Kategorie: Mutafchiyski, Alexander (BGR, Bariton)

Днес оперетният артист Александър Мутафчийски празнува рожден ден

 “… ЖИВОТ ЧОВЕШКИ, ЖИВОТ ГЛУПЕШКИ,

ЗАЩО СИ ТЪЙ ПРИЯТЕН, ТОЛКОЗ СЛАДЪК ТИ?!

ЖИВОТ ЧОВЕШКИ, ЖИВОТ ГЛУПЕШКИ,

ЖИВОТ НА ХУБАВИ И ГЛУПАВИ МЕЧТИ!!!…”

                          Дует на Бони и Щаси

                          от “Царицата на чардаша”

 “… ДЕТО ИМА ТРУД И СИЛИ, И ЛЮБОВ ВЛАДЕЕ,

ТАМ НЕ ТРЯБВА НИЩО ДРУГО, САМО ДА СЕ ПЕЕ!!!…”

                        Дует на Иван и Янка

                        от “Българи от старо време”

(цитати в сайта на Александър Мутафчийски в Интернет)

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 26 август 2020 г. най-сетне дойде ред да напиша за пръв път статия за един млад оперетен артист, с когото сме също и ФБ-приятели от скоро време. Това е баритонът от Музикалния театър в София Александър Мутафчийски, който вече от редица години изгражда внушитена кариера, като с всяка нова изява разширява и задълбочава не само репертоара си, но се изгражда като изключително симпатичен и отличен актьор и певец, давайки свой облик на всяка нова роля, която включва в състава на многото роли, които играе не само на тази сцена, но и в други театри.

Много се радвам, че днес ще пиша статия за него. Преди 5-6 години, когато станах ФБ-приятел с неговата колежка Катерина Тупарова, с която изнасят заедно редица важни роли в репертоара на Музикалния теаатър в София, веднага забелязах неговото име (аз го срещам от доста време в различни статии), но и това, че двамата са идеална двойка и във всяко отношение си подхождат в ролите, които играят заедно. И така в продължение на следващите години това мое впечатление още повече се засили. Така след малко колебания реших в началото на март 2020 г. да му предложа ФБ-приятелство. И без това вече имам редица оперетни артисти в моя списък от статии, време е да се запозная и с Александър Мутафчийски. Знаех за неговите отлични артистични и певчески качества, но при всяко мое предложение досега за ФБ-приятелство изпитвам известна доза на притеснение и неудобство, когато направя това предложение. До сега обаче никога не съм се излъгвал – винаги съм получавал съгласие и това ме е задоволявало, защото обичам при възможност да пиша моите статии с прякото участие на лицата, за които пиша.

Какви ли не случаи до сега съм имал – нека спомена само 2-3. Преди много години научих за една певица-мецосопран от Шумен, за която вече знаех от мои проучвания в медиите, че е имала изяви тук в Германия през 90-те години. Това е мецосопранът Виолина Ангелова, с изяви преди всичко в Берлин и Потсдам. После не научих повече нищо за нея. Чак през 2014 г. случайно при работа в Интернет разбрах, че тя е заминала за Южна Африка, там е продължила обучението си и е станала солистка на Оперния театър в Кейптаун. Свързах се с нея във ФБ, като й предложих приятелство, тя ми написа няколко страници от житието и битието си, както и подробности за репертоара си в Южна Африка и така стана една хубава статия, придружена от нейни снимки на сцената в Кейптаун.

Това беше един пример. Друг мога да посоча за известната българска певица – също мецосопран – Мариана Пенчева, която в тия години имаше голяма международна кариера. Свързах се с нея, тя ми написа редица подробности на няколко пъти и още през 2014 г. се появи във ФБ моята първа статия за нея. Така беше и с още един мецосопран – Валентина Куцарова от Варна, която от дълги години е солистка в ансамбъла на Оперния театър в Линц / Австрия. Преди 5 години се свързах с нея, направихме няколко интервюта с въпроси и отговори във връзка с кариерата й, и в резултат на тази совместна работа се получи чудесна статия, която публикувам на рождения й ден почти всяка година.

Какво да давам още подобни примери – по такъв начин „се родиха“ статиите ми за Дарина Такова, Елена Филипова, Стефка Евстатиева, Мариана Цветкова, Гергана Русекова, Радостина Николаева, Габриела Георгиева и десетки други, както и за певците Антон Дяков (мир на праха му), Бойко Цветанов, Калуди Калудов, Камен Чанев, Иван Консулов, Михаил Светлев, Божидар Николов, Арсений Арсов, Борис Луков и Атанас Младенов (от най-младата генерация), също и други, както и за някои диригенти от различни генерации.

Всичко това е много полезно, защото сведенията за тях са автентични, и без това в днешното окаяно състояние при писането на биографии в класическата музика (по отношение данни в медиите за нейните представители – композитори, артисти, солисти), такива данни почти липсват в много съвременни медии, като Интернет и социалните мрежи.

Пиша всичко това, понеже конкретно при Александър Мутафчийски забелязвам в Интернет един идеално изграден профил-сайт, в който са дадени всички по-важни данни за него във всяко отношение: биография, репертоар, изяви, снимки и други. Ето защо, понеже са писани от него, ще ги ползвам оттам, а допълнително от други медии ще цитирам отзиви за неговото изкуство, както и други материали.

И така в началото на март 2020 г. станахме ФБ-приятели с Александър Мутафчийски, който прие с удоволствие поканата ми и ми отговори с много мили думи:

„Здравейте г-н Контохов, благодаря от сърце за хубавите думи, пожеланията и отношението Ви. За нас, артистите, най-важното е това – някой да ни забележи, да ни каже, че ни харесва, че трудът ни е нужен някому. Много се зарадвах на особеното внимание, което отделихте на Катя Тупарова, по повод нейния рожден ден. Това е най- близкият ми приятел, най-скъпият ми колега, моята незаменима сценична партньорка, която е уникален човек и творец. Няма какво да Ви убеждавам в това, Вие сам сте го забелязал и оценил! Имате моето уважение и приемете пожеланията ми да сте здрав и щастлив!!! Благодаря за приятелството! Поздрави от Варна, където ми предстои премиера на 18-ти и 19-ти март на “Хубавата Елена”.

