Bojidar Nikolov

Тенорът и вокален педагог във Виена Божидар Николов днес навършва 61 години

Драги приятели на оперната музика, на днешния 19 март 2020 г. пиша вече за шести път по случай рождения ден на един малко познат в България оперен певец – тенорът Божидар Николов, с когото станахме „Фейсбук“-приятели в навечерието на новата 2015 година. Поводът беше негов коментар относно певеца Стоян Стоянов (1929-2018), за когото писах статия на 28 декември 2014 г.

Веднага трябва да кажа, че от 2014 г. връзката ми с Божидар Николов, макар и виртуална, е много интензивна. Той ми пише често по въпроси с оперна тематика, аз го запитвам за неща, за които съм сигурен, че може да ми даде мнение, на което да разчитам напълно, така че мога само да бъда доволен от това приятелство между един пълен професионалист и един любител като мен. Не е необходимо да давам примери, но поне при 5-6 подобни случая съм прибягвал до неговата помощ, която той винаги ми е указвал. Сега на рождения му ден искам специално да му благодаря за това.

Както казах в началото, от 2015 г. си разменихме редица писма с Божидар Николов, на рождения му ден писах първата статия за него, която пак написах през годините от 2016 до сега с някои допълнения, случили се през изтеклите години. Той гостува и в България, но по-рядко и нека по-младите читатели, които не го познават да научат някои подробности за този талантлив певец и вокален педогаг, изградил внушителна кариера след голям труд и не малко напрежение, като е показал при много случаи твърд характер, упоритост и всеотдайност, без които не е възможно да се гради успешна международна кариера.

Така в началото на 2018 г. си разменихме с Божидар информации за смисъла на стила „белканто“, на който той е особен привърженик и искам да цитирам част от неговите схващания по тази тема. Ето негово писмо от 2 януари 2018 г., което е редактирано от мен:

Вокалният педагог Божидар Николов е привърженик на старата и широко изпитана в целия свят певческа школа БЕЛКАНТО.

Той самият е бил ученик на най-известни български педагози – специалисти в тази школа, на първо място тенорът със световна слава Никола Николов, чийто учител – баритонът Събчо Събев (роден през 1899 г. в Италия, майка италианка и баща българин) е бил лично обучен след 1928 г. от знаменития белкантов педагог Енрико Росати (Enrico Rosati) в Академията „Санта Чечилия“ в Рим. Ученици на Росати са легендарните италиански тенори Beniamino Gigli и Giacomo Lauri Volpi, а по-късно Росати заминава за Америка и там става още по-известен чрез обучението на знаменитите певци и певици Katrin Branzzel, Frances James, George London, Else Brems, Mario Lanza и други. Самият Росати е последовател на школата на Antonio Cotogni, при когото са учили Tita Ruffo, Riccardo Straciari (учител на българския бас със световна известност Борис Христов), Giuseppe de Luca, Carlo Galeffi и други.

След идването си в България по-късно Събчо Събев става известен оперен солист и вокален педагог главно във Варна и в София и се развива до равнището на един от най-авторитетните и заслужили вокални педагози в България. Така той създава една огромна плеада от изтъкнати български певци с кариера както в родината си, така и извън нея.

Кои са основните принципи на стила БЕЛКАНТО ?

Белка́нто (на италиански език «bel canto» – красиво пеене) е техника за виртуозно пеене, която се характеризира с плавен преход на отделните звуци, с непринудено звукоизвличане, красива и наситена окраска на звука, изравненост на гласа във всички регистри, лекота при изнасяне на мелодията, която лекота се запазва и в подвижните и изострени в техническо отношение места на мелодичната рисунка. Гласът при тази техника е нещо като „музикален инструмент“ на певеца.

В исторически смисъл думата „белканто“ не е свързана с определен стил на пеене до началото на 1860 г., когато редица писатели започват да обозначават с тази дума малко носталгичния маниер на пеене, който започва да изчезва около 1830 г. През 19-и век този термин се се среща в никакъв речник – нито от общ характер, нито музикален. В настояще време самият термин не се използва еднозначно.

Стилът „белканто“ възниква в Италия и е свързан с развитието на националното оперно изкуство и вокалната школа в края на 16-и век. Основна роля за развитието му играят фонетичните ообености на италианския език и традицията на музикално-фолклорното изпълнение. Разпространението на оперната ария като основен дял в музикалната творба дава възможност на композиторите да отделят голямо внимание върху начина на пеене. Тогава се създава и солфежното упражнение като метод за тренировка на гласа при изпълнение на дадена оперна роля. Така се оформят основните черти на „белкантовото пеене“ – равност на гласа, отлично легато, което се слуша и във високите регистри, необичайна подвижност и дълбочина, мек тембър. При това да не се пее гръмко, отдавайки огромно значение на дишането като апарат за извличане на подходящия звук.

Като идеални примери за белкантови певци можем да посочим: Енрико Карузо, Аурелиано Пертиле, Джакомо Лаури-Волпи, Бениамино Джили и Тито Скипа , които се явяват като най-типични представители на тази школа. Тяхната вокална техника може да се назове изцяло като „белканто“.

