Американската певица и филмова актриса Грейс Мур, родена на днешния ден

„Прекрасно е да живееш и да пееш. Страхотно нещо е да чувстваш, че можеш да помагаш на други хора с гласа си. Искам да играя в нова опера, където героинята не умира в последната сцена или полудява. Ето защо обичам Луиза на Шарпентие. Момичето е живо, когато завесата падне – и е прекрасно да си жив, нали!“

(думи на Грейс Мур – няколко дни преди самолетната катастрофа на 26 януари 1947 г., която отнема живота й)

Драги приятели на оперната музика, днес на 5 декември 2022 г. пиша по случай рождената годишнина на една оперна певица и филмова артистка от САЩ – малко позната на сегашните генерации любители на музиката, която е имала легендарна кариера както в света на оперното изкуство, така и в света на киното. Това е сопраното Грейс Мур (Grace Moore), родена на днешния ден през 1898 г. и починала трагично на 26 януари 1947 г. при самолетна катастрофа на летище Копенхаген-Каструп в Зееланд / Дания – едва на 48 години. Фактически кръглите 75 години от смъртта й бяха в началото на януари т.г., но на този ден имах статия за друг оперен деец. По тази причина пиша днес на рождения й ден, няма значение, че годишнината не е кръгла.

Когато подготвях тия дни информациите за нея и писах после тази статия чак до днес, все мислех за българското сопрано Катя Попова, която също така загина трагично при самолетна катастрофа край Братислава на 24 ноември 1966 г. – едва на 42-годишна възраст. Тогава тази трагедия беше широко позната на всички българи и дълго време тя не можеше да се забрави. При статии, които писах за нея през последните осем години, аз дадох доста сведения за Катя Попова, за тази нейна трагедия и факти свързани с катастрофата. Не правя никакви паралели, но само искам да подчертая един парадокс – една от най-големите роли на Катя Попова беше тази на Мими в „Бохеми“ (поне три пъти съм я гледал с нейно участие). И Грейс Мур има същата съдба – Мими в тази опера е нейният дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където тя играе редица години и в други роли.

Грейс Мур (Grace Moore),родена на 5 декември 1898 г. в Slabtown (днес Del Rio), щат Тенеси / САЩ, починала на 26 януари 1947 г. при самолетна катастрофа в Дания, с точно име Mary Willie Grace Moore, е оперна певица и артистка от САЩ, извънредно популярна през 30-е години на миналия век.

Грейс Мур, за рождената година на която има различни сведения, желае първоначално да стане мисионерка в Китай. В крайна сметка заради хубавия си лиричен сопран прави бърза кариера в Бродуей, но също и в МЕТ в Ню Йорк. Благодарение на особено красивата си външност тя успява през 1930 г. да сключи с филмовия гигант MGM договор, който й дава възможност да вземе участие в две оперети с особено тежка и подробна продукция. В едната от тях – „A Lady’s Morale“ тя играе в ролята на легендарната шведска певица – „славеят“ Джени Линд (Jenny Lind), а при втората – „New Moon“ е партньорка на много известния тогава артист Лоурънс Тибет (Lawrence Tibbett) – също оперен певец (баритон), който е преминал към жанра на филмовото изкуство. За съжаление, този договор наскоро след това е прекъснат, тъй като в този период Грейс Мур получава проблеми с теглото и фигурата си.

Тогава тя се връща наново в МЕТ в Ню Йорк и заедно с това започва да модерира едно много успешно радиошоу, в което й се удава да привлече широки кръгове от всички слоеве на обществото към света на класическата музика.

На върха на своята кариера и след като е свалила доста килограми от теглото си, Грейс Мур подписва през 1934 г. договор с филмовата компания „Columbia Pictures“ за участие във филма „One Night of Love“, с който тя става (както се казва „само в разстояние на една нощ“) звезда в Холивуд. В този филм тя играе в ролята на една темпераментна млада жена, която иска да направи кариера като певица и фактически Грейс Мур играе самата себе си. Тя пее както класически арии, така и модерни песни като „Ciri, Biri, Bin“, която песен трябва да стане мелодия за реклама и неин разпознавателен знак при бъдещи турнета. За този филм Грейс Мур е номинирана за наградата Оскар и наново преговаря по някои точки от договора си.

Непосредствено след този голям успех на филма „One Night of Love“, Irving Thalberg– един от шефовете на компанията желае да й възложи главната роля в оперетата „The Merry Widow“, в която да бъде партньорка на Морис Шевалие (Maurice Chevalier), при режисурата на Ернст Любич (1892-1947) – прочут немско-американски филмов режисьор и артист с успехи първо в Германия, после от 20-е години известен в Холивуд като филмов режисьор на култивирани и елегантни музикални комедии, с които става световно прочут.

През следващите годиниГрейс Мур участва в популярни филми, които допринасят във фабулата на филмите да се включат преди всичко оперни арии, но такива, които да не стъписат широката публика. В тази област нейна най-добра роля е фигурата на баварската принцеса Сиси, която по-късно става кралица Елизабет от Австрия – във филма „The King Steps Out“ по сценарии от Хайнц Маришка и при режисурата на Йозеф фон Щернберг. Много читатели знаят, че тази история често става сюжет за игрални филми. През 60-те години в Германия голям успех имаше в ролята на Сиси артистката Роми Шнайдер като партньорка на Карл-Хайнц Бьом – синът на легендарния диригент Карл Бьом във Виена. После Роми Шнайдер замина за Франция, където успя да създаде редица съвсем други филми, като партньорка на Ален Делон, Мишел Пиколи и други, но остана в паметта на широката публика именно като принцеса Сиси. Сега има и мюзикъл на основата на този сюжет.