(край на цитата)

Няколко дни по-късно – на 8 март 2020 г. той ми изпрати две снимки от посещение на родната къща на артиста Видин Даскалов в Горна Козница край София, където на този ден през 2019 г. той е бил заедно с колеги. Ето и думите му: „Преди година на този ден заедно с Катя Тупарова и Марияна Арсенова се поклонихме пред паметната плоча в центъра на Горна Козница, родното село на Видин Даскалов“ (край на цитата).

Имали сме и друга размяна на мисли и съобщения, като например през юни 2020 г., когато писах статия за починалата през 2019 г. голяма оперна и оперетна артистка Надя Шаркова (1924-2019). Тогава той ми писа:

„Прочетох материала с удоволствие, благодаря Ви. Много исках да имам възможност да се запозная лично с Надя Шаркова, имаше такава възможност преди години, но тя не пожела в крайна сметка, притесняваше се, че не е вече млада и така красива… В Театъра изобщо не идваше.. Много съжалявам, че не можах дори да я зърна отнякъде… Голяма певица, актриса… Да почива в мир!

(край на цитата)

След този предговор както при всяка моя статия ще изложа биографични бележки и данни за артистичната кариера на днешния юбиляр.

АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ Е РОДЕН ВЪВ ВАРНА. ЗАВЪРШВА ДЪРЖАВНАТА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ “ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ” – СОФИЯ ПРЕЗ 1999 г., СПЕЦИАЛНОСТ “ОПЕРНО ПЕЕНЕ”, СТЕПЕН “МАГИСТЪР”, В КЛАСОВЕТЕ НА ПРОФ. ЛИЛИ СТЕФАНОВА И ПРОФ. ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ.

ДОКТОРАНТ ВЪВ ВОКАЛНИЯ ФАКУЛТЕТ НА МУЗИКАЛНАТА АКАДЕМИЯ ПО МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧНА РЕЖИСУРА. МЕНТОР Е ПО АКТЬРСКО МАЙСТОРСТВО ЗА МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР ПО ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА “СТУДЕНТСКИ ПРАКТИКИ”.

ОЩЕ КАТО СТУДЕНТ В ПЪРВИ КУРС НА  АКАДЕМИЯТА, ПРЕЗ 1996 г., ДЕБЮТИРА НА СЦЕНАТА НА ВАРНЕНСКА ОПЕРА В ОПЕРИТЕ „ТАКА ПРАВЯТ ВСИЧКИ” ОТ МОЦАРТ И “ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР” ОТ ДОНИЦЕТИ, КЪДЕТО ИЗПЪЛНЯВА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАРИТОНОВИ ПАРТИИ.

ОТ 1997 г. Е СОЛИСТ ОТ ТРУПАТА НА ДЪРЖАВЕН МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР “СТЕФАН МАКЕДОНСКИ”.

ЛАУРЕАТ И НОСИТЕЛ НА ПЪРВА НАГРАДА НА ПЪРВИЯ КОНКУРС ЗА МЛАДИ ОПЕРЕТНИ И МЮЗИКЪЛНИ ПЕВЦИ “МИМИ БАЛКАНСКА”– 1997 г.

ПРЕЗ 2003 г.  ПОЛУЧАВА НАГРАДАТА “КРИСТАЛНА ЛИРА” В КАТЕГОРИЯ ОПЕРНО И ОПЕРЕТНО ИЗКУСТВО ЗА РОЛЯТА НА ДЖЕРИ ОТ МЮЗИКЪЛА “НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩО” НА ЖУЛ СТАЙН.

ПРЕЗ 2012 г. ЗА ВТОРИ ПЪТ Е УДОСТОЕН С ПРЕСТИЖНАТА НАГРАДА ЗА ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ В МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА “КРИСТАЛНА ЛИРА” В КАТЕГОРИЯТА ОПЕРНО И ОПЕРЕТНО ИЗКУСТВО ЗА РОЛИТЕ МУ НА БЕБС ОТ “ЛЕЛЯТА НА ЧАРЛИ”, РАМОН ОТ “ЗОРО”, ИВАН ОТ “БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ” И НИКОШ ОТ “ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА”.

ПРЕЗ 2015 г. МУ Е ПРИСЪДЕНА НАГРАДАТА “ЗЛАТНО ПЕРО” ЗА ПРИНОС КЪМ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

ПРЕЗ СЪЩАТА ГОДИНА ПРЕДСТАВЯ НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ “O-FEST” В КИЕВ, УКРАЙНА И ПОЛУЧАВА ОТЛИЧИЕ ЗА ВИСОКИ ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ УМЕНИЯ И ЗА ЛИЧНИЯ СИ ПРИНОС В ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА.

РЕПЕРТОАРЪТ МУ ВКЛЮЧВА РОЛИ ОТ КЛАСИЧЕСКИ ОПЕРЕТИ:

КАЙЕТАН В “ЦИГАНСКА ЛЮБОВ”, БРИСАР В “ГРАФ ФОН ЛЮКСЕМБУРГ”- ЛЕХАР; КОЛОМАН ЖУПАН В “ГРАФИНЯ МАРИЦА”, ГРАФ БОНИ В “ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША”, НАПОЛЕОН В “БАЯДЕРКА”- ИМРЕ КАЛМАН; ПАПАКОДА В “ЕДНА НОЩ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ”, ГРАФ ХОМОНАЙ В “ЦИГАНСКИ БАРОН”, ЙОЗЕФ ВЪВ “ВИЕНСКА КРЪВ”, БЛИНД И ФРАНК В “ПРИЛЕПЪТ”- ЩРАУС; КАЛХАС И МЕНЕЛАЙ В “ХУБАВАТА ЕЛЕНА”- ОФЕНБАХ, ИВАН В “БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ”-АСЕН КАРАСТОЯНОВ И ДРУГИ.