(край на цитата)

Името на Божидар Николов ми е познато от 90-те години, когато събирах материали за изявите на български оперни артисти на сцените на немскоезичните оперни театри. Ето една малка справка от това време (не е пълна) – участия в: „Дон Карлос“ от Верди на 6 декември 1992 г. в Дармщадт (OW2/93, стр. 39, OW = „Opernwelt“ – специализирано списание за оперна музика на немски език), Каварадоси в „Тоска“ от Пучини на 2 май 1993 г. в Базел (OW6/93, стр. 35), участие като Zefirino/Gelsomino в запис на операта „Пътуването до Реймс“ от Росини с Берлинската филхармония под диригентството на Клаудио Абадо през 1992 г. (3 CD’s) (OW10/93, стр. 43), Херцогът в „Риголето“ от Верди на 25 април 1996 г. в Базел (премиера) (DB5/96, стр. 43, DB = „Deutsche Bühne“ – специализирано списание за театрално изкуство на немски език), Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини на 27 октомври 2001 г. във Франкфурт (премиера), също и на 4, 10 и 24 ноември 2001 г. (OW12/2001, стр. 43. В това списание е дадена рецензия от авторитетния критик Герхард Роде – Gerhard Rohde, твърде положителна за участието на Божидар Николов в ролята на Пинкертон), други участия в същата роля пак във Франкфурт на 5, 8, 12, 15 и 19 декември 2001 г. заедно с тенора M. Perdigon (OW12/2001, стр. 73). Това не са всички негови оперни участия по това време, но аз вече често писах и в други статии за български оперни артисти, че моите бележки от това време не са пълни. Освен това не съм търсил информации за него в речника на Kutsch & Riemens, понеже до 1997 г. нямаше статия за него в този авторитетен западен справочник за оперни и концертни певци.

Името на Божидар Николов е включено обаче в оня списък от 100-120 български оперни певци (на английски език), който често ползвам в моите статии. Както вече стана въпрос и при други статии, това е портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър от Питсбърг / САЩ. Ето какво се казва за него:

Тенорът Божидар Николов е роден на 19 март 1959 г. в София. След получаване на дипломата си в Държавната музикална академия в София през 1985 г. като ученик на Рени Пенкова, той допълва вокалното си обучение при тенора Никола Николов. През 1987 г. е приет за член на Оперното студио при Виенската държавна опера и започва да участва в редица по-малки и главни роли на сцената й, като Касио в „Отело“ и Алфредо в „Травиата“ от Верди, Артуро в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Наработ в „Саломе“ от Рихард Щраус. През 1990 г., след като спечелва втора награда при вокалния конкурс в Маями / Флорида, следват много международни изяви. Първо пее в операта на Леош Яначек „Мъртвият дом“ на Фестивала в Залцбург през сезона 1992 г., след това в Щутгарт през 1992 г. в ролята на дон Хосе в „Кармен“ от Бизе. Между 1992 и 1996 г. той пее в Оперния театър в Базел / Швейцария като Херцогът в „Риголето“, Каварадоси в „Тоска“ и в операта „Весталката“ от Спонтини, също така теноровата партия в „Реквием“ от Верди. През 1997 г. той играе в ролята на дон Алваро във „Силата на съдбата“ от Верди в Дортмунд, а в Неапол през 1998 г. като Танхойзер в едноименната опера от Рихард Вагнер. По време на турне в Япония през 1989 г. пее в операта „Пътуването до Реймс“ от Росини под ръководството на Клаудио Абадо.

Дебютът на Божидар Николов в Северна Америка е през 1997 г. в ролята на дон Хосе в „Hamilton Opera“ в Онтарио, Канада, където след това е поканен през 1998 г. да пее Каварадоси.

(край на справката)

Както при почти всички статии в този източник на английски език, в края се дават и някои сведения за изпълнения на съответния артист, които могат да се слушат при кликване върху съответното заглавие. При Божидар Николов са посочени следните три заглавия със забележката: The sound in the following recordings is below par as they were taken from in house taping.

Verdi: La Forza del Destino O, tu che in seno agli angeli (1997)
Verdi: Rigoletto (1996)
Verdi: Rigoletto La donna e mobile (1996)

Ella mi fu rapita! … Possente amor

Преди да дам и други сведения за Божидар Николов, искам да обърна внимание, че неговите участия на сцената на Виенската държавна опера между 1988 и 1992 години са в 23 опери и 26 различни роли. От особен интерес са участията му като Малколм в „Макбет“ от Верди – общо 6 изяви в две серии от по три спектакъла – през 1988 и през 1990 г. Във втората серия дирижира Пласидо Доминго, като главните роли се играят от такива артисти, като Ренато Брузон, Мара Зампиери, Евгений Нестеренко. Ето един пример от 16 декември 1990 г.:

(край на цитата)

А ето и пълен списък на всички изяви на Божидар Николов във Виенската държавна опера:

Aida

Ein Bote | 14 Vorstellungen | 04.05.1989–19.04.1992

Attila

Uldino | 6 Vorstellungen | 22.11.1988–16.09.1990

Boris Godunow

Bojar Chruschtschow | 9 Vorstellungen | 06.10.1991–14.06.1992

Chowanschtschina

Vertrauter Golizyns | 18 Vorstellungen | 21.01.1989–07.04.1992

Chowanschtschina

Streschnew | 14 Vorstellungen | 19.05.1989–07.04.1992

Die Frau ohne Schatten

Stimme eines Jünglings | 6 Vorstellungen | 19.06.1991–22.02.1992

Die Meistersinger von Nürnberg

Balthasar Zorn | 3 Vorstellungen | 18.03.1990–25.03.1990

Die Zauberflöte

Erster Geharnischter | 1 Vorstellung | 24.02.1992

Don Carlo (Ital.)

