Alexey Milkovski

Днес почитаме кръглия рожден ден на певеца Алексей Милковски

Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

……….

Драги приятели на оперната музика, днес на 26 ноември 2020 г. отбелязвам рождения ден на големия български оперен певец – басът Алексей Милковски, роден на този ден през 1925 г. в Габрово. Днес той щеше да бъде на 95 години. Помина се на 27 октомври 1967 г. в Пловдив – толкова млад, месец преди да навърши 42 години!

Още от началото на тази статия желая да дам едно уточнение по отношение годината и датата на смъртта на певеца Алексей Милковски. Както научих през 2016 г. от моя приятел Николай Колев от Габрово, Милковски се е поминал на 27 октомври 1967 г., а не както е дадено в неговата Уикипедия-страница – на 21 октомври 1961 г. Същата грешка е направена и в статията за него в книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г., стр. 307. Това уточнение е напълно меродавно, тъй като Радио Пловдив е излъчило на 24 октомври 2017 г. специално предаване за певеца, в което е участвал и синът му Александър Милковски. Пиша за това предаване в края на статията ми.

Но нека веднага отбележа, че толкова е лесно да се коригира датата на смъртта на Алексей Милковски от 21 октомври 1961 на правилната 27 октомври 1967 и въпреки това, никой не го прави! Днес отворих наново неговата Уикипедия-страница, все още си стои същата дата от редица години – 21 октомври 1961 г. При това забелязвам, че последната промяна в страницата е направена на 14 април 2020 г. и аз се питам, какво е променено там, след като лицето, което е влязло в страницата (предполагам, че има някакви понятия от живота на Алексей Милковски), поне това да е направил. Въобще няма нито един нов ред или някаква промяна, направих сравнение с това, което там стои вече 5 или 6 години.

Как да е, животът си тече, няма как да се насочи вниманието относно такива грешки, защото няма инстанция, която да отговаря за такива работи. Много ми е интересно, защо в редица други държави не се правят такива грешки – в България е напълно нормално!

Колкото моят роден град Габрово да има добри музикални традиции, особено в областта на хоровата и инструментална музика, както и като родно място на видни български композитори като Емануил Манолов и Михаил Шекерджиев, в този град не са родени известни оперни певци или певици от рода на Алексей Милковски, както е например в Стара Загора, Варна, Пловдив, Русе и другаде. Единствено в музикалните летописи е известно неговото име, че е роден в Габрово, а той за съжаление много рано ни напусна – едва на 42 години. Неговият голям талант беше в период на непрекъснато развитие и ако съдбата не беше решила така рано да го отдели от житейската сцена, можеше да се очаква от него една завидна певческа кариера.

Първите големи успехи на Алексей Милковски в оперните театри в Русе, Пловдив и София бяха многообещаващи, както и изявите му извън България – в СССР, Китай, Унгария и Чехословакия. Похвално е, че макар и толкова млад е направил впечатление на музикалната критика извън България, след като е включен в листата на английски език за ония 100-120 български оперни певци, в която може са се прочете известна информация и за него. Както е известно, тя се издава от г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ, който отдавна периодично публикува тези биографии в портала „Bulgarian Opera Stars“. Радостно е и това, че за Алексей Милковски има страница на български език в Уикипедия, макар и кратка (заедно с въпросната грешка относно датата на смъртта).

Независимо че съм отраснал и живял в Габрово чак до 1974 г., не си спомням за Алексей Милковски от моето детство, той е бил шест години по-възрастен от мен, но сестра ми – две години по-млада от него, също не го помнеше, когато той започна певческата си кариера след завършване на музикалното си образование.

Не знаем къде е завършил средното си образование, ако е било в Габрово, щеше да е оставил известни спомени сред ученици от Априловската гимназия, малко по-големи от нас, но нямаме такива спомени. Жалко, няма по-подробна биография за него, сведението, че е родом от Габрово не се свързва с никакви конкретни спомени и преживелици. Не е изключено семейството на Алексей Милковски да се е изселило от града. Все пак, през 1949 г., когато той започна да пее в Русенската опера, аз – току-що завършил гимназията, посещавах по 2-3 пъти годишно Русе, където имахме близки роднини и оставах по няколко дни там. Бил съм на оперни посещения и почти всеки път вуйчо ми, който свиреше на цигулка и обичаше музиката, купуваше билети за опера и сме били на представления. От програмите неговото име ми е известно, но не съм знаел, че е родом от Габрово и да се позаинтересувам за подробности.