ЯРКИ НЕГОВИ ПОСТИЖЕНИЯ В МЮЗИКЪЛА СА РОЛИТЕ НА:

БАРНАБИ В “ХЕЛОУ,ДОЛИ!”- ХЪРМАН, КОНФЕРАНСИЕТО ОТ “КАБАРЕ”- КАНДЕР, ДЖЕРИ В “НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩО”- ЖУЛ СТАЙН, ДЖОН ОТ “МИС САЙГОН”- ШОНБЕРГ, ПИЛАТ И ИРОД ОТ “ИСУС ХРИСТОС-СУПЕРЗВЕЗДА”, ЧЕ ОТ “ЕВИТА”, МАНКЪСТРАП ОТ “КОТКИ”- УЕБЪР, БЕБС ОТ “ЛЕЛЯТА НА ЧАРЛИ”- ФЕЛЦМАН, ЕЙМЪС ОТ “ЧИКАГО”  И ДРУГИ.

ЕДНИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МУ СЦЕНИЧНИ ПРЕВЪПЛАЩЕНИЯ НА СЦЕНАТА НА МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР СА В МЮЗИКЪЛИТЕ “МОЯТА ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ” ОТ ФРЕДЕРИК ЛОУ В РОЛЯТА НА ХЕНРИ ХИГИНС И “ОРФЕЙ  В АДА” В РОЛЯТА НА ЗЕВС, КАКТО И В НАЙ НОВАТА ПОСТАНОВКА НА “ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША”, КЪДЕТО ОТНОВО ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА БОНИ.

ОСВЕН БОГАТИЯТ СИ МУЗИКАЛНО СЦЕНИЧЕН РЕПЕРТОАР, ИЗПЪЛНЯВА И МНОГО КАМЕРНА МУЗИКА. ПРЕДПОЧИТАНИ КОМПОЗИТОРИ СА ШУБЕРТ, ШУМАН, ЧЕРКИН, ДОБРИ ХРИСТОВ, ВЕРА БАЕВА, РУМЯНА МАРТОН, ЛЮБОМИР ДЕНЕВ И ДРУГИ. ИМА МНОЖЕСТВО УЧАСТИЯ НА ПРЕГЛЕДИТЕ “НОВА БЪЛГАРСКА МУЗИКА”.

ПРЕЗ 2015 г. Е ПОКАНЕН ОТ “КАНТУС ФИРМУС” ЗА СОЛИСТ НА “DISNEY IN CONCERT: ВЪЛШЕБНАТА МУЗИКА ОТ ФИЛМИТЕ НА ДИСНИ”.

РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ Е НА КОНЦЕРТИТЕ “И ОТНОВО НА ОПЕРЕТА!”, “СВЕТЛАНА ИВАНОВА ВИ КАНИ”, “КИКОТ”, “БЛЯСЪКЪТ НА ОПЕРЕТАТА И МЮЗИКЪЛЪТ”, “ЗИМНО ПЪТЕШЕСТВИЕ”, “ПРОЛЕТЕН ОПЕРЕТЕН БАЛ”. РЕЖИСЬОР Е НА МЮЗИКЪЛА “БЯГСТВО” ПО МУЗИКА НА ДУЕТ “АВЕНЮ” И НА НОВАТА ПОСТАНОВКА НА МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР НА ОПЕРЕТАТА “БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ”. КАТО РЕЖИСЬОР ПРАВИ ВЪЗСТАНОВКА НА ПОСТАНОВКАТА НА ВИДИН ДАСКАЛОВ НА “ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША” В ДЪРЖАВНА ОПЕРА – ВАРНА.

ИМА ЗАПИСИ ЗА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО.

ГОСТУВАЛ Е САМОСТОЯТЕЛНО И ЗАЕДНО С ТРУПАТА НА ДЪРЖАВНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР В МНОГО ГРАДОВЕ НА БЪЛГАРИЯ, ТУРЦИЯ, ГЪРЦИЯ, ГЕРМАНИЯ, АВСТРИЯ, ШВЕЙЦАРИЯ, ХОЛАНДИЯ, ЛЮКСЕМБУРГ, БЕЛГИЯ, ДАНИЯ, УКРАЙНА, ЯПОНИЯ, КИТАЙ И ДРУГИ.

…….

Роли в опери:

ТАКА ПРАВЯТ ВСИЧКИ – Моцарт     /ГУЛИЕЛМО/

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА – Моцарт    /ПАПАГЕНО/

САТБАТА НА ФИАРО – Моцарт   /ГРАФ АЛМАВИВА/

ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР – Доницети     /БЕЛКОРЕ/

КОПРИНЕНАТА СТЪЛБА – Росини    /ДЖЕРМАНО/

КАРМЕН – Бизе                              /ДАНКАЙРО/

ИЗКУШЕНИЕ – Юлия Ценова           /КЛИСАРЯТ ТОДОР/

ЖЕНАТА СЪС ЗЛАТНИЯ КОСЪМ – Костов  /ПАВЕЛ/

ДОН КИХОТ НА СВАТБАТА НА КАМАЧО – Телеман   /САНЧО

(край на цитата)

Както писах и в началото, горните данни относно биография, репертоар и сценична дейност на Александър Мутафчийски съм взел от неговата страница в Интернет. Така всичко е автентично.

По-долу в моята статия ще се спра на следните важни неща: ще цитирам едно много ценно интервю от 2017 г., което напълно ще ни разкрие същността на юбиляра, неговите разбирания по най-важните проблеми на музикалния театър и свързаните с него въпроси, както и редица въпроси от обикновения живот. След това ще разгледам в хронологичен ред редица публикации от последно време, които ще ни дадат представа за дейността на Александър Мутафчийски през последните години.