Conte di Lerma | 14 Vorstellungen | 07.10.1989–31.05.1992

Don Carlo (Ital.)

Un aroldo reale | 14 Vorstellungen | 07.10.1989–31.05.1992

Eugen Onegin

Ein Vorsänger | 8 Vorstellungen | 23.05.1988–22.04.1990

Il trovatore

Ruiz | 17 Vorstellungen | 08.10.1988–17.02.1991

Il viaggio a Reims

Zefirino | 8 Vorstellungen | 24.05.1989–30.10.1989

Iphigénie en Aulide

Hofgesellschaft | 10 Vorstellungen | 15.11.1987–07.02.1989

La Bohème (Puccini)

Parpignol | 9 Vorstellungen | 12.01.1989–02.06.1990

La traviata

Alfredo Germont | 1 Vorstellung | 15.11.1990

La traviata

Gaston | 5 Vorstellungen | 02.10.1991–11.03.1992

Lehrstück

Der abgestürzte Flieger | 4 Vorstellungen | 24.06.1989–29.06.1989

Lohengrin

Vier brabantische Edle | 6 Vorstellungen | 21.01.1990–14.04.1991

Lucia di Lammermoor

Arturo | 6 Vorstellungen | 02.09.1989–12.04.1990

Macbeth

Malcolm | 6 Vorstellungen | 03.11.1988–16.12.1990

Otello

Cassio | 9 Vorstellungen | 08.01.1990–18.02.1992

Parsifal

1. Gralsritter | 2 Vorstellungen | 28.03.1991–30.03.1991

Pulcinella

Gesangssolisten | 3 Vorstellungen | 12.05.1991–02.06.1991

Salome

Narraboth | 7 Vorstellungen | 21.04.1991–08.05.1992

Samson et Dalila

Ein Kriegsbote der Philister | 2 Vorstellungen | 03.12.1991–07.12.1991

Simon Boccanegra

Ein Hauptmann der Armbrustschützen (Bogenschützen) | 6 Vorstellungen | 04.10.1988–25.10.1990

(край на цитата)

По отношение на този „виенски период“ от началото на оперната му кариера, в едно писмо до мен Божидар Николов споделя:

„Пял съм на сцената на Виенската държавна опера с такива знаменити певци, като Ренато Брузон, Пиеро Капучили, Монсерат Кабайе, Мирела Френи, Николай Гяуров, Самуел Рейми, Руджеро Раймонди, Никола Гюзелев, Едита Груберова, Грейс Бъмбри, Пласидо Доминго, Алфредо Краус, Ева Мартон, Бернд Вайкл, Хилдегард Беренс, Лучана Сера и много други“.

(край на цитата)

Защо Божидар Николов не е продължил дейността си във Виена след 1992 г. е много ясно – една от главните причини е, че като член на оперния ансамбъл там по това време, ръководството на операта не е давала възможност и за участия на други сцени, което Божидар Николов е желаел. Това не се отнася само до него, редица оперни театри обвързват при договори членовете на ансамблите си само за собствени изпълнения. Подобен случай във Виена е имал и българският тенор Емил Иванов, който също е преминал на свободна практика. В едно писмо до мен Божидар Николов ми беше написал, че има чудесни спомени от операта във Виена, особено от големи личности, с които е имал общи участия. Ето лични негови думи: „Имам невероятни спомени с големи имена от времето, когато бях на постоянен ангажимент в Държавната опера и с тези спомени може да се напише една интересна книга“.

Веднага трябва да добавя, че от доста години Божидар Николов живее постоянно във Виена, занимава се и с вокална дейност, има много ученици и други ангажименти. Когато му писах, че искам да напиша статия за него, той ми отговори между другото: „Господин Контохов, аз съм също доста ангажиран с много неща, освен това преподавам – имам мое студио във Виена, където обучавам млади оперни певци. Имам също и солисти от Виенската държавна опера, както и от Народната опера (Volksoper). Жалко, че не сте наблизо, за да можем да разменим информация, но в крайна сметка това става и чрез „Фейсбук“ или по телефон. Всичко зависи от свободното време“. И той ми каза в друго писмо неща от личния си живот в момента: „Имам съпруга и две момиченца на 4 и 9 години. Създадох семейство по-късно, от 30 години живея във Виена“. В писмото си до мен през март 2015 г. той ми сподели още:

„Пял съм на много места по света – освен че при Пласидо Доминго като диригент съм играл във Виена, също и в Оперния театър във Вашингтон той е дирижирал спектакъл на „Трубадур“ от Верди, в който аз пях в ролята на Манрико. Пял съм на сцената на оперния театър „Opera Bastille“ в Париж, в Държавната опера в Берлин (операта „Норма“ от Белини), във Венеция („La Fenice“ – в операта „Садко“ от Римски-Корсаков), в Мадрид – в „Теatro Real“ и на много други места. Пял съм заедно и с такива големи български певци, като Антон Дяков (във „Весталката“ от Спонтини), също и с Николай Гяуров и Никола Гюзелев“.

(край на цитата)

Цитирам линк към майсторски клас на Божидар Николов през 2019 година:

https://m.facebook.com/events/410334329699785?acontext=%7B%22ref%22%3A%221%22%2C%22notif_id%22%3A%221552773886853129%22%2C%22action_history%22%3A%22null%22%7D&__mref=mb

На това място желая да пиша нещо, което е казал Божидар Николов при негово гостуване в България през 1999 г. Той е направил интервю с журналистката Таня Каранова. Ето текста, поместен в електронен портал:

България е златната кокошка на операта

По света щом чуят, че съм българин, веднага ме приемат като величина“, казва младият тенор Божидар Николов.