Милковски беше хубав, висок и строен млад мъж, гласът му беше забележителен и за всеки оперен слушател, особено в моята възраст, това ми е правило впечатление. Както казах, в Габрово нямахме особено добри солисти на такова професионално ниво, а по-късно – през 60-те години, когато в града ни се издигна внушителна театрална и оперна сграда на европейско ниво, редица оперни театри – от Русе, Стара Загора и Пловдив започнаха периодично да идват и да изнасят оперни представления в Габрово. Тогава и Милковски е идвал със състави от оперните театри, където е работел, особено често от Пловдив. По време на моето следване в София – между 1951 и 1956 година, имах възможност да се храня един семестър през 1952 г. в стола на Музикалната академия и там да се запозная с редица студенти, които после станаха знаменитости. Близка ми беше певицата Пенка Коева, която заедно с Милковски са идвали няколко пъти за оперни изяви от Пловдив около 1958-64 г., и тогава съм се срещал с Пенка Коева.

През 2014 година, когато писах статия за нея по случай рождения й ден, припомних някои детайли, които сега няма да повтарям. Жалко, както Милковски, така и Коева не са между нас живите. Габровската оперна и театрална сграда беше модерна, залата за концерти, опери и други изяви беше с над 1000 места, сценичната техника – на съвременно за епохата равнище. По тази причина тези извънстолични оперни състави идваха с голямо желание в нашия град, където интереса към оперни представления беше извънредно голям и спектаклите се посещаваха до крайно място.

През 2014 година по това време моят приятел от Пловдив – баритонът Петър Данаилов ми написа хубаво носталгично писмо, в което си спомня много изяви в града ни, в които и той е участвал по-късно. Ето част от писмото му, свързано и с модерната сграда на театъра:

„Привет, господин Контохов. С Габрово ме свързват мили спомени от младите ми години, когато, като войник с мъжкия младежки хор на Валентин Бобевски към Ансамбъла на строителни войски, ежегодно правехме спектакли в културния дом на този хубав град. Харесвах го. Градът на хумора и сатирата. Самата мисъл за него все още ме кара да се усмихвам. Наскоро, на 01.10.2014, с Русенска опера изпълнихме “Севилският бръснар” в същия този културен дом. Бях го позабравил. Театрална сграда изпълваща на 100% представата ми за достоен национален оперен театър, с възможности за всичко – репетиционни зали, балетни зали, коридори, фоайета, обеми и мащаби, каквито в Софийската опера няма и са в остър недостиг. Сцената с прилежащите й допълнителни пространства е достатъчно голяма за всички мащабни оперни заглавия. Но … в момента там е нещо като читалище, като един сравнително добре действащ просветителски център, оцеляващ според действителните реалности на ситуацията в България. Малко тъжно ми беше. Настинах много тежко там, защото вратите към сцената не са пригодени да се самозатварят и поради това течението на сцената по това време на годината е вледеняващо, а артистите – потни. В Габрово есента настъпва по-раничко (…..) Солист съм на оперите в Русе и Пловдив едновременно, но от новия сезон съм и вокален педагог на Пловдивската опера, което е прецедент в България. Отдавна няма вокални педагози по оперните театри у нас. Затова и хоровото изкуство почти замря, затова и хоровете на нашите опери не са на висотата, на която ги помним от преди 30 години и повече. В Пловдив направихме и Вокално студио, както е по добрите театри в Европа. И вече имам ученици и там. Виждате, че не преставам да творя. Мисля, че трябва да има млади преподаватели като мен в България. Имам много голям опит и го давам на идващите след мен. Предимно им говоря за дихателни практики, режим на хранене, физически натоварвания и разбира се пеене по най-качествен начин, съобразен със съвременните изисквания в оперното изкуство (…..) Роберта е прекрасен, тембрист сопран. От скоро работим с нея……“

(край на извадките от писмото)

Понеже става въпрос за жена на име Роберта, нека поясня: Роберта Минчева е родена в Габрово, от дете се отдава на музиката, има хубав глас и заминава за Русе, където завършва Музикалното училище, участва в учебни оперни постановки в Русе. След това започва вокално обучение в Софийската музикална академия, което още не е приключило. По програма, финансирана от европейски фондове, учи известно време в Германия в Leopold-Mozart-Zentrum der Universität Augsburg , като сподели преди няколко години впечатленията си в интервю, дадено за габровския всекидневник „100 вести“. Бъдещето й изглежда принадлежи на оперното изкуство – силен и хубав сопранов глас, добра драматична игра и особена любов към това изкуство. Станахме с нея ФБ-приятели, вече над 5 години при определени случаи си разменяме постове. През май 2015 г. тя имаше концерт в Габрово, за който получих през април покана чрез Фейсбук. Ето текста:

„Господин Контохов, с огромно желание бих искала да Ви поканя на концерт на 8-ми май в зала ВЪЗРАЖДАНЕ! Аз и моят преподавател Петър Данаилов и още двама негови ученици ще изпълним руски романси и арии от руски опери! Ако сте в България ще бъде чест за нас да присъствате!“

(край на поканата)

Пиша всичко това, за да допълня картината за Алексей Милковски – дано чрез Роберта Минчева, която учи и при Петър Данаилов, след време към габровския оперен елит, за сега представен само от Алексей Милковски, се включи и младата и надеждна Роберта Минчева. Дай Боже!