Първо въпросното интервю:

Портал „Impressio“

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Александър Мутафчийски: Най-голямата ми любов е сцената

“Сцената за мен е свобода… Там мога да бъда какъвто си пожелая.”, споделя звездата на Музикалния театър

АВТОР: МАЯ ФИЛИПОВА / 5 ДЕКЕМВРИ 2017 

Александър Мутафчийски (баритон) е съвременният символ на оперетната музика в България. Бляскав солист в трупата на Националния музикален театър “Стефан Македонски”, той се нуждае само от миг, за да отвлече публиката в непознати вълнуващи светове. След неговите спектакли публиката не пита “Кой е той?” – за нея той е образа, който вълнува и живее на сцената, в море от страсти и любов и след падането на завесата отлита заедно с тайнството и възторзите на спектакъла… 

Александър Мутафчийски е роден във Варна. Завършва Националната музикална академия  “Проф. Панчо Владигеров”, спец. “Оперно пеене” в класовете на проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. Носител е на престижната Първа награда за млади оперетни и мюзикълни артисти “Мими Балканска”, две “Кристални лири” и “Златно перо” за принос към българската култура.

През 2015 г. представя Националния музикален театър и България на Международния музикален фестивал “О-Fest” в Киев, Украйна и получава отличие за високи изпълнителски умения и за личния си принос в популяризирането на музикално-сценичните изкуства. Репертоарът му включва роли от класически оперети: Кайетан в “Циганска любов”, Брисар в “Граф фон Люксембург” – Лехар; Коломан Жупан в “Графиня Марица”, Граф Бони в “Царицата на Чардаша”, Наполеон в “Баядерка” – Имре Калман;  Папакода в “Една нощ във Венеция”, Граф Хомонай в “Цигански барон”, Йозеф във “Виенска кръв”, Блинд и Франк в “Прилепът” – Щраус; Калхас и Менелай в “Хубавата Елена” – Офенбах; Иван в “Българи от старо време” – Асен Карастоянов и други.

Ярки негови постижения в мюзикъла са ролите на: Барнаби в “Хелоу, Доли!” – Хърман; конферансието от “Кабаре” – Кандер; Джери в “Някои го предпочитат горещо” – Жул Стайн; Джон от “Мис Сайгон” – Шонберг;  Пилат и Ирод от “Исус Христос – Суперзвезда”, Че от “Евита”, Манкъстрап от “Котки” – Уебър;  Бебс от “Лелята на Чарли” – Фелцман;  Еймъс от “Чикаго” и др. Освен богатия си музикално сценичен репертоар, изпълнява и много камерна музика. Предпочитани композитори са Шуберт, Шуман, Черкин, Добри Христов, Вера Баева, Румяна Мартон, Любомир  Денев и др. Има множество участия на прегледите на “Нова българска музика”.

Тази година честваме 100 години професионална оперета в България.  Продължаваме да представяме най-ярките имена на Националния музикален театър “Стефан Македонски”.

Звездата на Музикалния театър – Александър Мутафчийски в едно специално интервю за Impressio:

– Защо избрахте оперетата? Все пак стартирате кариерата си с опера?
– С оперетата, като че ли се открихме взаимно. Имам чувство, че всичко, което ми се е случвало, всичко, с каквото съм се занимавал преди да дойда в Музикалния театър, е било в някакъв друг живот. Винаги казвам, че детската ми мечта не е била да бъда певец или актьор, но съдбата ме преведе през различни пътища в миналото за да открия Музикалния театър. Не съжалявам за нищо – особено за операта… сигурен съм, че не сбърках с това, че се посветих на оперетата и мюзикъла. Но това не означава, че съм обърнал гръб на операта. Само преди месеци пях Граф Алмавива в “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, в една студентска продукция. Беше ми забавно. В Музикалния театър преди две години поставихме “Вълшебната флейта”, аз играх Папагено… но категорично искам да подчертая, че нямам никакви амбиции те първа да се доказвам и развивам в операта. Моето място, моят наистина втори дом е Музикалния театър.

– Някога съизмервал ли сте се с Видин Даскалов? Вие сте баритонът, влязъл в неговите роли.
– Това е също една от случайностите в живота и кариерата ми… Но никога не съм си и помислял да се съизмервам с когото и да е, най-малкото с Видин Даскалов. Той е велик артист, символ на една епоха. Познавах го много бегло, никога не съм бил близък с него, никога не сме играли заедно на една и съща сцена, дори не съм го гледал на живо. Но съм щастлив и даже горд, че той беше в журито, когато се явих на Конкурса за млади оперетни и мюзикълни артисти “Мими Балканска” и получих първа награда. Членове на журито бяха и други емблематични имена за Музикалния театър като Лили Кисьова, Лиляна Кошлукова, Арон Аронов, Руслан Райчев… Веднага след този конкурс тогавашният директор на Театъра, проф. Светозар Донев ме назначи за щатен солист и се заредиха роля след роля… и така вече двайсет години…

– Как се чувствате в една от най-емблематичните роли в оперетата – тази на Бони от “Царицата на Чардаша” от Калман?– Това е една от любимите ми роли! Тя ми донесе доста популярност. Не съм броил, но като Бони със сигурност имам над сто спектакъла, ако не и повече, в пет различни постановки, както в София, така и в провинцията.

Десет години бях Граф Бони в родния ми град Варна, там се играеше постановка на Видин Даскалов, много обичах този вариант и ми е все още мъчно за него. В Музикалния театър само преди седмица изиграхме последния спектакъл на “Царицата на чардаша” и сега през февруари предстои премиера на нова постановка. Дали отново ще съм Бони… това все още и аз не знам… надявам се да се даде шанс и на по-млади колеги, защото Театърът, за да върви напред, трябва да има приемственост. Аз съм готов да помагам, с каквото мога.

– Със сопраното Катерина Тупарова сте неизменните Бони и Щаси. Тя ли е Вашият предпочитан сценичен партньор?
– Партньорството ни с Катя е вече двайсет години, както на сцената в Театъра, така и на безброй участия, къде ли не… Ние сме много близки с нея, чувствам я като сестра. Освен Бони и Щаси, ние сме Иван и Янка, Жулиета и Брисар, Жупан и Лиза, Мариета и Наполеон… все герои, с които сме дарявали на публиката много оптимизъм, жизнерадост и смях.