Николов е известен по света, но малко познат у нас. Той е завършил консерваторията, бил е хорист в Софийската опера, специализира в оперното студио във Виена и става солист на Щатсопер. Сега е гастролиращ артист по най-престижните оперни сцени.

– Само вие и Пласидо Доминго пеете “Сид”, нали?
– Връзката ми с тази опера е сякаш съдбовна.
У дома никога не се е говорело за опера, родителите ми не са музиканти, учех химия и късно откриха, че притежавам глас. Но първите записи, които чух, бяха на Карузо и арията на Дон Родриго ме потресе.
Сид е мавърското име на Дон Родриго. Той е национален герой на Испания, през ХХ век воюва с маврите и ги разбива жестоко. Нарекли го Сид (Непобедимият). Та като чух Карузо в Сид, прииска ми се и аз да я запея. След известно време попаднах на запис на Доминго, но никъде не успях да намеря нотите. И представяте ли си – на конкурса “Верчели” в Италия – където получих първото официално признание и суха похвала от устата на самия Франко Корели – един японец я изпя. Онемях. Втурнах се зад кулисите и го помолих да копирам нотите. И днес пазя листите с йероглифи като реликва. Вече бях в оперното студио във Виена и занесох арията на проф. Лео Мюлер, който впрочем е бил корепетитор на Тосканини. Дори той само бе чувал за тази опера на Масне, не я познаваше и започнахме да я разучаваме. Бях като омагьосан, хората дори ми казваха:
“Абе ти какво си полудял с този Сид, никой не я поставя, никой не я пее, нито пък разбира”. Разказвам ви всичко това, за да ви убедя, че между мен и тази роля има някаква съдбовна обвързаност. В крайна сметка тя ме отведе при Доминго, тя ме качи на сцената на Вашингтонската опера, тя ми отвори пътя към големия успех.


– Как се събрахте с Доминго?

– Понеже освен него само аз пеех Сид, ме повикаха на прослушване в Севиля, когато поставиха там операта за пръв път. Партията е тежка и беше нужен дубльор. Щом ме чу, директорът на театъра веднага ме ангажира.
После Доминго, който е артистичен директор на Вашингтонската опера, реши да я пеем и там. И понеже беше преуморен и леко болен, случи се така, че аз изнесох репетициите и дори генералната пред публика от 2500 души. Усетих, че това е най-големият ми шанс и добре, че се чувствах толкова уверен и не се уплаших.
А не беше леко – директорката на театъра обяви пред публиката: “Уважаеми дами и господа, трябва да ви съобщя две новини – едната по-неприятна, но другата – много хубава. Доминго е болен и тази вечер няма да пее, а хубавата е, че ще чуете един
млад български тенор с изключително красив глас и много добра техника.” А пък жената на Доминго, която все е зад него и го напомпва с енергия, прехвърли амбицията си върху мен. Тя слезе долу в гримьорните и ме строи в две редици: “Няма да се щадиш. Нищо че ти дойде много. Това е твоят шанс. Пей и играй блестящо, както ти умееш!”. В паузата Марта Доминго пак дойде и като ме засипа с едни хвалби: “Браво, брависимо, белисимо. Така продължавай. Трябва да държиш напрежението. Сега внимавай за дуета!“ Аз наистина получих страхотни аплауси, дори се засрамих и сведох глава.


– А самият Доминго?
– Той е изключително непринуден и любезен, толкова естествен, че в началото дори се питаш това ли е великият тенор. Но знаете ли, великите са широко скроени. Такъв е и Абадо. Ние като че ли изразяваме самочувствието си с високомерие и надутост.


– Кой откри таланта ви?
– Моята учителка по физика от техникума. Тя беше солистка на хор “Георги Кирков”. Чу ме съвсем случайно на една бригада и каза: “Момче, вие имате блестящ тенор”. А аз дори не знаех какво е това тенор. “Можете да станете прочут като Никола Николов, Димитър Узунов”, а аз не бях чувал за тези имена. Ако не беше тя, сега навярно щях да съм инженер. Тя ме заведе в хор “Георги Кирков”, където получих първите уроци по музика.


– За пръв път пяхте у нас през декември 1999. Как ви прие българската публика?
– Инициативата за българския ми дебют дойде от Хоровата Капела, с която пях в Холандия на покрит стадион пред 18 000 души. Имахме невероятен успех. Та те казали на Емил Табаков, че е време да чуе и нашата публика един известен навън и непознат тук български тенор. Беше ми приятно да пея в София, операта тук винаги ще има почитатели. Както казва виенският критик Карл Льобл, “България е една приказна кокошка, която снася златни яйца за операта. Малка страна, а е дала най-големите певци на света – Елена Николай, Борис Христов, Гена Димитрова.” Затова навярно публиката е изключително ерудирана. Знаете ли, само да кажа, че съм българин, веднага ме приемат като величина. Без да съм запял още.