През 2015 и 2016 години се развиха известни събития, които до голяма степен надигнаха завесата за малкото неща, които знаех за Алексей Милковски. През 2014 г. в средата на ноември аз изпратих в редакцията на в. „Сто вести“ в Габрово моя проект за статия по случай 89 години от рождението на Алексей Милковски. На 27 ноември – един ден след рождената дата те поместиха в броя от този ден на стр. 8 части от тази статия, като моето име стоеше за автор. Имаше и две снимки – на Петър Данаилов и една от оперна изява на русенска сцена при операта „Дон Паскуале“ от Доницети, като след снимката имаше и имената на участниците, между които и това на Алексей Милковски. Никой не знаеше тогава до съвсем скоро, че певецът е имал син, живущ в Пловдив, който случайно попада на тази статия чрез Интернет (в. „Сто вести“ има електронен архив) и се свързва с редакцията на вестника.

По една щастлива случайност моя близка от Габрово – журналистката от в. „Сто вести“ Бояна Пенчева влиза във връзка със сина на певеца Алексей Милковски, който живее в Пловдив. Аз не знаехме до тогава, че макар и толкова млад да се е поминал, той е оставил наследник. Между Бояна Пенчева и синът на Милковски през октомври се развива известна писмена връзка чрез е-писма, от които много неща се изясняват. Вместо да правя мои изводи, нека цитирам части от тези писма, които Бояна Пенчева ми изпрати през 2015 г. Ето цитат от първото писмо на Милковски-младши на 20 октомври 2015 г. до редакцията на в. „100 вести“:

„Здравейте, уважаеми дами и господа! Вчера късно вечерта случайно попаднах на една интересна за мен статия, публикувана точно преди една година на осма (8) страница на вестник „100 вести“. Става дума за един известен българин – оперен певец, роден преди 90 години по една случайност в Габрово. Защо казвам “по една случайност”? Неговата майка – Мария Милковска (по мъж), в този период е гостувала на свои братовчедки в Габрово. Иначе тя е родом от Казанлък и Алексей Милковски прекарва един определен период именно в Казанлък. Господинът, от когото сте получили информацията за тази статия е учуден, как така няма никакви сведения за младежките години на Милковски?! Отговорът е еднозначен – Ал. Милковски ПРОСТО Е РОДЕН В ГАБРОВО!!! НЕ Е ЖИВЯЛ И УЧИЛ ТАМ. Аз се казвам Александър Милковски и съм негово единствено дете от петте му брака. Роден съм и живея в Пловдив. Ако имате желание да напишете нещо по повод на неговата 90 годишнина – 26.11.1925 г., можете да ми се обадите – (даден е телефона му). Желая всичко хубаво!

(край на цитата)

От това писмо се разбират много неща, които сега стават ясни. Първо, певецът Алексей Милковски е роден „случайно“ в Габрово, прекарал е сигурно само няколко дни в нашия град, така че единственият голям български певец, който би могъл да бъде истински син на Габрово, не покрива това изискване. Жалко! Второ, личността за която Александър Милковски намеква в писмото си – това съм аз, тъй като през 2014 г. аз изпратих проекта на моята статия за Алексей Милковски в редакцията на в. „100 вести“, за да напишат нещо за този певец. После научих, че те са написали своя статия (тя ми беше изпратена като е-писмо), ползвайки части от моята. Така синът е научил за това, какво знаем за баща му.

Историята продължава така: Бояна Пенчева (Б.П.) и Александър Милковски (А.М.) си разменят писма, като А.М. предлага на Б.П. да пътува до Пловдив, за да се запознаят и евентуално той да й даде материали и снимки, с които разполага. Това разбирам от следния негов цитат в писмо до нея:

„Прегледах това, което имате предвид. Чудесно – дано да стане! Вие самата имате ли възможност да отскочите до Пловдив в най-скоро време? Аз заминавам за Австрия на 2-ри ноември и ще се прибера за Нова година в Пловдив“.

(край на цитата)

От други писма научавам, че Б.П. не може да пътува за Пловдив поради нейните големи ангажименти в редакцията, където тя е отговорен секретар и всеки ден участва в издаването на ежедневника. При това автобусната или ж.п. връзка за Пловдив е много лоша – губи се цял ден само за път. Изглежда Б.П. е предложила на А.М. той да гостува в Габрово, което се разбира от това негово писмо до нея:

„Благодаря Ви много, Бояна! Просто нямам финансова възможност в този период. Освен това имам много интересен снимков набор, който не мога да споделя с Вас, понеже нямам скенер и принтер на разположение. Уви!! Някои оперни певци не са заможни (…) За мен ще бъде удоволствие да се срещнем, макар и за кратко! И да бъда по някакъв начин полезен за в. „100 вести“. И за габровлии – поне за тези, които се интересуват все още от миналото на своя роден град“.