В музикалните архиви се споменава, че именно филмовите успехи на Грейс Мур са били причина и други филмови компании да привлекат прочути сопранови гласове пред филмовата камера. Примери за това са Lily Pons , която има договор при RKO и певицата Gladys Swarthout , която трябва да бъде изградена като филмова звезда от компанията „Paramount“ , но това не се удава особено добре – филмите с тях нямат особен успех на касите на кинотеатрите.

След края на своята филмова кариера Грейс Мур предприема успешни във финансово отношение турнета по целия свят. През 1944 г. тя написва и своята автобиографична книга „You’re Only Human Once“.

Както прави веднага впечатление, до тук се казват за Грейс Мур почти само неща, свързани с нейната филмова кариера, което може да доведе до големи неточности. Грейс Мур винаги е била раздвоена между жанра на класическата музика и този на филмовото изкуство, може би по простата причина, че е имала огромен успех (можи би и финансов) във втората област. Както е добре известно, чистото оперно и концертно пеене не носят особен финансов успех. Не случайно такива оперни знаменитости в миналото, като Ян Кипура, Марио Ланца, Енрико Карузо, Марта Егерт (съпруга на Ян Кипура) и десетки други са търсили изяви и във филмовата индустрия. Така е било и с Грейс Мур. След ранната й смърт през 1947 г. – ще стане въпрос по-късно за това, тя оставя на съпруга си (не са имали деца) една значителна сума – около 500.000 щатски долари, което по това време е огромна сума.

Сега ще се спра повече на другата дейност на Грейс Мур, за да имаме цялостна представа за нея. Още като дете тя пее в детски църковен хор, после следва музика в Нешвил / Тенеси и във „Wilson-Green Music School“ във Вашингтон, след това специализира при д-р Марафиоти в Ню Йорк. През годините 1921-1926 гастролира в оперети и в ревюта в много райони на САЩ. Ето някои заглавия за нейни изяви в Бродуей: „Up in the Clouds“, „Hitchy-Koo“, „Music Box-Revue“. Тези изяви са посрещнати от широката публика с особен възторг.

През 1926 г. Грейс Мур заминава за Европа и учи допълнително вокално изкуство в Париж (при Richard Bathelérny) и в Милано. След това се връща наново в САЩ и от 1928 г. започва да изгражда на сцената на МЕТ в Ню Йорк значителна оперна кариера. Започва с ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини и чак до смъртта си през 1947 г. играе в 14 роли при общо 115 спектакъла. През сезона 1923/1924 прекъсва дейността си в МЕТ и играе в Бродуей в мюзикъла „Madame Dubarry“ (по оперетата на Мильокер). В този период на ангажименти към МЕТ Грейс Мур предприема редица пътувания до Европа и има изяви на различни оперни сцени: през 1929, 1938 и 1946 г. тя гостува в Opéra Comique в Париж, през 1935 г. играе като Мими от „Бохеми“ на сцената на Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон. Гостува също и на сцените на оперни театри в Берлин, Виена, Амстердам, Стокхолм. Също и в САЩ има изяви извън Ню Йорк – през 1937 г. играе като Манон в операта от Жул Масне в Чикаго, през 1941 г. в ролята на Фиора в операта „L’Amore dei tre Re“ от Italo Montemezzi (италиански композитор, творил в жанра на късния романтизъм, роден през 1875 г., починал през 1952 г., написал 7 опери). Освен споменатите по-горе главни роли, в репертоара на Грейс Мур влиза още ролята на Луиза в едноименната опера от френския композитор Марк Антоан Шарпeнтие (1643-1704).

Ще се спра по-подробно на изявите на Грейс Мур на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Дебюта й там е на 7 февруари 1928 г. в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини, в която опера има общо 26 изяви до 1945 г. Цитирам състава при дебюта й, заедно с откъси от две рецензии:

Metropolitan Opera House February 7, 1928 MatineeLA BOHÈME {251} Mimì....................Grace Moore[Debut] Rodolfo.................Edward Johnson Musetta.................Editha Fleischer Marcello................Antonio Scotti Schaunard...............Adamo Didur Colline.................Léon Rothier Benoit..................Paolo Ananian Alcindoro...............Pompilio Malatesta Parpignol...............Max Altglass Sergeant................Vincenzo Reschiglian Conductor...............Vincenzo BellezzaReview of W. J. Henderson in The New York Sun

A special performance of "La Boheme" was given in the Metropolitan Opera House yesterday afternoon for the benefit of the Misericordia Hospital, Every effort had been made to draw attention to the matinee and the consideration of connoisseurs of music had been openly invited. the occasion of this creation of interest was the debut of another American soprano.Miss GRACEMOORE,the young woman of the passing hour, was not making her first appearance on any stage, nor had she been displayed on the moving picture screen before she even began to study. She had sung in Europe and, having been a musical comedy star here, was by no means new to the footlights. But there was no disguising the enthusiasm of the endeavor to persuade the public that a musical event of the first order was taking place. Doubtless the young woman's friends, who were apparently numerous, believed that for her debut at the Metropolitan was an event of the first order; but unfortunately the Metropolitan itself has more than once demonstrated that the appearance of a donna on its stage did not necessarily mean that she is of the prime order. Singers of the highest rank are very scarce and the present day opera-going public has become accustomed to accepting something measurably below the rank of diva. Miss Moore is assuredly not a sensation, and even though the behavior of yesterday's audience, which was supersensative, did not indicate a conviction that she was.

The soprano has a pretty voice of lyric quality, the color tending toward mellowness and capable of more warmth than the singer knew how to evoke from it. The range was sufficient for the demands of Mimi. In the first act the singer was nervous and her high tones were misplaced and without firmness. In the third act, when she had rid herself of the nervousness, she sang her upper tones with more freedom and something more like focus. One expects a singer who has had experience in a role to phrase her music correctly and this Miss Moore generally did.