– Вярно ли е, че модернистичните постановки заплашват операта с унищожение?
– Донякъде. Особено немските режисьори. Те много често изкривяват замисъла на автора, либретото и търсят “нещо ново”. Смятат, че операта е остаряло изкуство и трябва да се модернизира. Позволяват си волности особено в по-малките театри, защото в Метрополитен, Миланската Скала или Вашингтон подобни авангардизми са недопустими. Аз не съм противник на модерното, стига да не се извърта идеята на композитора. Защото в крайна сметка всички ние изпълняваме съкровени помисли, реликви. Имал съм случай да играя Дон Карлос в бял костюм от 60-те години и плешив. Режисьорът – 25-годишен младок, който нямаше понятие от опера, искаше да ме събуе дори по гащи на гроба на дядо му. Пошло. Отвратително. В Базел пък една режисьорка постави “Риголето” и пожела херцогът да е чисто гол в началото на спектакъла. Все пак имам по-скоро късмет да работя с големи режисьори. Например с аржентинеца Хуго де Ана. Гений и естествено смирен и скромен пред великото изкуство, той не си позволява да изкълчва оперите.


– Кои са коронните ви роли?
– Обичам Кармен, тя ми е донесла много наслада и популярност. Пял съм я в 12 постановки по света. Привързан съм към френските композитори, но обичам всичките си роли – Бохеми, Дон Карлос, пея немски и руски опери.


– Как тръгна световната ви кариера?
– Заминах за Виена през 1987. Тук за мен някак не се намери място. Искаха ме за солист във Варна, но не можех да напусна София, защото майка ми беше много болна. При това бях лудо влюбен в една прекрасна балерина, която после ми стана жена.
В София по онова време тоталитарно да станеш солист бе абсолютно невъзможно. А и нямах нужната вокална подготовка. Притежавах красив глас, но съм бил много далеч от това, което съм сега. Станах хорист в операта, пях там две години и съвсем не съжалявам. Но да не ви разказвам каква горчивина съм преглътнал. Професорите от консерваторията, които ме ценяха като талант, престанаха да ме поздравяват, защото съм станал долен хорист. А този период ми бе изключително полезен. Хорът бе прочут, много пътуваше и беше добре платен. Караян ни канеше за представления и така видях един бог на живо.
Щом събрах малко валута, заминах сам за Виена. Прослушаха ме и веднага ми дадоха стипендия за две години в оперното студио към виенската Щатсопер. Спонсорира ме и сдружението “Приятели на операта”. Никога няма да забравя тези хора, които повярваха на един неизвестен чужденец, някакъв Божидар Николов. Те ме създадоха. Преди първото си представление вече като щатен солист на Виенската опера през сълзи казах на президента на “Приятелите”: “Господин Иргеер, ако не бяхте вие, никога нямаше да стана певец.” Той ме прегърна също просълзен и отвърна: “Убеден съм, че един ден ще се гордеем с теб.”


– Вие рядко се връщате в България.
– Напротив, идвам често заради възрастната си майка.


– Зарежда ли ви родината с енергия?
– Наистина в България има особен заряд – добър и негативен. Хората са много емоционални, ние сме си живи дяволи. Има нещо магическо в очите ни и това ми импонира.


– Кой диригент няма да забравите?
– Караян беше невероятен. Дирижираше Берлинската филхармония с поглед. Покойният Емил Чакъров беше също голям диригент. Клаудио Абадо е изключително внимателен. Първия път, когато репетирах с него, изпях пасажа много бавно. А той каза само: “Добре беше, а сега нека опитаме в друго темпо.” Нищо общо с нашия скандалджийски маниер: Ей ти, кво правиш бе. Ние, българите, когато искаме да коригираме някого, винаги тръгваме от негативното. А в чужбина не те навикват и унизяват и така се избягва стресът.


– След бляскавата Виена, където живеете, не ви ли потиска обстановката тук?
– Ужасно, особено беднотията. Артистът в чужбина не е богаташ, но все пак водя сносен живот. И като гледам, че моят народ не е задоволен, се чувствам лично ограбен. По улиците виждам хора с интелигентни физиономии и овехтели шапки да надничат в кофите. Чета в очите им трагедията. Попивам тази мъка и тръгвам оттук натоварен с нея.

(край на интервюто)

Лично на мен това интервю много ми хареса. Четох го преди години и сега пак го препрочитам с голямо удоволствие, като го пиша в статията си. Какви хубави и откровени мисли на човек, който е тръгнал от нищото, но е срещнал „хубави“ хора, които са му подали ръка и той е достигнал до високи върхове в кариерата си. Какво да коментирам, има и жестоки истини като тази за отношението на някои български „капацитети“, сравнени с такива величия като Караян, Абадо, Доминго и този господин Иргеер във Виена. Можем само да се учим как трябва да се разбират хората помежду си. Може би ми хареса и поради това, че направих известен паралел със собствената си съдба, след като дойдох през 1974 г. тук в Германия. Вместо да ми се помогне да доизградя научната си кариера в ТУ Габрово, всячески ми се пречеше поради завист и други причини. Тук в Германия започнах почти от началото и както Божидар Николов е започнал със сравнително малки роли, които постепенно разширява, така и аз след известно обучение започнах като „младши програмист на 46 години“, но в течение на времето хората ме оцениха и успях да напредна в новата си професия. Изобщо в тази насока от общата психология и човешки морал има много неща, които все още са за учудване.

През октомври 2014 г. редакторките в Радио София Росица Кавалджиева и Боряна Йосифова правят предаване на 27 октомври, посветено на Божидар Николов. Ето някои детайли:

Божидар Николов: Искам да помагам на младите талантливи хора

публикувано на 27.10.2014

Автор: Росица Кавалджиева

  • Интервю на Боряна Йосифова с Божидар Николов

Българският тенор със световна кариера Божидар Николов осъществи в австрийската столица важно събитие в честванията на 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов и ценен майсторски клас за млади оперни певци, продължавайки традициите на Маргарита Лилова и Любомир Панчев в грижата за българи катоските музиканти.