• Всеки спектакъл в оперетата има щастлив край. Когато завесата падне напуска ли Ви това състояние? Остава ли еуфорията? Страстта?
  – Обикновено след края на спектакъла, дълго време се усеща адреналинът… Ние изразходваме страшно много енергия. Изпълнители сме на най-трудния жанр. Артистите в оперетата и мюзикъла трябва да владеят добре както пеенето, така и словото, говора, и танца… За да се случи всичко това, са нужни много репетиции, много, много труд. Няма как да се пропусне този етап, защото само с много себеотдаване и труд, се постига лекота в изпълненията. Публиката трябва да усеща лекота в играта ни.

– Вероятно това помага да гледате на живота с усмивка, със самоирония, с чувство с за хумор?
– Хората, които ме познават и общуват с мен, знаят, че обичам да се самоиронизирам. Всеки човек има слабост, има недостатъци… няма как да сме идеални, но не бива и да допускаме нещо такова да ни създава комплекси. Самоиронията, в нормални граници, е чудесно средство против комплексарщината.

• Разкажете ми за любовта – онази, истинската? Къде я срещнахте?
  – О, ако ме питате за любовта в личния ми живот… това беше отдавна…, и не желая да се връщам назад. Не бих казал, че съм от най-влюбчивите, в момента нямам сърдечни трепети, личния ми живот не е много интересен. Не допускам хора близо до себе си. Щастлив съм, че имам няколко истински приятели, доказани през годините.

– Застрахован ли е един артист това да се случи на сцената? Да бъдеш “прострелян” от нея?
– На мен лично не ми се е случвало… Но пък със сигурност мога да кажа, че най-голямата ми любов е СЦЕНАТА! Обичам да съм на сцената, имам нужда да съм на сцената… В живота съм изключително притеснителен, затворен, трудно общувам с непознати хора… Но на сцената всички бариери и прегради падат пред мен, сцената за мен е свобода… Там мога да бъда какъвто си пожелая.

• Какво е усещането да раздаваш щастие от сцената като оперетен артист?
  – Аз имам нужда да се раздавам, защото колкото повече давам, толкова повече и получавам. Оперетата зарежда, и нас артистите, и публиката с позитивизъм, с веселие и радост, и с много любов, защото всяка една оперета е история за Любовта.

– Ако животът е песен, коя е песента?

– Бих цитирал припева от един Терцет от “Царицата на чардаша”:

“…Ех, майко, майчице, щастлив съм сега!

Пусти пари, защо сте ми вий сега?!

Кой знай животът може утре да спре,

Затова днес живей добре!”

– След 20 години като водещ солист на най-голямата оперетна сцена, нещо натъжава ли ви?– Да, за съжаление доста неща ме натъжават… На първо място усещането за липса на перспектива….! Доста недомислени неща се случиха последните години под формата на театрална реформа. Стигна се до там, едва ли не на няколко пъти да се поставя под въпрос съществуването ни… Ние сме културен институт с национално значение, а на няколко пъти се борихме за оцеляването си. Кому беше нужно това?!

Натъжава ме това, че трудно може да задържиш млади хора в трупата, заплатите не са високи,… а отделно като проблем мога да отбележа и все по голямата липса на качествено подготвени млади артисти. Мое лично мнение е, че нивото на музикално и сценично образование е вече доста ниско. Има още много неща, които и ме натъжават, и ме ядосват… но ще спра до тук, предпочитам да си говорим за хубави неща, особено преди Коледа и Нова година.

– Оперетата в България празнува юбилей. Какво знаем и какво не знаем за нея?
– Аз самият всеки ден в Музикалния театър научавам все нови и непознати за мен неща и факти. Този юбилей, според мен, е с едно основно послание –  да знаем, че жанрът оперета е любим на българите, и че имаме нужда той да съществува и да се развива.Все повече трябва да търсим начини как да събуждаме интереса на младата публика към класическата оперета.

– Помнят се старите звезди на жанра. Съвременните като че ли остават на заден план?
– Преди малко ми зададохте въпрос: Какво ме натъжава? – Ето, това е едно от нещата, които също ме натъжават. Какво означава, че се помнят старите звезди на жанра?! Нима мислите, че младите хора ги помнят… та те не ги познават. Редовно питам млади мои колеги, певци и студенти, които идват в Театъра, дали познават конкретни имена от миналото на оперетата…, не искам да навлизам в подробности, защото знам че доста от по-възрастните ми колеги или техни близки ще се обидят. А аз наистина имам, и респект, и уважение към всеки един артист, който е оставил душата си на сцената. В същото време никой, като че ли няма интерес да популяризира сегашните артисти на Театъра…, когато става въпрос в медиите за оперета и Музикален театър, в пространството се въртят едни и същи имена, от едно време…, не ме разбирайте криво, не казвам, че те трябва да потънат в забрава.., но ако искаме да влиза нова публика в салона ни, трябва да има интерес към артистите от трупата, да са популярни. Аз не съм особен привърженик на привличането за оперетни и мюзикълни постановки на популярни лица от телевизионния екран със съмнителни певчески и лоши актьорски качества.

• Кои са личностите, които са ви вдъхновявали?
  – Моето вдъхновение са моите родители. Те са най-важните личности в живота ми, подкрепяли са ме във всичко, винаги са ми пример и опора във всичко. Пожелавам им да са живи и здрави, безкрайно ги обичам.
• Най-красивият и драматичен жанр сякаш остава малко непознат?
  – Това зависи изцяло от нас, хората, които трябва да го направим познат, обичан и желан. Не е лесно, но не е и непосилно, просто трябва да се мисли в нужната посока и много да се работи!

– Казвате, че оперетата е за млади хора. Какво бихте им казал за нея?
– Бих им казал, че това е приказка за възрастни, приказка за любовта. Нека да отворят сърцата си и да се потопят в света на оперетата. Този свят е красив, леко наивен, много позитивен и изпълнен с любов!