She impersonated Mimi with simplicity and wisely undertook no variety of graphics. Two or three rather constrained gestures used over and over and an alternation of facial expression from smile to no smile seemed to exhaust her pictorial resources. In her singing there was little to betray reaction to the emotional significance of the drama. This Mimi walked sedately through placid sensations, and bore her misfortunes so calmly that one could hardly have suspected that her heart was sore. In short, Miss Moore gave a pleasant and fairly creditable interpretation of the role whose finer potentialities seemed to escape her.

Miss Moore was surrounded by a cast which powerfully helped to entertain the audience. Mr. Johnson sang Rodolfo, Mr. Scotti Marcello, Mr. Rothier Colline and Mr. Didur Schaunard. Some of these were particularly admirable and all of them entered joyously into the spirit of the first scene and with feeling to the later and sadder episodes. Mr. Johnson's third act was masterly. Miss Fleischer was the Musetta, a stalwart and determined lady of ebullient temperament, with a heroic stage presence and an infectious confidence in her delivery. Her singing of the familiar air in the second act received warm applause, which it thoroughly deserved.Review of Harold A. Strickland from the Daily Times

Puccini's perennially popular setting of the tale of the Latin Quarter served yesterday afternoon as the debut vehicle for another budding prima donna. Just as Mary Lewis last season made her entrance on the Metropolitan Opera Company's stage with the role of the ill-fated consumptive, so another musical comedy chorus girl yesterday utilized the same assignment to make known her formal connection with the company.

For GRACEMOORE, Tennessee beauty, choir singer and daughter of the town's most influential citizen amid the plaudits of friends who crowded the 39th Street auditorium, graduated from the chorus of a Broadway production to a stellar role and yesterday made the final leap to membership in the Gatti company (...)

(край на цитата)

Последната изява на Грейс Мур на сцената на МЕТ е на 9 февруари 1946 г. - 18 години след дебюта й, в ролята на Тоска от операта на Пучини. В тази роля тя има общо 17 изяви в МЕТ. Цитирам състава при последната й изява:

Metropolitan Opera House February 9, 1946 Matinee BroadcastTOSCA {274} Tosca...................Grace Moore[Last performance] Cavaradossi.............Jan Peerce Scarpia.................Lawrence Tibbett Sacristan...............Salvatore Baccaloni Spoletta................Alessio De Paolis Angelotti...............Lorenzo Alvary Sciarrone...............George Cehanovsky Shepherd................Mona Paulee Jailer..................John Baker Conductor...............Cesare Sodero

(край на цитата)

Останалите 12 опери, в които Грейс Мур е имала участия в МЕТ са следните (в хронологичен ред на изявите): „Джани Скики“ от Пучини – 2, „Кармен“ от Бизе – 4, „Ромео и Жулиета“ от Гуно – 7, „Манон“ от Масне – 14, „Фауст“ от Гуно – 3, „Хофманови разкази“ от Офенбах – 4, „Луиза“ от Шарпентие – 19, „Таис“ от Масне – 1, „Травиата“ от Верди – 1, „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт – 2, „Танхойзер“ от Вагнер – 1, „Любовта на тримата крале“ („L'amore del tre Re“) от Итало Монтемеци (Italo Montemezzi) – 4. Тъй като тази последна опера не е много позната, цитирам състава при една от тия изяви:

Metropolitan Opera House February 7, 1941L'AMORE DEI TRE RE {59} Montemezzi-S. Benelli Fiora...................Grace MooreAvito...................Charles Kullman Manfredo................Richard Bonelli Archibaldo..............Ezio Pinza Flaminio................Alessio De Paolis Maid....................Lucielle Browning Young Woman.............Maxine Stellman Old Woman...............Anna Kaskas Youth...................Nicholas Massue Shepherd................Reno Mabilli Conductor...............Italo Montemezzi [Debut]

(край на цитата)

След края на Втората световна война Грейс Мур предприема големи концертни турнета във Франция, Италия, Великобритания, също и в Скандинавия. През 1946 г. по време на Музикалния фестивал в Залцбург тя изнася песенен рецитал. Последният й концерт е на 25 януари 1947 г. в Копенхаген – един ден преди да загине трагично при отлитане на самолета й за Стокхолм, където също има планиран концерт. За това нещастие ще пиша малко по-късно.

Според музикалните критици Грейс Мур притежава отлично школуван глас, който умее да покаже както при изяви с чисто класически характер, така и при оперетно-развлекателния жанр, демонстрирайки отлична сценична игра. Най-големите й успехи на оперната сцена са в лиричните партии от италианската и френска оперна литература. По отношение на музикални записи, запазени са записи от нейни изяви в МЕТ в Ню Йорк (от фирмите „Brunswick“ и „Victor“).

А сега за самолетната катастрофа, при която Грейс Мур загива на 26 януари 1947 г. в Копенхаген. Ето официалното съобщение, което е публикувано още на същия ден (оригинал на английски език):

„Copenhagen, Denmark, on January 26, 1947, Grace Moore boarded a KLM DC3 to fly to Stockholm. The aircraft taxied out to the runway and was cleared to takeoff. The aircraft rotated and climbed to an altitude of about 150 feet. The aircraft stalled, crashed to the ground and exploded. On the evening before her death, Grace Moore had sung to a packed audience of more than 4000 people. Grace Moore was also known for her acting ability on stage. Grace Moore was born in 1898.