(край на цитата)

Хубави думи на Александър Милковски, които дават да се разбере, че той желае да помогне в изясняване историята около неговия прочут баща. Така срещата не става, господин Милковски тогава е във Виена и повече до този момент няма какво да се направи. Така че аз се надявах в бъдеще лично аз да влезя във връзка с него или чрез Бояна Пенчева да получа снимки на бащата, за да мога по-късно да ги публикувам и така да направим поне малко за научаване на нещата около него. Все пак и това, което стана до момента, е напълно удовлетворително.

След тези важни уточнения през съответните дни на 2015 година да се върнем отново на Алексей Милковски. Ето какво се казва в страницата му в Уикипедия:

Алексей Петров Милковски е български оперен певец – бас, един от водещите артисти в първите години на Русенската народна опера. Роден е на 26 ноември 1925 г. в Габрово, починал на 21 октомври 1961 г. в Пловдив (бел. Б.К.: датата на смъртта му не е вярна – тя е 27 октомври 1967 г. и все още не е поправена, макар че през 2017 г. в предаване на Радио Пловдив датата е уточнена от сина му Александър Милковски!). Като млад взема уроци по пеене при Петър Райчев и Михаил Попов. Пее като хорист в Софийската народна опера в малки епизодични роли. От основаването на Русенската опера през 1949 година до 1953 година Милковски пее като солист. Въплъщава се в роли като Дон Паскуале от едноименната опера на Доницети, Кецал от „Продадена невеста“ на Сметана, Доктор Бартоло и Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Росини.

От 1954 година Милковски пее на сцената на Пловдивската народна опера, като отново гостува в спектакли на софийска сцена. Сред ролите, които изпълнява в този период, са Барон Скарпия в „Тоска“ на Пучини, Роко във „Фиделио“ на Бетовен, Воденичарят в „Русалка“ на Даргомижски, Осмин в „Отвличане от сарая“ на Моцарт, Княз Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт и други.

Алексей Милковски е двукратен лауреат на Димитровска награда (1952, 1959) и получава наградата „Е. Дестинова и К. Бурянин“ (1954).

(край на страницата)

Сега някои други подробности:

Алексей Милковски взема участие в два български игрални филма: „Случаен концерт“ от 1960 г. и „Калоян“ от 1963 г. Режисьор на филма „Случаен концерт“ (трайност 87 минути), с определено музикално съдържание е Коста Наумов. Участват артистите Владимир Трандафилов, Емилия Радева, Иван Стефанов и други. В откъсите от опери участват: АЛЕКСЕЙ МИЛКОВСКИ, Любомир Бодуров, Николай Гяуров, Никола Николов, Пенка Коева, Юлия Винер, Лиляна Василева.

За този филм стана въпрос в моята статия за Любомир Бодуров, когато Емилия Радева даде спомени за него от съвместната им работа при снемане на филма. Аз лично си спомням, че съм гледал този хубав български филм от едно време, с участието на такива добри драматични артисти и чудесен музикален съпровод на изтъкнати оперни певци.

Що се отнася до биографията на Милковски на английски език в листата от 100-120 български оперни артисти, ето текста (съвсем кратък):

„Басът Алексей Милковски е роден на 26 ноември 1925 г. в Габрово. След като пее в хора на Софийската народна опера започва вокално обучение при Петър Райчев и Михаил Попов. През годините 1949-1953 е член на ансамбъла на Русенската опера, а от 1953 г. – на Пловдивската опера. Има редица изяви с този оперен ансамбъл из цяла България, като гастролира и на сцената на Софийската народна опера. Изявите му в чужбина са в Китай, СССР, Чехословакия и Унгария. По-важните роли в оперната му кариера са: Дон Паскуале, Гремин, Барон Скарпия, Осмин, Зарастро, Роко във „Фиделио“ от Бетовен, Доктор Бартоло и Дон Базилио в „Севилският бръснар“.

(край на превода)

Както виждаме, няма много нови неща, които да допълват страницата му в Уикипедия на български език, освен изявите му в чужбина. И в двата източника не е казано нещо много важно: Алексей Милковски участва два пъти много успешно на Младежките световни фестивали в тази епоха, на които много млади български оперни певци започнаха голямата си кариера главно в чужбина. През 1951 г. той е лауреат на 3-ти световен фестивал в Берлин, а през 1953 г. – на 4-ти фестивал в Букурещ. За това се споменава в една публикация в електронния портал „БГ-СЕВЕР“ – Артседмица от октомври 2006 г. Ето цитат:

Алексей Милковски

(26.11.1925 – 21.10.1961)

45 години от смъртта на оперния певец (бас) от гр. Габрово. Пее в повечето оперни театри в страната. Роли: Барон Скарпия в “Тоска” от Дж. Пучини, Кецал в “Продадена невеста” от Б. Сметана, Княз Гремин в “Евгений Онегин” от П. И. Чайковски и др. Лауреат на III и IV световен фестивал на младежта и студентите в Берлин (1951 г.) и Букурещ (1953 г.)

