – 2 000 лв., трета награда – 1 000 лв. Ще бъде връчена една награда от 600 лв. за най-добро изпълнение на българска песен. Своя награда ще връчи и Фондация „Гена Димитрова”.

Концертът на лауреатите на третото издание на Конкурса за млади оперни изпълнители „Гена Димитрова” ще е на 23 май. Концертът ще е с участието на Плевенска филхармония с диригент Найден Тодоров.

Музикалният форум се организира от Плевенска филхармония, Община Плевен и Министерството на културата.

(край на цитата)

Искам в края на днешната ми статия за Александрина Милчева през 2020 г. да добавя нейната биография, която е дадена в профила й в Интернет – досега не съм правил това, може би защото имам толкова много сведения за нея, но тези данни са много важни като автентични, поради което ги помествам по-долу:

Александрина Милчева е родена в гр. Смядово в семейството на свещеник, като най-малката от три сестри. Още като дете се премества със семейството си в гр. Шумен, където учи до края на гимназията. През този период тя пее в училищния хор. Въпреки красивия й глас, началото по пътя към певческото изкуство за нея е свързано с неуспех – тя кандидатства в Софийската консерватория, но не е приета с аргумента за липса на гласови данни и творческа перспектива. Но тя не се отказва от желанието си да пее, макар че има и друга мечта – археологията. Първите препятствия не я разколебават. С педантична последователност и твърдост тя започва изграждането си като професионален музикант: първо, като хористка във Варненската опера, а след това и като солистка на Ансамбъла за песни при Българското радио с диригент Михаил Милков. Започва и ситемни занимания по пеене с проф. Георги Златев-Черкин, които продължават пет години.

Следващият етап в нейното израстване е свързан отново с Варна, където през 1960 г. Александрина Милчева е поканена като солистка в операта. На варненска сцена тя подготвя редица централни партии, някои от които ще се наложат като водещи за нейния репертоар. Александрина Милчева прави своя дебют в ролята на Дорабела от операта “Така правят всички” на Моцарт.

Докато е все още във Варна, идва и първият значителен успех – голямата награда на международния певчески конкурс в Тулуза, Франция през 1966 г. Тази награда изиграва огромна роля в целият и професионален и личен живот: следват първите изяви на международни сцени. Александрина Милчева е неразривно свързана с Тулуза и до днес: тя пее многобройни роли на сцената на Театър Капитол и е един от неговите символи, а освен това е и журирала на същия този певчески конкурс. Днес много от нейните ученици се изявяват там.

През 1968 г. Александрина Милчева е поканена да се включи в състава на Софийската опера. Там тя дебютира в изключително трудната и виртуозна главна партия на “Пепеляшка” от Росини. На сцената на Софийска Опера тя пее в някои от най-запомнящите си роли – Амнерис от “Аида”, Азучена от “Трубадур”, Марина от “Борис Годунов”, и преди всичко Кармен от едноименната опера.

1976 година е от голямо значение за Александрина Милчева. Тя е поканена от тогавашния директор на Пловдивската опера – Борислав Иванов да пее партията на Марина в операта “Борис Годунов” от Модест Мусоргски на пловдивска сцена. На същия спектакъл присъства и директора на Виенската Щаатсопера – проф. Егон Зеефелнер. Впечатлен от нейните качества, той я кани като солистка в неговия театър. През същата година Александрина Милчева подписва договор и се превръща в една от водещите солистки на престижната опера за повече от десет години.

През 1978 г. е поканена да изпълни ролята на Азучена в “Трубадур” от Херберт фон Караян на Залцбургския фестивал . Следва огромен успех и брилянтни отзиви, но сътрудничеството с големия диригент е прекъснато, след като Александрина Милчева отказва да пее ролята на Еболи от “Дон Карлос”. Караян не й прощава отказа, а тя се изявява в тази роля много години по-късно на сцената на парижката Гранд опера.

Кариерата на Александрина Милчева я води по всички престижни оперни театри и концертни зали в света. Тя е очаквана и бурно аплодирана на сцените на Миланската Скала, Арена ди Верона, Театър Сан Карло – Неапол, Театро Комунале – Флоренция, Театро Комунале – Модена, Римската опера, Гранд Опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Болшой театър – Москва, Метрополитън – Ню Йорк, Сан Франциско, Далас, Синсинати, Токио, Театро Колон – Буенос Айрес, Рио де Жанейро, оперите в Барселона и Мадрид, Цюрих, Женева, Лозана, Мюнхен, Хамбург, Бон и много други.

Александрина Милчева пее под диригентската палка на най-великите диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Джанандреа Гавацени, Зубин Мета, Лорин Маазел, Жорж Претр, Херберт фон Караян, Оливеро де Фабритис, Юджийн Орманди, Мишел Пласон.

Въпреки многобройните си ангажименти на оперните сцени и концертни зали, Александрина Милчева не изоставя камерното музициране. Тя е между най-елитните изпълнители на песни и романси от Мусоргски, Рахманинов, Чайковски, Рихард Щраус, Шуман, Шуберт, Дебюси, Вивалди. Съвместно с изтъкнатата пианистка Светла Протич се изявяват на световните концертни подиуми над 30 години. Благодарение на съвършената симбиоза между двете изпълнителки, те са единствения камерен тандем, изнесъл два самостоятелни рецитала на сцената на Миланската Скала.

Успоредно със световната си кариера на оперен изпълнител, Александрина Милчева е един от водещите музикални педагози, с уникална школа и изключително високи резултати. Създадената от нея Международна оперна академия “Сакра” извежда на световните сцени големи млади изпълнители вече тринадесет години.

(край на биографичните данни)

Нека днес на 27 ноември 2020 г. да пожелаем на Александрина Милчева по случай навършване на 86 години добро здраве, щастлив и дълъг живот на семейството й и много радости от един напълно отдаден на оперното изкуство и музиката житейски път.

………………….

Линк към изпълнение на Александрина Милчева:

Bizet: Carmen “Card Scene”

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/mil0101.mp3

…….

Линк към изпълнение на Александрина Милчева:

Glinka: Life for the Czar “Aria of Vanya, Act 4”

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/mil0104.mp3

´´´´´´

Линк към изпълнение на Александрина Милчева:

Massenet: Werther “Charlottes Letter Scene”

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/mil0102.mp3