Когато (преди години) дойдох във Виена, аз учих при Маргарита Лилова. Тя много помагаше на младите хора. Най-напред работи с Крум Гълъбов, той се разви и стана много добър певец. След това – Бойко Цветанов. Оттук започна голямата му кариера. Този модел много ми импонира и бих искал и аз да помагам на младите талантливи хора – да им се даде ръка да вървят напред“, каза Божидар Николов. И добавя още: „Решил съм всяка година да вземам във Виена за моите майсторски класове по един талантлив български певец, който да обучавам безплатно – като мое спонсорство и задължение, и като „син на майка България“.

Чуйте в звуковия файл репортажа от Виена на кореспондентката на предаването за музикално-сценични изкуства “Каста дива” Боряна Йосифова и интервюто й с Божидар Николов.

Програма Хоризонт Музика Каста дива Божидар Николов

Цитирам линк към това предаване на БНР, при което можем да чуем интервюто, както и едно изпълнение на тенора Божидар Николов от операта „Палячи“ на Леонкавало:

https://www.bnr.bg/horizont/post/100477571

(край на цитата)

Жалко, не разполагам с интервюто на Божидар Николов, то не е поместено в Интернет, но чрез горния линк може винаги да се слуша. Това интервю има интересно съдържание.

Все пак в различни линкове на латиница в Интернет могат да се прочетат десетки информации за изяви на Божидар Николов при много оперни и концертни спектакли в различни държави. Днес няма да се спирам на подробности, само ще отбележа една голяма негова изява във внушителния стадион на клуба „Шалке“ в Германия при операта „Кармен“ от Бизе (цитат на английски език):

„CARMEN (AufSchalke) a huge succes! 32.000 people rewarded the 700 performers with a 10 minutes long standing ovation.The press is again unanimous extremely positive about the 2nd Companions Opera production for the Arena „AufSchalke“. In other words: Carmen (AufSchalke), after the enormous success of the large-scale Aida production of 2001, is a continuation of high quality art for a large audience. We hope to continue in 2005 in the Arena „AufSchalke“ with a new Nabucco production“.

(и после на немски език):

(…) Bojidar Nikolovs Jose ist eine Sensation: in Erscheinung, Agieren und stimmlicher Präsenz von ausserordentlicher Ausstrahlung, dabei mit einer perfekten Intonation voller Präzision und vollem Volumen, bombensicheren Höhen und leidenschaftlicher Italianita: man möchte den Star öfter zu Gast haben!…“

Превод: Божидар Николов в ролята на Хосе е една сензация: представянето и играта му, гласовите му възможности с изключително излъчване, при това с перфектна интонация от най-висока прецизност и пълен обем, сигурни височини и страстен италиански маниер. Бихме желали да гледаме тази звезда по-често като наш гост).

И почти на края в тази статия за днешния рожденик Божидар Николов – една рецензия на немски език за негово участие в операта „Африканката“ от Джакомо Майербер – премиера в Оперния театър в Страсбург (Opera du Rhin):

РREMIERE / Meyerbeers ‘Afrikanerin’ in Straßburg

Der große Traum des Vasco da Gama

Eine Inszenierung, die Respekt verdient: Die Rheinoper in Straßburg hat jetzt die selten gespielte Oper ‘Die Afrikanerin’ von Giacomo Meyerbeer auf die Bühne gebracht.

Giacomo Meyerbeer ist, zumindest mit einem Teil seiner Werke, in jedem Opernführer vertreten (……) Die beiden Frauen sind für Vasco nur Nebensache, er ist besessen von seinem Traum, jenseits von Afrika neue Kontinente zu entdecken und auf diese Weise unsterblich zu werden. Meyerbeer und sein Librettist Scribe porträtieren den historischen Seefahrer als jugendlich-ungestümen, idealistischen Heißsporn, der seinen Auftritt im Staatsrat gründlich vermasselt und erst einmal im Kerker landet statt eine Expedition in ferne Welten anzuführen. Eine wunderbare, dankbare Rolle für einen Tenor, der über hervorragende Stimmbänder und ebensolche Schauspielkünste verfügt. BOJIDAR NiIKOLOV übersteht die fünf Akte tenoraler Kraftanstrengung und wartet im Fortedurchaus mit strahlkräftigen Tönen auf, aber er ist nicht so versiert, dass es für die nötige Geschmeidigkeit und ein schönes Piano reicht.


(…) Seine Ines, die rumänische Sopranistin Nicoleta Ardelean, ist die einzige, die den enormen Anforderungen dieser Sängeroper rundum gerecht wird. Jeder Ton, jede Verzierung, jede Phrasierung und jede dynamische Schattierung sitzt (…)

Zauber der Musik

Trotz der hörbaren Anforderungen an die Sänger, die einfallsreich, effektvoll und mitreißend komponierten Arien, Duette und Ensembles dieser Oper wirken bezaubernd, die Chöre sind zündend, und die Straßburger Philharmonie entfaltet unter der Leitung von Edward Gardner die ganz eigene Klangwelt Meyerbeers. Jean-Claude Auvray, der ‘Die Afrikanerin’ für die Rheinoper inszenierte, vertraut offenbar ganz dem Zauber der Musik. Sein wichtigstes Requisit ist der gute, alte, rote Vorhang, in den sich die Heldinnen oft hineinkrallen, um ihre Liebesqualen deutlich zu machen. Auvray lässt die Oper um den historischen Seehelden in historischen Kostümen spielen, die Mäntel wallen, die Roben rauschen. Meyerbeers ‘Afrikanerin’ verkraftet die ratlose Regie mühelos und lohnt den Besuch einer Aufführung.