(край на цитата)

Може би има и други сведения в електронните медии за този рано починал български певец, започнал кариерата си от новооснованата Русенска опера. От доста години аз се познавам чрез Фейсбук с певеца Владимир Попов от ансамбъла на този оперен театър. Същият защити докторска работа с тема историята на Русенската опера, подобно на моята ФБ-приятелка д-р Ема Жунич, която през 2014 г. защити докторска дисертация за Старозагорската опера. Предполагам, че Владимир Попов е писал и за Алексей Милковски. През 2017 г. аз се свързах с него и помолих за сведения и някои негови снимки, ако той разполага с такива. На 24 и на 25 ноември 2017 г. Владимир ми написа следното (цитирам части от писмата му, свързани с Алексей Милковски):

„Здравейте, г-н Контохов! Много се радвам, че ми пишете! Чета редовно вашите оперни истории и научавам наистина много от тях. Това, което правите е не просто полезно, а и изключително ценно! Колкото до Алексей Милковски, материалите са ми в един хард диск, който в момента не е при мен, но ще погледна утре дали имам негова снимка и ще ви пиша. Много е писал за него първият и най-дългогодишен директор на Русенска опера Георги Чендов в своята книга “Пауново перо”, не знам дали ви е позната. Бъдете много здрав и бодър и не спирайте с оперните истории – това е прекрасно и безценно! Поздрави: Владимир“.

(край на цитата)

И после на 25 ноември:

„Здравейте отново, г-н Контохов! Изпращам ви единствената снимка на Алексей Милковски, която открих в книгата „Русе. Летопис за годините 1950–1975“ от Петър Данаилов (не става дума за известния наш баритон). Изпращам ви също два интересни откъса от книгата „Пауново перо“ от Георги Чендов, посветени на Алексей Милковски, както и една статия от русенски вестник с автор Никола Боздуганов от 1987 г. Вестникът открих преди време в Русенската библиотека, изпращам и снимка на статията. Поздрави и хубав и успешен ден!“

(край на цитата)

Цитирам написаните от Владимир Попов редове от книгата „Пауново перо“:

„Между участниците в „Дон Паскуале“ имаше един необикновен ученик, на който бе съдено да надмине своя учител – Алексей Милковски. Беше висок и строен, с правилни черти, с големи светли очи, с лице, което въпреки младостта на актьора познаваше богатите изражения на човешките чувства и страсти. За него не бяха необходими много обяснения. Още от първата дума той пламваше и изиграваше сцената така, че колегите му забравяха партньорството си и се превръщаха в обикновени зрители, прехласнати в играта му… Дон Паскуале на Милковски беше склерозирал старец, който е убеден, че е напълно подходящ кавалер за една млада женичка. Актьорът издевателстваше над своя комедиен герой, но без злоба, великодушно, готов да му прости човешките слабости… И сега виждам като жив образа на смешно изпъчения старец, с нощното боне на главата, важно разговарящ със своя изненадан племенник. На въпроса на Ернесто, изразяващ едновременно недоумение и насмешка: „Вие? Ще се жените?“, Дон Паскуале на Милковски наперено и заядливо отговаряше: „Да, точно, и вече е решено!“. И след това хвърляше през рамо репликата: „Толкоз сили има в мен, че и другиму бих дал!“. Но изведнъж се сецваше и се хващаше за кръста, върнат към действителността от досадна старческа болежка. Преходът на едното в другото състояние Альоша правеше така сполучливо и така комично, че салонът се заливаше от смях.“ (Пауново перо, стр. 101–102)“.

(край на цитата)

И по-нататък:

„И една любопитна случка с Алексей Милковски от Първия преглед на оперните театри в София, състоял се през 1951 г., от същата книга: „Повечето от солистите и хористите имаха в София близки и познати. Онези, които нямаха, попадаха в компанията на всевъзможни поклонници на Операта и на най-обикновени гуляйджии. За режим не можеше и дума да става. Мнозина се явиха на заранта с главоболие. Най-зле си изпатиха двамата наши баси, които бяха гостували на неподготвен домакин. Към 1 часа след полунощ, когато всички заведения са затворени, изгаряни от непреодолима жажда, те претърсили бюфета на отсъстващата домакиня и намерили голямо плоско шише. Без да му мислят много, решили, че е луксозно вносно питие. Напълнили чашите и ги изпили на екс. Миризмата на тоалетен сапун не ги смутила, изненадало ги само това, че в устата им нещо се пени. Как са прекарали нощта, не е трудно да си представим. На сутринта се надигнали от леглото със замаяни глави и остри болки в корема. Оказало се, че в шишето имало някакъв козметичен специалитет, направен от одеколон и тоалетно мляко. Единият от пострадалите баси играеше ролята на Дон Паскуале. Като ме видя да се разхождам нервно из преддверието на театъра, той (Милковски) се спря, хвана се за корема и издекламира репликата си към Малатеста: „Ах, скъпи докторе, в мен ти виждаш един мъртвец, що ходи“. Младостта обаче надвива всички временни неприятности. Вечерта той беше отново чудесен и незабравим Дон Паскуале…“ (Георги Чендов, Пауново перо, стр. 116).“