• Остана ли роля, която очаквате?
  – Да, разбира се! Тепърва очаквам нови и интересни роли. Навлизам в една друга възраст, в която все по-трудно ще съм убедителен като младо момче, но в оперетата и мюзикъла има за мъжете актьори от всички възрасти много интересни и предизвикателни роли.
• Оценен сте високо в чужбина. Чувствате ли се така в родината?
  – Преди всичко се чувствам високо ценен, или по-скоро много обичан точно тук, в България. Няма нищо по важно за мен от оценката на нашата публика. Никога не съм си позволявал да подценявам или да омаловажавам публиката. Тя, публиката, е най-важна, защото без нея нищо няма смисъл. Длъжници сме на нашата публика, защото допуснахме последните години, в гоненето на печалби, брой билетчета, брой левчета, само и само да оцелеем…, да се представят спектакли с не много висока художествена и възпитателна стойност – говоря като цяло за България и българския театър, не конкретно за Музикалния театър.

– Очакваме от Музикалния театър най-големия мюзикъл “Фантомът на операта”…
– Очакваме го и ние, артистите… Това е наистина сериозно предизвикателство пред нас, но те първа ще имаме поводи да говорим за “Фантомът на операта”, за сега е малко рано… преди това ни предстоят Коледно-новогодишните концерти на Театъра на 23-ти и 29-ти, както и Новогодишната оперетна Гала в НДК на 28-ми декември.

А първото заглавие през новата година ще бъде новата премиера на “Царицата на чардаша”.

• Забравихме ли великите български постановки?
  – Вижте, нищо не е вечно, а и хората много бързо забравят. Забравят се и велики постановки, и велики артисти… живото изкуство има доста кратък живот, докато е на сцената. Аз по-скоро гледам в бъдещето и се надявам да се появят нови велики постановки, нови велики актьори, които да са вдъхновение за сегашните млади хора.
• От какво се нуждае оперетното изкуство у нас?
  – Може би очаквате да отговоря “пари”… Бих казал от нормални, съвременни условия за съществуване и развитие, от търсене на нови и нестандартни художествени изразни средства, …нуждае се от млади артисти, млада публика.
• Кои са другите музикални жанрове, които обичате?
  – Обичам операта, балета, обичам киното…

– Работите като режисьор. Какво да очакваме?
– Режисурата е нещо все още твърде ново за мен, но имах щастието да направя няколко неща в Театъра, предимно концерти, както и мюзикъла “Бягство” по песни на Дует “Авеню”. Всичко това ми донесе невероятни емоции. Благодарен съм на колегите ми, че ми се доверяват, и че работим страхотно. Сега подготвяме Коледно-новогодишния концерт на Музикалния театър, който се казва “Зимно пътешествие” и е по моя идея, сценарий и режисура, а програмата сме подбрали заедно с Главния диригент на Театъра Юли Дамянов и хореографа Татяна Янева.

• Къде ще Ви видим преди Коледа?
  – Имам доста участия, и в София, и в провинцията, но бих отбелязал Коледния концерт – Разговаряме непосредствено преди концерта Ви от цикъла “Мотив” в Къщата на София. Разкажете повече за него и партньорството Ви с Венета Нейнска?
  – Заедно с Венета и Доротея мисля, че ще представим поредния концерт с доста интересна програма. За мен е винаги удоволствие общата ни работа, защото са професионалисти, много всеотдайни и много отворени за по-нестандартни идеи за нашите общи концерти. Изключително се възхищавам на организаторските способности на Венета, често се чудя как успява да свърши толкова много задачи и същевременно да се подготви за концерт. Така че, сигурен съм, че организацията отново ще е перфектна, програмата ни наистина е много богата и изцяло нова, като този път сме включили и няколко популярни коледни песни за повече празнично настроение! Очакваме ви!

– Благодаря Ви за това интервю! Весели Коледни и Новогодишни празници!

Интервю на Мая ФИЛИПОВА

(край на цитата)

По мое мнение – една великолепна изповед относно всички важни проблеми на артистичния и частен живот, които могат да се срещнат в живота дадена личност. Респект!

Преди да завърша тази първа част на статията, искам да дам линк към едно предаване в което са включени двамата отлични партньори Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски:

Един от най-обичаните и атрактивни оперетни дуети в България този на Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски е вече 20 години на сцената. Събирането на дуета е почти мистично, а в годините след това двамата се превръщат в любимци на публиката с многобройните си изпълнения на безброй оперети и мюзикъли. Кои са любимите им произведения и кои не чак толкова, кое ги вълнува в работата, как усещат дали публиката е доволна или не, кои са най-комичните моменти и още много искрени откровения, вижте в специално подготвеното от сайта “Животът днес” видео. Приятно гледане!

Ще разгледам в хронологичен ред редица публикации от последно време, които ще ни дадат представа за дейността на Александър Мутафчийски през последните години.

5.06.2019

Телевизионно предаване (Българска свободна телевизия) с участие на Александър Мутафчийски:

https://bstv.bg/news/blgariia-se-sbuzhda-05-06-2019-g-gost-aleksandr-mutafchiiski

(край на цитата)

БТА

Александър Мутафчийски режисира “В бляскавия свят на оперетата и мюзикъла” в Плевен

3 октомври 2019 

Плевен – премиера – оперета

Плевен, 3 октомври (Малин Решовски, БТА)

Звездата на столичния музикален театър Александър Мутафчийски режисира в Плевен празничния спектакъл “В бляскавия свят на оперетата и мюзикъла”. Това съобщи в пресклуба на БТА Анелия Дечева – диригент на плевенския общински хор “Гена Димитрова”.

Мутафчийски е не само постановчик, но и солист в тази премиерна продукция на професионалния смесен хор на Плевен, уточни тя. Известният столичен артист е подбрал в програмата много разнообразна по жанр и стил музика, включително и гръцка. Участниците в хоровия състав ще се изявят и като певци, и като танцьори, по създадена специално за спектакъла хореография. Солистите ще изпълнят прочути арии от най-популярните оперети и мюзикъли, допълни Дечева.