Grace Moore (December 5, 1898 – January 26, 1947) was an American operatic soprano and Academy Award-nominated actress in musical theatre and film, nicknamed the “Tennessee Nightingale.” Her films helped to popularize opera by bringing it to a larger audience.“

(край на съобщението)

Няколко дни след това събитие авторитетното седмично списание в Германия „Der Spiegel“ публикува следната траурна новина:

„Der Spiegel“, 01.02.1947

Grace Moore

Grace Moore, der 46jährige Stern der Metropolitan Оper New York, fand bei dem Flugzeugunglück über Kopenhagen den Tod. Ihr Leben war ein einziger Erfolg. Als Mädchen lief sie aus der Schule fort, um Sängerin zu werden. Mit 28 Jahren errang sie ihren ersten Erfolg in New York als “Mimi” in der “Boheme”. Als Filmstar wurde sie durch “Eine Nacht der Liebe” bekannt, nicht nur durch ihre Stimme, sondern auch durch ihre Schönheit. In ihr waren Schönheit der Gestalt und Glanz der Stimme, vereint. Seit 1931 führte sie eine glückliche Ehe mit dem Filmschauspieler Valentin Parera.

(край на цитата)

Превод:

Грейс Мур, 46-годишната звезда на МЕТ в Ню Йорк се помина при самолетна катастрофа край Копенхаген. Нейният живот беше един огромен успех. Като момиче не ходи редовно на училище, за да стане певица. На 28 години постига първия си успех в Ню Йорк като Мими в „Бохеми“. Като филмова звезда става прочута чрез филма „Една нощ на любовта“, не само заради гласа си, но и заради красотата си. При нея са съчетани в едно красотата на фигурата и гланца на гласа й. От 1931 г. тя е щастливо омъжена за филмовия артист Валентин Парера“.

(край на превода)

На това място имам следната забележка: при много артисти в различни жанрове често не се дава в различните информации за тях еднозначно годината на раждане. В началото писах, че и при Грейс Мур има такива различия. В редица музикални речници и енциклопедии, както и в повечето Уикипедия-страници за нея като година на раждане е дадена 1898 г., така че се е поминала не на 46, а на 48 години.

Ето още някои допълнителни бележки. След тази ужасна катастрофа, при която загива и наследникът на шведския престол – принц Густав Адолф, тялото на Грейс Мур е пренесено в САЩ и в присъствието на хиляди нейни почитатели е погребана до гроба на баща си във „Forest Hills Cemetery“ в град Чатануга, Тенеси. По-голямата част от наследството й, което в тия години се оценява на около 500.000 щатски долари, тя завещава на съпруга си. Още от 1931 г. тя е омъжена до края на живота си за испанския филмов артист Валентин Парера (Valentín Parera, 1895-1986) и живее както в САЩ, така и в Европа. Семейството няма деца. На 16 декември 1943 г. двамата преживяват с леки наранявания железопътна катастрофа при Rennert / Северна Каролина, при която загиват 74 души.

Живота на Грейс Мур е послужил за сюжет на филм от 1953 г. със заглавие „So This Is Love“, като в главната роля играе Kathryn Grayson.

Още в годината на смъртта й – 1947-а, един сорт рози е назован с нейното име. Според една вест в някои медии в САЩ, имението на идола на рока Елвис Пресли – „Graceland“ е кръстено на името на певицата в почит към нея.

Цитирам списък на филмографията на Грейс Мур:

1930: New Moon
1930: Jenny Lind (A Lady’s Morals) (като Jenny Lind)
1934: One Night of Love
1935: Love Me Forever
1936: The King Steps Out
1937: I’ll Take Romance
1937: When You’re in Love
1939: Louise

(край на цитата)

Ето и някои кратки сведения за Грейс Мур от източници на английски език:

Controversies

She was widely criticized in December 1938 when she curtsied to the Duchess of Windsor, in Cannes. Upon her return to the United States after six months and ten days in Europe (“to save money in income tax”), Moore defended her curtsey, saying:

“She would have been a royal duchess long ago if she had not been an American. After all, she gave happiness and the courage of his convictions to one man, which is more than most women can do. She deserves a curtsy for that alone”.

According to Joe Laurie, Jr., vaudeville performer and historian, Grace Moore would not perform on vaudeville bills that had black performers.

Honors

In 1935 Moore received the gold medal award of the Society of Arts and Sciences for “conspicuous achievement in raising the standard of cinema entertainment.” In 1936 King Christian X of Denmark awarded her his country’s medal of ‘Ingenito et Arti.’ In 1937, she was commissioned as a colonel (an honorary position) on the staff of the governor of Tennessee, and was also made a life member of the Tennessee State Society of Washington, D.C. She was decorated as a chevalier of the French Légion d’honneur in 1939. Moore was also a member of the Peabody Awards Board of Jurors from 1940 to 1942.

Personal life

Moore married Valentín Parera, a Spanish movie actor, in Cannes, on July 15, 1931. They had no children. During the 1930s they maintained homes in Hollywood, Cannes, and Connecticut.

Moore published an autobiography, You’re Only Human Once, in 1944.

(край на цитатите)

В края на тази статия искам да дам на английски език кратка биография и сведения за дейността на Грейс Мур. Наред с многобройните си български читатели, аз имам и такива, които не разбират добре български език или твърде малко. По тази причина често давам в статиите си цитати на английски или немски езици. Понеже Грейс Мур е американка, цитирам следната информация за нея на английски език:

“Grace’s only failing – if, indeed, she had one – was that she lived and breathed headlines, and was a master at creating them … Offstage, Grace was the foodstuff of a gossip columnist’s diet.

In newsprint she became an earthy woman who sampled love at every table – and rumor had it that the tables were numerous.” – Rosa Ponselle

………….