(край на цитата)

А това е цитат от статията на Никола Боздуганов:

„Ето и статията от вестника: „В началото на петдесетте години един от най-глезените солисти бе младият, едва 24-годишен бас, любимец на русенската публика, Алексей Милковски – без да е особено красив глас, но страшно музикален и артистичен. Владееше перфектно руски и френски, разказваше обаятелно вицове, четеше партитури и дирижираше младежки състав при симфоничния оркестър. Понеже бе канен непрестанно от безбройните му почитатели, често идваше на репетиция недоспал или закъсняваше. Но на едно представление, той изобщо не се яви. Насядалата вече публика бе помолена да се разходи из фоайето – поради технически причини спектакълът ще закъснее. Едва към седем и половина Альоша пристигна прашен и капнал и хукна към гримьорната. Бил на гости в някаква вила в Образцов чифлик и нямало как да се върне – изтървал рейса, та ударил пеша 12 километра! В „Севилският бръснар“ той играеше неповторимо Дон Базилио – с високия си ръст, изразителни жестове и комичен лицеизраз, портретираше алчния хитрец и клюкар така, че залата се тресеше от смях. Но веднъж Альоша се появи в малка роля на Офицера и когато влезе в къщата на доктор Бартоло заедно с войнишкия си отряд, направи такава мутра, че публиката полудя. Последваха щури команди и новоизлюпени мизансцени, актьорите на сцената спряха да играят, задъхвайки се от смях. Няколко минути сцената и залата изригваха в бурен смях, докато Альоша невъзмутимо „обогатяваше“ образа…

Нещо подобно се случи и в „Продадена невеста“. Да не говорим какъв сватовник правеше от Кецал и как всички го зяпаха в лъжовната уста, смаяни от фокусническите хватки с чадъра. Но другата му роля, директорът на цирка, беше направо зашеметяваща. Альоша бе гримиран като Хитлер, с мустачки и паднал перчем, с хусарски костюм и с камшик, който размахваше като опитен звероукротител. И като почна един текст – колкото беше по автор, три пъти по-дълго стана. Какви ли не глупости издрънка за реклама на цирковото представление. Но струва ми се, че всички бяха готови да си купят билети за този измислен спектакъл! Альоша умееше да разсмива другите, оставайки сериозен. Веднъж в „Бохеми“ така ощипа Кирил Кръстев – Марсел, че той излетя като ракета на сцената, държейки се отзад, докато Альоша – Колин, царствено пристъпваше след него. Но и той си намери майстора – на един утринен концерт на младежкия симфоничен оркестър цугтромбонистът пристигна пиян. И му направи толкова гафове, че накрая Альоша бе плувнал в пот и не искаше да се поклони.“ (Никола Боздуганов, „Когато операта прохождаше“; в-к Дунавска правда, бр. 96/14.04.1987 г.)“.

(край на цитата)

Ето и края на писмото на Владимир Попов:

„Изпращам още една снимка на Алексей Милковси от спектакъл на “Дон Паскуале” (в центъра, седнал). Тази е от книгата “Пауново перо” но е с много лошо качество, въпреки че я сканирах на максимална резолюция, защото в книгата е поместена съвсем, съвсем мъничка. Поздрави отново! Владимир.“

(край на цитата)

Какво мога да добавя, една чудесна постъпка на Владимир Попов, който с тези сведения ни даде толкова много допълнителна информация към биографията на Алексей Милковски, за когото в електронните медии няма достатъчно сведения. Сърдечно му благодаря за тази голяма услуга!

През месец май 2013 г. в Пловдив са се състояли тържества, свързани със 60 години Пловдивска опера, като в Интернет намерих материал на английски език, публикуван по Българското радио. Там има няколко пасажа, в които се говори и за Алексей Милковски. Ето текста:

Plovdiv State Opera House celebrates

published on 5/16/2013

leading Bulgarian theatres and this year it marks its 60th anniversary. The opera finds its place in Plovdiv’s cultural life right after the Liberation – many foreign troupes were invited as guests, as well as many choral formations and orchestras etc. Teacher Dimo Boychev created at that time a specific form of renditions – children’s music posy. So Plovdiv had trained performers and an audience as early as the beginning of the 20th century. Perhaps that was why no less than 9 attempts for the creation of a musical theatre took place in the town, but all the troupes lasted for a season or two. The lack of funding ceased their activities. The decree for the establishment of the Plovdiv State Opera was issued barely in 1953, on March 20, six years after a state symphonic orchestra had been established. A contest for soloists, singers and orchestra members took place. Great Bulgarian tenor and director Petar Raichev and his son – conductor Ruslan Raichev headed the orchestra. Smetana’s Bartered Bride was the first play of the new opera that took place on November 15. Young soloists, most of them students from the Academy of Music that had studied together formed the troupe. Future leading soloists of the opera – Valentina Alexandrova, unforgettable basso ALEXEY MILKOVSKI and baritone Nikola Smochevski – those were the singers that became the stars.