© Schwäbische Post , 24.06.2004

(край на цитата)

Искам да обърна внимание на факта, че Божидар Николов се включва често при концерти по разни поводи главно във Виена, където живее, преди всичко в инициативи, свързани с български празници и при други поводи. Ето пример за такова участие през 2015 г.:

НЕЗАБРАВИМА МУЗИКАЛНА ВЕЧЕР В БКИ „ДОМ ВИТГЕНЩАЙН“, ПОСВЕТЕНА НА ДЕНЯ НА ЕВРОПА

На 10-ти май 2015 г. в БКИ „Дом Витгенщайн“ във Виена се насладихме на една незабравима музикална вечер. Посветен на Деня на Европа, концертът в изпълнение на Владимир Василев (бас), Божидар Николов (тенор) и Петър Валентович (пиано) още в предварително заявената програма звучеше повече от обещаващо. Произведения от Франческо Паоло Тости, Стефано Донауди, Пьотр Илич Чайковски, Модест Мусоргски, Тихон Хренников и други бяха включени в прецизно подбрания репертоар.

Умелата модерация на д-р Михаил Мацек, дългогодишен концерт-директор на Залцбургския музикален фестивал и изтъкнат музиковед, допринесе също за професионално и хармонично осъществената музикална вечер. След всяко едно изпълнение музикантите бяха удостоявани с нестихващи аплодисменти. Пълният запис на концерта ще бъде в най-скоро време достояние в електронните медии.

(край на цитата)

Тук ще добавя, че другият солист – басът Владимир Василев също е артист с международна кариера. В момента той е член на ансамбъла на Оперния театър в Базел. През 2018 година, когато писах статия за големия български баритон Никола Василев, стана дума и за Владимир Василев, който е негов син. Тогава се свърах с него, станахме ФБ-приятели и си разменяме информации.

Нашата писмена връзка с Божидар Николов продължава да е интензивна и сега. През цялата 2018 г. и до сега през 2020 г. той ми изпраща различни материали за неговите вокални занятия, снимки от майсторските му класове и кои негови ученици вече изграждат добра сченична кариера по големи оперни театри, както и снимки от негови лични посещения на опери във Виена. Така в края на 2018 г. той ми писа писмо, като приложи и някои снимки. На една от тях Божидар е заедно с големия тенор Грегори Кунде след оперна изява (аз наскоро писах статия за този знаменит американски тенор). Цитирам части от връзката ни (Божидар пише на латиница, но български изрази):

Bojidar: „Tova sa snimki ot snosti“.

Boris: „Имаш видни приятели певци … браво! Вече имам доста такива в твоя архив при мен.. Ще ги добавя ..“

Bojidar: „Tasi purvata snímka s Kunde ne já pokasvajte molja Ví – ne se haresva, no včera bjah v Staatsoper i go vidjah v Chenier beshe prekrasen-vushistavam mu se-kasah mu, ce ot godini ne sum slushal takuv prekrasnen Tenor, a toj sus savidna skromnost mi kasa dá ne preuvelicavam, a as mu kasah, ce tova e tocno taka! Eto isprasta po hubava snímka s Gregory Kunde i posle edna o sta s moi ucenizi, koito im sudejstvam dá si vsemat ot nego aftograf i dá se s imame saedno“.

(край на цитата)

На 21 февруари 2019 г. Божидар ми написа:

„Sdravejte gospodin Kontohow, poslednite dve snimki sa ot posledníat mi Master Class vuv Wien, na kojto ucastvaha i vodesti Solisti, kato Dimitrinka Raicheva ot Varnenskata Opera, Jana Šrejma Kačirková ot Praga Opera, Oreste Cosimo, kojto v momenta startira vuv vagní teatri v Italia, kato Scala di Miláno, Teatro Filarmonico Verona, sa kudeto go podgotvih v dve roli-Rodolfo La Boheme i Don Ottavio Don Giovani susto ste pee Herzog v Rigoletto v Modena Teatro Luciano Pavarotti Na snimkata v djasno sme trima v djasno e Oreste Cosimo, a do nego e priatelkata mu, kojato susto uci pri men i v momenta ucastva v edna postanovka na Vulshebnata Flejta vuv Viena i tja ste e Pamina susto mnogo nadegden glás, a e samo na 23 godini“.