Grace Moore (1898 – 1947) had to struggle to gain respect as an opera singer. That she had a beautiful voice there was no question, but she began her career singing in nightclubs and then in Broadway musical revues. And while it was true that Rosa Ponselle had also begun her career in the theater (singing with her sister in vaudeville) she at least had the imprimatur and sponsorship of the great Enrico Caruso.

They called her the “Tennessee Nightingale.” Her acting ability was limited and her voice was nor technically perfect, but she had a wonderful sound and understood how to bring meaning to what she sang. It didn’t hurt that she was also gorgeous. She specialized in French and Italian lyric soprano roles. Her most famous role was “Louise” but she excelled as Mimi in “La Boheme”, Gilda in “Rigoletto”, “Manon”, and as “Madama Butterfly.”

Mary Willie Grace Moore was born in the small town of Slabtown, Tennessee. Willie, as she was known then, was captain of her girl’s basketball team in high school and, coming from a religious upbringing, originally intended to be a Baptist missionary. She studied singing and music theory in college and convinced her family, who initially opposed a singing career for her, to send her to Washington, D.C. for further studies. There she came in contact with Alma Gluck and Mary Garden, both famous opera stars. At 17 she sang in a recital with Giovanni Martinelli, Caruso’s eventual successor at the Metropolitan Opera.

She auditioned (and failed) twice for the Metropolitan, but got a job singing in a Jerome Kern Broadway musical “Hitchy Koo” and used her earnings to finance a two year stay in Paris where she continued her studies. When she returned to America, she sang in two Irving Berlin Music Box revues in which she introduced a Berlin standard, “What’ll I Do?” and recorded a Berlin song (“Listening”) which became the number five best selling record in the country. She returned several times to Europe for further training and was finally heard in Milan by Giulio Gatti-Cazzaza, the director of the Metropolitan who signed her to make her Met debut in 1928 as Mimi in “La Boheme.”

She was not without flaws. Her love affairs with her male co-stars were so well known that a Metropolitan employee once felt compelled to state in an interview that “I am the only male member of the cast who has not spent the night with Miss Moore.” Whether he was boasting or complaining is uncertain. Also, perhaps as a heritage of her southern Tennessee upbringing, she once insisted that a clause be added to her vaudeville contract stating that “no colored act” would appear on the same bill with her. Rather than agree, management cancelled her appearance

In 1930 Hollywood called and she signed with MGM. The first, “A Lady’s Morals” in which she played legendary singer Jenny Lind, did poorly at the box office, in part because of the poor script and partly because the public was tiring of Hollywood musicals. In her next film, “New Moon”, she co-starred with her fellow Metropolitan Opera singer Lawrence Tibbett, but it was a clumsy adaptation of the Sigmund Romberg operetta and was not a success.

In 1931 she married the Spanish film actor, Valentín Parera (to whom by all accounts, she remained faithful until her death.) But the poor quality of her films (and the poor box office reception they received) depressed her and she sought solace in food. MGM dropped their now overweight diva.

Which was the best thing that could have happened to her because she promptly returned to Broadway (after dropping that extra weight) and starred in an operetta, “The Dubarry”, which became a smash hit. Harry Cohn, president of Columbia Pictures which at the time was still a very minor studio, saw her in “Dubarry” and liked her. In 1934 he poured his limited resources into a well written sophisticated musical with an fine score and excellent direction. The result was “One Night of Love” which was not only an artistic and financial success, but also made Grace Moore a major film star. Her record of “One Night of Love’ became a number one hit and she eventually made six more films for Columbia.

The film earned five Academy Award nominations, including one as Best Actress. She projected great charm and naturalness but it has to be said that her Carmen in “One Night of Love” may owe more to Ruby Keeler than Spanish gypsies.

Grace Moore’s last film was “Louise” in 1938, an adaptation of Charpentier’s opera for which she was coached by the composer himself.

Moore resumed her stage career in 1938, performed often on the radio, and gave concerts in Europe, returning to the Metropolitan for a short time, and touring for the USO during World War II. She was later awarded the Legion of Honor by the French government for her efforts during the war. In early 1947 she sang a concert in Copenhagen, then boarded a flight to Stockholm, Sweden. The KLM DC3 plane crashed and exploded on takeoff and all aboard, including Crown Prince Gustaf Adolf of Sweden, were killed. In 1953, Warner Brothers released a highly innacurate film biography (“So This Is Love”) of Grace Moore starring Kathryn Grayson with the love interest played by, of all people, Merv Griffin. He survived the disaster, Grace Moore’s legend took a while longer to recover.

(край на цитата)

В края на тази статия за Грейс Мур искам да цитирам в превод от английски език един материал от скоро – 15 март 2020 г., публикуван от медия в САЩ:

Портал „Appalachia Bare“, САЩ

Винаги наричам себе си „хълмистката от Тенеси“ – спомен за Грейс Мур

От: Делонда Андерсън

15 март 2020 г.

Възкресяване на забравени артисти

(думи на Грейс Мур – няколко дни преди самолетната катастрофа на 26 януари 1947 г., която отнема живота й)

Ние, жителите на региона „Апалачите“, обичаме нашите ярки светлини, нашите звезди, нашите известни хора. Изпитваме огромна гордост от всеки човек, който е „успял“, тъй като той или тя ни характеризират по-реалистично от самите нас или защитават нашата култура с думи, песни и дела. И нацията като цяло също обожава този човек. В днешното общество Доли Партън ми идва на ум. Тя е почитана и обожавана от почти цялата страна, от деца до възрастни. Нейната дрипава история е вдъхновила (и продължава да вдъхновява) толкова много хора. И нейната много истинска, народна личност е толкова освежаваща и честна.