Famous Russian ballet dancer and pedagogue Anna Vorobyeva was the choreographer of the first spectacle. She also established the ballet troupe of the opera. Krastio Marev was the conductor of the choir and later on he headed the theatre. The Golden Fund of the BNR has preserved a recording of the first spectacle of the opera house. 

Over the first years of its existence the troupe searched and explored new things. It played new Bulgarian plays, especially of Paraskev Hadjiev, as well as interesting spectacles of operas that were not that popular in Bulgaria at that time – D’Albert’s Lowlands, Offenbach’s Tales of Hoffmann, Auber’s Fra Diavolo and others. The Plovdiv stage presented for a first time My Fair Lady by Frederick Loewe and Westside Story by Leonard Bernstein. The first original ballet play was staged in 1957 – Josef Bayer’s Fairy Doll.

The Plovdiv State Opera has always had magnificent soloists – Penka Koeva, Raina Kosherska, Avram Andreev, Ivan Vampirov and later on – Petar Bakardjiev and Assen Chavdarov

Distinguished directors Dragan Kardjiev, Misho Hadjimishev, Georgi Parvanov, Svetozar Donev and others worked with the first generations of singers. Talented choreographers, such as Bogdan Kovachev, Lidia Diamandieva and Fedya Bakalov created wonders on stage. The 1960s were a really strong period for the opera, when Ivan Marinov was a director and Angel Hristov was a conductor.

Plovdiv State Opera has been in a period of crisis over the past years. We hope that its story will return a part of its image.

English version: Zhivko Stanchev

Radio Bulgaria Music

(край на статията)

В друг материал, свързан с този юбилей, публикуван във в. „Дума“ от 27 април 2013 г., става също въпрос за Алексей Милковски и работата му в Пловдив. Ето малък цитат:

„През 80-те години първото поколение звезди на Пловдивската опера празнува бенефиси и юбилеи (Иван Вампиров, Пенка Коева, Соня Хамерник…), някои от основателите не са между живите (рано отишлите си АЛЕКСЕЙ МИЛКОВСКИ, Любен Влахов, Бохос Афеян, Богдан Ковачев). Започва подмладяване на състава – привлечени са Валерия Мирчева, Орлин Павлов, Тиха Генова, Тони Шекерджиева, преди тях, в предното десетилетие –  Валери Попова, Бистра Манахилова, Евстати Димитров. С идването на диригента Борислав Иванов като директор започва и …….“

(край на цитата)

През февруари 2009 г. в София излезе книгата „ЗА ДА ОСТАНЕ” от оперната певица Милкана Николова, солистка през 10 сезона в Софийската народна опера. В тази книга тя пише своите спомени за 13 нейни колеги – солисти в операта, между които е и Алексей Милковски. Книгата е представена официално от проф. Павел Герджиков в София в Музикалния център „Борис Христов“. Ето подробностите:

3 февруари 2009 г., вторник, 17.00 часа

ЗА ДА ОСТАНЕ”

Премиера на книгата на МИЛКАНА НИКОЛОВА, Издателска къща „Коралов”

Представя ПРОФ. ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ

С участието на млади оперни певци

Вход свободен

Оперната певица Милкана Николова осъществи една своя отдавнашна мечта – да издаде книга с кратки биографии и спомени за някои свои колеги, с които се е срещнала и работила през десетте си сезона като солистка на Софийската опера. “За да остане” – това е заглавието, в което се съдържа и идеята на Милкана Николова: да възкреси имената на хора, които не са с ореола на звездите, но със своя талант и труд десетилетия наред са били необходимата и много важна основа за съществуванието и успехите на оперния ни театър.

В книгата присъстват имената на 13 певци – тенори, баритони и баси: Борис Богданов, Тодор Тодоров, Йордан Знаменов, Петър Петров, Георги Генов, К. Шекерлийски, Д. Димитров, Георги Томов, АЛЕКСЕЙ МИЛКОВСКИ, Борис Игнатов, Никола Христов, Боян Кацарски, Павел Манолов. Защо само мъже? Отговорът прочитаме в началото на този скромен труд: “Знам, че има още много превъзходни артисти – и жени и мъже, които заслужават внимание. Запазила съм прекрасни спомени за тях. Но тази малка книга няма претенциите да разкаже историята на Софийската опера. Бих искала да предизвикам други хора – критици или музиковеди да направят това. “

Милкана Николова е оперна певица, ученичка на Катя Спиридонова. През 1962 година дебютира в Старозагорската опера в ролята на Мюзета от “Бохеми” на Пучини. За кратък период подготвя още три пучиниеви партии – Мими, Мадам Бътерфлай и Манон Леско. В 1963 година е поканена в София за ролята на Ана от “Антигона 43” на Любомир Пипков. През 1965 година специализира в Италия. Още в началото на обучението си в Милано, Милкана Николова се явява на престижния конкурс “Вердиеви гласове” в Бусето и е удостоена с първа награда.Това отличие й отваря пътя за редица ангажименти по света. От 1972-ра до 1979-та година е редовен член на Виенската държавна опера. След завръщането си в България става артистка към Концертна дирекция. В последените 20 години Милкана Николова живее във Виена, където работи като вокален педагог.