Концерт-спектакълът ще бъде показан в големия салон на Драматично-кукления театър “Иван Радоев” утре вечер от 19.00 часа при безплатен вход и с него ще бъде открит новият творчески сезон на хор “Гена Димитрова”.
/МХ/

(край на цитата)

Портал „Духът на Плевен“

03.04.2020 

Творци споделят изкуство: Александър Мутафчийски пее откъси от оперетата „Царицата на чардаша“ (видео)

Даниела Дочева

Александър Мутафчийски, солист и режисьор на Националния музикален театър “Стефан Македонски” в София, се включва в инициативата „Творци споделят изкуство“ на Сдружение „Духът на Плевен“ с музикални откъси от обичаната оперета на Имре Калман „Царицата на чардаша“. С жизнеутвърждаващите послания на музикалното произведение, покоряващо безспир сцените по света и у нас, артистът отправя своите пожелания към всички да са здрави, преосмислящи важните неща в живота, подкрепящи приятелите и близките си и очакващи с вълнение онзи вдъхновяващ момент, в който ще бъдат поканени на спектакъл в Музикалния театър.   

Александър Метафчийски е роден през 1972 г. в град Варна. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в София през 1999 г. със специалност оперно пеене при проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. Още като студент в първи курс (през 1996 г.) дебютира на сцената на Варненската опера в оперите „Така правят всички” от Моцарт и „Любовен еликсир” от Доницети, където изпълнява баритоновите партии. От 1997 г. е солист в трупата на Националния музикален театър “Стефан Македонски”. Същата година става лауреат и носител на Първа награда на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни артисти “Мими Балканска”. За ролята на конферансието от “Кабаре” през 1999 г. е номиниран за наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци “Кристална лира”, а през 2003 г. получава „Кристална лира” за ролята си на Джери/Дафни в “Муци/Някои го предпочитат горещо”.

Репертоарът му включва роли от класически оперети, мюзикъли, изпълнява и много камерна музика. Има записи за Българската национална телевизия и Българското национално радио. Гастролира както у нас, така и на престижни световни сцени. Изявява се и като режисьор. Плевенската публика имаше удоволствието да го види в ролята на ратая Иван в драматично-музикалния спектакъл на режисьора Димо Дешев „Българи от старо време“ по Любен Каравелов, който реализираха четири културни института на сцената на Летния театър в Плевен на 4 юни 2018 г.

Александър Мутафчийски се е изявявал на плевенска сцена и като режисьор и солист на съвместни проекти с Общински хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева.

(край на цитата)

БНР

Музикалният театър ще представя онлайн звездите от своята трупа

публикувано на 08.04.2020

Музикалният театър ще представя всяка седмица онлайн звездите от своята трупа. Ще бъдат показвани техни онлайн откровения, заснети в домашни условия, придружени с откъси от изпълнения на артистите от емблематични спектакли, от фонда на театъра, съобщава БТА.

В събота, от 11.00 ч., е първата част от срещата с водещия солист АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ. “Ние, артистите на Националния музикален театър “Стефан Македонски”, заедно с класическите музиканти на България, ви казваме – останете си вкъщи! И нека бъдем онлайн заедно в кризата!”, призовава той.

Своеобразната документална поредица е наречена “Ех, майко, майчице, щастлив/а съм… и по време на карантина!”. Идеята е на Марияна Арсенова – директор на театъра. Надсловът е перефраза на текст от оперета на Калман – “Царицата на чардаша”.

С тази инициатива Музикалният театър се включва в кампанията “Заедно в кризата”. Някои от най-големите музикални културни институти у нас обединяват усилията си в обща програма на своето онлайн присъствие по време на извънредното положение. В афиша са включени изпълнения още на държавните опери в Пловдив, Варна, Русе и Стара Загора, Биг бенда и симфоничния оркестър на БНР, както и на филхармониците във Видин, Враца и Плевен.

Конкретна информация има на сайтовете и на страниците във Фейсбук на всеки от изброените участници.

(край на цитата)

Портал „Veliko Tarnovo Utre.bg“

25 август 2020 г.

ОПЕРЕТАТА „ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ НА „СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ“ В ЦАРЕВЕЦ НА 26 АВГУСТ

На 26 август от 21 часа на сцената на Царевец ще видим „Хубавата Елена“ – оперета в две действия от Жак Офенбах. Представя ни я Театрално-музикален център Варна, режисьор е Светозар Донев, диригент – Стефан Бояджиев, хореограф – Анна Донева, сценограф – Иван Токаджиев, костюмограф – Ана Мария Токаджиева, диригент на хора – Цветан Крумов.

„Хубавата Елена“ е едно от най-известните произведения на френския композитор Жак Офенбах. Музиката е мелодична и изящна, а героите в действието пренасят булевардния френския хумор и парижки жаргон във времето на Троянската война.
В него се съчетават насмешката към човешките и обществени нрави от края на X IXвек.
Премиерата на „Хубавата Елена” е на 17 декември 1864 г. в Парижкия вариететен театър и е считана за най-големия успех в живота на Офенбах – спектакълът е игран последователно 700 пъти.

Хубавата Елена“ е втората оперета в творчеството на основоположника на този жанр Жак Офенбах. Още с премиерата си през 1864 г. тя завладява сърцата на парижани и достига рекордните 700 последователни представления. Оттогава досега не спира да умножава славата на своя създател в цял свят.

„В „Хубавата Елена“ Жак Офенбах не се интересува от античния свят, а само ползва маската на античните герои, за да разобличи с хумор и ирония поведението на известни свои съвременници. Останали са много свидетелства от онова време, които разказват как публиката се е заливала от смях, разпознавайки в героите на сцената познати политически лица. Офенбах очевидно е нервирал доста властници, защото е бил обвинен и съден за… шпионаж, за цялото си творчество.