Какво се случва обаче с онези почитани личности, които някога са били наши ярки светила, чиито души огряваха планините, страната и света, но си отидоха? Какво се случва с неговите или нейните творби, таланти, дарби или слава, когато времето помрачи светлината? Когато спомените за човека избледняват и всичко, което остава, е устната история? Мисля, че от нас зависи да открием жаравата и искрата на паметта на обществото за една душа или да запознаем едно поколение с история, която никога не са познавали. Трябва да се включим в нещо като възкресение на славата, дарбите, талантите, доброжелателността и цялостната история на един отдавна изчезнал човек.

„Appalachia Bare“ създаде две серии – „Възкресяване на забравени артисти“ и „Възкресяване на забравени художници“ – за да вдъхне нов живот на хора, които трябва да бъдат запомнени.

Днес ще представим оперната сензация и филмова звезда, Мери Уили Грейс Мур, известна още като сопраното Грейс Мур, получила името „Славеят от Тенеси“, която е родена в Слабтаун, Тенеси и се превърна в една от най-талантливите оперни певици в нацията след дебюта си през 1918 г. до преждевременната й смърт в самолетна катастрофа през 1947 г.

Грейс Мур е родена в семейството на полковник Ричард Лоусън Мур и Тес Стоукли Мур на 5 декември 1898 г. в град Nough (известен още като Slabtown), където French Broad River и Big Creek се срещат в град Del Rio, Cocke County, Тенеси. Приятелка от детството от Nough, г-жа J. J. Burnett, разказва на репортер за пеенето на Грейс:

„Тя имаше най-сладкия глас, който мисля, че съм чувал. Имах пиано. Г-жа Коб ще свири. Грейс ставаше и пееше „Маги“, „Където тече река Шанън“ и други песни. Казах на майка й: „Тес, ако не култивираш гласа на детето, това би било престъпление“. Тя ме послуша и обучи дъщеря си“.

(край на цитата)

Когато Грейс е на около пет години, семейството се премества в Ноксвил. Баща й намира по-добра бизнес възможност с „Daniel Briscoe Company“. Три години по-късно семейство Мур се премества в град Джелико в окръг Кембъл, Тенеси, защото баща й става съдружник в „Baird Dry Goods Company“ на главната улица.

Грейс е палаво дете в Джелико, често пропуска училище и понякога се бие със съучениците си. Един ден, когато пътуващ цирк идва в града, тя и братята й пропускат училище и се отправят към цирка. Братята и сестрите са толкова омагьосани, че се записват, без да знаят родителите им, да работят там за десет долара всеки. Братята й са наети като клоуни, докато Грейс, на която лицето й, покрито с козметика и облечена от главата до петите в искри и кристали, трябва да язди слона преди парада и да маха с ръце хората да дойдат.

Когато слонът минава покрай бизнес-сградата на баща й, той забелязва дъщеря си върху слона, ужасен е и я сваля и дръпва от слона, като я отвежда с гневни писъци в магазина си. Както казва Грейс в автобиографията си „You’re Only Human Once“, „аз не бях от Джелико и не успях да овладея азбуката на правилното поведение в Джелико”. И все пак в този малък град тя открива любовта си към музиката. Грейс взема уроци по пиано и пее в църковния хор, където „се открива нейният гений от международно известен тенор по време на почивка”.

Първоначално Грейс иска да бъде религиозна мисионерка в Китай, но нещо се променя след инцидент в нейната църква, когато е наказана за танци. Тя все още иска да бъде мисионерка, но, както казва, „чрез моята музика“.

През 1915 г., когато Грейс е на седемнадесет години, тя посещава „Ward-Belmont College“ в Нешвил, изцяло женско училище, създадено, когато „Belmont College“ за млади жени се слива с „Ward Seminary for Young Ladies“. Колежът сега е съвместен университет с името „Belmont“. За пореден път Грейс има трудности да се запише – тя нарушава правилата, за да посещава танцова школа в университета „Вандербилт“ и впоследствие е изпратена обратно в Джелико. Не всичко обаче е пълен провал – тя наистина взема решение да се отдаде на кариера в пеенето и е по-решена от всякога да работи за това. Оттук нататък има известно несъгласие между нея и баща й относно това, кое училище трябва да посещава Грейс, след като се е решила на вокална кариара.

През ноември 1918 г., след като нежеланието на баща й се разсейва, тя посещава музикалното училище „Wilson-Greene“ във Вашингтон, окръг Колумбия. Грейс процъфтява в това училище. Студентите присъстват на различни концертни изпълнения, където Грейс се среща със звезди като Алма Глук и Мери Гардън. С връзките на училището тя прави първия си дебют в Националния театър през 1918 г. като втора певица в концерта на Джовани Мартинели.

След този успех училището „Wilson-Greene“ изпраща известие на бащата на Грейс, за да обсъдят нейна възможна бъдеща сценична кариера. Баща й пристига на място, но е пламенно против и твърди, че „южняшко момиче с каквото и да е положение не трябва „дори да мечтае да излезе на сцена!“. След като Грейс осъзнава, че семейството й никога няма да подкрепи кариерата й, тя взема назаем 300 долара от приятел, напуска училището и изчаква една седмица в хотел във Вашингтон, за да спре издирването й. Понеже все пак тя се нуждае от източник на доходи, Грейс започва да работи като певица за „Black Cat Club“. Тя обаче напряга гласа си и е диагностицирана от д-р Марафиоти, лекар на повечето певци от Метрополитън Опера, с остър ларингит. Впоследствие тя е принудена да се уедини в мълчание в продължение на три месеца. Д-р Марафиоти играе важна роля в живота на Грейс Мур. Той става неин учител и вокален педагог, както и такъв на няколко оперни певци и холивудски актьори.