(край на цитата)

Намирам идеята на г-жа Николова за много полезна и дано и други оперни артисти последват тази идея. Особено – както изтъква тя – не само за най-прочутите оперни звезди, за тях е написано достатъчно. Нямам тази книга, щях и аз да науча нещо повече за Алексей Милковски. Все пак, от написаното до тук се вижда, че има къде да се потърсят нови сведения, стига човек да желае това.

През октомври 2017 г. Радио Пловдив излъчва предаване, посветено на Алексей Милковски, като при него присъства и сина му Александър Милковски. От него научаваме нови информации за певеца. Независимо краткия текст, авторката е допуснала редица граматични грешки (главно при запетайките и пълния и непълен член при прилагателните, които съм поправил. Може да сравните с оригинала, който се вижда от приложения после линк). Цитирам:

БНР Радио Пловдив

В памет на Алексей Милковски

публикувано на 24.10.2017

Автор: Дарина Иванова

Няколко дни преди 50-годишнината от смъртта на оперния артист Алексей Милковски, гост на предаването е неговият син – Александър Милковски.

Интервю на Дарина Иванова с Александър Милковски

В спомените си Александър Милковски разказва с възхищение за именития бас Алексей Милковски. Разграничавайки образа на бащата от гениалния професионалист Александър Милковски, който наследява своите родители и в оперното изкуство, говори с уважение за постигнатото в краткия, но изключително богат негов творчески път.

Алексей Милковски напуска този свят на 27 октомври 1967 г., само на 42 години. 

Радио Пловдив Култура Клуб „Неделя”    Култура Опера Пловдивска Опера

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването:

http://bnr.bg/plovdiv/post/100888118/v-pamet-na-aleksei-milkovski

Нека днес на 26 ноември 2020 г. да почетем посмъртно рождения ден на Алексей Милковски. Той щеше да навърши кръглите 95 години, а си отиде толкова млад.

Поклон пред паметта му!

…………

А сега едно допълнение: в края на 2015 година успях да се свържа с Александър Милковски. Той се беше върнал от Виена в Пловдив, станахме ФБ-приятели и сме си разменяли постове при различни случаи. Той е запален привърженик на мотоциклети и леки коли. На 28 януари 2016 г. той имаше рожден ден, аз го поздравих във ФБ, като му писах:

28.01.2016

Борис Контохов:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, г-н Милковски! Здраве, лично щастие и успехи в начинанията Ви! Колко ли хора знаят, че сте син на великия певец Алексей Милковски, респект !

Скоро след това получих следния отговор:

Александър Милковски – Уважаеми г-н Контохов, благодаря Ви за приветствието! За харизмата на моя баща аз нямам никакви заслуги. По-важното е, че все още има люде като Вас, които носят в душите си спомена за неговото присъствие в историята на БЪЛГАРСКАТА култура и изкуство! Благодаря Ви, че сте съпричастен към тези идеи – от миналото и настоящето!

На другия ден – 29 януари той ми написа:

Добър вечер, г-н Контохов! Позволявам си да Ви безпокоя с намерението да насоча Вашето внимание към още един творец, отдал живота си за българското оперно и камерно изкуство. Става дума за з.а. проф. Валентина Александрова – третата съпруга на Алексей Милковски и моя майка. Просто напишете името в Гугъл. Приятна вечер!

Аз му благодарих и му обещах да напиша статия и за майка му – това име ми е познато, намерих после повече сведения за нея и написах статия за нея на 31 декември 2016 г. – рождения й ден. На 24 април той ме поздрави за моя рожден ден с думите: „Честит Рожден ден, г-н Контохов! Пожелавам Ви дълголетие и здраве! И много енергия и вдъхновение за Вашата прекрасна инициатива за пропагандиране на оперното изкуство!

(край на диалога ни)

Сега съм много доволен, че поне открих наследник на днешния юбиляр – синът на големия български бас Алексей Милковски.

…..

Линк към изпълнение на баса Алексей Милковски:

Pergolesi: La serva padrona Sempre in contrasti

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/mil0201.mp3

…..

Линк към изпълнение на баса Алексей Милковски:

Verdi: Simon Boccanegra A te l’estremo addio

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/mil0202.mp3

…..