Аз му отговорих: „Сърдечно благодаря Божидаре! На снимките си превъзходен … Но виждам, че имаш отлични успехи …Нека бъде все така!!!“

(край на цитата)

Сега през 2020 година в навечерието на рождения ден на Божидар Николов аз го замолих да ми напише накратко за най-важното през изтеклия период от една година. Получих следния отговор (той пише на латиница, но български изрази, които аз цитирам тук на кирилица):

„Безкрайно съм ви благодарен за вниманието, което отделяте за всички нас! За изтеклата година бе важно, че Петер Дворски (Peter Dvorský) като шеф на Международния конкурс „Антонин Дворжак“ в Карлови Вари в Чехия, ме покани да съм в журито. Там се запознах и с правнука на Антонин Дворжак. В нашата кореспонденция по-преди съм ви изпратил снимки, които можете да покажете. Иначе, правя 3 пъти в годината Майсторски клас във Виена и работя с доста певци. Сърдечни поздрави и се пазете!“

(край на цитата)

Освен това Божидар ми изпрати и два линка, които показват снимки на негови майсторски класове:

https://www.facebook.com/zarina.getoeva/posts/2223161491101802

https://www.facebook.com/bojidar.nikiolov/posts/3228265357187033

За участието на Божидар в това жури на конкурса „Антонин Дворжак“ в Карлови Вари той ми беше вече писал и аз ще покажа снимки с Петер Дворски, които той ми беше пратил тогава.

Понеже стана дума за Петер Дворски, нека добавя малка информация на английски език за този знаменит тенор, известен в целия свят през миналите десетилетия:

Peter Dvorský (born 25 September 1951) is a Slovak operatic tenor. Possessing a lyrical voice with a soft, elastic tone, and warm and melodious timbre, Dvorský’s repertoire concentrates on roles from the Italian and Slavic repertories.

Dvorský was born in Horná Ves, then Czechoslovakia, now Slovakia.

Dvorský has four brothers, three of whom are also successful opera singers: Jaroslav Dvorský, Miroslav Dvorský and Pavol Dvorský. His other brother, Vendelín Dvorský, is an economist.

Dvorský studied under Ida Černecká at the Bratislava State Conservatory. There he also enjoyed his first successes at the Slovak National Theatre, making his professional opera debut there in 1972 as Lensky in Tchaikovsky‘s Eugene Onegin. He won the national singing contest named after Mikuláš Schneider-Trnavský at Trnava in 1973, and in 1974 he won the first prize at the international Tchaikovsky Competition in Moscow. In 1975, he won first place in the singing contest at the Geneva International Music Competition which led to a yearlong apprenticeship under Renata Carosia and Giuseppe Lugga at La Scala in Milan.

In the following years, he quickly achieved international fame. He debuted at the Vienna State Opera, where he was particularly successful and popular, in 1976, at the New York Metropolitan Opera in 1977, and one year later at La Scala, Milan.

Dvorský was highly esteemed by Luciano Pavarotti, who referred to him several times as, “my legitimate successor”. In these years he became one of the leading tenors worldwide. He received several distinctions, among others being a national artist and state prize-winner of the former Czechoslovakia. Since 2006, Dvorský has been the head of the opera house in Košice, then of the opera house of the Slovak National theater (SND) in Bratislava.

(край на цитата)

Нека днес на 19 март 2020 г. да поздравим Божидар Николов с навършване на 61 години и да му пожелаем добро здраве и нови творчески успехи във вокалното изкуство и в педагогическата му дейност. За много години, драги Божидаре!

Искам да му благодаря лично тук и за редовното четене на моите „оперни истории“!

А за всички читатели и приятели ще припомня една негова хумористична история, която той ми изпрати през 2016 г. малко след като писах статията си по случай рождения ден на великия Фьодор Шаляпин (текста е на български език, но с латински букви):

From: Facebook

Sent: Sunday, February 14, 2016 2:17 AM

To: Boris Kontohow

Subject: Neue Nachrichten von Bojidar Nikolov

Sdravejte gospodin Kontohow !

Vuv vruska s Chaliapin ste vi raskaga edna interesna istoria: Еdin ot moite purvi uciteli Dimitar Koguharov, Bass, roden pres 1911 godina, bil e samestnik Direktor na Operata, kogato e bil Direktor Uzunov i po kusno Direktor na segashniat Musikalen Teatur Stefan Makedonski. Toj mi raskasa slednata slucka, kogato e bil na okjolo 23 godini. Kasa mi – vurvja si as po Zarja/Zar osvboditel – gultite paveta – i vigdam otdalece edin mug v gurba, kojto krace6e s takova samo4uvstvie, ce katoceli prinadlegeshe zeliat svjat na nego, ili po- to4no v leviat si dgiob na sakoto ima 5 miliona leva i v desniat pone oste tolkos. Stana mi strashno ljubopitno – koj e tosi ciovek s tasi grandiosna pohodka. Sabursal da vidi koj e i kato go susrjal v lizeto … edva li ne pripadnal ….. Chaliapin …. Pomnja, ce cesto ni kasvashe na mladite: kato islisate na szenata si mislete, ce v levia dgiob imate 5 miliona leva i v desniat pone oste tolkos …. Beshe goljama licnost Koguharov – susto dobur pedagog – negovi ucenizi bjaha goljamata Yulia Winer i Bojka Koseva.

Surdecni posdravi: Bojidar Nikolov

(край на цитата)

А след статията ми за него през март 2016 година Божидар Николов ми изпрати следните редове за благодарност:

„Gospodin Kontohow, blagodarja vi surdecno sa vnimanieto, koeto otdelichte sa men i napravi prasnika mi oste po stastliv ! Isprastam vi i edna snimka ot moja Master Class vuv Wien vuv Februar 2016. V poslednite godini sapocnah da se sanimavam i s pedagogiceska dejnost i pravja cesto Master Class – 3 puti godishno vuv Wien i po sveta. Imam 7 mladi solisti i ot Staatsoper Wien i dva ot Voksoper. Ako tova e interesno sa vas mogete da go publikuvate. Surdecni posdravi !“

…………………….