След като здравето и гласът на Грейс се възвръщат, тя подписва първия си договор на Бродуей с г-н Ф. С. Уитни, за да участва в драматичната главна роля от неговата пиеса „Suite Sixteen“ за 75 долара на седмица. „Washington Post“ твърди, че Грейс Мур дебютира в Ню Йорк през 1921 г. като певица и дубльор на Джулия Сандерсън в музикалното ревю на Реймънд Хичкок. Възможностите се откриват за Грейс, когато тя заменя Сандерсън една вечер, след като последната получава стомашно заболяване.

През следващия период от 20-те години на миналия век, Грейс среща и се сприятелява с много хора от бохемската култура. Тя прекарва голяма част от времето си с артистично талантливи хора – Джордж Гершуин, Миша Левитски, Дороти Паркър, Джордж С. Кауфман, Франклин Пиърс Адамс (F.P.A.) и въпреки че Грейс не е „централна фигура“ в това общество, тя със сигурност е близо до периферията.

През май 1921 г. Грейс прави първото си от многото пътувания до Европа с круизен кораб. Докато е във Франция, тя е избрана да изиграе главната роля на „примадона“ в ревюто за музикалната култура на САЩ. Мениджърът Ървинг Берлин, който е пътувал до Париж като турист, лично й предлага ролята и договорът е подписан в парижко кафене. Тя се връща в Щатите за известно време. Както се оказва после, това ревю разпалва кариерата й на висока скорост. През целия си начален успех Грейс Мур продължава музикалното си обучение с д-р Марафиоти.

Тя прави първата си публична изява в МЕТ Ню Йорк през април 1924 г., пеейки „What’ll I do“ на благотворителен концерт. Участва и в няколко други места, като „Roxy Theatre“, където пее „Minnie the Moocher“ и „Vissi d’Arti“. Освен това, по време на друго пътуване до Европа, тя пее с „All-American Grand Opera Company“. И след изнервящо трето прослушване в Милано, Грейс Мур подписва договор с Метрополитън Опера на 13 юни 1927 г. – Мур ще играе ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини като неин дебют. Преди първото представление тя е поканена на празничен обед, даден от „южняците“ (особено жители на Тенеси), включително баща й и майка й. Тя никога не забравя жителите на Тенеси, които я насърчават или се сприятеляват по пътя й, даже организира „специален влак“, за да доведе „приятелите си от Тенеси“ в Ню Йорк за представленията й.

След една година в MЕТ, Мур решава да се върне в Европа и да пее в различни оперни театри. Тя е много популярна и успешна в целия континент.

Кариерата й в Холивуд започва, когато Луис Б. Майер присъства на представление на Метрополитън Опера с участие на баритона Лоурънс Тибет, който пее в „Палячи“. Майер е седнал до Грейс и я помолва да дойде в „Metro Studios“ в Ню Йорк и тя се съгласява. След като изпява ария от „Бохеми“ в екранен тест, тя подписва договор с MGM.

Грейс все още изпълнява своите певчески ангажименти и изпълнения през цялото време, докато е под договор. Тя играе ролята на певицата Джени Линд в първия си филм с музикална тема. Филмът „не счупва особени рекорди, нито високи, нито ниски“, но намира доста добра реакция в Европа, което е „достатъчно добро за MGM да почувства, че френската версия на филма може да е печеливша.

Тя продължава филмовите си участия: „New Moon“ (1930), „Jenny Lind“ (1931), „One Night of Love“ (1934), където е номинирана за Оскар за най-добра актриса във водеща роля, „Love Me Forever“ (1935), „The King Steps Out“ (1936), „When You’re in Love“ (1937), „I’ll Take Romance“ (1937) и „Luise“ (1939). Грейс Мур е първата оперна певица, която предлага „първото успешно представяне на опера на екрана“.

В допълнение към филмите, Мур има собствена радио програма и се появява в други радио предавания. Кариерата й в киното е изключително успешна, въпреки че влизането й не е толкова задоволително за ръководителите. Въпреки това, оперната общност не я приема много възторжено. Както казва Грейс, „известният провал на реномето ми като оперна певица чрез тия филмови участия премахнаха златния блясък от моя дебют в Метрополитън опера и това ме извади от установена категория“.

След последния си филм в Холивуд Грейс стяга багажа си и взема дългоочакваната почивка. Тя отплава за Франция с кораб на „Ил дьо Франс“ през май 1931 г. и се запознава на този кораб с бъдещия си съпруг, испанският актьор и певец Валентин Парера. Те се оженват на 15 юли 1931 г. от заместник-кмета на Кан. На тази „скромна сватба“ в съда присъстват и няколко известни личности – Чарли Чаплин, Глория Суонсън, г-жа Глория Вандербилт, за да назовем само няколко.

Тя и Валентин Парера са щастливо оженени повече от 15 години, до смъртта на Грейс Мур през 1947 г. при самолетна катастрофа в Дания, когато тя отлита след концерт в Копенхаген за такъв в Стокхолм, където също има планиран концерт.

Според статията на Свенд Карстенсен от 27 януари 1947 г. в „New York Times“, озаглавена „Грейс Мур умира в горящ самолет; Принцът също е убит“, други жертви включват:

• Принц Густав Адолф от Швеция – наследник на шведския трон. Той и Стенбок са били на лов близо до Амстердам с принц Бернхард от Холандия.