Поради тази актуална насоченост, „Хубавата Елена“ трудно би могла да бъде разбрана от следващите поколения, затова се появяват много преработки. Първата версия през 30-те години на миналия век, когато се заражда хитлеризмът, принадлежи на великия немски режисьор Макс Райнхард, евреин по произход. В неговата редакция има един възглас „Елада на елините“, като аналогия за популярния тогава лозунг „Германия на германците“, разказва режисьорът Светозар Донев.

След като е поставял различни редакции на „Хубавата Елена“, сега той се връща към прочита на Макс Райнхард, заради универсалния му характер и възможността да вземе на прицел недостатъците на съвременното общество и поредните властимащи. В екипа си доайенът на българските режисьори е привлякъл младия диригент на Държавна опера Варна Кръстин Настев, а за свой асистент е избрал АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ. Звездата на Музикалния театър и известният актьор на ДТ „Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев изпълняват ролята на Менелай, а неговия съперник Парис, син на царя на Троя Приам, пресъздават Пламен Долапчиев, Момчил Кaраиванов и Христо Ганевски. В ролята на царицата на Спарта се превъплъщават Лилия Илиева, Илина Михайлова и Веселина Андреева.

Специален подарък за зрителите от община Велико Търново ще е аудио-визуалното шоу “Царевград Търнов-звук и светлина”, което ще бъде излъчено след края на спектакъла.

(край на цитата)

Портал „Дума“

25 август 2020 г.

Фестивал за класическа музика „Банско опера фест“

Фестивалът за класическа музика „Банско опера фест“ ще се състои за единадесети пореден път в Банско. На 28 и 29 август 2020 г. на площада в курортния град ще се играят две забележителни продукции на Държавната опера във Варна. Оперетата “Хубавата Елена” ще открие културното събитие, а във втората вечер публиката ще се наслади на мюзикъла “Чаплин”, научи ДУМА от Йоана Иванова, пиар и артистичен мениджър на “Монте мюзик”.

“Хубавата Елена” е едно от най-известните произведения на френския композитор Жак Офенбах. Музиката е мелодична и изящна, а героите пренасят булевардния френски хумор и парижкия жаргон във времето на Троянската война. Премиерата на “Хубавата Елена” е на 17 декември 1864 г. в Парижкия вариететен театър. Смятана е за най-големия успех в живота на Офенбах, играна е последователно 700 пъти.

Ефектният декор и античните костюми, солистите, хорът, балетът и оркестърът на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна ще очароват публиката в Банско с богато зрелище, сплетено от драматична игра, оперно пеене и танц. Постановката е на доайена на оперетното изкуство у нас проф. Светозар Донев, хореографка е Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюмографка Ана-Мария Токаджиева.

Под палката на диригента Стефан Бояджиев ще излязат солистът на НМТ “Стефан Македонски” АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ – Менелай, и солистите на Варненската опера Пламен Долапчиев – Парис, и Велин Михайлов – Калхас, в ролята на Хубавата Елена ще бъде искрящата Лилия Илиева.

Премиерата на мюзикъла “Чаплин” за европейска публика се състоя във Варна, а само месец по-късно постановката ще гостува на сцената на Банско опера фест. Мюзикълът е създаден по либрето на Томас Мийхънт, а музиката е на Крис Къртис, преведен е изцяло на български език. Дебютът на “Чаплин” на Стария континент се реализира по специално договаряне с Bubbles Incorporated, S.A. & Roy Export, S.A.S. и Broadway Licensing, New York и след одобрението на наследниците на великия актьор. Досега мюзикълът е поставян единствено на Бродуей.

“Чаплин” е сътворен по житейската автобиография на великия филмов актьор, режисьор, сценарист, композитор и продуцент. В ролята на Чарли, създал образа на малкия човек, обикнат от всички, но самият той борещ се за обич през целия си живот, се превъплъщава Мариан Бачев. Ще му партнират Борислав Веженов (Сидни Чаплин), Десислава Николова (Хеда Хопър), артистите, балетът и оркестърът на Варненската опера. На сцената излизат 34-ма актьори, подбрани с национален кастинг. Хореографка е Анастасия Неделчева, а сценографията е на Константин Гарнизов. Режисьор на пищната и едновременно затрогваща постановка е Борис Панкин.

Организаторите на Банско опера фест – Община Банско, Кемпински Хотел Гранд Арена Банско и “Монте мюзик”, напомнят, че входът е свободен, сцената е на площад “Никола Вапцаров”.

(край на цитата)

Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“

ВИХРЕНО И СТРАСТНО ОТКРИВАМЕ СЕЗОНА НА 1-ВИ ОКТОМВРИ 2020

Музикалният театър ще открие новия си сезон на първи октомври, четвъртък, от 19:00 часа с концерта –спектакъл „ВИХРЕНО И СТРАСТНО”

Солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър канят зрителите на пищен концерт-спектакъл с най-вихрените мелодии от любими оперети и мюзикъли. Нашето послание към публиката е – въпреки епидемията – ние сме тук и искаме да ви вдъхнем оптимизма и радостта на нашето жизнеутвърждаващо изкуство. Очакваме ви на първи октомври, за да открием заедно – вихрено и страстно – новия сезон 2020/2021 на Музикалния театър!

Билети може да купите от касата и от сайта на Музикалния театър.

(край на цитата)

Нека днес на 26 август 2020 г. – именно в деня, в който Александър Мутафчийски празнува своя рожден ден на откритата „Сцена на вековете“ край Царевец във Велико Търново, където се изнася оперетата „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах, го поздравим най-сърдечно с празника му и му пожелаем много здраве, лично щастие и нови артистични успехи.

За много години, драги Александър!

…….

Честване 50 годишнината на Александър Мутафчийски и 25 години сценична дейност през март 2023 г. с „Цигулар на покрива” – постановка на Музикалния театър „Стефан Македонски“:

https://www.facebook.com/alexander.mutafchiyski.7/videos/780273750345763

…