• Граф Стенбок – помощник на принца

Членове на персонала на мис Мур:

• Jean Loup Peltier от Франция – корепетитор

• Ролан Фернан Малбек – импресарио

• Герда Нюман – датска актриса и певица, нейният съпруг, импресарио Йенс Деноу, и нейният тригодишен племенник

• Ханс Денинг Томсен – датски гражданин, помогнал на Деноу да организира скандинавското пътуване на Мур

• Елън Ферман – от Копенхаген

• Ellis Grandt – датски строителен инженер

• Turvhagen – шведски гражданин

• Борг Брикс – датски строителен инженер

• Engell – холандски гражданин

• Izquierdo – испанец

G.J. Geysendorffer – старши пилот

• H.G. Macksprang (или Mackeprang) – служител на авиокомпанията

(край на цитата)

Тялото на Грейс Мур е „идентифицирано чрез златна гривна, която съпругът й е подарил, която „все още мирише на френски парфюм“. Медалите на принц Адолф са намерени в останките. Лични вещи са намерени месеци след катастрофата.

Съпругът на Мур – Валентин Парера, придружава тялото до Чатануга, Тенеси, където тя е погребана в парцела на семейство Мур в гробището Форест Хилс. Семейството й се премества в Чатануга през 1932 г. след закупуването на универсалния магазин „Lovemans“.

Обсъдени са няколко теории за първоначалната причина за катастрофата. Трябва да се отбележи, че самолетът е прегледан преди полета и няма открити дефекти. Едно предположение е, че самолетът се издига твърде бързо, което се отразява на контрола му. Преобладаващата теория по това време е, че самолетът просто е затънал поради особено голямото му тегло. Преди тази катастрофа скандинавските страни са повдигали оплаквания срещу британските въздушни разпоредби, които разрешават допустим товар от 14 тона. Дания и Швеция призовават за по-леки полезни товари след катастрофата.

Причината става ясна след допълнително разследване. Неопитен и неправилно обучен служител, който е започнал работа само преди двадесет дни, не е успял да премахне заключващите щифтове на асансьора, който повдига колелата на самолета след излитане. Тази ужасна грешка принуждава пилота да не може да контролира самолета.

Съпругът Валентин Парера е сломен от смъртта на жена си – както и целият свят – и изглежда, че се е уединил. Както е цитирано в биографията му в „Internet Movie Data Base“ (IMDB), той самият попада в дълъг период на бездействие. Грейс Мур оставя по-голямата част от имението, оценено на 500 000 долара на него. Възпоменателни църковни служби са проведени в цяла Европа и в Съединените щати от Нютаун, Кънектикът до църквата Ривърсайд в Ню Йорк.

Грейс Мур беше обичана оперна певица, радио личност и филмова звезда. Тя обичаше феновете си и намираше всяко едно приключение в живота за вълнуващо. Тя познаваше и уважаваше хора от всички сфери на живота и никога не забравяше корените си. Тя се гордееше да нарича себе си „Tennessee Hillbilly“ и „провинциално момиче от Slabtown, Тенеси“.

Регионът „Апалачия“ загуби ярка светлина, когато тя умря толкова внезапно. Наистина, така направи и светът. Искрено се надявам, че с малкото информация тук от източници във вестници, няколко онлайн сайта и нейната автобиография, запалената искра ще предизвика стабилен, нажежен блясък в нашите сърца и умове.

(край на превода)

Нека днес на 5 декември 2022 г. почетем 124 години от рождението на Грейс Мур – тази забележителна оперна певица и филмова артистка, която чрез различните аспекти на изкуството си е допринесла класическата музика да получи по-голяма популярност сред широки слоеве от населението още в първите десетилетия на миналия век.

Мир на праха й!

´´´´´´´´

Grace Moore sings Casta Diva

Grace Moore sings Casta Diva from Bellini’s opera Norma. From A Lady’s Morals movie. Casta diva che inargenti Queste sacre antiche piante A noi volgi il bel sembiante Senza nube e senza vel Casta diva… Tempra o diva Tempra tu de’ cori ardenti Tempra ancoralo zelo audace Casta diva… E senza vel

https://www.youtube.com/watch?v=iyYhsMIi_Ak&ab_channel=ddurbinfan

´´´´

Joseph Schmidt & Grace Moore live in 1937 – “La boheme” act I finale

Joseph Schmidt and Grace Moore perform the final scene of act I of Puccini’s “La boheme.” This is from a live concert given at Radio City Music Hall on November 7, 1937. Erno Rapee conducts.

https://www.youtube.com/watch?v=etXs5onlHKk&ab_channel=VinylToVideo

´´´´´´

Movie Legends – Grace Moore

Grace Moore was an American operatic soprano and actress in musical theatre and film. She was nicknamed the “Tennessee Nightingale.” Her films helped to popularize opera by bringing it to a larger audience. She was nominated for the Academy Award for Best Actress for her performance in ‘One Night of Love’.

´´´´´´

Joseph Schmidt & Grace Moore – Madam Butterfly Love Duet

The Great Tenor and The Wonderful American Soprano sing this marvellous duet from the opera Madam Butterfly, composed by Puccini, with dubbed tenor ending

https://www.youtube.com/watch?v=GTZpVDdYr2c&ab_channel=peteranders48

´´´´´´

Grace Moore – Lover come back to me (1930).wmv

New Moon is the name of two different film versions of the operetta The New Moon with music by Sigmund Romberg and book and lyrics by Oscar Hammerstein II and others. The original stage version premiered on Broadway in 1928. The 1930 version of New Moon is a 1930 black and white American musical film”New Moon” This 1930 film, directed by Jack Conway, starred Grace Moore and Lawrence Tibbett and had an entirely different plot to the original play and is set in Russia. Distributed by Metro-Goldwyn-Mayer.

Grace Moore (December 5, 1898 – January 26, 1947) was an American operatic soprano and actress in musical theatre and film.

´´´´´´